НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search.php
on line
5121
1.
Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България
, , Варна, 17.11.1895г.,
архива на Варненската библиотека "Пенчо Славейков" брой 33 на "Варненский общинский вестникъ", в който е обявена предстояща "сказка на учителя П. К. Дънов". Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България. През 1895 година Петър Дънов (на тридесет и една годишна възраст) се завръща в България след седем години прекарани в САЩ. Първоначално отсяда при рождената си сестра Мария във Варна. Находката ни дава ценна информация за това, че Учителят още на млади години започва да изнася беседи веднага след пристигането си от САЩ. Сказката е направена пред едни от най-образованите хора за времето си - Учителското дружество в град
към беседата >>
2.
Тайните на Духа
,
ИБ
, Варна, 1897г.,
се утвърдиш.“ Еманоил Любовта „Който не люби, не познава Бога, Защото Бог е любов“ Св. Иван Богослов Любовта е извор, тя живота ражда, Свята длъжност благодатно нему всажда; Тя го тика към доброто да се стреми, Във напредък стъпки трайни той да вземи. Туй тя върши без умора непрестанно. Във душата человешка постоянно Като нежна майка сее добрината, Благи чувства – скромни семки във душата. Тая тайна кой напълно разумява, Той ще да остави да се оросява Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна. Слънцето пък на живота ще изгрее, Тъмнината по света ще разпилее; Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената. Еманоил Онзи, който стои, ще устои; и твърдият в истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на Благодатта Господня. Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е Волята на Отца вашего, който е горе на Небето. Затова препашете чреслата си с Правда и пригответе сърцата си в святост, за да сте готови да служите на великото дело, на което Бог на Силите скоро ще ви призове. Защото Бог, който се е открил, не ще ли да покаже Своята сила, Своята слава, Своето величие? Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизмерима Любов? Да, без всяко съмнение. Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля? Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите
към беседата >>
3.
Хио Ели Мели Месаил
,
ИБ
, София, 14.9.1897г.,
Така се клех верен ли си. С правда ще се утвърдиш. ЕМАНОИЛ Любовта е извор; тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви. Нагоре към Доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно като нежна майка в душата человеческа. Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса. А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. Онзи, който стои, ще устои; и твърдият в истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня. Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е Волята на Отца вашего, който е горе на Небето. Затова препашете чреслата си с Правда и пригответе сърцата си в святост, за да сте готови да служите на великото дело, на което Бог на силите скоро ще ви призове. Защото Бог, който се е открил, не ще ли да покаже Своята сила, Своята слава, Своето величие? Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизмерима Любов? Да, без всяко съмнение. Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля? Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите закони? То се разбира, че не. То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите
към беседата >>
тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжность, напрѣдъ да върви. Нагорѣ къмъ доброто да се стреми. Това тя върши непрестано, като нежна майка въ душата человѣческа. Тя постояно посажда скромни малки сѣмена на благи чувства, съ благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вѣчно да се полива отъ небесната утренна роса. А пъкъ слънцето на живота, то ще о врѣме человѣка да озари и въ душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити сѣменни истини и добрини. Стара-Загора Печатница „Напрѣдъкъ“ 1912 Онзи който стои ще устои; и твърдия въ истйната, ще е твърдъ винаги. Затова братия мои съобразявайте живота си съ закона на благодатьта Господня. Бъдете готови да услужите на всѣко добро и благо дѣло, понеже това е волята на Отца вашего, който е горѣ на небето. Затова прѣпашете чрѣслата си съ правда и пригответе сърцата си въ святосъ, за да сте готови да служитѣ на вѣликото дѣло на което Богъ на силитѣ скоро ще ви призове. Защото, Богъ който се е открилъ не ще ли да покаже своята сила, своята слава, своето величие? Не ще ли да изяви своята благосклоность, благость, дълготърпение, своята велика и неизмѣрима любовъ? Да, безъ всѣко съмнение. Защото кой е онзи който ще се испречи и ще му забрани да не струва онова що е неговата блага воля? Нима той трѣбва да се съобразява съ человѣческитѣ постановления и человѣческитѣ закони? То се разбира че не. То ще бѫде богохулно да се стараемъ да ограничимъ неговитѣ възнамѣрения и желания, понеже онова
към втори вариант >>
4.
Избраникът Божий и Вождът на Истината
,
ИБ
, Варна, 2.10.1898г.,
твой, който ида да те подкрепя чрез силата на Своя Дух и да ти дам разумение на тайните Божии, които Бог твой благоволява да ти открие. Защото си възлюблен избраник Господен, в когото Вечний и неизследимий Бог благоволява да те осветли с Духа на Своята Истина. Ето всички ние се радваме в теб и сме пратени от твоя Бог Господ да те облечем в сила и мощ и да ти предадем юздите на земните царства, да те изведем и прославим пред очите на света, да знаят всички, че Господ се е възцарил в умовете и сърцата на всички, които го любят. Ето денят дойде и ние идем с вечното обещание от горе, да възстановим ред и правда на тая Земя. Ето Словото Божие е истинно. Светът ще се пречисти от небесен огън. В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля. Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който
към беседата >>
5.
Призвание към народа ми Български синове на семейството славянско / Призив
,
ИБ
, Варна, 20.10.1898г.,
Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие. Слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят, и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тази многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на Истината, предназначени да
към беседата >>
6.
Свидетелствата Господни
,
ИБ
, Варна, 25.2.1899г.,
Изпълнете Моите заповеди и повеления. Ето Моето Слово пристига, заповед ви носи да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на Завета Ми чрез Живота си. Дайте Свидетелство на Духа, което ще се пази пред Лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред Негова Свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима Благост и вечна Милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мен, твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето
към беседата >>
7.
Божието обещание
,
ИБ
, Варна, 8.3.1899г.,
всичко, което обещаваш пред Мен, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мен, твоя Господ, който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който отсега ставаш Мой, поверяваш всичко в Моите ръце. Отсега Аз Сам ще те ръководя, Сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб. Аз ще те уча все, що трябва да вършиш. Ще лягаш и ще ставаш под Моите крила. Аз ще бъда страж над теб и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце. Ще Ме призоваваш рано и ще ти отговарям в утрешните зари на зората. Преди да повикаш ще ти отговарям и преди да пожелаеш ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си. Аз Съм, Аз, Бог Един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее като утринното слънце на
към беседата >>
8.
Отговори на Свидетелствата Господни
,
ИБ
, Бургас, 12.3.1899г.,
пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваме в следующите десет свидетелства, което Духът на Истината ни дава: Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината! Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание? Приемам да изпълня Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание. Словото Му ще ми е закон! Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията Любов. Седмо свидетелство: Ще ли
към беседата >>
9.
Разговор първи - Упътване
,
ИБ
, , 8.7.1900г.,
Истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма, ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко. Тази Истина е велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя Дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. Защото, ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на когото милостта пребъдва. Обаче, ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това? Зная, че всички неща могат да се спират или карат до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети кого и да е. Да, злото, казвам, неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поръчителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка. В самото това поръчителство на Господа стои величието на работата, която е почната с Неговото съдействие. Отпървом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето, със слагането на истините в правия си път, ще се окаже най-после, че Бог е работил тук; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже
към беседата >>
10.
Разговор втори - Сърцето и Бог
,
ИБ
, , 13.7.1900г.,
предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководителството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на Живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно, според условията на самия живот, ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладат и отведат далеко от мястото на истинската Свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето че се ражда криза в техния живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покварят и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека. Тази е причината, която погубва самия человек – неговото нерадение да узнае Доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да бъде така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш към Доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час – никога, дори при каквито условия и да се
към беседата >>
11.
Разговор трети - Храната и Словото
,
ИБ
, , 14.7.1900г.,
ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко Слово, което излиза из устата Божии. Това е една Истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този, привременния. С нейното животворящо действие душата придобива Пълнота, която води към съвършенството – както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на Живота, което е Виделина и Веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувства нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при земането на веществената храна Промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска, да се предпази от едно измамливо учение, от една
към беседата >>
12.
Разговор пети - Въздигане Душа и Дух
,
ИБ
, , 18.7.1900г.,
да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други. И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш Неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни. Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения. Могат ли теб, твоя мощен Дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да
към беседата >>
13.
Разговор четвърти - Животът и възраждането
,
ИБ
, , 18.7.1900г.,
едно място в Писанието: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духа дух е, роденото от плътта плът е.“ Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме Духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието трябва да възприеме Вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб да се родиш от Бога и от негова Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в Своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в Своето царство като син на Истината, когото определя да Му служиш. Това служение е служение по действието на Духът, който ти говори чрез мен и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в теб. И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие – да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Негова
към беседата >>
14.
Разговор шести - Пътят и Истината
,
ИБ
, , 21.7.1900г.,
си всичко, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм истий днес и утре. Ето, вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти, и ще облека сърцето ти в Мъдрост и Знание, и ще се възрадваш в моето присъствие, и животът ти ще мине от смърт в Живот. Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратата са затворени и всичко показва, че вратата са зараждясали на дръжките си. Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и Духът ви и вътрешността на сърцето ви. И ето една главна причина за окъсняването на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувстваш сам. Умът ти досега е бил занят с много неща, но не и с Истината. Ти си желал много неща, но не и нещо особено. Желал си всичко, а в същност излиза нищо. Где са твоите мисли и желания – къде са отлетели сега, какво е станало с тях? Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-преди? Не е ли това цяла измама на самаго тебе? Да, без всяко съмнение. Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. И това е най-голямото добро, което ти
към беседата >>
15.
Разговор седми - Заключение
,
ИБ
, Нови Пазар, 22.7.1900г.,
не щади, казва Господ. Докога ще слугувате на два ума, докога ще стоите между две мъдрувания. Ако говори Господ, послушайте думите Му и не бивайте неверни но верни. Може ли от това по-ясно да се говори? Не разбирате ли още значението на вашия Живот? В какво има да се боите и от кого има да се плашите? Не са ли всички тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа? Не са ли те плява, която се отвява от вятъра? Днес ако са, утре ги няма и изчезват безследно. Разумей, прочее, Истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил 17, един от служебните твои Духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола 18, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всичките просби и молитви от тоя свят постъпват пред лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ, за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел, в очите му ще има запален Божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни. Твоите приятели, които Бог е призвал с теб, ще устоят верни докрай, защото това е
към беседата >>
16.
Трите неща. Разговор с Духа Господен
,
ИБ
, Нови Пазар, 14.10.1900г.,
Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. 21 Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго, вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, ни придаде нито една педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят Живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и Неговата Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на Спасението. Той може да всади в твоята душа истинското Познание и Мъдрост за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти? – Мъдрост. Какво искаш? – Знание. И какво ти е нужно за Живота? – Здраве, храна, облекло. Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро Своите чада. Това е толкова вярно и истинно, колкото Слънцето на деня. Що са тревогите, смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си – ще се измени и настроението ти; и обратно, измени настроението си – ще се изменят и мислите ти. Не е ли
към беседата >>
17.
Благовремието
,
ИБ
, , 1903г.,
ясно, не се двоуми. Дали ще приемеш, или не, не търси – всяка нужда трябва да се задоволи и то навреме. Ако просиш, проси както трябва, ако желаеш да придобиеш. Не мисли, че и без да сториш това, ще добиеш онова, що желаеш. Желанието трябва да открие нуждата, а нуждата по право трябва да се снабди, за да не стане прелом в порядъка на душата. И ако просиш и не получаваш, знай, че трябва да проумееш начина на просбата, а не и да млъкнеш. Мълчи само кога си сит, но не и кога си гладен – целта на мълчанието е да даде време на душата да извърши своя дълг. А знай, че да се вършат две неща в едно и също време е несвоеобразно – всякой момент в живота си има своята работа, когато нищо друго не трябва да се върши, освен туй, което се изисква. И разбери, че Бог е Бог на порядъка, а не и на безпорядъка, в Него несъобразности не съществуват. Той всякога поначало излиза, поначало влиза и поначало действа от порядък в порядък. В Него няма скокове, нито празнини – в Него е всичко пълно и готово за всеки даден момент на вечността. Той не може да се изненада от нищо, понеже пребъдва във всичките моменти. И тъй, всяко нещо от своето начало следва своя даден момент, а тоя момент, непосрещнат на своето временно начало, ще остави отпечатък на безпорядък в тая душа, която не е стояла вярно на своя пост да посрещне всичките дадени моменти на Живота. А всеки момент, изгубен преждевременно, е изгубен за всякога през вечността. И тъй, помни, че няма извинение, че не си разбрал. Затова
към беседата >>
18.
Мисли и упътвания
,
ИБ
, , 1903г.,
една работа. Никога не бързай да я свършиш наполовин, защото ще трябва да я повториш изново, и то без да сполучиш целта, която гониш. При това помни, че всяко нещо в живота трябва да си има своето време и място, другояче ще трябва да се разкайваш, че си турил нещата не на мястото им и че си ги извършил не на времето им. А това ще ти струва много, понеже ще те лиши от това, което ти се пада да приемеш – твоето задоволство, че си сторил нещо добро. Защото хубостта на едно дело зависи от правилността и порядъка, по който следва да се извършва своевремено – и това е именно, което му дава своята ценност. Не предлагай услугите си там, дето не са нужни, нито приятелството си там, дето няма място. Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си, както я разбираш и ти е диктувана от твоята съвест, защото в това стои достойнството на человека. А всякой, който се обленява да проумява Истината, ще пострада – неговият светилник ще угасне, затова внимавай в живота си, да не би да сториш това да станеш немарлив към вечните начала и съградиш щастието си на пясък. Пази сърцето си от суетославие и ще бъдеш щастлив в живота си. Не желай това, което не ти трябва, и не искай невъзможното, понеже желаеш две неща непостижими. Във всяко нещо призовавай Бога, за да те благослови преди да го почнеш, и делото ти ще благоуспее. Не се колебай в пътят на Истината и не казвай какво ще се ползваш, ако я следваш, защото тъй ако мъдруваш, непременно в рова ще слсзеш и
към беседата >>
19.
Своенравието
,
ИБ
, , 1903г.,
е разбирането пътя Господен. В това стои начатъкът на всяко знание, полезно за човешкото сърце. Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е главна спънка във всеки живот. Своенравният човек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключва Добродетелта. Всякой, който иска да напредне в живота или да добие Знание и Мъдрост за нещата на света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, ще внесе безпорядък и ще разстрои самия Живот. Понеже своенравието желае да ходи в своите собствени пътища, без да мисли за техните лоши сетнини. Своенравният по прищевките на своите желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с него. За него желанията на другите не важат нищо. Той е сам на себе си господар, на когото всички трябва да изпълняват своенравната воля. Своенравният човек е упорит във всичките си пътища. И упорството на своенравната душа е първото начало на всичките нещастия, защото своенравният упорит човек е немарлив към Доброто на другите, а следователно към своето Добро, което се влючава в Доброто на неговите ближни. А знайно е от опит, че немаренето е майка на всички злини. И ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието е негов баща, а немаренето – негова майка, упорството – негов брат, а безразсъдието – негова сестра. И тъй, своенравието е лишено от всичките Добродетели. Затова който ходи в неговите
към беседата >>
20.
Божието желание
,
ИБ
, Варна, 23.8.1903г.,
Духът Божий: първо – да се храним добре, второ – да живеем добре, трето – да мислим
към беседата >>
21.
Слово 1903, Варна
,
ИБ
, Варна, 23.8.1903г.,
Мои братя! Мир да бъде на всинца ви! Ето аз ви призовавам помежду тоя народ да сте свидетели и светила. Аз ви зная по име. Всичките Ми усилия от дълго време са били да ви подготвя за великата Божия работа, да развия силите на вашата душа, да отворя ума ви, да разбирате благите Божии пътища. В това се изискват велики усилия, които положих за ваше добро, да ви избавя от висящо разрушение. Този народ, помежду когото сте изпратени от Мен, е духом неразвит. Но не бойте се, той има добри начатъци. Аз искам вие да пожънете плодовете на своите трудове. Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на Живота. Аз винаги съм присъствал между вас и винаги съм ви ръководил. В трудните и скръбните моменти на живота ви съм близо. Да, великият небесен Баща желае вашето добро. Колко е Той велик и благ! Той всеки ден е изливал Своята милост отгоре за ваша подкрепа. Послушайте Ме днес. Вие гледате мрачно на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанал да слуша и да милва. Не, не туряйте тази мисъл в ума си. Може ли Бог, великият и благ Баща да забрави своите деца? Но знайте, Неговата Любов към вас и към този народ е по-голяма, отколкото е била преди. Вашите души са драгоценни пред Неговите очи. В този народ има Той много деца и затова вие сте пратени да им помагате, докато укрепнат духом. Моят път пред вас е отворен. Аз съм с вас наедно във всичко, да ви помагам. Аз дойдох да се заселя и
към беседата >>
22.
Годишна среща на Веригата - Варна 1903
,
СБ
, Варна, 27.8.1903г.,
На 9 август1, събота, дойде Тодор Стоянов2 и на 19 август си отиде с Доктора3. На 17 август, неделя, имахме Тайна вечеря, а от 14 до 17 август се състоя съборът ни, от който се взе следующият протокол4. Протокол № 1 град Варна, 14 август 1903 г., вечерта Членовете на Обществото за повдигание религиозния дух на българский народ, по призванието Божие, събрани на годишен събор в гр. Варна, в хотел „Булевард“, стая № 4, под председателството на г-н д р Мирковича от гр. Сливен и членовете: г-жа А. д-р Железкова5 от гр. Варна и г-жа Мария Казакова6, учителка от гр. В. Търново, и г-н П. К. Дънов от гр. Варна, Пеню Киров7, Тодор Стоянов и Милкон Партомиян8 от гр. Бургас, решиха: I. Събранието по вишегласие избра за деловодител П. К. Дънова и за касиерка – г-жа Мария Казакова. II. Членските вносове на членовете от 14 август 1903 г. до 14 август 1904 г. са доброволни, които ще се внесат в течение на цялата година, както следва: г-н д-р Г. Миркович 150 лв. г-жа М. Казакова 50 лв. г-н Т. Стоянов 30 лв. г-н М. Партомиян 30 лв. г-н П. Киров 20 лв. г-н П. К. Дънов 40 лв. г-жа А. д-р Железкова 40 лв. III. През втората годишнина да се изостави печатането [на]9 тълкуванието на Евангелието в списание „Виделина“10. IV. Събранието задължава членовете си да събират разни спиритически явления и [ги] препращат към редактора на сп. „Виделина“. Наличната сума на Обществото, събирана от 1897 г., състояща от 200 лева (двеста лева), се предаде на госпожа касиерката Мария Казакова, която
към беседата >>
23.
Мир да бъде на всички ви / Слово 1903, Русе
,
ИБ
, Русе, 25.12.1903г.,
на всички ви! Днес аз присъствам, за да ви ободря духом. Зная вашите мъчнотии, вашите изпити и страдания, но такава е Волята на Отца нашего, който е на Небето. Трябва докрай да устоите верни. Не трябва да ви отвличат маловажните работи на тоя живот. Изпитвайте добрите неща, прилагайте ги и ги дръжте, защото всяко добро даване иде от Отца на виделината. Махнете всяка преграда, която ви спъва да растете в познанието на Истината и в пълнотата на Любовта. Тази Истина съм Аз, Господ ваш, когото постоянно търсите. Взрете се в себе си, отворете сърцето си и се вслушайте в душата си и ще чуете Моя глас, който ви оживотворява. Аз присъствам с Духа Си, Мен ме влече Любовта ми към вас. Аз ви избрах, аз ви призовах, но вие още не Ме познавате. Колко сте маловерни, колко е слаба вярата ви. Не съм ли Аз, който ви дадох първата Виделина? Не съм ли Аз истият, който ви разкрих Истината и ви изявих Своята Любов? И не съм ли Аз истият, който ви уча всеки ден? Обърнете се към Мен с всичкото си сърце и Ме призовете, и ще ви отговоря. Ето вие сте при вратата на Царството Божие – насилете се да го грабнете. Светът е вече узрял и жътвата е близо. Вам е дадено да наследите Царството Божие. Събудете се, не дремете, време е вече да се ободрите и да се препашете през бедрата за работа, която Отец наш ви дава. Преди всичко обрежете езиците си и престанете да говорите всяко зло за брата си. Вие сте пратени да вършите добрата работа на Царството Божие и не трябва да спорите, защото всекиму ще
към беседата >>
за да ви ободря духом. Зная вашите мъчнотии, вашите изпити и страдания, но такава е Волята на Отца нашего, който е на Небето. Трябва докрай да устоите верни. Не трябва да ви отвличат маловажните работи на тоя живот. Изпитвайте добрите неща, прилагайте ги и ги дръжте, защото всяко добро даване иде от Отца на виделината. Махнете всяка преграда, която ви спъва да растете в познанието на Истината и в пълнотата на Любовта. Тази Истина съм Аз, Господ ваш, когото постоянно търсите. Взрете се в себе си, отворете сърцето си и се вслушайте в душата си и ще чуете Моя глас, който ви оживотворява. Аз присъствам с Духа Си, Мен ме влече Любовта ми към вас. Аз ви избрах, аз ви призовах, но вие още не Ме познавате. Колко сте маловерни, колко е слаба вярата ви. Не съм ли Аз, който ви дадох първата Виделина? Не съм ли Аз истият, който ви разкрих Истината и ви изявих Своята Любов? И не съм ли Аз истият, който ви уча всеки ден? Обърнете се към Мен с всичкото си сърце и Ме призовете, и ще ви отговоря. Ето вие сте при вратата на Царството Божие – насилете се да го грабнете. Светът е вече узрял и жътвата е близо. Вам е дадено да наследите Царството Божие. Събудете се, не дремете, време е вече да се ободрите и да се препашете през бедрата за работа, която Отец наш ви дава. Преди всичко обрежете езиците си и престанете да говорите всяко зло за брата си. Вие сте пратени да вършите добрата работа на Царството Божие и не трябва да спорите, защото всекиму ще бъде дадено според
към втори вариант >>
24.
Слово 1904, Варна
,
ИБ
, Варна, 4.9.1904г.,
в ръката на Господа има чаша руйно вино, пълно със смешение И от нея ще налее, даже дрождието му ще прецедят и ще пият всички нечестиви на земята." Следователно внимавайте във всичките си постъпки и не се отклонявайте от пътя си, понеже мъздевъздаянието ми не може да се отложи. Рано или късно всеки ще приеме заслуженото. Ако дълго търпя, то е за вашето добро, за да дойдете всички в познанието на истината. Не злоупотребявайте с тая моя добродетел, понеже за всяко злоупотребление ще понесете заслуженото. Не се старайте с вашата свобода да изнасилите моята. Вашите желания ще бъдат винаги задоволени, но вашите прищевки – винаги наказвани. "Добрите желания са от Божията воля, а прищевките са от человеческата" Притчи 10:11 "Устата на праведния са източник на живот." Това са те, добрите желания Те са неговата красота "А устата на нечестивия неправда ще покрие." Това са те, прищевките на човешките своеволия, на които заплатата са срам, позор. Ев. Йоана 16:16. "Още малко, и няма да Ме виждате, и пак малко, и ще Ме видите." "Още малко" – това е временният живот на плътта, който ви препятствува да ме виждате, да сте в прямо общение с мене. Такива минути на живота ви всеки е опитал. Те са били минути на общо помрачение, духовно падение и скърби. "Още малко" – това е повдигането на вашия дух, освобождението от плътската връзка, себеотричането и съзнанието на доброто и любовта към Бога. В такива минути аз винаги съм се вестявал пред вас. Ев. Матея 12:12 "А колко е
към беседата >>
25.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1906 г.
,
СБ
, Варна, 24.8.1906г.,
1906 г. стана събор в гр. Варна под председателството на г-н П. Дънов. Съборът стана в дома на известната спиритистка г-жа Анастасия д-р Железкова11, трая пет дни. При старите членове на събора – Пеню Киров, Тодор Стоянов, Петко Гумнеров12, Димитър Голов13, Илия Стойчев14, Тодор Бъчваров15, Гина Гумнерова16, Мария Казакова и д-р Георги Миркович (последният почина в родния си град през 1905 г.) – тая година се прибавиха други два члена: г-жа Анастасия д-р Железкова и Михалаки Георгиев17. Събранията ставаха сутрин от 8 до 12 ч. и следобед от 2 до 5 ч., и винаги се откриваха и закриваха с Молитвата Господня. Първо събрание, 11 август Г-н Дънов прочете 7-а глава от Евангелието от Матея, начиная от 7-й стих: „Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.“18 След прочитането г-н Дънов се вдъхнови от Духа Господен и ни попита разбираме ли думите на прочетеното. За да получим нещо – продължи той, – трябва да турим в действие ума, сърцето и волята си. Религията има за цел да ни научи как да живеем. Знанието и Мъдростта се добиват последователно чрез усилени умствени занятия. Съзнателният живот произлиза от бялата светлина – тя е Божествена. Това е първата сфера. Бялата краска съответства на седемте краски. Човек има пет лица – четири човечески и едно Божествено. Човеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата. Гневът, страхът и страстта са прояви от човеческо естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне
към беседата >>
26.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1907г.,
вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания19, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка (Фиг. 1), на която маса бяха поставени пасхални съсъди20(Фиг. 2), а до нея – три стола за И., Е. и А. От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: първо, благодарихме Богу Отцу; второ, молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество. Първо, Отец – благодарност Богу Отцу. Второ, молитва към Господа Исуса Христа – Иехова-Елохим, за да даде подкрепа за себе, близки, домочадие, народ, славянство и цялото човечество. Трето, молихме се на Светия Дух – Адонай да даде просвета и изпълни с всяка Мъдрост, като при изпълнението на този пункт изказвахме и стъпката, която сме избрали: който от нас е избрал Любовта, ще каже, че е избрал Любовта; който е избрал Мъдростта, ще каже Мъдростта; а който е избрал Добродетелта – Добродетелта. Четвърто, правихме по три поклона и най-после, пето, прочитахме лентата в Библията, поставена на масата. Шесто, оставяхме пликовете с волните пожертвувания и се връщахме. Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров,
към беседата >>
27.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.
,
СБ
, Варна, 22.8.1908г.,
На събора са повикани и дошли: Анастас Бойнов, Гина Гумнерова, Димитър Голов, Илия Стойчев, Елена Иларионова, Константин Иларионов, Мария Казакова, Михалаки Георгиев, Пеню Киров, Петко Ив. Гумнеров, Тодор Бъчваров, Тодор Стоянов и Анастасия д-р Железкова. Преди обед бяхме свободни. От 4 ч. г-н Дънов почна да приготовлява горната стая, а в 9,30 ч. се събрахме всички в заседателния салон, когато ни се съобщи, че това събрание било едно от подготвителните. След „Добрата молитва“, четена от всички, г н Дънов ни съобщи, че от 10 ч. вечерта ще се започне бдение. Всякой един от нас по азбучен ред ще се изкачва в горната стая, над заседателния салон, и ще има бдение по един час, което бдение ще се състои в размишление, изповедание, моление и хваление – кой както чувства ръководството на Духа. „Тази година – каза г-н Дънов – ще присъства само Господ Христос, който е ръководител на Веригата.“ Бдението започна от 10 ч. вечерта на 9 август, събота, и се свърши на 10 август, неделя, в 11 ч. през деня, преди обед. За бдение се изкачвахме по следния ред: Ан. Бойнов – от 10–11 ч., Гина Гумнерова – от 11–12 ч., Дим. Голов – от 12–1 ч., Елена Иларионова – от 1–2 ч., Илия Стойчев – от 2–3 ч., Конст. Иларионов – от 3–4 ч., Мария Казакова – от 4–5 ч., Михалаки Георгиев – от 5–6 ч., Пеню Киров – от 6–7 ч., Петко Гумнеров – от 7–8 ч., Тодор Бъчваров – от 8–9 ч., Анастасия д-р Железкова – от 9–10 ч., Тодор Стоянов – от 10–11 ч. преди обед на 10–ий август, неделя. Докато се
към беседата >>
28.
Поздрав на всички мои братя
,
ИБ
, , 14.8.1909г.,
на всички ви! Ето, аз ви призовавам помежду тоя народ да сте свидетели и светила. Аз ви зная по име. Всичките ми усилия от дълго време са били да ви подготвя за великата Божия работа, да развия силите на вашата душа, да отворя ума ви, да разбирате благите Божии пътища. В това се изискват велики усилия, които положих за ваше добро, да ви избавя от висящо разрушение. Този народ, помежду когото сте изпратени от мене, е духом неразвит. Но не бойте се, той има добри начатъци. Аз искам вие да пожънете плодовете на своите трудове. Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на живота. Аз винаги съм присъствувал между вас и винаги съм ви ръководил. В трудните и скръбните моменти на живота ви съм близо. Да, Великият небесен Баща желае вашето добро. Колко е Той велик и благ, той всеки ден е изливал Своята милост отгоре за ваша подкрепа. Послушайте ме днес. Вие гледате мрачно на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанал да слуша и да милва. Не, не туряйте тази мисъл в ума си. Може ли Бог, Великият и благ Баща да забрави своите деца? Но знайте, Неговата любов към вас и към този народ е по-голяма, отколкото е била преди. Вашите души са драгоценни пред Неговите очи. В този народ има Той много деца и затова вие сте пратени, да им помагате, докато укрепнат духом. Моят път пред вас е отворен. Аз съм с вас наедно във всичко, да ви помагам Аз дойдох, да се заселя и да живея помежду ви. Аз
към беседата >>
29.
Любовта
,
ИБ
, , 25.8.1909г.,
това е настоящето – близко бъдеще. ВЯРАТА – това е бъдещето – далечно бъдеще. ЛЮБОВТА – съединява настоящето с бъдещето – настояще реализирано. 2 Божията любов оставя човек свободен, да се развива сам, като му дава всички добри условия. За нашата работа се следи по плода, който ще получим – контролът е нашата съвест. 3 Человек, който има Любов, е всесилен, непобедим. 4 ЗЛОТО – без него не може, всякога и във всякой человек трябва да го има. Злото за душата има същото назначение, каквото жлъчката за тялото на човека. Злото е полезно за человека, когато не бездействува, а работи, ако бездействува, то ни разлага, ако работи, то ни учи. Затова страданията са учител за човека. Злото трябва да побеждаваме с добро. Имаме ли зла мисъл, веднага да противопоставяме на нея добра – ето работа на злото. Тук вече се явява необходимост от смелост и решителност. Със знания трябва да побеждаваме злото, но не и да се възгордяваме с тях. 5 Вътрешните блага в человека придобиват всякога и вънкашните – обратното обаче никога не бива. 6 Миналото на человека е неговото тяло, огледай се в себе си и ще се познаеш. За миналото никога да не мислим. 7 Бъдещето се определя от настоящето каквото сега сме турили в нашия живот, това ще бъде и нашето бъдеще, или все едно каквото посеем, това ще жънем. 8 Человек се повдига със самопожертвувание – така Христос направи за спасение на человечеството – да вървим и ний по същия път. 9 БЛАГОГОВЕНИЕТО – това е центърът на живота – едничката способност
към беседата >>
30.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
10,30 ч. сутринта Днешното събрание е подготвително. Утре ще се съберем в 9 ч. и ще се продиктуват трите велики закона на Веригата. В това събрание ще присъстват също двама заминали наши приятели. Ще присъства така също и Господ. Довечера в 9 ч. ще имаме молитвено събрание, от 7 до 8 ч. ще имаме събрание за разговор – обмяна на мисли. В тазгодишното събрание ние вземаме една от най-важните стъпки – Веригата взема първата стъпка без изключение. Този е редът за днес, а за утре ще се даде друг. Това е за първи път в този век, когато ще се дадат трите основни закона, а досега са давани само половината. В това, което е писано в Евангелието, законите са писани наполовина, а сега ще се дадат изцяло трите основни закона. Първата част от законите са ви известни, а втората част утре ще ви се даде. А засега ще говоря върху три думи, които Христос казва: „Пътят, Истината и Животът.“ Това е мистично отношение или според Кабалата значи един цикъл – завършен кръг от Небето към Земята и от Земята към Небето. В този път слизането от Бога към Земята е път на страдание, път на изпит – пътят е от горе на долу. В първата половина на пътя, така да се каже, нашият живот е обърнат наопаки – Слънцето е от другата страна на нашия живот и ние сме на Земята в един мрак. Втората половина е, когато дойде равноденствието и зазоряването в нас и почнем да разбираме известните нам страдания. И затова казва Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Пътят, това е символът на всичките
към беседата >>
31.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
Срещата на членовете на Веригата тази година стана в Търново, в лятната къща, или по търновски ― в колибата, на търновеца г-н Анастас Бойнов, гдето в 7 часа заранта се събрахме всички, поканени да учствуваме в тазгодишната среща. Явиха се поканените: От София ― Тодор Бъчваров, Дим. Голов, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова, Пенка Т. Бъчварова, Величко Гръблашев, Михалаки Георгиев, Тачев и Спас Димитров; от Търново ― Конст. Иларионов, Елена Иларионова, Ив. Дойнов, Мария Дойнова, Анастас Бойнов, Парашкева Бойнова, Драган Попов и Здравка Попова; от Русе ― Никола Ватев, Величка Ватева, Петър Тихчев; от Бургас ― Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев, Тодор Стоименов и Пеню Киров; от Пловдив ― Петко Епитропов; от Шумен ― Васил Узунов. Гореизброените, по ред ― според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата ― един подир друг биваха извиквани и -изпращани в заседателната стая, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (стр. 118). На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе. Преди всичко се обяви програмата за днешния ден, за която г-н Дънов каза: — Най-напред ще последва встъпителна реч, която ще бъде преди обед. От 3 часа след пладне ще започне бдение, за всекиго по 15 минути, в стаичката пред олтара. Утре, 15-того, неделя, трябва всички да се явите тук сутринта рано между 4 и 5 часа. А за подиробедното бдение да помните, че
към беседата >>
32.
Приложение към протокола от 1910 г.
,
СБ
, В.Търново, 31.8.1910г.,
правила, които християнинът трябва да изпълни, за да започне да люби Господа с всичкото си сърце. Добре е да се спираме и да разсъждаваме например що значи низшите духом. Светът казва: „Отнеми, Господи, благоволението Си, но ни дай блага и не ни наказвай“, когато ние трябва да казваме: „Накажи ме, Господи, но не отнемай благоволението Си от нас.“ Тук е именно разликата между нас и света. Страх Божий е във Вехтия Завет, а в Новия Завет страх Божий подразбира благочестие. А вечерта в същия ден, 19 септември 1909 г., когато се бяхме събрали около г-н Дънов, заедно с Арнаудов, г н Дънов в разговора си ни каза, че умният се поучава от грешките на хората, а безумният се поучава от своите погрешки. Низшият духом преди всичко е от всичко доволен – хорските радости са негови радости, скърбите на хората са негови скърби. Той не е слабохарактерен и не иска нищо за себе си. От външните работи не се безпокои, на него пари не трябват. Че умрял някой, не се безпокои и най-после низшият духом разбира смисъла на Живота. Гина каза: Такива хора са много рядко. Да, на такива е Царството Божие. Всичко е лесно, когато отвътре е светло, а всичко е мъчно, когато отвътре е мрачно. На 20 септември 1909 г., неделя, има събрание у дома в 11 ч. сутринта. Присъстват: ние с Гина, Димитър Голов, Тодор Бъчваров, Спас Арнаудов, Никола Арнаудов, Иван Тачев, дядо Петър Тихчев. Между другото г-н Дънов каза: Ако искате да си изплатите кармата, трябва да държите и спазвате следните девет правила
към беседата >>
33.
Бележки от едно тефтерче на Д. Голов
,
ИБ
, , 14.10.1910г.,
е дошло, Христос е дошъл. Той е дошъл, само че не се явява, както църквата Го очаква, а съвсем по друг начин Христовото идване датира от 1914 година. В 1914 година кармата на евреите вече се привършва и оттогава нататък ще се започне едно малко съживяване. Настоящият порядък трябва да се разсипе и силите, които действуват, да се разложат. Христос трябва да се въдвори, за да дойдат добрите хора, за да се развиват. Прочетете последната глава от Данаила. Този Михаил, за когото се говори тук, е военачалник Христов. Той е сега, който действува между църквите, които, като не могат да се съгласуват, залавят се една срещу друга. Лошите хора трябва или да се обърнат към Бога, или да се унищожат. Сега вече няма никакво отлагане. Никакъв закон не ще може да противодействува на идването на Христа. Христос ще дойде да уреди работите и справедливостта ще стане основен камък. На всеки човек трябва да се даде правото и обществото да се измени. Веднъж за винаги лицемерието и кражбите трябва да престанат, защото един човек лъгал ли те е много, и сега ще те излъже. А пък, който праведник съжалява едного грешника, Господ ще му каже да си размени мястото с него. Трябва да се накаже светът и на всеки предстои да се даде това, което заслужава. Понеже вие сте в единадесетия час, то на вас се приказва; на другите не бива да се говори. На земята има всичките условия за един добър живот, но по причина на нашата вина, не се дават на всеки условията. Досега добрите слугуваха на злите,
към беседата >>
34.
Добро сърце и добър ум
,
ИБ
, В.Търново, 14.1.1911г.,
винаги желание да ни се открие, но ние с нашите желания и др. Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда. Бог в нас възраства и доброто, и злото. Ето свободната воля, че ние трябва да предпочетем доброто, а именно: трябва да възпитаваме сърцето, а умът сам по себе си ще се развива. Затова и възпитанието е за сърцето. Нашият ум на земята е слуга на сърцето. Има известни закони, по които се култивира сърцето. Хората учат да се борим със злото, но това е грешка. Един стих от Йсая казва: "Купете си без злато, без сребро." Злато – мъдрост. Сребро – знание. В света богатството се дава само на умните хора, затова и небето не е място за глупавите хора, а глупостта в човека е признак на големи прегрешения, защото небето иска само умни хора. Умният живот е да градим само за нагоре, а не за долу. Силата, която ни тегли към земята, е грехът. Ако 10 души си съсредоточат ума към някого, те го привличат към себе си. Колкото човек физически и психически е по-тежък, толкова той е и по-грешен. Колкото сте по-леки и сте се свързали с небето, толкова то по-лесно ви тегли нагоре. Когато сте разсърдени, тогава сте и най-много тежки. Христос е лозата и всички са присадени към Него. Човек в себе си има три основни тела – три цвята: червен, портокален и син. Физическото тяло – плътта. Мислите и желанията – духовното тяло. Мускулите съответствуват на физическото тяло. Дробовете – на духовното. Мозъкът – на ума. Человек е символ на цялата вселена. Още хиляди години ако отиваме с тая
към беседата >>
35.
Приложение към протокола от 1911 г.
,
ИБ
, В.Търново, 14.1.1911г.,
г., Велико Търново, събрание в дома на г-н А. Бойнов. В Бога винаги има желание да ни се открие, но ние с нашите желания и други [действия] Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда. Евангелието дава едно правило: първо, за да видим Бога, трябва чисто сърце. Ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите. 7 януари 1911 г., Велико Търново Религията е плод на Любовта, която човек има към Бога. Ние трябва да научим закона на самоотричането. Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода, пост от лоши желания, пост от лоши мисли. Велико Търново, преди срещата. Тазгодишните покани за срещата се раздадоха много рано в сравнение с другите години – в края на юни, Петровден. Освен тази особеност, поканите се отличаваха от другите и в това, че съдържанието им бе различно – по-дълго и срещата не се именуваше „среща“, а „събор“. Пътуването на приятелите от местожителството им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия. На мнозина от тях, например бургазлии, това пътуване е доставило даже голямо удоволствие, защото морето кротувало, равно като тепсия. Също така от приятност от пътуването се хвалеха и онези, които бяха преминали и Балкана, каквито бяха например казанлъчани и някои други, идващи от Южна България. При все че тазгодишното лято беше влажно,
към беседата >>
36.
Канарата и дървото
,
ИБ
, В.Търново, 20.1.1911г.,
един признак, че човек е извън своите релси. Едно животно никога не можем да го накараме насила да яде и да пие повече, отколкото му е потребно, а човек за хатъра на другите може да преяде и да препие, като изпие даже и 20 чаши вино, и с това си причинява сам нещастие. Ако човек се остави вънка от влиянието на Бога, той ще се възвърне към първобитното си състояние, т. е. може да подивее. Религията е един опит и всякой човек, който няма опит, той не е религиозен. Хора без опит в религиозно отношение, те са слепи. Религията не е резултат на страха. Страхът е следствие на незнанието, на невежеството. Религията е плод на любовта, която човек има към Бога. Възкресението – това е отварянето на духовните очи. Душата е едно семе, което се сее. Всяко тяло, което няма ум и сърце, то не е човек. Без да действуват умът и сърцето съвместно, не може да има никакъв прогрес. Външният човек е израз на вътрешния. Вярата е една сила в религията, която кара човека да мисли. Съдбата е великият закон, който държи отчет за човешките постъпки. Вашите мисли и желания след време ще се възвърнат към вас самите, както бумерангът – оръжие, което австралийските диваци употребяват, така щото, ако препращаме добри мисли на хората, добри ще ни се възвърнат, ако препращаме лоши мисли, лоши ще ни се възвърнат, т. е. каквито мисли препращаме на другите, те самите се възвръщат към нас и ни причиняват това, което сме мислили да стане на тези, на които сме ги препратили. Между човека и Бога има
към беседата >>
37.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Срещата на членовете на Веригата, „съборът“― така наречен в поканите, и тази година стана в Търново, но занятията не ставаха както миналата година само в колибата на члена от Веригата, търновеца г-н Ан. Бойнов, а и в тази на Тодор Бостанджиев (Панталонджията), която е съседна с първата и отстои в южна посока от нея. Тя е била тоже ангажирана под наем, докато трае съборът, понеже колибата на г-н Бойнов, по практика от лани, се оказала малка. В колибата на Бойнов, ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше приготвена „горницата“. За гостилница или място за хранене служеше пак същата колиба на Бостанджиев. От поканените за тазгодишния събор се явиха: д-р Ст. Луков от Казанлък, Илия Зурков от Бургас, Матей Попов от Бургас, Христо Тончев от Казанлък, Сотир Щерев от Бургас, Ал. Кръстников от Бургас, Д. Голов от София, Симеон Драганов от Беброво, Еленско, Петко Гумнеров ― София, Пеню Киров ― Бургас, Кънчо П. Стойчев ― Бургас, Анастас Бойнов ― Търново, Тод. Стоименов от Бургас, М. Георгиев ― София, Драган Попов - Търново, Константин Иларионов ― Търново, Никола Янев ― Бургас, Деню Цанев ― Бургас, Никола Ватев ― Русе, Иван Дойнов ― Търново, П.Епитропов ― Пловдив, Ил. Стойчев ― Русе, Ив. Русев ― Русе, Сп. Димитров - София, Петър Тихчев ― Русе, Елена Иларионова ― Търново, Мария Дойнова ― Търново, Парашкева Бойнова ― Търново, Здравка Попова ― Търново, Гина Гумнерова ― София, Величка Н. Ватева ― Русе, Величка Стойчева ― Бургас. Гореозначените по ред,
към беседата >>
38.
Господнята вечеря
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1911г.,
е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите. Хлябът означава живота, който Господ ни изпраща. Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб. И действително, във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частичка от Божествения живот. Виното — това е Божественият Дух. И ако то се пие от един добър човек, в него ще подействува съвсем другояче. Един човек, който пие виното с вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси. И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от
към беседата >>
39.
Мисли от г-н П.Дънов
,
ИБ
, София, 10.10.1911г.,
та особено след 1914 г., ще настъпят резки промени в работите. Ще настъпят усилни дни, размирия, гонения за правдата и ще се започне преднината на отрицателните елементи. Годината 1914 г. ще бъде една връхна точка, начално време, от когато ще започнат всичките движения, борби, трусове и промени за възтържествуването на Царството Божие. Тия явления ще продължават до 1927 г. или 1933 г., докато работите в Европейския континент, който дава тон на всичко в света, не добият наклон към добро. Възможно е да последва всесветски поголовен мор, в който земята ще се пречисти от всичко отрицателно, за да се даде място на добрите хора, които ще останат, за да послужат като подем за идването на Царството Божие и тогава ще дойде Христос да царува. Особено в един интервал от три години между годините 1914 и 1927 или 1933 ще настанат резки събития в твърде напечената атмосфера, с усилни и мъчителни дни. В тия три години именно ще се развържат узите* на злото и на всичките отрицания на ред и порядък, на всичките безверни и безбожни маси. Ще се позволи едно временно преодоляюще влияние. Тогава ще се изпита и вярата на духовенството, ако то не е на мястото си. Колко калимявки ще има да се търкалят из улиците! Защото едно гонение против официалните представители на духовенството непременно ще се позволи. А истинно верующите и ходещите из пътя Господен няма кой да покътне, щом те са в изпълнението на дълга си, защото други ще са, които ще отвлекат вниманието на размирниците. Но
към беседата >>
40.
Събрание, водено от г-н Дънов
,
ИБ
, София, 15.10.1911г.,
е олтар, а душата храм. Умът да бъде слуга при нозете на Господа, а духът да бъде готов да изпълни всичките благи
към беседата >>
41.
Друго направление
,
ИБ
, , 29.10.1911г.,
съвременния свят иска да стане център. Но ако хората се обърнат към Бога и поискат Него да направят център, светът ще вземе друго направление. Прочете 10 глава от Ев. Матея и говори върху 24
към беседата >>
42.
Камъкът има мистично значение
,
ИБ
, София, 5.11.1911г.,
тук камък на камък" и изказа следните мисли: Камъкът има мистическо значение. Той означава и човешката душа. Това, което се прочете, има приложение и за настоящия век. Какъв път ще вземат съвременните народи, само Господ знае и Небето прави всичките усилия да ги вразуми. Има две течения и в близко време ще стане явно кое мнение ще преодолее. От 1914 г. до 1927 г. народите ще имат време да се въоръжават, но след това или ще трябва да продължат това, или пък да се обърнат към Бога. Всякоя душа, която се остави от Духа, тая душа се съсипва. И който иска да се развива правилно, в сърцето и душата си не трябва да пропуща никого освен Господа. За да се не събори къщата ни, трябва Христос да е с нас. Ако сега се чувствувате слепи и не виждате, викайте подир Христа, Той да ви отвори очите, и тогава няма да виждате мрачкаво, а ясно и не ще има нужда да ви ръководят. Вий понастоящем се намирате в една епоха, когато именно вниманието ви е нужно, за да се държите близо до Христа, в което, ако постоянствувате, в скоро време ще ви се отворят очите, т.е. шестото чувство ще настане и няма да имате нужда от
към беседата >>
43.
Защо Бог не премахне злото завинаги?
,
ИБ
, , 27.1.1912г.,
не са дадени за ползуване само за добро. Например огънят ни е даден да се топлим, готвим и пр. Ако обаче ний се обръщаме невнимателно с него, ще изгорим къщата, в която сме запалили огъня, за да си служим за ползуване – ето че сме сторили
към беседата >>
44.
Упование на Господа
,
ИБ
, , 4.3.1912г.,
надее някой на Господа, а не да уповае на человека." Мисли: Връзката между невидимия свят и физическия мир е душата. Ний имаме съобщение с Бога посредством нашето тяло, пространството, сърцето, ума, мислите и желанията ни. Упованието подразбира стремеж нагоре и надолу; упованието на Господа значи: да дишаме и да поемаме Господа в себе си. Винаги дръжте в ума си това: "Бог е
към беседата >>
45.
Събрание, водено от г-н Петър Дънов
,
ИБ
, , 10.3.1912г.,
ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в Царството Небесно." По-важни мисли: Този стих е равносилен със стиха, който казва: "Истина, истина ви казвам, ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие" Йоана 3: 3. Тия условия, които сега имате на света, няма да се повторят никога във вечността. Ако имате някоя неприятност в живота и се усещате недоволни, неблагодарни, дряхли* и унили, знайте, че причините са кармични и следователно вие сами сте си криви. Ако искаме да влезем в Царството Божие, ни повече, ни по-малко – трябва да станем като децата. "Не трябва да даваме място на съблазните." Не бива да одумваме нашите братя, въобще нека престанем да одумваме. Ако ли се е породило известно недоразумение, да знаете, че някоя горчива карма е застанала отнякъде и дори се е загнездила в нашето естество. Не остава в такива случаи нищо друго, освен да се помолим, да я премахне Господ. Изпитанията, които ни идат, трябва да знаете, че от Небето се
към беседата >>
46.
Любов и единство
,
ИБ
, , 17.3.1912г.,
този, който нагласява нещата. И на нас е необходим учител, който да ни научи как да приложим нещата в живота, защото ние още не знаем да прилагаме Божествените закони. Процесът на разрушението, злото е необходим, но пък необходим е и процесът на доброто, който процес гради. А като имате любов, то тоя закон ще тури в действие вашите знания на законите. Така, най-напред вие трябва да се вкиснете, защото, докато се не вкиснете, не можете да станете сладки. Най-напред вие ставате горчиви, после ставате кисели, а най-после дохожда сладчината. Излиза, че най-първият учител на човека е злото. Вие сега минавате през пътя на подсладчаването и вие сте, които ще подсладите света. Добрите хора са солта, която е процесът, който крепи равновесието в света. Прочие, ако ме слушате, аз ви казвам и съветвам: имайте любов. Любов значи, че имате единство, сливане, а не обезличаване, с еднакви интереси и въобще да поставяте този, когото любите, повече от себе си; любов значи да въздигнете другиго повече от себе си. И тогава настъпва неволно въпросът: "Готов ли съм да направя за другиго повече от онова, което ще направя за себе си?" Въдворете любовта у себе си, защото тя ще внесе във вас новата светлина. Исус Христос уми нозете на своите ученици. И за вас най-голямото изкуство е да можете да умиете нозете на другите. На вас сега още не могат се уми нозете ви, защото Юда е още между вас, при все че сме заедно на трапезата и заедно ядем и пием. Юда като излезе измежду вас,
към беседата >>
47.
Събрание, водено от г-н П.Дънов
,
ИБ
, , 24.3.1912г.,
в Исуса Христа, така и Той да пребъдва в нас. И Христос, Който ни е пратил, какви са нашите отношения спрямо
към беседата >>
48.
Що значи съдба?
,
ИБ
, , 31.3.1912г.,
Божий са всички тия, които са изпълнявали волята Божия през всичките прераждания. Що значи съдба? Да се отсъди право на един човек. Но тази дума значи и определение на нещата – да се определи отношението на хората, което имат помежду си, и да се определи качествеността на едно нещо, като се уясни каква именно работа може да изпълни. Всякой един от нас трябва да намери място в Христовото тяло. Кармата е първото разбиране на съдбата. Например онеправдал съм някого, трябва да ми го върне. В продължение на горните мисли и когато отговаряме на въпроса, що е съдба, неволно заставаме пред истината, че за да можем да намерим правилен отговор, необходимо е да знаем по-напред, че ще настъпи процесът, за да се изпитаме. Така, най-първо, пред нас е Арарат, т.е. че трябва да намерим за нас едно пристанище. Ние сме в потопа и първото място, което трябва да намерим, е планина, на която да можем да застанем. Вторият етап е гората Мория, гдето да принесем жертва на Бога. Третата стъпка е Синай, гдето се даде законът Божий. Там ще се замъгли, но ще се даде законът. Четвъртата стъпка е Тавор, гдето се преобрази Христос. И най-последният етап е Голгота. Тия етапи човек трябва да премине при духовното си развитие и върху тях трябва да размишлявате. Исус Христос е този, Който има тази алхимическа сила, която, като ни се даде, можем удачно да минем и заминем тия етапи. И какво понятие имате за Исуса Христа? Трябва само да Го опитате, та да имате правилно понятие за Него.
към беседата >>
49.
За да възкръснеш
,
ИБ
, , 5.4.1912г.,
съединение, то е безсмъртието. И човек може да измени клетките на своето тяло и да живее колкото иска, стига да узнае съединителното равновесие на нещата, нещо, което е било известно на древните хора. За да възкръснем, трябва да умрем, защото всякога едното подразбира другото - правдата подразбира греха, животът подразбира смъртта, богатството подразбира сиромашията. А за да можем да възкръснем, трябва да се образува връзка между нас и онези, които работят за нас в невидимия свят. Човек трябва да намери своето място в Божествения организъм и да извърши точно работата, която му е дадена, а да не върши работи, които не са му поверени. Когато се решим да не грешим, тогава вече ще бъдем свободни и господари на положението Христос казва, че отива при Отца за нас, а с това Той направи връзката. Четем, че "Той духна на своите апостоли", така и на нас, когато духне Христос, тогава именно ще се изпълни главното събитие в живота на всекиго. Когато Господ изпрати Своя Дух върху нас, ние растем и се радваме, защото Той е с нас. Затова следва да се молим, да не изгубим Неговото благоволение и да не ни напусне Господ. "Вие сега сте в корените, а когато възкръснете, ще бъдете в клоновете." На душата се дължи вяра и надежда, а на духа се дължи силата. Духът е първичен, а душата е вторият
към беседата >>
50.
И гласът му се чува
,
ИБ
, , 14.4.1912г.,
искаха да убият Лазара само защото беше възкресен от Исуса Христа, в Когото светът щеше да повярва, в случай че го оставят. Така е и сега: възкръсналите светът иска да убие. Често пъти нашите добри мисли могат да ни причинят най-големите неприятности и нещастия, а това можем си обясни с туй, че и топлината, и светлината на слънцето правят едно растение сладко а друго – горчиво; един минерал светъл, а друг – тъмен. Причината за катаклизмите в света е човешкият ум. Ние в света обезателно трябва да страдаме, ако искаме да се повдигнем, и когато страдаме, трябва да благодарим, нещо, което си заслужава, защото само чрез страданията човешкият ум става изобретателен. Умен и силен човек е този, у когото Господ живее, а не живее ли Господ във вас, вие сте просто един мехур. Забележете закона за мислите и желанията в свръзка с обществото, в което пребивавате и живеете. Когато сте в дисхармония с мислите на хората, усещате тежест горе в главата; когато сте в дисхармония с тяхната любов, усещате тежнение в гърдите; а когато тая дисхармония е с техните желания, тежнението ще усещате е стомаха. Всички вие трябва да бъдете в добро състояние, защото Христос е много близо в България и идущата година тук, на физическото поле, вие ще почувствувате Неговото идване. Той иде да работи, каквото и да стане, да ви не смущава. Той иде сега да направи едно генерално пречистване на целия свят, та покрай него трябва да се пречисти и българският народ. Христос е толкова близо вече, щото и
към беседата >>
51.
Съединителната линия
,
ИБ
, , 8.4.1912г.,
трябва да страда от рождение до край, защото синовете Божии са причина, за да се създаде тоя свят, те трябва да понесат отговорността. Страданията са указател към любовта. Който иска да бъде добър човек, непременно трябва да страда. Страданията са един закон необходим, за да ни направи да живеем в любов и да се усъвършенствуваме. И когато страдаме, ще ни лишат от средствата, които ние искаме. Ние ще бъдем всесилни само когато се съединим с Божествения организъм. Всяка една душа е микрокосмос, а духът отпосле е дошъл. Душата има форма, а духът форма няма. Духът е съединителната линия между Великия Дух и човешките души. Ние трябва да имаме определен възглед как да живеем. Вие не бива да желаете да отидете в онзи свят, а трябва да знаете, че още тук, на тоя свят, вие можете да влезете в съприкосновение с Бога. Съвременният строй трябва да се разсипе, за да се оправи светът. И за да можете вие да влезете в Царството Божие, трябва да бъдете анархисти спрямо злото – не анархисти в смисъл да разделите богатството на хората, а анархисти против злото. Ние ще бъдем щастливи само тогава, когато се избавят всичките души, и затова трябва да се яви у нас великата любов на себеотрицанието. Човек, който иска да бъде силен и да усвои законите, трябва да бъде добродетелен. Вас всички ви очакват големи страдания – всички вие ще бъдете разпнати и след това ще възкръснете. Затова ви казвам: "Приготовлявайте се." Като допуснем Бог да работи в нас и около нас, Той ще ни
към беседата >>
52.
Да бъдем готови
,
ИБ
, , 28.4.1912г.,
човеку ще бъдат домашните му". Този стих има вътрешно приложение, защото има мисли у човека, които му казват "Не ставай ахмак, а живей както всичките хора ". Тези са те, домашните на човека, и той ще живее с тях добре, докато само се съгласява с тях. Обаче всяка една такава мисъл трябва да се постави на своето място, защото всяка една мисъл трябва да се подчини на нашата воля. Човек непременно трябва да се жертва, защото без това той ще заприлича на житното зърно, което е складирано в хамбара непосято. А ако всеки се жертва, уверени бъдете, нашите отношения ще се поправят. Днес хората не страдат толкова от материална липса, колкото от лошата духовна задуха. Ние често казваме, че искаме да слугуваме на Господа, имаме доброто желание даже да слугуваме, но щом започне да ни опитва, разколебаваме се и започваме да отстъпваме. Излиза значи, че често пъти ние слугуваме на Господа не че Го любим, но защото Той е богат, та с това искаме да ни даде повече материални пригоди*, за да преминем света по-охолно. Божественият човек трябва да бъде свързан с физическия. Ние искаме Господ да дойде на земята, но за да стане това, трябва ние да бъдем готови, защото едно време Христос дойде между евреите, но като не бяха готови, създадоха си карма и виждаме какви излязоха последствията. Сега Христос иде между кавказката раса, европейските народи и ако Го не приемат, ще ги завладее жълтата раса и ще ядат бой до олелия. Ще ги сполети най-голямото нещастие, което може да бъде. Ние
към беседата >>
53.
Силната отрова
,
ИБ
, , 5.5.1912г.,
на любовта. Меркурий – на всички научни издирвания. Сатурн е свързан с всички нещастия. А когато светът е веществен, тогава владее Марс. Тези хора, у които има повече желязо, те са енергични, а тези, които имат повече фосфор, те са хора на мисълта; а тези, които имат излишък на злато, те са хора на привличане парите. Грехът е най-силната отрова, която съществува в света. От греха потъмнява умът и ръждясва сърцето, следователно той е един елемент, който трябва да се избягва. Грехът е една силна отрова, за която Господ е казал да я не бутат. И когато умът и сърцето не са, както трябва да са, тогава какъв може да бъде тоя човек? Но Господ е дал и антидот* за тази отрова и този антидот трябва да намерим. Досега аз съм искал да ви го дам, но не съм могъл, защото сте крайни елементи. При все това, туй ме не обезсърчава, защото пак ще дойде време да ви се даде антидотът. И ние сме такива каприциозни** деца, които, като им не даде майка им нещо, започват да ритат и плачат, при все че това не помага. Нашето ритане и скачане само забавлява Господа. Всичко в живота е пъкъл и чистилище, но действа за добро. Пъкълът например е голяма реторта, в която Господ извършва своите опити. По тая мисъл излиза, че целия живот може да прекарате в нещастие, а за да го прекарате не в нещастие, трябва да знаете законите, как именно да измените условията. При това истината е, че тази година ако живеете добре, ще ви бъде добре идущата година; днес ако живеете добре, ще ви бъде добре
към беседата >>
54.
Вечно млади
,
ИБ
, , 12.5.1912г.,
участва в Царството Божие, трябва да си обреже сърцето. Когато човек излиза да проповядва, трябва да се опита дали му са здрави гърбът, умът и сърцето, защото иначе ще пострада. Лично на живота не трябва да гледаме, а трябва да гледаме общо на Царството Божие, без да се сърдим, че някого Господ направил цяла нота, а тебе направил половина. Пиесата е такава и ако в нея ти хващаш мястото на осмината, то трябва да си благодарен, защото до ще и време, когато ще те направят цяла нота. Сега може да играеш ролята на писклива висока нота или бас, но друг път ще изиграеш ролята на друга нота и т. н. Главната мисъл е, че трябва да се научим да страдаме, и като се научим да страдаме, ще бъдем вечно млади, няма да губим силата си и тогава ще намерим вечната разгадка. Ние още не сме намерили любовта, защото любовта всякога търси да помага, да се самопожертва, всякога търпи и е благосклонна. Трябва да се обърнем към основния закон, да станем като небесни деца, а не като глупави деца, и тогава ще се оправят отношенията ни в живота. Време е вече да се освободим от нашите религиозни маски, защото човек може повидимому да е свят, но вътре да бъде смрадлив. В живота помагат следните правила: 1. Трябва да имаме всякога или поне по-честичко молитви, на които всички в едно направление да се молим, и тогава Господ ще ни отговаря. 2. Когато се молим, не бива да се безпокоим, защото безпокойството винаги парализира настроението, а следователно и молитвата. За да ни слуша Господ, трябва
към беседата >>
55.
Подквасата
,
ИБ
, , 26.5.1912г.,
има пояснение на един кармичен закон. Виждаме, че Яков взема с хитрост първородството на Исав чрез едно блюдо леща и после поднесе Исаку мнимия лов, та взема благословението. Оттам и името му Яков, което значи "препинател". "Падам" – арам, това е този свят, а Ханаан, това е небето. И хората от небето дохождат на земята, защото нещо съгрешават там, също както Яков, та затова ги изпращат при Лавана, който е търговец и като такъв добре си знае сметките и работите в света. Изток – значи към Бога; запад – значи към человеците; а север и юг значи към смъртта и добродетелта; затова казва Господ, че ще разпространи Яков към изток, запад, север и юг. После виждаме, че Яков е обещал, че десетата част ще дава на Господа. Десятъкът, който даваме, е маята, подквасата, основата и затова ние трябва да го даваме, за да бъдем благословени. Защо светът гони верующите? – Това нещо е кармично и от своя гледна точка светът понеже има право, ние, верующите, ще трябва да потърпим. Яков, като се срещна с Лавана, забогатя, така и вие, като се срещнете с Христа, Той ще ви научи как именно да
към беседата >>
56.
Деца по сърце
,
ИБ
, , 2.6.1912г.,
своето историческо и мистическо значение. Авраам беше безчаден. Така и всяка душа е безчадна, докато Духът не се е появил. Ханаан означава, че всякой човек трябва да завладее своето тяло. Козелът, за който се говори, е белег на противоречие. Овенът е Христос. Сега вие през един кратък срок трябва да вървите през пустинята, та след това да станете господари на положението. И когато станете господари, ще се въдвори мир и тогава ще дойде мирът. Сега-засега вие още правите кирпича в египетската земя. Полиците, това са вашите картички. Христос трябва да бъде ключар на вашите желания. Той трябва да затваря и отваря. После вие у вас си трябва да имате един Петър, крайъгълен камък. Засега вие като Авраама трябва да хванете най-първо телицата – вашата душа, после – гърголицата, а че най-после овена. Това беше Христос, Който говореше на Авраам. А сега същият говори на хората. Един човек, който прави условия с Бога, не е добър човек. Искайте прочее, но не правете условия с Него. Препоръчвам ви пълна детинска вяра, да станете деца по сърце. По сърце човек трябва да бъде всякога млад, а да бъде стар само по ум. Пригответе се да посрещнете добрините, които Господ ви ги туря някой път в
към беседата >>
57.
Ще дойде като светлина
,
ИБ
, , 16.7.1912г.,
нас е, че всякой иска да морализира другите, а пък аз съм казвал и други път, че никой не бива да проповядва и да говори за онова, което не е опитал. Човек, който не може да живее на земята, въпрос е дали ще може да живее и на небето, защото, ако едно дете не може да ходи у дома си, в широкия свят още по-малко ще може да ходи. Първото нещо от вас е, всякой един да опита Господа в себе си. Трябва да обиколим всичките краища на земята, за да Го намерим, защото, ако чакаме ние Господа да ни намери, много се лъжем. Когато изгрее слънцето, трябва да излязат навънка всички къртици и гущери, за да го потърсят и намерят, ако искат да се ползват от него, защото иначе слънцето ще си мине и замине. Затова ние първом следва да потърсим Господа. От много условия в света зависи да се поквари истината, но ние трябва да бъдем умни и да прецеждаме, също както пясъкът прецежда водата, когато премине през глинеста почва, ще бъде по-мътна. Важни са думите "Не притуряй на Божиите думи " Как да разбираме това? Не бива в това отношение да мислим като онзи свещеник, който допущал, че хлябовете, с които Христос нахранил множеството, били като планини. А ние трябва да се научим да не преувеличаваме, нито да смаляваме, защото грях е и едното, и другото. Ако преувеличите, ще имате недоимък на нещата, а ако намалите, ще имате излишък – и в единия, и в другия случай ние ще страдаме. Когато във вашия мозък се побере баласт повече ще ви причини болки. Мозъкът е само за потребното и
към беседата >>
58.
Завета на цветните лъчи на светлината
,
СБ
, В.Търново, 28.8.1912г.,
ще започна, е чисто Слово Божие, предавано, говорено и опитано от хиляди години. Това са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно проучване произвеждат всичките краски, необходимо нужни за духовното ваше повдигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, и това, което прочета, ще се сформира и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение В тази книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тези стихове Това е книгата "ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА " (Учителят чете стиховете, които произвеждат червената и портокалената краска ) Аз искам да образувам силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година и всички тези стихове са извадени под Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всички тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила. Всички вие образувате съвременния ЕРУСАЛИМ Имаме представители от Англия, Франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и други страни Всички тия духове са с Христа, на Когото България дължи всичките благословения, на които сега се радва. Това е ЕРУСАЛИМ. Всички съвкупно представят съвременния ЕРУСАЛИМ. Това е ЕРУСАЛИМ, който сме ние. Ние трябва да дадем
към беседата >>
59.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
от Господа като добре дошли. Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически изведени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски1, необходимо нужни за духовното подигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас и това, което тук прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове. Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокалената краска и, след като изпяхме всички „Воскресение Твое“ и „Великото славословие“, добави: — Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година. И всички тези неща, тези стихове, са извадени по Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всичките тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила, но първо трябва да се очистите от греха. Тази година ще вържем всичките духове, които спъват — това е желанието на Христа, защото ако ги не върже Христос, разногласие постоянно ще има. Ние сме станали смешни пред небето и затова трябва да се
към беседата >>
60.
Вие сте поканени да работите
,
ИБ
, В.Търново, 24.8.1912г.,
има неща, които трябва да се изгладят. Ние сме дали много жертви, та волята Божия не е за в бъдеще да даваме още подобни жертви. Когато се дават потребни жертви, добре, но непотребни жертви не бива да се дават. Вие трябва да решите едно или друго. За в бъдеще, които искат да следват Господа, да решат и Го следват, и да бъдат уверени, че ще имат всичките доказателства. Ние сме в едно предградие. Истината не се бои, но съществува известна дисхармония, която става причина, щото черната ложа да упражнява лошо влияние. Ако сега не направите всичко, невидимият свят ще се намеси и ще изправи сам работата. Вие трябва да напуснете човешките мъдрувания. Искате да имате всички благословения, нали? Тогава слушайте ме и отнесете се с мен тъй, както аз се отнасям с вас. Но у вас има такъв монархизъм, щото мога да стана като едно товарно магаре. Ами че вие искате свобода, тогава дайте и на мен свобода. Приятелството изисква и вие да бъдете спрямо мен, както и аз спрямо вас. И ако съществува между нас дисхармония, то каквото от две години насам се хвърля срещу мен, всички щяхте да отидете в астралния мир. С един замах аз бих всичко извършил, но с това ще спънете и мене, и себе си. Най-после, ако има някой съмнение у вас, кажете ми. Моята работа е ясна. Понеже има нови приятели, сега и в бъдеще ще има още да дойдат, те искат да ме спъват. Затова решете в себе си какво ще правите – това ми е заповядано да ви го кажа. Вие имате работа с едно Братство, което не е човешка работа.
към беседата >>
61.
Защо ви помагам?
,
ИБ
, В.Търново, 15.9.1912г.,
започнем работа. Всички философствания трябва да оставим и да пристъпим към работа. Има много условия, при които може опитът да излезе сполучлив. Във всякой един опит борбата е отвън, а хармонията – вътре. Непременно ние ще имаме борба отвън, но вътре, между нас и в нас, не трябва да има борба, защото няма да има никакъв резултат. Има известен ред, който е даден от горе и с който ние ще започнем. Не е нужно, излишно е от наша страна старание да поправяме Евангелието - теософи, православни и прочие, защото всяко учение е добро, но хората може да го приложат за зло. Ние трябва да пазим да не би в този чист източник, който Господ ни изпраща, ние да не пращаме нечистота. За нашата нечистота трябва да имаме друг канал. Трябва да сме чисти, защото и тия, които са над нас, и те ще се отдръпнат. Най-напред аз искам да имате към Господа любов и ако имате такава, тогава ще имате и база за работа. Ако ли не, ще настъпят раздори по въпроси, каквито са кой ще бъде глава, кой пръв и кой последен. Господ е близо, но Той не казва повече от един път. Не се спирайте пред мисълта, дали Господ ви говори или не. Господ говори, защото, когато Той не говори, настъпва униние и смущение. Не се питайте дали сте достойни, но вие покажете, че сте достойни. Раз вие вече поканени на работа, встъпете в изпълнението на вашата длъжност и това, което не можете, Господ няма да ви го вмени в грях. А това, което понякога чувстваме, че Господ като че ли ни вменява в грях, то е кармично, жалим
към беседата >>
62.
Въжето на дявола
,
ИБ
, , 22.9.1912г.,
страдат от човеците, така и хората – от астралния свят Египет, това е сегашният свят тук. Молитвата за да бъде послушана и да бъдат вибрациите интензивни, сърцето ни трябва да бъде толкова чисто, щото молитвата, като отива нагоре, да може да разрушава всички препятствия, които се изпречват на пътя и. Що е всъщност интензивната молитва? То е положението, че ние сме се дотолкова разкаяли от миналите грешки, щото сме готови да изпълним всестранно волята Божия. Затова, когато дойде една лоша мисъл, отхвърлете я, защото тя е едно въже на дявола, което ви връзва. Нашите мисли трябва да бъдат интензивни за добро. Това е тя, волята Божия. И не бива да се вглеждате в грешките на другите. Всяко наше страдание ни иде за благословение и винаги, когато Господ ще ни избавя, Той ще прати други хора да сторят това. Никога не бива да роптаете, защото няма по-неблагодарна в небето работа, отколкото роптанието. Съвременните хора аз оприличавам на конус, в който, като живеят, движат се отдолу нагоре и колкото повече отиват нагоре, открива се по-голям и по-голям простор. И тъй, размишлявайте върху следните четири точки: 1. На първо място имайте търпение 2. Имайте спокойствие 3. Не критикувайте другиго. Погрешките на другите да ви служат само като елемент 4. Почитайте се един
към беседата >>
63.
Преходната граница
,
ИБ
, , 29.9.1912г.,
в съвременния живот имат следния смисъл, че човек, който иска да стане богат, и който иска да знае и не прави всевъзможните усилия за това, не е достоен за богатството и учението. Искат някои да имат Божието благословение и да влязат в небето, но не знаят, че там не е място за грешник и невежа, а небето е място за праведните, за умните и златоустите Затова, който иска да бъде силен, трябва да спази законите в тоя свят. Вие имате противник в света, който противник е дяволът, от който трябва да станете по-силни, за да го победите, тъй като, засега поне, той е по-силният, а правото е в ръцете на по-силния. Вие трябва да вървите или в лявата, или в дясната страна. В лявата страна вървят хората на черната магия, а добрите хора са от дясната страна. Трябва вие да разполагате със знание, но знанието без добродетел не върви. Човек трябва да бъде и твърд като диамант, и пластичен, защото тогава ще бъдете в състояние да посрещнете страданието. Клонът на едно дърво например може да се огъва, защото има живот и вие така също ще можете да се огъвате, ако правилно живеете. Най-висшият смисъл в живота са страданията и най-лошите хора са тия, които не могат да страдат. И когато някой се оплаква от страдания, то е защото иска да върви в левия път. Няма по-голям страдалец от Господа, Когото хората разпъват всеки ден. Всеки един човек трябва да проучи себе си и само тогава ще може да разбира хората. Всичките тия мъчнотии, които сега имате, вие сте си ги предизвикали и си ги носите
към беседата >>
64.
Обсадно положение
,
ИБ
, , 6.10.1912г.,
случая думите "Който намери живота си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го намери". Този стих прилича на стиха, че лозената пръчка трябва да пребъде върху лозата, за да даде плод. В този живот, който ние имаме в себе си, сме готови да жертваме себе си, но Христос казва, че ще го изгубим. Например, от сегашната война, която се тъкми и предстои, за нас като че ли кой знае какво ще принесе. Но за небето тази война е същото, както двама хора на улицата, които си пукват главите. Може тая велика сила да е казала така, може оная да е рекла онака, но всичко това не може да придаде нито една педя на нашия ръст. Защото всичко това, което става около вас и което виждате и слушате – и мобилизация, и разни подготовки, и въоръжения – нищо абсолютно не решава. Войните в света са за грешните хора. И ние не бива да спъваме един Божествен план, защото тия хора, които ще отиват сега да се трепят, си имат своята карма и когато Господ изпраща наказание, не бива да спъваме. Много нещо бих ви говорил, но виждам, че вие се страхувате, когато трябва нито да се страхувате, нито да мислите за себе си, защото това, което сега става, е математически определено и ако искате да знаете, то е ускорено с една година. Всички тия работи, които стават, трябва да станат, защото са стъпка за работата Божия. Светът отпреди 75 години е в обсадно положение и в 1897 г. на този свят е даден ултиматум от небето и срокът на този ултиматум изтича в 1914 г. Обаче Турция се провини и се оказа, че не е
към беседата >>
65.
Елохим
,
ИБ
, , 26.10.1912г.,
в живота, а разнообразието – то е животът, затова Духът трябва да мени своето състояние, обаче между всички тия състояния трябва да има хармония. Например, ако един човек често го изобличаваме, става твърдоглав, но пък и ако много го галим, ще става друга реакция. Даже когато някой човек ви каже обидна дума, вземете я от Господа, за да се благословите, но ако ви каже блага дума, пак благодарете. Често пъти ний гледаме на всичките въпроси от наше гледище, но Господ знае защо стоят грешниците на това място, на което ги гледаме. Когато пазим един човек в душата си – пазим Господа. И що е духовното развитие? Развитието не е нищо друго, освен душата да бъде отзивчива, пластична, щото да възприеме една Божествена мисъл и да възприема Господа, да действува така, както е волята Му. Когато Господ например ни налага да мълчим, ние трябва да слушаме. За да бъдете благодарни Господу, гледайте да бъдете в хармония с Него, защото, ако храните някаква лоша мисъл към някого, да знаете, че Господ не работи Божият Дух не може да работи там, гдето има криво разбиране, яд и свада. Ний трябва да бъдем винаги готови да изпълним онова, което Той желае, защото само тогава ще бъдем щастливи. Господ иска, щото между всичките Негови чада да има съгласие и мир, защото Господ в Себе Си е Любов, Мъдрост, Истина. Може вие да страдате, може да сте в униние и утеснение, Господ е, Който ще ви избави от това мъчително положение. Ето защо вие дръжте Господа Бог, мъчно може да Го
към беседата >>
66.
Обсадно положение
,
ИБ
, , 20.10.1912г.,
че се каза Аврааму да излезе от бащиния си кът, нещо като когато една мома, като се ожени, напуска бащиния си дом. Тук важното е послушанието и бащиният дом значи областта, в която душата е вързана и не може да излезе. Но защо трябва да излезем? Защото имаме хиляди желания, които са живи, и когато искате да изпълнявате волята Божия, те са, които ви запират, като че ли нещо ви тегли. И чудното е, че така се увличаме от ежедневните наши сплетни и нужди, щото не си запираме ума да мислим за Господа, следователно никак не си приготовляваме и провизия за далечните сфери, през които пътуване ни предстои, а това именно е голямата грешка, която правим. Каква е нашата опитност? Павел за себе си твърди, че бил до третото небе, но вие каква опитност имате в това отношение? Не мислете, че като отидете отвъд, та ще ви посрещнат с финикови вейки. В много отношения вашият живот тук се гледа често пъти от невидимите също както ние гледаме например на мравките, които всякой ден можем да стъпкваме и да им разваляме къщите. И когато чувствуваме нещо необикновено, да знаем, че някое същество от невидимия мир ни е настъпило. Да, дълбоки са тайните, които са причинили падането на човека. Това ще ви разправя, когато някога се повдигнете, а сега, нужно ви е само да знаете като как да ходите из пътя, в който сте поставени. Търсете вие същественото за днес, също както един адвокат изучва дадено дело, насрочено за разглеждане днес. Така и ние трябва да държим само желанията,
към беседата >>
67.
Събрание, водено от г-н П.Дънов
,
ИБ
, , 27.10.1912г.,
на Бога за всичките милости и благости и за закрилата, която имаме от Него в тия трудни обстоятелства за
към беседата >>
68.
Името Господне
,
ИБ
, , 3.11.1912г.,
има три важни думи "Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя." А и в този псалом има важните думи "Не нам, Господи, не нам, но на името Си дай слава, за милостта Си и за истината Си." Значи тук се иска да дадат нещата, които имат ред и порядък. Ние не можем да хвалим Бога и да Го осветяваме без самаго Него. Значи, за да можем да осветяваме името Божие, ние преди това трябва да осветим тялото си. А да дойде Царството Божие, трябва нашето сърце да бъде готово, защото Царството Божие има отношение към сърцата ни – ако не е дошло Царството Божие за сърцето, значи то още не е организирано. Има, както виждате, и изпълнение на волята Божия, а и волята Божия има тоже съотношение със сърцето. Три са състоянията, през които индивидумът* минава в своята еволюция: безсъзнанието, съзнанието и себесъзнанието. И само когато има себесъзнание, той може да следва Господа. Който има само съзнанието, там има и страх и играят пушка, сабя и пр., т.е. грубата сила е преодоляющата. Най-горе стои свръхсъзнанието. Ще възрасти Господ само тия, които имат себесъзнание, а тия, които Господ не възраства, те са в сферата на съзнанието - животинството. И така, има три велики сили, които действат: безсъзнанието, съзнанието и себесъзнанието. Върху безсъзнанието действа името Божие и там са всичките същества, които имат разум. За да славим Господа, трябва да има един обект – не може да благодариш на Господа, без да ти е дал нещо. Затова, когато има да славим
към беседата >>
69.
Всекиму според вечната Правда
,
ИБ
, , 10.11.1912г.,
"Гдето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях". За всяка работа в света трябва да има двама, които да започнат работата. Вие трябва да намерите кои са тия двамата. Трябва да размишлявате върху тия думи Помислете кои са тия двама, които трябва да се съберат. Тримата, вече е направлението, посоката, към която трябва да се стремите. А в числото две винаги ще намерите, че няма ред и порядък. Онзи, който иска това от туй число, не разбира реда на нещата. Защо искаме Бога? – Защото имаме нужда от Него, също както има нужда ученикът от учителя и детето от майката, и двамата са необходими във време на нужда. Във време на страдание трябва да призоваваме Господа. Викайте Го в скръбни дни и Той ще се яви, защото само тогава Той се явява. Иначе, Той е в своето местожителство, та не слиза тук. Винаги, когато и да се даде лекарство някому, той трябва да го приеме, иначе би значело, че той не иска да се лекува, не иска следователно да еволюира. Казва се, че двама или трима, каквото и да попросят в Мое име, ще им бъде. Но знайте и не изпускайте от предвид, че два елемента не могат да се съединят без изискуемите условия. Който химик щете питайте върху този въпрос, всякой ще същото да ви каже. Същото е и с нас. Само ако разполагаме с изискуемите условия, Господ ще отговоря на исканията ви. Ако например не слушате, Господ няма да ви отговаря. Ако някога ви са изпратени нещастия – благодарете Богу заради тях. Бъдете щастливи и в иманието, и в нещастието.
към беседата >>
70.
Към всички
,
ИБ
, София, 31.7.1913г.,
година, за която ви бе казано. Бурите, които се повдигат, са неща, които трябваше да дойдат, за да се опита вашата вяра, вашата Любов. Зад тия бури стои Един, Който наблюдава вървежа на всичките работи, Един, Който не дреме. Той е известен през всичките векове, с Името на Когото се крепи всичко. Аз съм с вас, не бойте се. Всичко ще се преобърне за добро. Тия, които нашествуват, ние ги знаем. Те минават под много имена. Но Господ е Господар на света и без Него нищо не
към беседата >>
71.
Назидавайте себе си
,
ИБ
, София, 26.8.1913г.,
с нас. "Назидавайте себе си на пресвятата ваша вяра и молете се Духом Святим." Прочетете това Юдино Послание всинца, защото е много интересно. В 20 стих има думата "назидавайте", а това значи да съградиш, което е равносилно с градеж, също както, за да очистиш сърцето, значи да го обработваш, да има кой да му помага. В българския език има поговорка: "С един камък къща не става." И човек, ако мисли, че сам може да очисти своя ум и да повдигне своето сърце, почива на фалшива почва и схваща живота лъжливо Ако човек работи заедно с Господа - тогава да. Но един ученик може да работи със своя Учител само, когато има постоянни съобщения с Него. Душата умира, погинва, духът пада, но не умира. Душата има нужда от съживяване, духът има нужда от повдигане. Материалният свят и духовният свят са двата полюса в живота, слизане от духовния свят в материалния и качване от материалния свят в духовния. Това слизане и качване се повтаря вечно, защото такъв е неизменният закон за прогреса на човечеството, за неговото повдигане, за да добият хората прогресивна мисъл, т.е. да осъзнаят, че всичко, което Бог е създал, е добро. Накъсо [Накратко], този закон се изразява със самопожертването, а към тази добродетел ни тика Любовта. Без любов не може да има самопожертване, без самопожертване няма прогрес, няма прогресивна мисъл, няма просветление на ума. Ако живеем само в духовния свят, не ще имаме никакъв прогрес. Трябва да слезем от духовния свят и да влезем във физическия, материалния свят,
към беседата >>
72.
Умни и силни
,
ИБ
, , 28.11.1913г.,
, за да сте синове на виделината." Какво е искал да каже Христос с думите "Ходете във виделина"? Виделината към душата има същото значение, както светлината за нашето тяло. Ходете във виделината, за да сте синове на Божието Царство. Човек расте, както и семето на растението нагоре. Думата "син" значи наследник. Христос казва "Всичко, що Отец има, Мое е, както Той има живот вечен, така е дал и Мене. Ходете във виделина, за да знаете пътя си." Трябва да знаем стремежа си и с какво да се занимаваме. Например пчелите се стремят мед да събират, хората – блага за земния си живот, а тези, които се стремят духовно, те трябва да се стремят за небето. Там е място не за бедни и не е странноприемница, но за души пречистени и подготвени – синове на виделината. Който чисти душата си, приема виделината, която пречистя душата. Человеческата душа е растение на земята, трябва да се обработва земята и душата ни да даде плод. Ходете във виделина, за да се пречистите и да дадете тези плодове, добри дела, които се състоят в добро желание, мисъл, която ще даде своя плод. Ние никога не можем посея добра мисъл, ако не извършим един акт. Актът е съединителната нишка в земята, за да даде плод. Всяко едно желание трябва да го използуваме, да го оплодотворим, да узрее, за да се ползуваме, а иначе не ще се спасим. Казваме, че Бог е благ, ще ни спаси, но "спасение" значи промяна на условията, за да се развие у нас сърцето, и след като се спасим, тогава именно трябва да работим, а не
към беседата >>
73.
Като младенци
,
ИБ
, , 5.12.1913г.,
дам пояснение на първите два стиха "Докато наследникът е младенец, не се различава от раба, ако и да е на всичко господар". Ние сме още раби, понеже сме младенци -трябва да възмъжеем. Като младенци сме още под настоятели и домостроители до назначения от бащата срок. Домът на Царството Божие се гради и когато бъде всичко готово, ще се позволи на сина да влезе в него. Тук не можете да живеете без къща, всеки се стреми да има своя къща, иначе може да го изпъдят всяка минута. Така и за астралния свят трябва да си съградите къща. Както тука на земята, така и на небето трябва да имате дом. В Писанието е казано, че Господ отначало се веселил с человеческите синове, но те са искали да знаят повече, били недоволни от Неговите наредби, затова Господ е заповядал на ангелите да направят земята, която е била неустроена и пуста, и така хората сами си създали закони и наредби, под които и досега пъшкат. Синът на Агар, това е човекът на плътта, а синът на Духа е от Сара, т.е. Господ даде Духа по обещанието си чрез устата. Когато се оженят двама души, правят условия Мъжът казва "Тук петел ще пее" и когато ще се изменят условията, жената казва "Сега ще пее женски петел", но работата успява, когато имат взаимно уважение един към друг и имат свобода на действията в духовното развитие. Но докато сте младенци, сте под отговорността на бащата. Когато бащата греши, синът страда и е в опасност, а когато синът греши и страда, бащата е в безопасност. Ако греши бащата, то и синът, който
към беседата >>
74.
Ще постигнем
,
ИБ
, , 5.12.1913г.,
изречението: "В надеждата бивайте радостни, в скръбта търпеливи, а в молитвата постоянни." Какво иска да ни се каже с надеждата? Надеждата е от Бога. Тя е майка на хората, тя ни храни и крепи, както майка кърми детето си, надеждата ни дава сила и живот, тя ни крепи да вярваме и очакваме, че ще сполучим в добрите си желания. Без надеждата човек се обезсърчава и губи импулса на енергия за работа. Казваме за някого, че е без надежда – отчаян. Той е все също без майка, хора без подслон на Бога, а с надеждата ние добиваме кураж, насърчение и постигаме рано или късно в делата си. Да бъдем радостни в надеждата. В добрите си желания сме радостни и доволни, а когато - не, значи, че роптаем. Ако е надеждата с нас, ако вярваме, че ще реализираме добрите си желания, то как е възможно да не сме радостни? Обаче, при все това ние почти винаги сме недоволни и нерадостни, и обезкуражени, то е защото ние не сме в правия път и не си даваме труд да вървим с Божиите закони. Ние искаме да имаме любов – то е мебел, ние искаме да я имаме, обаче нямаме къща къде да я поставим. Ние трябва да имаме къщи от добри дела, да сме си съградили здрави къщи, от здрав материал, и тогава да си доставим мебелите и да имаме ум и мъдрост, да се наредят мебелите добре и да поставим при здравата къща фенер. Истината да освети, защото там, където има светлина, не дохождат крадци да ни обират, а крадци ги има както тук на земята, така и на небето. Те ни крадат добрите дела, мисли, любовта и пр. Може би
към беседата >>
75.
Делението
,
ИБ
, , 8.12.1913г.,
– това е девизът на съвременния свят, това е девизът на всеки дом, на всяка майка, на всеки баща, на всяка дъщеря, на всеки син, на всеки началник, на всеки цар, на всеки народ и на всяка култура. Ако някой ме пита кои са причините, за които човечеството страда, ще кажа Лозунгът "Разделяй и владей!". Следователно, докато имате този лозунг, нещастието ще върви подир вас тъй, както сянката върви след господаря си. Христос казва "Всяко царство, всеки организъм, живот, всеки организиран народ разделя ли се, няма да устои ". Ще ви докажа защо именно няма да устои. Всеки дом подразбира условията, от които изтичат благата, защото царството се съгражда върху дома. Христос казва "Ако царството се раздели, и домът няма да устои ". Следователно и царството, и домът ще пропаднат заедно, или на търговски език казано – ще фалират. Фалиментът не е нищо друго, освен това, че ставаш слуга, вол, впрягат те на нивата и онзи с остена казва "Понеже ти си се учил да разделяш и владееш, хайде сега "дий". Днес всички българи на нивата все това учение проповядват дий, дий, синко, разделяй и владей, разделяй една бразда от друга. Казвате "Колко са хубави тези ниви". Питам "Не може ли житото да расте, без да се дели земята?" Едно време, преди да е съществувал човекът, как са расли всички плодове и цветя? Начинът, по който днес се култивират всички растения и овощия, е нов. Мъжът казва "За да готви жената добре, трябва да се набие". Господарката казва "За да си гледа слугинята
към беседата >>
76.
Смел и решителен
,
ИБ
, , 10.12.1913г.,
означава "солена вода". Христос в един стих казва "Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли?" Солта е потребна в живота "Мария избра добрата част". Знаете ли коя е тя? Аз ще ви оставя да мислите и после ще ви говоря за това. Когато сестра и се оплаква, че не и помага, Христос и отговори, че за много работи се грижи, а едно е потребно, именно което Мария избра. С това искаше да й каже, че хората с хиляди години са се занимавали все с тия работи и нищо не са придобили. Искате да правите добро някому или дойде някой да ви иска нещо, спазвайте това правило, както е Христос казал "Да не знае лявата ви ръка що прави дясната". А вие давате, без да благославяте, и за това предизвиквате в него гняв и озлобление, като мисли, че вие сте длъжни. Ръката е най-главният инструмент в човешкия организъм. Чрез нея се оформяват всичките мисли и желания. А знаете ли кой е богат? – Богат е само Бог. Хората са слуги или господари. Ако знаеш – господар си, ако не знаеш – слуга си. (Пример за изпадналия богаташ на един остров, гдето слугата му става господар) Господ е изпратил всяка душа да се развива и й е определил място. Всичко, което сега имате, Господ ви го е дал и вие нямате право да разпилявате (примера за укрухите*(трохи), които Христос заповяда да приберат) Защо е человек беден? – Беден е, защото, когато е бил богат, е разпилявал, т.е. не е знаел как да употреби богатството, което Бог му е дал. После Господ го поставя в положение на бедняк, за да го смири, т.е. да не е
към беседата >>
77.
Ще се приравнят всички по закона на Любовта и Мъдростта
,
ИБ
, , 12.12.1913г.,
възрази "Може ли човек да живее без пожелания?" – Не казвам, че не трябва човек да пожелава, но в пожеланията да научи великия закон, по който да постъпва, т.е. да види дали това, което пожелава, е добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество и тогава да пожелава, защото не е важно само да създава жив организъм временно. Вие създавате живота на едно дете, но не минават и 2-3 години и Господ ви взема това дете. Плачете и се чудите защо умря вашето дете. Причината за това нещо са вашите пожелания, нарушенията на най-малкия закон, които са ви направили най-малки в Царството Божие. Под думата "малък" се разбира слаб човек, който се поддава на всякакви изкушения, на всякакви влияния. В слабия човек няма определен и устойчив морал и затова той казва "Как и да е ще се прекара този живот". Нима може да се нарече живот този на свинята, турена в кочината, и на която господарят носи храна 3-4 пъти на ден? Тя мисли, че от нейния господар по-добър няма и от нейния живот по-хубав няма. Питам какъв е сегашният наш живот по отношение на бъдещия ни? У нас трябва да се зароди силно желание да се повдигнем като мислещи същества и да изпълним този велик Божествен закон във всичката му пълнота, за да може да се наречем велики в Царството Божие. В небето има специални комисии, които разглеждат сметките и делата на хората. Който иска повече да се осведоми, нека се позанимае с окултните науки. Ти може да се молиш по четири пъти на ден, но ако в миналото не си
към беседата >>
78.
Постоянството
,
ИБ
, В.Търново, 19.12.1913г.,
всичко и не се обезсърчавайте! Постоянството е пробният камък в живота, с него се опитват силите на човешката душа. Аз ще ви разкажа баснята за жабите. Две жаби живели в едно блато, близо до къщата на един богат земевладелец. Веднъж пожелали да видят какво прави техният господар. Като влезли вкъщи, видели един котел с мляко, което жената току-що издоила и поставила насред. Те надникнали да видят що има в котела и паднали вътре. Започнали да обикалят наоколо дано намерят изход да излязат навън, но това било невъзможно. Едната се изморила и помолила другарката си да слязат долу, за да си отпочинат, но другарката й отговорила да има предвид, че това е мляко, та ако слязат, ще умрат. Обаче тя слязла и се удавила. Другата постоянствувала да обикаля, докато избила млякото и на повърхността се образувало масло, на което стъпила и излязла навън. Така и вам трябва постоянство, да образувате опорна точка и да стъпите на здраво, за да се качите в духовния свят. Често вие се заблуждавате, когато мнозина ви разправят за истината. Оставете всякой да говори каквото си иска. Всяко отделно нещо е истина за лицето, което казва. Вие гледайте истината, която е във вашето сърце, какво ви говори. Не приемайте истини от всекиго. Христос ви е казал истината и от нея се ръководете в живота, бъдете верни и постоянни на това, което имате, за да не ви пресаждат. Както може да се вземе пшеницата и да се сложи царевица, но все царевица ще поникне, не може да е пшеница. Характерът
към беседата >>
79.
Онова, което ще повдигне човека
,
ИБ
, , 30.12.1913г.,
твоето писмо. Интересни са тия работи, които ми съобщавате, просто като проявление на българския духовен бит. Това, според моите сведения, не е за първи път. В миналото на тоя народ са ставали още по-интересни неща. Сегашното е един отклик от миналото и то трябва да се преповтори в съкратена форма. Сега му е времето, нека всички покажете набраното с векове. "В края на жетвата Аз ще имам думата – казва Господ. – Плодът ще покаже всичко в своята истинска форма." Първо Посл. Кор. 3 ; 1-23. Аз познавам душата на тоя народ много добре; тя е страдала много от своите учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство. Зная, вам ви е тъжно, като гледате да става онова, което причинява страдания. Вам ви е тежко на душата, като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите засега в тоя Божий свят. Господ е допуснал всичко да расте и да се развива; и на доброто, и на злото е определил място. Ако първият человек, поставен при най-благоприятни условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най-чистата есенция на човешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство? Може ли водата да се повдигне по-горе от извора си? – Не. Церът на всичките неща трябва да се търси другаде. "Роденото от плътта е плът" – казва Христос – сегашното положение; а "роденото от
към беседата >>
80.
Поздрав за новата 1914 г. Към всички
,
ИБ
, София, 19.1.1914г.,
за да бъдете синове на виделината." Виделината за душата е това, каквото е светлината за тялото. Храненето, растенето, развитието на тялото е невъзможно без светлина Също така е невъзможно за душата да расте, да се развива и да даде плод без виделина Както светлината произтича от слънцето, тъй и виделината иде върху душата от Бога. Светлината не е едно и също нещо със слънцето, също и виделината с Бога. Светлината ни подсеща за слънцето, виделината ни упътва към Бога. Когато имаме светлина в облачно време, не можем веднага да посочим где е слънцето, защото не го виждаме от облаците. Това ще направим, като се възползуваме от придобитото си знание и опитност, като размислим колко е часът кое годишно време имаме и следователно где приблизително в дадения момент би трябвало да се намира слънцето След това ще се взрем по-внимателно в определената посока, вероятно ще зърнем по-силна светлина, ще видим, макар и мрачкаво, слънцето Също така, имащи виделината, изпращана от Бога, ние със същите усилия, опит и знание можем и трябва да търсим Бога. Когато детето се роди, майката и бащата му дават условия за живот и растене на тялото. Също така, кога се ражда човек, дава му се виделина - условие за развитие и растене на душата. За нашия стремеж да живеем на небето се искат условия. Такива са условията, които спомагат на душата да се очисти и обогати духовно Защото небето е за живот само на души, богати духовно, чисти, облечени в сватбарски дрехи Да бъдем синове на
към беседата >>
81.
Беседа за празника на пролетта
,
ИБ
, София, 22.3.1914г.,
важността на днешния ден, но за някои ще остане паметен, защото днес се приключва една епоха и се започва друга, нова. Някои може да кажат: "Защо?" - Защото, ако през тук минеше знаменит композитор и дадеше един концерт, мнозинството ще е на работа. Някои от присъстващите ще се възхитят, а за ония, които разбират от музикалното изкуство, ще е един знаменит ден. Понеже поканените на царската сватба не се отзоваха на поканата, то царят каза на слугите си да поканят где кого намерят по улиците (поканените сме ние) и понеже дошлите не са облечени със сватбарски дрехи, то Господарят на сватбата ще им приготви сватбарските дрехи. Най-важният фактор за една душа е възкресението. Който опита ябълката или крушата, само той я познава. Така е и с възкресението. Всичко, което мислим и чувстваме, не е истинският живот, защото ежедневно се мени. В човека има три неща, които се лъжат и нас излъгват. То са: вкусът, сърцето и интелектът, защото с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си - някои от които ни причиняват неприятности; интелектът, който ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания. Обаче стомахът, душата и духът са реалните, неизменчивите, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако не е вкусът, който да го изнасили. Душата е, която ни показва кои са истинските ни приятели и ни съди, когато сме слушали сърцето, когато сме избирали
към беседата >>
82.
Ето човекът
,
НБ
, София, 29.3.1914г.,
или человѣкъ на български се разбира същество, което живее цял век. Обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, човек има друго значение – значи Исус, Човекът, който иде на Земята, брат на страдащите. Какво трябва да разбираме под тези думи? Могат ли, когато излезем ние пред света, да кажат хората за нас: „Ето човека“? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели. Ама ще кажете: „Какво дири тук богатството?“ – Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата, в която се развива Силата. Последната пък внася Топлина и Светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до Знанието, то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим. И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим?“ – Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как?“ Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока: към Слънцето – извора на Живота. И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае. Същият
към беседата >>
83.
Житното зърно
,
НБ
, София, 5.4.1914г.,
емблемата на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата. Ако вие можехте да разгърнете листа на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа. Може би пред вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена – една шестнадесет-хилядна част от килограма: на колко бихте спаднали неговата цена, когато един килограм струва един грош? – обаче в житното зърно има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите. И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, не знаете каква радост то внася във вас, какви мисли то носи. Вие не знаете неговия произход. Хората не го оценяват, кокошките също – никой не го оценява. Но то е една велика загадка в света. Сега, какво се крие в това житно зърно? То е емблема на живота. И ако вземем българската буква „Ж“, с която начева думата, тя напълно съответства на житното зърно – долу две крачета, корени, горе две клончета. Като го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Житното зърно ни казва, че трябва да се стремим към Оногози, от Когото сме излезли – към Бога; че за да се стремим към Бога, трябва да се разклоним, да пуснем клончета, да зацъфтим, да вържем храна за света, т.е. „да помагате и да се жертвате за своите ближни, както аз правя“.
към беседата >>
84.
Четирите основни елемента
,
НБ
,
ИБ
, Бургас, 19.4.1914г.,
четири елемента за съграждане духовния живот: Божествената любов, Божествения живот, Божествената мисъл и Божествената воля. Когато децата изучават аритметиката, имат да изучават четири основни действия. Когато един химик изучава химията, също ще срещне четири елемента. Когато Божествената любов се ограничава в себе си, тя проявява Божествения живот, от Божествения живот се ражда Божествената мисъл, от Божествената мисъл се ражда Божествената воля, а от Божествената воля - нашият живот. Ако Неговият живот не се произвежда в нас, не можем да мислим. Когато искаме Господ да заживее в нас, трябва да създадем Неговата любов - трябва да Го обичаме, защото иначе няма да живее в нас. За да създадем тия четири неща, необходими са още шест неща, които трябва да знаем. Има три неща, които лъжат. 1. Вкусът - той иска да изпитаме стомаха от какво се нуждае; може известна храна да е сготвена от лошо месо, но подправена с миризми, посготвено, излъгва вкуса, но когато отиде в стомаха, последният я отхвърля. 2. Сърцето ни. То ни лъже, затова трябва да слушаме душата си - тя не ни лъже. Защото сърцето приема ласки, а душата ги отхвърля 3. Интелектът. Каквото е отношението между сърцето и душата, такова е отношението и между интелекта и ума - те се контролират от духа. За да превъзпитаме вкуса, сърцето и интелекта, трябва да слушаме съветите на стомаха, душата и духа -ума, а за това трябва да знаем как да храним своите стомах, душа и ум Знаем ли това, ще бъдем здрави. Где е тая
към беседата >>
85.
Мисли от г-н Дънов
,
ИБ
, Бургас, 22.4.1914г.,
гръден кош, обаче пребъдва под лъжичката, гдето се усещат удоволствията. В главата е Духът. В духовния свят се хранят с нектар, и то с една милионна част от онова, което тук употребяваме; затова ония, които тук са навикнали да ядат много, се измъчват, когато минат в духовния мир. Земята е едно училище и място, гдето духът черпи сили и опитности. Който живее добре, той е учен человек, макар че е прост, според нашето разбиране. Затова и ние трябва да се научим добре да живеем. Който ни нагрубява, той е забулен в нещо, затова защо да му се сърдиш за грубата му обноска или за това, че не те разбира? Най-мъчното нещо е да търпиш. И този, който може да търпи, е велик човек. Ние отиваме пред Господа, молим Му се: "Дай ни това, дай ни онова", а пък ни е страх да си снемем от гърба старите грехове, които крием от Него и с които не смеем да се разделим. А за да снемем, трябва да се изповядваме на един стар свещеник и Господ ще влезе в него, ще ни изслуша и ще ги снеме, и след това възможно е до един месец да добием ясновидство. Изповедта може да стане и на уединено място, като си представим във видение едного от братята Господ също ще обземе представяния ни брат и ще ни изслуша и освободи Не се изповядвайте на млади хора, защото възможно е да не са достатъчно силни да понесат греховете ви и можете да станете причина да паднат. (Г-н Давидов разправи, че когато повярвал и се обърнал към Бога, изповядал се на отец Никола в Коджабукския манастир, комуто казал и
към беседата >>
86.
Познайте Истината и Истината ще ви
,
ИБ
, Бургас, 29.4.1914г.,
един е свободата в света. Под думата "свобода" да разбираме широчина на своите действия, мисли, желания, които са скрити в нас, и премахване всички стесняващи ги условия. Свободата е едно качество на Духа. Да лишим някого от свобода, е падане. При изгубване условията за развиване свободата се ограничава. Например изгубване една част от тялото - ръка, крак, това е намаляване на свободата. Изгубването на ума, мисълта, зрението, слуха и изобщо всички чувства е пълно ограничение на свободата. Истината е условие да се възвърне свободата на духа. Свободата подразбира три условия. Първо, свобода на тялото. Второ, свобода на волята и трето - свобода на сърцето за проява на чувствата и мисълта. Христос казва: "Истината ще ви направи свободни." Истината ще ни покаже пътя към свободата. Не всяка мисъл, желание, воля ни носят свобода. Всяка дума е хвърлена граната. Всяка дума е съчетание от мисли. Една лоша дума, мисъл може да ни лиши от свободата. Казаната обидна дума произвежда своя ефект. Всякога трябва да имаме мярка, за да пробваме, мерим своите мисли и желания. Тая мярка, тоя пробен камък е Христос. Той винаги трябва да бъде пред нас и в ума ни. Когато сме винаги с Христа, у нас се пораждат изобилно мисли, желания и стремеж за работа, а това е добър признак. Само че не всички са от едно и също качество, трябва да знаем кои от тях да избираме. Мислите и желанията са камъни от една кариера, от които се гради бъдещото човешко тяло, а то е духовното. Тия мисли и
към беседата >>
87.
Явлението на Духа
,
НБ
, София, 3.5.1914г.,
които занимават човешкия ум, много, с които човечеството се е занимавало и в миналото; такива въпроси ще има и в бъдеще. Ще ви дам едно кратко определение на понятието „дух“. Много умове имат смътно понятие за духа. Даже и в ума на хора, които притежават обширни знания, това понятие е смътно. Ще попитате: „Как е възможно човек да бъде учен, а неговите понятия за духа да бъдат смътни?“ Аз отговарям: Много естествено. Ако бяхте лишени от зрение и имаше пред вас една картина, вие щяхте да имате за нея твърде смътно понятие. Следователно и на учения човек понятието за духа може да бъде смътно. Когато разглеждаме тоя въпрос, трябва да имаме предвид дали притежаваме съответните чувства и способности да дойдем в съприкосновение със самата действителност на нещата; защото може да имаме понятие за света и неговите наредби пряко или косвено, но тия наши понятия ще се различават в единия и в другия случай. Ще ви дам един кратък превод на думата „духъ“. На български тази дума има четири букви. Ако вземем буквата „Д“, тя образува три ъгъла и отдолу буквата „П“; трите ъгъла показват триединството на Бога, трите сили, които се проявяват. Буквата „У“ – двата пръста, показалецът и средният, турени нагоре, показват, че човешката ръка нещо работи. Буквата „X“, кръстът – това е проявлението на онази сила, която действа в четири направления: едната линия, която отива нагоре, и другата, която я пресича, показват човешкото проявление, т.е. двете сили, които не са съгласни, които
към беседата >>
88.
Талантите
,
НБ
, София, 10.5.1914г.,
върху 15-и стих от 25-а глава на Евангелието от Матея. Няма съмнение, много пъти сте чели тази глава, спирали сте се върху талантите да размишлявате; може би сте правили и известни заключения, някои от които са били по-близо до истината, други – по-далеч. Ще взема този стих в неговия обикновен смисъл. Когато Исус е изказвал едно изречение или притча, имал е предвид основната Божествена мисъл, Божествения закон, т.е. той не е говорил само за да намери повод да говори, но е изказвал известни истини. Сега може да си зададем въпроса: Защо на едного е дал пет таланта, на другиго – два, а на последния – един? Това случайно ли е, или е обмислено? В природата всички неща, които Бог е създал, не са случайни – нищо няма случайно. Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем да си ги обясним. Срещаме един човек и си казваме, че случайно го срещаме. Един от законите на живота казва, че нашата среща се обуславя от известни предшестващи причини, които са ни докарали да се срещнем. Като не знаем закона, казваме, че се срещаме случайно без никаква причина, но това не е така. Какво трябва да разбираме под думите: „пет таланта“, „два таланта“, „един талант“? Има три вида хора: едни, които отговарят на петте, други – на двата, а трети – на единия талант. Сега, кои са тия на единия талант? Те са ония, които живеят само за себе си. „Да ядем по три пъти на ден, да пийнем, да си полегнем, за да ни стане тялото по-гойно, и да се обличаме хубаво – ето за това –
към беседата >>
89.
Любовта
,
НБ
, София, 19.7.1914г.,
станала много прозаична в устата на хората; дотолкоз прозаична, че няма вече никакъв смисъл. Когато някоя дума изгуби своя смисъл, избезсолява, а всичко онова, което се избезсолява, няма в себе си сила и, вследствие на това, в него настъпва упадък. В органическия свят, когато известна храна влезе в стомаха и не може да реагира правилно върху него, образува се едно състояние, което лекарите наричат „мъчно храносмилане“ и което, от своя страна, произвежда известна неприятност на самото тяло. Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, но и по отношение на умствения живот: когато ни се представи една мисъл, която не може да реагира върху нашия мозък, и умът ни не може да я възприеме, образува се и у нас същото състояние. Тъй става и с човешкото сърце: когато едно желание влезе в сърцето на човека и не може да реагира върху него, а сърцето, вследствие на това, не може да го възприеме, образува се пак едно подобно състояние. Човешкото естество има трояко разбиране върху нещата. Вземете един плод, ябълка червена, пъстра, красива; най-първо нейната форма мами вашите очи; ще вземете, ще я обърнете откъм едната, после откъм другата ѝ страна и ще си съставите чрез очите, според нейната външна форма и цвят, известно понятие за нея. След като вашите очи свършат този процес, ще приближите ябълката до носа си, да видите дали издава някакъв мириз, и вашето обоняние ще определи качеството на тоя мириз. Когато вашето обоняние свърши своята работа, ще поискат
към беседата >>
90.
Сънищата на Йосифа
,
НБ
, София, 2.8.1914г.,
си задаваме въпроса: защо по някой път ни се случват нещастия? Изобщо се смята, че хората страдат и изплащат някои прегрешения от настоящето или от миналото, и търсят причината за това. Виждаме, че животът се е изразил тъй върху Йосифа поради два съня, които той разправил на братята си. Разбира се, те изтълкували сънищата, че той е бил с тайни замисли и задни цели, и за да не им стане глава, заражда се в тях мисълта да го премахнат. И както виждате, това не са чужди хора, а собствени братя. Така те при първия удобен случай го хващат и продават на исмаиляни, които пък го препродават на един египтянин, и тогава захващат изпитните за Йосифа – Бог изпитва неговия характер. Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом. Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39, а именно, понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен тебе, ти си негова собственост, негово право, и аз не мога да сторя тоя
към беседата >>
91.
Законът на служенето
,
НБ
, София, 9.8.1914г.,
си зададат въпроса какъв смисъл може да се крие в думите: „А който служи на Мене, него ще почете Моят Отец“. Светът има разни стремежи: съвременните хора се стремят да добият знания, богатства, земи, къщи, слава, величие, сила – имат стремеж към много работи. Исус настоява само върху едно нещо: върху служенето – човек да знае как да слугува. Слуга – ето една прозаична дума, която ни изобразява най-ниското обществено положение. Но има различни слуги – в някоя бирария, в някоя кръчма, в някоя кухня, в театъра, в университета, в министерствата и т.н. В известен смисъл всички хора са слуги, само че не всички признават това. И тъй, в света има два вида служители: едни, които разбират своите длъжности и знаят как да ги изпълняват, а други, които не знаят как да слугуват. Последните наричаме обикновено управляващи хора, господари, които седят и чакат други да им слугуват, учат другите как да работят и слугуват. Всеки иска да бъде в първата категория – господар. Християнското учение обаче поставя диаметрално противоположното на тоя принцип; то поставя именно принципа, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга; то казва, че Син Божи не дойде да Му послужат, а да послужи. Ние сме заставени по закона на необходимостта да бъдем слуги. Някой казва: „Аз съм господар“; не, той се лъже, ако мисли, че е свободен, че на никого не слугува; той служи най-малко на стомаха си, който го заставя да върши работа, която не му е винаги приятна – да му сготви хубаво, да
към беседата >>
92.
Важността на малките неща
,
НБ
, София, 16.8.1914г.,
двата пола имат стремеж към велики неща, към големи работи; всеки, по една вътрешна слабост, презира малките работи. Дават ви едно петаче, казвате: „Не струва нищо; да са хиляда, 10, 100 хиляди лева, разбирам, но петаче – аз не съм просяк!“ Дават ви един орех – „Ти ме обиждаш; да ми дадеш 5–10 килограма, разбирам, но с един орех ти, господине, подиграваш ли се с мене?“ Като се стремим към големи работи, ние гледаме да се запознаем и с високостоящи хора – с царе, министър-председатели, началници, учени, философи; за по-нискостоящите социално хора казваме: „Той е невежа, простак!“ От единия до другия край на нашия живот виждаме презрение към малките работи и търсене само на големи неща. Но Христос се обръща към Своите ученици и ги предупреждава да не презират малките. Защо? „Не ги презирайте, защото вие обиждате техните ангели, които им служат на Небесата. Ако презирате тия малките, вие презирате ангелите, на които малките са деца.“ Когато искаме да разцепим едно дърво, най-първо издялваме малки остри клинове, и те, като влязат, отварят място за големите. Ако клиновете бъдат големи и тъпи, как ще се забият? Тъй че малките неща отварят път на големите. И в света целият процес на развитието върви отначало с тия дребни неща, които вие презирате; на тях се дължи всичкият прогрес на вселената. Ние казваме, че ралото цял свят храни, че като изоре орачът добре нивата и я посее, тя дава голямо плодородие. Това е тъй, но не бива да забравяме и ролята, която играят
към беседата >>
93.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
на братята и сестрите от Веригата стана в Търново. Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхищение са очаквали срещата, защото с горест преговаряха преминалото в 1913 год. – войни, неприятелски нашествия, земетръси и морове. То и стана причина лани да не се съберем, та при тази годишна обмяна на мисли в Школата за подвига всички очаквахме подновяване на изтощените сили и насърчение за по-интензивен подем в делото Господне. Събранията станаха в миналогодишните места – колибите (вилите) на Ан.Бойнов и Бостанджиев. Вилата на първия служеше за преподаване, а оная, на последния – за трапезария. Присъствуват 81 души. Има надошли и 34 гости от Търново, Cт. Загора, Русе и от разни села: Кръвеник, Гачевци и пр. Освен тях имаше и 27 деца, доведени било от приятелите на Веригата, било от гостите, но те, децата, изключително се навъртаха около трапезарията и без да щат, служеха за охрана, през деня, на помещенията, докато възрастните слушаха беседите. 10 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който, с тях пък, придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 часа преди обед всички присъстващи членове, с поименно повикване, влязохме в эаседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща сила. На
към беседата >>
94.
Съборна среща в Търново
,
ИБ
, В.Търново, 31.8.1914г.,
и 20 минути, преди обяд, по поръка на г-н Дънов г-н Пеньо Киров повика в преподавателния салон някои от онези членове на Веригата, които още не бяха си отпътували и които случайно бяха дошли. Събраха се 14 души, а именно: Пеньо Киров, Тодор Стоименов, Тодор Бъчваров, Илия Стойчев, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Костадин Иларионов, Никола Ватев, Деньо Цанев, Драган Попов, Петър Тихчев, д-р Христо Дуков, Серафим Шиваров, Петко Епитропов. На тези 14 души се дадоха от г-н Дънов по девет житни зърна, след което се каза: Тези зърна ще ги пазите. Те ще бъдат за духовното и материално развитие на българския народ. Ако не грешите, в тези зърна е складирана известна сила и енергия, която може да влезе у вас. Ще ги пазите добре. Гледайте да не пропаднат някъде, да ги изядат мишки или нещо друго. Тук г-н Дънов веднага мина да разяснява пентаграма и каза ... (Много малко успях да запиша, защото нищо не разбирах.) Има ключове и змии - там са лошите духове - адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате; също ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщения за храна. Така са нашите мисли и желания. Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и прочее, и три букви, обърнати с ъглите нагоре, нещо, което е признак, че действително сме в 13-а сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема - пентаграма, ни показва, че времената са дошли, и най-първо Този (сочи образа на Христос на стената),
към беседата >>
95.
Мир вам!
,
НБ
, София, 24.9.1914г.,
е стремеж на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи. Човешката душа живее на земята, за да намери пътя на безсмъртието. Безсмъртието се урегулирва от един велик Божествен Закон, закон, който човек трябва да проучи и приложи във всички области на своя живот. И в този смисъл ние трябва да се учим постоянно, да намерим ония условия, при които безсмъртието може да съществува. Човек може да бъде безсмъртен и да изгуби своето безсмъртие, може и да бъде смъртен и да придобие безсмъртие. Смърт и безсмъртие – това са две положения. На научен език – безсмъртието е равновесие на нещата, на силите, които действат в природата. Смъртта е изгубване на това равновесие. Безсмъртието заключава в себе си съдинение, хармония; смъртта – разединение, несъгласие, дисхармония. Когато хората желаят безсмъртие, трябва да знаят какво именно то съдържа в себе си. Когато влезете в една съвременна концертна зала, за да послушате един симфоничен оркестър, ако имате тази способност да наблюдавате, вие ще видите, че най-първо, когато дойдат свирачите със своите инструменти, които са повече струнни, те ги изваждат из кутиите, след това почват да нагласяват цигулките, да определят тоновете на жиците, които са опнати някои повече, други по-малко. В това нагласяване има известно съотношение. И след като нагласят инструментите по известни тонове, тогава вземат лъка и започват да свирят. Знаете ли колко време трябва на един цигулар, за да може да влезе в
към беседата >>
96.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
и най-силен стремеж на човешката душа; той е богатството, което тя желае да припечели. Този стремеж съществува не отсега, а от хиляди и милиони години, и то не само в човека, но и в другите млекопитаещи, в птиците, в рибите и дори в растенията. Различие има само в методите за добиване на живот у тия разни същества. Да дойдем до човешкия стремеж към живота – той засяга нас, важен е за нашето развитие. Вие влизате, например, в едно музикално училище, не само да слушате, но и да се учите. Дават ви цигулка, дават ви лък, поставят ви струни на цигулката, научават ви как да я нагласявате; дават ви учител, да ви учи на основните правила на музиката, и почвате да упражнявате вашия ум, вашите ръце, вашите пръсти. И по тоя начин, с течението на времето, вие усвоявате изкуството на един отличен виолонист. По същия закон Господ иска да ни научи да усвоим метода, начина да придобием живота. Човек е притежавал някога вечен живот, но го е изгубил. Изгубил го е по една проста причина, и сега се стреми да изправи своята грешка. Тази негова грешка е причинила смъртта, и само когато човек е почнал да изпитва постоянното разрушение на своята душа, на своя ум, на своето сърце, на своя организъм, на всичко онова, което гради, само тогава той е разбрал какво нещо е загубил. В първата глава на Битието се казва, че Бог поставил човека в рая и му казал да обработва и да използва всичко в него, но му забранил да се докосва само до едно дърво – дървото за познаване доброто и
към беседата >>
97.
Колко по-горе стои човек от овца!
,
НБ
, София, 11.10.1914г.,
на еврейските фарисеи, че са предизвикали Христа да каже такава велика истина; другояче Той не би я казал. Хора, крайно формалисти, които комара прецеждат, а камилата поглъщат, хора специалисти, виртуози да откриват и изтъкват чуждите грешки – фарисеите не могли да си обяснят как тъй да може да се нарушава съботата. Според тяхното схващане, според закона Мойсеев, съботата трябваше да се прекарва в почивка и бездействие. Евреите разбираха почивката своеобразно, както именно и българите разбират неделята. Българинът ще вкара воловете си в обора, ще остави ралото под хамбара, ще се облече добре, ще си тури калпака и ще отиде в кръчмата, дето още с влизането си ще извика: „Дай сам половин кило винце: днес е неделя. Шест дни трябва да работим, а седмия ден ще пием – ще се веселим“. Подобни схващания имаха и евреите за съботата. И Христос ги изобличава, като прави едно сравнение: „Ако вашата овца – казва им Той – падне съботен ден в някоя яма, нали ще я извадите; и не, разбира се, от обич към овцата, а за да не пострада вашият интерес. Но щом трябва да направите добро на човек, който се нуждае от помощ, повдигате голям въпрос, че в събота не трябвало да се възстанови неговата ръка“. Христос прибавя и нещо повече – „А колко е по-добър човек от овца“, т.е. колко по-високо стои разумното същество от неразумното. Ако вие за вашия стомах готвите 4–5 часа на ден, за да го нагостите, понеже постоянно блее, и казвате: „Да не го измъчвам, да го понахраня“, защо, когато
към беседата >>
98.
Фарисей и Митар
,
НБ
, София, 18.10.1914г.,
какво чудно има, че двама души: един фарисей и друг митар, влезли в храма! Действително, няма нищо чудно за онези, които разбират нещата, но за онези, които не ги разбират, всичко е чудно. За онези, които разбират, всичко има смисъл, а за онези, които не разбират, всичко е безмислица. Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на моята днешна беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура. Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за да се осветлите върху техния бит и духовен характер. Думата „фарисей“ произлиза от еврейската дума „параш“, която значи „да разделяш“. Има и една арабска дума, „фарси“, която произлиза от същия корен и значи нещо изрядно по форма; да знаеш един език „фарси“ подразбира да го знаеш много добре. Христос представя в тази глава два отличителни типа. Един талантлив художник, запознат с науката за човека, би нарисувал тия два типа с всичките техни отличителни черти; и тази изрядна картина би заслужавала да се намира във всяка къща за образец. Какви са очебийните черти на фарисея, и какви – на митаря? Не е достатъчно да се каже: „Той е фарисей“, или: „Той е митар“, а трябва да знаем външните белези на техните лица, на техните ръце, на тяхното телосложение, устройството на тяхната глава. След туй трябва да се доберем до особеностите на техния душевен склад. Само така ще можем да си уясним вложената за нас в текста идея и да се възползваме от нея. Христос е бил велик художник, той е дал две
към беседата >>
99.
Условията на вечния живот
,
НБ
, София, 25.10.1914г.,
момък, чист като росата, среща за пръв път своя идеал в света, той се спира и си казва: „Намерих я, тя е. Сега мога, като Архимеда, да определя относителното тегло на телата, да посоча колко сребро, колко мед, колко злато има в тая царска корона. Сега мога, като Нютона, да кажа защо ябълките узряват и падат, защо скалите се търкалят от високо, защо изворите планински се спущат надолу, подскачат, шумят и с бързина текат, защо небесните тела в пространството се движат и се въртят около своите централни огнища. Сега моят ум, моето сърце ми разкриват тая велика тайна да движението в живота; аз мога да ви кажа в какво седи вечния живот; мога да ви определя неговите свойства, качества, условия и елементи. Аз ги намерих, намерих философския камък, придобих ценния еликсир на живота. Аз мога да бъда смел като лъва, търпелив като вола, летящ като орела, разумен като човека. И право е казано: „Открил Си го на младенците“. – Този млад момък не е далеч от истината. Той е проумял първообразния език, на който Господ е говорил. Неговите изводи и схващания показват, че той разбира оригинала, от който черпи вдъхновението си. Той говори, мисли, чувства, действа правилно: и граматически, и логически, и философски. В неговата душа има мир и съгласие, няма спор за думата „вечен“ – дали тя трябва да бъде поставена пред или след думата „живот“. „Това е външната черупка на нещата“, казва той. „За мене е важно тя да бъде в моя ум, в моето сърце, да е проникнала дълбоко в
към беседата >>
100.
Страхът
,
НБ
, София, 1.11.1914г.,
тягостно чувство на душата, което съществува не само в хората, но и в животните; чувство, вложено в живия организъм да извърши известна мисия. Страхът подразбира, че в средата, в която живеем, или в условията, при които съществуваме, има известни елементи противни или зловредни на нашия живот. Това чувство служи просто да ни предпази от всичко, което може да ни повреди. Кога, в кое време се е появил страхът у хората? Според общоприетото схващане, той се е зародил с грехопадението. По-напред човек не е знаял какво нещо е страх. И действително, страхът има двояко проявление: външно и вътрешно. Когато едно дете направи за пръв път погрешка, веднага чувството на страх възниква в неговата душа. На кого душата е тиха и мирна, като направи малко съгрешение? Веднага изпъква в нея това чувство на страх. Значи в душата влизат известни елементи, които я заплашват. Допущам, че имате къща, подът на която е направен от чам; веднага се заражда у вас страх, че може да се запали и изгори. Има, значи, известен елемент, който е турен във вашия под, вещества, които могат да горят и пламнат, може да възприемат тия свойства, и цялата ви къща да изгори. Като е работило в органическия свят с хиляди години, това чувство е направило хората и животните роби на страха. Обаче страхът има и добра страна: благодарение на него се е образувала бдителността. На много животни краката са станали дълги вследствие на страха. Животно, което има дълги крака, всякога е страхливо. Това можете да го
към беседата >>
101.
Духът и плътта. Приливи и отливи в
,
НБ
, София, 15.11.1914г.,
много смътни понятия за ония дълбоки закони, върху които почива животът. Светът, в който живеем, се управлява от закони, от правила, които Бог е положил отдавна, когато е устройвал вселената. И когато е въвел в нея първия човек – Писанието тук мълчи – Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания. Запознал го е с всичките основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите, и като го е поставил господар над всичко, казал му е: „Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш всякога щастлив, радостен, блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш; но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе“. Че това е факт, свидетелстват двете дървета, за които се говори в Писанието: „дървото на живота“ и „дървото за познание на доброто и злото“. Ако бих се спрял да ви обяснявам какви са тия дървета, бих се отвлякъл много; това ще оставя за друга беседа. Тия две дървета в рая бяха живи, интелигентни, имаха известна сила, известни качества в себе си. И каза Господ на първия човек: „В дървото за познание на доброто и злото се крие голяма опасност, и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко – елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш. В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за
към беседата >>
102.
В начало бе
,
НБ
, София, 21.11.1914г.,
орех и най-философският въпрос в християнството. Хиляди спорове са ставали върху този стих и, разбира се, различните философи, проповедници и верующи го тълкуват всеки по своему. И в православната църква е имало спорове върху Словото, даже са се били заради него, но въпросът с бой не се разрешава. Какво трябва да разбираме в обикновения смисъл под думите "В начало бе Словото", кое е това начало? Когато искат да разискват известен философски въпрос, съвременните философи правят известни допущания – вземат нещо като принцип и върху него обясняват определено нещо. Например, един негърски проповедник обяснявал създаването на човека по следния начин: "Бог цял ден се мъчил, направил човека от кал, турил го на плета и го сушил още три дни". Обаче, някои от слушателите го попитали: "Ами този плет на какво се крепи?" - "Това не е ваша работа" - отговорил им проповедникът... И съвременните философи имат по един плет, върху който сушат Словото и човека, разрешават всички въпроси и казват: "Човек е направен от кал и е изсушен на плет". И ако ги запитате за плета, те ще кажат: "Не е ваша работа да знаете това". Но понеже този плет седи на пътя, по който се движим, дойдем ли до него, спираме се и обикаляме наоколо. Така и един евангелистки проповедник говорел за пророк Йон и казвал: "Китът цял час се мъчил и бая зор видял, докато глътне Йона". По същия начин сега и ние седим по цели часове, за да разрешаваме въпроса, но той още не е разрешен. "В начало бе Словото, и
към беседата >>
103.
Словесното мляко
,
НБ
, София, 29.11.1914г.,
на Мойсеевия закон се казва: „Не пожелавай“, а в това послание на Петър се казва: „Пожелай“. Кой от двамата е прав? И двамата са прави от свое становище. Обаче ако Мойсей бъде на мястото на Петър, ще бъде крив, и Петър, ако бъде на мястото на Мойсей, също ще бъде крив. Мойсей казва да не пожелаеш – какво? – власт, богатство, жена, а Петър казва пожелай – какво? – словесно мляко. Защо? Защото то е необходимо за духовното растене. Първото нещо, което потърсва детето, когато излезе от утробата на майка си, е цицката мляко, защото като сучи, расте и се развива. И Петър казва същото – да намерим цицката, която ще ни храни духовно, защото ако не я намерим, по същия закон, както детето, не можем да живеем. Подир 3–4 години, когато детето порасте малко, изникват му зъби, което ще рече, че неговият организъм се пригажда вече за твърда храна. Същото е и в духовния живот: не бива да се възприемат още отначало твърди учения, които може да причинят смърт. Пита се: Дали всички, които живеят на земята, са смукнали това словесно мляко? Не всички, и затова умират. Майката трябва не само да роди детето и да има мляко, но туй мляко трябва да бъде и непокварено. Колко майки са отровили своите деца с лошото си мляко! Ако майката се гневи по няколко пъти на ден, подир няколко дена ще отрови с млякото си детето. Също и свещениците, които по отношение на паството си са на мястото на майките, когато проповядват, и учителите, когато преподават, ако се смущават и тревожят, тровят своите
към беседата >>
104.
Учителите
,
НБ
, София, 20.12.1914г.,
думи малко по-другояче, отколкото обществото. От чисто органическо гледище светът има няколко института, които са Божествени, например бащата и майката, домът. Те са първите институти на земята: по-благородно и по-светло учреждение от дома няма, и по-високо от званието на баща и майка пак няма. Истина, има много бащи и майки на земята, но те са всъщност пастроци и мащехи. По отношение на органическия свят бащата и майката играят важна роля: те с кръвта си предават на децата си качествата на своите души. Възпитанието на децата се обуславя от качествата, които майката влага в детето още в крехката му възраст. Под думата „кръв“ подразбирам не обикновената кръв, а оная кръв, която във всички случки на живота остава неизменна, една и съща. Няма да се спирам сега да обяснявам разликата между тази двояка кръв; едно само мога да кажа – че тя не е оная преходна изменяема кръв, но другата, която като есенция розово масло излиза над розовата вода и която собствено има същинска цена. Благородните зародиши, които майката влага в кръвта на детето, са ценна есенция, която отсетне се разлива и разнася благоуханно у окръжаващите това вече порасло дете. Отподире нищо не може да се вложи и посее в човека. Туй, което съвременните хора наричат „възпитание“, то е просто дресиране. При майчиното възпитание процесът е в корена; там той образува и видоизменя ума и сърцето; при дресирането имате само една външна полировка. Може да дресирате маймуна, може да дресирате гълъб, но щом
към беседата >>
105.
Бележки измежду разговорите с приятелите, казани от Учителя
,
ИБ
, Бургас, 5.1.1915г.,
между другото, и "топове". С топовете сега само развалят къщичките на хората - не могат да ги убиват. Направил си човекът къщичка, удрят го с граната и хоп, изпъждат го от къщичката. Само че когато след изпъждането му от къщичката се намери отвъд, важно е по-скоро да се събуди и да дойде в съзнание. За да се оправи на някого работата, трябва на друг да се развали. От 2000 години работите на дявола бяха оправени, а на хората не им бяха оправени работите. Сега работите на дявола ще се развалят, а на хората ще се оправят. Отсега нататък, който иска да му върви, да казва ИСТИНАТА, а който иска да си загуби гражданските права,, нека
към беседата >>
106.
Разговор за Откровението
,
ИБ
, Бургас, 18.1.1915г.,
някой едно пророчество, той трябва да се върне назад във времето, когато пророкът е изказал това пророчество по известни формули, да разбере какво е искал да каже. Когато от пророчествата се вземе известна емблема, за да се разбере нейното значение, трябва да се види от кого я е взел пророкът, кой я употребява: военни, религиозни или други. За подобно се отнася - та при тълкуването трябва и да й се предаде такъв характер. Тръбите, конят са военни емблеми, книгата - религиозна и пр. Четирите ангела, свързани при реката Ефрат (.Откровението), представляват четирите поробени народа около тая река, които сега ще се освободят (Асирия, Вавилония, Армения и ..). Ангелът в 10; 2 на Откровението, който излезе с книжката, показва новото учение, което ще дойде. Числото 10 показва царската власт, която е сега в 10 държави. Питат ме: кой ще победи в сегашната европейска война: германци или руси? - Който казва, че в настоящата война ще победи Германия или Русия, Съюзът или Съглашението - не разбира духа на пророчеството. Няма да победят нито едните, нито другите, ще победи третият - Христос. Отгоре ще дойде победата. От тия царства ще изчезне едно, за да се въздигне новото царство на Христа, а това ще бъде царството, гдето работи Христос - Българското царство. Гледам, турили в новата софийска църква "Александър Невски" статуята на цар Фердинанд. Това е светското. Защото, за да се причисли някой между лика на светиите, това значи много - трябва обаче по-рано да страда.
към беседата >>
107.
Докато фарисеят не стане митар, не може да бъде християнин
,
ИБ
, Бургас, 18.1.1915г.,
не се отива на християнско. Яков (Битие 31; 23), докато не стане митар и не се покае, не става праведник. Павел, в ''7 глава Послание към Римляном'', дълго стоя митар, за да стане християнин. Гордостта води към падане. Тя е предвестница към падането. Така бе с България, така ще бъде и с Германия. Така е било, така ще бъде с всеки горд човек, с всеки горд народ, държава. Религиозни не могат да бъдат всички. Такива са само тия, които са готови. Светът ще се спаси от един човек, който се е обърнал към Бога, защото той може да закваси много хора. Не е потребно количество, а качество. В религиозно отношение е потребна опаковка. Едни са ядки, други черупки, трети обвивки. Необходимо е теория и опит. Един човек вярва в себе си, друг в обществото, а само високо духовният вниква в същинската причина и той вярва само в Бога. Някои проповядват, че няма Бог. Например учителите учат с такива лекции в училищата. Бог от това не се страхува, защото е силен и търпи всичко, но всеки, който сее, ще пожъне своите плодове. Виждаме ученици застрелват своите учители. Бог е една необходимост за човечеството. Съвременните хора нямат понятие за вяра даже, а философската страна на понятието "Бог" никак не я разбират. Когато човек добие истината, ще получи равновесие. В един град пратили комисия да пита Господа, защо е направил царете. Техният цар бил много лош. От най-щателната справка по книгите на сътворението се видяло, че Господ е направил само човека, а не и цар. Те са от
към беседата >>
108.
Идването на Христа
,
ИБ
, , 21.1.1915г.,
облаците. А как ще Го видят тия, които са под облаците? Облаците, това са стихиите, бурите, дъждът. Как ще видим Христа? – Така, както когато се е възнесъл. А в каква форма се рисува в нашето въображение образът на Христа? Има в нас едно чувство, което ни подсказва начина на Христовото идване. А ако схващате във вашето въображение, какво ще бъде идването на Христа, то е интересно. Любовта отделна ли е от човека? Тя може да се прояви и като съзнателна сила, и като несъзнателна, и като самия Дух, който движи нещата. Христос ще се яви в трите свята: 1. в астралния* – за нашата душа; там ще се яви висок, снажен, обвит в светлина; Неговата мисъл, Неговият ум са светлината около Него; 2. в духовния свят; 3. на земята ще се "яви на бял кон", ще ходи, ще проповядва и гдето мине с белия кон, ще влече хората след себе си. Ще кара всеки да вземе кръста си и да тръгне да проповядва. Конят е силата –
към беседата >>
109.
Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята
,
ИБ
, Бургас, 23.1.1915г.,
беседа с едно изречение, казано от Христа: "Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята." Може би самото изречение да ви се види несвързано и да кажете: "Че какво общо има с нас и с епохата, в която ние живеем?" Това се отнася именно за епохата, в която живеем. Человечеството без вяра не може да съществува. Обикновената вяра в живота се крие във всички. Всичко започваме с вяра: който започне да строи къща, има вяра, че ще я доизкара и прочие такива предприятия има, започваме ги с вяра, че ще сполучим. Обаче Христос не разбира тази вяра. Той подразбира вяра, която не съществува тука на земята. Вярата, за която Христос говори, е една разумна вяра. Вярата в моите схващания, това е почва. В природата сеем на почва: за пшеницата, лозето, растението и пр. трябва да има почва, за да се посеят. Следователно това можем да приложим и в човешкия живот. Вярата трябва да съществува на почва, без нея тя не може да вирее. В моето схващане, когато кажа за тази култура, че има почва, подразбирам култура и върху нея вяра. Вярата е един закон на разумния свят и в човешкия живот тя се изразява в почва. Без вяра не можем да развием една мисъл. Разумната вяра почива на известни закони. И Христос право е определил, че ако имаме от тази вяра, колкото синапово зърно, можем да кажем на една гора да се премести и щяхме да сполучим. А когато имаме почва за вяра, тя ще вирее. И съобразно тая почва да култивираме вярата. Христос подразбира друго още. Той казва: "Син
към беседата >>
110.
Ако ме любите, ще опазите моите заповеди
,
ИБ
, Бургас, 24.1.1915г.,
за тоя свят, а не за оня, както повечето хора твърдят. Между невидимия и видимия свят има отношение, както между корените и клоните на растенията. Когато вървим в пътищата Христови, светиите и светлите същества се радват, че сме във връзка с тях и те ни хранят. Дървото се храни от корените и от клоните - отдолу и отгоре. Ако опазваме заповедите Христови, ще ни даде всичко, което попросим в Негово име. Ако не ни дадат това, което искаме, то е, защото сме сгрешили. Земята не е място за страдания - тя е училище. Без нея не може да се повдигнем. Ние сме разплакали не веднъж земята и тя като се разсърди заради нас, показва ни отношението си със своите разтърсвания - настръхва й козината от нашите лоши дела. Като се вслушваме в заповедите Му, Той ще се изяви нам в светла мисли, желания. Необходима е Божествена Любов, която се проявява в благодатта. Що е благодат? Пример: в река Темза има малки кораби, 20-30 хиляди, които ловя - риба, и се препитава целият Лондон. При отлив тия кораби остават на сухо. в тинята. Дойде прилив - това е благодатта - те се повдигат и заплават из морето, отиват да рибуват. При благодатта има прилив. Трябва да търсим тия моменти на Божествения Дух в прилив. Изгубим ли тоя момент, ще изгубим благодат¬та и трябва да чакаме 12 часа, а то е 12 седмици, 12 месеца, 12 години, 12 века и пр. На първо място да приложим Божествената Любов. Тя работи в сърцето. То е най-важният орган. Сърцето отмерва пулса и когато Божественото сърце пулсира, ний
към беседата >>
111.
Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли
,
ИБ
, Бургас, 28.1.1915г.,
необходимост в органическия свят. Необходима е в строежа на органическия живот. Учените хора са я изследвали и знаят състава й. Има три вида соли в света. Отношението между трите вида соли е едно и също. Солта е един процес в природата, който предпазва от гниене. Човешкият живот е съединение на два елемента: киселина и основа. В човека има дух и материя, които, съединени, образуват живота. Той бива свръхсъзнателен, самосъзнателен, съзнателен и подсъзнателен. Самосъзнателният живот е: "Познай себе си", както определя старата философия, т е. да се пази равновесие. В живота трябва да има мисъл, чувства и воля. Това е животът на самосъзнанието. Сегашните хора са обезсолени, а Христос казва: "Солта да не обезсолее." Човешкият живот обезсолява, като изгуби своя смисъл. Когато човек изгуби своето равновесие, той бива мрачен и може да се самоубие. Съвременната наука е изучила човека до всичките му подробности в неговото телосложение, но това е само вънкашната страна на човека. Последният е като орех с три черупки, три обвивки. Най-вътре е душата, тя е самият човек. Да мислим, чувствуваме, действуваме - това е човекът - душата. В живота трябва да имаме насока. Един българин работил 10 години в Македония бахчаванлък и най-после му дотегнал този занаят. Отишъл в Солун и понеже решил да залови друга работа, видял му се най-лек занаят абаджия, та се условил при един абаджия-майстор. Един паша повикал този майстор в къщата си, да му скрои гащи "бирбочуклия". Майсторът
към беседата >>
112.
Искайте сила, имайте вяра
,
ИБ
, Бургас, 3.2.1915г.,
североизток носи нещо ново. Ще ловят антихриста - времето дойде вече - отлагане няма. Единият му крак е в Ромения, другият в Гърция. Той е като голям октопод - за да се освободим, трябва да се отреже кракът му. България ще е последна на пожара. Кармичните работи, ако има да се прекарат, не може да се отминат, ако няма - пожарът ще ни заобиколи. Който може да изтърпи, той ще остане, другите ще си заминат - от там ще гледат, по-отдалеч. 1914 година носи свободата на отечеството. Тя носи свобода. Нали я искахте? Тя решава балканския въпрос. Тия страдания са нищо. Има още по-ужасни неща. Тия неща не са отсега - те се приготовляват от хиляди години - сега се изиграват. Трябва да носим - не бива да казваме, че не можем. Който си е носил кръста, втори път не ще го носи - един път се носи кръстът, а не два пъти. От две денонощия североизточният бурен вятър противодей- ствува на по-ранния югозападен и казва: "Не ви искаме." Да иска човек отвлечени неща, трябва да има стъкло в камер обскурата си, както във фотографията, за да приемем светлината. Без стъкло нищо не може да се отпечата. Годината 1913 вдигна, наруши международното право, а 1914 година наложи Божественото право и цели 45 години ще се продължава ликвидирането на народното право, за да настане Божественото право. Когато Бог слезе на земята, Той плаща 50% заради хората и тия последните - само 50%. Той прави амнистия 50% - наполовина. Хората не се поправяха и нещата не се промениха, и тежките събития се
към беседата >>
113.
Христос ще дойде и ще се прояви
,
ИБ
, Бургас, 3.2.1915г.,
1. във видимия свят, 2. в астралния свят, 3. в Божествения свят. Когато ще дойде Христос, хората ще бъдат в изстъпление духом и всички ще Го видят. Това виждане ще бъде на плач. Не Го ли виждаме сега? Дрехите Му оплескани в кръв. Дълго време ще ходи на бял кон да Го видят всички - това е в буквален смисъл. "Агнето" - това значи огън - ще бъде в астралния свят - там ще се види като огън. На физическото поле Той ще се проявява в много личности. В умствения свят - като мисъл, в астралния свят - като чувство, а във физическия свят - в неговите движения, във външния израз на нещата. Човек трябва да има разбиране на нещата. Суматохата е в света. Първото заблуждение на хората ще бъде, че всеки човек ще се почувствува като Христос по закона за рефлекцията. И сега ще почнат да се явяват хора, които ще се казват Христос. Има вече в Америка, Франция, Англия. Това е, че духовната любов се обръща на плътска любов - ще се народят деца и тук е вече кривият път, който ще доведе гонението и ще образува реакцията. Човек трябва да разбира, че е израз на Бога и тогава Бог ще действува чрез човека. Ако се явява борба, състезание за първенство - сме на кривия път. Ако тургаме и редим нещата не по световни нареждания, то ще бъдем в правия път, иначе ще грешим. Щом почнем да чувствуваме, че Духът Христов действува чрез нас - сме в правата посока, а когато почнем да мислим, че ние сме Христос - сме в кривата посока и грешим. Трябва да имаме индивиди в Божествената хармония и тогава ще
към беседата >>
114.
Равновесие между Мъдрост и Любов
,
ИБ
, Бургас, 4.2.1915г.,
е физически човек. Асириецът - умственият човек. Израил - духовният човек. Градът на слънцето се нарича сега Озирис - от корена озари. В Египет 19-та династия е царувала няколко хиляди години и е дала старата култура на Египет, която римляните са развалили. В подземията на пирамидите са закрити още много неща, които ще се открият и изследват. Вследствие падането на един камък се е отворила дупка и са намерени много старини. Там е написано всичко за Христа. Законите не бива да се издават. Христос затова разпнаха слугите му (духове), защото даде учение не навреме. Природата към глупавите е взискателна, а към умните - снизходителна. Природата ни дава правила, за да се реформираме. Начинът е само с вода, а не да се пречистваме като оная жена, която, за да почисти къщата си, забуха чергите, мете пода и повдигне праха нагоре, та изпълни стаята и са необходими после 2-4 часа, да се пречисти въздухът. Законите за реформацията трябва да научим, а те са: от малкото да направим голямото, от семката да направим глава чукун- дур - цвекло за захар, а не фабрики, машинарии и после от милиони килограма цвекло някакви килограма захар. Да не сме като оня поп българин, който, като турил детето във водата, да го кръщава, то умряло и рекъл: "Дайте друго." Така Христос от 5 хляба Му се възложи да приготви повече хлябове и нахрани хиляди хора. Елементите на хляба ги имаме във въздуха. Чете се от Послание към Ефесяните, глава 3. Последните стихове са за вярата, любовта - да се
към беседата >>
115.
8000 години
,
ИБ
, Бургас, 7.2.1915г.,
920 000 дни 8000 х 12 месеца = 96 000 месеца 96 000 х 4 седмици = 384 000 седмици 384 000 х 7 дни = 2 688 000 дни 2 920 000 х 24 часа - 70 080 000 часа 70 080 000 х 60 минути = 42 048 000 минути 42 048 000 х 60 секунди = 252 288 000 секунди Най-дългият период от сътворението на Земята е първият период - слизанието на човека от небето до Земята, а то е след млекопитающите. Първи са слезли растенията. Първият период е 75 000 години. Под "Адама" подразбираме белия човек, духовния човек, а духовният Адам е от времето след Христа. Всички по-раншни раси са знаели за бялата раса и са я очаквали като един месия. Най- старата раса е бялата във физическия свят, всички други са по- стари в духовния свят, а по-млади във физическия свят. След бялата раса иде шестата раса - светещата раса, наречени Синове Божии. За нея ще се изменят и природата, и климатическите условия. Сега лошите мисли и желания на хората са образували един тъмен пояс около земята. Господ потопи човека (Битие 6...) в астралния свят. Яков - крадец, лъжец...и му рече Господ: "Няма да се наричаш Яков." Физическото тяло е сформировано в милион години и то е вече завършено. Сега се формира астралното тяло. Изчисление: 8000 х 12 х 4 х 7 х 52 х 365 х 24 х 60 х 60 = числото на годините от сформируване, създаване на света. Всеки период колко е продължавал, е отбелязано в слоевете на земята при всяко напластяване. Да се слезе в ада, ще се почувствувате десетки хиляди килограми по-тежки. Само героите слизат в ада -
към беседата >>
116.
Великден
,
НБ
, , 4.4.1915г.,
целия християнски свят днес се взема текстът за Христовото възкресение: само в Америка има 80–90–100,000 проповедници, а в България 3,300 свещеници, които проповядват днес върху възкресението – навсякъде се говори за него. Понеже толкоз души говорят за възкресението, аз искам да направя едно малко отклонение. Разбира се, мнозина разглеждат въпроса исторически и философски – възможно ли е възкресение? Спорът е и от чисто физиологическо гледище – възможно ли е човек да възкръсне? Идеолози и богослови пишат и се мъчат да доказват, че възкресението е възможно, но и те не могат да го докажат. Спирам се върху тия думи: „Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светаго Духа“. Учението върху Отца и Сина и Светаго Духа е дълбоко учение. Каква е тази наука? Често вие изговаряте тия думи: „Отец“, „Син“ и „Свети Дух“, но какъв смисъл имат тия думи за вас? Те ще имат смисъл за вас само когато могат да произведат известен ефект. Когато държите една кибритена клечка, никога не може да опитате нейната сила, ако не умеете да я запалите; само когато я запалите, можете да усетите нейната сила. И възкресението ще бъде предмет неизвестен за вас, ако вие не запалите тази дума като кибрита – да произведе във вашия ум и във вашето сърце светлина, или ако я не посеете като семе – да изникне, да видите плода ѝ. Доста е в живота на човека да има две или само една такава дума, която да разбира както трябва, и той ще стане гений; когато разбере две
към беседата >>
117.
Многоценният бисер
,
НБ
, , 2.5.1915г.,
ви говоря върху най-маловажния наглед стих от прочетената глава от Евангелието на Матей, в свръзка с друг един закон, седмият и най-велик закон на природата – законът за рода. Във всяко нещо има род – мъжки и женски. Кой не знае що е мъж и що е жена? Има само спор кой от двата пола седи по-високо. Казват: „В началото, когато Бог създаде човека, направи мъжа“; и мъжете, като защитават този въпрос от свое гледище, изкарват, че те, поради това, стоят по-високо; жените пък, като защитават своята кауза, казват, че те именно седят по-високо от мъжете. По този въпрос има спор и в науката – между учените хора. Дълго време учените хора са претегляли мозъците на мъжа и жената, за да видят колко грама тежат, и по тежестта са определяли техните качества и са казвали, че понеже мозъкът на мъжа е по-тежък, мъжът седи по-горе. Обаче има аксиома в херметическата философия, че всяка истина е наполовина истина, и обратното, че всяка лъжа е наполовина лъжа, т.е. че всяко твърдение е наполовина вярно, и всяко отрицание – пак наполовина вярно. Следователно, когато човек твърди нещо, ако иска да е прав, трябва да снеме 50% от своите твърдения. Нали знаете онази българска поговорка за мъжа, който се уплашил и рекъл: „Жено, видях 100 мечки и избягах!“ – „Посмали малко“, рекла жената. – „Да, нямаше 100, но 80 сигурно имаше.“ – „Посмали, посмали.“ – „Поне 60 имаше.“ – „Много са – къде ще се съберат 60 мечки да те гонят!“ – и мъжът свалял, свалял, докато ги докарал до една и най-после
към беседата >>
118.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
имат съотношение. Какво трябва да разбираме под думите: „Никой не може да положи друго основание?“ Аз ще взема стиха в неговия обикновен, широк смисъл. Основа – това е една прозаична дума, кой не говори за основа: градиш къща – казваш „Турям основи“, насновавате платно – казвате пак „Турям основа“, правите някое химическо съединение – търсите пак основата. В геометрията основа наричат опорната точка, следователно и за съществуването на самия Живот потребна е такава основа, такава опорна точка. В какво седи именно тази основа? Казва се, че не може да се положи друга основа, сиреч ние не можем да изменим основата на Живота; не можем да изменим човешката мисъл, човешките желания, човешката воля, сиреч не може да ги изменим в тяхната същина; вие не можете да направите една мисъл да не е мисъл – вие можете да я направите добра, лоша или неутрална, но повече от това не можете да я измените; значи вие можете да измените нейната външна форма, но никога не и нейната същина. Следователно аз ви говоря за един основен закон: никой не може да измени това основание, което Христос е турил. Това основание е, че ние се намираме под властта на един закон, под една основа на Добро и зло; ние стоим върху една основа, която същевременно произвежда и Радост, и страдание, и въздигане, и падане, и забогатяване, и осиромашаване, и здраве, и болест. Туй основание, което Христос е положил (и по тази причина той слезе от Небето на Земята), има две опорни точки – това е принцип. Когато вие
към беседата >>
119.
Божественият Промисъл
,
НБ
, , 6.6.1915г.,
с много аргументи, факти и логически заключения да убеждаваш, че има Божествен Промисъл, Който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони. По някой път на туй, което се случва в живота, което е странно за нас, ние даваме криво тълкуване и вследствие на това сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия, че всичко в света било произволно, т.е. че нямало ред, порядък, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т.н. Има ли нужда да доказвам, че това е голямо заблуждение? Като наблюдаваме живота на Христа, виждаме, че Христос всякога е обръщал внимание върху малките неща. Той казва направо на учениците Си: „Не бойте се: вашият живот е осигурен“, и им привежда пример, че от петте врабчета нито едно не пада на земята без волята на Отца. Защо Христос не е взел едно врабче, а е взел числото 5? Тук има един закон, и всеки, който се намира в този закон на числото 5, той не пада без волята на Отца. С второто сравнение Христос ни казва: „Вие сте осигурени, космите на главата ви всичките са изброени“ – и спира там. Може да си кажем: „Каква важност има, че нашите косми са били изброени?“ Именно там е важното. За да бъдат преброени тия косми от Господа, да ги държи Той в Своята сметка, те трябва в себе си да имат някакво значение. А знаете ли колко са тия косми на главата? Мнозина са ги преброявали. Някои хора имат 250,000, други 320,000 косъма. И за
към беседата >>
120.
Изкушението
,
НБ
, София, 3.7.1915г.,
от трети до единадесети, където се говори върху изкушението. Много от вас са чели тази глава и са размишлявали върху трите изкушения. На пръв поглед изглежда, че изкушенията, които дяволът предлага, са много прости. Но в тези три изкушения има трояко разбиране, т.е. в Евангелието не е дадено падането. Великата истина, скрита в трите изкушения, е енигма. Защо именно дяволът трябваше да предлага на Христа да направи камъните на хляб? Това са три психологически момента в живота на всеки човек. Всичко, което Христос е преживял в изкушенията, и всеки един от вас ще премине; някои не са достигнали до този стадий, но ще дойде ден и ще го преминат. Затова трябва да се осветлите върху мъчнотиите, които ще срещнете тогава. Не мислете, че лесно може да се добие безсмъртие; който проповядва такова учение, той не проповядва Истината. Когато говорим за безсмъртието, за изпълнението на Волята Божия, ние разбираме друго нещо. Следователно трябва да разбираме тези три велики падания във всяка душа. Дяволът казва на Христа: „Ако си Син Божи, речи тези камъни да станат хлябове.“ Думата ако предполага едно условие: „Ако си син Божи…“ Но имаше ли нещо грешно, ако Христос можеше да преобърне камъните в брашно? Имаше нещо изкусително за дявола в това да можеше да види процеса как Христос преобръща един камък в растение. Но Христос, който разбираше много добре заповедите Божии, знаеше, че всяко нещо има свое предназначение, т.е. че и камъните имат свое предназначение. Сега аз
към беседата >>
121.
Блудният син
,
НБ
, София, 3.7.1915г.,
единадесети стих. Христос е неподражаем в своите примери. Блудният син е един великолепен сюжет, върху който велики проповедници в света са държали знаменити проповеди, извеждали са поука за това как трябва да живеят поколенията. Доколкото зная, всички проповедници от времето на Христа до наше време са се ограничавали само върху блудния син след неговото съгрешаване и връщане, но в този пример Христос е вложил много по-дълбок смисъл. Съгрешаването на блудния син е резултат и ние трябва за знаем причината защо по-младият син е напуснал баща си. Всички казват, че по-малкият бил блуден; човек може да страда в света, без да знаем причините. Ще ви кажа една аналогия между тези двамата братя: при един знаменит свещеник в Русия се явил един господин да се изповяда; този господин бил престъпник, който извършил едно убийство. Той се изповядал за престъплението и изповедникът го посъветвал как да опрости греховете си. Както знаете, има известни закони, които задължават изповедниците да не изказват съобщените им тайни, обаче убиецът излязъл и съобщил на един стражар кой е извършил това престъпление. При сегашните закони ще запитат: „Щом е извършил престъпление, заслужава ли да бъде помилван?“ Така разсъждават хора, които повърхностно разбират света. Обаче онези, които разбират, ще кажат кой е истинският виновник. Тогава кои са причините? Аз виждам в младия син един кавалерски дух, защото той имаше доблестта да каже на баща си: „Татко, аз искам да уча и ще оставя
към беседата >>
122.
Молитва
,
НБ
, София, 17.7.1915г.,
сутрин ще бъде върху молитвата. От чисто философска и научна страна, има доста спор върху молитвата; има спор и в църквата как трябва да се моли човек. Религиозните хора спорят върху формата и начина – дали трябва да се молим прави, или да коленичим; хората на науката гледат дали има нужда от молитва, т.е. дали молитвата е нещо нормално в човешкия живот, или е нещо анормално. Аз трябва да ви обясня този въпрос от религиозно гледище: молитвата е акт на душата, това е едно душевно състояние (изразявам се така, понеже нямаме по-добра дума), един стремеж, който обуславя човешката реч. Защото, за да се изрази молитва, трябва известна форма, следователно речта е създадена, за да се моли човек. Сега, аз ще взема думата молитва в нейния широк смисъл, за да разберем какво нещо е тя. Има четири вида молитва: първо, молитвата може да бъде чисто физическа, второ, молитвата може да произлиза от сърцето, трето, молитвата може да е просто една форма на ума, четвърто, молитвата може да е един стремеж на душата, един акт на Духа. Следователно зависи с какво се молите. Например, когато нуждата е за вас, молитвата произтича от стремежа на вашето тяло, т.е. тялото ви се моли по отношение на тялото; такова отношение съществува, когато тялото на човека е болно – налице е едно пробуждане и стремеж за съобщение. От гледище на ембриологията, когато едно дете се зачене в утробата на майката, започват да се сформират неговите органи. Първоначално детето не се движи; най-напред се
към беседата >>
123.
Добрият самарянин
,
НБ
, София, 24.7.1915г.,
сутрин ще бъде върху добрия самарянин. Ще взема стиховете от 23-ти до 37-и. Този добър самарянин е станал много обикновен, т.е. ние мислим, че го разбираме. Можем да кажем, че в известен практически смисъл разбираме неговото значение, но аз ще погледна малко от друго гледище върху този въпрос. И така, завързва се разговор с един законник – доста учен човек, философ за времето си, следващ дълбоко учението Мойсеево; той се интересува от един много важен въпрос, приближава се при Христа и Го пита: „Учителю, що да правя, за да наследя живот вечен?“ Христос му отговаря: „В закона що е писано, как четеш?“ А той му отговаря: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближнаго твоего, както самаго себе си.“ Но, види се, по-нататък Христос е искал да му обясни кой е нашият ближен. Този разказ е една драма, действащото лице е онзи господин, който излиза от Йерусалим и отива към Йерихон – вие сте чели историята. Онези, които пишат драми, искат да изградят характери. Друг герой на тази драма е самарянинът. Преди него се явява един свещеник, но понеже е зает, той отминава и казва: „Това не е моя работа“; свещеникът върви по дясната страна на пътя и когато забелязва падналия човек, минава от лявата страна. След това от лявата страна минава един левит, но и той не се спира. Най-после минава един самарянин и се спира. Сега, имаме следните действащи лица: свещеникът, левитът и самарянинът с мулето си
към беседата >>
124.
Стари и нови мехове
,
НБ
, , 25.7.1915г.,
е класическа по израз и съдържание. Христос прави велико обобщение на идеите: казва, че никой не бива да налива ново вино във ветхи мехове, защото последните ще се разпукнат. Трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? – Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино, като прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят, потребни са нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията, т.е. хора, които имат ум и сърце възприемчиви за новата истина. Когато умът е ангажиран със стари идеи, мисли, чувства, новото не може да проникне в него; с други думи, в старите форми не може да се очаква да се прояви сила за подвиг. Младите хора в това отношение са щедри; от 90-годишните хора трябва да искаш 90 пъти, докато дадат едно петаче, защото те имат природен страх, чувстват се слаби и недъгави да разполагат със своите сили и средства, както младите. И затова Христос казва, че новото вино трябва да се налива в нови мехове. Когато новото учение се влее в света, поражда реакция у старите – те мислят, че не е добро и че ще развали света. При все това, няма баща, който иска да му се роди син със стари идеи; всеки мечтае син му да бъде съвременен, да възприеме мислите и идеите на века. Виното само по себе си
към беседата >>
125.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
стана в Търново. Специални и предварителни покани нямаше. Чрез известие, изпратено от Петко Епитропов, се оповести на всички в провинцията, че тази година ще се съберем в Търново, където трябва да сме за 4-ти август, вторник. Но на жените, участващи и повикани, трябваше да се каже за това на 2-ри август. От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри, в неделя, и на 3-ти, понеделник, са отпътували 28 души. При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше малко начумерено, но към 12 часа, около гара Червен бряг, започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време. При все това през нощта между 3-ти и 4-ти август зароси дъждец. Онова, което обръщаше вниманието на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни: инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче, като че ли очакващи нещо да стане – умислени. Защо? И сами те не могат ни обяснят. Пението и песните на събралите се бяха голяма рядкост – веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната стая; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите. 4 АВГУСТ, ВТОРНИК Времето днес: сутринта в 5 часа, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на К.Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла. Като че ли предвещава дъжд. Слънцето
към беседата >>
126.
Свобода на Духа
,
НБ
, , 5.9.1915г.,
за свободата е Духът. Под думата „свобода“ разбираме един свободен живот, разбираме вътрешния смисъл на нещата, техните отношения – отношенията на мислите, желанията и волевите побуждения, които се проявяват в света. Дето има жива душа, там има и движение, което пък е резултат на волята. Но това движение може да върви в определена посока, а може да върви и в разни посоки. В Новия Завет се говори: „Дето е Духът Господен, там е свобода“, и на друго място: „Син Божи ще ви освободи“. Синът и Духът са едно и също нещо; Синът е проявление на Бащата и Майката; интелигентността на Сина е израз на интелигентността на Бащата и Майката, както слънчевата светлина е израз на вътрешното състояние на слънцето: по нея познаваме слънцето. Как можем да познаем човека? По светлината на неговите мисли, желания и действия. Говоря за свобода на Духа, понеже у религиозните хора има една опасност: някой, като стане религиозен, става дваж по-лош, отколкото светските хора. Някой път мене не ме радва, дето хората са религиозни. По думата „религиозен“ разбирам човек, свързан за нещо, както са свързани с въже крава, кон и други животни. Свързан за къщата – и то е религия; свързан за някоя политическа партия или за някое философско учение – и то е религия; да, религиозно учение, но какво? Което свързва свободата на човека или обществото. Ако си свързан с едно учение, което те понижава, което ти отнема свободата, то е отживяла религия, стар мях, а всички, които търсят тази свобода – смисъла
към беседата >>
127.
Рождението
,
НБ
, , 7.1.1916г.,
това е най-ободрителната дума в живота на земята. Какво съдържа тази дума? Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство. Често запитват: „Как може да се влезе в Царството Божие?“, „Как можем да се освободим от ограниченията на законите, на природата, и можем ли да ги владеем?“ Аз отговарям: Когато се родите. Говоря за думата „раждане“, а не за „прераждане“: човек се е прераждал хиляди и милиони пъти. Започнал своя живот от микроб, увеличавал се, преработвал се, за да се роди, най-сетне, като човек в пълния смисъл на думата. Прераждането е процес, а раждането – един завършен цикъл от този процес. Като се казва в Евангелието „Днес се роди“, разбира се, че Онзи, Който е заченат преди милиони години, най-сетне Се е родил. Кой се е родил? Христос Господ – Той Се е родил. Думата „раждане“ съдържа велика идея, която Бог е вложил в Духа. И когато всеки от вас почувства, че се е родил, тогава ще се избавите и ще разберете смисъла на живота. Защото мнозина от вас не сте се родили още, а се прераждате и в прераждането трябва да се родите един ден, и ангелите да кажат за вас: „Роди се в града Давидов“. Във всяко сърце и във всяка душа трябва да се роди Христос. Съвременните хора казват: „Той се е родил в Йерусалим“, и отиват там на поклонение, но при все това те не разбират смисъла на туй раждане: в тях няма стремеж да живеят като Христа. Той се роди между евреите, които бяха избраният народ, но и те не разбраха дълбокия
към беседата >>
128.
Истината
,
НБ
, , 24.4.1916г.,
на Христа; „Що е истина?“ Ето един дълбок философски въпрос. Лесно е да се зададе, но мъчно е да му се отговори. Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо – вечна светлина, вечна мъдрост, вечна любов, вечна правда, вечен живот. Но самото пък туй определение изисква да установим по-конкретно какво нещо е Истината. Ще се спра на мисълта: Истината е, която дава свобода. Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, душа, дух; свободата – това е животът; а животът е предназначен да търсим Истината и да я търсим не както Толстой разправя в своята книга: „Моето обръщане“. Той говори там за един свой сън, който ясно характеризира неговото душевно състояние преди обръщането му. „Намирам се, казва Толстой – предавам вкратце неговия разказ – насъне легнал на легло, нито ми е много удобно, нито пък ми е приятно; мърдам се да видя какво е това легло, от какво е то направено – от желязо или от дърво; забелязвам по едно време, че пръчките на леглото откъм главата и краката ми започват една по една да падат; най-после остава под кръста ми само една пръчка. В това време един глас извиква: „Не се мърдай повече, ни с главата, ни с краката – пази равновесие!“ И виждам отдолу под себе си един голям стълб и бездънна пропаст“. Често има философи, които лежат на гърба си и изследват Божествения свят, но само една пръчка остава под кръста им, и Господ им казва: „Пази равновесие!“ И вие щом изговорите „Равновесие!“, катастрофата е избегната. Когато изследвате
към беседата >>
129.
Милосърдието
,
НБ
, София, 17.9.1916г.,
зададете въпроса каква връзка има между Корнилия и неговото видение и нас, които живеем в 20-ти век – хора с напреднали идеи, хора културни, с критически умове, които претендираме, че сме овладели природните сили. Всякога трябва да имаме предвид следующата мисъл: нашите възгледи и теории, нашето обяснение за Живота не представлява действителния свят така, както той е всъщност – това са само наши схващания за света. Всъщност, какъв е светът реално, това е една енигма, която и милиони години да живеем на Земята, едва ли ще я разгадаем. Цитираният стих има отношение към индивидуалния живот на човека. На Земята, в сегашната фаза на развитието си човек има трояко отношение, има три длъжности: към себе си, към ближните си и към Бога. Когато говорим за човека, трябва да се запитаме дали става дума за индивидуалния му живот, дали за живота, който се проявява при отношенията му с неговите ближни, или пък за Живота, който се проявява, когато сме свързани с Бога. Защото във всяка от тия три гледни точки светът има различен изглед. Ако потърсим как съвременната наука разглежда Живота, ще видим, че тя има следующето схващане: личният или индивидуалният живот не може да се продължава след смъртта; животът е складиран вътре в тялото и е само едно негово произведение; мисълта е произведение на мозъка и следователно, когато тези органи се разрушат, и животът, и мисълта изчезват. Тъй говори съвременната официална наука, такива са нейните възгледи. Според нея, мисълта е продукт на
към беседата >>
130.
Ти знаеш
,
НБ
, София, 1.10.1916г.,
кости да оживеят?” Може да се запитате каква тайна се крие в това изречение. Ще си кажете: “Ние сме запознати с тези кости, колко пъти сме ги варили, колко сме ги виждали по гробищата! Кост е това”. Но тези кости, за които аз ще ви говоря, никога не сте ги виждали. Това, което мислите, че виждате в света, е толкова вярно, колкото състоянието, когато човек сънува, например, че е богат, а щом се събуди, нищо не е останало от богатството. Господ пита пророка: “Тези кости могат ли да оживеят?” Костите в този смисъл представляват един скверен живот, живот в потенциално състояние. В религиозен смисъл мъртвите кости означават живот без движение. Ще запитате може ли живот без движение. В метафизичен смисъл това значи безсъзнателен живот. Всяка кост живее индивидуален живот и ако някой я премести и пораздвижи, тя ще си каже: “Слава Богу, че се намери някой да ме премести”. Костите представляват израилския народ, разпокъсан от лошия живот. И понеже няма единство между отделните личности в него, те са мъртви. Костите представляват човека след смъртта му. Те са единственото нещо, което остава непроменено. Според окултистите, вътре в тях е скрит новият живот и когато човек дойде отново на земята, ще вземе онова, което е скрито в тях. Ето защо пазим костите на своите близки. Някои казват: “За мене е безразлично какво ще остане след смъртта ми”. Но вън от своите кости, човек е нищо. Сега, човек трябва да се научи да мисли философски, да гледа на всичко като на нещо
към беседата >>
131.
Поради радостта
,
НБ
, София, 8.10.1916г.,
от обикновените стихове – стихове, от които всички жени се страхуват. И понеже се страхуват, често искат мъже да станат. Също и синът, когато иска бащата да му плаща, той се поставя в положението на слугата и казва: “Защо баща ми плаща на слугата, а не и на мен, аз също му работя”. Там е злото на света, това значи неразбиране на собственото положение. Така е не само между жените и синовете, но и между хората от всички професии. Метачът иска да стане стражар, стражарят иска да стане пристав, приставът иска да стане началник, началникът – министър, министърът – министър-председател и т. н. Вечен стремеж. Това не е лошо. Христос употребява този стих, за да изрази една велика идея. Той казва: “Една жена, кога ражда, на скръб е”. Защо се ражда тази скръб? – Заради човека, който се е заченал у жената. Чрез човека, заченат у нея, тя ще стане човек. Както Адам роди жена, така жената ражда мъж. От костта на Адама Господ направи жена, а от един малък зародиш жената ражда мъж. Законът за подобието съществува – роден си, ще раждаш. У вас трябва да се яви една велика идея. Съвременният век е век на бръщолевене, говорене и т. н. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Когато детето бръщолеви, то е на мястото си, защото се учи. Когато някой се учи да свири на цигулка, например, той дълго време ще скърца по струните и това е необходимо. Обаче, ако се яви да дава концерт някъде, ще го изпъдят. Той трябва да скърца вън някъде, докато се научи, а после може да влезе в залата
към беседата >>
132.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 15.10.1916г.,
е голяма в закона?" А Исус му рече: «Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум. Тази е първата и голяма заповед. А втора, подобна на нея: Да възлюбиш ближния си като себе си. На тия две заповеди всичкият закон и пророците висят." Сега искам да внимавате върху това, което ще говоря. Днес проповядвам едно учение, върху което почива развитието на душата, на ума и на сърцето. То е учение, което носи мир и спокойствие на сърцето; учение, което носи светлина на ума, обнова на душата, сила на духа. Това учение е в състояние да възстанови краката на хромите, да отвори очите на слепите; от това учение глухите прочуват, болните оздравяват, мъртвите възкръсват. То носи хармония навсякъде. За това учение няма никакво препятствие. То е учението на живия Бог, Който е и между хората, и между камъните, и между растенията, и между животните. Живият Господ, за Когото ви говоря, е навсякъде. Той е познат на всички. Единственото реално и съществено нещо в света е тоя Бог. Някои искат да разрешат въпроса за съществуването на Бога по философски начин. Оставете настрана философските разисквания и гимнастики на ума. Тоя въпрос се решава чрез опит. Важен е въпросът, защо трябва да любим, защо трябва да имаме една заповед. Какво представя заповедта? Тя е основа, почва, върху която се гради; тя е сила, с която се работи; тя е опорна точка, от която се излиза. – Как познаваме, дали имаме опорна точка, или не? – Когато застанете на
към беседата >>
внимавате върху това, което ще говоря. Днес проповядвам едно учение, върху което почива развитието на душата, на ума и на сърцето. То е учение, което носи мир и спокойствие на сърцето; учение, което носи светлина на ума, обнова на душата, сила на духа. Това учение е в състояние да възстанови краката на хромите, да отвори очите на слепите. От това учение глухите прочуват, болните оздравяват, мъртвите възкръсват. То носи хармония навсякъде. За това учение няма никакво препятствие. То е учението на живия Бог, Който е и между хората, и между камъните, и между растенията, и между животните. Живият Господ, за Когото ви говоря, е навсякъде. Той е познат на всички. Единственото реално и съществено нещо в света е Тоя Бог. Някои искат да разрешат въпроса за съществуването на Бога по философски начин. Оставете настрана философските разисквания и гимнастики на ума. Тоя въпрос се решава чрез опит. Важен е въпросът, защо трябва да любим, защо трябва да имаме една заповед. Какво представя заповедта? Тя е основа, почва, върху която се гради; тя е сила, с която се работи; тя е опорна точка, от която се излиза. Как познаваме дали имаме опорна точка, или не? Когато застанете на едно място и вдигате един тежък предмет, ако почвата под краката ви е яка и не потъвате, казвам, че имате опорна точка. Ако краката ви потъват, почвата ви не е яка, тоест опорната ви точка не е сигурна. Когато извършите някаква работа, и вместо да се повдигнете, потънете надолу, казвам, че нямате опора под
към втори вариант >>
133.
Да я не пия ли?
,
НБ
, София, 22.10.1916г.,
даде Отец, да я не пия ли?" Всички знаят, какво нещо е чашата. В сегашния живот чашата играе важна роля. Тя е нужна при всички увеселения и забави. В нея наливат вино, ракия, разни спиртни питиета. И лекарите си служат със същата чаша. Те разтварят лекарствата в нея и ги дават на малките деца, които се отвращават от тях. Христос казва на учениците си: „Чашата, която ми дава Отец, да я не пия ли?" Тая чаша представя процес на човешкото развитие; тя е емблема на нещо. Забелязано е, че цветовете на всички явнобрачни растения имат форма на чаша. Да пиеш от Христовата чаша, това значи, да минеш през известен процес, вътрешен или външен – физичен, сърдечен или умствен. Тримата младежи – Седрах, Мисах и Авденаго, хвърлени от Навуходоносора в огнената пещ, представят прояви на три различни характера. Рядко се срещат трима души с еднакъв характер, или на един ум. Тия младежи се отличаваха с високо умствено, нравствено и духовно развитие, което се провери в живота им. Те останаха верни на своите убеждения. Когато Вивилоняните искаха да им наложат своите обществени и религиозни възгледи, те не се подчиниха. В живота има принципи, на които човек трябва да остане верен. Само така той може да се развива правилно. Който не издържи на тия принципи, той носи последствието на своето отклоняване. Това изпитание се отнася не само за отделния индивид, но и за дома, за народа и за цялото човечество. Да не ви се вижда чудно, когато индивидът, домът, народът и цялото човечество
към беседата >>
даде Господ, да я не пия ли?" С думата „чаша" са запознати всички. В съвременния живот изобщо чашата играе важна рол. При всички увеселения чашата служи - най-хубавите вина трябва да се наливат в тази чаша. Сега именно Христос казва на учениците Си: „Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?" Често и лекарите, и те дават чаша; и малките деца, които не са свикнали към тази чаша, изпитват отвращение към нея. Но чашата вътре в себе си съдържа процес на известно развитие, тя е емблема в живота, и ако забележим в природата, всички онези растения, на които цветовете са явни, не тайнобрачни, изобщо имат такава форма - форма на чаша. И в този смисъл, да пиеш известна чаша, значи да претърпиш известен процес, вътрешен или външен, сърдечен, телесен или умствен. Аз взимам на друга страна тези трима младежи, които били хвърлени по заповед на Навуходоносора в огнената пещ, понеже те изразяват три различни характера. Рядко се срещат трима души с еднакъв ум. Но виждаме в тази глава, че тези трима младежи стояха толкова високо в умствено, нравствено и духовно отношение, обичаха своя народ и когато вавилоняните искаха да им наложат своите възгледи в обществения живот, те се отказаха от тях, не се подчиниха. Тъй че в живота има известни принципи, които трябва да държим всякога, ако искаме да се развием. Сега изпитанието е не само за един индивид, за един дом, но и за цял народ, за цялото човечество. И нам не трябва да ни е чудно, когато новият свят или Бог постави индивида
към втори вариант >>
134.
Мъдростта
,
НБ
, София, 29.10.1916г.,
стих във връзка с основата на Живота. Какво отношение има Мъдростта към човешкия живот? Отношението на Мъдростта към човешкия Живот е такова, каквото е отношението на майката към детето. Какво би се ползвало детето, ако майката беше глупава? Ние никога не можем да се домогнем до онова дълбоко, вътрешно разбиране на човешкия Живот. Той има двояк смисъл – тесен и широк. Тесният смисъл е преходният живот, а широкият смисъл е безсмъртният живот. Казахме, че Мъдростта и Животът са както отношението на майката към детето. Следователно, вие ще бъдете неспособни да започнете живота си, ако Мъдростта не вземе мястото на една майка. Апостол Яков определя каква е Мъдростта, определя едно от нейните качества, един от нейните атрибути, а именно – Чистотата. Ако няма Чистота, няма Мъдрост. Тъй както, ако майката няма любов към детето, тя не е майка. Следователно, имаме ли Чистота вътре в себе си, имаме и Мъдрост. Това е първата връзка и всички сполуки в Живота зависят от тази Яснота и Чистота. Яснота и Чистота са синоними. Защото ако нашите очи нямаха яснота и чистота, какво бихме правили, тръгнем ли на дълъг път? Разбира се, че ще срещнем големи препятствия. Следователно, ако в живота си имате препятствия, това показва, че в Мъдростта липсва основният атрибут – Чистотата. И тъй, ние трябва да положим Чистотата. Тя е необходима и в науката. Всички Велики учители, които са идвали да просвещават света, са имали тази Чистота, т. е. имали са основния атрибут на Мъдростта.
към беседата >>
135.
Христа да придобия
,
НБ
, София, 5.11.1916г.,
спра само върху последната фраза: „Христа да придобия.“ Думата придобивам е позната и на малки, и на големи, и на учени, и на прости, и на добри, и на лоши, и на умни, и на глупави – всички се стремят към придобиване. Няма същество, което да не се стреми да придобие нещо, колкото нискостоящо и да е то. Друго нещо е дали този стремеж съответства на нуждите, скрити в същността на дълбоките причини на Живота. По-важен е стремежът за придобиване и върху него почива растенето и развиването на човека. Защото тялото, сърцето, умът и Духът си имат свой стремеж на развитие. Когато говорим за придобиване на Христа, трябва да разбираме какво е това. Аз зная, че имате различни мнения, всички искате да хванете Христа, да го придобиете. Можете да придобиете вол и да го турите в обора, можете да придобиете кон и да му турите юзда, можете да придобиете кокошка и да я турите в курника да я храните, можете да придобиете хубава рокля и да я турите в гардероба, може да придобиете шапка и други неща. Можете да придобиете и едно дете, но него няма да го турите ни в курника, ни в гардероба, а ще го държите в ръцете си, на гърдите си. И тъй, трябва да се прави съществена разлика, трябва да притежаваме качеството да различаваме нещата. Всеки, който е тръгнал в Правия път, в пътя на човечеството или, казано в най-висш смисъл, в Божествения път, той трябва да различава двете съществени неща – да различава злото от Доброто, лъжата от Истината, неправдата от Правдата, омразата от Любовта,
към беседата >>
136.
Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви
,
НБ
, София, 16.11.1916г.,
извадки от великата Божествена книга, от която Христос черпел. И десетте девици – пет разумни и пет неразумни са предмет на Божествената книга. Малцина са чели и четат тая книга. Ще се спра върху тия стихове да обясня техния дълбок вътрешен смисъл дотолкова, доколкото е нужно за вас. Защо Христос взима десет девици, а не пет? При това, Той прави разлика между тях и казва, че петте били разумни, а петте неразумни. Защо не са били две разумни и осем неразумни, или осем разумни и две неразумни? Значи, има известно отношение между числата. Мнозина се запитват, кои са били тия девици? Десетте девици представят цялото човечество, от което половината са били разумни, а половината – неразумни. Както делим човечеството на разумни и неразумни, така можем да го разделим на бели и черни. Досега са съществували четири раси хора: черна, червена, жълта и бяла. Бялата раса е най-младата. Някога черната раса е била на върха на своето развитие. Тогава черните хора са били интелигентни, а не както сега. Грехът се явява за пръв път в черната раса, от която и до днес са останали представители в лицето на петте неразумни деви. Петте разумни деви са представители на бялата раса, която непрестанно работи за възстановяване Царството Божие на земята. Казват за някого, че е добър или лош. Това е криво разбиране. Човек не може да бъде едновременно и добър, и лош. Той е или добър, или лош. Златото не може да бъде едновременно и ценно, и както обикновените метали – неблагородно. Златото
към беседата >>
извадка, която Христос е почерпил от една велика Божествена книга, и десетте девици са именно от тази Божествена книга. Разбира се, вие не сте чели тази книга и малцина са, които я четат. Аз ще се постарая да ви обясня дълбокия вътрешен смисъл на това нещо, но доколко сте в състояние да разберете това, което е потребно за вас? Защо Христос взима десет девици, а не пет? После, Той прави разлика между тях - петте били разумни, а петте - неразумни. Защо не са били две разумни, а осем неразумни? Значи има едно съотношение между нещата. Мнозина си задават въпрос, кои са тези деви? Тези девици - това са целокупното човечество. Значи половината от човечеството са умни, а половината неразумни. В това отношение можем да разделим човечеството на черни и бели. В света са съществували досега четири раси: червена, черна, жълта и бяла. Бялата е най-млада раса. Било е време, когато черната раса е била на висота на своето развитие. Черните хора не са били както днес глупави, а са били най-интелигентни хора. С тази раса започва грехът, и тези пет неразумни деви представляват черната раса, а петте умни представляват бялата раса, която сега работи за възстановяване царството на земята. Неправилно схващане е, когато казват, че едни хора са добри, а други - зли. Човек не може да бъде едновременно добър и зъл. Правилно е човек да бъде или добър, или лош. Златото не може да бъде едновременно и ценно, и безценно. Ценният камък не може да бъде едновременно и ценен, и безценен. Това,
към втори вариант >>
137.
Разсмотрете криновете в полето как растат
,
ИБ
, София, 19.11.1916г.,
велик не само в големите неща: в създаването на хората, световете, а и в малките неща. Той казва:" Идете и се научете от криновете..." Какво ще се научите? Първо - търпението. Второ - тишината. Те не се тревожат за своето облекло и те са сиромаси. Те имат само две тела. Те нямат тяло на желания и тяло на мисли. В новия живот, Божествения живот се иска: първо, спокойствие, когато нямаме нищо, а не когато имаме и не сме в нужда. Вечер, когато да си лягате, снемете накита си; войникът вечер оставя пушката си, раницата си и свободен е. Идете и разсмотрете криновете, те имат бял цвят. Не може човек да е спокоен, ако не е бял, чист. От миналото си човек има утайки, а те не носят тих и спокоен живот. Всички хора се безпокоят: проповедници, чиновници, държавни мъже и др. Това безпокойствие, което имаш, то е движение, то е първоначалният подтик на движението. Трябва да разберем закона на движението. Той е, че Бог работи във вас, не се безпокойте. Крина го стъпква магаре, но той пак расте и все по-добър и по-добър цвят дава. Да се спасим е изкуство. Кринът е разбрал това изкуство. Много християни приличат на оня отшелник, който живеел 20 години на върха на планината и като се мислел чист, свят, рекъл да слезе при брата си в града. Брат му бил кондурджия. Отшелникът взел топка сняг и слязъл при брата си да му покаже, че е чист като сняг. Ето дошла мома при брата му, да й вземе мярка за обувки. Братът спокойно вземал мярка. Отшелникът погледнал полувдигнатата пола на
към беседата >>
138.
Закхей
,
НБ
, София, 26.11.1916г.,
стих е един от обикновените. Не трябва да презираме цветята, защото и те имат своето благоухание. Важни са думите: “Днес стана спасението на този дом”. Когато някой боледува дълго време, животът му минава през важна криза – да остане или да си замине. Лекарят туря ръката си на пулса му, за да констатира биенето на сърцето, и казва, че кризата е минала, че лекарствата са подействали, т. е. настъпила е една криза на спасение. Така е по отношение на физическото тяло, но има подобна криза и в човешкия живот. Такава е преживял и Толстой, преди да премине от стария към новия си живот. Много пъти той е искал да се самоубие, защото не намирал смисъл в живота и един ден една много малка причина станала повод да се спаси. Когато бил в гората той си казал: “И разбойникът, който беше на кръста, мина през една криза, но когато каза “Помилвай ме, Господи”, беше спасен. Той беше един умирающ разбойник, а аз съм един жив разбойник”. Христос казал на Закхей: “Ти днес стана причина на твоето спасение”. Коя е била причината за неговото спасение? Макар и богат, той бил нисък на ръст, т. е. в телесно отношение не бил някаква представителна личност. Но в него се заражда едно желание да види Исуса и той избира черницата на пътя и се качва на нея. Всеки човек, когато иска да постигне един идеал, трябва да заеме едно високо положение, да не стои в тълпата. Когато Христос дойде и погледна нагоре, видя, че в душата на този човек има една идея и му каза: “Слез долу, днес ще бъда в
към беседата >>
139.
Ще ви въздигна
,
НБ
, София, 3.12.1916г.,
която Мойсей е издигнал, така и Син Человечески ще бъде издигнат... Западните народи изобщо не са запознати със символичния език на източните. Културата на Изтока се различава от тази на Запада. Може да се каже, че културата на източните народи е била инволюционна, т. е. тя слиза отгоре надолу, а нашата, западната култура, е еволюционна, т. е. върви отдолу нагоре. Следователно, методите за разбиране на тези две култури имат двояко значение и тези, които не са запознати с този двояк процес, често намират противоречие. Следователно, противоречието не е в културите, а в нашите разбирания. И тъй, имаме две култури – култура на змията и култура на Сина Человечески. И двете трябва да бъдат издигнати. Ще попитате каква култура може да има в змията. Във всички народи змията е играла важната роля на една велика култура. У българите тя е останала в преданието за змейовете: “Змей ме люби, мамо”, се споменава в българските народни песни. Това са остатъци от тази древна култура на източните народи. Как може змей да люби? Той представлява културата на хора, които са слизали от Невидимия свят надолу, а сегашните хора се качват отдолу нагоре. Тези бележки са необходими, за да ви станат ясни мислите, които ще представя пред вас. Често в живота на хората се срещат големи противоречия. Ако искате хубав копринен плат, за да си ушиете рокля, няма да го търсите при някой овчар или при жена, която обработва вълна, а ще го търсите при търговеца, който продава такива платове. За
към беседата >>
140.
Спаси ни
,
НБ
, София, 17.12.1916г.,
зададете въпроса какво толкова има в тази ладия. После и Галилейското езеро не е толкова голямо, то е едно от обикновените езера, но във времето на Христа е било едно от най-големите. Но в този стих има три неща, върху които ще ви обърна вниманието, а именно: лодката, учениците и Христос. А езерото е основата. Лодката е човешкото тяло, учениците представлява Астралният свят, Христос представлява висшият принцип у човека, а езерото е Животът, то е светът. Това е аналогия, от която искаме да изведем един закон, който да се приложи в Живота. Според мен, всяко нещо, което не може да се приложи в Живота, е хипотеза, гадание. А който разбере тази наука, ще може да я приложи и в Живота. Ако я приложите, когато морето ви се вълнува и казвате: “Ще се свърши с нас, ние погинваме”, вие ще трябва да събудите вашия Учител, т. е. висшия принцип, който спи у вас. Когато бръщолевите, Учителят ви спи; когато се гневите, Учителят ви спи; когато скучаете, Учителят ви спи. А когато товарът ви стане толкова тежък, че не можете да го носите, вие събуждате висшия принцип и казвате: “Хвърли този товар”. Сега, може ли да кажете в коя част на Палестина стана това събитие? – В североизточната част, в Галилея. Палестина се подразделя на Иудея, Самария и Галилея. Йерусалим представлява нисшият принцип у хората и затова там разпнаха Христа. Всички се покланят на този Йерусалим, когато седнат в кухнята при пиленцето и при винцето. И в този Йерусалим те разпъват Господа. Има хаджии, които смятат
към беседата >>
141.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
научени от Господа." Идеята, скрита в тоя стих, е проста. За да се обясни същината на Бога, трябват дълги обяснения, дълбоко проникване в стиха. Понятието Бог е отвлечено, достъпно само за философски умове, за хора с висока култура. Тоя въпрос още не е достояние на съвременните хора. Ще възразите, че и вие сте носители на културата. Вие сте от арийската култура, от културата на доброто и на злото. Хората от тая култура не са в състояние да разберат тоя стих. Ако на съвременния човек кажеш, че ще бъде научен от Господа, той ще се види в чудо, не може да разбере, как и отде ще дойде Господ да го научи. Какво е Бог? Той е Първата Причина на нещата. Думата „причина" е съставена от две срички: при и чина. Казваме: Чина нещо, т. е. правя нещо. Значи, Бог е Оня, Който прави първите неща. Вие, както и всички хора, сте първите работи на Господа, но не в тоя вид, в който сте сега. Като казвам, че вие сте първото дело на Господа, имам пред вид вашата душа, която е скрита във външната обвивка – тялото. „Ще бъдат научени." За да бъде научен, човек трябва да има вътрешен стремеж, подтик към онова, което ще учи. Ученик, който има вътрешен подтик към учението, лесно ще намери учителя си. Момък, в душата на когото има любов, лесно ще намери своята възлюбена. Следователно, за да намерите Бога, Който ще ви учи, първо Той трябва да проговори в ума, в сърцето и в душата ви. Тогава ще намерите и мене. Какво разбирам под „мене"? – Синът Человечески. Казваш: Аз желая да бъда Син
към беседата >>
скрита в този стих, е проста. Аз трябва да се впущам в дълбоките тайни на този стих - за целта на Бога, за Неговата същина, но това са отвлечени философски въпроси. Този въпрос е за хора с малко по-висока култура от тази на съвременните хора. Вие ще кажете: „И ние сме от една култура." Вие сте от арийската култура, от културата на доброто и злото, следователно не може да разберете този стих. Аз ще взема този стих тъй: „Всички ще бъдат научени от Бога." Това се вижда чудно на много хора. Как може да се научат от Бога? Бог, това е Първата Причина на нещата. „Чина" значи да направиш нещо. Значи Бог е Това Същество, Което е направило първите работи в света. Вие, които сте тук, сте първите работи на Господа, но не тъй, както аз ви виждам. Вие пред мен сте облечени с вашите висулки - това не са Божиите работи. Подразбирам вашата душа, която е скрита - това е Бог направил. „Ще бъдете научени." За да бъде научен, човек трябва да има стремеж, подтик. Вземете ученика, който има подтик, той ще намери учителя си. Момък, в душата на когото има любов, той ще намери любовницата си. Първо ще трябва да заговори Господ отвътре - в душата ви, сърцето ви, ума ви, тогава ще намерите Бога, Мене. Кого? Сина Челове- чески. Ще кажете: „Аз желая да бъда син Божий." Ще кажа: „Великолепна работа е да бъдеш син Божий." Според мене да бъдеш син Божий, значи да знаеш как да слугуваш. Който не знае да слугува, той не ще бъде син Божий. Трябва да знаеш да слугуваш разумно на Бога. Това
към втори вариант >>
142.
Отдайте Божието Богу
,
НБ
, София, 31.12.1916г.,
а Божието Богу." Христос, без да иска, е засегнал един обществен въпрос. Трябва ли да се дава дан? Тоя въпрос и до днес занимава хората. Той може да се разгледа и в широк, и в тесен смисъл. Щастието на човека зависи от правилното разрешаване на тоя въпрос. Това е една сложна задача, с десет неизвестни. Учениците лесно решават задачи с едно, с две, до три неизвестни. Натъкнат ли се на задачи с повече от три неизвестни, отказват се да решават. Обаче, животът предлага на хората сложни задачи с десет и повече неизвестни. Хиляди години са нужни, за да решат тия задачи. Всички хора плачат и се смущават все от неизвестното. Запитаха Христа: „Трябва ли да се дава данна Кесаря?" Той отговори категорично: „Отдайте!" В цялата глава Христос е вложил велики идеи, за разбирането на които трябва дълго време да се копае, както ботаникът и минералогът трябва дълго време да изследват едно растение или едно камъче, за да го изучат. Не е лесно да се домогнеш до вътрешния смисъл на изказаните стихове от Христа. Много от сегашните християни седнат на стол и започват да мислят върху разрешаването на един или на друг въпрос. Само с мислене въпросите не се разрешават. Нужно е усилие, труд и работа. Жената пита: Трябва ли да се готви на мъжа? Христос отговаря: Трябва. Мъжът е твоят Кесар, ще му готвиш. Като сготвиш на мъжа си добре, той ще отиде на работа, а ти ще останеш в къщи сама, ще имаш възможност да служиш на Бога. Жената казва: Мъж да съм! – И мъж да си, ще отдадеш
към беседата >>
засегнал един обществен въпрос, тоест без да иска - трябва ли да се дава дан. Този въпрос и днес занимава хората. Всички питат: „Трябва ли да се дава дан?" Този въпрос има широк смисъл, има и тесен смисъл. И всякога щастието в живота зависи от правилното разрешение на задачата, която е представена. Затова сама по себе си тя е една сложна задача с десет хикса. Учениците знаят лесно да решават задачи с един хикс, с два хикса, с три хикса, но животът е една сложна задача с десет неизвестни. Знаете ли колко хиляди години са нужни, за да се решат тези хиксове? Всички плачат и се смущават все за неизвестното. И ще кажете: „Какъв е този въпрос - да се даде ли дан кесарю?" Христос казва рязко: „Отдайте кесаревото кесарю." Въпросът е решен: „Отдайте!" Разбира се думите Христови в цялата глава носят в себе си велики идеи, които Христос е изказал. Скрити са те, трябва дълго време да се копае, да се разчепкват тези стихове, за да се намери вътрешният смисъл, тъй както един ботаник, един минералог трябва дълго време да изследва едно растение, едно камъче, за да го изучи. Съвременните християни, като седнат на кревата, мислят, мислят и смятат, че така ще разрешат въпроса. Не, трябва да си плюете на краката, да се опнете на работа, тогава ще разрешите въпроса. Като дойде вашият кесар мъж вие ще му сготвите. Питат жените: „Трябва ли да се готви на мъжа?" Христос казва: „Трябва." Само като сготвиш на мъжа, като му сготвиш месо, той ще си замине, а ти ще имаш възможност да
към втори вариант >>
143.
Братът на най-малките
,
ИБ
НБ
, София, 1.1.1917г.,
– езика на Девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, Бог е дал на човека друго име, не като сегашното. Това станало в съвета на боговете, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се занимавал със създаването на човека и определяне на името му. Това име „човек“ е крив превод, но ние ще се задоволим с него. Под „човек“ разбираме същество, което мисли. Според сегашната еволюция мисълта на човека върви в две посоки: низходяща и възходяща. Низходящата посока на мисълта действа за създаване на човешката личност и човешкото тяло – със седемте му обвивки. Източните и западните школи се различават в класификацията на тези обвивки, обаче тези класификации се отнасят само към външната, видимата страна на това учение. По същина в двете школи няма никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три съществени, неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките „тела“, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка. По отношение на реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес. От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да придобие трите неизменни тела. Тази идея е толкова обширна и необятна, че и гениалните хора, великите умове на науката, на окултизма, на висшите ангелски йерархии, както и висшите
към беседата >>
– езика на Девствения Божественъ Духъ, най-вѫзвишениятъ въ йерархията на ангелитѣ, Богъ е далъ на човѣка друго име, не като сегашното. Това станало въ съвѣта на боговѣтѣ, подъ прѣдсѣдателството на Господа Исуса Христа, нареченъ Спаситель на човѣчеството. Този съвѣтъ се занимавалъ съ създаването на човѣка и опредѣляне на името му. Това име „човѣкъ“ е кривъ прѣводъ, но ние ще се задоволимъ съ него. Подъ „човѣкъ“ разбираме сѫщество, което мисли. Споредъ сегашната еволюция мисъльта на човѣка върви въ двѣ посоки: низходяща и вѫзходяща. Низходящата посока на мисъльта действа за създаване на човѣшката личность и човѣшкото тѣло – съ седемтѣ му обвивки. Източнитѣ и западнитѣ школи се различаватъ въ класификацията на тѣзи обвивки, обаче тѣзи класификации се отнасятъ само къмъ външната, видимата страна на това учение. По сѫщина въ двѣтѣ школи нѣма никакво вѫтрѣшно различие. Споредъ вѫтрешния смисълъ на Христовото учение човѣкъ има три сѫществени, неизмѣнни тѣла и седемь обвивки. Въ теософската литература се говори за седемтѣ обвивки на човѣшкото тѣло, а за тритѣ неизмѣнни тѣла само се загатва. Тамъ наричатъ обвивкитѣ „тѣла“, но тѣ не сѫ тѣла. По-подходящо име за тѣхъ е обвивка. По отношение на реалностьта човѣшкиятъ свѣтъ е прѣходенъ, а еволюцията въ свѣта е Божественъ процесъ. Отъ Божествѣно гледище стрѣмежътъ на човѣшкия духъ е да придобие тритѣ неизмѣнни тѣла. Тази идѣя е толкова обширна и необятна, че и гениалнитѣ хора, великитѣ умове на науката, на
към втори вариант >>
144.
Растете в благодат! / Растене и познание
,
НБ
, , 7.1.1917г.,
на развитие. Кое трябва да расте? Често казват: „Трябва да расте ябълка, дърво, клончета, листа, цветове“ – трябва да растат и да се развиват. Но в цитирания стих се подразбира, че трябва да расте човешката душа. Човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта. Коя благодат? – Божията. Думата „благодат“ е обширна, тя подразбира условията, в които човек трябва да живее горе на Небето и долу на земята. Земята, за която често се говори в свещените книги, е толкова голяма, че на нея може да живеят безброй много хора. В Писанието тя е наречена „Обетована“. Вие се стремите именно към тази земя, която Бог е създал първоначално. Тази земя, на която вие живеете, е толкова малка, микроскопична, че, сравнена по големина, тя не съставя даже остров, например като Крит. Павел и Петър казват, че небесата ще се разгорят, и земята ще мине през огън. Мнозина тълкуват огъня като разрушителен елемент; той, наистина, разрушава, но същевременно и гради. Огънят, който е слязъл отгоре, от слънцето, той е съградил нашата земя, той е съградил вашите тела; този огън е вложил мисли и желания вътре във вас. Без огън всичко се смразява. Значи думата „растеж“ подразбира и огън. Огънят, който разрушава, е грубият огън. В съвременната наука са правени такива опити: ако се подложи човек на електричество от 2–3,000 волта, той умира, и затова на някои места, когато искат да екзекутират някого, подлагат го на такъв силен ток. Обаче ако се прекара през човека
към беседата >>
са важни две думи: „растеж" и „в познанието". Цялата глава съдържа много важни работи, но ако бих се впуснал да разправям за тези отвлечени неща, както ще станат, вашите крака отвън ще измръзнат и ще хванете ревматизъм. Аз ще взема този последен стих, който е най-важен. С този стих ще взема и още един, ще го намерите някъде в Писанието - „Първо послание към коринтяните", глава 15, стих 44. „Сее се тяло естествено, възкръсва тяло духовно. Има тяло естествено, има и тяло духовно." Защо растенето е процес? Кое трябва да расте? Често казват: „Трябва да расте ябълка, трябва да расте круша, трябва да расте дърво, клончета, листа, цветове - трябва да растат и да се развиват." Следователно подразбира се, че трябва да расте човешката душа. Човешката душа трябва да расте, а човешкият дух - да иде в познание на благодатта. Коя благодат? Болшаята. Думата „благодат" е обширна, тя подразбира условията, в които човек може да живее горе на небето и долу на земята. Аз съм много пъти говорил, но съвременните хора не разбират земята. Тази земя, за която съм говорил, е толкова голяма, че на нея може да живеят безчислено много хора. В Писанието тя е наречена Обитаема земя. Вие се стремите към тази земя, която първоначално Бог е създал. А тази земя, на която вие живеете, е толкова малка, микроскопическа - по големина тя не съставлява даже и остров, например като остров Крит. Павел и Петър казват, че небесата ще се разгорят и земята ще мине през огън. Мнозина тълкуват, че огънят
към втори вариант >>
145.
Марта и Мария
,
НБ
, , 14.1.1917г.,
Мария много се е говорило. Те представят два принципа в човешката душа – активният и пасивният. В Марта и Мария ние имаме две жени, два характера противоположни, две състояния на човешкото сърце: едното състояние е тихо, спокойно, безмълвно, ум отправен към един вечен принцип, крепящ се на една вечна основа; а другото състояние е като на морските вълни, като на малките клончета на дърветата – постоянен кипеж, постоянно клатушкане. Христос обаче посочва на Марта кое е същественото, като ѝ казва: „Ти се мълвиш за много неща, които не са съществени, които са извън действителността, но Мария избра нещо по-съществено“. Мнозина от вас спадат към тия два характера – някоя е Марта, друга – Мария. Мариите са изобщо благородни жени. Те са добри, имат отлично телосложение, лице красиво, поглед мек, чело симетрично, нос правилен, а по сърце те са меки, нежни, отзивчиви към страданията на хората, готови да помагат. „Мария“ на еврейски значи солена вода. Мария всякога посолява света; благодарение на нея, той не се разваля, не се вкисва, не гине, и когато вие имате мариения принцип у вас, вашето сърце не се разлага. „Марта“ излиза от „мара“, което значи горчив, кисел, буен; тъй че този горчив принцип у вас постоянно се люти, гневи, недоволен е, и това той го прави не от зла мисъл, но защото е един принцип много активен, който откъдето мине, иска отворен път. Ако е Марта, ще видите, че сутрин, като стане вкъщи, всички слуги са на крак, вик, крясък; вдигне ли метла, всички
към беседата >>
146.
Достатъчна ти е Моята благодат
,
ИБ
, София, 18.1.1917г.,
малко сеете. Но не в другите хора, а в себе си да сеете, във вашите градини. Павел като ходи по третото небе, допусна се на един дявол да го изкушава. Той отишъл с Христа на небето, а на връщане бил толкова красив, че един дявол се влюбил в него и се оженил за него. Човек, който е в плътта, ходи към небето и към земята. Три пъти се моли Павел да се освободи от този дявол, но не е можал. Вземете поука в себе си, да се борите с дявола, който е във вас. Той не може лесно да излезе, но вътре във вас се борете, да го победите. Доволно ти е Моята благодат... значи, за да се яви силата Христова, човек трябва да бъде немощен. Като влезе дяволът в сърцето на човека, той ще го направи като керемида, ще го изсуши, опече и изяде; и така човек остава без сърце, не може да чувствува, ожесточава се и казва, че няма смисъл животът. В сърцето на немощта Господ написва своя закон."Да не би като дойда - казва Павел-да има между вас разпри", да ви намери моят дявол и вашият дявол, тогава какво ще стане с вашите дяволи? Разпри, бъркотии - прави ги все вашият дявол. Колкото да внася мъжът, жената с игла да изнася, разсипва се домът. Тъй е. Заченете, пометнете, дяволът във вас всеки с иглата изнася от вас. Павел се е молил три пъти да се из¬бави от дявола, а кой от вас се е молил за своя дявол? Доволно ти е Моята благодат - непременно трябва да дойде силата Божия, за да се помогне в кризата, в която се намират сега жените. На Павел този дявол колко бели му беше направил, няколко
към беседата >>
147.
Двамата господари
,
НБ
, , 21.1.1917г.,
два разумни принципа. Като казва, че не може да служите едновременно на тези два принципа, Христос подразбира, че не може да бъдете два пъти по-активен, отколкото може да издържите, т.е. в един котел не може да се произведе по-голямо напрежение, отколкото той може да издържа. Тези два принципа не могат да се съберат в един котел. В окултизма тия принципи се наричат първи и втори, а в науката – „положителен“ и „отрицателен“. Положителният принцип е всякога по-силен, а отрицателният – по-слаб. Творческата сила всякога се проявява предимно в слабия принцип. Това, което гради в света, то не е силното, а слабото. Затова онези хора, които разрушават, всякога са по-силни, отколкото добрите, меките хора. Вие може да усетите тези два принципа у вас едновременно, например когато станете активни, когато се разгневите и извикате: „Скоро ред и порядък“, тогава всички слуги, жени, деца се изплашват и се подчиняват. Но този принцип не е творчески, той нищо не създава. Само когато се оттеглите вътре в себе си, като се успокоите, тогава всичко взима своя нормален ред. Първоначалният принцип, от който произлиза злото, омразата и лъжата, сам по себе си не е лош. Вие имате особени понятия за омразата и лъжата. За да може човек да лъже, трябва да е умен: глупав човек не може да лъже. Това е най-голямата философия, а в съвременното общество наричат го „висша дипломация“. Тази дипломация и жените я нямат. Когато мъжът е по-силен, в първия принцип, жената ще го глади, ще го нарича
към беседата >>
148.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
нѣкакъ си странно, тя не е на мѣстото си. По-добра дума отъ нея въ български езикъ нѣма, такава нѣма даже и въ другитѣ езици. Тази дума може да се замѣни съ думата „счетъ“, „равносмѣтка“, „ликвидиране“, „равновѣсие“. Христосъ, когото считаха и считатъ за идеалъ по чувства, мисли, стрѣмежъ, е казалъ нѣкои нѣща много горчиви. Християнитѣ разбиратъ християнството в това да грѣшишъ, да правишъ каквото искашъ и да не давашъ никакъв отчетъ прѣдъ Бога. Така разбиратъ тѣ идеаленъ животъ, да грѣшишъ и за всичко да ти се прощава, обаче животътъ не се състои въ грѣхове, прѣгрѣшения. Грѣхътъ е една случайность въ живота. Тази случайность нѣкога произтича несъзнателно, а нѣкога – съзнателно, тъй че грѣхътъ бива съзнателенъ и несъзнателенъ или както адвокатитѣ често пѫти казватъ, че едно прѣстѫпление е съ умисълъ или безъ умисълъ. Всички хора, които сега сѫществуватъ на земята, сѫществуватъ по една необходимость на своето развитие. Тѣ сѫ опредѣлени да завладѣятъ земята, животнитѣ, птицитѣ, рибитѣ, такова е тѣхното прѣдназначение. Да завладѣешъ значи да туришъ редъ и порядъкъ, да обработвашъ земята. Този стихъ има широко и двояко значение: по отношение човѣчеството; личния животъ на човѣка и по отношение вашето тѣло. Тѣлото на човѣка, това е неговата земя и всички животни сѫ вѫтрѣ въ него: и риби, и млѣкопитающи, и птици. Всичко това човѣкъ трѣбва да завладѣе, но понеже тѣ принадлежатъ на другъ господарь, той ще бѫде отговоренъ за тѣхъ. Христосъ казва на едно мѣсто
към беседата >>
думата „отмъщение" звучи странно, което показва, че не е на мястото си. Засега по-сполучлива дума, която да изрази смисъла на Христовите думи, няма, нито в българския език, нито в чуждите езици. Донякъде, тази дума може да се замести с думите „отчет, равносметка, ликвидиране, равновесие". Христос, Когото и до днес още считат за идеал по чувства, мисли, постъпки и стремеж, е казал някои горчиви думи. Колкото и да са неприятни тези думи, те действат здравословно върху човешката душа, както горчивите хапове, върху организма на болния. Как би могъл човек да изправи своята изопачена мисъл, ако на пътя си не срещне противодействието на правата мисъл? Много християни и до днес още мислят, че могат да живеят, както разбират, да правят погрешки, без да си дават отчет за тях, без да носят последствията им. Те мислят, че, като се разкаят и обърнат към Бога, веднага греховете им ще се заличат. Погрешките се заличават, само когато се изправят. Истинският идеален живот изключва всички погрешки и престъпления. Грехът, погрешките са случайни, вметнати неща в живота. Те стават, понякога, несъзнателно, а понякога – съзнателно, или, според езика на съвременната юриспруденция – със смисъл, или без смисъл. Следователно, задачата на хората не се заключава в правене на погрешки и престъпления. Те са дошли на земята по една необходимост на своето развитие. Те имат велика мисия и предназначение – да завладеят земята, да бъдат господари на всички животни. Какво значи, да владее човек?
към втори вариант >>
149.
Блажените
,
НБ
, , 4.2.1917г.,
този стих думата „блажени“. Христос не казва: Блажени са онези, които имат много пари, които имат много къщи, които са много учени, които са силни на деня, но казва: „Блажени са онези, които са гонени заради правдата“. Думата „гоня“ има добро и лошо значение. Ако човек не бъде гонен, няма да прогресира: трябва да има движение в света. Когато един българин иска да овършее своето гумно, своето жито, той гони конете си. Тази гонитба защо е? За да може да се овършеят снопите. Всички неща в живота имат смисъл. Онези, които разбират вътрешния смисъл на живота, няма защо да се спъват от противоречията, които съществуват в света. Всички тия противоречия са израз на една велика истина, която има две страни, две лица: страдания и радости; страданията – това са тъмната страна на тоя живота; а радостите са най-възвишените неща, светлата страна на живота. Всичко туй е съобразно със законите на природата. Земята си мени лицето в продължене на 24 часа: едната страна е светла, а другата тъмна. Следователно в 24 часа на вашия живот вие ще бъдете тъмни и светли, ще страдате и ще бъдете радостни. Туй е неизменен закон, който обаче няма нищо общо с греха. Някой път грехът се преплита със страданието, но тези две неща не бива да се свързват. Страданието е един велик закон. Няма човек, който да не е страдал и да не страда. Дори Бог страда заедно с нас. Никой не страда повече от Него. Когато някой каже, че страда, аз казвам: Ти едвал си започнал с тази наука. Не е лошо да страда човек.
към беседата >>
този стих думата „блажени". Христос не казва: „Блажени са онези, които имат много пари, които имат много къщи, които са много учени, които са силни на деня", но казва: „Блажени са тези, които са гонени." Думата „гоня" има добро и лошо значение. Ако човек не бъде гонен, няма да прогресира, затова трябва да има движение в света. Когато един българин иска да овършее своята нива, своето жито, той гони конете си. Нo тази гонитба защо е? За да може да се овършее житото. Следователно във всички неща в живота има известен смисъл. Онези, които разбират вътрешния смисъл на живота, няма защо да се спъват от противоречията, които съществуват в света. Всички противоречия, които съществуват в света - това са една велика истина, която има две форми, две лица: страданията в живота - това са най-лошите неща, които може да си представим, те са тъмнината в живота; а най-хубавите, най-възвишените неща - те са светлата страна на този образ, на това лице. Това е съобразно законите в природата. Земята си мени лицето в продължение на двайсет и четири часа - едното е светло, а другото - тъмно. Следователно в двайсет и четири часа на вашия живот вие ще бъдете тъмни и светли, ще страдате и ще бъдете радостни. Това е един неизвестен закон, който обаче няма нищо общо с греха. Някой път грехът се преплита със страданието, но те не трябва да се свързват. Страданието е един велик закон. Няма човек, който да не е страдал. И Бог страда заедно с нас, никой не страда повече от Бога. Когато някой
към втори вариант >>
150.
Хигиена на човешката душа
,
ИБ
,
БС
, София, 8.2.1917г.,
говоря на особен език – тъй, както учителят говори на учениците, когато започват да изучават азбуката, както жената започва да пере вълната, да я влачи и преде на нишки, за да приготвя плат. Днес ще нарека беседата си „Хигиена на човешката душа”. Вие сте слушали много проповедници. Яков казва: „Който не греши в слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае всичкото тяло.” Тялото е вашият капитал, то е същественото. И затова аз ще почна от това, което виждате. Вие много малко внимание обръщате на вашата душа, но тялото е една обширна градина, в която работи Божественият Дух. Движението осигурява кръвта за поливане на Божествената градина. Домакинята се познава по поддържането на къщата. Вие не сте дошли да градите къщи, а да ги уреждате. Туй учение вие ще го приложите и към себе си. Вие търсите щастието и не можете да го намерите, но ако ви лиша от храна, вода и въздух, тогава ще го разберете. Вашето щастие се гради върху храната, водата и въздуха. Храната е свързана с яденето и тялото, водата е свързана с пиенето и сърцето, въздухът – с дишането и ума. Необходимо е да имате страдания, за да работите. Който се отказва от работа, Бог му дава да се труди; ако се отказва и от труда, идва страдание; ако се отказва от страданията, идва мъчение. За да можете да работите, се изисква да имате изкуство, талант – само великите художници могат да работят. Работата е за учените. Да переш и да одумваш е труд. Вие сте напуснали работата, която Бог ви е дал, и сега се трудите. В
към беседата >>
151.
Децата
,
НБ
, София, 11.2.1917г.,
кой може да влезе в Царството Небесно, Христос взема една обикновена форма, понятна за всички, която съществува от създанието на света – децата. Това, което радва домовете, което радва света, то са децата. Дом без деца – това е пустиня без извор, без трева. Защо човек трябва да стане като малко дете, та да стигне Небето? В Христовите думи под „дете“ се крие по-дълбок смисъл, отколкото ние разбираме под тази дума; Христос не казва: „Ще влезеш в Царството Божие, ако си някой скъпоценен камък, поставен на короната на някой цар, ако си някой милионер“, а казва: „Ако не станеш като дете, няма да влезеш в Царството Небесно“ – Той влага тук идеята на смаляване. Детето е символ на едно пасивно състояние, или, тъй да се каже, то представя потенциална енергия, енергия в спящо състояние. Но тази енергия не е в бездействие, защото вътре в нея са складирани всички условия за нейното развитие; тя е едновременно в потенциално и кинетическо състояние. Потенциалната енергия се превръща в кинетическа и обратно. Кинетическата енергия има по-голяма сила на активност, но нейните размери са по-малки, когато пък потенциалната енергия има размери на безгранично развитие. Разликата между детето и възрастния човек е същата: възрастният човек е по-малко активен и има по-малки размери на развитие, отколкото детето. В идеята на детето има и друг смисъл. Ако дървото не се обърне в малка семка и не се посади наново в почвата, не може да започне своето ново развитие. Развитието на дърветата
към беседата >>
152.
Венецът на живота
,
ИБ
,
БС
, София, 15.2.1917г.,
бъде чудно как може Господ да изпитва. Чудно е за онези, които не са преживяли мъчнотии в живота и не знаят закона на страданието. Не се искат външни понятия за Живота. Например една жена е красива, хубава, млада, бяла, червена, но тя ще изгуби всичко външно. Питат къде е останала тази външна хубост, красота, знание и прочее. Първоначалната хубост ще се изгуби. Ако човек има здраве, но после го загуби, къде може да го намери? Ще го задържи десет, петнадесет, двадесет, петдесет, шестдесет, сто години и пак ще го изгуби. В началото той расте и учи, а после почва да се изгубва, да се забравя, докато всичко изчезне. Значи здраве, знание, богатство – всичко ще премине. Вашето богатство ще премине от приятели на приятели и ще изчезне. Къща ако имате, и нея ще задигнат; и други блага, каквито имате, и тях ще задигнат. Искате да бъдете богати, но как да сте учени, но как? Както аз ви проповядвам – здраве, духовна чистота, красота на душата! Бъди учен, но в Бога! Трябва да имате всичките добродетели във вашата душа и от това да станете богати, учени, красиви и да учите хората в добро учение, да им проповядвате Мир. И във вас самите да има Мир, Любов, Правда, Мъдрост и Истина! Сега, Яков е претърпял изкушение и казва: „Блажен е онзи человек, който претърпи изкушение, защото като претърпи, ще приеме венеца на живота.” Това означава, че вашият кораб, когато го пуснете да пътува, ще се бори всред вълните на Живота, но ако не е здрав, ще се напълни с вода и ще потъне. А ако е
към беседата >>
153.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
че никой не разбира Христа, никой не познава Сина освѣнъ Отца. Думата „познание“ има отношение къмъ човѣшкия умъ. Ако умътъ не е подготвенъ да схване тази велика идея, той не може да схване отношението, което сѫществува между Сина и Отца. Имаме двѣ числа 1 и 2 – Синъ и Отецъ. Когато ви се каже числото едно, какво бихте подразбрали? Думата „едно“ е символъ, тя може да има значение вѫтрѣ въ себе си, а може и да нѣма, зависи отъ състоянието на човѣшкия умъ. Ако кажете думитѣ „единъ“, „една“ или „едно“, може да разбирате единъ мѫжъ, една жена или едно дѣте, но може да разбирате и единъ конь, единъ волъ и т.н. Когато кажете думата „човѣкъ“, Вие мислите, че разбирате що е човѣкътъ. Ако ви запитамъ да дадете едно опрѣдѣление, що е човѣкъ, вие бихте се намѣрили въ трудно положение. Вие често казвате „синъ ми“, но и тази дума е непонятна за васъ, вие подъ нея разбирате само извѣстно съотношение. Какъ ще опрѣдѣлите, че вашето дѣте е вашъ синъ? Непрѣменно трѣбва да имате извѣстно познание, извѣстна връзка между вашата душа и душата на този, когото вие наричате вашъ синъ или дъщеря. Често хората казватъ 1 и 3, какво е отношението между 1 и 3? То е чисто математическо, едно показва диаметъра на окрѫжностьта, а три – самата окрѫжность. Едно показва размѣра на окрѫжностьта, а три, това е синътъ, размѣра на цѣлия човѣшки животъ. Отъ тукъ: „Никой не познава Сина“ – не познава размѣра на всевъзможнитѣ комбинации, които сѫществуватъ. Значи Синътъ е окрѫжностьта,
към беседата >>
Сина, освен Отец; и никой не познава Отца, освен Синът”. Думата „познаване” има отношение към човешкия ум. Ако не е подготвен да схване смисъла на великата идея „познаването”, умът не може да разбере отношението, което съществува между Сина и Отца. Тук имаме две величини: Отец и Син. Те могат да се разглеждат като числата 1:3. Какво разбирате под числото едно? – Това число е символ, който за едни хора има значение, а за други няма – това зависи от състоянието на техния ум. Когато кажете „един, една, едно”, можете да разберете един мъж, една жена, едно дете, но можете да разберете един кон, една крава, едно теле и т.н. Когато кажете думата „човек”, вие мислите, че знаете, какво нещо е човекът; но, ако ви накарат да дадете точно определение за човека, ще се намерите в трудно положение. Лесно е да кажете „син ми” или „дъщеря ми”, но и тези думи са неразбрани за вас. Вие имате понятие за сина или за дъщерята дотолкова, доколкото разбирате отношенията, които съществуват помежду ви. Обаче, истинското отношение се определя от връзката, която съществува между вашата душа и душата на онези, които наричате ваш син или ваша дъщеря. Единицата представя бащата, а тройката – детето, т.е. синът или дъщерята. Като математическо отношение, числата 1:3 представят отношението на диаметъра на окръжността към нейната дължина, т.е. Д:П. Числото П=3'14. Значи, диаметърът се съдържа в окръжността 3'14 пъти; ние взимаме само цялото число – три. Значи, бащата показва размера на
към втори вариант >>
154.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
XX век, светски и религиозни, имат смътно схващане, както за Мойсеевия закон, така и за Христовия. От две хиляди години насам християните разчепкват учението на Христа и така са го охлузили, че, ако погледнете на него с окото на ясновидец, ще си го представите като дърво с олющена кора. Всички критици и писатели, всички проповедници говорят за спасението чрез добри дела, чрез изпълнение на Божиите заповеди, но спасението произтича от един основен закон в природата, който съществува не само от времето на Христа, но много по-рано – от началото на Битието. Следователно, това, което става днес в човешката душа, в обществата, в народите, в цялото човечество, произтича от самото Битие, от първичния източник на живота. Думата „спасение" има много значения. Паднал някой във вода и, като се давел, някой го извадил навън. Всички се радват и казват: Спасен е този човек. Някой боледувал от тежка болест и оздравял, казват: Спасен е. Някой се отклонил от правия път, но след време изправил живота си и заживял добре. И за него казват: Спасен е. В обикновен смисъл, думата “спасение" подразбира връщане на човека от лошия в добрия живот, или, излизане от мъките и несгодите на живота и влизане в по-добри условия на живота. В широк смисъл на думата, спасението подразбира влизане на човека във вечния живот. Всеки търси условията на вечния живот. Много естествено! Не е достатъчно за човека да бъде спасен от удавяне, а след време да умре от глад; не е достатъчно да се освободи от
към беседата >>
отъ XX вѣкъ иматъ едно смѫтно схващане за Мойсеевия законъ. Такова смѫтно схващане иматъ не само съврѣменнитѣ цивилизовани народи, но и съврѣменнитѣ религиозни християнски общества. Вече 2000 години отъ какъ християнитѣ разчепкватъ Христовото учение и така сѫ го охлузили, че като гледамъ на него, прѣдставя ми се като едно дърво, на което кората е олющена. Християнски критици все за спасение говорятъ: спасение чрѣзъ добри дѣла, спасение чрѣзъ това-онова, а всѫщность никакво спасение нѣма. Спасението произтича отъ единъ основенъ законъ въ природата, законъ, който е установенъ не въ врѣмето на Христа, но установенъ още въ самото начало на битието. Слѣдователно това, което сега се проявява вѫтрѣ въ човѣшката душа, въ обществата, въ народитѣ, то произтича отъ този първоначаленъ източникъ. Думата „спасение“ има много значения. Падне нѣкой въ вода, извадятъ го отъ тамъ, казватъ: „Спасенъ е!“ Боледувалъ нѣкой отъ тежка болесть, оздравѣлъ слѣдъ това, казватъ: „Спасенъ е.“ Нѣкой водилъ разваленъ животъ, отклонили го отъ този животъ, казватъ: „Спасенъ е.“ Думата „спасение“, въ обикновенъ смисълъ, подразбира връщането на единъ човѣкъ отъ едно болѣзнено въ едно здравословно състояние. Но, за да бѫде човѣкъ спасенъ, трѣбва да влѣзе въ живота. А кои сѫ условията за това? Не е важно за човѣка само да е спасенъ. Каква полза може да има за единъ човѣкъ изваждането му отъ вода, а слѣдъ това да умре отъ гладъ? Спасява се отъ едно зло, а налита на друго. Спасение
към втори вариант >>
155.
Без товар
,
ИБ
,
БС
, , 22.3.1917г.,
дадено да познаете тайните на Царството Божие, а тям не".'' Тайните на Царството Божие съставляват предмет за размишление, стремеж на човешкия дух. Вие ще разберете това, когато се хвърли светлина върху вашия ум, върху тази идея. Идея разбирам образ на една същина жива и разумна, която се развива не като мъртви предмети, а като нещо живо и съществено. "Вам, казва Христос, на които е дадено." Значи на всеки, който слуша, е дадено. Не вземай в отрицателна смисъл нещата - "Мене не е дадено", защото това е едно петно за Бога. От предразположението на твоя ум, сърце и воля и Бог ще да ти даде. Съвременните человеци на XX-ти век и съвременниците на I-ви век, когато Христос дойде на земята, има много голямо подобие между едните и другите. "Вам, казва Христос, хората на бъдещето, е дадено да разберете тайните на Царството Божие, а на хората на миналото не е." Дадено е на хората, които живеят с бъдещето, а не с миналото. Тоя факт е жив и е верен. Хората, които живеят с миналото, приличат на един фалирал търговец, който разравя старите тефтери и гледа колко има да взема, но не може да вземе нищо - и така всеки ден, докато най-сетне оживее тефтерът в ума му и само с него живее. На такива не е дадено да разберат Царството Божие. Кажете, че нямате от никого да вземате. Вие като давате и полагате на своите ближни, е дадено да разберете Царството Божие. Тия думи за мене представляват една велика картина, тя е толкова обширна в своя замисъл и така хубаво изработена от
към беседата >>
156.
Кръстът
,
НБ
, София, 22.3.1917г.,
думите “Защото вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие”. Познанието на тайната на Царството Божие съставлява предмет на човешкото размишление, към него се стреми човешкият дух. Когато в ума ви се хвърли светлина върху вътрешното съдържание на тази велика мисъл (подразбирам първоначалния Божествен образ на една неизменна същност, която расте и в своите размери се развива не като мъртъв предмет, а като жива и разумна същина), ще разберете, че тайната на Царството Божие съдържа всички условия за развитието на човеците върху Земята. Казва Христос: “Вам е дадено”. На кои? Сега, вие може да дойдете в размишленията си до отрицателната страна и понеже е казано: “Вам е дадено, а тям не е дадено”, да си помислите, че, може би, на апостолите е дадено, но не на вас. Който и да си, дадено ти е. Не вземайте никога думите за себе си в отрицателен смисъл, защото туй е опетняване на Бога. Дали е дадено или не е дадено, зависи от вас. Бог ви дава да разберете, понеже имате разположение да Го разбирате; друг път не ви дава да Го разберете, понеже нямате туй разположение. Следователно, от предразположението на вашето ухо, на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля зависи да разберете или не Бога. Между съвременниците ни от 20-ти век и ония от времето, когато Христос дойде на Земята, има твърде голямо подобие. В цитираните стихове Христос казва не друго, а това, че вам, на хората на бъдещето, е дадено да разберете Царството Божие, а на миналите не е дадено. С други
към беседата >>
157.
Солта
,
НБ
, София, 25.3.1917г.,
планината Христос започва с деветте блаженства. Блаженствата, за които Той говори, имат отношение към друг свят, те не се отнасят към земния живот. За земните хора Христос казва: „Вие сте солта“. Аз ще говоря за солта, защото на земята живот без сол не може да съществува. Физическият свят е свят на солта, а не на светлината, която е пък свят на ангелите. – „Вие.“ Кои „вие“? Не взимайте тази дума в ограничен смисъл. Само за онези, които вярват, „Вие“ подразбира всички, у които има пробудено Божествено съзнание. Всички хора, у които е пробудено това съзнание, са солта на земята. Всички окултисти, кабалисти, мистици под думата „сол“ разбират „сила на равновесие“ – онзи елемент на силата, който държи нещата в равновесие. За да ходите по улиците, трябва да имате равновесие. Когато построяват морските параходи, на дъното им турят товар, сол, да ги държи в равновесие, за да се не обърнат в морските вълни. Под думата „сол“ разбират онази сила, която сгъстява материята, пази я от разлагане и дава условия, за да може по-висшите сили в света да работят. Солта е един необходим елемент на земята за здравословното състояние на човешкото тяло. Когато организмът изгуби солта си, той изгубва своята основа и вследствие на това се явяват всички болести. Казват за някого: „Той е неврастеник“. Аз казвам: Той е изгубил солта си, неговата нервна система е изгубила солта си, у него енергията изтича. Ако бихме разгледали с окото на ясновидец нервите, артериите на един неврастеник, ще
към беседата >>
158.
Волята Божия
,
ИБ
,
БС
, София, 29.3.1917г.,
има сила само когато се прилага. Мнозина от вас не го прилагат и при това всички искате да носите хубави дрехи и да ядете хубави гозби, без да знаете как се придобиват и приготовляват. Всеки трябва да знае как да снове, да тъче и т.н. Някой ден сте весели – това е един вид тор; скръбта е друг вид тор. Някой усеща приятно настроение, но ще мине половин час и то ще се измени. Знаете ли защо става това? Всеки, който влезе в духовния живот, ще събуди у себе си всички лоши качества от миналия живот, които са били спящи и сега, когато е дошло Божественото благословение, са поникнали. Трябва да изхвърляте плевелите от вашата градина! Някои казват, че били по-добри преди да влязат в духовния живот. Деветдесет и четири процента от вашата любов е фурда*, а само другите шест килограма са Любов. Изхвърлете фурдата, т.е. тора на нивата и нека да остане във вас само хубавото – шестте килограма. Ще речете, че пак ви дялам за нещо, но това не е дялане, вие не сте видели още дялане. Една статуя художникът трябва да чука и дяла дълго, докато стане хубава и изящна. Искам от всички ви да сте готови да изпълните Волята Божия. Допуснете, че сте в първите времена на християнството – колко от вас сте готови да претърпите гоненията и изпитанията? Вие имате малки изпитания в дома си – с мъжа си, с децата си, но те са нищо. Важното е да изпълните Волята Божия! Но вие какво правите? Ако е съгласна Божествената Воля с вашата воля, вие сте готови да я изпълните, но обратното не. Новото
към беседата >>
159.
Виделината
,
НБ
, София, 1.4.1917г.,
за солта – първият Божествен елемент в живота, а днес ще говоря за втория елемент – Виделината. Ще се постарая да предам думите Христови на съвременен език, който се говори в двадесети век. Какво подразбира Христос под думата „виделина“? Всяка дума има свой смисъл. Само когато тя произвежда известен ефект в ума или сърцето на човека, само тогава е разбрана. Ако вземете кибритена клечка, може да разберете нейния ефект само когато я запалите, иначе тя е безсмислена. Следователно думите в говоримия език са кибритени клечки, и всеки трябва да има своя кутия и запалка, за да може да запали навреме своята клечка, т.е. всяка дума да може да произведе своя ефект. Не трябва да бъдем като малките деца – само да вадим клечки от кутията, да ги палим и да ги хвърляме. Това не е философия. Има много съвременни писатели, които постоянно вадят клечки, палят ги и ги хвърлят. Питам: Какъв ефект могат да произведат техните тъй запалени клечки? Вие сами съдете какъв е ефектът от такова палене. В бъдеще речта трябва да бъде осолена, да съдържа в себе си виделина. За виделината имате още смътно понятие. Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, т.е. който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл. В съвременната наука физиците спорят върху светлината, дали иде от слънцето или е нещо друго.
към беседата >>
160.
Оправдание и спасение
,
ИБ
,
БС
, София, 5.4.1917г.,
върху двете думи оправдание и спасение. Тези думи искам да приложите и да направите един опит върху тях. Всяка жена се стреми към независимост. Докато е мома, тя гледа да излезе от къщата на баща си, да се освободи от майка и баща, да стане господарка в своя къща. Този стремеж е естествен и Божествен. Когато се ожени и влезе в новия живот, тя занася в своята къща чеиза си – ризи, възглавници, постелки; дарува тези- онези, нарежда къщата си и изпитва приятност от тази нова, така добре наредена къща. И наистина, нещастни са бездомните жени. Човек без дом е човек без характер. Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот. Като при жената, по същия закон душата трябва да влезе в тялото и да го устрои. Някои искат да се освободят от тялото си и казват: „Кога ще се освободя от тялото си?” Има тела, от които човек може да се освободи. Това са онези нездравословни влажни изби без прозорци, в които хората хващат ревматизъм. Като излизаме от тях, това не значи, че трябва да излизаме и от здравословните къщи. Павел на едно място в Писанието казва: „Има дом неръкотворен.” 1 Понятието оправдание произлиза от израза да оправим нещата. Кой човек е оправдан? Онзи, който не греши. Но за да не греши, човек трябва да има Знание, да разбира смисъла на нещата около себе си, да прави правилен избор. Вие се стремите към свобода. Трябва всяка жена да има тази свобода, но с условие да може да я използва, като гради върху нея щастието и здравето на своя мъж, на своите деца. На
към беседата >>
161.
Яковъ и Исавъ / Яков и Исав
,
НБ
, София, 8.4.1917г.,
– интересен предмет за разискване. Който е чел Библията, познава тези два характера. Яков и Исав са двама братя: Яков е по-малкият, Исав – по-големият. Разликата в възрастта им е малка, няколко часа. От разказа за двамата братя могат да се извадят седем характера. За Яков и Исава било предсказано, че от тях ще произлязат два народа, от които по-големият ще слугува на по-малкия. Още в утробата на майка си те се борили, с което й причинявали големи смущения. Казва се, че пръв се родил Исав, а втори – Яков, който държал петата на брата си. Външно те се различавали много: Исав бил космат, а Яков – гладък. С други думи казано: Исав бил мъжествен, а Яков – женствен. От физиологическо гледище, Исав е човек на природата, откровен, чистосърдечен, импулсивен, живее от ден за ден, не цени живота. Той представя низшата култура. Много хора приличат на Исава. Като се нахранят добре, те казват: Благодарим Ти, Господи, че ни нахрани. Утре пак ще се погрижиш за нас. Те изказват благодарността си само по отношение на яденето. Яков е женствен, но е смел; има някои отрицателни черти в характера си: хитрост и лукавство. Яков прилича на сарафите, които всякога печелят. Каквато работа предприеме, той иска непременно да спечели. Според еврейския закон, Исав, като първороден, трябвало пръв да получи благословението на баща си. Обаче, в Якова се явило желание да вземе първенството на брата си. Той търсел случай да реализира желанието си. Такъв скоро му се представил. Един ден Исав се
към беседата >>
ми бесѣда ще бѫде Яковъ и Исавъ. Вѣрвамъ всички да сте запознати съ тѣзи два характера отъ свещената история. Яковъ и Исавъ сѫ двама братя, Яковъ е по-малкия и Исавъ – по-голѣмия. Разликата по отношение на годинитѣ имъ е много малка, може би само съ нѣколко часа. Отъ този разказъ или отъ този древенъ примѣръ на Свещената история, азъ ще извадя на сцената седемь характера. Казва се, че когато двамата братя били заченати, смущавали утробата на майка си и било казано, че ще се родятъ два народа и по-голѣмиятъ ще слугува на по-малкия. По-рано се родилъ Исавъ, а послѣ Яковъ, но той държалъ петата на брата си. Разликата между двамата братя е била тази, че Исавъ билъ косматъ, а Яковъ – гладъкъ т.е. женственъ, нѣмалъ такива косми. Отъ чисто физиологическо гледище Исавъ е човѣкъ на природата, човѣкъ, който прѣдставлява нисша култура, отворенъ, чистосърдеченъ, импулсивенъ, но не цѣни живота, живѣе отъ день за день. Има хора, които като се наядатъ днесъ, казватъ: „Благодариме ти Боже, днесъ се наядохме. Ти утрѣ пакъ ще се погрижишъ за насъ.“ Тази благодарность е само по отношение къмъ храната. За такива хора българитѣ казватъ, че тѣ живѣятъ отъ днесъ за утрѣ. Яковъ е другъ типъ – по-женственъ, не толкова смѣлъ, съ нѣкои лоши чърти, а именно: хитрость и лукавство. Той прилича на съврѣменнитѣ сарафи, които всѣкога печелятъ, никога не губятъ. Споредъ тогавашнитѣ обичаи, на Исавъ се е падало да приеме благословението на баща си, като първороденъ, но въ ума на Якова,
към втори вариант >>
162.
Влиянието на музиката
,
ИБ
, , 12.4.1917г.,
с музиката, всички пеете, всички свирите. За музиката има различни определения. Тя е едно качество на душата. Тя е базирана върху два центъра, които се намират отпред на челото. Всички хора обичат да пеят, но не всички са еднакво музикални, т е. този център не е еднакво развит у всички, вследствие на което тези, у които центърът е слабо развит, не обичат музиката. Необичането е отрицателно качество, то значи да ти липсва нещо. Някои казват: "Не обичам никого." Това е отрицателно качество, липсва ти нещо. Когато обичаш нещо, това е положителната страна. Под думата "нещо" се разбира реализиране в света. Под "нещо" се разбира една идея, която е реализирана във физическия свят. Най-напред се заражда у тебе една мисъл, която, като се осъществи, има двойно значение. Говоренето е една музика. Хора, които не са музикални, тяхната реч е дрезгава, те са резки, груби. Хора, които са музикални, гласът им е мек, тих. Музиката е необходима и любовта не може да се прояви без музика, тя е дреха, с която любовта трябва да се облече. Мома, която пее, има голямо почитание в българския народ. В човека има две души. На едната душа стремежите й са към центъра на земята, в нея няма музика, в нея има само шум. Другата душа е Божествената, чийто стремеж е към слънцето, нагоре, и в нея има музика. Всеки човек, у когото има музика, той е духовен човек. Той може да не ходи на църква, но в него има стремеж към слънцето и той е според мене религиозен човек. Всеки духовен човек може
към беседата >>
163.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
е една обикновена дума, но съдържателна. Идеята, която се крие в думата „радост", има Божествен произход. Радостта не е качество на хората от сегашния век, а още по-малко, на животните. Тя подразбира - пробуждане на висшето съзнание в човека, или вътрешна връзка с естествените отношения на истинския живот, който се отличава с непреривност в своите прояви. Животът има отношение към три свята: към физическия, в който живеят хората; към духовния, в който живеят ангелите и към Божествения, в който живеят съвършените същества. Радостта принадлежи към Божествения свят, или, тъй наречения, номинален, а не феноменален свят. Ако разгледаме буквите, от които е съставена думата „радост" на български език, виждаме, на първо място, буквата „Р", която е образувана от единица и един малък кръг горе. Кръгът означава Божествена идея. Значи, буквата „Р" подразбира човек, обременен с една Божествена идея. За такъв човек казват, че държи нещо здраво в ръката си. Когато не разбира законите на живота, той обръща буквата надолу и тя се изменя в буквата „б". И тогава, вместо да бъде бременен с Божествена идея, човек се обременява от стомаха си и постепенно слиза в материалния свят. Когато стане бременен на физическия свят, човек затлъстява. Ако не може сам да се освободи от забременяване, т.е. от затлъстяване, той търси лекар. За такъв човек казваме, че е пометнал. Щом не може да носи тежестта си, той непременно ще пометне. Обаче, радостта няма нищо общо нито със затлъстяването,
към беседата >>
ще взема думата „радвайте се“. Тя е дума обикновена, но съ съдържание. Думата „радость“ и идеята, която се съдържа въ нея, има Божественъ произходъ. Радостьта не е едно свойство или качество на животнитѣ, нито на хората отъ този вѣкъ, нито на ученитѣ. Подъ думата „радость“ се разбира висшето съзнание у човѣка, една вѫтрѣшна връзка съ онѣзи естествени отношения на истинския животъ, гдѣто животътъ е непрѣривенъ. Животътъ, въ своитѣ проявления, принадлежи къмъ три свѣта: животъ на хората на физическото поле, животъ, който сѫществува между ангелитѣ и животъ на Божествения свѣть. Радостьта принадлежи къмъ първичния, Божествения свѣтъ, къмъ тъй наречения номиналенъ, а не феноменаленъ свѣть. Като взема на български езикъ думата „радость“, първата буква е „р“. Въ тази буква има една единица, която показва източника на този малъкъ крѫгь, показва Божественость или идея, която е обрѣменена съ една Божествена мисъль. Когато хората държатъ нѣщо въ рѫката си, то е право това, но тѣ не знаятъ кое трѣбва да се държи. Трѣбва да държишъ това съ своя духъ, на което ти да си господарь. Това е буквата „р“. Но когато хората не разбиратъ законитѣ, тази буква се обръща надолу и става буквата „б“, т.е. човѣкъ, намѣсто да е брѣмененъ съ нѣкоя Божествена идея, брѣмененъ е съ стомаха си. Когато хората ставатъ брѣменни на физическото поле, ставатъ шишкави, пълни. Отъ такава пълнота често хората отиватъ да търсятъ лѣкари, за да помѣтнатъ своитѣ дѣца. Що е затлъстяването? То е дѣте на
към втори вариант >>
164.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
или „волята на Отца" са, класически. Когато се каже „Божията воля", много от съвременните хора се усмихват. – Защо? – Защото се колебаят, дали съществува Бог, или не. Светът има двояк израз: съзнателен и несъзнателен. Когато дойдем до хаотическото състояние на света, на материята, на силите и на законите, които се проявяват в него, казваме, че сме в несъзнателния свят. Той е свят без закони или, ако има такива, те са механически, неразумни. Когато Христос казва, че не всеки, който казва „Господи, Господи", ще влезе в Царството Божие, разбираме оформения свят, съзнателния свят – на законност, на ред и порядък. Следователно, само онзи може да влезе в съзнателния свят, който изпълнява Божията воля. Тя е свързана с разумността в човека. Само разумният може да изпълнява волята на Бога. Във физическия свят тази воля се изразява чрез закона на необходимостта, т.е. чрез механическите закони. Движенията на колелото във фабричните мишини е механическо. Човек не може да му противодействува. Веднъж пуснато в движение, никой не може да го спре, докато не се натисне бутона, който го е накарал да се движи. Каквато молитва и да му четете, то не разбира. Достатъчно е да ви закачи с единия си зъбец, за да ви завърти около себе си и да ви смачка. Колелото се подчинява на механически закон, т.е. на закона на необходимостта, в който няма разумност. Ето защо, всички хора, които служат на своята воля, гледат на света като на сбор от случайности. Под думата „случайности" те
към беседата >>
ще ги приведа въ съврѣмененъ езикъ. Тѣ сѫ класически думи, класически изразъ. Когато се кажатъ думите „волята Божия“, съврѣменнитѣ хора се малко усмихватъ. Защо? Защото сѫ разколебани въ това дали има Богъ или не. Свѣтътъ има двояко изражение въ себе си – съзнателно и несъзнателно. Несъзнателното, това е хаотическо състояние на свѣта, на веществото, на силата и това състояние го наричаме свѣтъ безъ закони. Когато Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи, ще влѣзе въ Царството Божие“, разбирамъ, че не всѣки ще може да влѣзе въ съзнателния свѣтъ, ако не изпълнява волята Божия. Всѣкога волята Божия подразбира висшето и разумното у човѣка, висшето и разумното въ свѣта. Тази Божествена воля въ физическия свѣтъ се явява въ видъ на необходимость на тъй нареченитѣ механически закони. Вие не можете да противодѣйствувате на едно колело, което върти въ една фабрика. Каквато молитва и да му отправите стига то да ви хване съ единия си зѫбъ, ще ви смачка, ще [ви] направи на пестилъ. Тъй че, както и да се молите, каквито и заклинания да отправяте, този законъ е механически, законъ на необходимостьта. Слѣдователно всички хора, които живѣятъ въ свѣта по своя воля, за тѣхъ свѣтътъ е свѣтъ на случайности. Случайноститѣ сѫществуватъ само въ свѣта на безпорядъка, но когато казвамъ свѣтъ на безпорядъкъ, то не значи, че нѣма порядъкъ, само че той нѣма никакво отношение въ нашия личенъ животъ. Както това колело, което се върти въ фабриката, нѣма никакво
към втори вариант >>
165.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
преди беседите се прави молитва и се пее. – В основата на живота лежат три важни елемента: ядене, молитва и пеене. Те са вложени в човешкия живот не от днес, но от преди хиляди години. При започване и при свършване на една работа, хората всякога са се молели и пеели. Само така може да се очаква успех. Започвате ли една работа без молитва и песен, не очаквайте добър резултат. Една българска пословица казва: „Който пее, зло не мисли". Каквато и да е песента, тя е на място. Няма лоши песни. За добрия човек всички песни са добри – зависи, как гледа той на нещата. Следователно, яденето, пеенето и молитвата са три важни и необходими елемента в човешкия живот. Българите казват: „Гладна мечка хоро не играе". Ето защо, преди да започне някаква физическа работа, човек първо яде, после работи; като се умори, почива си малко и пак започва да работи. Каквото представя яденето за физическия живот на човека, такова нещо е пеенето и молитвата за неговото сърце, за неговия ум и за душата му. Душата на човека се храни с пение и молитва. Като работи умствено и сърдечно, човек пее, моли се и почива. Сегашните хора имат криво разбиране за молитвата. Те мислят, че само простите хора се молят. В същност, само онзи човек се моли, който се е домогнал до едно от великите изкуства на живота. Голямо изкуство е да знае човек, как да се моли. Когато хората научат това изкуство, Царството Божие ще дойде на земята. В този смисъл, молитвата е Божествен закон, който съществува в цялото
към беседата >>
бесѣдата си, ще направя нѣкои малки забѣлѣжки. Мнозина ме питатъ: „Защо трѣбва при една бесѣда да има молитва и пѣние?“ Въ основното учение на живота има три много важни елементи. Тѣзи елементи сѫ изработени отъ самото човѣчество, не отъ сега, а отъ хиляди години още. Отъ прѣди хиляди години хората сѫ пѣли и сѫ се молили, тъй че всѣка работа, за да се извърши успѣшно, трѣбва да има пѣние, въ каквото отношение и да е то. Пѣнието само по себе си никога зло не върши, отъ какъвто характеръ и да е то. За добрия човѣкъ всички пѣсни сѫ добри, всички иматъ съдържание. Слѣдователно азъ поставямъ яденето, пѣнието и молитвата, като три главни елементи въ човѣшкия животъ. За да се извърши нѣкаква физическа работа трѣбва ядене, послѣ почивка и слѣдъ това пакъ работа. Като се дойде въ науката, въ религията, пѣнието и тукъ е необходимо, то е храна на душата. Ще попѣемъ, ще си починемъ и ще започнемъ пакъ нова работа. Когато се молимъ, това е пѣние, но съвременнитѣ хора иматъ смѫтно понятие за молитвата. Когато човѣчеството научи това изкуство, да се моли, тогава ние ще видиме царството Божие на земята. Тѣзи забѣлѣжки, които правя, не сѫ нѣкакво нововъведение, а това е единъ Божественъ законъ, по който вървимъ. Бихъ прѣпорѫчалъ на всички, като ядете да се молите, ако работата ви въ свѣта не върви добрѣ, пѣйте и тя ще тръгне по-добрѣ. Днешната ми бесѣда ще бѫде върху темата: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога.“ Какво е искалъ да каже Христосъ подъ думата
към втори вариант >>
166.
Съчетанието (Което Бог е съчетал)
,
ИБ
,
БС
, София, 3.5.1917г.,
повърнем към онова, което Бог е съчетал. Аз вземам тези думи в много широк смисъл, т.е. така, както Христос ги е разбирал. Те обхващат целия човешки Живот във всички негови проявления. „И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъча.” Всяко страдание в Живота произтича от това разлъчване. Няма защо да аргументирам това, всеки може да го провери на опит. Когато се разлъчвате от вашия мъж, от вашата душа, от вашите братя и сестри, приятели, от вашата къща, от вашето отечествo, вие сте скръбни. Защо? Думата отечество има малко по-друго значение от това, което хората разбират. Под отечество хората разбират дом, фамилия, но това, което на Земята е фамилия, на Небето е отечество, Божествен дом. Съвременните хора под разлъчване разбират разлъчване само между мъж и жена, т.е. това, което наричат парясване. Под разлъчване се разбира отлъчването на всяка мисъл и желание от твоя ум и сърце. Когато отлъчиш от своя ум една добра мисъл и от своето сърце едно добро желание, ти вършиш престъпление. Не изхвърляй навън това, което Бог е съчетал. Упражненията, които ви дадох миналия месец, имат връзка с този велик закон. В първото предложение вие казвате: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа.”Защо? Както Слънцето във физическия свят е причина за растенето в Природата, както то, изгрявайки на хоризонта, освежава Природата, така и у човека има едно Слънце, което изгрява и го освежава. Когато лъчите на естественото Слънце огреят пустинята, те сгорещява само пясъка и ако
към беседата >>
167.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
обикновена и общопозната. Кое дете не е пооткрадвало по една-две бучки захар от кутията? Кое дете не е бъркало без позволение в гърнето с меда? Кое дете не е пипало кесията на баща си без негово разрешение? Кое дете не се е качвало по чуждите дървета да си къса ябълки и круши без позволение? Обаче, Христос не говори за този род крадци, но за онези, които се проявяват трояко. Те идат да откраднат, да заколят и да погубят. Интересно е да се знае, как се е създало желанието у човека да краде. Забелязано е, че детето се ражда със затворени, със стиснати на юмрук ръце; човек умира, обаче, с отворени ръце. Какво означава юмрукът? Не е все едно, дали възрастен човек отправя към вас юмрука си, или новороденото дете. Думата „крадец” е обикновена, общопозната, но и съдържателна. Коренът й – cor, се крие в санскритски език. Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба. Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба". Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества. Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е. крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината. Тази е причината, дето вечер, след залязване на слънцето, се усеща хладина. Значи, тъмнината поглъща топлината, в която е скрит елементът на живота. При охлаждане на въздуха, и растенията
към беседата >>
обикновена дума, съ която сте запознати всички. Кой ли отъ вас не е училъ това изкуство, когато е билъ дѣте? Малко пѫти ли сте пипали кутията съ захарь на вашитѣ майки, малко ли сте вадили кесиитѣ отъ джебоветѣ на вашитѣ бащи, малко ли сѫ ви заварвали на чуждитѣ ябълчни или орѣхови дървета? Но Христосъ не говори за този родъ крадци, тѣхъ Той оправдава. Този крадецъ, за когото говори Христосъ, Той го опрѣдѣля съ три сѫществени качества: той иде да открадне, да заколи и да погуби. Интересно е произхождението на крадцитѣ. Когато дѣцата се раждатъ, тѣ се раждатъ съ стиснати рѫцѣ, а когато умиратъ, рѫцѣтѣ имъ сѫ отворени. Но стискането на рѫката може да има двояка смисъль. Когато на нѣкого покажемъ юмрука си насрѣща му, това подразбира извѣстна идея, която е скрита вѫтрѣ въ самия субектъ. Думата крадецъ е съдържателна, тя произтича отъ санскритската дума, на която коренътъ е „кор“ (cor). Този коренъ означава причина и послѣдствие, тъмнина, дисхармония. Турцитѣ казватъ на тази дума „кара“, „карасъ“, съ коренъ сѫщо какъвто е този на индийската дума „карма“ или както ние казваме „сѫдба“. Но думата „сѫдба“ не означава този дълбокъ смисълъ, като причина и послѣдствие. Това, което отличава тъмнината отъ свѣтлината, това сѫ двѣ качества, съдържащи се въ тѣзи двѣ проявления на природата. Свѣтлината всѣкога носи топлина съ себе си, едно отъ качествата ѝ. Тъмнината, крадецътъ въ широка смисъль, отнима тази топлина. Вечерно врѣме, като залѣзе слънцето, веднага усѣщаме
към втори вариант >>
168.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
е съчетал”. В този стих, по видимому, Христос говори за брака. Всъщност, брак ли е това, което хората днес правят? Две семейства се сближат, живеят си добре и след време, оженват децата си. Правилно съчетание ли е това? Съществуват три вида съчетания. Първото съчетание е онова, което Бог прави. То е истинското и здраво съчетание. Второто съчетание сам човек го прави, а третото - онова, което хората правят. Всички мъчнотии, противоречия и страдания на съчетаните, произтичат от последните две съчетания. За да може, един човек, един учител, или една държава да направи известно съчетание правилно, трябва да са проникнати дълбоко от Божията Мъдрост, да разбират основния закон, върху който е съграден животът. Да разбираш основния закон на живота, това значи, да разбираш живота така, както се изразява в природата. Ето защо, като четете стиха, в който Христос говори за съчетанието, трябва да го разбирате основно, в неговия дълбок смисъл, а не по буква и повръхностно. „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча". Мнозина четат и препрочитат този стих, но не го разбират. Много проповедници са говорили върху този стих, тълкували са го, но въпреки това, не са засегнали основната истина, която се крие в него. Защо не е изнесена истината, която стихът съдържа в себе си? – По две причини: от една страна - невежеството на тези, които говорят върху него; от друга страна – съзнателното забулване на истината, да не би тя да ги изобличи. Незнанието, невежеството е
към беседата >>
се подразбира подъ тѣзи думи? По видимому Христосъ говори за брака. Но бракъ ли е това, което хората днесъ правятъ? Сдружатъ се двѣ фамилии, живѣятъ си и момъкътъ и момата ги оженватъ, съчетаятъ ги. Това съчетание бива отъ Бога и отъ хората. Азъ приемамъ, че въ свѣта има три вида съчетания: първото и истинското съчетание е, което Богъ го прави, второто съчетание самъ човѣкъ го прави, а третото съчетание е, което хората правятъ. Слѣдователно всички неприятности въ живота произлизатъ отъ послѣднитѣ двѣ съчетания. За да може единъ човѣкъ, или единъ учитель, или една държава да направи извѣстно съчетание, трѣбва да разполагатъ съ една Божествена Мѫдрость, да разбиратъ дълбоко основния законъ, върху който е съграденъ животътъ, разбирамъ органическия животъ, тъй както се изразява той въ природата. Обаче Христосъ въ тѣзи думи влага много по-дълбокъ смисълъ. Мнозина четатъ Евангелие, четатъ, че това което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча, но не го разбиратъ този стихъ. Той има хиляди тълкувания, хиляди проповѣдници сѫ говорили върху него, но нито единъ не е засегналъ основната истина. Има причини за това нѣщо. Азъ виждамъ двѣ причини: едната е невѣжеството, незнанието, което е и оправдателно, защото когато човѣкъ не знае, ще говори това, което знае и както мисли; втората причина е тази: когато човѣкъ знае истината, но не говори, защото тя ще го изобличи. Истината е принципъ въ живота и когато човѣкъ я говори, ако го намѣри нечистъ, тя го умъртвява. Нѣкои ми
към втори вариант >>
169.
Доброто съкровище
,
НБ
, София, 20.5.1917г.,
два вида изваждане: „Добрият човек изважда от съкровището добрините, а злият – злините." И единият, и другият вадят нещо от съкровищата си, но резултатите на изваждането са различни. Значи, едно и също действие, или една и съща причина произвежда два различни резултата. Двама души сеят на нивите си едно и също нещо, но резултатите на сеитбата им са различни. Какво се разбира под думите „добро и зло съкровище"? За да придобие добро съкровище, човек трябва да работи хиляди години върху себе си. Само така той може да стане богат и да вади от своето съкровище добрините. Човек забогатява по два начина и в две различни направления: той може да забогатее в скоро време, или в продължение на много години да придобие плюсове в живота си; той може същевременно да забогатее скоро или в продължение на години, но да придобие минуси. Потръбно е богатство на хората, но какво богатство? Хората са обърнали и обръщат внимание повече на материалното богатство, но то е временна придобивка, а не вечна. До известно време богатството радва и задоволява човека, но след това той търси друго нещо, вън от материалното богатство. Като изучава дълбокия смисъл на християнството, човек дохожда до разбирането, че истинското развитие се крие във вътрешното, духовно богатство на душата. Духовната наука, наречена според някои религия, изисква духовно развитие от човека. В случая, думата „религия" не е много сполучлива, но в български език няма друга дума, която може да я замести. Под
към беседата >>
изваждане и днешната бесѣда може да се нарече бесѣда на изваждането. За да може човѣкъ да изважда, трѣбва да има отъ какво. Христосъ казва, че два начина има за изваждане: добриятъ човѣкъ изважда отъ съкровището добринитѣ, а злиятъ човѣкъ – злинитѣ. И единиятъ, и другиятъ изваждатъ, но резултатитѣ въ това изваждане сѫ различни. Една и сѫща причина може да произведе два различни резултата. Едно и сѫщо дѣйствие на изваждане произвежда два различни резултата. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ природата. Може двама души да сѣятъ на нивата, но резултатитѣ сѫ различни. Какво е разбиралъ Христосъ подъ тѣзи думи? Той е скривалъ единъ дълбокъ смисълъ подъ думата „съкровище“. За да придобие човѣкъ такова добро съкровище, трѣбва да работи съ хиляди години, за да бѫде богатъ и за да вади отъ своето съкровище. И въ ежедневния животъ забѣлѣзваме сѫщия процесъ. Има хора, които богатѣятъ двояко. Има търговци, които забогатѣватъ слѣдъ като работятъ съ години, едни забогатѣватъ съ плюсове, а други – съ минуси. Богатство е потрѣбно, но трѣбва да разберемъ въ какво се състои истинското богатство. Съврѣменнитѣ хора сѫ обърнали внимание само върху физическото богатство, но то е само една черупка. Тя е необходима само до извѣстно врѣме. Всѣки, който проучва дълбокото християнство, трѣбва да разбере този вѫтрѣшенъ процесъ на развитие, защото споредъ моето схващане духовната наука или религия изисква такова. Ако бихъ намѣрилъ на български езикъ дума по-подходяща отъ „религия“, бихъ я
към втори вариант >>
170.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
заповеди и пребъдете в любовта ми". Думата „ако" в оригинала има друго значение, а не, както в български език – условие. Глаголът „държа" има отношение към човешката воля. Да държим заповедите, значи, да ги изпълняваме, а изпълняването става само с участие на волята. Който не изпълнява Божиите заповеди, не може да пребъде в Неговата Любов. Значи, не е достатъчно човек само да пребъдва в заповедите на Отца, но да пребъдва и в Неговата Любов, както Христос е държал заповедите на Отца си и пребъдвал в любовта Му. Изпълняването на Божиите заповеди и в широк, и в тесен смисъл дава един и същ резултат. Като дойдем до външната страна на нещата, до външния свят, виждаме, че нещо ни държи за него. Същото може да се каже и за отношението на удовете на човека и неговата душа и дух. Ако духът и душата не държат ръцете, краката, мозъка, дробовете и стомаха, нищо не би останало от човека. Духът държи всички органи на тялото в пълен ред и порядък. Душата пък пребъдва в функциите, които изпълняват органите, и се ползува от енергиите, които те възприемат и предават. Душата не държи въздуха, но пребъдва в него. Дишането, мисленето, чувствуването представят пребъдване, а действията, които ги придружават, наричаме държане. Едни от процесите, които се извършват в човешкия организъм, наричаме свободни или зависещи от нашата воля; другите са ограничени, независещи от волята ни. Движението на ръцете и на краката зависи от нашата воля, но биенето на сърцето, дишането,
към беседата >>
основни положения и казва: „Ако държите моитѣ заповѣди и прѣбѫдвате въ моята любовь, както азъ съмъ държалъ заповѣдитѣ на Отца си и прѣбѫдвамъ въ Неговата любовь.“ Въ първото прѣдложение думата „ако“ въ оригинала има друго значение, то не е условие. Въ сѫщото прѣдложение има двѣ положения: „ако държите“ и „прѣбѫдвате“, както азъ съмъ държалъ и прѣбѫдвамъ. Думата „държа“ има отношение къмъ човѣшката воля. Да държимъ заповѣдитѣ, значи да ги изпълняваме, а заповѣдитѣ може да ги изпълняваме само чрѣзъ волята си. Слѣдователно ако човѣкъ не изпълнява заповѣдитѣ, не може да прѣбѫдва и въ любовьта. Послѣ Христосъ казва: „Не трѣбва само да държимъ заповѣдитѣ, но и да прѣбѫдваме въ Неговата любовь“, тъй както Той е държалъ заповѣдитѣ на Отца си и е прѣбѫдвалъ въ Неговата любовь. Тѣзи заповѣди, тѣ сѫ закони и въ обширна и въ тѣсна смисъль, всѣкога даватъ единъ и сѫщъ резултатъ. Външниятъ свѣтъ, който виждате, вашиятъ външенъ изразъ, това е едно съчетание на нѣщата, държи ви нѣкой. Ако вашата душа, вашиятъ духъ не биха държали вашитѣ рѫцѣ, крака, мозъкъ, дробове, стомахъ и др., какво би станало съ васъ? Слѣдователно духътъ ви трѣбва да държи всичко това въ редъ и порядъкъ. А при това вашата душа трѣбва да прѣбѫдва, т.е. да възприема храна, а това е вѫтрѣшенъ процесъ. Ти не можешъ да държишъ въздуха, но може да прѣбѫдвашъ въ него. Дишането, мисленето, чувствуването е прѣбѫдване, а всѣко дѣйствие въ свѣта е държане. Слѣдователно има нѣща въ свѣта, които сѫ зависими
към втори вариант >>
171.
Простотата
,
ИБ
,
БС
, София, 31.5.1917г.,
подвиг са сходни, защото само правилното войнстване подразбира подвиг в света. Думата подвиг означава повдигане нагоре. Войнстването е повдигане на човешкия дух, а слизането надолу е падането на човешкия дух. Преди всичко, от всинца ви се изисква простота, което не значи да бъдете прости, а всички знания у вас да се опростят. В основата си нещата трябва да бъдат прости, тъй както е проста в началото основата, върху която тъкат, а после с преплитанията тя се усложнява. Така че в основата схващанията трябва да бъдат ясни и прости. Простота трябва да има в умовете ви и в сърцата ви. Искам да схванете думата простота, за да я разберете. Когато сте разтревожени, изговорете тази дума и ще усетите една тишина в душата си. Всяка добра дума трябва да произвежда утихване вътре във вас. Ще ви говоря върху думата войнство и ще обърна вниманието ви върху един факт, за да разберете противоречията, които съществуват в Живота. Защото такива противоречия забелязвам между вас и вие не можете да си ги разясните. Не си мислете, че искам да ви кастря. Никакво кастрене; искам известни мисли и желания да ви станат по-ясни. Представете си, че се намирате в една богата градина, седнали сте на един стол и пред вас се намира едно ябълково дърво с красиво оформени листа и цветове. Вие му се радвате. Да допуснем, че листата на дървото са тихи и спокойни, разговарят се помежду си и казват: „Колко е хубав Божественият свят, живеем си в мир и съгласие!” Но по едно време излиза вятър,
към беседата >>
172.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
и с дух и истина трябва да Му се кланят." Христос е изказал тази мисъл, още преди две хиляди години. Да се каже тази мисъл на едно събрание, това показва, че хората, които са присъствали там, не са били много културни. Те са разисквали върху въпроса, как трябва да се кланят на Бога, затова Христос им отговорил. Много начини има, по които човек може да служи на Бога, но Христос посочва един от правите начини – да се служи на Бога с дух и истина. Тук думата „кланяне" е взета в смисъл на „служене". „Бог е Дух." Думата „Бог” е неясна, неразбрана, главно за онези, които разглеждат въпросите философски. Обаче, Битието или същността на нещата, не може да се схване с ума, по философски начин. Защо? – Защото, според зоконите на мисълта, има неща - определени и конечни; има неща - неопределени и безконечни. Едно от неопределените понятия е това, за Бога. Бог е същество, което няма нито начало, нито край и на което не се знаят границите, между които се движи. Той е основа, принцип, върху който трябва да градим своите отношения. „Които служат на Бога, с дух и истина трябва да Му служат." Какво означава думата „дух”? Казват за някого, че предал Богу дух, т.е. умрял. Значи, духът е онази разумна сила в човека, която носи живот. Ако искаме да определим, какво нещо е истината, обръщаме се към Евангелието, дето се казва: „Глава на Твоето Слово е истината." Значи, словото, чрез което се изказваме, представя тяло на истината. Всеки знае, какво нещо е главата за тялото. Най-ценното,
към беседата >>
положено отъ прѣди 2000 години. Прѣдполага се, че тогавашнитѣ хора не сѫ били толкова културни, колкото сегашнитѣ. Още отъ прѣди 2000 години хората сѫ разисквали върху въпроса, какъ трѣбва да се кланятъ на Бога. Думата „кланятъ“ означава това, което е реално споредъ насъ, изявеното въ живота. Има много начини, по които може да се кланяме, но Христосъ посочва като най-правъ начинъ да се служи на Бога въ духъ и истина. Въ кланянето значи има два елемента. Думата „Богъ“ е смѫтна дума, смѫтна е главно за философитѣ, които разглеждатъ философски въпроса, понеже битието или сѫщностьта на нѣщата не може да се схване чрѣзъ ума, т.е. не може да се ограничи и схване. Тъй щото въ законитѣ на човѣшката мисъль има нѣща опрѣдѣлени, а други оставатъ неопрѣдѣлени, въ своето битие и тѣхъ наричаме безконечни. Едно отъ тѣзи понятия е това за Бога, значи за сѫщество, за което не знаемъ границата му, началото и края, но това ни най-малко не бърка на нашитѣ разсѫждения. То е основа, принципъ, върху който трѣбва да градимъ нашитѣ отношения. Христосъ казва: „Само чрѣзъ духъ и истина трѣбва да служимъ на Бога“, и отъ тамъ произлизатъ двата елемента. Какво разбира евангелистътъ подъ думата „духъ“? Казваме за хората: „Взема се духа му, умрѣ.“ Слѣдователно духътъ е онази разумна сила, която дава животъ. За да опрѣдѣлимъ думата „истина“, обръщаме се къмъ Писанието, въ което се казва: „Глава на Твоето слово е Истината“, значи словото, чрѣзъ което се изказваме, съставлява тѣло на
към втори вариант >>
173.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
„Дали може сляп сляпаго да води?”. Какво се разбира под думата „слепота“? Съществуват три вида слепота: физическа, духовна и умствена. Физически сляп е онзи, който е лишен от органа на зрението, необходим за този свят. За да се справи с условията на живота, слепият трябва да бъде воден от някого. Той не може свободно да се движи от едно място на друго, не може сам да върши работите си. „Дали може сляп слепия да води?”. Този въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата. Може ли умствено слепият да учи и да ръководи другите хора? Кой може да води физически слепия? – Само онзи, който вижда. Същият закон има отношение и към духовния, и умствения свят. На физическия свят лесно се познава, кой е сляп и кой не, обаче, опитайте се да кажете на някого, че е духовно или умствено сляп. Колкото и да го убеждавате в това, даже и да е сляп, мъчно ще го убедите. Защо не се убеждава той? – Защото не съзнава положението, в което се намира. В този смисъл различаваме три категории хора: в първата категория са тези, които не знаят, че не знаят; във втората категория – които знаят, че не знаят, а в третата – които знаят, че знаят. Как и къде се познават тези хора? – В обществото, когато се стълкновят с окръжаващите, и от самите себе си, когато се натъкнат на своето „аз“. Има ученици, които мислят, че знаят много, че са способни, че лесно решават задачите си. Като виждат невежеството им, учителите им се карат, изобличават ги, но те не отстъпват
към беседата >>
„Дали може слѣпъ слѣпаго да води?” Какво се разбира подъ думата „слѣпота”? Сѫществува три вида слѣпота: физическа, духовна и умствена. Физически слѣпъ е онзи, който е лишенъ отъ органа на зрението, необходимъ за този свѣтъ. За да се справи съ условията на живота, слѣпиятъ трѣбва да бѫде воденъ отъ нѣкого. Той не може свободно да се движи отъ едно мѣсто на друго, не може самъ да върши работитѣ си. „Дали може слѣпъ слѣпаго да води?” Този въпросъ се отнася повече до умствената слѣпота, отколкото до физическата. Може ли умствено слѣпиятъ да учи и да рѫководи другитѣ хора? Кой може да води физически слѣпиятъ? — Само онзи, който вижда. Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ духовния, и умствения свѣтъ. На физическия свѣтъ лесно се познава, кой е слѣпъ и кой не, обаче, опитайте се да кажете на нѣкого, че е духовно или умствено слѣпъ. Колкото и да го убеждавате въ това, даже и да е слѣпъ, мѫчно ще го убедите. Защо не се убеждава той? — Защото не съзнава положението, въ което се намира. Въ този смисълъ различаваме три категории хора: въ първата категория сѫ тѣзи, които не знаятъ, че не знаятъ; въ втората категория — които знаятъ, че не знаятъ, а въ третата — които знаятъ, че знаятъ. Какъ и кѫде се познаватъ тѣзи хора? — Въ обществото, когато се стълкновятъ съ окрѫжаващитѣ, и отъ самитѣ себе си, когато се натъкнатъ на своето „азъ”. Има ученици, които мислятъ, че знаятъ много, че сѫ способни, че лесно решаватъ задачитѣ си. Като виждатъ невежеството имъ, учителитѣ
към втори вариант >>
174.
Писмо
,
ИБ
, Варна, 2.8.1917г.,
писмо. Господ Бог мой ще оправи всичко. Страданията в живота раждат опитност, а опитността ражда условията, при които вярата, надеждата и любовта растат. Стига всички еднакво да се ползват. Аз искам между всички ви да зацарува мир, радост и любов Божествена, да се надпреварвате да си услужвате и да си отдавате почест един към друг. Да се въодушевите с Духа на Христа. Да бъдете умни и незлобливи, силни във вярата и търпението, смели и неустрашими за Бога. Да се водите от вътрешния глас на Духа. Да бъдете прилежни в придобиванието на добродетелите. Лесно да си прощавате и да бъдете незлобливи, по-юначни, повече в дела, отколкото в думи. Това не ви пиша като упрек, от мене далеч тая мисъл. Аз искам да отмахна всичките упреци по възможност. Само ви припомням Божия път, Божието благо, в което Бог се весели. Господ Бог мой да ви учи и упътва във всичките Свои добри пътища и в Своето Слово. Привет вам и на всички приятели нарочно по име. Мирът Господен да почине на всички ни. Ваш
към беседата >>
175.
Писмо
,
ИБ
, Варна, 14.8.1917г.,
българския народ и духовенството му имат ли любов към Бога. За мене истината сега е ясна. Господ е с мен. Аз ходя в пътищата Му, върша волята Му, слушам гласа Му. Духът Му пребъдва в моята душа и аз пребъдвам в Него. Велико е и славно да служи човек на Бога и да пребъдва в любовта Му. "Аз Го познавам" - казва Христос. А надеждата не посрамя, защото любовта Божия е изляна в сърцата ни чрез даденаго нам Духа Светаго. Имайте вяра, имайте любов помежду си. Аз ви запознах с живия Господ, Когото можете всякога да опитате и познаете, че е благ и многомилостив, и благоутробен. "Опитайте и вижте че Аз съм благ" казва Господ. "Потърсете Ме в деня скръбен и ще ви помогна, и ще Ме прославите". "Дерзайте Аз съм с вас". Христовият Баща отгоре ще ви благослови всички, които с чисто сърце търсите Господа. "Мир ви давам Аз". Мир и радост нося аз на всички, които приемат живото учение на Христа. Нека изтече всичката мътна вода събрана от вековете. Нека паднат Павловите люспи от очите на хората и "те ще познаят Бога и Той ще се засели между тях, те ще Му бъдат народ и Той ще им бъде Господ и Бог. "Мир казва Хрисос, на Моите ученици по целия свят, мир на всички, които прилагат Моето учение". Мир на верните, мир на търпеливите, мир на кротките, на смирените духом мир на всички, които търсят правдата и Царството Божие, мир на нажалените, на скръбните. "Мир - казва Господ - на Моите чада, тяхно е Царството отсега. "Мир, мир иде - мирът Божи за праведните по сърце и утеха на
към беседата >>
176.
До всички приятели
,
ИБ
, Варна, 26.8.1917г.,
извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли и разсъждава и върши волята на своя небесен Баща. Неговата Любов да му бъде закон. Волята Божия, Царството Божие, славата Божия, цел в него самия. Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат, докато душата достигне своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със Своя Дух, да ви показва вътре във вас що е доброто и правото пред Него самия. Аз ви предадох едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата. Учение не на сектантство, а учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. Господ, за Когото ви говоря, е жив в цялата природа, действащ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Него, с Когото всякога съм в общение, познавам гласа Му, държа учението Му, върша волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото живо Слово. Какво благо би било за хората, ако разбираха Божия език и си мислеха, че са братя, а не врагове, да споделят своите скърби и своите радости! Близо е часът, ще прозвучи небесният глас. Имайте мир и търпение, всичко Той ще уреди добре. Ще възкреси, ще оживи и ще бъде "едно стадо и един пастир на живота". Благоволението на Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото име на всяко място и
към беседата >>
177.
До всички приятели
,
ИБ
, Варна, 2.9.1917г.,
X. С. Б. (Верен твой Исус Христос, Син Божий) Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърце Го търсят! Да им даде от Христовия Дух да Го познават и да изпълни сърцата им и душите им със Своята обилна любов. Дръжте Истината, изложена в Неговото живо Слово, което е Христос. И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението - опитността, а опитността - надеждата, а надеждата не посрамява, защото любовта Божия излеяна в сърцата чрез дадената Духа Светаго. Това е моят поздрав на всички, които вървят в правия Христов път - пътя на Божествената Любов - пътя на вътрешната душевна свобода, пътя на новия живот и възкресение, във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие. Придобивайте Божественото знание и го съхранявайте в сърцата си чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички с един ум и едно сърце, целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички ви от Господа! Ваш
към беседата >>
178.
Писмо
,
ИБ
, Варна, 19.12.1917г.,
Може да го издадете, тъй както си е от автора. Мисълта е ясна. Онези, които имат уши и не са глухи, ще разберат. Има да ви говоря за много неща, но това оставям за кога се видим. Идат велики дни, славни дни. Мъртви ще станат, мъртви ще оживеят, мъртви ще възкръснат. Велик е законът, който движи света. Любовта ни съединява с Бога, вярата - с ангелите, и надеждата - с добрите и свети хора от всичките времена. Бъдете винаги свързани с Христа, от Когото иде животът на земята. Обграждайте се всеки ден добре, постоянни в духа на молитвата. Бог ще изведе своето дело на светъл край. Поздрав на дома Гълъбов и на Балтови. Поздрав вам, на Пенка и Верка. Живейте всички в мир и любов. Поздрав на всички приятели и сестри. Не ми е възможно засега, бих писал на всички. Но ги имам близки на душата си, това е достатъчно засега. Да отправят своите горещи молитви към престола на Господа, Който направлява съдбините на всички. В.В.Ж.К.В.О. (Ваш верен в живота, който ви
към беседата >>
179.
Писмо
,
ИБ
, Варна, 21.12.1917г.,
МАЛКИ и ГОЛЕМИ и на ДОБРИТЕ УЧЕНИЦИ Само когато слънцето грее, животът има смисъл. Само когато реките текат, земята се разработва. Само когато дъждът пада, сятото се благославя. Когато плодовете зреят, душата се радва. Хранете се с плодовете на добродетелта. Обичайте се и Господ ще бъде и вън, и вътре във вази. Носете дрехите на правдата. Обработвайте сърцето си с любовта. Разкопавайте ума си с мъдростта. Служете на душата си с истината и великият, живият Баща на мира, Отец на бъдещите векове ще бъде с вази и вие с Него; само тогава ще познаете истинския Бог и Христа. Ж.К В.О. (Жив е, който ви
към беседата >>
180.
Писмо
,
ИБ
, Варна, 9.2.1918г.,
надеждата всякога обновяват живота. Всичко в проявения свят се дължи на тях. Те са носителки на всичките Божии блага. Да любиш, да вярваш, да се надяваш, това е велика работа на човешкия дух. Това е все едно да познаваш Христа във всичките Негови проявления, да примиряваш в себе си и да хармонизираш всичките свои действия и стремежи. Работете усърдно и разумно. Всякога поставяйте любовта за основа във всичките свои мисли и желания, вярата за двигателна сила в душата, а надеждата за реализиране, осъществяване на Божиите мисли и желания в живота. И мистически Л означава проявление на Божията обич към всичко живо. В във вярата означава връзка, единство. Н в надеждата - примирявание, осъществование на всички противоположности. Господ наближава да се прояви наново в света и всички, които чакат хиляди години, трябва да имат масло в маслениците си. Да стоят будни и готови и да не губят напразно своята душевна енергия. Те трябва да бъдат подобни на скрити пъпки, които очакват благоприятно време на своето разцъфтява ние. Да се не разцъфтят ни по-рано, ни по-късно. Светът вече се движи и отгоре, и отдолу. Соковете на дървото - едни слизат, други се качват нагоре. Едновременно събаряние и обновявание вървят наедно. Господ слиза надолу от висшите светове. Отправя Той вече Своя величествен и творчески поглед. Слуша се Неговото Слово и земята като майка се радва на Неговата светлина и топлина, която Той й изпраща. Радват се вече земята и небето, защото и те се
към беседата >>
181.
Числото 153
,
ИБ
, Варна, 22.3.1918г.,
на 9 и 10 стих от прочетената глава. Тук жаравата в тоя стих означава Божествения огън, новия живот, а рибата е емблема на астралния свят, свят на желанията. И тъй, трябва да се мине през Божествения огън, за да се изпекат желанията. Божествен живот, Божествен огън, който слиза отгоре. Учениците хвърляли мрежата цяла нощ и не уловили нищо. Когато дойде Христос и им каза да хвърлят мрежата, тогава само уловиха. Когато человек работи без Бога, в неговата мрежа не влиза нищо. Тогава той казва: "Не ми върви." Той се спъва в своята ловитба, защото не знае где да хвърля. Говориш, за да убедиш някого, и не успяваш - това е хвърляне мрежа, само да се намираш на работа. Често казваме: "Този человек ще го обърна"; и отидем при него, говорим му много, но все пак, работата не върви. Хвърляме мрежи без Бога. Ако в този человек има чувства и желания, в които той иска да си поживее, то дълго време ще да хвърляме мрежата, без да уловим нещо. Но когато Бог каже: "Хвърлете мрежата", тогава ще се уловят риби за хората, за храна. И Христос учи Своите ученици да ловят риба. В една работа трябва да бъдат съединени Бог, человек и Духът. Числото 153 показва завършена работа, в която присъстват Бог, человек и Духът. 153-те риби имат значение, когато се прибави при 1 отдясно 0, получава се 10; 10 + 5 + 9 = 24; 24 е законът на човешкия живот, а 3-те е законът на равновесието. Затова всеки трябва да опече по една риба през целия си живот. Христос взима рибата за емблема на християнството,
към беседата >>
182.
Съхранение на душевната енергия
,
ИБ
,
БС
, София, 10.6.1918г.,
двояко значение. Под тази дума се подразбира правилно движение в кръг, правилно даване. Всички тела в пространството, които съхраняват своята енергия, се движат в кръгообразна орбита. Това, което е вярно за небесните тела, е вярно и за човека. Затова човек, който иска да съхрани своята енергия, трябва да се движи в кръгообразна орбита или, казано на ваш език, това е работа, която се свършва по най-лесен начин. Да се знаят начините или методите за съхранение на душевната енергия е необходима наука за правилното човешко развитие. Всички съвременни страдания, индивидуални и общи, се дължат на изгубването на тази Божествена енергия. Докато сте били млади, енергията, която сте имали в организма си, е била толкова голяма, че сте били склонни да мислите, че тя е неизчерпаема до веки веков. Но това е една илюзия в земния живот. Тази енергия може да се изгуби така, както изгубвате парите си. Тя изтича от вас така, както водата изтича от някое пукнато шише. Така и някои винари наливат в бутилки сладко вино и го заравят в земята да престои няколко години, гдето ферментира бавно. При това стоене във виното се образува известно количество въгледвуокис и отварянето трябва да става много внимателно, защото всичката течност може да изтече наведнъж. Така и човешката енергия, която е складирана в човешката душа, в известни моменти може да се излее изведнъж, което става при голяма радост или голяма скръб. Затова човек трябва да знае как да се радва и как да скърби. И това е
към беседата >>
183.
Пълнене и празнене
,
БС
, София, 26.6.1918г.,
този стих и казвам: „С вяра се угажда на Бога.” Имайте предвид, че вярата е, която апелира към Господа. Писанието казва, че каквото попросим съгласно Волята Божия, дава ни се. Тази вяра не е общоприетата, не е онази, която имат хората, а е вярата на децата – при тях ще я търсите. Вяра детинска трябва да имате, а не вярата на възрастните. Аз искам тези, които ме слушат, да не мислят, че са възрастни. Ако така мислят, няма защо да идват тук; на Земята няма нужда от възрастни хора, те са хора за Небето. Ще кажете: „Аз съм петдесет-шестдесет-годишен.” Не се заблуждавайте с вашите години. Според мен годинитена човека се ценят според преживяванията. Колкото повече преживявания имате, толкова повече са годините ви, и обратно. Важно е какви скъпоценности носите в раницата на Живота си. Можете да носите петдесет килограма товар, който да струва петдесет лева; може да носите само един грам диамант и да струва десетки хиляди лева. Не в количеството седи товарът, който носите, а в качеството. Някой казва: „Аз зная, че Слънцето се върти.” Питам, твоето Слънце върти ли се? Казвате: „Зная, че Луната се празни и се пълни.” Питам, твоята Луна празни ли се, пълни ли се? Ето къде е Знанието – да знаеш кое е Добро и кое е зло. Гледайте вашето сърце пълни ли се с Добро и изпразва ли се от зло. Това е да знаете какво е празнене и какво пълнене. Знаете, че Луната употребява четиринадесет дни за пълнене и четиринадесет дни за празнене. Така че четиринадесет дни вашето сърце ще
към беседата >>
184.
Доведете го
,
НБ
, София, 30.6.1918г.,
защо Христос не е влязъл в Ерусалим на кон, а е възседнал ослица? На този въпрос може да се възрази с друг: не можа ли Христос да влезе пеш в Ерусалим, а трябваше непременно да възседне на нещо? Христос не можа да влезе пеш в Ерусалим. Защо? Ерусалим е предел между физическия и Духовния свят. Следователно както Ангелът не може да слезе на земята без тяло, така и Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. Значи, оселът е емблема, символ на нещо. Това ще разберете само когато се заемете с изучаването на дълбокия смисъл на Природата, както Бог я е създал, а не както сегашните учени я разбират. Малко хора разбират какво нещо е оселът, т.е. магарето. Повечето го вземат за символ на упоритост и се смеят, когато реве. Наистина, магарето има лоши черти, но има и добри черти. Ако искате да намерите чиста, здравословна вода, не търсете специалист, но се качете на едно магаре и се оставете на него, то ще ви покаже, къде има чиста вода. Това се препоръчва и от хигиенистите, и от лекарите. Ако водата е нечиста, те съветват хората да я преваряват, да убият всички бацили в нея, носители на опасни болести. Магарето казва: "Наместо да преварявате водата, елате с мене, аз ще ви покажа, къде има чиста вода. Не е време днес да изразходвате дърва и въглища да преварявате водата, когато в Природата има чиста, здравословна вода." Магарето е скромно в храната си, с малко се задоволява. Никой не може да го
към беседата >>
Защо Христосъ не е влѣзълъ въ Ерусалимъ на конь, а е възседналъ ослица? На този въпросъ може да се възрази съ другъ: Не можа ли Христосъ да влѣзе пешъ въ Ерусалимъ, а трѣбваше непремѣнно да възседне на нѣщо? Христосъ не можа да влѣзе пешъ въ Ерусалимъ. — Защо? — Ерусалимъ е предѣлъ между физическия и духовния свѣтъ. Следователно, както ангелътъ не може да слѣзе на земята безъ тѣло, така и Христосъ, като дойде до границата на физическия свѣтъ, трѣбваше да намѣри отнѣкѫде ослица и съ нея да влѣзе въ Ерусалимъ. Значи, оселътъ е емблемъ, символъ на нѣщо. Това ще разберете, само когато се заемете съ изучаването на дълбокия смисълъ на природата, както Богъ я създалъ, а не както сегашнитѣ учени я разбиратъ. Малко хора разбиратъ, какво нѣщо е оселътъ, т. е. магарето. Повечето го взиматъ за символъ на упоритость и се смѣятъ, когато реве. Наистина, магарето има лоши чърти, но има и добри чърти. Ако искате да намѣрите чиста, здравословна вода, не търсете специалистъ, но се качете на едно магаре и се оставете на него, то ще ви покаже, кѫде има чиста вода. Това се препорѫчва и отъ хигиениститѣ, и отъ лѣкаритѣ. Ако водата е нечиста, тѣ съветватъ хората да я преваряватъ, да убиятъ всички бацили въ нея, носители на опасни болести. Магарето казва: Намѣсто да преварявате водата, елате съ мене, азъ ще ви покажа, кѫде има чиста вода. Не е време днесъ да изразходвате дърва и вѫглища да преварявате водата, когато въ природата има чиста, здравословна вода. Магарето е скромно
към втори вариант >>
185.
Трите положения
,
НБ
, София, 7.7.1918г.,
в Живота, през които човек неизбежно трябва да мине. Първото положение е изкушението, което се отнася до личния, т.е. индивидуалния живот на душата, Това се вижда от думите, които дяволът отправя към Христа: „Ако си Син Божи, речи тези камъни да станат хлябове.” Христос отговаря: „Писано е, че не само с хляб ще живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от Божията уста”. Тук се състезават двама учени в Божественото знание – от една страна Христос, Който беше въплътен във форма на човек, като Учител на Любовта и Правдата; от друга страна дяволът, който също беше въплътен във форма на човек, но изкусител. И двамата се състезаваха върху Божествената Истина, която господства в света. Дяволът казваше на Христа: „Ти си дошъл на земята с велика мисия, но за постигането й трябва да покажеш изкуство, как да превърнеш камъните в хляб.” Ако това беше станало във времето на Христа, днес нямаше да купувате хляб с купони. Дяволът обърна вниманието на Христа върху егоизъма на хората. Той Му каза, че хората са крайни егоисти и, за да успяват в живота си, трябва да бъдат богати. Същевременно той Му казваше, че и в миналото са идвали Учители като Него, но не са успявали. С това той искаше да разколебае основата, на която беше стъпил Христос. Христос познаваше добре Божиите закони и не се подаде на изкушението на дявола. Той знаеше, че камъните не могат изведнъж да се превърнат на хляб. Това не е в естествения ред на нещата. При това, Христос казва: „Аз съм живият хляб,
към беседата >>
въ живота, презъ които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Първото положение е изкушението, което се отнася до личния, т. е. индивидуалния животъ на душата. Това се вижда отъ думитѣ, които дяволътъ отправя къмъ Христа: „Ако си Синъ Божи, речи тѣзи камъни да станатъ хлѣбове.” Христосъ отговаря: „Писано е, че не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ Божията уста”. Тукъ се състезаватъ двама учени въ Божественото знание — отъ една страна Христосъ, Който бѣше въплътенъ въ форма на човѣкъ, като Учитель на любовьта и правдата; отъ друга страна дяволътъ, който сѫщо бѣше въплътенъ въ форма на човѣкъ, но изкуситель. И двамата се състезаваха върху Божествената истина, която господствува въ свѣта. Дяволътъ казваше на Христа: Ти си дошълъ на земята съ велика мисия, но за постигането ѝ трѣбва да покажешъ изкуство, какъ да превърнешъ камънитѣ въ хлѣбъ. Ако това бѣше станало въ времето на Христа, днесъ нѣмаше да купувате хлѣбъ съ купони. Дяволътъ обърна вниманието на Христа върху егоизъма на хората. Той Му каза, че хората сѫ крайни егоисти и, за да успѣватъ въ живота си, трѣбва да бѫдатъ богати. Сѫщевременно той Му казваше, че и въ миналото сѫ идвали Учители като Него, но не сѫ успѣвали. Съ това той искаше да разколебае основата, на която бѣше стѫпилъ Христосъ. Христосъ познаваше добре Божиитѣ закони и не се подаде на изкушението на дявола. Той знаеше, че камънитѣ не могатъ изведнъжъ да се превърнатъ на хлѣбъ. Това не е въ естествения редъ на
към втори вариант >>
186.
В истия час
,
НБ
, София, 14.7.1918г.,
учени, мъже и жени, имат криво понятие за духовете. Като чуят думата дух, изтръпват. Страшно нещо е за тях понятието дух. Въпреки това, често се говори, че Духът на този или на онзи народ е силен, бодър. Казва се още, че даден човек има благ Дух. Значи, и учени, и прости си служат с тази дума. Тогава, на какво се дължи този страх? Казано е в Писанието: „Начало на Мъдростта е страх Господен”. Да се страхуваш от Господа, това е начало на Мъдростта, но да се страхуваш от дух, това е невежество. Ако остане в тъмнина, човек се страхува; ако попадне на кръстопът, пак се страхува. Този страх се дължи на незнание. Страхът е качество на животните. Като ви срещне някое животно, гледа право в очите ви, не знае какво ще правите с него. Животните се страхуват от хората, но и хората се страхуват от животните. Казано е, обаче: „Страхливият няма да наследи Царството Божие.” Плодовете на Духа са: „Любов, радост, мир, дълготърпение, вяра, кротост, Мъдрост, въздържание.” Духът е най-високата проява на Бога. Той разкрива световете, Той носи Светлина, Той е създал всичко. Доброто в света се дължи пак на Духа. Под думите светъл дух разбираме същество, което е завършило развитието си още преди хиляди и милиони години. Светлите духове разбират пътя, по който съвременните хора вървят, и могат да ги упътват. Благата на физическия свят се дължат пак на Светлите духове. Светлината, от която се ползваме, не е нищо друго, освен резултат от тяхната интензивна мисъл. Тя се отправя към
към беседата >>
учени, мѫже и жени, иматъ криво понятие за духоветѣ. Като чуятъ думата „духъ”, изтръпватъ. Страшно нѣщо е за тѣхъ понятието „духъ”. Въпрѣки това, често се говори, че духътъ на този или на онзи народъ е силенъ, бодъръ. Казва се още, че даденъ човѣкъ има благъ духъ. Значи, и учени, и прости си служатъ съ тази дума. Тогава, на какво се дължи този страхъ? Казано е въ Писанието: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ”. Да се страхувашъ отъ Господа, това е начало на мѫдростьта, но да се страхувашъ отъ духъ, това е невежество. Ако остане въ тъмнина, човѣкъ се страхува; ако попадне на кръстопѫть, пакъ се страхува. Този страхъ се дължи на незнание. Страхътъ е качество на животнитѣ. Като ви срещне нѣкое животно, гледа право въ очитѣ ви, не знае, какво ще правите съ него. Животнитѣ се страхуватъ отъ хората, но и хората се страхуватъ отъ животнитѣ. Казано е, обаче: „Страхливиятъ нѣма да наследи Царството Божие.” Плодоветѣ на Духа сѫ: „Любовь, радость, миръ, дълготърпение, вѣра, кротость, мѫдрость, въздържание.” Духътъ е най-високата проява на Бога. Той разкрива свѣтоветѣ, Той носи свѣтлина, Той е създалъ всичко. Доброто въ свѣта се дължи пакъ на Духа. Подъ думитѣ „свѣтълъ духъ” разбираме сѫщество, което е завършило развитието си още преди хиляди и милиони години. Свѣтлитѣ духове разбиратъ пѫтя, по който съвременнитѣ хора вървятъ, и могатъ да ги упѫтватъ. Благата на физическия свѣтъ се дължатъ пакъ на свѣтлитѣ духове. Свѣтлината, отъ която се ползуваме, не е нищо
към втори вариант >>
187.
Радостни и търпеливи
,
НБ
, София, 21.7.1918г.,
радостни”. Надеждата е велик Божествен принцип. Тя е едно от лицата на Света Троица. Вярата, Надеждата и Любовта представляват един триъгълник: Любовта стои на върха на триъгълника, а Вярата и Надеждата – от двете му страни. Вярата, Надеждата и Любовта представляват три велики света, за които всички хора говорят, но малцина ги познават. Някои познават само единия принцип, други – двата, а малко хора познават и трите. В този смисъл става дума за известни и неизвестни величини. Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно. Думите известен и неизвестен за някои са съдържателни, а за други безсъдържателни. Кажат ли, че някой човек е известен, това значи, че всички хора го познават. Кажат ли, че е неизвестен, или никой не го познава, или малко хора го познават. Ако хората не го познават, това не значи, че той няма съдържание. Физическият свят е известен на повечето хора, но Духовният и Божественият са известни на малцина. За последните два свята става спор, съществуват ли те, или не. Има много логически и философски твърдения и отричания за тези светове. При това, колкото са силни доказателствата за съществуването им, толкова са силни и за отричането им. Това показва, че плюсът и минусът са две равни сили в Природата. Колкото е силен плюсът, толкова е силен и минусът. Че съществува физически свят, който не е нищо друго, освен отражение на Божествения свят, върху това спор не става, защото той е близо до нашите очи и до останалите сетива, и ние
към беседата >>
радостни”. Надеждата е великъ Божественъ принципъ. Тя е едно отъ лицата на Света Троица. Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ единъ триѫгълникъ: любовьта стои на върха на триѫгълника, а вѣрата и надеждата — отъ дветѣ му страни. Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ три велики свѣта, за които всички хора говорятъ, но малцина ги познаватъ. Нѣкои познаватъ само единия принципъ, други — двата, а малко хора познаватъ и тритѣ. Въ този смисълъ става дума за известни и неизвестни величини. Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно. Думитѣ „известенъ и неизвестенъ” за нѣкои сѫ съдържателни, а за други безсъдържателни. Кажатъ ли, че нѣкой човѣкъ е известенъ, това значи, че всички хора го познаватъ. Кажатъ ли, че е неизвестенъ, или никой не го познава, или малко хора го познаватъ. Ако хората не го познаватъ, това не значи, че той нѣма съдържание. Физическиятъ свѣтъ е известенъ на повечето хора, но духовниятъ и Божествениятъ сѫ известни на малцина. За последнитѣ два свѣта става споръ, сѫществуватъ ли тѣ, или не. Има много логически и философски твърдения и отричания за тѣзи свѣтове. При това, колкото сѫ силни доказателствата за сѫществуването имъ, толкова сѫ силни и за отричането имъ. Това показва, че плюсътъ и минусътъ сѫ две равни сили въ природата. Колкото е силенъ плюсътъ, толкова е силенъ и минусътъ. Че сѫществува физически свѣтъ, който не е нищо друго, освенъ отражение на Божествения свѣтъ, върху това споръ не става, защото той е близо до
към втори вариант >>
188.
Заведеевата майка
,
НБ
, София, 23.7.1918г.,
на Заведеевитe синове майка им, със синовете и, та Му се кланяше и искаше нещо от Него”. Искането е подтик, движение в Живота, в една или в друга посока, предизвикано от човешките желания. Дето е Животът, там има и движение. Движението може да бъде или в хармония, или в дисхармония с Божиите закони. Същото може да се каже и за човешките мисли и желания. И т се дължат на някаква причина, външна или вътрешна. Майката на Заведеевите синове искаше нещо важно от Христа, а именно: единият от синовете й да седне отдясно на Христа, а другият – отляво. Христос има само една дясна и една лява страна, Ако Заведеевите синове заемат двете страни, где ще седнат другите хора? И до днес още хората спорят все за това кой да заеме десницата и кой левицата. Майката Заведеева не е разбирала Божия закон, че не е възможно двамата й синове да седнат отдясно и отляво на Христа, както не е възможно две жени да се оженят за един мъж, или двама мъже – за една жена. Следователно когато Бог отказва да задоволи желанията ни, то е, защото искаме да оженим две жени за един мъж, или двама мъже за една жена. С други думи казано: Невъзможно е да имаме желанието на Заведеевата майка, и Бог да го задоволи. Не може и двамата ни синове да седнат, единият отляво, а другият отдясно на Христа. Христос й отговорил: „Не знаете какво искате”. А човек трябва да знае какво иска. Сега ние не говорим за децата, но за онези, които вървят в пътя на посвещението. Те, именно, трябва да знаят какво искат.
към беседата >>
на Заведеевитѣ синове майка имъ, съ синоветѣ си, та Му се кланяше и искаше нѣщо отъ Него”. Искането е потикъ, движение въ живота, въ една или въ друга посока, предизвикано отъ човѣшкитѣ желания. Дето е животътъ, тамъ има и движение. Движението може да бѫде или въ хармония, или въ дисхармония съ Божиитѣ закони. Сѫщото може да се каже и за човѣшкитѣ мисли и желания. И тѣ се дължатъ на нѣкаква причина, външна или вѫтрешна. Майката на Заведеевитѣ синове искаше нѣщо важно отъ Христа, а именно: единиятъ отъ синоветѣ ѝ да седне отдѣсно на Христа, а другиятъ— отлѣво. Христосъ има само една дѣсна и една лѣва страна. Ако Заведеевитѣ синове заематъ дветѣ страни, где ще седнатъ другитѣ хора? И доднесъ още хората спорятъ все за това, кой да заеме дѣсницата и кой лѣвицата. Майката Заведеева не е разбирала Божия законъ, че не е възможно двамата ѝ синове да седнатъ отдѣсно и отлѣво на Христа, както не е възможно две жени да се оженятъ за единъ мѫжъ, или двама мѫже — за една жена. Следователно, когато Богъ отказва да задоволи желанията ни, то е, защото искаме да оженимъ две жени за единъ мѫжъ, или двама мѫже за една жена. Съ други думи казано: Невъзможно е да имаме желанието на Заведеевата майка, и Богъ да го задоволи. Не може и двамата ни синове да седнатъ, единиятъ отлѣво, а другиятъ отдѣсно на Христа. Христосъ ѝ отговорилъ: „Не знаете, какво искате.” А човѣкъ трѣбва да знае, какво иска. Сега ние не говоримъ за децата, но за онѣзи, които вървятъ въ пѫтя на посвещението.
към втори вариант >>
189.
Събличане и обличане
,
НБ
, София, 28.7.1918г.,
представляват велики закони на развитие. Това са процеси, които се извършват и в самата Природа. Който не спазва тези процеси, сам се излага на страдания. Какво става през есента и през зимата с растенията? Постепенно събличат старата си дреха. Слана попарва листата, и те постепенно окапват. Ветровете оголват клоните, обрулват листата им, докато най-после дървото се освободи напълно от старата си дреха. Щом дойде пролетта, дърветата започват да се покриват с нови листа; нови клончета израстват, нови цветове се явяват. Дървото се облича с нова дреха, т.е. с нова премяна. Ще кажете, че това е обикновено нещо. Събличането и обличането не са обикновени работи. Като отидете на черква, и там виждате същите процеси. Свещеникът иде отвън със старата си, вехта дреха, но щом влезе в олтара, съблича я и облича нова – нов човек става. Той се освобождава от старите листа и се облича с нови. Добре е, свещеникът да не съблича новите си дрехи. Щом е станал нов човек, нов да си остане. Така правят всички хора. За един-два часа през деня обличат новите си дрехи, а останалите 22–23 часа прекарват в старите си дрехи. След това се чудят защо работите им не вървят добре. Много естествено – докато сте облечени със старите си дрехи, работите ви не могат да се нареждат добре. Какво ще ви даде една стара дреха, пълна с прах, с пот и с нечистотии? Ако облечеш новата си дреха, душата ти ще се зарадва и развесели. Какво правят момата и момъкът, когато се женят? Свалят старите си
към беседата >>
представятъ велики закони на развитие. Това сѫ процеси, които се извършватъ и въ самата природа. Който не спазва тѣзи процеси, самъ се излага на страдания. Какво става презъ есеньта и презъ зимата съ растенията? — Постепенно събличатъ старата си дреха. Слана попарва листата, и тѣ постепенно окапватъ. Вѣтроветѣ оголватъ клонетѣ, обрулватъ листата имъ, докато най-после дървото се освободи напълно отъ старата си дреха. Щомъ дойде пролѣтьта, дърветата започватъ да се покриватъ съ нови листа; нови клончета израстватъ, нови цвѣтове се явяватъ. Дървото се облича съ нова дреха, т. е. съ нова премѣна. Ще кажете, че това е обикновено нѣщо. Събличането и обличането не сѫ обикновени работи. Като отидете на черква, и тамъ виждате сѫщитѣ процеси. Свещеникътъ иде отвънъ съ старата си, вехта дреха, но щомъ влѣзе въ олтаря, съблича я и облича нова — новъ човѣкъ става. Той се освобождава отъ старитѣ листа и се облича съ нови. Добре е, свещеникътъ да не съблича новитѣ си дрехи. Щомъ е станалъ новъ човѣкъ, новъ да си остане. Така правятъ всички хора. За единъ-два часа презъ деня обличатъ новитѣ си дрехи, а останалитѣ 22 — 23 часа прекарватъ въ старитѣ си дрехи. Следъ това се чудятъ, защо работитѣ имъ не вървятъ добре. Много естествено. Докато сте облѣчени съ старитѣ си дрехи, работитѣ ви не могатъ да се нареждатъ добре. Какво ще ви даде една стара дреха, пълна съ прахъ, съ поть и съ нечистотии? Ако облѣчешъ новата си дреха, душата ти ще се зарадва и развесели. Какво
към втори вариант >>
190.
Доброто вино
,
НБ
, София, 4.8.1918г.,
хора страдат от лошото влияние на виното върху организма им. Учени хора, лекари са писали за вредното влияние на виното върху човека. Обаче, виното, за което се говори в Евангелието, е представено като символ на Живота. Значи, има два вида вино: ферментирало, което се взема като емблема на смъртта, и сладко – емблема на Живота. Химиците знаят състава на сладкото вино и разбират защо ферментира то. Гроздовата захар в сладкото вино, от действието на спиртните ферменти, се разлага на спирт и въглероден двуокис. Последният излетява(***излита), а спиртът остава във виното и му придава упоително свойство. Всички знаят, че спиртът, който се намира във виното, е отровен: той е причина за вредното действие на виното върху човешкия организъм. В този смисъл, ферментирането не е нищо друго, освен процес на разлагане, при който се образуват отровни вещества. Както виното бива сладко и ферментирало, така имаме два вида живот: сладък, в който захарта запазва свойствата си и остава неразложена, и ферментирал, в който захарта се разлага на спирт и въглероден двуокис. Христос беше поканен на сватба в Кана Галилейска, дето превърна водата в добро вино. Какво представлява сватбата? Отглеждане на гроздето. Невестата и младоженецът са лозите, от които трябва да се роди гроздето. Те трябва да внесат в него нови сладки сокове. Всяко ново учение се явява в началото на нова епоха. Създаването на новото учение представлява пак сватба. Когато се жени някой, хората се радват, но
към беседата >>
хора страдатъ отъ лошото влияние на виното върху организма имъ. Учени хора, лѣкари сѫ писали за вредното влияние на виното върху човѣка. Обаче, виното, за което се говори въ Евангелието, е представено като символъ на живота. Значи, има два вида вино: ферментирало, което се взима като емблемъ на смъртьта, и сладко — емблемъ на живота. Химицитѣ знаятъ състава на сладкото вино. и разбиратъ, защо ферментира то. Гроздената захарь въ сладкото вино, отъ действието на спиртнитѣ ферменти, се разлага на спиртъ и вѫглероденъ двуокисъ. Последниятъ излетява, а спиртътъ остава въ виното и му предава упоително свойство. Всички знаятъ, че спиртътъ, който се намира въ виното, е отровенъ: той е причина за вредното действие на виното върху човѣшкия организъмъ. Въ този смисълъ, ферментирането не е нищо друго, освенъ процесъ на разлагане, при който се образуватъ отровни вещества. Както виното бива сладко и ферментирало, така имаме два вида животъ: сладъкъ, въ който захарьта запазва свойствата си и остава неразложена, и ферментиралъ, въ който захарьта се разлага на спиртъ и вѫглероденъ двуокисъ. Христосъ бѣше поканенъ на сватба въ Кана Галилейска, дето превърна водата въ добро вино. Какво представя сватбата? — Отглеждане на гроздето. Невѣстата и младоженикътъ сѫ лозитѣ, отъ които трѣбва да се роди гроздето. Тѣ трѣбва да внесатъ въ него нови, сладки сокове. Всѣко ново учение се явява въ началото на нова епоха. Създаването на новото учение представя пакъ сватба. Когато се
към втори вариант >>
191.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
запитват какво отношение имат към тях случаите, че някога, в далечното минало, съществувала една жена, която боледувала дванадесет години от кръвотечение и друга, която боледувала осемнадесет години от някаква тежка болест, поради което се сгърбила. Наистина, тези случаи нямат пряко отношение до нас, но имат косвено отношение. Тези болести и до днес още не са изчезнали. И днес има хора, които страдат от кръвотечение; и днес има хора, които се намират в положението на сгърбената жена. Като се говори за двете болни жени, интересно е, че техните болести са от различни категории. Кръвотечението е болест на сърцето. От която част на тялото тече кръв, това се дължи на дисхармонията в човешките чувства и желания. Сгърбването пък е болест на ума. То се дължи на дисхармонията в човешките мисли. Като лекувал двете болни жени, Христос действал едновременно в два различни свята: в света на ума и в света на сърцето. Ето защо, ако някои от сегашните лекари не успяват в своите методи, това се дължи на факта, че, като лекуват своите болни, те действат в един и същ свят. Тази е причината, поради която болестите не само че не се намаляват, но от ден на ден се увеличават. Един германски лекар отишъл в Америка да изследва различните нервни болести. Като изучил хиляда различни случаи на нервни заболявания, той им дал различни имена. Обаче, останал изненадан, че след това всеки ден откривал някакъв особен, непознат случай на нервно заболяване. Като не знаел вече какви имена да
към беседата >>
запитватъ, какво отношение иматъ къмъ тѣхъ случаитѣ, че нѣкога, въ далечното минало, сѫществувала една жена, която боледувала 12 години отъ кръвотечение и друга, която боледувала 18 години отъ нѣкаква тежка болесть, поради което се сгърбила. Наистина, тѣзи случаи нѣматъ прѣко отношение до насъ, но иматъ косвено отношение. Тѣзи болести и доднесъ още не сѫ изчезнали. И днесъ има хора, които страдатъ отъ кръвотечение; и днесъ има хора, които се намиратъ въ положението на сгърбената жена. Като се говори за дветѣ болни жени, интересно е, че тѣхнитѣ болести сѫ отъ различни категории. Кръвотечението е болесть на сърдцето. Отъ която часть на тѣлото тече кръвь, това се дължи на дисхармонията въ човѣшкитѣ чувства и желания. Сгърбването пъкъ е болесть на ума. То се дължи на дисхармонията въ човѣшкитѣ мисли. Като лѣкувалъ дветѣ болни жени, Христосъ действувалъ едновременно въ два различни свѣта: въ свѣта на ума и въ свѣта на сърдцето. Ето защо, ако нѣкои отъ сегашнитѣ лѣкари не успѣватъ въ своитѣ методи, това се дължи на факта, че, като лѣкуватъ своитѣ болни, тѣ действуватъ въ единъ и сѫщъ свѣтъ. Тази е причината, поради която болеститѣ не само че не се намаляватъ, но отъ день на день се увеличаватъ. Единъ германски лѣкарь отишълъ въ Америка да изследва различнитѣ нервни болести. Като изучилъ хиляда различни случаи на нервни заболявания, той имъ далъ различни имена. Обаче, останалъ изненаданъ, че следъ това всѣки день откривалъ нѣкакъвъ особенъ, непознатъ случай на
към втори вариант >>
192.
Погледна Петра
,
НБ
, София, 18.8.1918г.,
изпъкват три важни неща: думите на Исуса, положението на Петра и пропяването на петела. Ще се запитате какво отношение има тази глава към нашия живот. Като разберете нейния дълбок смисъл, ще видите, че тя, наистина, има отношение и към нас. Съвременните хора страдат от неизпълнени обещания. Казано е алегорично, че адът е павиран все от неизпълнени човешки обещания. И земята е пълна с неиздържани човешки обещания. Защо Петър се отрече от Христа? Всъщност какво представлява Христос? Той представлява Висшето, Божественото Начало в човека. По отношение на Петра, Христос е Учител. Докато не беше хванат от властта, учениците Му бяха смели и решителни, готови да се жертват. Щом Той попадна в ръцете на властта, повечето от тях се разколебаха, а Петър три пъти се отрече от Него. Властта представлява общественото мнение, което се изрази чрез петела. Когато властта ограничава и връзва висшия принцип или човешкия разум, петелът, т.е. общественото мнение в човека, е готово да се отрече от него. Преди да бъде изпитан, Петър казваше на Христа, че и всички да се отрекат от Него, той никога няма да се отрече, ще Му остане завинаги верен. Обаче, Христос познаваше добре човека, външно и вътрешно, знаеше каква е силата му да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропее петелът, той ще се отрече от Него три пъти. Петър не можа да издържи изпита, на който беше поставен и наистина, преди да пропее петелът, той три пъти се отрече от Христа. Христос се обърна и
към беседата >>
изпъкватъ три важни нѣща: думитѣ на Исуса, положението на Петра и пропѣването на пѣтела. Ще се запитате, какво отношение има тази глава къмъ нашия животъ. Като разберете нейния дълбокъ смисълъ, ще видите, че тя, наистина, има отношение и къмъ насъ. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ неизпълнени обещания. Казано е алегорично, че адътъ е павиранъ все отъ неизпълнени човѣшки обещания. И земята е пълна съ неиздържани човѣшки обещания. Защо Петъръ се отрече отъ Христа? Въ сѫщность, какво представя Христосъ? Той представя Висшето, Божественото Начало въ човѣка. По отношение на Петра, Христосъ е Учитель. Докато не бѣше хванатъ отъ властьта, ученицитѣ Му бѣха смѣли и решителни, готови да се жертвуватъ. Щомъ Той попадна въ рѫцетѣ на властьта, повечето отъ тѣхъ се разколебаха, а Петъръ три пѫти се отрече отъ Него. Властьта представя общественото мнение, което се изрази чрезъ пѣтела. Когато властьта ограничава и вързва висшия принципъ или човѣшкия разумъ, пѣтелътъ, т. е. общественото мнение въ човѣка е готово да се отрече отъ него. Преди да бѫде изпитанъ, Петъръ казваше на Христа, че всички да се отрекатъ отъ Него, той никога нѣма да се отрече, ще Му остане завинаги вѣренъ. Обаче, Христосъ познаваше добре човѣка, външно и вѫтрешно, знаеше каква е силата му, за да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропѣе пѣтелътъ, той ще се отрече отъ Него три пѫти. Петъръ не можа да издържи изпита, на който бѣше поставенъ и, наистина, преди да пропѣе пѣтелътъ, той три
към втори вариант >>
193.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
небесно на квас”. Този стих представлява основа на човешкия живот, особено за онзи, които иска да влезе в Царството небесно. За да разберете вътрешния смисъл на този стих, трябва да си дадете поне толкова труд, колкото домакинята, която готви всеки ден. Колко пъти тя реже лук, кълца го, очите й се просълзяват, но продължава работата си. Тя знае, че като реже и кълца лука, все ще изкара нещо от него. Тя се грижи за мъжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи. Каквито недостатъци и да има домакинята, каквото и да говорят за нея, тя има идея, която иска да постигне. Ако онези, които слушат Божието Слово, нямат търпението и постоянството на домакинята, те стоят по-ниско от нея. Наблюдавайте я, с какво внимание следи пърженето на лука, как се вслушва в цвъртенето. По звука, който се чува при пърженето, тя познава, дали е опържен лукът, или не. Познавате ли и вие кога вашият лук се е опържил, или приличате на онези важни дами, които предоставят цялата работа на слугините си, а те само заповядват и ядат наготово. Те не мислят много. Щом се отказват от пърженето на лука, от готвенето, те сами противодействат на мисълта си, не й дават възможност да се развива. Огънят, тенджерата, тиганът, лукът представляват предмет на мисълта. Домакиня, която знае да готви, която разбира състава и значението на храните, знае как да ги хармонира. Също така тя познава какви мисли влизат в ума й – в нейния вътрешен тиган; тя знае как да ги съчетае. От Божествено гледище,
към беседата >>
небесно на квасъ”. Този стихъ представя основа на човѣшкия животъ, особено за онзи, който иска да влѣзе въ Царството небесно. За да разберете вѫтрешния смисълъ на този стихъ, трѣбва да си дадете поне толкова трудъ, колкото домакинята, която готви всѣки день. Колко пѫти тя рѣже лукъ, кълца го, очитѣ ѝ се просълзяватъ, но продължава работата си. Тя знае, че като рѣже и кълца лука, все ще изкара нѣщо отъ него. Тя се грижи за мѫжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи. Каквито недостатъци да има домакинята, каквото и да говорятъ за нея, тя има идея, която иска да постигне. Ако онѣзи, които слушатъ Божието Слово, нѣматъ търпението и постоянството на домакинята, тѣ стоятъ по-низко отъ нея. Наблюдавайте я, съ какво внимание следи праженето на лука, какъ се вслушва въ цвъртенето. По звука, който се чува при праженето, тя познава, дали е опраженъ лукътъ, или не. Познавате ли и вие, кога вашиятъ лукъ се е опражилъ, или приличате на онѣзи важни дами, които предоставятъ цѣлата работа на слугинитѣ си, а тѣ само заповѣдватъ и ядатъ наготово. Тѣ не мислятъ много. Щомъ се отказватъ отъ праженето на лука, отъ готвенето, тѣ сами противодействуватъ на мисъльта си, не ѝ даватъ възможность да се развива. Огъньтъ, тенджерата, тиганътъ, лукътъ представятъ предметъ на мисъльта. Домакиня, която знае да готви, която разбира състава и значението на хранитѣ, знае, какъ да ги хармонира. Сѫщо така тя познава, какви мисли влизатъ въ ума ѝ — въ нейния вѫтрешенъ тиганъ; тя
към втори вариант >>
194.
Вкъщи
,
НБ
, София, 1.9.1918г.,
дадения случай думата къща е важна. Понятието къща е обикновено. И съвременните хора гледат на къщата като на обикновено нещо. Какво представлява къщата? Постройка, направена от четири или повече стени, отгоре покрити. Тя има един или повече прозорци и една или повече врати – зависи от средствата на човека и от целта, за която е правена. Повечето къщи, външно и вътрешно, отговарят на хората, които са ги строили и живеят в тях. От направата и строежа на къщата съдим за степента на умственото и духовно развитие на обитателите й. Евреите направиха своята скиния по образец и подобие на тази, която Моисей видя в Духовния свят. Следователно, трябва да се предположи, че и хората правят къщите си по образец на тези, които някога са видели в Духовния свят. Каквото са запомнили от тези образци, това свалят на земята. Понеже хората идат от различни светове, те са представители на различни култури, затова земните им къщи се различават. Какво заключаваме, когато видим, че някой човек си строи къща? Строенето на къща подразбира женитба или встъпване в брак. Значи, който строи къща, иска да се жени, да встъпи в брак. Ако е млад, той строи къщата за себе си; ако е стар – за своите деца, внуци и др. „И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото". Този стих, сам по себе си, няма особено значение. Христос е говорил за много неща, а за какво, именно, Го запитали учениците Му вкъщи, не е известно. В математиката, когато искат да определят едно неизвестно, вземат известни числа или
към беседата >>
дадения случай думата „кѫща” е важна. Понятието „кѫща” е обикновено. И съвременнитѣ хора гледатъ на кѫщата като на обикновено нѣщо. Какво представя кѫщата? — Постройка, направена отъ четири или повече стени, отгоре покрити. Тя има единъ или повече прозорци и една или повече врати — зависи отъ срѣдствата на човѣка и отъ цельта, за която е правена. Повечето кѫщи, външно и вѫтрешно, отговарятъ на хората, които сѫ ги строили и живѣятъ въ тѣхъ. Отъ направата и строежа на кѫщата сѫдимъ за степеньта на умственото и духовно развитие на обитателитѣ ѝ. Евреитѣ направиха своята скиния по образецъ и подобие на тази, която Мойсей видѣ въ духовния свѣтъ. Следователно, трѣбва да се предположи, че и хората правятъ кѫщитѣ си по образецъ на тѣзи, които нѣкога сѫ видѣли въ духовния свѣтъ. Каквото сѫ запомнили отъ тѣзи образци, това свалятъ на земята. Понеже хората идатъ отъ различни свѣтове, тѣ сѫ представители на различни култури, затова земнитѣ имъ кѫщи се различаватъ. Какво заключаваме, когато видимъ, че нѣкой човѣкъ си строи кѫща? Строенето на кѫща подразбира женитба или встѫпване въ бракъ. Значи, който строи кѫща, иска да се жени, да встѫпи въ бракъ. Ако е младъ, той строи кѫщата за себе си; ако е старъ — за своитѣ деца, внуци и др. „И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му попитаха Го за сѫщото”. Този стихъ, самъ по себе си, нѣма особено значение. Христосъ е говорилъ за много нѣща, а за какво, именно, Го запитали ученицитѣ Му вкѫщи, не е известно. Въ математиката, когато искатъ да
към втори вариант >>
195.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
посрещнат”. В човешкия живот посрещането представлява цяла епоха. В математиката, обаче, посрещането е изключение. Под изключение разбираме неща, които се случват рядко. Това не значи, че те са неестествени неща. В живота посрещането е явление, което се извършва често. Например, посрещаме деня, месеца, годината, светлите празници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели – все приятни за нас хора и неща. Не можете да посрещате човек, когото не обичате. Това е изключено от вашия живот. И Христа посрещнаха с финикови вейки в ръце. „Чуха, че иде Исус в Ерусалим”. Думата Исус не означава обикновен човек, които се е родил само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновеният човек е кукла в живота, а Исус е човек с велико предназначение. Исус подразбира принцип, който носи в себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нещата и да възкресява мъртвите. Следователно, за да мине през тези процеси, човешката душа очаква слизането на този принцип, на този Исус, на този Христос. Когато истинският човек се прояви във вас, сърцето и умът ви ще се разширят и повдигнат. Той ще внесе във вас онова, от което се нуждаете. Всяко друго разбиране на принципа Исус е празна, мъртва буква на живота. Къде ще срещнем Исуса? Навсякъде. Младата мома ще го срещне в своя възлюбен, който никога няма да й каже обидна дума, никога няма да я погледне накриво. Каже ли й една горчива дума, или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа, а Неговия
към беседата >>
посрещнатъ”. Въ човѣшкия животъ посрѣщането представя цѣла епоха. Въ математиката, обаче, посрѣщането е изключение. Подъ „изключение” разбираме нѣща, които се случватъ рѣдко. Това не значи, че тѣ сѫ неестествени нѣща. Въ живота посрѣщането е явление, което се извършва често. Напримѣръ, посрѣщаме деня, месеца, годината, свѣтлитѣ праздници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели — все приятни за насъ хора и нѣща. Не можете да посрѣщате човѣкъ, когото не обичате. Това е изключено отъ вашия животъ. И Христа посрещнаха съ финикови вейки въ рѫце. „Чуха, че иде Исусъ въ Ерусалимъ”. Думата „Исусъ” не означава обикновенъ човѣкъ, който се е родилъ само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновениятъ човѣкъ е кукла въ живота, а Исусъ е човѣкъ съ велико предназначение. Исусъ подразбира принципъ, който носи въ себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нѣщата и да възкресява мъртвитѣ. Следователно, за да мине презъ тѣзи процеси, човѣшката душа очаква слизането на този принципъ, на този Исусъ, на този Христосъ. Когато истинскиятъ човѣкъ се прояви въ васъ, сърдцето и умътъ ви ще се разширятъ и повдигнатъ. Той ще внесе въ васъ онова, отъ което се нуждаете. Всѣко друго разбиране на принципа Исусъ е праздна, мъртва буква на живота. — Кѫде ще срещнемъ Исуса? — Навсѣкѫде. Младата мома ще го срещне въ своя възлюбенъ, който никога нѣма да ѝ каже обидна дума, никога нѣма да я погледне накриво. Каже ли ѝ една горчива дума, или я
към втори вариант >>
196.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
се укрие". Какво не може да се укрие? Град, поставен на планина. Това е образ, фигура, която показва, че езикът на Христа е жив, образен, фигуративен. Изобщо, езикът, с който хората си служат, е повече фигуративен. Под фигура, образ разбираме външната страна на даден предмет. Ако разглеждате само външната страна на един предмет или плод, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му. Ако искате да знаете неговото съдържание и смисъл, трябва да проникнете във вътрешната му страна. И геометрията си служи с фигури. Например, тя изучава триъгълника, четириъгълника, петоъгълника, многоъгълника, кръга, като форми, но те имат също така съдържание и смисъл. Какво означава кръгът? Вечност. Центърът и двата диаметъра в кръга показват, че вечността се е самоопределила. Ако окръжността, т.е. кривата линия, се махне, остават само диаметрите – кръста, символ на грехопадането. Значи, кръстът е създаден след разпъването на Христа. Така се разглежда кръгът в живата геометрия. Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, със свой център, с диаметри. Тя разглежда дължината на окръжността, лицето на кръга и там спира. Христос казва: „Вие сте виделината на света; град, поставен на планина." Като четете Откровението, виждате какъв е този град, поставен на планина. Българите сравняват здравия, младия момък с планината и казват за някого: „Левент момък е той, планина човек." Това е поетичен израз, със съдържание и смисъл. Следователно умните, силните и
към беседата >>
се укрие”. Какво не може да се укрие? — Градъ, поставенъ на планина. Това е образъ, фигура, която показва, че езикътъ на Христа е живъ, образенъ, фигуративенъ. Изобщо, езикътъ, съ който хората си служатъ, е повече фигуративенъ. Подъ „фигура, образъ”, разбираме външната страна на даденъ предметъ. Ако разглеждате само външната страна на единъ предметъ или плодъ, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му. Ако искате да знаете неговото съдържание и смисълъ, трѣбва да проникнете въ вѫтрешната му страна. И геометрията си служи съ фигури. Напримѣръ, тя изучава триѫгълника, четириѫгълника, петоѫгълника, многоѫгълника, крѫга, като форми, но тѣ иматъ сѫщо така съдържание и смисълъ. Какво означава крѫгътъ? — Вѣчность. Центърътъ и двата диаметъра въ крѫга показватъ, че вѣчностьта се е самоопредѣлила. Ако окрѫжностьта, т. е. кривата линия, се махне, оставатъ само диаметритѣ — кръста, символъ на грѣхопадането. Значи, кръстътъ е създаденъ следъ разпъването на Христа. Така се разглежда крѫгътъ въ живата геометрия. Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, съ свой центъръ, съ диаметри. Тя разглежда дължината на окрѫжностьта, лицето на крѫга и тамъ спира. Христосъ казва: „Вие сте виделината на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Като четете Откровението, виждате, какъвъ е този градъ, поставенъ на планина. Българитѣ сравняватъ здравия, младия момъкъ съ планината и казватъ за нѣкого: Левентъ момъкъ е той, планина човѣкъ. Това е поетически
към втори вариант >>
197.
Двамата братя
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
десетимата, възнегодуваха за двамата братя". Важни думи в този стих са: десетимата, двамата и глаголът негодувам. Хората спрягат глагола негодувам и в единствено, и в множествено число. Кои са двамата, и кои десетимата, за които се говори в стиха? Двамата са Заведеевите синове – ученици на Христа. Десетимата са останалите Христови ученици. Значи, учениците на Христа са били дванадесет на брой. Като извадим от дванадесет двама, остават десет. Като извършваме действието изваждане, от една страна е важно самото действие, а от друга – числата, с които работим. В случая са важни числата 2 и 10. Изобщо, всяко число в Природата представлява сбор от сили, които оказват известно влияние върху хората и върху цялата Природа. „Възнегодуваха за двамата братя". Негодуват хората, но и растенията, и животните негодуват. Ябълчените семена, събрани в ябълката, прекарват весел, радостен живот. Като братя и сестри, те пеят, веселят се, разговарят се сладко помежду си. Дойде някой отвън, вземе една ябълка, изяде я и посее семената й. Те започват да негодуват. Тихият им и спокоен живот се разваля: братята заемат една посока – надолу, като образуват корените; сестрите се отправят нагоре, да образуват клоните, а бащата остава по средата, като стъбло, да съединява братята и сестрите. Бащата иска да покаже на синовете и на дъщерите си, че не трябва да мислят само как да делят благата, които той им дава. Той иска те да съзнават задълженията си, че са дошли на земята да слугуват, а не да
към беседата >>
десетимата, възнегодуваха за двамата братя”. Важни думи въ този стихъ сѫ: десетимата, двамата и глаголътъ „негодувамъ”. Хората спрѣгатъ глагола негодувамъ и въ единствено, и въ множествено число. Кои сѫ двамата, и кои десетимата, за които се говори въ стиха? Двамата сѫ Заведеевитѣ синове — ученици на Христа. Десетимата сѫ останалитѣ Христови ученици. Значи, ученицитѣ на Христа сѫ били 12 на брой. Като извадимъ отъ 12 двама, оставатъ десеть. Като извършваме действието изваждане, отъ една страна е важно самото действие, а отъ друга — числата, съ които работимъ. Въ случая сѫ важни числата две и десеть. Изобщо, всѣко число въ природата представя сборъ отъ сили, които оказватъ известно влияние върху хората и върху цѣлата природа. „Възнегодуваха за двамата братя”. Негодуватъ хората, но и растенията, и животнитѣ негодуватъ. Ябълчнитѣ сѣмена, събрани въ ябълката, прекарватъ веселъ, радостенъ животъ. Като братя и сестри, тѣ пѣятъ, веселятъ се, разговарятъ се сладко помежду си. Дойде нѣкой отвънъ, вземе една ябълка, изяде я и посѣе сѣмената ѝ. Тѣ започватъ да негодуватъ. Тихиятъ имъ и спокоенъ животъ се разваля: братята заематъ една посока — надолу, като образуватъ коренитѣ; сестритѣ се отправятъ нагоре, да образуватъ клонетѣ, а бащата остава по срѣдата, като стъбло, да съединява братята и сестритѣ. Бащата иска да покаже на синоветѣ и на дъщеритѣ си, че не трѣбва да мислятъ само, какъ да дѣлятъ благата, които той имъ дава. Той иска тѣ да съзнаватъ задълженията си, че сѫ
към втори вариант >>
198.
В мое име
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
Христос не казва, дето са събрани един или двама в мое име, но казва, дето са събрани двама или трима в мое име. Значи, Той изключва едното. Учениците изучават числата, работят с тях, но смисълът им не знаят. Христос си служи с числата и знае тяхното значение и смисъл. Това се вижда от стиха, че Бог присъства там, дето са събрани двама или трима в Негово име. За единицата нищо не се казва. Когато е сам, човек влиза в къщата, или в стаята си, затваря прозорците и по този начин не дава възможност на светлината да проникне в стаята. Вън има светлина, но вътре няма. Щом дойде един приятел, тогава той отваря прозорците си и дава възможност на светлината да влезе вътре. В присъствието на двама, събрани в Божието име, Бог се изявява сред тях. Каже ли някой, че Бог не съществува, това показва, че той е затворил прозорците си за външната светлина. За да се убеди в съществуването на Бога, той трябва да отвори прозорците си. Влезе ли външната светлина в стаята му, философският въпрос е разрешен. Следователно, който казва, че Бог не съществува, той е затворил прозорците си; каже ли, че Бог съществува, той е отворил прозорците си. Обръщам се към онези от вас, на които прозорците са затворени, с молба, да се върнат в домовете си. Защо? Да отворят прозорците си. Така постъпва и Бог, когато изпраща страдание на някой човек. Чрез страданията и изпитанията, Той заставя всички хора да отворят прозорците си, да влезе отвън необходимата Светлина за живота им. Казано е в Писанието:
към беседата >>
Христосъ не казва, дето сѫ събрани единъ или двама въ мое име, но казва, дето сѫ събрани двама или трима въ мое име. Значи, Той изключва едното. Ученицитѣ изучаватъ числата, работятъ съ тѣхъ, но смисълътъ имъ не знаятъ. Христосъ си Служи съ числата и знае тѣхното значение и смисълъ. Това се вижда отъ стиха, че Богъ присѫтствува тамъ, дето сѫ събрани двама или трима въ Негово име. За единицата нищо не се казва. Когато е самъ, човѣкъ влиза въ кѫщата, или въ стаята си, затваря прозорцитѣ и по този начинъ не дава възможность на свѣтлината да проникне въ стаята. Вънъ има свѣтлина, но вѫтре нѣма. Щомъ дойде единъ приятель, тогава той отваря прозорцитѣ си и дава възможность на свѣтлината да влѣзе вѫтре. Въ присѫтствието на двама, събрани въ Божието име, Богъ се изявява срѣдъ тѣхъ. Каже ли нѣкой, че Богъ не сѫществува, това показва, че той е затворилъ прозорцитѣ си за външната свѣтлина. За да се убеди въ сѫществуването на Бога, той трѣбва да отвори прозорцитѣ си. Влѣзе ли външната свѣтлина въ стаята му, философскиятъ въпросъ е разрешенъ. Следователно, който казва, че Богъ не сѫществува, той е затворилъ прозорцитѣ си. Каже ли, че Богъ сѫществува, той е отворилъ прозорцитѣ си. Обръщамъ се къмъ онѣзи отъ васъ, на които прозорцитѣ сѫ затворени, съ молба, да се върнатъ въ домоветѣ си. Защо? — Да отворятъ прозорцитѣ си. Така постѫпва и Богъ, когато изпраща страдание на нѣкой човѣкъ. Чрезъ страданията и изпитанията, Той заставя всички хора да отворятъ прозорцитѣ си, да влѣзе
към втори вариант >>
199.
Да се роди
,
НБ
, София, 6.10.1918г.,
роди някой изново, не може да види Царството Божие." Царството Божие е стремеж на човешката душа, а цел и смисъл на човешкия живот. "Ако се не роди някой изново, не може да види." Понеже Новораждането е условие за виждане на Царството Божие, Христос казва, че необходимите елементи за това са вода и Дух. Водата е Божествен елемент, който принадлежи на Херувимите. Техният физически свят е съставен от вода. Следователно, който иска да види Царството Божие, трябва да притежава двата елемента – водата, символ на Живота, физическия свят на Херувимите, и Дух – основа на Божественото Царство. Който иска да влезе в Царството Божие, трябва да бъде във връзка с Ангелите – основа на това царство, и с Херувимите – неговият физически свят. Без тази връзка, т.е. без вода и Дух невъзможно е човек да види Царството Божие. Водата и Духът са високи върхове, на които трябва да се качите, за да видите Царството Божие. Как бихте видели някоя красива местност в Природата, ако не се качите на висок планински връх? Не се ли качите на върха, пред вас ще се изпречат неща, които ще препятстват на окото да вижда ясно. Те ще правят картината мъглива. Мъглата в човешкия живот е резултат на ненужни и неестествени човешки желания. Когато Христос казва да не се грижим какво ще ядем и какво ще пием, Той има предвид мъглата в нашия ум. Трябва да се освободим от тази мъгла, за да виждаме ясно. Тя трябва да се излее във вид на дъжд, а не да стои пръсната във въздуха. „Да се роди." Какво означава
към беседата >>
роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие.” Царството Божие е стремежъ на човѣшката душа, а цель и смисълъ на човѣшкия животъ. „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види.” Понеже новораждането е условие за виждане на Царството Божие, Христосъ казва, че необходимитѣ елементи за това сѫ вода и духъ. Водата е Божественъ елементъ, който принадлежи на херувимитѣ. Тѣхниятъ физически свѣтъ е съставенъ отъ вода. Следователно, който иска да види Царството Божие, трѣбва да притежава двата елемента — водата, символъ на живота, физическия свѣтъ на херувимитѣ, и духъ — основа на Божественото Царство. Който иска да влѣзе въ Царството Божие, трѣбва да бѫде въ връзка съ ангелитѣ — основа на това царство, и съ херувимитѣ — неговиятъ физически свѣтъ. Безъ тази връзка, т. е. безъ вода и духъ невъзможно е човѣкъ да види Царството Божие. Водата и духътъ сѫ високи върхове, на които трѣбва да се качите, за да видите Царството Божие. Какъ бихте видѣли нѣкоя красива мѣстность въ природата, ако не се качите на високъ планински връхъ? Не се ли качите на върха, предъ васъ ще се изпрѣчатъ нѣща, които ще препятствуватъ на окото да вижда ясно. Тѣ ще правятъ картината мъглива. Мъглата въ човѣшкия животъ е резултатъ на ненуждни и неестествени човѣшки желания. Когато Христосъ казва да не се грижимъ, какво ще ядемъ и какво ще пиемъ, Той има предъ видъ мъглата въ нашия умъ. Трѣбва да се освободимъ отъ тази мъгла, за да виждаме ясно. Тя трѣбва да се излѣе въ видъ на дъждъ, а не да стои
към втори вариант >>
200.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
това са два полюса на Живота, или две различни състояния на човешкия Дух. Те се определят по приятните или неприятните състояния, които произвеждат в човека. Здравето е приятно състояние, болестта – неприятно. Такива състояния съществуват във физическия, в духовния и в умствения свят на човека. Те се дължат на причини, които произлизат от противоположни сили. Значи, когато в човека действат едновременно две противоположни сили, едната от тях ще вземе надмощие, и той ще бъде или здрав, или болен. Защо Бог създаде болестите? Не ги създаде Бог, но колективният човек, т.е. човекът в своето Колективно съзнание. Представете си, че някой седи на брега на една буйна река и тихо си припява. Той наблюдава бързото течение на реката и се любува на пенливата й вода. По едно време в него се явява желание да преброди реката и се впуска по течението й, без да познава силите си, може ли да издържи на вълните й. Водата го повлича и си играе с него. Като не може да плава, нито да се бори с вълните, той започва да се моли на Господа и Го запитва: – Защо допусна това, Господи? Защо позволяваш на реката да ме влече по течението си? – Ти защо влезе в реката? – Исках да опитам каква сила имат вълните. – Щом сам пожела да влезеш във водата, ще чакаш, докато дойде някой отвън и ти помогне да излезеш. Като опиташ силата на течението, ще станеш философ, ще придобиеш знание и опитност и ще разказваш на хората какво значи да те влече река. Следователно, човек сам може да попадне по
към беседата >>
това сѫ два полюса на живота, или две различни състояния на човѣшкия духъ. Тѣ се опредѣлятъ по приятнитѣ или неприятнитѣ състояния, които произвеждатъ въ човѣка. Здравето е приятно състояние, болестьта — неприятно. Такива състояния сѫществуватъ въ физическия, въ духовния и въ умствения свѣтъ на човѣка. Тѣ се дължатъ на причини, които произлизатъ отъ противоположни сили. Значи, когато въ човѣка действуватъ едновременно две противоположни сили, едната отъ тѣхъ ще вземе надмощие, и той ще бѫде или здравъ, или боленъ. Защо Богъ създаде болеститѣ? — Не ги създаде Богъ, но колективниятъ човѣкъ, т. е. човѣкътъ въ своето колективно съзнание. Представете си, че нѣкой седи на брѣга на една буйна рѣка и тихо си припѣва. Той наблюдава бързото течение на рѣката и се любува на пѣнливата ѝ вода. По едно време въ него се явява желание да преброди рѣката и се впуща по течението ѝ, безъ да познава силитѣ си, може ли да издържи на вълнитѣ ѝ. Водата го повлича и си играе съ него. Като не може да плава, нито да се бори съ вълнитѣ, той започва да се моли на Господа и Го запитва: Защо допусна това, Господи? Защо позволявашъ на рѣката да ме влѣче по течението си? — Ти защо влѣзе въ рѣката? — Искахъ да опитамъ, каква сила иматъ вълнитѣ. — Щомъ самъ пожела да влѣзешъ въ водата, ще чакашъ, докато дойде нѣкой отвънъ и ти помогне да излѣзешъ. Като опиташъ силата на течението, ще станешъ философъ, ще придобиешъ знание и опитность и ще разказвашъ на хората, какво значи, да те влѣче рѣка.
към втори вариант >>
201.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
себе си: „Дух Господен е над мене." За учениците си Той казва: „Когато се намерите в затруднение, Духът ще ви помогне, Той ще ви научи в истия час, що трябва да речете." Носете тази Истина в ума си, за да разберете смисъла на своя живот. Щом разберете своя Живот, ще разберете Живота и на ближния си, както и на всички живи същества. Няма човек на земята, който не се стреми да разбере смисъла на Живота, но малцина спират вниманието си върху смисъла на яденето, на пиенето на вода и на дишането. Ако питате учените защо трябва да ядем, да пием вода и да дишаме, те ще кажат, че това е необходимо за набавяне на изразходваната енергия на организма. Що се отнася до вътрешната, духовна страна на тези процеси, те премълчават. Защо само някои частички от материята губят енергията си, която после се набавя отвън? Значи, и в организма на човека се извършват процесите печалба и загуба, както и в самия Живот. Домакинята туря дърва или въглища на огнището, които след време изгарят. Енергията от горивото минава в яденето, което домакинята готви. Физиката ни учи, че енергията в Природата се трансформира, т.е. минава от едно състояние в друго, без да се губи или създава. Значи, енергията само се видоизменя. Каже ли някой, че е загубил нещо, ще знае, че то само се е видоизменило, минало е от едно състояние в друго. Ще кажете, че сте изгубили радостта си. Не сте я изгубили, но тя се е превърнала от горивен материал в топлинна енергия, с която сте сготвили яденето си. „Дух
към беседата >>
себе си: „Духъ Господенъ е надъ мене.” За ученицитѣ си Той казва: „Когато се намѣрите въ затруднение, Духътъ ще ви помогне, Той ще ви научи въ истия часъ, що трѣбва да речете.” Носете тази истина въ ума си, за да разберете смисъла на своя животъ. Щомъ разберете своя животъ, ще разберете живота и на ближния си, както и на всички живи сѫщества. Нѣма човѣкъ на земята, който не се стреми да разбере смисъла на живота, но малцина спиратъ вниманието си върху смисъла на яденето, на пиенето на вода и на дишането. Ако питате ученитѣ, защо трѣбва да ядемъ, да пиемъ вода и да дишаме, тѣ ще кажатъ, че това е необходимо за набавяне на изразходваната енергия на организма. Що се отнася до вѫтрешната, духовна страна на тѣзи процеси, тѣ премълчаватъ. Защо само нѣкои частички отъ материята губятъ енергията си, която после се набавя отвънъ? Значи, и въ организма на човѣка се извършватъ процеситѣ „печалба и загуба,” както и въ самия животъ. Домакинята туря дърва или вѫглища на огнището, които следъ време изгарятъ. Енергията отъ горивото минава въ яденето, което домакинята готви. Физиката ни учи, че енергията въ природата се трансформира, т. е. минава отъ едно състояние въ друго, безъ да се губи или създава. Значи, енергията само се видоизмѣня. Каже ли нѣкой, че е загубилъ нѣщо, ще знае, че то само се е видоизмѣнило, минало е отъ едно състояние въ друго. Ще кажете, че сте изгубили радостьта си. Не сте я изгубили, но тя се превърнала отъ горивенъ материалъ въ топлинна енергия, съ
към втори вариант >>
202.
Двете заповеди
,
НБ
, София, 27.10.1918г.,
на съществата не е нищо друго, освен подтик за проява на самия Живот. За да се прояви Разумният живот са нужни обект и условия. Обектът и условията показват, че човек трябва да чувства вътрешно този стремеж. Христос казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила." Така изразена Любовта към Бога, това подразбира проява на нейния вътрешен смисъл. Много се говори за Любовта, но как трябва да любим? В съвременното общество Любовта се проявява по различни начини, но пак не се постига целта, която гоним. Обикновено, обект в Любовта на момата е момъкът; обект на момъка е момата. И двамата се обичат и мислят, че като се оженят, ще бъдат щастливи. Но не излиза така. Тогава момата започва да търси вината в момъка, а той в момата. Раждат им се деца, и те започват да мислят, че щастието ще дойде чрез децата им, но и тук се разочароват. Някой обича знанието, но като го придобие, пак се разочарова. Разочарованието се дължи на неразбиране на Любовта. Сегашните хора не разбират Любовта нито по форма, нито по съдържание, нито по смисъл. Да се разбере една дума по форма, по съдържание и по смисъл, това значи, тя да произведе известно действие върху човешкия ум, сърце и воля. Ако държите една ябълка в ръката си, вие ще имате частична представа за нея: каква е големината и формата й, какъв е цветът й, дали расте в България или другаде. Обаче, какъв вкус има ябълката, и каква е нейната сила, вие не знаете.
към беседата >>
на сѫществата не е нищо друго, освенъ потикъ за проява на самия животъ. За да се прояви разумниятъ животъ сѫ нуждни обектъ и условия. Обектътъ и условията показватъ, че човѣкъ трѣбва да чувствува вѫтрешно този стремежъ. Христосъ казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила.” Така изразена любовьта къмъ Бога, това подразбира проява на нейния вѫтрешенъ смисълъ. Много се говори за любовьта, но какъ трѣбва да любимъ? Въ съвременното общество любовьта се проявява по различни начини, но пакъ не се постига цельта, която гонимъ. Обикновено, обектъ въ любовьта на момата е момъкътъ; обектъ на момъка е момата. И двамата се обичатъ и мислятъ, че като се оженятъ, ще бѫдатъ щастливи. Но не излиза така. Тогава момата започва да търси вината въ момъка, а той въ момата. Раждатъ имъ се деца, и тѣ започватъ да мислятъ, че щастието ще дойде чрезъ децата имъ, но и тукъ се разочароватъ. Нѣкой обича знанието, но като го придобие, пакъ се разочарова. Разочарованието се дължи на неразбиране на любовьта. Сегашнитѣ хора не разбиратъ любовьта нито по форма, нито по съдържание, нито по смисълъ. Да се разбере една дума по форма, по съдържание и по смисълъ, това значи, тя да произведе известно действие върху човѣшкия умъ, сърдце и воля. Ако държите една ябълка въ рѫката си, вие ще имате частична представа за нея: каква е голѣмината и формата ѝ, какъвъ е цвѣтътъ ѝ, дали расте въ България или другаде. Обаче,
към втори вариант >>
203.
Призваните
,
НБ
, София, 3.11.1918г.,
глава от Лука, виждате в нея само извадки от една дълга беседа, в която Христос е развивал общи принципи за човечеството. Казва се там, че някой си человек направил голяма вечеря и поканил мнозина. Говори се за поканени на вечеря. Думите покана и култура имат нещо общо. Под култура се разбира материалното и духовно развитие на един народ; всяко нововъведение също е култура; всяко излизане от едно състояние в друго е пак култура. Думата поканен подразбира излизане на човека от обикновеното му положение, за да влезе в необикновено положение. Наистина, за да бъдеш поканен на голяма вечеря, ти трябва да излезеш от всекидневното си състояние и да влезеш в ново, празнично състояние. Какво отношение има между тримата, които се отрекли? Първият се отрекъл под предлог, че отива да прегледа нивата си; вторият се отрекъл, за да опита петте чифта волове, които купил, а третият, защото се оженил. Тримата, които се отрекли от поканата, представляват три категории хора, които не приемат новата култура: първата категория хора се отказват, защото отиват на нивата си; втората категория се отказват, защото отиват да опитат воловете си, а третата, защото отиват да се женят. Трите категории хора, които се отрекли от културата на Христа, могат да се уподобят на семето, което е паднало в неблагоприятна условия. Първата категория хора е семето, паднало на пътя; втората категория – семето, паднало между тръните, а третата – семето, паднало на камък. На мнозина Христос предложи нов
към беседата >>
глава отъ Лука, виждате въ нея само извадки отъ една дълга беседа, въ която Христосъ е развивалъ общи принципи за човѣчеството. Казва се тамъ, че нѣкой си человѣкъ направилъ голѣма вечеря и поканилъ мнозина. Говори се за поканени на вечеря. Думитѣ „покана и култура” иматъ нѣщо общо. Подъ „култура” се разбира материалното и духовно развитие на единъ народъ; всѣко нововъведение сѫщо е култура; всѣко излизане отъ едно състояние въ друго е пакъ култура. Думата „поканенъ” подразбира излизане на човѣка отъ обикновеното му положение, за да влѣзе въ необикновено положение. Наистина, да бѫдешъ поканенъ на голѣма вечеря, ти трѣбва да излѣзешъ отъ всѣкидневното си състояние и да влѣзешъ въ ново, празднично състояние. Какво отношение има между тримата, които се отрекли? Първиятъ се отрекълъ подъ предлогъ, че отива да прегледа нивата си; вториятъ се отрекълъ, за да опита петтѣ чифта волове, които купилъ, а третиятъ, защото се оженилъ. Тримата, които се отрекли отъ поканата, представятъ три категории хора, които не приематъ новата култура: първата категория хора се отказватъ, защото отиватъ на нивата си; втората категория се отказватъ, защото отиватъ да опитатъ воловетѣ си, а третата, защото отиватъ да се женятъ. Тритѣ категории хора, които се отрекли отъ културата на Христа, могатъ да се уподобятъ на сѣмето, което е паднало въ неблагоприятни условия. Първата категория хора е сѣмето, паднало на пѫтя; втората категория — сѣмето, паднало между трънетѣ, а третата — сѣмето,
към втори вариант >>
204.
Който намигва
,
ИБ
,
БС
, София, 7.11.1918г.,
искам да прочетете всички Соломонови притчи и тези от тях, които ви направят силно впечатление, да научите наизуст. Аз ще ви разкажа после защо трябва да ги изучавате наизуст. Забележете, че от всички човешки сетива окото заема едно от най-високите места. Окото си служи с виделина и с нея се докосваме до предметите. Сетивността в ухото се предава чрез известни вибрации на въздуха. При обонянието също чрез вибрации на въздушните частици се предават миризмите. Но щом се дойде до вкуса и осезанието, трябва да си служим с чисто физически средства – с доближаване към езика или с попипване с пръстите. Следователно окото има чисто умствено значение. Намигването съдържа два момента: единият е, когато се затваря окото, а другият – когато се отваря. Отварянето е денят, то е един миг. Като си отваряш и затваряш очите, преминава един период от двадесет и четири часа. Когато си затвориш очите, тогава стават всички престъпления в света. Това намигване всички го вършите. Когато влезе някоя лоша мисъл у вас, вие намигвате. Някой греши, значи често намигва. Мома намигва на момък и момък – на мома. В това се изразява едно неправилно движение на човешкия ум. Да намигваш значи да слизаш една степен по-надолу. Очите на хора, които намигват, стават малки, а за хора с малки очи казват, че са хитри и лукави. Това е резултат на намигване. По същия закон и вашият ум деградира. Щом очите стават малки, деградира и умът, изчезват от него всички благородни мисли и чувства. Това показва,
към беседата >>
205.
Да наеме работници
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
отношение към хармонията. Само подобните неща могат да си хармонират. Подобието във вибрациите, което създава хармонията, се изчислява математически, като отношение между обема и разширяването на телата. "Царството небесно е подобно на домовит человек." Домовит човек подразбира богат човек. Той излязъл рано сутринта да наеме работници за лозето си. В случая, лозето представлява света, а в тесен смисъл – личния живот на човека. Който има лозе, радва се, доволен е, защото има какво да си хапва. Като обикаля лозето си, той хапне оттук, хапне оттам и се връща вкъщи доволен. Като изстиска гроздовия сок и го остави да ферментира, получава вино, което развеселява човека. И най-големият песимист, като сръбне две-три чаши вино, развеселява се и става оптимист. И страхливият, като пие половин килограм вино, става смел и решителен. Думите, с които Христос си служи, представляват символи, принципи за изяснение на някои идеи. Трябва да разбирате езика на Христа – той е Божествен език. Както думите, с които си служим, представляват символи, образи на речта, така и положенията, през които минава човек, символизират нещо. Казваме слуга и господар. Слугата заема едно положение, господарят – друго. Като слуга, човек заема ниско положение. Господарите му говорят по негов адрес лошо, турят му различни епитети, и той е длъжен да търпи. Като господар, човек заема високо положение; всички му се кланят. На слугата заповядват, а на господаря се подчиняват. Дали си слуга, или
към беседата >>
отношение къмъ хармонията. Само подобнитѣ нѣща могатъ да си хармониратъ. Подобието въ вибрациитѣ, което създава хармонията, се изчислява математически, като отношение между обема и разширяването на тѣлата. „Царството небесно е подобно на домовитъ человѣкъ.” Домовитъ човѣкъ подразбира богатъ човѣкъ. Той излѣзълъ рано сутриньта да наеме работници за лозето си. Въ случая, лозето представя свѣта, а въ тѣсенъ смисълъ — личния животъ на човѣка. Който има лозе, радва се, доволенъ е, защото има какво да си хапва. Като обикаля лозето си, той хапне оттукъ, хапне оттамъ и се връща вкѫщи доволенъ. Като изтиска гроздовия сокъ и го остави да ферментира, получава вино, което развеселява човѣка. И най-голѣмиятъ песимистъ, като сръбне две-три чаши вино, развеселява се и става оптимистъ. И страхливиятъ, като пие половинъ килограмъ вино, става смѣлъ и решителепъ. Думитѣ, съ които Христосъ си служи, представятъ символи, принципи за изяснение на нѣкои идеи. Трѣбва да разбирате езика на Христа. Той е Божественъ езикъ. Както думитѣ, съ които си служимъ, представятъ символи, образи на речьта, така и положенията, презъ които минава човѣкъ, символизиратъ нѣщо. Казваме „слуга и господарь”. Слугата заема едно положение, господарьтъ — друго. Като слуга, човѣкъ заема низко положение. Господаритѣ му говорятъ по неговъ адресъ лошо, турятъ му различни епитети, и той е длъженъ да търпи. Като господарь, човѣкъ заема високо положение; всички му се кланятъ. На слугата заповѣдватъ, а на
към втори вариант >>
206.
Като чуха
,
НБ
, София, 17.11.1918г.,
зачудиха се.” Важна дума в този стих е глаголът чувам. Чувам и слушам са синоними. На какво се зачудиха? На отговора, който Христос даде на въпроса: да се дава ли дан на кесаря? Повдига се въпрос за даването. Често става въпрос за слугуването. Даването има отношение към дълга, а слугуването, т.е. служенето към Любовта. Да даваш, това не е особено качество, защото ти си длъжен да даваш. На въпроса, който учените зададоха на Христа, трябва ли да се дава дан на Кесаря, Христос отговори: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу.” Кесарят е цар, а царят – човек. Значи, същият въпрос може да се преведе с думите: трябва ли да се дава дан на човека? Животните, като по-нискостоящи от човека, му дават данък: месо, мляко, яйца, вълна, мас, труд и др. В това отношение, човек е кесар на Земята. "Като чуха, зачудиха се." Да се чуди човек, това не показва, че е убеден в Истината. ”И като чуха, зачудиха се." Не се казва, че слушаха, но чуха само Неговия отговор и се зачудиха, че толкова лесно разрешил въпроса. Като искаме да уловим някое животно, което се изплъзва от ръката ни, чудим се как не сме намерили начин да го задържим. Често учудването се изразява в негодуване. Много неща чуваме в живота. Например, говори се, трябва ли хората да се обичат. Едни казват, че трябва да се обичат, а други казват, че не трябва. Защо не трябва? Защото нямат сметка да обичат. Който много обича, много дава. Чува се да казват, че който иска да бъде щастлив, не трябва да служи на Бога. Защо?
към беседата >>
зачудиха се.” Важна дума въ този стихъ е глаголътъ „чувамъ”. Чувамъ и слушамъ сѫ синоними. На какво се зачудиха? — На отговора, който Христосъ даде на въпроса: Да се дава ли дань на Кесаря? Повдига се въпросъ за даването. Често става въпросъ за слугуването. Даването има отношение къмъ дълга, а слугуването, т. е. служенето къмъ любовьта. Да давашъ, това не е особено качество, защото ти си длъженъ да давашъ. На въпроса, който ученитѣ зададоха на Христа, трѣбва ли да се дава дань на Кесаря, Христосъ отговори: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.” Кесарьтъ е царь, а царьтъ — човѣкъ. Значи, сѫщиятъ въпросъ може да се преведе съ думитѣ: Трѣбва ли да се дава дань на човѣка? Животнитѣ, като по-низкостоещи отъ човѣка, му даватъ данъкъ: месо, млѣко, яйца, вълна, мась, трудъ и др. Въ това отношение, човѣкъ е кесарь на земята. „Като чуха, зачудиха се.” Да се чуди човѣкъ, това не показва, че е убеденъ въ истината. „И като чуха, зачудиха се.” Не се казва, че слушаха, но чуха само Неговия отговоръ и се зачудиха, че толкова лесно разрешилъ въпроса. Като искаме да уловимъ нѣкое животно, което се изплъзва отъ рѫката ни, чудимъ се, какъ не сме намѣрили начинъ да го задържимъ. Често очудването се изразява въ негодуване. Много нѣща чуваме въ живота. Напримѣръ, говори се, трѣбва ли хората да се обичатъ. Едни казватъ, че трѣбва да се обичатъ, а други казватъ, че не трѣбва. Защо не трѣбва? — Защото нѣматъ смѣтка да обичатъ. Който много обича, много дава. Чува се да казватъ,
към втори вариант >>
207.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
Аз бих изказал тази мисъл в положителна форма: “Крадецът иде...” “Аз дойдох.” “Аз ида.” Съвременните хора се питат коя е причината за нещастията в живота. Отговарям: крадецът. Всички закони в човешкия живот съществуват по една и съща причина – да ограничат този крадец. Всички обществени институти, в края на краищата, имат една и съща цел – да оградят човека от крадеца. Христос нарича този опасен човек с обикновената дума крадец, а цивилизованите хора му дават по-благородни имена. И в животинското царство има много крадци. Един от тях е наречен мравояд. Той дебне мравките и ги изяжда. За тази цел той си прави около песъчливите места специални конусовидни фунии, обърнати с върха надолу. Като влезе в конуса, мравката започва да се хлъзга по стените, докато слезе най-долу, дето я чака мравоядът и я изяжда. По отношение на построената фуния, мравоядът проявява големи технически и геометрически способности. И в съвременните общества, на много места са поставени такива фунии, дето човекът играе ролята на мравояда. Той дебне жертвите си, хваща ги във фунията капан и ги изяжда, т.е. ограбва, убива и погубва. Христос знае качествата на този крадец и го характеризира. Изобщо, който краде, не обича труда и работата Какво обича той? Големи придобивки с малко усилия и труд. Той обича лек, повърхностен живот. Българската поговорка: "Докато умният се намъдрува, лудият се наиграва" има отношение към крадеца. Следователно нещастията в човешкия живот се дължат, именно, на
към беседата >>
питатъ, коя е причината за нещастията въ живота. Отговарямъ: Крадецътъ. Всички закони въ човѣшкия животъ сѫществуватъ по една и сѫща причина — да ограничатъ този крадецъ. Всички обществени институти, въ края на краищата, иматъ една и сѫща цель — да оградятъ човѣка отъ крадеца. Христосъ нарича този опасенъ човѣкъ съ обикновената дума „крадецъ”, а цивилизованитѣ хора му даватъ по-благородни имена. И въ животинското царство има много крадци. Единъ отъ тѣхъ е нареченъ „мравоядецъ”. Той дебне мравкитѣ и ги изяжда. За тази цель той си прави около пѣсъчливитѣ мѣста специални конусовидни хунии, обърнати съ върха надолу. Като влѣзе въ конуса, мравката започва да се хлъзга по стенитѣ, докато слѣзе най-долу, дето я чака мравоядецътъ и я изяжда. По отношение на построената хуния, мравоядецътъ проявява голѣми технически и геометрически способности. И въ съвременнитѣ общества, на много мѣста сѫ поставени такива хунии, дето човѣкътъ играе ролята на мравоядеца. Той дебне жертвитѣ си, хваща ги въ хунията-капанъ и ги изяжда, т. е. ограбва, убива и погубва. Христосъ знае качествата на този крадецъ и го характеризира. Изобщо, който краде, не обича труда и работата. Какво обича той? — Голѣми придобивки съ малко усилия и трудъ. Той обича лекъ, повръхностенъ животъ. Българската поговорка: „Докато умниятъ се намѫдрува, лудиятъ се наиграва” — има отношение къмъ крадеца. Следователно, нещастията въ човѣшкия животъ се дължатъ, именно, на външната и вѫтрешна дейность на крадеца.
към втори вариант >>
208.
Малък разбор / Лемуил
,
НБ
,
ИБ
,
БС
, София, 5.12.1918г.,
Лемуила, пророчеството, което го поучи майка му.”Притчи Соломонови 31:1 Под думата цар се разбира човешкият дух. Под думата майка се разбира Господ, Божествената майка, която го е поучила. Що, сине мой, и що, сине на утробата ми? (31:2) Думата син означава човек, който си е на Земята. И що, сине на моите обричания? (31:2) Природата-майка всякога прави своите обричания за децата си. Не давай силата си на жените, нито пътищата си на погубителките на царете. (31:3) Първото нещо е да не даваш силата си на жените. Тук под думата жена се разбира човешкото сърце, което се е отклонило от правия Път. Затова не давай силата си нему. Под „погубител” се разбира един от пороците на човешкия ум, а това е гордостта. Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князовете да пият сикера; да не би като се напият да забравят закона, и извърнат съда на всичките угнетаеми. (31:4, 5) За човешкия дух първо правило е да не се пие вино. Под думата сикера се разбира пресечено вино, в което се слага малко мед, захар и черен пипер. Под вино се разбират пари. И на най-добрия човек ако дадеш пари, той се забравя. Под вино се разбират още всички слабости, които затъмняват човешкия ум, било то мисли, желания или действия, които дават крива насока на желанията. Угнетаеми у човека се явяват всичките му добри мисли и желания. Всеки, който угнетява желанията си, изопачава съда в себе си. Така, както изопачите вътрешния си съд, такъв ще бъдете и отвън, такъв ще бъдете и отвътре.
към беседата >>
разбира човѣшкия духъ, а подъ „майка” — Божествената майка, която го е поучила. „Що, сине мой? И що, сине на утробата ми?” Синътъ означава човѣкъ, въплътенъ на земята. „И що, сине, на моитѣ обричания?” Майката природа всѣкога прави обричания за своитѣ деца. „Не давай силата си на женитѣ, нито пѫтищата си на погубителкитѣ на царетѣ.” — Първото нѣщо е да не давашъ силата си на женитѣ. Подъ „жена” се разбира човѣшкото сърдце, което се е отклонило отъ правия пѫть. Не давайте силата си на това сърдце. Подъ „погубитель” се разбира единъ отъ пороцитѣ на човѣшкия умъ, главно гордостьта. Не е за царетѣ, Лемуиле, Не е за царетѣ да пиятъ вино, Нито за князетѣ да пиятъ сикера, Да не би, като се напиятъ, да забравятъ закона, И извърнатъ сѫда на всички угнетители. Не е добре за човѣшкия духъ, да се пие вино. Подъ „сикера” се разбира пресѣчено вино, въ което турятъ но малко медъ или захарь и черенъ пиперъ. Виното представя паритѣ. И на най-добрия човѣкъ да се дадатъ пари, той се упива, забравя се. Подъ „вино” се разбиратъ още слабоститѣ, които затъмняватъ човѣшкия умъ. Тѣ даватъ крива насока на човѣка. Кои сѫ угнетенитѣ въ човѣка? — Неговитѣ добри мисли и желания. Който угнетява добритѣ си мисли и желания, изопачава сѫда въ себе си. И тогава, какъвто си отвѫтре, такъвъ ще бѫдешъ и отвънъ. И обратно, какъвто си отвънъ, такъвъ ще бѫдешъ и отвѫтре. Отвънъ човѣкъ представя физическия свѣтъ, а отвѫтре — Божествения. Никой не може да направи твоя свѣтъ по-добъръ или по-лошъ,
към втори вариант >>
209.
Разделено царство
,
НБ
, София, 8.12.1918г.,
това е девизът на съвременния свят, това е девизът на всеки дом, на всяка майка, на всеки баща, на всяка дъщеря, на всеки син, на всеки началник, на всеки цар, на всеки народ и на всяка култура. Ако някой ме пита кои са причините, по които човечеството страда, ще кажа: лозунгът „разделяй и владей“. Следователно, докато имате този лозунг, нещастието ще върви подир вас тъй, както сянката върви след господаря си. Христос казва: „Всяко царство, всеки организиран живот, всеки организиран народ, раздели ли се, няма да устои“. Ще ви докажа защо именно няма да устои. Всеки дом подразбира условията, от които изтичат благата, защото царството се съгражда върху дома. Христос казва: „Ако царството се раздели, и домът няма да устои“. Следователно и царството, и домът ще пропаднат заедно, или на търговски език казано – ще фалират. Фалитът не е нищо друго, освен това, че ставаш слуга, вол, впрягат те на нивата и онзи с остена казва: „Понеже ти си се учил да разделяш и владееш, хайде сега – дий“. Днес всички българи на нивата все това учение проповядват: „Дий, дий, синко, разделяй и владей, разделяй една бразда от друга“. Казвате: „Колко са хубави тези ниви!“ Питам: Не може ли житото да расте, без да се дели земята? Едно време, преди да е съществувал човекът, как са расли всички плодове и цветя? Начинът, по който днес се култивират всички растения и овощия, е нов. Мъжът казва: „За да готви жената добре, трябва да се набие“. Господарката казва: „За да си гледа слугинята
към беседата >>
210.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
грях, греша в широк смисъл, а не както ги разбират сегашните религиозни хора. Погрешките на хората са последствия на минали човешки постъпки, следователно, те са неизбежни. Всички ученици правят погрешки. Питайте учителите по музика, по рисуване, правят ли учениците им погрешки, или не. Колко пъти учениците са изкарвали учителите си от търпение! Няма човек на земята, който да не греши, да не прави погрешки, особено когато учи. Kогато се произнасяме за някого, че е по-грешен от окръжаващите, това се дължи на факта, че той хвърля повече сенки от тях. За да разберем напълно човека, трябва да разгледаме живота му във всяко отношение. Казват за едного, че е добър, а за друг, че е лош. Лошавината е сянка на Живота. Без сенки не може. Художникът туря сенки на картината си, за да изпъкне ясно идеята, която е вложил в нея. Значи, образът, идеята на картината представлява Доброто, а сенките – злото. Има философи, писатели, учени, които турят също сенки на своите произведения, за да изпъкнат главните и съществени мисли. Тъй щото, кажете ли, че някое произведение е хубаво, това показва, че има сенки в него. Кажат ли, че някой човек е грешник, това показва, че Бог е турил сенки върху неговия образ. След десетки или стотици години, той ще израсне, ще стане добър, велик човек. Тогава сенките му ще изчезнат, и вие ще виждате неговото светло, красиво лице. Като знаете това, не се произнасяйте за човека, който е незавършена картина. Като се говори за Живота, можем да го
към беседата >>
„грѣхъ”, „грѣша” въ широкъ смисълъ, а не както ги разбиратъ сегашнитѣ религиозни хора. Погрѣшкитѣ на хората сѫ последствия на минали човѣшки постѫпки, следователно, тѣ сѫ неизбѣжни. Всички ученици правятъ погрѣшки. Питайте учителитѣ по музика, по рисуване, правятъ ли ученицитѣ имъ погрѣшки, или не. Колко пѫти ученицитѣ сѫ изкарвали учителитѣ си отъ търпение! Нѣма човѣкъ на земята, който да не грѣши, да не прави погрѣшки, особено когато учи. Когато се произнасяме за нѣкого, че е по-грѣшенъ отъ окрѫжаващитѣ, това се дължи на факта, че той хвърля повече сѣнки отъ тѣхъ. За да разберемъ напълно човѣка, трѣбва да разгледаме живота му въ всѣко отношение. Казватъ за едного, че е добъръ, а за другъ, че е лошъ. Лошавината е сѣнка на живота. Безъ сѣнки не може. Художникътъ туря сѣнки на картината си, за да изпъкне ясно идеята, която е вложилъ въ нея. Значи, образътъ, идеята на картината представя доброто, а сѣнкитѣ — злото. Има философи, писатели, учени, които турятъ сѫщо сѣнки на своитѣ произведения, за да изпъкнатъ главнитѣ и сѫществени мисли. Тъй щото, кажете ли, че нѣкое произведение е хубаво, това показва, че има сѣнки въ него. Кажатъ ли, че нѣкой човѣкъ е грѣшникъ, това показва, че Богъ е турилъ сѣнки върху неговия образъ. Следъ десетки или стотици години, той ще израстне, ще стане добъръ, великъ човѣкъ. Тогава сѣнкитѣ му ще изчезнатъ, и вие ще виждате неговото свѣтло, красиво лице. Като знаете това, не се произнасяйте за човѣка, който е незавършена картина.
към втори вариант >>
211.
Неизвестното
,
НБ
, София, 29.12.1918г.,
съдържа нищо определено в себе си. Ако това е задача, ще бъде с две неизвестни. Известната величина е вкъщи, а неизвестните са невестата и младоженецът; учениците са известното, а училището – неизвестното. Аз вземам този стих, за да покажа, че както в Живота, така и в Природата има известни и неизвестни величини, между които съществува някакво отношение. Например, казваме студ. Студът е физическо усещане, което се възприема чрез организма. Учените го определят като намаляване на дейността, или намаляване на топлината. Значи, ние приемаме студа като състояние; в действителност, съществува ли студ в Природата, това е неизвестно. Между студа и омразата има нещо общо. Те са от една и съща категория. Студът е състояние, което има отношение към физическия свят, а омразата – към Астралния или Чувствения. Обаче, и студът, и омразата се образуват в човека. Който има малко топлина, ще усеща студ; който има малко Любов, ще изпитва омраза. Студът се възприема от човека като усещане, а в Природата съществува като сила. По същия начин и омразата се възприема от човека като чувство, а в Природата съществува като сила. “И вкъщи." Думата къща означава младоженци. Къща се нарежда, когато двама млади се събират да живеят заедно. Когато две птички се събират заедно да мътят, и те си правят къща – полог, гнездо. Когато се събират ученици да учат заедно, съгражда се училище. Дето има ученици, необходимо е училище. Кой създава съдията? Престъпниците. Кой създава свещеника? Грешниците.
към беседата >>
съдържа нищо опредѣлено въ себе си. Ако това е задача, ще бѫде съ две неизвестни. Известната величина е „вкѫщи”, а неизвестнитѣ сѫ „невѣстата и младоженикътъ.” Ученицитѣ сѫ известното, а училището — неизвестното. Азъ вземамъ този стихъ, за да покажа, че както въ живота, така и въ природата има известни и неизвестни величини, между които сѫществува нѣкакво отношение. Напримѣръ, казваме „студъ”. Студътъ е физическо усѣщане, което се възприема чрезъ организма. Ученитѣ го опредѣлятъ като намаляване на дейностьта, или намаляване на топлината. Значи, ние приемаме студа като състояние; въ действителность, сѫществува ли студъ въ природата, това е неизвестно. Между студа и омразата има нѣщо общо. Тѣ сѫ отъ една и сѫща категория. Студътъ е състояние, което има отношение къмъ физическия свѣтъ, а омразата — къмъ астралния или чувствения. Обаче, и студътъ, и омразата се образуватъ въ човѣка. Който има малко топлина, ще усѣща студъ; който има малко любовь, ще изпитва омраза. Студътъ се възприема отъ човѣка като усѣщане, а въ природата сѫществува като сила. По сѫщия начинъ и омразата се възприема отъ човѣка като чувство, а въ природата сѫществува като сила. „И вкѫщи.” Думата „кѫща” означава младоженци. Кѫща се нарежда, когато двама млади се събиратъ да живѣятъ заедно. Когато две птички се събиратъ заедно да мѫтятъ, и тѣ си правятъ кѫща — пологъ, гнѣздо. Когато се събиратъ ученици да учатъ заедно, съгражда се училище. Дето има ученици, необходимо е училище. Кой създава
към втори вариант >>
212.
Великите условия на живота
,
НБ
, София, 12.1.1919г.,
Отец и аз познавам Отца“ – един от важните стихове по форма, съдържание и смисъл. За да се разбере този стих, трябва да се постави далеч от обикновеното човешко съзнание. Само онзи може да разбере вътрешния смисъл на стиха, който познава езика на слънцето, на светлината и топлината, на въздуха и на водата, на росната капка и на вятъра. Богат, красив и смислен е езикът на слънцето. Който знае този език, той може да проникне вътрешния смисъл на живота. Отец и син са обикновени думи, познати не само на хората, но и на животните. И млекопитаещото познава своя баща; и бащата познава сина и дъщеря си. Наблюдавайте животните и ще се уверите в това. Ако конят види дъщеря си в стадо коне, изпъжда я навън. Наистина, животните нямат разбирането и културата на съвременните хора, но и те имат вътрешно чувство към Божествения ред и му се подчиняват. Прелетните птици знаят точно времето на тяхното прелетяване. Паякът например, носи в себе си изкуството да преде. Той преде такава тънка и издръжлива нишка, каквато и най-модерните предачи не могат да постигнат. Ще се възрази, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Този стих има отношение към първия човек, а не към онзи, който е сгрешил. За човека след грехопадението се казва, че е в рабски образ. И Христос като се видя в този образ, се смири. Следователно, докато не се смири и познае Отца си, човек не може да мисли, че носи образ на Бога. Защо страдат хората? – За да се смирят. Защо страдат животните? – По същата
към беседата >>
213.
Встъпление в Любовта
,
ИБ
,
БС
, София, 16.1.1919г.,
тази беседа ще ви приведа следния пример: представете си, че по улицата вървят цял керван от каруци и всеки от вас кара по една от тях. Каруците на някои от вас вървят гладко, тихо, а останалите скърцат много и вдигат голям шум. Какво трябва да направите, за да не скърцат толкова много? Ще вземете катраника, ще потопите в него перото и ще намажете осите на колелата, за да няма скърцане. Скърцането – това са страданията в живота ви. По същия начин и сърцето ви, когато скърца, трябва да се намаже с катран. Посланието на Павел към ефесяните ще го проучите във връзка с Притчите. Всеки от вас да се спре върху най-важните пасажи на това послание – тези, които съставляват ядката. Това встъпление е необходимо, затова го дръжте постоянно в ума си. Знайте, че всяко страдание е встъпление, въведение към Любовта. Някой пита: „Защо страдам, защо тегля?” Отговарям: понеже се пише твоята книга, прави се встъпление към Любовта. Като правя това встъпление, обръщам ви внимание да не мислите, че много знаете. Който мисли, че много знае, скоро остарява. За да не остарява човек, най-доброто нещо е да мисли, че има много да учи. Същото се забелязва и у децата: те имат ламтеж всичко да учат. Никога не казвайте, че това е за младите, а не е за вас, старите, защото у вас ще остане тази мисъл, че сте стари и действително ще станете такива. Няма да забележиш как ще се прегърбиш, ще станеш като въпросителна и всички хора ще кажат, че си стар. Имайте предвид, че младостта е въведение
към беседата >>
214.
Голямата вяра
,
НБ
, София, 19.1.1919г.,
стихове в прочетената глава е за вярата. Христос се обръща към една жена хананейка и казва: „Жено, голяма е твоята вяра!“ Вярата, за която говори Христос, представя велик, необятен свят. За мнозина вярата е толкова разбрана, колкото думите Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. И тези думи са толкова познати на човека, доколкото той сам съзнава положението, в което се намира. Който знае, какво значи начало на нещата, той разбира думите Бог Отец. Който разбира двете противоположни начала в света – духът и материята, той знае смисъла на думите Бог Дух. Който разбира отношенията на сина към бащата, той знае, какво означават думите Син Божи. Когато се говори за проявите на сина към хората, разбираме значението на думите Син Человечески. И най-после, когато се говори за връзка между проявите на Сина към човешкия разум, разбираме понятието разумна светлина. „Жено, голяма е твоята вяра!“ Значи, има и малка вяра. Голямата и малката вяра представят два полюса на човешкия ум. И голямата, и малката вяра са потребни в живота – според случая. Това са контрасти, без които не може. Те съществуват и в природата. Навсякъде ще видите големи и малки планини, големи и малки реки, морета, езера, големи и малки градове, държави и т.н. За да каже Христос на жената, че вярата й е голяма, това показва, че Той я подложил на изпитание. – Защо трябваше да я изпитва? – За да разбере, дали може да се излекува дъщеря й. Ако някой купи много земя и започне да я обработва, първият въпрос, който ще му
към беседата >>
215.
Лозата и пръчките
,
НБ
, София, 26.1.1919г.,
от Йоана представя интимен разговор между Христа и Учениците Му. Дълбокият смисъл на този разговор е разбран само за ученика, който познава Божествените закони. Дойдете ли до християните, малцина от тях разбират тази глава. Тя е достояние само на мистика. Външно тази глава изглежда проста, достъпна за всеки човешки ум, но всъщност не е така. През някои нощи небето е ясно, осеяно с множество звезди, но яснотата още не е признак, че всички хора разбират тайните, които небето крие. Яснотата е само условие, нужно за ученика, да отправи мисълта си към Божественото. Следователно, яснотата не предполага още, че човек всичко разбира. Слушате някой оратор, доволни сте от него и казвате, че говори ясно. Ясно говори, но неразбрано. Всички умове не са нагодени да разбират това, което им се говори. Виждате ясно един човек, но не го разбирате. Това не значи, че сте глупави. И глупавият не е за осъждане. Едно се иска от човека: да развие опаковката на идеята, която носи в себе си. Така само ще разберете, че имате знания, от които можете да се ползвате. Казват на някого: Не бъди глупав! Това значи: бъди умен, не се заблуждавай от външната страна на живота, от опаковката на нещата. Отправи погледа си към вътрешната страна на живота, дето се крие истинското съдържание и смисъл на нещата. „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Чрез този стих Христос определя, какви трябва да бъдат отношенията между учителя и учениците. Учителят е лозата, учениците – пръчките. По- нататък се
към беседата >>
216.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
позната истината, че хората не обичат старите неща. Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята са недоволни от тях, искат час по-скоро да останат свободни. Те гледат на старите като на препятствие в живота си. Всъщност, старите хора са на мястото си. Една българска пословица казва: „От стара коза яре“. Изобщо, старите хора носят в себе си всички условия, при които детето може да се роди и отгледа. В първоначалния език думата „стар“ имала съвсем различно значение от това, което днес й отдават. За да се развива правилно, младият трябва да служи на два велики закона: любов към Бога и любов към ближния. Без любов нищо не се ражда. Любовта подтиква човешката душа към движение и творчество. Да се говори за любов, това не значи, че имаме предвид човешката любов, която води към разочарования. Ние говорим за любовта, за която апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е отчасти ще се прекрати.“ Съвършеното е любовта. Абсолютната, Божествена истина се изявява чрез съвършеното знание, чрез любовта. Христос казва, че любовта се изявява чрез два велики закона: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила, а ближния си, като себе си. Когато се говори за любов към Бога, някои мислят, че Той е вън от тях, невидим. Затова казват, че никой не Го е видял. Който иска да намери Бога, трябва да Го търси в брата си, т.е. в своя ближен. Как ще любиш Бога, ако
към беседата >>
217.
Противоречие в съзвучието
,
НБ
, София, 9.2.1919г.,
отношение към съзвучието и противоречието. „Ако дясното око те съблазнява, извади го; ако дясната ръка те съблазнява, отсечи я; ако те ударят от едната страна, обърни другата.“ За съвременните хора този език е неразбран. Ако днес Христос им говори така, малцина ще Го разберат. Днес има много черкви, дето служат в името на Христа и песни Му пеят, но ако той дойде и говори между последователите си, както преди две хиляди години, ще Го считат за неуравновесен човек. Който пожелае да го слуша, ще се натъкне на големи противоречия. На какво се дължат вътрешните противоречия в човека? Всички хора поддържат, че са излезли от Бога, а като им се говори с езика на любовта, не разбират какво трябва да правят. Те се питат: Как е възможно овца да роди вълк, или вълкът да стане агне? Всички говорят за братство, равенство, любов, себеотричане, но дойде ли до прилагане на тези идеи, те се объркват и нищо не разбират. – Защо не разбират? – Защото в основата на живота им се крие нещо користно; те служат на Бога, но в тяхното служене има корист: Чрез службата си те искат да се прехранват. Други стават търговци с единствената цел да забогатеят – пак личен интерес ги движи. Наистина, като живее, човек трябва да се прехранва, но важно е да работи с любов. Иначе, той всякога ще се извинява, че окръжаващите или външните условия го заставят да се проявява, както не желае. И вълкът се оправдава, че яде овцете, защото занаятът му е такъв. Като се намери в затруднение, той казва:
към беседата >>
218.
Ако не бях дошъл
,
НБ
, София, 2.3.1919г.,
да имат“. Ние разглеждаме греха от особено становище, а не както съвременните хора го разбират. Те считат за грях тава, което не е, а какво представя истинският грях, не знаят. – Защо? – Защото делят нещата на добри и лоши, според това, как се отразяват на тях, как те ги чувстват. Всяко приятно нещо човек счита за добро, а неприятното – за зло. Който му дава пари на заем, минава за добър човек; който не му дава, минава за лош човек. Това е криво заключение. Някой може да ви даде пари на заем, но е лош човек; друг не ви дава, а всъщност е добър човек. Следователно, ние разглеждаме греха принципиално, независимо от човешката личност и човешките разбирания. Днес всички хора говорят за греха, без да могат да го разрешат. Който вестник отворите, на всяка страница се описват греховете и престъпленията на хората. Ако апаш обере някого, веднага започват да го преследват, защото считат лъжата и кражбата за големи престъпления. Ако някой вземе парите ви, давате го под съд, повдига се цял източен въпрос, докато ги върнат. Всички считат парите за голямо благо. Парите са само условие, което хората са преувеличили толкова много, че ги считат цел в живота. Те казват: Без пари не може, както и без грях не може. Не е така. И без пари може да се живее, и без грях може. Христос казва: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат.“ Той свързва отговорността за греха със своето идване. – Кога греши човек? – Когато не слуша думите и съвета на любовта. Като греши,
към беседата >>
219.
Моето иго
,
НБ
, София, 9.3.1919г.,
Това е една положителна заповед. – Защо трябва да вземем Христовото иго? – Защото е благо и леко. Какво ще се придобие от това? – Ще се научим да бъдем кротки и смирени. Ще кажете, че това са прозаични думи. Игото е символ на робство – отрицателна страна на живота. Всички живи същества, от най-малкото до най-голямото носят по едно иго. Няма същество в света, което да е абсолютно свободно от иго. Ето защо, като предлага на хората своето иго, Христос го сравнява с игото, което те сами си налагат. Той казва: „Вземете моето иго, защото е благо и леко.“ Наистина, всяко човешко иго е тежко и горчиво. Какво означава думата „иго“? На турски език „йок“ означава „няма“; на английски „йок“ означава хомот; на индуски „йог“ означава учител. Следователно, Христос говори за своето иго в смисъл на учител. Той казва: „Вземете моето иго“, т.е. приемете го като учител в себе си и се научете от него. В широк смисъл на думата, под „иго“, турчинът разбира отсъствие на свобода; англичанинът съветва човека да си тури хомот и да върви напред; индусът вижда в игото учител, който учи човека на добро. Българинът счита игото за робство. Той знае това от себе си. Като стане сутрин, туря хомот на биволите си, тръгва след тях с остена си и казва: Дий! Биволите се обръщат назад и питат господаря си: Защо ни мушкат? – Защото няма свобода на този свят. Нужно ли е игото в живота? При сегашните условия на живота игото е необходимо. То води човека към мъчение, труд и работа. Понеже
към беседата >>
220.
С любов се взима
,
НБ
, София, 22.3.1919г.,
любов се взима, с обич се държи и с дух се крепи. Това е мотото, написано на вратата за Царството Божие. Досега всички искаха да вземат Царството Божие със сила, но не успяха. Отсега нататък вече всеки трябва да се освободи от този възглед, т. е. да се освободи от старата черупка на закона, от неговите окови, неговите възгледи. Царството Божие не със сила, а с Любов се взима. “Бог възлюби света, за да не погине всеки, който вярва в Него”. Когато се приеме, че Бог e възлюбил света, тогава става ясен и прочетеният стих. И тъй, първият тон в Живота е Любовта – с нея Животът започва. Имате ли този тон в себе си, ще имате и Радост. Изгубите ли го, явява се скръбта, която е признак на тази загуба, както при певците, загубили тона на песента си, изчезва хармонията на гласовете и песента не върви. Любовта е основен тон и основна Сила. Човек, който люби, е всесилен, той страх не знае. Любовта, за която ви говоря, е същата, която действа и у вас, но вие често мените тона й. Под думата “царство” се разбира простор, въплътяване, проявление на човешката душа. В това Царство всички членове, т. е. камъните, които го съграждат, са живи. Царството Божие не е нещо мъртво, не се състои от правила и закони, а от живи същества, които живеят в една непреривна връзка. Всеки дом е едно царство в миниатюр – бащата, майката и децата образуват едно малко царство. Когато има хармония и Любов между всички членове на семейството, това царство се изявява и членовете му вкусват неговите
към беседата >>
221.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
и се изпълваше с мъдрост; и благодатта Божия бе на него.“ Тук се изнасят две положения: растене в дух и мъдрост и благодатта Божия. – Кой расте в живота: детето или възрастният? – Детето. Наистина, растенето е същественото различие между детето и възрастния. Детето расте от ден на ден, и майката се радва, като вижда, как от парче месо се оформя голям, левент момък, или стройна, красива мома. При физическото растене частите на тялото трябва да се развиват съразмерно. Тогава се казва, че организмът е външно красив, силен и здрав. Във физическо отношение духът се проявява в сила, а мъдростта – в пластичност, т.е. в яки кости и здрави мускули. Значи, ако костите не са яки и лесно се трошат, а мускулите не са здрави, човек не е дошъл до мъдростта, за която Христос говори. Който не разбира смисъла на физическото растене в дух и мъдрост, казва, че смисълът на живота се заключава в яденето. Не е така. Не е достатъчно само да ядеш, но с приятност да ядеш; да си доволен и когато ядеш, и когато не ядеш; да си доволен от всичко, което ти е дадено. Ако ядеш и изпитваш неприятност, ти не живееш като съзнателен и разумен човек. И тъй, яденето, храненето е наистина важен житейски въпрос, но се изисква съзнателно отнасяне към него. Ето защо, всички партии, и в миналото, и днес, се занимават на първо място с въпроса за храненето. И буржоазните партии, и болшевизмът поставят въпроса за хляба на пръв план. Богатият иска да има повече патици, кокошки, агънца, да хапне и пийне с
към беседата >>
222.
Господ му рече
,
НБ
, София, 6.4.1919г.,
не е на мода да се казва, че Господ говори. Ако някой се осмели да каже, че Господ му говори, би се повдигнал цял спор. Окръжаващите ще му искат доказателства, да ги убеди, по какъв начин Господ му говори и какво му говори. Няма съмнение, че и Бог говори така, както и хората говорят. Под „говор” разбирам разумност. Само оня говори, който има разумна, права мисъл. В сегашния свят има хора с толкова деликатни и чувствителни души, че ако им дадете една монета, или друг някой предмет, който е бил свидетел на известни събития, по него те могат да видят всички събития на миналото, отпечатани върху тоя предмет. Те не само чувстват, не само възприемат, но чуват и думите, свързани с даденото събитие. В бъдеще, когато слухът и зрението на хората се усили, ще се убедят, че всичко около тях говори. Няма да се спирам да доказвам това, нямам свободно време сега. Нека остане тоя въпрос спорен. Когато някой параход потъва, няма време за спор. Човек трябва да бърза, да бъде смел, час по-скоро да влезе в първата спасителна лодка. Всеки човек, който иска да придобие някаква разумна философия, трябва да влезе в спасителната лодка. Само тая лодка ще го спаси. „И Господ му рече.” Имайте пред вид, че Бог говори на Ананий, на човек, който е готов да Го слуша. И аз говоря на хора, които имат отношение към Бога. Учителят говори само на своите ученици, с които разрешава известни задачи, защото и те имат отношение към него. Всички, които искат да се учат, имат отношение , към
към беседата >>
не е на мода да се казва, че Господ говори. Ако някой се осмели да каже, че Господ му говори, би се повдигнал цял спор. Окръжаващите ще му искат доказателства, да ги убеди по какъв начин Господ му говори и какво му говори. Няма съмнение, че и Бог говори така, както и хората говорят. Под „говор" разбирам разумност. Само оня говори, който има разумна, права мисъл. В сегашния свят има хора с толкова деликатни и чувствителни души, че ако им дадете една монета или друг някой предмет, който е бил свидетел на известни събития, по него те могат да видят всички събития на миналото, отпечатани върху тоя предмет. Те не само чувстват, не само възприемат, но чуват и думите, свързани с даденото събитие. В бъдеще, когато слухът и зрението на хората се усили, ще се убедят, че всичко около тях говори. Няма да се спирам да доказвам това, нямам свободно време сега. Нека остане тоя въпрос спорен. Когато някой параход потъва, няма време за спор. Човек трябва да бърза, да бъде смел, час по-скоро да влезе в първата спасителна лодка. Всеки човек, който иска да придобие някаква разумна философия, трябва да влезе в спасителната лодка. Само тая лодка ще го спаси. „И Господ му рече." Имайте предвид, че Бог говори на Ананий - на човек, който е готов да Го слуша. И аз говоря на хора, които имат отношение към Бога. Учителят говори само на своите ученици, с които разрешава известни задачи, защото и те имат отношение към него. Всички, които искат да се учат, имат отношение към учителите.
към втори вариант >>
223.
Нито тържик
,
НБ
, София, 13.4.1919г.,
път, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана.” Тоя стих е малко изтъркан. Сегашните хора страдат все от тържици. Всички сте запознати с устройството на тържиците и ги носите. Циганките носят кожени тържици, в които турят брашното си. Различни тържици има: за леща, за грах, за боб и др. Устата на тържика е всякога отворена. Той има голяма уста. Когато се туря сирене в него, устата му става по-малка. Има и железни тържици. Изобщо, светът е пълен с тържици. Ние взимаме думата „тържик” в идеен смисъл. Христос казва: „Не взимайте нито тържик, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана.” Причината за всички спорове в света е все тържикът. Заспиш някъде, вземат ти тържика, и ти започваш да го търсиш. Съществуват три вида тържици: материален тържик, сърдечен и умствен. Христос казва: „Който е тръгнал за Царството Божие, не му трябва тържик.” Който е тръгнал на път, не му трябват нито две дрехи, нито две обувки. Изобщо, той не трябва да работи с числото две, което е число на разединяване. Ако имате много идеи във вашия умствен тържик, взети оттук-оттам, мислите ли, че ще бъдете осигурени? Циганката трябва всеки ден да мисли, как да напълни своя тържик. В това отношение, днешната култура е култура на тържика. Всеки казва: Да имам къща, да имам имот, това-онова – тържикът ми да е пълен. Христос казва: „Който е тръгнал на път.” Пътят, това е честният труд, честната работа. – Кое
към беседата >>
път, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана." Тоя стих е малко изтъркан. Сегашните хора страдат все от тържици. Всички сте запознати с устройството на тържиците и ги носите. Циганките носят кожени тържици, в които турят брашното си. Различни тържици има: за леща, за грах, за боб и др. Устата на тържика е всякога отворена. Той има голяма уста. Когато се туря сирене в него, устата му става по-малка. Има и железни тържици. Изобщо светът е пълен с тържици. Ние взимаме думата „тържик" в идеен смисъл. Христос казва: „Не взимайте нито тържик, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана." Причината за всички спорове в света е все тържикът. Заспиш някъде, вземат ти тържика и ти започваш да го търсиш. Съществуват три вида тържици: материален тържик, сърдечен и умствен. Христос казва: „Който е тръгнал за Царството Божие, не му трябва тържик." Който е тръгнал на път, не му трябват нито две дрехи, нито две обувки. Изобщо той не трябва да работи с числото 2, което е число на разединяване. Ако имате много идеи във вашия умствен тържик, взети оттук-оттам, мислите ли, че ще бъдете осигурени? Циганката трябва всеки ден да мисли как да напълни своя тържик. В това отношение днешната култура е култура на тържика. Всеки казва: „Да имам къща, да имам имот, това-онова - тържикът ми да е пълен." Христос казва: „Който е тръгнал на път." Пътят, това е честният труд, честната работа. Кое спасява
към втори вариант >>
224.
Това учение
,
ИБ
,
БС
, София, 17.4.1919г.,
ядката на посланието. Думата престъпваима двояко значение. Например детето започва да пристъпва и каква радост усеща майката тогава – тя отива да съобщи на съседите си, че детето й пристъпва. Разбирате ли защо майката се радва? Детето й, което е ходило на четири крака като животно, започва да се изправя, т.е. пристъпва, а това радва майката. Апостолът казва: „Всеки, който престъпва и не пребъдва в Христовото учение, няма Бог, а този, който не престъпва, той е в Отца и Сина.” Вярвам, че мнозина посмяват да престъпват, но има двояко престъпление. Когато човек се разгневи, в душата му влиза омразата и той престъпва. Престъпи ли по този начин човек, той вече не може да пребъдва в Христовото учение. Христовото учение е Божествено, то е учение на Вечния живот, а не на човешкия, временен живот. Животът може да се раздели на три категории: животински, човешки и Божествен. Животинският живот е живот на постоянни мъчения, човешкият – на постоянен труд, а Божественият живот е на постоянна Любов или на блаженствата. Човешкият и Божественият принципи се сменят в душата на всеки. Например вие обичате някого – някоя ваша приятелка, давате й подаръци, каните я в къщи, приемате я добре, но един ден казвате: „Аз я намразих вече.” Как е възможно любовта да се превърне в омраза? Тази любов е човешка, любов на съображения. И днес всички домове, всички общества страдат все от такава любов. Ако сте богат или учен и влезете в някое общество, всички ви посрещат
към беседата >>
225.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
са двата полюса на човешкото битие. Под „дух” се разбира вечното, безсмъртното, а под „материя” – преходното, променливото. Човек неизбежно минава през живота на материята и живота на духа. във временния живот, т.е. в живота на материята, съществуват всички философски теории, всички противоречия и заблуждения. Противоречията водят към истината, но истината не е в тях. Който обича истината и живее в нея, той не се измъчва, не измъчва и другите; той не работи за пари. Който проповядва, че културата може да дойде чрез убийства, насилие и грабеж, е на крив път. Който е готов да убие своя ближен и да мисли, че с това внася свобода, той е на крив път. Той и себе си заблуждава, и окръжаващите. Мъже и жени, които се изнудват едни други, са на крив път. За такива хора Христос казва, че са лъжци и разбойници. Съвременните хора на XX в., наречени културни хора, си служат с една истина, която е милиони пъти далеч от действителната, от същинската истина, наречена Божествена. Изчислено е, че земята се намира на 92 – 93 милиона мили далеч от Слънцето. Такава част представя човешката истина от истината на слънчевите жители. Питам сегашните хора: Трябва ли да им се проповядва истината? Трябва ли да им се говори за Бога? Някои хора приемат, че Бог съществува, и Го проповядват. Други Го отричат. Обаче, и едните, и другите работят за пари. Това значи, че всички разбират истината от свое лично гледище. Докато стомахът е задоволен, животът ви е лек и приятен, и работите ви вървят
към беседата >>
- това са двата полюса на човешкото битие. Под „дух" се разбира вечното, безсмъртното, а под „материя" се разбира преходното, това, което постоянно се сменя. Следователно човек всякога минава през тези два живота - през живота на временното, гдето съществуват всички философски противоречия, заблуждения, и през света на безсмъртното, непроменливото. Тъй че животът тук на земята е живот материален, живот на заблужденията. На земята не съществува никаква истина. Човек, който обича истината, не се измъчва, не се изтезава, не проповядва за пари. Всеки, който убива брата си, за да донесе свобода на другите, всеки, който проповядва, че културата може да се насади чрез убийства, грабежи и насилия, е голям лъжец. Мъже или жени, които се изнудват, са лъжци. Следователно ние, съвременните хора на културата, хората на двайсети век, които живеем в слънчевата система и сме далеч деветдесет и девет милиона мили от слънцето, сме намалили истината деветдесет и девет милиона пъти от действителната и с такава истина си служим в света. Значи нашата истина е деветдесет и девет милионна част от истината на слънцето. Бих запитал съвременните хора защо трябва да им се проповядва истината? Едни казват, че има Господ, а други казват, че няма Господ. И едните, и другите проповедници обаче все за пари проповядват. Като казвам, че всички проповядват за пари, то значи, че всички разбират истината от свое лично, индивидуално гледище. Когато нам е приятно, когато сме охолни, когато стомахът
към втори вариант >>
226.
Кога се молиш
,
НБ
, София, 27.4.1919г.,
се молиш, влез в скришната си стаичка; и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно. И Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.” Мнозина запитват: Защо човек трябва да се моли? – Молбата, молитвата е съзнателен процес на работа. Някой пита: Може ли човек да не се моли? – Може – умрелите не се молят. Значи, всяко живо същество се моли. Аз ще разгледам молитвата като велик природен процес, а не както вие я разбирате. Както вие се молите, това не е молитва. Ако мълчанието на устата, или мърдането на устните е молитва, тогава и есенните окапали листа се молят. Всеки е виждал, как есенните листа, като падат на земята, се мърдат – движение има около тях. Обаче, всяко движение не е работа. Съзнателното движение е работа. Молитвата е съзнателен процес на човешката душа. Като се моли човек, душата му се проектира отгоре – надолу. Тя излиза извън себе си. Тоя процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живеем. Когато амебата простре крачето си, за да хване храната си, това е молитва. После тя свива крачката си, и храната влиза навътре. Когато се моли, човек трябва да се изказва точно, определено, да изрази мисълта си с малко думи. Всяка дума трябва да отговаря на съдържанието си. Ако изговаря думите метаболизъм, анаболизъм и катаболизъм, всяка от тях подразбира известно съдържание. Под метаболизъм разбираме химичен процес, който става в клетките, за да променят състава си. Процесът, при който клетката обработва неорганичната материя в
към беседата >>
човек трябва да се моли?" Молбата, молитвата е съзнателен процес на работа. Някой пита може ли човек да не се моли? Може. Умрелите не се молят. Значи всяко живо същество се моли. Аз ще разгледам молитвата като велик природен процес, а не както вие я разбирате. Както вие се молите, това не е молитва. Ако мълчанието на устата или мърдането на устните е молитва, тогава и есенните окапали листа се молят. Всеки е виждал как есенните листа, като падат на земята, се мърдат - движение има около тях. Обаче всяко движение не е работа. Съзнателното движение е работа. Молитвата е съзнателен процес на човешката душа. Като се моли човек, душата му се проектира отгоре надолу. Тя излиза извън себе си. Тоя процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живеем. Когато амебата простре крачето си, за да хване храната си, това е молитва. После тя свива крачката си и храната влиза навътре. Когато се моли човек, трябва да се изказва точно, определено, да изрази мисълта си с малко думи. Всяка дума трябва да отговаря на съдържанието си. Ако изговаря думите „метаболизъм", „анаболизъм" и „катаболизъм" - всяка от тях подразбира известно съдържание. Под „метаболизъм" разбираме химичен процес, който става в клетките, за да променят състава си. Процесът, при който клетката обработва неорганичната материя в себе си, се нарича „анаболизъм". Разлагането на живата материя в растението се нарича „катаболизъм". Човек се моли, когато има нужда. И ако в молитвата не се извършва някакъв
към втори вариант >>
227.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
прочетения стих замества сегашната дума „дух“. Идеите на старите и младите хора, когато се различават по форма, не се различават по съдържание, а когато се различават по съдържание, не се различават по смисъл, и най-сетне, когато се различават по смисъл, не се различават по същество. Тази разлика между млади и стари е естествена. Младите и старите, които наблюдават двете фази – изгряването и залязването на слънцето, имат две различни перспективи в живота. За едните светлината се увеличава, а за другите – намалява, следователно те не могат да гледат еднакво на света. Кажат ли хората, че се различават един от друг, аз правя следното сравнение: от изгрева на слънцето до обяд хората имат един вид идеи, а подир обяд, до залез на слънцето, имат друг вид идеи. Тъй че когато хората кажат, че се различават, аз питам: Какви идеи имат, идеи на изгряващото слънце или на залязващото слънце, сутринни или вечерни схващания? Има друга категория хора, на които идеите се различават от залез-слънце до полунощ и от полунощ до изгрева на слънцето. Има четири вида хора, които се различават по идеи. Двете категории спадат към виделината, а другите две – към тъмнината. Като говоря за виделина и тъмнина, подразбирам движението на земята в нейните отношения към съзнателния живот. Има ли движение, ще има и светлина, и тъмнина. А то се подразбира, че земята се движи към центъра, към слънцето. Към него тя се стреми. Движението значи Любов. Любовта движи всички същества. Когато известна
към беседата >>
228.
Светило на тялото
,
НБ
, , 11.5.1919г.,
Христос под думите: „Светило на тялото ти е окото“? Според съвременните схващания окото не може да бъде светило на тялото. Христос влага една дълбока идея в тази мисъл. Онези, които не са проучвали устройството на окото, малко разбират неговото естество. И аз казвам, че даже една хилядна част от устройството на окото още не е проучена. Ако аз бих се опитал да опиша окото, бих влязъл в стълкновение с всички учени хора. Първата функция на окото е да събира и да разпръсва лъчите; събира ги отвън навътре, а отвътре ги разпръсква. Когато този процес в живота се измени – ако започне да събира лъчите отвътре навън, а ги разпръсква отвън навътре, – тогава се ражда дисхармония в човешкия ум. Вие имате по две очи, и затова ще ме запитате: „За кое око говори Христос, за дясното или за лявото?“ И наистина, Христос не казва: „Ако очите ти са светли“, а казва: „Ако окото ти е чисто“. Оттук се вижда, че Христос говори за едно око, което е вътре, в центъра на мозъка. Това око не е, което наричат пинеален възел, а аз го наричам „око на душата“. Христос взима думата „око“ в единичен смисъл, като общ принцип, който включва всичко в себе си. Когато говорим за Бога, ние разбираме единица, която включва всичко в себе си. Когато говорим за тази единица разделена, размножена в себе си, разбираме всичките ѝ проявления в света. Хората тълкуват това подразделение различно; учените хора го наричат закони, причини и последствия, еволюция, мисли, чувствания и т.н. Христос казва, че
към беседата >>
229.
Гредата
,
НБ
, , 18.5.1919г.,
върху думите: „Ако окото ти е светло, цялото ти тяло ще бъде светло“. В това око има греда, която пречи на неговата чистота. Христос казва: „Извади гредата от своето око, за да може да виждаш ясно, та да извадиш сламчицата от окото на брата си“. Как да се извади тази греда? Под думите „греда“ и „сламка“ Христос разбира два противоположни принципа – принципи на отрицание в човешкия живот. Греда в окото си има този човек, на когото окото е съсредоточено във физическия свят, потънал съвършено в материята. Гредата – това е закон на противоречия. Под думата „сламка“ се разбира закон на постоянни промени. Христос взима два образа: греда и сламка. Гредата е издялана от дърво. Знаете ли кои дървета стават за греди? Най-хубавите греди стават от дъбови дървета, които се употребяват и за строеж на къщите. И ако проследите дъба, той живее в най-ниските места на земята; той е най-старият материалист, и затова неговата кожа е тъй напукана. Между бивола и дъба има известно съотношение. Биволът, като се напече, влиза в локвите, за да се нацапа с кал и да се разхлади, да не го хапят мухите. Що е топлина? – Тя е символ на Любовта. Следователно хора, които имат разположение към Любовта, влизат в локвите да се накалят, та да не ги хапят мухите. Те са съобразителни хора. Като мине някой стършел покрай вола, той веднага дига опашка и бяга. Биволът не прави такова нещо. Мине ли покрай него стършел и подсвирне, биволът напуща нивата, отива, та се скрива в някое блато. Може
към беседата >>
230.
Трапезата на Новия Завет
,
НБ
, , 25.5.1919г.,
стих, „без смисъл“ и „без съдържание“, подобен на едно обикновено камъче, което държи богатството си не вънка, а вътре. Аз взимам думата „митар“ в съвременния език в смисъла на прости хора. Бедният и грешникът са двама братя. Бедният е лишен от пари, от злато, следователно няма средства, а богатият използва всякога бедния за работа. Грешният е човек, лишен от Мъдрост, от знания, затова и греши. Простите хора аз наричам банкери. А съвременните банкер наричам бирници: по 5%, 10% – колкото могат, събират данъците. И бирниците днес събират данъка. Всички тези митари и грешници дошли и насядали на трапезата при Христа. Може да запитате: „Как е възможно такъв Учител да позволи на подобни хора да сядат заедно с Него на трапезата?“ Под думата „трапеза“ аз разбирам училище, но не старото училище, стария завет на Мойсей, а новата школа на Христа. Христовите ученици представляват първите ученици на новото училище, на новия завет. Митарите и грешниците представляват старата култура, старото учение, Мойсеевия закон. Нима всички деца, които влизат в училището, са все учени? – Повечето са прости и невежи. Колко деца има в училище със скъсани дрешки и панталонки, но се учат много по-прилежно от синовете на богатите хора. Следователно тия митари и грешници са ученици, които са дошли да учат новото учение. Съвременните християни, като не разбират дълбокия смисъл на това учение, са разделили църквата на грешници и праведни, на действителни членове на църквата и оглашени.
към беседата >>
231.
Отхвърленият камък
,
НБ
, , 1.6.1919г.,
да има в един отхвърлен камък? Ще ме запитате: „Какво съдържание, каква философия има в един отхвърлен камък?“ Такива изоставени камъни има днес с милиони в България. При граденето на всяка къща изоставят много такива камъни. Нещастието се състои именно в това, че има много изоставени камъни, и те представляват спънка в живота. Като прочетете цялата глава, ще разберете съотношението, което съществува между прочетения стих и останалите стихове и ще разберете защо са казани тези думи. Ако нямаше зидари, не би се говорило за този камък, тъй че зидарите са виновници. Като градят някоя къща, зидарите събират камъни, разчупват ги и затова има изоставени камъни. Следователно под „камък“ разбираме процес на градеж. Онези, които се занимават с положителните науки, казват, че всички неща трябва да бъдат видими, осезаеми, реални. Обаче не всички осезаеми или доказани неща са верни или реални. Има хиляди неща в света, които не са доказани, а са верни. Има хиляди философи в света, за които нищо не се знае, но това, което те са казали, е право. Има и много такива, за които светът знае, че съществуват, но тяхната философия не е права. Като чета някоя философска книга, аз свалям 50% от истинността ѝ, после изваждам още 25% и само върху останалите 25% разсъждавам. Числото 25 за мене е съдържателно число, то е закон, с който меря всички неща. Може да ми възразите, че дните и нощите се мерят с един цикъл от 24 часа, но всъщност земята не прави своите обръщения в 24 часа
към беседата >>
232.
Гърбавата жена
,
НБ
, , 8.6.1919г.,
живота е да се представи истината в нейната действителна форма. Има истини реални и отвлечени, или положителни и отрицателни. Ако се движите по цевта на целзиевия термометър, отдолу нагоре, както се повишава температурата, вие ще имате положителна истина, но движите ли се отгоре надолу, ще имате отрицателна истина. В първия случай топлината ще се увеличава, а във втория случай ще се намалява. Ще кажете: „Какво от това, дали се увеличава или се намалява топлината?“ – Това нещо е от голямо значение. В природата само чрез топлината се произвеждат всички растителности и всички плодовити дървета. Този закон е верен и за човешкия ум и сърце. Думата „топлина“ превеждам с думата „благородни чувства“. Най-благородните мисли, чувства и действия се раждат от топлината. Ще ме попитате: „Какво отношение има това, че Христос е положил ръцете си върху тази жена?“ – Жената е основа в света. Светът не може да съществува без жени. Ако можеше светът без жени, Господ не би ги създал. Някои ще ми възразят, че Господ е направил най-напред Адам. Да, но кой Адам? Който бе направен от пръст ли? Господ създаде мъжкия и женския пол заедно. Мъжкият и женският пол подразбират една противоположност в света, но и това разногласие е велика наука. Христос искаше да постави тази жена на нейната висота. Тази жена беше гърбава. Какво означава гърбицата? Тя беше сгърбена по мисли, чувства и действия. Върху тази жена Христос положи ръцете си. Ръцете означават великото и възвишеното в света.
към беседата >>
233.
Учител и Господ
,
НБ
, София, 15.6.1919г.,
и „Господ“ нямат нищо ново, те са толкова обикновени. Но в света, тези две думи – „учител“ и „господар“ – са две противоположности. В българския език с думите „господар“, „господин“, „госпожа“ или „госпожица“ се именуват хора, които са господари на положението, които са управляващи, високопоставени лица. Обаче в първоначалния език тези две думи означаваха два велики принципа, които съграждат човешкия живот. Ще трябва да се определи положението на учителя и на господаря, който в този смисъл е взет като Господ. Думата „Господ“ в първоначалния език е употребена в множествено число и е означавала господари. Първият принцип „Учител“ има отношение към човешкия ум и воля, а вторият принцип „Господ“ има отношение към човешкото сърце и душа. Имайте предвид, че в това, върху което ще ви говоря, всяка дума има особен смисъл. Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят тъй, както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответстват. Следователно, като се говори за добродетел, например, трябва да произведете вибрации, съответни на добродетелта, и тогава ще разберете съответния смисъл на тази дума. Само така ще имате една обективна, реална истина, или истина, която се изявява в живота. В света има и неизявени истини. Земята е пълна с богатства, скрити в центъра ѝ, но те не ви интересуват, защото не са изявени. Вас ви интересуват богатствата в касите на
към беседата >>
234.
Призваха Исуса
,
НБ
, София, 19.6.1919г.,
на Земята най-приятните, най-тържествените неща са обредите на сватбата. Аз искам да поразясня малко вътрешния принцип, вътрешното значение на сватбата, защото във вашия ум тя има съвсем друго значение. Според вас сватбата означава събиране, оженване на двама души – мъж и жена, като предварително ги сгодяват с участието на свещеник, който изпълнява няколко молитви, след което надошлите гости ядат и пият. Тези веселби се продължават един-два дни, след което гостите се разотиват, а младоженците остават сами. Това е външната страна на сватбата, която и вие най-добре разбирате. Обаче под думата сватба в дълбок смисъл се разбира започване на нов Живот. Тази дума произлиза от старосанскритски език, от корен, който означава „това, което става и се проявява като съзнателен Живот”. Сватбата е процес, който извежда човека от едно състояние и го води в друго, т.е. излизане от един живот и влизане в друг, при което се напущат старите идеи и се заживява с нови. Забележете, че на тази сватба беше поканен Исус и Неговите ученици, така че на нея присъства един от най-великите Учители. Тази сватба стана принцип, който в бъдеще да определя какви да бъдат и как трябва да стават сватбите. В бъдеще на всяка сватба трябва да присъства Исус със своите ученици, но не Исус като човек, а Неговото Учение. Няма да се спирам да обяснявам в какво се състои Христовото учение, защото то може да се изрази накратко в двата велики закона: обичай Господа Бога твоего с всичката си душа, сърце,
към беседата >>
235.
Малкият закон
,
НБ
, София, 22.6.1919г.,
малки заповеди, големи и малки закони. Христос казва: „Който наруши една от най-малките заповеди или закони, най-малък ще се нарече в Царството Божие, а който изпълни закона, най-велик ще се нарече“. Имайте предвид, че тези закони, за които говори Христос, не се създават, а вечно съществуват, и всяка култура, всяко мирово проявление се дължи на тях. Според разбирането на тия закони, такъв е и нашият морал. Съвременните философи казват, че схващанията на хората за нещата са относителни, според техните понятия. Това отчасти е вярно, но ако нашите разбирания са слаби, това не показва, че в света не съществуват абсолютни закони, които регулират отношенията на хората. Правото във всички векове е Право; Доброто във всички векове е Добро; Любовта във всички векове е Любов и т.н. Ние може да имаме различни разбирания за Доброто, за Правото, за Любовта, но те ще бъдат по отношение на нас, а не по отношение на великата вселена, която съдържа всичко в себе си. Злото започва оттам, отдето започват малките закони. Ние може да мислим, че всички стадания се явяват като резултат от нарушение на малки и големи закони, обаче аз няма да обяснявам подробно причините и последствията при нарушението на един закон. Това е обширен въпрос, по който са писани много трактати. Аз ще се спра само върху две положения, върху малките и големите положения на великия закон. В една от своите беседи Христос казва, че неверният в малкото е неверен и в многото, и верният в малкото е верен и в
към беседата >>
малки и големи заповеди, малки и големи закони. Христос казва: „Който наруши една от най-малките заповеди или закони, най-малък ще се нарече в Царството Божие, а който изпълни закона, най-велик ще се нарече." Имайте предвид, че тези закони, за които говори Христос, не се създават - те вечно съществуват и всяка една култура, всяко мирово проявление се дължи на тях. Съвременните философи казват, че схващанията на хората за нещата са били относителни според техните понятия. Това отчасти е вярно, но ако нашите разбирания са слаби, това не показва, че в света не съществуват абсолютни закони, които регулират отношенията на хората. Правото във всички векове е право, доброто във всички векове е добро, любовта във всички векове е любов и т.н. Ние може да имаме различни разбирания за доброто, за правото, за любовта, но те ще бъдат по отношение на нас, а не по отношение на великата вселена, която съдържа всичко в себе си. Ние може да мислим, че всички страдания се явяват като резултат на нарушение на малки и големи закони, обаче аз няма да обяснявам подробно причините и последствията при нарушение на един закон, защото това е обширен въпрос. Аз ще се спра само върху две положения - върху малките и големите положения на великия закон. В една от Своите беседи Христос казва, че невярното в малкото е невярно и в многото и вярното в малкото е вярно и в многото. Някой казва: „Този закон е малък, защо да го изпълнявам? Аз ще изпълня големите закони." Не, човек, който не е готов да
към втори вариант >>
236.
Старият книжник
,
НБ
, София, 29.6.1919г.,
книжовник по две негови качества: той изважда от съкровището си ново и вехто. В прочетения стих Христос вмята думите: „Който се е учил за Царството Божие“. Под „Царство Божие“ в широк смисъл Христос подразбира всички ония велики закони, които направляват човешкия живот, защото всичко в природата е тясно свързано с човека, и човек е тясно свързан с природата. Всички явления или сили в света, които наглед като че нямат нищо общо с нашия живот, ние ги наричаме физически или неорганически. Всички тези сили обаче имат съотношение не към личния, а към колективния човек. В такъв случай изваждането на новото и вехтото от съкровището има известен смисъл. Вехтото означава миналото, а новото – бъдещето. Вехтото означава погрешките на човека, а новото – това са благата, които му се дават. Ученият книжник, който изучава природата и живота на хората, намира стари неща, погрешки на хората, и внася нещо ново в света. Следователно, в такъв смисъл, ние може да определим положително и добрините, и злините, които произтичат като резултат от тия последствия на миналото. Тъй че вехто е всяко нещо, което е в дисхармония, т.е. износено, негодно за работа. Онази материя, която е изгубила силата си, считаме я за негативна, т.е. като такава, в която не може да се прояви никаква сила. Всеки от вас е изпитал тези две състояния в себе си: да вади ново и вехто от съкровището си. Когато човек изгуби вътрешното равновесие между сърцето и ума си, той започва да изважда вехтото и с
към беседата >>
237.
Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
съществува вътрешна връзка. Вие трябва да се стремите да премахнете условията, които препятствуват за заякчаване на тази връзка. Всеки от вас трябва да работи -искрено върху себе си и, като работи, да счита, че работи за всички и че всички работят за него, То е Божествен закон, който трябва да работи и в нас. Окултната наука го нарича „Висш аз", но по-право е да се каже „Божествена душа". В нея са вложени всички условия за нейното развитие, а когато е образувана връзката, всички способности и чувства растат. Допуснете, че имате градина насадена с пиперки и зеле, може ли да култивирате този зеленчук без поне малка вадичка за напояване? Може да поседите всякакви семена, но, ако някой ви лиши от вадичката, напразно ще се трудите. Всеки от вас трябва да има такава вадичка. Имате ли я, всичко ще прорасте, нямате ли я, никакъв плод не очаквайте. Много вярвания и много философии пропадат именно по липса на такава вадичка. Може ли да узнаете дали имате вадичка ? Може. Трябва да почувствувате присъствието на Висшето аз, на Божествената душа у вас, да почувствувате готовност поне веднъж в неделята или в годината да се пожертвувате за всички. И Христос казва: „Който изгуби живота си за благото на другите, той ще намери своя живот". Това е точният превод на думите Христови, и в тях се крие същността. В състоянието, в което вие по настоящем се намирате, тази връзка не е още образувана, и вследствие на това, вашата низша душа, низшето аз, низшият манас, както го
към беседата >>
238.
Мировата Любов
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
беседа ще бъде Мировата Любов. Аз употребявам тази дума в малко по-обширен смисъл, отколкото обикновено се разбира. Може да запитате какво общо има с нас Мировата Любов. Отговарям: същността на Живота - това е Мировата Любов. Любовта е която носи условия за Живота, тя е главният стимул на Земята, т.е. идеал, към който всички се стремим. А самият Живот пък, за да се изрази в пълнота, подразбира свобода на действия. Той се развива в четири посоки: в обществена, политическа, културна и духовна. Това са области на една и съща реалност. Под думата Любов аз не разбирам онази обикновена любов, която изгасва като въглен във водата. То не е Любов. Истинската Любов е въглен, който никога не изгасва. И който разбира смисъла на този жив въглен, той е разбрал смисъла на земния живот. Затова именно и древните мъдреци, и старите алхимици са се стремили да изучат и са схванали същината на този жив въглен. Ония, които не са запознати със свойствата му, казват, че Любовта изгаряла човека. Да, има предмети, които изгарят, но има пък и такива, които не изгарят; както има метали, които се окисляват, и други, които не се окисляват, т.е. горят без да изгарят и затова ги наричат "благородни метали". Вие може да ми зададете друг въпрос: "Какво ни интересува нас някакъв идеал, когато се намираме в такива лоши условия на живот?" Но аз пък ще ви попитам можете ли да докажете действително, че условията на живот са лоши? То е само предположение. В Живота има толкова лошавини, колкото и
към беседата >>
239.
Обяснение върху обстановката на залата за събрания
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
си обстановката на стаята, тъй както си е. Това са неща наредени по известен закон. Всяко нещо тук има своя смисъл, нищо не е излишно. Виолетовата краска над вратата показва, че трябва да бъдете силни; зелената иска от вас да се развиете в Божията добродетел ; розовата — сърцето ви да е изпълнено с любов; синята — умът ви с вяра; портокалената означава проявление на физическия живот. Тази картина с концентрични кръгове показва пътя на развитие на човешката душа, първоначалния произход на човека — как той е започнал живота си. Другата картина — пентограмата — показва човека в сегашното му състояние — пътя, по който е минал. Образът на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа, Човек е тръгнал от добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате, е райското дърво; после съгрешил, минал през мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал чрез любовта и влязъл в спасението. След това ще се възкачи през пътя на правдата, посл ще слезе в пътя на истината, и тогава веч ще се съедини с Бога. Добротата, мъдростта, любовта, правдата и истината — това е пътят, през който човек се възкачва. Надписът на пентограмата е: В изпълнение волята на Бога чрез любовта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез мждростта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез правдата е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез добродетелта е силата на човешката
към беседата >>
си обстановката на стаята, тъй както си е. Това сѫ нѣща наредени по извѣстенъ законъ. Всѣко нѣщо тукъ има своя смисълъ, нищо не е излишно. Виолетовата краска надъ вратата показва, че трѣбва да бѫдете силни; зелената иска отъ васъ да се развиете въ Божията добродѣтелъ; розовата — сърцето ви да е изпълнено съ любовь; синята — умътъ ви съ вѣра; портокалената означава проявле- ние на физическия животъ. Тази картина съ концентрични крѫгове показва пѫтя на развитие на човѣшката душа, първоначалния произходъ на човѣка — какъ той е започналъ живота си. Другата картина — пентограмата — показва човѣка въ сегашното му състояние — пѫтя, по който е миналъ. Образътъ на Христа, който виж- дате тукъ, прѣдставя сегашното стремление на човѣка да се приближи къмъ Христа. Човѣкъ е тръгналъ отъ добродѣтелитѣ нагорѣ, влѣзълъ е въ рая: дървото, което виждате, е райското дърво; послѣ съгрѣшилъ, миналъ прѣзъ мѫдростьта, която се добива чрѣзъ изпитание; а най-после миналъ чрѣзъ любовьта и влѣзълъ въ спасението. Слѣдъ това ще се възкачи прѣзъ пѫтя на правдата, послѣ ще слѣзе въ пѫтя на истината, и тогава вечъ ще се съедини съ Бога. Добротата, мѫдростьта, любовьта, пра- вдата и истината — това е пѫтьтъ, прѣзъ който човѣкъ се въз- качва. Надписътъ на пентограмата е: въ изпълнение волята на Бога чрѣзъ любовьта е силата на човѣшката душа; въ изпълне- ние волята на Бога чрѣзъ мѫдростьта е силата на човѣшката душа; въ изпълнение волята на Бога чрѣзъ правдата е силата на човѣшката душа;
към втори вариант >>
240.
Правият път
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1919г.,
царство живял велик мъдрец. При него дошли двама ученици да се учат на великата Мъдрост, която той преподавал на света. Желанието на единия ученик било: учителят да му покаже начин, чрез който да може да става голям, сиреч да може да увеличава ръста си според желанието си, за да бъде видим от всички. Учителят изпълнил желанието му. Ученикът започнал да увеличава ръста си, да става голям. Този ученик се движел в света, всички го виждали, но той не можел да влезе в ничия къща, да се разговаря с хората, защото те били много дребни, а той – много голям. Пожелал да се върне назад и да стане малък, но не могъл и си останал голям. Съзнал, че това го прави много нещастен, и се върнал при своя учител, оплакал му се, но последният му казал: „Няма какво, ще носиш славата на своето величие.“ Другият ученик пък поискал от учителя си да го научи на изкуството да става малък според желанието си. Учителят му поверил тази тайна. Ученикът започнал да се смалява, колкото желал. Ставал малък, невидим за хората, но с това станал и много нещастен. Когато поискал да се завърне назад, не могъл и си останал малък. Вие, които ме слушате, спадате към тези две категории ученици – вашите желания и стремежи са като на тези двама ученици. Една аналогия: големите на ръст са грешните хора в света, ония, които владеят много земи, много къщи, много пари; малките на ръст са праведните, светиите, които са невидими за другите хора. Едните и другите живеят за себе си, имат едностранчиви разбирания
към беседата >>
241.
Разбиране и прилагане
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1919г.,
от Своите беседи е казал: „Ако Ме любите, ще опазите Моя закон.“ Разбирането има отношение към ума, а прилагането – към сърцето. Ако промените местата на тези две думи и поставите прилагането в ума, а разбирането в сърцето, с това изменяте реда на нещата, защото мислите могат да се развиват и растат само в ума, в мозъка, а прилагането и чувствата – само в сърцето. Сърцето е почва, свят за нашите добри желания. Добрите мисли и желания растат в ума и сърцето тъй, както растенията по лицето на Земята. Като влезете един ден в по-висшия свят, в света на мислите, ще разберете, че мислите, които сега се образуват, имат свои форми-разклонения: клончета, листа, цветове и плодове; тъй че всяка мисъл в своя краен развой и пълнота ще се оформи, ще стане жива. Например нашият образ, тялото, което сега носим, това са мисли, които Бог е създал преди милиони години и в които сега ние живеем. Нашите тела не са нищо друго освен мислите на Бога. Прав е тогава стихът на Евангелието, който казва: „Вие сте храмове Божии.“ Ако нашата мисъл е Божествена, ние живеем в Божествения храм. Думата храм в Евангелието има различно значение от онова, което ние схващаме: храм означава чистота, святост, условия, при които човешката душа може да расте, да се развива в познаване на Бога и Неговата Любов. Смисълът на нашия земен живот е само в познаване на Божията Любов и на Божията Мъдрост. Ние сме събрани тук, за да се опознаем, защото още не се познаваме. У вас има желание да се опознаете, но
към беседата >>
242.
Живот вечен
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1919г.,
под думата свят се разбира външната страна на проявлението – това, което е оформено, което има форма, съдържание и смисъл. Бог толкова възлюби света, щото даде Разумното слово, Своя Син, за да спази реалността на нещата, да не се развали вътрешната хармония. Този стих има съотношение към вас – вие вътре в себе си сте един свят, който Господ е възлюбил, та праща Словото Си, за да не би вашият живот – вашите мисли, желания и стремежи – да се развали и всичко това да отиде нахалост. И когато се говори, че човек трябва да бъде спасен, подразбира се, че не бива да се разваля онова, което Светлината е създала. В стиха се крие велика мисъл. Ще си послужа с една аналогия, за да направя мисълта си по-ясна. Допуснете, че две червейчета се срещнат и се допрат едно до друго – каква приятност може да извика тази им среща в съзнанието, което те имат? Мислите ли, че те схващат живота и отношенията в него тъй, както вие ги схващате? Не, тези червейчета, като се срещнат, побутнат се, всяко си проправи път и се разминават; после те пак се срещат и разминават. Дойдат ли техните интереси в стълкновение, минават през други пътища и така се разминават. Когато ме попитате как да примирите своите интереси с интересите на другите, ще ви посъветвам и вие да хванете разни направления в граденето на вашите дупки – един в една посока, а друг в друга. Под дупка разбирам вашите къщи. По отношение на висшия живот вашите къщи са дупки. Материята, в която сте заровени, която за вас е толкова
към беседата >>
243.
Методи за лекуване
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1919г.,
се лекувате, затова ще ви дам някои методи. Някой от вас е болен от неврастения или е духом неразположен; нека направи една малка разходка до близката градина или гора, да се обърне към изток и да подпре гърба си на някое дебело дърво, било то бряст, дъб или бор, като тури дясната си ръка отпред на гърдите, а лявата отзад на гърба; в едно малко съзерцание да започне да мисли за влиянието на дървото. Няма да се минат 5, 10, 15 минути или най-много един час и неговото настроение ще се измени – той ще почерпи от дървото известна сила, ще стане обмяна между неговия магнетизъм и магнетизма на дървото и ще почувства известно подобрение. Да иде при това дърво един, два или три пъти и то ще го излекува. Това е един природен начин на лекуване. В старо време хората така се лекуваха. Някой старец си вземе тояжката и отива при някое дърво, подпре гърба си на него, а които го гледат, си казват: „Този старец защо ли подпира това дърво?“ Старецът не подпира дървото, а дървото подпира него. Старецът казва на дървото: „Днес хората са големи егоисти – нищо не дават; ти можеш ли ми даде малко от своята енергия, за да се освежа?“ Втори метод за лекуване, пак ако сте неразположени, страдате от неврастения – лятно време, когато житото започне да зрее, идете в някое село, поискайте позволение от селяните да обиколите няколко пъти нивите, да минете през житата; като изходите 1-2 километра, съсредоточете мисълта си в живота на житото. След един час ще чувствате голямо облекчение. Ако
към беседата >>
244.
Продължение на въпросите и отговорите (Методи за лекуване)
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1919г.,
на дърветата с цел да се лекувате, добре е да стоите от 5 до 30 минути облегнати с гърба си, а главата ви да бъде малко наклонена. Когато стоите на камък, трябва да стоите около 1-2 часа. Хубави места за лекуване са каменистите, защото като стоите върху камъните, намагнетизирвате се. Такива камъни има например в Арбанаси. Те трябва да са ръбести, защото през ръбовете им ще изтичат магнитните сили. Камъните са особено лековити през септември. Червените коне също имат много магнетизъм, затова язденето върху тях е добро. Когато се правят слънчеви бани, добре е да сте облечени в бели или яснозелени дрехи – тези цветове са хубави. Важно е изпотяването. Ако сте на открито място, завийте се с тънка мушама. Когато се лекувате по този начин, трябва да съсредоточите мисълта си, да се излекувате направо от Природата. Ако стане нужда да викате лекар, не викайте такъв, който да не е в хармония с вашите сили. Инжекциите, които правят лекарите, не са толкова полезни. Ако ви дойде някоя болест, тя е за изпитание. Затова, макар и да страдате, издръжте си я, за да закалите характера си. Страданието от болест е в реда на нещата. Не издържите ли болестта, ще ви дойде друго страдание. – Какви трябва да бъдат отношенията помежду ни и към по-слабите икономически? – Защо не е възможно днес да реализираме комуната? – На тези два въпроса няма да ви отговоря, защото не искате да ги разрешите. – Какво би трябвало да направят родителите, когато видят, че синът или дъщеря им притежават
към беседата >>
245.
Правилното разбиране на индивидуалния, обществения и духовния живот
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1919г.,
индивидуалния, обществения и духовния живот на човека, не и за политическия, защото той е външна дреха и защото, като разберете трите първи вида живот, вие ще разберете и политическия. Жена, която ражда деца, знае как да си приготви пелените, как да ги ушие. Аз уподобявам политическия живот на пелени. Вложете в душата си следната мисъл: „Планът на вашия сегашен живот е предвиден още преди 250 милиарда години и този план вие не можете да измените.“ Той ще се измени сам по себе си в следващото ви слизане на Земята. Всички ваши съвременни нещастия, несполуки и неразбирания се състоят в това, че вие си правите все нови планове за живота. Престанете да правите това. Схемата на сегашния ви план на живот седи в Добродетелта, която ще се прояви чрез вашия физически живот – вашето тяло. Последното ще развие всички сили, всички елементи, всички възможности, които ще дадат форма на човешкия дух, форма на неговите прояви – Добродетелта. И тъй Добродетелта представя Земята в нейното твърдо състояние. В духовния свят под твърдо състояние се подразбира всякога резултат, добрите последствия. Правдата представя водата на Земята – каквото е водата по отношение на твърдата почва, такова е отношението на Правдата към човешкия живот, защото тя е, която смекчава твърдите тела. Хората, които са се озлобили, втвърдили са се, защото нямат Правда. Жена или мъж, които имат Правда, се смекчават. Дайте на един човек право – не въображаемото, а същественото, което той търси и което му се
към беседата >>
246.
Космичната Обич
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
Космична Обич, на пръв поглед може да ви се види странно и да се запитате как е възможно обичта да бъде космична. - Може. Аз употребявам тази дума в много широк смисъл. Думата Любов употребявам в смисъл на енергия, която излиза от Центъра на вселената и отива към периферията, а думата Обич употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към Центъра на Битието. Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а Обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда. Когато говорим за култура, обществен, политически и духовен живот, подразбирам Обичта, проявена в своята велика дейност, т.е. тя представя един съзнателен процес, който става индивидуално във вселената. Ще ви моля за момент да оставите своите възгледи, каквито и да са те, и да разсъждавате с мене заедно, без да критикувате. Ако искате да се ползвате, поставете се в положението на фотография, която възприема картините вярно както са, а после критикувайте. Ако се поставите предварително на критична почва, вие ще възприемете нещата невярно, а от това и критиката ви ще бъде неразумна. Аз говоря за Обичта, защото тя е необходим елемент за всекиго от вас. Всеки, който иска да бъде здрав и щастлив, трябва да разбира вътрешната сила на Обичта. Мнозина говорят за Любов и Обич, но ги смесват. Любовта твори, а Обичта съгражда. В много случаи, обаче, Любовта и разрушава. Котката изяжда мишката от любов, защото тя тъй разбира и проявява процеса на любовта. При това вие знаете как я
към беседата >>
247.
Методи за приложение
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
в нещо, не знаете кой път в живота да хванете, не знаете кое учение е право, за да го възприемете – дали православното, или евангелисткото, дали учението на Библията, или науката; изобщо в борба сте. При такива случаи кажете на ума си: „Аз искам да бъда добродетелен!“, и свийте юмрука си. Ако у вас се роди някакво противоречие, това е спор, който става между интелигентните духове вътре във вас. Свийте юмрука си и кажете: „Аз искам да бъда добродетелен!“ Поуспокоите се малко, дохожда изново борбата, този спор. Пак свийте юмрука си и кажете: „Аз искам да бъда добродетелен!“ При всяко казване на тези думи – един, два, три или повече дни, месеци или години – у вас ще се прояви една Божествена светлина, умът ви ще започне да се разсветлява. Това значи да бъдете добродетелни в Бога. Когато Христос казва: „Аз съм Пътят“, подразбира се: Аз съм Добродетелта – пътят, по който можеш да ходиш в безопасност. Някой път условията в живота ви така се стекат, че като започнете някаква работа – не ви върви. Започнете друга. Децата ви умират, къщата ви се събаря, приятелите ви гонят и вие се слисате – не знаете какво да правите. Стиснете юмрука си и кажете: „Аз искам да бъда справедлив!“ Продължавайте така месец, два или година и ще забележите как тези неща започват да отстъпват. Когато свиете юмрука си, всички мъчнотии се побеждават, и то много лесно. Вие сте стари философи, съмнявате се и си казвате: „Не зная дали, като свия юмрука си, ще успея.“ Щом търсите Правдата, ще
към беседата >>
248.
Начин за себеконтрол
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
да зная какво мислите да вършите през тази година до идната, по това време. – Да работим за Господа, да се повдигнем духовно и всичките ни работи да са извършени с Мъдрост. – Това е хубаво, но искам да бъдете естествени и да имате ясно понятие за работата. Ако попитате някой ученик какво иска да прави, ще отговори: „Искам да уча.“ Когато ви питам и вие отговаряте: „Искаме да работим за Господа“, вие трябва да постъпите като ученика, който като каже: „Искам да уча“, като се породи в него това желание, търси училище да започне работа. След като намери и постъпи в училището, ученикът казва ли: „Аз се моля училището да ми даде съзнание да се уча“? Не. Като е влязъл вече, той трябва да има волята да се учи. Училището може да му нареди предметите, които трябва да учи, и да му даде само разяснения върху тях. Той трябва да има в себе си воля да учи. Виждам, вие имате желание да вършите Волята Божия, но се питате как. Ще ви покажа как да я вършите. Ще започнете с геометрията – ще се научите да чертаете. Ще начертаете равностранен триъгълник, голям най-много 50 см, но не по-малък от 10 см. Вътре в него ще начертаете още два по-малки равностранни триъгълника. Големината им ще бъде според страните и полетата: 10 см 5 мм 20 см 10 мм 30 см 15 мм 40 см 20 мм 50 см 25 мм На страните им ще напишете, както тук е показано. Триъгълника ще поставите някъде в стаята или ще го носите в бележник в себе си и всяка вечер, преди лягане, ще отбелязвате по страните му точици със съответни
към беседата >>
249.
Беседа по нарядите
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1919г.,
има много, но Пътят към посвещение е един. Нарядите, които ви давам, са методи в този път. Трябва да схванете вътрешния смисъл на всеки наряд и да го изпълнявате точно – само тогава ще се свържете с течението на Бялото Братство. В Божествения свят ви наричат немирни деца – искам през тази година да покажете, че вече не сте такива, като всеки изпълни точно наряда, който ще вземе. Мнозина започват с усърдие, но по средата на годината спират. Онези, които пропуснат да изпълнят поетия наряд, ще бъдат философи за Земята, а простаци за Небето. Такива ще трябва да поставят черна точка в триъгълника и да я умножат с две. А онези, които изпълнят наряда, ще бъдат герои и ще бъдат благословени. И великите хора много пъти са имали несполуки, но са полагали усилия и са успявали. И вие, ако положите такива усилия, ще научите един велик закон, който работи за благото на човечеството. И в тази работа, както в други, трябва да си послужите с три неща: чрез тялото си ще познаете цялата Вселена, чрез волята си ще направите да работи за вас цялата Вселена, а чрез ума си ще накарате есенциите на целия свят да работят за вас. Наряди дадох два за избор – един голям и друг малък: голямата воденица иска много вода, малката – малко вода. Всяко издаване на тайна разваля. Но щом нарядите са станали известни на всички, нека всеки си избере един от тях, който си иска – първия или втория. Големия дадох на първите, като учени, чрез жребие – Господ да ги учи и оправи; малкия дадох на
към беседата >>
250.
Втори наряд за 1919/20 г.
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1919г.,
ще имате за наряд работа по изучаване на Новия Завет от Библията по следния ред: Целия Нов Завет ще прочетете по един път на три месеца или, с други думи, четири пъти през цялата година. Ще започнете от 21 септември, неделя. Книгите ще се четат според реда, по който са дадени в Библията, като се започне от Евангелието на Матей. През първото четене ще се чете само десетият стих от всяка глава, като този стих бъде вписван изцяло още през същия ден в една тетрадка. Целият Нов Завет има 27 книги с общо 260 глави, така че за три месеца се падат средно на ден от две до три глави, чиито десети стихове ще прочетете и запишете на тетрадката. През второто тримесечие ще четете и записвате в тетрадката по същия начин шестите стихове, през третото тримесечие – седмите стихове, а през четвъртото – дванадесетите стихове. Ако имате време, ще прочетете и цялата глава, но определените стихове непременно трябва да прочетете и запишете. По този начин от всяка глава ще прочетете и запишете по четири стиха от всяка глава на Новия Завет, като ще размишлявате по тях. Ставане от сън – всеки ден най-късно половин час преди изгрев слънце трябва да бъдете на крак, готови за работа: умити, облечени, тихи, спокойни, с мир на духа си. Ден на пост ще бъде четвъртият петък от всеки месец – постенето ще започва в четвъртък след залез слънце и ако е 24 часа, ще трае до петък вечер след залез слънце, а ако е 36 часа – до събота след изгрев слънце. Като правило дължината на поста се определя
към беседата >>
251.
Първи наряд за 1919/20 г.
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1919г.,
1919 г. През тази година ще имате за наряд работа по изучаване на Библията по следния ред: В една торбичка ще поставите листчета, на които да са написани всички заглавия на книгите от Библията от Стария и Новия Завет: Битие, Изход, Левит и пр. Ще започнете наряда от 21 септември 1919 г., неделя. На тази дата ще бръкнете в торбичката и което заглавие извадите, от тази книга ще четете. Изтегленото жребие поставяйте в друга торбичка или плик. Щом изчетете определените стихове от всяка глава на книгата, ще теглите ново жребие за нова книга и т.н. Започвате да четете по ваше желание от толкова глави на ден, колкото искате. Най-добре е да разпределите по дни цялата Библия, която съдържа 1189 глави от 66 книги. В такъв случай ще имате 94 дни по 4 глави = 376 и 271 дни по 3 глави = 813, или всичко 1189 глави и от всяка глава по един стих, а именно десетия. Нека всеки да състави за себе си план за четене и да го приведе в изпълнение. Всеки прочетен стих ще се вписва дословно в специална тетрадка най-късно до вечерта на същия ден. При пътуване, ако Библията не ви е под ръка, ще изтегляте предварително жребието за книгата, ще определите от нея стиховете, които ще четете през дните на вашето отсъствие, ще ги напишете в тетрадката и от нея ще ги четете всеки ден по реда им. Ставане от сън – всеки ден най-късно половин час преди изгрев слънце трябва да бъдете на крак, готови за работа: умити, облечени, тихи, спокойни, с мир на духа. Дни на пост ще бъдат онези, в които
към беседата >>
252.
Упътване за изпълнението на първия наряд през 1919/20 г
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1919г.,
г., неделя (първа седмица) Първи ден от Годишната среща 1. Ставане от сън – най-малко половин час преди изгрев слънце бъдете готови за работа, тихи, спокойни. 2. Започване – размишление, молитви и четиво: 2.а. За вселяване на Божествения Дух – да се всели в нас и да разработи всичко, което ни е преподадено; 2.б. Изричане на мотото-лозинка: Бог, Който е Любов и Мъдрост, чрез тази Мъдрост да насади в нашите души Добродетелта. 2.в. Четиво от Библията: да се прочете най-малко десетият стих от четвъртата (третата) глава на онази книга от Библията, която се е паднала по жребий. Ако имате разположение, прочетете главите изцяло и размишлявайте върху тях. Прочетеният десети стих да се препише в специална тетрадка. Забележка: Ако главата, от която ще се чете десетият стих, няма десет стиха, ще се вземе онзи стих от следващата глава, който след номерацията от предишната глава се падне десети по ред. 3. Завършване на утринната молитва: 3.а. Добрата молитва; 3.б. Обливане за задържане на благословението, преда¬дено при годишната среща. 4. Ако през този ден постите, ще добавите следното: 4.а. Размишляване върху определената за този ден или тези дни на пост добродетел; 4.б. Прочитане на съответната беседа от Сила и живот; 4.в. Отбелязване точно в специална тетрадка на атмосферното състояние през деня или дните на поста: облачно и към коя част на небосклона, ясно, тихо, ветровито, с посочване на посоката и силата на вятъра, мъгливо, студено, топло и пр. 5. Вечер, преди
към беседата >>
253.
Аз съм онзи човек
,
НБ
, София, 28.9.1919г.,
Иеремиев” и знайте, че тя представя писанието на един поет и пророк. Всичко казано в тая книга е в преносен смисъл. Сегашните хора мислят, че старите пророци и поети не са разбирали нещата, както те ги разбират. Те мислят, че старите пророци не са разбирали и Бога, както днес Го разбират. Затова питат, как е възможно да се говори за ярост Божия. Вярно е, че който пише или говори за Господа, трябва да Го познава. Но може ли някой да докаже, че яростта на Бога е нещо лошо? Какво ще кажете за ковача, който, цял ден надува меха, за да разпали огъня и, с яростта му, да стопи и огъне желязото? Огънят държи ли сметка, какво усеща желязото? И желязото има право да се чуди, защо тоя огън излива яростта си върху него. Трябва ли да се каже, че яростта на огъня се крие във вашия мех и в ръката, която го надува? Човекът, който надува меха, ще каже: Аз не изпитвам никаква ярост, никакъв гняв, но приспособявам гвоздея за работа. Ако гвоздеят пита ковача, защо го мъчи, последният ще каже: Не те мъча, но те приготвям за работа. В душата ми се таи само обич, с която искам да извадя непотребното от тебе и да остане само онова, което ще влезе в работа. Сега, като наблюдавате, как Бог работи, и виждате, че някои от Неговите прояви не отговарят на вашите желания, вие си съставяте различни мнения за Него. Един казва, че Бог е Любов; друг, че Бог е Правда. Кой е опитал Божията Любов? Кой е опитал Божията Правда? Като обичате някое дете, вие го прегръщате и стискате. Детето
към беседата >>
Йеремиев" и знайте, че тя представя писанието на един поет и пророк. Всичко, казано в тая книга, е в преносен смисъл. Сегашните хора мислят, че старите пророци и поети не са разбирали нещата, както те ги разбират. Те мислят, че старите пророци не са разбирали и Бога, както днес Го разбират. Затова питат как е възможно да се говори за ярост Божия. Вярно е, че който пише или говори за Господа, трябва да Го познава. Но може ли някой да докаже, че яростта на Бога е нещо лошо? Какво ще кажете за ковача, който цял ден надува меха, за да разпали огъня и с яростта му да стопи и огъне желязото? Огънят държи ли сметка какво усеща желязото? И желязото има право да се чуди защо тоя огън излива яростта си върху него. Трябва ли да се каже, че яростта на огъня се крие във вашия мех и в ръката, която го надува? Човекът, който надува меха, ще каже: „Аз не изпитвам никаква ярост, никакъв гняв, но приспособявам гвоздея за работа." Ако гвоздеят пита ковача защо го мъчи, последният ще каже: „Не те мъча, но те приготвям за работа. В душата ми се таи само обич, с която искам да извадя непотребното от тебе и да остане само онова, което ще влезе в работа." Сега, като наблюдавате как Бог работи, и виждате, че някои от Неговите прояви не отговарят на вашите желания, вие си съставяте различни мнения за Него. Един казва, че Бог е любов; друг - че Бог е правда. Кой е опитал Божията любов? Кой е опитал Божията правда? Като обичате някое дете, вие го прегръщате и стискате. Детето
към втори вариант >>
254.
Бог е говорил
,
НБ
, София, 9.11.1919г.,
е говорил.” Дали евреите знаеха, че Бог е говорил на Мойсея, това е въпрос Казвам: Ако х + y = 20, то х = 20 – у. На какво са равни величините х и у, сами ще си отговорите. Да говори Господ на хората, това не е чудно. В говоренето няма нещо необикновено. Някой виден професор от университета може да говори на слугата си. Какво от това? Слугата ще каже, че еди-кой си виден професор му говорил. Много от сегашните хора, мъже и жени, казват, че и на тях Господ е говорил. Радвам се, че Господ им говорил, но Той може да им говорил, както професорът на слугата в университета, а може да е говорил, както говори на студентите си. Това са две различни положения. Следователно, вие не трябва да се самозаблуждавате. „Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил.” Под „Мойсей” в широк смисъл на думата разбираме всичко, което ни е познато. „Тоя отде е, не знаем.” – Това е новото в света. Мойсей представя стария порядък в света, който всички знаем. Христос е новото, което иде в света, и което не знаем. Нима волът не познава своя дам, в който постоянно влиза и излиза? Ако кажете на вола, че може да се направи някакво преобразование на неговия дам, той ще възрази; че не иска. – Защо не иска? – Защото намира, че по-хубаво нещо от неговия дам няма. Това са разсъжденията на мнозина учени и- философи. Взимам думата „учени и философи” в широк смисъл, като общи принципи. Аз не защищавам никого, нито упреквам някого. Според мене, хората са еднакво ценни, независимо от това, дали правят добро,
към беседата >>
е говорил." Дали евреите знаеха, че Бог е говорил на Мойсея, това е въпрос. Казвам, ако х + у = 20, то х = 20 - у. На какво са равни величините х и у сами ще си отговорите. Да говори Господ на хората, това не е чудно. В говоренето няма нещо необикновено. Някой виден професор от университета може да говори на слугата си. Какво от това? Слугата ще каже, че еди- кой си виден професор му говорил. Много от сегашните хора, мъже и жени, казват, че и на тях Господ е говорил. Радвам се, че Господ им говорил, но Той може да им говорил, както професорът на слугата в университета, а може да е говорил, както говори на студентите си. Това са две различни положения. Следователно вие не трябва да се самозаблуждавате. „Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил." Под „Мойсей" в широк смисъл на думата разбираме всичко, което ни е познато. „Тоя отде е, не знаем" - това е новото в света. Мойсей представя стария порядък в света, който всички знаем. Христос е новото, което иде в света, и което не знаем. Нима волът не познава своя дам, в който постоянно влиза и излиза? Ако кажете на вола, че може да се направи някакво преобразование на неговия дам, той ще възрази, че не иска. Защо не иска? Защото намира, че по-хубаво нещо от неговия дам няма. Това са разсъжденията на мнозина учени и философи. Взимам думата „учени и философи" в широк смисъл като общи принципи. Аз не защищавам никого, нито упреквам някого. Според мене хората са еднакво ценни, независимо от това, дали правят добро, или зло.
към втори вариант >>
255.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
е проявление на един вътрешен разумен подтик на душата. Защо именно на двама души свидетелството е вярно, а не на единия, и кои са тия двамата? Ако в съвременните съдилища двама съдещи се повикат двама, трима или десет души свидетели, които обичат да лъжат, или които не обичат да говорят истината, съдиите няма да вземат под внимание тяхното свидетелство. Мисля, правниците ще ме подкрепят в това твърдение. Имайте предвид, че говоря принципиално; не засягам никой човек: за мен човешката личност е нещо относително в своята проява. Някои може да помислят, че в беседите си за тях говоря: ни най-малко. Питам ви: Кое е реалното в света, цветът или плодът, листът или клончето, плодът или семката, това са все различни положения, които в математиката се наричат вариации, пермутации и комбинации. Разбирате какво значи вариации в математиката. Може някой път да се позанимаете с тях. Вариация значи нареждане, пермутация – разместване, а комбинация – съчетание. Но ако вие сте една вариация или нареждане в живота, по какво ще се отличавате? Във вашия свят влизат известни величини, които образуват известни съединения, и вие сте една група или едно съединение от тия величини. Величините – това са елементите на проявения ваш живот. Математиците казват, че вариациите са съединения, в които не влизат всички елементи и имат класове. После те казват, че пермутациите са размествания, в които влизат всички елементи, следователно нямат класове. Комбинациите пък са
към беседата >>
256.
И отиде та се представи
,
НБ
, София, 30.11.1919г.,
са „отиване и приставане“. Казва се: Отиват на бойното поле да се бият; отиват да печелят пари; отиват да придобиват знания, да орат на нивата и т.н. „Отиване и приставане“. Кой пристава и на кого пристава? Момата пристава на момък за дълго време. Слугата пристава на господаря си за кратко време, най-много за година или за две години. „И отиде, та се пристави едному от гражданите на онази земя.“ Коя е тази земя? Онзи, който отишъл и се приставил бил млад, способен момък, син на заможен човек. Този син, вместо да започне в бащиния си дом с науката на събирането, казал на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада. Значи, синът искал делба – започнал с последното действие на аритметиката – с делението. И бащата, според желанието на сина си, започнал със същото действие. Момъкът отишъл в чужда страна и приложил умножението. – Какво умножава? – Умножава приятелите си – моми и момци, умножава угощенията си, по цели дни и нощи пилее парите си в ядене и пиене. Какъв бил резултата от живота му, който започнал с умножението и делението? – Изпоял и изпил всичкото си богатство и се принудил да отиде и се представи пред един гражданин на онази страна, който го пратил да пасе свине. При това, синът на този виден човек бил евреин. Най-големият позор за един евреин е да пасе свине. Какво научи той от свинарството? Да оре земята. Със зурлата си свинята разорава земята. Така постъпват някои моми като се оженят. Щом мъжът й отиде на нивата да оре, и тя тръгва след него.
към беседата >>
257.
Ще живее
,
НБ
, София, 7.12.1919г.,
не могат да си дадат отчет за страданията, които преживяват индивидуално, обществено и народно. Хората от бялата раса са поставени на големи изпити. Когато хората минават през страдание или радост, нещастие или щастие, българите казват : Късметът прави човека щастлив, или нещастен; късметът му носи радости, или страдания. Щастието и нещастието, радостта и скръбта представят два резултата, както в пропорцията и уравнението. В пропорцията произведението на крайните членове е равно на произведението на средните. В уравнението първата част е равна на втората. Да решите една пропорция, това значи, да намерите неизвестния й член. Да решите едно уравнение, това значи, да намерите неговите корени. И тъй, всички сте дошли на земята да решавате уравнения с едно или повече неизвестни, да намирате техните корени. – Не искаме да решаваме уравнения. – Искате, или не искате, ще решавате. Например, някой трябва да плаща наем, но няма средства, не знае, отде да вземе пари. Какво ще стане? Ще дойде съдебният пристав – първият член, наемателят – вторият член, а хазяинът на къщата – третият член на уравнението. Ако не платиш, глоба ще ти наложат. В краен случай, могат да те затворят. Знаете ли, какви дългове имате вие? Сегашните хора са потънали в дългове от миналото още. Казваш: Чудно нещо, майка ми и баща ми са благородни хора, но, въпреки това, не съм видял бял ден в живота си от дългове. – Значи, благородството на твоите родители не може да те спаси; ти трябва да
към беседата >>
не могат да си дадат отчет за страданията, които постигат хората индивидуално, обществено, народно. Изобщо цялата бяла раса е поставена на един голям изпит. Тези страдания или щастие, които сполетяват човечеството, българите си ги обясняват по два начина. Когато някому във всичко върви, те казват, че той е човек с късмет, а когато не му върви изобщо, че е нещастен. Когато кажем, че един човек е щастлив, а друг - нещастен, ние с това определяме два резултата. Ако имате например една пропорция, на която и двете страни са равни, нали трябва да знаете какво се крие в тази пропорция? Ако имате дадено уравнение, нали трябва да го решите? Що е решението на дадено уравнение? Да намерите корените му. Следователно всички сте повикани да решавате уравнения, да търсите корени. Мнозина ще кажете: „Не ни трябва да решаваме уравнения." Ще решавате и оттатък ще минете. Например имаш зададено уравнение да си платиш наема, но не искаш да го плащаш. Като дойде съдебният пристав, той е първият член, ти - вторият, а господарят на къщата - третият, и какво ще стане след това? Наемът ще се увеличи три пъти по- голям и ще го платиш. Ако не искаш да го платиш, ще те затворят. Знаете ли какви дългове имат съвременните хора, какви дългове имате вие? Някой казва: „Аз съм много нещастен. Бял ден не съм видял през живота си. А майка ми, баща ми са толкова благородни хора." Да, това не го отричам, но дългове имаш. Следователно твоето благородство не може да те спаси. Възразява
към втори вариант >>
258.
Работи на лозето ми
,
НБ
, София, 14.12.1919г.,
две посоки на движение. Те не са произволни, нито необходими. Те не са насилие, но свободна проява на човешката душа. В прочетената притча Христос говори за двама синове, проява на един и същ баща, на една и съща майка. Думата „проява” е употребена в философски смисъл. На обикновен език казваме: Два сина, родени от един и същ баща и от една и съща майка. Казано е в Писанието, че Бог извади от Адама едно ребро и направи от него жената. Оттук излиза, че първият човек е раждал, но от сърдечната област. Който разбира Божествения език, ще си изтълкува въпроса, както е в действителност, без да се съблазни. Който не разбира тоя език, ще се съблазни и криво ще го изтълкува. Под „жена” сегашният мъж ще каже, че тя е същество, което гледа къща, готви, ражда деца и ги отглежда. Под „мъж” сегашната жена ще каже, че той е същество, създадено да гради къщи, да внася в къщата необходимите блага за подържане на живота, да се грижи за външните работи. Философията на сегашния живот е съградена върху две основни начала: да донасяш материал за готвене и да готвиш тоя материал. В широк смисъл на думата, всички философи, учени и писатели са готвачи. Разликата между тях е само в това, че едните са добри майстори готвачи, а другите – обикновени, прости готвачи. Всеки готвач, който готви добре, изпълнява волята на господаря си. Който не готви добре, не изпълнява волята на господаря си. Всяка жена, която обещава на мъжа си, че ще сготви добре, а нищо не готви, прилича на втория
към беседата >>
две посоки на движение. Тези посоки не са произволни, не са необходими, не подразбират насилственост, но са свободно проявление на човешката душа. В прочетената притча Христос представлява тези двама синове, проявление на един и същ баща, на една и съща майка. Като казвам думата „проявление", то е философско изражение. На обикновен език „проявление" на една майка и един баща означава родени от една майка, родени от един баща, макар че сега бащата не ражда. Като се казва в Писанието, че Господ извадил от Адама едно ребро и направил от него жената, разбира се, че първият човек е раждал, но от сърдечната област. Онзи, който разбира този Божествен език, ще изтълкува нещата, тъй както си са, а онзи, който не разбира този език, ще се съблазни и ще изтълкува това, което не е. Ако попитам един съвременен мъж какво подразбира под думата „жена", ще ми каже, че тя е домакиня, която трябва да готви, да наглежда къщата, да ражда деца и да ги отглежда. Ако попитам жената що е мъжът, ще ми каже, че той е човекът, който е длъжен да съгради къщата и да принася отвън каквото е нужно да нея. Всичката философия на съвременния живот е съградена върху тези две положения. Аз считам, че всички философи писатели са готвачи. Едни от тях са добри готвачи. А от други не закусвам, защото не са майстори да готвят. Значи онзи готвач, който добре готви, изпълнява волята на господаря си, а онзи, който не готви добре, не изпълнява волята на господаря си. Жена, която обещава, че ще
към втори вариант >>
259.
Денят на доброто
,
НБ
, София, 21.12.1919г.,
ден или свещен ден. Спорните неща са скъпите неща в живота. Всичкият спор в света се дължи на скъпите, хубавите неща. Много спорове ще има и за хубави моми, много глави ще бъдат разбити за тях. Защо? – Защото са хубави, стройни, а за грозните моми не става и въпрос. Съботата е красива мома, аз я наричам ден на Любовта. И действително, този ден, който трябваше да бъде благословение за човечеството, сега става спънка за него. Онези, които искат да признаят съботата, не искат да я празнуват, си имат по една събота. Всеки човек си има в живота по една събота, а тя е денят на почивката, на яденето, на пиенето, денят, когато човек се облича добре. Какво е разбирал Христос под думите: „Затова е дозволено да прави човек добро в съботен ден“? На кой човек е дозволено? – На онзи човек, който стои по-горе от овцата, разумния човек. Хората не могат да разберат смисъла на съботата. Това е денят, в който да знаеш как да промениш настроението на ума, на сърцето си, да промениш настроението на душата си и на духа си. Съвременните православни, католици и евангелисти празнуват неделята, а съботяните и евреите празнуват строго съботата. Евангелистите нищо не правят в неделя, а съботяните в събота, както и евреите. Евреинът счита за грях даже да си вакса обущата, да си накладе огъня или да направи някоя друга работа, но когато дойде да вземе някому лихва 10, 15 или 20%, не счита това за престъпление. Това е разбиране буквата на съботата, т.е. има събота на буквата. Казано е в
към беседата >>
260.
Излязоха и завтекоха се
,
НБ
, София, 8.1.1920г.,
има два важни момента: „Излязоха и завтекоха се.” Човек трябва много време да изучава природата, за да схване важните й моменти. Като говоря за природата, разбирам живата, разумна природа, на която всичките действия и явления са разумни и отмерени. В нея всичко е така отмерено, както са отмерени нещата в музиката, алгебрата и геометрията. Така са отмерени и движенията на небесните тела. Понякога астрономите съзират известно отклоняване в движението на небесните тела, което те наричат изключение от правилните живи закони. В същност, това отклонение е привидно. Погрешните изчисления на астрономите се дължат на факта, че те не се намират на една постоянна точка. Те са в една подвижна точка, поради което изчисленията им са относителни. На същото основание, когато наблюдавате живота на хората, намирате известно отклоняване, което се дължи на факта, че и вие се движите. Следователно, и вашите математически изчисления не могат да бъдат абсолютни. Така казва моята математика, т.е. живата математика, с която аз се занимавам, В математиката има една основна истина: две величини, по отделно равни на трета, са равни и помежду си. Същото твърдение съществува и в геометрията: две линии, равни на трета, са равни и помежду си. Това още не е аксиома, защото има математически истини или математически изчисления в перспектива, т.е. само по форма са верни. Има математически изчисления, които са верни само по съдържание. Има математически изчисления, които са верни само по
към беседата >>
има два важни момента: „излязоха" и „завтекоха се". Човек трябва много време да изучава природата, за да схване важните й моменти. Като говоря за природата, разбирам живата разумна природа, на която всичките действия и явления са разумни и отмерени. В нея всичко е така отмерено, както са отмерени нещата в музиката, алгебрата и геометрията. Така са отмерени и движенията на небесните тела. Понякога астрономите съзират известно отклоняване в движението на небесните тела, което те наричат изключение от правилните живи закони. Всъщност това отклонение е привидно. Погрешните изчисления на астрономите се дължат на факта, че те не се намират на една постоянна точка. Те са в една подвижна точка, поради което изчисленията им са относителни. На същото основание, когато наблюдавате живота на хората, намирате известно отклоняване, което се дължи на факта, че и вие се движите. Следователно и вашите математически изчисления не могат да бъдат абсолютни. Така казва моята математика, тоест живата математика, с която аз се занимавам. В математиката има една основна истина: две величини, поотделно равни на трета, са равни и помежду си. Същото твърдение съществува и в геометрията: две линии, равни на трета, са равни и помежду си. Това още не е аксиома. Защото има математически истини или математически изчисления в перспектива, тоест само по форма са верни. Има математически изчисления, които са верни само по съдържание. Има математически изчисления, които са верни само по
към втори вариант >>
261.
Надеждата
,
ИБ
, Русе, 16.1.1920г.,
едно ново становище. Има три положения, върху които ще се спра: любовта, вярата и надеждата. Любовта може да се разгледа като стремеж, но може да се разглежда и като чувство, и като сила, и като принцип. Вярата, и тя може да се разглежда и като стремеж, и като чувство, и като сила, и като принцип. Надеждата, и тя може да се разглежда и като стрееж, и като чувство, и като сила у човека, и като принцип. Любовта, вярата и надеждата разглеждам като принципи. Хората често смесват тези три понятия — любов, вяра и надежда, без да ги разделят. Любовта обхваща всичко, т.е. цялото пространство, Битието, нищо не може да избегне от нея. Вярата обхваща времето, а надеждата — резултатите, които изтичат от тези две сили. С други думи: Любовта обхваща вечността, т.е. безкрайния живот, всички възможности. В любовта няма смърт. Вярата обхваща условията, при които този живот се развива, а надеждата осъществява резултатите. Това са процеси, които вървят последователно. Хора, у които има надежда, вяра и любов, имат особени признаци. Някой човек е песимист, ходи с наведена глава, недоволен е. Защо? — Защото надеждата у него е слабо развита, няма това чувство, принципът слабо действува у него. За такъв човек казвам: У него няма надежда. Едно от качествата на надеждата е, че когато е силно развита у човека, тя произвежда радост. И Писанието казва: “В надеждата бивайте радостни.” Качество на вярата е, че тя произвежда упованието. Когато вярваме в някого, ние имаме упование в него.
към беседата >>
едно ново становище. Има три положения, върху които ще се спра: любовта, вярата и надеждата. Любовта може да се разгледа като стремеж, но може да се разглежда още и като чувство, и като сила, и като принцип. Вярата, и тя може да се разглежда и като стремеж у човека, и като чувство, и като сила, и като принцип. Надеждата, и тя може да се разглежда и като стремеж, и като чувство, и като сила у човека, и като принцип. Любовта, вярата и надеждата разглеждам като принципи. Хората често примесват Тези три понятия - любов, вяра и надежда, без да ги разделят. Любовта обхваща всичко, т. е. цялото пространство - битието, нищо не може да избегне от нея. Вярата обхваща времето, а надеждата - резултатите, които изтичат от Тези две сили. С други думи: любовта обхваща вечността, т. е. безкрайния живот, всички възможности. В любовта смърт няма. Вярата обхваща условията, при които този живот се развива, а надеждата осъществява резултатите. Това са процеси, които вървят последователно. Хората, у които има надежда, вяра или любов, имат особени признаци. Някой човек е песимист, ходи с наведена глава, недоволен е. Защо? - Защото надеждата у него е слабо развита, няма това чувство, принципът слабо действува у него. За такъв човек казвам: У него няма надежда. Едно от качествата на надеждата е, че, когато е силно развита у човека, тя произвежда радост. И Писанието казва: "В надеждата бивайте радостни."!Качество на вярата е, че тя произвежда упование. Когато вярваме в някого, ние
към втори вариант >>
262.
Добрият пастир
,
НБ
, София, 18.1.1920г.,
досега е неясен и неразбран, както за културните хора на сегашното време, така и за духовенството. Всички му дават такова значение, каквото в действителност няма. Преди да обясня вътрешния смисъл на тоя стих, ще направя едно въведение. Например, някой пита: Ти религиозен ли си? Той мисли, че религията е всичко. Религията е само една трета от истината. Значи, религиозните познават само една трета от истината. Следователно, не им се сърдете, когато правят погрешки. – Ти духовен ли си? – Духовните познават две трети от истината – и на тях липсва нещо. – Ти Божествен човек ли си? – Божествените хора познават цялата истина, т.е. три трети от нея. Ето защо, за да познае човек истината, трябва да бъде едновременно и религиозен, и духовен, и Божествен. – Как се проявява религиозният? – Като срещне беден, окъсан човек, той ще го заведе в един магазин, ще му купи дрехи и ще го изпрати да си върви. Той има дрехи, шапка, но е гладен. Още на пътя му премалява, не може да върви. Дрехи има, но хляб няма. Среща го духовният. Той го завежда в дома си, нахранва го добре и го оставя да нощува при него. Тръгва тоя пътник в живота, пада, става, докато един ден счупи главата си. Среща го Божественият човек, поканва го в дома си и започва да му говори, дава му знания, запознава го с истината, която му дава възможност да живее добре. Истинският човек включва и трите прояви на живота: физичните, духовните и Божествените. Физичният живот има отношение към формите, т. е. към религията;
към беседата >>
досега е неясен и неразбран, както за културните хора на сегашното време, така и за духовенството. Всички му дават такова значение, каквото в действителност няма. Преди да обясня вътрешния смисъл на тоя стих, ще направя едно въведение. Например някой пита: „Ти религиозен ли си?" Той мисли, че религията е всичко. Религията е само една трета от истината. Значи религиозните познават само една трета от истината. Следователно не им се сърдете, когато правят погрешки. „Ти духовен ли си?" Духовните познават две трети от истината - и на тях липсва нещо. „Ти Божествен човек ли си?" Божествените хора познават цялата истина, тоест три трети от нея. Ето защо, за да познае човек истината, трябва да бъде едновременно и религиозен, и духовен, и Божествен. Как се проявява религиозният? Като срещне беден, окъсан човек, той ще го заведе в един магазин, ще му купи дрехи и ще го изпрати да си върви. Той има дрехи, шапка, но е гладен. Още на пътя му премалява, не може да върви. Дрехи има, но хляб няма. Среща го духовният. Той го завежда в дома си, нахранва го добре и го оставя да нощува при него. Тръгва тоя пътник в живота, пада, става, докато един ден счупи главата си. Среща го Божественият човек, поканва го в дома си и започва да му говори, дава му знания, запознава го с истината, която му дава възможност да живее добре. Истинският човек включва и трите прояви на живота: физичните, духовните и Божествените. Физичният живот има отношение към формите, тоест към религията; духовният
към втори вариант >>
263.
Съмнение и вяра
,
ИБ
, София, 18.1.1920г.,
съмняват. Съмнението изпъква при различни условия и спъва човека. За да се освободим от съмнението, още със ставането си от сън, трябва да се обърнем към Бога. Не мислете, че Бог е някъде далеч, само на небето. — Де е небето? — То е толкова далеч от нас, колкото и близо до нас. Ако давате място на съмнението, небето е далеч от вас. То пречупва вашите вибрации. Между вашите вибрации и тези на Бога се образува една вълна, която ви отблъсква от него. Щом съмнението ви напусне, вие отново се приближавате към Бога. Защо се съмнявате в Бога? Нека всеки си каже: Няма причина да се съмнявам в Онзи, Който е създал света. Каквото да правите, мъчно можете да се освободите от съмнението. Това са неизбежни преживявания. Ще кажете, че, за да се освободите от съмнението, трябва да отидете в духовния свят. — Това е въпрос. Мога да ви заведа в духовния свят, но и там ще минете през съмнения. Там условията за съмнения са по-големи, отколкото на физическия свят. Мнозина се интересуват от живота на небето. Те мислят, че той коренно се различава от живота на земята. Като отидете на небето, ще видите, че животът там е като физическия. Едно ще ви учуди: как сте закъснели толкова много за този живот и как малки причини са ви спъвали. Правете малки наблюдения, да видите, как се явява съмнението. Вижте, как мъжът се съмнява в жена си. Първоначално се съмнява без причини. И, като се убеди, че няма защо да се съмнява, вярата му в нея се увеличава. Значи, от съмнението той отива към
към беседата >>
264.
Електричеството и магнетизмът
,
ИБ
,
ООК
, , 22.1.1920г.,
има общ стремеж към организиране. Организирането някои наричат мобилизиране. Мобилизирането може да се използва и за добро, и за зло. Организирането е потребно в духовния живот. Трябва да си зададем въпроса: по кой начин трябва ние да се организираме? Нека направим малко наблюдение в природата, какво правят малките семенца, как се организират. Когато се посее житно зърно, то веднага се поляризира и почне да се организира: да пуща корени надолу в почвата и други, клонища, нагоре във въздуха. При организирането си туй семе иска да се залови за почвата – защо? – защото оттам може да черпи сокове. Изкуството е как да се изваждат сокове от земята. Сега, въпросът е за другите коренчета, клончетата, които възлизат нагоре; и те се организират, и те искат да поемат от въздуха това, що им е необходимо. Също и ние всички едновременно сме на два свята – материален и духовен: черпим сокове от материалния свят – обществото. Нашите корени са в него, а пък клонете ни са в духовния свят. Можем ли, като съзнателни същества, да приложим този велик закон на растенето, сир.(сиреч) да разберем процеса на растенето разумно? Религията е път за развиване във физическия свят, за организиране на обществото, и тя е започнала най-първо с музика, разни игри, хора; българското хоро е се от ония времена на първично организиране. То е физическата страна, подготовка към религиозно настроение на ума и за пробуждане на съзнанието. В продължение на тази епоха, която започва 700 години
към беседата >>
265.
Кротостта и смирението
,
ИБ
,
ООК
, , 22.1.1920г.,
коя дума е най-важна и най-съдържателна за гладния човек? – „Хляб". – Коя дума е най-важна за жадния човек? – „Вода". – Коя дума е най-важна за болния? – „Здраве". – А за онези, които се учат? На първите три въпроса отговорихте добре, но на последния – не можахте. Защо хлябът е най-важна дума за гладния човек? Същият закон царува и в живота; затова искам да ви наведа, да разбирате всички думи тъй, както разбирате думата хляб. Като се произнесе думата „хляб", веднага в нашия ум изпъква силата, която той носи, животът, който той съдържа. И тъй, хлябът е най-важната дума, защото не само задоволява глада, но доставя и необходимото на човека, да продължи по-нататък своя път. Коя дума от духовния свят съответства на думата хляб? Понеже се готвите за работа в живота, желателно е да започнете да разбирате смисъла на думите. Всинца вие сте били ученици в отделения, в класове, а някои и във висши училища, и знаете как учителят последователно открива първата, втората, третата и останалите букви, после учи как се съчетават, след това открива цифрите, съчетава ги и т.н. другите предмети. Думите на земята играят същата роля, и когато вие разберете техния вътрешен смисъл, ще видите, че те са величини. Напр., учителят ви каже да разложите числото 10. На колко части може да го разложите? На 2, на 5 и на 10. Ако го разложите на 2, на 5 и на 10, отношенията едни и същи ли ще бъдат? Ако двама разделят 10-те лева, всеки от тях ще вземе по 5 лева; ако ги разделят петима, всеки от
към беседата >>
266.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
човек черпи своите знания от два свята: от земния и от небесния. „Ако земните работи ви рекох и не вярвате, как ще повярвате, ако ви река небесните”? Христос употребява думата „не вярва” в специален смисъл. Като изучаваме човешкия език, ние трябва да проникваме в неговия дълбок смисъл, в начина, по който са свързани думите. Като изучаваме музиката, виждаме, че тя се основава на известни закони и ключове. И тя има свои знаци, както и езикът. Ключът е от голямо значение в музиката. Как ще изпееш една песен, ако в началото на петолинието не е поставен никакъв ключ? Казваш: Зная, че нотата сол стои на втората линия на петолинието, си – на третата линия. Така е, но местата на тия ноти зависят от ключа. Ако ключът не е сол, а друг някакъв, и нотите са други. На същото основание, казвам: Когато употребяваме известни думи, трябва да знаем, на какъв ключ говорим. При това, трябва да се знае, в каква гама е написана дадена песен: в мажорна, или в минорна. Ако е написана в мажорна гама, тя звучи по един начин; ако е написана в минорна гама, тя звучи по друг начин. Една музикална пиеса може да бъде написана и в хроматични гами, дето мажорната и минорната гама се преливат една в друга. – Какво представят тия гами? – Мажорната гама представя ума, минорната – сърцето, а хроматичната – животът. По кой ключ изучавате религията или коя и да е наука? Ще кажете, че религията си е религия, няма защо да се интересува от гамите. Така е за невежия, но не и за посветения. За
към беседата >>
има два свята, от които човек черпи своите познания, а именно - земния и небесния. Христос казва: „Ако ви кажа земните работи, и в тях не вярвате, как ще повярвате, ако ви кажа небесните?" Той употребява думата „не вярва" в съвсем специален смисъл. Ние трябва да се научим на дълбокия смисъл на думите, как са свързани. Когато изучаваме музиката, виждаме, че тя се обосновава на известни закони, има свои ключове, свои знакове. Ако с оглед на този музикален език вие напишете на петолинието ноти, но не турите никакъв ключ, може ли да изпеете или да изсвирите някоя песен? Не можете. Ще кажете: „Зная, че „сол" стои на втората линия, „си" - на третата и т.н." Да, но щом не е поставен ключът, същите ноти може да стоят и на третата, четвъртата или на друга линия от петолинието, зависи от ключа. Следователно, когато употребяваме известни думи, трябва да знаем в какъв ключ говорим. Ако един музикант постави своето творение в мажорна гама, то ще има един оттенък, а ако той композира в минорна гама, неговото творение, неговата музика ще има съвсем друг оттенък. Ако пък той някога композира в хроматическа гама, която взима знаци и от мажорната, и от минорната гама, в неговото произведение ще има едно сливане, едно преливане от мажорната към минорната и от минорната към мажорната. Ще ви определя какви са тези гами. Мажорната гама - това е умът, минорната - това е сърцето, а хроматическата гама е животът. Ако вие дадете по-добро определение на тези гами, аз съм готов да
към втори вариант >>
267.
Мъчението
,
ИБ
,
ООК
, , 5.2.1920г.,
към беседата – за пояснение. Не мислете, че е лесно човек да бъде ученик в една окултна школа. Не е много мъчно, но не е и много лесно. Второ нещо, всички онези от вас, които нямат разположение към другите – които обичат да се гневят и да одумват, да не идват тук, в школата. Може да идвате, но не отговарям за последствията. Аз искам тук мъже и жени, които имат самообладание. Може да ви блазни мисъл, да придобиете известни знания, за да подобрите живота си. Окултната школа има за цел не да подобрите временния си живот, а да изпълните волята Божия разумно, в широк смисъл, да изпълните Неговата воля във всичките области на човешкия живот. Религиозни хора нам не ни трябват, духовни хора също, нито набожни – религиозните да отидат в църквата, духовните в обществото, а набожните на небето. Сега, виждате, че това е едно противоречие. Как ще изтълкувате – религиозните в църквата, духовните в обществото и набожните на небето? Вие ще кажете: „Мястото ни не е тук". Действително, мястото ви не е тук. Ако вземете да учите грънчарството при някой майстор, нали най-първо майсторът ще ви учи да разбирате качеството на пръстта – коя подхожда, да я превръщате в кал, после ще ви покаже метода – как да употребите тази кал, най-после ще я турите на грънчарското колело отгоре и ще ви научи да дадете форма на тази кал. Като гледате отвън, ще кажете: колко лесно се прави гърне! Да, лесно за майстора, но не и за ученика. И вие сте чели книги, както неопитните правят грънци.
към беседата >>
268.
Молитвата
,
НБ
,
ИБ
, София, 8.2.1920г.,
език трябва да ги превръщаме преди да ги изясним, тъй както математиците правят. Учили сме просто, сложно и тройно правило. То гласи тъй: “Ако един разбойник за 10 часа изкарва 5 лева, то 10 работника за същото число часове, като работят 10 дена, колко лева ще изкарат?” Значи за първия знаем, че ще изкара 5 лв. за 10 часа и за втория знаем – и това е X. И тогава определят X, като вземат едно число отгоре, друго отдолу и ги умножават. А на съвременните хора като им кажат, че трябва да се молят, те се поусмихват малко, те имат едно религиозно схващане за молитвата. Молитвата, това не е един водопад, който шуми, не е вятър, който раздрусва листата. Молитвата аз мога да я уподобя на росните капки, които падат отгоре на земята, или пък това е светлина, която иде върху лицето на земята и дава живот. И знаете ли тия водни капки защо идват от пространството? Реопс задава въпроса: “Кой е родил водните капки?” Аз питам: “Кой е родил слънчевите лъчи и защо идат тези водни капки и тази светлина?” Тя иде заради въздишките на всички милиарди същества, които са заровени в земята – въздишат и отправят своята мисъл към този вечен извор. И идат росните капки да дават живот, затова идат и слънчевите лъчи. Вярвам, че мнозина от вас не сте съгласни с мене, и аз не искам да бъдете в съгласие, защото според мен съгласието е разногласие, а разногласието – съгласие. Когато 10 души се съгласят да крадат, как мислите, има ли хармония? Казвам ви, думите, които ви говоря, да ги
към беседата >>
269.
Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството
,
ИБ
,
БС
, София, 12.2.1920г.,
която съществува в Природата, няма съотношение с нашите сетива, тя не може да реагира с тях. Допуснете, че вие се намирате при слепи хора и им запалите клечка кибрит. Светлината на последната съществува ли за тях? Не. Следователно всяка Сила, която действа в нашия Живот, ако не можем да я възприемем, т.е. ако не можем да възприемем Светлината на тази Сила, ние не можем да разберем и самата нея. Слепият може да пипне кибритената клечка и да каже: „Това е кибритена клечка.” Той може да си мисли, че разбира що е кибритена клечка, обаче всъщност той нищо не е разбрал. Тя наистина е кибритена клечка, но вътре в нея има нещо по-съществено – светлина. Ако очите ви могат да възприемат светлината, вие отваряте книга, четете и разбирате написаното в нея. Та когато дойдете до окултните Сили, трябва всяка от тях да се хване и да се впрегне на работа. Ученик, който се усъмни и рече: „Докажи, че тази окултна Сила действително съществува!”, той не е ученик. В окултната школа няма никакви разисквания и спорове. Тя не е школа за проверяване на факти и истини. Ние не се занимаваме с мъртви истини, а с живите истини на света. Спиритизмът показва движение на Духа. Той е ембрионът на нещата, нещо неоформено. За да разберете спиритизма, трябва да създадете на този зародиш условия, за да мине той през всички фази на развитие и оформяване. Следователно спиритизмът е неоформено учение. Теософията е учение за примиряване на противоречията в света. Тя е наука за примиряване на мъжа
към беседата >>
270.
Силите в Природата
,
ИБ
,
БС
, София, 19.2.1920г.,
обобщение между кротост, смирение, електричество, магнетизъм и мъчение. Кротостта и смирението показват пътя на духа, електричеството и магнетизмът – пътя на душата, а мъчението – пътя на тялото или физическия свят, т.е. живота на Земята. Всякога свързвайте кротостта с духа, смирението – с душата, електричеството – с мозъка, магнетизма – със симпатиковата нервна система, а мъчението – с всички несполуки в живота. Тази е правата свръзка. Ученикът на окултизма трябва да говори на разбран език, трябва разбрано да говори на себе си. У българите има предание, че на Йордановден небето се отваря и онзи, който може да види това, каквото си пожелае в този момент, дава му се. Един българин ред години наблюдавал небето през тази нощ, та дано някога види отварянето му. Една година, когато наблюдавал по това време през прозореца, вижда, че небето се отваря и пожелал да каже на Господа: „Дай ми една крина злато!” Но в бързината си казал: „Дай ми една крина глава!” и главата му станала голяма като крина, чак не могъл да я прокара през прозореца. Този закон действа и в окултизма, т.е. каквото човек помисли или пожелае, това става. И тъй, един закон в окултизма гласи: всички блага в света са свързани с кротостта и смирението, всички Сили са свързани с електричеството и магнетизма, т.е. с мозъка и симпатиковата нервна система, а всички несполуки – с мъчението. За да бъда ясен, ще ви обясня от какво произтича мъчението: всеки ученик, който не спази един от вечните закони, които
към беседата >>
271.
Аз съм жив
,
НБ
, София, 22.2.1920г.,
един анекдот из живота на мравките. Мравешката култура представя една от великите епохи в историята на природата. Като символ, мравката представя човешкия егоизъм. В миналото мравките били в апогея на своето развитие. Те се славели със своите научни открития, с разбиране тайните на природата, с добре организираното си общество. Те се управлявали със сенат или с народно представителство. Един ден, за тяхно нещастие, те били изненадани от появяването на един мравояд. Той насочил дългия си език в тяхното събрание и, за голям ужас на всички, на него се поленили министрите им, народните представители и голяма част от висшите чиновници. С едно насочване на езика си, той ги глътнал и си заминал. Видните философи започнали да разсъждават върху това особено явление, да търсят причината. Те се запитвали, как е възможно едно голямо представителство да полепне на езика на един мравояд и да изчезне. Едни от тях казвали: Видяхме, че нещо черно се проточи към народното събрание, и всички министри и депутати от нашия свят се полепиха и в един момент изчезнаха някъде в пространството. Както магнитът привлича железните стърготини, така и мравоядът привлече тия хора и ги погълна. И до днес тоя въпрос не е разрешен. И до днес мравешките философи се питат, де отидоха министрите и народните представители. Казвам: Те отидоха в утробата на мравояда. Култура! Питам: Какво е предназначението на земния живот? Какво е предназначението на нашата култура? Ще кажете, че предназначението на
към беседата >>
за културата на мравките, понеже мравешката култура съставлявала една от великите епохи в историята на природата. „Мравка", преведено на ваш език, означава появяване на човешкото его, появяването на човешкия егоизъм. Когато културата на мравките била в апогея на своето най-високо развитие, когато мравките се хвалили с откритията си в науките, с разбиранията си в тайната на природата, с добре организираните си общества, със своя сенат, конгрес или народно събрание, на наш език казано, един ден за тяхно нещастие минава един мравояд и какво става? Попада в тяхното народно събрание, изважда хобота си, и всички техни представители, подпредседатели, министри се налепили на хобота му. Той ги глътнал и си заминал. Явили се философите на тази мравешка култура да разсъждават върху това явление, как е възможно цяло народно събрание да изчезне, да се полепи на хобота на един мравояд. „Видяхме, нещо черно се проточи в народното събрание и всички министри и депутати, всички мравки се полепиха по него като железни стърготини към магнита и изчезнаха в пространството." Този въпрос още не е разрешен. Всички философи питат: „Де отидоха всички министри и представители на това велико народно събрание?" Аз казвам: отидоха в утробата на мравояда. Култура! Какво е предназначението на нашия земен живот или на културата? Предназначението й да създаде държава, да създаде домове, да създаде религии и наука ли е? Всичко това ли е? Ако е такъв смисълът на културата, на нашия земен живот,
към втори вариант >>
272.
Великата майка
,
ИБ
,
БС
, София, 26.2.1920г.,
на Земята не на гости, а на работа . Но и Земята търпи своите гости само три дена. Всички съвременни нещастия произтичат от факта, че ние искаме да бъдем гости на Земята. И тъй, като ви говоря от чисто окултно гледище,ако ме попитате от какво произтичат нещастията в света, ще ви кажа, че произтичат от желанието ви да бъдете само гости тук, на Земята. Земята е място за една от най-сериозните работи. За всяко същество, колкото и малко да е то, има математически точно определено място и работа, която то трябва да свърши. И днес, в света, по-висшите същества живеят на гърба на по-низшите. Аз нарочно пожелах за пояснение да се опише костната система, сърцето и храносмилателната система, защото, вие, учениците на окултизма, даже и не подозирате, какво се извършва всеки момент вътре у вас. Всеки от вас трябва да проучи добре своя организъм. Единственото реално нещо, което притежавате в тоя свят, е вашият организъм. Докато вие не проучите вашият организъм, ще бъдете невежи и не ще можете да разбирате Природата. Нашата Велика Майка-Природа ограничава постоянно своите деца по всички правила, които тя притежава. Имайте предвид, че тя е безпощадно груба. Никои окултисти не трябва да се самоизмамват и да мислят, че това ще мине за тях незабелязано. Когато тази Божествена Майка те хване, тя ще те прекара през всички правила на възпитанието без да и мръдне окото. Аз ви говоря върху възпитанието, защото от там трябва да започнете: в Природата се крие начинът на възпитанието.
към беседата >>
273.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
се разбира в своя прав, дълбок смисъл. Разбирането се познава по това, че носи обнова. „Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите.” В тоя стих има две важни мисли: „Който има ухо”, и „да слуша, що казва Духът.” Думите „ухо” и „слушане” са два важни момента, две важни състояния на душата. Ухото е орган, който душата си е изработила. Значи, само оня може да слуша, който си е изработил орган. Казват, че ухото е външен орган, който има отношение към физичния свят. Както между ухото и говора има известно отношение, така и между слушането и Духа има отношение. Често българите казват, че Духът витае някъде. Тоя израз показва, че те имат криво понятие за Духа. С това те искат да кажат, че Духът изявява своето присъствие по особен начин в живота. Когато казваме, че Духът говори в даден народ или в даден човек, подразбираме, че тоя народ, или тоя човек мисли, чувства и действа право. Още в предисторични времена, за които се говори в окултната наука, на земята съществувало първото царство, създадено от Бога. Тогава хората се намирали в големи мъчнотии, които не могли да разрешат. Царят им бил добър и благочестив човек. Като видял мъчнотиите на своя народ, той се обърнал към Бога за помощ. Молитвата му била приета. Бог изпратил от небето един ангел, който му донесъл едно житно зърно и казал: Ще посеете това зърно и, като даде плод, с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го пазите. Всеки човек
към беседата >>
потребно разбиране в прав смисъл. Разбирането се отличава по това, че всякога носи обновление. „Който има ухо, нека слуша що казва Духът към църквите." В този стих са важни следните две неща: „който има ухо", „да слуша, що казва Духът". Думите „ухо" и „слушане" - това са две душевни състояния. Ухото подразбира известни органи, които душата си изработила. Значи само този, който има този орган изработен, само той може да слуша. Ухото е орган на физическото поле. Казват, ухото е външна страна. Да, но между ухото и казването има известно съотношение, както и между слушането и Духа има съотношение. Когато българите кажат, че Духът витае, тоест обикаля около някое място, това показва, че по този въпрос те имат особено изопачено понятие, че Духът изявява своето присъствие по един осезаем начин за живите. Когато кажем, че Духът говори в един народ, то значи, че този народ може да мисли, може да разбира. Същото е и когато Духът говори и у един човек. Този човек разбира и мисли правилно. В аналите на окултната наука се говори, че когато Господ създал първото царство, което било още в предисторически времена, хората се намерили в едно безизходно затруднено положение и не знаели как да разрешат много въпроси в живота си. Царят им бил много благочестив човек и затова се обърнал за помощ към Бога. Бог послушал молитвата на царя, изпратил един ангел от небето, който му донесъл едно житно зърно и казал: „Това житно зърно с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте,
към втори вариант >>
274.
Труд и мъчение
,
ИБ
, , 4.3.1920г.,
едно правило, което трябва да имате предвид, а то е: когато се изправим за съзерцание, кой където се намира, там да застане, а всеки, който не се спре сам, ще го спрат. От всинца ви се иска ред и порядък. За последствията, казвам ви, че не отговарям. Ще се научите, че духовният свят не е като земния. На земята може да се върши всичко, но на другия свят всичко трябва да е в изправност. За да не става спиране, ще се научите да зачитате душата и духа си. В беседата „Мъчението“ казах, че трябва да възприемем мъчението, защото то изразява човешкия живот, а животът трябва да го възприемем във всички негови форми. Под „мъчение“ се разбира и добро, и лошо. Втора фаза за ученика е трудът. Трудът представлява растене, духовен живот. Тази дума започва с буквата „Т“. Окултистите от изток и запад турят на тази буква една увиснала змия, която показва пътя, по който се движи човешката душа. Тази буква представлява две велики движения в света: в материалния и в духовния свят. В съвременната философия тези две движения се определят с времето и пространството. Те са две идеи. Какво са всъщност пространството и времето, ние ги определяме по техните проявления. Пространството е място за великите светове, а времето определя най-малкото движение на живота. Мъчението е процес на слизане, а трудът – на възкачване. Ако схванете думата „труд“ като изтощаване, значи не сте схванали смисъла ѝ. Следователно всеки от вас трябва да схваща идейно труда като движение нагоре, т.е. като движение в
към беседата >>
275.
Вяра
,
ИБ
,
БС
, София, 5.3.1920г.,
мисъл от последното събрание? Реплика: Последното петъчно събрание беше да се научим да мълчим, да станем като децата, да развиваме милосърдието, да се упражняваме върху духа, върху добродетелите, върху развиване на сетивата и приготовление за Петдесетница. Като дойде Петдесетница11, трябва да влезете в закона на самопожертването. Който приеме Божествения Дух, той трябва да върши Волята Божия, а не каквото сам си поиска. Впрочем, и сега вие не вършите своята воля, а някоя чужда воля се намесва вътре във вас. Ще гледате да усилите Вярата в себе си. Има един стих, който казва, че без Вяра не може да се угоди на Бога, но се иска Вяра, която да върши чудеса. Упражнявали ли сте се във Вярата и какви упражнения сте правили? За да се развие Вярата ви, изисква се всеки един от вас да си изработи един вътрешен Мир. Човек трябва да се нагоди според съвременния живот, според условията, в които живее, за да подеме развитието си от там, където се намира сега. Например колцина от вас биха имали смелостта да се качат на един аероплан? Малко биха сторили това, защото се изисква геройство. А колко такива изпитания могат да се случат в света? Ако човек може да се качи горе на аероплан, той ще укрепи Вярата си. Вярата ще схващате като коренчетата на едно растение, което посявате в земята и което чрез тези коренчета се крепи. По същия закон човек чрез Вярата се крепи в Бога. Когато се закрепвате силно, и Бог ще ви крепи. През всички времена и изпитания онези хора, които са
към беседата >>
276.
Ще управлява всички народи
,
НБ
, София, 7.3.1920г.,
спра само върху половината от цитирания стих. Детето, за което се говори тук, съставя ядката на цялата глава. Ще направя една аналогия върху цялата глава, т.е. ще свържа емблемите и символите, за които се говори, чрез роденото дете. Съвременните културни хора, едва сега, са в първата фаза на живота, да изучават езика на природата. И когато се научат да говорят, не само по форма, но и по съдържание, не само по съдържание, но и по смисъл, светът ще се представи в нова форма, в ново съдържание и смисъл. Най-голямата спънка, в сегашния стадий на човешкото развитие, е дълбокото убеждение, всадено в човека, че е културен. Аз не отказвам, че сте културни, не въставам против думата „култура", но приемам, че сте културни само по форма; не по съдържание и смисъл. Значи, културни, в пълния смисъл на думата, са само една трета от хората. Какво искал да каже евангелист Йоан в тази глава? Какво представя тук жената? – Тя може да се вземе като символ на цялото човечество, като символ на един народ, като символ на един човек. Какво представя детето? - Детето може, същевременно, да се представи като символ на идеалите, към които се стреми човечеството; детето е плодът на тези идеали. Ще ме попитате: Какъв е стремежът на ябълките, крушите или черешите? Отговарям: Стремежът им е да родят, да създадат поне една ябълка или круша. Вън от плодовете им, ябълката и крушата нямат друг смисъл. Какво представя змеят? – Той е символ на онези противодействащи сили в природата, които пречат на
към беседата >>
277.
Девети март (22 март)
,
ИБ
, , 9.3.1920г.,
символически ден. Символите придобиват значение само когато се изтълкува вътрешният им смисъл. Девети март е денят на равноденствието. Но тъй, просто казано, 9 март, денят на равноденствието, е денят, в който човек е бил създаден, роден. И този ден се пада в петък. Не мислете, че по-напред не е имало равноденствие – имало е. Равноденствието на човека е възкачването на слънцето от юг към север. Югът е надолу, а северът – нагоре. С появяването на Адама човек е почнал да еволюира, да се качва нагоре към Бога. Сега, ако вие може да ознаменувате 9 март, в смисъл че днес се раждате, т.е. скритите във вас сили Божествени да започнат нова еволюция, да еволюирате към Бога, то е равноденствие, или минаване от едно състояние на битието към друго. Равноденствието всякога трябва да внася най-хубавите мисли, най-хубавите желания в човешката душа и тогава всички онези семенца, които са скрити в земята, започват да израстват, да се развиват, да цъфтят и след това се явява тяхното благоухание. Същият закон е и по отношение на човека. Човек без Божественото е като гола земя и ние казваме: „Този човек е студен, отвратителен, няма никаква красота в него.“ Но дойде ли скритото, Божественото у човека, тези семенца, треви и цветя постепенно почват да израстват, цветята се обличат в червенина и човек става красив. Тази красота не може да се яви, докато не се яви Божественото слънце. Тъй като слънцето иде от северното към южното полушарие, т.е. от единия полюс на битието към другия,
към беседата >>
278.
Ден на равноденствието
,
ИБ
, София, 22.3.1920г.,
символичен ден. Символите придобиват значение, само когато се изтълкува и разбере вътрешният им смисъл. Девети март е ден на равноденствието. Ако се каже просто „девети март" или „равноденствие", няма смисъл. Преданието казва, че девети март е ден на равноденствието, когато човек бил създаден, т. е. роден. Този ден бил петък. И тогава имало равноденствие. Равноденствието на човека е възлизане на слънцето от юг към север. Север е нагоре, а юг — надолу. От времето на Христа, човек е започнал да еволюира, т. е. да се качва на¬горе, към Бога. Ако може да ознаменувате девети март като ден, в който скритите Божествени сили във вас започват нова еволюция — към Бога, това е равноденствие, или минаване от едно състояние на Битието в друго. Равноденствието внася в човека най-хубави мисли и желания. От този ден, скритите семена в земята започват да никнат, да растат, да цъфтят и да пръскат своето благоухание. И човек, без Божествения Дух, е като черната земя. За такъв човек се казва, че е студен, мрачен, лишен от всякаква красота. Щом Божественият Дух, т. е. скритите сили в него почнат да се изявяват - всички семена, треви и цветя започват да никнат, растат и цъфтят, т.е. да се обличат в различни цветове. Така човек става красив. Човек не може да бъде красив, докато Божественото слънце не изгрее в него, както слънцето иде от северното към южното полушарие, т.е. от единия полюс на Битието към другия. Север означава истината, а още и смъртта; юг означава добродетелта и
към беседата >>
279.
Законът и пророците
,
НБ
, София, 28.3.1920г.,
„закон и пророци", защото те означават сегашния живот, във всичките му фази и нужди. Всички хора живеят в известни ограничения, а именно, по три пъти на ден ядат, затова цял ден са заети с мисълта как да си доставят необходимата храна. И птиците хвърчат цял ден из въздуха с единствената цел, да си доставят отнякъде храна. И хората цял ден са заети със закона и пророците – техните деца, които още със ставането си от сън, започват да викат и да пророкуват: Мамо, дай ми хляб! „Законът и пророците до Йоана бяха." – Кой е Йоан? – Той представя една преходна стадия на живота. „Оттогава Царството Божие се благовествува". Няма да разисквам върху дълбокия, мистичния смисъл на това Царство, но казвам, че то представя разумния, истинския Божествен живот, който изключва мъченията, страданията и смъртта. Това не значи, че тези неща не съществуват, но в царството Божие тези неща се приемат с радост. Това е велика истина, която мъчно може да приемете. Вие не можете да си представите, как това, което причинява страдание, причинява и радост. За мнозина това е непонятно по причина на техния егоизъм. Понеже те живеят само за себе си, то когато на тях е добре, и светът е добър. Когато те са щастливи, и окръжаващите са щастливи. Обаче, истинското щастие се крие в Царството Божие, т. е. в Божествения живот. Често хората страдат по причина на това, че не дават път на малките Божествени идеи, които минават през ума им. На малките идеи те не обръщат никакво внимание. Всички знаете
към беседата >>
280.
Зачудиха се
,
НБ
, София, 4.4.1920г.,
да говоря за причината на учудването им, вие ще я търсите. Аз ще говоря само за резултата – зачудиха се. В света, както и в природата, се извършват два процеса: обикновен и необикновен или извънреден. Човек всякога се учудва от необикновения процес. Например, вие ядете по три пъти на ден, и като ви готвят редовно, считате, че това е естествено, в реда на нещата. Ако ви кажат, че трябва да гладувате два - три декя, учудвате се, гледате на това, като на извънреден процес. Значи, учудването се дължи на факта, че обикновеният процес става необикновен. Който не разбира езика на природата, счита, че необикновените процеси са разрушителни. Здравият гледа на здравето като на обикновен процес, който е в реда на нещата, а на болестта – като на необикновен процес. Следователно, болестта, като необикновен процес, разрушава човешкия организъм. От гледището на духовния свят е точно обратно; там считат здравето за необикновен процес, а болестта – за обикновен. За вашите уши, думата „болест" звучи дисхармонично. Задали на Христа един важен въпрос и, като им отговорил, те се зачудили, как не могли да го хванат в примката, която Му устроили, но се изплъзнал. Зачудили се и на себе си, как не могли да му устроят още една примка, да Го хванат. Човек се учудва, когато не разбира нещата. И вие се учудвате на някои прости неща. Например, учудвате се, как крадецът, който отива да краде, не е предвидил всичко и влиза в ръцете на полицията. Учудва се и добрият човек, когато намисли да
към беседата >>
281.
Отиде след Него
,
НБ
, София, 11.4.1920г.,
запитате, защо не говоря върху някой стих за Великден. – Не говоря за Великден, понеже на земята няма Великден. Това, което хората сега вършат на земята, е репетиция, приготвяне. На земята няма още Великден. Ако съществуваше Великден, нямаше да има затвори, убийства, бесилки. Житото, хлябът, маслото щяха да бъдат евтини. Понеже не живеят, както трябва, хората се лъжат, като мислят, че има Великден на земята. Сега иде Великден! „И като минаваше Исус, видя едного человека, че седеше на митарницата." Питате: Какво общо има митарят с нас? – Всички вие сте митари. Митарят е човек, който седи на митарницата и чака да му падне отнякъде нещо. Има ли някой от вас да не е митар, в смисъл, бирник? Всеки очаква да вземе нещо. Като минал край митаря, Исус му казал: „Дойди след мене!" Той напуснал митарницата и тръгнал след Христа. В един момент той ликвидирал с противоречията и дълговете си. – На какво се дължат недоразуменията и противоречията в живота? – На факта, че хората не са готови да плащат дълговете си. Те имат да плащат полици, данъци, но постоянно отлагат. Всички недоразумения в живота се дължат все на неправилно вземане - даване. Ето защо, казвам: Сегашната култура е на вземане - даване. Даваш ли, добър си; не даваш ли, лош си. Даваш ли, добър си; вземаш ли, лош си. Казвате: Нали вярваме в Христа? Вярваме, че Бог съществува, че Христос е дошъл на земята. – Това са празни думи. Ако наистина вярвахте в Христа, в идването Му на земята, щяхте да измените живота си. Ако
към беседата >>
282.
Молих се
,
НБ
, София, 18.4.1920г.,
на противоречия, понеже й се дават различни тълкувания. В старо време, един невежа, гръцки свещеник, тълкувал следния стих от славянски „лук свой напреже": Господ опържи лук и го приготви за ядене. „Молих се на твоите ученици да го изпъдят, но те не можаха." Значи, един баща помолил учениците – едното положение: те не могли да изпъдят лошия дух – второто положение. Христос упреква учениците си за тяхното неверие и казва на бащата: „Доведи сина си тука!" Съвременните християни са учениците на Христа, пръснати из цяла България, Европа и Америка, които и до днес не могат да изпъдят лошия дух. Че не можаха да го изпъдят, това може да се докаже статистически, но няма да се спирам върху този въпрос. Каже ли някой, че е правоверен, питам го: Можа ли да изгониш лошия дух от дома си? – Не можах. – Изпъдихте ли лошия дух от черквата? – Не можахме. – Наистина, лошият дух и до днес още не е изпъден от света. Христовите ученици се състезаваха, кой от тях да бъде по-близо до Христа, кой да заеме първо място. И между сегашните християнски държави има състезание, коя от тях да бъде по-близо до Христа. Тази е причината за разделянето на черквата на източно и западно православна. Въпреки това, никоя черква не можа да изпъди лошия дух. Един от членовете на един християнски дом заболява от тифус и, макар вярващи, всички започват да се молят, да търсят лекар и да казват: Моля ти се, господин лекарю, кажи нещо за положението на болния. Лекарят посещава болния всеки ден, дава му
към беседата >>
283.
Приятел и раб
,
НБ
ИБ
, , София, 25.4.1920г.,
само върху две положения от прочетения стих: раб и приятел. Думата „раб“ означава ограничение, тя е носител на чувството страх. Рабът не може да има своя мисъл, рабът не може да има свое мнение, рабът не може да има своя философия, всичко у него е наложено. Христос казва: „Не ви наричам раби, защото рабът не знае що прави господарят му, а вас ви нарекох приятели, защото всичко що чух от Отца Си, явих ви го.“ А ако запитате съвременните хора има ли онзи свят, ще кажат: „Не знаем.“ – Отде идете? – „Не знаем.“ – Защо сте дошли на земята? – „Не знаем. Знаем само, че по три пъти на ден ядем, лягаме, ставаме, пътуваме, бием се, колим се, но защо е това – не знаем, господарят знае.“ Това не се отнася само до света, който наричаме „неверни“, но и до религиозните хора, които също се колят и бият. Някои ще кажат, че религиозните хора са по-благочестиви. Кръстоносните походи, инквизицията показват доколко религиозните хора са благочестиви, културни. Те са хора на невежеството с титли на благочестиви слуги, благочестиви раби. Христос казва: „Не ви наричам раби, а приятели, защото всичко що чух от Отца Си, явих ви го.“ Приятел е този, с когото можеш да споделиш мислите си, да разкриеш сърцето си, с когото можеш да разсъждаваш философски, с когото имаш обмяна. Следователно, когато се основе религиозно общество на рабство, на послушание, всички казват: „Трябва да сме послушни.“ На какво? – „На всичко, което ни казват.“ За някого казват: „Той е отличен слуга.“ Защо? – Защото
към беседата >>
284.
По предание
,
НБ
, София, 2.5.1920г.,
не ходят по преданието?" Ето един въпрос, на който отговарям: Преданието е неписано учение, което изнася нрави и обичаи. Някога преданията почиват на известни закони, а някога са вън от тях. Според някои, преданията са свещени. Има човешки свещени глупости и престъпления, но те не могат да изменят онези свещени закони, които лежат в основата на човешкия дух и човешката душа. – Защо греши човек? – Защото понякога душата и духът му се проявяват неправилно. Виждали ли сте, как някоя тиква пролазя между прътите на един плет и там цъфти, връзва, в резултат на което се деформира – някъде е притисната. – Коя е причината за това? – Много просто: като не разбира законите, тя се провира между двата пръта, без да вземе пред вид мястото, с което разполага. Като върже, плодът няма условия да се развива свободно, поради което се притиснал някъде. Ученият ще създаде цяла теория за обезформяването на тиквата, всъщност, няма нищо особено в това. Когато градинарят правел плета, той нямал нищо пред вид. Той искал да запази градината си от прасетата, т.е. от всички външни нашествия, които пречат на неговите интереси. Злото се заключава в това, че всички хора живеят все по предания. Вълкът живее по предание и, ако синът му наруши това предание, баща му ще го запита: Синко, кой ти даде право да нарушаваш свещените правила на своите предци? Ако малкото паяче се откаже да тъче своята мрежа като баща си, последният ще го запита: Синко, кой ти даде право да нарушаваш свещените
към беседата >>
285.
Запалят свещ
,
НБ
, София, 9.5.1920г.,
Тук свещта се взима като емблема, позната на всички. Казват „свещица", а българите я наричат още „вощеница". Всеки би се запитал, какво се крие в една восъчна свещ. Може да се крие много нещо, а може и нищо; може да съдържа много нещо, а може и нищо. Едно време тези свещи се продаваха по пет стотинки, а сега са по-скъпи. Времето определя цената на нещата. Нещата имат смисъл само за живите хора, а не за мъртвите, които нищо не виждат. Глупавите хора нищо не разбират; безумните на всичко се смеят, а беззаконниците всичко престъпват. Христос говори на малката, жива свещ, която има смисъл за живите и разумни хора. В прочетената глава Христос говори за блаженствата, като основа на живота, и после казва: „Вие сте солта на живота". Значи, Той разглежда солта като основа. След солта се явява малката свещ. Като гори, свещта издава светлина. Следователно, и мисълта е гориво, което носи светлина. Мисълта свети. В този смисъл, и човек е малка свещица, която гори и свети. На земята тези свещици горят от 1 – 120 години най-много. Някога са горели и до 900 години. Аз взимам думата „свещица" като слаба проява на човешкия ум. Дом без запалена светица вечер е непривлекателен. Запали ли се най-малката свещица, той вече привлича. Ако двама или трима души, които живеят а един дом, са запалени свещици, домът оправдава своето предназначение, Този дом има смисъл да съществува. Майката, бащата, децата са живи, малки свещици, които светят. Те красят светилника на този дом.
към беседата >>
286.
Работете с Любов
,
ИБ
,
БС
, София, 10.5.1920г.,
един път да бъдем с Вас, Учителю. Имате ли да зададете някои въпроси?... Знаете ли откъде произлиза българската дума познай? Тя произлиза от един стар корен, който означава да живееш съзнателен Живот. Само така познанието има смисъл. Да живееш съзнателен Живот – това е Живот вечен. Значи това са две синонимни думи – Живот и съзнателен Живот. Тъй че, не само трябва да живее човек, но да живее съзнателен Живот. Да познаваш, значи да живееш в пълния смисъл на думата. И сега хората живеят, богатеят, но живеят неуверено. Нали сте наблюдавали някои ученици, които започват да се учат по музика, как нищо не разбират, т.е. нищо не могат да свирят. Питам, учителят влага ли нещо в тях? Ако у такъв ученик няма онова силно желание и любов към музиката, можеше ли учителят да развие нещо у него? Не. По същия закон, ако у вас няма това силно, интензивно желание за Живота, какво може да направи Господ за вас? Тъй че това, което търсите, е вътре у вас. Но има и неща, които не са вътре във вас. Учители, които преподават музика, винаги карат учениците си да се занимават с етюди и упражнения, а не да отвличат вниманието си с музикални парчета или да дават концерти, защото ще се извратят. Ученикът трябва да се научи първо на изкуството да свири. Така Животът върви по един правилен начин – за времето, за което един ученик се учи, той постига целта си. Така и човек, който иска да придобие Божествен живот, трябва да има методи за постигане на този Живот. Всеки ученик трябва да си
към беседата >>
287.
Десен и ляв път
,
НБ
,
ИБ
, Сливен, 13.6.1920г.,
има да говоря, е важен. Употребявам думите „ляв и десен път“, защото няма други пътища. Десен и ляв път са величини. По левия път е слизането, а десният път е пътят, посоката, по която става възлизането, изкачването. Всичко в света е продукт на человеческия дух. Человекът е в началото на своето развитие. За да можем да разбираме една негова мисъл, която се влива в света, трябва да се освободим от всички посторонни мисли. Бог, когато е създавал света, турил е в един котел силата, мъдростта, славата и почивката. От силата се родило насилието, от мъдростта се родили знанията; от славата всички започнали да се стремят в разни посоки. На дъното на котела останала почивката. Бог я задържал за Себе Си. В света няма почивка. Трябва да отидем при Господа, за да почиваме. Учителят разказва примера за двамата руски банкери, които се били басирали за 3 000 000 рубли: единият да стои 14 години арестуван в една стая. Той чел много книги според баса и най-после почнал да чете Евангелието. След като го прочел, рекъл си: „Намерих смисъла на живота.“ Смисълът е в свободата, в свободното развитие. Оставало му само един ден, за да изпълни 14 години. Написал записка, че излиза от затвора 24 часа по-рано, че се отказва от трите милиона рубли, защото не е в тях щастието и през прозореца избягал. Другият басист, с когото се басирал, за да не даде трите милиона, решил да убие през нощта затворения и да спаси милионите си. Влиза в стаята през нощта и намира само оставената
към беседата >>
288.
Разговор
,
ИБ
, Сливен, 15.6.1920г.,
е строго определено. Който не върви по тоя определен път, ще се тласка насам-натам и ще получи наказания от законите на природата. Спасението някои търсят вън от себе си. Человек все се моли и търси работа за нещо здраво да придобие. Всеки се стреми да има здрави: гърди – те съответствуват на душата; стомах – той съответствува на живота; и мозък – той съответствува на ума на човека. От илюзиите в света произтичат всички страдания и заблуждения. Детето ви, ако не е решено да умре, то не може да умре. На сегашните хора трябват светли мисли. Това понятие за Бога, което сега имат, е старо. Трябва да работим в новото понятие за Бога. На вас ви трябва воля. В какво се състои волята? Учителят разказва примера: Една американка била болна до смърт. Повикала мъжа си и искала обещание от него, че не ще се жени след смъртта ѝ. Той не обещал. Тогава и тя казала: „И аз няма да умра!“ И действително не умряла, оздравяла. Някой като каже: „Няма да върви“, и вижда, че работата се разваля, наистина не върви. Друг казва: „Ще върви“ – и тръгва. Докато всички мисли в мозъка са в съгласие, человек не губи равновесие. Равновесието стои в краката, а краката са добродетелта. Всякога да има хармония. В природата не може да има мир, там има винаги сътресения, но да имате в себе си мир. Не е мир това да лежи човек и да почива. Трябва человек сам да си турга шапката, трябва четиво. Всяка добра книга е слънчев лъч. Каляване на волята Ако те е страх – пипай умряла змия, прекарай я през
към беседата >>
289.
Три процеса
,
ИБ
, Бургас, 23.6.1920г.,
– все тонират. Те са три процеса свързани. С пеенето изчезват всички мрачни мисли. Когато птиците престанат да пеят, трябва да се очаква катастрофа, ще стане нещо ненормално. Пеенето в света е признак на хармония. Така е било във В. Търново през 1913 г. по време на земетресението. И птичките пеели, петлите пеели, кучетата лаели, магаретата ревели – това са признаци, че градът нямало да потъне, както някои са казвали, а ще оцелее. В който ден пеят, нещастия не стават. В къщи, в които пеят, дяволът не влиза; в кръчми, в които хората пият и пеят, зло не мислят – влез, но ако пият, без да пеят – зло мислят. Пеенето е чувство, необходимост. Бог го е вложил в хората и те трябва да се подчиняват на него. Не се ли подчиняват, злото ще дойде. Бъдещите хора трябва да изучават дребните проявления в света. В посвещението има обещания, които, като се изпълнят, освобождавате се от обещанията, например да не ядеш грозде и пр. Когато човек се посвети, в него обитават вече духове от невидимия свят и като живее, той трябва да се съобразява с порядките на невидимия свят, иначе ще бъде напуснат от тия духове. Чуждо вино не трябва да пием. То е смесено с чужд магнетизъм. На назиреи не е било позволено да яде чуждо грозде или вино да пие, но ако сам е могъл да си го приготви, обработи, могъл е да яде. Посветеният трябва да избягва виното, то е силно питие. Виното е пълно с извержения на малките в него организми и който го пие, пие нещо нечисто. Но това е от Стария завет.
към беседата >>
290.
На вечеря с Учителя
,
ИБ
, Бургас, 25.6.1920г.,
лицемерието. Ако си готов, тя ражда и малките добродетели. Голямото богатство ражда жестокосърдечието; ако си готов, ражда милосърдието. Добро така трябва да се прави: „Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае“, а то значи, като правим някому добро, той да не знае, че ти му правиш добро и тогава на старини няма на доброто да ти отвръщат със зло. Който прави добро в материално отношение, заслужава да го бият. (Разказва Учителят примера с бащата, който разделил имота си между петте си синове. Взели синовете имота и никой не искал на старини да го гледа. Сетил се той да изхитрува. Купил едно ново сандъче и от един приятел заел 100 капици. Всяка вечер ги броил. Синовете се научили – чули от дрънкането, че има още пари и се надпреварвали в почит и гостоприемство към баща си. Той, преди да умре, оставил в същото сандъче завещание, 100 капици и едно въже. В завещанието написал: „Който преди смъртта си разделя имота си, заслужава да се обеси с това въже“) Добрите хора са убити във войната, защото в миналото, когато Христос ги е попитал дали са готови да умрат и проповядват Неговото учение, те са отказали, отрекли се – един купил нива, друг волове. Сега Христос ги среща в астралния мир и пита: „Готови ли сте сега да умрете за Моето учение?“ – Да, отговарят те. Сега има депутация от 25 милиона души, които искат мирът от астралния свят да слезе на земята. Сега се искат юнаци, герои да са хората. „Старо кърпи, ново носи“ – старите идеи да се носят, новото
към беседата >>
291.
Живи извори
,
ИБ
, Бургас, 26.6.1920г.,
са вените – кръвта отива към дробовете – това са моретата. Облаците, дъждовете, изворите са артериите на земята. Тя е жива сила – тя диша, тя е същество разумно. Както комарът пъха хобота си в човешкото тяло и пуска кръв, чопли и отива и казва на другите комари: „Елате, аз намерих топли източници, извори червени“, така и земята има живи извори; не са разните огньове, които ѝ дават топлина, а самата тя по силата на същите закони, както и човекът, си произвежда топлината. Идването на человечеството на земята датира от 18 милиона години. Горко на богатите, които не са богати. Горко на сиромасите, които не са
към беседата >>
292.
Закон за изменение
,
ИБ
, Бургас, 27.6.1920г.,
на старата религия, то е със старите методи и Христос за тях казва, че са крадци и разбойници, щом проповядват старите методи преди Христа. Затова казват, че щом някой не им харесва, той е еретик. Така казват и за г-н Дънов сега. Социалистите имат по-широки възгледи от свещениците, защото се стремят да прокарат принципа на братството. Било е време, когато почвата е трябвало да се тори, но когато е вече наторена, каква нужда има сега да се тори? То е Мойсеевият принцип – „око за око“, а Христос казва: „Любете враговете си. Дайте дрехата си.“ Така пеперудата дава дрехата си – пашкула си. Под „риза“ Христос е разбирал един скрит принцип. Навсякъде сега усещат, че има едно обезсоляване. Така и в Америка се стремят да вкарат в църквата младите, но те не отиват, защото формите са остарели. Има един закон за изменение коефициента на светлината – человек става невидим за околните. Може да ходиш между тях и да не те виждат. Как ще обясните: една баба на 74 години да излезе на Витоша три пъти, когато едва до половин километър е могла да ходи. Тя има вяра и се е подмладила. За человека има запас от енергия да живее хиляда години. Хората умират преждевременно от неправилно живеене. Понякога има икономически причини в природата: ще умре дядото, за да живее детето, или обратно – детето умира, за да живее дядото; има замяна, това е икономически закон в природата. Във физическия свят сме пробудени навън; в духовния свят сме пробудени навътре. Всяко престъпление,
към беседата >>
293.
От мен да мине / От мен да замине
,
НБ
,
ИБ
, Бургас, 27.6.1920г.,
се разисква тоя въпрос. Кой е Христос? Да твърдим, че бащата ни е богат, да се хвалим с баща си и да му вършим волята, са две неща различни. Ако осиромашее бащата, ще вярваме ли в него? Ако бащата си изгуби имането, ще вярваш ли в него? В Христос вярваш, защото очакваш от Него да ти даде сто хиляди. Във всички църкви Христос не е разбран. Ако Го бяха разбрали, щяха да приложат Неговото учение. Оня Христос, Който дава живот, Той е друго нещо. Вярата подразбира всяка връзка, съединение с Бога – да имаш контакт с живото слънце. „Ти си Христос, Син на Бога живаго…“ Христос отговаря: „Това человек не ти го е открил, а Бог Отец.“ Онзи, който може да открива кой е Христос, това не може да бъде плът и кръв. Момата като срещне любимия, си казва: „Той е.“ Не са майката и бащата, които са ѝ открили. Това е любов на картошки. На такава кола не се качвам. Какво нещо е Христос? Той е една топлина за развитието на человеческата душа. За да се развива душата, трябва да има светлина и топлина. Христос е носител на Любовта и Мъдростта. Мъдростта е знание. Любовта е отражение на топлината. Щом имаме тия два принципа, ние сме във връзка с Христос и ще Го разберем. Тогава само ще сме свободни. Сега казваме, че сме християни. Що е християнин? Свещеникът казва: „Да отидем в църква, да запалим свещи, да кадим тамян и пр.“ Да сме християни, значи да имаме знания. Да имаме знания, значи да вървим по стъпките на Христа. Майстор е оня, който си умее добре занаята и го изпълнява. Всякой
към беседата >>
294.
Щастието е в человека
,
ИБ
, Бургас, 27.6.1920г.,
пръста, = обратно, същите три пръста, Щ = воля, А = умът, С = сърцето – да обърнем лодката , в която да турим съкровищата си, Т = котва = надежда, И = съединение, сила, истина, Е = прогрес, растене, умножение. Щастието е человек да се труди и после да работи. Господар – когато впряга животните. Слугите ръководят, трудят се и изпълняват. Господар е необходим при всички положения. Щастие има там, гдето има хармония между волята, ума и сърцето, а то е да станете богати, да забогатеете с добродетели. Има три състояния: мъчение – то е за животните, труд – той е за хората и работа – тя е за ангелите. Мъчението е, докато влезете в училището; трудът е в училището; работата е като свършите училището. Хората не знаят защо са се родили, те не могат да създадат една теория как да се оправи светът, например жилищната криза. За един свят, който се мъчи, градовете са потребни; за един свят, който се труди, градовете не са потребни. Градове да имате, но да са малки, да не са големи и да не са събрани всички къщи в един куп. Нисшите животни се размножават много и колкото отиват към по-висшите, толкова по-малко се размножават. Ще дойде денят един человек да роди само едно дете; един ще си отиде, друг ще дойде и числото ще остане едно и също. Ще се измени културата. Ще има спирачки. Ще живее человек двеста години и ще роди само едно дете. Сега животът е много глупав. Като разгънем мозъка на човека ще видим глупости: умрял вол, заклана кокошка, поп опява някого и пр. Изкуството в
към беседата >>
295.
Законът на плътта е закон на ограничението
,
ИБ
, Бургас, 28.6.1920г.,
плътта и на Духа. Законът на плътта е законът на ограниченията; законът на Духа е законът на проявленията, разширението. Законът на плътта се подчинява, има тъмнота, той е безсмислен, без мисъл. Законът на Духа е в светлина, там има смисъл. Докато човек не мине закона на плътта, не може да влезе в закона на Духа. В окултната философия всичко е строго определено – изключение няма. Всякой човек да съзнае где се намира, в какво състояние е: пъпка, цвят, плод – и тогава да даде семе. Пъпката не се сгрява от слънчевите лъчи, но тя ги чувствува. Цветът се огрява от слънчевите лъчи. В сегашния свят има една добра страна: че посрещат и изпращат. Изпращат от земята, посрещат горе; изпращат от горе, посрещат на
към беседата >>
296.
Божественият пламък. Разговори с Учителя
,
ИБ
, Сливен, 11.7.1920г.,
работи, трябва да бъде одобрено от невидимия свят. Тогава човек няма да попада в грешка. За това човек трябва да работи за Бога, за себе се и за ближния си. Разказва Учителят приказката за оня човек, който приемал гости, нахранвал ги и с биене ги изпращал. Един сиромах късно дошъл в селото, пратили го селяните в същата къща, като го предупредили, че гостоприемникът биел. Той казал: „Ако и да бие, ще отида, щом дава широко гостоприемство.“ Нахранили го и той чакал да го бият, и даже казал на стопанина: „Хайде де, и другото де!“ – „Какво друго?“ – запитал го стопанинът. „Нали даваш и друго?“ – „Какво?“ – „Нали ще ме биеш.“ – „Не – отговорил стопанинът – тебе не ще бия, защото, когато ти насилвах ядене, ти не казваше „стига“. Другите ги бих заради „стига“. С това се вдига Божествената благословия и не трябва да се казва „стига“. Когато человек е разсеян, не трябва да яде. Работата тогава е напразна. Във всяка работа трябва да имаме концентриран ум. С малкото хлебец може дълго време да дъвчем и ще се нахраним. Жидката храна, супа и др. са мъчносмилаеми. Само храна, която се дъвче, е лесносмилаема. С дясната ръка да си поглаждаме лявата страна на главата, а с лявата ръка – дясната страна. Человек има две страни на мозъка: лява и дясна и функцията им е чрез прекръстосване, лявата – към дясната ръка и дясната – към лявата ръка. Лекуването да става винаги с топла вода. Ако се къпеш в студена вода, то само в студена; ако ли в топла, то никакви студени душове.
към беседата >>
297.
Симоне Йонин, любиш ли ме?
,
ИБ
, Сливен, 12.7.1920г.,
били високи до 600–800 метра и в диаметър до 100–150 м. Хората са били високи до 20–30 метра. Животните са били грамадни чудовища. Едно от тях за един месец би опустошило цялата зеленина на сливенската околност. Борбата тогава е била ужасна между человеците и животните, затова хората са се криели в пещерите. По-подир борбата е била между големите и малките человеци. Големите са били добри, малките са били лоши, зли. Учителят прочете Евангелие от Йоана, 21 глава. Говори върху стих 17. Стих 15 – Симоне Йонин. любиш ли Ме повече от тия? – Ей, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. – Паси агънцата Ми. Стих 16 – Симоне Йонин, любиш ли Ме? – Ей, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. – Паси овците Ми. Стих 17 – Симоне Йонин, обичаш ли Ме? – Господи, Ти всичко знаеш. Ти знаеш, че Те обичам. – Паси овците Ми… Христос казва три пъти: „Симоне Йонин, обичаш ли Ме?“ В живота има неща, които са необходими, без които животът не може да се развие. Те са като законите. Има неща временни и преходни. Мисъл, която искаме да остане в нас, ще я приведа с един пример: вземате една семка от плодно дърво, за да я посеете. Необходими са условия: първо почвата, за да се скрие семката. Тук сега са необходими три елемента: топлина, светлина, влага. Топлината съответствува на любовта. Светлината съответствува на истината. Влагата съответствува на живота. Христос запитва Петър три пъти: „Обичаш ли Ме?“ Това е поради трикратното отричание на Петра от Христа и затова сега Христос три пъти пита
към беседата >>
298.
Ръката
,
ИБ
, Сливен, 13.7.1920г.,
бъде закръглен, да не е като топуз. Показалецът трябва да бъде остър. Средният пръст трябва да бъде тъп – той е съвестта. Не трябва да се поставя съдия с островръх среден пръст – такъв съдия ще счупи съвестта си, ще прави компромиси. Безименият – не трябва да бъде остър, а само закръглен. Който има остър тоя си пръст, той лъже. Малкият – трябва да бъде прав, да не е
към беседата >>
299.
Двата принципа / Съчетание на отношенията
,
ИБ
,
БС
, София, 8.8.1920г.,
математика има два принципа, които гласят така: отношенията на Земята спрямо Слънцето определят отношенията на Слънцето спрямо Земята. Заменям Земята с човека, а Слънцето с Бога. Тогава имате един превод: отношенията на човека към Бога определят отношенията на Бога към човека. Това е принципът, върху който не може да има никакъв спор. Следователно от този закон произтичат всички противоречия в нашия частен и обществен живот и от туй съчетание на съотношенията. Правя един втор превод: отношенията на душата към Духа определят отношенията на Духа към душата. Правя друг един превод, заменям душата с детето, а Духът с майката и тогава имаме пак същия закон: отношенията на детето към майката определят отношенията на майката към детето. В Писанието ще намерите онзи стих (Евангелие от Лука 6:47–49), в който е казал Христос, че тези, които са съградили къщата си на пясък, не са като тези, които са я съградили на канара. По правилата на този окултен закон за отношенията си имайте предвид, че вие не сте свободни да мислите, чувствувате, нито да действувате както искате. Някой казва: „Аз съм свободен да правя каквото искам.“ То е една крива мисъл. За да може да става това, трябва да си свободен от всички чужди мисли. Ако ти искаш това, което хората искат, то не е право. Така също и ако карат някого стражари, той върви накъдето го карат 10 души стражари. Пазете следната мисъл: Аз не искам да ви убеждавам в нищо, не искам да ви налагам нищо, аз искам да ви освободя от
към беседата >>
300.
Беседа за учителите и майките като възпитатели
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
интересуват вас, учителите? Отговарят: – Специално по възпитанието – как трябва да се постъпва с децата в училищата? Наблюдавайте как Природата започва своето възпитание. Най-напред с децата не употребявайте отвлечени принципи, а си служете с живите форми. Например, като дадете на едно дете резен диня, круша или ябълка, накарайте го да преброи колко семки има в този резен, в ябълката или крушата, да опише какви са семките им и т.н. Пък и вие, възрастните, знаете ли колко семки имат тези плодове? А е много важно да знаете колко семки има във всеки плод и какви са те. Така ще научите един велик закон. Освен това заставяйте малките деца да се заинтересуват и занимават с цветя, които те обичат: да наблюдават колко листенца има венчето на цвета, колко тичинки и как са сложени те в цвета. След това нека детето се заинтересува от формата на цвета и да се опита да нарисува този цвят в най-прост вид. Когато детето нарисува цвета, то вече се самовъзпитава. След това вие започнете да разказвате на детето защо цветът е хубав, защо крушата е сладка и т.н. По този начин ще видите какви хубави чувства се събуждат у децата. При възпитанието на децата ще им обръщате внимание върху това, да не преследват и измъчват птичките, да не късат главите и крилцата на мухите, като им обясните, че и те, както и ние, усещат болка. Когато разберат, че и птичките, и насекомите страдат, децата ще кажат: „Добре, в бъдеще няма да им причиняваме болка.“ По този начин ги възпитавайте, а не им
към беседата >>
301.
Новото човечество
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
беседа ще бъде Новото човечество. Аз ще разгледам този въпрос от ново становище. Новото в света, това е изгряващото слънце, а старото - слънцето, което залязва. Това е закон в Природата. Този закон не го твърдя само аз, но и всяка майка и всеки баща. Когато младата мома и младият момък се задомят, първото дете, което се ражда в дома им, е изгряващото слънце, надеждата на тяхното бъдеще. Ако мислим, че новото носи някаква пакост, че разстройва обществото и цялото човечество, това е едно криво схващане за ония велики принципи, които действат в Живата Природа. Тогава, ако имаме такива схващания, защо ни са ония деца, които носят беди на родителите си? Колко дни, колко нощи майките са прекарвали без почивка и без сън за това ново дете, което не знае още да говори, за тази нова идея! Тази нова идея е най-напред още неопределена, но майката има способност да схваща, да се вслушва и разбира езика на това ново същество, на това малко дете. По същия начин в едно общество, в един народ има хора с чутки души, в които съзнанието е развито, сърцето - повдигнато на една по-висока степен, и те схващат тази нова идея, на която са деца, на която са носители. А съвременните хора, които не разбират носителите на тази нова идея, казват: "Тия хора са анархисти, комунисти, еретици, сектанти и т.н. " Но това са имена без смисъл. Ако ние разсъждаваме така, питам тогава каква е разликата между един комунист, който живее със своите разбирания, и друг, който живее със своите стари
към беседата >>
302.
Път, Истина и живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
съм Пътят, Истината и Животът.“ Мнозина са чели този стих – вие също сте го чели: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Но този Път, тази Истина и този Живот още не са разбрани. Нещата са неразбрани за нас дотогава, докато ние не знаем как да ги поставяме и как да ги употребяваме. Ако някой ученик има цигулка и я държи затворена в сандъка си, а като му дойдат гости, отваря сандъка, изважда я, показва я на приятелите си, като казва: „Вижте каква хубава цигулка ми купи баща ми – струва десет хиляди лева“, разумно ли я използва той? Отидат си гостите, отново я туря в сандъка и го затваря. Дойдат му други приятели – пак отваря сандъка, показва цигулката и пак я скрива. Заминат си приятелите – цигулката стои затворена в сандъка. Е, след всичко това този ученик разбрал ли е какво представлява цигулката, защо е тя, какви са отношенията му към нея и нейните отношения към него? Но допуснете, че този ученик е взимал уроци по цигулка при някой вещ учител. Какво ще прави, когато дойдат неговите приятели? Той вече няма да знае само, че цигулката му струва десет хиляди лева, но ще знае и да свири – ще започне да свири и всички ще го слушат. И тъй, Словото е проявление на мисълта. Когато започнем да живеем разумно, вече няма да казваме колко струва цигулката, а ще покажем на приятелите си как тя свири и какво може да се изрази чрез нея. Проявлението на Словото започва с музиката. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Ние знаем този Път и знаем, че без път не
към беседата >>
303.
Необходими условия за ученика
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1920г.,
сърцето Пълно самообладание на ума и сърцето Вие вече се смятате за ученици на Окултната школа или искате да бъдете такива. Но правилата за учениците в тази школа се различават от тези, които са за учениците на тукашните школи – школите на Земята. Като постъпите в една от тукашните школи, ще си платите таксата и след завършването на четири години от долния курс на образованието си, ще получиш препоръка или свидетелство, че си завършил, и след това ще минете в по-горен курс на своето образование. За ученика на окултната школа обаче са необходими две неща. Първото условие е абсолютна чистота на сърцето. Тази чистота трябва да бъде жива – тъй както е жива чистотата на онзи извор, който постоянно блика и сам се чисти. Тъй подразбирам живата чистота. Не си задавайте въпроса: „Мога ли или не мога бъда чист?“ Този въпрос трябва да бъде изключен от ума ви. Който иска да бъде ученик, трябва да бъде абсолютно чист, да бъде жив извор. В Писанието се казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Следователно, за да бъде сърцето ви чисто, трябва да го дадете на Господа – под думата Господ подразбирам това велико Бяло Братство, чрез което Господ сега работи в света. Тези бели братя са сегашните учители на цялото човечество – и на мъже, и на жени, и отсега нататък ще се запознавате с тях. Второто необходимо условие за ученика е пълно самообладание на ума и сърцето. Ученикът трябва да владее ума и мислите си, да владее сърцето и желанията си. И така, абсолютна чистота на
към беседата >>
304.
Сутрешен наряд, 20 август и Мерило за правилно разбиране
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1920г.,
разбиране За да може Божествената Светлина, Божественият Живот да засегне душите ви, вие трябва да живеете в мир. Този Божествен живот минава сега в България, но бреговете му се ронят, затова по краищата го правят нечист, а в основата и в средата е чист. Вие трябва да знаете, че Божественото учение ще изчисти всичко и затова трябва да му отворите свободен път. Вие трябва да превърнете религията в Божествена наука на разбиране. Реплика: – Вчера в беседата си руският мисионер каза, че нашето учение не е от Бога, а от дявола. – Това не е казано за първи път. Какво казваха правоверните за Христа? „Този човек има бяс. Ние знаем, че Господ е говорил само на Мойсей, на Този не е говорил. Той е от дявола, Неговото учение е дяволско.“ Евреите Му казваха: „Ние познаваме Мойсей, а Теб не познаваме.“ Но ако евреите познаваха Мойсей, щяха да познаят и Христа – те не приеха Мойсеевото учение, не можаха да приемат и Христовото. Заради Божията Любов ние търпим всичко, търпим и всеки човек. Къде Христос е учил да се турят икони в църквите, да се кади с тамян? Това е учението на Мойсей. Някои ви питат: „Вярваш ли в Света Троица“? Вие, като православни, какво сте разбрали под Света Троица? – Света Троица е проявление на Бога като Баща. – В пълния смисъл на думата Баща е само Този, Който е създал всичко, а такъв е само Бог. Бащата не може да бъде нито един човек, нито един народ. В света съществува само един Баща, а всички други са Негови синове. Един е Бог. Христос казва:
към беседата >>
305.
Сутрешен наряд, 21 август и Идване и възприемане на Духа
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1920г.,
на Духа Първото условие за един ученик на Окултната школа е да има необорим стремеж, който пред нищо да не спира. Този стремеж може да се изопачи, но това е второстепенно нещо. Най-напред в съзнанието на душата си трябва да имате един велик стремеж към Бога. Но какво е Бог? Когато философите искат да докажат, че Бог съществува, че Той е такъв или онакъв, те заблуждават хората. Бог, това е мярката за нещата – чрез Него ние познаваме нещата, чрез Него разбираме живота, чрез Него възприемаме Любовта, чрез Него възприемаме Истината и Мъдростта, както и всички други добродетели. Изобщо всичко, което се проявява, става чрез Него. Така че като мислиш – Бог е вътре в тебе, и чрез Него мислиш. Когато чувстваш и любиш, чрез Него чувстваш и любиш. И след всичко това какво друго ще мислиш за Бога и за какво ще го доказваш? Щом спрем да мислим какво е Той, у нас изчезва всяко чувство, всяка мисъл и ние усещаме една вътрешна празнина. Тогава казваме, че животът няма смисъл. Имате ли опитността, когато започвате да чоплите любовта на някой ваш приятел, дали той ви обича или не. Какво изпитвате? Чоплите ли Любовта, тя изчезва. Бог и Любовта не търпят никаква критика, никакво раздвояване. Започне ли човек да размишлява какво е Бог, изгубва Го. И тъй, според нашето устройство, според нашия език ние сме призвани да изучаваме само онова, което произтича, което излиза от Бога, което е вън от Него. Всички прояви на душата вървят постепенно. Има много методи за проявяването на
към беседата >>
306.
Образуване на един клас
,
КД
, В.Търново, 22.8.1920г.,
сте да вървите по Пътя на Новото учение смело и решително? Всеки ученик, който се колебае, не може да се учи. В тукашното училище ученикът щом изгуби вяра, че може да се учи, той свършва със себе си. Всеки ученик, който изгуби вярата си, той свършва със своето учение. Сега аз ще ви дам три правила, три метода, чрез които може да се пазите. защото в света младите са изложени на големи мъчнотии; не само младите, старите. Стават падания. Падането всякога произтича от факта, че когато във физическия свят се изгуби равновесието, човек пада. Същото е и в духовния свят. И тук, когато човек изгуби своето равновесие, пада. Това равновесие крие в три велики сили — в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Щом човек действа хармонично, никога не пада, но щом изгуби равновесие между ума, сърцето и волята, става падане. А във всяко падане се произвежда страдание. Няма човек, който като е паднал, да не е претърпял някаква повреди. Вие сте виждали онези акробати, които вървят по въже и носят върлина. Един такъв акробат представлява триъгълник с върха надолу. Този, който играе на физическото поле, обръща този триъгълник с главата надолу, за да пази равновесие, обаче в духовния свят този триъгълник е обърнат с върха нагоре. Той показва, че силите в човека са в равновесие. Когато сте неразположени, ако можете да обърнете този триъгълник в това състояние, както е тук на чертежа веднага неразположението ще изчезне. Сега, на вас да не ви се вижда чудно, че когато заплаче
към беседата >>
307.
Сутрешен наряд, 22 август и Работа за през годината
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1920г.,
годината Личната работа, която всеки от вас ще има през тази година, е следната: – Ще работите върху вашето сърце; – Върху вашия ум; – Върху вашата воля; – Върху вашия живот и вашето здраве. Ще се стремите да бъдете здрави по тяло, т.е. да имате такова здраве, което да ви дава разположение. Ще се стремите да придобиете изобилието на живота. Ще работите върху сърцето си, за да въздигнете в него всички най-благородни чувства и желания. Ще се стараете да внесете в ума си най-светлите мисли и ще уякчите волята си, за да бъдете твърди и решителни във всичките си добри намерения. Да вършите Божията воля, без да се колебаете. Това е желанието на Господ. Ако вие послушате Неговия глас и изпълните Волята Му, Той ще изпрати Духа Си през годината и ще имате цялото Негово съдействие. Онези, които се изпречват на вашия път и ви препятстват, ще изчезнат като дим. И тъй, всяка добра мисъл, всяко добро желание, всяко добро намерение и всяко добро действие, което проникне в душата ви, в сърцето ви, в ума ви, вярвайте, че иде от живия Господ; дайте му място и ще имате благословението Му. Черпете тази сила от живота тъй, както пчелите събират нектара от хилядите цветове – тези трудолюбиви пчелички не се срамуват да събират мед и от магарешкия трън. Божественият Закон е такъв: за добрия човек всичко е добро – за лошия човек всичко е лошо. Две мнения по това няма. Умният и добрият човек, като вземе една нечиста риза, ще я направи чиста. Как? Вие знаете: ще свари вода и ще я
към беседата >>
308.
Гимнастически упражнения
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
на двете ръце отстрани на тялото с длани надолу, на височина на раменете. След това дясната ръка се издига бавно нагоре под ъгъл от 45° спрямо раменете, а лявата се спуска надолу, също под ъгъл от 45° спрямо раменете. В това положение се прикляка шест пъти, като мисълта е съсредоточена към предната част на мозъка. Това упражнение служи за урегулиране предната част на мозъка. Второ упражнение Това упражнение е също като първото, само че положението на дясната и лявата ръка е разменено, при което се прикляка шест пъти. При това упражнение мисълта да е съсредоточена към сърцето. Това упражнение служи за урегулиране на чувствата. Трето упражнение Изнасяне и двете ръце назад с обърнати длани една срещу друга и гребане напред с приклякане шест пъти. По време на това упражнение съсредоточавайте мисълта си към гръбначния стълб. Това упражнение служи за урегулиране на гръбначния стълб. Четвърто упражнение Изходното положение е както при завършването на предишното упражнение – ръцете са изнесени напред, към изток, на височината на раменете, с длани надолу. Лявата ръка се издига нагоре и напред, а дясната ръка се спуска надолу, като същевременно тялото се завърта леко около кръста и същевременно се правят движения като при плуване. И това упражнение се прави шест пъти, като мисълта е съсредоточена към стомаха. Това упражнение служи за урегулиране на стомаха. Пето упражнение Ръцете се поставят на кръста и тялото се закрепва върху левия крак, докато десният се
към беседата >>
309.
Голям е само Бог
,
ИБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
в която сте постъпили, чистота и самообладание са потребни. Без чистота и самообладание не може да се постигне съвършенство. Една от най-добрите науки за самообладанието е математиката. Смирението пада като един метод на малките величини в математиката. Всеки един от вас трябва да знае каква малка величина сте. Всеки е много малка величина. Велик и голям е само Бог. Ангелите са една среда за превръщане на малките и големите величини. Вашите отношения са: първо – отношението ви към Бога. Като влизате в тази школа, не се старайте вие сами да се видоизмените, а вашето видоизменение да се извърши от Божествения Дух. Втората картина показва, че никоя сила в света не може да спре вашата еволюция, ако вие сами, разбира се, не я спрете. Когато дойде вашият Дух, да ви пусне във водата, да не се плашите, защото това са изпити – едно мощно упражнение на духа ви, който е във вашето тяло. Съмнения в окултната школа не са позволени. Въпросът тук е да познаем Бога. И щом ние Го познаем, Той ни познава вече. В окултната школа не се позволява да правим
към беседата >>
310.
Работа върху чистотата и самообладанието
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
виждате тук, изразяват закона за самообладанието. Този закон действа само чрез ума. Значи чрез ума човек може да се владее, затова и неговите мисли трябва да бъдат хармонични. При прилагането на закона за самообладанието трябва да знаете, че в душата на човека се коренят три велики сили, които Бог е вложил в него и които никой не може да му отнеме. Това се изразява в първата картина, триъгълник с кръг в средата – кръгът има три цвята: външният, виолетовият, представя потенциалната сила на проявлението на душата, зеленият цвят представя силата на развитието на душата, а третият, оранжевият цвят – силата на индивидуализирането ѝ. Такива души се наричат кристални. Не мислете, че тези души са горе – такива души има въплътени между всички народи на Земята. Когато в един народ има няколко такива души, те са неговият идеал, те го създават, те са душите, които се покоят в Бога. Втората картина, три кръга с триъгълник в средата, означава светещите души. Тази светлина е присъща на самия човек и никой не може да му я отнеме – никой не може да изгаси светлината, която имате, освен вие самите. Ако светлината ви някога изгасне, знайте, че вие сами сте причина за това, а не някой друг. Тъй казва Окултната школа на Бялото Братство. Третата картина, три преплетени кръга и два триъгълника в средата, означава души на хората на сенките, които потъват, но не се давят. Те са сегашните хора, в които доброто и злото са преплетени. Духът обича да се гмурка в материята.
към беседата >>
311.
Сутрешен наряд, 23 август и Работа на учениците
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
След закуската бяха дадени като предмет за разисквания през този ден следните теми: Как се приема храната. Как се образува кръвта. Как се създава мисълта. През тази година всеки ще си избере по един отрасъл от живота и ще го изучи всестранно. Например, някой от вас обича да отглежда пчели – ще изучи подробно живота им. Ако иска да държи реферат по това, трябва да има данни, които да почиват на собствени наблюдения и проучвания. Друг някой, например, има волове – да изучи защо у едни очите са с един цвят, а у други – с друг; да изучи всички техни особености. Трети пък обича градини – да се заеме да отглежда разни зеленчуци или цветя, да изучава условията, при които те най-добре се развиват, и т.н. Някои от вас може да се заемат с изучаването на планините и реките в България или с кометите, с промените на Слънцето – защо то някой път е червено, а друг път има друг цвят. Който иска, може да се заеме да изучава нещо за косите – защо капят, защо у едни са дълги, а у други къси, защо у някои рано побеляват. Друг да изучава очите - формата, големината, цвета им и т.н. Ако не се заемете да изучите един или друг въпрос всестранно, откъслечните познания, които имате по разни въпроси, няма да ви ползват. – Може ли още сега да се определи въпросът. – Може и ще бъде още
към беседата >>
312.
Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
При вас обаче така няма да бъде, а който иска да бъде големец между вас, трябва да бъде ваш слуга. Матей 20:26 С този стих Христос определя един принцип. Той не казва, че всеки човек трябва да бъде слуга, а казва, че който иска да бъде между вас големец, трябва да бъде ваш слуга – само онзи, който иска да бъде големец, трябва да бъде слуга. На пръв поглед тези Христови думи изглеждат малко противоречиви – как е възможно онзи, който иска да бъде големец, да бъде учтив, да стане слуга и да се унижи? Този именно е Божественият Закон: бащата и майката, които искат да станат големци, трябва първо да станат слуги. Царят и царицата не се ли подчиняват на същия закон на Земята? Ако една майка не се реши да слугува на своите синове и дъщери, може ли да стане големка? Ако един баща не се реши да слугува на своите синове и дъщери, може ли да стане големец? И наистина, по-добра слугиня от майката и по-добър слуга от бащата няма. Тъй че този закон е верен в основата си. Тогава ние прилагаме като правило следното: всяка майка и всеки баща, които искат да имат деца, трябва да станат слуги; всеки учител, който иска да има ученици, трябва да стане слуга. В тези Христови думи е заключена една велика Божествена мисъл. Кой може да слугува? Може да слугува само силният, умният, добрият човек. Този, който иска да стане лекар, също трябва да слугува. На кого? На болните. Ще прави своите превръзки, масажи, ще трябва да разбира много добре своето изкуство като лекар, като слуга на
към беседата >>
313.
Сутрешен наряд, 25 август
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
към беседата >>
314.
Първоначален език
,
ИБ
, В.Търново, 30.8.1920г.,
Божията Любов. Божията Любов не прилича на човешката. Кога поетът създаде известна творба, усеща любов, ала това е любов на ума, а не е Божествена любов. Влюбената мома също изпитва любов, ала то е любов на сърцето. Войникът проявява любов на бойното поле, ала неговата любов е любов на волята. Майката люби своите рожби. Любовта е любов на душата. Съдията, когато съди и раздава правда, също проявява любов, но тя е любов на духа. Ала Божията Любов е синтез и съзвучие на всичко, тя е едновременно любов и на ума, и на сърцето, и на волята, и на душата, и на духа, а тялото трябва да бъде послушен слуга на Божествената Любов. Когато тя се всели в човека, служи за проява само на доброто във физическото поле. Човек може да прояви тази любов с каквото и да е действие – било с ръка, като помогне някому, било с език, като каже някому блага дума и т.н. Когато Божествената Любов се всели у вас, във вашето сърце, във вашия ум, във вашата воля, във вашата душа и във вашия дух, ще затрептят в хармония със сърцето, ума, душата и Духа на Бога. Това е първи превод: когато Божествената Любов се всели у вас, сърцето ви ще бъде в съгласие със сърцата на всички ваши братя, умът ви в съгласие с умовете на всички ваши ближни; волята ви, душата ви, духът ви ще бъдат в съгласие с ума, волята, душата и духа на всички – това е вторият превод; и третият превод ви давам: сърцата на всички ваши братя ще бъдат в съгласие с вашето сърце, с ума ви, с волята ви, с душата и с духа, всички с
към беседата >>
315.
Аз ви избрах
,
ИБ
, В.Търново, 12.9.1920г.,
малко пояснение върху думите на 16 стих: „Не избрахте вие Мене, но Аз вас избрах и поставих ви да идете и вие и да принесете плод, и плодът ви да пребъде, щото, каквото поискате от Отца в Мое име, да ви даде.“ Думите „избрах ви“ са понятни, отивате в един магазин и избирате. Който плат си харесате, него вземате или когато избирате и харесвате къща и т.н. Значи и Господ, когато избира хората, избира когото хареса. Сега туй избирание не е както платовете, като избира, Христос казва: „Да принесете плод.“ В тия думи на Христа се крие онази велика наука за живота. Всички, и стари, и млади, искат да живеят. И животът, който искаме да живеем, прилича на онзи пътник, който иска да пътува и избира път или пътека. Онзи, който има съзнателен живот, той всякога е весел, той всякога е радостен. Значи съзнателният живот е разумният живот. За всички други същества, които Бог е създал, Той им е определил и среда, в която да живеят. На рибите – водата, на птиците – въздуха, а на човека – светлината. Всичките безпокойства произлизат от безпокойствата в живота. Ако детето се грижи, мислите ли, че то може да порасне? И за вас е същият закон. Вие трябва да се грижите само за вътрешния живот, а за външния свят каквото и да става, не трябва да се безпокоите. Когато някой живее добре, Господ казва: „Вземете му от това, което има.“ Лош човек, порочен човек и зъл човек в живота не може да бъде щастлив. Аз ще попитам: Добър ли е? Ако е добър, той е щастлив. Лошите хора живеят на
към беседата >>
316.
Добрата молитва
,
ИБ
, В.Търново, 12.9.1920г.,
имат нещо общо между тях. Дишането става бавно, за да може дробовете да се напълнят с въздух. Като прочетете: „Господи Боже наш, благий ни небесен Баща, Който си ни подарил живота и здраве“, ще се поспрете и ще поразмислите в ума си, и тогава ще продължите, така щото молитвата да се изпълни за повече време от половин час. Когато произнесете първите думи от молитвата, същевременно ще дишате дълбоко и ще си спомняте за всичкия ваш преминал живот от детинство до сега. Като казваме: „благий ни небесен Баща“ – и ние трябва да бъдем благи като Него. Защото синът трябва да бъде като бащата. Това, което дава радост и веселие, смелост и решителност, това се казва да имаш присъствието на Духа. По-добре е да изгубиш 10 000 лева, отколкото да промениш своето молитвено настроение. Никога не трябва да бързаме в молитвата. Вие всички като сте бързали в живота досега, оправили ли сте си работите? Даже объркали сте ги повече. Някъде ще започнете Добрата молитва с вдишки и издишки. Как да правим волята Божия?Ако някой беден човек се е молил дълго време на Бога, да му помогне в нещо, тогава Господ изпраща Духа Си при някого и Той го наставлява да извърши това добро на човека вместо Бога. И когато така ни наставлява Духът, каквато работа и да имаме, ще я оставим и ще извършим волята Божия, която е по-важна от всяка друга работа. И никога да не казваме: „Ами какво ще стане с нас?“ Аз ще ви попитам един въпрос: Ами че като сте си вършили все вашата работа, каква сте я
към беседата >>
317.
Сърцето си никому в заем не давайте
,
ИБ
, В.Търново, 12.9.1920г.,
да дойде Христос, но Той няма да дойде, докато ние не се подвижим поне до средата на пътя, да Го посрещнем. Сърцето си, ума си, ушите си, очите си, езика си никому не давайте на заем. Даде си момата сърцето някому и сетне страда. От мене един съвет: сърцето си никому на заем не давайте. Под наем, под кирия сърцето си никому не давайте. Христос казва: „Аз ви избрах.“ Сърцето си, езика си, ума си, краката си, очите си и т.н. на заем да не давате. Ако постъпвате правилно, като дойде Христос, ще каже: „Добре сте работили, добре сте постъпили“ и т.н. Сега аз няма какво да ви привеждам доказателства, но казвам: Онзи, който живее добре, няма да му се случи зло. Млад бях и остарях, но не видях праведния да проси хляб. Псалмопевецът казва: „Онзи, който живее за Бога, зло няма да го постигне.“ Че това е вярно, прочетете живота на Йова. При сегашните условия на живота ще бъдете смели и решителни. За мене е безразлично дали ще го приложите. Аз го прилагам и виждам добрите резултати. Вие мязате на ония младежи, които покачили гащите си на стрехата и питали как да ги обуят. Погледнете на пчелите, осите, птиците и другите животни и ще видите как те живеят. Господ се грижи за тях. Законът е такъв: рано да ставаш, навреме да закусиш, навреме да отидеш на училище или на работа. Ти трябва да чакаш изгрева на слънцето, а то няма да чака вас. И затова казва Христос: „Аз ви избрах.“ Хората казват: „Какво ще стане с мене, като умра, с какво ще ме облекат?“ Всички ще се облечете
към беседата >>
318.
Когато дойде Духът
,
ИБ
, В.Търново, 14.9.1920г.,
да те съдят, няма да те пита Господ защо съгреши, а защо не изправи живота си при толкова условия, които ти се създадоха. Докато човек е жив, ние не му казваме нито една сладка дума, а като умре, оплакваме го и какви ли не церемонии не се изпълняват. Най-добре е като умре, да му се изчете една успокоителна молитва и след това да му се направи едно скромно погребение. В правия път ли съм аз? – Щом любиш Бога, щом любиш ближния си, щом любиш себе си, ти си в правия път. Ще бъде смешно една блудница жена да отиде да учи другите на морал. Това, което вие събаряте, ние го градим. Това, което ние градим, вие го събаряте. Ние ще разрушим всички затвори и болници. В нашата програма е: светът да се напълни с училища. Вие трябва да изучавате Евангелието и Библията, тия методи, които са в живата природа. „Ако окото те съблазнява, извади го.“ Ако разберете в буквален смисъл тези думи, вие ще си извадите всички по едното око, но ако окото се извади и съблазните останат, тогава няма значение вадението на окото. Повикват ви на гости и ви угощават с баница, но по невнимание на домакинята брашното, маслото, сиренето и пр. са развалени. Но щом извадите това, което сте яли, веднага ще ви стане добре, леко. Поканени сте да отидете в църква и там слушате проповедта на някой проповедник, но след като си отидете у дома, чувствувате смущение. Лошият човек не може да произведе в сърцата и душите на хората мир, спокойствие и радост. Всяко нещо, всяка мисъл, която не внася
към беседата >>
319.
Три картини
,
ИБ
, В.Търново, 15.9.1920г.,
устата представляват трите велики състояния на материята, а веждите представляват уклоненията, които са ставали при съставянето на тия три цикъла. Малката любов ражда малките недъзи, а съвършената любов ражда съвършенството. На земята човек е дегизиран – той не е чистият човек. То ще бъде много смешно да отидете на небето и да видите, че един ангел е с едно око, друг с един крак; това може да се срещне само на земята между хората. Този, който ви мрази, този, който ви прави пакости, вие сте му направили някога нему същото, ето защо трябва да го обичаме, за да загладим и изправим стореното по-рано. Първата картина представлява кристалните души (триъгълника). Втората – светлите души (душите на светлите духове). Третата – душите на свинете
към беседата >>
320.
Аз дойдох, за да имат живот
,
ИБ
, В.Търново, 17.9.1920г.,
освен да открадне, да заколи, и да погуби: Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.“ В този стих Христос говори за два принципа. Този крадец не иде отвън. Той иде отвътре и е свързан с нашия ум, нашето сърце, нашите чувства. Той има достъпи там. Христос казва, че Той иде да ви каже нещо, да ви даде благословение. Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби. Краде, коли и погубва – прилага своя принцип. В тоя принцип е отрицателният елемент. Над този принцип има друг – Христовият: „Аз дойдох, за да имате живот вечен и да го имате преизобилно.“ Думите, които каза Христос: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно“, имат смисъл и са един велик принцип. Те изразяват един строго определен закон. Вие може да изучавате съвременната техника и ще забележите как най-малките погрешки пораждат големи резултати. Тия два велики закона, които работят тук, работят и на небето, и Христос сам работи по тях. Някои се питат: „Ама как тази малка погрешка да има такива последици.“ Като допуснете една грешка, вие сте допуснали тоя крадец, а влезе ли, „той ще открадне, заколи и погуби“. Например започнете някоя работа в света и допуснете една лъжа. Впоследствие тази лъжа ще разруши цялата ви работа, тя е като червей, вгнезден в червена ябълка. Той ще я прояде, неминуемо ще я прояде, тя няма да има цена. Сега сте ученици и никаква грешка не ви се позволява да правите. Допуснете ли погрешката, то е крадецът, недейте му позволява да влиза. Допуснете
към беседата >>
321.
Добри ученици
,
ИБ
, В.Търново, 19.9.1920г.,
е говорено, остава само да прилагате. Великият закон на природата се състои в туй, че земледелецът туря в хамбара си само това, което ще посява. Във вашите хамбари има достатъчно, остава вие само да сеете. В постъпките ви гледам, че правите едно лицемерие. Вие трябва да знаете, че не служите на мене, а на Бога. Аз не мога да уча вместо вас. Аз мога само да ви предам, а вие сами трябва да се учите, за да придобиете знания, които ви са потребни. Всеки ученик си има чанта, в която носи книгите си, но тези книги не трябва да стоят само в чантата, а трябва да се извадят от чантата. Като намеря някой, че не учи, като му помогна 99 пъти, най-после на стотния път го оставям и му казвам: „сбогом“. Като учите, ще отидете при Бога, а като не учите, тук ще седите на земята. При Бога няма да отиде нищо нечисто. Грешните хора не учат. Те само лъжат, крадат и ги наричат думбази. Грешният човек е, който малко работи, малко учи и иска да живее охолно. Ние трябва да се откажем от дявола. Аз искам от вас, като оставите всичко настрана, да имаме любов към Бога. Ученик, който не люби баща си и майка си, той не се учи. И онези хора, които не обичат Бог, те не учат. Щом някой не те обича, той ще те спъва, било приятел, или жена, мъж и т.н. Може да каже някой: „Този или онзи не ме обича.“ Аз казвам: Защото вие не сте обичали Бога. Ако искате, аз мога да направя един опит с някого от вас да го стисне Бог с двата Си пръста. Искали някой? Ето аз още сега мога да направя този опит. Гдето
към беседата >>
322.
За възпитанието на децата
,
ИБ
, В.Търново, 26.9.1920г.,
ще ви кажа нещо за възпитанието на децата. При възпитанието на децата не трябва да се употребяват отвлечени мисли. Като първи метод се препоръчва да му се даде един резен диня, чиито семки да прочете (преброи). Може да му се дадат круши, ябълки, да ги изучава по форма, цвят, вкус. Знаете ли колко семки имат разните видове круши, ябълки, колко са семките на по-сладките дини и колко на блудкавите? При възпитанието на малките деца може да се проучват цветята, колко са листцата на венчето и тичинките. Ще му се даде на едно дете един цвят да го разгледа подробно, ще му се направи едно подробно описание, след което да се опита да го нарисува. Така ще доведете ума му постепенно да разпознава сладките от горчивите круши и то ще знае защо са сладки и защо горчиви. Възпитавайте децата никога да не хващат птичките, да не развалят гнездата им, да не чупят яйцата им, да не ловят мухите, да не им късат крилцата, краката, като им разправяте, че и тях ги боли; не им казвайте, че това е грях. Детето ще разбере страданието, но у него не е развито схващането за греха. За греха то няма опитност. Само старите хора имат понятието за грях. Кажете им, че цветята се радват на водата. Вземете например една саксия с цвете, дръжте я 2–3 дена, без да я поливате, и след това накарайте детето да полее цветето и да наблюдава след 1–2 часа как постепенно цветето се развеселява. Тези методи постепенно, но сигурно влияят върху децата. Майките и учителите да учат децата да ядат умерено и да им
към беседата >>
323.
С любов и вяра
,
ИБ
, В.Търново, 26.9.1920г.,
върху 12 стих от 14 глава – „Истина, истина ви казвам: Който вярва в Мене, делата, които правя Аз, и той ще ги прави; и по-големи от тях ще прави, защото Аз отхождам при Отца Си.“ Тия Христови думи имат и тесен, и широк смисъл. Сега, като проучвате живота на Христа, какви дела правеше Той? Най-първо просвещаваше народа, лекуваше болни и нахранваше гладни. Някои съвременни християни мислят, че те като хора не могат да правят това, което Христос направи. Ако имаме и голяма, и малка свещ, ще може да я изнесе и малко дете и да посочи с нея пътя на загубения пътник. Най-големите свещи са не по-големи от един килограм, та ще може да ги носи и малко дете. Думите, с които може да помогнеш на хората, могат да се изкажат и от малко дете. Да допуснем, че сте далеч в гората в тъмна и бурна нощ и вярвате, че домашните са в дома ви, нахранени и стоплени. Каква полза ще има за самия тебе, ти сам не се ли стоплиш и нахраниш? Когато вие вярвате и се спрете, то тя е вяра на тъмнината. Когато вярвате и се подвижите, тогава тази вяра е светлина. В обикновената вяра всякой казва, че я има, защото вие вярвате, че бащата има това или онова, но тя не ти помага. Вярата на тъмнината не се движи, не върви напред, а вярата на светлината е движение, тя е животворната и която дава резултати. Един работник копал лозе и взел от изкопания троскот в джоба си и когато го викали да копае на друго лозе, той изваждал тази трева от джоба си и питал има ли в него от тази трева. И ако има, той не
към беседата >>
324.
400 000 форми
,
ИБ
, В.Търново, 3.10.1920г.,
да се възпита умът. Умът е развратил сърцето. На ума трябва да се създаде постоянна работа. Впрегни ума на работа, за да те освободи той от мъчнотии. Една душа може да я задигне вятърът и да я носи в пространството като една прашинка. Душите за да се спасят от такива люшкания, предпочитат да се подслонят в тялото на някое животно. Душата на детето, преди да дойде в утробата на майка си, преминава през 400 000 форми. Времето е студено, защото ние сме грешници. Лозинката „Няма любов като Божията любов. Само Божията любов е любов“ ще я произнасяте с благоговение и така да я научите да я произнасяте, че като сте болни, като я произнесете, да оздравеете. Нека са децата бодливи, а езикът малък, а не децата малки, а езикът бодлив. Когато вземате нещо за ядене, преди да го употребявате, поиздухвайте го с уста. Сегашният живот е едно приготовление за бъдещия живот. Сегашният живот е скала, за да се съгради зданието. И скелята се поддържа, докато се съгради зданието окончателно. Защо съм лош? Защото зданието се гради. Ами кога ще стана добър? Когато зданието се съгради. Само когато има резултат – Божествено е, няма ли резултат – човешко е. Средно число да се прероди един стар човек е 50
към беседата >>
325.
Без съмнение и без отсрочка
,
ИБ
, В.Търново, 10.10.1920г.,
в живота започват с Божественото благо. Човек като оздравее, почне да си взема одъра и да отиде на мястото си. Сега аз ще изтълкувам кой е този болен. Някой човек заборчлява и всички си искат вземанието и даванието, но той няма какво да им даде. Представете си, че човекът забогатява и реши да се разплати на длъжниците си. Тогава се явяват хора, които го съветват да не плаща никому и тогава се явяват противоречията в живота. Всичките мъчнотии в живота произтичат от това, че ние не сме си доизплатили дълговете. А законът е такъв, че одърът, на който сме лежали, трябва да се вдигне. Там, гдето грешникът е лежал, никак не лягай, по стъпките на грешника не ходи. И сега, знаете ли защо са тези разрушения на градове и села? Затова идат тия страдания на хората. С дрехите на грешника не се обличайте, по-добре ходете гол и бос, отколкото да се облечете с дрехите на грешния. Когато дойде времето да изпълните волята на Бога, изпълни я, без да отлагаш, като не се вслушваш в гласа на изкусителя. Когато изпълняваш волята Божия, тогава ти си силен. Времето не прави хората по-умни. Когато човек стане страхлив, свидлив, той е изглупял, а не е поумнял. Ако искате да станете по-умни, по-силни, че тогава да вършите волята Божия, вие сте на крива посока и на песъчлива почва. Аз наричам всякой човек млад, който изпълнява волята Божия, а стар онзи, който се колебае да изпълнява волята Божия. Предпочитам хора, които вършат волята Божия и правят грешки, отколкото ония,
към беседата >>
326.
Когато посрещате
,
НБ
, В.Търново, 10.10.1920г.,
обикновените неща хората не виждат нещо извънредно. Например вземете едно житно зърно, ако ви го подадат, ще ви се види нещо обикновено и ще го хвърлите, защото то на вид няма никаква цена. Например в 1 килограм има 16 000 зрънца, които едно време се продаваха за 1 грош, а сега за 3 лева. Изчислете колко десети от стотинката струва едно зърно. Онзи, който разбира великите закони, които управляват Вселената, той вижда велика тайна в него. И ако съвременният свят би се лишил от това едно житно зрънце, значително би почувствувал какво значение има това житно зърно, защото това едно житно зърно, дошло само едно, днес изпълня целия свят. Йерусалим е видимото в света, което има форма, която съвременните хора наричат реалност. Но хората сами си противоречат. Питам ви, виждал ли е някой любовта? Не, хората се стремят към нея, изобщо към невидимото. На това, което се вижда, хората скоро му се насищат. „Видях човека“ – казва някой, но това е само илюзия – външната форма, сянка на проявлението му, а истинският човек е невидим. „Срещнах Ивана“ – казва някой, но това е само илюзия. Какво си видял? Ти си видял дебелия Иван и т.н., но това не е човек; вие Ивана не сте видели, вие сте видели неговото проявление. Ако учителят каже на ученика: „Напиши (нарисувай) ми един вол“, ами че истинският вол може ли да се напише?Това не е възможно, а трябва да каже: „Нарисувай ми образа“, т.е. иконата на вола. И хората отиват в църквата и искат да видят Исуса. Исус е централната личност и
към беседата >>
327.
Само хляб
,
ИБ
, В.Търново, 12.10.1920г.,
най-напред през състоянието на гвоздей, после ще стане на вода и като научи този урок, ще мине във въздухообразно състояние. Той ще бъде прекаран през духалото на ковача, та като огън ще изучи и този урок. По-нататък ще минава последователно от по-нисше състояние в по-висше, докато достигне освобождението. Това са символи, които, като ги разбулите и преведете, ще си ги разясните. Гвоздеят – това е физическият живот. Водата – това е астралният живот, въздухът – това е мисловният и огънят – духовният. Ако работиш за прехраната си и за земни блага, ти си гвоздей. Ще работиш на нивата. Мотиката, с която ще копаеш, е гвоздей. Човешката душа никога не се опетнява. Бог я е облякъл с толкова много покривки. Наистина ще страда, когато я облекат в дрипите, като оная царска дъщеря, която е принудена да ходи в просешки дрехи. Когато бъде доведена до състояние да проси, ще се отърве от всички ония ласкатели, които я ограничавали и стеснявали, същевременно тя ще познае онези, които я обичат. В бедността си човек познава кои му са приятелите, а в богатството вие ще намерите неприятелите. Ако искаш да познаеш кои са ти приятелите, бъди беден и ще намериш най-малко един, но може двама, трима и повече. Бедният е пратен, за да познае кои му са приятелите, братята и сестрите. Защо трябва да бъдеш ученик? – За да намериш учител, за да намериш съучениците си. Защо трябва да бъдеш майка? – За да намериш синовете и дъщерите си. А трябва да бъдеш син, за да намериш баща си и майка си.
към беседата >>
328.
Нито се променя, нито се изменя
,
ИБ
, В.Търново, 14.10.1920г.,
хора има една слабост, да им се казва това, което не е, да ги ласкаят, т.е. да им се казва лъжа. Христос казва, че на онези, които не приемат Словото Божие, наказанието ще бъде по-голямо от онова на Содом и Гомор. Може това да ви се вижда невероятно, но в природата има един закон, който е неотменяем. Хората чрезмерно много ядат и пият, и затова дохождат и страданията. По-малко ще бъде наказанието на тези, които не ядат месо. Всичките нещастия се състоят в лакомията на човека; ще изяде една момичка от агънце, едно пиленце и т.н. И тъй, наказанията не са нищо друго освен изплащане. Има само едно учение, което е здравословно, и то е Божественото учение. Химията учи на ред и порядък. Що учи физиката? – Тоже на отмерени действия. Писанието казва: „Двоумен човек непостоянен е във всичките си пътища.“ И човек, ако е непостоянен, непостоянен е във всичките свои действия. Ако се покачите на леда през зимата и останете там за през пролетта, то рискувате да потънете, защото ледът ще се счупи и вие ще потънете на дъното на реката. Природата не търпи безпорядък, тя туря ред и порядък и когато приложи закона, за да тури реда и порядъка, идат страданията. Всичко може да се избегне, но да се избегне от Божието наказание, не може. Наказанието ще бъде по-голямо от това на Содом и Гомор, значи по-страшно наказание иде за онези хора, които не искат да приемат Божественото учение. Сега всички треперят от болшевиките, но има по-страшни неща от болшевиките. Да допуснем, че в
към беседата >>
329.
Което се променя, без да се изменя
,
НБ
, В.Търново, 17.10.1920г.,
правим открития, да проследим как се разпространяват всички нови открития и как се те оповестяват. Ако баща ви приживе е заровил имане, как вие очаквате след смъртта му да узнаете где е то заровено. Има иманяри, които цял живот прекарват в търсене на заровени богатства. По същия начин всички учени в света се мъчат да открият скритите тайни. Половината от живота протича в търсене на скритото. Малкото момче чака с радост да стане на 21 години, за да знае какво е бъдещето му. Христос казва, че само Той е в състояние да ни открие великото в света, т.е. това, към което ние всички се стремим. Думата „Син“ не е употребена в този смисъл. В старо време Синът е бил това, което разкрива живота – светлината в света. Само Христос може да ни открие Отца. Отец е символ на онова, към което всички се стремят. То е скрито в живота – любовта, щастието, както го наричат хората. Всички сега се стремят към това неопределено нещо. Само Синът е в сила да ни го открие. Ако вие не знаете своя баща, може ли да наследите неговото имане? Трябва преди това да докажете, че той наистина ви е баща, само така може да бъдете наследници. Всяка майка обича своите деца повече от людските. Всеки брат обича собствения си брат повече от чуждия. Когато някой запита защо трябва ние да живеем този духовен живот, да се стремим към невидимата реалност, когато тази реалност е пред нас видима, материална? Това възражение би имало смисъл, ако хората не умираха. Аз бих желал някой да е хванал този свят и да го
към беседата >>
330.
Закон за правда
,
ИБ
, В.Търново, 24.10.1920г.,
Завулон и земята Нефталим: а в последните ще направя славен Пътя на морето, оттам Йордан, Галилея езическа. Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма виделина: Които седяха в земя на смъртна сянка, виделина възсия върху тях.“ (9:1–2) „Господ проводи слово на Якова: и то падна връх Израиля. И всичките люде ще познаят това, – Ефрем и жителите на Самария, които говорят горделиво и с надигнато сърце.“ (9:8–9) Аз няма да говоря за закона. Правдата е закон за чистене. Всяка сръчна жена си има закон за себе си. И правдата има това назначение. „Ще ходя със силата на Господи Иеова: ще помня Твоята, само Твоята правда.“ (Псалом 71:16). „Заради името Си, Господи, оживи ме: заради правдата Си изведи душата ми из утеснението.“ (Псалом 143:11). Та онзи, който е влязъл в школата, трябва да изучава закона за Правдата и да го прилага. Той трябва да бъде верен на закона, който действува в него. Който е праведен, той благоденствува. Праведният човек не може да бъде изнуден. Схващайте правдата като наука. Дотогава, докато човек е нечист, той ще бъде далеч от Бога. И тъй, своите упражнения схващайте като едно упражнение. То е една необходимост. И тази наука да не ви се вижда тежка, защото без наука ще има само невежество. И да ви не смущават погрешките, които правите. Човек, който се смущава и плаче за погрешките, които прави, спира се в живота. И тъй, Правдата е наука за чистене в
към беседата >>
331.
Който има мир
,
НБ
, В.Търново, 24.10.1920г.,
ще имате; но дерзайте. Аз победих света.“ В този стих има три качества, които са отличителни. Христос казва да имате мир помежду си. Мирът е положително качество за човешкото развитие. Мирът подразбира и вътрешна самоувереност. Човек може да има мир само когато той е осигурен, но поколебае ли се в себе си, мирът изчезва. Когато човек има този вътрешен мир, той не чувствува никакъв страх. За пример онзи дърводелец или зидар, който има мир, неговият чук върви правилно и равномерно и всички отсечки са правилни. Тъй щото всичките нещастия се дължат на изгубването на мира, който имате в себе си. Христос казва: „Имайте мир в Мене“ – в Него, в разумното начало. Ако вие пуснете един слънчев лъч през разни стъкла, с разна гъстота, той ще измени своята светлина. Той като премине през 10–20 стъкла, тя – светлината – в крайното стъкло съвсем ще потъмнее. Когато животът иде от Бога, тогава това е едно Разумно Начало, а пък когато човек не върви по този път, тогава скърбите го посещават и завладяват. Скърбите при сегашното развитие на човечеството са неизбежни, понеже самият свят, в който ние живеем, не е неизменен, той е всепроменчив. И когато човек изгуби ония любими същества, с които той е споделял, скръбта непременно ще дойде. Скръбта, която ще ни се случи в тоя свят, ние ще я използуваме за наше добро. Мнозина си задават въпроса, как може тя да се използува. Представете си, че се намирате в околността на една блатиста местност, където има вадички, там се развиват разни
към беседата >>
332.
Две лепти
,
НБ
, В.Търново, 30.10.1920г.,
малка забележка върху онова, което богаташите дали и онази вдовица, която била най-бедна. В тия Христови думи се крие великият закон. Тя турила всичко, що имала. И спънките в живота се дължат на това, че ние не влагаме всичко, което имаме. И държавите, и те правят същите погрешки. Държава, която воюва, всичко влага. Писателят, когато пише, влага всичкото си знание. И духовните правят същата погрешка, че не влагат всичко, което имат. И съвременното християнство прави същата погрешка, че не влагат всичко, каквото имат. Анания и Сапфир скриха. Законът е такъв, че отива ли човек при Бога, трябва да вложи всичко. Когато житното зърно положат в земята, то не влага ли всичко в земята? Противоречия много може да се явят. Ако един ученик се вдълбочи и в търговия, той нито като ученик ще бъде добър, нито като търговец. Не може да стане и лекар, и дипломат, защото тогава нито като лекар ще бъде добър, нито като дипломат. В едно направление трябва да се вложи енергията. Примерът за тази, бедната вдовица показва нейната смелост, тя не мисли за утрешния ден какво ще стане. Човек трябва да вложи всичко, за да ви помогне Господ. Той не иска сълзи, иска да работим. И аз ви казвам на вас всички ви, че вие не вложите ли всичкото си имание и да се решите да служите на Бога, то аз не искам повече да се занимавам с вас. Ако вашето дете не иска да се учи, то бащата и майката не могат да го направят учен. Добро и зло вървят заедно. Абсолютно само по себе си не може да бъде добро
към беседата >>
333.
Точка, линия, плоскост, куб
,
НБ
, В.Търново, 7.11.1920г.,
стих по съдържание. От 2000 години още не е проучен и разучаван неговият смисъл. Всички вие, които сте ходили на училище, учили ли сте геометрия? Учителят ви е разправял що е точка, линия и т.н. Но в изучаването на един предмет има три положения. Те са: качество, сила и жива сила. Да вземем любовта. За да я разберем, трябва да я изучаваме като качество, като сила и като живо същество. Що е точка? Това е качество на линията. Линията е сила на точката. Всякой човек е точка, а като се съедини с друг, двамата образуват линия. Тия двама като се подвижат, образуват плоскост, а четирима души като подвижат плоскостта, образуват куба. Значи човек е основната точка, която образува линии, плоскости и кубове. Това учение може да го разберете само когато го приложите. Ако вие стоите на брега на една река и от отсрещния бряг иде друг човек, и вие, като си подадете ръката, да го хванете, ще образувате линия. Когато ловят риба двама рибари, и те образуват линия. Христос казва: „Всичко Мое Твое е, и Твоето – Мое“. Онези, които не разбират смисъла на тези думи, казват: „Страшно е това нещо.“ Ти докато не подадеш ръката си другиму, не може да се ръкувате. Христос казва: „Всичко Мое Твое е“ – значи подава ръката Си и Господ Му подава Своята ръка. И хората така трябва да правят, но те така не казват, а само казват: „Боже, дай ми“, а те не дават. Пита някой: „Трябва ли аз да се разтворя за светлината?“ Не питай никого, но веднага разтвори прозорците, защото ти си на правия път, щом
към беседата >>
334.
Една греда
,
ИБ
, В.Търново, 8.11.1920г.,
към една работа по-определена. Знаете малките деца, докато са малки, как се отнасят с тях майките им, биват по-снизходителни, а когато поотраснат – по-взискателни. Ако вие искате да придобиете знанието в дома с галение, вие това не можете да го постигнете. Та и мнозина от вас, ако идете тук, да бъдете галени, просто ще изгубите времето си и нищо няма да се научите. За придобивание на знанието има разни способи. И тъй, светът, животът, и той е едно училище. А Божественото училище е за съзнателните хора. Когато детето тръгне в училището, трябва да се отрече от баща си и майка си, от братята си и сестрите си. Така и за тези, които искат да следват Божественото училище, трябва ли да напуснат родителите си? Не, а само ще трябва да посветят времето си за придобивание на Божественото знание. Аз искам в седмицата да посветите само един час време в мълчание и в дълбоко размишление, като се разделите на две групи. В тия размишления няма да обръщате внимание кой как стои, а да се съсредоточите и вглъбите в себе си дотолкова, че да не обръщате внимание кой какво прави от страна на вас. Вие ще вземете петъка за тия събрания, и то от 8 до 9 часа вечерта. Всякой ще си носи своето Евангелие и в някой случай може да прочете някоя глава от Евангелието, и върху прочетеното всеки сам да разсъждава. Това ще бъде приготовление за съсредоточавание в себе си. Който не може да мълчи, който се страхува, който не може да се учи – ученик не може да стане. Когато ви дойде една лоша
към беседата >>
335.
Где е правият път?
,
ИБ
, Шумен, 27.12.1920г.,
път? – В страданията. Те ни показват веднага правия път. В правия път са страданията. Някой трябва да мине през река, обикаля покрай брега, за да търси удобно място – брод, за да мине. С това се забавя. Но ако види зор, намери се пред опасност, веднага влиза в реката и намира правия път, без да гледа има ли брод, или няма, не мисли дали е плитко, или
към беседата >>
336.
Три закона
,
ИБ
, Русе, 28.12.1920г.,
трябва да има три закона: В името на Любовта Божия да се прави добро – това е духовният свят. За благото на душата си можеш ли да правиш добро, а не да я товариш с грехове – това е Божественият свят. За благото на ближния си – това е тялото ти. То трябва да бъде здраво. То е волът ти, добичето ти и пр., с които работиш. Трябва да гледаш и неговите интереси. Ближният е тялото. Бог, това са всички блага, с тях не трябва да се злоупотребява, иначе ще се затворят всички каси. Не трябва да искаме онова, което не ни трябва. Всичко, което искаме, ще се изпълни по волята ни – добро или зло, според мислите ни и желанията ни. 10 ч. и 15 мин. Из разговор с учителя в дома на брат Н. Ватев Разказва Учителят примера: един царски син се оженил за една селска дъщеря. Направил ѝ палат, но ѝ казал, че тя сама ще си мете палата, слугиня не ще ѝ дава, за да не забрави своя произход. Селската дъщеря – това е нашата душа, която трябва сама да си слугува, а не да ѝ слугуват. Понякога тялото не иска да върви там, където иска да отиде душата – това става, защото тялото е много хлускано, чрезмерно изтощавано в работата. Магарето минава вода или мост, като се хване за опашката и дърпа назад. Магарето е много упоритият ум, но понеже опашката е неговият ум, ако се хване тя, то веднага почва да мисли и отстъпва. Тялото на човека е съставено от милиарди души, събрани наедно. Те са разумни същества и не можем да пренебрегнем тяхната воля, тяхното мнение. Затова, като прекаляваме с някой
към беседата >>
337.
Няма любов като Божията Любов
,
ИБ
, Русе, 29.12.1920г.,
нарядът да се изпълни чисто по Дух, т.е. да бъде чисто духовен, а не по буква. Няма престъпление, което да остане ненаказано. Страстта е равна на всичките чувства и способности. Напущал ли е някой жена си, за да види как се напуща и обратното. Знаете ли, че в четири прераждания едва може тя да се освободи от него или той от нея? Плътската любов произлиза от много ядене. Най-благоприятните часове за молитва са сутрешните, преди изгрева на слънцето, и после, като имаш скръб, когато си подложен на изпитания. Всичко ще се уреди. Настоящето ще бъде едно приятно възпоминание за бъдещето. (Някои братя имаме само за баласт.) Скръбта е добрата мома. Радостта е красивата мома – тя е изменчива. Нужно е да се възпита първо умът, защото той е развратил сърцето. Онзи, който върши престъпление, той е господар. Слугите никога не вършат престъпление. Размишлението за молитвата е само да се свържем, да си помогнем, но същественото е, че никой не може да ни отдели от Бога, че никой не може да ни отдели от светлината, че мъчнотиите могат да ни сломят, но от определения път никой не може да ни отдели. Размишлявайте върху даденото ви изречение: „Няма Любов като Божията Любов.“ Любовта всичко ще изправи. Ние нея не можем да я задържим. Тя е като светлината, колкото и да я затуляш, тя е неуловима и е навред. Когато мислим за нея, тя идва и изчезва, за да дойде пак. Тя изчезва при всяка лоша мисъл. Любовта бяга от полъха на всичко отрицателно. Всички нещастия, които ни сполетяват,
към беседата >>
338.
С думата „може“
,
ИБ
, Русе, 30.12.1920г.,
– ако не са пригодени за човека (за дървото), ще го изгорят. Всяко дете да се проявява там, където има наклонност. Децата да се приучват на труд – сами да вършат своята работа, личната, щом могат да си я направят. В 25 билиона пространство можем да вместим 3000 слънчеви системи като нашата. Фламарион изчислява, че 29 стотинки от времето на Христа, сметнати със сложна лихва, дават число с 39 цифри, които, ако са дълг, ще се изплатят в 9000 години със злато от топка голяма като Земята, която пада всеки 9 минути. Един народ с Бога всичко може, защото Бог е голяма величина, в която всичко може. С думата „може“ ние привличаме всички добри условия и успехът за работата е осигурен. Тополата като календар Ако първо падат долните листа – зимата е в началото, ако средните – зимата е в средата, ако горните – зимата е в края, ако падат равномерно – зимата е дълготрайна. 8 ч. Откровение 19:19–21 Птици = пролетарии, комунисти. Глава 20 = XX век = век на съдене на земята = век на съдбата на земята, а не горе на небето. Сегашните хора са в положението на магарето, натоварено със сол, което влязло във водата, клекнало, солта се стопила, излязло от водата и ревало от радост, че се облекчил товарът. Втори път го натоварили с вълна, искало пак да хитрува. Клекнало във водата, но вълната се напоила и не могло да се вдигне вече. Сегашните хора са натоварени с вълна, а по-рано са били натоварени със сол. От малки причини хората клякат. Едно зрънце в крака на един голям юнак го
към беседата >>
339.
Всичкият дълг
,
ИБ
, Русе, 31.12.1920г.,
сряда. Зелената – понеделник. Портокалената – неделя. Четният сбор е рационален, е положително число. Нечетният сбор е ирационален, е отрицателно число. Тогава не ще извършиш намислената работа. Из разговори с Учителя Присъствуват: Иларионов, Ватев, Сотиров. Человек, предназначен да бърка с ръката си лайна, не може да раздава хляб – на всеки по предназначението. Корените са адът. Клоните са раят, небето. Обратното не може. Децата си не учете да не лъжат, а ги учете да говорят истината. Дъщеря ти се влюбила в някой. Не я учи да го не люби, а учи я да обича още повече другарки или момци и ще се разсъмне любовта ѝ към нейния любим. Не споменувайте името на злото и защо Бог го е дал. А кажете: „Тайна има тук.“ На един болник – фалирал човек – ще помогнете, ако имате капитал, да му платите всичкия дълг, а не само една част от дълга – с това не му помагате. Като се свържете с един вагабонтин, веднага ще почувствувате униние. Поповете и други не могат да спрат нашето учение. То е едно течение, на което трябва да отварят път, иначе то ще образува блато, ще се родят жаби и пр. и ще се нахвърлят около тях. Изпитанията са кал, която се хвърля от черната ложа. При разглеждане, решаване въпроси между братята трябва да се прилага Христовият закон; ако ли искате да решавате по Мойсеевия закон, то да не се смесва Христовият закон: или единия, или другия, но никога и от двата едновременно. Лошите хора са канал в едно общество, в един народ. Те са необходими, за да се изливат
към беседата >>
340.
Нова година
,
ИБ
, Русе, 1.1.1921г.,
около Учителя. Точно в 12 часа поздравихме Учителя с Новата година. Той почерпи, като даде всекиму по парче мед с восък. От дома на брат Ватев по една курабийка и от Матейчо по едно бонбонче. Тегли се жребиха от Библията в присъствието на Учителя: М. Сотиров - Евангелие от Луна 22:18 = 4 К. Иларионов - Йоан 3:12 = 6 Н. Ватев - Деяния 11: 27 = 2 Петър Н. Ватев - Йеремия 31: 20 = 6 Васил Н. Ватев - Йов 31.15 = 1 Кина Н. Ватева - Псалом 32:17 = 4 Библията имаше хиляда и четиринадесет (1014) страници. Учителят определи да се отвори стр. 999, стих 10, лява колона. Падна се Откровение. 1 глава, стих 10: "В неделен ден бидох в изстъпление Духом: и чух зад себе си глас голям като от
към беседата >>
341.
Частен разговор с Учителя
,
ИБ
, Русе, 1.1.1921г.,
се вижда как се движи спираловидно нагоре и надолу. Старата 1920 г. си отиде и е вече извън земята. Отива си с голям керван: 35 милиона души и повече от 100 милиона добитък. Хората са царе, владици, управници, народ, граждани, дядовци, баби - цял народ от 35 милиона с всичкото му състояние. Тя дойде само с една тояжка като Яков при Лавана, а си отива с цели съкровища придобити и подаръци. 1920 г. даде 40 милиона души родени. Дойде тържествено, отива си с подаръци. 1921 г. идва церемониално, тържествено, с всички ония духове, които ще получат плът, за да работят между хората за повдигане на човечеството. Идват и работници. Със заминаването на 1920 г. отидоха си и всички уволнени от служба. При срещането си 1920 г. с 1921 г. се поздравяват с "Ура!" и се разминават с благопожелания "На добър път!" на едните и на другите. Състоянието и положението на Луната показва, че много работи през тая година ще се изпразнят. В тялото на човека работят ангели, архангели. В дърветата също. Затова тялото трябва да се пази, а дръвчетата да се отглеждат с обич, защото в тях се проявява Господ и тогава с нашите грижи те ще дадат много плод. Човек все трябва да има нещо да го стяга. Бъчварят ако не е стегнал с обръчи бъчвата, тя ще се разпадне. Това е необходимост. 9 ч. * * * 1921 г. е строга, защото бащата и майката идат - 1 и 2. Бащата е строг. 1922 г. - ще дойдат двете майки - духовната и световната. С нея си отива и XIX век и започва XX век - век на правдата. 1923 г. -
към беседата >>
342.
Двата велики закона
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
двата велики закона, които определят, върху които почива човешкият живот. Като запитали Христа върху този въпрос, Той изразил тия два закона със следващата мисъл: "Да възлюбиш Господ Бог твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си както собствената си душа." В Писанието се казва: "Бог е любов", ние често казваме: "Любиш ли Бог, вярваш ли в Бог?" - Да вярваш в Бог, това е по неговия стих, но когато кажеш: "Любиш ли Бог?" - това вече не е по стиха на вярата. Например казвате за един човек, че е честен. Това е вярване. Вярването е по отношение сегашния живот. Следователно туй, което осмисля човешкия живот, то е правилното разбиране на истинския живот. И млади, и стари искат да осмислят тоя свой живот. Всички искат да продължат своя живот, да бъдат щастливи и да бъдат умни. Трябва да сме умни както инжинерите, техниците, които правят изчисление по постройката на един път, иначе той не ще бъде построен добре. Светските хора обмислят много добре своите работи. Не е достатъчна само вярата, тя е една трета от истината. Надеждата е също една трета от истината и любовта е една трета от истината. Като съберете трите, ще получите пълната истина. Надеждата е сегашният свят, тя ни въодушевлява. Всичките хора живеят на тоя свят само за ядене. Ако хората мислеха по-идеално, светът щеше да бъде по-друг. Всеки иска да увеличи своя имот и да се осигури. Хората от света казват, че което виждат, то е реалното, то
към беседата >>
343.
Запазване и консервиране плодове и зеленчуци
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
В трап в градината се поставят ред ябълки, ред папрат, ред ябълки, ред папрат и т н., и върху най-горния ред папрат се засипват с дебел слой пръст. Така запазени, могат да траят цяла година и да са пресни. Може трапът да се изкопае и в избата, ако е влажна. Може да се наредят по редове и в каца ябълки, ред листа, ябълки, листа и т.н. Листата могат да бъдат още и от ябълка, дюля, лоза и т.н. (От Учителя) 2. Зелени пиперки: В дървен съд се туря дебел слой суха пръст, върху него се поставят ред здрави пиперки, ненаранени, да не се опират една в друга, върху тях друг слой пръст, пак пиперки и т.н. Могат да траят цяла година. (От брат К. Иларионов) 3. Домати: Не добре узрели домати се изскубват с целия корен и окачат на таван да висят с корена нагоре. Така доматите постепенно узряват и се запазват дълго време. (От Учителя) 4. Патладжани сини: Запазват се както пиперките. (От Учителя) 15 ч. * * * Птичките си служат със закона за внушенията. Учителят разказва как в София на ул. "Опълченска" 66 срещу неговата стая едно врабче заело гнездото на една лястовица. Тая последната сама не могла да го изпъди. Събрали се около трийсет лястовички. Една след друга хвъркали край гнездото и всяка една като дойде тъкмо до гнездото, казвала "црък", а то значи: "Ти си разбойник." В разстояние на половин час врабчето по силата на тоя заповеден тон напуснало гнездото. Лястовичките изпъждат и котките. Хвърчейки, минават край нея бързо и й кажат "црък". Тя ги гледа, гледа и се
към беседата >>
344.
Съвети от Учителя
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
са необходими. Идва на лошия човек лоша мисъл -заболява от стомах - оставете го да боледува, да лежи, да стои в дома си, иначе ще реализира лошата си мисъл и ще направи зло - не трябва да се лекува от вас такъв човек. Гладът възпитава - затова Господ дава глад, да се опразнят стомасите на хората. Всички болести се лекуват с 50-60 слънчеви бани и водни. В половин вана седнал, краката отвън и се правят разтривки на корема и слабините. Кръвта с тая силна реакция се пречиства. На ден по две изпотявания и преобличания. Старата пот не трябва да се връща обратно в тялото. След беседата разговори по същата тема през време на обяд. 13 ч. 1. Отворете порите на корема, на гърдите и на главата и човек ще почне да диша. Затворете същите пори - ще престане дишането ще умре. Това са съответно порите на душата, сърцето и ума. 2. Днешният силно слънчев ден показва, че хората ще започнат с любовта, и огряни със слънцето, оживяват и ще възкръснат. Днешният ден е като деня, в който дойдохме в Шумен (понеделник, 27декември). 3. Щом се изменя и променя, то се губи. Например човек остарява - той се изменя. Трябва да влезем в категорията, дето не се изменя, но се променя, например посятото житно зърно. Мъртвите, които са изчезнали, като влезем в духовния свят, ще ги намерим. Всичко от този свят се изменя и променя; например един престъпник трябва да се промени и измени в своите схващания. Нашият, физическият свят е на измяна и промяна. Ангелският свят е на измяна без промяна.
към беседата >>
345.
Лекуване на разни болести
,
ИБ
, Русе, 3.1.1921г.,
лъчи са единственият най-сигурен целител на всички болести. Силното изпотяване всякога лекува. 1. Един человек, когото докторите върнали в селото му от болницата във Варна, понеже бил тежко болен, на умиране, го излекували бабите от селото, след като се събрали на консулт. Турнали го в едно голямо корито и го заровили в горещ варен ечемик. Така поставен, той се изпотил твърде много и оздравял след една седмица. Така обгърнат и поставен в ечемика, вследствие силното изпотяване и свойството на ечемика да предизвиква реакция, получил своето окончателно оздравяване. 2. На друг болник лекарят препоръчал да прави топли бани на баните. Трябвало да похарчи доста пари, а пък ги нямал. Един ден жена му пекла хляб в селската им пещ. Вместо да ходи на баните, той си рекъл да влезе в пещта да се постопли. В горещата пещ той се изпотил извънредно много. Поискал от жена си и изпил един литър гореща зелева чорба. Само главата му била до вратата на пещта, за по-свободно дишане. След девет такива влизания в пещта той оздравял окончателно. След три седмици минал докторът през селото и в кръчмата попитал за състоянието на тоя тежко болен негов пациент. Същият болник бил в кръчмата и на поздрава на лекаря се изправил прав и му заявил, че той е същото лице и че сега е съвършено здрав, като също пояснил на лекаря метода на лекуването си. 3. Туберкулоза първи период лекува се: а) със синя тинтява, като се вари и пие водата; б) паричките (плодовете от тръните за плет)
към беседата >>
346.
Кротките
,
НБ
,
ИБ
, , 25.1.1921г.,
вам известна, а така също и думата "земя". Христос казва кои ще наследят земята – кротките. Съвременните културни хора имат повърхностно понятие за думата "кротост". Съвременният език, на който ние, человеците, говорим, е изгубил своя смисъл, т. е. ние говорим, без да разбираме. Че не се разбираме, т. е., че не разбираме езика си и не можем да влезем в положението един на друг, за това не се изисква голяма философия и голяма логика, да се докаже. Всеки един от вас може да провери. Всяка дума има смисъл и този смисъл се крие в съставните букви на думата. Вие може да превърнете известна дума в абсолютни числа, в абсолютни величини. Когато някой химик каже Н2О, това е формулата на водата; и самата дума "вода", и тя е формула. Как ще превърнете водата на нейните съставни части? Казвате, че водата се състои от два елемента – водород и кислород. Но водата, същевременно, е формула на живота. Аз сега питам: Какви са елементите на живота? Ето една велика философия, върху която можем да мислим. Аз ще се спра върху думата "кротост"и ще приведа тази дума във величини: 10, 70, 50, 90 и 800: -10 +10 – абсолютна величина, -90 – отрицателна величина и 800 – положителна величина. Какво разбрахте вие сега от това 10? Вземете българската буква К (печатна). Имате права линия, която е спусната отгоре надолу. Тази права линия показва, че кръгът на живота е разделен. Това е диаметърът, който минава отгоре надолу през центъра на тази окръжност. Значи, кротостта е, която разделя
към беседата >>
347.
Любовта
,
НБ
, София, 27.2.1921г.,
ви говоря върху един стих, който поставям за основа на великата Божествена наука в света, а именно, върху стиха: „Бог е Любов". Вие ще кажете: – Това го знаем! – Да, отчасти, но не в неговата пълнота. Аз ще задам една математическа задача, едно математическо съотношение. Ще започнем с неизвестните: х : у = xi : уi и w : m = е : а. Последната пропорция – това са елементите на висшата духовна математика. Хиксът, това е една величина от видимия, от реалния, от материалния свят. Този X може да се определи много лесно. – Как? – Ще работите. Ще определите X и У по същия начин, както могат да се определят двете неизвестни в следната задача: От два срещуположни града излизат две ядра войници, срещат се и се поздравяват. Едните запитват другите: – Колко сте вие на брой? Вторите отговарят: – Ако един от вас дойде при нас, ще станем два пъти повече от вас. А първите им казват: – Ако един от вас дойде при нас, ще станем, колкото сте вие. Онзи, който знае математическите правила, веднага ще намери на колко е равен X и на колко У. А след като разрешите на какво са равни X и У, т.е. видимият, материалният свят, тогава ще минете към духовния свят – xi : yi. Това са отвлечени истини. „Бог е Любов". Аз вземам Любовта като принцип. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Той е само в Любовта. Понеже Любовта е достъпна за всички същества, няма органическо същество, няма жива материя в света, която по един или по друг начин да не е тясно свързана с Любовта, и да не се влияе от нея.
към беседата >>
сутрин върху един стих, който турям за основа на великата божествена наука в света, а именно върху стиха: "Бог е любов". Ще кажете вие: "Това го знаем“ ! Да, отчасти, но не в неговата пълнота. Аз ще ви задам една математическа задача, едно математическо съотношение. Ще започнем с неизвестните: х : у = хi: уi и w:т = e:a. Последната пропорция - това са елементите на висшата духовна математика, на живата математика. Иксът, това е една величина от видимия, от реалния, от материалния свят. И този х може да се определи много лесно. Как? - Ще работите. Ще ви дам друга една задача, а тя е следната: от два срещуположни града излизат две ядра войници, срещат се и се поздравляват. Едните запитват другите: "Колко сте вие на брой?" Вторите отговарят: "Ако един от вас дойде при нас, ще станем два пъти повече от вас“; а първите им казват: "Ако един от вас дойде при нас, ще станем, колкото сте вие". Онзи, който знае математическите правила, веднага ще намери, на колко е равен х и на колко у. А след като разрешите, на какво е равен х, т. е. видимият, материалният свят, тогава ще минете към духовния свят - хi: уi. Това са отвлечени истини. "Бог е любов". Аз вземам любовта като принцип. Вън от любовта ние не познаваме Бога, той е само в любовта. Понеже любовта е достъпна за всички същества, няма органическо същество, няма жива материя в света, която по един или друг начин да не е тясно свързана с любовта и да не се влияе от нея. Следователно, ние познаваме Бога в любовта, и
към втори вариант >>
348.
Вярата
,
НБ
, София, 6.3.1921г.,
ще бъде върху втория принцип на човешкия живот — вярата. Аз вземам думата “вяра”, понеже нямаме по-добра дума от нея. Вземам я в най-широк смисъл и правя различие между вяра и вярване. Във вярата не може да има никакви противоречия. Тя изключва всяко съмнение. А вярванията допущат наполовина съмнения. Може да вярваш, че ще станеш добър, но може да вярваш, че ще станеш и лош; може да вярваш, че ще живееш, но може да вярваш, че ще умреш. Днес хората се въздигат, страдат и умират все от вярвания. Светът е пълен все с вярвания. Всички учени и религиозни хора учат само вярвания. Но това вярване не е донесло нито спасението, нито свободата, нито знанието, нито любовта, които очакваме, защото е вярване. Не казвам, че вярването е лошо, но то е само предговор на вярата. Ще засегна вярата от четири гледища, а именно: ще я разгледам като стремеж подсъзнателен в сърцето, като чувство съзнателно в душата, като сила самосъзнателна в ума, и като принцип свръхсъзнателен в духа, или научно казано, като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието, като сила в съзнанието и като принцип в свръхсъзнанието. Сега пазете тези съотношения. Аз ще говоря по въпроса принципиално. Нямам за цел да защищавам никаква ограничена кауза, никакво ограничено учение. Целта ми е да говоря за истината тъй, както си е. Вярата е принцип на човешкия ум. Значи, началото на човешкия ум, това е вярата, или в друг смисъл казано, умът е съграден върху основите на вярата. Вярата свързва човешкия
към беседата >>
ще бъде върху втория принцип на човешкия живот - вярата. Аз вземам думата вяра, понеже нямаме по-добра дума от нея, вземам я в най-широк смисъл. И правя различие между "вяра" и "вярване". във вярата не може да има никакви противоречия. Тя изключва всяко съмнение. А верванията допущат наполовина съмнения. Може да вярваш, че ще станеш добър, но може да вярваш,че ще станеш и лош; може да вярваш, че ще живееш, но може да вярваш и че ще умреш. Днес хората се въздигат, страдат и умират все от вервания. Светът е пълен с вервания. Всички учени и религиозни хора учат само вервания. Но това вярване не е донесло нито спасението, нито свободата, нито знанието, нито любовта, които очакваме - защото е вярване. Не казвам, че вярването е лошо, но то е само предговор на вярата. Ще засегна вярата от четири гледища, а именно ще я разгледам като стремеж подсъзнателен в сърдцето, като чувство съзнателно в душата, като сила самосъзнателна в ума, и като принцип свръхсъзнателен в духа, или, с други думи, научно казано, като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието, като сила в самосъзнанието и като принцип в свръхсъзнанието. Сега спазете тези съотношения. Аз ще говоря по въпроса принципално. Нямам за цял да защищавам никаква ограничена кауза, никакво ограничено учение. Целта ми е да говоря за истината тъй, както си е. Вярата е принцип на човешкия ум. Значи, началото на човешкия ум - това е вярата, или, в друг смисъл казано, умът е съграден върху основите на вярата.
към втори вариант >>
349.
Новият човек / Новиятъ човѣкъ
,
НБ
, София, 13.3.1921г.,
от това, че говорят на много езици. Понеже всички езици нямат еднакъв знаменател, то и думите им не изразяват едно и също нещо. Това показва, че всички народи са на разни степени на развитие. Тази е причината, дето сегашните културни хора не разбират първичния, т.е. Божествения език и, като превеждат Божественото, правят грешки. Кой е Божественият език, малцина знаят. Повечето хора и народи си служат с преводи. Като изучавате математиката и геометрията виждате, че правилата, формулите и законите им са едни и същи. Дали ще ги изучавате като французин, руснак, англичанин, българин, японец или китаец, правилата и формулите им са едни и същи. Ето защо аз гледам на математиката и геометрията като пръв символичен превод на Божествения език. Основата на геометрията е точката, а на математиката – единицата. Следователно, който научи смисъла и значението на единицата, ще знае всичките правила и формули в математиката; който научи смисъла и значението на точката, ще знае цялата геометрия. Известна ви е аксиомата, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. – Защо? – Защото правата линия се образува от две разумни точки, т.е. от две разумни същества, които избират най-късото разстояние за общение помежду си. Като се движат едно към друго, те непременно ще образуват права линия. И тъй, правата линия не е нищо друго, освен общение, връзка, път между две разумни същества. В математиката правата линия е единицата, която съдържа в себе си всичко. Сам
към беседата >>
отъ това, че говорятъ на много езици. Понеже всички езици нѣматъ единъ и сѫщъ знаменатель, то и думитѣ въ тѣзи езици нѣматъ едно и сѫщо изражение, защото всички народи се намиратъ въ разни степени на развитие. Като резултатъ на това, съврѣменнитѣ културни хора не разбиратъ първоначалния езикъ и като прѣвеждатъ Божественото, правятъ грѣшки. Питамъ: Кой е Божествениятъ езикъ? Кѫдѣто и да изучавате геометрията и алгебрата, въ който народъ и да ги изучавате, правилата имъ сѫ едни и сѫщи. Като французинъ, като българинъ, като руснакъ, като японецъ или китаецъ било, вие винаги ще изучавате математиката по едни и сѫщи формули и правила. И тъй, математиката и геометрията азъ ги наричамъ пръвъ прѣводъ на Божествения езикъ и то само въ символи. Основата, съ която започва геометрията, е точката, а математиката – съ единицата. Слѣдователно онзи, който може да научи единицата, ще може да научи и всички правила въ математиката, а онзи, който научи точката, ще научи и цѣлата геометрия. Извѣстна ви е на всички отъ математиката аксиомата, че най-кѫсото разстояние между двѣ точки е правата линия. Защо именно правата линия да е най-кѫсото разстояние между двѣ точки? Защото правата линия се образува отъ двѣ разумни точки, а тѣ сѫ двѣ сѫщества, който избиратъ най-кѫсото разстояние за съобщението си и като се подвижатъ едно къмъ друго, образуватъ правата линия. Слѣдователно, правата линия не е нищо друго, освѣнъ съобщение между двѣ разумни сѫщества. Правата линия въ
към втори вариант >>
350.
Фарисей и садукей
,
НБ
, София, 20.3.1921г.,
стимул в живота. Няма човек, който да е лишен от някакъв квас в себе си. Всеки е заквасен с нещо. Злото не е в кваса. Важно е какъв е резултатът от кваса. „Пазете се от кваса на фарисеите и садукеите!“ Всеки е чел тоя стих и разбира какво значи да нарекат някого фарисей или садукей. Това е външно разбиране на въпроса. Когато искат да оскърбят някого по форма, дават му прозвището фарисей или садукей. Обаче, въпросът трябва да се разбира принципиално. В човека има две течения: течение на ума и течение на сърцето. Следователно, по ум той е фарисей, а по сърце – садукей. Изобщо фарисеите минават за набожни и правоверни. Те са мярка за всяка истина. Те са индуските брамини. Какво означава на съвременен език думата „брамин“? Вие сами ще си преведете тая дума. Садукеите са хора на отрицанието. Те не вярват в нищо. Фарисеите казват: „Ние сме свободомислещи хора, мислим за Бога и вярваме само в Него“. Садукеите казват: „Ние сме свободомислещи хора, не признаваме Бога“. Фарисеите вярват в Бога, но вярват и в парите. Садукеите не вярват в Бога, но вярват в парите. Макар, че се различават във възгледите си, но и едните, и другите вярват още в силата на оръжието, в затворите, в шпионите. Всеки, който се отклони от тяхното учение, може да бъде осъден от самите тях на смърт. Те казват за него: „Той е еретик, враг на държавата, на отечеството, на цялото човечество“. Фарисеите ходят на черква, палят свещи. Като минат край някоя черква, не я отминават, докато не се
към беседата >>
стимулъ, необходимость въ свѣта. Нѣма човѣкъ, който да нѣма нѣкакъвъ квасъ въ себе си, все е заквасенъ съ нѣщо. Злото не е въ това, че всѣки е заквасенъ, но важното е, какъвъ може да бѫде резултатътъ отъ този квасъ. Всички сте чели този стихъ и за нѣкого казвате: „Той е фарисей, садукей.“ Но това сѫ само външни разбирания на въпроса. Когато искате да оскърбите нѣкого по форма, вие му давате прозвището фарисей или садукей, но то е само по форма. Въпросътъ трѣбва да се разбере принципално. Въ самия човѣкъ има двѣ велики течения. Той е фарисей по умъ, а садукей по сърце. Фарисеитѣ минаватъ изобщо за много набожни, за правовѣрни хора. Тѣ сѫ мѣрило за всѣка истина въ свѣта, тѣ сѫ индускитѣ брамини. Прѣведете какво означава въ съврѣменния езикъ думата „брамининъ“. Азъ нѣма да ви прѣвеждамъ, вие сами прѣвеждайте. Садукеитѣ сѫ хора на отрицанието въ живота, тѣ не вѣрватъ въ нищо. И фарисеитѣ и садукеитѣ сѫ свободомислящи хора. фарисеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, мислимъ за Бога, вѣрваме въ Него“. Садукеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, не признаваме Бога“. Но фарисеитѣ, освенъ че вѣрватъ въ Бога, вѣрватъ и въ паритѣ и то повече. Садукеитѣ пъкъ, не вѣрватъ въ Бога, но вѣрватъ въ паритѣ. Макаръ че има разлика въ възгледитѣ на фарисеитѣ и садукеитѣ, но и еднитѣ и другитѣ вѣрватъ въ силата на орѫжието и еднитѣ и другитѣ иматъ затвори, стражари, шпиони. Всѣки, който се отклони отъ тѣхното учение, той е осѫденъ на смърть, той е еретикъ, врагъ на
към втори вариант >>
351.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
има два съществени елемента: сеятелят и семето. Христос отчасти изяснил тая притча, като оставил дълбокия и смисъл неразкрит. Съвременните хора заместват думата сеятел с култура. Сеенето е едно възвишено състояние на активност на човешкия дух. Има известни процеси, които предшестват сеенето. Земята трябва първо да се изоре, а после да се посее. Не може да се посее и обработи една култура, докато земята не се изоре. Под „земя“, в широк смисъл, разбираме нещо разумно. В тоя случай тя означава човека. Значи преди да дойде сеятелят, плугът ще преобърне земята, ще измени първоначалния ѝ вид, и тя ще изгуби своята красота. На съвременен език това значи настъпване на анархия. Според мене упадъкът в съвременното общество не е нищо друго, освен резултат на една временна анархия в него. Моралистите обясняват тая анархия с упадъка на нравите, обичаите и морала на обществото. – Нима обществото по-рано е било по-морално? – Ни най-малко. Не се лъжете от външността на нещата. Може ли да кажете, че 21-годишната мома, която е била красива и интелигентна, на 40–50 години ще бъде по-малко интелигентна? Като възрастна тя губи от красотата си, но интелигентността ѝ не може да се намали. Често между грозните и възрастни хора се срещат по-културни, отколкото между красивите и млади хора. Тъй щото да мислите, че едно общество, което живее привидно в мир и съгласие, е по-културно от другите, това е заблуждение. Това може да бъде вярно само 50%. Красотата на момата е израз на
към беседата >>
има два сѫществени елемента: сѣятельтъ и сѣмето. Христосъ обяснилъ отчасти тази притча, а дълбокия ѝ смисълъ оставилъ неразкритъ. Съврѣменнитѣ хора замѣнятъ думата „сѣятель“ съ думата „култура“. Сѣенето е едно възвишено състояние на активность въ човѣшкия духъ. Прѣди да излѣзе сѣятельтъ да сѣе, има извѣстни процеси, които прѣдшествуватъ сѣенето. Земята трѣбва прѣдварително да е добрѣ изорана и слѣдъ това да се посѣе сѣмето въ нея. Никога не може да се посѣе, да се култивира една култура или каква и да е идея, докато земята не се изоре. Ако прѣведете думата „земя“, въ правилната ѝ форма, ще имате едно правилно разбиране върху нѣщата. Земята, въ дадения случай, означава човѣка. И тъй, прѣди да дойде сѣятельтъ, ще се вземе плуга съ черясото и ще прѣобърнатъ земята, ще я разоратъ, съ което ще развалятъ нейното първоначално положение, нейната красота. На съврѣмененъ езикъ казано: ще се създаде врѣменна анархия. И съврѣменното общество, въ което има упадъкъ, азъ казвамъ, че въ него има врѣменно анархия. Ако слушате съврѣменнитѣ моралисти, тѣ казватъ, че се забѣлѣзва единъ упадъкъ въ нравитѣ, обичая и морала на обществото. Защо, нима обществото по-рано е било по-морално, отколкото сега? Ни най-малко. Не трѣбва да се лъжете отъ външностьта на нѣщата. Ако една мома към 21-та си година е най-красива, а то като стане жена на възрасть 40–50 години и погрознѣе, съ това по-малко културна ли става? Азъ намирамъ много пѫти между по-грознитѣ хора по-културни, отколкото между
към втори вариант >>
352.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ
,
НБ
, София, 3.4.1921г.,
„Ако не ядете, няма да имате живот в себе си“, всички щяха да разберат тая мисъл добре. Обаче, вметнатите думи „ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му“ пречат за разбирането на тоя стих. Сегашният живот, разгледан от човешко гледище, се състои от ред противоречия. Значи животът започва с противоречия и свършва с противоречия. Въпреки това хората не се спират върху тях, не ги взимат във внимание и търсят само положителното в живота. Тази е причината, дето се натъкват на големи мъчнотии. И младите, въпреки опитността на старите, пак не обръщат внимание на противоречията и търсят лесния път в живота. В това отношение децата – синът и дъщерята, представят положителна величина, а родителите – майката и бащата, представят отрицателна величина в живота. За да разбере живота, човек първо трябва да се справи с противоречията. Само те го заставят да мисли. Страданията, от какъвто характер и да са, заставят човека да мисли. Те са създали днешната култура, философия, поезия, наука, а в последно време – и трудовата повинност. Без страдания и мъчнотии трудовата повинност не съществува. Като се намериха в тежко материално положение, българите създадоха трудовата повинност. Богати и бедни, като се затрудниха, изпаднаха в противоречия. Това ги накара да приложат в действие труда. Бедният казва: „Добро нещо е трудовата повинност“. Богатият казва: „Роби ли сме, че трябва да изпълняваме трудова повинност? Какъв е тоя закон?“ Значи бедните са плюс,
към беседата >>
казано така: „Ако не ядете, нѣма да имате животъ въ себе си“, всички бихте разбрали тази мисъль много добрѣ. Но вмѣтнатитѣ думи – „ако не ядете плътьта на Сина Человѣческаго и не пиете кръвьта Му“, прѣчатъ за разбирането на този стихъ. Цѣлиятъ човѣшки животъ, разгледанъ въ кое и да е направление, седи въ редъ противорѣчия. Животътъ започва съ противорѣчия и свършва съ противорѣчия. Тѣзи противорѣчия сѫществуватъ въ свѣта, но въпрѣки това хората ги изключватъ отъ изчисленията си, не ги взиматъ въ внимание, а търсятъ само положителното въ живота, вслѣдствие на което се натъкватъ на редъ мѫчнотии. Въпрѣки всички опитности на майкитѣ и бащитѣ, въпрѣки всички горчивини, които сѫ изпитали, въпрѣки тѣхния моралъ, дѣцата имъ никога не взиматъ въ внимание противорѣчията, които се явяватъ въ живота, а се държатъ само за положителното. Въ това отношение дѣцата – синътъ и дъщерята, прѣдставляватъ положителна величина, плюсъ, а майката и бащата – отрицателна величина, минусъ. За да разбере човѣкъ живота, най-напрѣдъ трѣбва да разбере противорѣчията въ живота, защото само тѣ го заставятъ да мисли. Всички страдания въ свѣта, отъ каквото естество и да сѫ, тѣ сѫ заставили съврѣменното човѣчество да мисли, тѣ сѫ дали потикъ за създаване на днешната философия, поезия, музика, а въ най-послѣдно врѣме – и трудовата повинность. Безъ мѫчнотии нѣма трудова повинность. Българитѣ, като се намѣриха въ затруднено материално положение, като задлъжнѣха, намѣриха условия за прилагане трудовата
към втори вариант >>
353.
Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ
,
НБ
, София, 10.4.1921г.,
на същата глава се казва: „Когато Той говореше, една жена от народа въздигна глас и рече Му: „Блажена утробата, която те е носила, и съсъците, които си сукал“. Христос отговори: „По-блажен е оня, който слуша Словото Божие и Го пази“. – „Пази“ означава изпълнява. Силата на кой и да е композитор, артист, виолонист, художник, скулптор или какъв и да е друг се заключава не в заченатата идея в ума му, но в реализирането и изпълнението на тая идея. Всички вие сте богати на идеи. Няма нито един от вас, който да не е богат на идеи. Някой мисли, че, ако започне да говори за идеите си, нужни му са години. Всъщност, като държи две–три беседи, всичкият материал се изчерпва. Идеите не се изчерпват, но формите, чрез които се проявяват, се изчерпват. Всеки човек може да излюпи по 600 пиленца, но всеки не може да ги отхрани и отгледа. Въпросът за идеите, сам по себе си, е прост; важно е, как да се отглеждат и отхранват тия идеи. И тъй, не е достатъчно само да се зачеват мисли, чувства и желания; нужно е те да се реализират и приложат. Реализирането или изпълнението на една идея, както и отлагането ѝ, произвеждат два различни резултата. Характерът на човека укрепва при изпълнението на каква и да е идея, а отслабва при отлагането ѝ. Неизпълнението на идеите произвежда обратни действия върху човешкия характер. Какъв ще се родиш в бъдеще, това зависи от сегашния ти живот. Някой казва: „Как бих желал да съм гений, или велик човек!“ – Да, но гениите, великите хора не са пилци, които се
към беседата >>
и да е композиторъ, артистъ, виолонистъ, художникъ, скулпторъ или какъвъ и да е човѣкъ стои не само въ заченатата идея въ ума му, въ даденъ моментъ, но въ изпълнението, реализирането на тази идея. Всички вие сте богати на идеи. Нѣма нѣкой отъ васъ, който да не е богатъ на идеи. Много пѫти си мислите, че ако започнете да говорите за идеитѣ, които ви пълнятъ, ще ви сѫ потрѣбни години, но въ сѫщность, държите 2–3 бесѣди и всичкиятъ ви материалъ се изчерпва, т.е. като идеи той не е изчерпанъ, а само като форми, въ които се реализирва. Всѣки отъ васъ може да излюпи по 600 пиленца, но въпросътъ е да ги отхрани, да ги отгледа, а не само да ги излюпи. Въпросътъ за идеитѣ повидимому е простъ, но важно е излюпването и отхранването на пилетата. И тъй, всички ваши заченати мисли, желания и благородни стремежи, не трѣбва само да се заченатъ, но и да се реализиратъ, да се изпълнятъ. Различието между реализирането или изпълнението на една идея и нейното отлагане, произвеждатъ два противоположни резултати. Характерътъ на човѣка закрѣпва въ изпълнението на каква и да е идея, а отслабва, когато се отлага изпълнението на идеята. И тъй, неизпълнението на идеитѣ иматъ обратни удари върху характера на човѣка. Какъвъ ще се родишъ за въ бѫдеще, това зависи отъ сегашния ви животъ, защото гениитѣ, великитѣ хора, които се явяватъ въ свѣта, не сѫ пилци, които сега се излюпватъ. Нѣкой казва: „Какъ бихъ желалъ да съм гений, великъ човѣкъ!“ – Да, но трѣбвало е да работишъ въ миналото си
към втори вариант >>
354.
Огнената пещ / Огнената пещь
,
НБ
, София, 17.4.1921г.,
общество се дава угощение или банкет, всички гости се интересуват от банкета, но най-важното нещо на трапезата е менюто. Всеки иска да види какво меню ще се сложи на трапезата. Всички разговори се съсредоточават около банкета. Може да се говори за политика, за обществен строй, за финанси, но скритата цел на разговора е менюто: как е сготвено, какъв ефект ще произведе върху благоутробието на присъстващите. Менютата са от различни качества. Някога менюто е хубаво, добре приготвено, има много неща за ядене. Някога менюто не е добре приготвено. В прочетената глава се предава един, повидимому, исторически разказ в преносен смисъл. Трима младежи имали особено убеждение, от духовен характер, което не се съгласявало с убежденията и вярванията на тогавашните хора. За наказание те били хвърлени в огнената пещ. Ще кажете, че това е станало във варварските времена. – И днес става същото. Светът не се е изменил много. Ако днес някой се осмели да наруши основния закон на държавата, веднага ще се намери в участъка, в затвора, даже и в нагорещена огнена пещ. Така постъпват не само с тия, които се отклонили от общите политически възгледи, но и с ония, които се отличават от своите събратя по религиозните си убеждения и вярвания. И те ще се намерят в огнената пещ. Всеки може да бъде хвърлен в пещта. Мъжът може да хвърли жената и децата си, жената може да хвърли мъжа си – всички хора се пържат в тая пещ. Аз разглеждам думата „пещ“ в широк смисъл. Който има убеждение, ще
към беседата >>
общество се даде нѣкое дине, банкетъ, всички гости се интересуватъ отъ динето и на трапезата най-важно е менюто. Всички разговори се съсрѣдоточаватъ все около това дине. Може да се говори за политика, за общественъ строй, за финансии, за това-онова, но прикритата цѣль е менюто, какъ ще бѫде сготвено, какъвъ ефектъ ще произведе върху благоутробието на присѫствуващитѣ. Само че тѣзи менюта сѫ отъ различно качество. Нѣкой пѫть има хубави динета, всичко е хубаво сготвено, има какво да се яде, а нѣкой пѫть се случва злѣ сготвено. Въ прочетената глава срѣщаме повидимому единъ исторически разказъ, прѣдаденъ въ прѣносна, а не въ буквална смисъль. Трима мѫже имали убѣждения повече отъ религиозенъ, а не духовенъ характер, затова убѣжденията имъ не се схождали съ убѣжденията, вѣрванията, съ тогавашния строй, съ тогавашнитѣ нареждания. Вслѣдствие на това тѣзи мѫже били хвърлени въ огнената пещь за наказание. Ще кажете, че това е станало въ онѣзи варварски врѣмена. Не, и днесъ става, свѣтътъ не се измѣнилъ много. Ако днесъ нѣкой наруши основния законъ на държавата, може да се намѣри въ участъка, въ нѣкое подземие долу, може да се намѣри въ тази гореща огнена пещь. Така постѫпватъ не само съ този, който се е отклонилъ отъ другитѣ въ политическо отношение, но ако нѣкой отъ васъ е вѣрующъ и убѣжденията му не се съвпадатъ съ убѣжденията на неговитѣ събратя въ обществото и той ще се намѣри хвърленъ въ тази пещь. Всѣки може да ви хвърли въ пещьта. Мѫжъ може да хвърли
към втори вариант >>
355.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
хвърлят Данаил в рова на лъвовете.“ Тоя цар бил приятел на Данаил. Прочетете цялата глава да видите как е станало това. Във връзка с прочетения стих от книгата на Данаил ще прочета 5-ти стих от първата глава на Евангелието от Йоан: „И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе“. Съвременните културни хора, в каквото положение и да се намират, се нуждаят от правилно разбиране на живота. Не е достатъчно само едно външно разбиране. Не е достатъчно само да кажеш, че разбираш. От разбиране до разбиране има разлика. Аз говоря за онова разбиране, което е в сила да създава и гради. Аз говоря за онова знание, което внася ред и порядък в света, което внася хармония между хората. Мнозина се спират върху думата „знание“ и казват, че според апостол Павел знанието възгордява. Наистина, Павел казва, че знанието възгордява, но Любовта назидава. Аз добавям: „Знание, придружено с Любов, облагородява“. Който не притежава Божествената Мъдрост, е способен да разединява. Той носи със себе си чук, за да раздробява камъните. Аз виждам всички културни хора в положението на ония, които изпълняват трудовата повинност. Те носят чукове да трошат камъните; от едрите правят дребни и павират улиците. Днес в никое общество не можете да намерите двама души на едно мнение. Единият казва: „Чакай да ти кажа своето схващане по тоя въпрос“. Другият казва: „И аз искам да ти кажа своето схващане“. След това започват да спорят, кой е прав, кой крив. Ако двама пияни се търкалят в калта и
към беседата >>
заповѣдалъ да хвърлятъ Данаила въ рова на лъвоветѣ, билъ неговъ приятель. Ако обичате, прочетете цѣлата глава. Въ свръзка съ прочетения стихъ отъ Данаила, ще взема и 5-ти стихъ отъ 1 глава на Евангелието на Йоана: „И видѣлината свети въ тъмнината; и тъмнината я не обзе“. На съврѣменнитѣ културни хора, въ каквото положение и да сѫ, на всички е необходимо едно ново, правилно схващане за живота. Не е нужно само едно умствено схващане да кажемъ, че разбираме, защото отъ разбиране до разбиране има разлика. Азъ говоря за онова разбиране и знание, което е въ сила да гради, да създава, да твори. Азъ говоря за онова знание, което внася редъ и порядъкъ, което внася щастие въ живота. Мнозина се спиратъ върху думата „знание“ и казватъ, че знанието възгордява – тъй казалъ нѣкой си евангелистъ. Този евангелистъ казва, че знанието възгордява, а любовьта назидава. А азъ казвамъ: знание, придружено съ любовь, облагородява. Онѣзи хора, който не притежаватъ тази Божествена мѫдрость, тѣ сѫ способни само да разединяватъ, всѣки отъ тѣхъ си носи по единъ чукъ и камъни да ги раздробяватъ. Цѣлиятъ културенъ свѣтъ азъ го виждамъ като онѣзи отъ трудовата повинность, носятъ чукове, трошатъ камъни, голѣмитѣ ги правятъ малки и слѣдъ това павиратъ пѫтищата си. В съврѣменното общество не може да намѣрите двѣ души, които да се схождатъ въ своитѣ убѣждения. Единиятъ казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“. И другиятъ казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“. Слѣдъ това започватъ да
към втори вариант >>
356.
Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта
,
НБ
, София, 1.5.1921г.,
свят празнува „Великден“. Тая година, по една случайност, има два Великдена. Единият наричат Великден на богатите, а другият – Великден на сиромасите. Не зная защо богатите трябва да имат Великден. Ако ме питат защо богатите имат Великден, казвам: Богатите имат Великден, за да ги освободи Бог от богатството. Най-голямото зло за богатите е парата. Значи богатият празнува Великден, за да се освободи от излишното богатство: ако е затлъстял, да падне малко тлъстината му; ако сърцето му е затлъстяло, да се освободи малко от мазнините. Лекарите знаят какво е влиянието на мазнините върху организма. – Защо бедните празнуват Великден? – За да се нахранят добре. Всичко става все за ядене! Великден има отношение към възкресението. Всеки иска да се освободи от нещо, да възкръсне. Бедните искат да се освободят от материалното робство. Сега, за да разберете двата Великдена, трябва да живеете и с богати, и с бедни. Изкуство е да можеш да живееш и с богати, и с бедни. Ние не се интересуваме от въпроса как е възкръснал Христос; не се интересуваме от гробове. За нас е важна основната идея вложена във възкресението. И да е разпнат Христос, и да е в гроба, това не ни интересува. Когато иска да се жени, момъкът не се интересува от това, де се е родила момата и в коя къща живее. Той се интересува от момата и от любовта ѝ към него. Къщата е второстепенно нещо. Обаче, съвременният културен свят дава по-голямо значение на къщата и на гробищата, отколкото на живите
към беседата >>
християнски [свѣтъ] празнува „Великъдень“, но тази година по една случайность има два „великдена“. Единиятъ „великъ день“ го наричатъ „Великъ день“ на богатитѣ, а другиятъ – на сиромаситѣ. Азъ не зная защо богатитѣ хора трѣбва да иматъ„великъ день“. И ако биха ме попитали, защо богатитѣ иматъ „великъ день“, ще кажа, че то е за да ги освободи Господь отъ богатството, защото най-голѣмото зло за богатитѣ сѫ паритѣ. И тъй, богатиятъ трѣбва да празнува „великъ день“, за да се освободи отъ богатството, ако е затлъстѣлъ, да падне малко шкембето му, ако сърцето му е затлъстѣло, да отпаднатъ малко отъ мазнинитѣ му. Ако не вѣрвате въ това, попитайте лѣкаритѣ, ще ви кажатъ какво влияние иматъ мазнинитѣ върху жизненитѣ органи на организъма. Ако ме попитатъ, защо бѣднитѣ празнуватъ. – За да се нахранятъ, гладни сѫ. Все за това ядене! Но въ яденето има допирни точки. Богатитѣ търсятъ възкръсение, но Христосъ е освободенъ отъ онѣзи стари идеи, които човѣчеството държи отъ робството. Бѣднитѣ, които сѫщо искатъ да празнуватъ „великдена“ и тѣ искатъ освобождение. Отъ какво? – Отъ материалното робство. Сега, за да може да разберете тѣзи два „великдена“, трѣбва да живѣете и съ богати и съ сиромаси. Най-голѣмо изкуство е да знаешъ да живѣешъ съ богатъ човѣкъ и да знаешъ да живѣешъ съ сиромахъ човекъ. Ние не се нуждаемъ отъ да разглеждаме въпроса, какъ е възкръсналъ Христосъ, ние за гробове не се интересуваме, важна е основната идея, която е вложена. И да е разпнатъ
към втори вариант >>
357.
Изтълкувай ни тази притча
,
НБ
, София, 15.5.1921г.,
притча.“ Аз взимам един стих, на който съдържанието е неизвестно. Христос е говорил върху много въпроси, но това, което трябва да се тълкува, го няма в Евангелието. Притчата, за която става въпрос, я няма. Каква е тая притча? Тук математиците имат думата. Те се занимават с неизвестни величини, т.е. те разкриват тайните. Дай на математика най-загадъчните въпроси, но като работи върху тях четири–пет месеца, все ще изкара нещо. Каквито числа да му дадеш, все ще ги съчетае по някакъв начин. Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча!“ Питам: Коя е най-важната притча за вас в дадения момент? Ако задам същия въпрос на една млада мома, та ще отговори: „Най-важната притча за мене е кой ще ме възлюби“. Ако попитате момъка коя е най-важната притча за него, и той ще отговори като момата. Ако зададете тоя въпрос на майката, тя ще каже: „Най-важна притча за мене е какво ще бъде детето, което ще родя, момче или момиче“. Оня, който се готви за професор, ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще успея да стана професор“. Лекарят ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще стана виден лекар“. Духовникът ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще достигна висок духовен пост“. Всеки човек си има по една притча в живота, която сам разрешава. И вие, които ме слушате, също имате по една притча. Аз ще разгледам само една притча – най-важната. Според мене най-важната притча е самият живот. Как е произлязъл, какво е било началото му, коя е негова майка и кой
към беседата >>
15 стихъ отъ прочетената глава. „Отговори Петъръ и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча!“ Взимамъ единъ стихъ, на който съдържанието е неизвѣстно, защото Христосъ е говорилъ много работи и туй, което трѣбва да се тълкува, нѣма го въ Евангелието написано. Онази притча, за която е въпросъ, нѣма я. Каква е тази притча? Въ това отношение математицитѣ иматъ думата. Тѣ се занимаватъ все съ неизвѣстни работи въ свѣта, т.е. тѣ разкриватъ тайни. Дай на единъ математикъ най-загадъчнитѣ работи, като седне 4–5 м. да работи, все ще извади нѣщо отъ тѣзи числа. Отговори Петъръ и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча!“ Азъ ще ви попитамъ: Коя е най-важната притча, която ви интересува сега? Ако попитамъ нѣкоя млада мома, коя е най-важната притча, тя ще каже: „Най-важната притча е кой може да ме възлюби за въ бѫдеще.“ Неизвѣстно. Ако попитате момъкътъ и той ще каже сѫщото. Ако попитате майката, тя ще каже: „Дѣтето, което ще се роди, дали ще бѫде мѫжко или женско?“ Ако попитате нѣкой професоръ, той ще каже: „Най-важната притча е какъвъ постъ ще заема?“ Ако попитате нѣкой лѣкарь, той ще каже дали ще бѫде прочутъ, дали ще спечели малко парици. Ако попитате нѣкой свещеникъ и той ще ви каже, че попъ или владика ще бѫде или нѣкой патриархъ. Тъй щото всѣки единъ човѣкъ си има по една притча въ свѣта, която разрѣшава. И всички я разрешаватъ и мѫже и жени. И днесъ вие, които ме слушате, имате по една притча. Азъ ще разгледамъ само една, а има и още много други. Най-важната притча въ
към втори вариант >>
358.
Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия
,
НБ
, София, 22.5.1921г.,
наведе долу и пишеше на земята.“ Всички велики работи стават в безмълвие и на тайно. Великите въпроси, великите мисли и великите чувства се раждат в мълчание. Христос дойде на земята да извърши едно велико дело. „Той се наведе долу и пишеше на земята.“ „И доведоха при Него една жена, хваната в прелюбодейство, и, като я поставиха насред, казаха Му: „Учителю, тая жена биде хваната в самото дело, като прелюбодействаше. А в закона Мойсей повели нам, които са таквиз, с камъне да ги убиваме. А ти що казваш?“ Исус се наведе долу и пишеше с пръст на земята. Той разрешаваше един велик закон, трябва ли да се убие жената и, ако се убие или осъди, по какъв начин да стане това. Като разреши въпроса, изправи се и рече: „Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камък на нея“. Изводът, който можем да направим от тоя разговор, е, че съдиите трябва да бъдат безгрешни хора. Ако ме питате защо хората страдат, защо животът им не върви добре, отговарям: Защото съдиите са грешни хора. Какво благо ще донесе за народа си съдията, който се подкупва с пари или от общественото мнение? Може ли народът, чиито съдии са подкупни хора, да благува? – Никога! Следователно, оня, който заема пост съдия, трябва да съди според учението на Христа. Той трябва да бъде безгрешен. Ако безгрешният те бие с камъни, не само че няма да те убие, но ще възкръснеш. Камъните ще паднат върху тебе без да те наранят. Сега се качват на власт хора пълни с грехове и, като те бият с камъни, нараняват те. В съденето на
към беседата >>
наведе долу и пишеше на земята.“ Всички велики работи въ безмълвие и въ тайна ставатъ. Великитѣ въпроси, великитѣ мисли, великитѣ чувства, всичко това въ мълчание се заражда. Христосъ имаше да извърши едно велико дѣло, Той трѣбваше да мълчи и пишеше на земята. Доведоха прѣдъ Него една жена хваната въ прѣлюбодѣйство, въ обществено прѣстѫпление и Го запитаха: „Учителю, тая жена биде хваната въ самото дѣло, като прѣлюбодѣйствуваше. А въ закона Мойсей повеле намъ, които сѫ таквизъ, съ камъне да ги убиваме. А ти, споредъ твоето учение, що казвашъ?“ Исусъ се наведе долу, пишеше съ пръстъ на земята, разрѣшаваше единъ великъ законъ, дали да се убие и ако се убие или осѫди, по какъвъ начинъ трѣбва да стане това. И като разрѣши въпроса, дигна се и каза: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли върху нея камъкъ.“ Изводътъ, който може да направимъ е, че сѫдиитѣ трѣбва да бѫдатъ хора безгрѣшни. Ако днесъ ме попитатъ – защо свѣтътъ куца, то е понеже всички сѫдии сѫ хора грѣшни. Единъ сѫдия, който може да се подкупи съ пари, единъ сѫдия, който може да се подкупи отъ общественото мнѣние или за свое благо, какво ще донесе за своя народъ? Питамъ: народъ съ такива сѫдии може ли да прокопса? – Никога. Слѣдователно онзи, който заема постъ сѫдия, да отсѫжда споредъ думитѣ на Христа, трѣбва да бѫде безгрѣшенъ, понеже безгрѣшнитѣ хора да дойдатъ и съ камъни да те биятъ, не само нѣма да те убиятъ, но ще възкръснешъ. Тѣзи камъни ще падатъ отгорѣ ти безъ да те нараняватъ. А сега се
към втори вариант >>
359.
Път на мисълта
,
ИБ
, Витоша, 25.5.1921г.,
минава през три среди: материална, субстанциална и есенциална, т.е. през стомаха, дробовете и мозъка. От мозъка мисълта влиза в астралния свят, дето минава пак през три среди. От астралния свят тя влиза в умствения свят, също през три среди. Обаче, мисълта и тук не спира. Тя влиза в причинния свят, в други три среди, крайно недостъпни за човека. И най-ученият човек не може да влезе в причинния свят. Този е пътят на Божествените мисли, които слизат на физическия свят. Няма Божествена мисъл, която, при слизането си на физическия свят, да не се изопачи, да не изгуби своята чистота. Това се дължи на изопачените човешки умове и сърца. Щом се изопачи мисълта, хората се сблъскват в своите интереси. И наистина, в което общество или в който дом влезете, навсякъде виждате сблъскване. Рядко ще срещнете дом или общество, дето мислите на хората са идеални, дето няма сблъскване. Ето защо, започнете първо да изучавате материалния свят. Щом изучите този свят, лесно ще изучите духовния. Една от задачите на човека е да изучи отношенията между мъжа и жената, брата и сестрата, господаря и слугата, учителя и ученика, съдията и подсъдимия и т.н. Много отношения има между хората на физическия свят. Като се говори за изопачения човешки ум и човешко сърце, за оправдание, хората казват, че кармата ги заставя да се проявяват така. Смешно е да се мисли, че кармата определя човешкия живот. Човек сам създава кармата. Невъзможно е това, което си създал, да определя насоката на твоя
към беседата >>
360.
Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване
,
НБ
, София, 29.5.1921г.,
с едно просто аритметично действие – събиране. Математиците казват, че, ако събираемите са еднакви числа, имаме действието умножение. Ако при умножението множителите са равни, имаме действието степенуване. Значи, за да се съберат двама души на едно място, те трябва да бъдат различни. Ако не са различни, не могат да се съберат. Събирането и умножението са два противоположни процеса. От събирането произлиза умножението, а от умножението – степенуването. Когато искате да разрешите един въпрос по закона на събирането, страните на това действие, или събираемите, трябва да бъдат различни. С други думи казано: никога не може да съберете двама мъже или две жени на едно място; обаче, един мъж и една жена всякога може да съберете на едно място. И Господ започва със събирането. Понеже се знае, че от събирането произлиза умножението, казваме, че децата, като се раждат, водят към умножение. Те постепенно се умножават. Децата в семейството трябва да бъдат равни. Наистина, равни множители може да има само в умножението. Тогава умножението се превръща в степенуване: 5 по 5 по 5 = 53. Това действие наричаме в живота повдигане на човека в по-висока степен. Сега, да пристъпим към предмета. Животът, сам по себе си, е велика задача, която може да се разреши чрез събиране, изваждане, умножение и деление. Първо се започва със събиране и умножение. После пристъпваме към останалите две действия – изваждане и деление. Всички сте изучавали тия действия, но не сте проникнали в тях
към беседата >>
едно просто математическо опредѣление. „Въ дѣйствието събиране, събираемитѣ сѫ различни“, казватъ математицитѣ. Ако двѣтѣ събираеми сѫ равни, имаме умножение. Ако множителитѣ на едно произведение сѫ равни, имаме степенуване. Значи, за да се събератъ двама души на едно мѣсто, трѣбва да сѫ различни, щомъ не сѫ различни, никога не може да имате събиране. Имайте прѣдъ видъ, че събирането и умножението, това сѫ два различни процеса. И повечето математици казватъ, че отъ събирането произлиза умножението, а отъ умножението произтича степенуването. Слѣдователно, когато вие искате да разрѣшите единъ въпросъ по закона на събирането, събираемитѣ или тъй да ги кажемъ странитѣ на това равенство или на това дѣйствие трѣбва да бѫдатъ различни. Вие не може да съберете двама мѫже на едно мѣсто, по никой начинъ, не може да съберете и двѣ жени на едно мѣсто, но единъ мѫжъ и една жена може да ги съберете. Слѣдователно, мѫжътъ и жената започватъ съ първия процесъ, понеже се различаватъ. И Господь започва съ събирането. Законътъ казва, че отъ събирането произтича умножението. И тъй е. Дѣцата, които се родятъ въ този домъ, към кой процесъ спадатъ? – Къмъ умножението, тѣ се умножаватъ. Слѣдователно, тѣ трѣбва да бѫдатъ равни. Равенство може да има само въ умножението. Но за да се подигне човѣкъ на едно по-високо равнище на степенуване, тогава множителитѣ, които произвеждатъ произведението, трѣбва да бѫдатъ равни. Сега да пристѫпя къмъ прѣдмета. Животътъ самъ по себе си е една велика
към втори вариант >>
361.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
разумния живот всяка форма предизвиква съответна идея. Когато говорим за ангел, в нашия ум се ражда идея, съответна на дадената форма. Когато се говори за човека като форма, и тя създава в нас съответна идея. Значи всички форми на физическия свят предизвикват съответни идеи в умствения свят, които точно отговарят на формите. Обаче, на физическия свят не е така. В една красива форма може да се налее отрова, може да се налее и нектар. Формата не отговаря всякога на съдържанието. В Божествения свят е обратно: съдържанието, вляно в формата, отговаря всякога на нейния смисъл. С други думи казано: В Божествения свят между формата, съдържанието и смисъла всякога има тясна връзка. Те се предизвикват едно от друго по закона на асоциацията. Следователно, когато се говори за разумен живот, подразбираме прилагане на законите. Те се спазват само при абсолютна чистота. – Какво представя чистотата? – Среда, в която формите се движат с най-малка съпротива. Колкото съпротивата е по-голяма, толкова и отклонението е по-голямо. Това определя и отношението между действието и противодействието. Затова, именно, нашите идеи и разбирания за живота са различни. Това е велик закон, върху който ще почива възпитанието на бъдещото поколение. Никаква религия и наука, никакъв обществен строй, никакво възпитание, никаква култура не могат да се поставят на здрава основа без вътрешно разбиране законите на живота. И тъй, фактът, това е формата на нещата; законът, това е съдържанието, а
към беседата >>
съзнателния или въ разумния животъ прѣдизвиква съотвѣтна идея. Щомъ говоримъ за формата на единъ ангелъ, въ нашия умъ се ражда съотвѣтна идея, подобающа на тази форма. Когато говоримъ за форма на човѣкъ, тя прѣдизвиква у насъ подобающа, съотвѣтствующа идея на човѣшка форма. Слѣдователно, въ духовния свѣтъ всички форми прѣдизвикватъ съотвѣтствующи идеи, които точно отговарятъ на формитѣ. Въ физическото поле не е така. Въ една красива форма на физическото поле вие може да влѣете отрова, а може да влѣете и нѣкакъвъ нектарь, тъй щото формата не винаги отговаря на идеята, която е вложена. Въ Божествения свѣтъ е друго. Всѣко едно съдържание, вложено въ формата, отговаря на смисъла, който е вложенъ въ това съдържание. Слѣдователно, между формата, съдържанието и смисъла на нѣщата всѣкога има една връзка, едно друго се прѣдизвикватъ по закона на асоциацията. И когато ние говоримъ за разуменъ животъ, подразбираме тази правилность, която върви математически, щомъ спазваме този законъ, а законътъ може да се спази само при една абсолютна чистота. Чистотата, това е срѣдата, въ която формитѣ трѣбва да се движатъ съ най-малко съпротивление. И колкото съпротивлението е по-голѣмо, толкова и отклонението е по-голѣмо. Слѣдователно, разликата при дѣйствията ще бѫде различна. И нашитѣ идеи и схващания за живота и тѣ ще бѫдатъ различни. Този е единъ великъ законъ, върху който трѣбва да почива бѫдещето възпитание на поколенията. Никаква религия, никаква наука, никакъвъ общественъ
към втори вариант >>
362.
Физическият живот – път към духовния и Божествен живот
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1921г.,
първо, необходимо условие за преминаване в духовния и Божествения живот. При изучаването на духовния живот има три среди, през които минава Божествената мисъл. В научна форма бих казал, че тя минава през материална, субстанциална и есенциална среди. Или през стомаха, през белите дробове и през мозъка. Много ваши мисли минават през стомаха, много ваши мисли минават през белите дробове и през мозъка и след като минат през мозъка, те влизат през астралното тяло в астралния свят. И в астралния свят пак ще минат през три среди. От астралния свят ще влязат в света на Мъдростта, т.е. в менталния свят. И тук ще минат пак през три свята. Като напуснат менталния свят, ще минат в причинния свят. Като влязат в причинния свят, пак ще минат през три среди. Другите среди са почти недостъпни за вас, не само за вас, но и за всички учени хора. Божествените мисли, които сега се проявяват в материалния свят, са всички изопачени. Няма Божествена мисъл в материалния свят, която да е чиста. Тя е изопачена, изкривена по причина на човешките умове, по причина на човешките сърца. Вследствие на това изопачаване между хората има различни интереси. Вследствие на това изопачаване на Божествените мисли иде това стълкновение сега в света, стълкновение, което е тъй осезателно, че няма дом, в който да не се проявява. Рядко ще намерите общество или дом, духовни и религиозни, дето да има приблизително това идеално проявление. Именно вие трябва да се застъпвате да изучавате не духовния, а
към беседата >>
363.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
заедно да мелят.“ Значи и двете ще бъдат на мелница. „Едната ще се вземе, а другата ще се остави.“ Това са иносказателни, символични изречения, чрез които се изразява висшият, т.е. Божественият живот. С думи тоя живот не може да се предаде. Единствената реалност в света е съзнателният живот, който се проявява чрез светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. В живота, като проява, се включва животът на всички живи същества: на млекопитаещите, на рибите, на птиците, на растенията. При това всяко живо същество има стремеж да запази своя живот. Интересно е, че когато се говори на съвременните хора за Божествения живот, те казват, че в него няма никакво съдържание и смисъл. Затова мнозина казват: „Няма да водя калугерски живот“. Те мислят, че калугерският живот е Божествен. – Не е така. Калугерският живот е обикновен. Ако калугерите мислят, че са образец на Божествения живот, те се самозаблуждават. Техният живот е посмешище на Божествения. Често се казва: „Няма да стана калугер, ще живея като хората“. – Как живеят хората? Вие знаете това. Знаете как живеете и вие. Няма да ви описвам живота на хората, нито вашия, но ще ви разкажа какво е говорил един гръцки поп на слушателите си. Преди да започне проповедта си, гръцкият поп се обърнал към слушателите си с думите: „Знаете ли какво ще ви говоря?“ – „Знаем.“ – „Щом знаете, нищо няма да ви кажа.“ – „Не, не знаем.“ – „Щом не знаете, пак нищо няма да ви говоря.“ – Това е извъртане на истината. В известно
към беседата >>
наедно да мелятъ“ – значи на мелницата ще бѫдатъ. „Едната ще се вземе, а другата ще се остави.“ Това сѫ иносказателни изречения, т.е. висшиятъ животъ, Божествениятъ животъ може да се разбере, само чрѣзъ символи. Той е абсолютно недостѫпенъ да са опише, да се поясни съ думи. Азъ съмъ ви казалъ и другъ пѫть, че единственото, реалното на този свѣтъ е животътъ, т.е. съзнателниятъ животъ, животъ, въ който има мисъль, животъ, който е придруженъ съ чувства, животъ, въ който има благородни подвизи. Земята е пълна съ разни видове отъ живота: вълкътъ има свой животъ, рибитѣ, буболечкитѣ, птицитѣ, пеперудитѣ си иматъ свой животъ, растенията си иматъ свой животъ и т.н., всички си иматъ свой животъ, всички иматъ желание да запазятъ този животъ. Но интересно е, когато започнешъ да говоришъ на съврѣменнитѣ хора за Божественъ животъ, тѣ мислятъ, че въ този Божественъ животъ нѣма никакво съдържание, никакъвъ смисълъ. И всѣкога казватъ тъй: „Е, азъ нѣма да живѣя калугерски животъ?“ И тѣ мислятъ, че калугерскиятъ животъ е Божественъ. Ни най-малко! Калугерскиятъ животъ, това е най-долниятъ животъ. Ако нашитѣ калугери ще ни служатъ да прѣдставятъ Божествения животъ, това е едно посмѣшище. И често ние казваме: „Нѣма да живѣя калугерски животъ, ще поживѣя малко, както живѣятъ хората въ свѣта.“ Е, какъ живѣятъ хората въ свѣта? Сега нѣма да ви описвамъ, вие знаете какъ живѣятъ хората въ свѣта, пъкъ и вие какъ живѣете знаете. Нѣма защо да ви разправямъ това, а ще бѫда като онзи гръцки
към втори вариант >>
364.
Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“
,
НБ
, София, 19.6.1921г.,
има две важни положения: Исус, Който минавал, и Матей, който седял на своята митарница. Аз разглеждам света като митарница, в която всички хора седят и митарстват. Те са чиновници в тази голяма митарница. Каквито и да са те, каквото положение и да заемат, всички работят с известни материали. В цялата митарница има взимане и даване. Какво представя митарницата? – Учреждение, в което влизат и излизат различни стоки. Така те донасят известни приходи на митарницата. Това е външната работа на митарницата. И човек сам за себе си е митар. И в него постоянно влиза и излиза нещо. Вратата на тази митарница е човешката уста, от която някога излизат много хубави работи, а някога – много лоши. „Минаваше Исус оттам“ – един обикновен човек, без никакво обществено положение, без никакво звание. Той каза на митаря: „Ела след мене!“ Матей напуска митарницата и тръгва след Исус. От гледището на съвременните културни хора така може да постъпва само осигуреният човек. Само той може да напусне работата си и без да очаква някакво благо да тръгне след Исус – човек, който проповядва някакво учение. Защо и за какво напуска митарницата, не се знае. Казвате: „И нашите дъщери и синове така напускат домовете си“. – Наистина и синовете, и дъщерите ви напускат домовете си, но официално. За да вземат дъщеря ви, ще дойдат кумове, сватове, ще ви калесват, ще се разговарят с вас, ще се пазарят – едно долу, едно горе, ще правят договори и най-после ще се съгласите да пуснете своя митар, който е
към беседата >>
положения въ този стихъ: Исусъ, Който минавалъ и Матей, който стоялъ на своята митарница. Азъ взимамъ цѣлия свѣтъ като една митарница, въ която всички хора стоятъ и митарствуватъ. Всички хора сѫ чиновници на тази голѣма митарница. Каквито и да сѫ тѣ, каквото положение и да заематъ, всички боравятъ съ извѣстни материали, взимане-даване има въ тази митарница. А що е митарница? – Извѣстни стоки, който влизатъ и излизатъ изъ митарницата навънка и ѝ донасятъ приходи. Това е външната страна. Но човѣкъ самъ по себе си и той е митарь, въ него постоянно влиза нѣщо. По нѣкой пѫть много хубави работи излизатъ изъ неговата уста, но по нѣкой пѫть излизатъ и много лоши работи. Минава Исусъ – единъ обикновенъ човѣкъ, безъ положение, безъ никакво звание и казва на митара: „Ела слѣдъ мене!“ Той напуща митарницата и отива слѣдъ него. Отъ гледището на съврѣменнитѣ културни хора това могатъ да го вършатъ само хора идиоти, т.е. хора, на който положението е осигурено, само тѣ могатъ да си напуснатъ работата, че миналъ нѣкой си Исусъ, който проповѣдвалъ нѣкакво учение, безъ никакво благо. Не може да се разбере защо и за какво може да се напуща митарницата. Но ще кажете: „Та и нашитѣ дъщери днесъ напущатъ домоветѣ ни.“ Да, напущатъ ги, но по-официално. За вашитѣ дъщери ще дойдатъ кумове, сватове, ще има калясване, ще има разговоръ, едно долу, едно горѣ, та това, та онова, договоръ ще има и най-послѣ ще рѣшите да пуснете вашия митарь, който е стоялъ въ дома ви, понеже вече е ненуженъ
към втори вариант >>
365.
Влиянието на хармонията в живота
,
ИБ
,
БС
, , 20.6.1921г.,
което съм ви казал, трябват упътвания Трябва да разберете, че законите в природата няма да се изменят за вашите разбирания, дали разбирате, или не разбирате. Всички трябва да турите в ума си мисълта, че природата няма да тури специални закони за вас, за да ви извинява. Когато говорим за хармония, подразбираме съзнателния живот на човека, живота, в който душата се развива, човешкото аз, съзнанието на човека, че той е нещо отделно в света, че той се е проявил. Човек съзнава, че е едно отделно същество. Сега, представете си, че имате една нота в музиката, тя може да бъде 1/2 нота или 1/4, или 1/8, или 1/16 Тази нота сама по себе си е само един символ, един характер, без да има някакъв смисъл. Ако тази нота обаче се постави на петолинието и в началото на петолинието се тури ключът, и определите какъв ще бъде характерът й, тя вече има смисъл. И тогава всяка от нотите, наредени по реда на петолинието, не може да има вече свое мнение, да казва: "Аз така мисля, аз иначе мисля" Тя ще мисли тъй, както ключът е казал, и тонът на една нота в този ключ не може да се измени. Когато влезете в Божествения живот, и там има ключ, и според този закон на Божествената хармония вие сте турени на това петолиние. Вие се качвате на това петолиние и казвате: "Знаете ли, че аз съм на особено мнение?". "Аз" значи да произведете тези вибрации, които съответстват на този закон. Щом не искате да се подчините на закона на хармонията, на Божественото, трябва да слезете от петолинието, те.
към беседата >>
366.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Бога.“ Думата „образ“ не съществува в оригинала. Тя е вметната в превода на български, за по-голяма яснота. Когато изучавате някой чужд език, стар или нов, вие го изучавате в най-прост вид. Изобщо в състава на речта влизат три основни елемента: подлог, т.е. предметът, за който се говори; сказуемо – какво се говори за предмета, и връзка, която свързва разумното, за което се говори в действието, което става с него. Апостол Павел се произнася за разумния човек, в смисъл, създадения човек в правда, истина и светост. Правдата е подлогът, истината е сказуемото, а светостта – връзката. Когато дойде истината в света, само тогава се налага правдата. Сегашните християни изучават Евангелието, както е било дадено преди две хиляди години за учениците на Христа. По-голямата част от Евангелието е била говорена за учениците, а не за мнозинството. Публиката, т.е. мнозинството, е слушало, за да създаде речта. То представя определенията и допълненията на речта. Обаче, изречението може и без определение и допълнение. „И да се облечете с новия человек.“ Новият човек има отношение към разумния живот. Често хората, без да вникват в дълбокия смисъл на закона, който регулира разумния живот, си въобразяват неща, които не съществуват, които нямат в себе си. Например, младите моми и момци живеят с илюзии, които считат за действителност. Ще кажете, че на младите е простено да живеят с илюзии. Но с илюзии живеят и стари баби, и дядовци. Какво ще кажете тогава? Това не е за упрек, но говоря
към беседата >>
вметната въ този стихъ, въ оригинала я нѣма. Вметната е въ българския преводъ, за по-голѣма яснота. Когато изучавате нѣкой чуждъ езикъ, който и да е той, билъ нѣкой отъ старитѣ или новитѣ езици, вие изучавате речьта въ най-простата ѝ форма. Въ състава на речьта влизатъ три основни елемента: подлежаще, сказуемо и връзка, т.е. предметътъ, за който става речь, какво се говори за този предметъ и връзката, която може да свързва туй разумното, за което мислимъ, за което казваме. Апостолъ Павелъ опрѣдѣля разумния човѣкъ така: Създадения, казва, въ правда, светость и истина. Правдата, това е подлежащето, светостьта – това е връзката, а истината – това е сказуемото, т.е. какво се говори за предмета. Защото само истината, когато дойде въ свѣта, тя разправя правдата. Правдата, това е подлежащето, предметътъ, за който трѣбва да се говори, да се види въ какво седи правдата. Сега съврѣменнитѣ Християни изучаватъ Евангелието тъй, както е било дадено прѣди 2000 години за Христовитѣ ученици. По-голѣма часть отъ Евангелието е било говорено за ученицитѣ на Христа, а не за другитѣ, не за мнозинството. Мнозинството е слушало, за да създаде тази речь и тѣхъ азъ наричамъ опрѣдѣления и допълнения на речьта. Публиката, това е опрѣдѣлението и допълнението на речьта. Безъ опрѣдѣление и допълнение нѣкой пѫть може. Хората, безъ да влѣзатъ въ дълбокия смисълъ на онзи великъ законъ, който регулира нѣщата, тѣ си въобразяватъ това, което не сѫществува, тѣ си въобразяватъ, че иматъ въ себе
към втори вариант >>
367.
Възпитание на човешката воля
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1921г.,
дам някои основни правила за възпитанието на човешката воля. Туй, което досегашните педагози са говорили по този въпрос, както и техните методи, не са обосновани. Човек трябва да има воля. В какво трябва да седи човешката воля? Човешката воля може да се изрази само в контролиране на нашите удове. Човек, който не може да контролира своите удове, няма разумна воля. Следователно затова Бог е създал тялото на човека – за да развие у него волята. Ако човек няма тяло, не може да прояви никаква воля. Не мислете, че вашата воля ще се прояви извън вашето тяло. Някой ще каже: „Но как се проявява човешката мисъл?“ Виждали ли сте какво нещо е човешката мисъл? Когато аз си подвижа ръката, това е една реализирана мисъл. Мисълта – това е една форма, едно движение на тялото в известно направление. Ако туй движение е правилно проявено, то и мисълта е правилна. Например, когато искаме да погладим някого, да изкажем едно хармонично чувство, ние го погалваме леко по главата и казваме: „Моето пиленце!“ Това е едно хармонично движение. Когато искаме да изразим някое негодувание, казваме: „Пф!“ – пръхтим и широко разтваряме ръцете си. Значи туй е безволие. И всякога онези сили, у които волята не е разумна, избухват моментално, а онези, у които съзнанието се проявява, тези движения са пластични. Следователно всички трябва да се стремите да имате пластични движения на всичките си удове и мускули, да не изглеждат като дресирани. Трябва да се върнем към първоначалните Божествени движения.
към беседата >>
368.
Гимнастически упражнения
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1921г.,
движение ще броите бавно и ритмично до шест; при колениченето коляното едва се допира до земята. Първо упражнение Двете ръце са разтворени отстрани на тялото на височината на раменете с длани надолу и така се задържат до края на упражнението. Десният крак се изнася малко напред и се коленичи на лявото коляно; тялото се изправя, левият крак се изнася напред и се коленичи на дясното коляно, след което тялото се изправя. Изнася се десният крак напред, коленичи се на лявото коляно, изправя се тялото. Връщане: десният крак отстъпва назад и се коленичи на дясното коляно; тялото се изправя; левият крак отстъпва назад и се коленичи на лявото коляно; тялото се изправя; десният крак отстъпва назад и се коленичи на дясното коляно. Тялото се изправя, десният крак се поставя до левия и ръцете се отпускат. Второ упражнение Двете ръце са разтворени отстрани на тялото на височината на раменете с длани навън и се изтеглят назад. Десният крак се поставя напред, коленичи се на лявото коляно, като едновременно с това ръцете се спускат надолу с длани обърнати напред и пръсти леко свити, като за гребане. Тялото се изправя и същевременно ръцете обикалят успоредно пред тялото с длани обърнати навътре. Ръцете застават в отвесно положение, с дланите обърнати напред, навън, а пръстите прибрани и изправени. Левият крак се поставя напред, коленичи се на дясното коляно, като едновременно ръцете се извиват назад и надолу. Упражнението продължава по същия начин, като още веднъж се изнася
към беседата >>
369.
Пробуждане на колективното съзнание
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1921г.,
тъй добри да ме изслушате, аз няма да говоря дълго. На умния човек не трябва да се говори дълго, малко трябва да му се говори, но разумно и разбрано. Понеже вие имате моите почитания и уважения, аз искам да ви говоря кратко и разбрано като на разумни. Животът на Земята е музика. Този Живот върви в три направления. Да се изразя на музикален език: някой път върви в мажорно направление, тъй както се изразяват военните; някой път върви в минорно направление, тъй както скръбта се изразява; а друг път върви по една хроматическа гама, в която влизат първите две гами. Това са три велики методи, три велики закони, които регулират живота ни. Когато не разбираме дълбокия вътрешен смисъл на Живота, ние се спираме върху маловажните неща и се запитваме защо Животът е така устроен, а не другояче. Имайте предвид, че аз поддържам онзи положителен възглед на една опитна наука в Живота, която сме проверили деветдесет и девет пъти и в нас няма една сто милионна част съмнение в това, което говорим. Съмнението е признак на невежество в света. Не казвам, че невежеството е лошо, но то е процес на развитие. Всички малки деца, които се раждат, са невежи, тяхното съзнание трябва постепенно да се пробужда и развива. И тъй, човешкото съзнание (да се изразя на един строго научен език) минава през три степени: степен есенциална, степен субстанциална и степен материална. Есенциалната страна включва принципите на Живота, субстанциалната страна включва законите на Живота, а материалната
към беседата >>
370.
Сутрешен наряд, 19 август / Утринна беседа
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1921г.,
като Божията Любов – само Божията Любов е Любов. (три пъти) 2. Добрата молитва. Следващите три стиха всеки ще прочете сам по един път, а след това ще ги прочетат всички заедно на глас три пъти: 3. „И ходете в Любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе си за нас като принос и жертва на Бога в благовонно ухание.“ (Послание към ефесяните 5:2) 4. „А за братолюбието нямате нужда да ви пиша, защото вие сами сте научени от Бога да имате Любов един към друг.“ (Първо послание към солуняните 4:9) 5. „Защото в Исуса Христа нито обрязването, нито необрязването има някаква сила, а вярата, която действа с Любов.“ (Послание към галатяните 5:6) Постарайте се да възприемете тази мисъл в себе си, защото ние се намираме пред един жив свят и действаме не само по форма, но и по съдържание и по смисъл. 6. Ние ще призовем сега нашата втора формула, която ще произнесем три пъти: Няма Мъдрост като Божията Мъдрост – само Божията Мъдрост е Мъдрост. Гледайте да произнесете тази формула колкото е възможно по-хармонично, за да се оживи. 7. Благославяй, душе моя, Господа! 8. Ще коленичим с дясното си коляно на земята, а лявото ще издигнем нагоре, към Бога, и ще отправим тайна благодарствена молитва към Господа на Любовта, Който досега не е призоваван и Който иде да поправи света. Бог да пребъдва през цялата следваща година в нас и да ни се изяви, на стари и млади; да ни помогне да разрешим всички обществени и духовни въпроси. Сам Господ на Любовта да се всели в нас. Любовта е, която
към беседата >>
371.
Закон на съвършенството
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1921г.,
48-и стих от прочетената глава, понеже той принципиално засяга живота. Христос казва: „Бъдете съвършени и вие, тъй както е съвършен Отец ваш, Който е на небеса.“ Тук думата съвършен се употребява не наследствена смисъл, а в смисъл на човешката воля. Човек може да бъда съвършен, когато иска, т.е. когато иска, той може да прави Добро. Който иска да прави Добро, той е съвършен, а който не иска да прави Добро, не е съвършен; който мисли правилно, той е съвършен, а който не мисли правилно, той не е съвършен; който чувства правилно, той е съвършен, а който не чувства правилно, той не е съвършен. Съвършен в действия, съвършен в мисли, съвършен в чувства. Можем всякога да имаме красиви чувства, красиви мисли, красиви действия. Значи философията, според която мислим, че трябва да се усъвършенстваме, подразбира да използваме правилно всички условия, които Бог ни е дал. Това се разбира под съвършенство, а не че всеки момент можем да станем съвършени. Не, ние трябва да спазваме закона за съвършенството, който съществува в Природата. Тя е най-добрата учителка и всеки, който се е отдалечил от нейните методи, всеки, който се е отдалечил от нейните поучения, е забатачил в една дълбока тиня. Той е влязъл в тинята на живота и такъв човек никаква религия, никакво учение не може да го избави. Когато търговецът са забатачи, явява се дяволът и създава сегашните полици, дава кредит на онзи, който е пред фалит. Той пък отпуска кредит на друг, вторият – на трети, и един ден с него
към беседата >>
372.
Кратки обяснения върху гимнастическите упражнения и бележки по други въпроси
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1921г.,
Природата е само за ония, които не бързат, а ония, които бързат, падат в пъкъла. Вие мислите, че ще изгубите нещо и затова винаги бързате да заемете първите места, не сте дисциплинирани. Който почне да се увлича, той няма воля, затуй трябва да ви поставят на бойното поле при пръскане на гранатите, за да видите колко воля имате. Един войник например върви тихо и спокойно. Туй показва присъствие на духа, или човек, който има воля. Някои хора минават с озъртания, а други минават тихо и спокойно. Изберете помежду си десет жени и десет мъже, добри гимнастици, които да направят упражненията, за да се усвоят добре от всички. Внимавайте как се правят те ритмически! Това не са обикновени упражнения, а упражнения, които се правят според законите на Природата. Ако ги правите така, ще имате полза. Всички упражнения следват известен закон. Ние ще се постараем да схванем закона, доколкото той може да става ритмически. Това са прости упражнения, но умът ви трябва да вземе участие в тях. Когато застанете на един крак, да няма никакво клатушкане, колебание, защото това показва едно нервно състояние. Всяко колебание е един симптом, че има известни елементи, които са извън вашето естество, и с които трябва да се справите. Това не е недостатък на вашето естество, а показва, че има известни спънки, срещу които трябва да вземете мерки. Нали знаете анекдота за онзи готвач, който сготвил една патица за своя господар и като се опекла, изял единия ѝ крак. Господарят го запитал:
към беседата >>
373.
Сутрешен наряд, 20 август
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1921г.,
мотото, което ще произнасяте всеки неделен ден сутрин през цялата година, и то преди молитвата. Този закон е много естествен. Кога иска детето хляб от майка си? Нали след като се събуди? Значи това е една молба. Мотото е свързано с молитва – не може без молитва. Значи молитвата считаме като връзка, която ще ни съедини с Бога. Ако няма Любов, не може да произнасяме това мото. Ние може да го произнасяме сутрин, на обед и вечер преди молитва, но само неделен ден. Абсолютно никакво отклонение, това или онова – нищо повече: само три пъти и то неделен ден! Сега нека се разберем. Като казвам неделен ден, разбирам че той е ден на почивка. В света има само един неделен ден. Под неделен ден разбирам само деня, когато сме в Закона на Любовта. Само тогава имаме право да произнасяме това мото, а друг ден, даже и да иска човек да го произнесе, не може. Вечерно време не се чете на тъмно, нали? Чете се на светло. Неделята подразбирам само вътрешния закон – това е Денят на Любовта и на почивката или съботният ден, а всички други дни са разклонения на този ден, те са части от този ден. Сега да не влиза в ума ви мисълта дали не може и през другите дни мотото да се произнася. Няма да питате защо и за какво – никакво философстване! Аз виждам, че за да се заглади нещо, притурят към даденото това-онова, но няма какво: на Божиите работи нито се притуря, нито се
към беседата >>
374.
Общи упражнения
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1921г.,
Завет по следния ред: Софиянци ще започнат от Евангелието на Йоана. Търновци ще започнат от Послание до римляните. Бургазлии ще започнат от Евангелието на Матея. Сливенци ще започнат от Евангелието на Марко. Русенци ще започнат от Евангелието на Лука. Варненци ще започнат от Първо послание до коринтяните. Пловдивчани ще започнат от Второ послание до коринтяните. Казанлъчани ще започнат от Посланието до евреите. Старозагорци ще започнат от Посланието до галатяните. Айтосци ще започнат от Първо послание на апостол Петър. Ямболци ще започнат от Второ послание на апостол Петър. Шуменци ще започнат от Посланието на апостол Яков. Новозагорци ще започнат от Посланието на апостол Юда. Панагюрци ще започнат от Първо послание до солуняните. Свищовци ще започнат от Второ послание до солуняните. Севлиевци ще започнат от Посланието до колосяните. Габровци ще започнат от Първо послание на апостол Йоан. Карнобатци ще започнат от Второ послание на апостол Йоан. Еленчани ще започнат от Трето послание на апостол Йоан. Пазарджиклии ще започнат от Посланието до ефесяните. Белоградчани ще започнат от Първо послание към Тимотей. Ломчани ще започнат от Второ послание към Тимотей. Тревненци ще започнат от Посланието към Тит. Видинци ще започнат от Откровението. Горнооряховци ще започнат от Посланието към Филимон. с. Гърци, Видинско, ще започнат от Посланието към филипяните. Четенето започва от определения текст и върви последователно до края на Новия Завет. То започва още от Събора,
към беседата >>
375.
Определяне работата на четирите съвета
,
СБ
,
БР
, В.Търново, 21.8.1921г.,
закон? Не можеш да любиш този, който нито те люби, нито те мрази. Това са двете условия: за да можеш да любиш някого, той трябва или да те люби, или да те мрази – едно от двете. Но ако той няма едно от двете разположения към теб, Любовта не може да се появи. Само че онзи, който с омразата си предизвиква твоята Любов, той съжалява, че ти е дал повече масло. Той съзнава, че е усилил твоето гориво – Любовта; съжалява, че е допуснал да се увеличи в тебе Любовта. И тъй, Господ ни люби по две причини. Засега ни люби, защото грешим. А грешното е временно заблуждение на човешката душа, която се отклонява от пътя на Любовта. Ние мислим, че има и друг път, по който Любовта може да се прояви, но след като завършим еволюцията си, ще видим, че има само един път на Любовта, един начин за проявяването ѝ. Сега нека се върнем към практичната страна, т.е. към реалната страна, която е съществена за нас. Ние искаме да се организираме, за да работим. Организациите могат да бъдат механически – когато между части им няма тясна вътрешна връзка. Връзката може да бъде и органическа, т.е. вътрешна; но ако в тази вътрешна, органическа връзка няма съзнание, т.е. няма разбиране между частите, също не се постига целта. Какъв е великият закон вътре в Природата? Тези, които започват с механическия начин на организиране, се увеличават отвън, а тези, които започват с органическия начин, се увеличават отвътре. И тъй, ако ние сега придобиваме познания само отвън, от опитностите на другите хора,
към беседата >>
376.
Правилни методи за разбиране
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1921г.,
като един от най-обикновените, един от най-съвършените инструменти. Ако ни запитат какво изразява тя, ще кажем: „Цигулката е инструмент на хармонията.“ Нуждата на човека да свири, да изрази своите вътрешни чувства по осезателен, външен начин, го е заставила да си направи този инструмент. Да направим сега една аналогия и сравним цигулката с човешкото тяло. По същия закон човешкото тяло е една необходимост за душата, за да може да се прояви във външния свят – по същия закон е създадено тялото. Следователно, когато някой виден цигулар има добре изработен инструмент, той е много внимателен към него, към цигулката си, поставя я в калъфа ѝ, пази я най-грижливо. От какво? От влага, да не се разлепи, да не овлажнее и дървото да не загуби своята еластичност. Понякога той пази инструмента си и от големи горещини – да не се разсъхне и да се разпука. Тъй че музикантът се старае да запази инструмента си от две крайности: от голяма влага и от голяма сухота. Така е и с тялото. Тялото е един инструмент, който трябва да се пази както от крайна влага, така и от крайна сухота. Къде е влагата? Ще ви обясня: тя е в прекомерните чувства, които развалят тялото. А прекомерните мисли внасят пък сухота, от която тялото също може да пострада. Ще ви приведа някои факти. Забележете как всички млади момичета, които към 15-16 годишната си възраст започват да свирят първата си музика, да любят, започва да не им се яде и те отслабват. Майката се чуди какво става с дъщеря ѝ – много
към беседата >>
377.
Сутрешен наряд, 21 август / Утринна беседа (без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1921г.,
внимателни. Българинът има една особена черта – започва много добре, но накрая свършва зле. Всички трябва да идвате пет минути по-рано, да няма разтакавания. От вас се изисква сами да си наложите абсолютен ред, защото иначе се явява дисхармония. Ние сме се решили да служим на Бога свободно, без никакви закони, без никакви правила. Единственото правило, единственият закон трябва да бъде Любовта. Трябва да знаете, че има един вътрешен контрол, който е най-строгият. Ако вие се опозорите с някои ваши постъпки, в бъдеще ще отговаряте. Невидимият свят е много деликатен, но същевременно е и взискателен. Той търпи грешките на физическия свят, но не ги допуска в себе си. Ако вие искате с някои ваши мисли, с някои ваши желания или с някое ваше любопитство да проникнете някъде, и след десет прераждания няма да се освободите от тази си простъпка, няма да я изплатите. Всеки, който реши да шпионира, ще тегли през десет прераждания хомота си като вол на нивата. Вас тук никой не ви е довел насила, дошли сте доброволно. Никой от вас да не се опитва да излъже Господа! Ако се опита да Го излъже, ще бъде изнесен мъртъв, както във времето на апостолите. С Бога шега не бива. С всички ваши мисли да служите на Господа, да не се предавате на някои лоши духове, а да бъдете господари на себе си и да дойде Господ да живее във вас! Това е желанието на Бога, това е и моето желание. Предмет на тазсутрешните размишления ще бъде законът на Божествената хармония. Желателно е всички да се
към беседата >>
378.
Утринна беседа (без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1921г.,
внимателни. Българинът има една особена черта – започва много добре, но накрая свършва зле. Всички трябва да идвате пет минути по-рано, да няма разтакавания. От вас се изисква сами да си наложите абсолютен ред, защото иначе се явява дисхармония. Ние сме се решили да служим на Бога свободно, без никакви закони, без никакви правила. Единственото правило, единственият закон трябва да бъде Любовта. Трябва да знаете, че има един вътрешен контрол, който е най-строгият. Ако вие се опозорите с някои ваши постъпки, в бъдеще ще отговаряте. Невидимият свят е много деликатен, но същевременно е и взискателен. Той търпи грешките на физическия свят, но не ги допуска в себе си. Ако вие искате с някои ваши мисли, с някои ваши желания или с някое ваше любопитство да проникнете някъде, и след десет прераждания няма да се освободите от тази си простъпка, няма да я изплатите. Всеки, който реши да шпионира, ще тегли през десет прераждания хомота си като вол на нивата. Вас тук никой не ви е довел насила, дошли сте доброволно. Никой от вас да не се опитва да излъже Господа! Ако се опита да Го излъже, ще бъде изнесен мъртъв, както във времето на апостолите. С Бога шега не бива. С всички ваши мисли да служите на Господа, да не се предавате на някои лоши духове, а да бъдете господари на себе си и да дойде Господ да живее във вас! Това е желанието на Бога, това е и моето желание. Предмет на тазсутрешните размишления ще бъде законът на Божествената хармония. Желателно е всички да се
към беседата >>
379.
Четирите съвета
,
СБ
,
БР
, В.Търново, 21.8.1921г.,
връзка с 21-та година. Израил – всички синове на човечеството. Дванадесетте порти са за всички раси. Трите порти от изток са за жълтата раса, трите порти от север са за бялата раса, трите порти от юг са за червената раса и трите порти от запад са за черната раса. Както виждате, мидите, които са образували тези бисери, са били много големи. Понеже сега Господ прави Ново небе, вашето старо небе ще се разруши – понеже това небе си заминава, вашето небе ще закрие и старите ви разбирания, убеждения, вярвания; всичко туй ще си замине и от него няма да остане и помен. Знаете ли в какво положение вие ще се намирате? Ще бъдете като онзи мъж, който се оженил за една красива жена, която той само прегръщал и целувал; като умряла, целувал я пак, но няма я вече, отиде си! Това не е Любов, това не е Живот – да изгубим реалността и да живеем в мечти и илюзии. Животът е най-голямото страдание – по-голямо страдание няма. Вие сте като онези пътници, които пътуват през някоя пустиня и виждат пред себе си извор; пътуват ден, два, все се приближават към извора, но той не се явява. Далечни миражи, които само се отразяват в живота ви! Често и ние имаме такива миражи – не се лъжете с тях, това е една далечна реалност, която няма нищо общо с вас. Едно малко изворче е за предпочитане пред един голям извор, който за да се достигне, трябва да се пътува 400-500 километра. Понеже Бог строи новото у нас, Той ни казва да се пазим от тези илюзии, които ни мамят. Няма да се спирам върху
към беседата >>
380.
Правилният развой на човешките енергии
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
преди няколко хиляди години един от видните израилски пророци. Разбира се, това е едно вътрешно преживяване на пророка. За да можем да разберем дълбоко вътрешния смисъл на думите, за да разберем какво е искал да каже пророкът, трябва да имаме същите преживявания, същата обстановка. Много от неговите думи на нас ще се видят така странни. Защо пророкът се обръща с думите: „О, да би раздрал Ти небесата, да слезеш. Да бяха се стопили горите от Лицето Ти.“ Това е една тъй естествена фигура! В Природата, когато облаците и тъмнината са покривали небето и слънчевите лъчи не се докосват до онези малки семенца и растения, каква ще бъде тяхната молитва? Ще кажете: „Дано облаците се размахнат и слънчевите лъчи проникнат до онези малки души, които чакат Божието благословение!“ Така и човешките души се молят да се разкъсат небесата и Божията Любов да слезе върху тях. Тази сутрин има да размишляваме върху три изречения: „Да царува Любовта в сърцата ни, да се слави Мъдростта в духовете ни и да осияе Истината душите ни.“ Първото е: „Да царува Любовта в сърцата ни.“ Значи тази Любов, която трябва да царува в сърцата ни, ще предизвика един род енергия; Мъдростта, която трябва да се слави в нашите духове, ще предизвика друг род енергия; Истината, която трябва да да осияе душите ни, ще предизвика трети род енергия. Тук имам три обикновени уреда (показва) – единият от тях, компасът, е свързан с магнитните полюси и отчита най-правилно течението на земния магнетизъм. Значи той е
към беседата >>
381.
Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
ви попитам като онзи православен поп, който запитал: – Благословени християни, знаете ли какво ще ви говоря? – Знаем, дядо попе. – Е, като знаете, няма какво да ви говоря. – Не знаем, дядо попе. – Е, като не знаете, пак няма какво да ви говоря. Аз отчасти ще засегна правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили. Главната задача в сегашния живот е правилното растене и развитие на душата. Душата трябва да се развива, да расте, да се разширява, да заема по-голямо пространство, защото в духовния живот големи неща са само ония, които съзнателно са организирани, хармонично се използват и развиват определени сили. В Природата има един велик закон, според който всички тези сили се развиват правилно и последователно. Измежду съвременните методи за развиване на душевните сили, които са създадени от няколко хиляди години насам, има някои, които са правилни, а други – неправилни, понеже събуждат някои сили по-рано от другите и вследствие на това се зараждат много нежелателни резултати. При сегашното ви развитие трябва да имате едно нормално въображение, т.е. не трябва да бъдете без въображение, но то трябва да бъде силно и нормално, при което нещата се представят в техния естествен, а не в извратен вид. Естествен вид в света е например сутрин, когато небето е ясно, без никакъв облак. Тогава може да имате един естествен и правилен изглед на Природата. Щом се явят облаци и се образуват сенки, вие ще получите съвсем друго впечатление, друго схващане за
към беседата >>
382.
Правилното употребление на ума, сърцето и волята в живота
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
че както в България, така и в Америка и навсякъде другаде, където стават големи събрания, на които се събират по пет-десет хиляди души, непременно между тях ще има най-малко сто души, които ще спят. По някой път най-набожните, най-ревностните хора спят. Знаменитият американски проповедник Муди имал в Чикаго голям салон, където държал проповеди. Понякога той канел видни проповедници да държат там проповеди на определени теми. Така той веднъж поканил един знаменит американски проповедник да говори нещо за дявола. В същото време Муди тръгнал из града да търси слушатели за тази проповед, да напълни църквата си, но докато се върне, проповедта за дявола била завършила и той пропуснал да я чуе. Другите, които чули тази сказка, казали на Муди: Много хубаво говори проповедникът. Съжалявам – казал Муди – аз, който толкова исках да чуя нещо за дявола, не можах да присъствам. Но същият проповедник отишъл и втори път да говори на тази тема. Муди си казал: Този път вече ще чуя за дявола! Вечерта Муди се наял у дома си хубаво със салам, но като отишъл да слуша сказката за дявола, от голямата тежест в стомаха не можал да издържи и пръв от всички заспал. Първия път дяволът се изхитрил, като го накарал да отиде и събира слушатели за сказката, а втория път го накарал да яде салам, като от това да му стане тежко, той да заспи и по такъв начин да не чуе сказката. И като го запитали как станало така, че пак не чул сказката, Муди отвърнал: „Оставете се – дяволът ме излъга със
към беседата >>
383.
Сутрешен наряд, 22 август
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
сърцата ни със съвършената Божествена Чистота. 1. Добрата молитва. 2. Благословен Господ Бог наш. 3. „Всичко у вас с Любов да бива.“ (Първо послание към коринтяните 16:14) „Да се утешат сърцата им, съединени купно в Любов, и във всяко богатство на съвършено разумение да познаят тайната на Бога и Отца и на Христа.“ (Послание към колосяните 2:2) „От това всички ще познаят, че сте Мои ученици, ако имате Любов помежду си.“ (Евангелие от Йоана 13:35) 4. Размишление върху Божествената чистота. (Коленичили на лявото коляно.) Да царува Любовта на Единия наш Отец в сърцата ни. Да се слави Мъдростта на Единия наш Отец в духовете ни. Да осияе душите ни Истината на Единия наш Отец, Който е начало и конец на всичко. 5. „Отче наш“. Бележка: Щом от Любовта се преминава към Мъдростта и Истината, преминава се от едно състояние в друго. При произнасянето на тези изречения нека се постараем да схванем вътрешната страна на това, което е скрито в
към беседата >>
384.
Отговор на зададени въпроси
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1921г.,
запишете 20 въпроса? Готови ли са? – Не, не са още. Само няколко има събрани. Те са написани. – Колкото са събрани, на тях ще отговоря. „Вас светът не може да мрази, но Мене Ме мрази, защото твърдя за него, че делата му са нечестиви. Идете вие на празника – Аз няма да отида на този празник, защото времето Ми още не е дошло. И като им рече това, остана в Галилея. А когато братята Му отидоха на празника, тогава и Той отиде, но не явно, а тайно. Юдеите Го търсиха на празника и казваха: „Къде е оня?“ И имаше за него много глъчка между народа. Едни казваха: „Добър човек е.“ Други казваха: „Не, той заблуждава народа.“ Но никой не говореше открито за него, поради страх от юдеите. А когато празникът вече се преполовяваше, Исус влезе в храма и започна да поучава. Юдеите пък се чудеха и казваха: „Как може този да разбира Писанието, когато не се е учил?“ Но Исус им отвърна: „Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е изпратил.“ (Евангелие от Йоана 7:7-16) Предварително ще ви поясня някои от току-що прочетените Христови думи в следния смисъл: само възмъжалите души се подлагат на изпитание. Всяка душа, която е възмъжала, се подлага на изпитание, а невъзмъжалата не се подлага. Така че имайте предвид, че щом дойдат изпитания, това е един признак, че вие сте възмъжали и трябва да минете по този ред на нещата. И като ученици на Бялото Братство трябва да проучите закона и сами да се осветлите. Тъй както ви виждам сега тук в събранието, мнозина от вас са подложени на такива
към беседата >>
385.
Сутрешен наряд, 23 август / Размишления
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1921г.,
2. Размишление (коленичили на лявото коляно): Всеки разумен живот започва с Мъдрост, която изтича от Бога. Няма Мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост. В тази Мъдрост са вложени всички условия за Разумен живот. 3. Благославяй, душе моя, Господа! 4.„И тъй, всеки, който слуша тези Мои думи и ги прави, ще го уподобя на човек разумен, който е съзидал къщата си на камък.“ (Евангелие от Матея 7:24) „Кой е от вас мъдър и учен, да покаже от доброто си поведение своите работи с кротост и премъдрост.“ (Послание на апостол Яков 3:13) „И тъй, гледайте как с предупазване да ходите, не както глупави, а както премъдри.“ (Послание към ефесяните 5:15) 5. Няма Мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост. 6. Добрата молитва. След молитвата се направиха гимнастически упражне¬ния. Всички мъже и жени се разпределиха на групи от по 61 души и така се изредиха в Горницата, където престояваха в молитва по 15 минути. В Горницата 1. Размишление върху Мъдростта. 2. Разглеждане и наблюдение на картините по стените. Да се спрем или на всички, или на ония от тях, които ни обърнат особено внимание. Да се стремим да схванем по интуиция това, което остане в душата ни. 3. Прочитане три стиха от Светото Писание по жребий. 4. Изказване на едно общо желание на цялата група. Стиховете от прочетената глава и общото желание на всичките групи се написват на един общ
към беседата >>
386.
Законът на самопожертването
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1921г.,
всеки книжник, който се учи за Царството Небесно, е подобен на човек домовит, който изважда от съкровището си и ново, и старо. Ще ви прочета 108-и псалом. Когато псалмопевецът е пял този псалом, се е намирал във възходящата линия на своето духовно развитие и започва така: „Утвърдено е сърцето ми, Боже...“ Значи – поставено е вече върху канара. И като е утвърдено върху канара, той няма от кого да се плаши. „Ще пея е ще песнопея и със славата си!“ Като поет казва на себе си: „Събуди се, псалтирю и китаро: Ще се събудя рано. Ще Те славословя, Господи, между народите и ще ти песнопея между племената. Защото Твоята милост се възвеличи по-горе от Небесата, и Твоята Истина до облаците...“ Значи той изразява една своя вътрешна опитност. Той е преминал своя изпит. Псалмопевецът говори за онзи Господ на Любовта, за Когото ние сега говорим. Под облаците тук се подразбира: да се обхване нашия мисловен свят. Тези облаци представляват това, че мислите трябва да се обгърнат със закона на Любовта. „Възнеси Се, Боже, над Небесата, и Славата Ти да бъде над всичката земя! Избави тези, които Си възлюбил, Боже, спаси ни с Десницата Си и чуй нашата молитва! ... Бог говори в Светилището Си: Моав е Моя умивалница... Чрез Бога ние ще направим юначество и Той ще стъпче враговете ни.“ Като се преведат тези формули в закона на Любовта, в закона на Мъдростта и в закона на Истината, всички, съединени в едно, са оръжия, с които сега трябва да се воюва. Сега ще ви говоря за закона на
към беседата >>
387.
Сутрешен наряд, 24 август / Психически упражнения №1 и №2
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1921г.,
2. Размишление (коленичили на лявото коляно): „Да ни благослови Господ да ходим неуморно в Пътя на Истината и Живота.“ „И всичките ни мисли, желания, действия и постъпки да бъдат заквасени с Живата Истина, която изтича от Духа на Любовта.“ 3. Благославяй, душе моя, Господа! 4. Да се помолим на Господа: „Всички наши приятели, които са тук, и които не присъстват, да ги закваси с Живата Истина на Живия Господ, Който сега е между нас.“ 5. Добрата молитва. 6. „Бог е Дух, и които Му се кланят, с Дух и Истина трябва да се кланят.“ (Евангелие от Йоана 4:24) „Освети ги чрез Твоята Истина: Твоето Слово е Истина.“ (Евангелие от Йоана 17:17) „Затова отхвърлете лъжата и всеки с ближнаго си говорете истина, защото сме удове един на друг.“ (Послание към ефесяните 4:25) „Защото законът чрез Мойсея бе даден, а Благодатта и Истината – чрез Исуса Христа биде.“ (Евангелие от Йоана 1:17) „Затова да празнуваме не с вехт квас, нито с квас на злоба и лукавство, но с безквасни хлябове на искреност и на Истина.“ (Първо послание към коринтяните 5:8) Психически упражнения №1 и №2 Ще ви дам едно психическо упражнение (№1). Когато го изпълнявате, ще произнасяте следното изречение: Да подчини Бог всяко нисше действие в нас на Духа на Истината. Като правите упражнението, ще произнасяте тази формула и ще имате предвид нисшето в света, което развращава хората – ще го снемете надолу. Като вдигнете ръцете си нагоре, ще концентрирате мисълта си, за да започне върху вас да действа Духът на
към беседата >>
388.
Разумно служене
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1921г.,
ми благодат казвам на всеки от вас, който е по-виден, да не се мисли за повече, отколкото му се полага, а да запази скромност според дела на вярата, която Бог на всеки е разпределил. Понеже както в едно тяло имаме много части с различно предназначение, така ние всички сме едно тяло в Христа, а поотделно всеки от нас е част от другите и имаме различни дарби според благодатта, която ни е отредена. Ако някому е дадена пророческа дарба, нека я упражнява съразмерно на вярата си. Ако на някому е дадена служба – да бъде прилежен в изпълнението ѝ. Ако някой поучава – да бъде прилежен в поучаването, ако увещава – в увещаването; който раздава – да раздава щедро, който управлява – да управлява с усърдие, който показва милост – да я показва доброволно. Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото и се придържайте към доброто. Обичайте се един друг с братска любов, надпреварвайте се да си отдавате един на друг почит. В усърдието си не бъдете лениви, а бъдете пламенни по дух, като служите на Господа. Радвайте се в надеждата си, в скръб бъдете търпеливи, а в молитва – постоянни. Помагайте на светиите в нуждите им, бъдете гостолюбиви. Благославяйте ония, които ви гонят – благославяйте и не кълнете! Радвайте се с онези, които се радват, плачете с онези, които плачат. Бъдете едномислящи помежду си, не пожелавайте недостижимото, а се задоволявайте с малкото; не считайте себе си за мъдри. Не отвръщайте на никому за злото със зло, а залягайте за това, което е добро
към беседата >>
389.
Сутрешен наряд, 25 август / Психически упражнения №3 и №4
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1921г.,
2. Коленичили на лявото коляно: Духът Христов да пребъдва през цялата година в нашите души! 3. Размишление: Да укрепнат душите ни в Истината, за да пребъдваме постоянно в нейната светлина. Силата на живота е вложена в Истината; тя е израз всякога на Великия Божи Дух. 4. Благославяй, душе моя, Господа! 5. Да се прочетат следните стихове по три пъти: „За истината, която пребъдва в нас и ще бъде във веки с нас.“ (Второ послание на Йоана 1:2) „А ние сме длъжни да благодарим на Бога за вас, възлюблени от Господа братя, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението от Духа и вярването в Истината.“ (Второ послание към солуняните 2:13) „Стойте, прочее, препасани с Истина през чрезлата си и облечени с бронята на Правдата.“ (Послание към ефесяните 6:14) 6. Добрата молитва. Психически упражнения №3 и №4 При първото упражнение (№3) ще съсредоточите мисълта си върху следното изречение: Да снеме Бог всяко лукаво иго на лукавия от сърцата ни. А при второто упражнение (№4): Да въведе Господ душите ни във вечната свобода на Своя Благ Дух. Сега концентрирайте ума си в Живия Господ на Любовта – в Христа. Психическо упражнение № 3 е същото, както психическо упражнение № 1 (с. 426), само че тук се изговарят думите: „Да снеме Бог...“ Психическо упражнение № 4: Ръцете се поставят пред лицето една срещу друга с допрени пръсти и длани, обърнати навън. Тъй те бавно се разтварят настрани, до хоризонтално положение, издигат се нагоре над главата, пръстите се допират, дланите
към беседата >>
390.
Жертва, упование и радост
,
ИБ
, София, 2.10.1921г.,
ние устояваме в любовта. Има ли упование, устояваме във вярата. Има ли радост, устояваме в надеждата. Значи, жертвата е резултат на любовта, упованието е резултат на вярата, а радостта — на надеждата. Когато надеждата се реализира, хората се радват. Надеждата е синът, т.е. домът. Вярата е майката, а любовта бащата. Бащата и майката са крайният предел на самопожертването. Оттам се прави един завой, връщане назад. По-нататък не може да се върви. Вън от любовта, жертвата не може да се прояви. Ако не се жертваш, ще загубиш любовта; ако не уповаваш, ще загубиш вярата; ако не се радваш, ще загубиш надеждата. Който иска да придобие любов без жертва, той е стъпил на песъчлива почва. Който иска да придобие вяра без упование и надежда без радост, също е на песъчлива почва. Значи, няма надежда без вяра. Казваш: На какво да се радвам? — Има на какво да се радваш. Ти имаш тяло, мозък, дробове, стомах. Целият свят е твой. Ще се радваш на всичко. Ти можеш да мислиш, да чувстваш, да действаш. Ти разполагаш с основните неща на живота. Ще се радваш на всичко, което ти е дадено. А другите неща, сами по себе си, ще дойдат. Един велик закон гласи: Вън от любовта, животът не може да вземе друго направление. Отклонения могат да стават, но това не трябва да се допуска. Ако има вятър, листата на дърветата могат да правят отклонение. Важно е, и при отклонението да се държат за дървото. Това е добре, но лошо е, когато листът се откъсне от дървото и падне на земята. Същото се отнася и за
към беседата >>
391.
Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта
,
НБ
, София, 2.10.1921г.,
духовни хора се намират пред опасността да мислят, че знаят всичко и че са разрешили всички въпроси. Всеки казва: „Аз зная“. – Все знаете, но светът още не е оправен. Ако ученикът казва, че разбира математика, а не може да реши най-простата задача, какво е неговото разбиране? Ако някой казва, че знае един език, а не може да напише едно обикновено писмо, какво е това знание? Да знаеш нещо както трябва, значи да изпълниш това, което знаеш. Истински цигулар е оня, който изпълнява добре това, което свири. Който чуе как той свири, казва: „Добре свири тоя цигулар“. Казваш: „Аз разбирам музиката“. – Разбираш, но не можеш да свириш. Малко хора могат да свирят. Колко музиканти има сега в света? – Около десетина. Мнозина свирят, всички искат да минат за музиканти, но идеалът на всички са изключителните музиканти. Същият закон се отнася и към духовния живот. Много хора минават за духовни, но малко са истински духовните. Животът е велика музика. Да живееш, това значи да свириш по всички правила на Божественото изкуство. Ако си нетърпелив, лъкът трепери и тоновете не излизат както трябва. Щом се съмняваш, губиш паметта си. И ако си търговец, ще фалираш. Ученик, който се съмнява в това, което учителят преподава, губи връзката между мислите си и не може да отговаря. Такъв ученик свършва с единица. Сега ние се спираме на външната страна на живота и се запитваме какво представя нещастието. То определя ъгъла на отклоняването ни от Бога. Колкото по-голямо е нещастието на
към беседата >>
цѣлата глава, но ще се спра върху 12 ст.: „А на влѣзване въ дома поздравявайте го.“ Сегашната опасность за религиозни и духовни хора седи въ слѣдующето – че тѣ мислятъ, че всичко знаятъ и че сѫ разрѣшили всички въпроси. Всѣки казва: „Азъ зная.“ Всинца все знаемъ, а свѣтътъ не е оправенъ. Питамъ тогава, ако онзи ученикъ, който казва: „Азъ разбирамъ математиката“, а не може да разрѣши най-простата задача, какви знания има той тогава? Ако нѣкой каже, че добрѣ разбира единъ езикъ, а не може едно най-просто писмо да напише, какво разбира отъ езика? Слѣдователно, да се опрѣдели знанието, значи да знаешъ, че знаешъ, а туй прѣведено е да можешъ да изпълнишъ. Както цигуларьтъ, който добрѣ знае да свири и като вземе да изсвири нѣщо, всѣки казва: „Добрѣ свири.“ Сега мнозина казватъ: „Азъ разбирамъ отъ музика.“ Но малцина сѫ който свирятъ. Колко музиканти има сега? Тѣ сѫ малцина, навсѣкѫдѣ ще слушашъ различни градации, всички сѫ все музиканти. Идеалътъ на всички мяза съ ония десятки. Сѫщиятъ законъ е въ духовния свѣтъ. Живота сега азъ го считамъ за една велика музика. Да живѣешъ, то значи, ти трѣбва да знаешъ да свиришъ по всичкитѣ правила, който Божествената наука изисква. Щомъ станешъ нетърпѣливъ, лѫкътъ трепери и тоноветѣ не сѫ ясни. Щомъ се усъмнишъ, ти губишъ паметьта си. Щомъ се усъмнишъ, ако си търговецъ – ще фалирашъ. Ученикътъ, който се усъмни въ класъ, загубва мисъльта си, спира да говори и учительтъ каже: „Седни.“ И той свършва съ единица. Ние вземаме външната
към втори вариант >>
392.
Братя и сестри на Христа
,
НБ
, София, 19.10.1921г.,
прочитан, може би, хиляда пъти. Върху него има написани най-малко стотина томове и беседи, проповеди, какво ли не е казано за него! И мисля, че ако този стих беше досега изтълкуван правилно или разбран и приложен правилно, светът би бил оправен досега. Но понеже светът не е оправен, подразбирам, че стихът не е изтълкуван, не е разбран и не е приложен правилно. Затуй вземам да го дообясня и аз. Христос полага един принцип, върху който съгражда основата на своето учение, т.е. материалната страна, видимата, физическата страна. Когато той говори за брат, сестра и майка, разбира чисто физическата страна, тъй като светът сега е изявен. Не говоря за небето, защото често в Божествения свят няма такива отношения. На земята най-възвишеното – това е братът, сестрата и майката. Може вие да ме запитате, какви са отношенията на небето? Такива, каквито са и на земята. Но според вашите съждения ще кажете: „Ако и на небето е така, както е на земята, тогава няма голяма разлика“. Нещата на земята са хубави сами по себе си, но трябва да ги прекарате през сто води, за да ги очистите от тяхната кир и да ги видите в тяхната първоначална чистота. Не само на думи да бъде човек брат и сестра. Брат и сестра и подразбира преди всичко чистота. В какво? Чистота в помисли, в желания и в действия. Трябва разширение на ума и на сърцето. „Защото, който прави волята“ – волята, това е великият закон, който сега оперира на земята. Досега Божията воля е била пасивна. Досега ангелите и архангелите
към беседата >>
393.
Тогаз те ще просветнат!
,
НБ
, София, 23.10.1921г.,
Кога? Т.е. в бъдеще. Бъдещето – това е пътят, който има да се извърви; миналото е пътят, който е извървян; а настоящето е почивка. Има три неща важни: „Праведните ще просветнат в Царството на Отца си“. Той не казва, че на земята ще просветнат или горе на небето ще просветнат, но определя точно: Ще просветнат в Царството на Отца си. Где е това царство? Това не е царство на Природата, понеже домът на Природата е дом за възпитание на малките деца. Там има пръчица, има тояжка. Туй знание, разбира се, е недостъпно за хора с обикновени умове. Туй, което аз ви говоря, не е за обикновени умове. Но вие ще ми възразите: „Какви са нашите умове?“ – Ако не ме разбирате, вашите умове са обикновени; ако ме разбирате, умовете ви са необикновени. Щом разбирате математиката, умовете ви са необикновени; а щом не я разбирате – умовете ви са обикновени. Думата „праведен“ не е такава празна дума, както сега я разбирате: праведник. Христос влага нещо особено в тази дума. „Праведните ще просветнат“, значи правда, в която има светлина. Питат ме някои: „Ти как мислиш за мене, праведен човек ли съм или съм неправеден?“ – Ако издаваш светлина, праведен си, ако не издаваш светлина, никаква правда няма в тебе. Същият закон е и тук. Някой казва: „Аз умен човек ли съм?“ – Ако мислиш за велики и възвишени работи и можеш да ги разрешаваш – умен си, а ако за нищо не мислиш, ти си един първокласен глупец. „Ама – ще кажете – ние за всичко мислим.“ За какво мислите? За какво мислят
към беседата >>
394.
Синът Божи
,
НБ
, София, 30.10.1921г.,
каже, че от съвременните книги, ако искате да разберете някой автор, трябва да прочетете въведението. То е най-интересно. Т.е. според степента, в която ние съвременните хора се намираме, въведението на живота е най-важно. И тъй, встъплението, или въведението, на живота как ще го определите? Кое представя въведението на сегашното битие, или на сегашния наш живот? Аз ще ви кажа, няма да ви оставя в тъмнота. Има три неща важни в живота: Няма по-необходимо нещо от яденето. То е предисловието на физическия живот. Следователно, каквато философия и да имаш, каквото и да разискваш, туй било, онуй било, след като се наядеш, то оставя най-приятно впечатление. Разбираш една философия, тъй казал Кант или някой друг, но като си похапнеш, казваш: „Тъй разбирам, че животът има смисъл“. Ама в църква си ходил, там еди-кой си свещеник служил, еди-кой си проповедник си слушал. Всичко туй е хубаво, но като дойдеш да си похапнеш, казваш: „То е най-хубавото!“ Следователно това е необходимо. Аз го наричам въведение на подсъзнателния и съзнателния живот. И туй въведение е толкова интересно, че от 8 хиляди години, откакто хора сте станали, все го учите, четете го, прочитате го, четете, прочитате и мъже, и жени, и всички, и още не сте го проучили, защото, ако бихте го проучили, щяхте да го свършите, но още не е свършено. Сега, ако туй въведение на живота е толкова важно, че толкова хиляди години се иска, за да го проучите и разберете, каква ще бъде първата глава на живота? Аз ви давам само
към беседата >>
395.
Ненаписаните закони
,
НБ
, София, 6.11.1921г.,
пасаж в тази глава и той е взет от друго място. „Ще вложа законите си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им.“ Миналата беседа говорих за трите въведения в съзнателния живот. Сега всяка работа трябва да се извърши по известни закони, по известни правила. Аз ще говоря на онези, които са ученици. Ако някои от другите не ме разбират, аз говоря само за ученици. Имайте предвид, че ще говоря само за необикновените неща. На елементарните работи: речено-казано, това било, онова било, ние слагаме кръст. Кръст, т.е. примиряваме се с миналото. Миналото вземаме като основа, настоящето – като условия, а бъдещето – като цел. Вие ще кажете: „Как миналото може да бъде основа, настоящето – условия, а бъдещето – цел?“ – Така е, т.е. източните народи казват: „Така е“, а западните народи почват да го доказват; и след като го докажат, то все остава недоказано. Вземете всички трактати по философия, дето доказват, че има Господ. Питам: колко хора са се убедили с доказаното? Когато аз гледам на светлината, трябва ли някой учен да ми каже, че има светлина? И без неговото доказателство аз зная, че има светлина. „Ама имало толкова милиона вибрации за червения цвят.“ И аз схващам това. Без да зная, колко вибрации има червеният цвят, аз си служа с него. А този бояджия, който ми разправя, тъй е или не, той сам не знае добре. Онзи, който може да ме научи и да ми каже всичко, като му дам четката и му кажа: „Ти как разбираш това?“, той разбира това, което не се вижда. И някои хора
към беседата >>
396.
Свидетелството на Духа
,
ИБ
,
БС
, София, 10.11.1921г.,
15 глава от Евангелието на Йоана. Ще ви говоря за лозата. Има лози, които не са се развили. Ходили ли сте на лозе, когато лозата е без листа, виждали ли сте тогава каква е? После, когато се е разлистила, и после, когато е дала плод и е узряла. Не всички лози имат грозде. И аз ще ви чета за лозата, която има грозде. Ще ви говоря върху 26 стих от тази глава. Духът, това е най-възвишеното, най-чистото, най-святото, и в тази светост Духът носи условията на разумния живот. Употребявам тази дума "разумен", но бих могъл да употребя и друга дума. В най-широк смисъл, когато човек има в себе си разумния живот, той живее като музикант и като поет. Той е всякога весел, има мир в душата си, него светът не го тревожи, нищо не го смущава. Такъв човек не е дребнав. Той не се спира върху дреболиите на живота. Той се спира само върху онова - великото - което Бог е създал. Сега, да допуснем, че някой донесе таралеж в градината ви. В градината има змия и той се насочва да я глътне. Змията го пита: "Защо постъпи ти тъй нечеловеколюбиво към мене?" Какво й отговаря таралежът? - „А ти как хващаш жабата? Тя кречи, ти гълташ, този занаят аз от теб го научих и затова правя този пръв опит да видя как стои тази работа." Питам сега, когато змията гълта жабата, Господ ли я е научил? То е пак нейно изкуство. Когато дойдете до живота, вие най-първо ще отделите ония всички видими качества, които съществуват в човешкия живот тук, което е създадено от самите хора, за да дойдете до чисто
към беседата >>
397.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
за живота, т.е. два възгледа има само между хората, а между животните – между рибите, между птиците, между млекопитающите – и между растенията има само един възглед. Щом дойдем до човека, ние намираме два възгледа за живота, и затова човекът се нарича „човек“; а тази дума значи първоначално: „същество на противоречия“. Защото всичката философия на нещата седи в това – в противоречията. За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие. Че туй е факт, психологически е вярно. Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят. Охолно в пълния смисъл на думата значи, че сърцето има всичките блага, и такива хора не могат да мислят. Техният възглед е само един. То е възгледът на рибите, птиците и животните. Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим. Противоречията съвременните философи обясняват по един начин; религиозните хора ги обясняват по друг начин; хората на практическия живот, и те си имат един начин, по който градят своите обяснения. Религиозните хора отдават всички противоречия на греха. Те казват, че някакво същество някъде паднало – не знаят кога, преди хиляди години, – туй същество завиждало на човека. И следователно този дух – наричат го демон, който ги измъчва, – той е, който е внесъл всички противоречия. И за каквото става в религиозния живот, кой е виноват? – Все този стар дявол.
към беседата >>
398.
Плачът
,
НБ
, София, 16.11.1921г.,
това е една велика загадка в Природата. Не само за нас, хората от двадесети век, но и за ония преди нас и след нас, до скончание на века, все ще бъде една велика загадка. А само в загадките има учение, знание и мъдрост. Там, гдето няма загадки, животът е прозаичен, в него няма поезия. Някои казват: „Що ни трябва поезия?“ Но това е същественото. Следователно, като казваме, че животът е една загадка, подразбираме, че той е велика поезия, велика музика; но една музика, която не сте изслушали докрая, и поезия, която не сте изчели докрая. Сега израилският пророк се спира върху учените хора в негово време, върху духовните, набожните хора, които са били посветени в тогавашните мистерии и които са казвали: „Махни се от мене, не се допирай до мене, аз съм по-свет от тебе“, т.е. повече знания имам. И той цитира думите: „Бог за такива хора казва: те са димът в ноздрите ми“. Следователно, казва пророкът, не трябва да се спираме върху негативната страна на хората – че те били невежи, защото то не е важно. Важно е какво трябва ние да знаем в живота, т.е. как може да разрешим правилно тази загадка. Детето, като се роди, изведнъж започва с музика: „Ва, ва-а-а“. То е първата музика, първият тон. Казват: „Врещи като дете“. Не врещи, ами с този пръв тон започва животът. Ако детето не каже „ва, ва-а-а“, всичко е свършено с него. А като каже „ва, ва-а-а“, започват дробовете да дишат, да се разширяват, и тъй започва новият живот. Туй дете разбира ли тази велика загадка, защо
към беседата >>
399.
Ананий и Сапфира
,
НБ
, София, 20.11.1921г.,
друга работа не могат да правят: като умре някой си, те го погребват. Новите идеи изместват старите. Сега, понеже говорим в съгласие със законите, които владеят в Природата, аз всякога имам за цел да изнеса в символи действията, които стават в тази жива Природа. Защото ако вие не научите тия символи, всичко друго, което е превод, не можете да разберете. „И станаха най-младите“, не казва „по-старите“. „Най-младите“, значи най-силните, най-здравите хора, на които мишците са здрави. Във всяко едно отношение този закон е верен. Защото здрави мишци показват здрав ум, здраво сърце. А здрав ум и здраво сърце показват една нормална душа. Аз няма да се спирам сега върху тия работи да ги обяснявам: можете да ги четете по книгите. Нормална душа е душа, която се проявява и развива правилно. Не се учудвайте, защо не се проявява още правилно. Защото тя е още в първия етап на своето развитие. Туй, което се проявява, то е човешкото сърце и човешкият ум. Още платното се тъче. Докато то е на стана и се тъче, то е тъкане, а когато този плат се изтъче, тогава душата ще се прояви. Обаче не в сегашната епоха и при тези разбирания, а в следващата епоха, в шестата раса, и тогава, когато двата принципа на сърцето и на ума, или двата принципа, както сега се проявяват в мъжа и жената, дойдат в съгласие и схванат защо са слезли на земята. Защото докато мъжът разбира, че е дошъл в света като мъж, и докато жената разбира, че е дошла като жена, всякога ще има в света разбити носове,
към беседата >>
400.
Аз ще го възкреся!
,
НБ
, София, 27.11.1921г.,
част от 6-та глава на Евангелието от Йоан – от 41-ви стих нататък. Някои изваждат заключение, че никой не е видял Бога. Не е тъй: мнозина са го видели. Христос казва: „Никой не е видял Отца“. Всеки, който е от Бога, той е видял Бога. Ще говоря върху 54-ти стих. Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Христос им каза: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си“. Това е един факт: месото на всички животни и тяхната кръв – на гъски, на пуйки, на агънца, – което хората си похапват, това е тялото на Христа. И тия хора се съблазняват. Това е в буквален смисъл вярно. От 8,000 години насам хората се хранят с плътта и кръвта на тия агънца. Христос иска да каже: „Вие ядохте от плътта Ми и пихте от кръвта Ми, но вечния живот не добихте“ – това по форма, в прав смисъл, е вярно, но по отношение на неговото учение има нещо по-съществено: „Ако вие не ядете от тази плът, и не пиете от кръвта Ми, вие няма да имате живот вечен“. Т.е., ако вие не приемете моето учение и не го приложите, не можете да придобиете вечния живот. И после добавя: „В последния ден Аз ще го възкреся“. Първата фаза: ще ядат и пият – тъй правят хората. Но това не е смисълът. Кога ще дойде този смисъл? – В последния ден, т.е. ще ги възкреся, когато хората изменят този ред на нещата. Кой е този последен ден! – Онзи, от който всички се плашат. Той е ужасен! Казват: „Последен ден е той!“ Онзи търговец, който има да плаща 100 хиляди, казва: „Последен ден е,
към беседата >>
401.
Още по-блажени са!
,
НБ
, София, 4.12.1921г.,
беседи има две крайности, или два полюса. Аз не обичам да стоя по средата. Трябва да стоя или в началото, или в края, т.е. две неща, които, като се слеят, да се завършват. И всички ония неща, които имат смисъл в живота, трябва да имат начало и край. Начало е главата, краят са краката. Следователно, с началото гледаме към Бога, а с края ходим по земята. С началото говорим, а с края ядем. И, следователно, когато човек яде, това е краят на нещата. Нали всичко се свършва в паницата, тази паница, колкото и да е пълна, супа било или друго, всичко това е „фертиг“, край. А пък, когато слушаш Словото Божие, то е нещо, с което се изпълняш – не се изпразняш, а се изпълняш. Следователно всяко нещо, което те изпълня, е начало на нещата, а всяко нещо, което те изпразва, е край. Или – да се изразя на съвременен културен, или научен език – краят на нещата, това е материалният свят, а началото на нещата, това е духовният свят. Това са само термини, думи за улеснение на нашия разговор. Христос казва: „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази“. А в какво седи пазенето на Словото Божие? Миналата беседа, когато говорих за възкресението, някои от вас почнахте да мислите: „Дали аз съм възкръснал, или не?“ Да мислиш, дали си възкръснал, то е материалната страна на нещата. Ако ти мислиш да възкръснеш по тяло, то е краят на нещата, и възкресението всякога подразбира физическата страна на нещата, на материалния свят ще възкръснеш; когато пък Писанието означава нещо
към беседата >>
402.
Стани и опаши се!
,
НБ
, София, 11.12.1921г.,
има една трудна задача, която сега разрешавам: Защо християните не са разбрали досега Христовото учение? Не само да се каже, че не го разбират, но защо, причините. Тази е една трудна задача, която спада към висшата математика, към областта на нерационалните числа, т.е. с обикновените математически правила не може да се реши. Такива задачи има във всеки живот. Не само защо християните не са разбрали Христовото учение, но питам: защо и вие не сте разбирали още смисъла на вашия живот? И друг важен въпрос: Защо досега хората не са възприели Любовта, за да я приложат в нейната пълнота? Ето въпроси, с които бъдещата култура, бъдещото човечество ще се занимават. Те са сериозни задачи, задачи за най-умните и сериозни хора, за хора с характер, хора с ум и с воля. Ония, които искат да разрешат тия задачи, трябва да имат сила да контролират своя ум и да владеят своето сърце. Умът им да бъде на мястото си. Под думите: „Умът им да бъде на мястото си“, разбирам съзнателно, не механически: в това е и именно човешката еволюция: човек сам да завладява своя ум и своето сърце. И единственият стремеж сега на съвременните хора е, че те искат да бъдат богати, искат да бъдат силни. Всички тия неща са хубави, но това са само резултати, външни неща, които се обуславят от една вътрешна причина, по-дълбока отколкото ние разбираме. Следователно човек, който иска да завладее света, който иска да забогатее, трябва преди всичко да завладее своя ум и своето сърце. И неговият ум и сърцето му трябва
към беседата >>
403.
И Петър се грееше!
,
НБ
, София, 18.12.1921г.,
причини са подтик за велики дела или за велики престъпления – едно от двете. То са ваши схващания; казвам: велики добродетели и велики престъпления. Това са ваши съвременни схващания, защото много велики добродетели са велики престъпления, а много велики престъпления са велики добродетели. Може да ми възразите, защо това така трябва да бъде. – Понеже съвременните хора не са умни. Че не са умни, се вижда от това, че цялата земя е покрита само с човешки кости – от техните глупости. То е достатъчно, това е най-силно доказателство, други доказателства няма – има и други, но те са второстепенни. Наклали слугите огън, защото било студено, и се греели, и Петър, и той се греел. Имаме две категории хора: слугите от стария свят, служители на Иродовото управление, и Петър, ученик на Христа, и той между тях. И едните се греят, и другите се греят. Сега питам: Kакво заставило Петър и той да седи между тях? Всяко нещо в Природата си има своята причина. И вие сега в този свят, и вие треперите. Какво ви прави да треперите? – Някоя идея имате. Сега каквото и да кажете, дълбоката идея е скрита. Всяка идея може да бъде скрита. Никога човек не казва същинската идея, която го заставя да пише нещо. Той ще каже много маловажни работи, но най-важното той го скрива. И вие не може да намерите някой светия, велик човек, добродетелен човек, да изкаже пълната истина. Студено било. Защо е било студено? Отговарям – защото не е било топло! Е, защо не е било топло? – Защото е било
към беседата >>
404.
Живо течение
,
ИБ
, София, 19.12.1921г.,
Любовта, а Мъдростта ще ни даде методи. С Любовта ще се чистиш. Тя е едно мощно течение, което където и да мине чисти. Не говоря за Любовта като чувство, а за Любовта като жива сила, която изтича от Бога. То е Божественият живот. Любовта не излиза от нас, тя идва от Бога, минава през нас постоянно. Ако минава, постоянно ще чисти, ще ни обновява, мислите ни ще станат по-правилни, сърцата по-благородни. Това пречистване някои го наричат възраждане. А това, което преживяваме, то не е любов, то е една опитност. Любовта идва и си отива, тя е жива струя, която минава и заминава, но вечно тече, никога не свършва. Имаш ли това живо течение, всички въпроси бързо ще ги решаваш. Това течение минава през всички части. Иска все едно да образуваме едно малко препятствие, да го спрем, да ни напои градината и после да си иде. Да си направите една мрежица, да спирате тази енергия. Вие всеки ден правите препятствията и ги разваляте. В това седи законът на концентрирането. Концентрирайте се в дъгата. В астралния свят ще срещнем животни, води, реки, гущери и т.н. В менталния свят ще виждаме величествени здания, строежи, там духовете са светещи. Сега човек, като се концентрира, заспива, а това не бива, защото, щом заспива, влиза в течението на природата, а там са му нужни милиони години, докато намери и вземе правия път. Този е пътят, за който Христос казва: "Молитвите са, които ходят по него, сега вървят подир човека и му помагат." Ти ще се освободиш от всички предмети, които те
към беседата >>
405.
Каквото вържете на земята
,
НБ
, София, 25.12.1921г.,
един коз, най-големият коз в ръцете на църквата и на служителите, на правоверните – че каквото те вържат на земята, вързано ще бъде и на небето; и каквото те развържат на земята, развързано ще бъде на небето. Следователно те казват: „Aко не ни слушате, връзваме, а ако ни слушате, развързваме“. Аз тази вълна ще взема малко да я разчепкам на дарака си и както стивосарът (дръндарът), който стивосва, – да я раздрънкам. Връзва кой? – Който е силен. Развързва кой? Пак силният. Право е. Но кой е силен човек? – Умният. А кой е умен? – Добрият. Следователно силният, умният, добрият човек може да връзва и развързва на земята и на небето. Но да връзва какво? – Сега Христос е казал това, но те вземат този стих и го нагласяват съобразно, както един търговец си наглася сметките. Той има две фактури: една за истинската цена, както е купил стоките, и друга фактура фиктивна, на каква цена трябва да ги продава. Значи има две фактури. Да развързваш вързаните от злото, затворените да ги развързваш; ако развържеш вързаните на земята, те ще бъдат развързани и горе на небето. Да свържеш някого с доброто: онзи човек, който се дави в морето, да го вържеш със спасителното въже. Сега във вашата философия вие заемате положението на онзи циганин, за когото се говори в един анекдот. Какво е било туй положение? Разболяла се жената на един циганин, той почнал да се моли на Господа: „Господи, трябва ми тая циганка, кой ще проси, кой ще ме храни? Ако я изцериш, имам една кобила, ще я продам и с
към беседата >>
406.
Сродни души
,
ИБ
, София, 1.1.1922г.,
главоболие? — Главоболието се дължи на натрупване на космическа енергия в мозъка. Когато децата ви боледуват, добре е да разтривате костта зад ушите. Там е центърът на живота — жизненият център. Тези разтривки правят организма еластичен, издръжлив. Ако на това място ви пипне човек с лоши чувства, лоши намерения към вас, той може да ви отнеме живота. Значи, животът може да се внесе, може и да се отнеме. Когато някой внася нещо добро в тебе, вътрешно ти си разположен; когато ти отнема нещо, ти усещаш вътрешно стягане и неразположение. В невидимия свят няма лъжа, там всичко се забелязва. Природата държи сметка, как се използват енергиите. Може да изразходвате енергиите, както искате, но, в края на краищата, държат ви отговорни. Правете опити да прилагате правилата, които ви давам. Разтриването на костта зад ушите става отгоре - надолу. Някога може да разтривате само лявата страна, някога — дясната, а някога и двете страни. — Какво е значението на вдишките? По колко пъти на ден трябва да се правят? — Вдишките се правят за урегулиране на енергиите и се правят по три пъти на ден. Така се урегулира енергията и се възстановяват нарушенията в организма. Някои дишат и издишат като помпа. Това е неправилно. Ще дишате дълбоко, за да възстановите хармонията в организма. Който диша правилно, става пъргав, еластичен. Някога дишаш бързо, ускорено и изведнъж спреш. И това е неправилно дишане. Понеже минавате от подсъзнанието в съзнанието, от съзнанието в самосъзнанието и от
към беседата >>
407.
Сродните души
,
НБ
, София, 1.1.1922г.,
стих е много ясен, нали? „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ И целият съвременен християнски свят мисли, че разбира тази заповед и я прилага. Аз нямам нищо против този възглед. Когато някоя жена изтъче платно, по какво се познава това платно? Нали по самото изтъкаване, дали е то хубаво изтъкано или не? Ако основата на туй платно не е дотам здрава, платното се къса. Самото платно може да е изтъкано много добре, но основата му да не е здрава. Онези от вас, които се занимават с висшата математика, могат да изчислят по закона на вероятностите колко пъти от създаването на мира досега е произнесена думата „любов“ от мъже и жени, от братя и сестри, от деца и приятели. Нека всички изчислят. Това е една философия. Сега по закона на еволюцията всички ония неща, които еволюират, развиват се и растат, а всички, които инволюират – слизат, т.е. смаляват се и се разнищват. Тъй щото човек първоначално, когато е слязъл от Бога, е почнал да произнася думата „любов“ много правилно; обаче, като се отдалечавал от Бога първичният или космичният човек, както го наричат, тази дума по съдържание почнала полека-лека да се смалява, да се смалява незабелязано, и когато човек слязъл до дъното на битието, почти нищо не е останало от тази дума – разнищила се. Туй слизане било тъй незабелязано, тъй бавно, че и този велик човек даже се самоизлъгал. И вие сега се намирате в положението на този космически човек по отношение на любовта на вашия Баща. Знаете ли на какво прилича тази любов?
към беседата >>
408.
Разговори с Учителя
,
ИБ
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
сами не колят кокошки? — В бъдеще, не само евреите, но никой няма да коли животни. Тогава, всеки момък, който иска да се жени, не само кокошки, нищо няма да коли. Ръцете му трябва да бъдат чисти от убийства или от кръв. Ще кажете, че животното е нисше същество, следователно, всеки може да посегне на неговия живот. — Не е така. Според мене, както отдават почит на умрелия човек, опяват го, заравят го, така трябва да опяват и закланото прасе или агне. Няма действие в живота, което, най-много до четири поколения, да не даде своето противодействие. Знай, че ако днес извършиш едно убийство, рано или късно, ще понесеш неговото последствие. Каквото правите, правете го не от страх, но от любов. Това изисква Божественият морал. — Как се изявява Божественият морал? — Чрез закона на любовта. Няма друг морал, освен любовта. — Защо ? — Защото, ако обичаш, ти никога няма да направиш зло или престъпление на онзи, когото обичаш. Любовта изключва всякакво зло и престъпление. — За коя любов се говори? — За която и да е. — От какъвто източник да произтича, щом е любов, тя не върши зло. Тя може да се ограничи; може и тебе да ограничи, но никога няма да причини пакост. — Какво ще кажете за животинската любов ? — И животните проявяват любов. И те имат съзнание, макар и ограничено. Който се занимава с животните, трябва да бъде снизходителен към тях. Като изучавате животните, ще разберете, доколко са развити вашите чувства и способности. И растенията имат съзнание. Това може да
към беседата >>
409.
Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
сега произхода на целувката, т.е. ще разгледам принципиално какво нещо е целувката. Ако това се беше случило с някоя целомъдрена мома в някоя скришна стая или с някой момък, всичките съвременни вестникари знаете какво биха писали за дъщеря ви, ако е ваша дъщеря, разбира се. Това е един епизод – тъй го наричам аз – или един инцидент, или една случка, станала още преди 2000 години с една от големите грешници и развратници, които светът познава. Разврат от любов, разврат по любов, защото има разврат и без любов. Сега аз се пренасям 2000 години назад. Тази жена се приближила до един от най-великите човеци, който някога е слизал на земята; най-чистия човек, който някога се е явявал на земята; най-възвишената душа, която някога е посещавала този свят; най-великия дух, който някога е озарявал човешката мисъл. Ако би решил Христос да дойде днес в съвременния свят, аз не зная каква форма би взел, как би се явил и как щяха да го посрещнат съвременните културни хора. – Както тогава ли? – Навярно, много по-добре, отколкото тогава. И не ще съмнение! Днес има толкова много църкви, съградени в негова чест, в негово име, има повече от 500,000 негови служители – цяла една армия, все пак ще му направят един отличен прием, поне официално. Официален прием лесно се извършва: заколва се някой угоен пуяк, да тежи поне 12 килограма; българинът, като го претегли и тежи 12 килограма, казва: „Угоен е този пуяк, от него би станала отлична чорба, а тъй, знаете какво нещо е мазничка пуешка
към беседата >>
410.
Защо твоите ученици ядат и пият?
,
НБ
, , 15.1.1922г.,
стих могат да бъдат прями и косвени. Прямите обяснения са обяснения за децата, а косвените – за възрастните. Когато учителят в първо отделение разправя на децата за събирането, той взема мамули и казва: „Един мамул и още един мамул колко стават? – Два мамула“. Детето гледа и казва със страх: „два“. Сега някои хора имат това свойство на ума си, т.е. да казват: „Дайте ни да го пипнем, да видим“. И те, като малките деца, казват: „Един мамул и още един стават два“. Мислите ли, че като кажем: „Едно зърно мамул и още едно стават две“, сме разрешили въпроса? Мислите ли, че ако даже съберем 100 мамула и още 100 мамула, сме разрешили въпроса на мамулите? Ако дори знаем да делим и умножаваме, въпросът за царевицата, мамулът, остава неразрешен. За да се разреши, трябва да имаме други познания, да знаем при какви условия тази царевица расте, кога се сее, при каква почва расте, как се развива, за какво се употребява и каква може да бъде нейната сила. Сега, по тази аналогия, вие можете да си правите и по-далечни сравнения. За пример, често в математиката има обяснения за функциите. Функции има и във физиологията, те са физиологически функции. Функции има и в сърцето, функции има и в ума, и в обществения живот, и в домашния – навсякъде все има функции. И сега, като се върнете у дома си, онези, които знаят повече за функциите, нека разправят какво е функция. Каква е функцията на жената? – Да готви. Каква е функцията на учителя? – Да учи. Каква е функцията на
към беседата >>
411.
Плевелите и пшеницата
,
НБ
, София, 22.1.1922г.,
сте възрастни ученици, няма да се смутите от такава сложна математическа задача: нали учениците, които са вещи, не се смущават, когато учителят напише някоя сложна задача на дъската, всички ококорят очи и започват разрешението и гледат как ще я разреши. От какво произтичат противоречията в живота: в личния живот – в живота на сърцето, на душата, на ума и на духа. Във всички тия категории се включва съвременният живот, който се проявява. Ние се натъкваме на ред препятствия, недоумения. Нашите учени философи имат за цел да ни утешават със своите обяснения за живота. Лекарите ни обясняват как са произлезли болестите и как се лекуват; психолозите ни обясняват произхода на душевните състояния; служителите на Бога живаго ни обясняват нашите правилни отношения към Бога; учителите ни запознават с живата природа; майките и бащите ни доставят храната, която е необходима за поддържане на този живот. Но въпреки това, има противоречия. Нашето щастие и радост на земята постоянно се рушат, и ако има някой човек, на когото щастието не е разрушено, той е, може би, изключение. Няма да се спирам да аргументирам, защото животът сам аргументира. Слугите казват, да идат да изхвърлят тия плевели. – „Не, оставете ги да растат.“ В съвременното общество се заражда мисълта да се махнат тия плевели. Но представете си, този господар е бил много по-умен и слугите му са били високо интелигентни, 10 пъти по-интелигенти, отколкото сегашните културни хора, и този господар е бил 10 пъти
към беседата >>
412.
Пак ще ви видя
,
НБ
, София, 29.1.1922г.,
от ред питания и въпроси: защо и за какво, защо и за какво и как? Върху „защо, за какво и как“ почива философията и цялата съвременна наука. Съвременната наука пита: „Как е станал света?“, а философията пита: „Защо е станал света?“. Сега Христос схванал, че неговите ученици щели да му зададат някои важни въпроси. Такива важни въпроси се подигат във всички умове. Но въпросът е: Може ли да се даде един правилен отговор? При мене дойде една млада госпожица, високо образована, седна и ми казва: „Когато говоря с тебе, ти ме заставляваш да мисля, а когато говоря с твоите ученици, те ме заблуждават и сковават мисълта, говорят ми за някакви пардесюта и че трябвало да ги снемем. Аз не разбирам защо трябва да снемем тия пардесюта. Нали вие казвате, за да влезе човек в Царството Божие, трябва да снеме 5–6 пардесюта?“ – Ако със снемането на пардесюта може да се влезе в Царството Божие, това е една аналогия неуместна и несъвместима със самата идея. Може да снема едно пардесю, и второ, и трето. Как може да го снема? Ако температурата се повишава, аз мога да снема пардесюто си. Според повишението на температурата ще снемам и пардесютата си. Следователно, когато дойде най-високата температура, ще остана с едно пардесю, а ако температурата надмине и тази норма, ще снема и последното пардесю, и човек ще се намери в едно естествено положение. И обратното, ако се смали температурата, по същия закон, по който си ги снел, ще ги облечеш пак. Каква философия има тук в снемането
към беседата >>
413.
Какво трябва да искаме?
,
НБ
, София, 5.2.1922г.,
изпъкват желания, които са неестествени, небожествени желания, защото внасят дисхармония вътре в света. И целият съвременен свят е пълен с такива дисхармонични желания. За това няма що да аргументирам. Който и вестник да отворите, която и книга да вземете, в който и дом да влезете, все такива желания има. Те не са отсега, а отдавна са влезли. Следователно много желания се явяват, които не са за добро; ние искаме това, което не е за наше добро. Тук има един пример за учениците на Христа. Христос е проповядвал едно идеално учение. Явява се майката с двамата си синове и иска да бъдат те почетени от Христа, да ги тури един отляво, а друг отдясно на себе си, да им даде място, което не трябва да им се даде, едно от най-видните места. Другите 10 ученици, като видели това, възнегодували: „Как тъй, да има привилегия?“ И Христос се обръща и казва: „Не знаете какво искате“. И тогава запитал: „Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам?“ Отговарят му: „Можем“. Има чаши, които са приятни, но има и чаши, които не са приятни. Има кръщение, което е приятно, но има кръщение, което е неприятно. Христос употребява думата „чаша“. Нима онзи затворник, който е осъден, както Сократа, да изпие чашата с отрова, нима тази чаша е приятна? Той е длъжен да я изпие и тази чаша ще бъде пълна, и той ще свърши след като я изпие. Също има и кръщение, с което като се кръстите, ще свършите. „Можете ли да пиете чашата, която аз има да изпия?“ –
към беседата >>
414.
Ядоха и наситиха се
,
НБ
, София, 12.2.1922г.,
един от обикновените стихове, мяза на едно малко планинско камъче, но само един вещ учен човек, някой минеролог или геолог, който разбира строежа или устройството на тия камъни, тяхното произхождение, може да се произнесе върху стойността им. Много обикновени думи: „Ядоха и наситиха се и вдигнаха остатките 7 кошници“. Какво трябва да яде човек на физическото поле? – Хляб, най-важното нещо. В духовния свят какво трябва да яде човек? А в Божествения? На двата въпроса отговорете вие. В духовния свят няма хляб като нашия. И там се яде, но какво? Сега за себе си отговорете – ако си отговорите правилно. Яденето е една необходимост на земята. То е най-важното от всичките неща в света. Вие ще кажете, че имате някакви идеи, по други вярвания, религии, науки, всичко туй признавам, но ако вие сте гладували 6–7 дена и са ви приготвили един отличен обяд, и после ви поканят да слушате някоя дисертация на някой професор, или да идете на някой концерт или представление, или ви дадат хубави дрехи да се облечете, кое ще вземете? – Яденето, разбира се. След като се наядете, всички други неща се нареждат съобразно. Тъй седи законът. Добре, сега някои казват: „Яденето е нещо обикновено“ – не, то е нещо необикновено. Това са най-великите сили, сгъстени в такава видима форма. С хиляди години хората ядат, но не са разбрали смисъла на тази храна. Седнал някой химик и казва: „Хлябът има водород, кислород“, това били хранителни частици. Хлябът не се състои от никакъв водород и кислород;
към беседата >>
415.
Искайте, търсете, хлопайте!
,
НБ
, София, 19.2.1922г.,
велики нужди на своето естество: искане, търсене и хлопане. Така ги е предал Христос преди 2000 години на един класически език, а преведени тия думи на нашия език, ще имат друг смисъл. За да се породи такова желание на искане, трябва да има известна причина. Причините могат да бъдат разумни и неразумни. Т.е. причината, която заставя детето да поиска хляб от майка си, е разумна. Казва: „Хляб, мамо“. А причината, която кара винопиецът, пияницата да иска вино, като казва: „Винце“ – е неразумна. Ние основаваме нашата философия върху резултатите, които се произвеждат в даден момент. Защото има един велик закон в природата, който определя нещата моментално: истината се определя веднага. Не се искат векове, за да намерим истината. В тоя момент, моментално, тя влиза в ума и в сърцето на човека. Следователно, ще каже някой: то е в условията на еволюцията, за да познаем истината. Аз пък наричам това: забавления, представления, развлечения в театъра. Когато поканя някой гост, който е сит, и искам да го нагостя, той ще каже: „Почакай малко“. Защо? Защото е сит. Нека изгладнее, тогава. Опитвам твоя обяд, има нещо, което измества това, което аз искам да дам. Следователно ние отлагаме, казваме: „Не му е времето сега“. Но знаете ли защо не му е времето? Ако вие имате една тежка раница на гърба си и аз искам да ви туря друга, ще кажете: „Чакай малко, то не е по силите ми“. Следователно отказът е разумен, но отлагането никога не е разумно. Когато човек търси една велика истина,
към беседата >>
416.
Двата пътя
,
МОК
, София, 24.2.1922г.,
идея, която занимава ученика при постъпването му в училището? Той иска да стане учен, да придобие знания, да възрасти това, което е вложено в неговата душа, в неговия ум и в неговото сърце. И след като придобие знания, след като разработи своите дарби и способности, той трябва да ги запази. За тази цел се изисква добра почва, за да може всяка мисъл, която падне върху нея, да даде плод. Следователно и вие, като ученици, искате да се учите, да се занимавате с науката. Какво означава думата „наука“? Ако се спрем върху значението на буквите в тази дума, написана на латински и на някой от славянските езици, ще видим, че в нея се крият две различни понятия. От съчетанието на буквите в думата „наука“ в славянските езици се вижда, че славяните търсят в науката метод, чрез който да примирят противоречията в живота. Обаче англосаксонската раса, която си служи с латинската дума „scientia“ за означаване понятието „знание“, „наука“, показва, че нейният ум е насочен към изучаване на отношенията между различните форми, както и вечните промени, които се извършват в живата природа. Първата буква „S“ в думата „scientia“ означава безконечност. Следователно, от окултно гледище, вие можете да изучавате науката или с цел да намерите метод, чрез който да примирите противоречията в живота, или пък да намерите начин, чрез който да използвате силите на природата. Който изучава науката с цел да използва природните сили, той се натъква на голяма опасност. Опасността седи в това, че в
към беседата >>
да зная каква е идеята вътре във вашия ум. Вие искате или да посеете или да ви се посее, може ли да го запазите? То в даден случай ние не обичаме да си хвърляме семето. В неделните събрания ние сме много щедри, хвърляме и наляво и надясно, но в специалните събрания искаме всяко семе да падне на своето място. Вземете думата „наука“, тъй както се пише на български, на славянски с латинска азбука, има две различни понятия. Тогава на славянски търси науката да примири противоречията на живота, науката там в това е насочена. Когато пък в англосаксонската раса (scienta), техният ум е насочен в науката да изучават (науката да изучават) съотношенията на формите и тия вечни промени, които стават вътре в природата. Първата буква S означава безконечност. Следователно от окултно гледище вие може да изучавате наука да примирите противоречията в живота или просто да използвате силите в природата, един от двата метода. Онзи, който използва науката, опасността е тук голяма, там се заражда свещеният егоизъм. Затуй именно в тая раса туй съзнание на гордост. У тях има една отвратителна гордост, те си придават голяма тежест. Ние имаме сили, тази сила можем да употребим както намерим за добре. Следователно аз разделям хората на две категории: едни от вас ходите като англичаните, с онова присъствие на духа, че всичко може да направите, много може да излезне от вас; а другите, които търсят да примирят противоречията или да изцерят болките на сърцето си. И славяните са по-близо до
към втори вариант >>
417.
Трите живота / Трите живота
,
ООК
, София, 24.2.1922г.,
има едно квакерско събрание. Всички ще мълчат, докато приемете вдъхновение). Аз ви събрах тази вечер да ви попитам как да употребим празното си време. Не времето, което сте си ангажирали, но празното време. Празното време разваля живота. Онзи, добрият майстор-сиренар, като подсирва, трябва да направи сиренето с шупли, да има празно пространство в него и тогава се счита, че той е майстор-сиренар. Иска малко да помислите върху метода за работа – как трябва да се работи. Най-добрият метод за работа за старите кой е? Защото според сегашните схващания, хората казват: Старият трябва да си почива. Там е най-голямото зло. Казват: Той е млад, нека си играе. А кой ще работи? Старият да си почива, младият да играе, а онези на средна възраст, на 30–33 год. те ще работят. Тъй имаме 33 год. да работят, младите да скачат, а старите да почиват. Да си наредите една програма на събранията, всяка неделя подир обяд, по демократически начин ще гласувате за нея. Първото нещо, между вас аз забелязвам, че има една голяма дисхармония, която произтича от вашия свещен егоизъм. Според мене, три вида живота има в света. Единия го наричам материалистичен. Такъв човек обича да има овци, говеда, крави, кокошки, къщи, ниви и като му запеят всички, той казва: „Струва си да се живее“! Обаче след 20 год., като е слугувал на всички, казва: „Много са големи тия грижи, уморих се, трябва да изменя малко живота си“. И почва да продава по малко от тях, защото иска да поживее за себе си. Това е втората
към беседата >>
поговорим как да употребим свободното си време. Неизползвано разумно, свободното време разваля живота. Истинският майстор разпределя правилно времето си. Той знае кога трябва да работи и кога да почива. Той използва разумно и работното, и свободното си време, благодарение на което работите му се нареждат добре. Сега трябва да помислим върху метода на работата. Кой е най-добрият метод за работа? Мъчно може да се отговори на този въпрос, защото сте на различни възрасти и с различни разбирания. Тогава ще ви запитам: кой е най-добрият метод за работа за стария и кой – за младия? Според сегашните разбирания, хората казват, че старият трябва да си почива. За младия пък казват, че трябва да си поживее. А кой ще работи? Значи старите да почиват, младите да си живеят, а възрастните да работят. Това е неразбиране на живота, което се дължи на разногласието между хората. Има три вида живот. Единият наричам материален. В този живот човек мисли само за осигуряване. Ако е стопанин, той отглежда крави, овце, кокошки; ако е земеделец, има ниви, лозя на разположение; ако е предприемач, има много къщи, дюкяни, които дава под наем. Стопанинът се радва на крякането на кокошките, на блеенето на овцете, на мученето на кравите, земеделецът – на богатата реколта, а предприемачът – на големите приходи. Материалистът се стреми към натрупване на богатства и като се осигури, казва: „Струва си да се живее!“ Той слугува десетки години на говедата, на нивите и на къщите си, но най-после се
към втори вариант >>
418.
Царството Божие
,
НБ
, София, 26.2.1922г.,
земята започва с един обект: или, философски казано, с една външна цел; или, окултно казано, с една външна основа. Всичко, каквото ние говорим, обуславяме го с един велик вътрешен принцип на живота. За нас, в туй отношение, няма разлика между материален живот, духовен живот и Божествен живот. Това са три велики фази на целокупния живот. И онези, които не са запознати с тоя живот, казват: „Само с вяра не се живее“. Тогава думата „вяра“ не е разбрана. Ако вярата е основа на интелигентността, и ако интелигентността е основа на материалния живот, тогава можем да кажем: „За да можеш да си устроиш работите на земята добре, трябва да бъдеш интелигентен“. Но тази интелигентност пак може да се обуслови: можеш да имаш интелигентността на лисицата, интелигентността на овцата, на кравата, на вола, на орела, интелигентността на пауна, интелигентността на маймуната, докато стигнеш до интелигентността на човека във всичките нейни проявления. Някога, в далечното минало, една крава се телила, и понеже вълците тогава били по-възпитани, два вълка застанали около нея, един отляво, друг отдясно, не нападнали кравата, но чакали с едно скрито намерение, тя да се отели и след това да вземат телето. И защо застанали? Понеже не могли да се споразумеят как да разделят кравата. Двамата били еднакво силни и казали си: „За да не си хабим силите напразно, ти стой отляво, а аз отдясно, така по-лесно ще разрешим въпроса“. Минавал един овчар и попитал вълците: „Какво правите тук?“ –
към беседата >>
419.
Страх и безстрашие / За страха и безстрашието
,
МОК
, София, 1.3.1922г.,
да се знае от всички: човек требва да започва всека работа с най-малките спънки. Ще напиша следните няколко числа, които ще съберете, и от общата им сума ще извадите някакво заключение. 1-20 7-12 13-8 2-15 8-13 14-2 3-5 9-14 15-21 4-7 10-1 16-16 5-9 11-19 17-17 6-10 12-18 18-11 ----------------- 227 Още по-добре е всеки сам да размишлява върху тия числа. Сега пък ще напиша изречението: „Fir fur fen, tao bi aumen“. Това изречение означава: „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина“. Значи в Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Защо? Защото най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение. Който много се страхува, той не може да следва този път. Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина в съзнанието си. Изречението „Fir fur fen tao bi aumen“ може да се преведе още и с думите: „Без страх и без тъмнина!“ Страхът е роден от греха, като същевременно той произвежда тъмнина. Обаче не смесвайте страха с предпазливостта. Който признава съществуването на Първичната Причина в света, а въпреки това се страхува, той не е разбрал каква е същността на тази Причина. И тъй, като ученици, ще следвате новия път без страх и без тъмнина. Който се страхува, той ще изгуби светлината си, а като естествено последствие на това ще дойде тъмнината. И обратно: когато тъмнината дойде, страхът ще я последва. Страхът и
към беседата >>
(Човек трябва да започва всяка своя работа с най-малките спънки.) Знаете ли на какво мяза туй, сега, упражнението „Fir-furfen-tao bi-aumen“? От всички тия прочетени работи извадете есенцията. Ще направите едно извлечение. Един да го направи. Ще съберете числата, както ги дадох, после ще ви кажа защо. Fir-furfen-tao bi-aumen. То е едно изречение, което значи „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина!“ Всеки, който върви по тоя път, трябва да има най-малкия страх и най-малката тъмнина. С най-малкия страх, който причинява най-малка вреда и отклонение. Който се страхува много, не е за тука. Първо научете изкуството да се страхувате най-малко и да имате най-малката тъмнина. Аз ще ви държа една беседа, може би следующия път (като се уреди, тогава ще ви говоря), какви трябва да бъдат отношенията на човека към живата природа. А туй изречение аз го превеждам на български така: „Без страх и без тъмнина!“ Знаете ли, че страхът ражда тъмнината в света? А страхът е роден от греха. Тъй седи въпросът. Страх, не предпазливост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина. Тъй ще влизате, като ученици – без страх и без тъмнина. Ако ли не, ще се яви в ума ви страхът, ще ви лиши от светлината, а тъмнината по един естествен път ще дойде. И обратно: когато имате тъмнина, и страхът е там. Те са две състояния на човешкото съзнание, които трябва да урегулирате, защото всички ученици на
към втори вариант >>
420.
Трите методи на природата / Методи на природата
,
ООК
, София, 2.3.1922г.,
кратки бележки върху природния метод за работа. Всяко начинание в живота трябва да започва с ония методи, които природата употребява. И учениците на Божественото учение са длъжни да изучават тия методи. Нищо не може да ги извини. Всеки, който е влязъл в това учение, и у когото се е пробудило туй съзнание, ако каже: „Аз не зная, аз не разбирам, мен не са ми обяснили това“, и т.н., тия неща не го оправдават. Защото и децата, в сегашно време, от I отделение знаят каква е тяхната програма в училището, а съвременните културни хора не знаят каква е тяхната програма. Попитайте когото и да е от тях каква е специалната му програма, защо е дошъл на земята, той само ще си подигне раменете. Всеки си има специална програма. Природата е разпределила времето на три категории: време за почивка, в което влиза съня, време за ядене и време за работа. Те са три естествени положения. Сега, сънят, сам по себе си, и той има няколко категории: може сънят да е приятен, може да не е приятен; може да си отпочинеш, може и да не си отпочинеш в съня. В яденето също: може добре да си ял, може и зле да си ял; може в яденето да придобиеш сили, може и да не придобиеш сили. И в работата е същото. Сънят спада към една категория, той е физикоастралният живот на земята. Яденето е чисто физическият живот на човека на земята, а работата, това е умственият живот на човека. Спането е необходимо за тониране на човешките енергии. Само във време на сън, в сънно състояние, човек добива своите енергии.
към беседата >>
върху природните методи. При всяка работа човек трябва да си служи с ония методи, които природата употребява. Учениците на Божественото учение трябва да изучават тези методи. Всеки, който е влязъл в това учение и у когото се е пробудило съзнанието, не може да се извинява, че не знае, че не разбира, че няма време и т.н. Ако и децата от първо отделение знаят своята програма, колко повече съвременните хора трябва да знаят програмата на своя живот. Когото и да попитате днес каква е неговата програма на живота, защо е дошъл на земята, той само повдига раменете си и казва, че не знае. Природата е разпределила времето на човешкия живот по следния начин: време за почивка, в което влиза сънят; време за ядене и време за работа. Това са три естествени положения. Сам по себе си, сънят може да е приятен и неприятен; здрав, спокоен и неспокоен. При яденето също: може да си ял добре, може и да не си ял добре. Чрез правилното ядене придобиваш сили, а чрез неправилното ядене нищо не придобиваш. Същото е и при работата. Сънят спада към физикоастралния живот на човека, яденето спада към физическия живот, а работата – към умствения. Сънят е необходим за тониране на човешките енергии. Чрез съня се набавя изгубената енергия. По този начин се пречиства тялото. Придобитите в сън енергии се задействат при яденето, а при работата се използват вече тези енергии. Когато човек отива да спи, трябва да му е приятно, че влиза за няколко часа в другия свят. Тогава съзнанието му минава от едно
към втори вариант >>
421.
В дома на Отца
,
НБ
, София, 5.3.1922г.,
някъде из Евангелието, ще го намерите, аз само цитирам, а вие ще си го намерите: „В дома на Отца вашего много жилища има“. Мисля, това е една интимна беседа, която Христос е имал със своите ученици. Думата „дом“ има няколко смисъла: някой път има физически смисъл, а някой път духовен. Под думата „дом“ всякога разбираме нещо идейно. На земята най-възвишеното, най-идейното, това е домът. Следователно домът, туй възвишеното, трябва да бъде съграден разумно на земята. Основата на дома са майката и бащата, стените на този дом са децата, а покривът, керемидите и другите неща са всички ваши приятели, които ви съчувстват. За да се съгради домът, човек трябва най-първо да вярва в разумното в света. Без вяра, интелигентност не може да има. Аз вземам вярата не в смисъл на вярвания: вярата, това е основа на интелигентността, а интелигентността е основа на живота, а животът е основа на всички радости, които ние изпитваме. Следователно, ако ние не свържем по този закон нещата, ако не съградим домът така, всякога може да изпитваме един горчив живот и домът постоянно ще се руши. Не е въпрос само да градим и събаряме, но онова, което съградим, трябва да бъде здраво. Някой казва: „Трябва да вярваш“. В какво? Вяра може да има само в едно нещо: може да вярваш само в Любовта. Нищо повече! Тъй е. Вярваш ли в Любовта? Само в Любовта може да се вярва, а всяко друго вярване е лъжа. Аз определям така. Но казват: „В какво трябва да вярваме?“ – В Любовта! И именно там е слабата страна на
към беседата >>
422.
Методи за укрепване на волята / Сила на волята
,
МОК
, София, 8.3.1922г.,
тази тема и напишете най-много една страница. Тази тема е от значение за вас, защото волята още не е намерила мястото си в живота. Повечето от съвременните хора имат слаба воля. Защо? 3ащото проявата на волята започва от разумния живот, дето няма никакви разрушения. Сега, аз ще ви дам няколко правила, чрез които да различавате съзнателните волеви действия от несъзнателните. И тогава, дойдете ли до съзнателната воля, вие ще я разглеждате като най-висша проява в живота на човека. Тъй щото, като пишете темата, бъдете свободни, всеки да се изкаже според своите разбирания. Пишете без страх, без съмнения и без колебания. Право–криво, не се страхувайте. Щом се страхувате, това показва, че нямате воля, не искате да се проявите. Изкажете се, проявете волята си, макар и да сте написали нещо глупаво. Отде знаете, че е глупаво? Мнозина мислят, че като не цитират някой виден автор, а изказват своето мнение, са глупави. Според мене, когато някой цитира само чужди мисли, без да ги разбира, без да ги е преживял, и се мисли за учен, е по-глупав от онзи, който изказва мисли, преживяни и опитани от него. Няма норма в света, която определя кое е умно и кое – глупаво. Това, което днес минава за умно, утре може да мине за глупаво. За пример, в една от миналите култури хората са се поздравявали с езика си, нещо, което днес вършат животните. Ако в сегашните времена двама души се поздравят с езика си, това ще бъде атавизъм. Днес е на мода хората да се ръкуват. Един ден и
към беседата >>
метод с всичките точки. Второто упражнение ще бъде: „Мястото на волята“. Ще пишете по малко – половин лист, после пак ще извадиш общите правила. Повече от една страница няма да пишете. Само главното ще извадите. На кое място да я турим, защото волята още не е на мястото си. Сегашните хора са хора без воля. Волята почва с разумния живот, дето няма разрушение. Аз ще ви дам няколко правила да различавате в себе си истинските волеви действия от другите, които произтичат без воля. Те волята ще вземете като най-висшето, което се явява. Вие ще бъдете свободни, всеки според както мисли, тъй ще се изрази, както схваща, както вие разбирате. Няма да се страхувате, нито да си казвате: „Дали аз ще се изразя добре?“ Може да е криво – нищо не значи; защото щом има у вас страх, значи вие нямате воля да се изразите. Значи, трябва да имате воля да се изразите, макар и глупаво. Защото, един човек, който взема чуждите мисли и минава за учен с чуждото, е по-глупав от този, който изказва своите мисли. В света няма норма, кое е умно и кое е глупаво. Умното днес, може да стане глупаво утре. За пример, в миналата култура хората са се поздравявали като се целунат с езика си. Животните още имат този обичай. Сега ако двама души се срещнат и се поздравят с езика. Сега е на мода да се поздравяват с ръката си (ръкуването). Един ден и това може да се замени с друго. Сега да чуете правилата за учениците. Четири правила има (в негативен смисъл). На прага за окултния клас слушателите трябва да
към втори вариант >>
423.
Четирите правила / Важни правила
,
ООК
, София, 9.3.1922г.,
се иска ред, порядък, дисциплина, но не аз да ви я налагам. Аз искам всеки от вас сам да си наложи дисциплина на своите мисли и чувства. А който не може сам да си я наложи, да не идва. Ако вие не може да си налагате такава дисциплина, не идвайте. И ако някой си позволи да дойде без тази дисциплина, тогава аз не отговарям. Аз искам абсолютна хармония! Отвън може да ме критикувате, но тук, който ме критикува, не отговарям за последствията. Когато един човек влезе в храма Божий, трябва да знае, че туй е храм. Когато идва в училището, трябва да знае, че туй е училище. Ако вие идвате тук да сравнявате вашето знание, да видите колко знаете, няма защо да идвате. Нали искате да бъдем приятели? А приятели може да бъдем, само когато изпълняваме закона на абсолютната Любов, когато изпълняваме закона на Мъдростта, закона на Правдата. Те са еднакви за всички – няма изключение за никого. Законът там е абсолютен. Любовта бива абсолютна и относителна. Има абсолютна Мъдрост и относителна мъдрост; абсолютна Истина и относителна истина; абсолютна Правда и относителна правда; абсолютно добро и относително добро. Ние вървим по абсолютното, а не по относителното. Относителното е вънка в света. Да се разберем! Тъй щото в абсолютното има едно мнение, а в относителното има много мнения. И трябва да знаете, само по този начин може да имате съдействието на небето. Небето е място на ред и порядък, място на дисциплина! В небето няма такива заповеди и такива стражари, както на земята; там
към беседата >>
се изисква ред, порядък, дисциплина, които не ви се налагат. Всеки сам трябва да си наложи дисциплина на своите мисли и чувства. Който не може да си наложи такава дисциплина, по-добре да не идва в клас. Тук е нужна абсолютна хармония. Когато човек влезе в храма, той знае как трябва да се държи там. Също така и в училището има известна дисциплина, на която учениците трябва да се подчиняват. Вие може да бъдете помежду си приятели и да живеете в хармония само ако изпълнявате закона на абсолютната Любов, на абсолютната Мъдрост и на абсолютната Правда. Те са общи за всички, няма изключение за никого. Законът там е абсолютен. В света има относителна любов, относителна мъдрост и относителна правда. Човек трябва да върви по пътя на абсолютното, а не по пътя на относителното и преходното. Като вървите в този път, на абсолютното, ще имате съдействието на разумния свят. В абсолютния свят има само едно мнение за нещата, а в относителния – много мнения. Разумният свят е място на ред и порядък, място на дисциплина. Там не стават насилия, както на земята; там законите не са писани на книга, а в ума, в сърцето, в душата или в духа. И всеки ги изпълнява, според степента на своето развитие. И тъй, за да учите, вие трябва да бъдете свободни от ненужните страдания и мъчнотии. Ако ученикът отива на училище с болка в главата, в гърдите или стомаха, той не може да учи; ако не е ял няколко дни, не може да учи; ако не е облечен, пак не може да учи. Той трябва да има всичко, което му е
към втори вариант >>
424.
Слушайте Него!
,
НБ
, София, 12.3.1922г.,
е едно от качествата на реалния свят. Да слушаме реалното, разумното. Във физическия свят ние забелязваме три състояния, през които човек минава: едното състояние, чисто механическо, е състояние само на движение; второто е състояние на чувстване, а третото е състояние на мисъл. Човек може да си помръдне крака без усещане, а може да чувства без мисъл. Най-хубавото състояние е, когато всяко движение е придружено с чувстване и мисъл. В тия три състояния се заражда разумното и великото в живота, аз го наричам Божественото, това, което осмисля живота. Когато съвременните хора говорят за реалното, вярват в едно, а отричат друго. Ние отричаме реалността всякога на ония неща, които не съдържат в себе си Божественото. Семките сами себе си отричат. Туй, което се проявява и изгубва, е преходно, следователно дали ние го поддържаме или не, то само по себе си се явява и изчезва. Вие не можете да разчитате на една ваша мисъл, която се появява и изчезва; вие не можете да уповавате на едно ваше деяние, което е преходно. Защото то ще заприлича на следното: често американските милиардери си правят за удоволствие палати от лед, там на север в Америка, със стотици хиляди долари дават за палати от лед, украсяват ги, но щом дойде лятото, целият този палат се стопи, изчезне. Често и ние на земята съграждаме такива ледени палати. Сега има богати хора, учени хора, но зданието им е съградено от лед. Красиво е това здание, но само зимно време. Дойде ли пролетта, всичко това се стопява.
към беседата >>
425.
Качества и проявление на волята
,
МОК
, София, 15.3.1922г.,
писахте е психологически. Сега за втория път искам от трима души да напишете за „белия цвят“: Как се е явил белият цвят в природата? Вие ще изхождате от чисто естествено гледище: Как е създала природата белия цвят. Сега, ако в едно бяло платно отворите една дупка, какво ще се яви вътре? – Черно петно. Значи, всяко място, което не се осветлява, е черно, нали? Ако в едно черно място отворите дупка и се осветлява, какво ще се яви? – Светло място. Аз ви навеждам на идеята какво нещо е белият цвят. Старите схоластици на какво са уподобявали човешкия ум? – На една бяла площ, на която всичко се пише. Ще разгледаме после и качествата на волята и как се е проявила волята в света. Защото волята има няколко проявления: проявление в умствения свят, в астралния свят и във физическото поле. Волята всякога подразбира ограничаване. Да кажем, че си един богат човек, разточителен, харчиш много – 50 000, 60 000, 100 000 лева. Не ти достигат парите, вземаш от тук, от там, никой не ти дава, най-после ти решиш да съкратиш бюджета си. Ще седнеш – ще намериш извора, средствата в себе си: малко ще ядеш, малко ще пиеш, скромно ще се обличаш, ще живееш в една скромна колибка. Волята има два начина на проявление: смаляване и разширяване, но първото нещо: волята започва с ограничаване – без ограничаване воля не може да се прояви. Воля подразбирам, първо: строго определено движение в съзнанието, трябва да се даде известен наклон. Ако не ограничавате нещата, няма наклон. Ако ограничите в
към беседата >>
говоря научно, от френологично гледище, какво представя волята. В темите вие разгледахте въпроса за волята психологически. 3а следния път нека трима души от вас да напишат нещо за произхода на белия цвят. Разгледайте този въпрос от естествено гледище, както е в природата. Аз ще ви наведа на идеята, какво представя белия цвят. Допуснете, че на бяло платно отваряте дупка. Какво виждате отдалеч? Отдалеч дупката изглежда като черно петно. Значи всяко нещо, което не се осветява, изглежда черно, тъмно. И обратно: ако върху черно платно направите дупка и я осветите, тя ще изглежда като светло, бяло петно. На какво може да се уподоби бялата площ? Старите схоластици са уподобявали човешкия ум на бяла хартия, върху която може да се пише. Сега, ще разгледаме качествата и проявата на волята. Волята се проявява в три света: в умствения, в сърдечния, т.е. в света на чувствата и желанията, или в астралния свят, и във физическия свят. Волята подразбира процес на ограничаване. Представете си един богат, но разточителен човек, който харчи годишно стотици хиляди лева и все не му достигат. Обръща се към приятели, оттук-оттам иска пари, но всички отказват да му дадат. Най-после той решава да съкрати по някакъв начин бюджета си. Как ще постигне това? Ще се обърне към себе си, там ще намери средства и методи да си въздейства. Ще започне малко да яде и пие, скромно да се облича и т.н. Това той може да постигне само с приложение на волята си. Значи чрез приложение на волята си човек може
към втори вариант >>
426.
Първото задължение на учениците / Задължения на ученик
,
ООК
, София, 16.3.1922г.,
към прочитане това, което е написано, аз ще направя няколко кратки бележки. Тия познания, които може да добиете в една окултна школа, ще засегнат не само вашия настоящ живот, но и бъдещия ви живот. Тия познания ще ви бъдат в полза не само за сега, но може би за хиляди години от сега нататък. Всяка една окултна школа, или Великата Божествена окултна школа, е съпроводена с големи мъчнотии. И не е тъй лесно човек да стане ученик на една окултна школа. Вие може да минавате в тази Велика школа само за оглашен. Защото ученик е само онзи, който може да борави със задачите на тая окултна школа, както математикът трябва да знае всичките правила на математиката, за да борави със сложните задачи, и музикантът – със сложните упражнения в музиката. Ученикът всякога трябва да знае положението си в школата, той не трябва да си прави илюзии. Първото правило в една окултна школа е: ученикът трябва да има голямо смирение, не овчедушие, а смирение – в тази Велика идея, че Вечното, безграничното не може да се събере в ограниченото. Той не трябва да си прави илюзията, че в тази малка главица, в този малък мозък вътре, ще може да се събере всичкото тайно знание. Невъзможно е това нещо за сега! Прави се сравнение, че човешкият мозък има голяма възможност да придобие големи знания. Туй сравнение е следующето: ако съберем всичкото съвременно знание, може да го съберем в 90 книги, големи като Библията, и, ако го напечатим в клетките на мозъка си, пак ще остане място за още 900
към беседата >>
в школата, засягат не само сегашния ви живот, но и бъдещия. Великата Божествена школа дава големи знания, но докато стигнете до тях, ще минете през големи мъчнотии. Не е лесно да бъдеш ученик в тази школа. Мнозина влизат в школата, но още не са ученици, повечето са оглашени. Истински ученик е онзи, който решава правилно задачите, както математикът решава сложните задачи, и музикантът – сложните музикални упражнения. Който е влязъл в школата, той трябва да съзнава положението си и да не живее с илюзии. Първото нещо, което се изисква от ученика, е смирение – да знае, че вечното, безграничното не може да се вмести в преходното, ограниченото. В малката човешка глава не може да се събере необятното знание на Битието. Големи възможности се крият в човешкия мозък, но днес той не е още разработен. Съвременното знание може да се събере в 90 книги, колкото Библията; ако пренесем това знание в клетките на човешкия мозък, ще остане място за още 900 такива книги. Значи отношението между сегашното и бъдещето знание е както между числата 90:900 или 1:10. Всички ученици не са на еднакво стъпало на развитие. Едни от тях са напреднали и притежават големи знания и сила в сравнение с онези, които са още в началото на своето учение. И напредналите има още много да учат: ако в една област на знанието са отишли далеч, в друга са още в началото. Това не трябва да ви обезсърчава, радвайте се, че има какво да учите и да придобивате. Хората бързат да придобият в малко време
към втори вариант >>
427.
Твоето Слово
,
НБ
, София, 19.3.1922г.,
един от дълбоките, един от великите стихове на Евангелието: той съдържа такава грандиозна истина, която мъчно може да се опише. Само природата е майстор, тя има тая възможност – големите работи да ги прави малки и малките големи. Следователно, за да може човек да разбере този стих, неговата душа, или неговият ум, или неговият дух трябва да бъде в състояние да разбере какво е искал да каже Христос: „Освети ги чрез Твоята Истина, Твоето Слово е Истина“. Не че думата „истина“ е вам непонятна, но де я употребявате? Казвате: „Ти говориш ли истината?“ „Туй нещо, което казваш, истина ли е?“ Но когато дойдем в Божествената школа, ние не боравим така отвлечено с нещата, но трябва да ги разбираме конкретно, да разбираме тяхното отношение. За пример, ако вземем думата „вода“, ще кажете: „Кой не знае какво е вода?“ Но ако вие попитате рибите, които живеят във водата, какво нещо е тя, те ще ви кажат: „Водата е една течност, в която ние живеем“, и нищо повече! За какво може да служи тази вода, те не знаят. Рибите не знаят нищо за парата – че водата може да се превърне в пара. Рибите не знаят, че тази вода може да разхладява хората и растенията в тяхната жажда, това е още непонятно за тях. Когато някой каже „истина“, ако си риба, разбираш истината като риба, и ще кажеш: „Ние живеем в истината“. Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога“. Как? Като рибите ли? Едно време хората са живели като растения и като риби в Бога, а сега сме по-умни, живеем и се движим в Бога. А има
към беседата >>
428.
Които вас приемат
,
НБ
, София, 26.3.1922г.,
има основни елементи, основни закони, основни принципи и понятия. Това са положения, които не могат да се менят. Известно е на колко възлизат основните елементи в химията, мисля, че са повече от 70. Някои искат да ги сведат до по-малко. И едното положение е вярно, и другото. Значи хората на света, учените хора, искат всичко да сведат: да сведат фактите към известни закони, а законите към известни принципи, за да могат да обяснят проявленията в природата. Религиозните хора, които считат, че положенията на светските хора са криви, правят едно общо заключение, като мислят, че всичко, което светът учи, е криво. Не е така. В света има много криви учения, но има и много прави. И у религиозните хора има много криви учения. В туй отношение ние не си правим никакви илюзии, т.е. не искаме да се самозаблуждаваме. И знаете ли от какво произтича заблуждението у хората? Заблудата, това е една негативна страна на човешкия ум, на низшия ум на човека, на неговия животински ум. Погледнете кое и да е животно, на което опашката седи надолу. Направете опит: като погледнете котката или вола, те си подигнат опашката. И ние вземаме това за форма и казваме: „Повдигнал си е опашката“. Но защо се подига тази опашка? – Погледнали го. А защо го погледнали? – Похвалили го. А защо го похвалили, за някакво достойнство ли? Казали му: „Ти си отличен поет, като твоите стихове не сме чели досега“. – „А-а, така ли?“ И той си подигне опашката, на другия ден върви другояче. Но ти си същият. Онзи,
към беседата >>
429.
Старият и новият живот / Стар и нов живот
,
МОК
, София, 29.3.1922г.,
цвят кой е писал? Четете. Вторият път ще напишете: „Относителните черти на доброто и злото“. Всички ще пишете, както схващате; по какво се отличава злото от доброто? Само същественото, най-същественото, не отвлечено, а както вие го схващате в себе си. За първото упражнение станахте ли всички на време? Колко души изключение има? Тогава трябваше да приложите, да си внушавате кога да станете. Във всяка една окултна школа нещата не трябва да стават механически. То е само да се подигне вашето съзнание. Ако вие не можете да работите със закона на Любовта, вие нищо не може да постигнете; вие ще имате обикновена опитност и обикновени постигания, както във всички други школи. Щом е Любовта в душата ви, вие ще станете и ще имате една радост; щом я няма Любовта, вие ще мислите да станете или да не станете; времето студено, ще размишлявате, ще се излежавате и ще дойдат изкушенията, с които трябва да се борите и да ги преодолеете. Това са бурените на астралния свят. И всякога, когато се даде едно упражнение, у тях се събужда живот и те растат. Сега ще ви изведа едно правило по аналогия. Посейте какво и да е цвете или растение при някой голям дъб, близо при корените, какъв опит бихте извлекли? Би ли станало нещо от това цвете? – Не. Защо? Не само соковете се поглъщат, но и светлината се поглъща от дъба. Следователно, първият закон: у вас стария човек, който сега живее всичките ваши стари възгледи, старите схващания от наука, от миналото, са едно голямо дърво и ако вие не се
към беседата >>
което ви бях дал миналата седмица? Можахте ли всички да станете навреме? Всеки трябваше да си внуши да стане навреме. Всички задачи и упражнения, които се дават в окултните школи, трябва да се изпълняват съзнателно, а не механически; самите задачи и упражнения имат за цел да повдигнат съзнанието на ученика, при това те трябва да се изпълняват с Любов - ако не работи със закона на Любовта, ученикът нищо не може да постигне, той ще има обикновени опитности и обикновени постижения, каквито се достигат при обикновените школи. Ако Любовта е в душата ви, вие ще можете да станете навреме и ще изпитате голяма радост в себе си; ако Любовта не присъства в душата ви, вие ще се колебаете, ще мислите да станете ли, или не, какво ли е времето навън и т.н. През това време ще дойдат изкушенията и трябва да мине дълго време, докато се справите с тях. Изкушенията, колебанията, съмненията са бурени в Астралния свят, следователно, когато в окултните школи се дават упражнения или задачи, едновременно с Живота се събуждат и бурени, които започват да растат и да се развиват; в този смисъл бурените представляват голяма опасност за развиването на някои добри черти, на някои добродетели в душата на ученика. За изяснение на тази мисъл ще си послужа със следната аналогия. Представете си, че близо до корените на някой голям дъб посадите едно малко цвете или растение; как мислите, добре ли ще се развива това цвете? Цветето няма да се развива добре - защо не ще може да вирее?
към втори вариант >>
430.
Три разряда ученици / Три категории ученици
,
ООК
, София, 30.3.1922г.,
три категории ученици: слушатели, верующи и ученици. С какво се отличават слушателите? – Със слушането. С какво се отличават верующите? – С вярата. А учениците? – С учението си. Значи тия три положения, това са качества на ученика. Той започва със слушане, това е първата стъпка. Втората стъпка е вярата, а учението е третата стъпка. Но той не свършва там. Следователно, трябва да се научите да слушате, то е едно от първите качества. Слушането в окултизма се нарича – концентриране на ума или умът да бъде съсредоточен в една посока, без да е разсеян. Второто качество на ученика е: да има вяра, да се не съмнява в това, което учи и слуша. Усъмни ли се веднъж, този процес на учение се спира. В каквото и да е направление, принципът е същ. Във вярата съмнение не се допуща. Може да имате погрешни схващания, те са извън вярата. И после ученикът се отличава със стремеж към учение, т. е. той иска да придобие знание, което произтича от мъдростта. Следователно, той не може да се съмнява в туй знание; то се отличава от обикновеното знание, което сега имате. Сега това са встъпителни бележки, много пъти сте ги слушали, но в школата трябва вече да ги приложите. Когато някому кажат, че е слушател, той с това може да се обиди, но туй да знаеш да слушаш, то е едно от великите качества на човека. Да се вслушаш и да слушаш, и да знаеш как да слушаш, то е най-приятното в живота. То е изкуство на ухото. Щом дойдем до вярата, ще засегнете горната част на мозъка. С тия три качества на
към беседата >>
ученици: слушатели, вярващи и ученици. С какво се отличава слушателят? – Със слушането. Вярващият? – С вяра. Ученикът? – С учене. Трите категории ученичество представят фази, степени, през които минава човек. Първата стъпка в живота на ученика е слушането, втората – вярата, а третата – ученето. Значи ученикът трябва първо да се научи да слуша. Слушането подразбира концентриране, съсредоточаване на ума в определена посока. Съсредоточаването на ума изключва всякакво разсейване. Като се научи да слуша, ученикът трябва да вярва в това, което слуша и изучава. Вярата изключва всякакво съмнение. Усъмни ли се ученикът веднъж, процесът на ученето в него спира. Като придобие способността да слуша и като развие вярата си, човек може да бъде ученик. Като ученик, той се отличава със силен стремеж към придобиване на знание, основа на Мъдростта. Ученикът не се съмнява в знанието, което Учителят му преподава. Той е минал през обикновеното знание и вижда разликата, която съществува между едното и другото знание. Когато кажат на някого, че е слушател в школата, това не трябва да го обижда. Да знаеш как да слушаш, това е едно от великите качества на човека. Да се вслушваш и да знаеш как да слушаш, това е качество на ухото. Само организираното ухо е постигнало това изкуство. Вярващият развива горната част на мозъка си, а ученикът – предната част, челото. Тъй щото, в пътя на своето развитие, ученикът се движи в три направления на своя мозък: отпред, отгоре и отзад – мястото на
към втори вариант >>
431.
Правилник за учениците на първи окултен клас на Бялото Братство
,
ИБ
, , 1.4.1922г.,
окултния клас слушателите трябва да знаят следното: 1. Който един път се опита да поправи Абсолютното, Великото, Божественото, се отстранява от класа. 2. Който един път не направи урока си, се отстранява от класа. 3. Който два пъти не дойде на урок (без важна, неотложна причина), ще се отстрани от класа. 4. Три пъти ако стане нагрубяване взаимно между учениците, и двете страни се отстраняват от класа. Между учениците сърдити хора абсолютно не се допущат. Забележка: Дълбоко в душата си, пред съвестта си ученикът трябва да знае причините, които са го задържали, за да не посети класа. Важността за причината си остава абсолютно на съвестта на ученика. Един ученик никога не трябва да лъже себе си. Ако той излъже себе си, той сам по себе си е вън от класа. 5. Който идва тук, от любов да идва, без принуда. 6. Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си. 7. Величието на характера на ученика седи в това – той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си. 8. Ученикът пристъпя в клас с пълна вяра, без страх и съмнение към думите на Учителя – съмнения и мъдрувания не се допускат. Ученикът се покорява, слуша и изпълнява думите на Учителя. 9. Ученик е само този, който е редовен с уроците си и всякога присъства на лекциите. Той е абсолютно точен и никога не закъснява. 10. Ученик е само този, който е в хармония с Абсолютното. Учениците трябва да знаят едно – Божественото никога не се коригира. Ученик е само този, който никога, нито в
към беседата >>
432.
Прави правете Неговите пътеки!
,
НБ
, София, 2.4.1922г.,
години е изказано туй изречение. Казано е малко по-отдавна, а е преповторено преди 2,000 години. Да се преповтори нещо, значи да се каже от някой велик артист, художник. Какво е искал да каже пророкът, когато е изказал тия думи: „Глас на едного, който вика в пустинята: пригответе пътя Господен, прави правете Неговите пътеки“. Съвременният християнски свят може да има повече от 500,000 пророци, като оставим настрана мохамеданските пророци, будическите и тям подобни. 500,000 души, които постоянно викат: „Прави правете Божиите пътища!“ А при това тия пътища прави не стават. Не казвам, че между тия пророци няма искрени хора, има, но когато човек изкаже туй изречение: „Прави правете Господните пътища“, той трябва да разбира вътрешния смисъл на думите, трябва да има знание, знание, знание, знание, знание. Сегашните хора казват: вяра, вяра и вяра, и вярата е, която управлява. Но като влезеш в някоя кръчма, казват тъй: „Днес с пари, а утре на вяра“. Тъй щото днес взимане и даване в звонкови монети, а утрешния ден на вяра. Но вярата е като един обект непостижим. Сега нас не ни интересува какво казват тия 500,000 души пророци, нас не ни интересува даже какво говорят мохамеданските или будическите пророци, нас не ни интересуват и философите на земята. Ще кажете: „Защо?“ Ако аз съм болен, ако моите очи, моите уши не могат да приемат благата на този свят, а всички други ги приемат, каква полза има от това за мен? „Ама нека те бъдат щастливи.“ Това не е философия. В
към беседата >>
433.
Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика
,
ООК
, София, 4.4.1922г.,
написаното, ще направя няколко бележки. Вие знаете как ганосват съдините. Виждали сте калайджиите как калайдисват: стъпват с краката си в съда и го изчистват, за да може калаят да хване добре. Без да се очистят съдовете, калаят не може да се тури. Когато вие влезете в една окултна школа, тъй ще турят краката си, ще ви въртят и докато не ви очистят хубаво, калай не ви се туря. Има някои черти, някои възгледи у вас, които трябва да напуснете. Те са следующите: тщеславието. Това е едно животинско проявление у човека. Тщеславието ще го видите у всички животни, то се среща в птиците, кучетата, конете, воловете. Когато кучето е тщеславно, то вдигне опашката си нагоре, казва: „Аз не искам да зная“. Когато паунът иска да покаже тщеславието си, разпери опашката си: „трр, трр, трр“. Това е животинско проявление. И тщеславието е едно подобно животно. И ако в ученика, който влиза в една окултна школа има това животинско чувство, очакват го големи страдания. Той ще се сблъсне с една действителност и хората, като видят неговите слабости, ще почнат да му се подиграват. И съвременните хора страдат, повечето са неврастеници. Тази неврастения, която сега царува в света, се дължи повече на човешкото тщеславие. Някой бил търговец, работите му се разбъркват и той се тревожи. Как тъй, да помислят хората, че е беден човек! И всички хора искат да бъдат такива, каквито не са. Религиозните хора, и тях тщеславието ги е направило такива, каквито не са. Тщеславието е внесло лицемерието
към беседата >>
изкуства, но още не са научили изкуството правилно да живеят. Виждали сте, за пример, как калайдисват съдовете. Преди да сложат калая, изчистват много добре съдовете. Ако не са очистени предварително, калят не се хваща. По същия начин, който влезе в школата, изчистват го предварително, за да се хване после калаят. Само по този начин ученикът ще стане неуязвим за външните условия. Време е вече да се освободите от някои отрицателни прояви, каквото е тщеславието. То е животинска проява – среща се в птиците, кучетата, конете и др. Кучето вдигне опашката си, върви и никого не иска да знае – това е тщеславие. Паунът разпери опашката си, върви гордо, със съзнание за себе си – това е неговото тщеславие. Ако ученикът има още това животинско проявление, очакват го големи страдания. Той ще се сблъска с действителността. Защо? – Като видят неговата слабост, хората започват да му се подиграват. Една от причините на неврастенията се дължи на тщеславието. За пример, когато работите на богатия търговец се объркват, той започва да се тревожи не толкова от загубите, колкото какво ще помислят хората за него. Всички хора искат да се представят за такива, каквито не са в действителност. Това виждаме даже у религиозните и учените хора. Тщеславието ги кара да се проявяват така. То е внесло лицемерието в религията; значи лицемерието е дете на тщеславието. В желанието си да се представи, че не е като другите хора, че е необикновен, човек лицемери. Колкото по-голяма е светлината,
към втори вариант >>
434.
Двете посоки
,
МОК
, София, 5.4.1922г.,
всички издънки, които израстват от земята, вървят нагоре, право перпендикулярно, отвесно растат и клоните са прави. Като почнат да остаряват тия клони, почват да се превиват. Знаете ли причините защо младото расте нагоре? То винаги е свързано с центъра на слънцето и в този стремеж застава право; но, като мине известно време и стане старо, обърне погледа си към центъра на земята, и вследствие на това прегърбва се. И всички стари дървета стават по-тежки. Сега този закон ще го видите и у младите. Той ходи винаги изправен, но като мине известна възраст, както и растенията, почва да става материалист; той почва да се прегърбва, а по същия закон неговата глава започва да мисли за центъра на земята. Смъртта не е нищо друго, освен мисъл за центъра на земята – човек там иска да живее. Сега в школата, в която сте влезли, ще се научите да превръщате едно течение в друго. Ако не научите този закон, да променяте теченията, за пример, имате едно неприятно настроение; то е настроението на стар човек; имате едно приятно настроение, то е настроението на един добър, на един млад човек. Туй го дръжте в ума си. Всичките неприязнени мисли принадлежат само на старите. Сега да считате думата „стар“, като символ в смисъл на навици. „Стар“, като символ, означава навик, в непреривна форма навик. Сега разбира се, зло, не е че някои се стремят към центъра на земята, само че този стремеж трябва да бъде съзнателен. Рударят, който влиза в някоя мина, за да извади злато, някои
към беседата >>
Природата и наблюдавате дърветата, ще забележите, че всички издънки от тях вървят нагоре, перпендикулярно към Земята, а клоните на дърветата са прави. Докога продължава това - докато дърветата са млади; щом започнат да остаряват, клоните се огъват надолу. Коя е причината, че клоните в младите дървета вървят нагоре? Причината за това е, че като млади те се стремят към центъра на Слънцето - този стремеж заставя клоните да растат нагоре и да стоят прави. Като остаряват, дърветата обръщат погледа си надолу, към центъра на Земята, вследствие на което клоните увисват надолу, прегърбват се; едновременно с остаряването си дърветата стават и по-тежки. Този закон се проверява и в живота на хората - младият ходи винаги изправен, но като мине известна възраст, и той като старите дървета става материалист, започва да се прегърбва; при това положение той започва да мисли за центъра на Земята и да очаква смъртта си - смъртта не е нищо друго, освен отправяне на мисълта на човека към центъра на Земята. Значи две са посоките, теченията, по които човек може да се движи: или нагоре - към центъра на Слънцето, или надолу - към центъра на Земята. Школата, която следвате, разполага с методи, чрез които учениците могат да превръщат тия течения едно в друго, и ако не научите тия методи, за да променяте тия течения, вие не можете да бъдете ученици. Например неприятното настроение, неприятното разположение е присъщо на стария, на лошия човек, а приятното разположение е присъщо на
към втори вариант >>
435.
Волята на Отца
,
НБ
, София, 9.4.1922г.,
от шеста глава от Евангелието на Йоана. Тук се спират мнозина и казват: „Да повярваме в Исуса и ще се свърши работата“. Не това. Да повярват хората в Любовта, да я възприемат и усвоят. Не приемат ли туй учение, всяко друго учение е нищо. Исус Христос, това е символ на Любовта. Нямате ли Любовта, никого нямате в света. Воля в най-простия смисъл означава акт, проявен на разумния живот. А в разумния живот има 3 основни елемента, три основни проявления, от които ние заключаваме: разумният живот е смислен живот, живот на разумни желания и разумни действия. Значи влиза мисъл, чувстване и действие. Но това е само външната страна на живота, защото тия три елемента са преходни, не са съществени, макар че ние се спираме и казваме, че мисълта е всичко; обаче нашите мисли постоянно се менят: имаме мисли добри, имаме мисли лоши. Следователно туй, което се мени и променя в себе си, не е реално. Като казвам „не е реално“, не че не съществува, съществува, но е дисхармонично, а разумният живот подразбира вечна хармония в себе си. Сега Христос казва: „Слезнах от небето не своята воля да изпълня, но волята на Онзи, Който ме е пратил“. И най-голямото заблуждение, което днес съществува в света, е, че всички ние мислим, че на земята никой не ни е пратил. И учени, и прости, всички са под един знаменател. Идете в гората, попитайте кое и да е птиче: „Кой те е пратил?“ То само ще подскочи от едно място на друго и ще каже: „Аз“. Попитайте един червей: „Кой те е пратил?“ Той само ще се
към беседата >>
436.
Движение нагоре. Тръгни към Бога
,
КД
, , 12.4.1922г.,
разбирам движение в правилна насока на битието. В буквата б има вече една пълна шестица плюс знака на . Какво показва числото 6? В него разгледано геометрически се включва целият вертикален, отвесен диаметър, дясната половина на хоризонта или десният радиус и дясната долна четвъртинка от окръжността. Шест е дясно число, мъжко и показва проявление. Лъчът отгоре слиза долу, в материята, прави четвърт обръщане около себе си и се прибира в центъра. Това са двете, защото 6 е равно на две по три. Първата е Божествената троица: Дух, душа, тяло. Втората е човешката троица: ум, сърце, воля. Значи това е Божествената троица проявена в материята като човек със своите три принципа, които съставляват полетата на неговата проява. Шест е числото на човека. Ако го разложим по друг начин: 6=2x3=2(2+1)=2x2 +2=4+2 Шест равно на две по три, равно на две(2 плюс1) равно на две, две по две плюс две равно на 4 плюс 2. „Трима свидетелствуват на небеса: Отец, Син и Дух Свети". И трима са които свидетелствуват на земята: огън, кръв и вода. Отец - първичния огън. Слово - жертвената кръв. Дух - вода на кръщение. Шест равно на три плюс три. Б - освен шесторката в буквата „Б" има и знак на безкрайност. Значи 6-те - човекът, проявената Божествена троица, която се е ограничила и слязла долу, за да се заключи в материята е запазила своето първоначално движение в безкрайността. Тя идва от безкрайността като комета, слиза, за да се прояви и отива пак в безкрайността, затова човек още докато е на
към беседата >>
437.
Закон на движенията / Закон на движение
,
МОК
, София, 12.4.1922г.,
– Тръгни! Значи, трябва да проучавате закона на движението. Може ли да си спомните тръгването, значи първото желание, което е турило всички други желания в движение? Във вашето детинство може ли да си спомните първата мисъл, първото желание. Забравили сте го, нали? Първото желание, първият подтик на детето е дишането. С раждането то почва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят. Значи, детето се намира в един свят не толкова хармоничен. То издава един звук, с който определя, че качествата, средата, в която се намира, не е толкова приятна; това означава плача. Плачът означава, че човек се намира в една среда нехармонична. Но ние ще разгледаме живота, т.е. съзнателния живот или самосъзнателния живот тъй, както той сега се е проявил. Значи, всяка една душа, която излиза от Бога, излиза, за да опознае себе си. А то е първото движение в съзнанието. Да опознае себе си, значи, безграничното влиза в рамките или границите на граничното, самоопределя се. А всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посоката на движението или пътя на еволюцията, през която трябва его-то или аз-ът, или човешката душа да мине, за своето самоусъвършенствуване. Следователно, човешката душа слиза на земята, за да стане силна. „Силен и слаб“ започват със същата буква, както е в славянския език. Значи, слаб е закона на променението, а силен – законът на непроменението. Но силен, разбирам, в силата има разширение, а в слабостта има смаляване.
към беседата >>
ученик прочете думата, която трябваше да напише. Прочетоха се: тръгни, хармония, абсолютно, природа, надявам се, симфония, постоянство, начало, ученик, мир, висина, кристал, съграждаме, героят, усърдие, мога, хубаво, звезда, светлина, дете, мълчание, жертвам се, стремеж, великолепно, Господ, иде, взаимопомощ, лотос, обичта, смиреномъдрие, топлота, съвършенство, извор, чистота, хляб, ведрина, виделина, обичам и просветление. Първата дума от прочетените е повелителната форма на глагола тръгвам - тръгни. Този глагол е свързан с движението, значи вие трябва да изучавате закона на движението. Тръгването е първото желание, което поставя всички останали стремежи и желания в движение. Можете ли да си спомните първата мисъл, първото желание във вашето детство? Първият подтик на новороденото дете е дишането - още с раждането си то започва да диша, защото законът на движението е закон на Астралния свят. С първата вдишка детето започва да плаче - това показва, че то влиза във физическия свят, който не е особено хармоничен. И детето плаче, и възрастните хора плачат, защото живеят в нехармонична среда. Обаче ние ще се спрем върху съзнателния Живот, който сега се проявява; за да разбере този Живот, човек трябва да дойде на Земята. Следователно всяка душа излиза от Бога с цел да научи Живота, да познае себе си - това е първият подтик, първото движение в съзнанието. Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото, познаването на Божественото подразбира
към втори вариант >>
438.
Природни методи / Природни методи
,
ООК
, София, 13.4.1922г.,
бележки. Когато някое младо растение поникне от земята, то е крехко, а природата, за да го направи пъргаво, гъвкаво и подвижно за работа, праща му малко полюлявания и раздвижвания от въздуха. Туй, което въздушните течения извършват за растенията, за да ги укрепят, същото извършва и човешкият ум за растежа на духовното тяло на човека. И когато влизате тук, в школата, ще ви подложат на разни ветрове, от всички посоки. Туй да го имате пред вид. Това е закон! Но да не ви е страх. Който влезе в тази школа и го е страх от някакви дупки – да няма течение – той не разбира закона. На ветрове ще бъдете изложени от всички посоки, от изток и от запад, от север и от юг, от всякъде. И на други ветрове още ще бъдете изложени. Тия ветрове понякога ще бъдат придружени отгоре с благотворен дъжд, по някой път с лапавица, по някой път с град. Всички тия положения ще дойдат, туй трябва да го имате пред вид. Сега туй, което става в природата, ще стане и вътре във вас. Не стане ли така, вие не сте на прав път. Ако някой ви проповядва някое учение без мъчнотии, без ветрове, без лапавица, без град и без дъжд, това не е Божествено учение, това не е учението на Всемирното Бяло Братство. Туй са принципи, това са положения, които трябва да държите в ума си и да ги опитате. Ако някой от вас се съмнява, имате време, ще ги опитате, но ще констатирате този факт, защото ние се приближаваме към изучаване на една положителна наука, в която законите не мязат на законите в сегашната наука. В
към беседата >>
поникне, то е крехко, нежно. За да го кали, да го направи гъвкаво, подвижно и годно за живот, природата го излага на ветрове и бури, които люлеят и раздвижват въздуха, а с него заедно и младото растение. Това, което правят въздушните течения за укрепване на растенията, същото прави и човешкият ум за растението и развиването на духовното тяло на човека. И тук, в школата, ще ви подложат на различни течения и ветрове от различни посоки. Това е неизбежен закон. Който се страхува от вятър и от течения, той не разбира закона. Ще бъдете изложени на различни ветрове – топли и студени и от различни посоки. Понякога ветровете ще носят благотворен дъжд, а понякога град, сняг и т.н. Всичко, което става в природата, става и във вас. Това трябва да го знаете. Ако между природата и вас няма известно съотношение, вие не сте на прав път. Ако ви се проповядва учение без мъчнотии, без ветрове, без дъжд, без град, това не е Божествено учение, не е учението на Бялото Братство. Това са принципи, които трябва да държите в ума си и да ги опитате. Ако се съмнявате, ще ги подложите на опит и ще се уверите в истинността им. Вие ще изучавате една положителна наука, законите на която нямат нищо общо със законите на преходната наука. В положителната наука няма никакви изключения, там всичко е точно определено. Под думите „точно определено“ не разбираме, че нещата са ограничени. В Божествената наука, т.е. в положителната, в абсолютната наука има две противоположни положения:
към втори вариант >>
439.
Не бъди неверен, но верен!
,
НБ
, София, 16.4.1922г.,
запитват: „Какъв е смисълът или каква е целта на живота?“ Този въпрос е зададен не само от съвременната култура, не само от съвременните философи, не само от съвременните религиозни хора, но и всеки човек си го задава и всеки по своему дава един отговор, добър или лош. Гладният, когато се приближава при трапезата, какво запитва? Запитва какво има за ядене, хляб или нещо друго сготвено, добре сготвено ли ще бъде или дали тази храна ще бъде приятна? Туй е важното за него. Неговата философия не отива по-далеч. Когато някой отива на концерт, иска да знае какви парчета ще бъдат изпълнени и дали нему ще допаднат на сърцето. Когато някой свещеник отива на църква, иска да знае как ще изпълни своята работа и дали богомолците ще бъдат доволни, дали ще го слушат тоя ден, защото туй служене е само една част от цялата му служба. Когато ученикът отива на училище, той се запитва дали ще може да се учи, дали ще може да свърши. Туй е въпросът. Сега, съвременният християнски свят си задава въпрос, задават си въпрос повечето от езичниците, повечето от невярващите и искат да покажат, че те имат една философия, която почива на по-здрава основа, но резултатите на вярващите и невярващите са едни и същи. И аз ще ви го докажа, че са едни и същи. Един човек, който не вярва в Бога, но има закони от държавата, по тях постъпва и дава пари с лихва. Има друг човек, който вярва в Бога и дава пак пари с лихва. Но вярващият ще каже: „Аз вярвам, но давам с един грош по-долу“. Тъй че
към беседата >>
440.
Разбор на думи
,
МОК
, София, 19.4.1922г.,
„Тръгни“. Направете едно предложение от тази дума. Най-краткото предложение без никакви определения и допълнения, само една връзка. Всеки да си запише своето предложение. Четете ги високо. Някои писаха: Тръгни към Бога, към истината, по пътя, по стъпките на Учителя. Е, може ли човек да тръгне към истината? Може ли човек да тръгне към Бога? Как мислите? Истината е нещо безпространствено, нали? А тръгването е нещо пространствено. Следователно, може ли да тръгнем към Истината във време и пространство? Може ли да тръгнем към Бога? Като ученици на окултната наука, ще се научите да мислите точно и определено. Думите трябва да определят ни повече, ни по-малко. Към Любовта може ли да се тръгне? Турнете тогава: Тръгни там, дето има време и пространство. Сега сте в школата, ще мисли. Тръгни! Какво означава един глагол? – Действие. А движението какво означава? – Време. Времето към кой свят спада? – Материалния. А пространството? – Пак в същия. Нали само физическите тела заемат място? Значи, пространството е качество на физическия свят, на проявения свят, на формалния свят. Ее, какво означава думата Любов? Пространствена ли е тя или е безпространствена? В Любовта има ли време? – Няма. Начало има ли? – Няма. Ами че туй, което няма начало и край как ще го познаете? То е непознаваемо. Щом почнеш да чувствуваш, то е вече начало, то е един момент, който определя едно състояние. Между състояние и пространство има ли съотношение? Нали казвате: „Състоятелен човек“...
към беседата >>
напише на тетрадката си по едно изречение, в което да влиза глаголът тръгни, който беше първата дума от зададената ви домашна работа за миналата сряда; изречението трябва да бъде просто, с една връзка само, без определения и допълнения. Сега нека всеки прочете изречението, което е написал. Едни от изреченията са: Тръгни към Бога!, Тръгни към Истината!, Тръгни по Пътя!, Тръгни по стъпките на Учителя. Питам: може ли човек да тръгне към Бога, или към Истината? Истината е безпространствена, а тръгването - пространствено, следователно може ли човек да тръгне към Бога, или към Истината, във време и пространство? Като ученици на окултна школа вие трябва да се научите да мислите точно, строго определено, както математикът работи строго определено с числата и формулите; всяка употребена дума трябва точно да изразява смисъла, който се включва в нея. Напишете сега още няколко изречения с глагола тръгни, но движението да е насочено в строго определено време и пространство. Какво означава даден глагол - глаголът означава действие и състояние. Какво означава движението - всяко движение означава време и пространство. Към кой свят се отнасят времето и пространството - към материалния свят. Наистина, само физическите тела заемат място и пространство, тъй щото мястото и пространството са качества на физическия, на проявения свят, т.е. на света на формите. Питам какво означава думата Любов. Пространствена ли е Любовта - Любовта е безпространствена, тя не знае нито време, нито
към втори вариант >>
441.
Предназначението на музиката / Силите на мозъка
,
ООК
, София, 20.4.1922г.,
ви говоря върху предназначението на музиката. Влизането ви в една окултна школа ще произведе във вас цяла метаморфоза, т. е. цяло преобразувание. След като влезете в една окултна школа и излезете от нея, вие няма да се познаете, няма да бъдете същия човек, какъвто сте влезли. Ще влезете като един червей, с много крака, и ще излезете навън, като пеперуда. Затуй в древността на страхливите никога не се позволявало да влязат в тази школа, понеже при такава метаморфоза всеки би се уплашил и съзнателно би изгубил своята форма. Онзи скъперник, който е натрупал богатство в своята каса и който няма Любов към знанието, да го учите на самопожертвуване, това е най-голямата глупост. Той казва: „За мене парите са смисълът на живота. Имаш ли пари, животът има смисъл, нямаш ли пари, животът няма смисъл“. Следователно и съвременните хора казват: „За нас животът важи тъй, както сме си сега. Изгубим ли тази форма, с нас всичко се свършва“. Сега туй е още встъпление, приготовление, понеже във всички ученици има едно желание да бързат. Като влязат някои, почват да питат: „Не може ли да свършат по два класа в годината?“ Те искат да свършат гимназията за 3–4 години, да станат чиновници, заплатата им по-скоро да се увеличава, та в края на живота си да имат една пенсия. С туй мислят, че са свършили всичко. Религиозните хора и те бързат да станат морални, да забогатеят морално, че да се явят в невидимия свят, да кажат, че ние не сме като другите хора. Но в тази школа няма абсолютно
към беседата >>
в Божествената школа произвежда в него цяла метаморфоза. След като е прекарал известно време в школата и излезе от нея, той не може да се познае. Не е същият, какъвто е влязъл. Ще влезе като гъсеница, а ще излезе като пеперуда. Страхливият не е за школата. Тази е причината, дето в древността на страхливите не се е позволявало да влязат в школата. Малцина биха издържали на преобразуването, което става с тях. Да учите богатия скъперник на самопожертване, това е губене на време. Той казва: „Смисълът на живота е в парите“. Така и материалистът казва: „Животът е ценен такъв, какъвто си е. Изгубим ли тази форма, за нас всичко е свършено“. Това, което ви говорих досега, е още встъпление към великия живот, за който се изисква съзнателна и сериозна работа. Това не се постига с бързане, както много от учениците правят. Те искат в една година да свършват по два класа, по-скоро да свършат гимназия и да заемат някоя хубава длъжност. Искат да достигнат известна заплата, за да си изработят и хубава пенсия. С това мислят, че са свършили всичко. И религиозните хора бързат да забогатеят в морално отношение, за да се представят пред невидимия свят, като нещо по-необикновено от другите хора. Но в тази школа не се позволява никакво бързане. И хиляди години да прекарате в школата, те са като един ден. Който не може да издържи един период от хиляда години учение, той не може да бъде ученик, нищо не може да свърши. Но това още не се отнася до вас, слушателите. За вас законът е
към втори вариант >>
442.
Христа разпят
,
НБ
, София, 23.4.1922г.,
по себе си е ясен. Кой не знае разпятието Христово? В православната църква, през страстната седмица, постоянно изнасят Христа разпят, цветя хвърлят, китки хвърлят; евангелистите говорят за Христа разпят; всички знаят, че Христос е разпнат. Но туй знание за Христа мяза на онзи гладен българин, който като минавал покрай една турска гостилница, имал само сух хляб, турял го на парата на всяка една тенджера и казвал: „Слава Богу, похапнах си от всичко“. Ние сме достигнали до една фаза на развитие, в която ни трябва нещо по-съществено. Не трябва да си правим илюзия, че храната, която имаме, е съществена. Съвременните културни хора, ако ги питате, ще кажат, че те живеят най-културен живот. Обаче ако разгънете тоя живот и сравните тази култура, ще видите, че това не е култура: нито в яденето има култура, нито в жилищата, нито във философията. Туй не е много казано. Аз сега принципиално говоря по въпроса. Че не е култура, туй показват страданията и болестите, които съществуват. Днес има толкова много болести в света, че лекарите не знаят как да ги кръщават, болести, които разяждат удовете на човешкия организъм. Едва ли ще намерите в съвременния свят човек здрав, на когото или белите дробове, или мускулите, или стомаха, или мозъка, или нервната система да не са заболяли. И всички тия болни хора са професори, проповедници, министри, началници, всички те управляват света. И питам: Може ли болни хора да управляват, да дават тон и направление на културата? А нас,
към беседата >>
443.
Проява на кармическия закон / Закон на кармата
,
МОК
, София, 26.4.1922г.,
ще говоря върху Проява на кармическия закон в света. Каквото намерите писано върху кармата на френски, английски, немски, италиански, прочетете. А аз ще засегна закона на кармата от гледището, от становището на Божествената окултна наука. Кармическият закон води своето произхождение от първото излизане на човека от Бога – от там води своето начало. А неговото действие или проявление започва с поляризирането на човека или с явяването на двата пола в света. Другояче казано, съзнанието на човека се е раздвоило на положително и отрицателно, възходяще и низходяще, съзнание на Любов и съзнание на Мъдрост у човека. Това са два полюса. Сега, вложено е във всяко едно съзнание желанието да обсеби и да завлада; то е стремеж на всеки индивид, на всяко его, вътрешен стремеж да влада. И понеже тази първична сила е подействувала да раздвои човешкото съзнание, тия два полюса на съзнанието са се заблудили. И следователно, раздвоили се, те искат да се завладат по един особен начин. Тъй по един механически начин искат да се завладат, а там, дето това механическо завладане започва, се явява насилието. Първото положение, което природата изисква от човека е: човек за човека да се жертвува. Сега, да определя думата жертва, от това становище какво се подразбира. Жертва – това е закон за правилното растене и развитие. Това подразбира жертвата, защото само това, което расте, което се развива, цъвти и дава плод, то може да услужи на света, то се принася в жертва. Сега как е започнала
към беседата >>
върху закон на кармата. Който иска да научи нещо повече по този въпрос, нека чете всичко, каквото е писано и на чуждите езици - немски, френски, английски, италиански. Аз ще засегна въпроса за кармата от гледището на Божествената наука. Кармическият закон води началото си още от излизането на човека от Бога, а действието, или проявата на този закон, започва с поляризирането на човека, т.е. с явяването на двата пола, на двата полюса в света. Поляризирането подразбира раздвояване на човешкото съзнание на положително и отрицателно, на възходящо и низходящо, или, в най-висока степен казано, съзнание на Любов и съзнание на Мъдрост - това са двата полюса в човека. Казвате: „Коя е причината за раздвояване на човешкото съзнание?". Във всеки индивид, във всяко его е вложено желание да обсебва, да владее нещата, вследствие на което е станало раздвояване на човешкото съзнание; тия два полюса, оставени да се развиват самостоятелно, са се заблудили и забравили, че са страни на едно цяло. Следователно, веднъж раздвоили се, в тях се явява вътрешно желание да се завладеят по механичен начин, но където съществува механично владеене на нещата, там се ражда насилието. Като контраст на това положение се явява Природата, която изисква от човека доброволна жертва - тя казва: „Човек за човека е брат и трябва да се жертва за него доброволно, от Любов". Сега, от окултно гледище, ще определя значението на думата жертва. Жертвата подразбира закон за правилно растене и развиване - защо?
към втори вариант >>
444.
Окултни правила / Правила за живота
,
ООК
, София, 27.4.1922г.,
някоя чужда мисъл. Ще създадете само по едно изречение. Няма да преписвате какво е казал Толстой или някой евангелист. Едно изречение ще създадете. Ако вие не може да създадете едно изречение, не сте тук за класа. Хора, които работят само с чужди капитали, ние не ги искаме. Ще впрегнете ума си на работа, защото всичко това, този казал това, онзи казал онова, това било, онова било, не ни трябва. В тази школа се изисква мисъл. Ще имате две неща пред вид: за да мисли човек, в мисълта трябва да има два противоположни полюса. Но ако вие направите тия полюси, обременени с една отрицателна енергия, във вас ще се зароди процесът на оглупяването или процеса на забравянето. Да допуснем, че вие мразите някого, нали? Какъв е обектът на вашата омраза. Омразата трябва да има обект, т. е. в икономията на природата този обект трябва да извърши някаква работа. Трябва да има причина, защо го мразите. Ако мразите човека без причина, вие сте причина за тази омраза, и тогава вредите сами на себе си. Всяка енергия се повръща към своя причинител. Значи потребни са тия два полюса в ума ви. Трябва да бъдете свободни от всички ония мисли, които не хармонират с вашия стремеж. Допуснете следното: търговец иска да забогатее, купи стотина прасета, да кажем, както сега, когато свинското месо е скъпо. След като ги храни, тия прасета заболяват и умират до едно. Питам: Какво е спечелил търговецът? В духовния свят не се позволява да се хранят прасета, т. е. мисли, които се заразяват и умират; в
към беседата >>
всеки да напише по една мисъл, взета от своя живот, от своите опитности, а не чужда мисъл, какво казал някой виден учен, философ или писател. Който не може да напише една оригинална мисъл, която се е създала в неговия ум, не може да бъде ученик. Тук не се приемат хора, които работят с чужди капитали. Ще впрегнете ума си на работа и ще мислите. Кой какво казал, не е важно. Всеки трябва да мисли. Това се изисква от онези, които влизат в Божествената школа. Какви са условията на създаване на мисълта? За да се създаде мисъл, нужни са противоположни полюси. Ако и двата полюса са натоварени с отрицателна енергия, човек не само не може да мисли, но постепенно започва да забравя – той губи паметта си. Всъщност противоположните полюси подразбират разнородни енергии: положителна и отрицателна. За пример, омразата произвежда повече отрицателна енергия, която поглъща положителната и причинява студ. И при това положение може да се роди мисъл, но не онази възвишена мисъл, която върши работа. В икономията на природата съществува следния закон: всеки обект трябва да извърши известна работа. Следователно и омразата има смисъл, но ако причината ѝ е основателна. Няма ли съществена причина за омразата, човек сам си пакости. Как? – Енергията на омразата се връща към своя причинител. Такъв е законът. Всяка енергия, отправена в пространството, след време се връща към онзи, който я е произвел. Следователно, искате ли да произведете една мисъл, трябва да имате два противоположни
към втори вариант >>
445.
Ще се стопи!
,
НБ
, София, 30.4.1922г.,
свикнал да му се говори само за похвали, за обещания, за награди. По тоя начин може да говорите колкото искате, всички ще ви слушат. Но когато изкажете някоя трезва истина, всички се озадачават и казват: „Това не е вярно“. Когато се каже, че съвременният свят ще се стопи, казват: „Как може да бъде това? Ние не виждаме никакви признаци“. Но като казваме „съвременният свят“, ние не разбираме онези тела в пространството, а нашият свят, земният. Някой може да възрази: „Нашите учени хора още не са го доказали“. Не са го доказали, но почват да го доказват. Има възможности. Туй, върху което стоим сега, не е така прочно и стабилно, както мислим. Много пъти са ставали изменения на земята. Сега се готви друго изменение, и то ще дойде, няма да закъснее, ще дойде на своето време. То ще бъде нова земя и ново небе, в които Правдата ще царува. Сега някои от вас може да разберат, па и всички хора изобщо разбират, само физическата страна. Когато някой човек умира, казват: „Как ще умре?“ Те подразбират излизане от тялото. Но да излезе човек от тялото си, да се прости с тялото си, това не е голямо нещастие. Питат: „Може ли човек да живее без тяло?“ – Може, тъй както можеш да излезеш от своята хубава къща, от своя палат, и да живееш в някоя колиба, под някоя шатра – под тях даже по-добре можеш да живееш, защото има чист въздух. Душата и тялото са две неща различни. Хубаво е човек да има къща, но аз бих предпочел чистия въздух, със слънчевите лъчи и хубава храна, отколкото
към беседата >>
446.
Символически, окултни правила и мерки / Символични и научни правила
,
ООК
, София, 2.5.1922г.,
кажа, е само една дефиниция. Не пишете! Аз ще пристъпя направо към предмета. Туй е само една бележка. Ние напущаме обикновеното разбиране на живота! Разбирате ли? Като влезеш в една лодка, няма да се разхождаш вътре, а ще седнеш и като излезеш навън, тогава има друг начин. Като влезете в Божествения свят, вие ще оставите вашите начини за ходене по земята. Земният морал е безморалие на небето, а земното право е безправие на небето. И като се събере всичката наша правда на земята, тя не може да направи даже една добродетел на един ангел. Ние трябва да бъдем хора смирени, да знаем, че не сме добродетелни. От сега нататък ще бъдем добродетелни. Добродетелта е нещо, което ще се създаде по закона на Любовта. А по този закон не сме живели още разумно. Някой ще възрази: „Ние живеем и се движим в Бога“. Окултната наука не го отрича, но трябва да знаеш, че си едно с Бога и да разсъждаваш, както Той разсъждава и да мислиш тъй, както Той мисли. Колкото е небето далеч от земята, толкова Бог е далеч от нас. А колко е далеч небето от земята? И тъй заглавието беше: Символически, окултни правила и мерки. Дисонанси и съгласие (съзвучие). Ще употребим една чужда дума. Значи едно съзвучие може да го превърнем на един дисонанс. Ето как. Вие сте човек интелигентен, с ум, сърце и воля. Явява се пред вас цигулар и започва да свири. Вам е приятно да слушате неговата музика. Казвате: „Отлично свири“. И тогава този цигулар има вяра във вас, вие сте публиката и той разчита вече на вашата
към беседата >>
бъдат ученици на Божествената школа. Какво се изисква за това? Само онзи може да бъде ученик на тази школа, който е готов да се откаже от обикновеното си разбиране за живота и за природата. Какво прави човек, като влезе в лодка? Той няма да ходи напред и назад, да се разхожда, както прави на сушата, но ще седне на едно място и ще се остави на лодкаря да го води. Като излезе от лодката, ще постъпва по друг начин. Следователно влезе ли в Божествения свят, човек трябва да се откаже от стария начин на ходене, от старите си разбирания за морал и право. Земният морал е безморалие на небето; земното право е безправие на небето. Ако съберете всичката правда на земята, едва ли можете да образувате най-малката добродетел на един ангел. Сегашните хора трябва да бъдат смирени, да знаят, че не са достигнали още до онези добродетели, които произтичат от Любовта. Ще кажете, че човек живее и се движи в Бога. Това е вярно, но само за онзи, който мисли, чувства и действа като Бога. Не може ли да направи това, той е толкова далеч от Бога, колкото небето от земята. За да живее Бог в човека, последният трябва да е съгласувал силите в себе си. Какво разбираме под думите „съгласие“ или „съзвучие“ и „несъгласие“ или „дисонанс“? Може ли съзвучието да се превърне в дисонанс и, обратно, дисонансът в съзвучие? Представете си, че вие сте образован, културен човек, разбирате от музика, от изкуство. Един добър цигулар дохожда при вас и започва да свири. Вие го слушате, доволни сте от
към втори вариант >>
447.
Красивото в живота / Красотата в природата
,
МОК
, София, 3.5.1922г.,
да я чувствувате? Не. За сега вие само я виждате. Седяли ли сте вие пред огледалото да направите лицето си красиво? Сега, ако бих ви казал да нарисувате едно красиво лице, как щяхте да го нарисувате? Кое е красивото лице? Някои личности, като ги гледате в една поза на мълчание са красиви, но щом се засмеят, тази красота изчезне, и обратно, някои щом мълчат с грозни, а щом се засмеят, стават красиви. Как ще обясните това? Лицата им стават красиви. За пример, на едно валчесто лице, ако турите малки очи, и ако тия очи са близо до носа, ще има ли красота? – Не. Ако са далеч турени от носа? Добре. Ако на едно лице турите големи уши, валчесто лице, а на друго – много малки уши, какви лица ще имате? Красиви ли? – Не. Е, какви трябва да бъдат тогава ушите? Сега вие имате понятие, но трябва да почнете да мислите. Вие имате вътре един мащаб, с който гледате на света. Туй, което сте правили, не какво са казали някои автори, но от ваше гледище как е правото. Не какво е казал някой автор, то може да ми служи за едно пояснение, допълнение на онова, което вие мислите в даден случай. Сега за пример, често вие можете да бъдете красиви и при това, ако ви попитат в какво трябва да седи вашата красота, ще кажете както знаете. Може да разискваме втори път върху красотата. Красиво лице е туй, което през всичките видоизменения не губи основните си черти. Всякога тези основни черти на лицето, каквото положение и да взема то, дали е сериозно или както и да се изпъват мускулите, тия
към беседата >>
е Красотата, Красотата чувства ли се, или се вижда? Как бихте нарисували едно красиво лице, какви са чертите на красивото лице? Като гледате някои хора в известно положение, например в мълчание, те са красиви; като се засмеят, стават грозни. Други хора пък тъкмо обратно - като се засмеят, стават красиви, а като мълчат, са грозни. Как ще си обясните това нещо: представете си едно кръгло, валчесто лице с малки очи, поставени близо до носа; красиво лице ли е това - не е красиво. Красиво ли ще бъде лицето, ако очите са далеч от носа - и това лице не е красиво. Ами какво ще кажете тогава за едно голямо, кръгло лице с големи или с малки уши - ще кажете, че и това лице не е красиво. Колко големи трябва да бъдат ушите на това лице? Като не харесвате това или онова лице, това показва, че вие имате в себе си известна мярка, известен мащаб, с който мерите нещата. Тъй щото за всеки даден случай за вас е важно не какво са казали различните автори за Красотата, но какво е вашето вътрешно разбиране; мнението на авторите ще послужи за обяснение, за допълнение на вашето. Хората се стремят към Красотата, разбират я, но като ги запитат в какво седи Красотата, какви са външните и признаци, нищо определено не казват. Красиво лице е това, което при всички условия на Живота запазва своите основни черти - дали е скръбен или радостен, сериозен или весел, основните черти на красивия човек всякога остават едни и същи. Ако очите на някой човек са малки и поставени близо до носа, това
към втори вариант >>
448.
Ученикът не е по-горен от учителя си
,
НБ
, София, 7.5.1922г.,
са учения за изяснение на живота. Ние изучаваме природата, понеже тя има съотношение спрямо нашия живот. Лекарите изучават качествата и свойствата на вредните микроби, за да могат да лекуват по-успешно своите пациенти. После те изучават други някои от тия микроби, които са по-благосклонни и разположени към човека, за да знаят как да ги употребяват. Химиците, техниците и т.н. всички изучават природата, понеже всичките ѝ сили имат съотношение към човешкия живот. И каквото и да е учението, каквото и да е положението, ние трябва да го отнесем към известна област и да определим точно неговото място и предназначение. Това е задачата на съзнателния живот. Вземете, за пример, религиозните учения. Религията, това е система, това са методи за направление или отправление на по-висшия човешки живот в права посока. Не е религията, която създава човека, но човек създава религията; не е човек, който създава природата, но природата създава човека, т.е. в обикновен смисъл. Аз често се изразявам, като казвам: „Да почерпим нещо от природата“. Туй изречение е, само по себе си, наполовина разбрано. Когато някой велик цигулар иска да изрази това, което е скрито в него, нему какво трябва? – Една цигулка. Тая цигулка и този лък – това е природата, следователно чрез нея, чрез тази цигулка той може да изрази своето вдъхновение. Тази цигулка, като влезе в ръцете на цигуларя, говори отлично, тя оживява в ръцете му, но сложи ли я на земята, тя пак заспива. Следователно, аз
към беседата >>
449.
Семената
,
ИБ
, София, 9.5.1922г.,
окултен клас е да се учат тия неща, които са съществени, необходими и потребни за самия живот. В окултния клас не се учат излишни неща. Сега, елементите на музиката кои са? Нали са нотите? Първите седем тона трябва да се научат. Трябва да се научи и ключът на музиката, чрез който се познават нотите. В художеството трябва да се изучават боите и формите. При изучаване на езика трябва да се изучава азбуката. При изучаване на математиката трябва да се изучават отношенията на числата. Сега значи, вие постепенно ще се запознавате с основните принципи на окултната наука. Разбира се, както във всички други отрасли на знанието, тъй и в окултната школа, не всякога учениците са еднакво способни да възприемат великите истини. Някои са по-способни, а други сега трябва да се подготовляват. С какво се отличава един окултен ученик, който свършва успешно? – Той е постоянен, не се влияе от мъчнотиите. Ученик, който иска да свърши, трябва да бъде смел и решителен, да посрещне всички мъчнотии. Сега умът на един ученик, който постъпва в една окултна школа, трябва да бъде много възприемчив, гъвкав, подвижен, бодър и свеж, да долавя всяка нова мисъл и да разбира всяко едно съотношение. Сърцето му трябва да бъде смело и решително, а волята му да бъде твърда като диамант. В окултния клас ще се натъкнете на големи мъчнотии. Тези мъчнотии са естествени. Като влезете в един музикален клас, всеки лесно ще научи похватите, но колкото отивате напред, усложняват се упражненията и някои
към беседата >>
450.
Закон на енергията / Закон за енергиите
,
МОК
, София, 10.5.1922г.,
теоретическата страна на кармата. Останалото ще дочетем следующия път. Едно практическо упътване. Физическото тяло, това е една инсталация, то е проводник на електричеството. Физическото тяло е една велика инсталация на природата. В тази инсталация двояко функционират положително и отрицателно електричество и положителен и отрицателен магнетизъм. Сега вашите тела не са тонирани, физически не са тонирани. Повечето от вас сте положителни, другата част сте отрицателни. Сега, ако двама от вас, които имат положително електричество, се съберат, непременно ще има сблъскване. И след туй ето какво ще се зароди: щом се съберете и говорите, като се отдалечите един от друг, вие чувствувате едно неразположение в себе си, единият е недоволен и другият е недоволен. В дадения случай, ако един от тях не може в себе си да измени положителното електричество в отрицателно, той е длъжен да намери един другар с отрицателно електричество. Сега туй е на физическото поле. Ще се зароди една вражда и вие ще станете активен, активен в проявяване на характера си. Активността, която е добра, може да стане и груба. По този начин се явява грубостта като резултат. Мъжът и жената безразлично, може да станат груби. Понеже електричеството избира най-късия път, а грубостта е изявление на късия път. Сега, ако се съберат двама, на които електричеството е отрицателно и двамата са негативни, пак ще се отблъснат, пак ще се зароди едно недоволство в тях. Но недоволството ще носи съмнението, страха, и
към беседата >>
за физическия живот, за физическото тяло на човека. Какво представлява физическото тяло - физическото тяло е проводник, т.е. велика инсталация на силите в Природата; чрез тази инсталация минават двата вида природни сили: положително и отрицателно електричество, положителен и отрицателен магнетизъм. Засега вашите тела не са физически тонирани: едни от вас са положителни, а други - отрицателни, т.е. едни имат в себе си повече положително електричество, а други - повече отрицателно електричество. Ако се съберат на едно място двама души, които имат положително електричество в себе си, те непременно ще се отблъснат; ако влязат в разговор помежду си, след раздялата те веднага ще изпитат неразположение на духа си, недоволство. Ако в дадения случай единият от тях не може да превърне положителното електричество в отрицателно, тогава те трябва съзнателно да се разделят, временно поне, и всеки да потърси за себе си другар с електричество, противоположно на своето; иначе във всекиго ще се събуди някакво враждебно чувство по отношение на другия, вследствие на което той ще прояви активност в характера си и най-после, като резултат на тази активност, ще дойде грубостта. Дали този човек е мъж, или е жена, е безразлично - той ще изяви своята грубост, понеже електричеството се движи по къси линии, а грубостта се проявява по най-късите линии. Ако се съберат на едно място двама души с отрицателно електричество в себе си, те пак ще се отблъснат, вследствие на което между тях ще
към втори вариант >>
451.
Мястото на човека в природата / Мястото на човека в природата
,
ООК
, София, 11.5.1922г.,
или когато безграничното се е ограничило, образувал се е обективният Божествен свят. От безграничния, значи, от обективния Божествен свят се е създал субективният, вътрешният свят на човека. А от субективния, вътрешен свят на човека се е създал сегашният обективен свят, външният свят, или с други думи: туй, което за Бога е видимо, за нас е невидимо; туй, което за Бога е знайно, за нас е незнайно. Сега в една окултна школа, когато кажеш: „Аз не зная“, значи ти имаш знание, че не знаеш. Туй обаче подразбира, че това, което ти не знаеш, има същества по-високи от тебе, които го знаят. Следователно, туй, което ти не знаеш в даден момент, можеш да апелираш към ония същества, които знаят, за да те научат. Същият закон е, когато човек каже, че той има един неизработен характер, лош характер. Значи, щом е той лош, има същества, които са добри, и те са в състояние да изправят неговия лош характер. Лошавината на един човек може да се обясни по два начина. Ако един майстор е изработил частите на една цигулка и ги остави на своя ученик да ги тури на място и ако той не ги е турил на място, тя е лоша цигулка. Следователно, тя не може да издаде онези звуци, които са необходими. Какво се изисква? Тази цигулка трябва да се разгледа от майстора и да се турят частите ѝ на място, както са определени. И в сегашния живот на съвременните интелигентни същества, които са заминали преди нас и които ще дойдат, има много части в техния организъм, които не са турени на мястото.
към беседата >>
път: „Най-обичната дума или най-обичното изречение“. Значи всеки ще напише по една дума или по едно изречение, които обича, които са направили силно впечатление в живота му. Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас. Следователно, когато ученикът каже „аз не зная“, той съзнава, че не знае нищо. Като съзнава незнанието си в даден момент, той знае, че има същества по-напреднали от него, които знаят нещата. Тогава той може да се обърне към тях с молба да го научат на това, което не знае. Въз основа на същия закон, когато човек съзнава, че има лош характер, че трябва да работи върху него, той има предвид същества с добър, изработен характер. Като се обърне към тях с молба да му помогнат, те са в състояние да внесат едно подобряване във характера му. Коя е причината за лошия характер на човека? Представете си, че един добър майстор изработва частите на една цигулка и ги оставя на своя ученик – да сложи всяка част на своето място. Ученикът взима частите на цигулката, сглобява ги, но неправилно, не ги поставя на местата им. Каква ще бъде тази цигулка? – Лоша. Тя няма да издава такива тонове, каквито майсторът очаква. Какво
към втори вариант >>
452.
Дъще Сионова
,
НБ
, София, 14.5.1922г.,
в живота. Когато първосвещеникът или съвременен някой архиерей се облече с всичкия си накит в църквата, питам, каква е целта на туй обличане? Ще ми отговорите: „Служене на Бога“, т.е. когато този архиерей се накитва със своята премяна, той е като онази мома, която се кани да се жени или сгодява, то е същото положение. Защо се облича момата? Попитайте всяка българска мома, която отива на хорото – тя ще се вчеши, ще се облече хубаво, цветя ще тури на ушите си, на главата си – защо мисли тя: иска да се ожени. Но защо трябва да се ожени? – Ще ми отговорят: „Човешкият род трябва да се поддържа“. Защо трябва да се поддържа човешкият род? – „За да се самоусъвършенстват хората.“ Защо трябва да се самоусъвършенстват хората? – „Е, това е закон в природата.“ Всички тия разсъждения ние ги туряме под един знаменател – да познаем Бога. Туй не е само до младата мома. И в ония цветя и в ония дървета, и в тях има туй съзнание: като посрещнат своя любовник – слънцето, – и те турят най-хубавата премяна, ония хубави, шарени цветя – най-хубавата премяна, с която идат да го посрещнат, и цветята имат много добри познания за слънцето, отколкото сегашните хора. Сегашните образовани хора, когато слънцето ги напече, турят си големи дъждобрани, омбрели или големи шапки, турят големи завеси, да не влиза в стаята светлина през ония малки прозорчета, и всички проповядват да не би да слънчасат хората. Така учат гражданите, а селяните имат друго учение: те само когато дойде обяд, тогава ще
към беседата >>
453.
Празното време
,
ИБ
, София, 16.5.1922г.,
тая тема, макар и да не можете да напишете нещо, пак ще се ползвате. Великият ум за какво служи, от там ще започнете. Кратко ще пишете. Вие ще пазите две правила: да не губите времето си напразно и направените грешки да ги изправяте. Като направите някоя грешка, да не отлагате за следующия ден, а да я изправяте, разбира се, в себе си. То е наказание. Сега ще ви дам една картина, как подразбирам аз да не губите времето си напразно. Представете си, че носите едно празно шише, идете при чешмата и забравите да напълните шишето с вода, и вървите по пътя с празно шише. Дойдете донякъде, хващате шишето, а вода няма. Да не губите времето си напразно, значи да напълните шишето, а оставите ли го празно, значи, че сте изгубили времето си. Сега, другото правило: как да изправите грешките си. Представете си, че на гърба ви са турени 50-60 килограма хляб да носите. Срещате бедни деца, които са гладни, вие се занимавате с тях, но не снемате хляба, да им дадете. Хлябът, това са вашите грешки. Вие ще снемете един хляб, два – три – четири, то е изправяне на грешките. Щом снемате, и на вас ще стане леко, и на тях ще стане леко. Всяка направена грешка има съотношение към окръжающите. От хляба, който насища, ще давате на другите, докато товарът ви стане приятен за носене. Това значи да изправяте грешките си. Сега едно положително правило трябва да има ученикът. Той трябва да бъде жизнерадостен. Какво значи "жизнерадостен да бъде"? Психическите закони са такива. Когато човек
към беседата >>
454.
Методи за чистене
,
МОК
, София, 17.5.1922г.,
се спра да обяснявам кармата, но ще направя едно малко пояснение. Представете си един младеж, който е бил с другари и се е напил. Случва се завалява дъжд, образува се кал. Понеже за първи път се е напил, той не може да влада своето тяло. Излиза навън, пада в калта. У него се заражда желание да стане. Стане, падне, стане – падне, стане, изтрезнява и се поглежда – цял окалян. Няма да се спирам върху причините защо се е напил. Как може да си изчисти дрехите е въпросът. Някои може да разправят на дълго и широко как са го завели другарите му, как се е напил и т.н. Дрехите как може да се изчистят и неговото тяло как може да се изчисти – то е въпросът. Следователно, на вас ще ви дам два метода чрез прецеждане, чрез филтриране и чрез изпарение. Тези два метода как ще ги познавате? Онази вода, която се е размътила, трябва да се филтрира. Да допуснем, че в тази вода има съзнание. При потъването в земните пластове най-първо тя ще почувствува скръб, голяма скръб, че изгубва светлината и отива в мрака и тъмнина. Потъва един, два, три, четири, пет, шест, може и десет пласта и след туй срещне един каменист пласт, дето спира движението надолу и тя излиза нагоре, излиза и почувствува радост. Значи, при филтрирането скръбта започва от началото, а радостта после се явява. Сега един от методите за ликвидиране с кармата е филтриране, потъване в материята, пречистване и излизане навън. Вторият метод е чрез изпаряване. При изпаряването, радостта започва най-първо, в началото, а скръбта
към беседата >>
един пример за обяснение на кармата. Един млад момък отива с другари да се повесели. Влизат в една кръчма и започват да пият; младият момък за пръв път пие, вследствие на което скоро се напива и забелязва, че не може да владее тялото си, едва се държи на краката си. Напили се добре, всички заедно излизат от кръчмата. Улиците са кални, понеже наскоро е валял дъжд; младият момък започва да залита из улиците - тук падне, там падне, цял се окаля. Докато стигне до дома си, той изтрезнява, но вече е цял ока- лян - калта е кармата на неговия живот, от която той трябва да се изчисти. Аз не се спирам върху причините как и защо е пил с другарите си, как се е окалял; можете да кажете, че той не е желал да пие, че другарите му го подвели и т.н., но важният въпрос е как може този момък да изчисти дрехите си от калта, как може да изчисти сърцето си от желанието да пие питиета, от които да губи съзнанието си. Затова ще ви дам три метода, чрез които можете да се чистите: чрез утаяване, чрез филтриране, или прецеждане, и чрез дестилация, или изпаряване. Как ще познаете при какви случаи да приложите първия и при какви - втория или третия метод за чистене? Ако водата е мътна, т.е. ако към нея са примесени твърди, неразтворими вещества, тя може да се пречисти по първия или по втория начин - чрез утаяване или чрез прецеждане, т.е. филтриране. Когато Природата иска да изчисти водата, тя я прекарва през земните пластове да се пречисти - в този случай земните пластове са филтрите, които
към втори вариант >>
455.
Необятната любов / Необятната любов
,
ООК
, София, 18.5.1922г.,
си напишете най-големия недостатък, който имате. Само един, но най-големия. Може да го напишете, както обичате. Сега аз казвам: Онзи, който не е смел да признае своя недостатък, той никога не може да познае Любовта. Любовта не е за праведните, нито за любящите. Любовта сама себе си не може да люби. Може ли да люби? Кой ще люби? То е чудно да любиш, защото те любят. Любовта е Любов сама по себе си. Ако разсъждаваме окултно, щом искаш да любиш, значи липсва ти нещо и щом искаш да те любят, пак ти липсва нещо. Следователно, и като любиш, и като те любят, това показва едно несъвършенство. Любиш, защото не си съвършен и казваш, че и Господ люби. Ама Господ никога не е казвал, че люби някого. Я ми кажете где е казал, на кое място пише това? Срещали ли сте някъде да се казва, че Бог люби? Хората казват тъй, някой пророк дошъл и казал, че Бог е Любов. С Господа лично срещал ли си се? Вие сте чудни! Пророкът казал тъй. Да, но то е за негова сметка: от него не трябва да се заключава, че Господ люби. Сега нали имате критически ум? Да любиш, значи да имаш един недостатък. Сега аз говоря за Любовта тъй, както тя се проявява на физическото поле. На земята как се проявява тя? Ще ми говорите вие за онази, великата Любов. Тази Любов вие виждали ли сте я? Как се е явила тази Любов, я ми кажете вие? Може философски да кажете, как тъй? – Учителят говори. Туй не е право. Покажете ми двама души на земята, които се любят тъй, че през целия си живот да са живели в мир! Не само да
към беседата >>
път: „Най-големият недостатък“. Всеки да напише нещо за своя най-голям недостатък, без стеснение. Който не смее да признае или да опише своя най-голям недостатък, той никога не може да познае Любовта. Тя не е за праведните, нито за любещите. Любовта не може да люби сама себе си. Любовта е любов. Ти не можеш да любиш само затова, защото те любят. От Божественото гледище, ако искаш да любиш, това показва, че ти липсва нещо; и ако искаш да те любят, пак ти липсва нещо. Следователно и като любиш, и като те любят, ти си несъвършен. Ще кажете, че и Господ люби. Къде е писано това? Хората казват, че Бог е Любов. Някой пророк е писал, че Бог е Любов. Това остава за негова сметка. Обаче вие срещали ли сте се лично с Господа, да чуете от Него, че Той люби? Като хора с критически ум, вие трябва да разсъждавате, да съпоставяте нещата, за да дойдете до заключението, че който люби и когото любят, все им недостига нещо. Сега аз говоря за любовта на физическия свят. Преди всичко вие трябва да знаете как се проявява Любовта на земята. Ако земната любов не познавате, как ще говорите за небесната, т.е. за великата Любов? Виждали ли сте тази Любов? Знаете ли как се проявява тя? Можете да философствате за нея, но това не е достатъчно. Покажете ми двама души на земята, които през целия си живот са прекарали в мир и любов. И светиите даже не са живели постоянно във великата Любов. Колко пъти те са излизали от рамките на Любовта! Докато станат истински светии, те много пъти са
към втори вариант >>
456.
Много плод
,
НБ
, София, 21.5.1922г.,
изразява разумният живот на човека? Природата отговаря на тази задача – с плода. Там, дето има плод, има разумен живот, а там, дето няма плод, няма разумен живот. Сега тия плодове в природата се различават по качеството, различават се по състава, различават се и по силата, която съдържат в себе си. Върху тази философия на живота съвременните хора не мислят. Съвременната култура е замязала на културата на ония картоиграчи или таблоиграчи или шахматоиграчи или билярдоиграчи, цялото внимание на които е съсредоточено върху топката с пръчката, и цяла нощ си играят, като че светът седи само в тия топки, от единия край до другия. И като ги въртят, ще кажат: „Играхме и аз победих!“ Какво е победил? – От единия край до другия с топката. Има някои пък с кегелбан, с куклички, прекатурва ги, изправя ги, прекатуря, изправя и казва: „Победих аз“. После казва: „Аз го победих, като играх на карти“, дамата му взела, това-онова взел, вземане все от книги. „Сражавал“ се и „победил“! Аз не виждам никаква победа, никаква култура. Съвременните културни и религиозни хора и те играят на карти и на билярд. Богословците имат такива дълги щеги. Топките от единия край до другия си играят и наоколо има други, които слушат, разискват те и казват, че добре изтълкували еди-кой си стих на Писанието. Аз казвам: Приложихте ли го добре? – „Не, не го приложихме, но само го изтълкувахме.“ Природата не търпи никакво тълкувание, тя признава само приложение, приложение! И всички нещастия в света
към беседата >>
457.
Верен на себе си
,
ИБ
, София, 23.5.1922г.,
си представяте извор, който блика, един планински извор. Като пишете за този извор, да не би да се опитате да пишете, без да имате ясна представа. За ума сте писали като за обич, като за един затворен извор; пък сега ще опишете извора тъй, както го виждате - планински извор, както извира. После, ще опишете ползата, която принася този извор на обкръжаващите растения, на животните и на селото, през което минава. Под думата "ум" се разбират всички колективни чувства, сили и инстинкти. Когато говорим за човешкия интелект, разбираме нисшия ум. Когато говорим за разум, разбираме само част от ума - една част от него - висшия ум. Човек се нарича манас - умно същество, което мисли. Съвестта е чувство на ума. Рзсъдъкът - това е способност, това е разумна сила. Когато няколко способности се групират, образуват сила. Когато няколко чувства се групират, образуват се стремежи. Човешкият ум е в горната част на лицето. Чувствата са отзад. Интелектът - това е нисшето; разумът - това е висшето проявление. В своите разсъждения започвайте с обективния свят или с живата природа, всякога си представяйте живи образи. Да допуснем, че описвате диаманта като един минерал. Как ще го опишете? Най-първо ще опишете неговата форма, кристализация. Второ, силата на неговата твърдост, може да опишете от какво е съставен. Трябва да имате ясна представа за диаманта. Когато пишете за ума, как ще го проучите? Ще го проучите от книгите, които е писал, от железниците, църквите и пътищата, които е
към беседата >>
458.
Здравец
,
ИБ
, Витоша, 24.5.1922г.,
е неразположен, мислите му са отпаднали, чувствата не работят, тогава вие сте като увехнал здравец – връзките с живота са прекратени. Човек увяхва като един здравец, обаче човешките листа, като се турнат на почва, веднага може да поникнат, а здравецът не може. Човек, като го откъснеш, увяхва, но като го туриш където и да е, той пониква. Следователно, ние всякога трябва да държим връзките си с Бога, не по форма само непроменени. Сега аз ще ви дам едно определение: Бог е без пространство и без време, т. е. в Бога няма пространство, няма и време, няма съзнание, няма и интелигентност, няма и граници. Бог е без пространство, но съдържа пространството в Себе Си. Той е без съзнание, но съдържа съзнанието в Себе Си, без интелигентност, но съдържа интелигентността в Себе Си. Сега, другата, положителната страна. Бог е безграничен. Духът, както ние Го схващаме, е ограничен. Първото ограничение на Бога е Духът. Когато Бог се ограничава, идва Духът. Първото изявление на ограниченото е вселената и космосът. Вие ще попитате защо Господ иска да създаде вселената. В Него има едно желание да види безграничното в граничното, отвън да го види. То е един велик закон у Него – чрез безграничното да види граничното. Безграничното съзнание, за него ние нямаме никакво понятие. Те са много отвлечени работи. А у нас има желание граничното да стане безгранично. Сега, условията, при които здравецът расте, са оскъдни. Аз го набрах от ония камъни. Там си изкарва прехраната и затуй има тази
към беседата >>
459.
Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота
,
МОК
, Витоша, 24.5.1922г.,
противоречието в живота или противоречието в живота на ученика. Изобщо всички ученици страдат от страх и съмнение – те заедно вървят. Задали ли сте си въпроса: „защо се боим“, от какво произтича страхът? За пример, давам ви известна тема да пишете или известен урок и след това във вас има страх, че този урок не може да го научите. От какво произтича този страх? И тъй, страхът е едно негативно качество на нисшия ум, на нисшия манас. Ако човек нищо не притежава, може ли да се плаши? Може ли да се страхува? Допуснете, че вие имате съзнание, но нямате никаква форма, която да владеете. Само се съзнавате като човек, мислите, но нямате абсолютно никаква форма. Може ли да се роди страхът във вас? И тъй, страхът е едно последствие в съзнанието, че човек може да изгуби това, което има, или може да не придобие това, което иска. Когато в съзнанието се яви, че може да изгуби това, което има, се заражда страхът. За пример, човек го е страх да не би да изгуби живота си. А когато мисли, че няма да спечели това, което иска, се заражда съмнението. Сега психологически, защо именно трябва да се зароди съмнението в душата му? Щом се зароди страхът, волята ви е слаба: страхът всякога показва слаба воля. То е в природата на живота. Страхът показва, че волята ви е слаба; вследствие на това се ражда страхът. Съмнението показва, че интелектът е слаб. Дават ви някоя работа, вие се съмнявате. Виждате, че вашият ум не е в състояние да извърши работата. Когато вашият ум е светъл и
към беседата >>
върху противоречията в Живота или противоречията в живота на ученика. Знакът V се взема като символ на противоречието. Изобщо всички ученици често се поддават на страх и съмнение, които обикновено вървят заедно. Задавали ли сте си въпроса защо се страхувате? От какво произтича страхът? Например давам ви да напишете известна тема или урок и след това у вас се явява страх, че не можете да изпълните тази работа - от какво произтича този страх? Страхът е едно негативно качество на низшия ум, на низшия манас. Ако човек не притежава нищо, може ли да се страхува? Допуснете, че вие имате само съзнание, но нямате физическа форма, с която да разполагате; значи вие се съзнавате като човек - мислите, разсъждавате, но нямате абсолютно никаква форма - в такъв случай може ли да се роди страхът у вас? И тъй, страхът е едно последствие в съзнанието, че човек може да изгуби това, което има, или може да не придобие онова, което иска. Когато в съзнанието на човека се яви мисълта, че ще загуби това, което иска, тогава се заражда страхът - например човек се страхува да не изгуби живота си. А когато мисли, че няма да спечели онова, което желае, тогава се явява съмнението. Сега, да се обясни психологически защо трябва да се зароди съмнението в душата на човека. Щом се яви страхът, волята ви е слаба - страхът всякога показва слаба воля, това е в естеството на човека. Съмнението показва, че интелектът ви е слаб. Например дават ви някаква работа и вие започвате да се съмнявате дали ще
към втори вариант >>
460.
Без Бога и без любов не може
,
ИБ
, Витоша, 25.5.1922г.,
че вие забравяте лесно. Когато сте натясно, обещавате, а когато сте нашироко - забравяте. (Но ние не искахме, защо тъй стана!) Щом се живее разумно, всички неприятни неща може да се избегнат. Човек трябва да бъде богат. Щом направи едно петно, веднага с много вода да го измие. (Нали, Учителю, вие ще забравите погрешката ни?) Щом вие забравите погрешението, и аз ще го забравя. Тази сутрин, като изгряваше слънцето, беше облачно, небето не беше добре. Природата всякога говори, когато има да стане някое нещастие, епидемия, природата дава признаци за тия неща. Павел казва: "Близост има горе на небето, пък на земята близост няма." Близостта е нещо духовно, то не е материално. Ако беше материално, светът би бил щастлив, а той не е. Така един ден ще напуснем земята, за да ни отлекне, нали? Докато има хора да се спасяват, хубаво, пък като няма, защо да стоим тук? Човек трябва да живее с надежда, да гледа добрата страна на живота, да си довърши работата, да си замине, да няма какво да го спъва - да скъса всичките нишки. Някои души, които са нараснали, изведнъж приемат Словото, а други не. Не може с насилие. Ученик да бъдеш, то е много нещо. Да влезеш в Царството Божие като зрител, то е друго нещо. Всичкото само от човека зависи. Ако пожелаем, може. (Ние желаем, защо не става?) Защото аз не искам да изнасилвам себе си - ако искате да разберете закона. Опитността е едно незаменимо благо. Човек трябва не само да е опитал, но трябва и да е преживял. Хората имат
към беседата >>
461.
По пътя / Правият път
,
ООК
, Витоша, 26.5.1922г.,
аз не искам да ви съдя. Туй е за приложение закона на Любовта. Ако може да го приложите, добре, а ако се съдите един друг, вие не можете да имате любов. В едно събрание един не може да бъде виноват, а всинца: или всички са праведни, или всички са грешни. Ако се даде наказание, всички ще бъдете наказани, а ако е благословение, пак за всинца ви ще бъде. Та, от вас искам да приложите Божия закон на Любовта. Вие да си го приложите, не аз да ви го налагам, защото, ако аз приложа закона, то не е любов, а насилие! Аз ви казах, че ако след свършването на моята беседа, ще търсите кой е виноват, няма да държа беседа. Уреждайте тия работи по братски, приложете великия закон на Любовта. И да се създаде една организация, този закон няма да бъде съвършен. Как може да се приложи този закон? Вие още не можете да разберете. Не огорчавайте Божия Дух. Това, което се върши, не е против мен, а против Бога. Кой ще ви говори тогава? Може ли да се избере една комисия, която да следи за реда? Може да отредите 7 души, вие сте в състояние да го направите това. Ще се подчинявате, ще турите великия закон на Любовта в основата. Разбирате ли? Туй правило ще го турите! Ако не турите това правило, законът не може да работи и вие ще имате същите закони, каквито светът, държавата и църквата ги имат, и тогава нищо не става. Аз ще засегна ред елементи на Любовта в нейното ново проявление. Едно е само да се говори за Любовта, а друго е да се изпитва. Там е всичката работа сега. Когато един
към беседата >>
от учениците: да приложат помежду си Любовта. Така те ще разберат, че страданията на едного са страдания на всички; и благата на едного са общи за всички. Ако не мислят по този начин, те се натъкват на мъчнотии и противоречия, които не могат да разрешат. Всяка неразрешена задача огорчава Духа. Не е позволено на човека да огорчава Божия Дух. Приложете Любовта, за да не изпадате в ограничения, каквито светът налага. Това трябва да направите доброволно, а не с насилие. Ако не приложите Любовта, а само говорите за нея, нищо няма да постигнете. Много време трябва да работи човек с Любовта, докато престане да греши. Щом стане велик майстор, той вече не греши. На великия музикант не се позволява да прави погрешки. Вземе ли един фалшив тон, веднага трябва да го изправи. Животът е музика. Следователно, който е научил живота като изкуство, не му се позволява да греши, т.е. да взима фалшиви тонове. Истински музикант може да бъде само онзи, който има Любов. Ако искате да станете добри музиканти, има един метод за това: да живеете според закона на Любовта. Няма човек на земята, който не желае да живее добре, хармонично, да бъде щастлив. Като ученици на великия живот, надпреваряйте се да правите отстъпки на ближните си, да прощавате, да проявявате взаимна почит и уважение. Това са първите условия за прилагане на Любовта. Дом, общество или народ, в които присъства Любовта, имат благоприятни условия за развитие. Те създават мека, приятна атмосфера около себе си, която помага за
към втори вариант >>
462.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 28.5.1922г.,
е първото ограничение на разумния живот. За да се изяви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и на неговото движение. Под думите „движение“ и „стремеж“ подразбирам две различни идеи: стремежът – това е вътрешен разумен подтик, а движението – това е физическата страна на нещата. Христос казва: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“, значи обуславя: вечният живот почива върху тази заповед. Когато някой изобретател започне своето изобретение, той най-първо установява принципа, т.е. като намери принципа, върху който има да работи, той търси онзи закон, чрез който този принцип може да се изяви, и след като намери закона, той има вяра в себе си, че принципът ще работи. Следователно същото е и с всички онези, които търсят Бога: Бог е велик принцип, Той е нещо повече от принцип, и ние трябва да познаваме Неговия закон. Ние, за пример, някой път говорим за Бога така несвързано, неразбрано, ние Го уподобяваме на светлина, на разум, това-онова. Бог не е нито светлина, нито разум, той не е нищо: ние не можем да го определим. Ако един критик може да определи художника от неговата картина, ще бъде смешно, понеже художникът ще нацапа с маслени бои картината си и в този идеал, който той е нарисувал, може ли да мисли, че той е в боите? Не. Тия бои и цветове са само сенки, които изразяват реалността, която сама по себе си е неизразима. Когато пиша думата „любов“, любовта вътре в думата ли се съдържа? – Ни
към беседата >>
463.
Изворите
,
ИБ
, София, 30.5.1922г.,
да мислите, следователно и да намирате връзката. Мисленето не е нищо друго освен два конеца, които са скъсани - да ги свържете, да направите един цял. Там - в днешното упражнение - определяте, че умът е сбор от мисли. Мислите ли образуват ума или умът създава мисли? Как мислите вие? (Обаждат се едни: Мислите създават ума. Други: Умът създава мисли.) Умът се проявява чрез мисълта. Мисълта е проява на ума. Значи именно растенията виреят около изворите, намират значи изобилни условия за живот там. Но от своя страна каква услуга растенията оказват на изворите? Оказват ли някаква услуга? (Обаждат се: Задържат влагата и валежите.) Корените са като смукала, които изтеглят водата отдолу нагоре. Правили ли сте наблюдение, кои извори са по-хубави? Южните, северните, западните или източните? (Обаждат се: Южните.) Южните - понеже тия склонове, които са обърнати на юг, приемат по-големи части от слънчевата светлина, която прониква между пластовете. Следователно на тях слънчевата светлина оказва едно благотворно влияние. Хубави са изворите, които възприемат лъчите на източното и западното слънце. Северните извори са по-студени и не са толкова здравословни. Вие, като пишете сега за ветровете, опишете и връзката, която съществува между изворите и вятъра. На вас ще ви дам едно упражнение. Ще го правите по два пъти на ден, сутрин и вечер при лягане, по 6 пъти, и ще забележите каква промяна става; ако придобиете някое настроение, ще ми съобщите. Аз няма да ви кажа. Да видим каква е
към беседата >>
464.
Връзки на знанието
,
МОК
, София, 31.5.1922г.,
сте я развили, но само по форма сте я развили, но не и по съдържание. Туй, за което писахте сега опитали ли сте го? Вие ще се стремите да разсъждавате по закона на природата. А този начин на разсъждаване, той е инволюционен начин. Сега може аз да ви запитам: защо сте гладни или защо трябва да ядете? Вие ще отговорите: гладни сме. Добре. Сега според вашата теория, казвате: онзи, който люби, дава. Но, онзи, който яде, какво дава? Той е, който люби; той, освен че нищо не дава, но всичко изяда. Тогава, според вашето разбиране, вие казвате: който люби – дава. Онзи, който люби, всичко взема. И който те люби, той те обсеби. Господарят като обича слугата си, обсеби го, та не му дава възможност да се прояви. Ти, като обичаш коня си, не му даваш свобода. Какво дава обичта? – Нищо не дава. Следователно, основата на вашето разсъждение не е права. Приложете вашата теория в практическия живот да видим какви резултати ще има. Ще влезете непременно в противоречие със себе си. Аз да ви дам един малък опит. Сега онзи, който иска да го обичат, казвате вие, трябва да вземе. Обратното, онзи, когото обичате, той всичко взема. Аз ще ви приведа сега един пример. Вземете един кръчмар, който обича онзи, който пие вино. Кръчмаринът обича пияницата. Кръчмаринът го обича, извади винце от бъчвата, даде му, „изпий го“, казва и все му дава. Пияницата все се пълни, ама и този кръчмарин и той се пълни. Но туй, което вземе пияницата от кръчмаря, нищо не остане от него. А кръчмаринът вземе му
към беседата >>
темата добре, но само по форма, а не по съдържание и смисъл. Опитали ли сте това, което сте писали? Начинът, по който сте разсъждавали при написване на темата, е инволюционен; за да се освободите от този начин, вие трябва да спрете вниманието си върху Природата и оттам да извадите отговор на зададените въпроси. Според вашите разсъждения, вие казвате: „Който люби, той дава"; питам: който яде, дава ли нещо? Не само че нищо не дава, но той взема отгоре. Отговорете тогава на въпроса: Защо трябва да яде човек. Значи който люби, той всичко дава; когото любят, той всичко взема. При това който люби някого, той същевременно го обсебва. Ако господарят люби слугата си, той го обсебва и не му дава възможност да се прояви. Когато обичате коня си, вие не му давате свобода. Тогава какво дава Обичта - нищо не дава. Както виждате, основата на вашите разсъждения не е права; приложете тия разсъждения в практическия живот, за да видите техните резултати. Щом речете да ги приложите в живота си, ще се натъкнете на ред противоречия. Според вас когото обичат, той само взема; който обича пък, той всичко дава. За изяснение на въпросите за Обичта, за Любовта ще приведа следния пример. Когато млад човек влезе в кръчма, кръчмарят веднага го обиква. Как изразява любовта си - като му дава вино да пие: кръчмарят налива една след друга чашите, а младият момък пие, постоянно взема. Младият човек се пълни, но и кръчмарят се пълни, с една разлика само: от това, което пияницата взема, нищо не
към втори вариант >>
465.
Актьори и работници (Да слезе Христос, да ви обясни)
,
ИБ
,
БС
, В.Търново, 2.6.1922г.,
страни: едната страна, това е животът на актьора, а другата - това е животът на работника. Актьорът работи вечерно време, а работникът - денем. Следователно резултатите не могат да бъдат едни и същи, понеже животът се развива при различни условия. Вечерта няма тази светлина за актьора, а работникът, който работи денем, има условия за един правилен живот. И тъй, аз ви различавам на два класа: актьори и работници. От актьори в тази школа нямаме нужда. Бялото Братство изключва живота на актьора, а приемаме работници. Аз считам вас, жените, работници на Божествената нива, а някои от вас искат да играят ролята на актьори. Вие още не знаете какво значи Божествена правда. В тази школа колкото е строг законът за работника, толкова е строг и законът за актьора. Сега, като работници аз ще ви запитам: Изпълнихте ли задълженията си за своята работа?Аз искам от вас, жените, да прегледате работата си - нивите си, градините си, извора, къщата си, измазана ли е, говедата си, овцете си, домовете ви изчистени ли са? В какво положение се намират тия ваши сътрудници? Понеже сте работници, трябва да знаете това. Мнозина от вас, женените, искате по-големи привилегии, а по-малко задължения. Искате да се отлагат падежите на вашите задължения. Но в Божествената книга отлагането на падежите е изключено. То става само по благодат. Трябва да се търпи и да се чака да дойде някое по-голямо същество, да ви помогне. Не мислете, че даром ще ви се даде. Вие минавате за женени и затова ще
към беседата >>
466.
Изгрев и залез / Изгрев и залез
,
ООК
, София, 2.6.1922г.,
че ние тази вечер не се намираме на някоя трапеза за угощение, т.е. не съм ви повикал на угощение. Не е време за угощение, не е време нито съвети да ви давам, нито наставления, а е време за учение. Следователно, ще ме слушате с умовете си, ще чувствувате със сърцата си и ще прилагате с волята си. Методите на една окултна школа се различават от всички ония методи, които съвременното училище въобще употребява. Разните възгледи, които ние имаме за живота, зависят от средата, в която се намираме. Ако вие се намирате 10–15 метра под морското равнище и от там разглеждате света, какви ще бъдат вашите възгледи за него? Ако се спуснете на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 2000 м. какви ще бъдат вашите понятия? Следователно, пречупването на светлината ще бъде различно. Сега, обратният процес: ако вие се качите над морското равнище и се повдигате във въздуха отгоре на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 10 000 м., какъв ще бъде вашият възглед за света? Не на 10 000 м., а на 10 000 км? И ако застанем на земята, тя е равнодействуваща сила; значи, понятията ви за света от дъното на океана и тия от най-високото въздушно пространство ще бъдат от два противоположни полюса на разбиране: Изгрев и залез. Изгрев, това е горе във въздуха, а залез, това е долу, в дъното на океана. Но само, че тази аналогия, която сега прокарвам, не е правилна във всичките си допирни точки, защото, туй, което за нас е залез, за други е изгрев, и туй, което за нас е изгрев, за други е залез. Следователно,
към беседата >>
се събрали не за угощение, а за работа. Не е време за угощение, нито за съвети и наставления, но за работа. Ако сте дошли да учите, ще отворите умовете си, за да възприемате, сърцата си – да чувствате и волята си – да прилагате. Тук ще изучавате методите на Божествената школа, които се различават коренно от методите на сегашните училища. Същевременно вие ще измените и възгледите си за живота. Засега възгледите на хората се определят от средата, в която те живеят. Например, колкото по-надолу слиза човек от морското равнище, толкова повече се изменят възгледите му. Много естествено, средата става по-гъста, а пречупването на светлината – по-голяма. Човек вижда нещата под особен ъгъл. Колкото по-високо се качва над морското равнище, толкова по-големи промени стават в неговите възгледи – мирогледът му се разширява. И най-после, ако човек застане на морското равнище като равнодействаща сила, възгледите му ще бъдат съвършено други, различни от първите два. Значи възгледите, които носите от дълбочина, равна на океанското дъно, както и тези, които имате от височина, еднаква на дълбочината на океана, са диаметрално противоположни. Те представляват възгледи, които идат от полюсите на живота, каквито са понятията за изгрев и залез. Изгревът подразбира най-високата точка в пространството, залезът – най-ниската точка на дъното на океана. Изгрев и залез са понятия, които са различни за различните хора. Изгревът за едного е залез за друг някой; и обратно, залезът за едного е
към втори вариант >>
467.
Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!
,
НБ
, София, 4.6.1922г.,
са силните хора на земята, които управляват. И сега трябва да се говори на силните, а не на слабите, на богатите, а не на сиромасите; на учените, а не на невежите; на добрите, а не на лошите. Всяко учение трябва да бъде строго оформено в себе си с математическа точност, оформено в съзнанието ни, а не вън, не по форма. Мога да ви изкажа едно знание в поетическа форма или в проза, това не е знание, оформено вътре в съзнанието ви. И следователно целият спор, който в съвременната култура съществува, е по отношение на външното оформяне на знанието. Във външното оформяне има всякога спор – кой е на правата страна, – а във вътрешното оформяне няма абсолютно никакъв спор. На двама цигулари, които са завършили своето изкуство, оформили са своето знание, дайте каквото и да е музикално произведение, като вземат цигулката, могат да го изпълнят – няма никакъв спор. Но цигулките им трябва да бъдат еднакво нагласени, и те еднакво да са следвали, еднакво знание да са придобили, еднакви правила. Обаче ако един цигулар, един български гайдарджия вземе да изпълни това музикално съчинение, как мислите, че ще го изпълни? Клавишите, тъй да кажем, на българската гайда липсват, на пискулника липсват известни дупчици, с които може да се създадат тия тонове. Даже в едно модерно пиано липсват много клавиши и на съвременния орган липсват, и той има много недостатъци. Пианото не може да вземе една четвърт тон, една втора взема, но една осма не може да вземе, а една шестнайсетина никак. А
към беседата >>
468.
Мисъл, чувство и действие
,
МОК
, София, 7.6.1922г.,
е образ на една Божествена идея. Животът на човека започва с неговата мисъл. Щом мисли, той съзнава, че живее. Всяка мисъл, за да бъде жива, трябва да бъде придружена с чувство. Този израз се нарича слизане на мисълта в реалния свят, в света на формите. Всяко чувство, за да бъде положително, трябва да бъде придружено с волево действие. Действие ние наричаме крайния предел, до който духът достига, крайния предел на духа в неговото прояление в даден момент. И тъй, действията показват спирките, станциите на духа, там дето той се спира да работи. Значи, мисълта е първата спирка, станция, чувствата – втората, действията – третата станция на духа. Следователно, този път е хармоничен, освен ако не се намесят посторонни влияния в мисълта, чувствата и действията ви. Аз бих ви задал един въпрос: как мислите, ясновидците как виждат човешката мисъл? Как говорят там? /Отг. – „Във форма и краски.“/ /На една сестра стана лошо./ Сега туй е един опит за вас. Вас ви се виждат тия неща анормални. Всички дисхармонични мисли, чувства и действия са анормалности. Целият ви живот не седи ли от такива анормалности? Представете си, че вие имате едно хармонично състояние в себе си, внезапно вашите чувства се изменяват, настроението ви съвсем се измени, прекъсвате връзката на хармонията. Представете си, че в такова състояние се явявате пред по-интелигентни същества, как бихте изглеждали пред тях? Всякога, когато застъпите два принципа в човешката мисъл, ражда се раздвоение в
към беседата >>
е образ на Божествена идея. Човешкият живот започва с мисълта; щом мисли, човек съзнава, че живее. За да бъде жива, мисълта трябва да се придружава с чувство - това подразбира слизане на мисълта в реалния свят, в света на формите; за да бъде положително, чувството трябва да бъде придружено с волево действие; под думата действие пък разбираме крайния предел, до който Духът достига при всяка своя проява. Значи мислите, чувствата и действията показват спирките, станциите на Духа; мисълта е първата станция, чувството е втората станция, а действието е третата станция на Духа. Пътят, по който Духът върви, е хармоничен, но при условие да не се явяват никакви странични влияния, било в мисълта, в чувствата или в действията. Ясновидецът как вижда мислите, чувствата и действията? - В известни форми и цветове. Често хората заболяват, губят съзнание и т.н.; това ви се вижда анормално. Наистина, тия неща са анормални, но те се дължат на дисхармонични мисли, чувства и действия. Животът на съвременните хора е пълен с такива анормал- ности. Седи някой и размишлява; мисълта му е ясна, чувствата - тихи, спокойни и той казва за себе си, че е в пълна хармония. Изведнъж човекът помисли или почувства нещо, което е в разрез с първата му мисъл и с първото му чувство, и в него настава голяма дисхармония; той изгубва предишното си състояние и започва да скърби. Като го видят Напредналите същества от Невидимия свят, какво ще кажат за него? Следователно, когато в мисълта на човека
към втори вариант >>
469.
Окултна хигиена / Природна хигиена
,
ООК
, София, 8.6.1922г.,
запознати с думата „хигиена“. Тя е наука, която учи за здравословното състояние на организма. Сега, с думата „окултна хигиена“ ние разширяваме думата хигиена, тя става по-обширна, отколкото се взима в обикновена смисъл. Когато говорим за един обикновен ученик и един окултен, разликата между тях се определя по степента на тяхното съзнание. За пример, вие можете да изучавате обикновената хигиена – за здравословното състояние на тялото, обаче ще достигнете 120 г. и най-после ще изгубите нишката на своето тяло и ще трябва да се опростите с него. Значи, тази хигиена, обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 год., а окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъг период. Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човешкия ум и на човешките чувства. Умът може да заболее тъй, както заболява тялото. Умът може да заболее, сърцето може да заболее, и човешката воля, и тя може да заболее. Единственото нещо у човека, което не заболява, то е само неговият Дух. Духът в туй отношение, когато дойдат болести, в него се явяват енергии да изправи повредите. Душата страда, умът се побърква, чувствата излизат из релсите навън, волята се парализира и човек на земята става инвалид. Сега, аз забелязвам в класа, че вие не вървите по един правилен път на разбиране. Сега, да допуснем, че вие сте един авиатор, хвръкнете в пространството, трябва да държите кормилото и зависи от вашето равновесие, как ще дирижирате този апарат, как ще
към беседата >>
запознати съ думата хигиена. Тя е наука, която учи за здравословното състояние на организма. Сега, съ думата „окултна хигиена“ ние разширяваме думата хигиена, тя става по-обширна, отколкото се взима въ обикновена смисъль. Когато говоримъ за единъ обикновенъ ученикъ и единъ окултен, разликата между тѣхъ се опрѣдѣля по степеньта на тѣхното съзнание. За примѣръ, вие можете да изучавате обикновената хигиена – за здравословното състояние на тѣлото, обаче ще достигнете 120 г. и най-послѣ ще изгубите нишката на своето тѣло и ще трѣбва да се опростите съ него. Значи, тази хигиена, обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 год., а окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъгъ периодъ. Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човѣшкия умъ и на човѣшкитѣ чувства. Умѫтъ може да заболѣе тъй, както заболѣва тялото. Умътъ може да заболѣе, сърцето може да заболѣе, и човешката воля, и тя може да заболѣе. Единственото нѣщо у човѣка, което не заболѣва, то е само неговия Духъ. Духътъ въ туй отношение, когато дойдатъ болести, въ него се явяватъ енергии да изправи поврѣдитѣ. Душата страда, умътъ се побърква, чувствата излизатъ изъ релсите навънъ, волята се парализира и човѣкъ на земята става инвалидъ. Сега, азъ забѣлѣзвамъ въ класа, че вие не вървите по единъ правиленъ пѫть на разбирание. Сега, да допуснемъ, че вие сте единъ авиаторъ, хвръкнете в пространството, трѣбва да държите кормилото и зависи от вашето равновѣсие,
към втори вариант >>
470.
Както е Он чист
,
НБ
, Витоша, 11.6.1922г.,
говоря върху положителната страна на живота. Ще вляза малко по-обективно, без много философия, т.е. няма да говоря много отвлечено, но близко до самите факти. „И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист.“ Всеки, който има надежда, на кого? – На Христа. Надеждата, казвам, подразбира физическия свят, Божественото, ограничено, проявено тъй, както ние го разбираме. Когато вие искате да изкажете вашите чувства на някой ваш приятел, и ако той е сляп, как ще му изкажете чувствата си? За да ги изразите, ще го стиснете с ръцете си и колкото повече го стискате, толкова повече ще ви разбере. Може ръцете ви да са топлички или студени, тогава онзи, когото стискате, ще получи две идеи: ако ръцете ви са топли, ще си състави една идея, а ако ръцете ви са студени, друга. Сега нещата не само трябва да се създадат, но и да се поддържат. Животът трябва да се развива. Защото каква полза, ако вземете едно платно и само го свивате и развивате? В туй развитие има друг, по-дълбок смисъл. В какво трябва да се развива и очисти човек? Вземете в практическия живот: да кажем, че вие сте много интелигентен човек, но нямате самообладание. И влезе един малък трън в крака ви – ако вие ходите бос, – дето стъпите, не можете да гледате природата: щом стъпите с крака, този трън се налага и върху ума, и върху сърцето, и всичкото ви внимание е насочено в този трън. Някой ще каже: „Ще мине“. Ще минат ден, два, три или десет, и природата ще го изхвърли по един начин, но ще
към беседата >>
471.
Характерни черти
,
ИБ
, София, 13.6.1922г.,
задава някоя тема, ще изтъкнете нейните черти, които изпъкват - очебиещите черти. Сега, кои са характерните черти на вятъра? Най-важните черти?-Движенив. Второ, какво той извършва, туй, което всички забелязват? -Прохлада. Трето? - Разнася семената, улеснява дишането на растенията. После вятърът улеснява пречистването на атмосферата, образува дъждовете, пренася влагата, след това руши скалите, почвата. (Обаждат се от много страни: Изменя лицето на земята.) Това не е съществено, това изисква дълъг период от време, за да се докаже. Сега ще ви дам една тема за характерните черти и разлика между добрия и лошия човек - "Разлика между характерните черти на добрия и лошия човек." Ще опишете най-характерните черти, които изпъкват. За пример, по какво се отличава един добър човек? Първото качество е, че добрият човек ще те нахрани, като отидеш в дома му, а лошият ще те набие, той ще ти покаже веднага пътя. (Обаждат се: Отличителната черта на добрия човек е, че той е филантроп.) - Това са отвлечени качества. Добротата е сила, тя се проявява в разни качества. Така ще се научите да мислите правилно. По този начин вие ще въздействате на вашия ум. Можеш ли да опишеш един вълк, че той е благороден? Можеш ли да опишеш една овца, че тя е свирепа? Сега, темите последователно ще ви се задават. Ако аз не присъствам, през цялото лято ще имате по една малка тема. Не пишете много. Много не пишете, но го задръжте за себе си. Хамбарът ви трябва да бъде пълен, трябва да бъдете
към беседата >>
472.
Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика
,
МОК
, София, 14.6.1922г.,
ще взема в едно ограничено значение. Човек е ученик, докато се учи, докато е в училище. То е особено състояние на ума. Или в окултен смисъл казано: ученик си само докато си в контакт с Учителя или във връзка с Учителя си. Щом изгубиш връзката, ученичеството престава. За да бъдете в постоянен контакт, потребни са послушание и внимание. Защото законът е такъв. Послушание може да имаш само към висшето, към Божественото. Там се изисква абсолютно послушание. А по отношение на нисшето, то трябва да ни слуша, то трябва да има послушание и внимание към нас. Ученикът трябва да има абсолютно послушание към Учителя си и туй послушание трябва да произтича от неговото съзнание. Преди да е отишел при Учителя си той трябва да има послушание и трябва да го познава или, като отиде, да се старае да го познае. Той трябва да има всичките сили и способности и туй вътрешно чувствувание да познава Учителя си. Връзката между Учителя и ученика не е връзка мимолетна или връзка, която сега се образува, тя е връзка на хиляди години. После ученикът не трябва да се разколебава от несполуки, които може да го сполетят още в началото. Светът, в който Учителят живее, е абсолютен, не търпи никакво невежество. Тези сили, тази атмосфера, в която Учителят живее, е жива и всеки, който влезе там неподготвен и се опита да каже някоя измама, го очаква смърт, нищо повече. Сега когато казвам, че го очаква смърт, туй е тъй естествено, както когато извадите риба от нейното естествено състояние, от
към беседата >>
взема думата ученик в ограничен смисъл. Човек е ученик, докато учи, докато е в училище. Ученичеството е особено състояние на ума. В окултен смисъл на думата човек може да бъде ученик само докато е в контакт или връзка с Учителя си; щом изгуби или прекъсне тази връзка, той престава да бъде ученик. За да бъде в постоянен контакт, необходимо е послушание и внимание. Човек може да бъде послушен само към Висшето, към Божественото - тук се изисква абсолютно послушание; що се отнася до нисшето, то трябва да има послушание и внимание към висшето. Следователно ученикът трябва да има абсолютно послушание към Учителя си; това послушание трябва да произтича от неговото съзнание. Преди да е отишъл при Учителя си, ученикът трябва да има послушание към Него и да Го познава; ако не Го познава, да се старае да Го познае. Ученикът трябва да разполага с такива чувства и способности, с които може да познае Учителя си. Връзката между Учителя и ученика не е моментална - в даден момент образувана, нито пък е временна; тя е вечна и съществува от хиляди години насам. Ученикът не трябва да се разколебава от неуспехите, които може да срещне още в началото на своето ученичество. Светът, в който Учителят живее, е абсолютен и не търпи никакво невежество. Атмосферата, в която Учителят живее и се движи, е жива и който се опита неподготвен да влезе в нея, той сам се излага на смърт. Като казвам, че ученикът е изложен на смърт, имам предвид положението на рибата, която излиза от водата - когато
към втори вариант >>
473.
Мисъл и действие / Мисъл и действие
,
ООК
, София, 15.6.1922г.,
един общ клас, вие всинца не сте еднакво подготвени, не схващате предмета еднакво, имате разни разбирания. Онези, по-ненапредналите, ученици мислят, че са равни на онези, които знаят, и се заражда по някой път една малка дисхармония. Онези, които не са израснали, трябва да се учат. Тук не е место на развлечение, а ще мислите, тук учение трябва, тук се изисква сериозна мисъл. Като кажем, „сериозна мисъл“, не, не страх да няма, най-малко 5–10 минути на ден трябва да се спира ученикът да мисли. Може да мислите върху разни предмети. Някой път имате някоя болка, мислете, именно защо страдате, имате неприятности в живота си, мислете, защо имате тези неприятности. Причините защо и за какво. Тъй обективно да ги разрешите. Не да казвате: аз съм нещастен, обществото е такова, Господ такъв ме е направил. Това не е философия, това не е разрешаване. Тази философия е на птиците: и те разрешават по този начин. Птицата, като я опъне някой сокол, спре се при някое дърво и казва: „Тук е спасението“. Или някой лалугер кат види човек, скрива се в дупката. Ще ви кажа един пример: на нивата на един турчин се завъдили няколко хиляди лалугери. Казват му: „Ей, Хасан, нивата е изядена от лалугери.“ – Тъй ли? Отива той, задига пушката си, туря сачми, да се разправи с тях. Обаче, щом вдигнал пушката, всички се изправили на задните си крака, няколко хиляди лалугери. „Ха, значи вие ме признавате за господар – казал турчинът, – харизвам ви живота“, и свалил пушката, и те се върнали. Хасан
към беседата >>
път: „Влиянието на музиката в живота“. Сега в школата се приемат ученици от различни възрасти, с различна подготовка, поради което се явява известна дисхармония. Едни са по-напреднали, знаят повече; други са останали по-назад, но мислят, че знаят много. От всички се иска работа. Школата не е място за развлечение, но за работа и сериозна мисъл. За да развиете мисълта си, трябва всеки ден, поне по 5–10 минути, да размишлявате върху различни въпроси. Ако страдате от някаква болест, или имате известна мъчнотия, мислете върху тях, да намерите причината на страданията и мъчнотиите. Не е въпрос да търсите причините вън от себе си, в обществото, или в Господа, Който ви е създал. С това въпросите не се разрешават. Лесно е да хвърлите вината за своите нещастия и мъчнотии на другите. Това и животните правят. Като ги нападне някое същество, по-силно от тях, те се крият и си казват: „Лош е светът“. Защо е лош светът, защо ги нападат отвън, те не могат да си обяснят. Заякът бяга от хрътката, лалугерът – от човека и си мислят, че други са виновни за тяхното нещастие. В нивата на един турчин се явили много лалугери, които нападнали житото. Един съсед казал на турчина, че нивата му ще бъде изядена от лалугери. Като чул това, той взел пушката си, напълнил я със сачми и тръгнал към нивата си, с намерение да убие лалугерите. Като го видели, още отдалеч те застанали на задните си крака и се изправили пред него със страхопочитание, дано не ги убие. Щом видял тази картина,
към втори вариант >>
474.
Бележка на Савка Керемидчиева
,
ИБ
, София, 15.6.1922г.,
към материята е както причината към следствието. Причината може да е моментална, а следствието - продължително. Ефектът на причината се съди от целокупния резултат. Всяко следствие се обуславя от последици, или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен. Степента е израз на действието. Действието е израз на силите. Силите са израз на причината. Зад причината стои причинителят. Зад причинителя стои мислителят. Зад мислителя стои изворът на всичките неща. Изворът, това е Духът, водата - това е материята, причината - това е първият тласък, следствието - това са безкрайните тласъци на низходящите следствия - движения, а също и движения във възходяща
към беседата >>
475.
Ако пребъдете в Мене
,
НБ
, София, 18.6.1922г.,
„Защо трябва да се вземе стих от Писанието, за да се говори?“ То е безразлично: вземете някой политически оратор или говорител, и той ще вземе някой стих за благото на народа. За пример, може да говори върху намалението на данъците. Или някой друг говорител, може да вземе стих върху народното просвещение. Или някой лекар, ще вземе стих или някое изречение върху някоя болест, как се изследва тя. Някой техник ще вземе някой принцип за прилагане. Тъй щото всички хора все вземат по нещо, върху което трябва да говорят. Не мислете, че стихът съдържа туй, което говорителят говори. Не, то не се съдържа вътре в стиха. Аз ще ви попитам: Когато някоя жена изпреде всички нишки от една ока вълна, тия нишки вътре във вълната ли са? Принципиално – да, но тази жена може да изпреде повече или по-малко нишки, по-дебели или по-тънки, зависи от нейното изкуство, как ще опреде вълната. Понеже тия нишки тя може да ги направи както си иска, червенички, жълтички, питам: Тия краски вътре във вълната ли са? То са неща, които може после да се придадат. Сега някой иска да ни опонира, че всичко, което говорим от Писанието, трябва да се съдържа само в Писанието. Някой казва: „От Библията да се говори“. Как се прави попара? Баща ти я прави по един начин, а майката същата попара я прави по друг начин: ще се надроби хляб, ще се тури сол, ще се полее с топла вода – един кат хляб, един кат сирене, хляб, сирене и т.н. Дойде баща ти, по същия начин ще направи попарата, дойде майката, пак по същия
към беседата >>
476.
Един малък опит
,
ИБ
, София, 20.6.1922г.,
онзи, който не се сломява от нещастията, от страданията. Който може да устои на всички страдания, той е добър човек, а лош човек е онзи, който не може да устои на страданията. Който може да издържи неприятностите в живота, той е добър. Който може да приеме страданията на хората, той всякога може да ви приеме и в къщи, той може да бъде гостолюбив. Добър човек е този, който никога не се сломява от страданията, който устоява. Туй е в негативен смисъл. Добрият човек, където стъпи, трябва трева да поникне, а лошият, където стъпи, тревата изсъхва - това е разликата. Добрият и в пустинята като отиде, тя ще се превърне в градина, а лошият човек и в градина да отиде, тя ще изсъхне. Сега, направете един малък опит. Вземете цветята, които в скоро време никнат и цъфтят. Някой от вас да вземат малко карамфилче, теменужки и да ги посадите в една малка саксия, и да забележите как растат при вас. Ако виреят добре, вие сте добър, ако не - имате черти, които трябва да се изправят. Най-малко един месец или два месеца дръжте тая саксия и ако заминете - дайте наставление как да се грижат за цветето вашите близки. И когато ви питат, няма да разправяте. Тая малка саксийка ще изложите при най-хубава обстановка, ще си я поливате всяка сутрин. Един малък опит. Иде някой и иска да знае къде има вода в земята. Който разбира, ще вземе серива* вълна, ще изкопае малко, ще я зарови, ще я покрие с една паница и след това, ако е мокра, значи има вода, ако е суха, значи няма вода, ще търси на
към беседата >>
477.
Скъпоценните камъни
,
МОК
, София, 21.6.1922г.,
върху външната страна на скъпоценните камъни. Допуснете, че вие бихте яли без чувство на охота или апетит, без чувство на глад, какво щяхте да усещате. Ако тази храна я вземехте без да усещате? Значи главният стимул, импулс на храната е в чувствуванието на туй, което сдъвкаш, което възприемаш без да я чувствувате какъв резултат бихме имали? Почти никакъв резултат. Като говорим за скъпоценните камъни, подразбираме ума, понеже само един интелектуален човек може да говори за скъпоценните камъни и той може да прави разлика, само интелектуален, но високо интелектуален и благороден човек, само той, нали в окултния език може да се каже добродетелен човек, защото само умният човек може да бъде добродетелен. Аз бих желал върху тия дванайсеттях камъни да се спрете и да направите някой малък опит, отчасти. Много малък опит, микроскопически. Опитът седи в следующето. Може да излезе сполучлив или не, то е без разлика. Да допуснем, че вие имате неприятна мисъл, каквато и да е: тя може да е от чисто физически характер или сърдечен характер, умствен характер. Започнете по обратния път със скъпоценните камъни от долу на горе. И почнете да прекарвате всички тия скъпоценни камъни през ума си и да видите при кой камък тази неприятност ще изчезне от ума ви. Но същевременно свързвайте тия камъни с известни добродетели. Всеки един камък е свързан с известна добродетел, предизвикайте и нея в ума си, тогава, колкото знаете, ще си поправите мислите. Добродетелта не е в цвета. Нима
към беседата >>
тази тема вие сте се спрели повече на външната страна на скъпоценните камъни. Да разглеждате един въпрос само външно, то е все едно да приемете една храна в стомаха си без разположение към нея или без усещане за глад. Значи главният импулс, главният стимул при храненето се заключава в приятността, която човек изпитва при дъвченето, при възприемането на храната от стомаха; не се ли събуждат чувства на приятност, на разположение към дадена храна, човек няма желание да яде. Ако приема храна без разположение към нея, човек няма да има никакви резултати. Като говорим за скъпоценните камъни, ние подразбираме ума на човека, защото само интелигентният човек може да говори на тази тема; само високоинтелигентният, благородният и добродетелният човек могат да говорят за скъпоценните камъни и да правят разлика между един или друг скъпоценен камък. Бих желал да се спрете върху дванадесетте главни скъпоценни камъка и да направите един микроскопичен опит с тях. Опитът е следният: когато имате някаква неприятност, била тя от физически, от сърдечен или от умствен характер, започнете мислено да си представяте дванадесетте скъпоценни камъка в ума си; започнете от най-простия и отивайте постепенно към най-хубавия и скъпия от тях и следете при кой камък неприятността ви ще изчезне. Като прекарвате тия камъни през ума си, същевременно ги свързвайте с добродетелите, които всеки от тях изразява; при това положение всеки камък може да въздейства благоприятно върху човека и да смени
към втори вариант >>
478.
Влиянието на музиката / Влияние на музиката
,
ООК
, София, 22.6.1922г.,
попитат: Кой свят засяга музиката, или от кой свят произхожда музиката какво ще отговорите? – От умствения свят, т.е. само един интелигентен човек може да пее. Следователно, музика и човешката интелигентност вървят заедно. Защото правилната мисъл, това е музика. Сега аз ще ви дам един малък музикален опит. Един музикален опит. Разбира се, онези от вас, които не знаят да пеят, трябва да правят усилие. Най-първо заучете гамата, 7-тях тона и от тях естественият тон, от който започва гамата. Може да вземете естествения тон на органа или на пияното. Някои пияна започват по-високо или по-низко с 1⁄2 тон. Заучете тоновете на гамата без повишение и без понижение, естествено, всички тук заучете do, re, mi…do, si, напред и назад. Когато имате добро разположение изпейте тоновете. После, щом се измени вашето разположение пак ги изпейте и забележете каква е разликата. Запример, гневен сте, изпейте do, re…do, si и назад, и вижте какви съпротивления ще срещнете. Наблюдавайте психически, разлика правете в пеенето. Някой път имате дисхармонично настроение, вижте на кои тонове, каква дисхармония се явява; някой път може да имате някой вътрешен страх, пак изпейте гамата напред и назад, забележете при кои тонове не върви добре, ще правите психически наблюдения. Правете тия опити и психически ще почнете да отличавате къде куцате. Запример, някои музиканти, слушал съм, взимат по-високо re-то, не може да взимат правилно, в пеенето не може да го взимат правилно. Защо? Защото са
към беседата >>
излиза музиката? – От умствения. Защо? – Защото само интелигентният човек може да пее и да свири. Значи между музиката и интелекта има известна връзка. Те вървят успоредно. Правата мисъл не е нищо друго, освен музика. Задача: Заучете основната гама – до възходяща и низходяща степен, и когато имате добро разположение, пейте. Които не могат да пеят, трябва да правят усилия, все ще постигнат нещо. Ще се ръководите от пианото или от органа, да започвате от естествения тон, а не произволно. Ако не сте разположени, разгневени сте, пак пейте гамата и наблюдавайте как ще се отрази върху психиката ви. Ако сте гневен или изпитвате някакъв страх, пейте гамата нагоре и надолу и наблюдавайте в кои тонове се явява дисхармония. Ще забележите, че всяко отрицателно състояние се отразява дисхармонично върху специфичен тон. Като правите тези наблюдения, ще разберете къде е слабото ви място и ще можете сами да си въздействате. – Как? – Пак чрез музиката. Като пеете известно време, вие ще се тонирате. Някои музиканти не взимат правилно тона „ре“. – Защо? – Те са крайно активни. Други не взимат правилно тона „до“, трети – „си“, или други някои тонове. Истински певец или музикант е този, който всякога взима тоновете правилно. Най-малката дисхармония в пеeнето или свиренето показва, че певецът или музикантът не спазва разумните, природни отношения между тоновете. Когато говорим за музиката, ние я разглеждаме в широк смисъл, не само като пeене или свирене. В такъв случай и говорът е
към втори вариант >>
479.
Гладуват и жадуват
,
НБ
, София, 25.6.1922г.,
стиха са: „Които жадуват и гладуват“. Това са силни думи, които изразяват силно желание. Защото само оня, който е гладен или жаден, разбира какво нещо е глад и жажда. Следователно Христос употребява тия две думи, които имат смисъл, а не са двусмислени. Значи, за да разбере човек Правдата, трябва да гладува и жадува, трябва да е гладен и жаден, тъй като хлябът може да се оцени само от гладния и водата от жадния. Да се оцени, т.е. да се използва. Сега може да се направят много разсъждения, да се отвличаме какво нещо е Правда, какво нещо е глад, обаче ние ще вземем в прям смисъл, тъй като гладът го чувстваме всеки ден. „Блажени – казва Христос, – които гладуват и жадуват“, за какво? – За Правдата. Виждали ли сте вие тия лястовички, които цял ден слизат и се качват, какво хубаво упражнение правят из въздуха? И всичко туй е обосновано на онзи вътрешен глад. Този глад прави всички тия извивания. Кажете: Какво кара онази птичка да се разхожда? То е гладът, който я заставя да се разхожда, това е една необходимост. Мнозина културни хора имат едно криво понятие за развиването на човешката душа. Всички хора търсят лесния път. Даже преди войната бяха дошли до мисълта, че един ден химията ще измисли такива малки пилюпчета, та без много работа, без оране, да се хранят хората. Такива пилюлчета няма и не може да има. Може, но кога? Когато хората достигнат състоянието на ангелите. Изисква се за това една възвишена култура, а не при сегашната култура. Сега Христос засяга един
към беседата >>
480.
Кое е полезно и кое не е
,
ИБ
, София, 27.6.1922г.,
един предмет, ще се опирате конкретно върху реалните черти на предмета. Питам ви сега: Цветята усещат ли като човека болките? Това е предположение; вие не сте преживели, вие си представяте. Ще ви приведа една аналогия. Когато един художник изрисува едно цвете върху канавата, туй цвете радва ли се? - Не, художникът се радва. Цветята, това са най-невежите същества. По-невежи от тях няма. Когато цветята се късат, окултната наука приема, че те не усещат болка, защото утре ще увехнат. Някои цветя за вас са неприятни. Мислете конкретно, вярно, да схващате отношенията, които съществуват в природата, туй, което въображението може да развие. Ще мислите кое е полезно и кое не е. За пример, вие ако минете покрай една градина, във въображението си може да помислите, че тези цветя са за вас, обаче това нищо няма да ви помогне на физическото поле, защото вие не може да се ползвате. Окултно ще разбирате, че те сега образуват своето тяло на физическото поле; нямат никакво съзнание и благодарение на това те издържат своите страдания. Сега започват да образуват жизненото си тяло, етерното си тяло. Астрално тяло имат животните. Те живеят колективно в духовния свят, а на земята нямат живот. Може да се каже, че те приготовляват материал за бъдещите си тела. Всичко това е приготовление, да образуват оная форма, в която духът ще може да се пресели и да живее. Сега, поетът отива в една крайност, естественикът описва тъй реално, че отива в друга крайност. Та ще съберете
към беседата >>
481.
Прояви на съзнанието
,
МОК
, София, 28.6.1922г.,
ви кажа, ще ви предупредя, започнете конкретно с най-реалната черта. Най-силната черта, която изпъква най-първо, първа се проявява. Туй, което се проявява най-после, то е най-слабо. Най-хубавото грозде се появява първоначално на лозето, а пък ягоридата най-късно се явява, и е недозряла. Та, когато говорите за добродетелта, същия закон ще спазвате. Туй, което най-първо се появява в душата, то е най-силно. Най-първо опишете реалното, туй, което изпъква, след туй отивайте към отвлеченото. Сега, пазете се от следующия метод, който е вреден. Има изобретатели, които искат да заинтересуват, да заставят своите слушатели да признаят какви блага принася тяхното изобретение. И почва: то като влезе в света, такива преобразования ще направи....Но те още изобретението го нямат на лице. Няма какво да препоръчват такова едно изобретение. Всяка една добродетел си е на местото, когато се прояви. Тогава коя е най-силната черта на водата? Коя е най-силната черта на огъня? – Стопля ви /Обаждат се – горенето/. Горенето е друго. За нас – стопля ни, това е първото. Коя е най-силната черта на Любовта? Сега вие се намирате в следующето противоречие. Вземете човешкия език. Той има няколко служби: най-първата служба е да прекарва храната в стомаха, помага и на водата да слезе в стомаха. Втората служба е вкусването. Третата служба е говоренето. Сега, когато дойдем да кажем коя е най-силната черта на езика, ще се намерим в противоречие. Три служби има той, но коя е дадена най-първо? Гълтането е
към беседата >>
тази тема, имайте предвид онази черта на светлината, която изпъква първа; всяка друга черта, която се явява след първата, е по-слаба. Забележете - когато отивате на някое лозе, първите гроздове, които са най-узрели, най-сладки, говорят за силата на самата лоза; лоза, на която намирате само ягорида, кисело, неузря- ло грозде, е слаба - тя няма условия в себе си да развива своите плодове. Значи всяко нещо, което се проявява първо, и то в завършена, развита форма, е най-силно; щом се яви последно, в незавършена форма, то е най-слабо. Същия закон ще спазвате и по отношение на добродетелите - всяко нещо, което се явява първо в душата на човека, е най-силно; всяко нещо, което се явява последно в душата му, е най-слабо. И затова, като развивате някакъв въпрос, първо спрете вниманието си върху реалната страна на въпроса, която изпъква на първо място, а после върху отвлечената, която е най-слабата му страна. Сега, като още млади, вие трябва да се пазите да не се натъквате на известни примамки в живота, които могат да ви спънат. Има примамки в света, подобни на ония, които изобретателите поставят на хората - като искат да ги заинтересуват със своите изобретения, те започват да им говорят: „Знаете ли каква полза допринасят нашите изобретения? Като се приложат в живота, те ще направят големи преобразувания, те ще помогнат на културата и т.н.". Изобретението го няма налице, а те говорят за него; казвам: как може да се препоръчва едно изобретение, което още не е родено?
към втори вариант >>
482.
Мечешкият капан! / Мечешкият капан
,
ООК
, София, 29.6.1922г.,
появило на земята? Само за житното зърно кога се е появило и при какви условия. Има ли го в диво състояние или не? Трябва да помислите малко, има ли го в диво състояние? (– Няма го). Защо го няма? Ще пишете идейно, няма да се разстилате да говорите за второстепенни неща. Само с идеи, всичко, което кажете да бъде изказано идейно, образно, пък после върху подробностите. Научете се да говорите отривисто. Окултният ученик трябва да говори: гладен съм. А не – твърде съм гладен, много съм гладен. – Гладен съм, жаден съм, ходи ми се на разходка. А туй – много ми се ходи, твърде ми се ходи, ще ми бъде приятно… това е за хората, които имат време, които могат да разполагат с изобилно време. После, когато ви се зададе някоя тема от окултно гледище ще характеризирате най-отличителната черта. Запример, за хляба, коя е най-отличителната черта? За водата, коя е отличителната черта? За светлината, коя е отличителната черта? На Любовта, коя е отличителната черта? На Мъдростта коя е отличителната черта? Вие може да кажете много работи, но отличителната черта е само тази, която се проявява най-първо от всички, която изпъква, тя е отличителна. Отличителната черта е първата, която се проявява. Ако кажа: Коя беше отличителната черта на света? Когато рече Бог: „Да бъде земята и небето“, какво казва Бог после? – Създаде светлината, значи видимият свят. Отличителната черта на видимият свят, това е светлината. Следователно, коя е отличителната черта на светлината? – Разкрива света. Коя е
към беседата >>
път: „Произходът на житното зърно“. Ще мислите върху произхода на житното зърно, кога и как се е явило. Може ли житото да расте в диво състояние? Мислете върху житото, но идейно, без подробности. Те са второстепенни неща. Всяка работа трябва първо да се представи в общи черти, а после в подробности. Ученикът трябва да говори и да пише кратко и ясно. Ако е гладен или жаден, ще каже точно и определено: „Гладен съм“, „Жаден съм“, „Искам да се разходя“ и т.н. Казва ли, че е много гладен, че умира от жажда, че му е приятно да се разхожда, той не е ученик. Така говорят само онези хора, които разполагат с време; те са свободни, не знаят какво да правят, затова се изказват с много думи. Когато пишете темите си, няма да философствате много, но ще изнесете отличителните черти. Например, ако трябва да пишете за водата, за хляба, за светлината, за Любовта, Мъдростта и Истината, ще опишете отличителните им черти, т.е. тези, които изпъкват на първо място. Коя е отличителната черта на светлината? Каза Бог: „Да бъде светлина!“ – и стана светлина. Със създаването на светлината се откри видимият свят за човека. Значи светлината разкрива света. Това е първото ѝ отличително свойство. Тя има още много свойства, но те са второстепенни. Коя е отличителната черта на тъмнината? – Тя закрива света. Кои са отличителните черти на Любовта, на Духа, на Бога? Мислете по тези въпроси, без да се произнасяте. Ако бързате да кажете нещо, ще направите известни погрешки. Някой ще каже,
към втори вариант >>
483.
Положителни и отрицателни сили в ученика / Положителни и отрицателни сили
,
МОК
, Чамкория, 5.7.1922г.,
никак тъмнина на земята, би ли имало растеж на физическия свят? /Отговарят: – „Не!“/ Светлина и тъмнина, това са две състояния на душата. В тъмнината душата познава себе си, като се ограничава. Тъмнината е ограничение, а светлината е процес за познаване Бога, за познаване Любовта. Без светлина Любовта не може да се познае. И тъй, най-силната черта на светлината е да познаем Любовта. Сега, като напишете това общо, ще вметнете и туй: „най-силната черта на светлината е да познаем Бога“. Светлината е умствен процес. Щом се разкрие умственият свят, разкриват се формите, разкрива се тяхното съдържание, разкрива се смисъла на нещата, идва се до първата причина на нещата – Любовта. Значи, светлината е пътеводителят за познаване на Любовта. Следователно, ако вие искате да растете, всякога трябва да свързвате психологически светлината с процеса на познаване Любовта. А всички ония състояния на вашата душа, които произвеждат една малка дисхармония, спадат към тъмнината. Туй е ограничение. Всякога всяко състояние, което носи дисхармония в себе си, от каквото естество да е, спада към тъмнината. Всяко състояние, което носи хармония в себе си, каквато и да е приятност, което носи обмяна, спада към светлината. Сега, ако влезете в метафизиката, ще се намерите в едно противоречие. Метафизиците и крайните окултисти твърдят, че абсолютната светлина е абсолютен мрак. И когато рекъл Бог: „да бъде светлина“, направил първото ограничение. Следователно, абсолютният мрак, като се
към беседата >>
за светлината, без да искате, в ума ви се създадоха условия да мислите и за тъмнината, като контраст на светлината. И наистина, ако тъмнината не съществуваше, можеше ли да става въпрос за растене на телата на физическия свят? Светлината и тъмнината на физическия свят са две състояния, чрез които душата се проявява. Като се ограничава, душата започва да се познава в тъмнината. Тъмнината е процес на ограничаване, а светлината процес на познаване на Бога, познаване на Любовта. Без светлина Любовта не може да се познае. И тъй, най-силната черта на светлината е познаване на Бога, познаване на Любовта. Вмъкнете тази мисъл в резюмето, което ще направите, от темите за светлината. Светлината е процес на умствения свят. Когато умствения свят се разкрива пред очите на човека, едновременно с него се разкриват формите, както и съдържанието и смисъла на тия форми. По този начин човек дохожда до Първата Причина – до Любовта. Който иска правилно да расте и да се развива, той трябва психологически да свързва светлината с процеса за познаване на Любовта. Следователно, всички състояния, които произвеждат дисхармония в човешката душа, спадат към областта на тъмнината. Тъмнината пък ограничава човека. Всяко състояние, което произвежда хармония в човешката душа, спада към областта на светлината. Ако попаднете в метафизиката, там другояче разглеждат светлината и тъмнината; твърденията на метафизиката ще създадат във вас големи противоречия. Метафизиците, както и крайните
към втори вариант >>
484.
Трите основни закона: Любов, Мъдрост и Истина / Основни закони
,
ООК
, София, 7.7.1922г.,
– Да се учи. Сега, в школата тук не е място нито за молитви, нито за разсъждения, а за учение. Вие сте дошли в школата с известни предубеждения, мислите, че знаете нещо. Вън от школата знаете много, но вътре в школата, нищо не знаете. Сега, туй твърдение, казвам: Вие може да сте свършили университет, може да знаете по философия много нещо, но ако влезнете в една фабрика, при някой техник, изведнъж ще се намерите в чудо. Той ще ви направи като дете а вие, ще внимавате. Влизате в някоя лаборатория, от химия нищо не разбирате, може да сте философ и да мислите, че и от химия знаете. Не, не, ще признаете в себе си последния факт, че не знаете. Като влезнете в политехниката, и там ще признаете, че нищо не знаете; и в школата ще имате същото качество. Сега, вие влизате в школата и мислите че Господ ще ви посвети и научи. Който не учи, господ не го научва. Тук в школата, ще се стегнете да работите, разбирате ли! И някои са влезли в школата да придобият всичко с малко труд. – Аз ще очистя школата. Аз не искам ученици, които не се учат. Които не се учат, нямам нужда от тях, отвън има много работи, тук не си губете времето, грехота е! Вие ще паднете в едно изкушение:да си представяте, че се учите;и след туй, ще дойде лицемерието, ще се лъжете. Моля, бъдете тъй откровени, оправете се. Нека останат 10 души, но които ще учат. Ако те останат и на се оправят – и тях не искам тогава. Онези, които мислят, че много знаят, да си излезнат, няма защо да се занимавам с тях. В
към беседата >>
черта на ученика? Ако ми зададете този въпрос, аз ще отговоря определено: Ученето. Той е дошъл на земята като във велико училище, да се учи. Школата не е място нито за молитва, нито за разсъждение, но за учене. Ученикът не трябва да мисли, че много знае. Вън от школата може да знае много, но в школата нищо не знае. Същото се отнася и до вас. Вие може да сте свършили университет, да знаете философските науки, но ако влезете в една фабрика при някой техник, или в една химическа лаборатория, ще заемете положението на дете, което сега започва да учи, и ще слушате и изпълнявате всичко, каквото ви се каже. Ще забравите, че сте философ, и ще учите новото, което ви се преподава. Ще кажете, че когато дойде Духът, ще ви научи на всичко. Който учи, на него Духът помага. Следователно, щом сте влезли в школата, ще учите. Който влезе в школата и мисли, че с малко труд ще постигне големи резултати, по-добре да си остане вън – и там има много занятия, няма да се отегчи. Които не искат да учат, да излязат вън. Тук се приемат само ученици, които имат обич към знанието и искат да учат. Който няма обич към знанието, да не си губи времето тук и после да изпада в лицемерие, да се показва, че учи. Които са дошли да критикуват, да напуснат школата. Тук не се приемат критици. Нека останат десет ученика, но които искат да учат. Ако и те не покажат Любов към работата си, ще излязат вън, в света, там да учат. Които искат да учат, трябва да станат като малките деца. Христос казва:
към втори вариант >>
485.
Простите и сложни движение в природата / Прости и сложни движения
,
ООК
, Чамкория, 13.7.1922г.,
замените с „първичните движения“, а сложните движения – с последните движения, най-слабите движения. Едно обяснение: сложните движения подразбират голямо съпротивление, а простите движения, подразбират малко съпротивление. Сега у всички, в съзнанието ви има две движения, има просто движение, има и сложно движение. За пример, за да дойдете тук в Чам-Кория, какво движение се е явило във вас, просто движение или сложно? Към коя категория бихте го поставили? (Сложно). Простите първични движения са само движенията към Бога, които са чисти, у които съзнанието не е раздвоено. Първите движения са кристални, а в сложните движения всякога има раздвояване в човешкото съзнание. Отиваш на курорт, но имаш няколко подбудителни причини, причината не е една, много причини имаш. Тогава бих ви попитал, когато човек се жени, женитбата просто или сложно движение е? Сложно. Защото повидимому жената може да каже, че обича мъжа или мъжът може да каже, че обича жената. То е една от причините. Второ, те искат да имат деца. Трето, мъжът иска някой да му готви. Има ред подбуждения. Тъй щото женитбата е сложно движение. А във всичките сложни движения в света, трябва да знаете, че в тях има препятствие, което да очаквате. И, следователно, като ученици на окултната школа, аз ви давам туй разграничение като метод. Аз ви го давам само като един метод, да правите едно психическо разграничение на силите, които действуват във вас в даден момент, дали те са от „първичен“ или „вторичен,
към беседата >>
за прости и сложни движения. Простите движения наричаме още първични. Прости движения са тези, които срещат малки съпротивления в пътя си, а сложни – които срещат големи съпротивления. Прости и сложни движения съществуват и в съзнанието на човека. За да дойдете в Чамкория, какво движение е станало във вас? – Сложно. Простите, първичните движения са насочени към Бога. Те са чисти, кристални, без никакво раздвояване. Сложните движения предизвикват раздвояване в съзнанието. Когато отива на курорт, човек се раздвоява; когато отива на планината, пак се раздвоява. Малко хора имат едно определено движение – към Бога. Където отиват, те се ръководят от много подбудителни причини. Към кой род движения ще отнесете женитбата: към простите, или към сложните? – Към сложните. Момата и момъкът се женят, първо, от любов един към друг; после, от желание да имат деца. И на трето място, от желание да се осигурят; момъкът, да има кой да му готви, а момата – да има някой да я подържа, да осигури прехраната ѝ. Затова, именно, женитбата е сложно движение. Колкото по-сложно е дадено движение, толкова по-големи препятствия среща то на пътя си. Ето защо, когато попаднете в теченията на сложните движения, ще знаете, че ще срещнете големи препятствия или съпротивления. Като ученици, вие трябва да различавате силите, които действат във вас, за знаете към коя категория движения се отнасят – към първичните или простите, или към вторичните, т.е. сложните. Като знаете това, лесно ще се
към втори вариант >>
486.
На екскурзия с Учителя
,
ИБ
, Чамкория, 14.7.1922г.,
изразява пълния живот. 2. Пълният живот изразява Божията Любов. 3. Пълният живот и пълната Любов изразяват човека. 4. Благостта съгражда сърцето. 5. Изпрати ни, Господи, благия Си Дух, да оживотвори душите ни. 6. В Духа Ти ние познахме Любовта Ти. 7. Да ни озари милостта Ти. 8. Въздигни делото Си. 9. Съгради дома Си. 10. Въдвори Царството Си. 11. Внеси Правдата Си. 12. Изпрати виделината Си. 13. Да се развесели душата ни в Твоето явление. 14. Да се зарадват всичките, които Те любят. 15. Да бъдем едно с Теб през всичките векове. 16. Благословен Си Ти, нашият Баща. 17. Ти изпълваш всичко. 18. Всичко се изпълни от Теб. 19. Да се весели Господ Бог наш в нашите сърца. 20. Мирът на Твоя Дух да пребъдва у
към беседата >>
487.
Пътят. Формули и молитви
,
КД
, Чамкория, 14.7.1922г.,
пълния живот. 2. Пълният живот изразява Божията любов. 3. Пълният живот и пълната любов изразяват човека. 4. Благостта съгражда сърцето. 5. Изпрати ни, Господи, благия си Дух да оживотвори душите ни. 6. В Духът Ти ние познахме любовта Ти. 7. Да ни озари милостта Ти. 8. Въздигни делото Си. 9. Съгради дома Си. 10. Въдвори Царството Си. 11. Внеси Правдата Си. 12. Изпрати виделината Си. 13. Да се развесели душата ни в Твоето явление. 14. Да се зарадват всичките, които Те любят. 15. Да бъдем едно с Тебе през всичките векове. 16. Благословен си Ти нашия Баща. 17. Ти изпълваш всичко. 18. Всичко се изпълни от Тебе. 19. Да се весели Господ Бог наш в нашите сърца. 20. Мирът на Твоя Дух да пребъде в
към беседата >>
488.
Живите сили в природата / Живите сили на природата
,
ООК
, Чамкория, 20.7.1922г.,
разделим на 4 категории: несъзнателни, подсъзнателни, съзнателни и самосъзнателни. Несъзнателни са тези в минералите, подсъзнателни – растенията, съзнателни – в животните, а самосъзнателни – в човека. Несъзнателните сили в природата действуват чрез скъпоценните камъни. У всинца ви се заражда едно желание, една обич да носите тия камъни, да използувате техните сили, да знаете важните причини защо и за какво? Когато ние говорим за несъзнателните сили, подразбираме, че техните отношения са далечни, т.е. нямат никакви прями връзки с човешкия живот. Един минерал седи далеч от живота; по някой път вие го използувате да го носите на ръката си като един скъпоценен камък. Т.е. може да кажем, той като една случайност е вътре в живота. Сега, разбира се, живата природа иска да въздействува на човешкото съзнание, тия камъни със силата си да въздействуват на човека. И може да кажем, че тия сили, тия несъзнателни сили, носят по-голям запас от енергии, те харчат по-малко. В планинските места, в тия канари е складирана грамадна енергия за бъдащото развитие на земята. Тия канари трябва да се разтрошат на малки парчета чрез триене, да стане излъчване и тогава да дойдат до втората фаза, да влезнат в растителното царство. Тия несъзнателни сили в природата имат връзка с нашата костна система.И често, може би за бъдаще скъпоценните камъни ще се употребяват като едно възпитателно средство, в някое отношение на човешкия ум. Виждаме, в Откровението се говори за един град направен от
към беседата >>
природата могат да се разделят на четири категории: несъзнателни – в минералите, подсъзнателни – в растенията, съзнателни – в животните и самосъзнателни – в човека. Макар че в минералите действат несъзнателни сили, всеки човек обича скъпоценните камъни; той има желание да се украсява с тях, да се ползва от техните сили. Поради несъзнателните сили, които действат в минералите, последните нямат пряко отношение към човешкия живот. Значи между съзнанието на човека и минералите няма тясна връзка. Обаче природата се стреми да направи тази връзка, т.е. да даде възможност на човека да се ползва съзнателно от силите, които се крият в минералите. В канарите, в камъните е складирано голямо количество енергия, която е потребна за развитието на живота на земята. Канарите трябва да се раздробят на дребни парченца, за да се използват от растенията. Така те ще влязат като съставна част на растенията, оттам в животните и човека. Силите, които се крият в минералите, имат отношение към костната система на човека. В бъдеще скъпоценните камъни ще се употребяват като възпитателно средство върху човешкия ум. Понеже пречупват правилно светлината, те действат главно върху въображението на човека. Добре е човек да изучава скъпоценните камъни, техните кристални форми, за да се свърже с разумните сили, които работят върху тях. Диамантът, както и скъпоценните камъни – изумруд, рубин, сапфир, се отразяват благоприятно върху мисълта на учените, поетите и писателите. Не е все едно, дали човек
към втори вариант >>
489.
Възможности
,
МОК
, Чамкория, 26.7.1922г.,
към човешките процеси, т. е. означава човека. Необходимото, това означава Божественото в света. То се налага. И тъй когато говоря за възможността, подразбирам какво трябва човек да направи в дадения случай, да използува онези благоприятни условия, които необходимостта е положила в неговите ръце. Аз ще ви задам сега един траен символ в окултен смисъл: да допуснем, че един човек и един кон имат известна обич, конят и човекът могат да дружат. Обичат се, тръгват двамата. Господарят, човекът го язди, а конят го носи. Отиват на нивата. Дойдат на нивата, господарят слиза, хваща опашката на коня, впряга го на работа, почват да орат на нивата. Свършва до вечерта работата, разпряга го. Качва се на него, връщат се в къщи. Господарят влиза в къщи, а конят – в яхъра. Сега възможността у кого седи? Възможността е у човека, той може да измени положението на коня. Той може да подобри и да влоши неговото положение, почти абсолютно от него зависи. Сега обратно: конят може да улесни положението на господаря си. Следователно, нисшето у вас трябва да ви улеснява, а висшето трябва да ви подобрява – начин за работа. Сега в школата вие заемате мястото на коня и ще улеснявате, а пък господарят заема мястото на учителя и ще подобрява. Учителят трябва да подобрява условията у човека, които той ще използува. Та тази възможност е разумното у вас. Тия възможности ще ги употребите за подобрение на коня си, за да може той да ви улесни. Например какво ще подобрите? – Ще подобрите
към беседата >>
между възможност и необходимост? Възможността има отношение към човешките процеси, т.е. към човека, а необходимостта има отношение към Божествените процеси, които се налагат в силата на нещо по-високо от човешкото. Когато се говори за възможности, подразбираме онова, което човек трябва да прави за всеки даден случай, за да използва благоприятните условия, които необходимостта е сложила в ръцете му. Сега ще ви представя един пример, който илюстрира отношенията между висшето и нисшето в човека. Един господар има хубав кон, който обича, вследствие на което между господаря и коня се създават другарски отношения: господарят язди коня, а конят го носи на гърба си. Отиват на вършитба; господарят слиза от коня, впряга го и двамата започват заедно да вършеят. Вечерта господарят освобождава коня от работата, качва се на гърба му и тръгва за дома си; господарят влиза вкъщи, а конят отива в дама. Питам в кого от двамата се крият възможностите - в господаря или в коня? В господаря - само господарят е в състояние да измени, в смисъл да подобри или да влоши, положението на коня; конят пък, от своя страна, е в състояние да улесни положението на господаря си. Следователно нисшето начало у човека улеснява, а висшето подобрява положението му. Каквито са отношенията между господаря и коня, такива са отношенията между Учителя и ученика: Учителят подобрява положението на ученика, а ученикът улеснява положението на Учителя. Щом Учителят подобри условията на ученика, последният
към втори вариант >>
490.
Развитие на съзнанието / Развитие на съзнанието
,
ООК
, Чамкория, 27.7.1922г.,
малко върху „развитието на съзнанието“. В този случай „съзнанието“ взимам в широк смисъл. Като вземете в българския език думата „съзнание“, тя е образувана от съюза „със“ и съществителното „знание“. Това значи да ходиш със знание, да знаеш нещо, да съзнаваш нещо. Туй има повече духовен характер – значи да можеш едновременно в себе си, в ума си да съзнаваш две различни състояния, т.е. да съзнаваш една права постъпка и една крива постъпка, да правиш разлика между тия две постъпки, да познаваш разликата между една права и една крива мисъл, между едно право и едно криво чувство. Сега, когато ви говоря за съзнанието, някои от вас са като онези, които обичат музиката, слушат и казват: „Много хубаво нещо е музиката“, но не можете да направите разлика коя част е хубавата, не можете да направите разлика между тоновете. Ако някои тонове са изпуснати, не можете да схванете това. Схващате само общото течение, когато един музикант специалист схваща къде е грешката, различава я с ухото си. Сега, вие окултните ученици, ако не можете да схващате известни тонове, ако не можете да правите тази разлика в съзнанието си като тези музиканти, не можете да бъдете ученици. Добре. Аз сега ще ви преведа въпроса от окултно гледище: ако напиша един цигулен ключ на петолинието и под първата линия на петолинието туря отдолу една пула без опашка, ще имам цяла нота. Да допуснем, че при тази цяла нота аз поставя друга една – четвъртинка. После друга една – осминка,след това пак една цяла, после
към беседата >>
за развитие на съзнанието, ние взимаме понятието „съзнание“ в широк смисъл. Думата „съзнание“ е образувана от предлога „съ“ и съществителното „знание“. Да имаш съзнание, това значи да ходиш със знание, да съзнаваш нещата. Съзнанието има повече духовен характер, отколкото материален. Да съзнаваш нещата, това значи в даден момент да правиш разлика между две състояния, между две посоки – права и крива, между две мисли, чувства и постъпки, да знаеш кои са прави и кои – криви. Когато се говори за съзнанието, някои изпитват такова чувство, като че слушат музика, и казват: „Хубаво нещо е музиката“. Обаче не е достатъчно да кажете, че това или онова музикално парче е хубаво. Вие трябва да определите коя част от музикалната пиеса е най-хубава, да различавате тоновете и да познаете има ли някой изпуснат тон. Добрият музикант, специалист, схваща тоновете поотделно, разбира има ли изпуснат тон и т.н. Ако и вие не можете да схващате най-малките прояви на съзнанието и да ги различавате, както музикантът различава тоновете, не можете да бъдете ученици. Ученикът различава нещата и никога не се заблуждава. Ако дадете една музикална пиеса на един музикант, той ще я разгледа внимателно, ще види какви ноти взимат участие в нея – цели, половини, четвъртини, осмини, и ще я изсвири. Той различава тоновете и разбира техния смисъл, може да ги съчетава правилно, за да изкара от тях нещо хармонично и завършено. Обаче ако дадат същата музикална пиеса на човек, който нищо не разбира от
към втори вариант >>
491.
И Петър Го взе настрана
,
НБ
, Чамкория, 30.7.1922г.,
лежат две основни правила: едното правило е положително, а другото – отрицателно. И всичкият съвременен културен свят живее в отрицателната страна. Че живее в отрицателната страна, резултатите, които имаме в съвременната култура, го изявяват. Аз мога да направя едно малко сравнение. Има две състояния у човека: едното ние наричаме здравословно състояние, а другото – нездравословно. В здравословното състояние на тялото има красота, хармония, израз, подвиг на ума, а в нездравословното си състояние тялото е хилаво, появяват се разни бучки тук-там, разни циреи, има недъзи в стомаха, в дробовете, в главата. Самите тези недъзи показват, че хората не спазват основните правила, които природата е поставила вътре в тялото. Сега мога да кажа, че даже съвременният християнски свят живее в хилавата страна на живота – и самите християни са хилави. Има само единици, които правят изключение. Може някои да се обидят от това, но християнството, като колективна единица, не е приложило напълно Христовото учение. Християните казват, че не му е сега времето. А кога? „В бъдеще.“ И преди 2,000 години църквата казваше, че не му е времето сега. Направиха една малка комуна, почнаха да раздават имането си, ядоха, пиха, и после казаха, че не му е времето сега. Спряха и започнаха да живеят, като вложиха свещения егоизъм, с надпис: „Любов към човечеството“, за да се прикрие този егоизъм. В тия хиляди години мнозина се явявали да говорят, пращани са били от Бога да казват на хората, че
към беседата >>
492.
Деятелност на сърцето
,
МОК
, София, 2.8.1922г.,
вашето сърце? Значи, ако спре да тупти то, ще спре и физическият живот. Ако спре да чувствува, ще спре и вашият астрален живот по същия начин. Сега аз ще ви дам да размишлявате цяла една седмица за сърцето: сутрин, преди обяд и преди вечеря ще произнесете следните думи: Боже, съзиди в мене сърце чисто и свято, а след туй ще започнат вашите размишления, които ще продължават пет минути. Някои казват, че сърцето е храм, а други олтар. Как го взимат поетите, като храм или като олтар. Вие много голяма цена му давате. В тялото каква роль заема сърцето? Природата му, ролята му е проста. – Да подтиква кръвта. Като един проводник е то. Всякога взимайте за всеки уд такава мярка, каквато му съответствува на големината. Сърцето си има своята математическа големина. И в духовно отношение тия съотношения се спазват. И в духовно отношение същите отношения съществуват. На физическото поле сърцето е малко, а вие в духовния свят му давате всички функции, то става господар на всичко, когато не е тъй. Господар на всичко е само човешкият дух. Сега ще ви запитам: Сърцето ли чувствува или човешкият дух чувствува? Как определят съвременните психолози сърцето? – Като нервно разлагане, разлагане на нервното вещество, т. е. най-малко разпознаване на нервното състояние. Сега аз ще ви задам и друг въпрос: Представете си, че се намирате някъде през лятото на курорт в Чам Кория, излизате на разходка. Дето има много боровинки, похапнете си боровинки, поправите си стомаха, поне ви идва на
към беседата >>
предназначението на сърцето, спряхте ли се да помислите за центъра на вашето сърце? Когато сърцето престава да тупти, физическият живот спира; когато сърцето престава да чувства, спира и астралният живот. Сега, за цяла седмица ще ви дам следната задача: всяка сутрин, преди обед и преди вечеря ще произнасяте следните думи: „Боже, сътвори в мен сърце чисто и свято!"; след произнасяне на тези думи ще размишлявате върху сърцето пет минути. Някои казват, че сърцето е храм, а други - олтар Божий. Поетите за какво взимат сърцето - за храм или за олтар? Това показва, че хората дават голяма цена на сърцето. Каква е ролята на сърцето в организма? Много проста - да подтиква кръвта да се движи из целия организъм; в това отношение сърцето играе ролята на проводник. Сърцето има математически строго определена големина, според която се определя и неговата служба. Между физическата и духовната служба на сърцето има известно съотношение; като физически орган сърцето е малко, но в духовно отношение хората му отдават голямо значение, вследствие на което то става господар и там, където няма право - това е неправилно положение, само човешкият Дух може да бъде господар на всичко. Ще ви задам следния въпрос: сърцето ли чувства, или Духът? Как обясняват съвременните психолози службата на сърцето в Духовния свят? - Като нервни прояви, като състояния на нервната система. Когато се говори за психическата служба на сърцето, хората минават-заминават покрай него като екскурзианти, без
към втори вариант >>
493.
Превръщане на енергиите / Превръщане на енергиите
,
ООК
, София, 4.8.1922г.,
малко върху „превръщане на енергиите“. Вие отчасти трябва да се запознаете с този велик закон за превръщането. Да кажем, че вие имате известно приятно или неприятно състояние на духа, на душата или на тялото. Състояние на духа подразбира, че си мислите нещо, някоя мисъл да ви занимава. Състояние на душата подразбира някакво чувство в сърцето. Тъй че имате някакво състояние или в ума, или в сърцето, или във волята си. Та туй именно състояние произтича от напрежението на някаква си сила. Запример, вие ходите и на петата ви се набоде един малък цигански трън и при всяко стъпване ще усещате една неприятност. Значи известна сила е нападнала върху този трън, той въздействува на вашия крак и вие ставате безпокойни. Който не знае причината за туй ваше състояние, че в петата ви влязъл този малък трън, ще каже: „Той така си иска, така си прави, криви се“. А туй кривене произтича от този цигански трън. Българите изобщо носят такива, големи игли и като се набодат на някой трън, започват да се човъркат с тази игла, докато излезе тръна. Щом излезе тръна, турят устата си на това място, за да поизсмучат кръвта и после отгоре малко сол. Хубаво, сега този цигански трън може да влезе в чувствата ви някъде, защото циганският трън, като неканен гост, навсякъде расте. И ако се случи да минеш през неотъпкан път, дето растат тия тръне, то не само един, но 10–20–30 може да се набодят в крака ти. Сега, тия тръне са още по-опасни, когато у вас се възбуди някое чувство, да кажем, чувство
към беседата >>
представя велик закон, който трябва да се изучава. Докато е на земята, човек често преживява приятни и неприятни състояния на духа, на душата, на ума, на сърцето и на тялото. Приятните или неприятните състояния се дължат на напрежението на известен род сили, които действат върху човека. Например, ако в крака ви влезе един трън, при всяко стъпване вие усещате болка, която се отразява неприятно върху духа ви. Който не знае причината на вашето неразположение, ще се чуди защо куцате. Достатъчно е да се взре в мястото, където е трънът, за да разбере, че някаква външна сила действа върху вас и ви причинява болка. За да се освободи от тръна, човек се обръща към помощта на лекаря. Ако не може да намери лекар, сам ще си помогне. Той взима тънка игла, обгаря я добре, изважда тръна и дезинфекцира болното място. Лесно се справя човек с причината, която предизвиква физическа болка. Какво ще прави, ако такъв трън влезе в чувствата или в мислите му и произведе неприятно състояние? Тръни има във всички светове, поради което влизат не само в тялото, но и в сърцето и в ума на човека. Следователно пазете се от тръните, които могат да наранят ума и сърцето ви. Те са по-страшни от онези, които нараняват тялото. Например, чувствата на омраза, завист, отвращение са тръни, които влизат в човешкото сърце и произвеждат големи смущения в него. Дали сте философ, учен или проповедник, влезе ли един от астралните тръни в сърцето ви, дълго време ще ви причинява болки и смущения.
към втори вариант >>
494.
Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
ИБ
, В.Търново, 17.8.1922г.,
я приложите към днешния наряд, да се чете цялата година. Ще ви дам сега някои вътрешни обяснения за живота на ученика. Който и да е ученик, от каквото и да е положение, от каквото поле и да е, каквито знания и да има, дали е той прост, или учен, когато влезе в пътя на ученичеството, в окултната наука, всякога се повдига една вътрешна борба, а борбата е едно вътрешно съпротивление. Няма да ви обяснявам защо става това съпротивление. То е тъй естествено, както тренът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи, толкова по-голямо е и съпротивлението. Както параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го победи. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в пътя, значи движите се. Ако няма съпротивление, значи стоите на едно място. Следователно всички изпитания, изкушения, които могат да дойдат в живота ви, признават, че вие се движите. Сега, тия съпротивления са от различен характер. Най-първо ще се яви в ума ви едно съмнение дали вие сте на правия път, дали този път е пътят, по който сте тръгнали, или има друг път някой. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос никога, но щом влезете в този път, ще започнете да мислите дали този е пътят или не. След това, като решите, че този е пътят, ще се роди друга една мисъл: дали този е най-краткият път или не. Като разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да изходите, да извървите този път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили този път,
към беседата >>
495.
Единственото начало (Утринна беседа, без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
свръзка на съвършенството. Да ни привлече Господ с тази връзка. Да Го познаем, както Той ни познава. Да принесем всичко Нему в жертва жива, свята и благоугодна. Да ни съблече Господ от стария живот, да ни облече в новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината. Да чуем Неговия сладък глас, Който носи мир и преизобилен живот на утрудените души. Бог е Любов и нашата Любов да бъде като Божията Любов. Ние ще направим един опит за цяла една година, доброволно и по Любов. Той ще бъде следният: ще се задължите абсолютно да се подчините на всичко онова, което Господ ще каже през тази година. През една година доброволно, абсолютно ще се подчините на всичко, каквото ви се каже, без да се изменя Волята Божия в нещо. Който от вас е готов. Искам един опит да направим, без лъжа. Опита всеки един от вас ще направи вътре в себе си, ще го направи и ще знае, че Бог е вътре в сърцето му, в душата му, в ума и в духа му и наблюдава, претегля всички наши помисли, желания и действия. Нашият девиз е вече: ние ще служим на Бога! Ние ще служим на този Господ, Който в началото ни е дал живота, в началото на Неговата Любов. Туй начало е сега. То е вечно начало, което няма край, то е всякога начало. Единственото Начало, това е Любовта! Всички неща, които имат край, това са неща без Любов. Приятелство, което започва и свършва, е приятелство без Любов. Живот, който започва и свършва, е живот без Любов. Работа, която започва и свършва, е работа без Любов. Ние отричаме всички неща, които се
към беседата >>
496.
Новият живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
свят, това е животът. Имайте добрината да ме изслушате. Моето Учение не е на теория и диспут, то е основано на строго научен опит. Аз съм подложил всички, и най-малките детайли на туй учение, на опит, на строг опит. Ние сме готови да изправим всичките му погрешки. Всяко учение, което се прилага в материалния живот, не може да се приложи тъй идеално, но има начини, има методи за туй прилагане. Там, дето методите се окажат погрешни, ще ги изменим, но принципите си остават винаги едни и същи. Сега ще определя какво подразбирам под нов живот и какво – под стар живот. Под Нов живот разбирам съзнателния, разумния живот, дето законите се прилагат съзнателно, с еднаква справедливост спрямо всички, за да се добият отлични резултати; а под стар живот подразбирам живот, дето прилагането на законите не е дало добри резултати. Питам ви сега: от осем хиляди години като живеем, сегашният живот какви резултати е дал? Цялата Земя е покрита с гробища, цялата Земя е покрита с развалени градове и всички народи днес боледуват. Туй е един факт. Защо? Ние трябва да знаем дълбоките причини – защото ние сме се отклонили от онзи естествен път на правилно разбиране. Следователно Новият живот встъпва не да борави със старите методи, със старите похвати – Новият живот има нови методи. Може някои да ни възразят, че принципите са същите. Да, Любовта на малкото дете се различава от Любовта на възрастния, от Любовта на майката. Тя по същество, по качество е една и съща, но по изражение,
към беседата >>
497.
Съвършеният мъж
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
Учителя каза: Разбира се, говори се за учениците вътре в църквата. Един Господ – значи една Любов. Ние сме стигнали до една фаза в живота, в която трябва да се направи едно видоизменение на нашите схващания и разбирания. Всички красноречиви теории и проповеди, които можете да слушате, ако не се приложат принципиално и разумно, ще бъдат като описание на хубави обеди, как хората се хранят, без вие да участвате в тия обеди – описват хубавите пуйки, ябълки, круши, баници, и някой път лигите ви ще потекат, но само мислено ще се храните. Сега в пътя, по който вървим, сме дошли до едно място, дето вече Божествената Светлина и Божествената Любов могат да ни озарят и ние можем да имаме едно приложение на туй Учение – не в големи размери, но в малки. Например имате опитността, когато сте се разгневили на някой ваш стар, 20-годишен приятел, с когото сте живели много приятелски, и за една малка причина вие се скарвате, не искате да се срещнете. И вие сега трябва да кажете: „Заради Любовта на моя Господ, в която живея, аз ще премахна, ще се помъча да победя тия горчивини.“ Заради тази Любов ще се постараете да превърнете тази обида, тия горчиви чувства в сладки. То е една наука. Вие ще кажете: „Аз не мога, той ме обиди кръвно.“ Ама че там е всичката мъчнотия, че той не разбираше; ако разбираше, не щеше да ви обиди. Ако разбирате законите, ще знаете как да превръщате тия енергии, пък ако не знаете, не ще можете да ги превръщате. А пък какво струва един закон с празни
към беседата >>
498.
Много плод принася
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1922г.,
има смърт за злото, има смърт и за Доброто. Когато грешникът престане да греши, той умира за греха – смърт е това. И когато праведният престане да прави добро, и той умира за Правдата. Тъй щото, когато кажем, че човек трябва да умре, трябва да се попитаме: от каква смърт трябва да умре – за греха или за Добродетелта. И Христос казва, че житното зърно трябва да падне, значи да умре – за греха трябва да умре. Законът е такъв. Казва Христос: „Ще последва законът на размножението.“ Сега житното зърно, това сте вие – трябва да умрете! По кой начин именно, сега ще разберете. Че ще се мре, ще се мре. Христос е казал: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод принася.“ Човек значи е като житното зърно. Ако не падне и не умре, няма да има плод. Някой казва: „Ще се мре, но здраве да е.“ От коя смърт трябва да умрем, това е въпрос. Сега думата умиране значи ограничаване. Смъртта, това е най-голямото ограничение, което може да се наложи на човешката душа. Ако можеш да умреш за греха, значи за греха се налага най-голямото ограничение. Ако умреш за Правдата, за Правдата се налага най-голямото ограничение. Ще различавате резултатите и в единия, и в другия случай. Сега ще се мре не само по един път на ден, а по много пъти на ден ще умирате, ще ставате и ще възкръсвате. Да кажем, някой ден имаш такова велико въодушевление, че си готов така да започнеш онази велика идея, но дойде една малка причина, изкара те от релсите, изгубиш
към беседата >>
499.
Чистота на сърцето (Утринна беседа, без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1922г.,
на Духа Христов (това е мотото за работа днес през целия ден). Любов за приложение, Любов за изпълнение. Любов за възрастване на всичко добро в нашите сърца. И тогава тази формула вие ще я превърнете така: Любов за възрастване на всичко добро в моето сърце. Сега туй, което ще ви говоря, никой да не го пише, то да ви остане като откровение. Най-силната крепост против болести е чистотата. И като ученици на Окултната школа, необходима ви е Чистотата. Без чистота нищо не можете да извършите. Учениците на Окултната школа, мъже и жени, без Чистотата нищо не могат да извършат. Абсолютна вътрешна чистота трябва. Аз говоря за вътрешна чистота – Чистота на сърцето. За да може учителят да предаде право своето учение на своите ученици, той трябва да бъде абсолютно чист. Не е ли чист, той ще ги заведе в левия път. Чист ли е абсолютно, той ще ги води в правия път – надясно. Това е по отношение на учителя. Също така и ученикът, ако не е абсолютно чист, не може да върви в правия път, няма да бъде способен да върви в този път и да възприеме Божествената Истина. Затуй в дадения момент едновременно и учителят, и ученикът – и двамата трябва да бъдат абсолютно чисти. И ако искате вие да предадете Божествената Истина комуто и да е, в дадения момент вие трябва да бъдете абсолютно чисти – и този, който ви слуша, непременно ще възприеме тази Истина и сърцето му ще се обърне към Бога, ще познае Господа. Сега аз говоря за Абсолютната чистота, а не говоря за обикновената.
към беседата >>
500.
Истината
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
учениците, ще ви задам един въпрос: кога гладният може да знае, че се е наял? Кога жадният може да знае, че жаждата му е престанала? Питам и обратното: кога ситият може да знае, че е гладен? Кога можете да познаете, че свещта свети? Когато гори, когато губи нещо от себе си, нали? Ние идваме вече, ние се домогваме да обясним научно промените, които стават вътре в нашата душа, в нашето съзнание. Това са все формули за Духовния свят. Следователно свещта като гори, дава своята светлина. Туй горене може да бъде правилно и неправилно, т. е. пълно или непълно. Ако горенето е пълно, и светлината е по-пълна, по-силна; ако горенето е непълно, и светлината е по-слаба. Значи, за да познаем дали е горяла една свещ, трябва да видим дали е изгубила нещо от себе си. Ами когато изгори цялата свещ, къде отива? Тя се е превърнала в светлина. Свещта, сама по себе си, представлява сгъстени вибрации на светлината. И светлината, като се превърне в своето първоначално състояние, отива в своя първоизточник. Сега допуснете, че имаме 10 милиона шишета, пълни с вода, и всяко от тях да събира по 10 кг вода. Значи 10 кг по 10 милиона стават 100 милиона кг. Ако изливате тази вода постоянно в един улей, нали ще може да завъртите една воденица? Докога ще се върти тази воденица? Докато има вода. След като се завърти колелото и водата се излее, где ще отиде тя? В морето. Ами смляното брашно останало ли е там? Где е отишло? Значи 10 милиона шишета останаха празни. Енергията е била в шишетата, но
към беседата >>
501.
Музика, работа и пост
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
втора формула: Няма Истина като Божията Истина. Само Божията Истина е Истина. Когато произнасяте тази формула, ще се стараете да я произнасяте колкото се може с по-мек глас, вибрациите да са по-меки. На физическия свят човек най-първо трябва да яде, нали? След туй ще усети, че се е наял, и ще си почине; и третото положение – след като си почине, ще почне да мисли. Та и ние така: най-първо се наядохме, след яденето направихме почивка и сега ще мислим, нали? В Школата имаме зададена тема: Кой е най-добрият метод за работа? И през цялата година вие ще си правите лични наблюдения и опити: кой е най-добрият метод за вашата работа – за вас. Сега вие, учениците, някой път, като сте неразположени, употребете музиката като едно средство да се тонирате. Нека вземем например първата буква, а, с отворена уста. Сега ако тази буква вие я изкажете обикновено или я турите в музикален тон, ще имате две различни влияния на буквата. Например в български език казват: „Ааа“ – значи: „А, ти ли си?“ Нещата, които започваме да познаваме за първи път, те ни учудват; това значи а – първото пробуждане на съзнанието или първото пробуждане на разумния живот. Това е а. И тогава казваме: ааа. Всички пеят: ааа – постепенно се усилва, отслабва, замира. Някой път не си тониран – вземи да произнасяш ааа. Сега сте като някои аристократи, които казват: „С малки работи не се занимаваме, не с един наполеон, а с хиляди!“ А туй а много работи може да ти принесе. Не си разположен – почни да
към беседата >>
502.
Новият ден (Утринна беседа, без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
Истина като Божията Истина. Само Божията Истина е Истина. - Да възсияе лицето на Господа Бога Нашего в нашите души. Да дойде светлината на Христа – проявената Божия Любов. Начало на новия живот – живот, който носи вечната Светлина в себе си. Светлина, която показва Пътя, Пътя за Едната Проявена Любов, която носи в себе си всичките блага на Битието. Да бъдем като Бога. Да бъдем като Любовта Му. Да бъдем без страх и без тъмнина. Да бъдем с обич и Светлина – Светлина, която носи новия ден на живота. Ден на вечната Божия радост. Ден на вечното Божие веселие. Ден на вечното Божие блаженство. Ден, в който Слънцето никога не залязва. Ден, който обгръща и запълня всичко в себе си. Ден, който проявява в себе си Едната Проявена Истина – Истина на Божия живот. Тази Истина изгрява сега на нашия хоризонт, в безпределния чертог на нашия дух, в безбрежното време и пространство на нашата душа – времето и пространството, което носи своя надпис: Бог е Дух, и които Му служат, трябва да Му служат в Дух и Истина. Духът и Истината са нашият девиз. Ние сме проявената Истина – плод на Духа. Благословен е Бог на Любовта! Слава да бъде Нему сега и във всичките векове, които са били, и които ще бъдат, и които са. Амин. Молитва на Духа Господи, Боже наш, да дойде Твоят благ Дух и да обгърне нашия дух в своите обятия. Да изпълни сърцето ни с необятната Любов, която изявява Твоето присъствие навсъде. Да укрепи ръцете ни във всяка Правда, нозете ни във всяка добрина. Ние се покланяме пред
към беседата >>
503.
Изпитвайте Писанията!
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1922г.,
стих от 5-а глава от Евангелието на Йоана: „Изпитвайте писанията; защото вие мислите, че в тях имате живот вечен; и те са, които свидетелстват за Мене.“ Този стих може да се вземе и в тесен, и в широк смисъл. В тесен смисъл може да се вземе, каквото са писали еврейските пророци, апостолите, и каквото е казал Христос. Но когато Христос е цитирал този стих, в Неговия ум е имало широка идея: „Изпитвайте писанията – всичко онова, което Бог е написал в Разумния свят, свидетелства за Мене.“ Изпитвайте това, което е написано. В света има едно изпитване, което се налага. Например готвачката трябва да изпита храната – дали е сготвена добре. Жената, която е месила хляб и го е турила във фурната, трябва да опита дали се е опекъл. Когато една работа се свърши, опитва се дали е свършена. И когато казваме, че ние трябва да изпитваме, значи трябва да изпитваме дали нещата са верни, дали са такива, за каквито ни ги представят. Изпитвайте писанията! Даже и тази написана книга, Библията, трябва да се изпитва. Ако вие имате тънки чувства, сензитивност, може да се пренесете във времето на Христа, във времето на пророците, и понеже те сега живеят, да влезете в общение с тях и да се научите какво са искали да кажат. Сега те са по-напреднали, тяхното съзнание се е разширило и те ще ви осветлят. А ние се спираме и казваме: „Преди 2000 години тъй рекъл пророкът.“ Но оттогава досега колко води са изтекли! Ако дойде Христос, ще каже: „Изпитвайте писанията – какво е писано не само тогава,
към беседата >>
504.
Работа за новия живот
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1922г.,
упражнението с буквата а, за да опитаме къде има пукнатини в съзнанието ви. Ще имаме окултното упражнение с буквата а. Упражнението се изпява със следните движения: дясната ръка – простряна под наклон, после се завърта напред, като образува кръг над главата. Сега поемете въздух, че тогава ще пеем. Двете ръце прострени напред, после поставени горе над главата с допрени пръсти. Двете ръце настрани, после над главата и обливане. Туй е един метод за възпитание на децата в бъдещата Школа. Когато се учи музика, учителите ще възпитават децата по този метод вай-малко половин час. Някои от учителите могат да употребят този метод с учениците си. Като влезеш при децата, не започвай изведнъж да ги учиш, но около 10-15 минути направи едно упражнение, за да се хармонира съзнанието им под влиянието на музиката. Упражненията с буквите а и о можем да заменим с думи – хармонично съчетани думи трябва да намерим. Трябва да приготвим такива окултни упражнения, такива няма още преведени; окултна музика няма още в Европа, сега се заражда тя. Единствените окултни песни, които имаме, това са сега нашите. Навсякъде имате съвременни песни с мажорни и минорни гласове. Минорната музика всякога изразява дълбочина на сърцето, а тази дълбочина е потребна; мажорните тонове дават сила, интензивност. Е, днес ще слушате този брат, грузинеца, който прокарва тази идея. Той със своята цигулка иска да покаже, че свиренето може да се употреби окултно. Това зависи от душата на музиканта. Ако неговата
към беседата >>
505.
Утринен наряд
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1922г.,
Божията Мъдрост. Само Божията Мъдрост е Мъдрост. Начало на Мъдростта е Любовта. Тя носи веселие и радост за човешките сърца. Възлюблени сме сега, чада Божии. Пейте Богу, песнопейте на Името Му. Всяко дихание да хвали Бога. Да се веселят Небесата и да се радва Земята. Душата ни ще се весели в Неговото присъствие. Благославяй, душе моя, Господа (песен). Аз съм истинската лоза, вие пръчките. Който пребъдва в Мен и Аз в него, той принася плод много (коленичихме на дясното коляно в размишление върху тия изречения. В същото положение изговаряме и следните изречения: Начало на нашата Любов е Божията Мъдрост. Начало на нашата Мъдрост е Божията Любов. Отче наш. Молитвата на Духа. Запишете си следния стих: Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да даде вам Дух на премъдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просвети сърдечните ваши очи, за да познаете каква е необятната надежда на призванието Му и какво е богатството на преславното Негово в светиите наследие – проявената Негова Мъдрост, изявеното Негово Слово. Гимнастически
към беседата >>
506.
В Горницата
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1922г.,
цялата година и на учениците, и на оглашените, и на слушателите в Школата: ще се стремите да придобиете Истината в душите си, светлина в умовете си, чистота в сърцата си, свобода в душите си, знание в умовете си, сила в сърцата си. Гледайте да съграждате върху трите основи: Любовта да вземе надмощие в сърцата ви, Мъдростта – в умовете ви и в духовете ви, и Истината – в душите ви. Тази картина (Пентаграмът) показва вашето сегашно състояние. Вие сте всички в тъмнина. Целият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в Светлината. Туй е тъмнината, в която всички се движат. Това са двата пътя, през които хората влизат. Този е третият път (надясно) – пътят към съвършенството: той е Новата епоха, Новият живот. А тази глава показва сегашното състояние на хората; на учениците, които следват. Туй е Пътят. Ние означаваме Добродетелта с белия цвят; Правдата – със зеления цвят – това е материалният свят; Любовта – с розовия цвят – това е астралният свят; а в по-висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана. Истината означаваме със синия цвят – или висшето ментално поле; а Мъдростта – с жълтия цвят. Добродетелта – с белия цвят, Правдата – със зеления, Любовта – с розовия, Мъдростта – с жълтия, и Истината – със синия. Тия цветове, тия добродетели ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползвате от тях. Сега мислете, че като влезете в Школата, през годината ще дойдат големи бури, облаци, гръмотевици. Да знаете, че тия неща са
към беседата >>
507.
Лицето на Бога (Утринна беседа, без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1922г.,
молитва, не бързайте. Аз ще ви науча как трябва да я четете. Съсредоточете се, за да може смисълът на тези думи да се разкрие в сърцето ви. Всяка дума и изречение трябва да се изкажат бавно, за да се уясни техният вътрешен смисъл. Да прочетем следното изречение три пъти: Духът Божий, Духът на вечността, Духът Пресвятий, Който пълни сърцата ни с Любовта. При изговарянето на това изречение се поставят ръцете в следните положение: двете ръце наклонено са вдигнати нагоре, после са в хоризонтално положение с дланите нагоре, и най-после са на гърдите. Да изпеем три пъти Фир-Фюр-Фен Тао Би Аумен. Благославяй, душе моя, Господа. При пеенето ръцете се поставят в следните положения: нагоре (отвесно), после на челото, на гърдите, на устата, нагоре, на гърдите, нагоре, на устата, нагоре, на гърдите, хоризонтално, на гърдите, хоризонтално, на устата, хоризонтално, на гърдите, хоризонтално, на гърдите, нагоре, хоризонтално, на устата, хоризонтално, на гърдите, хоризонтално, на гърдите, хоризонтално, на брадата, хоризонтално. Да произнесем следните думи гласно: Да дойде (три пъти) – ръцете нагоре. Духът (три пъти) – ръцете нагоре. Божий (веднъж) – ръцете нагоре. Да очисти (веднъж) – ръцете хоризонтално. Да очисти (веднъж) – ръцете върху лицето. Да очисти (веднъж) – ръцете хоризонтално. Пътя ни (три пъти) – ръцете успоредно напред. Пътя на Духа на Истината (веднъж) – ръцете хоризонтално. Да отстрани (три пъти) – ръцете са, като че отстранявате нещо отпред настрани. Всичките
към беседата >>
508.
Милосърдието
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1922г.,
окултното упражнение на буквата а, придружено с движение на ръцете над главата. Изпява се песента Фир-Фюр-Фен: половината от събранието изпява първата част, а другата половина – втората част. Ще прочета няколко стиха от 18-а глава от Евангелието на Матея, от 18-и стих. Ще говоря върху 23-ти стих: „Затова царството небесно е уподобено на човек цар, който иска да прегледа сметката със слугите си.“ Схванете добре думите Христови: „Затова царството небесно е уподобено на човек цар, който иска да прегледа сметката със слугите.“ Сега този цар разглежда счета със слугите си. Учителят ще разгледа счета с учениците си, майката – с дъщеря си, бащата – със синовете си, и т. н. Този велик закон ще се приложи. Счет! Защо именно този цар искал да прегледа счета си? Понеже на този слуга е дал 10 хиляди таланта, а той ял, пил, изпил всичко и не върнал нищо на господаря си. И най-после, господарят искал да знае: ще плати ли, или няма да плати. Хваща го и казва да го продадат – него, жена му, децата му: да се продаде, за да плати дълга си. Туй е първото решение на господаря. Тогава слугата припада на колене пред господаря си, кланя му се и казва: „Господарю, имай малко търпение, аз ще ти платя, покажи милост.“ Казва господарят: „Е, е, щом е за милост…“ – пуща го и му прощава всичкия дълг. Но в същата притча се разправя, че щом излязъл този слуга, намерил едного от съслужителите си, който имал да му дава 100 пеняза, улавя го, довежда го и му казва: „Плати ми онова, що си ми
към беседата >>
509.
Великата Божия църква (Утринна беседа, без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1922г.,
Си на Небето и царството Му владее над всичко. Царството Божие не е в обикновеното слово, а в разумната сила. Царството Божие не е вътре в обикновеното, а в безпределната ширина на душата и духа: в душата, която обича, и в Духа, който люби. Не презирай деня на Любовта, в който Тя е почнала да се проявява. Отвори сърцето си и чакай я. Приготви нозете си и посрещни я. Отвори обятията си и целуни я. Приложи Живото Слово на твоя Небесен Баща, Който те е привлякъл с нишките на Своята Любов. Тия нишки са в ръцете на Христа, изявеният Бог на Любовта. „Идете – казва Той, – известете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят.“ Галилея – това е човешкият разум, планината, на която душата може да слуша Неговия глас. – „Чрез съветите си ще ме водиш и след това ще ме приемаш в слава. Тогава ще преговарям славното Твое великолепие и величието на всичките Твои чудни дела.“ „Най-после, братя мои, укрепете се в Господа, в силата на Неговото могъщество, на Неговата безгранична Любов, неизказана Мъдрост и в светлината на Неговата Истина.“ Призовете Го и Той ще дойде. Посейте Доброто и Той ще го възрасти. Приложете милосърдието и Той ще го благослови. Ще бъдете тогава всички народ избран, синове и сънаследници с Христа на Бога Живаго. Да произнесем думата Благост. Ще опитаме какъв ефект може да произведе тази дума в нас, само като я произнесем. (Произнесохме думата 5 пъти в песен със следните положения на ръцете: настрани с малък наклон, хоризонтално, напред,
към беседата >>
510.
Живот вечен
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1922г.,
се досетите, да се догадите защо именно този големец е питал Христа как може да наследи вечния живот? Той е задал един от съществените въпроси. След като изпитаме всичко, което този свят може да ни даде за тялото, след като изпитаме всичко, което този свят може да ни даде за сърцето, за ума, за душата, за духа ни – всичко, каквото повидомому може да ни даде, у нас все ще остане една празнина, която ще ни направи да сме недоволни от земния живот. Този големец питал Христа какво да направи, за да наследи вечния живот. А Иисус му рече: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог. Заповедите знаеш.“ Значи този големец е учил, той е бил ученик на Окултната школа, но е служил и на двете школи. Онзи големец е изучавал системите, като теоретик, и на двете братства – и на Бялото, и на Черното, служил си е и с двете. Христос му казва: „Заповедите знаеш – да не правиш прелюбодеяние, да не убиваш, да не крадеш и да не лъжесвидетелстваш. Туй са методи на Черното братство, от тези методи да се откажеш.“ Като му казва: „Да не прелюбодействаш“ – това е метод на Черната ложа. „Да не убиваш“ – пак техен метод. – „Да не крадеш и да не лъжесвидетелстваш.“ И после двете правила: „Почитай баща си и майка си, както себе си.“ Това е едното от най-висшите правила на Бялата ложа. А той рече: „Всичко туй съм опазил от младостта си.“ Той не е казал цялата Истина. И Христос, за да го опита, не му каза:”Ти не говориш Истината“, но му каза: „Понеже казваш, че всичко си направил, то
към беседата >>
511.
Предварителни бележки
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1922г.,
сега да измените вашето състояние и вашите обикновени мисли. Сега, както ви виждам, всинца се занимавате с много обикновени мисли. Да видим кой от вас е достатъчно смел да каже с какви мисли се занимава в този момент. Реплика: Ето, аз се занимавам с мисълта за кърската работа. Сега този брат взема лаврите: той си каза, той е пръв. Вие докато се понаумувате, той си казва направо, затова спечели. Той постъпи по Божественому, а вие – по човешки. Вие мислите, а той: „Занимавам се с кърска работа.“ Вие сте от тия стари философи. Мнозина от вас сте играли важна роля на писатели, давали сте тон на света. Знаете ли с колко години е ритнат светът назад от вашето учение? Затуй сте изпратени в тази Школа – да ви изправим. И то видни философи сте били! Всяка система е видна, но когато се събори тази система, всичко рухва. Тя сама се събаря, унищожава се. Това е било не защото сте имали лоши намерения, но вашите схващания са били такива, а опитът е показал обратното. Сегашната философия е да се занимаваме с микроскопическите неща – не с големи, но с най-обикновени, с малки, посредствени работи. Тази е най-великата философия! С великите работи всеки може да се занимава, но за малките, за микроскопическите работи много малко кандидати има, а всъщност тия малки работи са важни. Сега, преди да пристъпя към беседата си, важно е да имате добра почва под себе си. Ще си изберете почва. И всички растения, като вземете например дъба, бука, бора, ябълката, крушата, черешата –
към беседата >>
512.
Беседа за младите
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1922г.,
ви е необходимо, е дисциплина. Дисциплината е потребна, за да спестяваме време и да бъдем експедитивни при приложение на светите мисли и светите желания в Божествения свят. Защото за Божествените работи се изисква бързина: речено и свършено! В Божествения свят няма протакане и умуване, речено-свършено. И ние сега няма да протакаме момента, имаме време и ще свършим. Няма да отложим добрата следа; имаме половин час и ще го оползотворим веднага по Божествен начин. Сега, вие младите не сте се проявили още. Старите вече се проявиха. Те са цъфнали, завързали и имат плод, а вие сега ще изникнете, ще цъфнете и ще завържете. Вие може да вземете образец от зрелостта на техния плод само ако е идеален. Но ако той е хилав и очукан, от такъв стар плод по-добре стойте надалеч. Няма да им обръщате внимание, такива стари не трябва да бъдете. Сега, въпросът е за любовта между младите от двата пола. Човешката душа е разделена на два пола – мъжки и женски. Жената е носителка на живота, на чувствата, а мъжът е носител на човешката мисъл, която е в основата на Божествения свят. Душата е една издънка, обърната надолу и разклонена, а половете са два клона от един общ корен. Така че вие младите ще се стараете да бъдете проявление на Божествената Любов – никакво лицемерие, никакво флиртуване! Вашите чувства в сърцата ви трябва да бъдат благородни. Разбирате ли? Когато имате една сестра или ученичка край себе си, вие трябва да я пазите като зеницата на окото си, разбирате ли! Това
към беседата >>
513.
Върху задачите на школата
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1922г.,
школа от всеки град в провинцията трябва да си имат в София по един представител, който да ги държи в течение на всички разпореждания. Да кажем Стара Загора, Сливен, Ямбол, Бургас, Айтос – всички градове да си имат по един представител от София, до когото направо ще пишат, а той ще им изпраща лекциите за класа. Но всеки един клас трябва да си има свой човек, специален кореспондент. За всеки град може да бъде един, могат да бъдат двама, могат да бъдат и трима кореспонденти, за да върви работата бързо, експедитивно, и да не се занимава само един човек с всичките тия неща. Ако остане един човек да извършва тази работа, има да чакате много. Тази вечер ще се определи за кои градове от провинцията кои лица от София ще се ангажират за кореспонденти. Ангажирането ще бъде доброволно. За Айтос се ангажира Иван Толев – Варна – Елена Иванова – Свищов – Белева и Николов – Русе – Симеонов – Стара Загора – Начо Петров – Сливен – Тереза Керемидчиева – Пловдив – Ив. Дойнов и Фархи – Нова Загора – Димитър Стоянов – Бургас – Николина Балтова – Трявна – Начо Кючуков – Севлиево – Богдан Икономов – Пазарджик – Мария Недялкова – Търново – Здравка Попова и Гарвалов – Ямбол – Тодор Попов и Савов – Панагюрище – Михаил Влаевски – Казанлък – Пенка Влаевска – Шумен – Д. Толева – Видин – Младен Попов – Оряхово – Георги Марков – Лом – Георги Марков – Габрово – Борис Николов – Елена – Петър Попов – Петрич – Влаевски – Карлово – Александър Балтов – Карнобат – Иван Толев – Попово –
към беседата >>
514.
Какъв трябва да бъде ученикът
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1922г.,
за развиване, едно явление, което е много естествено подражание на пчели, които се роят. Всички пчели са заети с една такава велика мисъл – да излязат. Значи у нас туй съзнание е назряло, че сега и ние искаме да се роим. Изпява се отново упражнението с буквата а. Сега много плавно да се изпее. Изпява се. Ще ви прочета Псалом 148. Забележете – този е един окултен псалом. След гадовете и птиците крилати идат земни царе и всички люде: князе и всички земни съдии, юноши и деви, старци и млади. Най-после старци и млади да хвалят Името Господне, защото само Неговото Име е превъзнесено и Славата Му е над Земята и над Небето. Туй е целият вътрешен човек, туй е вашето естество. Ще ви прочета три стиха от 12-а глава от Евангелието на Йоана. Стихове 12-и, 13-и, 14-и: На утрешния ден народ много, който беше дошъл на празника, като чуха, че иде Иисус в Йерусалим, взеха вейки финикови, та излязоха да Го посрещнат, и викаха: Осанна, благословен, който иде в Името Господне, Цар Израилев. И Иисус намери осле и възседна на него, според както е писано. Аз ще ви задам един въпрос – най-първо на старите: вие любили ли сте някога, имате ли опитността на Любовта, имали ли сте опита да сте преживели поне един ден на Любовта? Хубаво, аз се радвам. Онези, които имат тази опитност, те може да разбират по-добре, а онези, които не са преживели, нека се постараят да придобият тази опитност – едно преживяване на Любовта. Аз мога да уподобя туй преживяване като това на едно цвете,
към беседата >>
515.
Утринен наряд (25 август 1922 г.)
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1922г.,
желаете да се приближите при този камък на Любовта, отхвърлете всяка злоба, всяка лъст, лицемерие и завист, и всяко одумване. Пожелайте, като новородени младенци, чистото словесно мляко, с Него да порастете. Понеже вкусихте, че Господ е благ, при Него идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен. И вие, като живи камъни, зидате се на дом духовен, на свещенство свято, да принесете жертви духовни, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа на Любовта. • Благославяй, душе моя, Господа (пет пъти: първия път - ръцете нагоре свободно; втория и третия път - хоризонтално; четвъртия път - ръцете на гърдите, пред устата, с дланите навън и хоризонтално; петия път - хоризонтално, на гърдите, пред устата и пак хоризонтално). • Тайна молитва (коленичили на дясното коляно). • Благословен е Той, Който ни благославя, Бог на Любовта. Благословен е Той (изпя се с положение на ръцете настрани), Който ни благославя (изпя се, като ръцете са настрани). Бог на Любовта (бавно пеене с бавно спущане на ръцете отстрани до долу). Бла-го-сло-вен (пеене с бавно издигане на ръцете настрани), Бла-го-сло-вен е Той (пеене с бавно спущане на ръцете надолу), Кой-то ни (пеене с бавно издигане на ръцете горе) Бла-го-сла-вя (пеене, като ръцете са разтворени напред). Бог на Любовта (пеене с бавно сваляне на ръцете надолу), Бог на Любовта (ръцете са хоризонтално), Бог на Любовта (ръцете се свалят надолу бавно), Бог на Любовта (ръцете са настрани), Любовта (ръцете са
към беседата >>
516.
Утринна беседа (без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1922г.,
да се приближите при този камък на Любовта, отхвърлете всяка злоба, всяка лъст, лицемерие и завист, и всяко одумване. Пожелайте, като новородени младенци, чистото словесно мляко, с Него да порастете. Понеже вкусихте, че Господ е благ, при Него идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен. И вие, като живи камъни, зидате се на дом духовен, на свещенство свято, да принесете жертви духовни, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа на Любовта. Благославяй, душе моя, Господа (пет пъти: първия път – ръцете нагоре свободно; втория и третия път – хоризонтално; четвъртия път – ръцете на гърдите, пред устата, с дланите навън и хоризонтално; петия път – хоризонтално, на гърдите, пред устата и пак хоризонтално). Тайна молитва (коленичили на дясното коляно). Благословен е Той, Който ни благославя, Бог на Любовта. Благословен е Той (изпя се с положение на ръцете настрани), Който ни благославя (изпя се, като ръцете са настрани). Бог на Любовта (бавно пеене с бавно спущане на ръцете отстрани до долу). Бла-го-сло-вен (пеене с бавно издигане на ръцете настрани), Бла-го-сло-вен е Той (пеене с бавно спущане на ръцете надолу), Кой-то ни (пеене с бавно издигане на ръцете горе) Бла-го-сла-вя (пеене, като ръцете са разтворени напред). Бог на Любовта (пеене с бавно сваляне на ръцете надолу), Бог на Любовта (ръцете са хоризонтално), Бог на Любовта (ръцете се свалят надолу бавно), Бог на Любовта (ръцете са настрани), Любовта (ръцете са надолу), Бог
към беседата >>
517.
Изтълкувай ни тази притча
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 26.8.1922г.,
имаме едно упражнение по пеене. (Учителят пее сам: „Бла-го-славяй, ду-ше мо-я, Гос-по-да! Бла-го-славяй и не заб-ра-вяй!“.) Всички не могат да схванат мелодията, но това да не ви плаши. Това е новото пеене – ние съчетаваме, композираме. Музиката идва отгоре, но докато се схване... (Песента се изпълнява с движение на ръцете около главата.) Има малко дисхармония, но ние ще я изправим. (Ръцете се движат, символизирайки летене.) Когато движението дойде в хармония с музиката и движението продължи един час, всички вие ще хвръкнете, няма да остане нито един нетониран. Например, идва някой неразположен и ние веднага започваме с тези движения; тогава всички ще се настроят добре. Това са окултни упражнения за тониране. Сега изпейте „Фир-Фюр-Фен“ на две половини. Тези думи упражняват отлично влияние. Сега изпейте „Благославяй“ съвсем леко с движения. Това значи човек да знае силата на движението, да отмерва всеки жест. Ние ще направим опит с тези песни и някой път ще влезем във връзка с разумните, живи Сили на Природата. Има песни, чрез които може да се укроти една тълпа, и не само, че хората в нея ще се укротят, но и ще започнат да движат ръцете си и да пеят. Движенията увличат, но затова се изисква калена, диамантена воля. Ако човек се уплаши, не може да пее. Само смелият, решителният може да пее, а на страхливият му се затъква гърлото. Ето – една пчела кацна на ръката ми, а после на – окото ми. Тази пчела казва „Ако твоята воля е диамантена и окото ти е чисто, всичко
към беседата >>
518.
Новият и старият живот
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1922г.,
братя гости с добре дошли! Желая едно нещо от вас: всяко предубеждение и всяка измама да изчезнат. Хиляди години хората са живели в един лъжлив живот. Този живот никому нищо добро не е допринесъл – нито на държавите, нито на църквите, нито на домовете, нито на братята и сестрите, нито на майките. Това няма смисъл да ви го доказвам. Колко религии в света са дошли и изчезнали! И сегашните религии ще изчезнат; те са като листата на дърветата. Всички тези форми ще изчезнат. Изисква се една религия, която да внесе единство. Тя е религията на Любовта, Мъдростта и Истината. Те са три велики принципа, които не можем да разделим. Дотогава, докато правите разлика между един и друг човек, между едно животно и друго, вие не можете да живеете по Бога. Всичко това Бог го е създал и в него съществува единство. Бог не може да се разделя. Не могат да се приравняват нашите мисли и желания с Неговите и нашите действия с Неговите действия. Ако вие мислите, че когато дойде някой в България, трябва да говори истината по български, че ако дойде някой в Англия, трябва да говори истината по английски, че ако дойде някой в Германия, трябва да говори истината по германски, вие няма да имате една Истина, а ще имате изопачена истина. Който и да дойде от Невидимия свят, ще говори тази Истина по един и същи начин. Няма да говори българска истина. На български език ще я изнесе, но ще говори тази Истина така, както горе се говори. Когато дойде, тази Истина ще ви даде една Светлина, ще
към беседата >>
519.
Истинната лоза / Аз съм истинската лоза
,
НБ
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
за учениците, а не за обикновените хора. Първите стихове от тази глава се отнасят до пръчките. Има една аналогия между развитието на пръчките и изявяване Царството Божие на земята. „Вие сега сте чисти заради Словото, което ви говоря" (– 3 ст.). Както пръчката черпи сокове от лозата, така и ученикът, в развитието си, черпи сокове от своя учител. »Отец ми е земеделецът." Значи, каквото е земеделецът за лозата, това е Отец за ученика. Както земеделецът знае закона на присаждането, така и ученикът трябва да го знае. Мислите ли, че ако се отклонявате от правия път, може да бъдете присадени, дето и да е? Не, има известно отношение между присаждането на дърветата и присаждането в психичния живот на ученика. „Ако пребъдвате и мене, и думите ми пребъдват във вас, каквото искате, ще просите, и ще ви бъде." (– 7 ст.). – Този стих засяга умствения свят. „Който пребъдва в мене, и аз в него, той принася плод много." (– 5 ст.). ,,В това се прославя Отец ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете мои ученици." (– 8 ст.). – Това са условия, за да бъдете ученици. Казват: Да бъда ученик! – Прочети 15 гл., да видиш, какви са условията за това. Само при тези условия можеш да бъдеш ученик. След това се явява въпросът, какво ще се случи с тебе, като станеш ученик. На онзи, който влезе в училището, се казва: „Както Отец възлюби мене, и аз възлюбих вас: пребъдете в моята любов." (– 9 ст.). Да пребъдваш в Божията Любов, това е особено посвещение. „Ако държите моите заповеди, ще
към беседата >>
за учениците, а не за обикновените хора. Първата фаза в нея се съдържа в стиха за пръчките. Чрез тях е изразено Царството Божие, което се развива сега на земята. Втората фаза е показана в стиха "Вие сте чисти заради Словото, което ви говорих". Това е сравнение между лозовата пръчка и отношенията, които ученикът проявява. Както пръчката черпи сокове от лозата, така и ученикът в своето развитие черпи сокове от Учителя си. В това негово развитие земеделецът е Бог-Отец. Трябва да знаете, че именно в закона на прераждането семката на плода се пресажда. Не мислете, че като се отделите от правия Път, ще можете да бъдете посадени където и да е Не, съществува подобие в пресаждането, поради което сте длъжни да спазвате този закон. "Ако пребъдвате в Мене, и думите Ми пребъдват във вас, каквото искате ще попросите и ще ви бъде." В този и в следващите два стиха вече се засяга мисловният свят: "Който пребъдва в Мене и Аз в него, той принося плод много. В това се прославя Отец Ми, да приносяте плод много. И така ще бъдете мои ученици." Тези думи на Христа посочват условията, необходими, за да бъдете ученици. Някой казва: "Да бъда ученик!" Прочетете петнадесета глава и ще видите какви са условията. Само по този начин можете да бъдете ученици. Сега настъпва втората фаза на ученика. Какво ще се случи с него, след като стане ученик? Втората фаза, това, което сега търсите, е Любовта - тя е второто посвещение. На тези, които трябва да влязат, казвам: както Отец възлюби Мене и Аз
към втори вариант >>
520.
Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
я приложите към днешния наряд. Да се прочете цялата глава. Ще ви дам някои пояснения за живота на ученика. Ученикът – който и да е той, от каквото и положение да е, от каквото и да е поле, каквито и знания да има, прост да е или учен, щом като влезе в Пътя на ученичеството, в окултната наука, в него всякога се повдига една вътрешна борба. А борбата е едно вътрешно съпротивление, което е напълно естествено. Тренът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи той, толкова по-голямо е съпротивлението. Също и параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го преодолее. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в Пътя, т.е. движите се. Ако няма съпротивление, това означава, че стоите на едно място. Следователно всички изпитания, които могат да дойдат в живота ви, показват, че вие се движите. Сега, тези съпротивления са от различен характер. Най-първо в ума ви ще се роди едно съмнение дали сте на правия Път, дали е този Пътят, по който сте тръгнали, или има някой друг. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос, но щом влезете в този Път, ще започнете да мислите дали този е Пътят или не е. След това, щом като решите, че този е Пътят, ще се роди една друга мисъл: дали този е най-краткият Път или не. Когато разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да извървите този Път или ще се спрете. След като решите, че сте намерили Пътя, че той е най-добрият, ще ви дойде желанието да се спрете, да се
към беседата >>
521.
Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика
,
ИБ
,
СБ
, В.Търново, 30.8.1922г.,
изпълни и осмисли наряда, аз ще направя едно кратко пояснение. Вие всички встъпвате в областта на външното изпълнение, която обхваща видимия свят. Но днешният наряд се отнася до пробуждане на съзнанието. Във всичко, което ще произнесете, трябва да се обърне внимание на три неща: влияние на Божествената Любов в сърцето ни, влияние на Божествената Мъдрост в умовете ни и влияние на Божествената Истина в душите ни. Сега ще запитате как се усеща това влияние. Ако почувствате Чистота в сърцето си, Божията Любов се е проявила. Ако умът ви добие Светлина, Божествената Мъдрост е упражнила влияние. И ако усетите духа си свободен, Божията Истина се е вселила в душата ви. В противен случай, само външното изпълнение на наряда няма да бъде нищо друго освен един обичай или религиозна форма. Когато се проучват нещата по буквата, всякога се поражда едно отвращение, съмнение, недоволство. Вашето съзнание трябва да схване, да се отвори за Божествената Светлина, след което ще се яви това хубаво ухание, както се явява у цветята. Всички възвишени души ще дойдат да вземат от този нектар, който се крие у човека. Съществува обмяна между човешката душа и тези възвишени духове. Ако душата не се е разтворила като цвят, те идват и след като не намерят нищо, отиват си; а ако дойдат и намерят нещо, те оставят своето благословение. Затова ви казвам, че трябва да пазите онези, които са поели задължението да живеят абсолютно без никаква лъжа. Всяка ваша лъжа ще пожелаете да се изкорени! Никаква
към беседата >>
522.
Спомен от търновските събори - 1922 г.
,
ИБ
, В.Търново, 31.8.1922г.,
търновските събори, след беседата, Учителят нареди да се съберем на групи, по симпатия – кой където обича – със задача, да се коментират въпроси, които вълнуват някои от групата; да се изучават песни, братски песни, или ако някой може да изнесе сказка върху науката, философията, окултизма. Аз се приобщих към една група млади братя. Групата се оформи и Учителят дойде при нас. Ние му отворихме път и го наобиколихме. Той каза: Аз мога мъртви да възкресявам. В моя власт е това. Аз мога да лекувам всички болести, и неизлечими, власт имам. В моя власт е това. Но каква полза? Представете си едно прасенце, така оваляно в калта, само очичките му блестят и го издават, че е животинче и го отделят от околната среда. Аз вземам едно корито, топла вода, сапун. Вземам това прасенце и го измивам така, че кожата му да побелее и козината му да стане сребристо бяла, и то стане чудно хубаво, красиво, мило. Но като го пусна, къде мислите, ще иде? – Ще отиде в най-нечистата локва и там ще се оваля, ще стане неузнаваемо. Питам, има ли смисъл този труд, който съм положил? Представете си, че застана над София, там, където се пресичат пътищата за Лондон, Париж, Цариград, Берлин, Петроград, Москва, Рим. На този кръстопът започна да лекувам. Моята слава ще се пренесе по етера по всички краища на света. Тези пътища ще се задръстят от коли, превозващи болни. От всяка държава ще изпратят лекарски групи, които ще преглеждат болните, ще установяват диагнозата – на каква степен на развитие е
към беседата >>
523.
Съвети и наставления за Учениците
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 3.9.1922г.,
думите "малките деца" като плод на Любовта. Малките деца се раждат само от Любовта. Любовта и Мъдростта ги раждат. Знайте, че ако вие не се родите в Любов и Мъдрост, по никой начин не можете да влезете в Царството Божие. Това е вътрешният смисъл. Сега всички, които идвате тук, имате едно заблуждение, мислите, че като се приближавате при мене или като чуете нещо, ще ви ползва. Може да ви ползва, но още пророкът е рекъл: "Тия хора се приближават при Мен само с устата си, а не и със сърцето си." Вашето сърце далеч отстои от Господа. Половината от вас сте само съгледатели, да шпионирате, другата половина не сте решили да служите на Господа, да ви кажа истината. Ако ви питам: Готови ли сте сега да пожертвате всичко за Господа? Днес Господ ви пита чрез мене: Готови ли сте да пожертвате живота си за Господа? Ще кажете: "Вярваме." Не какво вярвате, а какво можете да направите. Туй, което можете да направите днес, то е, което трябва, което Господ от вас иска. Сега, вътрешното състояние е важно. Дето се увеличава благодатта, увеличава се и грехът; дето се увеличава грехът, увеличава се и благодатта. Сега вие ще се върнете по домовете. Как мислите, как ще слугувате на Господа? Тази година може да измените, ще кажете: "Е, следующата." Следующата година ще отложите за другата следующа. И тъй, година след година, минаваме живота си в една вътрешна самоизмама. И в края на краищата ние се разочароваме от живота. Трябва да знаете, че в съзнанието на Бога, Бог е толкова
към беседата >>
524.
Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете
,
НБ
,
СБ
, В.Търново, 10.9.1922г.,
десета глава от Йоана. Ще взема седми и осми стих: „Тогаз пак им рече Исус: Истина, истина ви казвам, че аз съм вратата на овците. Всички, които са дошли преди Мене, крадци са и разбойници; но овците ги не послушаха“. Върху тези стихове мнозина са се спирали и са давали разни тълкувания. „Всички, които са дошли преди Мене“, казва Христос. Кои са тези „всички“? Каквото и да е – било то човек, философия или учение – всичко в света, което иска да ви отнеме Истината, не носи Любов. Всички те са крадци и разбойници. Първият акт, първото нещо това е Любовта; следователно, ако дойде някой и ви каже, че преди Любовта има нещо друго, което да я предшества, той е крадец и разбойник. С такива крадци е пълен светът и църквата. Всеки, който ви каже, че и без Любов може да се спасите, лъже ви. Могат да ви кажат, че ако подложите тялото си на изгаряне, спасението ще дойде; лъжат ви. Спасението е акт само на Любовта. А какво означава вярата? Вярата служи като условие на човека да победи, защото само интелигентният, разумният човек може да се спаси. Затова се казва „Повярвай!“ Кой да повярва? Само интелигентният. Кой още? Болният. Онзи, който има вяра, може да се излекува, но който няма вяра, не може. Там, където няма интелигентност, Любовта не може да се прояви в своята форма. Сега, всички църковници без разлика учат, че спасението е в църквата. Това е квадратна лъжа. Спасението е в Любовта, а Любовта е Бог. Спасението е в Бога – това е най-вярното. Ако аз мога да ви избавя от
към беседата >>
вниманието на хората върху тези стихове, давали са им различни тълкувания. „Всички" казва Христос. – Кои всички? – Които искат да отнемат истината и свободата ви. Каквито и да са те – философи или учени, нямат любов в себе си. Те се представят такива, каквито не са, но всъщност са крадци и разбойници. Първият акт в света е любовта. Първият плод, който събужда човешкото съзнание, е любовта. Следователно, каже ли ви някой, че любовта се предшествува от друго нещо, той е крадец и разбойник. Светът е пълен с тия крадци. И в черквата ги има. Те са съществували в миналото, но и сега ги има. Който ни каже, че и без любов човек може да се спаси, той ви залъгва. Могат да ви кажат, че, ако подложите тялото си на изгаряне, ще се спасите. И това е заблуждение. Спасяването е акт само на любовта. – Какво представя вярата? Когато ти се казва да вярваш, това значи, да си послужиш с вярата, като условие за победа. Само разумният и интелигентният може да победи; щом победи, той ще се спаси. Болният, т.е. който има вяра, той се спасява. Който има вяра, може да се лекува; който няма вяра, не може да се лекува. Дето е интелигентността, там се проявява любовта. Какво проповядва черквата днес? – Че спасението е само в нея. Вън от черквата няма спасение. – Това не отговаря на истината. Спасението е в любовта, а Бог е Любов. Значи, спасението е в Бога. Това е истината. Ако спасяваш човека от известна болест за няколко деня, да е няколко месеца или една година, това е залъгване, не
към втори вариант >>
525.
Едно с Бога
,
КД
, В.Търново, 19.9.1922г.,
Бога е Любовта. Бог вечно се проявява чрез Любовта. Ние сме едно с Любовта, ние сме едно с Бога. „Само чистите по сърце ще видят Бога." Без чистота няма любов. Тази чистота, за която ви говоря, тя е необикновена чистота на сърцето. Тази необикновена чистота мяза на детето или на бяло цвете или на геометрически символ - на кръг. Чистотата на детето, което се усмихва на Слънцето; чистотата на цветчето, което люби Слънцето. Цветята живеят в ангелския свят • това е чистотата на кръга, най-съвършения образ на линия. Ние живеем в безграничната Любов. Нашата цел е да проявим безграничното. А всяка цел трябва да има плод в себе си. Ето пентаграмът вписан в един кръг, това е пътя, който ученикът трябва да извърви. Кръгът като символ на вечност, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш. Пентаграмът като символ трябва да оживее у вас, за да може да се ползувате от него. Пентаграмът, това е човека, върхът е главата. Двете ръце и двата крака са другите върхове. Главата е Истината, десният крак е Правдата, дясната ръка - Мъдростта. Левият крак - Добродетелта, а лявата ръка - Любовта. Тези пет върха са пет центъра, през които непрестанно се изливат токове, протичат енергии, сили, за които няма ограничение. Те изграждат човека. Петте върха са пет места, през които може да се влезе в пътя. Будя - изгрява моето слънце в моята душа. Будиш - изгрява Божието Слънце в мен, в сърцето Буди - изгрява живото Слънце на моя Дух. Будим -
към беседата >>
526.
Празникът на труда
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 22.9.1922г.,
наряд изисква по-голямо съзнание. Както преди, така и сега вие се спъвате в буквата на нещата и затова не можете да се ползвате. Всички тези думи, които ви са дадени, трябва да ги посадите, за да станат живи дървета. На изречението от наряда18: „Да сме чисти като живата вода и като Светлината“ трябва да се постараете да разберете смисъла, който Духът крие в него. Също така се изисква малко повече труд, за да научите движенията и да ги усвоите. Сега всички вие сте заети със свои и чужди работи, които в бъдеще няма да ви ползват. Когато едно малко момиченце се занимава седем–осем години със своите кукли – повива ги, развива ги, какво се ползва? Куклите няма нито да пораснат, нито да оживеят. Питам ви каква е задачата на куклите. Всичките ви работи на земята са само едно упражнение, т.е. не съставляват нещо съществено. Животът идва от друго място, от Бога. Вие мислите, че в храната е Животът, но храната е само проводник. Ще дойде време, когато Господ ще ви дава тази жизнена сила и по друг начин. Следователно вие сте свикнали да мислите, че същественото се съдържа в страничните неща. Искате да се осигурите на земята, но единственото осигуряване се намира само в Божията Любов. Ако имате Любовта, всички други работи могат да се извършат отлично. Но досега вие още не разбирате Любовта; виждате погрешките на хората, лесно се съблазнявате във всичко – това не е Любов. Гневите се, злопаметни сте, не можете да си простите, не можете да забравите старите си дертове и
към беседата >>
527.
Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи
,
НБ
, В.Търново, 24.9.1922г.,
ви научи". Мъчно е някога да обясняваш духовните истини на светските хора. – Защо? - Защото всеки разбира от своята работа: търговецът – от търговските си работи, земеделецът – от земеделието, лозарят – от лозарството, ученият – от науката. Кой каквато специалност има, от нея разбира. Дойдем ли до изясняване на Божествената истина, това става мъчно. „Духът ще ви научи." Казвате, че Духът е невидим. – Не, Духът е видим. Според едни, Духът е невидим, а според други – видим. – Видим е Духът. Дрехата на Духа е светлината. Значи, ние виждаме неговата дреха. Дето действа Духът, там има светлина; дето не действа, няма светлина. Когато се говори за Духа, за Божественото, хората казват: Не можем да Го уловим. Щом е неуловимо, то не е реално. Хората наричат реално само онова, което могат да хванат с ръцете си. Обаче, човек може да хваща нещата и с духа си. Железарят хваща предметите с клещите си, фотографът – с апарата си. Хващаш един предмет и казваш, че е реален. Какво обяснение можеш да дадеш за него? – Никакво. Че си го хванал и придобил известно впечатление за него, това се дължи на твоята чувствителност, на твоите нерви. Уловиш кокошка и казваш, че си я хванал. – Първо, ти получаваш впечатление за кокошката, а после усещаш, че си я хванал. Какво представя кокошката? Според месоядците, кокошката е животно с два крака, с крила, пера и вкусно месо. Като отрежат главата й, сготвят я и си хапват. След това, пийнат малко вино и казват: Кокошка е това! Така определят
към беседата >>
да обясним на хората от света някои духовни истини. Търговецът разбира от своите работи, земеделецът - от своето земеделие, лозарят - от своето лозарство, ученият - от учението си; всеки разбира от своята специалност. Но стигнем ли до една Божествена Истина, става много трудно тя да се изясни и да се предаде. Духът е нещо невидимо. Аз казвам, че Духът е видим. Някои твърдят, че е видим, други - че е невидим. Дрехата на Духа е Светлината. Следователно, ние виждаме дрехата. Там, където Духът действа, има Светлина; където Духът не действа, няма Светлина. Когато говорят за Божественото, хората питат: "Можем ли да го уловим?" Те мислят, че само това, което могат да уловят, е реално. Разбира се, че това, което можеш да уловиш с ръцете си, е реално, но можеш да уловиш нещо и с духа си. Ти можещ да уловиш нещо и с железарски клещи; фотографията пък може да улови образа и сянката на даден предмет. Някой пита какво нещо е реалното в света. Улавяш с ръка един предмет и казваш, че си го хванал. Ти си докоснал този предмет и осезанието, което имаш, се предава чрез твоите нерви и ти придобиваш впечатление, възприемаш образ. Уловил си един предмет, но не знаеш какво е той, не можеш да го обясниш. Казваш, че си хванал кокошка, но какво нещо е тя? Кокошката е животно с два крака, с крилца и перца, от която, след като й се отреже главицата, може да приготвиш супица или друго вкусно нещо. И след като пийнеш отгоре на всичко едно-две килца винце, казваш: "Това е кокошка!" Това
към втори вариант >>
528.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
Христос е вложил велика идея. Той е символ на нещо. Западните народи не разбират символите, с които си служат източните народи. Изобщо, източните народи си служат със символи, особено, когато изразяват своя духовен живот. Без символи духовният живот не може да се изрази. Всеки език си има свои закони, по които се развива. „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът." Лозата символизира човека. Какъвто е животът на лозата, такъв е и на човека. В този стих се говори главно за лозата и лозаря. Значи, лозата има един господар – лозарят, т. е. Отец, Бог, Който разбира законите; знае, кога да я посади, в каква почва, кога и как да я обрязва, как да я отглежда. Христос уподобява лозата главно на човешката душа, която има свой господар – Отец е нейният земеделец. Той е толкова мъдър, че не може да направи никаква грешка в обработването й, Съвременните лозари отглеждат лозата с единствената цел, да придобият повече грозде, да изкарат повече вино, за да спечелят много. Всеки лозар, който отглежда лозата, за да печели, няма любов в себе си. Той е користолюбив човек. В този смисъл, почти всички хора са лозари. – Защо? – Защото живеят с цел да печелят. Лозарят обработва лозето си, докато му обещава голяма печалба. Щом гроздето поевтинее, той казва: Тази работа не е за мене. Понеже лозата е емблема на човешката душа, аз правя сравнение между нея и човека и казвам: Както филоксерата унищожава лозата, така и психичната филоксера руши човешката душа. Наистина, филоксерата
към беседата >>
529.
Правила за Окултната школа
,
ООК
, Русе, 1.10.1922г.,
„Който не влиза през вратата“, то значи, който не влиза през вратата на Любовта, той е крадец и разбойник, а който влиза през вратата на Любовта, той е пастир. „Нему вратарят отваря; и овците слушат гласа му; и своите овци по име зове, и ги извожда.“ Значи пастирът по име зове своите овци, знае ги. И когато изкара овците си вън, ходи пред тях; и овците идат след него, защото знаят гласа му. Забележете, когато ги изкарва навън, той ходи пред тях, а не отзад. „Аз съм добрият пастир; добрият пастир душата си полага за овцете.“ Сега, понеже вие вече искате да образувате школа, методите в школата са различни от ония, които имате при обикновените молитвени събрания. Първото нещо: ученикът трябва да има силно, интензивно желание да учи. И действително, Любовта се изразява в стремление за учене. Че е тъй се вижда по това, че дотогава, докато ти не обичаш някой предмет, който и да е той, ти не се интересуваш от него, не го изучаваш, минаваш в едно спящо състояние. Но щом се пробуди съзнанието, щом дойде Любовта към туй същество, което обичаш, почваш да го проучваш, какъв е носът му, каква е устата му, какви са ръцете, главата му и колкото повече обичаш предмета, повече изучаваш външните черти, колкото повече не го обичаш, толкова по-малко се интересуваш от него. Следователно истинската, Божествената Любов е един силен подтик за изучаване на Божествената Мъдрост. Значи религиозният човек не трябва да бъде невежа. Сега някои може да ви цитират онзи стих от
към беседата >>
530.
Допирните точки в природата
,
МОК
, София, 4.10.1922г.,
запитват какво представлява злото и какво — доброто в живота. Злото е потреба в живота, както и в природата, но не е необходимост. Свързано с отрицателните сили в природата, злото става вече потреба. То представя най-малкия брой вибрации на доброто. В живота лошите, злите хора са канал, през който минават нечистотиите. Казано е в Писанието, че има нечисти и чисти съсъди. Нечистите съсъди са лошите хора, а чистите — добрите. Когато съзнаят службата, която изпълняват, лошите хора започват да страдат и постепенно се изправят, изменят живота си. Докато още не са в сила да се изправят, те са недоволни от добрите хора и казват, че страдат заради тях. Тази е причината, заради която лошите хора не гледат с разположение, с добро око на добрите. Като знаете това, вие трябва да бъдете снизходителни към лошите хора. Това е окултното разбиране на злото. Туй обяснение обаче не трябва да поощрява злото, но трябва да се разбира неговия дълбок смисъл като закон в природата, като временна потреба. Докато има нечистотии в света, трябва да има канали, съсъди, през които тия нечистотии да минават. Доброто и злото в света са две училища със съвършено различни програми и методи. Ученикът от първото училище не трябва да минава във второто, защото ще изгуби мястото си, което природата му е определила. Докато е в първото училище, т.е. в Школата на белите братя, той ще работи чрез главата и гърдите си. Щом влезе във второто училище — това на черните братя, той ще работи със стомаха, с
към беседата >>
531.
Положителни и отрицателни сили в природата
,
ООК
, София, 6.10.1922г.,
за плача. Плачът не е противоречие. Когато почнат някого да ограничават, той плаче. Когато хората ни ограничават, ние плачем. Сега ще пристъпя към предмета си. Не искам вие да плачете. Плач и роптание, това е едно и също нещо. Който плаче, той роптае, това са отрицателни черти, които са отживели своя век. Всичко, което сега съществува във вашия ум, е отживяло своя век. Това са преживелици на една далечна култура. И вие трябва да кажете сбогом на вашето минало. Да допуснем сега, че вие отивате на Небето и сте се вкиснали от всички стари системи. Като отидете на Небето, какво ще разправяте? Мислите ли, че там ще ви слушат, като разправяте за всяка отрицателна черта на земята? Като влезете в невидимия свят, в тяхната школа, там ще ви кажат: „Братко, забрави всичко туй“. И всичко трябва да се забрави. Писанието казва: „Всичко трябва да се заличи и да дойде Новата епоха, в която ще започне истинското знание, което сега иде в света“. Положителни и отрицателни сили в Природата: електричеството, това е една положителна сила. Положителните сили разрушават, отрицателните градят. Вие ще кажете: „Защо? Как тъй?“ Онези на бойното поле, когато са слаби, нали се укрепяват, изграждат си здрава крепост? Кой гради? – Страхливият. Слабият трябва да се укрепи, къща да гради. Казват: „Гениален човек е той“. Този е един страхливец, той е отрицателен, в него преодоляват отрицателните сили; тези сили се укрепяват, за да може да издържат напора на положителните сили, които действат
към беседата >>
532.
Обичен и скъп
,
НБ
, София, 8.10.1922г.,
от думите „binom tu meto"? Какво ще кажете за изречението „Сила жива, изворна, течаща"? В това изречение, не може нито да отнемете, нито да прибавите нещо. Коя дума ще турите по-напред – изворна или течаща? В това изречение, думите са наредени по особен закон. По същия закон трябва да върви и човешката мисъл. Казвам: Мисъл жива, изворна, течаща. Единствено нещо, което спъва, както отделния човек, така и цялото човечество, се дължи на разместване на думите в разумната реч. Някога се употребяват едни думи, вместо други. Някой пише писмо с обръщение „обични Учителю", а друг – „скъпи Учителю." Ако, вместо обичен, пишеш скъп, ти поставяш чувствата си на търговски начала. Да минаваш от обичен към скъп, това е слизане; да минаваш от скъп към обичен, това е възлизане. Казваш: Скъпи Учителю! Отговарям: Твоят Учител струва 33 сребърника – продаваш го. Думата „обичен" представя основите, върху които животът расте и се развива, а „скъп" означава закон на промени, закон на месечината. Можеш ли да се грееш на месечината? Вибрациите на думата „скъп" са слаби, а на „обичен" – силни. Можеш ли да вържеш кофата на конец и да вадиш с нея вода от кладенеца? Конецът веднага ще се скъса. Такава е силата на думата „скъп". Думата „обичен" е дебело въже, с което завързваш кофата. Щом я пуснеш в кладенеца, непременно ще извадиш вода. Ако сравните думите „обичен и любезен", по-силна е "обичен". Буквата „з" в думата "любезен" разваля всичко. Тази дума няма хубави вибрации. Сричката
към беседата >>
значат те? Аз само ще ви ги произнеса, без да ви кажа значението им. Или да произнеса думите: „Сила жива, изворна, течаща." Вие на тия думи нищо не можете да притурите, нито да отнемете. Коя дума ще турите по-напред - „изворна" или „течаща"? Те са наредени по закон. По същия закон трябва да върви и нашата мисъл. Мисъл жива, изворна, течаща. Единственото нещо, което сега ви спъва в живота, което спъва съвременното човечество, се дължи на туй разместване на думите в разумната реч. Някои пишат „обични Учителю", а някои пишат „скъпи Учителю". Но под думата „скъпи" аз разбирам предателство. Щом замениш „обични" със „скъпи", то е вече на търговски начала. Да минаваш от „скъпи" към „обични", то е възлизане, а да минаваш от „обични" към „скъпи" е слизане. „Скъпи Учителю." Казвам: трийсет и три сребърника струва. „Обични" - това са основите, при които животът може да расте, а „скъпи" - това е законът на промените. Вие се греете на месечината. Можете ли на месечината да се развивате? Вибрациите на думата „скъпи" са слаби. Като произнесете думата „скъпи", може да почувствате, че вибрациите са слаби, когато на думата „обични" са силни. „Скъпи" - това е конец, на който свързваш своята кофа и като я пуснеш в кладенеца, ще се скъса. „Обич ни" е дебело въже, с което като спуснеш кофата си в кладенеца, удържа и може да извадиш вода. После вземете думите „обични" и „любезни" - каква разлика може да направите между тях? Коя от тях е по-силна? По-силна дума е „обични". Туй „з" в
към втори вариант >>
533.
Отличителни качества на волята
,
МОК
, София, 11.10.1922г.,
качества на волята? Първото качество на волята е твърдостта. Твърдостта е опорната точка на волята. Значи волята трябва да бъде твърда и непоколебима като канара. Второто качество на волята е смелостта и безстрашието. Третото качество на волята е приложение, изпълнение, но без отлагане. Често в ума на човека се явява отрицателната мисъл: Не може ли някога проявата на волята да спре човека в неговото действие? — Когато се говори за воля, ние разбираме нейните положителни прояви. Отрицателните прояви на волята са случайности. Ако трен спре всред пътя, това е случайност. Неговите спирки са определени — от една гара до друга. Всяка спирка вън от определените гари, това е вън и от тарифата на движението на трена. Следователно, твърдост, смелост, безстрашие и приложение са необходими качества за проява на волята на физическия свят. Освен на физическия свят волята се проявява и в умствения свят. Отличителните качества на во¬лята в умствения свят са: разбиране, проумяване, схващане и долавяне. Това, което си разбрал, ще проумееш. Това, което си проумял, ще схванеш. Това, което си схванал, ще доловиш. Можете ли от схващането да отидете към разбирането? — Не, ще вървите последователно. Едно от отличителните качества на волята в Божествения свят е нейното благородство. Волята трябва да бъде благородна, да има благороден импулс, благороден подтик. Като знаете отличителните качества на волята в три различни свята, вие ще можете да окажете влияние върху своето тяло,
към беседата >>
534.
Практическо приложение на музиката
,
ООК
, София, 12.10.1922г.,
краен отговор не може да ни се даде. И онзи, който е създал света, отговор за делата си не може да ни даде. Това да го знаете! Не само вие, но и никой, вън от света, не знае защо е създаден светът. Сега ако някой ви запита: „Защо сте дошли тази вечер в този салон?“, ще кажете, че ви е събрал някой. Истинската причина никой не може да обясни. Някой ще каже: „Аз трябваше да дойда“. Можеше да бъдеш болен, можеше да си счупиш кръста, можеше да имаш хиляди препятствия, но понеже не се случи това, затуй сте дошли. Ще сложите в ума си мисълта да се учите, а не само да прилагате. Но това да бъде съзнателно, а не да имате такова натегнато състояние. Има методи, които спъват. Когато събудите съзнанието у малкото дете да мери боя си, когато то започне да мисли колко е израснало, растенето се спира. Обърнете ли внимание, че трябва да бъдете светии, вашето съзнание се спира там. Всеки ден може да се молите, но нито един милиметър няма да израстете. Като престанете да мислите за това, вашата святост ще се увеличи. Святостта е резултат. За пример някои мислят за светлината. Тя няма да дойде. Светлината е резултат на известни елементи. Като докараш в съчетание тия елементи, тя ще дойде. Ако се тревожиш за светлината, а не обръщаш внимание на елементите, които взимат участие в съчетанието на тази светлина, ти изгубваш основата. Значи първото нещо, основният принцип у нас, това е Любовта, не вашата любов, не сегашната ви любов, но Любовта, която е създала целия Космос. Любовта,
към беседата >>
535.
Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа
,
НБ
, София, 15.10.1922г.,
за реалисти, за хора на положителната наука, на положителния живот. Когато им се говорят някои истини, те казват: Това е отвлечено, неразбираемо за нас. Кой живот е реален? Според вас, реален е светът на сетивата. Реално ли е това, което виждаш? Ти виждаш дървета, цветя, но това е свят на сенки. Чуваш нещо с ушите си – това е свят на вибрации. Казваш: Видях, чух, пипнах нещо.– И с такива знания на своята реалност си правиш заключения, че много знаеш, че можеш да разрешиш всички въпроси. Четете, например, теорията на Айнщайн за земята и се чудите, де е истината. Той казва, че земята не е изпъкнала, но вдлъбната, и ние живеем във вдлъбнатината. Той прави ред изчисления, с които доказва своята теория. Тази теория се отнася за математически умове, а не за хора с обикновени умове. Само математици могат да я разберат. Ако обикновен човек прочете теорията на Айнщайн, няма да намери нищо особено в нея. Как гледа математикът на живота и как – обикновеният човек, не е важно. Животът е построен на ред математически изчисления. Всяко нещо има свои дълбоки причини. Казваш: Днес ще ям кокошка или гъска. – И това е предвидено. Казваш: Не е важно, какво ще ям днес. Това е обикновена работа. – Не е обикновена. И храненето се основава на математически закони. Днес храненето е обикновен процес, но преди хиляди години, Учителите на човечеството са преподавали законите па храненето. Днес хората се ползват от това знание наготово, но, докато го придобият, те са
към беседата >>
за реалисти, хора на положителната наука, на положителния живот и когато им се говорят някои отегчени истини, казват: „Това е отвлечено, това е неразбираемо." Сега мнозина казват: „Кой е реалният живот? Реалният живот на чувствата, на зрението?" Да кажем, ти виждаш нещо, то реално ли е? То е свят на зрението. Ти виждаш дървета, но то е живот на сенки. Ти пипаш нещата, ти виждаш нещо, но това е свят на чувства, ти вярваш на ръцете си, на очите си. После слушаш нещо, казваш: „Чух го." Това реално ли е? То е свят на вибрации. Казваме: „Чух го, видях го." И е тия познания на нашата реалност си правим заключения, че сме много учени хора и всичко можем да разрешим. Е, представете си сега, немският списател Айнщайн казва, че земята не е корубеста, но е вдлъбната, и че ние живеем в корубата на земята. Наистина ние живеем в една земя, но тя не е нова. В какво седи тази теория? Те са такива тънки изчисления, които той прави. Само един математик със специални математически разбирания може да разбере тази теория. За обикновени умове тя не е. Те, като прочетат тази теория, няма да намерят в нея нещо извънредно. А целият наш живот почива върху такива математически данни. Запример може да ви попитам какво меню имаме за днес. „Имаме печено." „Какво печено? Кокошка, пуйка, патица? Ами чорбицата от какво е направена?" „От гъска" „Пържолите от телешко ли са?" Кои са причините, които са обусловили да имаш за меню днес кокошка? Трябва да има причини за това. Вие ще
към втори вариант >>
536.
Влияние на музиката, пеенето и движенията
,
ООК
, София, 15.10.1922г.,
окултната музика много мъчно се поддава на изучаване. Изисква се остър слух, съсредоточено внимание; после, човек трябва да се освободи от всички традиции. Сегашната музика, това е предговор на окултната музика. Тъй, както се е развила технически обикновената музика, тя е приготвителна стъпка към окултната музика. Във всичката светска музика има два момента. Светската музика всякога е незавършена – в нея има един момент на радост, вторият на скръб; един на разрушение, вторият на съграждане, и в края на краищата тя ви оставя само съграждане и разваляне, няма нищо определено. Може да направите един опит. След като сте били някоя вечер на някой концерт или хор, като се върнете, ще усетите една тъга. Направете опит! Туй показва, че в тази музика има нещо незавършено. А такова състояние не трябва да дохожда. Музиката трябва да остави едно радостно чувство във възходяща степен, чувство на творчество. Да твориш, тогава има музика. Сега туй не е един повод или една причина да ни спре да пеем. Ние разбираме музиката малко в по-друг смисъл. Някои хора разделят музиката на светска и духовна. Аз я разделям на музика възходяща и музика низходяща. Първата е, която разширява, а низходящата е светска музика, където има тия два момента. Но и едната, и другата са потребни, те се допълнят. Сега в музиката трябва да има естественост. Думите, които пеем, трябва да бъдат със смисъл. За пример в езика ни кои думи са съдържателни? Например „глад“, тя е съдържателна дума, всеки
към беседата >>
537.
Психическо наблюдение
,
МОК
, София, 18.10.1922г.,
дам едно психическо упражнение. Всички ще извадите тетрадките или тефтерчетата си и ще пишете като заглавие на упражнението „Психическо наблюдение". Упражнението не е мъчно, но и лесно не е. През време на упражнението стомахът ви трябва да бъде свободен. Упражнение. Дигнете лявата ръка с разтворени пръсти нагоре, с длан към лицето, а показалецът на дясната ръка поставете върху показалеца на лявата (върховете им). Наблюдавайте каква мисъл ще мине в този момент през съзнанието ви. Каквато мисъл мине през съзнанието ви, отбележете я с две-три думи, накратко. Може да не мине никаква мисъл през ума ви — това да не ви смущава. При това ще наблюдавате дали мисълта ви е приятна или не, дали е отрицателна или положителна. Ако е отрицателна, отбележете я с черна точка; ако е положителна — със светла точка. Ще бъдете искрени в наблюденията си, ще констатирате нещата, както са в действителност, без да се стеснявате. Запример пътувате от София до с. Драгалевци. От двете страни на пътя си, отляво и отдясно срещате различни неща. Ако искате да дадете точно описание на пътя, ще отбележите всичко, каквото сте видели, без никакво стеснение. Не мислете, че ако констатирате известен факт както е в действителност, ще се изложите. Този факт не представя самите вас, той е нещо отделно от вас. Като поставите показалците си с върховете един срещу друг, ще концентрирате мисълта си в продължение на една минута. След това ще поставите показалеца си върху средния пръст на лявата ръка и пак ще
към беседата >>
538.
Възлюби го
,
НБ
, София, 22.10.1922г.,
само когато са тясно свързани. Това е закон в природата. Думата „свързан” с двузначеща, т. е. не е силна дума. Тази дума не означава една определена идея. Може да свържеш някой лош човек, може да свържеш и добър човек. Тъй щото, тази дума не е силна. Макар, че тя е неразбрана, обаче, когато в нашето съзнание се произнесе такава дума – „свързан”, в подсъзнанието ни тя произвежда обратен ефект. И съвременните езици на културните народи, като англичани, французи, германци, са негативни. У всички тия народи, в езика им има малко думи, точно определени, които означават само една идея. Например, като кажеш „жажда”, ти не мислиш за друго, освен да се напиеш с вода. Като кажеш глад, смърт, ти подразбираш само онова, което тези думи изразяват. Думата „любов” е двузначеща, тя няма сила, няма смисъл. Казват „любов”, но каква любов подразбират? Думите жажда, глад, смърт, страдание, пожар са силни; те имат определено значение и, вследствие на това, сегашната култура не е израснала по причина на езика. В дипломацията, онези, които разбират всички тънкости на езика, избират такива изрази, че само с една запетая дипломатът може да се изплъзне от известно положение, като риба или като змия. Казват за някого: Цял дипломат е! А дипломатът е човек, който може да мине през всяка дупка, да извърти всяко положение. В това седи всичкото изкуство на дипломацията. Еди-коя си клауза не може да се тълкува другояче – така казват. Не, една клауза трябва да има само един смисъл. У
към беседата >>
539.
Окултна музика
,
ООК
, София, 22.10.1922г.,
едно малко разяснение върху окултната музика. Окултната музика се отличава от обикновената по следните две качества. В окултната музика се дават най-първо основните черти. Тя е нещо като художеството: един художник ще тури най-първо носа, веждите, очите, устата, ушите – главните линии, и постепенно картината ще се развива. Ние ще вървим по същия начин, да видите как постепенно се развива музиката, защото в Природата нищо не е израснало наведнъж. Сега тази вечер ще развием друга една част от песента „Сила жива, изворна, течуща“, едно допълнение, песента не е още завършена. Това е едно окултно упражнение, ще го продължим, докато най-после го завършим. После, в окултната музика никога не се допущат думи или тонове с две значения. Там всяка една дума трябва да има едно значение. Като пееш една дума с известни вибрации, ти може да имаш една добра идея, но като я произнасяш, в подсъзнанието ти ще влезе идеята, която се съдържа в тия звукове. Та вие ще пристъпите сега да се учите, няма да критикувате, защото аз нахвърлям най-първо такива основни черти. Може да ви се видят думите много смешни, но няма нищо смешно. Аз избирам стари думи. За пример тази вечер избирам тия звучни думи: „Венир Бенир, Бихар Бенум, Ил биют, Ил безут.“ Тия думи, като на окултен език, много мъчно е да се преведат на български. За пример аз взимам на български език следните думи: „Изгрява слънцето, Праща светлина, Носи радост за живота тя.“ Туй са думи с окултно значение. Сега, ако искате обикновена
към беседата >>
540.
Отличителните черти на живота
,
МОК
, София, 25.10.1922г.,
прочетения стих е най-съществена? Блага дума. Отде произтича благата дума? Отде произтича Любовта? Може ли да се каже, че Любовта произтича от живота? Причината може ли да произлезе от последствието? Ще кажете, че Любовта създава живота. Не, Любовта не може да създаде живота. Защо? Животът не може да бъде създаден. Създаването е механически процес. Създават се, градят се къщи, но в този смисъл животът не може да се гради. Животът е без начало и без край. Може ли да кажете за това, което няма начало и край, че съществува? В своя първичен произход думата „съществува" е била във възходяща степен, но постепенно е слизала и днес в българския език я виждаме в низходяща степен. Думата „съществува" произлиза от корена „са", което значи проява, изявяване. Значи, животът се проявява. Ще ви задам още няколко въпроса. Може ли да изтече това, което се проявява? Ако кажете, че всяко нещо, което се проявява, изтича, тогава ще ви запитам: Де остава животът? Какво разбирате под думата„живот"? Като четете темите си, забелязвам, че вие се стремите да напишете нещо красиво, с хубави изрази, без да съдържа истината. В това отношение вие мязате на модерните дами, които се обличат с красиви, скъпи дрехи, да се представят пред света, без да обръщат внимание на това дали дрехите им са топли, хигиенични. Но това, което е позволено в света за светския човек, не е позволено за окултния ученик. Когато светският човек е гладен, пътувал е няколко деня без хляб и няма близки, към които да се
към беседата >>
541.
Влиянието на електричеството
,
ООК
, София, 29.10.1922г.,
бележки върху отклоненията в живота, върху привидните причини, които въздействат на това отклонение. Ако се поставите на равно поле и наблюдавате пътеките, през които хората вървят, ще забележите, че хората не вървят в права линия, а зигзагообразно. Даже ако направят едно царско шосе, вие ще видите, че те ще вървят от едната страна, после ще минат през другата страна, такова едно кръстосване става. И у животните, и у тях се забелязва това отклонение. Заекът, като бяга, и той не бяга в права линия, и той прави известни лъкатушения. После, като вървите из града, и вие правите същите отклонения. Ако сте в странство, законът ще ви застави да вървите отдясно. Но тук, в България, вървите отляво, после отдясно, отляво, отдясно, ту на едната, ту на другата страна. После тия отклонения се забелязват и в нашата мисъл. Нашата мисъл върви до известна степен в една посока, после в друга, вляво, вдясно, докато достигнем целта. Туй отклонение се забелязва и в чувствата. И там има едно лъкатушене, ту се усилват, ту отслабват. Когато дойдем до изпълнението на известно дело, и там има тази пресиленост, това отклонение. Сега туй отклонение за тялото се обуславя от електричеството и магнетизма. Да кажем, вие сте пасивни. Ако вашето тяло е пасивно, то и клетките на организма ви са пасивни. Да кажем, вие минавате по улица „Витошка“, вървите по положителните течения на електричеството, но понеже електричеството не върви по права линия, а прави зигзагообразни движения, то и вие
към беседата >>
542.
Станете да отидем!
,
НБ
, София, 29.10.1922г.,
оттук!" – Накъде да отидем? – Когато малкият ученик каже да стане оттук, подразбираме, че ще отиде някъде. Къде ще отиде? – На училище. Когато богомолецът каже да стане оттук, подразбираме да отиде някъде. Къде? – На църква. Когато химикът каже да излезе от дома си, подразбира, че ще отиде в лабораторията. Когато домакинята стане рано от сън и отиде някъде, де отива? – В кухнята. Когато престъпникът напусне дома си, де отива? – В затвора. Всички хора отиват някъде. Това отиване е неизбежно. „Стани!" – това е глаголна форма, взета от един стар език. Тя означава съзнателна проява на човешкия живот. Когато човек си каже „стани!" – това означава съзнателна проява, с цел да извърши нещо разумно. „Станете да отидем!" – Къде? – Някъде. Ние сме дошли на земята. – Докога ще бъдем на земята? – Временно. Животът на земята е временен и преходен. Ако беше вечен, неизменен, реален, щяхме да останем на земята за вечни времена. Всъщност, завинаги ли оставаме на земята? Де са вашите бащи, деди и прадеди? Останаха ли на земята? Бих желал да видя поне един човек, останал завинаги на земята. Мислите ли, че вие ще останете за вечни времена на земята? Ако ви запитам, ще останете ли завинаги на земята, вие ще кажете: После ще говорим за тази работа. Според мене, хора, които отлагат работите за после, не са умни. Преди да започнеш една работа, първо ще я обмислиш, а после ще пристъпиш към прилагането й. Остане ли да я обмисляш, след като я започнеш, нищо няма да свършиш. Казваш:
към беседата >>
543.
Нагласяване на силите
,
МОК
, София, 1.11.1922г.,
в математиката под думата „координата"? (— Координатите са величини, които в една координатна система определят положението на точките.) Представете си, че имате четири координати на една точка. Еднакво ли е отношението им към началото? Не е еднакво. И тъй, под координиране разбираме съотношение, нагласяване на силите. Представете си, че имате една точка в пространството. Тази точка е жива. Щом е жива, тя се намира в движение. Ако имате две такива точки, те образуват права линия, която има само едно измерение — дължина. Тъй щото, когато две точки се движат съзнателно, те образуват права линия, която има понятие само за едно измерение. Точките могат да се движат само по тази права, но в две посоки: нагоре или надолу. Имате две точки А и В, които се движат в две противоположни посоки; след известно време тези точки ще се срещнат в една и съща точка, но не могат да се разминат. Ако запитате тези точки могат ли съществата от техния свят да се разминават, те ще отговорят: Според законите на нашия свят, когато две същества се срещнат в една точка, те не могат да се разминат. У нас съществата се срещат само лице с лице, а като се връщат, обръщат се с гърбовете си. Значи, на отиване те са обърнати с лицата си, а на връщане — с гърбовете си. Защо е така? — Защото те не могат да се разминават. Обаче в света, в който хората живеят, те отиват и се връщат с лицето си напред. И тъй, отношенията между съществата са математически формули, които трябва да се преведат, за да
към беседата >>
544.
Никаква лъжа
,
ООК
, София, 5.11.1922г.,
в миналите епохи, както и сега, се считали като едно вътрешно проявление. Окултната школа в миналите векове периодически само е проявявала своята деятелност и след туй пак е преставала, т.е. Школата се е оттегляла в своите вътрешни кътове, понеже времената не са били назрели. Обаче сега Школата се заема да прокара всичките свои възгледи, всичките свои правила в живота. Тя взима живо участие във всичките отрасли на живота. И мнозина от вас ще срещнат едно съпротивление вътре в самите вас, не отвън, а отвътре, ще се сблъскате с вашите стари възгледи, стари навици, стари привички на мислене, на действане и ще мине дълго време, докато се освободите разумно от тия стари навици. Не е тъй лесно. И за да можете правилно да се освободите, трябва да имате едно вътрешно разбиране, едно вътрешно, конкретно разбиране. За пример не казвайте – „Този е от Бялото Братство, този е ученик“. – Не. Човек, който не може да говори истината, той не може да бъде ученик на Бялото Братство! Този закон е вътрешен. В момента, в който не можете да кажете една истина или не можете да кажете една лъжа, както трябва, вие не сте ученик, защото Истината може да се каже и при лъжата. Направил си една погрешка, ако речеш да прикриеш погрешката, ти ще направиш друг грях. Не, ти ще имаш доблестта при тази лъжа да изкажеш Истината тъй, конкретно, нито да я увеличиш, нито да я намалиш. Счупил си една чаша, няма да разправяш за онези причини, които намаляват отговорността ти, ще кажеш: „Тази
към беседата >>
545.
По-леко ще бъде наказанието
,
НБ
, София, 5.11.1922г.,
този стих, косите му настръхват, и той казва: Страшно нещо е това! Много съм грешен. Когато смелият го прочете, казва: Празна работа е това. Който писал Евангелието, той го измислил. Какво наказание може да има? Отде ще дойде то? Казвам: Този стих се отнася до същества с високо съзнание, до същества от висш свят. Той не се отнася до невежите. За да разбере този стих, човек трябва да има висока култура. Не мислете, че като наказват някого, той може да разбере живота и да стане културен. Природата не наказва, но е строга. Като изучавате законите й, виждате, каква неумолимост съществува в тях. Знаете, че на о-в Мартиника цял град от 40 – 50 хиляди души загинаха в една нощ. При земетресението в Лисабон също толкова хора загинаха в един ден. В миналото са потънали хиляди и милиони хора във водите на моретата и океаните. Тия цифри изглеждат баснословни, по историята на човечеството записва всичко. Ако питате учените, от колко години съществува светът, ще кажат – от осем хиляди години. Питам: Какви са тези осем хиляди години – години на децата, на възрастните, или на умните хора? Мярката на децата е една, а тази, с която държавата мери нещата, е друга. Децата мерят със сламчици, а възрастните – с мерки, установени от държавата. Значи, тези осем хиляди години са години на Бога. Неговата мярка е друга. Метрите и километрите на децата се различаватот общоприетите мерки на държавата. Децата си правят къщички от пясък. Вие наблюдавате, как ги правят и казвате,
към беседата >>
546.
Хармонизиране на енергиите
,
МОК
, София, 8.11.1922г.,
си, всеки ще се стреми да бъде свободен, да не се влияе от чуждо мнение, от това, какво са писали някои авторитети. Всеки ще бъде авторитет за себе си. Пишете това, което вие знаете, каквото вие разбирате под понятията „душа" и „дух". Можете да четете какво са писали и други автори по този въпрос, но за вас е важно да не се влияете, да останете верни на своето разбиране. Какво разбирате под думата „разлика"? Говорите за разлика между две величини, между две уравнения. — Когато две величини се сравняват, става въпрос за разлика между тях. Прави се разлика в количествено отношение, прави се разлика и в качествено отношение. Говори се за разлика между цветовете. Значи, прави се различие в количеството на вибрациите. Говори се още за разлика във вярванията на хората. Тук пък имат предвид степента на човешкото развитие, както и начина, но който хората живеят. Всеки живее според вярванията си. Интелигентността, както и животът на човека, се определят от вярванията му. И затова казват: Не се спирай върху онова, което човек говори, но спирай се върху начина, по който той живее. Животът на човека определя неговите вярвания, неговите възгледи и убеждения. Някой човек казва, че вярва в Бога, но щом го помолят за някаква услуга, той веднага започва да се рови в паметта си, дали този, който иска услугата, не му е направил някакво зло или някаква пакост. И ако намери такава, веднага се отказва да извърши услугата. Той помни злото с години. Каква вяра е тази, която помни
към беседата >>
547.
Музика и пеене,средство за постигане на Божественото
,
ООК
, София, 12.11.1922г.,
цигулка, а 8 млади братя тихо пеят песента) „Духът Божий, Духът Вечний, Духът Святий, Духът Благий, Кой пълни сърца ни с Любов, Кой пълни (3 пъти), Кой пълни сърца ни с Любов. (2 пъти) С Любов (3 пъти), Кой пълни сърца ни с Любов. (2 пъти)“ (Втория път я изпяха с Учителя без цигулка. Третия път я изпяха пак с Учителя, но съвсем тихо.) Сега всички заедно ще пеем „Духът Божий“ (2 пъти). Като допирни точки на окултната музика, „Духът Божий“, това е окултен преход. Ще ви кажа сега где са окултните допирни точки, где минава съвременната музика в окултна и защо дава смисъл на пеенето. (Учителят пее сам) „Духът Божий, Духът Вечний, Духът Святий, Духът Благий, Кой пълни сърца ни с Любов.“ Тия думи са окултен преход, т.е. преход в окултен смисъл. Сега ще пеете с движения, ще пуснете волята си в действие. При окултното пеене ще внимавате. Сега ще напуснете всичките ваши традиции. Искам, като ученици, да бъдете свободни в пеенето. Когато човек пее, не само умът, не само сърцето му трябва да вземат участие, но и волята му. А за да вземе участие и волята, ръцете трябва да се движат. В съвременната опера съзнават това. (Учителят пее сам и прави движения) „Духът Божий“ (Издига ръцете си бавно и мощно нагоре.) „Духът Вечний“ (Сваля ръцете си надолу пред лицето, прави кръг и после ги поставя в хоризонтално положение.) „Духът Святи“ (Ръцете си пак възвива във вид на кръг пред лицето, нагоре и после почти отвесно.) „Духът Благи“ (Същото, но ръцете остават хоризонтално.) „Кой
към беседата >>
548.
Не знаете що искате
,
НБ
, София, 12.11.1922г.,
значението на глагола искам, но тури ли се пред него частицата „не”, глаголът приема отрицателно значение. Казваш: Не искам, не зная, не разбирам. Някои хора се хвалят с невежеството си. Те са агностици, т. е. хора, които отричат знанието. Те казват, че човек не може да знае всичко. Коренът на думата гностик се крие в един стар език „гноси”. Българинът казва „носи”. Значи, двете думи имат един и същ корен. Сега, това е въпрос на филологията, която още не съм засегнал. Някога ще ви обясня, какво нещо е филологията от окултно гледище. Казваш: Искам. Този глагол има отношение към известно желание, което показна, че ти липсва нещо. Казваш: Не зная. Значи, не знаеш, какво искаш. Човек трябва да иска същественото. Много неща можеш да искаш, но разумният иска същественото. За гладния същественото е хлябът. Ако човек умира от глад, а иска нови дрехи, като за Великден, той не знае, какво иска. Какъв смисъл има новата дреха за него, ако на другия ден го очаква смърт? За умрелия новите дрехи и обувки са безпредметни. Един ден Бог изпратил архангел Михаил на земята да научи три неща. Това било наказанието му за някаква грешка, която той направил на небето. Архангел Михаил попаднал в Русия и се условил за чирак при един беден, прост обущар. Тук трябвало той да научи трите неща. В скоро време Михаил научил изкуството да прави обувки и станал опитен обущар. Каквито обувки му поръчвали, правел ги в съвършенство. С това той повдигнал името на господаря си, като добър
към беседата >>
549.
Да наследя
,
НБ
, София, 19.11.1922г.,
човек, запитал Христа: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?" Ако ви запитам, какво е животът, как ще отговорите? Ще кажете, че животът е най-голямото благо. Според някои, животът е най-голямото нещастие. – Да се докаже това. – Няма защо да се доказва. Това е очевидна истина. Всеки е опитал живота като голямо благо и като нещастие. „Що да сторя, за да наследя живот вечен?" На български думата „вечен" не изразява това, което е писано в оригинала. Под „вечен" на български разбираме безконечен. – Какво означава думата безконечен? – Аз заместих „вечен" с „безконечен". Това е все едно да определим „х" с „у" или с „z" – едно неизвестно с друго неизвестно. Ще кажете, че х=у, у=z. Значи, решихте една задача с три неизвестни. Пак питам: Какво нещо е животът? – Да живееш. – Как да живееш? Някои социолози решават този въпрос с неизвестни и, въпреки това, пак остава едно неизвестно – у. И религиозните решават същия въпрос и пак остава едно неизвестно – z. Всички хора решават този въпрос и накрая пак остава едно неизвестно. Ако някой се осмели да се откаже от доказателствата на тези хора, ще го нарекат невежа. След тях идат математиците и говорят за фигури, за тела, за разни величини – синус, косинус, тангенс, но какво се решава с това? – Това има приложение във фабриките. – Какво са допринесли фабриките? – Те са създали културата на човечеството. – Знаете ли, колко хора са осакатени в тези фабрики? Там се работи с неизвестни величини. Аз не съм
към беседата >>
550.
Музика и пеене – средство за тониране
,
ООК
, София, 19.11.1922г.,
в областта на окултната музика. Тя е музика на образи и картини. Сега, като разглеждаме окултната музика, аз ще ви дам и образци. Може би ще имаме ред лекции за изучаване на музиката. Ние ще минем през разните народи – в източните, в западните, както и у българите, за да проследим как се е образувала музиката още от далечните времена. Ще ви покажем образци, откъде е взета, как е произлязла тя; тъй щото да не ви шокира някой път нещо и да кажете: „Ние знаем откъде е туй парче“. Не, не го знаете, всяко нещо си има свой произход. И когато пеем, у нас всякога трябва да се произведе картина. Когато пишем, когато изказваме поезия, у нас всякога трябва да изпъкнат не обикновени, мъртви картини, а живи картини. Живи картини дава само живата светлина и те са незабравими. Сега, разбира се, у вас трябва да се създават тия чувства. Ако някой религиозен човек би дошъл тази вечер, малко ще се поозадачи от тия две упражнения, които ще изпълним сега, и ще каже: „Такива работи да се свирят! И това било набожни работи...!“ Е, кои работи са набожни? Според моето схващане набожни работи в света няма. Защото хората са набожни, но как? Някой човек в ума си е набожен, а в сърцето – никак не е набожен. Има други хора, у които сърцето е набожно, а умът не е набожен. После имайте предвид, че ние се занимаваме само с упражнения, а не с окултна музика, изпълнение още няма, тоновете се взимат невярно, тактовете не се спазват, в образите също има една забърканост. Всички тия неща ще се
към беседата >>
551.
Предназначение на дихателната система
,
МОК
, София, 22.11.1922г.,
дам едно психическо упражнение, което ще правите сутрин след ставане и вечер преди лягане. Ще вдигнете ръцете си нагоре и ще произнесете думата светлина, като наблюдавате каква промяна става в състоянието ви. Упражнението ще продължава от десет до двадесет и пет секунди. Ръцете се поставят една до друга пред челото, с длани, обърнати към лицето. След това ще свалите ръцете си долу и ще ги поставите на горната част на носа, като произнесете думата благоухание. Като произнесете тази дума, ще наблюдавате каква промяна става в състоянието ви. Най-после ще поставите ръцете си под носа – на горната устна и ще произнесете думата сладост. Пак ще наблюдавате промените в състоянието ви. Първата дума, която ще произнесете, е светлина, после – благоухание и най-после – сладост. Думите вървят от възходяща към низходяща степен: материята на думата светлина е най-рядка, после е тази на благоухание, а най-гъста е материята на думата сладост. Сега на вас се вижда чудно защо ви давам темата "Предназначението на дихателната система". Какви знания имате за дишането, защо диша човек? Човек диша, за да поддържа живота, горенето в своя организъм. Какво нещо е горенето и какво – дишането? Според някои дишането е процес на чистене. В белите дробове има повече от шестстотин милиона клетки, затворени в малки стаички, в малки лаборатории. Когато въздухът влиза в белия дроб, всяка от тия клетки за кратък момент изпълнява двойна служба – физиологическа и психическа. В този смисъл дишането е
към беседата >>
552.
Лама савахтани
,
НБ
, София, 26.11.1922г.,
савахтани?"– В тези думи Христос е вложил нещо посече от това, което е предадено в Евангелието. На български думата „Или" има съвсем друго значение – тя е съюзът или. Обаче, на староеврейски смисълът е друг. Онези, които чуха думите на Христа, криво Го разбраха. Те помислиха, че Той вика Илия и си казаха: Да видим, дали ще дойде Илия да Му помогне. Изобщо, преводът на този стих не е сполучлив. То е все едно, от лама да образуваш ламя – същество с голяма, ненаситна уста. Аз влизам в положението на преводачите. Мъчно се превежда от стар, класически език; мъчно се прониква в неговата същина. Това всеки е проверил. Например, българин отива във Франция. Като изучава езика, той не може да проникне в дълбокия смисъл на думите и лесно се познава, че е чужденец. За него всяка дума е точно определена, установена. В това отношение, той е като аристократ, за когото нещата имат точно определени форми. Животът на аристократа е установен, не търпи никакви промени. Под „аристократ" се разбира човек с установени идеи, със съзнание за своето благородно произхождение, благородна кръв. Като говоря за езиците, имам пред вид техния произход. Всички езици имат един общ произход. Това не подразбира еднообразие. В проявите на езиците има разнообразие, а в принципите – еднообразие. Нещата ни се виждат еднообразни, когато ги гледаме отдалеч. Какво се разбира под „единство"? Де е единството? – В безграничното, безпределното. А под „множество" разбираме близките до нас неща. То е проява
към беседата >>
553.
Практическо приложение на окултната музика
,
ООК
, София, 26.11.1922г.,
съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят. Съединителна нишка е музиката. И затуй всичките религиозни упражнения, всичките духовни упражнения започват все с музика. Тя е език на духовете. Духовете познават този език. И когато вие искате да привлечете някой дух, да му действате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите. Музиката изисква дълго време работа и не само дълго време работа, но интензивна работа. Това е необходимо, за да разберете окултната музика не само в нейната външна страна, но и вътрешна. За пример, ако аз ви изсвиря някои окултни упражнения, някои от тях може да ви се сторят тъй бурни, както и отвън, светските, или тъй безсмислени, както са упражненията вън. Но с това ние имаме за цел да се развият чувствата. Когато седите при някой извор, при някоя река, вие не подозирате даже, че в реката има музика, има смисъл. Когато имате най-лошото разположение на духа, може да направим едно малко упражнение, може да идем до Ели-дере и да изберем там някое стръмно място. Там, гдето реката се отбива, има едно ханче, ще тръгнем по тази река и вие ще наблюдавате течението. Като излезете от туй място, вие ще имате отлично разположение. Тази река ще роди в тебе едно отлично настроение и ти, като се изкачваш нагоре и слушаш това шумолене на водата, камъчетата и листата, в тебе ще се развива веселие, радост. Това е живот! Музика има по тия камъчета, по тия завои! Някой казва: „Tова не е музика“. Хубаво, този шум е произвел едно
към беседата >>
554.
Единство на съзнанието
,
МОК
, София, 29.11.1922г.,
имате две успоредни линии СВ и DА, които се движат в противоположни посоки, пресечени с трета линия АВ. При пресичането на двете успоредни с трета права се образуват ъгли, равни на 30°. При движението на успоредните линии и съзнанието взима участие. То е представено чрез пресечната линия АВ. Тя е главната линия. В живата геометрия тия линии представляват силови линии. Всяко тяхно движение има строго определен смисъл. Когато изнесете дясната или лявата ръка напред, тези движения имат определен смисъл и значение. Ако движите ръката си по посока на правата СВ, и това движение означава нещо. След това взимате в ръката си една ябълкова семка, свивате ръката си, навеждате се към земята и посаждате семката. Щом направите това движение, след малко ще направите обратно движение – ще се вдигнете нагоре. След няколко години дървото ще израсте и ще даде плод. За да откъснете един от тези плодове, вие протягате ръката си нагоре и после я спущате надолу. При тези движения – спущане ръката надолу, за да посадите семката, и протягането ѝ нагоре, за да откъснете плод от дървото, чиято семка сте посадили – се образува буквата И. С буквата И започва думата Истина. Какво означава тази дума? Истината подразбира опитване на плодовете на това, което някога си посадил. Сега имате други две линии, които представляват движение на един отворен кръг. Този кръг е образуван от двете криви линии АВ и ВС. Движението на кривите линии АВ и ВС върви надолу, в гъстата материя. Така се образува
към беседата >>
555.
Дойде да послужи
,
НБ
, София, 3.12.1922г.,
задачи на съвременната култура е да примири интересите на хората, т. е. да съгласува техните интереси. Тук, между вас, има филолози. Думата "интерес" славянска ли е? От нея има ли глагол? Интересен е фактът: защо хора, които произтичат от една кръв, или както се казва, са създадени от един Бог, говорят на различни езици. Защо всички хора да не говорят на един език, разбран за всички народи? И досега се води спор между народите, кой език да има господство над другите. Вземете, например, думата "любов" в различните езици — руски, немски, френски, китайски и др. Във всички езици тя означава една и съща идея, но с различни имена. Учените имат свой речник, с научни термини: субстанция, есенция, тангента, косинус, синус, квадрат и др. Те си служат също с различни формули: 2пr, пr2, R, D и др. Има ли връзка между тези термини? Еднакви ли са те в различните езици? В психологията срещате термините възприятие, усещане. Що е усещане? Първоначално, тази дума имала по-друго значение от сегашното. В Тази дума се крие коренът на един от старите езици и означавала проява на нещата, т.е. предаване [на] образ. Това значи, ограничаване на реалното. Казваме още усет — "у-сет". С буквата "у" египтяните означавали "човек". С тази буква българите са обърнали човека с главата надолу. Думата "усет" означава още нещо, присадено или посадено, което може да изникне, да даде плод и да го вкусиш. Аз наричам това още истина. Какво означава истината? — Посаждане на един Божествен плод в
към беседата >>
556.
Окултна музика
,
ООК
, София, 3.12.1922г.,
в Школата се изисква сериозна работа. Сериозна в туй отношение – вие не трябва да идвате само като слушатели, просто да премине времето ви. Пеене трябва! Когото и да е от вас, стари и млади, ще ви изправя тук да пеете. Искам всички упражнения по музика да ги запомните, понеже те са музикални правила и ние ще ги приложим. За музиката има разни мнения. Сега вие ще заучите тези музикални правила тъй, както са, като образци. От вас се изискват прости тонове – ясно, чисто и идейно пеене; и като пеете, да чувствате това. Сега ние минаваме набързо тия упражнения. Както виждам, някои от вас и върху зададените въпроси не пишат. Всеки от вас, който три пъти не напише зададената си тема, трябва да напусне Школата! Или ще сте изпълнителни, или няма да бъдете ученици ! Щом сте ученици, трябва да бъдете верни на себе си. Два реда да има, но напиши нещо; глупаво да е, но напиши; за някоя гарга да е, но напиши! После ще се учите да пеете. "Ама не мога да пея." Не можеш? Ако не можеш да пееш, ще се научиш. Все с туй не може; отлагате, отлагате и сте дошли до това положение. Сега аз не искам от вас да отдадете на пеенето цялото си време. Може да му посветите един час или половин час време от седмицата. И то е достатъчно, това е една приятна работа. И после въпросите, темите, които се задават тук, вървят по един особен закон. Вие може да не кажете нещо много умно и аз не искам да кажете нещо такова, но искам да размишлявате умно. Вие като разсъждавате върху тази тема, самият
към беседата >>
557.
Значение на гласните при окултното пеене
,
ООК
, София, 10.12.1922г.,
окултната Школа, за всеки един предмет ще се спирате върху главните отличителни черти. Например даде ви се да опишете човешкото лице. По какво се отличава човешкото лице? – Отличава се по своя нос, отличава се по своята уста, отличава се по очите си, отличава се по ушите си. След туй лицето се разделя на части. Отличава се още със своето чело, със своите скули, със своята брада. После идват второстепенните наблюдения: лицето може да е вдлъбнато или изпъкнало някъде, но навсякъде трябва да намерите основните черти, които дават характеристика на лицето, и след туй какво носи сама по себе си всяка една характеристика. Сега за косата. Кои са отличителните черти на косата? Може да бъде дълга и тънка, може да бъде дълга и дебела, може да бъде къдрава. После по цвят може да се отличава: може да бъде черна, кестенява, руса и т.н. Има си причини защо е руса, защо е черна или кестенява. Всяко нещо си има своите причини. Сега, ако вие поставите един човек в една стая, да го не вижда слънцето, той става бял, избелява; ако го турите вън на атмосферни влияния, на слънчевите лъчи, той почернява. После, защо са черни косите? Дали именно Природата има някаква специална цел и в нея има някой произволен път, дали просто туй е първичната причина, или е мода? Може чернотата на нашата коса да не зависи от същинската Природа. Какво бихте казали, ако една съвременна бомба на някой океански параход, която тежи хиляда килограма, се запази и ако след хиляда години някой, като я човърка
към беседата >>
558.
Ще ви научи
,
НБ
, София, 10.12.1922г.,
задава въпроса, какво трябва да се прави. Щом си зададе този въпрос, човек се намира пред едно недоумение. Това показва, че някои елементи или фактори в живота са неизвестни. Мъжът объркал малко работите и пита жена си: Какво трябва да се прави? Жената объркала работите и пита мъжа си: Какво е твоето мнение? Какво трябва да се прави? Изобщо, когато някой обърка работите си, веднага се допитва до просветното мнение на другите. Когато целият свят обърка работите си, той се обръща към Бога и пита: Какво трябва да се прави? Много отговори могат да се дадат на зададения въпрос, но един ще бъде истинският. Една задача може да се реши по много начини, но един е правилният начин. Сега ще ви дам една малка задача за разрешаване. Показвам ви четири зърна – едното житно, второто – восъчно, третото – от злато и четвъртото – диамантено. Давам ви да си изберете едно от тях. Като погледнете житното и восъчното зърно, веднага ги туряте настрана и казвате: Не сме толкова глупави, да взимаме житно и восъчно зърно. Тогава спирате вниманието си на златното и диамантеното зърно. Казвате: Златото е по-достъпно, предпочитаме диамантеното зърно. Като го продадем, то ще оправи обърканите ни работи. Наистина, животът на сегашните хора, както и цялата съвременна култура, се заключава в купуване и продаване. Съберат се двама търговци: единият продава, другият купува. Съберат се двама учени: единият изнася научни факти, другият слуша. После те разменят ролите си – и двамата аргументират,
към беседата >>
559.
Закон за съотношения
,
МОК
, София, 13.12.1922г.,
правата АВ. Тя не е образувана произволно, но е произлязла от някакъв разумен източник, от някакво разумно същество. При това образуването ѝ се дължи на известна причина. Как определят в геометрията правата линия? (– Най-късото разстояние между две точки се нарича права линия.) Или правата линия представлява процес, извършен с най-малки разходи. От правата АВ надолу спущаме перпендикуляр ОС. След това начертаваме кривата MN, като предполагаме, че и тя излиза от същия център, от който излиза правата ОС. Каква е дължината на линията MN в сравнение с перпендикуляра ОС? Линията MN е по-дълга от ОС, защото е крива. Да предположим, че линията ОС представлява витло на аероплан. Какво става с аероплана, ако витлото усилва, ускорява движението си? Аеропланът започва да се издига нагоре. Какво става с аероплана, ако витлото намалява движението си? Аеропланът започва да слиза надолу. Какво е отношението между енергиите в двата случая? При издигането си нагоре аеропланът надделява земното притегляне; при слизането си надолу това притегляне вече не му противодейства. Представете си сега, че кривите А и В (Фигура 2) са условия, при които Животът може да се прояви. Приемаме, че кривата А представлява планинско място, изложено на силни ветрове. Един ваш приятел посадил на това място сливи и казва, че като завържат и узреят сливите, ще ви даде от тях. Кривата линия В представлява долина, в която друг ваш приятел е посадил сливи и обещава, че когато узреят, ще ви даде от
към беседата >>
560.
Добрата земя
,
НБ
, София, 17.12.1922г.,
дават тон и направление на човешката душа. Често се говори за условията на живота, като добри и лоши. Някога се говори и за средата, като добра и лоша. Сегашният век е повече материалистичен, поради което окръжаващите предмети са толкова близо до очите на хората, че привличат всичкото им внимание. Те се залъгват с тях, като деца, и не им остава време да се занимават с други работи. Аз наричам материалистическия век – век на забава, век на детски игри. Следователно, както в децата стават промени, така и във възрастните. Днес възгледите на хората се менят лесно. Сега защищаваш една философска система, утре – друга. Слушаш един младеж да казва: Няма Бог. Утре същият младеж поддържа обратното, че Бог съществува. Един варненски адвокат казваше: Светът да се обърне с главата надолу, аз пак ще си остана материалист. – Слушай, аз ще ти докажа математически, че след четири години, от краен материалист, ще станеш краен идеалист. – Това е невъзможно. – Ще провериш думите ми. След две години адвокатът се оженил. Родило му се детенце. Една вечер жена му носела детето на ръце и една лампа. Случило се, че изпуснала лампата на земята. Тя се счупила; газта се разляла и запалила. В този момент, пламнала полата на жена му, и тя изгоряла. Понеже обичал жена си, адвокатът започнал да мисли за другия свят и станал вярващ. Като видели, че изменя на материализма, изключили го от тяхното общество. Те намирали, че той се объркал малко. Много естествено, пораснал е този човек. И
към беседата >>
561.
Музиката – средство за концентриране
,
ООК
, София, 17.12.1922г.,
върху това ще мислите, колкото можете, може и 2–3 реда само да напишете. (Прочетоха се няколко от темите „Предназначението на ръцете и пръстите“.) Трябва да си изберете от класа около 10–15 души или 20 души, които всякога да изваждат едно резюме от общата работа, основното, та да се чете изводът на всичко, каквото е казано. Та ще се разпредели материалът помежду им. Ще изваждате само основните черти, тъй щото от всяка тема да имаме резюмето. Сега целта ни не е да ви направим писатели, целта ни не е да ви направим музиканти. Писането, пеенето, това са средства за развитие на човешката душа. Те имат по-висока цел. Ние употребяваме пеенето като средство, едно от мощните средства. Пеенето, размишлението, това са средства. Сега вие трябва да работите, защото чрез тия неща ще се научите да се концентрирате. Най-потребното е концентриране на ума. За пример, защо ви давам музиката? Ще кажете: „Без музика не може“. Може. В нашия живот по-напред светлината и чувствата са минавали през човешкия ум и са се поляризирали през сърцето – човек е слизал към земята. Следователно тия лъчи са се стеснявали, стеснявали и ние сме дошли в пресичането на този триъгълник. Сега правим един подем нагоре, процесът е обратен: всичките наши чувства и желания трябва да ги пратим през ума си, не да ги премахнем, но всичките наши чувства трябва да ги прекараме през призмата на нашия ум. Тук те ще дойдат в един център, ще се смесят при тия концентрирания и ще усетите, като че изгубвате
към беседата >>
562.
Самоопределение
,
МОК
, София, 20.12.1922г.,
думата самоопределение? (– Да се самоопредели човек, това значи да определи отношенията си към околната среда.) Съгласни ли сте всички с тази дефиниция? Какво нещо е самоопределение на единицата? Според мен самоопределението на единицата седи в това, че тя подтиква нещата напред, т.е. изнася ги на сцената. Какво представлява самоопределението на двойката? (– Поляризиране.) Какво нещо е поляризирането? (– Проявяване.) Числото 2, двойката представлява материята, т.е. закон на материалния свят. С други думи казано, единицата представлява сили, които подтикват нещата в материалния свят, в материята, която ги облича във форми, т.е. оформя ги. Единицата е баща на нещата, а двойката – тяхна майка. Единицата дава първия съзнателен подтик на Живота. Единицата е първата видима причина на нещата, а двойката – втората видима причина. Какво е самоопределението на числото три? – Тройката е смисълът, целта, към която всичко в Живота се стреми. Следователно всеки за себе си може да каже: "Аз съм единица. Защо? Защото се проявявам." – "Аз съм двойка. Защо? Защото отглеждам своята идея както майка – своето дете." – "Аз съм тройка. Защо? Защото имам цел, към която се стремя, към която направлявам своята идея." Значи човек едновременно е и единица, и двойка, и тройка. Всички числа, с които си служите, представляват отношения, сили, разумни същества, които се намират на различна степен на развитие. В този смисъл и единицата, и двойката, и тройката представляват Разумни
към беседата >>
563.
Защо не можахме?
,
НБ
, София, 24.12.1922г.,
много изследвания, но безуспешно, нещо не му върви. Някой адвокат разглежда много дела, но работите му не вървят добре. — Защо? Някъде в домовете, между мъжа и жената, работите им не се нареждат добре. Някой свещеник се оплаква, че и неговата работа не върви добре. — Защо? — Богомолците не го посещавали. Актьорът се оплаква, че работите му не се нареждат добре. — Защо? — Все има някаква причина. "Защо ние не можахме да го изпъдим?" Учениците запитаха Христа: Защо не можахме да го изпъдим, та се изложихме пред света? В отговор на това Христос им отговори: "Този дух не излиза, освен с пост и молитва." И съвременната църква дава нареждания за пост и молитва, но този пост коренно се отличава от Христовия. И сегашните хора се молят, но това не е истинска молитва. — Как да не е молитва! — Молитва е но не е истинска; пост е, но не е истински. Истинска молитва, истински пост са нужни. Мислите ли, че всеки който вземе четка в ръка, може да рисува? Ако твоето дете нарисува една гарга, може ли художникът да приеме тази картина за изложба? Само онзи може да държи четка в ръка, който знае, как да нанася сенките, да създаде подтик у човека. Може ли да се нарече музикант онзи, който държи цигулка в ръка? Може ли да се нарече пианист онзи, който свири на пиано? Да свириш на пиано, това не значи да движиш ръцете по клавишите отгоре до долу. Може ли да се нарече Божи служител онзи, който облича одежди на свещеник? Ние отричаме тези неща. Всеки може да се заблуждава от
към беседата >>
564.
Окултна медицина
,
ООК
, София, 24.12.1922г.,
пишете, тези листчета ще бъдат много хубаво написани. Няма да пишете на каквито и да е книжки. Нека формата им да е хубаво изрязана. Ето, вижте тази книжка като халваджийска книга. Вие сте в една окултна Школа! Може да пишеш на четвърт от листа, но трябва чистота. 3–4 реда ще напишеш, но чисто, хубаво. Нямам нищо против малките листчета, но всичко да има една по-хубава форма. Това се казва ученик! Ще бъдете внимателни в малките работи. Всеки ще гледа да пише по-хубаво, да не бърза. Да напише 4 реда, но да ги напише внимателно. Когато пишеш темата си, някой Бял Брат те наблюдава, гледа те, пиши внимателно, с ума си мисли. 4 реда да напишеш, ти ще се ползваш. А ти гледаш криво-ляво, само да изкараш нещо. После, някой от вас, като пише, зацапа го, след туй го трие, казва: „Минава и тъй“. Не минава. Всяка една книжка трябва да бъде чиста, без петна. Може да ги дадете с петно, но като ученици на окултната Школа, това са правила, ще ги пазите. По възможност хубаво ще пишете, ясно и отчетливо. Може да пишете с молив, с каквото искате, но по възможност турете най-доброто писане. Нали от Любов ще работим? Има много ученици, които остаряват преждевременно. Преждевременното остаряване е от това, че ученикът бърза да изучава нещата. Гледайте добре да ги изучите да се ползвате от тях, а не да бързате. Защото, всяко нещо, което изучавате, трябва да го приложите. Вие знаете много работи, а всичкото окултно учение, което ще изучавате, вие трябва да го прилагате в себе
към беседата >>
565.
Признаци на проявеното човешко съзнание
,
МОК
, София, 27.12.1922г.,
някоя точка означава съзнанието на човека или проявената Вселена. Вън от тази точка пък е непроявената Вселена. Допуснете при това, че материята на външната, на проявената Вселена има различни гъстоти, а оттам – и различни състояния. След това приемете, че от дадената точка излизат различни лъчи, т.е. казваме, че този център, тази точка започва да радиира. Всеки лъч представлява отделно същество. Когато тези същества влязат във връзка с външната среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния, тогава те ще видоизменят своя характер. Това видоизменение в характера на тия същества е причина за различието, което съществува между тях. Различие съществува не само между хората, но и между духовете, между Ангелите, както и между всички напреднали Същества. На какво се дължи това различие? На ред външни причини. Значи до известна степен всеки лъч се влияе от средата. Безграничното определя отношенията, както и формите на граничното. И тъй, когато у вас се прояви някаква особеност, ще знаете, че тя се дължи на първичната среда, в която сте попаднали. Един ден, когато се върнете в дадената точка, вашето естество ще се измени. Тогава вие ще завършите еволюцията си, както ви е било определено първоначално. Тъй щото ще знаете, че каквито отклонения да правите в живота си, те ни най-малко няма да изменят вашия път. Мнозина мислят, че като криволичат на една или на друга страна, ще изменят своя път. Не, окултният ученик трябва да знае, че по никой начин не може
към беседата >>
566.
Простри ръката си!
,
НБ
, София, 31.12.1922г.,
задават въпроса, що е щастие и се стремят да го обяснят научно. Други си задават въпроса, какво представя светът – и те се мъчат да го обяснят. Трети се запитват, какво нещо е животът. Казвам: Щастието, светът, животът са загадки, сложни задачи, които, обаче, трябва да се решат. Това са задачи с много неизвестни. Някога човек мисли, че разбира живота; някога мисли, че не го разбира. Много естествено. Когато работите на богатия вървят добре, той мисли, че разбира живота. Щом работите му се объркат, и касата му се изпразни, той мисли, че не разбира живота. Когато денят е ясен и топъл, птицата хвърчи добре и разбира живота. Щом падне мъгла и завали дъжд, тя се обърква и не разбира вече живота. Човек знае много неща, но лесно може да ги забрави. Трябва ли да ви се доказва това? Мислите ли, че няма да ги забравите? Ще ги забравите. Ако питам учениците, как ще решат известна задача, те ще видят, че макар и решавана някога, забравили са я вече. И музикантите са учили много неща, но като се опитат да свирят, виждат, че са ги забравили, особено мъчните парчета. Правникът забравя някои закони, проповедникът – някои проповеди. Много проповедници изучават проповедите си наизуст, искат да им върви гладко, като по вода, но, като се качат на амвона, всичко забравят. Случват се изненади с човека. На какво се дължи забравянето? Много причини има за това. За изяснение на въпроса, аз ще си послужа със следната картина: Пътник си, минаваш през позната местност в ясен,
към беседата >>
567.
Правилният растеж на Ученика
,
ООК
, София, 2.1.1923г.,
вечер върху правилния растеж на ученика. Вие може да вземете растенето в обикновения смисъл, тъй, както става в Природата. За пример в растенията има стремеж да израснат нагоре, понеже така растенията намират ония условия, при които животът им може да се развива правилно. Значи растенето е една необходимост, минаването от едно състояние на потенциалност към едно кинетическо състояние, или състояние на активност. Или, може да кажем, минаване от тъмнина към светлина. Сега ученикът трябва да има предвид всякога методите на живата Природа. Вие не трябва да си създавате илюзии в ума, че Природата ще създаде за вас специален метод. Не, всинца ще спадате към онази категория на оня метод, на който са подложени всички същества без разлика. Сега в туй отношение много пъти известни религиозни системи, известни философски системи може да ви спънат във вашия растеж. Как? Ще кажат: „Бог е Любов“, следователно като Любов Той ще улесни вашата работа. Това е вярно 50%. В какво отношение? Че Любовта ще подобри само условията на живота ви, но от вас пак ще зависи да използвате тия вътрешни условия. От вас зависи, тя е специално предоставена ваша работа. И всеки един от вас има да разреши най-малко няколко задачи в едно съществувание. И тия задачи трябва да се разрешат правилно. Добре, сега ако някой ни запита: „Защо ние се храним?“ – За да израснем. – „А защо трябва да израснем?“ – За да могат тия набрани енергии в нас да се превърнат, да минат от едно състояние в друго. – „Защо
към беседата >>
568.
Прояви на съзнанието
,
МОК
, София, 3.1.1923г.,
имате три съзнания – съзнанията А, В и С. Те са произлезли едно от друго: от съзнанието А е произлязло съзнанието В, а от В е произлязло съзнанието С. Значи съзнанието А е първичното съзнание, което се проявява в областта на времето и пространството. Какви са отношенията на трите съзнания към времето и пространството? Да приемем, че съзнанието А се е проявявало през периода на пролетта, съзнанието В – през периода на лятото, а съзнанието С – през периода на есента. В зависимост от годишните времена се определят отношенията между тези три съзнания. Същевременно всяко съзнание определя какви са били материята и условията през времето, когато то се е проявявало. Например, от съзнанието А може да се определи какви са били условията и материалите, с които даден човек е разполагал в пролетта на своя живот. Като се знае това, всеки човек може да се върне в своето минало, да види какви са били условията, при които се е развивало неговото съзнание. В това отношение окултният ученик трябва да научи закона, с помощта на който може да се връща в своето минало като в архив. Щом разрови този архив, той ще види какви са били условията, през които е минал в предишните си съществувания, докато дойде до сегашното си развитие. В различните животи той е минавал през различни условия, които са внесли в неговото съзнание различни сили, различни качества и способности. Съвременните хора живеят в света на промените. например, някой ден сте отлично разположени, въодушевени,
към беседата >>
569.
Значение на ръцете и пръстите
,
ООК
, София, 7.1.1923г.,
2 ръце и 5 пръста на всяка една ръка? Ще разискваме сега в класа защо човек има 2 ръце и по 5 пръста на ръката. Сега нали ръката и двете ръце, това са проекции? Две проекции, които излизат от центъра на човека, т.е. от някой органически живот. Ръцете са съзнателна проекция на душата. Тогава, ако са проекции, кои са причините за тия проекции? Какво представляваха по-напред ръцете у животните? Ръцете в туй състояние са задните крака на животните. Защото ръката на човека се свива по същия начин, както се свиват задните крака у животните. Е, сега да допуснем, че човешкото съзнание представлява един кръг или една топка, една сфера. От тази сфера се проектира една права линия навън, на известна дължина. Нали трябва да определим причините, които заставят тази права линия да се проектира от съзнанието навън? Съвременните астролози свързват това нещо с влиянието на известни сили. Значи, за да се проектира ръката, много влияния са работили, много сили са работили, за да я образуват. За пример ония влияния, ония сили, които са действали, са имали различни направления. Първо, вземете ръката от врата, от рамото, тя има едно направление – хоризонтална посока. Туй направление с направлението на главата образува един прав ъгъл. При същото направление, като се тегли от рамото надолу права линия, тя образува друг прав ъгъл. При разтваряне ръката при лакета се образува един тъп ъгъл. Тия кости не са образувани при едно и също влияние. Сега, астролозите свързват показалеца с
към беседата >>
570.
И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги
,
НБ
, София, 7.1.1923г.,
Небето ми е престолъ, И земята подножие на нозѣтѣ ми: Кой е домътъ който искате да съградите за мене? И кое е мѣстото на упокоението ми? (2) Защото рѫката ми е направила всичко това, И е станало всичко това, говори Господь; Но азъ ще погледна на тогозъ, На сиромаха и съкрушения духомъ, И на оногозъ който трепери отъ словото ми. (3) Който коли волъ е както който убива человѣка, – Който жертвува агне, както който прѣсича вратъ на псе, – Който принося хлѣбно приношение, както който принося свинска кръвь, – Който кади ливанъ, както който благославя идолъ: Ей, тѣ сѫ избрали пѫтищата си, И душата имъ се наслаждава въ гнусотиитѣ имъ. (4) И азъ ще избера бѣдствията имъ, И ще докарамъ върхъ тѣхъ онѣзи нѣща отъ който се боятъ; Защото зовѣхъ, и никой не отговаряше; Говорѣхъ и не слушаха; Но правѣха зло прѣдъ мене, И избраха неугодното менѣ. (5) Слушайте словото Господне, вие който треперите отъ словото му: Братята ви, който ви мразятъ и ви отхвърлятъ заради моето име, Рекоха: Да се прослави Господь, И да видимъ вашата радость; Но тѣ ще се посрамятъ. (6) Гласъ на метежъ иде отъ града, Гласъ отъ храма, Гласъ на Господа който прави въздаяние на неприятелитѣ си. (7) Прѣди да се замѫчи, роди: Прѣди да дойдатъ болѣзнитѣ ѝ, освободи се и роди мѫжко. (8) Кой е чулъ таквозъ нѣщо? кой е видѣлъ таквозъ? Родила ли би земята въ единъ день? Или родилъ ли би се единъ народъ отведнъжъ? Но дъщерята на Сионъ щомъ се замѫчи роди чадата си. (9) Азъ който довождамъ до раждане, Не бихъ
към беседата >>
глава от Исай. Макар че е живял преди 3000 години, Исай бил по-напреднал в разбиранията си, отколкото някои от съвременните философи. „Който коли вол, е както който убива человека.“ (3 стих). – Някои привеждат стихове от апостол Павел, дето е казано, че всичко, което Бог е създал, може да се яде, но с благодарност. „Който кади ливан, както който благославя идол.“ – Значи, все трябва да се кади нещо. „И ще докарам връх тях онези неща, от които се боят“. (4 стих). Безпокойството у хората не е нищо друго, освен съвременна неврастения. „И да видим вашата радост; но те ще се посрамят“. (5 стих). Днес лесно се казва: да се изключи този, онзи. Хората мислят, че като дошли на земята, те са авторитети. Затова, именно те изключват държави, църкви, хора и т.н. „Родила ли би земята в един ден?“ (8 стих). – В широк смисъл и съвременните хора са заченали. В умовете им се е заченало нещо благородно. Те очакват да се роди Спасителят, но Той трябва да се роди в душите на хората. Всички трябва да мислят и постъпват еднакво. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. „Не бих ли направил да роди?“ – говори Господ. (9 стих). – Някои очакват раждане по плът, но роденото от плът, плът е. „И убитите от Господа ще бъдат много“ (16 стих). – Много от вас не разбират мистичния език, но трябва да знаят, че заблужденията, които съществуват в света и които носят нещастия, ще изчезнат. Сега ще прочета 2 стих, 5 гл. от Евангелието на Матея: „И отвори устата си, та ги поучаваше.“ Всички
към втори вариант >>
571.
Окултна страна на живота
,
МОК
, София, 10.1.1923г.,
всяка дума може да се задържи в ума или в съзнанието на човека само тогава, когато е добре разбрана. Например, какво разбирате под думата жажда? Жаждата означава известно вътрешно състояние. Жаждата не е страдание, както някои мислят, защото като се утоли с вода, човек изпитва приятно чувство. Значи жаждата подразбира подготвителен процес за някакво приятно чувство. Какво разбирате под думата глад? Гладът отнася ли се до самия човек, думата глад съдържа ли някаква конкретна идея? И гладът означава известно вътрешно състояние. Когато кажем, че в някоя страна има глад, това значи, че жито няма в тази страна. Гладувам и глад са две различни понятия. Има ли някакво отношение между жаждата и глада? Тъй щото всяка дума, всяка права мисъл има свои физически отражения. Мисълта върви в линии, които са вълнообразни, както светлинните лъчи. Тия линии изглеждат прави, така се проектират в плоскостта, обаче всяка мисъл претърпява неколкократно пречупване в зависимост от средите, през които минава. Колкото е по-голяма разликата в гъстотата на средите, през които мисълта минава, толкова по-големи са ъглите, които се образуват при пречупването на мисълта. Следователно при пречупване на мислите се образуват различни ъгли – остри, прави и тъпи. При създаването на човешката ръка също така са образувани ъгли. Това показва, че силите, които са образували човешката ръка, са претърпели известни пречупвания. При измерване дължината на ръката е забелязано, че крадците, т.е. ония,
към беседата >>
572.
Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не
,
НБ
, София, 14.1.1923г.,
когато нѣкой банкеръ поиска отъ васъ да му подпишете една полица, има голѣмо уважение и почитание къмъ васъ? Този банкеръ може да ви говори учтиво, може да е познатъ на баща ви, и да казва, че вие сте единъ благороденъ човѣкъ, отъ благородна фамилия, азъ познавамъ баща ви, дѣдо ви, като васъ другъ нѣма. Слѣдъ като ви говори дълго врѣме, искашъ да взѣмешъ пари на заемъ, прѣдставя ти една полица и казва: „Ще подпишешъ, ще намеришъ и двама души гаранти, макаръ че познавамъ баща ти“. Вие ще му благодарите, ще подпишете и ще излѣзете. Какъ мислете тогава, какво мисли този банкеръ, за васъ? Най-малкото, съмнѣва се въ вашата честность. Той ви туря на изпитъ, и слѣдъ като го издържите 99 пѫти, на стотния пѫть ще ви даде кредитъ, безъ подписъ. Англичанитѣ иматъ този характеръ. Ти трѣбва най-напрѣдъ да изпратишъ парите. Тѣ нѣматъ вѣра, казватъ: „Днесъ съ пари, утрѣ безъ пари“. Изпратишъ ли парите, порѫчката е точна, не изпратишъ ли парите… Питамъ: Защо хората се кълнатъ? – Защото не вѣрватъ въ Бога. Клетвата е едно отрицание на Божието име. Нищо повече. И мене ми е чудно, какъ църквата е допуснала такова едно богохулство. Така беше го допуснала еврейската църква, така го допуща и днешната църква; трѣбва да се кълнешъ въ Бога, въ Евангелието, въ светото причастие. Христосъ казва: „Да се не кълнешъ нито съ Бога, нито съ земята, нито съ Ерусалимъ, нито съ главата си, а да бѫде рѣчьта ви ей, ей – не, не“. Ще кажешъ истината, тъй както я знаешъ, ще кажешъ. У българитѣ има
към беседата >>
банкерът, който иска да му дадете полица срещу сумата, с която ви услужил, има доверие и почит към вас? Той може да ви говори учтиво, да познава баща ви, да се възхищава от вашето благородство, но щом стане въпрос за пари, веднага ще ви предложи полица да се подпишете и да намерите двама поръчители. Докато не попълните полицата, никаква сума няма да получите. Щом подпишете полицата, ще получите парите. След това ще благодарите на банкера за услугата и ще си отидете. Как мислите, добро мнение ли има банкерът за вас? Най-малкото, той се съмнява във вашата честност. Той ви поставя на изпит и, като минете 99 пъти през същия изпит, на стотния път може да ви даде пари на доверие, без никаква полица. Много търговци постъпват по същия начин. Те казват: Днес с пари, утре без пари. Първо ще изпратиш парите, после ще получиш поръчката. Защо хората се кълнат? – Защото не вярват в Бога. Клетвата, макар и в името на Бога, подразбира отричане на Божието име. Чудя се, как църквата е допуснала такова богохулство! Клетвата беше приета в еврейската църква, допусна се и в християнската църква. Днес хората се кълнат в името на Бога, в Евангелието, в Светото причастие. Христос казва: „Да се не кълнеш нито с небето, нито със земята, нито с Ерусалим, нито с главата си, но да бъде речта ти „ей – ей; не – не.” Ще кажеш истината, както я знаеш. Българинът има навик, останал от деди и прадеди, да се кълне. Той се кълне в очите си: Да ми изтекат очите, ако не говоря истината. Кълне се и в
към втори вариант >>
573.
Установени мерки
,
МОК
, София, 17.1.1923г.,
говори за прави, счупени и криви линии, за остри, прави и тъпи ъгли, за кръгове, за триъгълници, за четириъгълници и т.н. Всички тия линии, ъгли и фигури имат свое значение, но са мъртви, неподвижни и несъзнателни. Обаче в живата геометрия, т.е. в геометрията на Живота те са живи, подвижни, съзнателни. Вследствие на това в обикновената геометрия всички линии и фигури се тълкуват по един начин, а в живата геометрия – по друг начин. Да допуснем, че линиите СА и СВ (Фигура 1) са живи и се движат съзнателно. Коя е причината, че от точка С те започват да се разделят една от друга и образуват остър ъгъл? Ако правата АС представлява положителна сила, а правата СВ – отрицателна, те по никой начин нямаше да се разделят, те щяха да се слеят в една линия. Значи тези две прави представляват или две положителни, или две отрицателни сили, заради което се отблъскват и образуват помежду си ъгъл. Каквото става между силите в Природата, това става и между хората – някои хора се отблъскват, а други се привличат. Отблъскването между хората се дължи на еднаквите, на еднородните сили, които действат между тях. Представете си, че имате едно бунище С (Фигура 1), към което се отправят два петела, които се разглеждат като две еднородни, като две положителни сили. Щом се срещнат, те веднага ще се отблъснат. Между тях ще започне упорита борба: единият петел ще отстъпи, другият ще настъпи, после и двата заедно ту ще настъпват, ту ще отстъпват и ще образуват помежду си ъгъл ВСА. След
към беседата >>
574.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
сѫ спрѣгали глагола „вързвамъ“. За да бѫде човѣкъ въ състояние да разбере онази велика Божествена истина, която носи миръ и радость за всѣка душа, той трѣбва да бѫде свободенъ отъ всички заблуждения на миналитѣ векове. Заблужденията, това сѫ остатъци. Това сѫ останки отъ разнебитѣни кораби на миналото, хвърлени на брѣга. Заблужденията, това сѫ хиляди системи, философски учения, които сѫ сѫществували, и може да кажемъ, че лицето на земята е покрито всѣ съ такива философски твърдения. И съврѣменната култура, отъ 8,000 години насамъ започва съ два отрицателни акта. Тѣ сѫ слѣдующитѣ. Единиятъ актъ се извърши въ райската градина вѫтрѣ, т.е. извърши се въ духовния свѣтъ. Богъ, за да изпита хората дава имъ една заповѣдъ, както се дава на малкитѣ дѣца. Казва имъ: „Отъ всичкитѣ дървета, отъ всичкитѣ плодове на рая ще ядете, но само отъ туй дърво нѣма да бутате“. Това е една заповѣдъ, като изпитъ. „Отъ плода на това дърво нѣма да ядете. Ще обработватѣ райската градина, вие и вашитѣ дѣца отъ всичко ще се ползувате, но само отъ това дърво нѣма да се ползувате“. Обаче, единъ день въ тази райска градина идва лъжлива форма, качва се на дървото, и си похапва. Минава жената отъ тамъ и ѝ казва: „Имате тукъ въ райската градина едно отлично дърво, какъ да не го използувате? Азъ намирамъ плодоветѣ му прѣкрасни“. Тя му казва: „Намъ е забранено да го не бутаме“. „Е, кой ви даде такава глупава заповѣдь?“ – „Е, кой! Господь ни даде. Онзи, който ни постави въ рая“. „Господь иска
към беседата >>
Бога! Всички проповядват страх от Бога. Това е старо, неправилно отношение към Бога. Затова казвам: Люби Бога и следвай Неговата Мъдрост. „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето". Често учениците спрягат и са спрягали глагола „връзвам". За да разбере човек Великата Божествена Истина, която носи мир и радост за всяка душа, той трябва да бъде развързан, т.е. освободен от заблужденията на миналите векове. Заблужденията са останки от разнебитени кораби, изхвърлени на бреговете. Те са остатъци от стари философски системи и учения, с които, и до днес, е покрито лицето на земята. Културата на човечеството, която датира от 8000 години, се отличава с два отрицателни акта: първият акт се извърши в райската градина, т.е. в духовния свят; вторият акт се извърши на земята, на физическия свят. За да изпита хората, Бог им даде една заповед, като на малките деца. Каза им: От всичките дървета на райската градина ще ядете, само от дървото за познаване на доброто и злото, няма да ядете. Ето една заповед, дадена като изпит. Значи, вие и вашите деца ще обработвате райската градина, ще се ползвате от всички плодове, но не и от плодовете на забраненото дърво. Обаче, един ден, в райската градина влиза лъжата, във форма на змия, качва се на забраненото дърво и започва да яде от неговите плодове. В това време, минава Ева, покрай същото дърво и змията й казва: Ето едно отлично дърво. Не се ли ползвате от неговите
към втори вариант >>
575.
Тъмното петно в съзнанието
,
ООК
, София, 21.1.1923г.,
сега за какво мислите и какво чувствате. Аз ще направя едно въведение, няма да го пишете, то е предговор. Сега да допуснем от окултно гледище, че човек иде на земята, преражда се. За пример един стар дядо, който е умрял на 120 години, влязъл е в духовния свят и да кажем, че след 100 години пак се преражда наново. Допуснете, че този старец е бил философ, писал е ред съчинения. Името му е сложено в някоя енциклопедия. Там е написан и целият му живот. Ред автори са записани там. За пример този старец е писал за произхода на светлината, върху създаването или произхода на човека. Този философ, като се роди изново като едно дете, ще почне да плаче, забравя всички философии. Питам ви: Как е възможно един философ да се превърне на едно дете и да плаче пак наново? Докосвам един важен въпрос. Някои твърдят, че сърцето е това, умът е онова... Аз казвам: Някой си е много учен философ, но след като се роди наново, плаче; и туй дете, като порасне, дойде на 21 или 33 години, пак почва да проявява своите таланти. След туй пак се връща в духовния свят, после, пак дойде на земята като малко дете. Питам: Има ли връзка между проявяването на първия детински живот и проявяването на втория живот? Сега да допуснем, че има един по-висш свят от нашия. Знаете ли, че най-глупавото в нашия свят – плаченето на едно дете, представлява предмет за изучаване в другия свят? Туй, което за нас е много глупаво, за тия висши същества, това е една философия там, а всичките най-умни книги тук, там са
към беседата >>
576.
Гордост и тщеславие
,
МОК
, София, 24.1.1923г.,
върху "Произходът на юмрука". Сега ще ви задам въпроса каква е разликата между постоянното и променливото в Живота. Постоянно в Живота е онова, което през всички времена и условия остава едно и също; променливо е онова, което през всички времена и условия е изложено на промени. Каква е разликата между Реалността и сенките на Живота? Представете си, че имате едно огледало, пред което сте поставили една запалена свещ. Какво ще видите в огледалото? Запалената свещ. Реална ли е свещта в огледалото? Не, тя е отражение, сянка на истинската свещ. Значи запалената свещ е реална, а отражението на тази свещ в огледалото е сянка на тази реалност. Да допуснем, че някое същество заема известно положение пред огледалото, под някакъв ъгъл и оттам наблюдава отражението на свещта в огледалото и го приема за реално. Това същество наблюдава промените на свещта в огледалото и развива свои теории за тази реалност. Свещта ту загасва, ту се запалва и това същество вади заключение, че в Природата настава ден и нощ. Това вижда в огледалото и започва да издирва причините за образуването на деня и нощта. Това същество вижда в огледалото, че някой чете книга. След известно време този човек затваря книгата и загасва свещта. Значи, каквото става пред огледалото, същото става и в огледалото. По промените в огледалото се съди за промените, които стават пред него. Тази е причината, задето хората често приемат сенките на нещата за реалност. Въз основа на това ние вадим заключение, че каквото
към беседата >>
577.
Кое е това ново учение? / Кое е това учение?
,
НБ
, София, 4.2.1923г.,
смаяха, щото разискваха помежду си, и думаха: Що е това? Кое е това ново учение, щото съ власть повѣлява и на нечистите духове, и послушватъ го?“ Днесъ всички казватъ: „Дѣ е писано за това ново учение?“ Казвамъ: „Ще го обуславя на Евангелието“. Ето кое е то. За него се говори: Кое е това ново учение, щото съ власть повѣлява и на нечистите духове и послушватъ го. Това е за новото учение, освенъ ако прѣводътъ е кривъ. Тогава, нека се сравни съ гръцкия. Съврѣменната култура се отличава съ своя широкъ замахъ. Въ всички епохи е имало опити за сближение на човѣцитѣ. Азъ употрѣбявамъ думата сближение въ смисълъ, сближение по особенъ начинъ, разумно сближение, защото има сближение между слуга и господарь, сближение между вола и господаря му. Сближение е това. Да, но разумно сближение трѣбва. Разумното сближение, въ съврѣменна научна форма казано, е актъ на човѣшкото съзнание. Има актъ на разумната човѣшка душа, защото нѣкои хора приематъ, че човѣкъ нѣма разумна душа.Човѣкъ има разумна душа. Щомъ двама души страдатъ еднакво, тѣ се разбиратъ. Слѣдователно, вие може да ме запитате: Защо сѫ страданията? Страданието, това е единъ великъ законъ, който примирява хората. И въ съврѣменния свѣтъ страданието сѫществува като единъ Божественъ актъ да сближава хората. Когато хората се сближатъ, туй великото, Божественото въ свѣта ще вземе друга форма. Това не значи, че ще изчезне отъ свѣта. Не, енергиитѣ само се мѣнятъ въ природата, не се измѣнятъ. Въ този свѣтъ, въ който сега сме
към беседата >>
ново учение, което с власт повелява и на нечистите духове и послушват го?" Днес всички се питат: Де е писано за това ново учение? – Това се отнася за новото учение, за учението на Христа. Ако преводът е правилен, така е. За по-голяма сигурност, добре е да се сравни този превод с гръцкия. Съвременната култура се отличава по своя голям замах на действия. През всички епохи са правили опити за сближаване на хората, и сега се правят същите опити. Под „сближаване" аз разбирам разумно сближаване, не както между вол и неговия господар. Разумното сближаване е акт на човешкото съзнание или на човешката душа. Според някои, човек няма разумна душа. – Не, има разумна душа, защото само разумните души се разбират. Когато двама души страдат, те имат условия да се разбират. – Що е страданието? – Велик закон, който примирява хората. Страданието, като Божествен процес, сближава хората. Когато те се сближат, страданието ще вземе друга форма. Енергиите му ще се сменят, но няма да изчезнат. Много противоречия съществуват в човешкия свят. Те не могат да се избегнат, но можете да се пазите от тях. Те неизбежно съществуват. Човек сам създава противоречията. Те са резултат на философските системи и учения. Като бариери се изпречват те на човешкия път и очакват своето разрешение. Ние трябва да се спрем, да разрешим всички философски въпроси. Много мъчнотии среща човек на пътя си, които също не могат да се разрешат в един момент. Те са съществували в миналото, съществуват сега, ще
към втори вариант >>
578.
Малките случаи
,
ООК
, София, 5.2.1923г.,
естественици, които наблюдават Природата, мислят, че няма никаква връзка между предметите. Там се вижда, че всички предмети в Природата са разхвърляни. Философите, като разглеждат причините, които предизвикват проявите в Природата, и те мислят, като че няма връзка между проявите, даже намират едно противоречие. И от това противоречие възникват противоположните философски възгледи. Например между философите песимисти и оптимисти от чисто френологическо гледище съществува следната разлика. Песимистите се определят по следния начин: хора крайно тщеславни и честолюбиви, при това крайно страхливи, със слабо развита надежда и силно изострен ум. У оптимистите е обратно: у тях гордостта е слабо застъпена, а съвестта, милосърдието и разсъдъкът завземат по-широка площ в схващанията им, затова те виждат във всичко добрата страна. Разбира се, като разглеждаме съвременния материален свят, ние не можем да го считаме за идеален свят. Не мога аз да считам положението на един грънчар, който замесва пръст, като нещо идеално. Когато гърнето се изпече и излезе из пещта, тогава туй гърне е идеално. Обаче вие ще забележите, че в Природата има три съзнания. Едно физическо съзнание, което е като резервоар, в което всички съзнания на индивидите в света, на всички малки животинки, се отразяват. И в тази проекция на туй съзнание съществува едно вътрешно брожение. Второто съзнание на Природата – един стремеж да обуслови, да придобие и да застави всички тия съзнания да
към беседата >>
579.
Добри навици / Образуване на добрите навици
,
МОК
, София, 7.2.1923г.,
следното упражнение. Всеки от вас мислено ще си представи една позната планинска местност и ще се спре на южната й страна, при някое добре закътано от вятъра място, на една хубава полянка. Като дойдете до това място, ще направите някъде малка дупчица, в която ще посадите някаква семка. Ще заровите добре семката и мислено ще си представите, че тя пониква, израства и стъблото й достига два метра височина. Понеже упражнението ще се извърши мислено, трябва да ви отнеме всичко пет минути: две минути за изкачване на планинската местност и избиране на полянката; една минута за посаждане на семката и две за израстването й. Като правите упражнението, поставете ръцете си върху масата с дланите надолу и с допрени палци. Затворете очите си и пет минути мислете върху упражнението. Дали през това време ще израсте посадената от вас семка или няма да израсте, това да не ви смущава. Направете упражнението спокойно, тихо, с разположение. Сега ще говоря върху навика. Навикът в човека се създава при прилагане или работа с две величини: положителна, която се изразява с частицата „да" и отрицателна — с частицата „не". Значи навикът в човека се създава с „да" и с „не". Запример, вие обещавате на някого, че ще му услужите нещо. Услугата се заключава в това да станете в 4 ч.с. и да отидете в с.Драгалевци да свършите някаква работа. Вие сте дали обещанието си през деня, когато вън е било светло, слънцето е греело. При това положение не сте мислили, че сутринта ще бъде тъмно и ще се
към беседата >>
на „Произходът на юмрука" и „Разликата между гордост и тщеславие и ползата и вредата от тях". Прочете се резюмето на миналата лекция - „ Правилно регулиране на силите у човека". Ще имаме едно упражнение сега за пет минути. То е следующето. Ще си изберете една планинска местност, която е вам позната. Вземете южната страна на тази планина. Ще изберете едно място закрито, една хубава поляна. Ще вземете едно семе, ще го посеете. Две минути ще вземе да се качите на планината, една минута - да образувате място на семката и две минути иска семката да израсте два метра. Сега, може да израсне, може и да не израсне. Разбрахте ли как? Поставете ръцете на масата. Допрете палците един до друг. Затворете сега очите. Направихме упражнението. Ще говоря върху навика. Навикът седи в две величини - „не" и „да". Сега, вие може да запитате: може ли човек чрез „не" да образува навик. Може. Да допуснем, че вие обещавате да направите някаква услуга. Вие казвате: „Утре в четири часа да отида оттук до Драгалевци." Денем слънцето грее, вие сте смел и решителен. Но като излезете вечер, вие се разколебавате, казвате: „Не, не може да направя това нещо. Страх ме е." Един навик във вас - поколебаете се. Значи не сте господари на онези сили, онези влияния, които действат във вас. Значи има сили, на които вие сте в засада. Казвате: „Не!" И така - веднъж, два пъти, три, докато най-после вие станете страхливци. Веднъж станете, поколебаете се, два пъти... Най-после вие изгубвате вяра в
към втори вариант >>
580.
Свещеното правило
,
КД
, София, 9.2.1923г.,
клас вие нямате още никакъв обект. И 5-те вървите в мъгла. Аз толкова време ви следя, почти никакъв обект нямате. Към какво се стремите? Общият стремеж нищо не донася. Общата вада, която няма брегове, образува само разливания, мочурляци. Разливането някой път не е поливане. Защото в този път не сте дошли за пръв път на земята. Колко пъти сте започвали, имате толкова съществувания, толкова опитности са ви дадени и ако вашето съзнание не може да се подигне и да използува някои от тези ценни семена то[я] застой се дължи на вас. Има неща непостижими за вас, зная, но има неща, които са постижими. Защото достойнството на един ученик се дължи на това разумно послушание да изпълни всяка мисъл, която е добра. Да си готов да пожертвуваш живота си и за никакви блага да се не подкупваш. Това значи, като се турите на изпитание, да издържите. Ако нямате тази воля, добре, ако не - само така може да се постигне. И ако влезете в другия свят, с какво ще се похвалите? За да влезеш в музикалния свят, трябва да знаеш да свириш с тях. Но ако на 20 движения на лъка правиш 10 отклонения на цигулката? Има известни изкуства, като ги знаеш - добре дошъл. А у вас има едно понятие, понеже сте родени царски дъщери с царска кръв, трябва да се извиняват всичките погрешки. Не е тъй, и царският син и простият син са еднакво отговорни. Има ваши погрешки, които аз извинявам, но има погрешки, които аз не мога да извиня по никой начин. И тях кармически трябва да ги изплатите. Има неща, които аз
към беседата >>
581.
Слънцето и човекът
,
КД
, София, 9.2.1923г.,
това - когато ви турят на позорния стълб за правото дело, да можете с великодушие да понесете всички страдания, всичкия позор, всички хули и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят. Не се бойте за тези малки къщи, които имате. Гледайте да запазите душата си чиста и свята. Един ден, когато тръгнете за небето, няма да вземете тялото си, ще тръгнете с душата си. Аз искам вашите души да бъдат свободни от лъжливата идея за смъртта, свободни от понятието, че сте смъртни. Сега ни обвиняват, че сме поклонници на слънцето. Не, хората гледат това слънце и пак не се оправят. Но който е видял онова, истинското слънце (фиг. 1), веднаж, той никога няма да го забрави. В неговото сърце ще трепти такава светлина и топлина, Която ще го преобрази. И като се върне от този изгрев, вие ще го познаете. Велик изгрев идва. За да запиташ какво нещо е Бог, ти трябва да учиш. И след като завършиш всичките науки на земята и на небето, само тогава ще зададеш въпроса: „Какво нещо е Бог." И знаете ли какво ще ви отговорят: „Бог е Любов, която трябва да опиташ вътре в себе си." Ако си мъртъв, ще оживееш, щом Го намериш. И тогава ще дойде обратен резултат. Като намериш Господа, ще излезеш от православната църква, из евангелската църква, из мохамеданската, из будистката; ще излезеш из българския народ, ще излезеш от английския народ, френския, немския и прочее народи и тогава ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално, тъй както „майка го е родила".
към беседата >>
582.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
за една отъ най-възвишенитѣ култури отъ всички прѣдшестващи, т.е. така се счита днесъ. И всѣко слово, или всѣка бесѣда трѣбва да бѫде обоснована спорѣдъ умовете на хората отъ тази култура, т.е. да е обоснована на една здрава основа, на която да се гради. Всички поддържатъ, че трѣбва да се стремимъ къмъ реалното или къмъ сѫщественото въ живота, а що се отнася до новото учение, всѣки казва, че това е праздна работа. Ние сега желаемъ всички съврѣменни учени или всички религиозни хора да ни кажатъ кое е сѫщественото въ живота. Нѣкои ще кажатъ: Науката. Коя наука? Нека тази наука излѣзе и ни даде сѫщественото. Религиознитѣ хора казватъ: Богъ. Нека тия религиозни хора излѣзатъ и дадатъ сѫщественото. До сега много богове сѫ проповѣдвани. Казватъ: Ти вѣрвашъ ли въ Бога? Въ кой Богъ? – Въ този истинския Богъ. Какво е учението на този истинския Богъ, какво е неговото проявление? Не е достатъчно само да кажемъ „истински Богъ“, и „истинска любовь.“ Това сѫ неща още неопрѣдѣлени. Сега, запримѣръ, могатъ да кажатъ най-строго: Защо тия хора трѣбва да се занимаватъ съ тия праздни работи, да си пълнятъ умоветѣ съ тия праздни, глупави работи? Съгласенъ съмъ, защо трѣбва да ви пълня главата. Питамъ: „ако влѣзете въ една бирария, вземете една чаша бира, съ какво се пълни главата ви?“ Ако вземете единъ билетъ и отидете на театъръ, съ какво се пълни главата ви? Ако четете единъ вестникъ, съ какво се пълни главата ви? Ако сте прѣдъ една изборна борба, съ какво се пълни
към беседата >>
предшестващите култури, съвременната култура минава за една от доста напредналите, възвишени култури. Следователно, всяко слово или всяка беседа трябва за бъде достъпна за човешките умове, т.е. да почива на такава основа, върху която може да се гради. Всички казват, че трябва да се стремят към реалното, към същественото в живота. Що се отнася до новото учение, те казват, че то е празна работа. Нека всички учени или всички религиозни кажат, кое е същественото в живота. Учените ще кажат, че науката е същественото. Религиозните казват, че религията е същественото. Коя наука и коя религия те имат предвид? Колко религии са проповядвани досега! Питат ме, в кой Господ вярвам. – Какъв Бог познавате вие? – Истинският Бог. – Познавате ли Го? Знаете ли Неговите прояви? Лесно се казва "истински Бог, истинска любов". Това са неопределени неща. Често ни питат, защо се занимаваме с празни работи, защо пълним главите си с непотребни неща. Съгласен съм, че човек не трябва да пълни главата си с празни работи, но питам: Ако отидеш в бирария или в кафене, с какво пълниш главата си? Ако четеш вестник или отидеш на кино, с какво пълниш главата си? Ако вземеш участие в изборната борба, с какво пълниш главата си? Ако влезеш в една гора, на която листата са окапали вече и всичко е покрито със сняг, с какво пълниш главата си? Кое е реалното и същественото в живота, с което да напълниш главата си и да бъдеш доволен? Пази правилото: Ако Искаш да бъдеш здрав, всякога пий вода направо от
към втори вариант >>
583.
Свещено правило
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
от един Баща по причина на това, че дишаме един и същ въздух, пием една и съща вода, но в морално отношение не всички произлизаме от един баща. Всички синове не са родени от една зодия, т.е. от една майка; родени са от един баща и от 12 майки: една ги е заченала, втора им е дала едни елементи, трета - други и т.н. Истинската майка на човека е Природата, тя внася в него новото, т.е. това, което е тя самата. Често майката гледа детето си и се чуди защо не прилича на нея. Някои деца си играят с кокошките: когато снесат яйца, те ги вземат от полога и вместо кокошите слагат други - от патица или от юрдечка. Гледаш - някоя кокошка върви, а след нея вървят патенца или юрдечета. Кокошката ги гледа и се чуди какви са тези малки, които по нищо не приличат на нея. Има условия в живота, когато с човека става коренна промяна и той сам не се познава; за него казват, че се е обърнал към Бога. Един английски писател пише за себе си: „Станах една сутрин с особена идея за Аз-а в себе си. В мен стана някаква промяна, особено пробуждане, сякаш никога до този момент не съм се осъзнавал като личност, като Аз". От този момент в него са станали много пробуждания - нещо ново е влизало в съзнанието му. Пробуждане на съзнанието става с всеки човек в различните възрасти: от 7 до 14-годишната, от 21 до 28-годишната и т.н. Съществуват известни моменти в Природата, които се отразяват върху човека като отрова, която действа бавно, в продължение на много време. Ако се изследва кръвта
към беседата >>
584.
Съмнение и воля
,
ООК
, София, 11.2.1923г.,
се развиха в миналата лекция? – Разгледа се главно въпросът за силната воля и използване на малките случаи. Някой път вие се запитвате защо не можете да успявате в живота. Аз ще ви отговоря. Тук имате един инструмент, една цигулка. Който знае как да свири с тази цигулка, той ще си изкара прехраната и ще спести нещо за джоба си, а който не знае да свири, всяка вечер ще очаква от другите нещо. Защо? В какво се състои туй изкуство? В пръстите, да знае тия математически съотношения, как се съкратяват струните, та да знае как да изменя тоновете. Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете как да боравите с вашето тяло, мислите ли, че ще ви върви успешно? Не. Вие по същия закон ще бъдете в положението на този, който знае да свири на цигулка. Някои от вас може само да дрънкате, за туй ви бива, но тук липсва нещо. Ще кажете: „Може, може тъй да се свири, то върви“. Не, не върви. После, цигуларят, като тегли тъй струните, защо скърца така? Не сте ли вие такива цигулари, току хванете цигулката и дрънкате. Ами че всяка една дисхармонична мисъл не произвежда ли такива сътресения? И после казват за някого: „Той е отличен мислител, окултен ученик е той“. Някой път ние трябва да дойдем до положението на децата. У всинца ви трябва да се роди простота в разбирането, да се вдетините, като деца трябва да станете; ако вие не се върнете в положението на деца, да се учите, вие няма да бъдете в състояние да възприемете Великата Божествена наука. Знаете ли защо? В този
към беседата >>
585.
Предназначение на слънцето, луната и звездите
,
МОК
, София, 14.2.1923г.,
пишете за значението на слънцето, на луната и на звездите, виждали ли сте ги? Не сте ги виждали. Под думата „виждане" подразбирам познаване на нещата. Само онзи вижда, който знае, който познава нещата. Какво знаете вие за слънцето? Ако запитате един обикновен човек какво нещо е слънцето, той ще ви каже, че слънцето е светло, кръгло тяло, което изпраща на земята своята топлина и светлина. Знаете ли положително каква минимална част от небесното пространство съставя слънчевият диск? Ако слънцето е милион и петстотин пъти по-голямо от земята, знаете ли колко такива слънца могат да изпълнят цялото небе? Следователно, когато говорим за слънцето, ние нямаме предвид само външното слънце. То е отражение на голямото, на великото вътрешно слънце. За да си представи какво нещо е вътрешното слънце, човек трябва да мисли, да разглежда нещата по дух, а не по буква, т.е. — по външна форма. Запример, ако ви запитат какво нещо е човекът, ще кажете, че човек е същество с глава, с две очи, с две уши, с нос, с уста, с две ръце, с два крака и т.н. — Не, това не е човек. То е все едно детето да нарисува един паун и да каже, че това е паун. Рисунката на пауна не представлява още никакъв паун. Външната форма, тялото не представлява още самото съдържание. Тялото на човека е символ, но идеите не произлизат от тялото. Те само се проявяват чрез тялото. Мислете върху този въпрос, за да се освободите от заблужденията си. Докато имате заблуждения, вие не можете да мислите правилно. Докато
към беседата >>
586.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
три основни идеи. Законътъ всѣкога се отнася къмъ твърдата материя, нали? На философски езикъ казано: законътъ се отнася къмъ туй, което е проявено, къмъ реалностьта, която е вече проявена и оформена. Пророцитѣ, това е начинающето, разумното, проявяването на Божественото у човѣка, т.е. пророкътъ е човѣкътъ, който се стреми да схване една Божествена мисъль, да я прѣдаде на свой езикъ, да я направи достѫпна на своитѣ ближни. И, като казва, че азъ не дойдохъ да разруша, но да изпълня, то значи, че Синътъ Божий, т.е. Онзи, Който е създалъ всичко, Той нѣма да наруши този законъ. Този законъ, той е възвишеното, Божественото. Божественото, това е законътъ въ своето първо произхождѣние. Свѣтътъ започва съ законъ, т.е. той е първиятъ потикъ, който дава направлѣние на човѣшкия духъ. Прѣдставете си, че вие сте изхвърлени въ пространството, и тръгнете въ туй безпрѣдѣлно пространство, говоря съ езика на ученитѣ хора, съ езика на съврѣменната наука, както тя опрѣдѣля безпрѣдѣлностьта на пространството, да направите една разходка съ бързината на свѣтлината, какво ще разберете? Защото, казватъ, че само за да се измине, да се прѣкръстоса нашата слънчева система, която се състои отъ 100 милиона слънца, съ бързината на свѣтлината която е 300 хиляди километра въ секунда, трѣбва да изминете нѣщо около 130 (квадралиона километра), а за това се изискватъ около 36,000 години. Толкова хиляди ви сѫ потрѣбни, за да минете прѣзъ тази вселенна отъ едно слънце къмъ друго, а нѣкои
към беседата >>
три основни положения, които се определят с думите: закон, пророк и изпълнявам. Законът се отнася към твърдата материя. На философски език казано: Законът се отнася към онази реалност, която е вече проявена. Под "пророк" разбираме разумното, Божественото начало в човека. Той е онзи човек, който се стреми да схване Божествените мисли, да ги направи достъпни на другите. "Не дойдох да разруша, но да изпълня." Не дойдох да разруша закона, т. е. Божественото в своята първична проява. Светът започва със закон, като пръв подтик за проява на човешкия дух в известна посока. Каква ще разберете, ако ви пуснат в пространството, в тази безпределност, дето трябва да се движите с бързината на светлината? Изчислено е, че само за пресичането, т. е. за минаването през нашата слънчева система, от единия до другия й край, са нужни около 36,000 години. Какво ще разберете от тази разходка? Знаете ли, колко слънца има във вселената? Според някои, те са около 100 милиона. Според изчисленията на някои учени, за да минеш от една система до друга, най-близка до слънчевата, са нужни около 90 милиона години. Може ли да си представите, какво грамадно, необятно е това разстояние? Лесно се говори на думи, че една вселена се състои от 100 милиона слънца. И друга някоя вселена се състои също от сто милиона слънца. Разбирате ли, какви са тези слънца и какво съдържат в себе си? Днес хората седят и си играят като деца. Слушаш ги да казват: Има Господ; няма Господ. Така те си задават един важен
към втори вариант >>
587.
Двете течения – огнената вълна и вълната на Любовта
,
ООК
, София, 19.2.1923г.,
на грънчаря? – Пръст. След туй? – Вода. После? – Огън. Ами колелото? – Да, и колело, и след туй пещ му трябва. Сега, от какво зависи качеството на грънците? От пръстта, нали? И после, не само пръстта трябва да е хубава, но и майсторът да е добър, да може да изкара от нея нещо хубаво. Добре, тогава ако бих ви задал една тема: „Кое е онова, което различава хората?“ – как ще ми отговорите? Защо хората се различават? У човека има способности по отношение на ума, има чувства по отношение на сърцето и после – сили по отношение на неговата воля. У човека има центрове, които развиват само силите. Всяка една способност се определя от своята форма, а формата определя възможността на способностите и на чувствата. Що показва степента на едно чувство? Как може да се определи то? А формата на волята пък определя силите, как може да се проявят те. Вземете простия пример – един вол. Неговият мозък е затворен в главата. Всичката му сила е съсредоточена в главата с тия рога и в краката му, както са устроени. За да израснат тия рога, воловете са мислили с хиляди години, докато ги създадат, докато намерят едно оръжие против своите врагове. Те са намерили рогата си днес за самоотбрана. Конете, те са измислили друго оръжие – със задницата да ритат. После ред други животни с хиляди години са мислили да намерят средство за самоотбрана и са упражнили зъбите си да хапят. Пчелите са мислили хиляди години, докато си направили своята картечница – жилото, което, като забият, пуска
към беседата >>
588.
Първата родена мисъл
,
МОК
, София, 21.2.1923г.,
на ръцете си един до друг, а останалите пръсти на двете ръце съединете горе. След това представете си, че сте център и мислено опишете около себе си, около този център един светъл кръг. След това мислено опишете още един светъл кръг около себе си, в посока отзад напред. Най-после опишете още един светъл кръг около всички. Упражнението ще трае всичко две минути. По време на упражнението ръцете ви ще бъдат пред лицето. Някои се страхуват да не се кръстосат кръговете им. Няма защо да се страхувате. Тия кръгове са мислено представени, те са в умствения, а не на физическия свят. Кръговете, които мислено описахте, представят разумни движения. В тези движения се образуват два остри ъгли. Какво представят острите и тъпите ъгли? Ако ги разглеждате от положението на обикновената геометрия, ще дадете едни пояснения. Ако ги разглеждате от положението на живата геометрия — други обяснения. Дето има остър ъгъл, там движението е всякога по-силно. Това може да се провери навсякъде в живота и природата. Запример, носът на човека представя ъгъл — някога по-остър, някога — по-тъп. Ако носът на човека стане много остър, в органическо отношение това е лош признак. Това показва, че този човек се намира изключително под влиянието на мозъчната система. Такъв човек е чрезмерно активен. Ако носът на човека е тъп, това показва, че той се намира повече под влиянието на симпатичната нервна система. Такъв човек е повече пасивен, отколкото активен. Острите ъгли показват, че
към беседата >>
589.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
за дѣцата. Той е една велика забавачница. Всичкитѣ тия кълба въ пространството, всичкитѣ тия слънчеви системи, които се виждатъ, Господь ги е направилъ за забавлѣние на своитѣ дѣца. Това е то философията. Друга философия нѣма. Слънцето, месѣца звездитѣ, това сѫ забавлѣния за врѣмена и години, значи да има съ какво да се занимаватъ дѣцата прѣзъ разнитѣ врѣмена и години. И сега, когато дойдатъ ученитѣ хора да разискватъ върху въпроса, отъ какво е направено слънцето, азъ сравнявамъ това тѣхно изучаване на разглеждане на играчкитѣ. Всѣка една играчка е направена отъ извѣстенъ брой части. Отъ колко колелета, малки и голѣми, е направѣнъ единъ часовникъ? Тъй щото, всѣка една наука, химията и други, тѣ сѫ друго забавлѣние за тия дѣца, да намѣрятъ частитѣ на тия голѣми кълба. Химията, физиката, зоологията, биологията, геометрията, всички тия науки сѫ забавлѣние за малкитѣ дѣца. А невидимиятъ свѣтъ, този, за който хората казватъ, че не сѫществува, той е само за разумнитѣ, т.е. за ония хора които сѫ завършили своето развитие. Само тѣхниятъ умъ е въ състояние да разбере онази велика сѫществена мѫдрость, която се крие задъ видимото. Ние не отричаме видимото. Видимото начало, приготовлѣние за невидимото. Сега, азъ взимамъ тия двѣ думи, „видимо и невидимо“ въ много широка смисълъ, не въ такава догматическа смисълъ – видимо и невидимо. Видимиятъ свѣтъ е преходенъ, този свѣтъ ще се измѣни слѣдъ врѣме, слѣдъ милиони години, слѣдъ милиарди, милиарди години всичкитѣ тия
към беседата >>
за децата. Той е велика забавачница. Всички кълба в пространството, всички слънчеви системи са направени от Бога за забава на Неговите деца. Друга философия няма. Слънцето, луната, звездите са забавления за времена и години, да има с какво да се занимават децата през разните времена и епохи. Когато учените се занимават с въпроса, как е направено слънцето, какъв е неговият състав, това не е нищо друго, освен играчките на децата. И те чоплят играчките и куклите си, искат да знаят, как са направени. Всяка играчка е съставена от няколко части. Часовникът, например, се състои от няколко колелца, от пружина, ос и др. И науките – химия, физика, математика, също, са забава за децата, да намерят частите, от които са съставени. Както звездите, така и химията са играчки за детето. Невидимият свят, който хората отричат, е създаден за разумните същества, завършили своето развитие на земята. Само техният ум е в състояние да разбере великата мъдрост, скрита зад видимото. Ние не отричаме видимото, като начало, подготовка за разбиране на невидимото. Аз взимам думите "видимо и невидимо" в широк смисъл. Видимият свят е преходен. Той ще се измени след хиляди, милиони и милиарди години. Според индуските окултисти, тогава ще настане нощ на Брама, която ще трае също хиляди, милиони и милиарди години. След това няма да съществуват играчки за децата, както сега. Децата от видимите светове ще отидат при своя баща. Там, в нощта на живота, Той ще ги занимава с великата мъдрост и знание,
към втори вариант >>
590.
Качества на ума, сърцето и волята
,
ООК
, София, 25.2.1923г.,
няколко бележки. Специално няма да обяснявам, но казвам: Природата има два метода, с които си служи. Тя има много други методи, но два основни метода има, чрез които си служи умът, служи си и сърцето, служи си и волята. Умът може да привлече известна енергия към себе си, а същевременно може да отблъсне същата енергия. Умът има, тъй да кажем, наклон на площта. Движението по тази плоскост, туй е поляризиране на тъй наречената съзнателна енергия или електричество на мозъка. Туй е необходимо, за да може да привлечете каквато и да е енергия от Природата. Вие трябва да обикнете предмета, който изучавате. Туй е първото правило. Не обикнете ли предмета, вие няма да имате абсолютно никакво познание, не може да го учите. Защо? – Понеже този предмет ще бъде в тъмнина спрямо вашия ум и вие, каквото усилие и да правите, няма да може да го проучите. Най-първо, умът ви трябва да хвърли известна светлина върху предмета; ако чрез вашия ум не може да хвърлите известна светлина върху някой предмет, вие не може да го проучите, същевременно и вашето сърце не може да обикне този предмет. Следователно един предмет се обиква само тогава, когато ние видим неговата външна форма. Туй е обективната, предметната страна. Следователно, ако умът не е хвърлил светлина, сърцето не може да обикне, тогава и вашата воля, и тя не може да завладее този предмет, т.е. не може да го използва, завладее – разбирам в широк смисъл. Тъй щото най-първо във вашето съзнание трябва да хвърлите светлина върху
към беседата >>
591.
Развитие на мозъчните центрове
,
МОК
, София, 28.2.1923г.,
за еволюция на човека, за еволюция на всичко в света. Думата еволюция подразбира движение, развитие, което има посока отдолу нагоре и отзад напред. Това движение се забелязва при развитието на всички живи същества. Запример, като изучавате змията, ще видите, че главата й е сраснала с гръбначния стълб и образува права линия без никакво отклонение. Точка А (фиг.1) представя главата на змията, която с гръбнака заедно образува правата линия АВ. Колкото по-нагоре се качвате по стълбата на животинското царство и дойдете до кучето запример, толкова по-ясно ще видите отклонение от правата линия, което се равнява на ъгъл от 45°. Лицето започва да се увеличава и да се движи отзад-напред. При това отклоняване на главата от правата линия, кучето проявява вече по-висок живот от този на змията. Тежестта на мозъка при животните е повече в задната част, вследствие на което те се движат в посока успоредна на земята. Когато центърът на тежестта на мозъка започне да се мести напред, с това заедно и животните започват да се изправят. Този процес се е извършвал постепенно, докато се е достигнало най-после до човека. Днес виждаме, че човек е изправен, ходи на два крака, в посока перпендикулярна на земята, с лице успоредно на гръбначния стълб. Значи, ъгълът на отклонението постепенно се е увеличавал: от 45° станал на 90° и от 90° е стигнал до 180°, както е при човека. Тъй щото лицето на човека се е обърнало отзад напред под ъгъл от 180°. Това голямо отклоняване се дължи на
към беседата >>
592.
Педагогическа лекция
,
МОК
, София, 7.3.1923г.,
не спазвате най-елементарното правило, а именно: каквото чуете в класа, да не го изнасяте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше. В това отношение вие издишате, както издиша пукната стомна или пукнатата реторта на химика. Какво ще стане с водата, която наливате в пукната стомна? Ще изтече навън. Какво ще стане с опита на химика, който е турил известни елементи в пукната реторта? Ако никаква експлозия не стане, най-малко опитът ще излезе несполучлив. Когато градинарят сее семена в градината си, той ги заравя отгоре с пръст и не ги пипа, докато не израснат. Никой не знае какви семена е посял и къде ги е посял. Достатъчно е едно дете да знае това, за да изрови семената от земята и да ги унищожи. Следователно, когато Учителят посажда семена в ума и сърцето на ученика си, последният трябва грижливо да ги пази, да не би деца да дойдат отвън и да ги изровят. Изровят ли семената му, ученикът ще се усъмни в Учителя си, ще изгуби доверието си в него. И тъй, пазете следното правило: не се съмнявайте в Бога, не се съмнявайте в Учителя си! Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Най-страшното нещо за ученика е да се усъмни в Учителя си. Щом се усъмни в Бога, в Учителя си, всичко с него е свършено. Ако не познавате Учителя си, защо отивате при Него да се учите? Щом отидете да се учите при някой Учител, вие непременно трябва да му вярвате. Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученик да се е усъмнил в Учителя си, и да
към беседата >>
вие, учениците в школата, не спазвате един общ закон. Когато купите някоя стомна, нали искате да не бъде пукната. Ако е пукната, течността, която вложите вътре, какво ще остане от нея? Ами ако в някоя химическа лаборатория в някоя реторта правите опит и тази реторта издиша, какво ще стане? Опита може ли да направите? Аз забелязвам, че от класа много неща издишат навънка. И това не ви препоръчва - издишат, издишат навънка. Сега туй не е за мен. То е за вас. Ще пазите едно правило: ученик, който се съмнява в учителя си, той не е ученик. Най-скверното нещо е това, да се съмнявате в учителя си - вие се съмнявате в себе си. Когато вие се съмнявате в Бога, в учителя си, въпросът с вас е свършен. Защото, ако сега вие не познавате учителя си, защо отивате да се учите? За да отиваш да се учиш, трябва да познаваш учителя си, по-добре стой невежа. Щом веднъж си решил да се учиш, ти трябва да спазваш свещения закон, той е Божествен закон. В аналите на окултната история няма изключение, дето ученик да се е усъмнил в учителя си и да е прокопсал. Няма в какво там да се съмнявате. Законът е такъв: ако учителят престъпи най-малкия Божествен закон, с него е свършено. Тъй щото Божественият закон е строг закон. Никога не може един учител да бъде поставен на едно място, дето той не заслужава, туй е невъзможно. Той е една определена величина в Божествения свят, абсолютно определена. Тя не може да се измени. Сега, ако вие ще говорите за един учител на сенките, такива учители ги
към втори вариант >>
593.
Произход на правите мисли
,
ООК
, София, 8.3.1923г.,
тема за мъчна, но и втората е мъчна. Не че вие ще разрешите въпроса за влиянието на планетите, но като мислите върху този предмет, ще ви дойдат нови мисли. За да може да напишете една мисъл, през колко процеса трябва да мине тя! Първо, трябва да създадете нейната форма, дълго време ще мислите; след като създадете тази форма, трябва да я обикнете. След като я обикнете, ще се роди у вас желание да я изразите, т.е. волята ще дойде: ще седнете и ще почнете да пишете. През три процеса трябва да мине една мисъл, за да се изрази: мислене, чувстване и писане. Тази вечер ще ви говоря върху „Произход на правите мисли“. В Природата съществуват първични типове, или първични форми, по които съвременната мисъл се гради, т.е. тази мисъл, която е нова за нас, тя иде от едно по високо поле, тя е предшествана от друга. Първият в света, който е почнал да мисли, е Бог. Или, тъй да кажем, в началото на Битието Той е проектирал една своя мисъл и тази мисъл е възприета от всички окръжаващи Го същества, които влизат вътре в Божествения свят. Те възприемат тази мисъл и почват да я пращат в по-долните светове. Следователно мислите, които имаме, от какъвто и характер да са, тия мисли са дошли от другаде. Сега ако у вас дойде мисълта за Любовта, как ще се изяви тази любовна мисъл? Сега, ако ние употребяваме думата „любов“ тъй, както е в български или английски език, първото нещо, което ще влезе в ума ви, то е ще имате едно изопачаване на Любовта, няма да помислите за онази същинска
към беседата >>
594.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
качество на ума. Азъ взимамъ думата виждане не въ обикновена смисъль. Съврѣменния човѣшки езикъ се е изродилъ въ много отношения и трѣбва да се зароди пакъ наново въ нови отношения. Думитѣ и тѣ прѣтърпѣватъ едно видоизмѣнѣние. Такова израждане на думитѣ има въ български езикъ. Но азъ ще ви приведа една дума на английски езикъ. Казвамъ израждане на думитѣ, а не прѣраждане на думитѣ, въ възходяща степень. Вземете думитѣ на английски езикъ, запримѣръ думата (prohibit me), тя е въ низходяща степень, сега на английски езикъ (prohibit me) значи, „забрани ми“, т.е. да туришъ прѣпятствие нѣкому. Преди 200 години тази дума е означавала: „Застави ме“ – заставя ме да направя нещо. Преди 200 години тази дума означавала „да направишъ“ нещо, а слѣдъ 200 години ти забранява – означава обратното. Сега въпросътъ е на филолозитѣ да обѣснятъ какви сѫ били причинитѣ, за да прѣтърпи тази дума туй видоизмѣнѣние. Въ български езикъ има вече доста думи, нѣкои отъ които сѫ въ възходяща степень, а други въ низходяща. Запримѣръ въ насъ, ако се произнесе думата „любовь“, никой нѣма да я разбере въ възходяща степень. Щомъ кажешъ „любовь“, вече се разбира на физическото поле. Любовь като кажешъ, никой нѣма да я разбере. И тази дума трѣбва да се говори дълго, за да се дойде до нейния вѫтрѣшенъ смисълъ. Има си причини за всѣко едно нещо. Ако отънява човѣшкото зрѣние, има си причини, ако отънява човѣшкия слухъ, има си причини, ако отънява човѣшкото обоняние, има си причини, и ако човѣкъ
към беседата >>
е качество на ума. Аз разглеждам думата "виждане" не в обикновен смисъл. Човешкият език се е изродил в много отношения. Той трябва да се изправи, да му се даде нова насока, ново отношение. И думите, с които човек си служи, също претърпяват промяна. В българския език думите претърпяват голямо израждане. Значи, думите се израждат, а не се прераждат. В английския език някой думи имат двояко значение, а именно: в низходяща и възходяща степен. Например, думата ргеа означава "забрани ми". Да забраниш на някого нещо, значи, да му туриш препятствие на пътя. Преди 200 години, същата дума е означавала "застави ме" да направя нещо. Задача на филолозите е да намерят причината за двоякото значение на тази дума. И в българския език има думи, едни от които са в низходяща степен, а други – във възходяща. Например, думата любов е изгубила своето възходящо значение, повечето я употребяват в низходяща степен. Ако днес се каже думата "любов", всички ще я разберат в нейното низходящо състояние. Малцина разбират любовта във възходящата й степен. Много време трябва да се говори на хората за любовта, за да разберат вътрешния й смисъл. Защо е така, и това си има причина. Човешкото зрение, слух, обоняние могат да отслабнат – и затова има причини. Изобщо, за всичко, което става с човека и вън от него, има причини. Те трябва да се обяснят научно, от гледище на философията на живота, а не от гледище на религията. Философията може да се превърне в религия, но не и религията
към втори вариант >>
595.
Влияние на планетите
,
ООК
, София, 12.3.1923г.,
една стара наука. Тя води своя произход още от първата култура, зачената е с първата раса, която е съществувала на земята в предисторически времена. Астрологията, това е физиология на човешката душа. Може да направим следното сравнение: както анатомията е необходима за един лекар, за един хирург, така съвременната астрономия представлява анатомия, а пък астрологията – физиология на небесните тела. Астрологията, това е една отвлечена наука. Мъчно е да се докаже каква връзка има между планетата Марс и човека. Или мъчно е да се докаже прямо, фактически какво влияние има Сатурн за човека. Когато кажем, че някой индивид е слънчев тип, това е символ. Когато кажем, че някой е марсианец или че някой принадлежи към типовете на Луната, Сатурн или Венера, това са пак символи. При хората от слънчевия тип Слънцето има връзка с човешкия ум. Ще ви дам общи, бегли мисли върху тия типове. Слънчевите типове се отличават по следните белези: те са любители на Природата, затова са хора поети, оптимисти, гледат светло на бъдещето, весели са и по натура са добри. Можем да кажем, че те са почти най-добрите хора. При добрия аспект на Слънцето те са философи на творчеството, разсъждават философски, имат една здрава философия, подложена на един здрав опит. Следователно слънчевите типове се занимават повече с музика. Туй е влиянието на Слънцето – върху целокупния мозък на човека. Дойдем ли до влиянието на Венера, тя се занимава с една по-гъста материя, със сърцето, занимава се с
към беседата >>
596.
Силата на тъмнината и светлината
,
МОК
, София, 14.3.1923г.,
ви дам следната задача: ще вземате по две лекции от миналогодишните, ще вадите писмено резюмета и ще ги четете в клас. Двама ученика по желание ще се ангажират с тези две лекции. Същевременно ще повтаряте и упражненията, дадени в лекциите. Ако срещнете нещо, което не разбирате, тук ще го допълним. Лекциите трябва да се заучават добре, да се прилагат, за да дадат нужния резултат. Ако ученикът не е готов, той не може да се ползва от Природата. Това е особено необходимо за окултния ученик. Мозъкът на ученика трябва да бъде разработен, добре сформиран, за да влезе във връзка със силите на Природата, да се ползва от тях. Ако не работи върху себе си, той няма да се ползва от знанията, които му се дават в Школата. Допуснете, че пътувате вечер с един ваш приятел; той ви дава една ябълка, но в тъмнината не виждате каква е тя – здрава или гнила. Захапвате ябълката, но веднага усещате, че е гнила и бързо я изплювате навън. Следователно, каквото гнилата ябълка представлява за вас, такова нещо са вашите нечисти мисли и желания за Невидимия свят. Достатъчно е да проектирате една такава мисъл или едно такова чувство в Невидимия свят, за да го изплюят веднага навън. Ето защо, за да се ползвате от силите на Природата, от Знанието, което ви се дава, от вас се иска Абсолютна чистота на сърцето. Който разбира какво значи Чистота на сърцето, той ще се ползва; който не разбира, той ще бъде поставен на изпит сам да преживее нечистотата на своето сърце и да се изчисти. Всичко, което се
към беседата >>
597.
Смисълът на противоречието
,
ООК
, София, 19.3.1923г.,
нещо за мисълта, по същия начин ще разсъждавате и вие, естествено да върви мисълта. Казвате, че всичките неща си имат свои причини, битието и то си има своя причина. Казваме, че светът е създаден от нищо. Може, но думата „нищо“ има съдържание в себе си. Щом кажете: „Нищо“, какво подразбирате под тази дума „нищо“? Разбирате една необятна идея, която е без граници. „От нищо Бог създал света“ – това е форма само на езика. Или ще кажат някои, че битието е създадено от небитието. Но що е небитие? Туй, което не е било, нали? Питам тогава философски: Може ли човек да мисли туй, което не е било? – Може, разбира се, защо не. Но мисълта за битието и за небитието, това са две различни мисли. Ако мисълта за битието представлява една сянка, а мисълта за небитието представлява светлина, тогава каква форма бихте дали на светлината? Как ще я определите? Как ще опишете светлината? За пример често говорите такива отрицателни думи: „Еди-кое си нещо не съществува“. Всяко отричане е доказателство по обратния път на математиката, а всяко твърдение е реализиране на мисълта. Да отречеш истината, то е да докажеш, че тя съществува, а да я докажеш, значи да я реализираш. Вие като ученици на окултната наука трябва да се научите да не се стряскате. Като кажат: „Няма Господ“, кажете – „Да, няма Господ“. „Няма живот.“ – „Да, няма живот.“ „Светът е лош.“ – „Да, лош е.“ „Е, животът е безсмислен.“ – „Да, безсмислен е.“ „По-калпаво същество от човека няма.“ – „Да, прав си, по-калпаво същество
към беседата >>
598.
Бяла и черна светлина
,
МОК
, София, 21.3.1923г.,
се говори за страха. Коя е причината за страха? Тъмнината. Когато някое дете остане само в тъмна стая, то започва да се страхува. На какво се дължи тъмнината? Или какъв е произходът на тъмнината? Дето светлината отсъства, там тъмнината присъства. Когато имате едно кръгло, непрозрачно тяло и го осветявате, едната страна на това тяло ще бъде светла, а другата – тъмна. Който отдалеч погледне това тяло, той ще види само светлата му част, а тъмната няма да види. Това показва ли, че тъмната част не съществува? Ако тъмнината, т.е. тъмната, неогрята част на едно тяло не се вижда, това се дължи на факта, че светлината не е проникнала през него. Оттук излиза, че тъмнината не съществува. Така ли е всъщност? В Природата тъмнината съществува като сила. Тази сила се проявява във вид на лъчи, които, за отличие от светлинните лъчи, ние наричаме лъчи на тъмнината. Когато лъчите на Светлината не се проявяват, тогава настъпват лъчите на тъмнината. Тия лъчи произвеждат в човека свиване, сгъстяване на материята, вследствие на което в него се пораждат ред отрицателни чувства, като омраза, завист, злоба, лукавство, лицемерие и т.н. Следователно всички грехове на хората се дължат на лъчите на тъмнината или на тъй наречените черни лъчи в Природата. Човек греши, когато попадне под влиянието на черните лъчи. Който попадне под влиянието на тези лъчи, той носи вече техните признаци. Както лъчите на Светлината или белите лъчи имат свои специфични белези, така и черните лъчи имат
към беседата >>
599.
Тритѣ допирни точки / Трите допирни точки
,
НБ
,
ИБ
, София, 22.3.1923г.,
необходими въ живота. Тѣзи необходимитѣ нѣща изтичатъ вънка отъ нашата воля. Тѣ не представляватъ още сѫщинския животъ. Животътъ не започва съ необходимостьта, животътъ започва съ свободата на духа. Необходимостьта е едно условие за проявление на живота, тя е само условие, почва, а духътъ е, който развива живота. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме три допирни точки съ Бога. Сега, вие, които ме слушате тази вечерь, можете да кажете, че вѣрвате въ Бога, но това вѣрване не е ваше. Баща ви е говорилъ, майка ви е говорила, много философи сѫ ви говорили, но всичко това е чуждо. Туй може да сте го опитали, а може и да не сте го опитали. Слѣдователно, първата допирна точка трѣбва да бѫде изпитана въ вашето съзнание, въ вашия духъ. И тъй, първата допирна точка, това е Любовьта. Тогава какъ ще признаете, че имате първата допирна точка? Слѣдъ като имате първата допирна точка, у васъ ще дойде съзнателната Любовь. Любовьта, това е качество, това е доказателство, и вие не само ще я почувствувате, но ще я имате въ съзнанието си. Втората допирна точка, това е Мѫдростьта. По какво ще познаете, че имате тази допирна точка? Тя ще ви даде ума, ще роди знание, ще роди свѣтлина. Слѣдователно, това сѫ качествата на Мѫдростьта. И тъй, азъ казвамъ: Само свѣтлия пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. Третата допирна точка, това е Истината. Какво ще ви даде Истината? Тя ще ви даде воля. И всѣки отъ васъ, който иска да има воля, трѣбва да знае, че волята е качество на Истината. Хора, които
към беседата >>
необходими в живота. Тези, необходимите неща, изтичат вънка от нашата воля. Те не представляват още същинския живот. Животът не започва с необходимостта, животът започва със свободата на Духа. Необходимостта е едно условие за проявление на живот, тя е само условие, почва, а Духът е, Който развива живота. Следователно, ние трябва да имаме три допирни точки с Бога. Сега вие, които ме слушате тази вечер, можете да кажете, че вярвате в Бога, но това вярване не е ваше. Баща ви е говорил, майка ви е говорила, много философи са ви говорили, но всичко това е чуждо. Туй може да сте го опитали, а може и да не сте го опитали. Следователно, първата допирна точка трябва да бъде изпитана във вашето съзнание, във вашия дух. И тъй, първата допирна точка, това е Любовта. Тогава, как ще познаете, че имате първата допирна точка? След като имате първата допирна точка, у вас ще дойде съзнателната любов. Любовта, това е качество, това е доказателство и вие не само ще я почувствате, но ще я имате в съзнанието си. Втората допирна точка, това е Мъдростта. По какво ще познаете, че имате тази допирна точка? Тя ще ви даде ума, ще роди знание, ще роди светлина. Следователно, това са качествата на Мъдростта. И тъй, аз казвам: Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Третата допирна точка, това е Истината. Какво ще ви даде Истината? Тя ще ви даде воля. И всеки от вас, който иска да има воля, трябва да знае, че волята е качество на Истината. Хора, които са се допирали до Истината, само
към втори вариант >>
600.
Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа
,
НБ
, София, 25.3.1923г.,
т.е. човѣшката душа трѣбва да съзнае ония блага, които и сѫ дадени, да ги обхване. Сега въ свѣта, въ който живѣетѣ, има извѣстни илюзии, ние ги наричаме несѫществени неща. Най-първо значи започватъ съ несѫщественото. Вечерно врѣме можете да уплашите когото и да е. Защо? – Защото тогава нещата сѫ преувѣличени, въ тѣхъ нѣма свѣтлина. Вземете една проста илюзия: срещне ви нѣкой и ви се опули на среща, така, особено ви изгледа. И ти почвашъ да мислишъ, защо така ми се опули, какво искаше да каже. Е, прѣдставете си, че азъ направя една опулена маска, като за артистъ, и ви я показвамъ. Вие казвате: „Защо тази маска се е тъй опулила?“ Мислите, че е реална. Не то е една илюзия, художникъ я е направилъ. Въ дадения моментъ, когато художникътъ дойде и донесе тази маска, важно е, у тебе да е пробудено съзнанието, да схванешъ, вѣрно ли е това или не. Въ пробуждането на душата, тя трѣбва да схване нѣщата не отъ становището, въ което тя се намира, но тя трѣбва да схване нѣщата отъ становището на своя духъ или на Бога, който е основа на нейното битие. Понеже и този случай ние употрѣбѣваме душата като едно облѣкло, тя вѫтрѣ представлява като една вселенна, и всички богатства, които сѫ милиони години въ нея, трѣбва да се развиятъ. Толкова богатства има тя! Не е въпросътъ, малкото, което сме приготвили, да го изядемъ и изпиемъ. Нѣкои отъ васъ искатъ да бѫдатъ щастливи, но мога да ви опрѣдѣля математически, за колко врѣме може да трае вашето щастие. У нѣкои може да трае
към беседата >>
човешката душа, това значи, да осъзнае благата, които й са дадени, и да ги обхване. В света, в който живеете, има известни илюзии, наречени "несъществени неща." Въпреки това, всички започват с несъщественото. Например, вечер много неща изглеждат по-страшни, отколкото са в действителност. – Защо? – Защото тогава светлината е по-малка. Оттук вадя заключението: Съществени неща са тези, които стават в светлина, а несъществени, които стават в тъмнина. Срещаш един човек, който те изглежда особено. Мислиш си: Защо този човек ме гледа така? Какво иска да каже с това? – Нищо не иска да каже. Физиономията на този човек е особена. Като гледаш маските, които се продават през маскарада, едни от тях са опулени, облещени; други са с премрежени очи, трети – със сърдит вид. Както виждате, и в живота има различни физиономии. – Защо този човек се блещи толкова? – Това е маска, илюзия, не е реалност. Някой художник е рисувал тази маска. За тебе е важно, когато художникът донесе маската, да бъдеш с будно съзнание, да разбереш, действителност ли е това, което виждаш, или илюзия. В процеса на пробуждането си, душата не трябва да разглежда нещата от свое становище, но от становището на Божия Дух или на Бога. Само така тя ще се развива правилно. Душата представя малка вселена, с безброй богатства, безброй дарби и способности. Ще кажете, че душата е малка вселена. – Да, малка вселена, с големи богатства. Изкуство е не да изядеш и изпиеш тези богатства, но да ги обработиш. Искате да
към втори вариант >>
601.
Най-добрият метод / Най-добрият метод в природата за човека
,
МОК
, София, 4.4.1923г.,
въпросите за времето и пространството и дават различни обяснения за тях. Какво е значението на времето в Живота? Времето хроникира, определя всички прояви, всички явления, които стават в Живота и Природата. Времето определя продължителността или траенето на известно явление или известна работа, която се е вършила в съзнанието. Следователно времето представлява часовник, с който Животът и Природата си служат. Пространството пък представлява книга на Живота, на Природата, в която се хроникират всички резултати, които стават в човешкото съзнание. Значи времето се отнася до действията, а пространството – до резултатите. Времето и пространството са в самия Живот, а не извън него. Понякога човек се превръща във време; как става това? Представете си, че вие очаквате приятеля си да дойде в определен ден при вас, чакате го ден, два, три, безпокоите се да не му се случи нещо, за да не дойде, вие се страхувате да не закъснее, да не забрави да дойде и т.н. През това време вие се превръщате на трепет, на очакване, на време – само за приятеля си мислите. Излизате, връщате се, гледате часовника, виждате, че определеното време още не е дошло, но въпреки това се безпокоите. Защо се безпокоите? Безпокойството показва отсъствие на равновесие в ума, сърцето и волята на човека. Когато научите великия закон, че всички неща в Природата стават в точно определено за тях време, вие ще престанете да се безпокоите. Всичко в Природата е отмерено и строго определено.
към беседата >>
говори за време и пространство. Какво е предназначението на времето в живота? То просто хроникира, отбелязва всички ония прояви, които стават. Запример известна работа, в съзнанието която е станала, колко време е отнела, колко време е продължила. И природата си има свой часовник. Да кажем, някоя работа продължила шест минути или шейсет минути. Пространството е една книга, в която се хроникират всички тия резултати, които стават в нашето съзнание. То е книга в природата, в която се пише целият живот. Да допуснем, че вашето съзнание се явява като една малка точка, вие се явявате в пространството като точка См. Сега вие мислите или умът ви е съсредоточен вътре. Какво нещо е време? Действията се хроникират. Сега не считайте времето и пространството извън вашия живот. Когато вие мислите само за резултатите, да кажем, вие очаквате някой ваш приятел да дойде, вие чакате ден, два, три, постоянно се безпокоите и в туй положение вие сте цяло време - вашият ум е зает само с мисълта, кога ще дойде вашият приятел. Безпокоите се. Обяснете ми защо се безпокоите. Дали ще дойде, или не. Очаквате вашия приятел с безпокойство, има един трепет. Виждате, че има още време, но казвате: „Може да е закъснял." Туряте часовника, мислите, че е закъснял. Защо се безпокоите? Защото нямате равновесие. Нищо повече. Безпокойствието в природата показва нямане на равновесие вътре в ума, сърцето и волята на човека. Вие не сте схванали онзи велик закон, че нещата в природата са точно определени.
към втори вариант >>
602.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
може да се отговори по три начина. Може да се отговори на единъ въпросъ чрѣзъ едно материалистическо обѣснение. Подъ думата „материя“ разбирамъ това, което е най-близо до насъ, което ние пипаме и усещаме ежедневно. Можемъ да дадемъ на единъ въпросъ идеалистически отговоръ, по отношение на нашитѣ чувства, но не и по отношение на нашия умъ. Идеалиститѣ сѫ хора на чувствата. Можемъ да дадемъ и единъ чисто философски отговоръ на чистия разумъ. Слѣдователно, първиятъ отговоръ всички може да го разберете, вториятъ – половината, а третиятъ – само малцина го разбиратъ, той е толкова далечъ, че само онѣзи, които иматъ далекогледи, само тѣ може да разбератъ. Сега, повдига се въпроса: Христосъ живъ ли е или не? На земята ли е Христосъ или на небето? Кѫдѣ е Христосъ? Ако питате всичкитѣ религиозни хора, тѣ ще кажатъ съ единъ гласъ: живъ е. Но кѫдѣ е, не го знаятъ. Ако попитате свѣтскитѣ хора, то тѣ ще кажатъ: „Той е умрѣлъ, както другитѣ хора, нѣма Го никѫдѣ“. Рѣзко ще отговорятъ. Тогава, когато половината човѣчество твърди единъ фактъ, а другата половина Го отрича, кой е на правата страна? Ще кажете, че онѣзи религиознитѣ хора сѫ на правата страна. Хубаво, но кѫдѣ имъ сѫ плодоветѣ, ако сѫ на правата страна? Ако Христосъ е живъ, гдѣ сѫ плодоветѣ на Неговата любовь? Не е само да отговоримъ, че Той е живъ, или както другитѣ, да кажемъ, че Той е умрѣлъ. Отгдѣ знаете, докажете това, вие бѣхте ли тамъ прѣди 2,000 години? Какъ смѣете да твърдитѣ единъ фактъ или да отричате
към беседата >>
На всеки зададен въпрос може да се отговори по три начина: от материалистично, от духовно и от Божествено гледище. Под "материя" разбираме това, което можем да пипаме и усещаме, което е най-близо до нас. Значи, ние можем да отговорим на зададен въпрос от материалистично, от идеалистично и от философско гледище, т. е. от гледището на чистия разум. Първия отговор могат да разберат всички хора, втория – половината, а третия – малцина. Явява се въпросът: Жив ли е Христос, или не е? На земята ли живее, или на небето? Ако зададете този въпрос на религиозните хора, те ще отговорят в един глас: Христос е жив, но къде е, не знаем. Ако зададете същия въпрос на светските хора, те ще кажат: Христос е умрял, както умират всички хора, и никъде не е. Половината човечество твърди един факт, другата половина го отрича. Кой от тях е на правата страна? Ще кажете, че религиозните хора са на правата страна. Де са плодовете на тяхното право? Ако Христос е жив, де са плодовете на Неговата Любов? Ако твърдите, че Христос е умрял, как ще докажете това? Били ли сте във времето на Христа, да знаете истината? На какво основание твърдите или отричате един факт? Как ще отречете един факт, който е станал преди 2,000 години? Според мене, най-силното доказателство за истинността на един факт се заключава в това, че той може да се отрече. Само любовта, мъдростта и истината могат да се отричат. Отричането е най-силното доказателство на това, което съществува, а твърдението е най-слабото
към втори вариант >>
603.
Точността
,
ООК
, София, 8.4.1923г.,
си ръка напред. Опнете я хубаво, без да се свива. Ще се стараете да проектирате вашата воля в ръката и ще мислите само за нея, за нищо друго. Ще направите едно малко движение към ляво, после към дясно, пак вляво и пак вдясно. Сега, като движите ръката си полека, ще проектирате мисълта си във всичките пръсти и като връщате ръката си към дясно, ще направите пак същото. Движението ще бъде в две посоки: към ляво ръката, а умът се движи от палеца към малкия пръст; после ръката вдясно, а мисълта си ще прекарате от малкия пръст към другите пръсти. Е, какво забелязвате? (– „Особени струи се усещат в пръстите, сила, успокоение.“) След това ръката се поставя отпред при другата ръка. Смисълът на живота седи в малките работи. Природата, за да ни застави да се концентрираме, за да ни накара да се повърнем към себе си, да мислим, тя е създала болестите. За пример ти си търговец, имаш да мислиш за 100 души: този има да ти дава, онзи има да ти дава, умът ти е разсеян. Върнеш се вечер, не можеш да се помолиш, не можеш да си помислиш за децата си, за приятеля си – също. Дойде една силна болест или в окото ти, или в стомаха, веднага ти се концентрираш, забравиш всичките си длъжници и почнеш да мислиш само за себе си. Нашата цел не е да ви освободим от страданията, ни най-малко – но искам да видите ползата от тия страдания. Днес всички вие искате да бягате от страданията. Не, първото нещо: човек трябва да бъде концентриран, да може своевременно да насочва ума си
към беседата >>
604.
Житно зърно / Житното зърно
,
МОК
, София, 11.4.1923г.,
точка С (фиг.1) е семка, резултат на нещо. Тази семка може да бъде от какъв и да е плод, от житно зърно и др. Какво трябва да правите с тази семка? — Да й дадете условия да се развие. Колко елемента са необходими за проява на скритите сили в семката? Първият елемент е почвата, изразена с правата линия АВ. Почвата, от своя страна, представя резултат. Тя е материя, изостанала в развитието си. Тя не е завършила своята еволюция. Според някои окултисти материята представя спящи духове в природата. Работата на семката в дадения случай се заключава в това, да събуди тия духове. На научен език казано: Работата на семката седи в това, да преведе потенциалните сили на почвата в кинетически. Вторият елемент, необходим за развиване на семката, е светлината. При падането си върху семката светлината образува ъгъла nmp. За да се развие семката, трябва непременно да възприеме слънчевите лъчи, които падат върху нея. Третият елемент, необходим за развитието на семката, е влагата, която пада върху нея във вид на пара или във вид на дъжд. Щом има тия три условия, семката може вече да се развива. Първото движение, което семката ще направи, е разклоняването й надолу към центъра на земята. После тя се отправя нагоре към центъра на слънцето. При това раздвояване на семката в две посоки, надолу и нагоре, се забелязва известно съответствие между корените и клоните. На всеки корен отговаря по един клон и то така: на всеки голям корен отговаря голям клон; на малкия корен отговаря
към беседата >>
това С е една семка. Това е един резултат, нали. Самият резултат в семката е скрит. Да допуснем, че вие имате една семка от череша или круша, или някое житено зърно, или някоя семка - жълъд от дъб или може да имате семката на някой друг плод. На скритите сили във всяка една семка трябва да им се дадат условия, за да се развият. И тогава семката върви - щом се турят тия сили. Колко елемента са необходими? За семката са потребни: почва - едно от условията. Почвата АВ, това е пак един резултат. Това е известна материя, която е вече образувана. Тази материя, която не е завършила своята еволюция, е изостанала. Туй се наричат „спящите духове" в пространството. Тази семка ще вземе, ще преработи всичките тия духове. Или на научен език казано -спящите сили в природата, лежащи в спящо потенциално състояние, тази семка ще пробуди и ще ги превърне в кинетически. Огряването, този ъгъл nmp, означава слънчевите лъчи, които падат върху семката. Това са условия на светлината. Тази светлина трябва непременно да се възприеме. Същата светлина носи със себе си и влага. Това са външните елементи, които спомагат на семката, за да може да се развива. Така имате едно движение на семката, разклонение. Туй разклонение е към центъра на земята, О. След туй имате едно друго движение - нагоре. Сега ще забележите, че между корените и клончетата има известно съответствие, подобие има, тоест на всеки един корен съответства едно съществуващо клонче: на голям корен съответства голям клон, на малко
към втори вариант >>
605.
Окултна медицина
,
ООК
, София, 15.4.1923г.,
дясната ръка напред. Дръжте я в това положение 5 минути, без да се движите. Ще концентрирате ума си към ръката. 2. Поставете двете си ръце пред гърдите, като допирате големите си пръсти. Постепенно ще отдалечавате ръцете си настрана, като че ли срещате голямо съпротивление. По същия начин бавно ще поставите ръцете си пак отпред гърдите. Не бързайте, имате голямо съпротивление насреща си. Когато разтваряте ръцете си, поемайте дълбоко дъха си. Това упражнение ще направите няколко пъти. След това, както са били ръцете отпред на гърдите, простирате ги напред, като се допират с показалците си. Отпред гърдите, ръцете се изправят нагоре, пак с допрени пръсти. (Няколко пъти, ритмично, но по-бързо.) Най-после, ръцете настрани, отпред на гърдите. (Няколко пъти.) 3. Едно – дясната ръка нагоре; Две – дясната ръка надолу; Три – лявата ръка нагоре; Четири – лявата ръка надолу. (Това упражнение се направи няколко пъти.) Тия упражнения можем да ги правим на открито. 4. Прострете лявата ръка напред, а дясната сложете на лявото рамо. Прекарайте леко дясната ръка по продължение на лявата и после я поставете успоредно на лявата. След туй лявата ръка се слага на дясното рамо и се прави същото, каквото дясната ръка. (Това упражнение се направи няколко пъти.) 5. Двете ръце настрани, после нагоре над главата, надолу покрай главата – обливане. (То се направи няколко пъти.) След туй ръцете се поставят на гърдите, като се изговаря три пъти сричката „ху“. (Всички упражнения
към беседата >>
606.
Чий е този образъ? / Чий е този образ
,
НБ
, София, 15.4.1923г.,
и говорѣше имъ пакъ съ притчи и казваше: (2) Уподоби се царството небесно на человѣкъ царь който направи сватба на сина си; (3) и разпроводи слугитѣ си да призоватъ званитѣ на сватбата; и не рачеха да дойдатъ. (4) Пакъ проводи други слуги и казваше: Речете на званитѣ: Ето, обѣда си приготвихъ: юнцитѣ ми и огоенитѣ сѫ заклани, и всичко е готово: дойдете на сватба. (5) Но тѣ не рачиха, и разидоха се, единъ на нивата си, а другъ на търговията си; (6) а другитѣ уловиха слугитѣ му та ги обезчестиха и убиха ги. (7) Като чу това царьтъ разгнѣви се, и проводи войскитѣ си та погуби онѣзи убийци, и града имъ изгори. (8) Тогазъ казва на слугитѣ си: Сватбата е вече готова, а призванитѣ не бѣха достойни. (9) И тъй, идете на кръстопѫтищата, и колкото намѣрите призовете ги на сватба. (10) И излѣзоха онѣзи слуги по пѫтищата та събраха всички колкото намѣриха, зли и добри; и напълни се сватбата съ гости. (11) И като влѣзе царьтъ да прѣгледа гоститѣ, видѣ тамъ человѣкъ не облѣченъ съ сватбарска дреха; (12) и казва му: Приятелю, ти какъ си влѣзълъ тука като нѣмашъ сватбарска дреха? А той замълча. (13) Тогазъ рече царьтъ на слугитѣ: Вържете му нозѣтѣ и рѫцѣтѣ, дигнете го, и хвърлете го въ външната тъмнина: тамъ ще бѫде плачъ и скърцане съ зѫби. (14) Защото мнозина сѫ звани, а малцина избрани. (15) Тогазъ отидоха Фарисеитѣ и съвѣтваха се какъ да го впримчатъ въ дума. (16) И проваждатъ до него ученицитѣ си наедно съ Иродианитѣ, и казваха: Учителю, знаемъ че ти си правъ, и Божия
към беседата >>
образ?" За да познаем кой и да е предмет, или кое да е живо същество, трябва да имаме някакъв образ. От своя страна, образът трябва да има известни качества, по които да се познава. Всички минали култури, както и сегашната, имат някаква цел, към която се стремят, съзнателно или несъзнателно, определено или неопределено. Когото и да срещнем днес, млад или стар, учен или прост, духовен или светски, всички имат известна цел. Обаче, целите им не са определени. Даже видните философи и учени, които са създали стройни философски системи, неопровержими теории, в края на краищата, и тяхната цел не е определена. Каква форма трябва да има идеалният живот, и те не знаят. Всеки философ започва съчинението си с гръмки, величествени изречения, но, колкото се приближава към края, гръмките думи стават се по-слаби, по-несигурни, докато краят представя един имунен мехур. Там е грешката на хората. Всички започват тържествено, с гръмки думи, и свършват безславно. Християнинът казва: Християнин съм, следвам пътя на Христа. Проповедникът казва: Аз съм проповедник, поучавам хората. Владиката казва: Аз съм ръкоположен за Божи служител, никой не може да ме смени. Ученият разчита на своето име, на авторитета си. В края на краищата, всички свършват зле, като пукната стомна. За да бъдеш последовател на Христа, трябва да имаш Неговите качества, Неговия образ. "Чий е този образ?" Много образи има в света, но два от тях са отличителни: Единият образ е на кесаря, другият – на Бога. Единият образ
към втори вариант >>
607.
Разпределяне на енергиите
,
МОК
, София, 18.4.1923г.,
ръцете встрани. В това положение ще държите ръцете си неподвижно пет минути, като концентрирате мисълта си към тях. След това изнасяте лявата ръка настрана, а дясната движите по лявата, като започвате от пръстите на лявата ръка, дохождате до рамото й, минавате под брадата, изнасяте я настрана, напред и надолу. Същото кръгообразно движение правите и около дясната ръка. Дясната ръка изнасяте настрана, а лявата се движи по нея. Това упражнение се прави няколко пъти ту с дясната, ту с лявата ръка и то първоначално бързо, а после все по-бавно. Упражненията, които правите, са необходими, за да могат енергиите на вашето тяло правилно да се поляризират. Когато човек не живее добре, енергиите в неговия организъм не могат правилно да се разпределят, вследствие на което в едни части на тялото се натрупва повече енергия, а в други — по-малко. Енергията в природата иде главно от два източника: от центъра на слънцето и от центъра на земята. Преобладаваща енергия в природата е тази, която иде от центъра на слънцето. Тя е положителна енергия. Когато слънчевата енергия се възприема повече от главата, мозъкът на човека става много активен. Ако тази енергия се поглъща повече от стомаха, тогава стомахът става силно активен. В този случай мозъкът се демагнетизира, отслабва и се явява главоболие. За тази цел излишната енергия от стомаха трябва по някакъв начин да се препрати отново в мозъка. Понякога слънчевата енергия може да бъде съсредоточена повече в лакътя, в цялата
към беседата >>
608.
Петимата братя
,
НБ
, София, 22.4.1923г.,
братя.“ В този стих са важни петимата братя. Каква роля играе числото пет? За онези, които не са запознати с висшата математика, числото пет няма никакъв смисъл. Казваме: пет крини жито, пет ябълки, пет круши, пет златни монети и прочие. В числото пет има идея, то е идейно число. Ако наредим числата от естествения ред по три в една група, ще имаме: 1, 2, 3 – първа група; 4, 5, 6 – втора група; 7, 8, 9 – трета група. Каква роля играе числото пет? Единицата е творчески принцип – това, което твори. Това число означава още киселина, която руши; тя приготвя материята. Числото две е основа, числото три е резултат, т. е. завършен плод. Като дойдем до числото четири и продължаваме да броим нататък, имаме същия закон: четворката е киселина, петорката е основа – майката, а шесторката е резултат. Числото пет се среща често в Библията. „Имам петима братя, да не би да дойдат и те на това мъчително място.“ Всяка истина трябва да се разбере в своите прояви. Следователно и числото пет трябва да се посее, за да се прояви. Като го посеем, ще разберем качествата на почвата. Посейте в земята една ябълкова семка или едно житно зърно, за да разберете богата ли е почвата или бедна. Опитът показва качествата на нещата. Киселината например се познава по разрушителната ѝ сила. Някои хора искат целият им живот да мине в музика и песен, да бъдат щастливи. Те трябва да знаят, че щастието се изкупва с жертви. Ако щастието е на единия полюс на живота, на другия полюс стои жертвата.
към беседата >>
609.
Правилни отношения
,
ООК
, София, 22.4.1923г.,
едно упражнение: Лявата ръка нагоре, а дясната надолу. Ще се постараете умствено да възприемете двете течения. С дясната ръка ще възприемете течението от Земята, а с лявата – течението от Слънцето. В това положение ще седите 3 минути, гледайте да усетите влиянието на теченията по ръцете си. Вие ще видите, че същият закон се спазва и по отношение на мисълта. Безжичният телеграф приема звуковете чрез въздуха, има си един път, чрез който превежда своите вълни. И ние имаме един безжичен телеграф, по който предаваме мислите си. С ръката, дигната нагоре, аз мога да изпратя своята мисъл оттук чак в Америка, в Япония. И онова същество, което е нагласено като мене, ще възприеме моята мисъл и с време ще отговори. По същия закон може да изпратите мисълта си, където пожелаете. Следователно у нас всяко действие при упражненията има смисъл, затова не трябва безсмислено да дигате ръката си. Гледам ви, сега вие правите безсъзнателни движения на ръцете си. Вие сте под влияние. Не, никакви такива движения. Вие се контролирайте с очите си. Най-после, нека да заспиш, но със съзнание. Туй значи един час съзнателен живот. Всяко движение, което правите, трябва да знаете защо го правите. Защо трябва да се почешете или защо трябва да си кръстосате ръцете. Нали всяко движение трябва да има смисъл? Всяко нещо у нас трябва да има смисъл. Някой седи и подпира брадата с ръцете си. Защо? Ние трябва напълно да осмислим нещата. Сега, кое е най-естественото положение? – То е това, което
към беседата >>
610.
Методи и насърчения за хармонизиране
,
КД
, София, 25.4.1923г.,
(Паша: Бихме искали да ни поговорите върху следното: Какви да бъдат нашите взаимни отношения, за да бъдат връзките ни по-силни? Как да създаваме отношения на искреност? Как да постигнем свързване с Бога, за да имаме успех в работата си?) Е, вие трябва да хармонизирате вашите общи действия в една посока. Човек преди всичко е едно индивидуално същество, което живее само за себе си. Това е в едно отношение. После той живее за дома и обществото, живее за своя народ и за човечеството и най-после живее за Бога. Това са две стъпала. И постепенно, даже френологически наблюдавано, постепенно върви, като се започва отдолу. Той живее първо за себе си, в своите лични чувства и в стомаха си. (Учителят показва слепите очи, между веждите, отзад на главата.) По отношение на човека, тук (на означените места) е мястото на егоизма и личните чувства. Дойде ли се до обществото, тогава идват моралните чувства. Но за да се разбирате, вие трябва да разбирате душите си, да разбирате нуждите си и да имате не обич, а взаимоуважение и почитание един към друг - без друго! Например някой път може да виждате недостатъците си една на друга, някой път може да се уважавате една друга, но в душата си вие не трябва да се унижавате никога! Всеки трябва да почиташ като себе си и на всеки ще дадеш своето място и гама да се месиш в аурата на когото и да е. Няма да се месиш, ще го поливаш като едно цвете. Като го поливаш, който човек и да е, тогава той ще почне да те обича. Едно цвете, което
към беседата >>
611.
Четирите съзнания
,
МОК
, София, 25.4.1923г.,
като съберете следните числа: - 1 - 2 - 3 - 4 - 5 - 6 - 7 - 8 - 9 + + 1 + 2 + 3 + 4 + 5 + 6 + 7 + 8 + 9 _____________________________________ 0 0 0 0 0 0 0 0 0 Като се съберат тия числа, взаимно ще се унищожат или ще се получат нули. Нулата представя реалния свят, от който е произлязъл феноменалният. Ако съберете две положителни величини, ще получите ли реалния свят? Или ако извадите две величини, ще получите ли реалния свят? Какво нещо е изваждането? Човек вади корен от земята, когато изсъхне. В този смисъл изваждането показва, че когато нещо престава да съществува, то неизбежно трябва да се извади. Човек изважда една идея от ума си, когато тя престава да го ползва. Като разглеждам тия въпроси, аз имам желание да ви заставя право да мислите и разсъждавате. Запример, вие мислите, че можете изведнъж да разрешите всички въпроси. Това е невъзможно. Такъв процес не съществува в природата. Като се нахраните веднъж добре, разрешавате ли с това въпроса за яденето? Цял живот да ядете, и няколко живота наред да ядете, пак няма да разрешите въпроса за яденето. Този въпрос е неразрешим. Нито като яде, нито като не яде човек може да разреши въпроса за яденето. Като се нахрани добре, човек не мисли за ядене; като е гладен, човек мисли само за ядене, той усеща, че му липсва нещо. Човек не може да разреши въпроса за яденето, но същевременно той не може да си отговори още на много въпроси. Запример, той няма ясна представа какво нещо е съзнание, самосъзнание, подсъзнание и
към беседата >>
612.
Живот вечен
,
НБ
, София, 29.4.1923г.,
неизяснена сила. Единственото реално нещо, което засега знаем, то е животът. Ние знаем, усещаме, мислим за живота, без да можем да си го обясним. Обикновените хора, даже и философите, имат специални теории, с които, като си служат за изясняване на някакви истини, повече ги замъгляват. Така и вие, вместо да изяснявате нещата, повече ги замъглявате. Ето защо, за да се прояви животът, нужни са известни условия. Какво представлява културата? Тя е известна необходимост за проявяване на самия живот. Ако попитате земеделеца защо оре земята, фабриканта – защо седи във фабриката си, държавника – защо създава държавата, философа – защо философства, защо са създадени толкова религиозни системи, какъв отговор ще получите? Всички зададени въпроси имат отношение към хората на земята. И религията има отношение към живите хора, тя не е за мъртвите; и фабриките не са за мъртвите хора, но за живите. Всичко е за живите хора. „Живот вечен.“ Въпросът за живота е ясен, лесно може да се разреши, но човешкият ум е зает със странични работи, които пречат за разрешаването му. Ако българин разрешава този въпрос, той ще се спъне от думата „българин“; ако свещеник го разрешава, ще се спъне от думата „свещеник“; ако философ го разрешава, ще се спъне в своята философия. Това показва, че светът е пълен с противоречия и хората живеят повече в противоречия. Човешкият живот е пълен със задачи, и то повечето неразрешени. Питам: Тъй, както наблюдаваме човешкия живот, правилно ли се проявява
към беседата >>
613.
Работа на окултните сили
,
ООК
, София, 29.4.1923г.,
попитам: Желаете ли идната седмица да направим една екскурзия, или да останем в София? Знаете ли какво ще бъде правилото за тази екскурзия? Ще бъдете наредени на триъгълници, и то така: двама ще вървят отзад, един – отпред. Значи трима по трима, триъгълници ще образувате. Ще вървите в права линия, но във вид на такива скачени триъгълници. Двамата ще вървят на една права линия, те ще образуват основата на триъгълника, а единият ще върви напред, той ще образува върха на триъгълника. От един триъгълник до друг ще има едно малко разстояние, около 3–4 метра. Понеже ще искате да се разговаряте, то двамата, които са на една линия, на основата, само те ще се разговарят, а този на върха няма да говори. Този, който е на върха, после ще отстъпи своето място на един от другите двама. Тъй последователно ще се сменяват, ще се въртят тия триъгълници и в същото време ще се движат напред. За един окултен ученик думата „не може“, „не е възможно“ не съществува. Ще преодолеете всички спънки, мъчнотии, нищо повече. (– „Откъде ще тръгнем тъй на триъгълници, по трима?“) Ще тръгнете така на триъгълници от кладенчето още от сутринта. Ако някои са с автомобил, то е друг въпрос, но ние говорим за тези, за които не е необходим автомобил. Тъй, естествено ще се наредите двама отзад, един напред. Ще тръгнете от къщи в 4:30 часа сутрин, та около 5:30 часа да бъдете всички събрани. Тия, които носят самоварите, ще вървят напред. Сега ще спазвате един закон: в екскурзиите важи концентрирането на
към беседата >>
614.
Живият кръг
,
МОК
, София, 2.5.1923г.,
имате един кръг. Как се образува кръгът? Кръгът се образува от въртенето на радиуса ОА около центъра. Как наричате правата Т, която се допира до окръжността? Тангента. Значи тангента е всяка права, която има една допирна точка с окръжността. Тя представлява частен случай от поляра. Когато полюсът дойде на окръжността, тогава полярата става тангента. Може ли тангентата да въздейства върху кръга? Да допуснем, че кръгът, представен на Фигура 1, е едно движещо се колело, на което радиусът ОА и тангентата Т са в постоянно движение. Тангентата чрез точката на допирането си с окръжността упражнява непрекъснато влияние върху нея. Следователно тя може да усили движението на кръга, ако последният се движи в същата посока. Но ако кръгът се движи в посока обратна на тази на тангентата, неговото движение ще се забави. В окултната геометрия кръгът представлява един самосъзнателен индивид. Центърът на кръга, това е центърът на съзнанието у индивида – субектът. Кръгът – това е неговият вътрешен, субективен свят; периферията или окръжността – това е мястото, където съзнанието идва в досег с външния обективен свят. Ясно е тогава, че тангентите представляват отделни съзнания или групи съзнания, които упражняват влияние върху индивида отвън и го ограничават. Следователно всяка промяна в съзнанието на човека показва, че някаква тангента е упражнила влияние върху него – чрез допирната точка тя внася известен импулс в човешкото съзнание и е в състояние да измени неговото
към беседата >>
615.
Движение на разумните сили
,
МОК
, София, 9.5.1923г.,
относителната геометрия за кръга? Кръгът е геометрическо място на точки, които са еднакво отдалечени от една вътрешна постоянна точка, наречена център. Кръгът е крайният предел, до който съзнанието на човека може да се разшири за всеки даден момент. Представете си, че имате два малки кръга. Единият представлява семе на дъб – желъд, другият – семе на царевица. Изчислявали ли сте колко пъти по-голям и по-тежък е желъдът от царевичното зърно? В какво седи разликата между желъда и царевичното зърно? Разликата седи в тяхната деятелност – кръгът на деятелността на желъда е по-широк, по-голям от този на царевичното зърно. Що се отнася до хранителността им, въпросът е поставен другояче. Често свинете се хранят с желъди, но това не показва, че те са по-хранителни от царевицата. По произход кой е по-стар – дъбът или царевицата? Царевицата е по-стара от дъба. Според съвременните научни схващания можете ли да кажете дали желъдът съдържа същите възможности, каквито и дъбът? Две теории съществуват по този въпрос: едната теория твърди, че всяко семе, в случая и желъдът, съдържат в себе си всички възможности, каквито и цялото дърво; другата теория твърди, че семето съдържа в себе си условията, а не и възможностите, каквито дървото съдържа. Какво е вашето мнение по този въпрос? За изяснение на този въпрос ще вземем следния пример: представете си, че имате една мисъл; когато се изкаже тази мисъл, вие преценявате вече нейните качества. Качествата ѝ съдържат ли се в
към беседата >>
616.
Дерзайте, Аз съм
,
НБ
, София, 13.5.1923г.,
отличава с контрасти, т.е. с противоречия. Философите обясняват тия противоречия по един начин, религиозните ги обясняват по друг начин, а обикновените хора – хората на всекидневния живот – по трети начин. Противоречията се дължат на раздвояването на човешкия ум, поради което той се движи в полюсите на живота, между радост и скръб. Скръбта е трън, а радостта – плодно дърво. И апостол Павел се оплаква от трън в плътта си. Поради противоречията, на които човек се натъква, в душата му се явява страх. Няма живо същество на земята, което в даден момент да не е изпитало страх. Казваш: „Аз съм безстрашен“. – В известно отношение си безстрашен, но в друго си страхлив. Някой войник се хвърля смело, безстрашно в боя, но оставите ли го два–три дена гладен, той ще изпита страх. Има хора, които се страхуват от безпаричието. Чуваш да се казва: „Как, да нямам пет пари в джоба; да нямам възможност да се кача на трамвай, или да вляза в сладкарница да изям една паста, това е нещастие! Как може да минеш покрай една кебапчийница и да не се отбиеш да хапнеш две–три кебапчета! И след това да влезеш в съседната бирария и да не можеш да изпиеш една чаша бира. Как може да се разнася приятната миризма на кебапчетата и ти да нямаш пет пари в джоба си!“ Там е грешката на хората, че вярват в парите. Аз говоря на съзнателните хора, на които съзнанието е пробудено, които имат стремеж към нещо. В каква посока е насочен техният стремеж – не е важно. Човек трябва да се стреми; той трябва
към беседата >>
617.
Правилно разпределение на енергиите
,
ООК
, София, 13.5.1923г.,
всеки да си слага името под работата отдолу. Тъй, просто да е, като ученици да не се криете. Ще си напишете името и ще четем работите ви според списъка на номерата, така че в един урок ще се четат темите на около 10–15 души, в друг урок ще се четат темите на други 10–15 души, тъй че през годината да се четат темите на всеки едного поне по 5–6 пъти. Сега трябва да напишете една жива тема за светлината. Знаете ли как се пишат живите теми? Живата тема се състои в изкуството на писането, тъй да напишеш едно твое преживяване, че всеки, който го прочете, да преживее същото. За пример вие описвате как сте се освободили от един ваш порок, от пиянството например, но тъй живо да го опишете, че който е пияница и го прочете, да каже: „И аз се отказвам“. Ако не е живо описано и някой го прочете, ще каже: „А, това е само така написано“. Да допуснем, че трябва да напишем една жива тема върху милосърдието. Ние можем да напишем много красиви поетически изражения върху милосърдието и като го прочете някой, да не му въздейства, а пък може да напишем едно просто изложение върху милосърдието и като го прочете някой, да постъпи тъй, както ние сме постъпили в дадения случай. Имайте предвид, че окултната Школа е опасна в едно отношение: опасна е по своите енергии. Аз ще ви разправя сега защо е така. Като ви казвам, че е опасна, то не е, за да се страхувате, а искам само да ви покажа къде лежи опасността, за да не си правите илюзии, да не се самозаблуждавате. Опасността седи в
към беседата >>
618.
За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми
,
НБ
, София, 20.5.1923г.,
вярват в истината, защото са лековерни. Лековерието е причина за безверието. Материалистът вярва само в материята, а отрича духа. И за себе си казва, че е материя. Той вярва, че ще живее и ще умре, а не вярва, че има бъдещ живот. Той вярва, че зад гроба има смърт, а не вярва, че зад смъртта има живот. Значи хората вярват в невъзможното, а не вярват във възможното. – Кое е невъзможно и кое – възможно? – Да умреш е невъзможно, да живееш е възможно. Да не вярваш е невъзможно, да вярваш е възможно. Да мислиш е възможно, да отречеш мисълта е невъзможно. Казваш: „Отказвам се да мисля“. – Ще мислиш! – нищо повече. Мнозина поддържат мисълта, че и без вяра може. – Ако можеш да спреш слънцето в неговия път и звездите – в тяхното движение, ще спреш и живота. Без вяра животът е пустиня. Следователно без вяра не може. Днес повечето хора нямат вяра, но въпреки това те са лековерни. Например какво по-голямо лековерие от това, да очакваш щастие на земята. То е толкова трагично, колкото и комично! Въпросът за щастието на земята е драма и трагедия, които се превръщат в комедия. Такова нещо е и човешкият живот. Виждаш, че героят умира на сцената, а на другия ден го срещаш здрав и читав. На сцената го осъждат на десетгодишен строг затвор, а на другия ден е свободен. На сцената положението е трагично, а в живота комично. Според нас тези неща са естествени, затова гледаме на живота като на драма и трагедия, които свършват с комедия. Преди години дойде при мене един млад,
към беседата >>
вярват в истината, защото са лековерни. Неверието, т.е. безверието, произтича от лековерието. Запример един материалист вярва, че той е само материя, а не вярва, че е дух. Един вярва, че живее и ще умре, а не вярва, че той може да живее за в бъдеще. Той не може да вярва, че зад гроба има живот, а вярва, че има смърт. Съвременните хора вярват в невъзможното, а не вярват във възможното. Кое е невъзможно? Да умреш, е невъзможно, а да живееш, е възможно. Да не вярваш, е невъзможно, а да вярваш, е възможно. Да мислиш, е възможно, а да се опълчиш против мисълта, е невъзможно. Някой казва: „Аз няма да мисля отсега нататък.“ Ще мислиш – и оттатък ще минеш. Сега някои се спират върху въпроса за вярата и казват, че и без вяра може. Ако можеш да спреш слънцето в неговия път и звездите в своето движение, ще можеш да спреш и живота. Ами че всички хора са лековерни. Тъй са възпитани. И всички, които са дошли на земята, очакват щастие. То е толкова трагично и толкова комично. Трагично и драматично, но трагедия и драма, които се обръщат в комедия. И тъй, действителният живот е трагедия и драма, които се обръщат в комедия. Запример виждате на сцената един герой, който умира, всички плачат, но на другия ден героят пак е жив – умира и недоумира. Виждаш го на сцената осъден за десет години затвор, а утре пак пуснат от затвора. На сцената е трагично, но в живота е комично. Обаче ние считаме всички неща естествени и целият наш живот е една драма и трагедия, свързани в
към втори вариант >>
619.
Закон за контрастите
,
ООК
, София, 20.5.1923г.,
има много нещо, казано за старостта и младостта, и то почти в същия тон. Разликата между младия и стария е тази, че младият постоянно слиза и възлиза, а старият постоянно се променя. В какъв смисъл? За пример някой стар дядо дойде до някоя река и реши да я прескочи, но като дойде до реката, седи, седи, казва: „А, то на млади години бива!“ После дойде до някой мост, казва: „Ще го премина“. Но после се размисли: „То не е моя работа, за младите е“. Значи постоянно решава и не изпълнява, а младият реши и изпълни – падне, не падне, скача. Психологически туй е вярно, констатирано е. Щом почнеш да чувстваш, че трябва да станеш по-добър, ти казваш тъй: „Аз ще стана по-добър“ – решаваш. Но като дойде време да станеш добър, казваш: „То не е за този живот, като дойда следващия път на земята, тогава“. Друг път решиш да напишеш нещо, но си казваш: „То е философски предмет, не е за мене“. Някой път дойдете до музиката, решите да учите, но трябва ли приложение, казвате: „Е, то е за младите, техника трябва!“ Младият пък, макар и във водата да падне, реши ли да скача, скача. Аз съм виждал как някое дете дойде до водата, скочи в нея и казва: „Хопала! – Няма нищо, втори път ще го направя по-хубаво“. Старият казва: „Що ми трябваше да скачам, то е толкова глупава работа!“ Тъй щото в туй състояние почвате ли да решавате и да отлагате, туй е старостта. Това можете да го проверите практически. Младостта и старостта, това са две съществени качества или две прояви в човека. Старият
към беседата >>
620.
Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа
,
МОК
, София, 30.5.1923г.,
трябва да изучавате силите на природата, понеже те имат отношение към човешката душа. Тъй както сега изучавате природата, от една страна вие я разглеждате като отражение на вашия вътрешен свят, а от друга страна вие разглеждате физическия свят извън себе си и казвате: Това е природа. Не, външният свят, природата трябва да се изучава по особен начин. Представете си сега, че пред окото ви — С, се намира предмет АВ (фиг.1). Вие наблюдавате отвън и не знаете какъв е предметът АВ. Да допуснем, че светлината, на която реагира вашето око, минава през него и хвърля сянка. Понеже лъчите минават през лещата С на окото и се отразяват на другата страна, ние получаваме образ обратен на АВ и по-голям от него — А1В1. Предметът АВ е реален, А1В1 е негово отражение като в огледало. След това вие наново проектирате отражението А1В1 навън. Това отражение въздейства върху центъра на вашия мозък. Това става в няколко фази, които сега няма да обяснявам. След това вие придобивате известна идея за предмета и започвате да го описвате. Предметът АВ може да бъде неодушевен, а може да бъде и човек с височина около 165 см — нормална мярка за средния ръст на човека. Височината на този субект определя неговия стремеж нагоре. Колкото по-висок ръст има човек, толкова по-благоприятни са условията за неговото развитие. И в растителното царство височината на растенията, на дърветата е в зависимост от условията. Когато влизате в гора, в която дърветата са близо едно до друго, ще забележите, че
към беседата >>
имат пряко отношение към човешката душа. При изучаване на външния свят трябва да правите две разграничавания. Тъй както сега се изучава природата, вие изучавате само едно отражение на вътрешен ваш мир, проектирате физическия свят извън себе си и казвате: „Това е природата." Не е. Външният свят, природата, трябва да се изучава по особен начин. Да кажем, това е вашето око, С. Имате предмета, да кажем, АВ. Във вашето съзнание този предмет не знаете всъщност какъв е. Вие сте един наблюдател, пали. Да допуснем, светлината, която реагира [на вашето око], тя минава през този предмет и хвърля известна сянка, става един вид прекръстосване. Тук имате обратното - А1В1. Тези два предмета, АВ и А1В1, не са равни по големина. Тук имате АВ, реалния предмет, а тук имате едно отражение - A1B1 както в огледало. Този предмет, А1В1, вие наново го проектирате навънка. Да кажем, той реагира върху центъра на вашия мозък - има няколко етапа, няма да ви говоря за тях. Вие схващате известна идея за предмета, казвате: „Предметът е такъв и такъв." Да допуснем сега, че предметът АВ, това е един субект, един индивид, човек е това. Този индивид има височина 165 сантиметра. Това е една норма, която аз вземам. Добре, но АВ - туй е височината. Височината на този субект дава само стремежа, показва какъв е стремежът на този субект, едно направление - има да расте нагоре. По това направление се определя неговата височина. Ако има по-висок ръст, условията са били по-благоприятни, израства
към втори вариант >>
621.
Напразно Ме почитат
,
НБ
, София, 3.6.1923г.,
говоря днес, не се отнася до вас, а до най-учените, най-възвишените, най-благородните хора, до онези, които искат да служат на Бога. Тъй щото, ако кажа нещо неприятно, считайте, че то не е за вас, то е за умните, а вие сте само канени гости да чуете какво мога да кажа на умните. Между всички проповедници в България аз се различавам по това, че зная на кого служа; че моето учение е Божествено. Аз няма да защитавам това учение, не съм дошъл за това, има кой да го защитава. И който се опълчи срещу мене, ще срещне Бога. По какво се различава човешкото от Божественото? Всяко човешко учение ограничава. Едно време воловете и конете били интелигентни, както хората днес. Те могли да разговарят. Волът казал на коня: „Кажи ми, моля ти се, защо господарят ни тури хомот и ние постоянно му работим? Кои са причините за това?“ Конят казал: „Не зная, но ти ми кажи защо господарят ме възсяда, па и седло ми туря отгоре? И защо постъпват така с мене?“ – „Не зная“ – казал волът. – „Ще трябва да изпратим учени хора да изучат психологията на нашия господар.“ Чуло магарето това и казало: „Моля, имайте предвид и мене и попитайте защо ме бият по задницата, а някога и по главата; защо господарят ме възсяда, а често и децата ме възсядат. Какво зло съм направил, защо е тази несправедливост?“ Сега преведете този символ, разгледайте го по отношение на вас. Има хора, които са прозвище в устата на другите. Това се случва не само с простите хора, по някой път се случва и с учените, и с
към беседата >>
622.
Разпятаго търсите / Зная, че Исуса разпятаго търсите
,
НБ
, София, 10.6.1923г.,
край и всеки край има начало. Това е един парадокс. Що е начало? – То е проявление на Битието. Това е начало само за нашето съзнание. Аз разбирам човешкото съзнание в ограничен смисъл. В момента, когато ние съзнаем нещата около нас, това е началото. А когато схванем и приложим в живота си проявеното вече, това е краят. То не изчезва, то е наше. Също така, което е станало в началото, и то е наше. Следователно краят съдържа това, което сме придобили. И всякога трябва да се радваме на края, както ученикът, когато завършва учението си с диплом. Главата на човека е един край. – На какво? – На едно начало. Например краката не са още край, те са начало. Но главата е край на един завършен живот от милиони години. Главата представлява крива линия. Тя е единствената, по която се отличава човек. Какъв е стремежът на човешката душа? Всички имат смътно понятие за човешката душа. Физически душата не може да се разбере; тя е една същина, която може да се опита. Единствената реалност, достъпна за нашия ум и нашите чувства, е душата. Духът е нещо непонятно за нас. Как би определил философът Духа? Ще каже, че духът е трансцендентално понятие. Това са само думи. Ако ви накарам да определите думата „любов“, какво бихте казали? Когато проявявате Любовта, изпитвате приятност под лъжичката, но Любовта не е усещане. Тя изпълва душата и като влезеш във връзка с нея, ти чувстваш пълнота и влизаш във връзка с цялата Вселена. В нея мислиш правилно, чувстваш правилно, действаш правилно.
към беседата >>
свой край и всеки край има своето начало. То е един парадокс. Що е началото? Началото, това е проявление на битието, не на това, което не е било, а на това, което е било и се проявява: Това е начало само за нашето съзнание – подразбирам в ограничена смисъл човешкото съзнание. В момента, когато ние съзнаем нещата, които са около нас, те са начало, а край – когато туй проявеното вече ние го схванем в себе си и го приложим в живота си. Не че изчезва, то е наше вече и туй, което в началото е станало наше, то е в наше разположение. Следователно всеки един край включва туй, което ние сме придобили. И всякога ние трябва да се радваме за края, защото в края на училището ученикът излиза с един диплом и го носи в себе си. Туй е краят, завършва се с този край. Не че това е край, но с този диплом той влиза в обществото, навсякъде може да си отвори път. Главата, която човек носи със себе си, е един край. На какво? На едно начало. Краката не са още един край. Краката сега са още едно начало, но главата е един край на един завършен живот от милиони години. Тя е една крива. Значи тази глава е един край, в наше разположение е тя. И тя е единственото нещо, което отличава човека. Сега, какъв е стремежът на човешката душа? Всички имат смътни понятия за душата. Душата физически не може да се разбере. Тя е една същина, която може да се опита. Единствената реалност сега в света, достъпна за нашите чувства, за нашия ум, това е душата. Духът е нещо непонятно за нас, той е нещо
към втори вариант >>
623.
Вяра и съмнение
,
ООК
, София, 17.6.1923г.,
малки бележки върху „Вяра и съмнение“. Вие всинца се спъвате от съмнения и от вяра. Вяра, която носи след себе си съмнения, е пресилена вяра. За пример вие като дете може да мислите, че вашият баща е най-силният, най-умният човек, че всичко може да направи. Туй е вашата положителна вяра. Но при един изпит вие виждате, че баща ви не може да издържи изпита. Тогава вие виждате, че баща ви не е такъв, какъвто сте го мислили. Вашата вяра претърпява едно малко отклонение и започвате да се съмнявате и виждате, че баща ви не е това, което сте мислили. Следователно всеки ученик трябва да има вяра, която да вижда съмнението, но да не го ражда. Злото не е там, че можем да се усъмним в Бога, в нашите близки и в приятелите си, но в това, че можем да се усъмним в себе си и да се спрем в развитието си. Ние мислим, че всичко можем да направим, но при един голям изпит усъмним се, падаме духом и веднага изгубваме половината от своята вяра. Вие, като ученици, ще помните един факт: на земята няма силен човек. Човек, облечен в материално тяло, е едно слабо същество. Туй е първото нещо. Не по душа, но по тяло човек е едно слабо същество. Туй трябва да го знаете и винаги трябва да го имате предвид. Силен може да бъде човек само тогава, когато е свързан с онези вечни принципи на живота, когато е свързан с Бога. Тогава неговият дух владее законите на живата материя, защото ние сега сме в мъртвата материя, а трябва да я одухотворим. Трептенията на тази мъртва материя са много слаби.
към беседата >>
нѣщо е доброто, не само теоретически, но какво вие схващате подъ „добро”. Послѣ, ще опрѣдѣлите, какво нѣщо е правда, а не какво нѣщо е право, защото правото е излѣзло отъ правдата. Добро и правда, това сѫ два принципа, които докосватъ материялния и духовния свѣтъ. Ще имате и още една тема: „Задачата на ученика въ всемирната „Бѣла школа”. Сега ще направя малки бѣлѣжки върху „вѣра и съмнѣние”. Вие всинца се спъвате отъ съмнѣния и отъ вѣра. Вѣра, която носи слѣдъ себе си съмнѣния, е прѣсилена вѣра. Запримѣръ, вие като дѣте, може да мислите, че вашиятъ баща е най-силниятъ, най-умниятъ човѣкъ, че всичко може да направи. Туй е вашата положителна вѣра, Но, при единъ изпитъ вие виждате, че баща ви не може да издържи изпита. Тогава вие виждате, че баща ви не е такъвъ, какъвто сте го мислили. Вашата вѣра прѣтърпява едно малко отклонение, и започвате да се съмнѣвате и виждате, че баща ви не е това, което сте мислили. Слѣдователно, всѣки ученикъ трѣбва да има вѣра, която да вижда съмнѣнието, но да не го ражда. Злото не е тамъ, че можемъ да се осъмнимъ въ Бога, въ нашитѣ близки, и въ приятелитѣ си, но въ това, че можемъ да се осъмнимъ въ себе си и да се спремъ въ развитието си. Ние мислимъ, че всичко можемъ да направимъ, но при единъ голѣмъ изпитъ, осъмнимъ се, падаме духомъ и веднага изгубваме половината отъ своята вѣра. Вие, като ученици, ще помните единъ фактъ: на земята нѣма силенъ човѣкъ. Човѣкъ, облѣченъ въ материално тѣло, е едно слабо сѫщество. Туй е първото
към втори вариант >>
624.
Имаше двама синове
,
НБ
, София, 17.6.1923г.,
имаше двама синове.“ Числото две само по себе си не е интересно, но може да стане такова. – Кога? – Когато стане положително или отрицателно по количество и качество, по съдържание и смисъл, по живот и по смърт. Ако кажа двеста хиляди златни монети, два милиона добре въоръжени войници, два милиона волта електрическа енергия, това е положителната страна на числото две. Обаче ако кажа, че двеста хиляди души умрели, две хиляди крави продадени за клане, това е отрицателната страна на числото две. Бащата казва на единия си син: „Синко, иди днес, работи на лозето ми“. Синът обещал да отиде на лозето, но не отишъл. Има хора, които дават много обещания, но нищо не изпълняват. Ако са ученици, от тях очакват много, но нищо не излиза. Други нищо не обещават, но в края на краищата от тях излиза нещо. Който много обещава, много се насърчава, но в края на живота си вижда, че нищо не е направил. Какво ще кажете за богатия, който цял живот събира пари, а стомахът му е разстроен и се храни само с овесена чорба. Природата затворила стомаха му, нищо не може да яде. Дворът му е пълен с кокошки и патици, касата му – с пари, а той само гледа и пие овесената чорбица. Какво предпочитате: да имате хиляда милиарда лева и да се храните само с овесена чорба, или да имате здрав стомах, с който да опитвате благата на живота? Всички хора са дошли до едно лъжливо, криво схващане за живота, за което са отговорни. Колкото и да поддържате заблуждението си, ще се натъкнете на един велик закон
към беседата >>
2 само по себе си не е интересно, нали? Но това число може да стане положително, може да стане и отрицателно – по количество и по качество, и по съдържание, и по смисъл, и по живот, и по смърт. Ако аз ви кажа двеста хиляди лева в звонкови швейцарски или два милиона швейцарски, или 2 милиона американски долари, туй число е ефикасно, нали? То има ужасна динамическа сила. Или ако ви кажа две хиляди волта електричество пуснато. Или ако ви кажа два милиона войници, добре въоръжени, добре екипирани, идват и т.н. Туй е положителната страна. Ако пък ви кажа двеста хиляди умрели хора или двеста хиляди продадени волове. Това е отрицателната страна. „Този баща имал двама сина.“ Той отива при едного и му казва: „Синко, иди на лозето.“ Той обещава и не отива. Има известни хора в света, които идват с големи обещания, те са първи в училището, много обещават. Учителят казва, че от тях нищо не става. Има други, които са мързеливи и нищо не дават, но в края извършват туй, което другите не очакват. Сега има два вида хора, които се обезсърчават в света. Едните най-първо се насърчават, мислят, че много ще свършат и в края на живота си виждат, че нищо не са свършили. Представете си един богат човек, който е посветил цял живот да спечели пари и е спечелил. Представете си един такъв милиардер като Рок Фелди, който има хиляда милиарда, най-богатия човек в света, а при това лекарят от три години не му позволява да яде нищо освен овесена вода. Хиляда милиарда има този човек, а
към втори вариант >>
625.
Опити
,
МОК
, София, 20.6.1923г.,
се диша правилно? Ще кажете, че правилното дишане подразбира дишане с любов. Друг пък ще каже, че правилното дишане е в зависимост от правата мисъл. Като дишате вие можете да правите различни опити: да дишате ту с двете ноздри, ту с едната. Естествено дишане е, когато поемате въздух през двете ноздри. Според науката за дълбокото дишане в човешкия организъм се забелязват две течения. Ако едно от двете течения вземе надмощие в организма, тогава става известно нарушаване в дишането. В такъв случай дишането вече не е пълно, нито е правилно. Чрез дишането поетата от дробовете храна се разпространява по целия организъм. Когато сте нервни, разгневени нещо, направете следното упражнение: запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра, а през лявата поемайте въздух, като броите мислено до седем. След това не поемайте повече въздух и мислено бройте до десет. После запушете лявата ноздра, а през дясната изпущайте въздуха бавно, ритмично, като броите мислено до девет. Това упражнение помага за регулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка или за усилване на паметта. Това е особено необходимо, когато изучавате някакъв предмет. Сутрин и преди обед ще поемате въздух през лявата ноздра, а ще го изпускате през дясната. Вечер ще поемате въздух през дясната ноздра, а ще издишате през лявата. Ще правите упражнението по 21 пъти на ден: сутрин, преди обед и вечер по седем пъти. Мнозина се смеят на това упражнение — вижда им се дребна работа. Те не знаят, че който не
към беседата >>
да дишате правилно? Нали в школата сега гледам, имате един метод. Може ли да опитате вашия метод? Те са определени дефиниции. Е, как се диша е любов, я ми кажете. Или как се диша с добра мисъл? Това не може да разберете (фигурата). Туй са белите дробове, нали? Това е геометрически. Означаваме долната част с А, а горната с В. Може да направите един опит. Ако дишате с двете ноздри - това е естественото състояние, когато се приема въздух чрез двете ноздри. Понеже в организма има две противоположни течения, там в науката за дълбокото дишане как ги наричат? Често или едното, или другото течение взема надмощие. Вследствие на това се нарушава пълното дишане. Сега, дишането е проводник за разпространение праната по целия организъм. Да кажем, вие сте нервен, в едно възбудено състояние сте. Може да вземете следущия опит. Може да затулите дясната ноздра, ще си турите пръста и мислено ще четете до седем -поемате въздуха чрез лявата ноздра, ще вземете числото седем за вдишане. Спрете се, не дишайте и бройте мислено до десет. След туй, при издишането, вземете и затворете лявата ноздра и издишайте през дясната ноздра, пак издишайте въздуха ритмически, равномерно и бройте до девет. Туй е едно упражнение. Туй е, когато искате да регулирате вашата силна възбуда или когато изучавате известен предмет, малко умът ви е в безпокойно състояние, паметта ви слаба, забравяте някои неща. То е начин за урегулирване. Сутрин и обед ще поемате през лявата ноздра и ще издишате през дясната.
към втори вариант >>
626.
Приложение
,
ИБ
,
БС
, София, 21.6.1923г.,
съм говорил на всинца ви, е, че ви трябва приложение. Предизвиквам сега друга дума вместо думата мога. Приложението изключва отрицателния смисъл на думата мога, а вие я вземате в отрицателен смисъл. Думата мога е положителна, инак вие я омаломощавате наполовина. Казвам, че ще трябва да учим, а вие питате: „Мога ли?” – по този начин думата мога се омаломощава. Аз виждам, че тази дума е започнала да се обезсилва. Ако имате някаква спънка, няма да можете, разбира се. Винаги това, което спира думата мога, е наличието на някаква вътрешна спънка. Спънката в Живота може да бъде или в ума – в идеите, или в сърцето – в чувствата, или във волята – в действията. В идеите може да бъде спънка мисълта, че туй, което някой ще направи, ще бъде най-доброто и като неговата работа втора няма да има. Това е едно вродено чувство в художника, в поета, в писателя, в свещеника или в проповедника. И всеки, който е сам, мисли, че такива мисли и идеи, които са минали през неговия ум, през друг ум не са минавали. Но когато неговата мисъл се реализира, тогава започва да вижда нейните дефекти. Един знаменит английски проповедник, докато бил в университета, чел Библията и казал: „Колко неизчерпаема книга е Библията, по нея може да се проповядва хиляди години и не може да се изчерпи!” А по-късно сам се изповядвал, че след като говорил четири пъти по нея нещо, намерил се в чудо какво може още да каже. Това е една погрешка. Човек, който така лесно се изчерпва, показва, че има някакви
към беседата >>
627.
Първичната връзка
,
ИБ
, София, 22.6.1923г.,
живота на човека е, когато не знае посоката на своето движение или на своя стремеж. Като се ползвате от своите опитности, виждате, че някога преживявате състояния на скръб, някога – на радост; някога сте спокойни, някога раздразнени. На какво се дължат тези състояния, не знаете. Сега, като ви говоря, искам да схващате добре, да не изпадате в заблуждения. Когато говорим на деца от първо отделение, те ни разбират по един начин; когато говорим на деца от второ, трето или четвърто отделение, те ни разбират по друг начин. Когато говорим на ученици от гимназията, те ни разбират по своему. И най-после, когато говорим на ученици, които са свършили гимназия, те ни разбират най-добре – те имат вече по-определени понятия за живота. При сегашното развитие човек има определени задължения към живота. При това колкото по-организиран е човек, толкова по-големи са задълженията му. Имате в двора си няколко коли пясък и тухли за строеж. Поглеждате към пясъка, но не се интересувате от частичките му, какви са по големина. Обаче като погледнете към тухлите, обръщате внимание на големината им. – Защо? Защото мястото на всяка тухла е определено. Не е безразлично де каква тухла ще турите. За пясъка въпросът е друг. Частиците му са толкова малки, че дето и да попаднат, няма да окажат влияние върху строежа. Значи колкото по-голямо е сцеплението между частичките на едно тяло и колкото по-високо организирано е то, толкова по-определено е неговото място в целокупния живот.
към беседата >>
628.
След три дни
,
НБ
, София, 24.6.1923г.,
бяха казани за някой обикновен човек, не щеше да ни учудва. Но те се отнасят до вярванията на съвременните християнски народи. То е казано не от прости хора, но от най-учените хора на еврейския народ, от служителите на църквата, отлично запознати с Моисеевия закон. Казват: „Спомняме си за това“. Оттук може да се види какво е било отношението на тогавашното духовенство спрямо Исуса. Сегашните християнски народи считат Христа за божество, за Син Божи, и затова ние не бихме желали да знаем как си обясняват те това противоречие. Не само в еврейския народ, но изобщо, като проучваме историята на всичките религии, няма Учител, който, като е дошъл в света, да е бил добре посрещнат. Във всички народи, без изключение, са ги посрещали като измамници и лъжци. За нас, хората на положителната наука, ние можем да си обясним това нещо много обективно. Има разногледи хора. Това са хора, на които очните нерви не са еднакво дълги, та впечатленията от външния свят не се съвпадат в един и същи момент, и се явява двоен образ. Единият образ се възприема по-рано, а другият – по-късно. Тази аберация, т.е. отклоняване, съществува и в човешкия ум. Човек може едновременно да възприеме два образа. Но законът е такъв: не могат да се възприемат изведнъж два противоположни образа в природата, защото ако единият образ е хармоничен, другият ще бъде дисхармоничен. Но това произтича от факта, че в самия живот има две велики течения. Соковете, които идат от корените на дървото, имат едно свойство,
към беседата >>
629.
Нежност и грубост
,
МОК
, София, 27.6.1923г.,
правилно да отговаря на всички зададени въпроси, човек трябва постепенно да отваря прозорците на своя ум, да влиза през тях повече светлина. — Възможно ли е това? — Както човек може да отваря и затваря прозорците на своята къща, така може той да отваря и затваря прозорците на своя умствен и духовен свят. Духовният свят на човека е неговият вътрешен свят. Представете си, че на физическия свят човек се намира в центъра С и пред него се разкрива известно поле на зрение. Той вижда нещата само под ъгъла АСВ (фиг.1). Този ъгъл съставя четвърт от целия кръг и е равен на 90°. Ако иска да види нещо в духовния свят, човек трябва да се обърне в посока противоположна на физическия свят и да влезе в полето на този свят, който може да се представи с ъгъла МСN. Физическият, външният свят дава само външни впечатления за нещата. За да проникнете в тяхната същина, вие трябва да влезете в духовния свят. Ако имате едно шише, херметически затворено и пълно с течност, вие можете да го вземете в ръката си и да разглеждате неговата външна форма. Ако искате да разберете какво е съдържанието му, трябва да го обърнете с устата надолу. Като изтече течността, която е била в него, вие ще познаете какво е било съдържанието му. Съдържанието на шишето представя духовния свят. Следователно, когато искате да разберете духовната страна на нещата, вие трябва да ги разглеждате от положение точно обратно на физическия свят. Тъй щото, когато искате да разберете вътрешното съдържание на нещата, вие
към беседата >>
630.
Божественото и човешкото
,
ООК
, София, 28.6.1923г.,
задал един въпрос: Защо човек не се ражда научен, защо Природата е изключила това, как бихте отговорили? Може ли човек да се роди учен? Ще ви задам друг въпрос. Когато се създаде някой инструмент, като пиано или орган, този инструмент създава ли се съвършен? Не, трябва да има някой, който да умее да свири, и той ще види какво му липсва. Следователно човек се ражда научен не само в потенциално отношение като органа, а и кинетически – значи трябва да се прояви, както музиката в органа. Като дойде онзи артист и се съединят двамата – артистът и органът, тогава излиза нещо. Ние наричаме умен човек този, който се проявява. Сега в окултната Школа има едно твърдение, че всяка душа вечно носи всичките свои способности и качества, но ги проявява само тогава, когато дойде в съприкосновение с Божествения Дух. Тъй щото, ако в някои отношения вие сами себе си не познавате, то е по простата причина, че човек може да се познае само когато до него се докосне Божественото. Но да слезем малко по-близо до живота. Какво е предназначението на една Школа? Може да ни запитат: „Какво е предназначението на писането?“ Защото има изкуства като писането или като рисуването или орането, копането, шиенето, готвенето и т.н. Това са все изкуства, от които човек се ползва. Говорът, това е едно изкуство. Да мисли човек, и това е едно изкуство, само че не принадлежи на физическия свят, а на един по-висш свят. Често някои от вас се спират и казват: „Защо не съм добър?“ Аз ще ви запитам: Откъде
към беседата >>
631.
Проява на разумните сили в природата
,
ООК
, София, 1.7.1923г.,
и дясната ръка напред, след това дясната се движи бавно над лявата ръка догоре, над рамото. После минава пред гърдите, близо до врата, до лявото рамо, след което се изнася и тя напред. Двете ръце остават успоредно, след което лявата ръка минава бавно над дясната ръка – същото положение, каквото заемаше дясната ръка. Това упражнение се прави няколко пъти, ту с лявата, ту с дясната ръка. Във всяко движение на ръцете вие можете да концентрирате ума си и да привличате силите на Природата. Искате ли да уякчите силите на сърцето и ума си, кажете тъй: „Моето сърце ще се изпълни с Божествената Любов и ще бъде устойчиво във всяка Правда и Истина“ (лявата ръка над дясната). „Моят ум ще се изпълни с Божествена светлина и аз ще възприемам в себе си всички Божествени мисли и ще ги насаждам в света“ (дясната ръка над лявата). Двете ръце нагоре: „Амин, тъй да бъде!“ (3 пъти). (Свалени ръцете долу.) Земният живот на човека се изразява чрез движения. Всяка една мисъл, всяко едно ваше чувстване ще се изяви чрез какво и да е движение: или чрез движение на вашите уста, или чрез движение на вашите очи, на вашата дясна или лява ръка, на вашия десен или ляв крак, на веждите, на главата – все ще заемете каквато и да е поза. Ако наблюдавате себе си, от движенията си ще можете да познаете какво е настроението на душата ви, в каква посока вървите – надолу или нагоре. Следователно най-първо е необходимо да възпитаме тялото си, да имаме пластични движения, т.е. като ходим, при
към беседата >>
632.
Ще дойдем при Него
,
НБ
, София, 1.7.1923г.,
при него, и ще направим жилище в него.“ – Кога? – Когато думите ми пребъдват в него. Това е една математическа задача. Според мене математическа задача е онази, която крие известна разумност в себе си. Следователно дадената задача е от висшата математика. Тя трябва да се реши правилно. Питат: „Защо плаче човек?“ – Защото не е решил задачата си. Щом я реши, той престава да плаче. Съществуват три начина за решаване задачите на живота. Първият начин е теоретизирането. Вторият начин е опитът, а третият – познаване и прилагане на решенията. При решаване на задачите си всеки човек минава през трите фази. Някои хора започват с философстване, други – с опита, а трети – с прилагане на знанието. Бъдещите хора ще се ползват от готовите резултати на задачите. Първият въпрос, с който се занимава философията, е този за точката. И математиката се занимава с въпроса що е точка. Казва се, че точката не заема никакво пространство, т.е. няма никакво измерение. Как може да се говори за нещо, което не заема никакво пространство, т.е. няма никакво измерение. Невъзможно е да се говори за нещо, което не заема никакво пространство. Самото пространство е нещо реално. В него се изявяват всички неща. Значи и точката се изявява в пространството. Под „точка“ разбираме сила, която се разширява от центъра към периферията си. Тя е първият подтик на енергията. От това гледище всяка енергия, която се проявява в природата, е жива, разумна сила. Казват, че физическият свят е неразумен. Не, този
към беседата >>
633.
Две думи!
,
МС
, София, 2.7.1923г.,
искате да разрешавате, не са мъчни. Те са много лесни за разрешаване. Нали, ако не се намажат колелата, много мъчно се въртят. Сега, много винтове са ръждясали, и вие трябва да ги намажете с масълце. И социалните въпроси, които вие ще разрешавате, лесно ще се разрешат, защото ключовете са у вас самите. Ами няма какво да увещавате богатия човек да разтвори касата си, да даде имането си. Ключовете са у вас, ще завъртите ключовете, и ще отворите касата. Ако царството Божие е във вас, то ще намерите тия ключове, ще отворите касите, и всички хора ще почнат да мислят, като вас. Нищо повече! Сега, на тия богати хора, вън в света, им трябват забавления. Не разрушавайте техните илюзии! Богатите хора, те са деца на куклите. И, ако вие бутнете техните кукли, те, като нямат с какво да се занимават, ще се нахвърлят върху вас. Нека те се занимават със социалните работи, а вие ще се занимавате с вашите работи, докато всичко се приготви, че като се приготви, после ще им се даде от това готовото. Не мислете, че хората много страдат. Не страдат много, не се заблуждавайте! Какви са страданията им? Че майката изгубила детето си, то е една илюзия. Та кога е било то нейно дете? Чудно ще бъде, ако някой добър човек ми даде един скъпоценен камък, и след време си го вземе, а мене ми потекат четири реда сълзи, че съм изгубил камъка! От где накъде е мой? Или, една душа дошла от Бога, въплътила се на земята, и си отишла, защо ще плача, че тя си изменила формата? Ами, ако едно семе е
към беседата >>
634.
Разцъфтяване на човешката душа
,
МС
, София, 2.7.1923г.,
душа от Бога съставлява един от най-великит моменти на Битието. Туй отделяне, в ангелския свят е известно под името "зазоряване на живота", а в света на хората е едно дихание на Бога. Защото, във всяка една вдишка и издишка на Бога, се зараждат разумните души. При всяка издишка се създават световете, а при всяка вдишка световете се поглъщат вътре, душит влизат в материалния свят. И тъй, при всяка една Божествена издишка, или при излизането на една душа от своя първоизточник, тя излиза под права линия, като един Божествен лъч, влиза в обширния космос, или в обширната вселена на своята еранда, или на своята предназначена работа, която й е дадена да я завърши. Сега, вие, които сте събрани тук, усещате този вътрешен Божествен импулс, като един неопределен стремеж. Съвременните хора това го наричат "младини". Ама, знаете ли, накъде трябва да бъде посоката на младостта? Тази посока вие ще я намерите в растенията. Съвременните хора са изгубили посоката на младините. Те някой път вървят в ляво, някой път вървят в дясно. "Младини", те не са нито в ляво, нито в дясно. Младини, това е равнодействаща линия. Това е линия, която определя всичките посоки на Битието. Да бъде човек млад, то е равносилно на това – да знае пътя си. Да бъде човек млад, това значи да носи в себе си най- възвишеното, най-благородното. Христос е казал: "Блажени децата, на такива е царството Божие". На младите, на непокварените, на тези, които нито в ляво са отишли, нито в дясно. Сега, у
към беседата >>
635.
Първото правило
,
МС
, София, 3.7.1923г.,
намерите една норма, да имате едно правило за мерене на нещата. В природата има само едно правило. Да кажем, че вие ще издадете едно списание, раждате го, питам: Туй списание ще върви ли по вашите стъпки, или то ще си тръгне по своя естествен път, по своите стремежи? Например, когато една мома, или един млад момък се жени, жени се, за да изрази своя идеал, който е Божествен, а какво става? След като се ожени, неговият идеал не само че не е Божествен, но става обикновен. Че, ако вие раждате нещо като вас, по-добре е да не го раждате и трябва да се откажете от това раждане. Защото, ако ти си една овца и раждаш агънца, които хората ще колят, ще продават, това нищо няма да ти принесе. Ти трябва да се откажеш от туй раждане. Ще кажеш: "Отсега нататък не искам да раждам така". Нищо повече! Ако си един вълк и раждаш само вълчета, които ще ядат агънца, ще кажеш: "Пак ще се откажа, няма да раждам". Туй правило ще го приложите във вашия умствен свят, във вашия сърдечен свят и във вашата воля. Защото, трябва да знаете, че всяка една мисъл е жива, тя съществува, и мъчно може да се освободите от вашите мисли, от вашите желания и от вашите действия. Някой окултисти казват, че мисълта е кратковременна. Не, ние виждаме в пространството ваши мисли и желания, които от хиляди години живеят и мислят тъй, както хората. Мислите, желанията - това са живи същества, те населяват особен свят. Трябва да имате една много правилна философия за живота. Сега например, вие сте млади, във
към беседата >>
636.
Където е Любовта, там е Бог
,
КД
, София, 6.7.1923г.,
тези стихове, за да ви покажа, че животът може да бъде разумен и неразумен. Разумният и неразумният живот се отличават по следующите белези: в неразумното всичко е без план, необмислено, а в разумното всичко е с план, всичко е добре обмислено. В неразумното всякога има разрушение и гниене и то е място на вечно недоволство. Разумното се отличава с растене, живот. И тогава ще ви приложа тези три думи: Чистосърдечие, Искреност и Откровеност. Чистосърдечието изключва всяко гниене. Да бъде човек чистосърдечен, значи да няма в душата си никаква материя, която да гние. Това, което се разлага, това, което гние, се разваля. Чистосърдечният човек има живот в себе си. Това, което гние, няма чистота, няма живот. - Чистота без гниене и разваляне! Думата „искреност" аз я заменям с правилен процес на растене, без изсъхване. Да бъде човек искрен, значи да расте правилно, без да изсъхва. А думата „откровеност" значи човек да има достатъчно светлина и влага, за да може да расте свободно. Отворен значи откровен. Когато някой път аз говоря да бъдете чистосърдечни, значи да няма никакви гниещи вещества. Когато говоря да бъдете искрени, значи всякога да растете, без да изсъхвате. Когато кажа да бъдете откровени, значи да имате достатъчно светлина и влага, да подкрепяте този растеж. Много пъти искате да знаете какво искам да кажа с думите чистосърдечие, искреност, откровеност, затова с няколко думи сега ви ги поясних. Този живот, в който сега сте тръгнали, за него трябва да имате ясна
към беседата >>
637.
Речи само реч
,
НБ
, София, 8.7.1923г.,
в какво се крие тайната на неговото забогатяване, или учения – за тайната на неговите способности, или силния – за тайната на неговата сила, все ще получите някакъв отговор. Ще кажете, че търговецът става богат, защото мисли много. Всъщност някои търговци мислят много и пак объркват сметките си. Значи колкото повече мислят, повече се объркват. Истинският търговец има едно вътрешно чувство, наричат го „нюх“, по който се ръководи в сделките си. В това отношение той прилича на ловджийско куче, което отдалеч помирисва зайците и ги преследва. И ученият със своето вътрешно чувство определя направлението на своите сили и способности. Чувствата и способностите на човека не са нищо друго, освен възможности, скрити в неговата душа. „Не съм достоен да влезеш под стрехата ми, но кажи само реч.“ Защо стотникът се считаше за недостоен да влезе Христос в неговия дом? – Има причина за това. Също така някои хора се считат за недостойни да бъдат богати. Докато нямат пари, те са добри. Щом забогатеят, стават лоши. Например докато е далеч от слънцето, човек се чувства добре; колкото повече се приближава към слънцето, състоянието му се влошава. Стотникът разбра, че не е готов да издържи на силите, които излизат от Христа, затова каза: „Кажи само реч!“ Той не можеше да издържи присъствието на Христа в своя дом, но можа да чуе Словото Му. Голяма привилегия, голямо благо е за нас да ни посети някой велик човек – учен, музикант или проповедник. След това ще показваме на хората
към беседата >>
638.
Упътване
,
ООК
, София, 8.7.1923г.,
едно кратко упражнение: Ръцете напред. Дясната ръка се поставя върху лявата, бавно се тегли нагоре до рамото, после отива пред главата в кръг и пак напред успоредно с лявата; след това лявата ръка се поставя върху дясната и се прави същото, което и с дясната. След това ръцете отпред бавно отиват настрани, нагоре и надолу. Лявата ръка опъната напред, дясната се поставя на рамото на лявата, тегли се по лявата до пръстите и се снима надолу. Същото се прави и с лявата ръка. (Прочетоха се няколко теми върху „Предназначението на братя и сестри“.) Изпейте „Духът Божий“! Второ упражнение: Дясната ръка право напред. Палецът на дясната ръка хваща малкия пръст на същата ръка, пуска го; след това палецът и безименният се допират, отпускат се; после, палецът и средният и най-после, палецът и показалецът се отпущат. Педята широко си отваря. Палецът, малкият пръст и показалецът се съединяват, след това и безименният се присъединява, само средният пръст остава прав, после и той се присъединява. След това показалецът се отделя, после средният, безименният и малкият, ръката се слага отпред на масата. Същото се прави и с лявата ръка. Като правите тия упражнения, умът ви трябва да се концентрира в пръстите. На пръв поглед това ще ви се види детинско упражнение, но в дадения случай, когато концентрирате ума си, ще видите, че то има добри резултати. Всеки един пръст е свързан с известни течения. за пример вие искате да образувате в себе си една черта на достойнство и
към беседата >>
639.
Абсолютното малко и абсолютното велико
,
ООК
, София, 12.7.1923г.,
се прояви само между две абсолютни величини: първата величини е крайно голямата, абсолютно безграничната величина, а втората е абсолютно малката, ограничената величина. От тия две величини се зараждат всичките благости, всички противоречия на света. Когато великото в живота иска да се вмести в крайно малкото, се зараждат всичките страдания. То е много естествено. Ако вие искате да поместите най-хубавите си дрехи в куфара, какво ще стане с тях? Всичките им гънки и панделки ще се смачкат и като ги извадите, ще ви се счупи кефа. Тъй казват турците. Благото в живота е в това, когато малкото се вмести във великото, тогава настава хармонията в живота. И тъй, като ученици на Всемирната Бяла Школа, по закона на Мъдростта, в даден момент трябва да знаете насоката на вашето движение. Животът може да се прояви в две величини, в две насоки, и то според това в каква насока живеете: в движение към малкото или в движение към великото. Следователно ще имате два резултата. Когато се движите към абсолютно малкото, всякога ще усещате нещо ужасно, едно безсилие в живота, което не може да си обясните на какво се дължи. Веднъж подвижени от великото към малкото, вие не може да вземете обратно движение назад. Обратно движение в Природата няма. По посоката, в която вървите, вие трябва да минете до абсолютно малкото, трябва да изпитате безсмислието на живота, защото тъй малкото ще ви даде една нова идея. От друга страна, щом усещате веселие и радост, вие се движите към великото. Сега,
към беседата >>
640.
Ученикът трябва да разбира
,
ООК
, София, 12.7.1923г.,
качества на ученика, това е разбирането. В разбирането има три степени – три фази. Първо: чрез обхващане предметите. То значи, че нещата, които съществуват в живата Природа, ученикът трябва да ги обхване в тяхното външно проявление със своя физически поглед, или, ако са такава вещ, той може да обхване вещта с ръката си. След схващането иде втората фаза: чувстването. Ученикът ще почувства какъв е този предмет, какви са неговите отношения, какви са качествата му, топъл ли е, или студен. И след туй идва третата фаза на разбиране: да се схване съдържимото. То значи да се разбере дадено нещо дали има живот в себе си, или не. Ученикът трябва да знае, че може да изучава само живата Природа. Единственото достъпно нещо за нашите чувства, за нашия ум е само живата Природа. Мъртвите неща ние не можем да изучаваме, те нямат абсолютно никакъв изглед. Туй, което е мъртво, то е безобразно, а туй, което е красиво, то съдържа живот. Следователно, като говорим да изучаваме Природата, значи да разбираме живота в неговото първично отношение, а животът в неговото първично проявление подразбира, обхваща всички ония същества, които са излезли от Бога. Те не са се отдалечили от аурата на Бога, те са останали да работят с Бога. Ние ги наричаме светлите, чисти духове, духовете на светлината. Едни от тия същества са отишли малко по-далече, отколкото светлината е отишла, понеже те са духовете на материалния свят. Те са излезли извън светлината и са се превърнали на тъмнина. Като
към беседата >>
641.
Който слуша вас, Мене слуша
,
НБ
, София, 15.7.1923г.,
изгубили истинските методи за разбиране и прилагане на Божието Слово. Един и същ стих може да се тълкува по различни начини; той може също да се прилага по много начини. Обаче, който изказал стиха, имал в ума си само една мисъл – да изнесе истината – нищо повече. Истината има само един начин за прилагане. И Любовта има само един начин за прилагане. Ще кажете, че Любовта има 35 милиона форми. – Това е друг въпрос. Формите на Любовта са много, а смисълът ѝ е само един – познаване на Бога. Да познаете Бога, т.е. Любовта и нейната целокупност, това е задачата на ученика. Познаването има отношение към разбирането. Ще разбереш нещо и после ще го познаеш. В разбирането на нещата има две страни: външна и вътрешна. Една слугиня работи в едно семейство при добри, благородни хора. И тя е благородна, добра работничка. Казвате: „Значи тя има господар. Дали е добър господарят ѝ, женен ли е?“ – Ето, в ума ви влизат две мисли, които раздвояват съзнанието ви. Господарят ѝ е женен човек, има жена и деца. Ако математикът чуе думата „господар“, в него ще се събуди само една мисъл. Той има точно, ясно определение на нещата. Един ден слугинята отива на пазар. Тук тя среща един господин, добре облечен, на вид благороден. Той пита слугинята де работи и колко ѝ плащат. – „Плащат ми сто лева, работя при добри, благородни хора.“ – „Искаш ли да дойдеш в моя дом, аз ще ти плащам 300 лева?“ – „Съгласна съм, достатъчно съм работила при сегашния си господар – цели пет години.“ Връща се
към беседата >>
642.
Здравият ум / Черни връх
,
НБ
,
ИБ
, Витоша, 26.8.1923г.,
при определени условия. И добрите мисли растат при специални условия, при специална почва. Някога, по липса на тази почва, човек не може да разбере и приложи истината. Затова именно и плодовете на истината не виреят добре. Това се отнася до онези, които са изостанали в развитието си. Изкачването по високите места усилва кръвообращението, усилва дейността на мозъчните центрове. Онези хора, които живеят изключително в ниските места, трябва да правят по-големи усилия за развитието на своя ум и сърце. Чрез усилия те ще дойдат до резултатите на хората по високите места. Молитвата е усилие на духа, за да се изкачи на високото място. Така се придобива прилив на умствена енергия. С това се улеснява работата на съзнателния живот на човека. Когато човек се изкачва по височини, явява се изтръпване на крайниците по причина на силното действие на електричеството и магнетизма. Такова изтръпване усещате и вие сега. Ако имате хармония в себе си, изтръпването се придружава с приятна топлина. Ако хармонията липсва, явява се изстиване, от което крайниците се вкоченясват. Изобщо между електричеството и магнетизма трябва да има известно съотношение, т.е. да си хармонират. Сега е доста студено, понеже електричеството горе и долу е положително. Ние се намираме между тези течения, чиито вълни се отблъскват. Често се говорят верни и неверни неща. Хората се питат кои неща са верни и кои – неверни. Как се различават едните от другите? Верни са тези неща, които съществуват в
към беседата >>
мисъл си има особена почва. Ако съвременните хора не могат да разберат Истината, в техния мозък няма почва, в която да може да вирее тя. Сега за пример, вие като решихте да се молите, изскочи в ума ви съвсем друго нещо - да има сега хубаво да се наям или да имам някоя хубава топла дреха и пр. Изкачването на високите места създава един прилив на кръвта. Това става по един физически начин. Има хора, които не се изкачват, но правят усилие с волята си и повдиганието става по-инак. Сега всички усещате едно изтръпвание на края на пръстите. Но трябва да има и една приятна топлина, тогава показва, че има хармония, пък като я няма тази топлина, показва известна дисхармония. Сега е доста студено, като е по-силно слънцето, ще направим няколко опита на камъните. На връщане може да минем през Резньовете. По-после ще говоря. Всички се упътиха към чайниците и всички чувствуваха голям глад. На една сестра (Вера Белева) й стана лошо, мислеха от студ и глад, Учителят после го обясни, а също обясни и защо всички искаха да ядат. Закуската се направи на южната страна. Направиха се хубави гимнастически упражнения с бързи движения на ръцете и краката. След това всички се наредиха по камъните и долу по тревата на слънце. 8 ч. и 45 мин. Всички изпяха няколко песни и с "Братство, единство" всички с Учителя напред се упътиха надолу по североизточната страна. 9 ч. На едно хубаво магнетично място при едни скали, изложени на изток, под хубавите слънчеви лъчи Учителят говори: Тази сутрин на
към втори вариант >>
643.
Двата метода на природата
,
НБ
, , 9.9.1923г.,
изобщо се говори за смислен и целен живот. Говори се за съдържание на живота и форма на живота. Така, можем да говорим за четири състояния на човешкото съзнание. Например, когато човек се храни, това е формата. Най-първо го интересува външната страна на яденето: как е сготвено, каква е покривката, как е сложено. Това е външната страна на живота. Второто е съдържанието на живота: каква приятност ще произведе това ядене, какво чувстване – приятно или неприятно. Трето: каква сила ще произведе яденето в нас; и най-после, в какво може да се оплодвотвори то, какво можем да изработим. То е последното влияние. Всички ваши мисли и желания минават през тези четири процеса. Човек трябва да има цел в живота. Както онзи, който иска да дигне някой товар, има опорна точка или отгоре, или отдолу, така и вие трябва да имате една опорна точка. Защо трябва да имате една опорна точка? – За да дигнете вашия товар. Мъчнотиите и страданията в живота аз ги наричам, в едно отношение, опорни точки. Но ако ви запитат тъй: Защо са страданията и защо се радваш ти в живота? Защо радостите и страданията постоянно се сменят, а не са нещо постоянно? Ако една минута си радостен, следната минута ще бъдеш скърбен. Ако ви дадат една задача, да определите какво нещо е радостта и какво нещо – страданието, как ще ги определите? Радост и страдание – това са граници на една абсолютна величина. Страданието – това е крайният предел, до който тази абсолютна величина може да се доближи до своя
към беседата >>
644.
Основният закон на съзнателния живот
,
ИБ
,
БР
, София, 9.9.1923г.,
непослушанието. Грешки има, когато философът престане да учи. Когато човек престане да диша, престава да живее. Има известни процеси, които, като престанат, идат известни последствия. Ще ви представя един велик закон, който трябва да турите като основа за вашата бъдеща деятелност. Слънцето много пъти може да изгрява. Само здравите хора стават, когато слънцето изгрее, а болните лежат на гърба си, на корема си, на едната си страна. Те лежат, а здравите се ползват. Болните могат да ги изнесат на слънце, да ги внесат, пак да ги изнесат и т. н. Мнозина казват: "Да дойде Господ." Питам: Здрав ли си? Кога дойде Господ, ще излезеш да Го посрещнеш, ако си здрав; ако си болен, ще чакаш други да те изнесат – я Го видиш, я не. Преди да пристъпя към предмета, ще кажа следното: В умовете на всички верующи, въобще, във всички хора, в които умът действа, има някои противоречия: ние мислим, че ако тръгнем по Божествения път, ще се лишим от известни блага. От къде е проникнало това мнение? Бог е създал всички неща. Някой казва: "Не яж!" Бог е създал закона за яденето, закона за движението, закона за светлината и пр. Отде е проникнало това вярване, че хората, като тръгнат по Божествения път, ще им се случи нещо зло? Кой човек е пострадал от светлината или от топлината? Много хора са пострадали от огъня, от топлината, но от коя топлина? – От човешката. Запали се къщата и изгори. Но от слънчевата топлина хората никак не са пострадали. Някои казват: "Има слънчев удар." Но този
към беседата >>
645.
Три правила за ученика
,
ИБ
,
БР
, София, 9.9.1923г.,
всички същества изобщо минават през една дисциплина на пречистване. В духовно отношение ви трябват бани. Духовно трябва да се къпете, чистите; както на физическото поле са потребни бани, така и в духовно отношение ви трябват бани. В това може да помогне изповядването един на друг. Вие имате грешки, държите ги, криете ги, греховете ви се набират, набират и се образува в тях известно гниене. Невидимият свят не търпи това. Питат ви: "Де ви е каналът?" Те трябва да излязат някъде. Трябва да ги хвърлиш далеч от себе си. И много общества се разсипват от своите боклуци. Тоз държи боклук, онзи държи боклук, почне да издава миризма. Затова се казва: "Изповядайте се един на друг." Не само пред себе си, но и пред своя брат. Господ е казал: "Да изповядаш погрешките си." И тогаз ти ще почнеш да казваш погрешките си и това, Божественото ще наблюдава дали ще кажеш истината или не. Това е един път, през който ученикът ще мине. Никой ученик не може без това. Отношенията между вас са вече чисто духовни, имате една мярка, която не е на земята. Сега някой път у вас се заражда някое настроение, тежко ви е. Тази тежест какво е? - Някаква нечистотия. Ти, да кажем, имаш някое неразположение. Коя е причината? Да кажем, че пътуваш, ала не си взел вода със себе си, не си взел хляб. Загарят ти устата и езикът. Минаваш покрай някой бостан и открадваш някоя диня. Няма никой наоколо. Обаче тази диня е белязана от бостанджията. Бостанджията дойде и види, че няма тази диня. Той си казва:
към беседата >>
646.
Абсолютно най-малката величина
,
ИБ
,
БР
, София, 10.9.1923г.,
глава има едно пояснение, как вътрешното състояние на човека може да се изопачи. Например, във вашите умове се заражда мисълта, колко опаки са били евреите, опак народ, още по-опак, отколкото българите. Това не е самият народ. Тези, с които Исус е имал спор, са били книжниците, най-учените измежду народа. Интересно е следното: Божествените работи с човешко око не могат да се видят и с човешки ум не могат да се познаят. Ако беше възможно, тези учени хора биха познали Исуса. Значи, има едно вътрешно прозрение. Всички ще се силите да имате едно основно вярване, т. е. вярване на общите принципи, от които всички да изхождате. Този, общият принцип, от който всички трябва да изхождат, то е принципът на ума, значи, в умствено отношение трябва да имате една мярка. Тази мярка ние наричаме абсолютно най-малката величина в света, с която се мерят всички други величини. Сега във вашия ум седи една идея: как това, най-малкото заповядва на всичко? Когато хората шият с една игла, гледат върхът да е остър. Коя е мярката? Не с тъпия връх почват да шият, а с острия. Най-острото върви напред. Всичката сила, зад тази малка величина е наредена. Всичките тези малки величини, които наричаме нищожни, зад тях стои онова, Великото Божествено. Това всякога може да го проверите. Може да вземете едно житно зърно. Това житно зърно, само по себе си, е способно да стане 10 – 20 и повече пъти по-голямо от Земята, да стане толкоз голямо, колкото Слънцето. Само време му трябва. То е способно да
към беседата >>
647.
Окултният закон за противоречията
,
ИБ
,
БР
, София, 10.9.1923г.,
общества, школи се срещат противоречия в живота на ученика. Противоречията се явяват като една необходимост, като една потребност. Това е един закон. Щом човек влезе в една окултна школа, каквато и да е, непременно на пътя му ще се изпречат известни мъчнотии. Едно малко обяснение: да кажем, че решите да следвате в университета в София или отивате в странство. Най-напред ще се изпречи въпросът, къде ще трябва да намерите квартира, после трябва да намерите гостилница, после ще трябва да се съобразявате със средствата. След това ще се погрижите за учебници. Доколкото е възможно, ще ги набавите, а тези, които не можете, ще гледате да използвате от някои свои другари. Сега сте влезли в окултната школа, понеже сте завършили, тъй да кажем, училището на света. Излезли сте от света и сте влезли в тази окултна школа. Можете да си кажете: "Що ни трябваше да се занимаваме с окултни въпроси?" Обаче, природата не търпи празноти, празно стоене. Може да работите съзнателно или несъзнателно. Школата е съзнателното работене. Ние се считаме, обикновено, за нещастни. Мислим, че животните са щастливи. При сегашните условия, да вземем птиците, зайците, свободни ли са те? Една птица, както си пие, стрелят върху нея. Също върху заека и други животни. Всички на страх. В една школа, най-първо, ученикът като постъпи, у него се възражда едно идеално желание, той влиза в школата с ентусиазъм. Щом срещне някоя мъчнотия, става друг. Като не може да преодолее някои мъчнотии, той се
към беседата >>
648.
Високият идеал
,
ООК
, София, 11.9.1923г.,
ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюблени деца и по име ги знае. А ония, които нямат никакъв идеал, те не са написани в нейната книга. Те са бракувани, оставени са в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, ако вие някой път се усещате, като че никой не ви обръща внимание, като че вие сте изоставени от Бога, от Природата, ще знаете, че погрешката е във вас – нямате висок идеал. Туй е правило, това е закон. Тъй е, другояче не може. И следователно всеки един от вас може да поправи своя живот, своето нещастие, всеки ще излезе от тази забравена изба. Даже един от най-забравените на дъното на тази изба, ако един ден си създаде един висок идеал, той ще почне да пъпли като един охлюв и няма да се мине дълго време, ще се намери на повърхността отгоре. И Природата ще каже: „Ето едно от моите деца, което възкръсна.“ Що е смъртта в света? Смъртта – това е нещастието на забравените деца, на децата без идеал. Възкресението – това са децата на високия идеал, които излизат от дъното на тия изби на материалния свят. Сега, за да изпъкнеш или да изпъплиш от такава изба, се изисква воля, изисква се безпримерна вяра, която с нищо не може да се сравни. Има известни хора в света, които казват: „Аз нося, каквото и да е, ям, каквото и да е, всичко ям.“ Не е тъй. Човек, който казва, че всичко яде, е човек с нисък идеал. Той е всеядно животно. Онзи, който яде, трябва да яде най-избрани храни от Природата, които действат най-хубаво. Нищо повече!
към беседата >>
ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги знае. Ония пък, които нямат никакъв идеал, те не са написани в нейната книга. Те са бракувани, оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, когато човек понякога чувства, че никой не му обръща внимание, че е изоставен и от Бога, и от природата, той трябва да знае, че погрешката е в самия него - той няма висок идеал. Това е правило, това е закон. Така седи истината. Следователно всеки човек може да изправи своя живот, да се освободи от своите нещастия. Той сам може да излезе от дълбоките изби на природата. В деня, в който някой от най- забравените от дъното на тези изби си създаде висок идеал, той ще почне да пъпли нагоре като охлюв и няма да мине дълго време, той ще се намери на повърхността. Тогава природата ще каже: "Ето, едно от моите деца възкръсна. Мъртво бе, но сега оживя." Що е смъртта? Смъртта представя нещастието на забравените деца, на децата без идеал. Възкресението пък е излизане на децата с висок идеал от дълбоките изби на материалния свят. Следователно, за да излезе или да изпъпли човек от такава изба, изисква се силна воля, изисква се и безпримерна вяра, която гори, мести и вселената движи. Някой казва: "Аз се обличам, както ми попадне, ям, каквото намеря, не правя избор в храната си, ям всичко." Който казва, че яде всичко, каквото му попадне, той е човек с нисък идеал. Такъв човек може да се нарече всеядно животно. Щом храненето е процес,
към втори вариант >>
649.
За чистотата
,
ИБ
,
БР
, София, 11.9.1923г.,
кажа сега малко работи, които ще бъдат особени. Живот без здраве може ли да съществува? Ядене без глад може ли да се прояви? Пиене без жажда може ли? Вървеж без движение може ли? Мисълта без ума може ли? Чувство без сърце може ли? Сила без воля може ли? Това са въпроси, върху които вие ще мислите, додето трае този наряд. Чистота е необходима, за да се избегнат нещастията на земята. Трябва да имате чистота в устата, в ума, в сърцето, в душата и в духа. Всички нещастия в живота идват от това, че липсва чистота. Това е един велик закон. Всички същества абсолютно трябва да го пазят. Затова трябва да се почне от чистотата. Без чистота практически нищо не може да се постигне. Това е едно правило. Всякога без чистота резултатите ще бъдат катастрофални. Докато си чист, здрав си. Престанеш ли да бъдеш чист, болестта дохожда. Ако искаш без чистота да действуваш, то е все едно да искаш да почнеш търговия без пари, градинарство без вода, да искаш да мислиш без ум и да имаш любов без
към беседата >>
650.
Бъдете разумни!
,
НБ
, , 16.9.1923г.,
има в този стих. Те са: „разумни и незлобиви“. Ако вие бихте се пренесли в далечното минало на човешкото появяване, ако бихте имали онази привилегия, която ангелите са имали, да видят създаването на сегашния свят, появяването на човека, неговото развитие, всички онези култури, които са предшествали и които има още да предшестват, които са били и които има още да бъдат, щяхте да имате ясна представа за думите „разум и незлобие“. Сегашната култура се отличава с отрицателни качества, няма нищо положително в нея, т.е. има положителни качества, в сила на разрушение. Да разрушават – в това са силни съвременните културни хора, а по добродетели те се отличават с отрицателни качества. Някои историци правят разлика между сегашната култура и миналата и намират, че съвременните хора са станали културни. Действително, повидимому така е, по форма са станали културни, но по съдържание не са, общо говоря. Аз ще туря моя мащаб или онази мярка, според която аз наричам онзи народ културен, който е абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен и абсолютно благороден. Този е мащабът, с който може да съдим за всеки народ. Има ли тези качества един народ, той е народ; няма ли ги, неговата култура е проблематична, той спада към закона на вероятностите, според който само до известна степен той е културен. Запитайте който и да е съвременен прочут моралист, какъв е смисълът на живота, ще видите какви чудни отговори ще ви дадат. Запитайте онези видни държавни мъже,
към беседата >>
651.
Съблазните
,
НБ
, , 23.9.1923г.,
мисълта си ясна, ще направя едно малко разяснение върху един термин, който мисля да употребя. Често аз употребявам думите „положителни и отрицателни сили на природата“. Така ги употребява и съвременната наука. И ние всякога мислим, че злото е в отрицателната страна. Аз подразделям тия сили на положителни възходящи и отрицателни възходящи, положителни низходящи и отрицателни низходящи. При това, за отрицателните сили аз употребявам друг един термин, аз ги наричам примирителни. Те в себе си са съграждащи, но не всякога са такива. Казва Христос: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно те ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда“. Съблазънта всякога образува едно малко вкисване, но вкисване не по подобие на подквасата, с която жените подмесват хляба. Не, това подквасване е във възходяща степен. Вкисването произвежда разлагане у човека. Да допуснем, че вие имате един добър, обичен приятел. В един ден вие изгубите вяра в него. Той със своите думи и със своите постъпки внесе една малка съблазън. И от този ден той губи, но и вие губите. Защо? Защото като мислите за него, неговите мисли, неговият живот засягат и вашия. Може да кажете: „Какво ни струва да мислим за другите хора тъй, както са си?“ В съвършения Божествен закон, за човек, който разбира в какво се състои Царството Божие, не му е позволено да мисли зло за когото и да е, не му е позволено да носи един безобразен образ в себе си и в ума си. Аз ще ви дам после един пример,
към беседата >>
652.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
изговорил тия думи, той е вложил една велика идея в тях. Западните народи са малко запознати с онзи символически език на източните народи, защото всеки един език си има закони, по които се развива, всеки един народ си има закони, по които се развива. Източните народи изобщо са богати с тази символистика и духовният живот може да се изказва само с такъв език, символистичен. Ние, съвременните хора, почти малко понятие имаме за истинската лоза. Тя е като символ. Символът на тази съвременна лоза е животът. Човек се уподобява на лоза. В този стих Христос е вложил две неща – лозата и лозарят. Значи тази лоза, която е насадена в това лозе, има един лозар от небето, той ѝ е Отец, Бог, който разбира законите, знае кое време да я посади, каква пръст, каква почва, какви условия да ѝ създаде, как да я обреже и какви грижи да вземе. Христос уподобява човешката душа на тази лоза и той казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ Значи този земеделец е толкова умен, че той не може да пропусне да направи някаква погрешка в обработването на тази лоза. Съвременните лозари използват само за вино, искат да накарат лозата да роди повече, да имат повече пари. Онзи, който обработва лозата, не я обработва от любов, лозарят е напълно користолюбив. Днес всички са лозари. Защо? Защото имат сметка. Утре, като поевтинее гроздето, напущат го. Щом поевтинее, напущат го и казват: „Това изкуство не е заради нас.“ Сега съвременната лоза страда от филоксера и понеже лозата е
към беседата >>
653.
Разумност в природата
,
ООК
, София, 18.10.1923г.,
философска тема. Верующите ще кажат, че има разумност, но това трябва да се докаже. В математиката казваме, че А:В=В:С. Това са величини, които трябва да се докажат. Как ще докажете, че А=В? Математиците имат правила, имат известни методи, с които може да докажат това. Тия правила са разумни. Първото доказателство за това, че в Природата съществува разумност, е движението. Разумността започва с движение. Там, дето няма движение, не може да има разумност. Ще каже някой: „Защо е именно така?“ Онзи, който може да констатира най-малкото движение между две точки, в него има зачатък на разумност: значи прави разлика, че един предмет се е преместил от едно място на друго. Туй движение, което става във външната Природа, става и в мозъка на човека. Да кажем, че имате точката А (фиг. 1). Тази точка е едно силово движение, един подтик. Вие не го знаете. Имате линията АС. Тя представлява едно движение, едно състояние в човека. Човек, който е започнал с линията АС, е започнал с радостта. Като дойде горе до точката С, тази радост започва да слиза надолу. Под думата радост разбирам най-голямата интензивност на силата, с която започва всяко движение. Радостта е подтик отвътре. Значи точката С е крайната, прицелната точка на движението. Тя е краят, докъдето може да се достигне. Оттук нагоре радостта не може да отиде. От точката С започва обратно движение надолу, което се изразява с линията СВ. От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото
към беседата >>
654.
Разумният живот
,
МОК
, София, 21.10.1923г.,
ви говоря върху „разумния живот“. Съвременната наука определя живота по разни начини. Тя го определя в неговата проста форма, като подтик отвътре навън, т.е. от центъра към периферията. Окултната наука определя живота като едно условие за проявление на разумното в света. Затова разумният живот започва с проявяване на две преходни състояния – състояния на радост и скръб, но не тъй, както вие ги разбирате. Скръбта, това е едно от великите условия в живота. Няма по-велико благо от скръбта, затова тя предшества радостта. Тия състояния на скръб и радост графически може да се изразят по следния начин: от точка A нагоре започва едно движение към точка C. Туй движение е възходяще, което изразява възходящето състояние на ума. От точка C към точка B има друго движение надолу, което изразява низходящето състояние на сърцето. Третото движение пък е от точка B към точка A – примирителното състояние, което изразява творческото набиране на изразява творческото набиране на волевата енергия. Тъй могат да се класифицират и всичките състояния на радост и скръб в живота. Запример, при възходящето състояние от A към C вие харчите енергия, краката ви отмаляват, но понеже целта ви е високо нагоре, към C и се приближавате към нея, вие се радвате, защото щом стигнете в точка C, всичките жертви, които сте направили, ще се възнаградят. Дойдете ли в точка C, започва вече слизането към точка B, т. е. започват страданията. Тогава вие казвате: всичко се свършва вече, няма накъде, ще се слиза
към беседата >>
655.
Ще ви направи свободни/ Истината
,
НБ
, , 21.10.1923г.,
в свещената книга, което казва: „Истината ще ви направи свободни“ – казано някога отдавна, може би преди хиляди години. Това изречение е повтаряно и всеки ден се повтаря: „Истината ще ви направи свободни“. Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек. Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа. Той има нещо човешко, има нещо Божествено. Освен това у човека има нещо животинско, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго. Човешкото е една присадка върху животинското, а Божественото е една присадка върху човешкото. Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата. Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни народи воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми. Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека
към беседата >>
656.
Стремежите на ума и сърцето
,
ООК
, София, 24.10.1923г.,
за стремежите на ума и сърцето. На първо място вие трябва да се абстрахирате от вашите временни състояния, а временните състояния аз ги наричам преходни състояния, вълнения, на които вие не знаете причината. Например вие седите до прозореца, отдето иде постоянно течение, и се вълнувате, че може да се простудите, но при все това пак седите на прозореца. Вие не можете да се занимавате с някой философски въпрос, да разсъждавате, понеже умът ви е зает с мисълта за простудяването. Вие не можете да разрешите никакъв философски въпрос, докато не се махнете от прозореца и не седнете там, дето няма никакво течение, т. е. или трябва да се затворите в себе си, или трябва съвършено да излезете вън, сред Природата. Едно от двете неща трябва да изберете. Друго нещо: вие, като ученици, трябва да се освободите от една слабост, която се среща във вас. Вие мислите, че окръжаващата ви среда, че Небето, че хората – всички ви дължат нещо и трябва да го направят заради вас. Вие считате това нещо като аксиома, като нещо, което не търпи доказателства. И често се тревожите в себе си защо те не го правят. Вие не разсъждавате философски. В дадения момент вие се нуждаете само от себе си. Да кажем, че А е вашето съзнание (фиг. 1). За да имате съзнание, значи имате нещо дадено. Като кажем дадено, вие може да мислите, като че е дадено нещо отвън. Не е така. В самото естество на човешката душа има вложено туй, което човек търси. То е вложено вътре в душата, но се изискват външни условия,
към беседата >>
657.
Живите точки в природата
,
МОК
, София, 28.10.1923г.,
върху „Живите точки в природата.“ Да допуснем, че имате живата точка A, която трябва да се прояви. Можете ли да определите в дадения случай в каква посока ще се подвижи тази точка? Ще кажете: тази точка може да се подвижи например от центъра към периферията. Към коя посока ще бъде това движение, наляво или надясно? – Наляво. Значи центърът, от който излиза точката A, ще бъде точка B, отдето точка A ще се движи наляво и ще стигне на мястото, означено с A. Да допуснем, че тук живата точка е достигнала крайния предел на своето движение и се спира. Как мислите сега, тази жива точка тук ли ще остане, ще се върне ли назад в точка B или ще вземе друго някакво направление? Представете си при това, че и центърът B, който също е жив, се движи в друга някоя посока и то по-бързо, отколкото точката A. Значи точката A не може да се върне по същата посока в точка B, но ще направи едно отклонение, ще върви перпендикулярно надолу, по посока AC. Това отклонение се нарича вече падение. Тъй че, когато някоя жива сила в природата достигне крайния предел на своето движение и не може да се върне в точката, отдето е излязла, тя всякога прави едно отклонение от правия път, пада малко надолу, като образува една малка линия AC. Тази линия всякога означава един определен резултат. AC определя извършената работа, тя определя и изразходваната сила. За да може живата точка A да навакса изразходваната сила, какво трябва да направи? – Да се върне пак в центъра B, като образува движението CB.
към беседата >>
658.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
тия думи някъде из Евангелието. Ученият и неученият човек, благородният и неблагородният, светията и нечистият човек вървят рамо до рамо, но се различават. Все трябва да се изпитват Писанията. Много естествено! Нима гладният не изпитва хляба? Нима жадният не изпитва водата? Нима онзи, малджията, не изпитва навсякъде почвата? То не е от някоя добрина, охолните хора никога не изпитват. Кой изпитва? Който е в нужда. Сега всички хора имат едно понятие, искат да имат на земята един охолен живот. Някои хора мислят, че като се родят тук на земята, трябва да ги посрещнат с финикови вейки, с венци, както когато някоя мома се жени, мисли прах да не падне върху нея. А то, точно обратното ще се случи. И ако хората от 8,000 години не са разбрали, че земята не е място за посрещане, а една работилница, дето трябва 10 пъти на ден да се окалят, то ако дойде някой да каже, че е чист, че не се е опрашил, туй ще бъде един екземпляр и аз бих го записал на първо място в моята книга. Кои булски дрехи не са се опрашили, кое око не се е опрашило, кой не е плакал толкова пъти? Много пъти, турите главата си през прозореца и някоя малка прашинка падне в окото ви. Всички съвременни хора имат отлични идеали, мислят се като някои царски синове, дошли тук на земята. Високо мнение имат за себе си хората. И всеки един е скрит в себе си, мисли, че не е министър, а някой цар, не цар, а някое божество, някой Бог; тъй мислят, но не се изказват. И всеки иска да паднат пред него, да се покланят.
към беседата >>
659.
Най-добрият начин за разсъждение
,
ООК
, София, 31.10.1923г.,
мислите и разсъждавате от памтивека, го знаят всички, то не е нещо ново. Например в древната философия някой философ казва: „Всички хора са смъртни.“ Това е наполовина вярно. Сократ е човек, следователно Сократ е смъртен. То е един логически извод, но той не е верен в своята целокупност. Къде е неверността? Всички хора, които престъпват Божия закон, са смъртни. Сократ, който е престъпил Божия закон, и той е смъртен. Всички хора, които не са престъпили Божия закон, не са смъртни. Сократ не е престъпил Божия закон и той не е смъртен. Следователно една от предсилките не е вярна. Ето къде е лъжата на съвременната логика. Казват: „Мисълта на някого не е логична.“ Вярно е, но не всякога логиката поддържа Истината. Някой път я поддържа, някой път – не. Значи вие трябва да се освободите от тия заблуждения. „Всички хора са смъртни“, повтаряме ние. И аз съм човек, и аз съм смъртен. Смъртен си, защо? – Защото грешиш. И тъй, логическият извод е: за да избегнем смъртта, трябва да бъдем последователни в изпълнението на Божествения закон. Божественият закон може да се изпълни абсолютно, в това няма никаква спънка. Най-лесният закон за изпълнение е Божественият закон. И децата го изпълняват, и животните го изпълняват. Всичко живо в света изпълнява Божествения закон и голяма гениалност се изисква, за да го изопачиш. Само гениалните хора са в състояние да изопачат Божествения закон и да създадат нещо ново. Само те могат да отбият хората от правия път, да ги заблудят и да
към беседата >>
660.
Задачи на истинската наука
,
МОК
, София, 4.11.1923г.,
ви говоря върху „Задачите на истинската наука.“ Когато аз ви говоря, мнозина от вас схващат отрицателната страна на беседата. Когато ние посочваме недъзите на известен клон от науката, например на медицината – наука за лекуването на човека, ни най-малко нямаме предвид да я критикуваме, но като разглеждаме състоянието на днешното ѝ развитие, посочваме възможностите за нейното развитие в недалечното бъдеще. Повечето лекари започват да изучават медицината от болезненото състояние на организма. Това обаче не е правият път на изучаване. Най-първо трябва да се разглежда здравият организъм, да има една установена норма за здравословното състояние на организма и от тази норма да се определи кога човек е в болезнено състояние, кога не, каква е болестта, до колко е опасна тя и т.н. Да допуснем, че точка A като жива точка представлява здравословното състояние на човека. Неговият организъм расте и се развива правилно в своя живот и достига до точка B. дето, като пуща корени на деятелност, среща известни спънки, известни пречки за развитието си. Тия пречки предизвикват известни пертурбации в организма. Тогава A се превръща на A2 (A на втора степен) и B – B2 (B във втора степен). Пътят A2B2 представлява пътя на развитието на живата точка A при срещнатите спънки, които създават вътрешните противоречия в човека. За да се избегнат тия пертурбации, които стават в организма, на помощ ще дойде медицината, което показва, че нейната единствена задача не е само лекуването на
към беседата >>
661.
Основа на знанието
,
МОК
, София, 4.11.1923г.,
на пчелата. Тя има образцова чистота, не търпи в кошера си нищо нечисто, нищо хилаво. Същото нещо е и в моралния свят. По отношение на чистотата небето е много взискателно. То постъпва по същия начин, както и пчелите в своя кошер. Там не може да стъпи кракът на някой хилав, нечист човек. В небето няма лицеприятие. Там не се чува: „този е наш“ или „този е ваш“. Само достойните, чистите, умните могат да живеят в такъв кошер. Да допуснем, че имате пред себе си един учен човек, един естественик, който се занимава специално с изучаване живота на пчелите. След като се е занимавал той целия си живот с проучване на тънкостите в живота им, питам: какво е спечелил от пчелите? – Огрубял е, нищо повече. И повечето от съвременните естественици, които изучават природата по този начин, огрубяват, стават материалисти, не могат да извлекат оная велика мъдрост, която се съдържа в нея. В някои от съвременните естественици се забелязва едно израждане, понеже поглеждат на въпросите материалистично. Вземете, например, пчелата: по своето благородство тя не седи на тази висота, на каквато е човекът. Нейното благородство е благородство на един по-нисш живот и затова всички хора, които боравят с една по-нисша материя, естествено е, че тази материя ще им въздейства. Тя има свойството да привлича или да смъква човешкия живот към себе си. Вследствие на това всички естественици, с малки изключения, са повече материалисти. Не по този начин трябва да се изучават животните,
към беседата >>
662.
Отвори им умовете
,
НБ
, София, 4.11.1923г.,
хората казват „културни хора и некултурни хора“. По какво се отличават културните от некултурните? Културният човек на пръв план си служи с нови методи, а некултурният – със стари методи. Добре, какви трябва да бъдат тия новите методи, с които ние ще си служим? Културата, това не е мода, това е начин за обработване на самия живот. Да култивираш едно растение, значи да му дадеш всички онези благоприятни условия, при които то да расте и да се развива правилно. Некултивирано растение значи едно растение, поставено при такива неблагоприятни условия, че и най-добрите му условия да станат хилави. „Тогава им отвори умовете да разбират Писанията.“ Кой? Христос им отвори умовете. Но кога стана това? Не когато беше на земята в плът, а след като мина в другия свят, в Божествения. Тогава Неговата сила се прояви и Той внесе тази светлина, за да разбират хората причините и последствията на нещата. За пример, често казваме, че всяка причина си има свои последствия и всяко последствие си има своя причина. Но това са твърдения, а ние едва ли разбираме причината. Някой убил някого. Казваме: „Има си причина – омразата“. Но откъде е произлязла тази причина, как се е зародила тази омраза – не знаем. Как е възможно, двама братя, единият да убие другия? Например, в Библията Каин убива Авел. Как е възможно, двама братя, родени от един и същ баща, при една и съща любов, единият убива другия? Възможно ли е брат брата да убие? Не е възможно. Това е наше схващане. Брат брата не
към беседата >>
663.
Божественото съвършенство
,
ООК
, София, 7.11.1923г.,
когато човек е съществувал извън времето и пространството. Било е време, когато човешкото съзнание или човешката душа е била извън времето и пространството. Сегашното състояние на душата е една определена величина – А1. Душата излиза из Абсолютното битие, дето е била щастлива. Нали всичките хора търсят щастието? И вие го търсите? По-голямо щастие от това, да живее човек в Бога, има ли? Обаче да излезе душата в света – това не е желание на душата, това е желание на Бога. Следователно Бог е заставил своите щастливи деца насила да излязат от дома Му. Неговото желание е те да излязат и да отидат в света да работят. Тия деца другояче никога не биха излезли. Туй е един факт в Природата. Изобщо всички организми се отличават с една вътрешна леност; всяко едно съзнателно същество се отличава с леност, не обича да работи. Всички същества по възможност гледат да отбягнат работата. И тъй, още в първите епохи на човешкото битие човекът е бил заставен да напусне своето щастие по разни причини. Само Божествената Мъдрост е могла да застави тия деца да излязат от Бога. Човек, по естественото си положение, като произлиза от Бога, има високо мнение за себе си. Сега аз ще се простря малко, за да ви обясня откъде произтичат противоречията в живота, т. е. да ви обясня какъв е естественият ход на противоречията, защо се раждат те. Допуснете, че точка А означава душата или съзнанието, което е излязло от Бога. То представлява една съвкупност от множество малки съзнания или от безброй
към беседата >>
664.
Който има уши
,
НБ
, София, 11.11.1923г.,
на хората зависят от тяхното слушане. Туй, което хората наричат щастие, това е съотношение. Щастието, това е връзка между две души. Когато две сърца са правилно съединени, т.е. имат правилни отношения, то, както в музиката, тъй и тук, образува се онзи тон, който ние наричаме щастие. За да можем да разберем туй вътрешно отношение на щастието, ние трябва да си служим с онези обективни символи, които съществуват в природата. За пример, физическото сърце, това е един символ, и знаем, че здравословното състояние на човека зависи от неговото сърце. И от всичките клетки в тялото, като изключим тия на главата, най-разумни са клетките на сърцето. По интелигентност те са на първо място, те са най-интелигентни. Обаче в съвременната физиология, съвременните учени хора са свикнали да мислят за клетките просто, като за живи същества без никаква разумност. Това е едно детинско схващане на съвременната наука. Съвременната наука се намира още в своите пелени, и съвременните учени хора, това са деца на тази наука, те се занимават с детски играчки. Може би след няколко хиляди години тия същите учени хора, които сега минават за големи капацитети, те сами ще се поусмихнат на своята съвременна ученост. Туй погрешно схващане е минало във всичките клонове на науката и е проникнало самата същина на нашия живот; и всеки един за себе си мисли, че по-умен от него няма, че само той живее и страда, а никой наоколо му не живее и не страда – тъй поне чувстваме в себе си. Тогава философите
към беседата >>
665.
Превръщане на цветовете
,
МОК
, София, 11.11.1923г.,
едно упражнение с вдишвания и издишвания, при което мислено ще възприемате белия цвят. Този цвят да слиза отгоре ви като душ. Вдишванията ще стават ритмично и с движение на ръката – с показалеца на дясната ръка. Ще броите до четири. Вдигате дясната си ръка нагоре и започвате упражнението. При първото броене вдишвате и сваляте ръката си от A надолу до B. При второто броене издишвате и движите ръката си наляво, от B до C. При третото броене вдишвате и движите ръката си надясно, от C до D. При четвъртото броене издишвате и движите ръката си нагоре, от D до A. При тия движения се образува човешкият крак. При движението на краката си трябва да спазвате същите вдишвания и издишвания. Когато организмът е нормален, при стъпването напред се вдишва, а при свиването на крака и отдръпването му назад се издишва. Защо много хора са неврастеници? – Те издишват, когато стъпват, и вдишват, когато свиват крака си, затова се изморяват. Не е тъй обаче. Законите на природата са строго определени. И вие също така не спазвате тия движения на природата, затова като ходите по екскурзии се уморявате. Никога не трябва да правите резки движения, но плавни, хармонични трябва да бъдат движенията ви. И тъй, при всяко вдишване и издишване ще мислите едновременно за белия цвят и за чистотата. Добре е да правите упражненията си на чист въздух, ако имате в дома си градина. Всяка сутрин ще правите упражнение и за ритмично бодене (по 5 минути). С тези упражнения ще помогнете на
към беседата >>
666.
Излишък и недоимък в живота
,
ООК
, София, 14.11.1923г.,
едно мислено упражнение! Представете си в ума, че в този момент на Слънцето има едно голямо събрание на интелигентни същества, които разрешават един от важните въпроси, и се постарайте, да видим можете ли мислено да се свържете с тях. Сега аз не казвам да вярвате, но само да си представите това. Ако речете да вярвате, вие ще се намерите в едно раздвоено състояние. Ще си представите това нещо в ума като една картина. Ще си представите Слънцето не на това място, където е сега, но ще си го мислите под ъгъл 80° към изток, т. е. 10° към Земята. Размишлението ще трае 5 минути. Тема за следващия път: „Отличителните черти на целомъдрието и благоразумието.“ Упражнение: Дясната ръка малко нагоре и напред. Китката се изправя по възможност нагоре. Малкият пръст се отделя, после се приближава. Палецът се отделя, после се приближава. Показалецът се отделя, после се приближава. Палецът се отделя, после се съединява с върха на малкия пръст, плъзга се надолу по пръста и пак нагоре, надолу, после се изкачва по безименния нагоре, пак надолу. След това палецът минава по средния пръст нагоре, надолу; после по показалеца нагоре, надолу. Палецът и показалецът се допират и заедно с цялата ръка се навеждат напред, като палецът и показалецът са надолу. В същото положение на пръстите ръката се издига и пак се сваля. Ръката отива настрани и се прибира надолу. Тази вечер ще говоря върху темата „От какво произтича злото в света“ . За абсолютното зло няма да говоря сега. Злото е излишък в
към беседата >>
667.
Бог на живите
,
НБ
, София, 18.11.1923г.,
това са две понятия. Животът познаваме, а смъртта не познаваме. Ако някой мисли, че познава смъртта, той се лъже. Всички говорим, че ще умрем, но какво нещо е умирането, тук никой не знае, то е предположение, което трябва да се докаже. И интересно е, че съвременните учени хора, най-учените капацитети, които не вярват в Бога, вярват в смъртта. Те казват: „Как да не умираме?“ Ами онзи, който умира, нали си затваря очите? Нима затварянето на очите, това е смърт? – „Ама престава да говори!“ – Нима преставането да говори, това е смърт? – „Ама пулсът престава.“ – Нима преставането на пулса, това е смърт? Аз не зная защо така определят смъртта. Човек може да си затвори очите, може да престане да говори, може сърцето му да престане да тупа, и пак да живее. Има същества в природата, които нямат сърце, и пак живеят, без сърце са. Има същества, които нямат кръвообръщение, и пак живеят. Ще кажете: „Е, това е от „1001 нощ“. Нима всички съвременни теории на науката не са от „1001 нощ“? Сега според тази съвременна относителна реалност, според теорията на Айнщайн, всички хора признават, че науката е една относителна реалност, а досега мислиха, че е една положителна реалност. Нямам нищо против това – относителна и положителна. Ние казваме, че известен човек е положителен. В какво е положителен? Положителен човек е този, който всякога устоява на своята дума: каже едно нещо и го направи. А неположителен е този, който каже едно нещо, а върши друго, всеки ден умът му се мени по
към беседата >>
668.
Гняв и страх
,
МОК
, София, 18.11.1923г.,
думата „гняв“? При какви условия се ражда гневът? – Гневът е превърната сила в низходяща степен. Той е излишна енергия. Как се е създала тази енергия? – Всяко желание, което среща на пътя си съпротивление, се пречупва. Половината от неговата енергия се превръща в една ненормална топлина, която отива в мозъка и тази топлина именно образува гнева. Гневът е, който увеличава температурата в тялото. Той съставлява един плюс към обикновената температура на организма и действа разрушително. Аз говоря за гнева в обикновения живот, дето той представлява обикновено явление, но когато човек се занимава с възвишеното, с Божественото тогава гневът се изключва. Идейният живот изключва всякакъв гняв. Гневът не е качество на човешкия ум, но той е присадка на чувствата, един недъг на чувствата. Когато се разгневите, вие може да се оправдаете с това, че някой ви обидил. Да, но вие може да се разгневите и без да са ви казали някоя обидна дума. Просто вървите по пътя, някой ви бутне и вие веднага кипвате. Тук вече става подпушване на енергията. Човек не е разположен всякога да се гневи. Може да направите опит. Иди бутни най-гневливия човек според закона на Любовта, той ще се усмихне и ще ти каже: Бутни ме още веднъж! От тук вадим следния закон: когато се срещнат две положителни сили, те всякога се отблъскват и образуват гнева. Запример, ако се срещнат двама души крайно честолюбиви, те могат лесно да се разгневят. Допуснете, че точката O представлява центъра на мозъка. Линията CO
към беседата >>
669.
Силовите линии в природата
,
ООК
, София, 21.11.1923г.,
една трябва да бъде отрицателна. Ще разгледате тщеславието и гордостта като две положителни прояви на човека в низходяща степен или като две отрицателни качества на неговия характер. Когато в човешкия организъм се появи някой цирей, в какво съотношение е този цирей към човека? Сега например англичаните казват: „The proud flesh.“ Това значи: човешката плът е такова нещо, че с какъвто мехлем и да я мажеш, не се лекува. Такова нещо е и човешката гордост: на никакъв морал, на никакъв съвет, на никакво разсъждение не се поддава. Тя казва: „Аз сама за себе си живея.“ В българския език думите горд и тщеславен започват с буквите Г и Ш . Тщeславният човек обича рекламите. Буквата Ш е знак за размножение. Тщеславният обича много работи, обича разнообразието. В тщеславието влиза един важен елемент, едно от добрите качества, една положителна черта – общителността. Тщеславният човек е общителен, много разговорчив, отдето мине, всички го знаят. Думата горд на български има две значения. Горд човек е този, който пази своето достойнство. Думата горд започва да се развива във възходяща степен. Тя еволюира и добива добро значение. В гордостта като основа влиза личното чувство, самоуважението – то е главният елемент, а в тщеславието – общителността. Горделивият мисли само за себе си, а тщеславният мисли за обкръжаващите. Той, като мисли за обкръжаващите, интересува се от това какво те мислят за него, какво е тяхното мнение. За тях общественото мнение е меродавно. Всички хора,
към беседата >>
670.
Твърдост, смелост, изпълнителност
,
МОК
, София, 25.11.1923г.,
изпълнителността, или тъй наречените екзекутивни способности на човека, спадат към една и съща категория – те са сили на волята. Графически могат да се представят като страни на един и същ триъгълник: Тия сили първо се проявяват в подсъзнанието, дето действат механически. Всяка една от тях има три проявления. При първото положение твърдостта се проявява, когато разумът в човека не действа. В такъв случай човек е упорит, своенравен. За такъв човек турците имат следната поговорка: „Циганинът, и чука продава, и чергата продава, но от своето не отстъпва“. При второто положение твърдостта се проявява, когато се засегнат личните чувства в човека. При третото положение твърдостта се проявява, когато човек има убеждение. Това вече е идейно проявление на твърдостта. Тъй че първото проявление на твърдостта е физическо, несъзнателно. В него съзнанието не взема никакво участие. Във второто проявление чувствата вземат участие. Третото проявление е идейно. Какво мислите за смелия човек? Смелият човек не е всякога изпълнителен, той не е и всякога твърд. И твърдият човек не е всякога смел. Човек може да бъде смел, без да бъде твърд, а може да бъде твърд, без да бъде смел. Тази вода, която слиза от някоя височина по определен наклон, смела ли е? – Не, тя слиза отгоре по необходимост, такова направление ѝ е дадено. Ами тази вода, която се изкачва нагоре, под известно налягане отдолу, смела ли е? – Не, и тя се изкачва по необходимост на дадените условия. Смели са само в
към беседата >>
671.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
има две важни мисли, те са: че цяла нощ сме се трудили, и нищо не уловихме; и втората: по твоята реч ще хвърлим мрежата. „Оплели – казват – мрежа.“ Какво значи да оплете някой мрежа? Мрежите си имат своите добри страни. Когато някой се хвърли от едно високо здание при пожар, мрежата е едно спасително средство, мрежата го хваща. Но ако си като риба, тогава мрежата е опасна. Но понеже езикът е символически, то да ловиш риби, които живеят в една по-гъста среда, значи да ги извадиш от това неблагоприятно състояние. Рибите живеят в една по-гъста среда, при по-неблагоприятни условия. Мрежата служи като едно средство, да извади човека от едно състояние и да го тури в друго. Символическият език е преходен. Символическият език уподобява туй, което природата върши. За да изтълкуваш символически някое изречение или нещо друго, то е да разбираш езика на природата – да посадиш едно семе, да израстне, да се разцъфти, да даде плода си и тогава да го разбереш. Семето е символ. При обикновени условия ти не можеш да видиш красотата на туй семе. Следователно трябва да му дадеш условия. Значи ние наричаме символически език този, при който може да се прояви красотата. Някои казват: „Защо ни е символичният език?“ – Това е красотата. „Символ“ значи големите неща събрани вътре в едно малко зрънце. Тия неща трябва да се проявят. „По твоята реч ще хвърля мрежата.“ Как ще хвърлите тази мрежа? Ще хвърлите тази мрежа, за да спасите някого, или ще хвърлите тази мрежа, за да го задушите? Едно
към беседата >>
672.
Волята Божия
,
ООК
, София, 28.11.1923г.,
едно малко музикално упражнение. Ще изпеем думата миръ4. Колко слога има тя? – (Един.) Понеже има само един слог, затова е мир. Тя е едносложна дума. Колко букви има? – (Четири.) Сега ще пеете думата мир с постепенно повишение на тона и после с постепенно понижение. При повишението вземате тоновете do, mi, sol, do, а при понижението се пее от горно do до долно do: do, si, la, sol, fa, mi, re, do. Колко стъпки има на слизане? (Осем.) На качване? (Четири.) От какво произлиза тази разлика? Сега, като съберете 8 и 4, колко правят? (12.) А като съберете 1 и 2, прави 3. Значи имате числата 4, 8 и 3. Те означават хармония в окултната музика. Числото 4 е бащата, който прави 4 стъпки, за да възлезе нагоре. Това е тонът на Мъдростта. Осем стъпки надолу – това е майката. При слизането стъпките трябва да бъдат всякога по-дребни. Ако крачиш повече, ще паднеш. При качването стъпките са по-малко – четири, защото са по-големи, двойни са те. Който се качва горе, по-едри стъпки прави, иначе ще падне. Ще ви запитам: какво нещо е музиката, само кога можеш да пееш? Музиката е първото видимо изявление на Любовта. Когато за първи път се събудили ангелите на Небето, почнали да пеят. И така те се събудили. Като почнали да пеят, светът започнал да се създава. Те и досега пеят. Значи видимата, външната страна на съзнателния живот всякога започва с музика. Ако разглеждате това един ден, когато станете ясновидци, ще видите, че пеенето започва тогава, когато Любовта заговори в сърцето на
към беседата >>
673.
Който люби
,
НБ
, София, 2.12.1923г.,
е изказал приблизително преди 2,000 години. Тия думи съществуваха и по-отрано, не се родиха тогава. Любовта, изявена чрез животните, има една форма, един начин; Любовта, изявена чрез хората, има друга форма, друг начин, а Любовта, изявена чрез ангелите, и тя се отличава. Когато ние говорим за Любовта, някои казват: „Ние разбираме какво нещо е Любовта“. Така биха казали и животните. Нима мислите, че животните не любят? Като сравнявам любовта на онези телици към своите малки, и те любят тъй интензивно, както майката люби своето дете. Разликата е само тази, че детето на телицата остава за по-кратко време при нея, а детето на майката остава за по-дълго време. И после, любовта, която съществува между животните, е по-кратковременна. Вземете една квачка, докато са малки пиленцата ѝ, тя проявява своята любов, готова е да жертва своя живот за тях и ги вика, дава им малки зрънца, но щом израснат, тя ги пропъжда – туй клъвне, онуй клъвне, пропъжда ги всички от себе си. Питам сега съвременните психолози: проучили ли са туй състояние? Те бързо решават: „Кокоша работа!“ Е, мислите ли, че тази работа е маловажна? Кокоша работа било туй явление! Туй не изяснява нещата. Мислите ли, че като се каже за нещо „Е, човешка работа“, та туй изяснява нещата? Мислите ли, че всичко туй, което хората вършат, е разумно? Тази любов, която хората проявяват, разумна любов ли е? Христос, като казва тия думи в стиха, Той влага нещо в тях. Казва: „Който ме люби“, но не се спира там. Той се
към беседата >>
674.
Пътят на ученика. Основната идея
,
МОК
, София, 2.12.1923г.,
бъде пътят на ученика? Всеки път се очертава, отбелязва се по нещо. Ако е физически път, той се очертава от местата, през които минава. Този път може да минава покрай полета, планини, реки или други места. Ако този път е морален или умствен, той се отличава с една ясна, положителна мисъл. Ясните мисли не са безплодни, а всяка безплодна мисъл, според мен. безпокои човека. Например под думата .„размножаване“ съвременните хора разбират едно нещо, а в живата природа тази дума има двояко значение. Ако ударите един съд в земята, той ще се размножи на малки парченца, но това не е размножаване в истинския смисъл на думата, това е раздробяване. Когато хората вървят по този процес, те се израждат. Запример бащата е много умен. Синът слиза с един градус по-долу от бащиния си уровен. Неговият син пък слиза с още един градус по-долу от уровсна на баща си и т.н. Срещат се такива поколения в живота, които постепенно се израждат – вървят в нисходяща степен. Туй не е размножаване, това е раздробяване. По същия закон на раздробяване, а не по закона на размножаването, вървят у вас някои мисли в развитието си. Много от вас, учениците на окултния клас, след като сте следвали в университета 5 или 10 години, вие чувствате като че ли нищо не знаете. Ако човек от скромност чувства, че неговото знание е нищо пред великото знание в света, това разбирам, то е едно нещо. Но да изгубваш своята памет, да изгубваш своя разсъдък, да изгубваш смисъла на знанието пред великото знание, това е
към беседата >>
675.
Свобода, знание и мир
,
ООК
, София, 5.12.1923г.,
постъпки трябва да помниш следните четири правила: 1. Да бъдеш честен – да знаеш, че си човек. 2. Да бъдеш добър – да знаеш, че имаш основа, на която да се крепиш. 3. Да бъдеш абсолютно умен – да знаеш, че има капитан, който ръководи кораба ти. 4. Да бъдеш великодушен – да знаеш, че имаш средства, с които можеш да разполагаш. Да познае човек себе си, значи да познава своя морален устой. Ученикът трябва да има умствен усет за доброто и за злото. Злото – това са тия неща, които действат в ущърб на твоето развитие. Доброто – това са тия неща, които действат в полза на твоето развитие. Упражнение. Да изпеем пак думата МИРЪ. (Пеем с постепенно повишаване на тона – do, mi, sо1, do.) Назад, от горно do до долно do. (Изпяхме го много тихо.) При пеенето вие се притеснявате, че не можете да пеете. Ще се научите! Най-голямото изкуство е да се научиш да бъдеш вътрешно свободен, да не се притесняваш. Една от най-големите спънки, която сега срещате, е притеснението. Едно от качествата на Духовния свят е Абсолютната свобода, а от Божия страна няма абсолютно никакво притеснение за никого. И при всичките си мисли, положителни и отрицателни, както ги наричам, човек е абсолютно свободен. Тия състояния, които сега имате, са създадени от вас. Тия ограничения са плод на човешкия ум, който не разбира условията. Да кажем, например, един оратор говори. Ако обкръжаващата го среда, слушателите му не са разположени спрямо него, могат да го стеснят и той ще усеща едно стеснение, едно
към беседата >>
676.
Каквото чух
,
НБ
, София, 9.12.1923г.,
Христови: „Всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го!“ Вие ще намерите допълнението на това: „Всичко, каквото чух!“ Често употребявате думите „на вас всичко ви казах“. Може ли всичко да се каже? – Може. Всичко може да се каже на онзи, който всичко разбира. Нима онова житно зърно, което вие посаждате в земята, не съдържа всичко в себе си? – Съдържа. Всичките онези соли са внесени в това семе. Нима първият лъч, който иде от слънцето, не носи всичко в себе си? – Носи. Всеки ден вие се събуждате и казвате: „Господи, Ти си ме забравил, аз нямам приятели. Няма кой да ме обича. Всички са ме изоставили“. Мислите ли, че онзи първи лъч, който е проникнал сутринта при изгрева на вашето слънце, не достига до вашето око и не носи всичко в себе си? – Носи. Той е първият поздрав, казва: „Аз съм светлина“. И който ходи във виделина, няма да се спъва. А виделината е като един резултат, едно изявление на Божествената Любов. Любовта е едно изявление на Бога и само чрез Любовта ние можем да Го познаем. Всички други философски разисквания и твърдения, това са само залъгалки. Ако това беше една велика истина, ако всички онези трактати, онези велики томове съдържаха истината, ние всички трябваше да бъдем добри хора. Ако някой мой приятел ме заведе в една сладкарница, дето се продават пасти, както ги наричат с чужди имена, аз наричам тия сладкарници „приятните стаички“, и ме покани да си хапна, какво ще произведат те в моя стомах? Тия пастички са направени от белтъка на яйцата,
към беседата >>
677.
Езикът на природата
,
МОК
, София, 16.12.1923г.,
AB и BC, които виждате на рисунката, представляват два пътя в природата, които се различават един от друг. Кой път ви се вижда по-лесен? (– AB.) Ами BC? (– Той е по-страшен път.) Кривата линия AB и счупената линия CB са два пътя, изминати в живота. Пътят CB е скалисто място. Всички тия счупени линии образуват скали. Кои са били причините да се създаде кривата линия AB и кои – да се създаде счупената линия CB? Какви пътища изобщо обича сърцето? Гладките пътища. Когато сърцето говори, иска всичко да бъде гладко, да няма никакви препятствия, всичко да върви по мед и масло. Ако сме в общество, искаме навсякъде да ни посрещат и изпращат с лаврови венци, с букети в ръце,с поздравления, с речи, с гощавки. Този е пътят от A до B. Значи пътят AB е път на сърцето. Пътят CB е обратният път, пътят на ума, скалистият път. Защо този път е труден? Защото се намесват и личните интереси. Там, дето има скалисти места, и хората по характер са подобни на скалите. Например хора, които живеят при северните склонове на някои планински места, мязат на тая местност. И хора, които живеят при южните склонове на някои планински места, също мязат на тия места. Изобщо, много от чертите на планинските места се отразяват и върху характера на хората. Сега, като разглеждате счупената линия AB, как си обяснявате пречупванията, които тя е претърпяла, та се образували ъглите 1, 2, 3, 4? Известно ви е, че когато светлината преминава през среди от различна гъстота, претърпява пречупване. Например,
към беседата >>
678.
Той ги изпита
,
НБ
, София, 16.12.1923г.,
са поставени, почти нямат никакъв смисъл. Тия думи мязат на един скъпоценен камък, който е скрит в една обвивка, и всеки минава и го подритва като едно малко камъче, което се търкаля по пътя. Почти целият човешки живот е така направен, от такива малки камънчета, които ние подритваме. Срещнете кой и да е човек, като започнете от най-обикновените хора до най-великите гении, всички се стремят към неща възвишени, идеални, всички ще ви говорят за идеали. Срещнете кой и да е говедар, и той ще ви говори за идеали. Срещнете учени и философи, и те ще ви говорят за идеали. Срещнете адвокати, майки, бащи, свещеници, и те ще ви говорят за идеали. Всички ще ви говорят за един велик идеал, но спрете се, поискайте да ви определят техния идеал, ще видите, че идеалът в техния ум не е строго определен. Например, някой слушал някоя отлична реч или беседа на някой виден проповедник и казва: „Е, хубава, много хубава, отлична беше тази беседа“. Но кажете, где е хубавото? – „Е, хубава беше“. И тъй ще си остане. Хубава, но тази дума „хубава“ не е нещо определено. Когато ние се срещнем със самата действителност, в даден момент, силата на човека се определя вън от времето и пространството. Тя не че не е определена, но в нашето развитие, в нашата еволюция ние не сме в състояние да определим човешката сила. Ние изобщо определяме проявлението на човешкия ум, на човешкото сърце в крайните резултати, а крайните предели всякога показват слабост в човека. Когато една вода достигне крайните
към беседата >>
679.
Окултната музика в живота
,
ООК
, София, 19.12.1923г.,
вървят по един общ закон и вие, като се занимавате с изучаването на Природата, не се мъчете да определяте качествата само на една вещ отделно от другите вещи. Един цвят е разбираем само във връзка с другите цветове. Ако го разглеждате сам за себе си, той е много ярък. Например вие, като седите сами вкъщи, разхождате се из стаята, мечтаете си, че сте нещо, мислите за нещо, но като дойде ред да се сравнявате с другите хора, веднага изменяте своето мнение. Не бързайте – някой път правите бързи заключения. Аз като ви казвам някои отделни мисли, вие прибързано си правите заключения. Тия мисли още не са във връзка с Божествената хармония. Не правете бързи заключения, защото ще попаднете в една обща грешка. Когато дойде ред, аз ще извадя едно общо правило, ще формулирам един закон и ще кажа: ето, това е най-правилното положение! А сега някои правят едно рязко твърдение, но то е твърдение, направено вътре в стаята. „Аз – казва – мога да обърна целия свят.“ Да, можеш да го обърнеш, но да кажеш, че можеш да го обърнеш, и наистина да го обърнеш – това са две различни неща. Да кажеш, че знаеш всичко, и да знаеш всичко – това са две различни неща. Това са общи фрази. Гледайте да не злоупотребявате с Живото слово. Няма да кажа да бъдете скромни, но трябва да знаете, че всички неща в света имат такава връзка помежду си. Докато вие не дойдете до положение да разбирате тази тяхна връзка, Живата природа няма да ви разкрие своите тайни, тя не може да ви разкрие обятията си, не
към беседата >>
680.
Скръб и радост
,
НБ
, София, 23.12.1923г.,
я определяме „култура на скръбта“. И това е красивата ѝ страна. Отвън виждаме тия прекрасни здания, железници, къщи, столове, всякакви удобства, ядене, пиене, всичко туй, но при всичко това тя е култура на скръбта. Ще кажете: „Как може да бъде култура на скръбта?“ Нима онази птичка, която е затворена в онзи златен кафез, в туй ограничено положение, мислите, че е щастлива в този кафез? Тя си има храничка и водичка, но няма никаква свобода. Има размер на движение само половин метър, седи тя и си пее. Казват: „Колко хубаво пее!“ Да, но тази песен е песен на велика тъга. Нима мислите, че онази мишка, която се е хванала в онзи капан вътре, в който си има пастърмица и обикаля около нея, та е щастлива? Казвате: „Пастърмица си има!“ Да, но този капан е капан на скръбта! И аз виждам онези хора в хубавите къщи и си казвам: Това са кафези на затворени птички, пеят там вътре. Гледаш, някоя сестра си покаже главата из прозореца, погледне като някоя мишка и после пак плюхне и си каже: „Ще се живее тук, няма накъде!“ Интересно е, че всички писатели, поети, философи искат да ни убедят, че по-хубаво нещо от този кафез няма. И музиканти, всички ще ни пеят, ще ни казват, че да имаме къщица, кафез, няма по-хубаво нещо от това! Какво показва това? – Че във външния свят има студ. И днес не само хората, а и птичките, и животните все тази култура носят, все така са убедени, все така мислят. Културният човек не се е освободил от това. Тогава идват по-напреднали, говорят ни
към беседата >>
681.
Упътвания и образи
,
МОК
, София, 23.12.1923г.,
човек може ли да бъде Духовен? (– Може.) Духовният човек може ли да бъде нравствен? (– Може.) Кого поставяте по-горе? (– Духовният.) Упражнение: Дясната ръка се издига отдолу, върви напред и с малко свити пръсти се поставя над рамото. Полека ръката се изправя, дланта се обръща надолу. Силно опнете ръката си! Ръката малко надолу в ляво, нагоре, надясно. Движение в кръг няколко пъти. Дясната ръка настрани, като прави кръгове надолу, напред, нагоре и назад – няколко пъти. Седнете на местата си и започнете: дясната ръка надясно, отпред пред гърдите, в ляво. После пак в дясно, подгъната при лакътя във вид на кръг. Ръката минава пред лицето: в ляво, напред и в полукръг се извива надясно. Най-после турете ръцете си върху масата. Изправете телата си! Лявата ръка напред, после наляво, надясно. Лявата ръка надясно, а дясната наляво, хубаво опнати. Ръцете настрани, после пак прекръстосани – дясната отгоре. Това ще направите няколко пъти. Веднъж дясната отгоре, веднъж лявата отгоре. Пръстите на двете ръце се срещат и се допират пред лицето хоризонтално, с дланите надолу. Движение ръцете нагоре, напред, надолу – кръгообразно, все пред лицето. Сега ще упражните и дишането при движенията. Когато ръцете минават пред гърдите с допрени пръсти нагоре, после напред в кръг, вие ще вдишвате. Надолу и пред гърдите – ще издишвате. Ръцете се разтварят настрани, после пак се събират пред лицето с допрени пръсти и дланите надолу. Тъй се движат ръцете надолу-нагоре няколко
към беседата >>
682.
Школата и развитието на ученика
,
ООК
, София, 26.12.1923г.,
новото упражнение „Благост“. Благост, Благост, Благост, носи, носи, носи Светлината, Светлината, Светлината. Радост носи за живота (3 пъти), за живота тя (3 пъти). Стари вдига, млади вдига (2 пъти) от леглото тя (3 пъти) Болни милва, здрави радва (2 пъти), кога иде тя (3 пъти). И реки текат обилно, и цветя цъфтят красиво (2 пъти), кога иде тя (3 пъти). Музиката е диагноза. Когато човек загуби своето равновесие, тоновете спадат – той не може да взема верен тон. И колкото повече човек огрубява, също така огрубява и неговото гърло, понеже вибрациите му стават груби, пречупени. Някои казват: „Не мога да взема верен тон.“ Щом не можеш да вземеш верен тон, това показва, че твоята енергия отива в низходяща степен. Има добри цигулари, които понякога не могат да вземат верни тонове. Някой път свирят по-хубаво, а някой път свирят лошо. И тъй, нека пеенето и музиката бъдат една диагноза за вас. Ако не пеете гласно, поне вътре в душата си трябва да сте музикални – не по буква, но душата ви да пее. Изпейте сега упражнението Мир с тоновете до, ми, сол, до. Упражнете го сега само с до, ми, сол. Разгневиш се някой път – ще пееш на себе си упражнението Мир. Ще си кажеш така: „Висшето пее на нисшето.“ Казваш: „Какво трябва да правя? Не ми върви, не разбирам живота.“ Ще си изпееш Мир. Ама не мога да простя: Мир! – до, ми, сол. Ще пееш тази дума: Мир! Мирът е дете на Любовта, а ние знаем, че децата са тези, които помиряват къщата. Много хора, много ученици си правят илюзии за
към беседата >>
683.
Единицата и вечността
,
МОК
, София, 30.12.1923г.,
гледище, от ваше становище как бихте си обяснили появяването на морала? Или как бихте си обяснили възникването на отношенията между хората? Как ще си обясните още, от какво произтича разнообразието в природата? – Разнообразието е резултат от различното размножаване. Тези от вас, които се интересуват от чисто окултната химия, или физика, или биология и т.н., най-първо трябва да разгледат и проучат плодовете, а именно ранните и късните плодове. Едни плодове зреят през месец май или юни, каквито са черешите, вишните; други плодове зреят през лятото, а трети през есента. Дренките, например, зреят през есента. Черешите и вишните цъфтят рано и узряват рано. Дренките пък обратно: цъфтят рано, узрява късно. Ще ви запитам: защо именно някои от тия овощни дървета цъфтят рано и зреят рано, а някои – цъфтят рано и зреят късно? Знаете ли онзи анекдот за дряна, в който се разправя следното: дрянът цъфнал най-рано от всичките дървета и дяволът, като го видял, казал: Понеже аз пръв видях дряна, той е мой. Другите дървета като чули това нещо, взели да цъфтят по-късно и затова първо хората ги виждат. Дрянът си мислил, че като цъфнал най-рано, и най-рано ще узрее. Обаче Господ казал: Понеже дрянът цъфти най-рано, ще узрее най-късно. Сега, какъв закон можете да извадите от примера за дряна? Законът е следният: всички ония условия в живота, които се показват приятни и благонадеждни, нямат всякога бързи резултати. Дрянът цъфти най-рано, но зреенето му не е рано. Такива случаи има и
към беседата >>
684.
Нашите длъжници
,
НБ
, София, 30.12.1923г.,
започне една беседа, има няколко начина. Да се държи една беседа, това не е едно изкуство, не е и една професия. Аз считам една беседа или една реч като работа, изразена по най-правилен начин. Истината може да се познае само когато се приложи. В туй има едно противоречие. Истината за грешните хора е недостъпна. Следователно да говорим за Истината на грешните хора, които живеят в греха, то е същото, както един математик да говори на един прост човек за онези висши математически проблеми An. Какво е това An за него? An показва всичките възможности, които съществуват в него. „A“ в даден случай не е само един символ, но означава една величина. An означава онзи велик Божествен закон, който дава възможност на A-то да се прояви във всички свои възможности. Сега, има човешки възможности, има и Божествени възможности. Разликата е в това, че всички човешки възможности всякога започват добре и свършват зле. Това е като общо правило. И мисля, че всякога на 100 случаи има само едно изключение. Човек, който направи 100 погрешки, ще направи едно добро, едно изключение има. В Божествения свят всяко нещо започва на време и свършва на време, и краят му е великолепен. После, някои ще кажат: „Да се изнесе известен факт!“ Добре: „Нашата кокошка снесе едно яйце между трънете и на полога“. Изнасям един факт, че кокошката снесла яйце. Ще започнат: „Тъй ли? Що е кокошка? Ами голямо ли е яйцето?“ Голямо, разбира се. Хем тъй, не е от обикновените ярки, но от големите, от породистите кокошки.
към беседата >>
685.
Четвърти урок
,
КД
, София, 31.12.1923г.,
втора глава от Галатяном. Тази глава е малко тъмна за вас, нали? Аз ще направя едно съпоставяне. Всеки един живот е така тъмен за човека, както тази глава, която току-що прочетох. Сега вие сте млади. Често хората мислят за младите, че не знаят да живеят или че не живеят правилно. Някой път у вас се заражда желание да отидете да си поживеете в света нашироко. Но това живеене навън в света аз го уподобявам на следното положение. Представете си, че някъде държат стотина прасета все в кочина, но не в обикновените кочини, а в хубави постройки, но пак са кочини. Там ги хранят много добре, угояват ги и те са така оправенички. А други стотина прасета живеят в гората, изоставени от човешка грижа, ходят, ровят навред с муцуните си да намерят нещо за ядене. Те не са така оправенички. Тези мънички прасета ще имат две различни мнения по въпросите. Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим. Нашият господар е отличен, хубаво ни гледа, топличко ни е.“ Но иде Коледа. Те не знаят какво ги чака. Радват се само и скачат из двора. Те мислят, че щом за хората има елхички и подаръци, че и за тях ще има нещо хубаво. Но като дойде Коледа, тук- там се чува квичене, докато всичките изчезнат. Остават само тези, които са в гората. Та когато някой казва: „Аз ще отида в света, да си поживея, както трябва“, това е положението на онези прасета от кочината. Човешката история не помни някой, който да е бил в света и в крайните резултати да го е постигнала по- добра участ. Затова човек трябва да
към беседата >>
686.
Единство на обичта
,
ООК
, София, 2.1.1924г.,
ли сте с мислите, които сте писали върху темата „Единство на обичта“? Нали казвате някой път: „Единство на вярата.“ Какво подразбирате под понятието да имаме вяра? Като казвате единство на обичта, подразбирате ли да се проявявате по един и същ начин в обичта? Вижте, това е един детински въпрос. Онези от вас, които разсъждават философски, ще кажат: „Не знаем ли ние какво нещо е единство?“ Но детинските работи са философски работи – това е вярно. Аз, доколкото съм наблюдавал, забелязал съм, че само децата разсъждават философски, а възрастните хора разсъждават детински. Сега вие може да ми направите възражение. Добре, снемам петдесет процента. Аз идвам тогава към математическите възможности. Нали има сто възможности: от тия сто възможности изключвам петдесет – остават още петдесет възможности. Изключвам и още двадесет и пет – остават само двадесет и пет. Съкращавам ги9 – остават седем. Туй вече е едно обикновено съкращение, философско съкращение. Защо именно детинските работи са философски? Представете си, че един философ носи един чувал от пет крини със злато на гърба си. Този чувал има тежест, но има и цена. После срещнеш на пътя едно дете, което носи едно зърно. Покаже ти зърното, скрие го. Всички обръщат внимание на философа. Всички вестници пишат за него. Цял чувал със злато е това! Като даде двадесет и пет грама от това злато, всеки ще пише. Кой няма да пише? Детето ако даде своето зрънце, никой няма да пише, никой няма да му обърне внимание. Ако вие
към беседата >>
687.
Едно ти не достига!
,
НБ
, София, 6.1.1924г.,
Христос говори на един богат, и учен, и млад човек, на един красив, интелигентен, с обществено положение, знатен човек, който знае как да се разговаря и как да задава въпросите, знае как да се обхожда. На този богат човек Христос каза: „Още едно ти не достига!“ Тъй щото, когато говоря на вас, аз подразбирам пак всички тези, които са богати, учени, интелигентни, а не простите, не невежите, за тях и дума не може да става. Този въпрос не се отнася до тях. „Още едно ти не достига!“ Онова гениално дете, което се е родило с музикални таланти, но баща му и майка му са бедни, какво му трябва? – Цигулка и лък. Като отиде при учителя си, той му казва: „Едно ти трябва още!“ Какво? – Цигулка и лък. Христос е изказал една велика Истина, но в отрицателен смисъл. Той казва: „Все, що имаш, иди, продай го, раздай го на бедните и ела, та ме последвай!“ Някои мислят, че разбират тези Христови думи. Не, те са една величина с минус. Що от това, ако продадеш всичкото си богатство и го раздадеш на другите и тръгнеш след Христа? Нима днес няма мнозина, които разпродават всичко? Аз зная мъже, които са продали къщата си, за да направят дрехи на жена си и на децата си. Зная мъже и жени, които са разпродали всичко и са осиромашели. „Иди – казва Христос, – продай всичко и го раздай на сиромасите!“ Е, кой днес не раздава на сиромасите? – Всички раздават. И тази Истина днес не е турена на мястото си, тя е тъй извратена, тъй изчуфилена. Всичките наши съвременни дисертации, проповеди,
към беседата >>
688.
Отношения между проявите в природата
,
МОК
, София, 6.1.1924г.,
чертежа представлява път, изминат от едно разумно същество – път на съзнанието C. Туй съзнание, след като е извървяло своя път от A към B и няма накъде повече да се движи, връща се назад и оттам поема посоката към точка D, при което се образува един прав ъгъл. Съзнанието се отличава по това, че щом достигне в движението си своята крайна точка, започва да образува около себе си една спирала. Но понеже съзнанието се движи вечно, от точка D отива в противоположна посока до точката P и образува друг прав ъгъл. Понеже в това си второ движение съзнанието е отслабнало, при точка P кръгчето е по-малко. Можете ли да си обясните кои са причините, дето при едното си движение кръгът е по-голям, а при другото – по-малък? Това е едно положение, което съществува вътре и в самата природа. Линията AB, която изразява пътя на вашето съзнание, е и линията на вашия нос. Тя означава крайния предел на човешката интелигентност. Да допуснем, че при това отклонение на човешкото съзнание в точка D, точка D ни представлява дясното око на човека, което е по-разтворено, а точката P – лявото око, което е по-малко разтворено. Можете ли да си обясните защо дясното око на човека е повече разтворено, отколкото лявото? Нали всяко явление си има своите причини? Обяснете тогава причините! Вие ще не сте се вглеждали нито в себе си, нито в другите хора. Човешките лица не са напълно симетрични – асиметрични са те. Ако се вгледате, вие ще забележите, че едната страна на човешкото лице е по-нежна,
към беседата >>
689.
Мъртвите и живите линии
,
ООК
, София, 8.1.1924г.,
между една мъртва и една жива линия? Да кажем, че имате линията С (фиг. 1), имате и линията D. Какво представляват едната и другата линия? Линията С може да представлява една плоскост, но представлява и един квадрат, нали? Тогава казвам: тази мъртва линия е граница на една мъртва плоскост. Тогава по какво се отличават мъртвите линии от живите? Сега аз няма да ви оставя в затруднение, защото, ако река да взема вашето мнение, един ще каже едно, друг ще каже, че то не е вярно, тогава ще се накърни вашето честолюбие. Вие ще мълчите, за да бъдете умни, пък аз ще говоря, та ако направя погрешка, ще кажете: „Учителя не знае.“ Живите линии всякога са по-дълги – тази е разликата. И за да направите тази линия жива, тя не трябва да е съвсем права. Линията D е една жива линия. Всичките физически или мъртви сили в Природата, в които няма съзнание, вървят по права линия, а всичките живи сили вървят по една вълнообразна линия. Следователно кривите линии – това са изключения между правите линии. Геометриците всякога искат да направят кривите линии на прави, за да ги измерят. Едно мъртво тяло може да го претеглите, но едно живо тяло не може да го претеглите. По какво се отличават мъртвите тела от живите? – С това, че тежестта на мъртвите тела е постоянна, а тежестта на живите постоянно се изменя. Тогава, по същия закон, когато кажем, че човек се е изменил, ние трябва да разбираме, че той се е изменил чрез Живота. Това е едно благо за него. Ако е станала една промяна или
към беседата >>
690.
Оздравяха
,
НБ
, София, 13.1.1924г.,
е това, което може да се попипа. Има три вида пипане в света: едното е пипане на сенките. Запример, вие може да пипате замръзналата вода и да си съставите понятие за нея, че е твърда, че е студена. Ще имате едно особено понятие за нея и ще кажете: „Качествата на водата са, че тя е твърда и студена“. Обаче това не е нито едно свойство, нито едно качество на водата, това е едно изключение, това е една случайност. А изключенията и случайностите, това са закони на разумни същества. Всяко разумно същество, когато иска да се прояви някъде в света, ще произведе или една случайност, или едно изключение. Сега някои от вас могат на логически основи да кажат: „Защо трябва да бъде така?“ – Ако вие не можете да отклоните слънчевия лъч от неговия прав път, вие не може да го изследвате. Всяка една сянка в живота, това е едно отклонение от неговия прав лъч. Всяка мисъл, за да я изследвате, трябва да я отклоните. И с всяко чувство – също. Сега не искам да се вплитате в тия нелогически разбирания, защото не само вие, но целият съвременен културен свят има особени схващания и казва: „Защо Бог е направил света така?“ Но за да можеш да критикуваш един умен човек, трябва да бъдеш по-умен от него. Да го питаш защо е това така, то е едно нещо, а да го критикуваш, то е друго нещо. Ако си малко дете и питаш защо това е така, то е едно нещо, а да критикуваш, то е друго. Ако питаш защо е посадено това цвете, то е едно, а да го критикуваш, то е друго. Всички хора в съвременния свят са
към беседата >>
691.
Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето
,
МОК
, София, 13.1.1924г.,
или несъзнателен, има своите мъчнотии, или с други думи казано – има своите граници. На чертежа имате две успоредни линии МН и РК и третата линия между тях AB. Коя линия от трите е най-важна (– Средната.) – Да, тя е линия на движение. Но защо е крива? (– Защото е жива.) Движението произтича от живота, но кривината не произтича от живота. Тогава от какво произтича кривината на една линия? (– От мъчнотиите и препятствията, които среща в пътя си.) Да, вярно е, препятствията са брегове, те са двата свята МН и РК. Тия два свята са разумни, понеже техните брегове са постоянни. Кривата линия пък AB, която се образува от движението, е един свят, който сега се сформира. Следователно, щом вие сте заставени някой път да криволичите, и движението ви ще се измени. Казват за някого: Той криволичи. Това се дължи на известни сили, които действат у вас. Вие не трябва да се плашите от тези криви линии. Сега мнозина казвате: Какъв ще бъде моят живот? Ами ако срещна някои мъчнотии в живота си? Вашето положение в дадения случай мяза на това, в което се намира някой ученик или слуга, комуто учителят или господарят казва да мине през гората. Вие казвате: Ами ако ме срещне някоя мечка или някой разбойник? Да допуснем, че сте някой войник, когото началникът изпраща като съгледател на някоя рекогнисцировка. Вие казвате: Ами ако ме срещне неприятеля и ме убие. Убият-не убият, вие трябва да отидете! Мислите ли, че мъчнотиите в живота раждат някакво зло? Не, в мъчнотиите няма
към беседата >>
692.
Приливи и отливи
,
ООК
, София, 16.1.1924г.,
човек най-малката добродетел, иска се много ситна мрежа, за да я хване от морето; някои от вас са взели много едра мрежа. Сега какво разбирате от тази картина (фиг. 1)? Вие я считате за едно украшение. Тези две успоредни линии показват теченията, които стават в Астралния свят или във всички онези вещества, които са жидки, можем да го наречем течението на жидките вещества. Тези две прави линии АВ и СD са граници на Астралния свят. Какво представляват тези триъгълници отгоре? С тях ние изразяваме Духовния свят. Тези граници АВ и СD представляват по-гъста материя, в която хората постоянно бият главите си, чупят костите си. Това са неща, които не могат да се променят. Някой път учените хора се заклещват: че нито назад, нито напред. Триъгълниците пък показват чисто Божествения свят. В тях енергиите са от друг род. Защо линията тп е крива? Защо не върви по прав път? Защо змията, като върви, прави тия зигзагообразни линии, криволичи? Защо не върви, както другите животни, по права линия? Кои са причините? Вие, физиолозите, нали се досещате кои са причините. Понеже крака и ръце няма. Всички онези същества, всички онези сили, които са безотговорни, които са невменяеми в света, вървят все по тези криви линии. И ще забележите, че това е факт. Вземете един човек, който върви много спретнат – дайте му вино да пие и той ще започне да върви като някоя гемия. Той първо мисли, но пийне ли винце, върви по една крива линия. Сега да обясним какво означава изпъкването, изкривяването
към беседата >>
693.
Допреният въглен
,
НБ
, София, 20.1.1924г.,
еврейски пророци, можем да кажем един от най-гениалните, разправя една от своите опитности. Това е една изключителна опитност, не всички могат да я преживеят, това не е реално. Това, което само един преживява, това е реално. То повидимому е едно противоречие, но всъщност не е така. В дадения момент за нас важи само това, което ние преживяваме, което ние схващаме. Преживяването на този пророк седи в това, че той се намира в едно изключително положение. Вижда неща, които не е виждал дотогава, и в него се заражда едно отчаяние. Той казва: „Видях Бога“. Ние не можем да описваме туй, което той е видял; ние не можем да си представим работите тъй, както са били всъщност, но съдим според думите му. Казва: „Понеже видях Господа в Неговата слава и понеже съм грешен човек, ще ме сполети нещо, някаква смърт“. И тогава един от седящите духове, от тъй наречените „серафими“, духове на Любовта, взима един въглен от олтара, допира го до устата му и казва: „Греховете сега ще ти се очистят“. Ако вземем буквалната страна на този стих, питам: едно обикновено допиране на въглена може ли да извърши туй? – Не може. Значи туй е едно особено допиране. Свещеният огън се допира по особен начин. „И допря го до устните ми и рече.“ Всички неща в живота започват с един вътрешен импулс, с един вътрешен стремеж, с едно вътрешно подбуждение. Дълбоките причини на тия подбуждения, на тия стремежи на човешката душа, в своето съвременно развитие, са неизвестни. Много от вашите състояния са
към беседата >>
694.
Придобивки на съзнанието
,
МОК
, София, 20.1.1924г.,
за пестеливи и икономисти хора, тия две качества имат своите признаци в човека. Френологически, пръстите на пестеливите хора са дебели и къси в основата си. Икономист човек, значи прибран човек. Пестеливият човек всякога има, богат е той. В него има един инстинкт постоянно да събира. Катеричката, за пример, е пестелива. Ако и хвърлите царевица, тя ще я събере, ще си хапне, колкото ѝ трябва и останалото. Когато ако турите пред някоя кокошка царевица тя ще се наяде и след това останалото ще разпръсне с краката си. В нея няма пестеливост, тя не мисли за утрешния ден например намира голямо удоволствие в пестенето на пари. Икономистът ще си направи разчет с кое и до колко може да разполага и тогава свободно действа. Икономията е качество на ума. Икономистът може да бъде държавен мъж или финансист, изобщо умен човек е той. И когато той икономисва нещо, в това взима участие и умът. Пестеливостта е един естествен нагон у човека. Хора, у които тази склонност е силно развита, могат да станат толкова пестеливи, че ръцете им да се проточат. А какви са тия хора, у които ръцете са проточени? – У всички крадци ръцете са проточени, дълги, но и от това правило има изключения. Кога? – Когато съвестта у човека е развита. Значи, ако пестеливостта е силно развита в някой човек, а съвестта му е слабо развита, тогава пестеливостта може да се превърне в едно вътрешно изнудване на духа и този човек ще се прояви като крадец. Следователно пестеливостта е основа на живота, но човек
към беседата >>
695.
Закон за късите и дългите линии
,
ООК
, София, 23.1.1924г.,
А (фиг. 1). Да кажем, че линията А – А1 е дълга 5 сантиметра. Тази линия реална ли е? Свойството на живите линии в света е, че те се менят постоянно. Да допуснем, че бих ви дал такъв един ребус, какъвто имате на чертежа. Как бихте изтълкували този ребус? Той не е скроен току-тъй. Туй е, което съществува в Природата. Това е езикът на Природата. Тия линии не са измислени, те съществуват. Цялото човешко тяло е направено все от такива линии. Например точка D представлява вашият нос горе, N е окото ви. Тия, малките линии А, А1, А2, А3 – това са вашите вежди. После, имате един триъгълник С, обърнат надолу. Сега в Природата това са приливи и отливи и трябва да знаете, че когато имате пред себе си една реалност, за да се убедите, че реалността е действителна, тя трябва да даде едно отражение. Всяка реалност, която не дава отражение, не е действителна. Следователно вторият триъгълник С е едно отражение на първия – D. Правите линии също имат отражение. Това е закон на противоположностите. Този закон е необходим за разбиране на сегашния ви живот, а не на бъдещия. И цялата съвременна философия, и всички философски системи на миналото са образувани все от тия знаци. Например говори се за Абсолютното. Какво подразбирате под думата абсолютно? Никой не може да определи какво значи абсолютно. Казват: „Бог е безконечен.“ Може ли да бъде така? Кой е безконечен? Значи идеята е безконечна. Може ли нещо, което има начало, да бъде безконечно? И безконечното може ли да има начало?
към беседата >>
696.
Колко пъти да прощаваме?
,
НБ
, София, 27.1.1924г.,
аз го наричам „живот на спор“. Това е от хиляди години така. Хората спорят, но този спор съществува не само между хората, съществува и между най-дребните буболечици; и те спорят за нещо, разискват, важни въпроси разрешават. Естествено, този спор на сцената се явява като едно странно явление, явява се тъй нареченото чувство на обида. В човека има едно чувство на обида. То е чувството на личния човек. Някои мислят, че само хората съзнават, че са личности. Не, има и малки, дребни същества, които съзнават, че са личности, т.е. разбира се, схващането на животните за личността не е такова, каквото на хората. Сега ние ще се спрем върху онова вътрешно схващане за обидата. Обидата често нарушава вътрешното равновесие в живота. Вие може да имате едно прекрасно настроение, но една дума, казана не на място, може да наруши цялото ви равновесие, да се върнете у дома си неразположен духом и цяла нощ да не можете да спите. Нас може да ни утешават, че трябва да простим, че трябва тъй да направим, иначе, но защо трябва да простим? Сега Петър спори, види се, той е бил малко запознат със законите на вероятностите, и пита Христа: „Според закона на вероятностите до колко пъти трябва да се прощава, до седем пъти ли?“ Казва му Христос: „Не до седем пъти, но на седемдесет места по седем“. Той се намери в чудо. Казва: „Тази математика е много сложна“. На седем места по седемдесет пъти! Целият ни живот ще отиде в прощаване. Е, представете си, 490 души да седят на вратата
към беседата >>
697.
Трансформиране на енергиите
,
МОК
, София, 27.1.1924г.,
един метод за превръщане на енергиите. Представете си една права линия AB, която да изразява състоянието на покой в съзнанието. При това състояние нещата са строго определени, няма никакво безпокойство в тях. Обаче има ред външни причини, които могат да се явят тъй, както може да се яви една комета в пространството и да наруши спокойствието в съзнанието. Да кажем, че една такава причина е C. Тя може така да разтърси съзнанието, че да го доведе до състояние на падение. При това падане обаче съзнанието все ще опре до някоя плоскост, например плоскостта MN. Разбира се, когато се чертаят тия линии в геометрията, те не произвеждат никакво болезнено състояние, но когато човек пада, то е друг въпрос. Тъй че когато само се чертае едно падане, нищо не се произвежда в съзнанието на човека, но когато той фактически пада, ще усети едно психическо, вътрешно страдание, едно голямо безпокойствие. Някой път ефектът, страхът, изживян при това падане, при това сътресение, може да бъде толкова силен, че да изгубите съзнанието си. Допуснете, че мястото, на което се намирате, е една скала и вие се подхлъзвате и падате. И сега, ако теренът на който паднете, е мека пръст, вие ще се избавите само с едно слабо контузване, но ако той е скалисто място, вие ще платите с вашия живот. Представете си, че тук не се касае за някакво физическо падане, но за някакво морално или умствено падане. Как ще отклоните това падане? Веднага в ума си трябва да създадете една огъната линия mn,
към беседата >>
698.
Елементи в геометрията
,
МОК
, София, 3.2.1924г.,
кои са елементите в химията, знаете ги, нали? Аз бих желал всеки един от вас да си извади на един списък всички теми, задавани досега в продължение на трите години, като си отбележи и датата на всяка тема, за да се види редът, по който вървят. Тия теми влизат като камъни в градежа на едно здание. Така и всеки предмет, върху който се спира вашият ум, ще ви принесе в дадения случай или полза, или вреда. Вие трябва да мислите, но не можете да пренебрегвате законите на мисълта. Ако не вървите по нейните закони, ще мислите неправилно, т.е. в мисълта си ще вървите по крив път. Има само два начина на мислене: единият начин е мислене в тъмнина, другият начин е мислене в бялата светлина, т.е. в светлината изобщо. При сегашните условия на живота вие не можете да бъдете неутрални. И всеки, който казва, че може да бъде неутрален, той трябва да бъде божество. Даже и божествата не могат да бъдат неутрални. Тъй че, всеки, който мисли, ще има едното или другото положение, или и двете – не в един и същи момент, но ще се сменяват. Сега някой може да каже: нашите умове не могат ли да бъдат заети с някои по-важни въпроси? 3ащо не можете да се занимавате с каквито искате въпроси, но много посторонни мисли ще дойдат в ума ви и без да ги искате. В ума ви ще дойдат всякакви посторонни теми, но ще се учите да дисциплинирате ума си. затова именно сте ученици. Да дисциплинирате ума си, това е най-голямото изкуство. Недисциплинираният ум може да се уподоби на един див кон, който прескача
към беседата >>
699.
Плодовете на Духа
,
НБ
, София, 3.2.1924г.,
своята ценност от съдържанието си и всяко съдържание добива своята ценност от смисъла си. Имате някой планински връх, имате някой планински извор или някоя хубаво построена чешма. Кое е онова, което дава ценност на чешмата, на извора или на върха? Кое е онова, което дава ценност на една чешма? Камъкът, мраморът или водата, която изтича от курната на тази чешма? Имате някой знаменит университет в Европа. Кое е онова, което дава знаменитост на университета? Неговите книги и библиотеки ли? – Не, неговите видни професори. Имате църкви, изградени от онзи хубав камък. Кое е онова, което дава смисъл на църквите? – От една страна, богомолците, от друга страна – свещенослужителите. Имате някой прочут хотел, някоя страноприемница. Кое е онова, което дава смисъл на хотела? – Хотелджията. Имате някоя прочута гостилница. Кое е онова, което дава смисъл на гостилницата? – Главният готвач, който знае да готви. „Гостилницата без готвача, училището без учителя, църквата без свещеника, домът без домакинята, всичко туй огън да го гори!“ – тъй казва българинът. Новите времена изискват нови разбирания; новите времена изискват една нова логика; новите времена изискват една нова граматика, нов правопис. Някои от вас мислите, че много знаете да пишете, нали? Аз се чудя някой път на българските писатели. Аз не съм срещал още между българските писатели такива, които да употребяват всяка дума на своето място. И минават за много видни писатели! Не само между българите не съм срещал,
към беседата >>
700.
Най-щастливият ден
,
ООК
, София, 6.2.1924г.,
настрана. Движение на китката нагоре и надолу. Отначало бавно, с постепенно усилване и пак с отслабване. Дясната ръка се прибира свободно. Същото се прави с лявата ръка. После и с двете ръце едновременно. Почивка. Двете ръце успоредно напред. Постепенно разтваряне ръцете настрана с движение на китките – трептене. Прибиране на ръцете напред пак с трептене. Това упражнение се прави няколко пъти. Ръцете успоредно напред. Бавно издигане на ръцете отстрани на главата до над главата и бавно снемане пак напред (седем пъти) . Един път обратно движение: ръцете успоредно напред, издигат се над главата и се спущат покрай страните на главата напред. Пак първото движение четири пъти. Ръцете спират успоредно напред, движение на китките с трептене при постепенно усилване и отслабване. Ръцете настрани и долу прибрани. Като си движите ръцете, какво усещате? Имате ли усещане за допиране на някакво пихтиеобразно вещество? – Да. Илюзия ли е това, или действителност? Щом движите много бързо ръцете си, усещате, като че се допира нещо до тях. На какво може да отдадете това? Имате ли всички еднакво усещане? Когато някой от вас е неразположен духом, нека направи това упражнение. По такъв начин всеки от вас може да трансформира своето състояние. Още първия ден, щом ви се отдаде случай да направите упражнението, направете го и вижте какво влияние ще ви окаже. То е един цяр за всички ви. Някой път може да не успеете напълно, но все-таки осемдесет и пет процента ще имате
към беседата >>
701.
Искаш ли да оздравееш?
,
НБ
, София, 10.2.1924г.,
въпроси, които само известни хора могат да ги разберат. Ако запиташ болния: „Искаш ли да оздравееш?“, той разбира добре въпроса и ще ти даде един правилен отговор. За да могат всички да разберат този въпрос, „искаш ли да оздравееш?“, той може да се зададе в друго отношение. „Искаш ли да бъдеш богат?“ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш учен?“ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш честен човек?“ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш добродетелен?“ – „Искам.“ Разбира се, ако аз задам въпроса „искаш ли да бъдеш учен човек?“, този въпрос може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие неутолима жажда за знание. Ако задам на един човек въпроса „искаш ли да бъдеш добродетелен?“, това може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие жажда за добро. Онзи, в душата на когото не се крие тази жажда, не може да го разбере. Ще бъде смешно да питам сития човек: „Искаш ли да ядеш?“ Той ще каже: „Не се интересувам от този въпрос“. Но гладният, жадният, болният ще разберат този въпрос. Ако днес би дошъл Исус Христос, Той би задал много въпроси на съвременния културен свят; много въпроси би задал на съвременните учени хора; много въпроси би задал на съвременните църкви, на държавниците, на управляващите, на всички би задал много въпроси. Разбира се, всички биха дали по един отговор. Таи се нещо в човешката душа. Няма човек в света, който да не обича доброто; няма човек в света, който да не обича знанието; няма човек в света, който да не обича парите. Духовните хора казват, че не
към беседата >>
702.
Сложни движения на съзнанието. Светла точка в съзнанието
,
МОК
, София, 10.2.1924г.,
в една област, наречена „сложни движения на съзнанието“. Аз ще направя само няколко малки бележки, върху които вие ще може да мислите, да разсъждавате. Нашата цел е да ви направим философи, да ви подтикнем да мислите. Философията седи в това, дали човек може да мисли. Научи ли се човек да мисли правилно, другата философия ще дойде сама по себе си. Човешкото съзнание може да се проектира извън индивида, т.е. съзнанието на една душа може да се проектира и да пусне корени в друга душа. Разбира се, това се отнася до висшето, до Божественото съзнание. Когато ние казваме, че Божественото живее в човека, подразбираме, че има едно специално място, дето Божественото съзнание е локализирано. У човека има една особена любов, едно особено съзнание – да съзнава само Бога и то като едно цяло вътре в себе си. Да кажем, че дадена математическа точка A представлява нашето съзнание в действие. Това съзнание действа извън пространството, т.е. не фигурира на физическия свят. То върви по една права линия и се самоопределя в точка B. Този изминат път AB представлява едно разширение на съзнанието. Щом съзнанието A достигне своя краен предел на разширение, човек започва да чувства, че остарява, че няма повече накъде да се движи. Когато съзнанието е в точка A, човек се чувства млад, свеж, бодър, философства. Но щом дойде до средата на своя път, в точка D, т.е. след като е изминал пътя AD, той е на зряла възраст и казва: Аз съм вече на зряла възраст. Оттук съзнанието върви в две
към беседата >>
703.
Трите състояния у човека
,
ООК
, София, 13.2.1924г.,
на гърдите. Дясната ръка настрана, хоризонтално, в кръг, пред гърдите. После лявата ръка настрана, хоризонтално, в кръг, пред гърдите. Това упражнение се повтаря няколко пъти ту с дясната, ту с лявата ръка. 2. Двете ръце нагоре, в кръг, допрени над главата горе. Отварят се ръцете малко и пак се поставят над главата. Това се прави с постепенно усилване и пак със забавяне (няколко пъти), ръцете настрана и бавно се отпускат надолу. Сега вие можете да си кажете: „Какво ме ползва такова едно движение?“ Ами туй движение на птицата какво я ползва? В туй движение какъв устрем има птицата? Как обръща това движение напред! Разбира се, тя не се движи в една плоскост, тъй, хоризонтално, но това движение има един малък наклон. Според този закон колкото и идеално да живеете в света, като се движите в гъста материя, винаги ще имате един малък наклон. След туй ще се спрете, ще почнете едно кръгообразно движение и тогава пак ще тръгнете по една права линия. В това движение става видоизменение във вашето съзнание или във вашето състояние. Ние говорим философски. Но тия неща, за които ви говоря, са верни. Може да ги наблюдавате в себе си: ще видите, че вашите състояния се сменят. Състоянията може да се изменят, без да се изменяте вие. Мнозина от вас не могат да си представят това и казват: „Как е възможно моето състояние да се изменя, а аз да не се изменям?“ Да предположим, че вие имате една свещ и я запалвате (фиг. 1). На този човек, който наблюдава, няма да му сложим
към беседата >>
704.
Морални чувства
,
МОК
, София, 17.2.1924г.,
много морални чувства. Колко са те на брой? (– Едно.) Кое е то? (– Чувството към Бога.) Друго? (– Съвестта.) Ако чувството към Бога е само едно, човек ще мяза на един триъгълник, на върха на който ще седи неговата глава, т.е. неговият ум. Моралните чувства са: съвест (С), милосърдие (М), вяра (В), надежда (Н), твърдост (Т) и любов към Бога (Л). Вие може да наблюдавате какъв е центърът на милосърдието у всички милосърдни хора. Чувството на милосърдието се намира отгоре на човешката глава. То се определя: от големината на ъгъла BAМ. Този ъгъл същевременно определя и умствените способности на човека. Всички хора не са еднакво милосърдни. Колкото ъгълът BAМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието. Линията AB показва основата на мозъка, т.е. ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта AB и ще я пресече. Височината на тази плоскост определя моралността на човека. Височината на перпендикуляра DЛ определя силата и качествата на моралните чувства. Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно. Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли. Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци. Ние казваме: този или онзи човек е красив. По какво се определя красотата на човека? – Има признаци, по които се определя. Ние казваме, че някой човек е умен, или че е интелигентен тип. По
към беседата >>
много морални чувства. Колко са те на брой? (– Едно.) Кое е то? (– Чувството към Бога.) Друго? (– Съвестта.) Ако чувството към Бога е само едно, човек ще мяза на един триъгълник, на върха на който ще седи неговата глава, т. е. неговият ум. Моралните чувства са: съвест (С), милосърдие (М), вяра (В), надежда (Н), твърдост (Т) и Любов към Бога (Л). Вие може да наблюдавате какъв е центърът на милосърдието у всички милосърдни хора. Чувството на милосърдието се намира отгоре на човешката глава. То се определя от големината на ъгъла ВАМ. Този ъгъл същевременно определя и умствените способности на човека. Всички хора не са еднакво милосърдни – колкото ъгълът ВАМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието. Линията АВ показва основата на мозъка, т. е. ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта АВ и ще я пресече. Височината на тази плоскост определя моралността на човека. Височината на перпендикуляра ДЛ определя силата и качествата на моралните чувства. Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно. Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли. Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци. Ние казваме: „Този или онзи човек е красив.“ По какво се определя красотата на човека? – Има признаци, по които се определя. Ние казваме, че някой човек е умен или че е интелигентен тип.
към втори вариант >>
705.
Царството Божие се благовества
,
НБ
, София, 17.2.1924г.,
този стих е „благовествам“. Да кажеш на онзи затворник, който е осъден на 100 години доживотен затвор, че той е опростен, че ще го пуснат на другия ден, това е благовестие! Да кажеш на онзи, който е на умиране, че той ще живее, това е благовестие! За него 10 души лекари са се произнесли, че е осъден на смърт, че след 24 часа ще замине за другия свят. Да кажеш на онзи ученик, който е скъсан по всички предмети, че той ще се поправи и ще свърши добре, това е благовестие! Той се е отчаял до самоубийство и казва, че от него човек няма да стане. Да кажеш на онази майка, която се отчаяла за своя изгубен син, че той утре ще се върне, това е благовестие! Туй, което е вярно отчасти за индивида, то е вярно и за общото. Законът е един и същ и навсякъде има приложение. Така невидимият свят е пращал и праща благовестители до всички народи в света. Явяват се те като велики хора, тъй ги наричам аз: „гений“, „светии“, „Учители на човечеството“, да благовестват. По някой път благовестието не се харесва на хората. Онези синове, които очакват техният 100-годишен баща да умре, да се освободят от него, понеже има 100 милиона наследство, и да дойде някой да им благовества, че баща им ще живее още 25 години, това ще им пререже сърцето. Да благовестваш на онази младата жена, на която мъжът е отсъствал 5 години, че ще си дойде, това ще пресече сърцето ѝ. Защо? – Защото след като мъжът ѝ отсъствал толкова време, тя изгубила вяра, че ще си дойде, и се оженва. Това благовестие не е
към беседата >>
706.
Обектът на съзнанието
,
ООК
, София, 20.2.1924г.,
АВ (фиг. 1). Как може да разделите тази линия изведнъж по най-правилен начин? – От двете крайни точки АВ описваме с пергел дъги и там, дето се пресекат тези дъги, означаваме точка С. От тази точка спущаме перпендикуляр към линията АВ и по този начин я разделяме на две равни части. Допуснете, че вие сте линията АВ, проектирани в пространството, и не знаете към коя система принадлежите. Допуснете още, че вие сте един свят, който сега се формира, намирате се в едно небуларно състояние. Сега как мислите: къде ще бъде вашият център – на линията ли, или вън от линията? Във вас ли ще бъде той, или вън от вас? Ето какви малки въпроси има, които ни спъват в живота. Не че не сте готови да кажете, но всеки един от вас се страхува да каже: имате една неувереност, че ще кажете нещо невярно. Възможно е туй – всеки един човек може да каже неверни неща. Тази възможност може да не произтича от вашето невежество. Да допуснем, че вие пътувате вечерно време в мрачината и виждате един предмет, но не можете да го измерите. Може да направите погрешка, която произтича от външните условия, при които се намирате. Следователно всякога, когато искаме да се произнесем върху един предмет, непременно трябва да има светлина. Може да кажете, че Светлината е от Бога. Отде знаете, че Светлината е от Бога? Представете си, че пред вас се намира един човек, който не вярва в Бога, и ви казва: „Отде знаете, че Светлината е от Бога? Вие с Бога срещали ли сте се?“ – „Ама тъй казват!“ То е друг
към беседата >>
707.
Моралният тип
,
МОК
, София, 24.2.1924г.,
е поставена една нарисувана картина – глава, която представлява един морален тип.) Всички съгласни ли сте с този образ в картината? По какво се отличава моралният тип? Кои са външните черти? Как познавате дали някой човек е морален или не? Все-таки трябва да имате една мярка, колкото и да е малка. Всички трябва да си служите с ония методи, с които природата си служи. Това отверстие (I) е един прозорец. Този прозорец е в зависимост от стаята, в която е поставен. Ако този прозорец се продължи два пъти (II), колко повече светлина ще влезе? (– Два пъти повече.) Ако се продължи три пъти? (– Три пъти повече.) и т.н. Сега, ако ние разширим този прозорец, а не бутаме неговата височина (IV), колко светлина ще влезе? После, ако го увеличим и на ширина, и на височина (V), колко светлина ще влезе? (– В квадрат повече.) Ако го увеличим и на широчина, и на височина три пъти? (VI) (– В куб повече.) Количеството на светлината зависи още и от това, дали светлината влиза направо в прозореца или чрез отражение. Да допуснем, че вие прекарате светлина в прозореца чрез отражение, чрез някое огледало. Как мислите, тази светлина дали ще има същия ефект, както когато влиза направо в стаята? – Не. По същия начин някога и вашите мисли и идеи не са здравословни. Знаете ли защо? Защото някой път вие възприемате някои идеи чрез отражение. Това показва, че вие сте на север. Тази светлина не ви ползва, тя носи смърт в себе си. Разбира се, тя е по-полезна, отколкото ако живеете в някоя
към беседата >>
708.
Що е това?
,
НБ
, София, 24.2.1924г.,
в света се познава по резултатите си; всяко едно дърво – по своя плод; всяка една култура – по хората, които живеят в тази култура; всяка една религия – по своите богомолци. Лекарите, свещениците, всички професии се познават по нещо. Всички хора днес казват: „Ние трябва да имаме строго определени възгледи за живота!“ В която църква и да влезете, ще кажат: „Трябва да бъдем набожни!“ Но ако попитате хората що е набожност, какво ще отговорят? Лекарите казват, че лекарят трябва да бъде добър. В какво седи добрината на един лекар? – Добрият лекар трябва да се моли да няма никакви болести в света. Щом се моли да има болести, той не е добър лекар. Добрият адвокат трябва да се моли да няма дела, да не се карат хората, да не спорят помежду си. Питам: Ами тогава где ще остане адвокатството? Представете си сега вие един свят, дето хората нито умират, нито се раждат, нито остаряват. Ние казваме, че човек трябва да се роди, трябва да расте, да порасне, да умре, и затуй, като наближи краят, започва да мисли кой ще го зарови, как ще го заровят, къде ще го заровят, с какви дрехи ще го облекат, где ще му бъде гробът, какъв надпис ще има и т.н. Някакво голямо величие е той! „Е – казват, – тук някакъв великан поет умрял!“ Аз не вярвам в поети, които умират. „Тук – казват – лежи заровен еди-кой си почтен човек, глава на църквата бил.“ Аз не вярвам в глава на църквата, който умрял. „Тук лежи един виден лекар, който помагал на хората.“ Помагал на хората, но и той умрял. И после го
към беседата >>
709.
Истинско и относително знание
,
ООК
, София, 27.2.1924г.,
казва Соломон – създава тревоги на човешкото сърце, развива в човека личните чувства, развива човешкия егоизъм, недоволството, създава в човека високо мнение за себе си.“ Следователно знанието на Земята, можем да кажем, не е нужно за Небето. Сега искам да бъда обективен. Това, че вие знаете да шиете хубави рокли, какво приложение може да има на Небето? Това, че може да пишете много хубаво, какво приложение може да има на Небето? Това, че сте художник или че сте поет, какво приложение има на Небето? – На Небето нямат нужда от поети, от доктори, от проповедници, там няма съдии, няма стражари, няма и министри. На Земята те трябват, но ако всичкото ви време бъде погълнато от тия работи, като влезете в Невидимия свят, ще се намерите в друго едно противоречие, много по-лошо, отколкото това на Земята. Да кажем, честолюбив сте, искате да не се излагате пред света. Какво трябва да направите? Който не иска да се излага, ще си има къщица, креват, това-онова, но щом умре, тогава ще дойде мъчението. Там няма да има нищо. Като умреш, ще те пратят там, дето не очакваш. Там е злото. Някои от вас ще кажат: „Я бъде, я не.“ Така е, то е въпрос на вяра. Има знания относителни, които са необходими само временно, има и знания истински. Има някои въпроси, които ние зачекваме, но които не са толкова съществени. Например тук вие може да сте един виден търговец. На Небето обаче няма търговци. Там продаване на платове няма. Печатари, които да печатат книги, няма, банки няма. Ще
към беседата >>
710.
Морален стремеж и морален устой. Значение на дробите
,
МОК
, София, 2.3.1924г.,
представа поне за една от отличителните черти на моралния човек? (– Трябва да има ясно установен поглед.) А този поглед тук е поглед на един мечтателен човек. Харесва ли ви се този тип на всички? Какво впечатление ви прави? Кой поглед наричате вие установен? – Който има само една мисъл в себе си, и то Божествена. Погледът може ли да се констатира отвън? Погледът на очите може да е установен, но вие не виждате дали умът не е раздвоен. Това са субективни, отвлечени неща. Това вие не го виждате, те са предположения. (– Нали всичко се изразява в погледа?) Има хора толкова изкусни, че могат да ви заблудят с погледа си, без да подозирате. За пример, един актьор, който иска да ви представи един морален тип, той дълго време го наблюдава, проучва и най-после ви се представя морален човек, без да е всъщност такъв. Всички типове имат известно изражение, известно движение на очите и актьорите, за да ги представят на сцената, изучават всички потънкости в тях. Ако някой актьор иска да представи умиращия човек, той проучва ролята на умиращия точно тъй, както е в живота. Ако пък иска да представи някой скъперник или някой честен тип, той го проучва изтънко. Сега, опасната страна при изучаване на човешкия характер е същата, каквато при изучаване ония органически, патологически случаи, каквито срещаме във физиогномията. Когато човек пипа нещо заразително, може да се зарази, затова трябва да вземе всички предпазни мерки. Вие проучвате един морален тип и казвате: Чакай да видя
към беседата >>
711.
Родени изново
,
НБ
, София, 2.3.1924г.,
един език, аз го наричам „живия език на битието“, или живия език на нещата. Този език има особена граматика: глаголите му имат особен строеж; съществителните, прилагателните, причастията, съюзите му не следват същите закони, каквито са законите на обикновената реч. По своята звучност този език е един от най-красивите. Той е писмен език, но не се пише на книги, защото книгите в природата са живи. Христос взима думи от този език и казва: „Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие“. В този стих не се казва „да влезе в царството Божие“, но „да го види“. Всички вие имате най-обикновени понятия за виждането. Искате да видите някой цар или някой ваш приятел, но кои са условията да виждате? Първото условие: трябва да имате очи, трябва да имате способност да виждате. С виждането заедно се подразбира вашето съзнание да бъде будно, да имате разбирания върху нещата. Човек и без да разбира, може да вижда. „Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие.“ Ако Христос беше в наше време, бихте Го запитали да обясни този стих, както и тогаз, на времето си, Го запита Никодим. Той тогава го обяснявал, но понеже от това време са се изминали 2,000 години, то сега този стих остава само като един малък пасаж от този жив език на природата. Но в този малък пасаж има дълбок смисъл, той от време още е изпитан. Аз съм ви привеждал и пак ще ви приведа онзи разказ, дето някой си, след като изучавал Библията и Евангелието дълги години и не могъл да
към беседата >>
712.
Двете граници
,
ООК
, София, 5.3.1924г.,
ученика се забелязват два психологически дефекта: единият произлиза от преувеличаване или надценяване на нещата, а другият – от намаляване или подценяване на нещата. В първия случай ученикът прилича на онзи учен естественик, който наблюдава под микроскоп известни микроби или клетки от някое растение и ги вижда силно увеличени. Във втория случай ученикът прилича на астроном наблюдател, който със своя телескоп проучва грамадните звезди и планети, но ги вижда в намален вид от естествената им големина. Обаче както естественикът, така и астрономът, за да разполагат с верни научни данни, трябва да знаят колко пъти микроскопът увеличава и колко пъти известна звезда, гледана през телескопа, е по-малка от нормалната си величина. По същия начин ученикът трябва да има точна, правилна преценка за нещата. Когато той се произнася върху известно свое качество или действие, както и за известни качества или действия у другите, трябва да има правилен поглед – нито да преувеличава, нито да намалява, защото колкото в единия случай ще изпадне в грешка, толкова и в другия случай ще сгреши. Той трябва да преценява нещата тъй, както са. Трябва да бъде тъй точен, както е точен математикът при решаване на задачите. Всяка прибавена или отнета единица или най-малка част от единицата не дава правилни изводи и задачата на този математик не може да се счита за вярно решена. За да дойде ученикът до едно правилно разглеждане на нещата и да преценява всичко точно, той трябва да се вглежда в
към беседата >>
713.
Господи, да прогледам!
,
НБ
, София, 9.3.1924г.,
– Ето едно добро желание, на място изказано. Хиляди желания могат да се зародят в човешкия ум, хиляди желания могат да изпъкнат в човешкото сърце, но всички желания едновременно не могат да се реализират. Закон в природата е: Божественото винаги идва в множеството, а се реализира само в едно. В човешкото идва само едно желание, а се реализират много, и вследствие на това човешкият живот е безсмислен, т.е. в човешкия живот няма единство. В Божествения живот има единство, значи там всичко се хармонизира в едно. Обаче за да се разбере тази мисъл, изискват се ред разсъждения. Съвременните хора разсъждават еднообразно. Аз следя това нещо. Математиците разсъждават еднообразно, геометриците разсъждават еднообразно, геолозите разсъждават еднообразно, астрономите разсъждават еднообразно, биолозите, социолозите – всички хора разсъждават еднообразно, в мисълта им няма разнообразие. Ако попитате един социолог: „Какво е отношението на твоята наука към цялото?“, той ще каже, че от социологията по-хубава наука няма и като се изучи тя, всички въпроси ще се разрешат. Ако попитате един астроном какво отношение има астрономията към цялото, той ще каже, че от астрономията по-хубава наука няма, нея като изучиш, всичко ще се разреши. Изобщо, ако запитате всички учени, те ще ви кажат, че от тяхната наука по-хубава няма. И в религията, изобщо, е същото еднообразие. Казват: „От нашата религия няма нищо по-хубаво“. Всички богослови казват, че туй, което е казано в
към беседата >>
714.
За свободата
,
МОК
, София, 9.3.1924г.,
свободата? Много хубави неща са писани за свободата, но въпреки това хората са умирали без свобода. Законът на свободата се определя от два велики принципа. Човек не може да добие свобода, ако не е възлюбил Истината, ако не я е придобил. Истината трябва да бъде главната цел в живота на човека, към нея той трябва да се стреми. Намерите ли този принцип в себе си, вие ще бъдете свободни. Ако ти, като търсиш Истината, представляваш сам за себе си цел в живота си, защо ти са хората? Факт е обаче, че човек не живее само за себе си. Всеки човек е разхвърлян между обкръжаващите го хора. И какви ли преплитания не стават? Милиони жички се образуват от тия преплитания. Тия жички са много еластични, не се късат, но само се преплитат. Реализирането на смисъла на живота е Истината. Трябва да бъдете свободни от всички заблуждения. Ако мислите, че всичко можете да направите, вие пак се заблуждавате. И ако мислите, че нищо не можете да направите, вие пак се заблуждавате. Вие казвате: Няма човек, който може да ме разбере. Значи този човек или не се е родил още, или не сте го срещнали. Трябва да намерите вашата сродна душа или горе на небето, или долу на земята. Това съставя смисъла на сегашното ви идване. Вие сте A, сродната ви душа е B. Ще дойдете заедно до точката C, най-високата точка на вашия живот, и вие ще бъдете свободни. Вие ще желаете нещата, докато ги нямате. Завладате ли ги, имате вече други желания. Следователно нещата, които търсите, трябва да бъдат вечни – извън
към беседата >>
715.
Без съмнение, без подозрение и без докачение
,
ООК
, София, 12.3.1924г.,
докачение – това са три важни положения, които спъват ученика. Затова първият закон е: никакво съмнение, никакво подозрение и никакво докачение към вътрешното начало, което те ръководи. И каквито и да бъдат външните условия в живота ти, знай, че Бог нито се изменя, нито се променя. Да предпочетеш всичко: да те бият, да бъдеш гонен, но да останеш верен на Бога – това е величието на човека! Човек, който не може да умре за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина, не е характерен човек. Аз едно зная: не само вие, но и целият свят да дойде, не може да ме накара да се съмнявам в себе си. Всички хора да дойдат, не могат да ме накарат да подозирам себе си. Никой не е в състояние да ме застави да се докача. В мене докачение няма, защото аз зная, че Бог нито се променя, нито се изменя, Той е вечен. Защо ще се съмняваш в Бога? Ако не можеш да глътнеш един горчив хап в живота, ти не си ученик. Вие имате невидими неприятели. Ако не внимавате, те могат да изсмучат всички сокове на живота ви и да останете мъртви кости. Ако внимавате, ще бъдете насадени на лозата. Вечното начало е невидимо, безгранично, не може да му турите никакъв образ. От Бога няма да се докачате. От вас се изисква една вътрешна просвета, която да ви служи като основа в живота. За да може Божественият Дух да работи във вас, не трябва да се съмнявате, нито да се подозирате, нито да се докачате. При това положение Духовният свят ще ви говори на един разбран език. Сега, като мълчахте,
към беседата >>
716.
Движение на енергиите. Закон за поляризиране
,
МОК
, София, 16.3.1924г.,
се разредете малко! Ще направим едно упражнение с ръцете. Ще държите в ума си думата „любов“. Любовта е проекция навън. После ще държите в ума си думите „радост“ и „веселие“. Движенията на ръцете упражняват известно влияние върху всички ваши органи и върху вашата воля. Ако движите ръцете си съзнателно, може да упражните влияние върху силата на волята си. Да кажем, че някой път сте развълнувани. Направете следното движение на ръцете си: турете ръцете си пред гърдите, а после настрана, като правите с китките леки трептения. След това поставете ръцете си пред устата. Като направите това упражнение 3–4 пъти и мислите върху трите думи, неразположението ви ще мине. Това е едно психологическо лекуване, едно психологическо проветряване в човека. Неразположенията ще дойдат, защото трябва да знаете, че вие сте един фокус, през който минават както слънчевите, тъй и земните енергии. От сутрин до обед през вас минават слънчевите енергии, които слизат отгоре и отиват към центъра на земята. След обед движението е обратно: земните енергии от центъра на земята минават през краката ви и отиват към слънцето. Следователно, ако правите известни движения сутрин или вечер, ще имате различни резултати. Въобще у някои хора неразположението иде следобед, понеже тогава през тях минават теченията от земята. Вие трябва да знаете как да поляризирате и да концентрирате тия сили. Направете това упражнение и оставете тия сили които идат отдолу, да минат през вас. Вие не ги спирайте. Ако ги
към беседата >>
717.
Който дойде при мене
,
НБ
, София, 16.3.1924г.,
като семената. За да познаеш вътрешния им смисъл, трябва да ги посееш в живота. Следователно, за да познаеш смисъла на една дума, трябва да я посееш в живота, като в почва. Някои разбират думите:„който дойде при мене", буквално, както, ако отидеш при някой господар да му работиш, той няма да те изпъди. Ако си чиновник и работиш добре на държавата, няма да те уволнят. Един ден все ще те уволнят. Няма човек на земята, който да не е бил уволняван. „Който дойде при мене, няма да го изпъдя." Тези думи имат дълбок вътрешен смисъл. Христос не говори като евреин, нито като националист, но като човек, който изнася една велика истина. Той иска да каже: Онзи, който отива при Бога, т. е. при любовта, няма да бъде разочарован. Проследете историята на човешкото развитие и ще видите, че всеки, който не е живял по законите на любовта – като индивид или народ, е изгубил всичко, което имал. Който е живял по законите на любовта, и до днес живее. И не само че нищо не е изгубил, но е придобил много повече от това, което някога е имал. Много естествено, любовта е основа на живота и само върху нея може да се гради. Това трябва да знаят всички културни хора. Без любовта, като основа, никой нищо не може да гради. Основата на едно здание е любовта, стените му – вярата, а покривът – надеждата. Когато надеждата отслабне, покривът на къщата се пробива, и дъждът започва да влиза вътре. Казват за някого: Вятър го вее. Това подразбира, че вярата му е слаба. Казваш: Нямам къде глава да
към беседата >>
718.
Познай себе си
,
ООК
, София, 19.3.1924г.,
на мълчание вие ще изучавате каква сила има човешката воля. Да имаш воля, значи човек да може да извърши нещо. Мълчалив човек е само онзи, който е докарал в себе си всички мисли, желания и действия в съгласие. Мълчалив човек – това значи човек, който вдига малко шум. Онези неща, които са хармонични, са проявление на мълчанието. Светлината е мълчалива. Всички трябва да отвикнете от един стар навик, който е навикът на дявола. Вие му слугувате от 8000 години насам. Тогава питам: кой слуга, след като е живял 8000 години при своя господар, не е взел от неговите навици? Това е една служба от цели 8000 години при един и същи господар. Въпреки всички усилия, които правите в себе си да се повдигнете, вие все-таки носите някои от неговите навици. Всички контрасти, които произтичат от живота ви, се дължат на него. Сега, разбира се, школите по въпроса за съществуването на дявола се разделят в мненията си. Някои не вярват, че има дявол, понеже мислят, че дяволът не е всесилен, а някои мислят, че дяволът е господар на света. Христос казва: „Иде князът на този свят! Ще знаете, че Аз нямам нищо общо с господаря на вашия свят.“ Значи от 2000 години насам Христос управлява света. Мнозина се учудват на следния факт, казват: „Чудно нещо, откакто съм тръгнал в този път да служа на Бога, изживях толкова нещастия, толкова неприятности и злини. Трябва да се върна към стария живот. Тук не върви. Пари имах – изгубих ги; къща имах – продадох я; деца здрави имах, а сега са болни; жена ми
към беседата >>
719.
Двете противоположности
,
ИБ
, София, 22.3.1924г.,
идва човекът и накъде отива, какво е неговото произхождение. Човешката душа е плод на божията Любов. Тъй както човек се е изявил досега, той не е туй, което вие знаете, той не е туй, което виждате. Това, което се проявява, то е само външната страна на любовта. Следователно всичко онова, което вие мислите, което чувствате и което действате, това е израз на Божествената Любов. Ако хората не разбират тази Любов, то вината е тяхна. Един използва любовта по един начин, друг използва любовта по друг начин. Следователно онзи, който използва правилно любовта, има добри плодове, онзи, който използва любовта по крив начин, има лоши плодове. И от това се раждат двете противоположности. Едната противоположност произвежда страданията, а другата противоположност произвежда радостите Страданията, това са положителната страна на живота. Да страда човек, това значи да бъде положителен. Но страданието само по себе си руши. Ако ти би бил същество, което само страда, ти би унищожил света в един ден. Вследствие на това радостите пък, това са негативната страна на живота, те градят. Следователно радостите в живота идват да възстановят, да балансират или да видоизменят онези, разрушаващите сили на страданието, да донесат добро за душата. Тъй е правилното схващане. Всеки един от вас може да провери това, в него абсолютно няма никакво изключение. От момента, в който вие съзнаете, че вие сте плод на Божията Любов, щом така вярвате, мислите, чувствате и действате, вие ще
към беседата >>
720.
Брат ти си дойде
,
НБ
, София, 23.3.1924г.,
дойде. И закла баща ти охранено теле, защото го прие здрав." Съвременните учени – философи, математици, естественици, всякога търсят причината на нещата. Всяко явление си има причина. Следователно, разбирането на великите процеси в природата зависи от вътрешното разбиране на живота. Под „живот", в дадения случай, аз разбирам съзнанието на човека. По отношение на външните предмети, ние гледаме на тях като на неща без съзнание. И да не разглеждаме този въпрос, във всеки даден случай ние имаме съзнание, чрез което съдим за външната проява на явленията в природата. Когато изгуби съзнанието си, човек не забелязва проявите на природата. Когато е в пълно съзнание, той някога е доволен от проявите на природата, а някога е недоволен. „Брат ти си дойде, и баща ти закла охраненото теле, защото го прие здрав." Като чу това, големият брат се разгневи и не искаше да влезе вкъщи. – Какво лошо има в това, че бащата заклал охраненото теле за своя изгубен син? Защо бащата се радва, а големият син се сърди? Ще кажете: Това е животът. Наистина, на пръв поглед изглежда, че животът е просто нещо. – Не, животът е най-сложната задача. Ето защо, за да постави живота си на разумна основа, човек трябва да има светъл, проницателен ум. Няма същество на земята, колкото малко да е, което да не знае, на каква основа да постави живота си. Както да поставите живота си, то е временно, преходно. Като четете притчата за блудния син, веднага бързате да осъдите големия брат. Казвате: Той не трябваше
към беседата >>
721.
Мощните сили на разумната воля
,
МОК
, София, 23.3.1924г.,
имаме една връзка. Какво представлява тази връзка? – Връзки съществуват само във физическия свят. Но когато една връзка не е направена по всички правила на законите, които съществуват действащите сили на физическия свят, появява се дисхармония, която създава експлозии. Какво се произвежда при освобождаването на известни елементи от дадени съединения? – Експлозии. Човешкото тяло, само себе си, е една природна батерия и то не от простите, но от сложните батерии. В тази батерия се намират всички видове енергии. По някой път вие мислите, че сте ангели, нали? Но преди всичко ангелите се отличават с възвишен ум. Ние нямаме дума, с която да определим какъв е техният ум. Умът на ангелите се отличава по това, че в даден момент той контролира всички сили и той ги направлява, без да изпуща нищо из предвид, когато в отношенията на хората много неща се пренебрегват. Животът, който се проявява, не се използва правилно: във всеки организъм остават излишни сили. Всяка фаза на живота носи със себе си тия динамически сили, които или съграждат, или разрушават. Заблуждението на съвременните хора седи в това, че те мислят как всички сили в света са само съграждащи. Не е така. Фактите в света показват, че засега силите, които разрушават, са по-силни, по-мощни, отколкото онези, които съграждат. И вследствие на това във вашия живот има повече скърби, отколкото радости; повече разочарования, отколкото очарования. Даже, колкото и да сте млади, все имате едно разочарование и някой път
към беседата >>
722.
Добрите и лошите мисли / Добритѣ и лошитѣ мисли
,
ООК
, София, 26.3.1924г.,
е процес на събиране на енергии. Има три вида мълчание. Едни мълчат, когато говорят, другите мълчат, когато разсъждават, и третото мълчание аз наричам Божествено: когато човек само възприема – нито говори, нито разсъждава. Не мислете, че разсъждението е нещо лошо – то е най-висшето нещо в човешкия живот, но в Божествения живот то е начало на знанието, то е физическата му страна. Най-висшето у човека е най-нисше у Бога, а най-нисшето у Бога е най-висше у човека. Това са контрасти. Малцина са ония, които разбират контрастите. Например вземете такъв един контраст. Поетът казва: „Вън беше зима студена, сняг се сипеше на парцали, нощта беше тъмна, бурна, а в малката къщица свещица бледа една мъжделей.“ Какво ви интересува днес, че зимата била студена, че нощта била тъмна, облачна, че снегът се сипел на парцали? В това изречение на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури в хиляди форми. От него може да се образува известен ритъм, но това са само голи факти: „Беше зима студена.“ Поетът описва една далечна епоха на живота. Ако той би описал живота такъв, какъвто си е, духовните хора биха му се скарали, биха го наругали. Когато той е писал тази поезия, духовните хора са били лоши. Следователно той казва в прикрита форма: „Беше зима студена.“ Значи животът на хората е бил студен. Всеки е бил затворен в себе си, всеки е живял един егоистичен живот. Поетът не казва, че хората са били лоши, но казва: „Беше зима студена.“ И онзи, който
към беседата >>
е процесъ за събиране енергии. Има три вида мълчание. Едни мълчатъ — говорятъ, другитѣ мълчатъ — разсѫждаватъ и третото мълчание, азъ наричамъ Божествено, когато човѣкъ само възприема—нито говори, нито разсѫждава. Не мислете, че разсѫждението е нѣщо лошо; то е най-високото нѣщо въ човѣшкия животъ, но въ Божественния животъ то е начало на знанието, то е физическата страна. Най-висшето у човѣка е най-нисше у Бога, а най-нисшето у Бога е най-висше у човѣка. Това сѫ контрасти, Малцина сѫ ония, които разбиратъ контраститѣ. Запримѣръ, вземете такъвъ единъ контрасть. Поетътъ казва: Вънъ бѣше зима студена, снѣгъ се сипеше на парцали, нощьта бѣше тъмна, бурна, а въ малката кѫщица свѣщица блѣда едва мъждѣй”. Какво ви интересува днесъ, че зимата била студена, че нощьта била тъмна, облачна, че снѣгъ се сипи на парцали? Въ това изречение на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури въ хиляди форми. Отъ него може да се образува извѣстенъ ритъмъ, но това сѫ само голи факти. „Бѣше зима студена”. Поетътъ описва една далечна епоха на живота. Ако той би описалъ живота такъвъ, какъвто си е, духовнитѣ хора биха му се скарали, биха го наругали. Когато той е писалъ тази поезия, духовнитѣ хора сѫ били лоши. Слѣдователно, той казва въ прикрита форма: „Бѣше зима студена”. Значи, животътъ на хората бѣше студенъ. Всѣки билъ затворенъ въ себе си, всѣки живѣлъ единъ егоистиченъ животъ. Той не казва, че хората сѫ лоши но казва: „Бѣше зима студена”. И
към втори вариант >>
723.
Добрите навици. Разумното сърце
,
МОК
, София, 30.3.1924г.,
задам следния въпрос: при сегашните условия, при които живеете, кое е най-важното нещо за вас? Не какво мислите, но кое е най-важното, най-същественото? Вие може да разисквате помежду си този въпрос. Аз ще ви хвърля малко светлина. Досега аз съм се занимавал с вашия ум и виждам резултат в умственото ви развитие. Отсега нататък искам да се занимавам с разумното ви сърце. Не със сърцето изобщо, а с разумното сърце на човека. Туй разумно сърце е душата на всички човешки прояви. Всяко желание, зародено в душата на човека, придобива ценност. При сегашните условия, запример, всички вие проявявате голяма индивидуалност и самостоятелност, която се изразява в концентриране на вниманието ви към вашето лично „аз“. И ако външната среда, т.е. онези хора, които ви заобикалят, не са в хармония с вас, вие се дразните. Всеки от вас е готов да се докачи, да се обиди за най-малкото нещо. И всеки от вас минава за една норма, т.е. като че ли целият свят трябва да се управлява според както той мисли. Тъй са сложени нещата във вашия малък свят. Но тъй мислят и всички останали хора. Обаче, това положение всякога довежда хората до конфликт. И дълго време те трябва да се търкат, докато се изгладят тия грапавини между тях. Двама души, като се бият, после стават добри приятели. У човека има и друга една страна. Аз я наричам проява на разумното сърце: човек схваща, че и другите същества около него имат същите права, каквито и той. Ако ти извоюваш тяхното право и твоето право ще е извоювано.
към беседата >>
724.
Плати ми, що ми си длъжен
,
НБ
, София, 30.3.1924г.,
Христос е вложил един основен принцип, по който хората трябва да се ръководят. Той се отнася само за онези, който разбират живота. Като изучаваме човешкия живот, ние различаваме три категории хора: физически, духовни, между които влизат образованите, учените и божествените хора. И трите категории имат свои специфични разбирания, в зависимост от условията и средата, в които живеят. Една от причините за грешките и заблужденията на хората се дължи на факта, че те са размесили етикетите си: на физическия човек турят етикета божествен. Някога и на духовния, т.е. на учения турят същия етикет – божествен човек. Божественото се различава от физическото и от духовното. Следователно, не можеш да кажеш за физическия човек, че е божествен. Божественият свят се отличава по своята абсолютна разумност. Да кажеш за някого, че е ангел, това значи, да бъде по сърце чист, нежен, благороден. Такъв ли е той в действителност? В прочетената глава Христос изнася основните принципи в живота. Той казва, че не трябва да се презират децата. За да придобие човек великата Божествена Истина, за да влезе в Царството Божие, не е нужно да бъде философ. Философията е нужна за земята, за физическия свят, но не и за небето, т.е. за Царството Божие. Ако хората не са разумни, сами се излагат на нещастия. Следователно, философията е за хората, а Царството Божие – за децата. От човешко гледище, обаче, децата минават за слаби, глупави, невежи. Ето защо, когато детето греши, всички казват: Дете е, не
към беседата >>
725.
Разумното сърце
,
ООК
, София, 2.4.1924г.,
всяко предприятие в света не трябва да почива на една колеблива основа, а на една здрава основа. Под думите здрава основа разбирам основа, която не се мени, която остава една и съща при всичките условия. Тази основа е жива. Допуснете сега, че вие, като живеете на Земята, основата ви е здрава. Значи вие разчитате на вашата личност. Но след вашата смърт върху каква основа ще турите живота си? И тъй, Земята не е истинската основа, върху която човек може да стъпи. Тогава коя е истинската основа? Истинската основа ние наричаме разумно човешко сърце. Не говоря за разумното сърце на настоящия човек, а за разумното сърце на Божествения човек. Апостол Павел казва: „Физическият човек не може да разбере духовните работи, понеже те духовно се разбират.“ Вие трябва да поставите новата насока на живота си върху вашето разумно сърце. В това разумно сърце оперира или действа Божият Дух. И в действията на това разумно сърце няма никакво изключение. Човек, като действа според него, не прави никакви погрешки, ако пък направи някакви погрешки, всичките погрешки се разрешават моментално. Погрешките в света произтичат от обективния ум на човека. Той е сегашният ум, с който човек разсъждава. Дойде ти една добра мисъл и ти почваш да разсъждаваш по кой начин да я приложиш – и изгубваш условията. Ние често казваме, че ако човек влезе във водата, може да се удави. Или трябва да знае да плува, или трябва да се учи да плува? Питам: в кое училище е учило изкуството на плуването онова
към беседата >>
726.
Добрата страна на страданията. Чистотата
,
МОК
, София, 6.4.1924г.,
методи за нареждане на нещата. Например, по-твърдите вещества падат долу, по-леките остават отгоре и по този начин се нареждат. Когато говорим за приспособление, разбираме този естествен метод за нареждане. За да се хармонизирате, вие трябва да намерите нивото на окръжаващата ви среда и да знаете какво положение да вземете по отношение на нея. Ако искате да бъдете на повърхността, трябва да бъдете едно от леките масла. Тогава, дето и да ви турят, нищо не ще може да ви задържи долу, вие всякога ще изплувате на повърхността. И когато ние говорим за духовния живот, всякога разбираме именно това състояние на душата, в което тя може да изплува на повърхността на живота. Тъй че вие ще разсъждавате философски. Какво разбирате под думата „приспособление“? Може да философствате колкото искате, но маслото винаги ще изплува на повърхността. Същото нещо е и в духовния живот: когато човек се повдига в една по-висша среда, когато човешките мисли и желания напреднат, то и душата на човека функционира правилно. Всеки от вас трябва да прави такива опити, да следи своите състояния. По този начин вие може да измените едно ваше настроение. Защо иде лошото настроение? Три състояния влияят върху човека. Първото състояние се предизвиква от тялото, т.е. в кръга на тялото вие имате едно неприязнено чувство – изпитвате някакво страдание или скръб. Вие страдате и не може да си дадете сметка защо страдате. Вие сте в положението на една мишка, която се намира в капан. Тя се чувства
към беседата >>
727.
Кажи само реч
,
НБ
, София, 6.4.1924г.,
важни в живота: отрицателното и положителното. Стотникът разсъждавал правилно, разумно, логично. Той съзнавал, че силата на Христа не е във влизането в дома му, но в речта, която може да каже. Следователно, и нашата сила не е в тялото, нито в ръста, нито в пълнотата ни, нито в нашето богатство, но в разумността, която проявяваме в своя живот. Всеки човек, какъвто и да е, дължи своето величие на три съществени фактора: на своя ум, сърце и воля. Например, казват за някой лекар, че е знаменит, прочут. – Защо е прочут? – Защото е умен, знае как да използва четирите важни, основни елементи в природата – светлината, въздуха, водата и храната. Ако болният не използва тези елементи, колкото лекари да го лекуват, техните усилия ще бъдат безполезни. Ораторът или проповедникът, колкото и да са велики, без тези елементи нищо не струват. И те дължат величието и силата си на тях. Ще възразите, че светлината е външен елемент. Обаче, ние говорим за вътрешната сила на светлината, за това, което тя произвежда в съзнанието на човека. Какъв е смисълът на сегашния ни живот? – Всеки има свой идеал и според него се определя и смисълът на живота му. Всички същества, от най-големите до най-малките, имат свои стремежи, свои цели. Въпреки това, никой не може без светлина. Пътуваш вечер през една тъмна, мрачна нощ, всеки момент може да объркаш пътя си. Далеч някъде виждаш една малка светлинка. Единствената цел, която имаш в този момент, това е малката светлинка. Ти се отправяш към нея.
към беседата >>
728.
Тъчете мислите си!
,
ООК
, София, 9.4.1924г.,
свое приложение. Думата приложение е ясна. Мислите могат да бъдат отделни, разхвърляни, тъй както са отделни и разхвърляни нишките, преди да се е изтъкал от тях какъвто и да е плат. Може да имате най-хубавите нишки: копринени, ленени, вълнени или памучни, но все-таки те ще бъдат разхвърляни тук-таме из материята. Питам: тия нишки ще ви ползват ли? – Не. Ако дойде една разумна сила и така сплете тия нишки, че образува от тях един плат, този плат ще може вече да се използва за вашето тяло, за вашата къща. На същия закон се подчиняват и човешките мисли. Докато са разхвърляни, те не ни ползват нищо; изплетат ли се така, че да образуват едно цяло, те вече са една материя, която може да се използва в живота. Сега някои казват: „Трябва да мислим!“ Да мислим, значи да предем. Добре, но ако през целия си живот правим само конци, какво сме научили? Казваш: „Жената преде.“ Какво от това? Каква полза имате от тия нишки? Тези нишки трябва да се изтъкат. Мнозина от младите и старите се страхуват да влязат в някоя окултна школа, защото щели да се приравнят с другите и нямало да могат да мислят. Кой е крив за това, че човек не може да мисли? Ако вие сложите мед пред една муха, тя ще отиде ли при меда? – Ще отиде. Като види още отдалече меда, мисли ли да отиде при него, или нещо я привлича. Никаква мисъл не я ръководи към меда, освен желанието ¢ да си вкуси от него. Тя може да се удави в този мед, може крилцата ¢ да залепнат и да умре, но въпреки всичко това ще отиде към
към беседата >>
729.
Още малко
,
НБ
, София, 13.4.1924г.,
развитие, животът е едно голямо противоречие, с което не можем да се примирим и на което не може да се намери цяр. От хиляди години великите умове на човечеството се занимават с великата задача, да намерят цяр за това противоречие. Не че абсолютно няма цяр, но както няма цяр за всички болести, така няма цяр и за всички противоречия. Ето защо, всички се питат, защо и как е влязло противоречието в живота. Всички хора искат да бъдат щастливи. Това е естествен, вътрешен стремеж в човека. Всички хора искат да осигурят съществуването си на земята. Като наблюдавате хората, виждате, че всеки живее така, като че хиляди години му предстоят да живее на земята. Той е толкова сигурен, толкова убеден в това, като че никой не може да го измести. Обаче, днес го срещаш здрав, разположен, а утре чуеш, че заминал за онзи свят. Една малка причина го отнесла: или паднал лошо, или ял мъчносмилаема храна, или имал слабо сърце. Казват: Замина човекът за другия свят. Всички търсят щастие, но въпреки това, се натъкват на различни философски системи, които убеждават хората, че на земята няма щастие. Щом е така, защо трябва да насочвате своите сили и енергии в път, който не ви обещава щастие? И паякът, който изплита добре своята мрежа, стои със седмици на едно място, без да хване нито една мушица. С какво търпение очаква той да му падне отнякъде една муха! Обикаля той мрежата си, поправя я. Майстор е паякът. Питам: Какво мисли паякът, не разбира ли, че времето е неподходящо, че няма
към беседата >>
730.
Търпение
,
МОК
, София, 13.4.1924г.,
от работите върху темата: „Целите на съвременната наука“. Сега ще ви задам една тема, върху която искам да работите самостоятелно. Тя ще бъде: „Най-добрият метод за самообладание“. (23 тема.) Най-първо ще направите един опит и после ще се изкажете кой е най-добрият метод за самообладание. Всеки ще се изкаже самостоятелно. Каквото напише, ще го приложи. При изучаване на природата трябва да спазвате най-малко две правила: 1) природата всякога си служи с картини, с образи; 2) тя пристъпва от видимото към невидимото, т.е. от това, което е близко до човешкия дух, към онова, което е далеч от него. Следователно при първите ваши изследвания вие ще вземете една картина от природата, тъй както си е – без никакви коментарии, както децата, и вижте какво впечатление ще произведе тази картина върху вас. Може да възразите: защо трябва да се постъпи така? По следния прост закон: ако вие поставите едно житно зърно в земята, трябва ли то да философства? Това житно зърно най-напред се опитва да разбере почвата. И после какво прави? – Спуща своите корени надолу. То иска само да разбере почвата, никакви коментари не прави следователно, като спусне своите корени долу, първият процес е почнат. Значи житното зърно е схванало добре задачата си. Второто желание на житното зърно е да разбере туй, което е над почвата отгоре. Ако една картина не остави дълбоко впечатление у вас, вие никога не може да разберете вътрешния смисъл на този образ, защото образите на природата са живи.
към беседата >>
731.
Любов към Бога
,
ООК
, София, 16.4.1924г.,
написано зададеното от миналия път мото „Аз и Отец Ми едно сме“. Всички съгласни ли сте с това мото? Сега бих ви запитал: по какво се отличава човешкият ум от ума на животните? При сегашното развитие на човека в човешкия ум едновременно има две движения. Първото движение е към материята. Такова движение има и у животните. Второто движение е противоположно на първото – то е движение нагоре. Туй движение много малко се забелязва у животните. За да се даде този горен подтик на ума, който назовават човешки разум, непременно трябва да се прояви съзнателното чувство в човека. Умът върви по права линия, а движението на сърцето е противоположно на движението на ума в човека. Когато сърцето се облагородява, носът на човека се разширява. Някой път носът надебелява, но ние не подразбираме туй под надебеляване – ние говорим за отверстията на носа. Важното е какви са ноздрите. Някой нос е дебел, но ноздрите му са много малки. При това някой нос може да е подут, но това още не говори за благородство на сърцето. Българите казват: „Надул му се носът.“ Тъй че, когато на един човек носът се надуе – разшири се или надебелява, това значи, че сърцето на този човек не действа правилно, хармонично. Колкото и да се старае човек да прикрие това, носът го издава. Това показва, че в Природата няма никаква лъжа. Всички хора, както и всички животни, от най-малките до най-големите, имат слабост да прикриват, да замаскирват своите недостатъци и грешки. Вследствие на тази им слабост у всички
към беседата >>
732.
Предаване на мислите. Музикалност
,
МОК
, София, 20.4.1924г.,
думата „диференциране“? Или, как разбирате видоизменението на материята, минаването ѝ от едно по-просто състояние към по-сложно? Ако знанието не се прилага, то е опасно за душата. Всяка материя, която се влага в човешкия организъм, а именно в човешкия ум и в човешкото сърце и не се използва, след време и тя става опасна. Ако имате едно желание, което не можете да реализирате, това желание започва да ви измъчва. Сега, в какво седи видоизменението на материята? Често ние казваме, че човек се видоизменя. Как се видоизменя? Да допуснем, че някой от вас е мислил, че трябва да бъде добър, учтив спрямо всички. След време, обаче, той изменя този си възглед и казва: човек трябва да бъде и малко груб. Тогава, каква е разликата между учтивостта и грубостта? Да допуснем, че учтивостта представлява точката A, а грубостта точката B. Те изразяват два метода в живота. Някой казва, че работата не върви само с учтивост. Мислите ли, че ако употребите грубостта, резултатът от нея ще бъде по-добър от този на учтивостта? Ако прекарате една година живота си в учтиви обноски, а следната година в груби, резултатите ще се анулират и вие ще дойдете пак в първоначалното си състояние – ще образувате един кръг в живота си, т.е. нищо няма да придобиете, или по-право, това което сте придобили, ще го загубите. Това, което ще придобиете в A, в B ще го изхарчите. Грубият човек всякога харчи. Например, той ще удари някого, но с всеки удар предава своята енергия и по този начин я изгубва.
към беседата >>
733.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 20.4.1924г.,
хлопайте!" Просяците разбират смисъла на думата „прося". Майките, загубили своите синове, разбират смисъла на думата „търся". Закъснелите пътници, които хлопат по хотелите, разбират смисъла на думата „хлопам". В тези думи Христос е предал една идея, която не е напълно изразена чрез тях. И на еврейски тази идея не е изразена, както трябва. Какво се разбира под думата „прося"? – Искам нещо. Просенето показва, че на човека му липсва нещо. Не само хората просят, но и животните, както и растенията. Просенето е вътрешна нужда, вътрешен подтик на живата природа, която иска нещо. Какво просят растенията? – Светлина и влага. Като пренесем този процес в човешкия живот, виждаме, че човек, в едно отношение, е като растението. – Какво му липсва тогава? – Липсва му нещо съществено, не само днес, но още от създаването на света. От осем хиляди години, цялата човешка култура е насочена към търсенето. Всички философски системи, всички религии, целият обществен живот са насочени към търсене, с цел да доставят на хората това, което им липсва. Религията ни говори за един живот, извън някъде; незнаен, непонятен. Някога ни го представят като този на земята. Както и да описват другия живот, все ще го опишат в същите форми, както и земният. И философите, които търсят смисъла на нещата, искат да проникнат в дълбокия смисъл на живота. И те ни запознават с онзи свят. Изобщо, в религията се изучава закона на просенето. И богомолците изучават този закон. Те просят, с цел да постигнат
към беседата >>
734.
Точилото и ножът
,
ООК
, София, 23.4.1924г.,
запитам: кои са най-добрите и кои са най-лошите хора в света? – Най-лошите хора в света са тия, които нито Добро правят, нито зло правят. Добрите хора в света са тия, които и Добро правят, и зло правят. Значи има две категории хора. Първата категория: Н Д – не прави Добро; Н З – не прави зло. Втората категория: П Д – прави Добро; П З – прави зло. Тези, които не правят Добро, слизат от Бога и отиват към Земята. Законът е такъв: не могат да ги търпят горе. Тези пък, които не правят зло, отиват нагоре и се срещат с първите – имат противоположно движение с тях. Първите имат движението п, вторите – движението m. Втората категория хора са тия, които правят Добро. Тяхното движение е нагоре, във възходяща степен. Те са добрите хора, които отиват към Бога. Тия пък, които правят зло, отиват към центъра на Земята. Тези две движения ще се срещнат. Едните ще минат през центъра на Земята, ще образуват един кръг и после ще се срещнат с тия, които правят Добро. Хората, които правят зло по необходимост, привидно са лоши. Но тия, които не правят зло и не правят Добро, са най-лошите хора. Сега някой казва: „Ако е така, да станем лоши.“ Добре, нямам нищо против, стани лош, но ще слизаш към центъра на Земята, към гъстата материя. Ти ще слизаш надолу, докато се засили земната температура толкова, че не можеш да издържиш повече. Тази горещина ще те застави да минеш нагоре, да излезеш от центъра на Земята и да се качиш нагоре, да минеш в противоположната страна. Движението на лошите хора
към беседата >>
735.
Съграждане на доброто
,
МОК
, София, 27.4.1924г.,
един от вас на черната дъска! Ще се постараем да развием заедно тази тема, която е изразена чрез този чертеж. Кажете ми, кой е по-силен: който прави зло или който прави добро? Който се качва на планината или който слиза? Ученикът: Който се качва на планината. Учителя: Изразете тогава това нещо на математически език. Отбележете качването на планината със стрелката 1. Обяснете как разбирате това? Ученикът: Законът във физиката е следният: има една крайна точка, до която може да достигне едно движещо се тяло. И когато в движението си нагоре тялото достигне своята крайна точка, то е изгубило всичката си кинетическа енергия; енергията му вече се превръща в потенциална. От тази точка то започва да слиза надолу и събира наново своята енергия. За геометрично представяне на движенията може да служи следната координатна система: тя представлява две взаимно перпендикулярни оси, които се пресичат в точка O, която се избира за начало на координатната система. Началото определя посоките върху двете оси. Надясно от точка O по хоризонталната ос посоките се смятат положителни (+X), а на ляво – отрицателни (−X). Нагоре по оста посоката е положителна (+Y), а надолу – отрицателна (−Y). Учителя: Тогава, може ли да се определи, като слизаме и като се качваме, колко енергия се губи? Или, за да извършим едно добро, колко енергия трябва да употребим? Ученикът: Енергията е пропорционална на височината. По-висше добро изисква повече сила и обратно. Учителя: Да кажем, че от +Y пада
към беседата >>
736.
Ще го изцеля
,
НБ
, София, 27.4.1924г.,
си представите свят, в който хората да са крайно щастливи, да нямат нужда един от друг? Ако съществува такъв свят, какви ще бъдат отношенията между хората? Ако има едно щастливо общество, всички ще го идеализират. Интересно е, отде е дошла в умовете на хората мисълта за щастие. За да търсят хората щастие, тази мисъл все е дошла отнякъде. И онези хора, които поддържат мисълта за бъдещ живот, както и тези, които го отричат, еднакво мечтаят за едно щастливо общество. За какво щастие говорят тези хора, които живеят на земята, и на всяка стъпка се натъкват на страдания и смърт? Умрял вол може ли да се съживи? От камъка може ли да стане дърво? Какъв живот очаквате от изсъхналото дърво? От жабата става ли човек? На тези въпроси аз няма да отговоря, нека религиозните сами си отговорят. Съвременните хора имат два противоположни възгледа за живота: положителен и отрицателен. Ето защо, когато говориш на някого за наука, за религия, за морал, той ще схване отрицателната страна на това, което му се говори – такъв е неговият възглед. Друг, който има положителен възглед за живота, каквото и да му се говори, все положителното вижда. Ти, който отричаш науката, като се разболее дъщеря ти, веднага викаш лекар. Ако не беше се разболяла, нямаше да се интересуваш нито от лекаря, нито от медицината. Отричаш религията, църквата, но като направиш едно голямо престъпление, сам отиваш в черква да се помолиш, да ти олекне малко. Когато се намери в затруднение, човек започва да се
към беседата >>
737.
Добрите и лошите
,
ООК
, София, 30.4.1924г.,
ви задам един въпрос и ще ви отговоря на него. Този въпрос е следният: защо хората не могат да се научат? Защо не се учат? Има нещо, което им препятства. Например у всинца ви има желание да бъдете добри. В дъното на душата си всички искате да бъдете добри, но не успявате в това, защото мислите, че сте добри. И действително някога сте били добри, но сега не сте. Какво е Добро и зло, това трябва да се докаже. Доброто и злото не са неща, които могат да се виждат. Някой казва, че е добър. По какво се отличава добрият човек? Това трябва да се докаже научно. В миналата си беседа ви говорих за добрите и лошите хора. Казвам: едните са добри, които правят добро, а вторите са добри, които правят зло. И едните, и другите са добри. Втората категория са лошите хора, които нито добро правят, нито зло правят. Законът е такъв. В първата категория е началото, когато казваме, че някой човек е и добър, и лош – това показва, че той започва да живее. Следователно човек, като започва да живее, едновременно става и добър, и лош. Тия две сили – зло и Добро – са творчески. Те вървят в две противоположни посоки. Вие може да ме запитате: „Защо човека, който прави и Добро, и зло, не го считат за лош човек, а минава за добър?“ – Доброто и злото, това са известни принципи, необходими за създаване на известни форми. Без Добро и зло форма не може да се създаде. Корените на едно растение се създават от злото, а клоните се създават от Доброто. Значи едната сила работи в по-гъстата материя, а
към беседата >>
738.
Каквото попросите
,
НБ
, София, 4.5.1924г.,
ние, съвременните хора, които живеем в 20 век – век на светлина и знание, имаме нужда да ни се обясняват най-елементарни работи. При това, не само простите хора се нуждаят от обяснения, но даже учени и философи имат някога нужда от обяснения на елементарни работи. Обясненията са необходимост даже и в самата природа. Вземете например, физиологията. Що е физиология? – Наука, която се занимава със службата на отделните органи, както в човешкия организъм, така и във всички останали организми. Кой човек, като тури ръката си на сърцето, не усеща, че то бие? Това не е достатъчно. Всеки се запитва, защо бие сърцето, каква е неговата служба в организма ? Тези въпроси са създали физиологията. Било е време, когато хората не са знаели нищо за кръвообращението, но днес и малките деца знаят това. Някои учени казват, че сърцето е причина за разнасяне на кръвта по цялото тяло. Вярно е, че сърцето изкарва кръвта навън, и тя се разнася по цялото тяло. Обаче, тези учени не знаят, че зад сърцето има друга сила, която го заставя да работи. Учените казват, че като се свива и разпуща, сърцето тласка кръвта навън, и тя се разнася по цялото тяло. Коя е причината за това свиване и разпущане ? Какви закони го управляват ? Казвате: Това не е наша работа. Ние знаем, че сърцето тласка кръвта навън, и тя се разнася по цялото тяло, повече не се интересуваме. – Тогава и аз няма да говоря за функцията на сърцето. Ще оставя този въпрос необяснен. Като запитвам някои хора, кое е същественото в
към беседата >>
739.
Психически наслоявания. Закон за примирение
,
МОК
, София, 4.5.1924г.,
има наслоявания. Аз ги наричам неестествени наслоявания, които ви препятстват да схванете правилните прояви в природата. Разбира се, у човека има и правилни прояви, има дни през годината, когато вие мислите добре, идейно и прилагате правилно. Но тия светли дни и минути са много редки. Запример, у вас се случва такова нещо, което често става с любениците. Често по корените на любениците се явяват червейчетата, които прегризват корените им. Любениците израстват, разлистват се и после увяхват, не дават никакъв плод. И вие по същия начин проявите любовта си, покажете се навън, но след това дойде този вътрешен червей, прояжда корена ви и всичко увяхва. Тогава вие казвате: е, такива са условията, такава е природата, няма какво да се прави. Не, не е такава природата. Вие трябва да се освободите от тия наслоявания по един разумен начин. Запример, ще наблюдавате цвета на лицето си. Ще се проучавате. Нали всички сте хора с висше образование? Това е за ваше добро. Ще вземете едно ваше естествено положение, когато сте здрави, или, когато имате най-добро разположение на духа, когато сте извършил и едно добро дело, от което сте останали доволни от себе си и то ще ви служи като мярка. Вземете едно огледало, погледнете се и забележете положението на вашите мускули. После ще погледнете ръцете си, отгоре и отдолу, каква е кожата им, мека или суха. Обърнете особено внимание на очите си и на цвета на лицето си. След това направете друг опит – когато сте неразположени, сърдити.
към беседата >>
740.
Страхът
,
ООК
, София, 7.5.1924г.,
че имам ум?“, е отвлечен като предмет. Никой досега не е видял ума, следователно мъчно се говори за него. Но въпросът „Защо човек има уста?“ е лесен за разрешаване. Какво доказателство може да дадете по въпроса защо човек има уста? Най-първо ще отговорите: „Човек има уста, за да яде.“ Туй е право, но това не е цялата истина. В устата се крие и друг един орган – органът за говорене. Устата е създадена, за да изрази разумното в човека. То се изразява чрез езика. Езикът служи още и за това – да изпитва вкуса на нещата. Някои хора чрез устата още и дишат. При всички тия служби на устата за какво обаче най-първо е създадена тя? Ако кажем, че устата ни служи първо за ядене, това не е доказателство, защото било е време, когато не е имало уста. Значи в Природата единственият метод за хранене не е чрез устата. Да се храним чрез устата – това е един специален метод. Ако Природата би накарала човека само да говори, той не би създал устата. Значи най-първо Природата е създала в човека илюзията да яде и той, като видял хубави, вкусни неща, отварял е устата си и с това се е измамил, подкупил се е. Сега ще ви приведа една алегория. Искаш една услуга от някой човек. Ако този човек е женен, той ти казва: „Нямам време – жена, деца имам, зает съм.“ Ако е професор или заема каквато и да е друга длъжност, казва: „Имам работа в училището, в канцеларията, не мога да ти услужа.“ Но ако на този човек ти кажеш следното: „Слушай, услужи ми с това, което те моля. Аз имам един чек
към беседата >>
741.
Млади и стари
,
МОК
, София, 11.5.1924г.,
между проучването на една идея теоретически и нейното приложение? Под „теория“ разбираме изучаване на нещата в сгъстена форма, без да ги разбираме, а под „приложение“ или „практика“ разбираме изучаване на нещата в разредена форма. Ако вие изучавате водата на целия океан, това е теория, а ако изпитвате само една водна капка на езика си, това е практика – разредяване на тази вода. И идеите по същия начин имат теория и приложение. Сега, ще говоря малко върху вашия предстоящ събор. Между вас, младите, се заражда следната идея: ние, младите, ще имаме събор и на този събор трябва да присъстват само млади хора. В това няма никаква идея. Защото младият човек не представлява никаква идея. Това е един процес в природата. Ти днес си млад, утре ще бъдеш стар. Какъв идеал има в това? Казвате: аз съм млад. Хубаво, колко години ще бъдеш млад? Като дойдеш на 33-годишна възраст, ще бъдеш на една средна възраст, а оттам насетне ще започне един наклон. Друг казва, ама аз съм стар. Каква идея има в старостта? Да преведем думата „млад“. Младостта е един символ, или в геометрически смисъл, една фигура, която показва възможностите, които се крият в този млад човек. Този символ представлява движение, което трябва да бъде нагоре, наляво, надясно или надолу. Важното в случая е кога това движение е наляво и кога надясно. Във вас може да се зароди идеята, че ние всякога трябва да вървим само надясно и никога наляво. Идеята, че трябва да вървим само надясно, не спада към материалния
към беседата >>
742.
Напразно ме почитат
,
НБ
, София, 11.5.1924г.,
които показват на човека, как трябва да живее. От дълбока древност до днес съществуват безброй методи, религии, философски системи, които целят да посочат на човека истинския път, в който трябва да ходи. Въпреки това, човек се стреми към нещо свещено, вложено в неговата душа. То е Божественият огън, който никой не може да изгаси. Обаче, сам човек е в състояние да се изопачи, да изврати живота си, да стане нещастен. Вън от него, никой не е в сила да го направи нещастен. Следователно, ако съвременното човечество е нещастно, причината за това са хората, които го съставят – никой друг. Като говоря за човека, разбирам космичния, първичния човек, от когото сегашният представя малка частица. Космичният човек подразбира съвкупност на всички хора, т.е. цялото човечество. „Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески." По какво се отличават човешките заповеди от Божествените? Човешките заповеди се отнасят до дребните, обикновените прояви на живота, а Божествените – до принципите на живота. Например, човешка заповед е следната: като умре човек, как да го погребат – с колко свещника, в какъв сандък да го турят, колко венци да му купят, къде да го заровят и т.н. И това е хубаво, но е човешко. Идете в дома на някоя домакиня, ще видите, колко заповеди се прилагат там. Всеки дом, всяка домакиня има свои закони и заповеди – все човешки. Вижте, как човек започва да си строи къща. Първо, той изчислява, колко тухли, греди, камъни са нужни; после, определя
към беседата >>
743.
Четирите проекции
,
ООК
, София, 14.5.1924г.,
недоволен? Какво е най-краткото определение на недоволството? Кажете го с три думи. Кои са причините за недоволството? Лошо ли е човек да бъде недоволен? Пишете за следващия път върху темата: „Лошо ли е човек да бъде недоволен?“ Вие трябва да разбирате този въпрос малко по-обективно, а не материално. Този кръг (фиг. 1) е една определена величина в Природата, образувана от безбройното число кръгове, които съществуват. Животът на човека е един определен кръг. Линиите АВ и СD представляват сили, които подтикват този кръг към действие. Първата сила АВ разделя кръга на човешкия живот на две части; втората сила, която означаваме с СD, е в противовес на първата. И тя разделя кръга още на две части. Кръгът е разделен значи на четири равни части. Тия четири равни части на кръга означават четири велики фази, през които минава човешката душа: физическия свят, Астралния свят, Умствения свят и Причинния свят. При сегашните условия човек използва само една четвърт от този кръг. Тия четвъртини означавам с числата 1, 2, 3, 4. Значи вътрешността на човешкото съзнание се отнася както 1 : 4. За обяснение на това аз няма да се впущам в математически подробности, но вие трябва да ги знаете. За да разбирате окултната наука, вие трябва да сте запознати добре с математиката. Всеки от вас трябва да разбира тия факти, които математиците учат, и след туй да пристъпим към по-високо разбиране на живота, към живата математика. Например в геометрията има две проекции, наречени синус и
към беседата >>
744.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 18.5.1924г.,
зададе въпросът, какво представя същината на човека, ще се получат хиляди отговори. По този въпрос и учените не са на едно мнение. Едни ще кажат, че същината на човека е в мисълта; други ще кажат, че същината на човека е в чувстването, трети – в творчеството, четвърти – че той е дошъл на земята със задачата, да бъде баща, майка, учен, философ, търговец и др. Обаче, това са само думи. Ще кажат за някого, че е гений, за друг – че е талант. Какво означава думата „гений"? Някои влагат в понятието гений такова качество, каквото не съдържа. От гледището на природата, геният е малко дете, което едва започва да ходи. Малките деца минават за гениални. Като се изправи на краката си, малкото дете казва: Открих закона за ходенето. За да не пада, то се старае да разреши закона на равновесието. То е стъпило на една хоризонтална плоскост и се мъчи да държи тялото си в перпендикулярно положение към тази плоскост. В геометрията тези две плоскости – хоризонталната и перпендикулярната – са в покой, а в живата природа са в движение. Ако попаднеш между тях, ти ще подскачаш, както подскача прахът на барабана. Съвременните хора се страхуват да си зададат въпроса: Съществува ли Бог, и ако съществува, защо трябва да Го възлюбят? – Защо се страхуват? – За да не се разрушат техните илюзии. Други хора се страхуват да се оглеждат в огледалото. – Защо? – Да не би да видят това, което не очакват. Те си мислят, че са красиви, млади, а като се огледат, виждат, че се лъгали. Хората се страхуват,
към беседата >>
745.
Противоречията като необходимост при всяко растене
,
МОК
, София, 18.5.1924г.,
някой от учениците на дъската и да напише четири числа, а именно числата 1, 2, 3, 4 и да отбележи математически, че числото 2 е два пъти по-слабо от едно; числото 3 е три пъти по-слабо от 2 и числото 4 е четири пъти по-слабо от 3. Ученикът: Ще означим силата на единицата с f. Тогава ще имаме 1; 2; 3; 4 – f/f, f/2, f/6, f/24. Учителя: Къде се намират най-благоприятните условия? Ученикът: В единицата. Учителя: Тъй, единицата представлява пролетта. Енергията през пролетта е най-силна, понеже асимилирането в растенията е най-силно. Енергията през лятото отслабва, тя е два пъти по-слаба. През есента е три пъти по-слаба, а през зимата – четири пъти по-слаба. Това е закон. В единицата физическият свят е най-силен по качество. В единицата чувствата почват да се засилват, а физическият свят е по-слаб. Следователно, когато физическият свят отслабва, чувственият свят се усилва. Законът действа и по-нататък. Когато чувственият свят отслабва, умственият свят става по-силен. Когато пък чувствата са много силни, човек не може да прояви умствена деятелност, там той е слаб. Ако на известно растение турите изобилно вода, то не може да расте, неговото развитие спира, но ако не го поливате, то пак не може да расте. Значи, когато условията за чувствата станат неблагоприятни, колкото по-големи мъчнотии среща човек в чувствата си, толкова по-големи условия има за ума. Следователно, за да се развие човек умствено, той трябва да претърпи едно вътрешно подпушване на своите чувства.
към беседата >>
746.
Малки придобивки в живота
,
МОК
, София, 25.5.1924г.,
няколко думи върху малките придобивки на живота. Както виждате, на дъската имате написана една единица. Какво отношение има тази единица към вас? – За да се определи единицата, тя трябва да расте. Добре, ето с прави линии ще ви начертая носа, устата, веждите и очите на човешкото лице. Какво можете да заключите от това лице? В средата на лицето седи единицата – човешкият нос. За да осмислим единицата, отгоре ѝ туряме още две – веждите. Те представляват клони – динамически проявления. По този начин расте единицата. Питам: защо единицата дава тия два клона, единият от които върви наляво, а другият надясно? Това показва, че в самата единица има две течения. Тия течения съществуват в самия организъм на човека. Ако разделите човека по посока перпендикулярна към земята, двете му половини представляват тия две течения. В лявата страна имате минус и плюс (− +), в дясната страна имате плюс и минус (+ −). Положителните сили в природата не действат тъй, както вие си мислите. Ако вие имате един приятел, който в даден момент е весел, бодър, добре разположен, и вие му турите още един плюс на дясната страна, неговото настроение веднага ще се измени – той ще се вкисне. Вие казвате: Как се вкисва човек? Допуснете, че вие носите раницата на някой ваш приятел, която тежи около 10 кг. Вие я носите леко, бодри сте из пътя, казвате си: Приятно ми е, ще я понося заради приятеля си, заради любовта си към него. Дойде обаче друг някой ваш приятел и ви тури на гърба и своята раница от 10 кг…
към беседата >>
747.
Онези дни ще се съкратят
,
НБ
, София, 25.5.1924г.,
до старини, все трябва да се учи. Това е естествен метод. Малкото дете, докато се учи от майка си и я слуша, работата върви добре. Когато стане възрастен и остарее, човек започва да мисли, че всичко знае и никого не слуша. Обаче, работите му се влошават. Като погледнете живота на възрастните, виждате, че и те са като децата, и те правят много пакости, които трябва да се поправят. Един виден български чорбаджия от село Николаевка, имал едно дете, което често правело пакости. Като виждало, как вършеят по харманите, момчето си казвало: И аз искам да направя такъв харман вкъщи. Един празник, на Великден, майка му и баща му отишли в черква. Детето останало само и си казало: Ето един случай да изпълня желанието си. То отворило курника, дето майката държала затворени 12 мисирки и ги подмамило с малко царевица да влязат вкъщи. Взело един камшик и започнало да ги гони из стаята. Мисирките хукнали да бягат, но нямало отде да излязат: удряли се в прозорците, крякали, хвърчали из въздуха, изпочупили чаши, чинии – вдигнал се голям шум. И момчето, от своя страна, викало, кряскало – чувало се в съседните дворове. Една от съседките, като отивала в черква, чула шум, крясък и се отбила да види, какво става. Разбрала, че момчето е причина за това. Като видяла майката в черквата, казала й: У вас става голямо увеселение. – Какво увеселение? – Не зная точно какво, момчето ти върши нещо. Майката се върнала вкъщи и какво да види? Детето й, с камшик в ръка, гони мисирките. Като я
към беседата >>
748.
Съзнателната монада
,
ООК
, София, 28.5.1924г.,
минали досега, е много малко проучен. Вие сте от тези ученици, които ядат и пият, а не плащат. Дошли сте като на угощение, като пансионери. Не става така. Защо? Понеже всички закони в Природата действат равномерно. Работите никога не се отлагат. Вие трябва да учите – нищо повече. Сега някой може да се извинява: условия няма, това-онова. То не влиза в сметката – той трябва да учи. После казваме, че човек трябва да бъде добър. Той пак ще каже, че условия няма. Ако разбира закона, той трябва да бъде добър – нищо повече! Ние мислим, че нямаме условия. Как ще докажете математически, че вие нямате условия? Щом имате два крака и стоите прави, нямате ли условия да ходите? Не сте парализирани, имате крака, уши, очи – значи можете да ходите. Ако не ходите, никой не ви е крив. Ако си парализиран, разбирам, не можеш да ходиш, но всеки човек, който има крака, може да ходи. Човек, който има ум, може да учи. Човек, който има сърце, душа, Дух, може да прави Добро – нищо повече! Сега в какво седи Новото учение? То е необходимо за вас. Защо? Защото в бъдеще ще влезете в по-интимна връзка с напредналите същества. Аз опитвам вашия характер сега. Как се опитва гласът на една певица? Може да я мислят за много видна, но тя трябва да излезе да пее пред света. Когато ще ви опитват в това общество, спрямо вас ще бъдат безпощадни. Няма да бъдат снизходителни като майка ви, като баща ви, като брат ви. Ако не си талантлив, ще те набрулят по всички правила. Ще кажат: „Нека дойде
към беседата >>
749.
И валя дъждът
,
НБ
, София, 1.6.1924г.,
и приидоха реките." – Това е последствие на нещо. „И повеяха ветровете." – Това е едно въздействие. „И тази къща не падна, защото бе основана на камък". – Това е резултат. Така казват съвременните учени и философи. Така става в съвременния културен свят на 20 век, който минава за един просветен век. Сегашните хора мислят, че само човекът е разумно същество. Всички останали същества са неразумни. Например, като видят дърво или животно, те казват: дърво е това, не мисли и не чувствува. Животно е това, нищо не разбира. – Това са криви заключения. Че не е така, вижте, какво прави семето, като го посеете в почвата. То пуща коренчета и с помощта на тях извлича необходимите елементи за своето хранене. В това отношение, то може да направи нещо повече от човека. Растението, дървото е цял химик. То знае още, на каква дълбочина да пусне своите коренчета. След това то пуща листа и клончета, развива цветове, и най-после връзва и дава плодове. Като гледате цветовете, чудите се, колко майсторски са боядисани. Растенията разбират и от бояджийство. В земята растението прави това, което човек не може. Заровете краката на човека в почвата и вижте, какво ще стане – ще изгният. Дърветата са разумни същества. Те имат свой език, на който говорят. Те не са дошли още до положението да говорят на този език, с който ние си служим. Те се разговарят чрез движения, със символи. Всяко растение, до което се приближаваме, ни говори по един или друг начин. В първата глава на Битието е казано,
към беседата >>
750.
Право ходене
,
ООК
, София, 4.6.1924г.,
упражнения, ще държите главата си отвесно. Това е най-доброто положение. Посоката на главата ви трябва да съвпада с центъра на Слънцето. При всяко отклонение от този център вляво или вдясно, напред или назад, вие попадате към растителното царство, т. е. под закона на случайността, когато вие вече не сте господари на вашата съдба. Някой се моли на Бога и навежда главата си. Защо навежда главата си надолу? Друг пък я вири назад. Защо? Той ще каже: „Като се молих Богу, аз гледах нагоре, към небето.“ Донесе ли ти това някакво благо? Или, като гледаш към Земята например, защо правиш това, не си ли я виждал друг път? Земята сега е отклонена на 23° от своята ос, от своя перпендикуляр. По-напред оста ¢ е била точно перпендикулярна, а сега има едно отклонение. Какво ще бъде, ако Земята се отклони на 90° от перпендикуляра? – Човекът ще се намери в положението на животните. Следователно животните се намират по отношение на оста на Земята под наклон от 90°. Ето защо те не ходят изправени. Ако Земята се отклони от оста си на 90°, всички хора ще станат четириноги. Сега няма да ви обяснявам причините за това нещо. На деца философия не се разправя. В окултно отношение вие сте деца. За философията на окултизма се изисква друга подготовка. Ние разправяме за обикновената философия, но окултната не я засягаме. На вас ви се представят само образи – туй, което вие може да разберете. Първото важно нещо за вас: ходите ли вкъщи, лягате ли, или ставате, всякога ще държите в
към беседата >>
751.
Разлика между физическата и Божествената Любов
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1924г.,
любовта, разбирам две разумни същества, които трябва да се разбират. Ако моят приятел има една хубава цигулка, аз ще я пазя тъй, както своята. Туй разбирам цигулар. Ние често нарушаваме този закон. Спрямо другите хора не сме тъй, както спрямо себе си. Първото нещо е, че на хората трябва искреност. Тъй учениците не само в България, но и в целия свят страдат от туй лъжливо приложение на любовта. Всеки един човек изисква за себе си повече любов, отколкото за другите хора, а повечето всякога разваля. И тогава един ученик на Божествената школа трябва да държи само двете крайни точки на линията - или на главата да бъде, или на опашката, а светските хора да туря вътре. Ако хората не знаят пътя, а ти знаеш, дръж главата и остави някой друг да бъде опашка, и наглеждай от време на време има ли някой да е изостанал. Сърцето, това е главата. Ние говорим само за положенията на физическия свят. Две положения съществуват тук на земята: или на опашката, или на главата. Сега, разбира се, като се проявява любовта в човека, в него трябва да има съзнание. Любовта се проявява, когато две същества, които съставляват половина на една реалност, трябва да изразят абсолютното същество, т.е. те трябва да направят цялото в себе си, да се допълнят. Тия души няма какво да ги търсите, любовта не се търси. Някой дойде при мене и плаче. Аз казвам така: Ако ти плачеш, за да се утешиш, виждам, че твоят плач е на място, има смисъл, но ако ти искаш с плача си да ме убедиш, че страдаш, това не е
към беседата >>
752.
Добро и зло
,
ООК
, София, 11.6.1924г.,
е бил първият поет. Няма да си подсказвате, всеки ще мисли за себе си. Дето грее огънят, там и топли. Да вземем линията АВ (фиг.1). Тя е жива линия. Колко тълкувания може да ¢ дадете? Защо някой път правата линия е по-дълга, а някой път – по-къса? Ако бихме означили човешкия живот с линия, как бихте означили късия живот? Можете ли да го означите с една дълга линия? Не, късият живот ще се означи с къса линия, а дългият живот – с дълга линия. Ако върху тази права линия вдигнете перпендикуляр СD, какво отношение ще има между линията АВ и перпендикуляра СD? Перпендикулярът е също така жива, съзнателна линия, както и линията АВ. Можете ли да кажете кои са причините за образуването на перпендикуляра? Той е резултат на една проста, но и дълбока истина. Питам ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права? (Колкото точки има.) А колко точки има? (Безброй.) Как определяте правата линия? (Най-късото разстояние между две точки наричаме права линия.) Ако най-късото разстояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АB? Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултат от нещо. Защо употребяваме думата права? Има един закон, според който всички хора, които вършат престъпления, избират кривата линия. Човекът на престъпленията, както и всички ония животни – от най-малките до човека, които вършат престъпления, всякога избират кривата линия за път в своите действия. Всички ония хора и животни, които извършват благородни дела,
към беседата >>
е билъ първиятъ поетъ. Нѣма да си подсказвате, всѣки ще мисли за себе си. Дѣто грѣе огъньтъ, тамъ топли. Да вземемъ линията АВ. Тя е жива линия. Колко тълкувания може да ѝ дадете? Защо нѣкой пѫть правата линия е по-дълга, а нѣкой пѫть по-кѫса? Ако бихме означили човѣшкия животъ съ линия, какъ бихте означили кѫсия животъ? Можете ли да го означите съ една дълга линия? Не, кѫсиятъ животъ ще се означи съ кѫса линия, а дългиятъ животъ — съ дълга линия. Ако върху тази права линия вдигнѣте перпендикуляръ, СД, какво отношение ще има между линията АВ и перпендикуляра СД? Перпендикулярътъ е сѫщо така жива, съзнателна линия, както и линията АВ. Можете ли да кажете, кои сѫ причинитѣ за образуването на перпендикуляра? Той е резултатъ на една проста но и дълбока истина. Питамъ ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права? (Колкото точки има.) А колко точки има? ( — Безъ брой.) Какъ опрѣдѣляте правата линия? ( — Най-кѫсото разстояние между двѣ точки наричаме права линия. Ако най-кѫсото разтояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АВ? Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултатъ на нѣщо. Защо употрѣбяваме думата права? Има единъ законъ, споредъ който всички хора, които вършатъ прѣстѫпление, избиратъ кривата линия. Човѣкътъ на прѣстѫпленията, както и всички ония животни, отъ най-малкитѣ, до човѣка — които вършатъ прѣстѫпления, всѣкога избиратъ кривата линия за пѫть въ своитѣ действия. Всички ония хора и животни,
към втори вариант >>
753.
Малкото приложение
,
ООК
, София, 18.6.1924г.,
дотолкова, доколкото те засягат живота. Не всички думи засягат живота. Представете си, че даден кръг изразява живота. Мислите ли, че всички капки, които падат върху един цвят, имат влияние върху него? Сега вие трябва да мислите, без да потвърждавате. Аз не искам да потвърждавате. Когато човек опита нещо, само тогава може да го потвърди. Значи в даден случай ние можем да опитаме само ония капки от водата, които влизат в състава на организма. Тъй щото някой път може да ви се говори много в една беседа, но от цялата беседа само една дума може да ви ползва. Аз мога да ви кажа следното: обичам ви, желая вашето добро, ще ви направя къща, ще ви дам пари, децата ви ще осигуря и т. н. Мислите ли, че това ще повлияе върху вашия живот? Мислите ли, че ще станете по-добри? Не, човешките обещания често стават една голяма спънка в живота. И колкото повече вие се вслушвате в обещанията на хората, толкова по-често ще се подхлъзвате. Ще бъде смешно, ако способния човек го убеждават съкласниците му, че е способен, че е първокласен ученик. Той сам трябва да знае това. Като седне да учи, да решава задачите си; и щом може да реши всичките задачи, той знае, че е способен. Хубаво, ако вие не можете да разрешите една задача на Милосърдието правилно, ако не можете да разрешите една задача на Търпението правилно, ако не можете да разрешите една задача на Вярата правилно, ако не можете да разрешите една задача на Надеждата правилно, питам ви тогава: в какво седи вашата способност? Ще
към беседата >>
754.
Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
един закон, неизвестен на съвременното човечество по своята същина. Този велик, разумен закон е неизвестен, понеже човешката душа и човешкият дух не са дошли на такава степен на развитие да схващат неговата висота. Той е предаден с двете велики заповеди от Евангелието, за които Христос казва, че върху тях е построен целият свят. Те са: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си!" За да разберем смисъла на тези две велики заповеди, не е достатъчно само да ги четем; те се нуждаят, от една страна, от обяснение на техния вътрешен смисъл, а от друга – от приложение. За да разберем, какво се крие в житното зърно, или в семката на какъв и да е плод, не е достатъчно само да ги видим, но трябва да ги посадим в земята, да израстат, да дадат плод, и плодът им да се опита. Без тези вътрешни процеси четенето на стиховете от Евангелието, както и гледането на семената, не водят към никакво знание. Те представят само факти, лишени от вътрешно обяснение и светлина. Отношенията и връзките между тия факти са неизвестни. А всеки факт, на който връзките остават неизяснени, внася съмнение в човека. Тези факти са непроверени, но могат да се проверят. Докато се проверят, те минават за непроверени истини. Значи, за да се провери нещо, трябва да се обърнем към ония методи, които са съобразни със законите, вложени в разумната природа. Не прилага ли тия методи, човек всякога ще се
към беседата >>
един велик закон, незнаен за съвременното човечество, незнаен по своята същина, незнаен, понеже човешките души, човешките духове не са на такава степен на развитие, че да могат да схващат тази висота на този велик, жив закон на живота. Има превод на този закон. Това са онези две велики заповеди от Евангелието, за които Христос казва, че върху тях бил построен целия свят. Те са: Да възлюбиш Господа Бога твоего и да възлюбиш ближния си като себе си. За да разберем смисъла на тези две заповеди не е достатъчно само да извадим едно житно зърно и да го покажем някому, не е достатъчно само да извадим семето на една ябълка, или круша, или лимон, или портокал, или на какво и да е плодно дърво и да го покажем на когото и да е. Това не е знание, това е един неразяснен факт, т.е. съотношенията, връзките на този факт са неизвестни. Когато ние изнасяме един факт, всякога в този факт може да има известно съмнение. Казвате: „Може да бъде тъй, може и да не бъде тъй." Обаче, ние казваме: Непроверените истини са факти, които могат да се проверят. Непосетите семена са непроверени истини. Значи всяко нещо, за да се провери, то има свой начин, метод, съобразен със законите, които Бог е вложил. В този закон съмнението е тъй общо, че не само се съмняваш в своите ближни, в майка си, в баща си, в брата си, в приятеля си, в народа си, това е много естествено, но се съмняваш в себе си и най-после се съмняваш и в Бога. Това съществува. То е един факт, който може да се извини. Защо?
към втори вариант >>
755.
Любов и мисъл / Разумната любов и светлата мисъл
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
в седем дни. Първият ден отговаря на неделята. Човек пък е създаден в шестия ден, който отговаря на петък — ден на Венера, ден на любовта. Следователно, човек трябва да благодари за своето създаване, но същевременно и да го оправдае. Човек е създаден в деня на любовта, но не може да обхване Великата Божия Любов. Той е възприел само част от нея в душата си, за да изпълни святото предназначение, за което е дошъл на Земята. В какво седи святото предназначение на човека? В придобиване на разумната любов и светлата мисъл. Кои са отличителните качества на разумната любов и светлата мисъл? Разумната любов обединява нещата. В нея няма никакво разединяване. Светлата мисъл изключва всякакво вкисване, гниене, ферментиране на нещата. Как познаваме, кой човек живее в разумната любов, в шестия ден на Битието? Който живее в шестия ден, в деня на любовта, забравя своите лични интереси и се стреми към едно: да приложи закона на любовта в своя живот. Той познава проявите на разумната любов, придобива нови, възвишени възгледи, които осмислят живота му. Той има правилни отношения към Бога, към хората и към своята душа. Този човек наричаме човек на шестата раса — новият човек. Два елемента отличават новия човек от стария: разумна любов и светла мисъл. Той малко говори, много работи. Обикновеният човек повече говори, по-малко работи, вследствие на което работите му не вървят добре. Казано е в Писанието: "Който много говори, много греши". Наистина, като се вслушвате в говора на
към беседата >>
в 6 дни. Шестият ден е денят на Венера, денят на Любовта. Следователно ние трябва да оправдаем своето създание. Човек не може да определи разумната Божия Любов, но той е взел от нея в цялата си душа, за да изпълни онова свято предназначение, за което е дошъл на Земята. При сегашното състояние на човека, в първия ден трябва да се внесат два елемента: разумната любов и светлата мисъл. Във всяка светла мисъл няма ферментиране и в Божествената Любов няма разединение, там има единение, общение. По това се познават те. Дотогава, докато човек дири своите лични интереси, той не живее в този ден, той живее в други дни. Който живее в шестия ден, трябва да се стреми да оправдае закона на Любовта. Докато не разбирате тази Любов, не може да разбирате смисъла на какво и да е, не може да имате една по-възвишена култура, не може да има едно философско общение между хората. Ще има общение между хората, но то ще бъде такова обикновено, каквото сега съществува, а не общение, каквото имат хората на Любовта, хората на шестата раса. Хората на шестата раса трябва да имат разумна Божествена Любов и светла мисъл. Тези два елемента трябва да проникват в целия вътрешен мир на човека. Днес, колкото повече говорим, толкова по-зле става всичко. Мисълта трябва да се предава мислено, един вътрешен говор трябва да има. Писанието казва: „Който много говори, много греши." И право е. Нашият говор всякога не е така мек, думите ни не са тъй подбрани, настроението ни не е всякога тъй хубаво, и
към втори вариант >>
756.
Правилно разбиране на природните действия / Разумното тълкувание на природните действия
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
дадете за пелените, в които майките увиват децата си? Защо майките увиват децата си в пелени? Съзнателно или несъзнателно, те подражават на природата. Няма същество, което природата да не е увила в пелени. С това тя го предпазва от външните неблагоприятни условия. Като наблюдавате пелените, с които майките увиват децата си, виждате, че през различните годишни времена те биват различни: зимно време пелените са най-дебели, есен – по-тънки, през пролетта – още по-тънки, а през лятото – най-тънки. Значи, всяко време налага свои изисквания, които са общи за всички същества. Общите условия и изисквания, които се налагат на хората, зависят от законите на природата. Оттук вадим заключение, че животът на всички живи същества се определя от великите закони на разумната природа. Те са общи за всички същества без изключение. Който разбира тия закони и им се подчинява, той се развива правилно и без катастрофи. Който ги разбира, но не иска да им се подчинява, той сам се излага на ненужни страдания. Ще дойде ден, когато, иска или не иска, човек ще бъде заставен да се подчини на природните закони. Няма човек в света, който, като не се е подчинявал на тия закони, да не е счупил главата си. Като говорим за разумното подчиняване на природните закони, ние имаме пред вид съзнателното отнасяне на човека към тия закони. Не е въпрос да страда човек изкуствено, а да изработи дълбочина в душата си. Казват за някого, че е дълбок човек. За нас е важно, как е станал дълбок. Има два
към беседата >>
дясната ръка и концентрирайте ума си в нея. (Няколко минути) Тази вечер ще говоря върху: Разумното тълкувание на природните действия. Аз ще ви запитам един въпрос: Защо вие, майките повивате децата си с пелени? Вие правите това по образеца на природата. И природата обвива своите деца, не ги оставя голи и всичките нейни деца все са облечени. Е, какво може да съдите по тази обвивка? По самите пелени, с които детето е облечено, можете да съдите дали туй дете живее в пролетта, лятото, есента или зимата. Как? Нали знаете, ако живее в зимата, пелените ще бъдат по-дебели; ако живее в пролетта - по-тънки; в лятото - съвсем тънки; в есента пак по-дебели, а през есента пак същия процес ще се преповтори. Ще знаете, всяко нещо си има обвивка в света, защото материалите в света произтичат от условията, в които вие се намирате, тия условия са общи за всички. Трябва да знаете, че в природата съществува един велик закон, който урегулира отношенията на всички живи същества, на всички окръжающи предмети. И този закон не действа за хатъра на едного или другиго, но той е взел всичко пред вид и всяко едно живо същество трябва да се съобразява, иска - не иска. Ако не знае, ще се научи; ако знае, още по-добре. Ако главата му е по-дебеличка, повече ще се чука, чука, докато най-после в тази глава проникне разумното на този закон или казано на научен език: ще се диференцира тази глава, ще се видоизмени. Сега аз не съм за ония дълбоките скали, които трябва да имат вашите души.
към втори вариант >>
757.
Новото възпитание / За възпитанието
,
МС
, София, 7.7.1924г.,
банкет на сити хора. Мъчно се говори на уморени хора. Мъчно се говори на хората за нов начин на възпитание. Каквото и да им се каже, не хваща място. Защо? Защото не са изплатили дълговете си. Не давайте пари на заем на човек, който не е изплатил старите си дългове. Не давайте съвет на болния, как да оре нивата си, докато още е на легло. Като оздравее и напусне леглото си, той сам ще намери начин, как да изоре нивата си. За да успявате в живота си, носете в ума си следната мисъл: Природата обича простотата и чистотата. Колкото по-прости, т.е. по-естествени и чисти сте в отношенията си, толкова по-близо сте до нея. Под думата "простота" ние разбираме естествени, искрени отношения, които изключват всички ненужни прибавки към нещата. Истината не се нуждае от никакви украшения, от никакви препоръки. Тя говори сама за себе си. Единствените, на които позволява да говорят за нея, са Божията Любов и Божията Мъдрост. Значи, само любовта и мъдростта могат да говорят за истината. Никой друг няма право да се произнася за нея. Даже правдата няма право да говори за истината. Ще каже някой, че има право да говори за истината. Само онзи може да говори за истината, на когото любовта и мъдростта са проговорили вече. Ако любовта и мъдростта не са проговорили на човека, той няма право да се произнася за истината. Съвременните хора говорят за възпитанието на младите и търсят нови методи, с които да си служат. В българския език думата "възпитание" е съставена от предлога "въз" и
към беседата >>
даваш банкет на сити хора. Най-мъчно е да говориш на уморени хора. Някои искаха да говоря върху възпитанието, но аз отлагам тази тема по няколко съображения. Аз я считам още ненавременна. Докато човек не е изплатил старите си дългове, не му давай пари на заем. На болния не давай съвет как трябва да оре нивата си. Като напусне леглото си, като си плати дълговете, той сам ще се научи как да оре нивата си. Но аз ще ви дам една основна идея, която трябва да носите винаги със себе си и да я подкрепяте. Тя е, че природата обича простотата. Колкото повече обичате простотата, толкова по-близо сте до нея. Не говоря за тази простота, която вие знаете, но всяка една истина трябва да се освободи от всички онези прибавки, които хората са й турили. Истината не се нуждае от никакви препоръки. Тя говори сама за себе си. Истината позволява само на двама души в света да й говорят, никого другиго не приема да й говори. Тя е позволила само на Любовта и на Божията Мъдрост да й говорят. Никому другиму не е позволила, даже и на Правдата не позволява. Следователно онзи, който иска да постигне Истината, нему трябва най-първо да проговори Любовта. След туй трябва да му проговори Мъдростта и най-после да се занимава с Истината. Съвременните хора мислят, че човек може да се възпитава. В туй няма никаква философия. Да възпитаваш, тъй както е поставена тази дума в български език, това значи да храниш човека. Че кой не се храни? Всеки се занимава с хранене. Тъй както са обяснили гърците
към втори вариант >>
758.
Топлината на живота
,
МС
, София, 7.7.1924г.,
за мъчение, труд и работа и мислят, че ги разбират. Това са три състояния, през които минава човешкият дух. Това са три велики науки, до които всеки човек трябва да се домогне. Мъчението започва от физическия или материалния свят и се дължи на инертността на материята. Като не разбира свойствата на материята, запример сцеплението, гъстотата й, човек се натъква на мъчнотии и противодействия. Достатъчно е един неорганизиран, инертен атом да падне върху човешкия ум, за да произведе голяма пертурбация. Това показва, че страданията на човека се предизвикват от микроскопически причини. Докато материята е инертна, човек неизбежно ще бъде изложен на мъчение. Като се мъчи, той постоянно се движи и по този начин размърдва материята, прави я активна. Когато дойдем до труда, материята се проявява в едно по-високо състояние — нейната разумност. Като се труди, човек произвежда топлина. Дето има топлина, там се явява живот. Топлината разрежда малко материята, прави я по-рядка. Работата пък произвежда светлина, която разрежда материята още повече. Следователно, като минава през мъчение, труд и работа, човешкият дух произвежда движение, топлина и светлина. И тъй, човек не може да разбере живота, ако не познава законите на движението, на топлината и на светлината. Движението е свързано с физическия свят, топлината — с астралния, т.е. със света на чувствата, а светлината — с умствения, т.е. със света на мислите. Когато изучава чувствата, човек дохожда до условията на
към беседата >>
върху мъчението, труда и работата и разбираме три състояния на духа. Мнозина от вас, като се говори за мъчението, не се спират, бързат и мислят, че са разбрали мъчението. Мъчението, това е една велика наука. Трудът, това е друга велика наука, работата и тя. Значи мъчението започва с физическия свят, дето материята е инертна. Човек като не разбира законите на инертната материя по отношение на нас, със своето сцепление, със своята гъстота и със своята твърдост представлява голяма спънка в развитието. Достатъчно е един такъв атом да падне, за да произведе цяла пертурбация във вашия ум. Не мислете, че причините, от които страдат хората, са много големи, те са микроскопически. На тази инертна материя на мъчението съответства движението. Към труда материята е малко по-фина. Започва да се проявява разумното. Там се проявява топлина, има вече зачатък на живот, има напредък на живота. Влизаме в една материя, която е още по-разредена, съществува движение и се проявява светлина. В тия три области човешкия дух сега се проявява. И тъй, вие не може да подобрите вашия живот, ако не разберете законите на топлината. Ако не знаете да внесете светлината в коя и да е работа, вие не ще имате резултат. На себе си трябва да знаем каква топлина трябва да внесем. Сега с топлината ние свързваме проявяването на човешкия характер. (Чува се шум отвън.) Това е физическият свят, света на движението. Има ли смисъл движението на тази кола? Този човек, ако го запитате защо е трябвало да мине
към втори вариант >>
759.
Новата азбука
,
СБ
, Мусала, 13.7.1924г.,
следния въпрос: По-добър ли става човек, като плюва на земята? За себе си той се освобождава от събралата се плюнка в устата, но не подозира, че с това обижда земята. Колкото за това, че става по-добър, не е право. Вие плювате навсякъде и все за Господа мислите, или за Христа, или за Любовта. Ако искаш да плюваш, изкопай си една малка дупка в земята, там да плюеш. После зарови плюнката с пръст, да не се вижда. Когато размишляваш за Господа, не трябва да плюваш. – Защо? В това време те придружават добри духове – отпред, отзад, отляво, отдясно. На която страна и да плюваш, все ще плюваш на някой дух и ще го изпъдиш. В края на краищата ти оставаш сам. После питате: Защо Учителят не ни говори? Много просто, аз виждам всички духове оплюти. Това не е алегория, но действителност. Ето защо, като речеш да плюваш, спри се пред себе си и помисли. Пред тебе стои едно висше същество, помисли за него, не бързай да плюваш. Това знаят и светските, и духовните хора, но понеже духовните имат по-голяма свобода, мислят, че са свободни да плюват навсякъде. Сега, като говоря за плюването, ще кажете, че изнасям факти, които отговарят на известна алегория. Не, това е факт, който има значение както за физическия, така и за духовния свят, но вие не искате да знаете за това. Важно е на вас да е добре. За другите не искате знаете. Че плювате върху някой ангел, това не ви интересува. Казвате: „Ангелът е горе, в духовния свят, моята плюнка не го засяга“. Ще ви задам още един въпрос: Какво
към беседата >>
760.
Разумният живот
,
ООК
, София, 16.7.1924г.,
разбираме под думите разумен живот? Мислите ли, че онзи нагон, онази жажда и гладът, които имате, това са неща разумни? Гладът ви принуждава да работите, за да ядете. Жаждата ви принуждава да пиете. Мислите ли, че този акт в Природата е разумен? Под разумни неща ние разбираме хармонични неща. Разумните неща са достояние само на Любовта. Като изключите всичко друго, само в Любовта може да има разумен живот. Но вие ще напуснете вашите възгледи за Любовта, която проявявате, понеже вашата любов е любов на насилието. Това не е истинската Разумна любов. Следователно вие сте учили само тази любов и затова в живота ви няма никаква хармония. Сегашният ви живот не е разумен живот. Добрият човек може да сгреши, и лошият човек може да прави добро. Питам ви: защо добрият човек греши и защо лошият човек прави добро? Можете ли да ми отговорите? Аз ще ви отговоря и ще ви кажа кои са причините за това. Представете си един слуга, който се е научил в живота си само да изважда с една кофа нечистотиите и да ги изхвърля навън. Но представете си, че той един ден намери една кофа с чиста вода и вземе, та я изхвърли. Питам: виновен ли е той, че изхвърля чистата вода? Ние го уловим и го нагълчаваме. Представете си сега друг един слуга, който се е научил в живота си само да внася с кофата чиста вода, и един ден намери една кофа с нечиста вода и я внася между кофите с чиста вода. Туй често се случва и във вашия живот. Вие намерите една кофа с нечиста вода и я турите между вашите
към беседата >>
761.
Ще дойда след Тебе
,
НБ
, София, 20.7.1924г.,
силни преживявания, т.е. никой не започва със своите слаби способности и сили. Всеки проявява силната страна на своето естество. В цитирания стих един книжник иде при Христа и казва: „Учителю, ще дойда след тебе." –Защо ще отиде след Него ? – На този въпрос всеки човек трябва сам да си отговори ясно и категорично. Христос не му казва „да, или не", не му отговаря да дойде, или да не дойде след Него. Книжникът, като бил готов да напусне своите удобства, знания, удоволствия, почитта и уважението на хората, считал, че така ще повдигне името на Христа. Като разбирал това, Христос му отговорил: „Лисиците си имат легла, и птиците небесни гнезда, а Син Человечески няма къде глава да подслони." Това значи: Ти ще дойдеш при мене, но аз нямам легла, нямам удобства, нямам книги за четене, нямам ядене и пиене. Как ще се примириш с това ? Какво е отговорил книжникът на тези думи, не е казано. След това един от учениците на Христа се обръща към Учителя с думите: „Учителю, позволи ми да отида и погреба баща си." Какво било скритото желание на ученика – да отиде и погребе баща си ? – Той искал да вземе наследство от него ? Защо му е наследство ? – Да се осигури, да има нещо зад гърба си, и тогава да следва Христа. И дъщерята, и синът са готови да погребат баща си, защото знаят, че ще вземат наследство от него. Готовността им, да го погребат, не е безкористна. „Ще дойда след Тебе." Много хора са готови да отидат при Бога. Кога? – Когато работите им са объркани.
към беседата >>
762.
Молитвата
,
ООК
, София, 23.7.1924г.,
като се събирате тук, половин час ще прекарвате в мълчание. Най-хубавото упражнение в живота на човека е молитвата. Засега в света по-хубаво упражнение от молитвата няма. Молитвата е общение с Бога. Думата молитва в български език е малко несполучлива. На френски език молитва значи lа рriеrе. Буквата М в думата молитва и буквата P в думата рriеrе показват за какво се моли българинът и за какво се моли французинът. Всеки народ си има свой стремеж. У англичанина и американеца молитвата почива на волята. Българинът пък казва: „Като пусна кофата си в кладенеца, иска не иска, все ще ми даде нещо.“ Той се отличава по това, че обича повторението на едно и също нещо. Повторението – това са двата бряга на едно течение. Това означава буквата М. Стремежът във всички славянски народи е навътре. Буквата М е подобна на еврейската W, но българите са малко по-добри от евреите. Тия две букви в българския и в еврейския език означават крайния материализъм. Българинът се моли само когато е натясно или когато няма пари, или когато е болен, или когато се запали къщата му. Няма ли болен в къщата му, здрави ли са всички, богат ли е, той си накривява калпака и казва: „Не струва да се моли човек.“ Често, когато плодовете на дърветата падат, децата държат калпаците си под дърветата отдолу, та плодовете да падат вътре. Едно от децата разтърсва дървото, а другите държат калпаците си отдолу и събират плодовете. И българинът представлява една такава захлупена шапка. Това обаче са останки от
към беседата >>
763.
Условия за взаимна работа
,
СБ
,
ИБ
, Мусала, 11.8.1924г.,
от вашия личен живот към природата. Виждате ли тези камъни тук, защо ли са турени? Те представляват разрушение. Някога това място е било величествено. Тук боговете живели, а сега то е пустиня. Днес хората идват само за екскурзия и бързат да се върнат назад. Сега най-първо ще ви попитам нещо и вие ще ми отговорите. Трябва ли овцата да изневери на своя принцип, да вземе метода на вълка - да яде месо? - Не трябва. Писанието казва, че човек е направен по образ и подобие Божие. Трябва ли тогава той да вземе Божественото и да Го цапа? - Не трябва. Тогава вие ще разрешавате въпросите принципно, а не според вашия личен живот. Някой търговец гледа днес да спечели 1 000 лева, а утре може да изгуби и 1 000 000 лева. Не трябва да бъде така. Такова е и вашето положение. Защо се опитвате да прокарвате една бяла лъжа? Вие сте се събрали пет и без да имате Божията Любов, мислите, че ще разрешите една задача. Никаква задача не можете да разрешите. Ще ми кажете, че имате Божията Любов? - Нямате я. Като не можете да я приложите, ще дойде второто положение - да изгубите 1 000 000 лева. Всяка една от вас иска да я обичат. Че кой не желае това нещо в света? Който иска да го обичат, и той трябва да обича. Законът е такъв, не може другояче. Който иска хората да имат добро мнение за него, той трябва да бъде разумен във висша степен. След като направите една грешка и аз ви забележа, вие се обезсърчавате. Като ви казах, че не ви приемам за окултни ученици, всичко като че се събори.
към беседата >>
764.
Каляване на материята
,
СБ
, Мусала, 12.8.1924г.,
обърна внимание на вибрациите на разните тонове от гамата. В тона до има слизане надолу – Божественият Дух слиза. В тона ре има качване, в тона ми – равнина; във фа – слизане надолу; в сол – равнина, в ла – качване; в си – равнина, в до – слизане. Графически това може да се представи по следния начин: Често съм ви казвал, че и боговете воюват, но като се казва „война между боговете“, то не се разбира онази глупава война, която ние знаем. Това е война за идеи, в която боговете творят. В тази война става поляризиране и в това поляризиране се образува материята. Едните са поляризирали материята в едно направление, другите – в друго направление, и веднага се започва разделянето. Така са се образували тези развалини. Значи, за да станат тези развалини, част от енергията е била извадена нагоре, а част от енергията – надолу. Тази част, която е взета нагоре, е образувала върховете, а тази част, която е взета надолу, е образувала долините. Има една материя, която постоянно слиза, а друга остава като върхове. Един ден Земята ще претърпи голямо изменение. Ниските места ще се повдигнат, ще образуват върхове, високи до 10 000 м, но все пак някои от тези върхове ще си останат, няма съвсем да се обезличат. Като се образуват тези върхове, какво ще стане с хората по тези места? – Ще пропаднат. Когато боговете строят великите неща, ние, малките хора, трябва да бъдем надалече от тях, та като си свършат работата, ние ще дойдем да видим какво са направили. Има истина в
към беседата >>
765.
Общи въпроси
,
СБ
,
ИБ
, Мусала, 12.8.1924г.,
които виждате по височините, това са все развалини, останки. Това приятно настроение, което изпитвате, като се качвате нагоре, се дължи на това, че вие изживявате останките от миналото величие, което е царяло тук. И днес тези разрушения са дадени на децата за радост. Вие можете да изследвате тези неща, но трябва да знаете, че всеки, който иска да изследва Божиите работи, трябва да бъде абсолютно чист, абсолютно безкористен. Щом у тебе се зароди най-малкото желание да вземеш нещо от мястото, което изследваш, ти ще причиниш вреда на себе си и на другите. Нищо не трябва да пожелаваш. Това е чистота! От всичко можеш да се ползваш, но само след като се обърнеш към Бог и поискаш разрешение за това. Някои мислят, че като са наследници на известен имот, че всичко могат да бутат. Не е така, наследникът ще бута нещата разумно, а не неразумно. Когато ви казвам, че не трябва да късате цветята, това не значи, че е грях да откъснеш един цвят, но създаваш в себе си една лоша привичка. 7 ч., вторник, на камъните при Сухото езеро Всички пеят. Учителят обърна внимание на вибрациите на разните тонове от гамата и каза: В тона "до" има слизане надолу - Божественият Дух слиза. В тона "ре" има качване, в тона "ми" - равнина; във "фа" - надолу; в "сол" - равнина; в "ла" - качване; в "си" - равнина; в "до" - слизане. Графически това може да се представи по следния начин: Често съм ви казвал, че и боговете воюват, но като се казва война между боговете, то не се разбира онази
към беседата >>
766.
Хубави чувства
,
СБ
,
ИБ
, Мусала, 12.8.1924г.,
мъчно се учи урокът на търпението. Досега е работила неволята, но отсега нататък ще работи търпението. При големия страх малкият страх става герой и като мине опасността, и той се насърчи, и казва: "Не съм бил толкова страхлив, колкото съм мислил." В развиването на човека има известни блага, които едновременно може да му създадат и приятно, и неприятно разположение, зависи от времето. Това съществува в реалния живот. На млади години да ти опекат една кокошка, ти ще се радваш, но на стари години, когато си останал без зъби, и да ти опекат една кокошка, ти ще кажеш: "Защо да не беше на млади години?" Добре, изгубил си някой зрението, а някой негов приятел го вземе да го развежда из цяла Европа. Той казва: "Защо ми е това сега, а не на млади години, когато виждах? Аз сега ще ходя натук-натам, да разглеждам неща, които не виждам." Философия е това. Неизповедими са Божиите тайни! Те са толкова страшни, че и ангелите, които говорят за Божията Любов, когато дойде въпрос за Божиите тайни, и в тях трепва сърцето. Има страшни неща в света, но ще ги минеш в тъмнина, за да не виждаш нищо. Вие сега казвате: "Да видим какво има, да знаем всичко", но щом ви се отвори картината и я видите, ще кажете: "Е, по-хубаво да не бяхме видели тази картина." Именно сега вие трябва да се борите в себе си. Като влезете в този път, човек трябва да бъде разумен, да разбира нещата. Голяма разумност се изисква! Например някой човек може да почувства тъй обезсмислен живота си! Психология е
към беседата >>
767.
Чада Божии
,
СБ
,
ИБ
, Мусала, 14.8.1924г.,
преди вас пророкът е казал на хората, които са служили на Бог, следната опитност: "Изведе ги през правия път." Значи Господ винаги ходи в правия път, а той е много тесен. През него едва може да мине една слънчева прашинка. Само слънчевите прашинки на светлината могат да минат през този път. Мислите ли, че като ви прекарва Господ през този път, та няма да усетите страдания, докато се освободите от всичкия излишен баласт, който е непотребен? Какво ще правиш с този багаж на земята? Това, което е твое, никой не може да ти го вземе, да те обере. Има пазители на Божествените съкровища и кой каквото открадне, те го следят. Те вървят подире му. Има духове на златото, които го пазят и вървят подире му. Златото, това е като плодове на живота. Някой казва: "Нали вървя в този път?" Вървите, но колко чист трябва да бъде човек, за да мине през този път! Като някоя камила трябва да ви освободят. В старо време, разправя се в библейския живот, когато пристигат пътници търговци със своите камили, натоварени със стока, трябвало да бързат рано да влязат в града, защото иначе ще заварят затворени градските врати и ще трябва да завържат камилите си отвън града, но били изложени на разбойници и стоките с камилите им отнасяни. За да се избегне това, за тези, които закъснявали, имало някакви проходи "иглени уши", през които едва разтоварена камила можела да мине. Та сега, като дойдем до иглените уши, все ще ни разтоварят. Ако не дойдат разбойници, ще си вземеш на сутринта камилите
към беседата >>
768.
Наряд за 1924–1925 г.
,
СБ
, София, 22.8.1924г.,
разумният и добър ученик напълно изпълнява Волята Божия Първа седмица • Размишления върху Любовта • Добрата молитва Втора седмица • Размишления върху Мъдростта • Отче наш Трета седмица • Размишления върху Истината. • Добрата молитва • Отче наш Четвърта седмица • Размишления върху Правдата и Божия Промисъл • Молитва на Триединния Бог Пета седмица • Размишления върху Добродетелта и Божията Благост • Молитва на Царството Шеста седмица • Размишления върху жертвата на Любовта и Божията Милост • Молитва Пътят на живота Седма седмица • Размишления върху силата на Духа Божий, Божията Святост и Чистота • Молитва за плодовете на Духа • Вечният и необятен Бог е Пътят, Истината и Животът. • Мир на всички, които ходят в пътя Христов! • Бог е Любов и Той е единствената връзка на живота. • Благословени са всички, които следват Неговия
към беседата >>
769.
Качества на разумния живот
,
СБ
, , 24.8.1924г.,
отличава Разумният живот, или какви са качествата на Разумния живот? По какво се отличават една пълна и една празна стомна, или по какво се отличават една здрава и една счупена стомна? Разумният човек в своите разсъждения, в своите заключения, в своите аналогии и подобия съпоставя нещата разумно, т. е. така ги съпоставя, че между тях да има известни съотношения. Значи здравата стомна задържа водата, счупената я пропуща. Казвам тогава: счупената стомна в едно отношение за ленивия човек е за предпочитане. Защо? – По-леко ще я носи. И за глупавия човек една счупена стомна е за предпочитане. Той казва: „Защо ми е здрава пълна стомна? Тя е тежка.“ За Разумния живот обаче пълната стомна е за предпочитане. Питам ви сега: можете ли вие да носите една пълна стомна и вашата ръка да не почувства нейната пълнота, нейната тежест? Сега някои от вас, като имат една добродетел, почват да се разкайват. Защо? Защото, като носят една добродетел, чувстват нейната тежест. Вие искате да бъдете добродетелни хора, без да почувствате тежестта на добродетелите. Като говоря за тежест на добродетелите, подразбирам, че всяка добродетел си има своята ценност и затуй в живота добродетелта ще ни причини една болка. От какво ще бъде тази болка? – Колкото и да е хубава една пълна стомна, като я носиш, ще ти дотежи, ще я пренасяш от ръка в ръка и най-после ще кажеш: „Откъснаха ми се ръцете!“ Но после, след като си достигнал някъде и си ожаднял, ще дигнеш стомната, ще глътнеш няколко капки и ще
към беседата >>
отличава разумния живот, или какви са качествата на разумния живот? По какво се отличава една пълна и една празна стомна, или по какво се отличава една здрава и една счупена стомна? Разумният човек в своите разсъждения, в своите заключения, в своите аналогии и подобия съпоставя нещата разумно, т. е. така ги съпоставя, че между тях да има известни съотношения. Значи, здравата стомна задържа водата, счупената я пропуща. Казвам тогава: счупената стомна, в едно отношение, за ленивия човек е за предпочитане. Защо? - По-леко ще я носи. И за глупавия човек една счупена стомна е за предпочитане. Той казва: защо ми е здрава, пълна стомна? Тя е тежка. За разумния живот, обаче, пълната стомна е за предпочитане. Питам ви сега: можете ли вие да носите една пълна стомна, и вашата ръка да не почувства нейната пълнота, нейната тяжест? Сега, някои от вас, като имат една добродетел, почват да се разкайват. Защо? Защото като носят една добродетел, чувствуват нейната тяжест. Вие искате да бъдете добродетелни хора, без да почувствувате тяжестта на добродетелите. Като говоря за тяжест на добродетелите, подразбирам, че всяка добродетел си има своята ценност, и затуй в живота добродетелта ще ни причини една болка. От какво ще бъде тази болка? - Колкото и да е хубава една пълна стомна, като я носиш, ще ти дотежне, ще я пренасяш от ръка в ръка и най-после ще кажеш: откъснаха ми се ръцете! Но после, след като си достигнал някъде и ожаднял, ще дигнеш стомната, ще глътнеш няколко капки и ще
към втори вариант >>
770.
Ако излекува болния (Бележки, държани при братската среща на ръководителите в София, 1924 г.)
,
СБ
,
БР
, София, 31.8.1924г.,
мисли върху някои материални въпроси? – Няма време и удобства от присъствието на гости в двора. УЧИТЕЛЯТ: Трябва да се обменят мисли, защото има противоречия между духовните и материалните въпроси. Те не вървят успоредно. Едни държите материалното, други – духовното. Нямаме нужда от материалното. Това е противоречието. Това е постоянна борба на духа с материята. Тя съществува и духът трябва да се повдигне. Възгледите на хората се различават. Болните и здравите имат различни възгледи по разните въпроси от идентичен характер и се явяват противоречията в живота. В Братството голямата свобода, която имаме, се използува лошо – това не е право, това е изнасилване, измъчвание на някои от братята от подобно криво разбиране на някои членове от обществото. Един пример: един брат оставя в едно семейство старите си дрехи, за да благославяло. – Аз не обичам да давам стари дрехи. На един брат дадох едно старо палто при дъжд, той не ми го повърна. Взе ми едни сандали – не ги върна, но му задигнаха посред бял ден ново палто за 1200 лева и други дрехи; това непослушание завлече неговите дрехи. Моите скрито взети сандали завлякоха му новите дрехи, комплект, посред бял ден от палатката в Баучер. Това не е толкова неморално, че ги е взел, но непослушанието му. Ако ли дадете обещание – трябва да го изпълните заради Бога, да не се охули името Му, името Божие. Ще продадете всичко, но обещанието си ще изпълните. Питам ви: Разбойници хващат вашия син и искат откуп 200 000
към беседата >>
771.
Правила на разумния живот
,
СБ
, , 31.8.1924г.,
– каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето. Връзване и развързване може да прави само разумният човек. Само вещият лекар може да лекува. Пак ви казвам, че двама от вас, ако се съгласят на земята, за всяко нещо, което би да попросят, ще им бъде от Отца Моего, Който е на небеса; защото дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях. Значи, за да се даде прошение и да се отговори на това прошение, трябва да има най-малко двама души. Събирания между хората може да стават само чрез закона на Любовта. По друг начин събирания между хората не могат да стават. Думата събиране в българския език не е толкова изразителна, но понеже няма друга по-добра дума, и с тази минава. Тогаз пристъпи Петър при Него и рече: Господи, до колко пъти, ако ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли? Казва му Иисус: Не ти казвам до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем. И прощаването става пак по закона на Любовта. Не можеш да простиш някому, докато не го обичаш и докато не те обича. Ако някой мисли, че може да прощава без Любов, лъже се. И онзи, който иска да го простят, трябва да иска да го простят по закона на Любовта. Вън от закона на Любовта прощение не може да има. Това категорично трябва да го знаете! По кармическия закон, кой каквото върши, ще го намери, а Божественият път е законът на Любовта, чрез който кармата се смекчава. Значи за хората на греха има само един начин – той
към беседата >>
се даде прошение и да се отговори на това прошение, трябва да има най-малко двама души. Събирания между хората може да стават само чрез закона на Любовта. По друг начин събирания между хората не могат да стават. Думата "събиране" в български език не е толкова изразителна, но понеже няма друга по-добра дума, и с тази минава. Тогаз пристъпи Петър при Него и рече: "Господи, до колко пъти, ако ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?" Казва му Исус: "Не ти казвам до седем пъти, но до 70 пъти по седем". И прощаването става пак по закона на Любовта. Не можеш да простиш някому, докато не го обичаш, и докато не те обича. Ако някой мисли, че може да прощава без любов, лъже се. И онзи, който иска да го простят, трябва да иска да го простят по закона на Любовта. Вън от закона на Любовта прощение не може да има. Това категорически трябва да го знаете! По кармическия закон, кой каквото върши, ще го намери, а Божественият път е законът на Любовта, чрез който кармата се смекчава. Значи, за хората на греха има само един начин, той е мелницата, а за хората на Божията благодат, това е растенето. Това са два процеса. Ако си грешен, в мелницата ще те турят, това е в реда на нещата. Ако си праведен, в земята ще те хвърлят. "За това царството небесно е уподобено на человек цар, който поиска да прегледа сметката със слугите си. И когато начна да пресметва, докараха му един длъжник от 10,000 таланта". Числото 10, в този смисъл, както Христос говори, не показва само колко е
към втори вариант >>
772.
Кръстът
,
СБ
,
БР
, София, 1.9.1924г.,
в движение кръгообразно, с две течения – вертикално и хоризонтално, и всяко от тях има две движения: от долу на горе и от горе на долу, от дясно на ляво и от ляво на дясно (+), и през тая врата на движението му ( ), което е толкова бързо, никой не може да мине, освен Любовта, и затова кръстът – страданията, се съпровождат само с Любовта. Така че страданията са зад кръста, а радостта е пред кръста, т.е. Любовта е пред кръста. Електричеството има движение във форма на кръст, а магнетизмът – спираловидно. Там, гдето има много електричество, земята е гола – голо е, само камъни, даже мъх не расте, а растителност няма никаква, а под повърхността има буйно течаща вода. Водата привлича, урегулира движението на електричеството. Там, гдето има магнетизъм, има хубава буйна растителност, зелена трева и течащата вода е тиха, спокойна. Магнетизмът глади, оглажда
към беседата >>
773.
Не само абсолютна чистота, но и абсолютно доверие
,
СБ
,
ИБ
,
БР
, София, 1.9.1924г.,
прочета 105 псалом. Той е в повече от преди 3 000 години. Законите, които са действували тогава, действуват и сега. Условията са все същите. Стих 1-7. Да се хвали човек в името на Бога – то е да има сила, да придобие сила. Иначе без подобно хваление няма никаква сила. Стих 8 – Всякога помни завета Си, Словото, което заповяда на тисящи родове. Всичко, което Бог е обещал, го изпълнява. Словото, което заповяда на тисящи родове – това Слово всякога се изпълнява. Мнозина от вас се намират в крайно противоречие. Смятате, че всичко ще ви тръгне наред. Но има един процес, помнете това, че който тръгне в Господа, трябва да го пречистят. Вземете Йосифа (стих 17 – Изпроводи пред тях человека, Йосифа, продадения като роб), братята му го продадоха, баща му го изобличи и т.н., но най-после стана първенец в Египет. Мъчно е една душа да се отеготява и измъчва. Какви молитви трябва да изпълнява и с какъв силен ум трябва да работи! – Защо така? Имате две тела, които са в противно движение – едното отива нагоре, другото надолу. Ти си тръгнал към един планински връх, какво можеш да вземеш на гърба си? С кола не можеш да вървиш. Това е праведният, а който слиза надолу – това е грешният. Кое е по-добре – да слизате към мочурлука долу или да се качвате нагоре към върха? Най-доброто е да чувствувате Божието присъствие при вас – другото е лъжовно. Така ще сте радостни, което е същественото в живота, света. Стих 32 – Даде им град вместо дъжд, и огън пламенен в земята им. Така е било и
към беседата >>
774.
Съзнателният живот като забава
,
СБ
, София, 1.9.1924г.,
повиках на една забава – тъй я наричам аз. Животът има своите сериозни страни само когато е грешен. Човекът е сериозен, когато животът му е грешен, когато има да дава, когато има несъгласие в убежденията му, когато живее в раздори. Когато хората са праведни, животът е наслаждение. Следователно ние трябва да превърнем сериозния живот в една забава. От това гледище всичкият материален свят е една забава за висшите духове. Те по някой път гледат как живеят хората на Земята, защото туй, което хората правят на Земята – това е едно забавление, за Невидимия свят то не е толкова сериозно. От наше гледище, от гледището на нашия грешен живот, на живота на несгодите, ние живеем един сериозен живот, но от гледището на онези напреднали същества животът е една забава. Следователно не всякога трябва да бъдете сериозни. Сериозни трябва да бъдете, когато изправяте вашите погрешки, но щом изправите погрешките си, превърнете живота си в забава! Сериозния живот аз уподобявам на живота, който човек прекарва нощно време: седи сам в тъмнината, няма с кого да приказва, размишлява какво да прави. А животът на забавата е сбор на души, които се събират в общение и живeят в Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и в онази висша Доброта. И всички се радват, че има забава. Когато настане периодът на забавата, Господ прощава греховете на всички хора. Разбира се, аз употребявам думата забава в нейния най-чист смисъл. Под забава не разбирам да ви забавлявам като някой шут, не разбирам да
към беседата >>
повиках на една забава, тъй я наричам аз. Животът има своите сериозни страни само когато е грешен. Човек е сериозен когато животът му е грешен, когато има да дава, когато има несъгласие в убежденията му, когато живее в раздори. Когато хората са праведни, животът е наслаждение. Следователно, ние, трябва да превърнем сериозния живот в една забава. От това гледище, всичкият материален свят е една забава за висшите духове. Те по някой път гледат, как живеят хората на земята, защото туй, което хората правят на земята, то е едно забавление за невидимия свят, то не е толкова сериозно. От наше гледище, от гледището на нашия грешен живот, от живота на несгодите, ние живеем един сериозен живот, но от гледището на Онези напреднали същества, животът е една забава. Следователно не всякога трябва да бъдете сериозни. Сериозни трябва да бъдете, когато изправяте вашите погрешки, но щом изправите погрешките си, превърнете живота си в забава! Сериозният живот аз уподобя- вам на живота, който човек прекарва нощно време - седи сам в тъмнина, няма с кого да приказва, размишлява какво да прави. А живота на забавата е сбор на души, които се събират в общение и живеят в Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и онази висша доброта. И всички се радват, че има забава. Когато настане периода на забавата, Господ прощава греховете на всички хора. Разбира се, аз употребявам думата "забава" в нейният най-чист смисъл. Под "забава" не разбирам да ви забавлявам като някой шут, не разбирам да
към втори вариант >>
775.
Никаква лъжа
,
СБ
,
ИБ
,
БР
, София, 2.9.1924г.,
наряда? (- Да!) Ще се даде на всички, които са били в събота на събранията. Начало на изпълнението на наряда: 22-ри септември 1924 г. На новите членове от обществото ще дадете наряда от 1919 година. Те трябва да почнат оттам, отгдето са започнали всичките, а сега искат изведнъж да станат богати, учени. Това са процеси, които постепенно се дават. Богатството е възнаграждение за труда: след като работи, получава плода. На всичко трябва да се даде духовен характер. Те са като една потреба парите - да си наемеш или купиш потребните необходимости в живота. За в бъдеще в новия живот ще се работи по закона на Любовта. Кое те заставя да се спреш при една чешма? Коритото или чучурът? - Нали водата? Само със силата на любовта може да се подобри всичко. Тя е вътрешен процес - сила. Трябва да се стремите това, което придобивате, да се осветява, иначе благата носят разсипване. По-добре малко, но благословено, отколкото много, но неблагословено! Истинската ценност на едно богатство не може друг да го вземе. На скъпоценността кой може да вземе ценността? Богатството поради любовта има своята ценност? Една кола е важна, докато те пренесе - после е свободна. Най-първо ще се стремите високо в себе си да се повдигате. Сегашният живот определя всичките възможности за в бъдеще, което може да се реализира, и всички минали грешки, които могат да се изправят. Ако ние не бихме вложили закона на Любовта, нищо не ще добием. Ще вложите в себе си любовта и истината, никаква лъжа и
към беседата >>
776.
Разумният труд
,
СБ
,
БР
, София, 2.9.1924г.,
е устроен, ние трябва да го превземем. Всички, нашите приятели, трябва да минете през търговията. Една мелница можем да я превземем, вместо нова да правим. Ние сме за разумния труд. Поетът, като го накарате да работи само физическа работа, ще огрубее. Всеки ще работи, но според способността
към беседата >>
777.
Разумният и неразумният слуга
,
ООК
, София, 3.9.1924г.,
от своите деца наблюдение. Наблюдението – това е метод за придобиване на знания. По някой път думата наблюдение се взема в много ограничен смисъл. Ще ви напиша няколко числа на черната дъска. Как пишете вие единицата? С арабска цифра, нали? По същия начин с арабски цифри пишем и числата 2, 3, 4 и т. н. Питам ви: тия символи произволни ли са? – Не са произволни. На всеки, който не е запознат с живата геометрия, всички тия линии, които съществуват в Природата, му се виждат произволни. Всъщност не е така. Всяка линия, всяко движение, в каквото и да е направление, си има своя разумна причина. И като е тъй, символите на тия числа също си имат своята причина. Аз, разумното същество, ги написах, но самото число не е разумно. Ако попитате туй число защо е взело такава форма, и то само не знае. Хващате числото 2, питате го защо е взело такава форма – и то не знае. Хващате единицата, питате я защо се е изправила като кол – и тя не знае. Ако тия числа биха имали съзнание, биха ви дали едно разумно разяснение: числото 2 не е нищо друго освен пътят на единицата. Той показва движението на единицата. Числото 2 показва пътя, по който единицата се е придвижила, за да образува числото 2. Следователно ние можем да кажем, че числото 2 е утробата на числото 1. За да може единицата да стане две, за да може силата ¢ да се раздвои, трябва да мине през този път, през двойката. Този, който е написал туй число, е бил адепт, той е разбирал законите. Числото 3 показва раздвояване
към беседата >>
778.
Царе – слуги на Господа
,
СБ
, София, 7.9.1924г.,
един закон, според който, когато се говори на хората много, те изгубват способността да разбират нещата. Така е и в яденето, така е и в пиенето на вода, така е и в четенето на книги. Този закон всякога може да го проверите. Във всяко нещо началото ни се вижда много хубаво, а краят – почти безсмислен. Всички вие сте били млади и познавате отношенията към нещата в ранната си детска възраст и отношенията ви към същите неща в по-напредналата ви възраст. Вземете малкото дете и вижте с какво въодушевление посреща празничните дни, с какво въодушевление посреща Слънцето! Вземете 100-120-годишния старец и вижте с каква индиферентност, с какво безразличие се отнася към всички тия неща! Така става и с някои хора, които тръгват в духовния път. Най-първо те са жежки, въодушевени като децата, но след години стават като онзи 100-120-годишен старец – всичко им е безразлично. Започват да си клатят главата и казват: „Ние го знаем това, то беше едно време, но се свърши вече.”Право ли е всичко това? – Не, това не трябва да бъде така. Има една страна на живота, която вие още не сте опитали, т. е. същинския живот още не сте го опитали. Туй може да ви се вижда противоречие, но то е факт. Може да сте опитали хиляди положения от вашия сегашен живот, но той още не е същинският. Например една мравя може да е опитала всички възможности и благости на мравешкия живот, но ако тази мравя застане в положението на един философ и каже, че е опитала всички положения на живота, че го познава, тя е
към беседата >>
един закон, според който, когато се говори на хората много, те изгубват способността да разбират нещата. Така е и в яденето, така е и в пиенето на вода, така е и в четенето на книги. Този закон всякога може да го проверите. във всяко нещо началото ни се вижда много хубаво, а краят - почти безсмислен. Всички вие сте били млади и познавате отношенията към нещата в ранната си, детска възраст и отношенията ви към същите неща в по-напредналата ви възраст. Вземете малкото дете и вижте, с какво въодушевление посреща празничните дни, с какво въодушевление посреща слънцето! Вземете 100-120 годишният старец и вижте с каква индиферентност, с какво безразличие се отнася към всички тия неща! Така става и с някой хора, които тръгват в духовния път. Най-първо те са жежки, въодушевени като децата, но след години стават като онзи 100-120 годишен старец, всичко им е безразлично. Започват да си клатят главата и казват: ние го знаем това, то беше едно време, но се свърши вече. Право ли е всичко това? Не, това не трябва да бъде така. Има една страна на живота, която вие още не сте опитали, т. е. същинският живот още не сте опитали. Туй може да ви се вижда противоречие, но то е факт. Може да сте опитали хиляди положения от вашия сегашен живот, но той още не е същинският. Запример, една мравя може да е опитала всички възможности и благости на мравешкия живот, но ако тази мравя застане в положението на един философ и каже, че е опитала всички положения на живота, че го познава, тя е в
към втори вариант >>
779.
Най-малкото
,
КД
, София, 8.9.1924г.,
си има своите спънки, които трябва всякога да се преодоляват. Човек трябва да се стреми да преодолее инертната материя у себе си. За пример, когато човек се разболее, става инертен. Въобще всякога, когато се натрупа излишен багаж, инертната материя се явява на повърхността. После, когато човек си тури една, каквато и да е благородна мисъл в ума, той ще срещне едно съпротивление. Щом мъчнотиите престават отвънка, ще дойде съпротивлението отвътре. Това може да го вземете като един закон. При всяка една работа все ще се явят мъчнотии или отвънка, или отвътре. Затова е по-добре да дойдат най-напред мъчнотиите отвънка, да ви уякчат, а после да дойдат отвътре. Има случаи в училището, деца се учат добре, но после нещо им каже отвътре: „Защо ти трябва учение, я си играй, докато си малък, пък като остарееш, тогава ще учиш.“ То послушва този глас, но като остарее, пак нещо отвътре му каже: „Що ти трябва учение, ти си стар, не е за тебе.“ Та две положения има, които са несъвместими в живота. Всеки човек трябва да се стреми да преодолее мъчнотиите, които ще срещне в пътя си. Каквато работа започнете, гледайте да я свършите добре. За пример за уякчаване на волята кажете си тъй: „Десет сутрини наред аз ще си махам ръката напред-назад; после краката.“ Може да си кажете: „Защо съм тъй глупав да го правя!“ Аз пък казвам: Защо не! - Това е за уякчаване на волята. После променете положението. Кажете си: „Десет сутрини аз ще се наведа напред и после ще се изправя назад.“ Та ще
към беседата >>
780.
Важността на числата
,
ООК
, София, 10.9.1924г.,
върху важността на числата 3 и 5. Ако преведете числото 3 в геометрическа форма, какво ще получите? – Триъгълник. Ако преведете числото 5 в геометрическа форма, какво ще получите? – Петоъгълник. Числото 3 произлиза от числата 1 и 2. Значи то е резултат от тия две числа. Числото 3 съществува като норма в Природата. Висшите сили, с които човек борави, започват с числото 3. Неговият ум, неговото сърце, неговата воля представляват числото 3 – резултат на тия сили, които действат в човека. Питам сега: можете ли да повлияете на ума на някой човек? – Не можете по никой начин. Можете ли да повлияете на човешкото сърце? – Не можете. Можете ли да повлияете на човешката воля? – И на нея не можете да повлияете. Съвременният свят се опитва да тури човешкия ум в нова насока. Ако някой мисли, че може да влияе на човешкия ум, той се лъже. Единственото нещо, върху което може да се влияе на хората – това са техните чувства. Ние можем да повлияем на чувствата на един човек чрез неговия слух, чрез обонянието му, чрез вкуса му, чрез осезанието и чрез зрението му. Например някое дете не стои мирно. Как ще го умириш? – Ще му направиш кукличка, ще му устроиш едно представление или ще му издекламираш нещо, ще му кажеш някоя хубава дума или ще му дадеш една хубава ябълка, или пък ще му дадеш да помирише нещо – всичко това действа възпитателно върху неговите чувства. Следователно хората работят с числото 5 – то е число на чувствата, а с числото 3 работи само Бог. Запомнете тия мисли,
към беседата >>
върху важностьта на числата 3 и 5. Ако прѣведете числото 3 въ геометрическа форма, какво ще получите? — Триѫгълникъ. Ако прѣведете числото 5 въ геометрическа форма, какво ще получите? — Петоѫгълникъ. Числото 3 произлиза отъ числата 1 и 2. Значи, то е резултатъ отъ тия двѣ числа. Числото три сѫществува като норма въ природата. Висшитѣ сили, съ които човѣкъ борави започватъ съ числото 3. Неговиятъ умъ, неговото сърце и неговата воля прѣдставляватъ числото 3 резултатъ на тия сили, които дѣйствуватъ въ човѣка. Питамъ сега: можете ли да повлияете на ума на нѣкой човѣкъ? — Не можете по никой начинъ. Можете ли да повлияете на човѣшкото сърце? — Не можете. Можете ли да повлияете на човѣшката воля? — И на нея не можете да повлияете. Съврѣменниятъ свѣтъ се опитва да тури човѣшкия умъ въ нова насока. Ако нѣкой мисли, че може да се влияе на човѣшкия умъ, той се лъже. Единственото нѣщо, върху което може да се влияе на хората, това сѫ тѣхнитѣ чувства. Ние можемъ да повлияемъ на чувствата на единъ човѣкъ чрѣзъ неговия слухъ, чрѣзъ обонянието му, чрѣзъ вкуса му, чрѣзъ осезанието и чрѣзъ зрѣнието му. Напримѣръ, нѣкое дѣте не стои мирно. Какъ ще го усмиришъ? — Ще му направишъ кукличка, ще му устроишъ едно прѣдставление; или, ще му издекламирашъ нѣщо, или, ще му кажешъ нѣкоя хубава дума; или, ще му дадешъ една хубава ябълка; или, ще му дадешъ да помирише нѣщо — всичко това дѣйствува възпитателно върху неговитѣ чувства. Слѣдователно, хората работятъ съ числото 5, то е число на
към втори вариант >>
781.
Моето верую
,
КД
, София, 12.9.1924г.,
работят върху пентаграма, се иска повече молитва. Трябва да се молите и то съзнателно. Искате да стане промяна в някого, в ума му, в сърцето му или във волята му. Ще се молите и ще чакате, ще искате от Господа резултат. Искате да се обърне някому сърцето, ще се молите. Молитвата не иска философия. На небето не искат философия, знаете ли защо? Тръгвате за Витоша - има само един път. Вие се спирате: „Дали е този пътят?“ Разглеждате го час и половина и все питате: „Дали е този пътят?“ Питам: Какво сте добили от това? Накрая, след като сте мислили толкова много, пак ще минете по този път. Да ви доказват Бога - това е отвънка; един ще го вземе, друг ще го вземе и вие ще останете без Господа. Кажете така: „Моето верую е такова - аз се раждам и умирам с един Господ, аз имам един Господ, Който ми даде ум, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля. В този Господ вярвам и Той е правият, а вашият не го разбирам. В този Господ ще вярваме ние, който ни е създал ума, сърцето и волята. А сега вярвате в един троеличен Бог, молите му се, но Той не отговаря... А вие, като повикате Господа в сърцето си, то е истинското верую. Сега това ще го пазите, то е моето верую: Вярвам в един Господ, с когото съм дошъл, който ми даде ума, който ми даде сърцето и който ми даде волята. Духът е онзи, който във всинца ви казва Него да не забравяте. Хората са чудни в своите разбирания. Някой като задебелее, всички казват: „Станал е красив!“ Всички се радвате. Аз сравнявам: на къща,
към беседата >>
782.
Физическият и духовният човек
,
КД
, София, 22.9.1924г.,
попитам кое живо същество бихте взели като образец на послушание? Кое бихте дали като символ на послушание? (Цветята). Да, послушни са цветята. Цветето казва: „Майка ме остави тук и аз съм послушно.“ Но туй цвете расте в две посоки, движи се нагоре и надолу. А в хиляди години и то се мести от мястото си. За пример две хиляди години преди Христа туй цвете е било на едно място, а след две хиляди години се е преместило може би на 500 км. Местят се цветята, само че у тях движението е медлено - за 4000 години то може да се премести на 500 км. Това е крайният предел, ако има условия, разбира се. Съзнанието има две положения: I - почиващо съзнателно състояние и II - активно съзнателно състояние. Всякога в почиващото състояние на съзнанието човек обмисля пътищата, плановете, разглежда погрешките, несполуките и изправя всичко това. А в активното състояние на съзнанието вече има условия да работи, той прилага, всичко реализира. Тъй че имаме почиващо и реализиращо състояние. Последното може да го наречем още озаряващо активно състояние на съзнанието, работно състояние. Вие ще следите - когато в съзнанието, в проявлението му намалява неговата светлина, неговата активност, това всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота. Следователно усещате ли едно стеснително и обременително състояние, недоволство, това е признак, че се отдалечавате от центъра на живота. А щом се приближавате към центъра, дали го съзнавате или не, винаги имате обратни резултати: чувствувате
към беседата >>
783.
Послушание
,
КД
, София, 24.9.1924г.,
на точност. Любовта не страда. Любов като имаш, там влиза и един елемент на мъдрост. Тя обхваща и прилага. Послушание подразбира да слушаш само един мъдър човек, който може да ти предаде нещо. Послушанието се отнася към лицето, което иска да учи. Ученикът може да слуша един мъдрец. Като отиваш при учителя, ти трябва да се установиш и да следваш неговия път. Това подразбира послушанието. Ако искаш, опитай го по-напред - не приемай всичко на вяра. Иди да опиташ, както отиваш при един извор и опитваш каква е водата му. Писанието казва: „Опитай ме, че съм благ.“ Няма да вярваш хората какво казват, но онова, което сам разбереш. Не се стреми да угодиш на един човек. Да му угодиш, то значи да задоволиш един негов каприз. Защото главата му О е надолу. Значи в послушанието ще се освободиш от непослушанието, ще се изпразниш от всички противоречия. Защото тази буква П е, която обработва, развива нещата. За пример ученикът как добива знание? - Чрез послушание. А послушанието минава през изпълнението. Знание се добива чрез слушане, а послушание - чрез прилагане. Професорът дава един опит в лабораторията. Той казва: „Има един такъв опит, тъй и тъй се прави.“ Но това е само знание. Опитът трябва да се изпълни тъй, както е даден в задачата - това е послушание. Пък ако има погрешки, те ще се коригират постепенно. Някои хора използуват известни слабости на другите. Казват: „Ти защо не разсъждаваш? Повел си се по ума му!“ Така е, не трябва да се водиш по чужди ум. Но ако той ти
към беседата >>
784.
Абсолютна справедливост
,
ООК
, София, 15.10.1924г.,
имате център C на даден кръг А, който проявява своя деятелност. Да допуснем, че деятелността на кръга А се определя от неговия радиус СD. Мислите ли, че енергията, която се проявява в този кръг, е равномерна навсякъде? – Не. Енергията, която действа във всичките радиуси, не е равномерна. Центърът – това са възможности на безграничното, на непроявеното. Следователно някои от тези радиуси имат прилив, други – отлив. Тази окръжност е проявената, не е същинската окръжност, тя е само нейна проекция. Онези радиуси, които са с отрицателна енергия, се връщат в същия кръг, в центъра С, а ония, които са с положителна енергия, образуват нови кръгове. Такъв е например кръгът В с център D. Как се е образувал този кръг? Образувал се е, като си представите, че половината на радиуса СD не може да се върне назад и образува друг кръг с радиус DО, равен на половината от радиуса СD, а оттам продължава до точката N. Следователно всеки активен радиус, всеки радиус с прилив, който излиза от център С, е два пъти по-голям от всеки радиус с отлив, който излиза от същия център С. Енергията на СD се връща пак в същия кръг, а CN е два пъти по-голям от СD като диаметър в окръжността В. Какъв извод можете да извадите от това положение? Ако центърът С в кръга представлява едно разумно същество, което при нормални условия развива известна енергия и образува дадения кръг А, то друго разумно същество, надарено с още по-добри условия, има двойна деятелност. Следователно в живата геометрия
към беседата >>
785.
Настанало е царството Божие
,
НБ
, София, 19.10.1924г.,
трѣбва една права философия, едно право вѣрую, единъ правъ животъ. Когото и да запитате, всѣки твърди, че живѣе добрѣ. Когото и да запитате, всѣки твърди, че мисли добрѣ. Когото и да запитате, всѣки твърди, че постѫпва добрѣ. Въпрѣки всичко това, ние виждаме, че цѣлиятъ свѣтъ е потъналъ въ безправие, животътъ е потъналъ въ болѣсти и мисъльта е обградена само съ глупости. Колцина сѫ онѣзи въ сегашния вѣкъ, които иматъ ясна прѣдстава за живота? Колцина отъ тѣхъ знаятъ отъ гдѣ, какъ и отъ кое мѣсто сѫ дошли на земята? Тия хора твърдятъ, че науката казва, какво човѣкътъ е произлѣзълъ отъ една малка животинка и тъй се развилъ на земното кълбо. Току речи, изникналъ като нѣкоя гѫба. Една турска пословица казва: „И да е тъй, пакъ не вѣрвайте“. Човѣшкиятъ умъ е способенъ на всички възможности. Човѣкъ въ ума си може да допусне всичко. Тамъ всичко е възможно. Въ ума си правото можешъ да направишъ криво, и кривото можешъ да направишъ право; голѣмото можешъ да направишъ малко, и малкото можешъ да направишъ голѣмо; силното можешъ да направишъ слабо, и слабото можешъ да направишъ силно. Въ ума се живѣе въ 1001 нощь. Така, запримѣръ, младитѣ хвъркатъ, мислятъ, че всичко, което лети се яде. Като четатъ нѣкой романъ, вѣрватъ на този романъ. Тѣ мислятъ, че онзи, който е писалъ този романъ, знае цѣлата истина, и затова нѣкой пѫть вървятъ по стѫпкитѣ на героя въ този романъ, играятъ роль, а слѣдъ туй мязатъ на Донъ Кихотъ и Санчо Панса. Ако дойдемъ до онова възвишеното –
към беседата >>
трябва една права философия, едно право верую, един прав живот. Когото и да запитате, всеки твърди, че живее добре. Когото и да запитате, всеки твърди, че мисли добре. Когото и да запитате, всеки твърди, че постъпва добре. Въпреки всичко това, ние виждаме, че целият свят е потънал в безправие, животът е потънал в болести и мисълта е обградена само с глупости. Колцина са онези в сегашния век, които имат ясна представа за живота? Колцина от тях знаят откъде, как и от кое място са дошли на земята? Тия хора твърдят, че науката казва, как човекът е произлязъл от една малка животинка и тъй се развил на земното кълбо. Току речи, изникнал като някоя гъба. Една турска пословица казва: „И да е тъй, пак не вярвайте.“ Човешкият ум е способен на всички възможности. Човек в ума си може да допусне всичко. Там всичко е възможно. В ума си правото можеш да направиш криво, и кривото можеш да направиш право; голямото можеш да направиш малко, и малкото можеш да направиш голямо; силното можеш да направиш слабо, и слабото можеш да направиш силно. В ума се живее в 1001 нощ. Така например, младите хвъркат, мислят, че всичко, което лети се яде. Като четат някой роман, вярват на този роман. Те мислят, че онзи, който е писал този роман, знае цялата истина, и затова някой път вървят по стъпките на героя в този роман, играят роля, а след това приличат на Дон Кихот и Санчо Панса. Ако дойдем до онова възвишеното – как трябва да се служи на Бога – до какви ли не противоречия ще дойдем.
към втори вариант >>
786.
Новитѣ схващания на ученика
,
МОК
, София, 19.10.1924г.,
задам един въпрос: коя е съществената отличителна черта, която отличава човека от животните? (– Неговата разумност. – Човек може да изрази това, което мисли. - Човекът има стремеж към нещо. – Човекът може да обича Бога. – Човекът има етика, естетика и логика. – Човекът има свободна воля. – Според философията на човека е присъщо изследването на нещата. А у животните тези неща се редуват без да се систематизират.) Ще ви запитам друг въпрос: Каква е разликата между положителния и отрицателния полюс, между мъжкия и женския принцип?(– У жената се проявява сърдечният живот или принципите на любовта, а у мъжа – умственият или принципът на мъдростта. – Те се различават по своята пасивност и активност.) В окултната наука под „женски принцип” ние разбираме, че пасивността е отвън, а активността – отвътре. А „мъжкият принцип” е активен отвън, а пасивен отвътре. Казват, че жената била пасивна. Ако тя е пасивна, как завладява ума на мъжа? Как може да го влада* [* владам – остар. притежавам; владея] изобщо? Ако на едно дете умът му стига, за да те замотае, то не е пасивно. Аз искам да имате положителни схващания за някои основни идеи. Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я приложите. Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън. А щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре. Вследствие на това се явяват и противоречията. Онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията
към беседата >>
сега следния въпрос: коя е съществената отличителна черта между човека и животните? Отговори: – Неговата разумност. – Човекът може да изразява това, което мисли. – Човекът има стремеж към нещо. – Човекът може да обича Бога. – Човекът има етика, естетика и логика. – Човекът има свободна воля. – Според философията пък на човека е присъщо изследването на нещата. У животните тези неща се редуват, без да се систематизират. Ще ви задам друг въпрос: каква е разликата между положителния и отрицателния полюс, между мъжкия и женския принцип? Отговор: У жената се проявява сърдечният живот или принципът на Любовта, а у мъжа – умственият живот или принципът на Мъдростта. Те се различават още и по своята пасивност и активност. В окултната наука под женски принцип ние разбираме случаи, когато пасивността на човека е отвън, а активността – отвътре. Когато казвамемъжки принцип, разбираме, че активността на човека е отвън, а пасивността му е отвътре. Казват, че жената била пасивна. Питам: ако наистина жената е пасивна, как може да завладява ума на мъжа? Как може да го влада изобщо? Ако умът на едно дете е в сила да те замотае, то не е пасивно. Аз искам да имате положителни схващания за някои основни идеи. Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я прилагате. Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън; щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре. Вследствие на това се явяват и
към втори вариант >>
787.
Възможности и прояви на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
търсите иглата в планината. Големите неща всеки намира, но иглата всеки не може да намери. Въобще всички хора имат стремеж все към великото в света, а към малките работи - малцина са. Само хората на Божията Любов и на Божията Мъдрост се стремят към реалните малки неща. Вземете един съвременен виртуоз, който свири нещо от Бетховен. Хората ръкопляскат, но нему се пада само това, че свири, а половината взема Бетховен, понеже той е създал творението. Виртуозът взема 25% и 25% - вътрешните сили в него, живата природа, която му е дала енергия. А сега един виртуоз иска да вземе всичката слава. Сега добрата постъпка аз наричам музикално парче. Значи вие ще вземете само 25 %, толкова ви се пада, а другото не е ваше. Всяка добра постъпка е само изпълнение на едно парче, на някой виртуоз, който е създал този стремеж. И живата природа, и тя взема нещо. И тъй изправността е там. Щом спечелите 100, ще отделите за вас 50, ще дадете на автора на пиесата 25 и 25 за този, който ви е дал осветление за това-онова, как да научите парчето. Това е морал. Ще ви приведа един по-ясен пример, да си обясните противоречието. Представете си, че отивате да помагате на един болен, който е изгубил съвсем своето съзнание. Вие го прикривате, вардите го, но той се вълнува, не иска да знае, защото се занимава с други работи. Но когато той дойде в съзнание, ще ви благодари, защото постъпката ви се наблюдава не от земята, но от духовния свят и после се реализира на физическото поле. Трябва да ви
към беседата >>
788.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 22.10.1924г.,
учените хора от разните окултни школи са правили ред погрешки. Една от погрешките се е състояла в това, че те са събирали знания, складирали са туй знание тъй, както някой богаташ събира пари, без да го приложат. Някой богаташ може да събере 10 000, 100 000, 200 000, милиони, милиарди левове, без обаче да ги използва за някакво разумно благо. Питам: какво печели този богаташ, ако само богатее, ако само трупа това богатство по този начин? Какво благо е допринесъл с това богатство за себе си и за своите близки? Да вземем богатството като една сила. Основен закон в Природата е, че тя най-първо събира, акумулира силите си, и после ги развива. Така трябва да постъпва и всеки богат човек. Той трябва да разработва, да пусне в действие своето богатство. Ще ви дам друго сравнение. Представете си, че някой човек има сто хамбара, пълни с жито, но не може да тури в стомаха си нито сто грама от това жито, да се нахрани с него или да го опита. Питам: какво се ползва този човек от стоте хамбара с жито? Да кажем, че знанието, което имате, се изчислява на сто хамбара и всеки хамбар съдържа по толкова и толкова прегради, т.е. по толкова крини, пълни с жито, и всяка крина съдържа по еди-колко си зрънца. След като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползва това нещо? Ние разискваме въпроса в какво седи знанието, в какво седи добродетелта. Ние питаме: в какво седи добродетелта? В какво седи знанието? Във всичкото жито в хамбара ли, или в стоте грама жито, турени в
към беседата >>
789.
Мястото на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
Етиката е наука за душата. Педагогиката - за сърцето. Логиката - за ума. Въпросът за съвестта влиза в познанието за сърцето. Интуицията е език на душата, чувствата - на сърцето, разумът - на ума. А волята се проявява чрез силата. Атомът е бодът на реалността. А зад този атом, зад този бод седи великата реалност, която действува чрез него. Човекът е малко същество, но то е проявление на Бога. Зад човека седи Бог. То е въпрос само на времето. Тази най-малка частица може да се разраства. Най-мал- кото нещо е най-силно, най-деятелно, а най-голямото е най-постоянното. За да бъдеш постоянен, трябва да бъдеш много голям. Ако искаш да бъдеш силен, ще станеш малък. Който е мързелив, да употребява малките величини. Искаш да бъдеш доволен. Тогава представи си, че всичко в света е твое. Тъй гледай на нещата. Човек има приятен характер, когато желае да постигне нещо, но той иска преждевременно да го постигне, това е лошото. Значи, когато в тебе се събуди чувство преждевременно да постигнеш нещо и нямаш търпение да дочакаш времето му, тогава ти си неспокоен. Да кажем, че сега имаш едно състояние на индиферентност. Тогава се изисква да бъдеш много зает, да работиш. И после представи си, че това състояние е вън от тебе, външно състояние; не е твое, защото ако е твое, ти трябва да бъдеш господар на него, а ти не си му господар - тогава не е твое. Има състояния, които не са твои, натрупани са отвънка; а трябва да се освободиш от тях. В това тяло ти ще създадеш други тела, които
към беседата >>
790.
Природа и геометрия
,
МОК
, София, 26.10.1924г.,
в яденето? Кое е най-важното в храната? Защо трябва хората да ядат? (– За да добият физическа сила.) Ако е тъй, тогава машините добиват по-голяма сила, като им се тури масло. Защо е силата на машината? (– Да работи.) Тази работа нужна ли е на самата машина? (– Не.) Всеки човек, който придобива сила, без да знае защо му е тази сила, той прилича на машина. Следователно, всяка една мисъл, всеки един акт, всяка ваша дума, всяко чувство и всяко деяние, в което съзнанието ви не взема участие, е един процес механически. Тази машина по-голяма може ли да стане? По-силна може ли да стане? Не. Тя е толкова силна и голяма, колкото е сама по себе си. Следователно, в живота е силен само онзи, в когото съзнанието присъства, когато проявява силата. Да бъде умен и разумен, то е пак проявление на силата. Трябва да има проявление на силата. Силата е потребна само за разумното проявление на човека. А това е необходимо за вашето развитие, понеже, ако вие не си турите максими и норми, които са верни вътре в природата, няма да се мине дълго време и вие ще изгубите смисъла на живота и ще минете през пътя на всички страдания, по които обикновените хора минават. Вие, като ученици, ще бъдете изложени на изпитания. Вие не може да избегнете този закон на промените. Ако искате да живеете един обикновен живот, той по нищо не се отличава от живота на животните. Вземете например живота на едно магаре. Мислите ли, че това магаре няма съзнание? Има, пробужда се и неговото съзнание. И ако
към беседата >>
в яденето? Кое е най-важното в храната? Защо трябва хората да ядат? Отговор: За да добият физическа сила. Ако е тъй, тогава машините добиват най-голяма сила, като им се тури масло. Защо А е силата на машината? Отговор: Да работи. Тази работа нужна ли е на самата машина? Отговор: Не. Всеки човек, който придобива сила, без да знае защо му е тази сила, той прилича на машина. Следователно всяка мисъл, всеки акт, всяка ваша дума, всяко чувство и всяко деяние, в което съзнанието ви не взема участие, е един механически процес. Машината може ли да стане по-голяма? Може ли да стане по-силна? - Не. Тя е толкова силна и голяма, колкото е голяма сама по себе си. Следователно в живота е силен само онзи, в когото съзнанието присъства, когато проявява силата си. Да бъде човек умен и разумен, това е пак проявление на силата. Той трябва да проявява силата си. Силата на човека е потребна само за разумното му проявление. Това е потребно за вашето развитие, понеже ако вие не си турите максими и норми, които са верни и за самата Природа, няма да се мине дълго време, и вие ще изгубите смисъла на живота си и ще минете през пътя на всички страдания, по който минават и обикновените хора. Вие като ученици ще бъдете подложени на изпитания. Ако живеете един обикновен живот, не може да избегнете закона на промените. Този живот не се отличава по нищо от животинския. Вземете например живота на едно магаре. Мислите ли, че това магаре няма съзнание? - Има, пробужда се понякога и неговото
към втори вариант >>
791.
Раздай всичко!
,
НБ
, София, 26.10.1924г.,
запитване. Самото запитване показва, че този богатъ и младъ човѣкъ е билъ уменъ. Той не задава на Христа въпроси, какъ може да бѫде ученъ, какъ може да бѫде силенъ, но Му задава въпроса, какъ може да наслѣди вѣчния животъ. Вие пъкъ сега може да си зададете въпроса: защо този богатиятъ човѣкъ е запиталъ Христа именно това? – Интересувалъ се е. За да се зададе единъ въпросъ, може да има нѣколко подбудителни причини, най-малко три подбудителни причини. Нѣкои казватъ: попитай ме нѣщо, за да те позная, какъвъ си. Всѣкога, когато запитваме нѣщо, този, който запитва, по запитването се познава какъвъ е; и този, който отговаря, се познава по отговора, какъвъ е. Съврѣменнитѣ хора поставятъ всички нѣща въ свѣта тъй, като че нѣматъ никаква връзка помежду си, а тѣ не знаятъ, че постоянно запитватъ. Запримѣръ, тѣ запитватъ: защо азъ страдамъ, азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ, защо тази сиромашия върви по стѫпкитѣ ми, защо боледувамъ, защо въ това сполучвамъ, въ онова не сполучвамъ? И слѣдъ всичко това питамъ: защо този богатиятъ момъкъ запитва така Христа? Питамъ ви азъ, кой въпросъ е по-важенъ, вашиятъ, или неговиятъ? – Неговиятъ, разбира се. Е, защо страдате. Ако сте при турцитѣ и ги запитате защо страдате, тѣ ще ви кажатъ: страдашъ, защото си серсеминъ и будала. Обаче, ако запитатъ насъ, културнитѣ хора, защо страдаме, ние нѣма да отговоримъ така. Ние ще отговоримъ: понеже не сме спазили законитѣ на природата, понеже сме направили нѣкакви опущения, благодарение на тия
към беседата >>
запитване. Самото запитване показва, че този богат и млад човек е бил умен. Той не задава на Христа въпроси, как може да бъде учен, как може да бъде силен, но Му задава въпроса, как може да наследи вечния живот. Вие пък сега може да си зададете въпроса: защо този богатият човек е запитал Христа именно това? – Интересувал се е. За да се зададе един въпрос, може да има няколко подбудителни причини, най-малко три подбудителни причини. Някои казват: Попитай ме нещо, за да те позная, какъв си. Всякога, когато запитваме нещо, този, който запитва, по запитването се познава какъв е; и този, който отговаря, се познава по отговора, какъв е. Съвременните хора поставят всички неща в света тъй, като че нямат никаква връзка помежду си, а те не знаят, че постоянно запитват. Например, те запитват: Защо аз страдам, аз ли съм най-големият грешник, защо тази сиромашия върви по стъпките ми, защо боледувам, защо в това сполучвам, в онова не сполучвам? И след всичко това питам: Защо този богатият момък запитва така Христа? Питам ви аз, кой въпрос е по-важен, вашият, или неговият? – Неговият, разбира се. Е, защо страдате. Ако сте при турците и ги запитате защо страдате, те ще ви кажат: Страдаш, защото си серсемин и будала. Обаче, ако запитат нас, културните хора, защо страдаме, ние няма да отговорим така. Ние ще отговорим: Понеже не сме спазили законите на природата, понеже сме направили някакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме. Следователно, като изправим тия
към втори вариант >>
792.
Темпераментите
,
ООК
, София, 29.10.1924г.,
ви говоря върху темата Темпераментите на човека. Човек трябва да се проучва така, както сега го намираме, а не както е било неговото първоначално състояние. Ние не знаем какво нещо е бил човекът първоначално; ние не знаем какво ще е за в бъдеще. Това са неща, които можем да предполагаме, но ние трябва да проучваме човека тъй, както го виждаме, както го знаем днес, а знае се що е човек, понеже всеки от вас е човек и знае нещата по себе си. Някои хора са бързи – вървят по пътя бързо, лесно се движат. Други някои са бавни – едва се движат, клатят се като гемии. Защо е това различие? Нали и единият, и другият са човеци? Това са малки прояви, но ние ще обърнем внимание на малките прояви. На какво се дължат тези прояви? Защо някой човек върви бързо, а друг – полека? Още от старо време, щом някой стане чорбаджия в селото, той вече не върви бързо, започва да се движи бавно. Защо? – Работите му са уредени вече. Онзи човек пък, на когото работите не са уредени, той върви бързо, стреми се. И единият, и другият не съзнават кои са подбудителните причини. Ако попиташ единия защо върви полека, той ще ти каже: „Всички от нашия род вървят така. Дядо ми, прадядо ми вървяха така, и аз не мога да се отклоня от своя път. Това е в моето естество, в моето разположение – аз не обичам бързия ход.“ Ако попиташ другия защо върви бързо, той ще ти каже: „Аз не обичам да вървя полека, натурата ми е да вървя бързо.“ И единият е прав, и другият е прав. Още от старо време старите
към беседата >>
793.
Възпитателната сила на страданието / Възпитателната сила на страданията
,
МОК
, София, 2.11.1924г.,
която писахте, аз ще задам няколко въпроса: Граматиката ли се е образувала по-рано и после речта? Логиката ли се е образувала по-рано и после първото съждение? И моралът ли се роди по-рано и после отношенията на човешката душа? Значи, граматиката сама по себе си не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал тази граматика. Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух. И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая? (– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо
към беседата >>
ще пишете върху тема №2: Първата отличителна черта на мисълта. Върху тази тема, по която писахте, ще ви задам няколко въпроса: Граматиката ли се е образувала по-рано, или речта? Логиката ли се е образувала по-рано, или първото съждение? Моралът ли се роди по-рано, или отношенията на човешката душа? Значи граматиката, сама по себе си, не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал граматиката. Всяка реч трябва да се изкаже по един или по друг начин: думите трябва да се нареждат по един специален начин. Между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната е граматиката, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух. Другата граматика е на буквата. Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред. Но този ред не е еднакъв във всичките народи. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая. В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола. Питам: защо според българската граматика и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая? Разбира се, и там има изключения. Ще кажете: „Това е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на друг език е свойствено да туря глагола накрая? Отговор: Защото едните първо
към втори вариант >>
794.
Двата закона
,
КД
, София, 2.11.1924г.,
да ви говоря? Прочетохте ли днес миналата лекция? (Не, тя не е готова още.)- Вие трябва да турите в ред вашите лекции от класа, да приведете всички ваши беседи в изправност и тогава да извадите общите положения и да се знае какво съдържа всяка беседа или поне главните точки, които се съдържат в тях. Този материал трябва да го проучите, защото една материя, докато не се проучи, не може да се усвои. Ще извадите за себе си колко основни точки има във всяка беседа, та после от тези точки ще извлечете със свои думи основната идея. Докато не разбирате думите като сили, понеже всяка една дума представлява сила в себе си, вие не можете да разберете тяхното вътрешно съдържание. Какво разбирате под думата любов? - Да ви обича някой, да се грижи за вас, за вашите нужди и най-вече за материалните нужди, които имате. Тъй е според както светът разбира. След туй неговото мнение за вас, неговите възгледи, чувствата, които има, да бъдат най-добрите за вас. Това разбирате под думата „любов“ и никога да няма пропукване в тази любов. После някой път вие се обиждате, да не ви лъже, едно да говори, а друго да върши. Искате тъй, както той ви говори, тъй да бъде; не тъй разбирате, но тъй искате. Следователно аз тълкувам туй, което вие искате, то е право. Всеки каквото иска, то е право. Но в дадения случай човек може да иска само едно нещо. Туй, което човек разбира, че иска, не са много неща, той винаги разбира, че иска само едно нещо. Вижте как ще направя тази мисъл ясна. Вие за
към беседата >>
795.
Родените
,
НБ
, София, 2.11.1924г.,
тия думи въ съврѣменния културенъ животъ въ широкъ смисъль – ще ги разгледаме като едно усилие на човѣшкия духъ, да изведе човѣшката душа къмъ нѣщо по-добро, по красиво, по-възвишено. Съврѣменната култура, при всички свои усилия, не е дала това, което човѣкъ желае. Цѣлиятъ съврѣмененъ свѣтъ се възхищава отъ съврѣменната култура. Има нѣщо хубаво въ тази култура, ние не отричаме това. Тази култура, съ своята наука, съ своето изкуство, съ своята музика, съ своитѣ изобрѣтения, е допринесла нѣщо, но не това, което човѣкъ желае. Сега, ние ще разсѫждаваме разумно, да видимъ, отъ какво произтичатъ противорѣчията въ живота. Противорѣчията въ живота произтичатъ ту отъ онова граматическо построяване на нашата рѣчь, ту отъ онова логическо схващане на нашия умъ, ту отъ онѣзи етически мѣрки, съ които мѣримъ нѣщата, ту отъ онѣзи педагогически правила, съ които си служимъ въ живота. Всички тѣзи нѣща ни водятъ къмъ погрѣшни изводи. Отъ гледището на сегашния животъ, съврѣменната култура е извършила много нѣщо, но въ сѫщность, ако се запитаме, какво добро е допринесла културата, какво ще отговоримъ? Азъ ще направя едно малко сравнение за това, какво прѣдставлява съврѣменната култура и какво е допринесла тя за човѣчеството. Когато културниятъ баща донесе едно хубаво конче на своя синъ, и той се забавлява съ него, или една хубава, голѣма кукла на своята малка дъщеря, и тя се забавлява съ нея, питамъ: какво сѫ допринесли кончето на малкото момченце, и куклата на малкото момиченце?
към беседата >>
тия думи в съвременния културен живот в широк смисъл – ще ги разгледаме като едно усилие на човешкия дух, да изведе човешката душа към нещо по-добро, по-красиво, по-възвишено. Съвременната култура, при всички свои усилия, не е дала това, което човек желае. Целият съвременен свят се възхищава от съвременната култура. Има нещо хубаво в тази култура, ние не отричаме това. Тази култура, със своята наука, със своето изкуство, със своята музика, със своите изобретения, е допринесла нещо, но не това, което човек желае. Сега, ние ще разсъждаваме разумно, да видим, от какво произтичат противоречията в живота. Противоречията в живота произтичат ту от онова граматическо построяване на нашата реч, ту от онова логическо схващане на нашия ум, ту от онези етически мерки, с които мерим нещата, ту от онези педагогически правила, с които си служим в живота. Всички тези неща ни водят към погрешни изводи. От гледището на сегашния живот, съвременната култура е извършила много нещо, но всъщност, ако се запитаме, какво добро е допринесла културата, какво ще отговорим? Аз ще направя едно малко сравнение за това, какво представлява съвременната култура и какво е допринесла тя за човечеството. Когато културният баща донесе едно хубаво конче на своя син и той се забавлява с него, или една хубава, голяма кукла на своята малка дъщеря, и тя се забавлява с нея, питам: Какво са допринесли кончето на малкото момченце и куклата на малкото момиченце? Допринесли са нещо, разбира се – занимавали
към втори вариант >>
796.
Връзки в геометрическите форми
,
ООК
, София, 5.11.1924г.,
които се задават сами по себе си, ни се виждат без връзка и без смисъл. Някои неща отдалече се вижда, че имат връзка, а други неща отблизо се вижда, че имат връзка. Тъй щото две противоположности има в Природата. Например, ако гледате на Месечината с просто око, вижда се един образ, една жена, която гледа към Земята. Но ако вие погледнете Месечината с далекоглед, този образ се изгубва. С просто око тази жена е прекрасна, изглежда на англичанка, седи горда, непристъпна. Следователно има връзки, които ние виждаме отдалече, има връзки, които ние виждаме отблизо. Представете си една пружина, каквато е тази на часовника, но навита милиони пъти около своя център и способна да се развърта и завърта. Каква идея може да ни даде тя? – Тя изразява пътя, по който човекът е вървял – неговия произход. Значи човек започва своя живот отвътре, като постепенно се развърта навън. Туй развъртане наричат еволюция. Ако пък си представите един остър ъгъл, с върха нагоре, на какво ще го уподобите? – На човешкия нос. Така само с няколко линии вие може да нарисувате и човешкото око, и човешката уста. Помислете какво отношение съществува между окото и носа. Устата е първоначалното проявление на човешкото същество. Окото е необходимо на човека, за да ходи правилно, да вижда де ходи. Носът е необходим на човека, за да може в Природата, в която живее, да намира приятните и полезните за себе си храни. Той ги познава по миризмата. В устата се намира езикът, с който човек вкусва. Зад
към беседата >>
797.
Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб!
,
НБ
, София, 9.11.1924г.,
свѣта, които сѫ недостѫпни за човѣшкото съзнание. Тѣ сѫ недостѫпни не поради нѣкаква вѫтрѣшна причина, като една невъзможность, но тѣ сѫ недостѫпни по причина на разположението на нашия умъ. Ако вие, които сте били свободни като птички и сте възприемали слънчевата свѣтлина на всѣко врѣме, но като човѣкъ си направите единъ замъкъ и затворите всичкитѣ прозорци и влѣзете въ този замъкъ, та се лишите отъ слънчевата свѣтлина, питамъ: кой е причината на това лишение? Причината въ самото слънце ли е, или въ самитѣ васъ. Всѣки човѣкъ съзнава своитѣ страдания, своитѣ несгоди въ свѣта, но малцина сѫ онѣзи, които може да си дадатъ отчетъ, защо страдатъ. Всѣки човѣкъ срѣща голѣми противорѣчия въ живота си и си ги обяснява по своему – по единъ, или по другъ начинъ. Вие може да си обяснявате нѣщата по начинъ, какъвто си искате, но тѣ иматъ само едно правилно разрѣшение и обяснение. Казва се въ Писанието: „Никой не живѣе само за себе си, а и за другитѣ“. Развитието е нѣщо колективно. Развитието не е само въ сегашната форма. Нѣкой човѣкъ може да каже: азъ трѣбва да живѣя. Кой ти? Ти като Иванъ, като Петко, като Драганъ, като Стоянъ ли? Така може да каже и една птичка, така може да каже и една муха. Нѣкои казватъ, че въ мухата нѣмало „азъ“. Не, има и въ нея. Слѣдователно, ние, съзнателнитѣ хора, които живѣемъ съ онази дълбока философия, трѣбва да схващаме, че въ свѣта има само едно съзнание, то е Божественото съзнание, което прониква всички сѫщества. И до колкото нашиятъ
към беседата >>
света, които са недостъпни за човешкото съзнание. Те са недостъпни не поради някаква вътрешна причина, като една невъзможност, но те са недостъпни по причина на разположението на нашия ум. Ако вие, които сте били свободни като птички и сте възприемали слънчевата светлина на всяко време, но като човек си направите един замък и затворите всичките прозорци и влезете в този замък, та се лишите от слънчевата светлина, питам: Кой е причината на това лишение? Причината в самото слънце ли е, или в самите вас. Всеки човек съзнава своите страдания, своите несгоди в света, но малцина са онези, които може да си дадат отчет, защо страдат. Всеки човек среща големи противоречия в живота си и си ги обяснява по своему – по един, или по друг начин. Вие може да си обяснявате нещата по начин, какъвто си искате, но те имат само едно правилно разрешение и обяснение. Казва се в Писанието: „Никой не живее само за себе си, а и за другите.“ Развитието е нещо колективно. Развитието не е само в сегашната форма. Някой човек може да каже: Аз трябва да живея. Кой ти? Ти като Иван, като Петко, като Драган, като Стоян ли? Така може да каже и една птичка, така може да каже и една муха. Някои казват, че в мухата нямало „аз“. Не, има и в нея. Следователно, ние, съзнателните хора, които живеем с онази дълбока философия, трябва да схващаме, че в света има само едно съзнание, то е Божественото съзнание, което прониква всички същества. И доколкото нашият живот, нашият ум е в съгласие с тези велики
към втори вариант >>
798.
Условия лежащи в триъгълника
,
МОК
, София, 9.11.1924г.,
начертай на дъската един равностранен триъгълник по всичките правила на чертането. Как мислите, този триъгълник може ли да означава движението на човека, пътя, по който човек върви? Спуснете от страната АВ пет перпендикуляра към основата АС. FK, EL, MN, OP и BD. Тия линии по своята дължина имат ли известно отношение? (– Една от друга са по-малки.) Где условията са най-добри? Представете си, че това са същества. KF – това е едно малко същество. При К то се ражда, а при F – умира. Живее само 10 години. Другото същество се ражда при L, а при Е умира на 40 години. Третото – при N се ражда, а при М – умира на 60 години. Четвъртото се ражда при P, а при О - умира на 80 години. А последното умира при В на 100 години. Да кажем, че 100 години е крайния предел. Ако живее повече, почва да слиза по другата линия. Или може да вземем, че при А се ражда, а при В достига най-високата точка на своя правилен живот, а при С достига 100 години – крайния предел. Добре, защо това дете KF умира на 10 години? Представете си друго разсъждение. Имате пак линията АВ, разделена на 5 части. Едно лице тръгва от А, достига до С. Друго – до Д и спира. Трето – до Е, до n и до В. Защо първото лице се спира до точката С? Нали този път трябва да се изходи? Кои са причините, дето това лице се спира при С? Може да кажем: „Туй дете има хилаво тяло, значи то не може да издържа на външните условия и затова умира рано.“ Другото дете умира на 20 години. Значи неговото тяло е по-здраво. Следователно
към беседата >>
от лекцията тия основни мисли, които намира за важни. Да излезе някой от вас да начертае на черната дъска един равностранен триъгълник – по всичките правила на чертането. Как мислите, този триъгълник АВС може ли да означава движението на човека, или пътя, по който той върви? Разделете страната АВ на пет равни части и от всяка точка на делението спуснете пет перпендикуляра към основата АС, а именно: FK, EL, MN, OP, BD. Тия линии имат ли известно отношение в своята дължина? Отговор: Всяка линия е по-малка от друга. Де са най-добрите условия за живот? Допуснете сега, че тия линии представляват живи същества. Линията KF е едно малко същество, което се ражда при точка К и умира при точка F. То живее само двадесет години. Другото същество се ражда при точка L и умира при точка Е, значи то живее само четиридесет години. Третото се ражда при точка N, а умира при точка Мна шестдесет години. Четвъртото се ражда при точка Р, а умира при точка Она осемдесет години. Последното се ражда при точка Д, а умира при В на сто години. Да кажем, че стоте години са крайният предел на живота. Какво ще стане с това живо същество, ако живее повече? То ще започне да слиза по другата линия АС, като изминава пътя О1Р1. Или можем да вземем, че това живо същество се ражда в точка А, в точка В достига най-високото положение на своя правилен живот, а в точка С достига до сто години – крайния предел на живота. Питам ви обаче защо това живо същество умира на 20 години? Представете си сега
към втори вариант >>
799.
Забравените неща
,
ООК
, София, 12.11.1924г.,
ви говоря върху „забравените неща“. Помнете следното правило: един окултен клас, от какъвто характер и да е, не е място за забавление, не е място и за игра. Понеже вие искате да съградите разумно вашия живот, понеже искате да създадете нещо благородно в характера си, питам ви: отде ще вземете този материал? Когато хората искат да съградят една къща, все трябва да вземат отнякъде материал: ако е от камъни – камъни трябва да намерят; ако е от тухли – тухли, ако е от пръст или от дървета, или просто от кал, все трябва да вземат този материал отнякъде. Каква ще бъде тази къща, ще се определи от материала, който се взема, както и от това, какви майстори я правят. Сега вие например по някой път мислите, че можете да дойдете в клас и можете да не дойдете, като се извинявате, че нямате време. Че нямате време, това не е вярно. Това е една квадратна лъжа – нищо повече! За да направи човек едно добро, може да има спънки, но тия спънки ни най-малко не показват, че той не може да направи доброто. И извиненията, че обстоятелствата, че условията били такива-онакива, че времето било студено или дъждовно, че жената някому се разболяла, че коремът го боли, че дрехи нямал, че обуща нямал и ред други причини – това не са извинения. Аз ще ви докажа това. Представете си, че твоите панталони са скъсани и ти седиш вкъщи, но по едно време дóйде неприятелят ти вкъщи, какво ще правиш? Няма ли да бягаш? – Веднага ще избягаш вън. Или ако баща ти е умрял, а в това време неприятелят ти дойде
към беседата >>
800.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
писано повече отъ прѣди 19 вѣка. То е писано отъ човѣкъ, който билъ запознатъ съ Христовото учение. Той билъ единъ отъ виднитѣ Христови ученици. Туй послание може да се изтълкува въ двоякъ смисълъ: въ букваленъ и въ прѣносенъ смисълъ. Извѣстни коментатори тълкуватъ 1-то и 2-то Петрово послание въ букваленъ смисълъ, като изваждатъ отъ тѣхъ единъ общъ изводъ. И еднитѣ, и другитѣ си иматъ доводи, иматъ си, вѫтрѣшни съображения и правила, по които тълкуватъ Писанието. Но ние имаме единъ фактъ, изложенъ въ това послание, че тия градове сѫ разрушени. Тѣ, се намирали тамъ, дѣто днесъ е Мъртвото море, въ Палестиня. Казва се, че разрушението е дадено за примѣръ. Питаме ние: откакъ тия два града сѫ разрушени, човѣчеството взело ли е примѣръ отъ това разрушение? За всѣко едно събитие, което става има причини, има и послѣдствия. Събитията, тъй да се каже, едноврѣменно ставатъ на двѣ мѣста. Послѣдствията сѫ на земята, а причинитѣ – въ духовния свѣтъ. Запримѣръ, разрушението на градоветѣ Содомъ и Гоморъ е послѣдствие. Значи, работитѣ най-първо ставатъ въ духовния свѣтъ, а послѣ се явяватъ въ материалния, въ физическия свѣтъ. Ако нѣкой човѣкъ заболѣе, има причини за това заболѣване. Той дълго врѣме е водилъ единъ безпорядъченъ животъ, и като послѣдствие на това идватъ болеститѣ. Ако нѣкой човѣкъ дълго врѣме е живѣлъ въ разкошъ, изгубва най-послѣ своето богатство. Значи, послѣдствията идватъ отпослѣ. Но какво е цѣлилъ апостолътъ, като е цитиралъ този стихъ? Често
към беседата >>
писано повече от преди 19 века. То е писано от човек, който бил запознат с Христовото учение. Той бил един от видните Христови ученици. Туй послание може да се изтълкува в двояк смисъл: в буквален и в преносен смисъл. Известни коментатори тълкуват І-то и ІІ-то Петрово послание в буквален смисъл, като изваждат от тях един общ извод. И едните, и другите си имат доводи, имат си, вътрешни съображения и правила, по които тълкуват Писанието. Но ние имаме един факт, изложен в това послание, че тия градове са разрушени. Те, се намирали там, дето днес е Мъртвото море, в Палестина. Казва се, че разрушението е дадено за пример. Питаме ние: Откак тия два града са разрушени, човечеството взело ли е пример от това разрушение? За всяко едно събитие, което става има причини, има и последствия. Събитията, тъй да се каже, едновременно стават на две места. Последствията са на земята, а причините – в духовния свят. Например, разрушението на градовете Содом и Гомор е последствие. Значи, работите най-първо стават в духовния свят, а после се явяват в материалния, във физическия свят. Ако някой човек заболее, има причини за това заболяване. Той дълго време е водил един безпорядъчен живот, и като последствие на това идват болестите. Ако някой човек дълго време е живял в разкош, изгубва най-после своето богатство. Значи, последствията идват отпосле. Но какво е целил апостолът, като е цитирал този стих? Често проповедниците взимат този и нему подобни стихове, за да посплашат малко
към втори вариант >>
801.
Каква роля играят противоречията в живота. Влияние на планетите / Ролята на противоречията. Влияние на планетите
,
МОК
, София, 16.11.1924г.,
противоречията с един математически знак? (– От знака на опозицията може да си послужим: или .) А как бихте изразили съгласието математически? или ? Каква роля играят противоречията в природата? Защото всяко противоречие си има известна роля. Де се раждат противоречията? Нали при сили, които с еднакви? Две положителни сили с в противоречие. Защо? (– Положително и положително се отблъскват.) Има две течения на електричеството: Едно положително течение на електричеството от центъра на Слънцето и друго положително електричество – от центъра на Земята. Когато те се срещат, се отблъскват, понеже електричеството, което иде от Слънцето, иска да проникне центъра на Земята, да направи един цял кръг и електричеството, което иде от центъра на Земята и то иска да направи един кръг, и като се срещат, те се спират в своите действия. Защо? Има противоречие. Тогава на помощ на това противоречие идат две други течения: едно магнетическо течение от Слънцето и друго магнетическо течение от Земята. Те идат и отклоняват теченията на електричеството. Едното отклонява електрическото течение на Слънцето в дясно, а другото отклонява електрическото течение на Земята в ляво. И ние казваме: Положително с отрицателно се съединяват. Схващате ли идеята каква е? Сега туй обяснение ще го вземете като една математическа вероятност. Вие сами ще мислите върху тия течения. Аз ги турям в закона на математическите вероятности. Ето защо трябва да работите, защото в окултната наука никога не може
към беседата >>
закон бихте изразили противоречията? Отговор: Ние можем да си послужим със знака на опозицията: или (=) Как бихте изразили математически съгласието? Отговор: Със следния знак: , или със знака на равенството (=) . Каква роля играят противоречията в Природата? Всяко противоречие играе известна роля в Природата и в Живота. Де се раждат противоречията? – При еднаквите сили. Обикновено две положителни сили биват в противоречие. Щом се срещнат, те се отблъскват. И в електричеството има две положителни течения: едното течение иде от центъра на Слънцето, а другото иде от центъра на Земята. Когато се срещнат, те се отблъскват, понеже електричеството, което иде от Слънцето, иска да проникне в центъра на Земята и да направи един цял кръг; също тъй и електричеството, което иде от центъра на Земята, иска да направи един кръг, и като се срещнат, те се спират в своите действия. Защо? – Противоречие има между тях. Тогава в помощ на това противоречие идват други две магнетични течения: едното иде от Слънцето, а другото – от Земята. Те отклоняват теченията на електричеството: едното отклонява електрическото течение на Слънцето вдясно, а другото отклонява електрическото течение на Земята вляво. И ние казваме тогава: положително с отрицателно се съединяват. Схващате ли каква е идеята? Ще вземете туй обяснение като една математическа вероятност. Вие сами ще мислите върху тия течения. Аз ги поставям в закона на математическите вероятности. Вие трябва да работите, понеже в
към втори вариант >>
802.
Несъизмеримите неща
,
ООК
, София, 19.11.1924г.,
няма да цитирате нещата, но със свой език, вкратце ще изнесете основните мисли. Цитирането не е изразяване на основните мисли. Бяха прочетени някои от работите върху темата Основните мисли от първата лекция на третата година – „Високият идеал“. Нашата цел е да има разнообразие в работата ви, умът ви да привикне да работи, а не да копира. Всеки от вас може да извади от лекцията една основна мисъл и върху нея да съгради нещо. От много цитати няма нужда. Като пишете някое съчинение, там може да доказвате, колкото искате, но на мен няма нужда да ми цитирате, няма какво да ми доказвате. Аз искам да зная какво схваща всеки от вас под думите висок идеал. Човек не може да има два идеала. Само един идеал може да има. И тъй, според вас в какво седи високият идеал? Отговор: Да любим Бога. Какъв трябва да бъде идеалът на онзи, който се жени? Ами какъв трябва да бъде идеалът на онзи, който става поп? Ами на онзи, който става търговец, или на онзи, който става естественик, какъв трябва да бъде идеалът? Всеки човек трябва да има висок идеал! Какво подразбирате под думата Бог? Тази дума – Бог, е толкоз определена, че почти няма смисъл. Високият идеал за живота е Любовта, понеже животът произтича от Любовта. Кой е високият идеал за светлината? – Животът. Защо? – Защото светлината произтича от живота. Кой е високият идеал за свободата? – Светлината. Защо? Понеже свободата произтича от светлината. Тъй щото високият идеал за свободата е светлината; за светлината –
към беседата >>
803.
Да угоди на народа
,
НБ
, София, 23.11.1924г.,
разумния човѣшки животъ дѣйствуватъ три велики принципа, отъ които произтичатъ три закона. Първиятъ законъ съ който човѣкъ се запозналъ отъ най-ранни врѣмена, който училъ до сега с любовьта къмъ себе си, т.е. да обичашъ себе си. Този законъ всички сѫщества го знаятъ – отъ най-голѣмитѣ до най-малкитѣ. И най-дребното сѫщество, което едва виждаме подъ микроскопъ, е научило този законъ – и то обича себе си. Нѣма сѫщество, което да не обича себе си. Вториятъ законъ е тъй наречениятъ „любовьта къмъ ближния“, който законъ заставя всички сѫщества да се сдружаватъ въ едно, да живѣятъ въ общества, да иматъ отношения едни къмъ други. Третиятъ и послѣдниятъ законъ е „любовьта къмъ Бога“. И дѣйствително, човѣкъ най-първо е започналъ съ закона, който се отнася къмъ частитѣ. Законътъ на егоизма, любовьта къмъ себе си, е законъ за отношения на частитѣ къмъ цѣлото. Любовьта къмъ Бога или законътъ за цѣлото, самъ по себе си е непонятенъ и остава да се проучава за бѫдеще. Когато се говори за любовьта къмъ Бога, тази идея е отвлѣчена, непонятна. Хората казватъ: ами че какво нѣщо е любовь къмъ Бога? Любовьта къмъ себе си я разбираме, но какво нѣщо е любовь къмъ Бога, ние не можем да разберемъ. Азъ ще ви опрѣдѣля какви сѫ отношенията на всичкитѣ видове любовь, но какво нѣщо е сама по себе си тази велика любовь, тя е необяснима. Какви прояви могатъ да се явятъ въ любовьта къмъ себе си? Ти си богатъ, имашъ голѣмъ дворъ и си отглеждашъ кокошки, патки, пуйчици. Ставашъ сутринь рано,
към беседата >>
разумния човешки живот действат три велики принципа, от които произтичат три закона. Първият закон, с който човек се запознал от най-ранни времена, който е учил до сега, е любовта към себе си, т.е. да обичаш себе си. Този закон всички същества го знаят – от най-големите до най-малките. И най-дребното същество, което едва виждаме под микроскоп, е научило този закон – и то обича себе си. Няма същество, което да не обича себе си. Вторият закон е тъй нареченият „любовта към ближния“, който закон заставя всички същества да се сдружават в едно, да живеят в общества, да имат отношения едни към други. Третият и последният закон е „любовта към Бога“. И действително, човек най-първо е започнал със закона, който се отнася към частите. Законът на егоизма, любовта към себе си, е закон за отношения на частите към цялото. Любовта към Бога или законът за цялото, сам по себе си е непонятен и остава да се проучва за в бъдеще. Когато се говори за любовта към Бога, тази идея е отдалечена, непонятна. Хората казват: Ами че какво нещо е любовта към Бога? Любовта към себе си я разбираме, но какво нещо е любов към Бога, ние не можем да разберем. Аз ще ви определя какви са отношенията на всичките видове любов, но какво нещо е сама по себе си тази велика любов, тя е необяснима. Какви прояви могат да се явят в любовта към себе си? Ти си богат, имаш голям двор и си отглеждаш кокошки, патки, пуйчици. Ставаш сутрин рано, забъркваш им малко зоб, нахраниш ги, грижиш се за тях, обикаляш ги по
към втори вариант >>
804.
Светлина и знание. Музика
,
МОК
, София, 23.11.1924г.,
– във всяка една лекция има само три основни мисли. А всяка една категория може да се раздели още на три, те поотделно и те могат да се разделят на още до три и т.н. Но основни мисли във всяка една лекция има само три, тях ще търсите, няма повече да търсите. Туй да ви служи като едно правило. Ще ви попитам тази вечер: коя е основната мисъл на живота? Или коя е основната мисъл за човека? Вие ще кажете – Бог. Не, при сегашното състояние основната мисъл не е Бог, туй не е отричане, но основната мисъл, която трябва да ви занимава, това е вярата, а вярата носи със себе си знание. Вие Бога ще го намерите само по пътя на знанието, не по обикновеното знание, а знанието, което хвърля светлина. За да разгледате една вещ под микроскопа, трябва да имате достатъчно светлина и колкото предмета е по-малък, толкова светлината трябва да се увеличи. Следователно за ония, отвлечените идеи се изисква по-силна светлина на знанието. И тъй, трябва да имате знание. Сега вие считате знание да прочетете една книга. Това не е знание, това е помнене. Прочетеш една книга и казваш: „Аз зная.“ Не, то е помнене, ти си събрал в торбата си това–онова от разни места и после казваш, че знаеш. Не, това не е знание, това е помнене. Не е знание, защото знанието е един резултат на човешкия ум, който трябва да роди нещо от себе си. Този ум трябва да се запали, т.е. сам по себе си трябва да даде светлина на човешката душа. Най-първо ви трябва знание. Туй са го наричали в старо време сърце, но
към беседата >>
че във всяка лекция има само три основни мисли. Всяка една от тия мисли може да се раздели на още три. Те могат поотделно да се разделят по на още три и т.н. Но във всяка лекция има само три основни мисли: само толкова ще търсите, не повече. Туй ще ви служи като правило. Ще ви запитам сега: коя е основната мисъл на живота? Или коя е основната мисъл в живота на човека? Вие ще кажете навярно, че основната идея в живота на човека е Бог. Не, при сегашното състояние за човека на Земята основната мисъл не е Бог. Туй не е отричане, но казвам: основната мисъл, която трябва да ви занимава, това е мисълта за вярата, а вярата носи със себе си Знание. Вие ще намерите Бога само по пътя на Знанието. Аз не говоря за обикновеното знание, но за Знанието, което хвърля Светлина в умовете на хората и ги просвещава. За да разгледате една вещ под микроскоп, трябва да имате достатъчно светлина. И тогава, колкото е по-малък предметът, толкова повече светлината трябва да се увеличи. Следователно за отвлечените идеи се изисква по-силна светлина, по-голямо знание. И тъй, вие трябва да имате знания! Съвременните хора считат за знание да прочетат една книга или да я научат наизуст. Това не е знание – това е помнене. Ти прочетеш една книга и казваш: „Аз зная това нещо.“ – Не, това е помнене. Ти си събрал в торбата си от разни места това-онова и после казваш, че знаеш. Знанието е резултат на човешкия ум, който трябва да роди нещо от себе си. Умът на човека трябва да се запали, т.е. сам
към втори вариант >>
805.
Пелените на живота. Радости и скърби
,
ООК
, София, 26.11.1924г.,
събиране и едно живо изваждане. Някой път изваждането е приятно. Например приятно е, когато изваждаш картошки из земята. По някой път, като наблюдавам хората, намирам особени състояния в тях, които се дължат на неразбиране на ония основни положения, които съществуват в живота. Така и вие всинца имате особени възгледи за живота. Всеки от вас има особени възгледи и иска според неговите възгледи да се нареди и самият живот. Вие искате нещата в Природата да вървят тъй, както вие мислите. Допуснете, че вие сте в Индия, една тропическа област, и тръгвате оттам леко облечен, както са облечени индусите – само с една тънка дълга дреха и с една чалма. Тъй облечен, тръгвате за Хималаите, тия високи планини. Как мислите, докъде ще стигнете? С такива дрешки, през които се виждат ръцете, каквито дамите често носят, докъде ще достигнете? Такива тънки дрехи за един топъл климат, разбирам, но трябва да знаете, че всички области в живота не са топли, има и студени области; не всички области са тихи, има и бурни области. Следователно вие трябва да бъдете разумни, да знаете, че в пътя на живота ще срещнете най-разнообразни промени и когато ги срещнете, трябва да кажете: „Това е в реда на нещата – вятърът може да бъде по-силен или по-слаб, студът може да бъде по-силен или по-слаб, студът може да бъде по-силен или по-слаб и топлината може да е по-голяма или по-малка.“ Вие казвате: „Ние знаем тия работи!“ Между знание и прилагане на това знание има разлика. От неразбиране на нещата
към беседата >>
806.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
и който го учи“, сѫ двѣтѣ важни думи въ стиха, а другитѣ сѫ обяснения и допълнения. Който се учи е ученикъ, а който го учи е учитель. Който се учи е човѣкътъ на земята, а който го учи е Богъ, горѣ на небето. Който се учи е дѣтето, а който го учи е майката. Това сѫ все сравнения. По нѣкой пѫть намъ се вижда, че животътъ е лесенъ за разбиране, то е, защото той така се опростотворява въ ума ни, като че нѣма никакъвъ смисълъ. Защо е така? Защото всички нѣща, който се опростотворяватъ, изгубватъ смисъла си. Нѣкой пѫть животътъ ни се вижда толкова сложенъ, че ние съвсѣмъ се оплитаме. Това сѫ двѣ крайности. По нѣкой пѫть нѣкой ученъ човѣкъ мисли, че всичко знае, а другъ нѣкой мисли, че знае много малко. И двамата сѫ подъ единъ знаменатель, но се различаватъ въ съзнанието си. Онзи, който мисли, че знае много, не е виждалъ човѣкъ по-ученъ отъ себе си, за това мисли така. Онзи пъкъ, който е срѣщалъ по-ученъ човѣкъ отъ себе си, казва: има хора, който знаятъ много, тъй че азъ, въ сравнение сѫ тѣхъ, малко зная. Слѣдователно, за да прави човѣкъ тия сравнения, трѣбва да има едно дълбоко вѫтрѣшно разбиране, не трѣбва да мѣри нѣщата съ себе си. Ако мѣри съ себе си, нѣма защо да прави сравнения. И тъй, казваме: който се учи. Това, да се учи човѣкъ, е едно вѫтрѣшно побуждение, единъ вѫтрѣшенъ стремежъ. Най-великото състояние вѫтрѣ въ човѣка е да се учи. Онзи, който иска да осмисли живота си, трѣбва да се учи. Онзи, който иска да живѣе, трѣбва да се научи, какъ да живѣе, т.е. той
към беседата >>
и който го учи“, са двете важни думи в стиха, а другите са обяснения и допълнения. Който се учи е ученик, а който го учи е учител. Който се учи е човекът на земята, а който го учи е Бог, горе на небето. Който се учи е детето, а който го учи е майката. Това са все сравнения. По някой път нам се вижда, че животът е лесен за разбиране, то е, защото той така се опростотворява в ума ни, като че няма никакъв смисъл. Защо е така? Защото всички неща, който се опростотворяват, изгубват смисъла си. Някой път животът ни се вижда толкова сложен, че ние съвсем се оплитаме. Това са две крайности. По някой път някой учен човек мисли, че всичко знае, а друг някой мисли, че знае много малко. И двамата са под един знаменател, но се различават в съзнанието си. Онзи, който мисли, че знае много, не е виждал човек по-учен от себе си, затова мисли така. Онзи пък, който е срещал по-учен човек от себе си, казва: Има хора, който знаят много, тъй че аз, в сравнение са тях, малко зная. Следователно, за да прави човек тия сравнения, трябва да има едно дълбоко вътрешно разбиране, не трябва да мери нещата със себе си. Ако мери с себе си, няма защо да прави сравнения. И тъй, казваме: Който се учи. Това, да се учи човек, е едно вътрешно подбуждение, един вътрешен стремеж. Най-великото състояние вътре в човека е да се учи. Онзи, който иска да осмисли живота си, трябва да се учи. Онзи, който иска да живее, трябва да се научи, как да живее, т.е. той трябва да добие закона на Любовта. Сега,
към втори вариант >>
807.
Съсредоточение
,
МОК
, София, 30.11.1924г.,
ще намерите пример на подсъзнателно действие в природата, на съзнателни и самосъзнателни. Къде се показват. Само толкова. Ще дойдете до свръхсъзнателните действия – тях ще оставите. Сега, аз бих ви задал друга една тема: „Отношение на растенията, животните и човека по отношение тяхното движение.“ Как ще ги хармонирате, по какво се отличават? Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно нагоре. По това се отличават те – по стремежите си. И тогава правим изводи: растенията са същества в своето слизане, техните идеи, мисли постоянно се ограничават; а човек в своите мисли и в движението си нагоре, постоянно се разширява; а животните са средата между човека и растенията. Защо ви навеждам тази мисъл? Когато аз навеждам една известна мисъл, аз имам пред вид нейното приложение в живота – в широкия живот. Много хора сега вегетират, те са като растения – слизат надолу, те са хора-растения, понеже техните идеи постоянно стават по-дребни, стесняват се. Тези хора перпендикулярно слизат надолу, както растенията. А къде ще слезнат? – В ада. Адът, това е най-гъстата материя, до която могат да слязат; най-ограничените условия, където човек не може да се развива. Светлината там е като катран, нищо повече. Там няма светлина, а само напредналите от тях изваждат по малко от светлината, защото я нямат и те не обичат да изразходват светлината си. Като я добият, те я пазят, както ние пазим скъпоценните си
към беседата >>
от вас да се заемат да пишат върху темата Разлика между подсъзнателните, съзнателните и самосъзнателните действия. Или върху темата Хармоничните черти на подсъзнателните,съзнателните и самосъзнателните действия. Вие няма да философствате, но ще намерите примери от подсъзнателни, съзнателни и самосъзнателни действия в Природата. Като дойдете до свръхсъзнателните действия, тях ще оставите. Аз бих ви задал и друга тема: Отношението на растенията,животните и човека в техните движения. Каква е разликата в движенията им? Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно нагоре – това зависи от техните стремежи. И тогава ние правим следните изводи: растенията са същества, които се намират в своето слизане – техните идеи и мисли постоянно се ограничават; човекът постоянно се разширява в своите мисли и в движението, а животните заемат средно положение между човека и растенията. Защо ви привеждам тази мисъл? Когато ви навеждам на известна мисъл, аз имам предвид нейното най-широко приложение в живота. Сега много хора вегетират като растенията – слизат надолу: те са хора растения, понеже техните идеи стават постепенно все по-дребни, стесняват се – тези хора слизат перпендикулярно надолу като растенията. Де ще слязат най-долу? – В ада. Адът – това е най-гъстата материя, до която хората могат да слязат. Той представлява най-ограничените условия, дето човек не може да се развива. Светлината там е черна като
към втори вариант >>
808.
Закон на равенство
,
ООК
, София, 3.12.1924г.,
души има два процеса, при които единият събира, взема, а другият дава, как ще можем да примирим тия двама души? Заемодавецът, който взема пари от тебе – събира. Нали? Ти, който даваш – изваждаш от кесията си. Следователно между онзи, който събира, и онзи, който изважда, се ражда едно чувство на неразположение, едно неприязнено чувство. Как ще примирим този вътрешен резултат? При обикновеното събиране на числата резултатът върви много добре, но при живото събиране резултатът е друг. За изразяване на действието събиране аз ще употребя друг знак, не плюса, т.е. кръста, с който си служим, а следния знак: Ще обърна този знак нагоре и тогава, като искам да събера 2000 лв. с 1000 лв., ще пиша така: 2000 1000 = 3000 лв. Как ще примирим сега тия двама души, от които единият има да дава, а другият – да взема? В математиката съществува един закон, според който ще съберем тия числа, ще ги разделим на две и по този начин тия хора ще се примирят. Значи 3000 : 2 = 1500 лв. Учителят пита учениците: „Можете ли да съберете една овца и една крава или един вол и една овца? – „Не, господин учителю.“ – „Ами една свиня и една крава?“ – „Пак не може.“ „Господин учителю, в нашето село събират водата и млякото.“ – „Как?“ – „Като съберат едно кило мляко и едно кило вода, стават две кила мляко.“ Значи водата може да се събере с млякото. В Природата обаче законът за изваждането и за събирането има по-дълбоко значение, отколкото в обикновения живот. Сега вие сами ще намерите какво
към беседата >>
809.
Великата погрешка
,
МОК
, София, 7.12.1924г.,
да излезат изведнаж на дъската да напишат три геометрически фигури и три букви. (Колю Каишев, Георги Томалевски, Кръстю Христов.) Сега в минало упражнение имаше нарисуван един триъгълник с точка. Какво означава триъгълник с точка? Гледан отгоре, това е пирамида, означава човека в своето проявено естество. Триъгълникът сам по себе си показва движение, проявление и посока на своите сили. А триъгълник с точка винаги показва проекция на пирамида, гледана отгоре. Сега вие се безпокоите често, като ви погледне човек, мислите, като че ще разгадаят всичките тайни, които се крият във вас. Не, аз гледам вашия нос, то е една проекция само, ти не си в носа си. Или гледам челото, то е пак една проекция. На някои хора челата са големи, а на други са малки. На някои хора носът е голям, на други е малък. Защо? Защото не са се проявили още. Те са още в движение и следователно, само една малка част се е проявила. Тъй щото изискват се много съществувания, за да види човек в същност какво представлява. Нали астролозите турят всичките хора в един голям човек, те го наричат Адам Кадмон. Тъй щото всеки един човек на земята представлява едно малко отражение на големия човек. Той не представлява един съвършен образ. Вземете едно млекопитающе, една крава или един вол, представляват ли те човека? Те в известно отношение, представляват. Волът има две очи и човекът има две очи; волът има нос и човекът има нос; волът има уста и човекът има уста; волът има две уши и човекът има две уши.
към беседата >>
души на дъската да напишат три геометрически фигури и три букви. В миналото упражнение бяхте начертали триъгълник с точка. Какво означава триъгълник с точка? Гледан отгоре, той представлява пирамида, а тя означава човека в своето проявено естество. Триъгълникът, сам по себе си, показва движение, проявление и посока на своите сили. Триъгълникът с точка пък винаги показва проекция на пирамида, гледана пак отгоре. Сега, като ви погледне човек, вие се безпокоите да не би да се разгадаят тайните, които се крият във вас. Не, аз гледам на вас само като на една проекция. Носът ви например е само една проекция – вие не сте в носа си. Челото ви е пак една проекция. Челата на някои хора са големи, а на други – малки. Носът у някои хора е голям, а у други – малък. Защо? – Защото някои хора са се проявили повече, а други – по-малко. Тия хора, на които носът е малък, са още в движение. Следователно само една малка част от тях се е проявила. Тъй щото, за да види човек какво представлява всъщност, изискват се много съществувания. Затова астролозите поставят всички хора в един голям човек, когото наричат Адам Кадмон. Значи всеки човек на Земята не представлява някакъв съвършен образ, а само едно малко отражение на големия човек. Вземете например едно млекопитаещо – една крава или един вол – те представляват ли човека? В известно отношение само те представляват нещо подобно на човек, а именно: волът има две очи и човекът има две очи; волът има нос и човекът има нос; волът има
към втори вариант >>
810.
Ти си!
,
НБ
, София, 7.12.1924г.,
изразява въ питания и отговори. Тия запитвания не се отнасятъ само до външни лица, но нѣкой пѫть ние запитваме и себе си. Често, слушамъ, нѣкой седи и се запитва: сега какво мислишъ да правишъ? Сутринь домакинята, като стане, запитва се: какво трѣбва да сготвя днесъ? Като се запита, отговаря си: това ще сготвя, онова ще сготвя. Често, единъ запитва – другъ отговаря. Сега апостолъ Петъръ се намира въ положението на ученикъ. Той отговаря на Учителя си, че го мисли, да е Христосъ, Синъ на Бога живаго. Питамъ: слѣдъ като ученикътъ отговори, какво е спечелилъ? Човѣкъ може да отговори правилно, а при това туй е само начало на една работа, която трѣбва да се извърши. Учительтъ може да запита ученика, какъ може да стане извѣстна работа, или какъ може да се разрѣши извѣстна задача. Ученикътъ казва: задачата може да се разрѣши така и така. Но, слѣдъ като ученикътъ е казалъ, какъ трѣбва да се разрѣши задачата, тя още не е рѣшена. Слѣдователно, ученикътъ самъ трѣбва да излѣзе и да започне разрѣшаването на задачата. Често, като ви срещнатъ нѣкои на пѫтя, запитватъ ви: вие какво мислите за Христа? Такъвъ маниеръ иматъ всички евангелисти. Тѣ ще ви запитатъ: ти какво мислишъ за Христа, какъ вѣрвашъ въ Него, за какъвъ го мислишъ? Ако се укаже, че ти мислишъ тъй, както е тѣхното вѣрую, считатъ те за правовѣренъ и можешъ да общувашъ съ тѣхъ. Това е начинъ, методъ. Въ училищата всѣки си има методъ за прѣподаване. Сега, какво означаватъ думитѣ „Исусъ и Христосъ“? – Това
към беседата >>
изразява в питания и отговори. Тия запитвания не се отнасят само до външни лица, но някой път ние запитваме и себе си. Често, слушам, някой седи и се запитва: Сега какво мислиш да правиш? Сутрин домакинята, като стане, запитва се: Какво трябва да сготвя днес? Като се запита, отговаря си: Това ще сготвя, онова ще сготвя. Често, един запитва – друг отговаря. Сега апостол Петър се намира в положението на ученик. Той отговаря на Учителя си, че го мисли, да е Христос, Син на Бога живаго. Питам: След като ученикът отговори, какво е спечелил? Човек може да отговори правилно, а при това туй е само начало на една работа, която трябва да се извърши. Учителят може да запита ученика, как може да стане известна работа, или как може да се разреши известна задача. Ученикът казва: Задачата може да се разреши така и така. Но, след като ученикът е казал, как трябва да се разреши задачата, тя още не е решена. Следователно, ученикът сам трябва да излезе и да започне разрешаването на задачата. Често, като ви срещнат някои на пътя, запитват ви: Вие какво мислите за Христа? Такъв маниер имат всички евангелисти. Те ще ви запитат: Ти какво мислиш за Христа, как вярваш в Него, за какъв го мислиш? Ако се окаже, че ти мислиш тъй, както е тяхното верую, считат те за правоверен и можеш да общуваш с тях. Това е начин, метод. В училищата всеки си има метод за преподаване. Сега, какво означават думите „Исус и Христос“? – Това са две названия, две имена. Някои казват: Трябва да
към втори вариант >>
811.
Неразбраното
,
ООК
, София, 10.12.1924г.,
дам няколко правила. Едно от тях е следното: не всичко, което се говори, трябва да разбирате. Щом не разбирате нещо, това показва, че то не е за вас. Когато излизате на пазар в града с цел да купите нещо, всичко ли ще купите? – Ще купите само туй, което ви трябва. Всичко, което е изнесено на пазара, не е за вас. Това е практическото положение. И в науката не е всичко за вас. В дадения случай така трябва да гледате на въпроса. Някой казва: „Аз не разбирам това нещо.“ Кое можеш да разбереш? Аз ще ви дам една формула: (cos Q + i. sin Q) n = cos n Q + i. sin n Q. Какво разбрахте? Това е теорема от един французин, аз ще ви напиша името му, пък вие ще го прочетете: De Moivre4. Питам: ако вие знаете сега тази теорема, какво ще сполучите? Разбира се, в математиката тази теорема има своя ценност, но за вас каква ценност има? Онези от вас, които не разбират математика, ще кажат: „Ние не разбираме математика.“ – Не, всеки от вас разбира нещо от математиката, но по своему. И животните я разбират по своему. Те не разбират математическите формули, но има известни математически проблеми, които те разбират и решават много добре. По някой път те правят много точни изчисления. Например една котка изчислява с каква сила да подскочи на разстояние от 20 крачки, за да попадне на жертвата си. Това са математически изчисления: да знае какво направление да даде на енергията. Защото ако надскочи, ще прескочи жертвата – може да попадне пред нея или зад нея. А да попадне точно на гърба на
към беседата >>
812.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 14.12.1924г.,
посрѣщнатъ“ – това сѫ най-важнитѣ думи въ стиха. Онова, което има да кажемъ, то не се съдържа въ стиха. Този стихъ е единъ отъ обикновенитѣ стихове. Вижда се, че онзи народъ, който излѣзе да посрещне Исуса, имаше сѫщитѣ стремежи, каквито и вие имате. Значи, въ този народъ имаше всички възможности да разбиратъ Истината, да разбиратъ Любовьта и да я възприематъ, както и сегашнитѣ хора. Смисълътъ на този стихъ, обаче, е въ това, защо този народъ излѣзе? – Да Го посрещне. Ние не се занимаваме толкова съ миналитѣ работи, тѣ сѫ за насъ само една опитность, насъ ни интересува настоящето. Всѣки човѣкъ въ себе си има една свѣтла идея, която по нѣкой пѫть излиза да посрещне. Ние наричаме идеалъ онова великото нѣщо въ насъ, за което имаме единъ свещенъ трепетъ, което очакваме съ години, за да го посрещнемъ. Но у насъ все-таки има извѣстни недоволници, извѣстни фарисеи, учени хора, който казватъ: я си гледайте хала, какво си губите врѣмето, вие се осигурете, туй е за младитѣ. Тъй е, човѣкъ е раздѣленъ въ себе си. Когато у човѣка започне да се развива духовния животъ, въ него се явява една вѫтрѣшна борба. Нѣкои казватъ: безъ борба не може ли? – Не може. Азъ не говоря за онази обществена борба, азъ не говоря за онази борба между пехливани, която по модерному, на културенъ езикъ наричатъ инцидентъ – станалъ нѣкѫдѣ нѣкакъвъ инцидентъ – на български пъкъ казватъ, „случайность нѣкаква“. Е, хубаво, нѣмамъ нищо противъ този инцидентъ, или противъ това, че станало нѣщо, случило
към беседата >>
посрещнат“ – това са най-важните думи в стиха. Онова, което има да кажем, то не се съдържа в стиха. Този стих е един от обикновените стихове. Вижда се, че онзи народ, който излезе да посрещне Исус, имаше същите стремежи, каквито и вие имате. Значи, в този народ имаше всички възможности да разбират Истината, да разбират Любовта и да я възприемат, както и сегашните хора. Смисълът на този стих, обаче е в това, защо този народ излезе? – Да Го посрещне. Ние не се занимаваме толкова с миналите работи, те са за нас само една опитност, нас ни интересува настоящето. Всеки човек в себе си има една светла идея, която по някой път излиза да посрещне. Ние наричаме идеал онова великото нещо в нас, за което имаме един свещен трепет, което очакваме с години, за да го посрещнем. Но у нас все пак има известни недоволници, известни фарисеи, учени хора, които казват: Я си гледайте работата, какво си губите времето, вие се осигурете, това е за младите. Така е, човек е разделен в себе си. Когато у човека започне да се развива духовния живот, в него се явява една вътрешна борба. Някои казват: Без борба не може ли? – Не може. Аз не говоря за онази обществена борба, аз не говоря за онази борба между пехливани, която по модерно, на културен език наричат инцидент – станал някъде някакъв инцидент – на български пък казват, „случайност някаква“. Е, хубаво, нямам нищо против този инцидент, или против това, че станало нещо, случило се нещо. И тъй, всеки човек има една свещена идея. Ние
към втори вариант >>
813.
Що е единица. Числа и действия
,
МОК
, София, 14.12.1924г.,
два въпроса: коя е първата дума, с която се пробужда човешкия ум? И вторият въпрос: коя е първата дума, с която се пробужда човешкото сърце? Ще мислите върху тези въпроси, няма да пишете нищо. Какво подразбирате под думата „отстъпи”? Може да отстъпиш мястото, което държиш; може да отстъпиш в някое свое предприятие; може в някоя своя мисъл да отстъпиш и т.н. Какво подразбирате да отстъпиш? Допуснете сега, че вие искате да преминете някоя река, ако тя е слабо течуща река, може да я прегазите, ако водата ѝ е до колене. Но дойдете ли до една река, която е дълбока и бързо течуща и няма мост, какво ще правите? Ти ще се спреш, ще отстъпиш. Няма да минаваш, защото ще се удавиш. Ако човек отстъпи по един начин в известно направление, трябва ли той да отстъпи по всички направления? -Не. Значи ще отстъпиш в едно направление, но ще употребиш друг метод на преминаване реката. Кой е втория метод, чрез който може да се мине реката? (– Чрез плаване). – Да, но не знаете да плавате. Третия начин кой е? (– Мост ще направим). – Добре, мост, лодка и пр. Сега, защо ви задавам този въпрос, знаете ли? Какво отношение има туй прегазване на реката по отношение на вашия живот? Връзка трябва да има между едното и другото. Значи, ако не можеш по един начин да постигнеш известна своя благородна мисъл, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе. Ако не можеш да прегазиш, ако не можеш да плаваш, ако лодка не можеш да си намериш, ще
към беседата >>
следните два въпроса: коя е първата дума, с която се пробужда човешкият ум, и коя е първата дума, с която се пробужда човешкото сърце? Върху тези въпроси само ще мислите, без да пишете нищо. Какво подразбирате под думата отстъпи? Може да отстъпиш мястото, което държиш; може да отстъпиш в някое свое предприятие; може да отстъпиш от някоя своя мисъл и т.н. Допуснете, че вие искате да преминете една река. Ако тя е слаботечаща и водата и е едва до колене, вие ще можете да я прегазите лесно, но дойдете ли до една дълбока, бързотечаща река без мост, какво ще правите тогава? – Ще се спрете и ще отстъпите. Речете ли да прегазите тази река, ще се удавите. Ако човек отстъпи в известно направление по един начин, трябва ли да отстъпва във всички начини? – Не. Значи ще отстъпиш само в единия начин, но ще употребиш друг начин, друг метод за преминаване на реката. Кой е вторият метод, чрез който може да се премине реката? Отговор: Чрез плуване. Да, но не знаете да плувате. Кой е тогава третият начин? Отговор: Мост ще направим. Да, тази река може да се премине през мост, с лодка и т.н. Знаете ли защо ви задавам този въпрос? Какво отношение има преминаването на реката към вашия живот? Все трябва да има някаква връзка между едното и другото. Значи ако не можеш да постигнеш известна своя благородна мисъл по един начин, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе. Ако не можеш да прегазиш реката, ще я преплуваш; ако не можеш да
към втори вариант >>
НАГОРЕ