НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
163
резултата в
75
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Любовта
,
НБ
, София, 19.7.1914г.,
За да познаете съждението на един човек върху известен въпрос, вижте какво той говори и пише; за да познаете една жена, посетете я, вижте домът ѝ какъв е; за да познаете една готвачка, влезте в кухнята ѝ и вижте какво и как готви; за да познаете един
войник
, пуснете го в бойното поле; за да познаете един учител, трябва да го видите в училището; един свещеник – в църквата и т.н.
След като вашите очи свършат този процес, ще приближите ябълката до носа си, да видите дали издава някакъв мириз, и вашето обоняние ще определи качеството на тоя мириз. Когато вашето обоняние свърши своята работа, ще поискат вашият език и вашите зъби да опитат ябълката, и те ще направят последната операция върху горката ябълка – ще развалят нейната красива дреха, и от тази пъстра премяна няма да остане нищо; езикът ще каже: „Тази ябълка е вкусна“. Тъй и Любовта има в живота трояко проявление по отношение на хората, и поради неразбиране нейните съотношения се ражда онова криво схващане за нея, което съществува у хората. Едни казват, че тя е чувство, други – сила, трети – илюзия и т.н. Какъвто е умът на човека, такъв му е и халът, дето се казва; следователно според него ще бъде и схващането му за Любовта.
За да познаете съждението на един човек върху известен въпрос, вижте какво той говори и пише; за да познаете една жена, посетете я, вижте домът ѝ какъв е; за да познаете една готвачка, влезте в кухнята ѝ и вижте какво и как готви; за да познаете един
войник
, пуснете го в бойното поле; за да познаете един учител, трябва да го видите в училището; един свещеник – в църквата и т.н.
Всяко нещо трябва да бъде изпитано на неговото място. Следователно, когато дойдем да говорим за значението на Любовта в обширен смисъл, разбира се, не всички ще сте готови да разберете това, което мога да ви кажа, и за да мога да предам тази мисъл, да ви бъде понятна, трябва да я облека в проста форма. Мога да говоря на език непонятен вам, не защото имам желание да бъда неразбран, но защото има причини, поради които езикът ми може да бъде неразбираем. Когато се роди едно малко дете, майката първо му дава мляко, после, като поотрасте то, приготвя му жидка храна, сетне му сдъвква, и то, от своя страна, първо смуче и гълта млякото, и много му е приятно; за да му даде майката обаче по-твърда храна, трябва да му изникнат зъби: инак ще се развали стомахът му. Но преди растенето на зъбите става известен процес – детето боледува.
към беседата >>
2.
Молитва
,
НБ
, София, 17.7.1915г.,
Ще ви приведа един пример за молитва от българския живот, взет от сегашната война между гърци и българи.1 Един български
войник
, учител по професия, след отстъплението от Солун изостава в неприятелската територия и се укрива дълго в една пещера (този пример ми разказа г-н д-р Дуков); когато огладнял,
войникът
започнал да се моли и забелязва, че една костенурка носи парче хляб, дохожда до него, оставя го и се връща назад.
Някои казват, че имали дългове – дълговете са общество на лоши духове, които развращават сърцата ни, развращават душата ни. И тъй, общението с Бога трябва да бъде лично. Ако не влезете в този път, ще ви постигнат много нещастия; който е влязъл в този път, правилно се развива, но който не схваща този Живот, ще има много преломи. Защото развитието на индивида се отразява в обществото и в църквата, т.е. какъвто е стремежът и направлението на този индивид, такъв е стремежът на всички хора.
Ще ви приведа един пример за молитва от българския живот, взет от сегашната война между гърци и българи.1 Един български
войник
, учител по професия, след отстъплението от Солун изостава в неприятелската територия и се укрива дълго в една пещера (този пример ми разказа г-н д-р Дуков); когато огладнял,
войникът
започнал да се моли и забелязва, че една костенурка носи парче хляб, дохожда до него, оставя го и се връща назад.
Той взел това парче и утолил глада си, а когато се върнал у дома си, разправял: „Деца, има Бог.“ В тази война мнозина българи повярваха, защото от опит видяха, че има Бог. И на вас, които сте тук тази сутрин, ако знаете как да искате, Бог ще ви помогне. Някой казва: „Помоли се ти за мен! “; аз ти казвам: иди при Бога, помоли Му се, не търси никого; в случай, че Бог не те слуша, тогава можеш да търсиш други хора. И там е голямата спънка.
към беседата >>
3.
Разсмотрете криновете в полето как растат
,
ИБ
, София, 19.11.1916г.,
Вечер, когато да си лягате, снемете накита си;
войникът
вечер оставя пушката си, раницата си и свободен е.
Второ - тишината. Те не се тревожат за своето облекло и те са сиромаси. Те имат само две тела. Те нямат тяло на желания и тяло на мисли. В новия живот, Божествения живот се иска: първо, спокойствие, когато нямаме нищо, а не когато имаме и не сме в нужда.
Вечер, когато да си лягате, снемете накита си;
войникът
вечер оставя пушката си, раницата си и свободен е.
Идете и разсмотрете криновете, те имат бял цвят. Не може човек да е спокоен, ако не е бял, чист. От миналото си човек има утайки, а те не носят тих и спокоен живот. Всички хора се безпокоят: проповедници, чиновници, държавни мъже и др. Това безпокойствие, което имаш, то е движение, то е първоначалният подтик на движението.
към беседата >>
Куршумът на
войника
се ръководи от една умна сила, интелигентна.
- "Стопи се топката ми сняг." Под думата "женски крак" аз искам да се разбира една емблема в широк смисъл. Снегът на светията се носи отвън, а снегът на брата му обущар е бил в него, в сърцето му. Така и вие бъдете. Всякога задоволства да имате. Сега тия страдания, които в света има, се ръководят.
Куршумът на
войника
се ръководи от една умна сила, интелигентна.
Побеждавате, вие сте на мястото на обущаря; победени сте, то е, че вашиятсняг е почнал да се топи. Външните неща всякога може да ни се вземат. Кринът получава всичко от слънцето, вятъра, влагата. И ние да се спрем като кондурджията, като крина и Господ ще работи върху нас. Забравете илюзиите на.
към беседата >>
4.
Растете в благодат! / Растене и познание
,
НБ
, , 7.1.1917г.,
По едно време докарали стар
войник
, вързали му ръцете за дръжката на една пушка, смъкнали му ризата и, при биенето на барабан, подложили го на страшното наказание „минаване през пръчки“.
Трябва да имаме доблестта на онзи руски цар, за когото Толстой разказва една легенда. Убийството на Петър I, в което бил замесен Александър I, възбудило съвестогризене и помрачило душата на последния, който нийде не намирал покой. Блясъкът на трона и суетните удоволствия не могли да го развлекат и успокоят. Той все повече и повече се затварял в себе си и най-сетне решил да абдикира и заживее в Таганрог като обикновен гражданин. Веднъж, като се разхождал извън този град, видял, че се трупат много хора около войници, наредени по пътя в две редици, без оръжие, а с тояжки.
По едно време докарали стар
войник
, вързали му ръцете за дръжката на една пушка, смъкнали му ризата и, при биенето на барабан, подложили го на страшното наказание „минаване през пръчки“.
Александър се вгледал в лицето на нещастния войник и бил поразен от чудната прилика между войника и него. Попитал за вината на войника; казали му, че последният, като се научил, че баща му в село бил на умиране, поискал позволение да отиде да го види за последен път, и като му отказали, опитал се да избяга; арестуван, сполучил да избяга пак, но го хванали отново и за това второ бягство го осъдили да мине между войниците под ударите на 8,000 пръчки. Това наказание означавало сигурна смърт. Александър, като слушал глухия шум на пръчките, смесен с воплите на нещастника, който скоро изнемогнал и млъкнал, ужас го обзел – „Боже мой! – помислил си той.
към беседата >>
Александър се вгледал в лицето на нещастния
войник
и бил поразен от чудната прилика между
войника
и него.
Убийството на Петър I, в което бил замесен Александър I, възбудило съвестогризене и помрачило душата на последния, който нийде не намирал покой. Блясъкът на трона и суетните удоволствия не могли да го развлекат и успокоят. Той все повече и повече се затварял в себе си и най-сетне решил да абдикира и заживее в Таганрог като обикновен гражданин. Веднъж, като се разхождал извън този град, видял, че се трупат много хора около войници, наредени по пътя в две редици, без оръжие, а с тояжки. По едно време докарали стар войник, вързали му ръцете за дръжката на една пушка, смъкнали му ризата и, при биенето на барабан, подложили го на страшното наказание „минаване през пръчки“.
Александър се вгледал в лицето на нещастния
войник
и бил поразен от чудната прилика между
войника
и него.
Попитал за вината на войника; казали му, че последният, като се научил, че баща му в село бил на умиране, поискал позволение да отиде да го види за последен път, и като му отказали, опитал се да избяга; арестуван, сполучил да избяга пак, но го хванали отново и за това второ бягство го осъдили да мине между войниците под ударите на 8,000 пръчки. Това наказание означавало сигурна смърт. Александър, като слушал глухия шум на пръчките, смесен с воплите на нещастника, който скоро изнемогнал и млъкнал, ужас го обзел – „Боже мой! – помислил си той. – Поискал да види баща си, да му целува ръка и да изпроси последна бащина благословия, и само за това тъй жестоко го мъчат, и то в мое име!
към беседата >>
Попитал за вината на
войника
; казали му, че последният, като се научил, че баща му в село бил на умиране, поискал позволение да отиде да го види за последен път, и като му отказали, опитал се да избяга; арестуван, сполучил да избяга пак, но го хванали отново и за това второ бягство го осъдили да мине между войниците под ударите на 8,000 пръчки.
Блясъкът на трона и суетните удоволствия не могли да го развлекат и успокоят. Той все повече и повече се затварял в себе си и най-сетне решил да абдикира и заживее в Таганрог като обикновен гражданин. Веднъж, като се разхождал извън този град, видял, че се трупат много хора около войници, наредени по пътя в две редици, без оръжие, а с тояжки. По едно време докарали стар войник, вързали му ръцете за дръжката на една пушка, смъкнали му ризата и, при биенето на барабан, подложили го на страшното наказание „минаване през пръчки“. Александър се вгледал в лицето на нещастния войник и бил поразен от чудната прилика между войника и него.
Попитал за вината на
войника
; казали му, че последният, като се научил, че баща му в село бил на умиране, поискал позволение да отиде да го види за последен път, и като му отказали, опитал се да избяга; арестуван, сполучил да избяга пак, но го хванали отново и за това второ бягство го осъдили да мине между войниците под ударите на 8,000 пръчки.
Това наказание означавало сигурна смърт. Александър, като слушал глухия шум на пръчките, смесен с воплите на нещастника, който скоро изнемогнал и млъкнал, ужас го обзел – „Боже мой! – помислил си той. – Поискал да види баща си, да му целува ръка и да изпроси последна бащина благословия, и само за това тъй жестоко го мъчат, и то в мое име! “ Сравнил своето поведение спрямо баща си с онова на войника спрямо своя и видял колко низко той стои пред войника, и горко заплакал.
към беседата >>
“ Сравнил своето поведение спрямо баща си с онова на
войника
спрямо своя и видял колко низко той стои пред
войника
, и горко заплакал.
Попитал за вината на войника; казали му, че последният, като се научил, че баща му в село бил на умиране, поискал позволение да отиде да го види за последен път, и като му отказали, опитал се да избяга; арестуван, сполучил да избяга пак, но го хванали отново и за това второ бягство го осъдили да мине между войниците под ударите на 8,000 пръчки. Това наказание означавало сигурна смърт. Александър, като слушал глухия шум на пръчките, смесен с воплите на нещастника, който скоро изнемогнал и млъкнал, ужас го обзел – „Боже мой! – помислил си той. – Поискал да види баща си, да му целува ръка и да изпроси последна бащина благословия, и само за това тъй жестоко го мъчат, и то в мое име!
“ Сравнил своето поведение спрямо баща си с онова на
войника
спрямо своя и видял колко низко той стои пред
войника
, и горко заплакал.
Като се осведомил от лекаря, че войникът не ще живее след нанесените му 4,000 удара, нагласил с лекаря войникът да бъде скришно облечен с неговите дрехи и отнесен в неговата квартира, а той с облеклото на войника се подложил на останалите 4,000 удара, които издържал, понеже войниците, които мислили, че е изнемощелият войник, от пробудено съжаление удряли по-слабо. Преоблеченият в императоровите дрехи войник, отнесен в квартирата на Александър, наистина се поминал, а приликата му с последния послужила да се обяви официално, че императорът се поминал, когато всъщност той се изгубил и се предал на богоугодни дела. И Толстой завършва разказа за смъртта на Александър със следните думи: „Какъв тържествен момент трябва да е била неговата смърт!... Какво висше освобождение на душата!...“. Аз питам: Колко от моите любезни слушатели биха били готови да понесат поне 10 удара?
към беседата >>
Като се осведомил от лекаря, че
войникът
не ще живее след нанесените му 4,000 удара, нагласил с лекаря
войникът
да бъде скришно облечен с неговите дрехи и отнесен в неговата квартира, а той с облеклото на
войника
се подложил на останалите 4,000 удара, които издържал, понеже войниците, които мислили, че е изнемощелият
войник
, от пробудено съжаление удряли по-слабо.
Това наказание означавало сигурна смърт. Александър, като слушал глухия шум на пръчките, смесен с воплите на нещастника, който скоро изнемогнал и млъкнал, ужас го обзел – „Боже мой! – помислил си той. – Поискал да види баща си, да му целува ръка и да изпроси последна бащина благословия, и само за това тъй жестоко го мъчат, и то в мое име! “ Сравнил своето поведение спрямо баща си с онова на войника спрямо своя и видял колко низко той стои пред войника, и горко заплакал.
Като се осведомил от лекаря, че
войникът
не ще живее след нанесените му 4,000 удара, нагласил с лекаря
войникът
да бъде скришно облечен с неговите дрехи и отнесен в неговата квартира, а той с облеклото на
войника
се подложил на останалите 4,000 удара, които издържал, понеже войниците, които мислили, че е изнемощелият
войник
, от пробудено съжаление удряли по-слабо.
Преоблеченият в императоровите дрехи войник, отнесен в квартирата на Александър, наистина се поминал, а приликата му с последния послужила да се обяви официално, че императорът се поминал, когато всъщност той се изгубил и се предал на богоугодни дела. И Толстой завършва разказа за смъртта на Александър със следните думи: „Какъв тържествен момент трябва да е била неговата смърт!... Какво висше освобождение на душата!...“. Аз питам: Колко от моите любезни слушатели биха били готови да понесат поне 10 удара? И ние имаме претенции, готвим се за Небето!
към беседата >>
Преоблеченият в императоровите дрехи
войник
, отнесен в квартирата на Александър, наистина се поминал, а приликата му с последния послужила да се обяви официално, че императорът се поминал, когато всъщност той се изгубил и се предал на богоугодни дела.
Александър, като слушал глухия шум на пръчките, смесен с воплите на нещастника, който скоро изнемогнал и млъкнал, ужас го обзел – „Боже мой! – помислил си той. – Поискал да види баща си, да му целува ръка и да изпроси последна бащина благословия, и само за това тъй жестоко го мъчат, и то в мое име! “ Сравнил своето поведение спрямо баща си с онова на войника спрямо своя и видял колко низко той стои пред войника, и горко заплакал. Като се осведомил от лекаря, че войникът не ще живее след нанесените му 4,000 удара, нагласил с лекаря войникът да бъде скришно облечен с неговите дрехи и отнесен в неговата квартира, а той с облеклото на войника се подложил на останалите 4,000 удара, които издържал, понеже войниците, които мислили, че е изнемощелият войник, от пробудено съжаление удряли по-слабо.
Преоблеченият в императоровите дрехи
войник
, отнесен в квартирата на Александър, наистина се поминал, а приликата му с последния послужила да се обяви официално, че императорът се поминал, когато всъщност той се изгубил и се предал на богоугодни дела.
И Толстой завършва разказа за смъртта на Александър със следните думи: „Какъв тържествен момент трябва да е била неговата смърт!... Какво висше освобождение на душата!...“. Аз питам: Колко от моите любезни слушатели биха били готови да понесат поне 10 удара? И ние имаме претенции, готвим се за Небето! Ето какъв е вътрешният смисъл на растенето – човек да разпознае сенките от самите неща, да освободи своята душа, като понесе всички страдания.
към беседата >>
Отива той в един руски град и вижда много въоръжени хора, че карат един
войник
.
(втори вариант)
Ти ще приличаш на онази майка, която прави ризи и гащички за деца, които ги няма още на света. В този процес - търсене Името Божие, Царството Божие и волята Божия, ще дойде Царството Небесно. Ние трябва да имаме смелостта на онзи руски цар, за когото Толстой говори. Доколкото е вярно, то е разказът за Александър Първи, който бил замесен в убийството на баща си [Павел] Първи. Той искал да се очисти от престъпленията си - короната му станала много тягостна, и като виждал как бедните хора живеят, познават Бога и са радостни, намислил да се оттегли и заживее един прост живот.
Отива той в един руски град и вижда много въоръжени хора, че карат един
войник
.
Запитва за причината на това нещо и му отговарят, че този войник избягал без позволение, за да се види с умиращия си баща. Водят го на наказание - да му се ударят осем хиляди удара, след които осем хиляди пръчки човек не оживява. „Е, казва той, в мое име ще го бият." Когато ударили на войника четири хиляди пръчки, Александър Първи заплакал и казал да спрат по-нататък биенето. Завели войника при лекаря да питат ще оживее ли. Лекарят казал, че ще умре.
към втори вариант >>
Запитва за причината на това нещо и му отговарят, че този
войник
избягал без позволение, за да се види с умиращия си баща.
(втори вариант)
В този процес - търсене Името Божие, Царството Божие и волята Божия, ще дойде Царството Небесно. Ние трябва да имаме смелостта на онзи руски цар, за когото Толстой говори. Доколкото е вярно, то е разказът за Александър Първи, който бил замесен в убийството на баща си [Павел] Първи. Той искал да се очисти от престъпленията си - короната му станала много тягостна, и като виждал как бедните хора живеят, познават Бога и са радостни, намислил да се оттегли и заживее един прост живот. Отива той в един руски град и вижда много въоръжени хора, че карат един войник.
Запитва за причината на това нещо и му отговарят, че този
войник
избягал без позволение, за да се види с умиращия си баща.
Водят го на наказание - да му се ударят осем хиляди удара, след които осем хиляди пръчки човек не оживява. „Е, казва той, в мое име ще го бият." Когато ударили на войника четири хиляди пръчки, Александър Първи заплакал и казал да спрат по-нататък биенето. Завели войника при лекаря да питат ще оживее ли. Лекарят казал, че ще умре. Войникът много приличал на Александър Първи, затова той съблича дрехите си, дава ги на войника и казва: „Ще бъде той на мое място и ще кажете, че съм умрял." Останалите четири хиляди тояги били ударени на Александър Първи.
към втори вариант >>
„Е, казва той, в мое име ще го бият." Когато ударили на
войника
четири хиляди пръчки, Александър Първи заплакал и казал да спрат по-нататък биенето.
(втори вариант)
Доколкото е вярно, то е разказът за Александър Първи, който бил замесен в убийството на баща си [Павел] Първи. Той искал да се очисти от престъпленията си - короната му станала много тягостна, и като виждал как бедните хора живеят, познават Бога и са радостни, намислил да се оттегли и заживее един прост живот. Отива той в един руски град и вижда много въоръжени хора, че карат един войник. Запитва за причината на това нещо и му отговарят, че този войник избягал без позволение, за да се види с умиращия си баща. Водят го на наказание - да му се ударят осем хиляди удара, след които осем хиляди пръчки човек не оживява.
„Е, казва той, в мое име ще го бият." Когато ударили на
войника
четири хиляди пръчки, Александър Първи заплакал и казал да спрат по-нататък биенето.
Завели войника при лекаря да питат ще оживее ли. Лекарят казал, че ще умре. Войникът много приличал на Александър Първи, затова той съблича дрехите си, дава ги на войника и казва: „Ще бъде той на мое място и ще кажете, че съм умрял." Останалите четири хиляди тояги били ударени на Александър Първи. Така се скитал той дълго време и умрял най-после в Кавказ. Казва Толстой: „Тази смърт е била славна смърт." Един цар да понесе четири хиляди удара заради един войник!
към втори вариант >>
Завели
войника
при лекаря да питат ще оживее ли.
(втори вариант)
Той искал да се очисти от престъпленията си - короната му станала много тягостна, и като виждал как бедните хора живеят, познават Бога и са радостни, намислил да се оттегли и заживее един прост живот. Отива той в един руски град и вижда много въоръжени хора, че карат един войник. Запитва за причината на това нещо и му отговарят, че този войник избягал без позволение, за да се види с умиращия си баща. Водят го на наказание - да му се ударят осем хиляди удара, след които осем хиляди пръчки човек не оживява. „Е, казва той, в мое име ще го бият." Когато ударили на войника четири хиляди пръчки, Александър Първи заплакал и казал да спрат по-нататък биенето.
Завели
войника
при лекаря да питат ще оживее ли.
Лекарят казал, че ще умре. Войникът много приличал на Александър Първи, затова той съблича дрехите си, дава ги на войника и казва: „Ще бъде той на мое място и ще кажете, че съм умрял." Останалите четири хиляди тояги били ударени на Александър Първи. Така се скитал той дълго време и умрял най-после в Кавказ. Казва Толстой: „Тази смърт е била славна смърт." Един цар да понесе четири хиляди удара заради един войник! Аз питам: колко от моите любезни приятели и приятелки слушатели, биха били герои да понесат поне десет удара?
към втори вариант >>
Войникът
много приличал на Александър Първи, затова той съблича дрехите си, дава ги на
войника
и казва: „Ще бъде той на мое място и ще кажете, че съм умрял." Останалите четири хиляди тояги били ударени на Александър Първи.
(втори вариант)
Запитва за причината на това нещо и му отговарят, че този войник избягал без позволение, за да се види с умиращия си баща. Водят го на наказание - да му се ударят осем хиляди удара, след които осем хиляди пръчки човек не оживява. „Е, казва той, в мое име ще го бият." Когато ударили на войника четири хиляди пръчки, Александър Първи заплакал и казал да спрат по-нататък биенето. Завели войника при лекаря да питат ще оживее ли. Лекарят казал, че ще умре.
Войникът
много приличал на Александър Първи, затова той съблича дрехите си, дава ги на
войника
и казва: „Ще бъде той на мое място и ще кажете, че съм умрял." Останалите четири хиляди тояги били ударени на Александър Първи.
Така се скитал той дълго време и умрял най-после в Кавказ. Казва Толстой: „Тази смърт е била славна смърт." Един цар да понесе четири хиляди удара заради един войник! Аз питам: колко от моите любезни приятели и приятелки слушатели, биха били герои да понесат поне десет удара? И ние имаме претенции, готвим се за небето. Ето какъв е вътрешният смисъл - човек да познае сенките на нещата.
към втори вариант >>
Казва Толстой: „Тази смърт е била славна смърт." Един цар да понесе четири хиляди удара заради един
войник
!
(втори вариант)
„Е, казва той, в мое име ще го бият." Когато ударили на войника четири хиляди пръчки, Александър Първи заплакал и казал да спрат по-нататък биенето. Завели войника при лекаря да питат ще оживее ли. Лекарят казал, че ще умре. Войникът много приличал на Александър Първи, затова той съблича дрехите си, дава ги на войника и казва: „Ще бъде той на мое място и ще кажете, че съм умрял." Останалите четири хиляди тояги били ударени на Александър Първи. Така се скитал той дълго време и умрял най-после в Кавказ.
Казва Толстой: „Тази смърт е била славна смърт." Един цар да понесе четири хиляди удара заради един
войник
!
Аз питам: колко от моите любезни приятели и приятелки слушатели, биха били герои да понесат поне десет удара? И ние имаме претенции, готвим се за небето. Ето какъв е вътрешният смисъл - човек да познае сенките на нещата. Да освободиш една душа, да понесеш всички страдания - това е смисълът на растенето. И когато крушата и ябълката растат, те растат само по една причина - да дадат място на един плод, който ще се яви и завърже.
към втори вариант >>
5.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
Във време на англо-американската война, като обикалял войниците, видял, как един младши подофицер командвал десет
войника
да вдигнат на раменете си една дълга, тежка греда.
Според мен, мишката може да постъпва и по друг начин, но трябва да се откаже от своята алчност. Ако от мишката се изисква друг живот, други прояви, колко повече се изисква това от човека. Всеки човек се проявява според степента на своето развитие. Тази е причината за голямото разнообразие между хората. Разправят за генерал Вашингтон, преди да стане председател на Съединените Щати, следния случай.
Във време на англо-американската война, като обикалял войниците, видял, как един младши подофицер командвал десет
войника
да вдигнат на раменете си една дълга, тежка греда.
Войниците повдигали гредата оттук-оттам, но не могли да я турят на раменете си. Трябвало им една малка помощ отвън, за да изпълнят заповедта на началника си. Подофицерът викал, настоявал да вдигнат гредата. Вашингтон, който бил скромно облечен, се приближил до подофицера и го запитал: Защо не помогнеш на войниците? – Аз съм подофицер!
към беседата >>
Въ време на англоамериканската война, като обикалялъ войницитѣ, видѣлъ, какъ единъ младши подофицеръ командувалъ десеть
войника
да вдигнатъ на раменетѣ си една дълга, тежка греда.
(втори вариант)
Споредъ менъ, мишката може да постѫпва и по другъ начинъ, но трѣбва да се откаже отъ своята алчность. Ако отъ мишката се изисква другъ животъ, други прояви, колко повече се изисква това отъ човѣка. Всѣки човѣкъ се проявява споредъ степеньта на своето развитие. Тази е причината за голѣмото разнообразие между хората. Разправятъ за генералъ Вашингтонъ, преди да стане председатель па Съединенитѣ Щати, следния случай.
Въ време на англоамериканската война, като обикалялъ войницитѣ, видѣлъ, какъ единъ младши подофицеръ командувалъ десеть
войника
да вдигнатъ на раменетѣ си една дълга, тежка греда.
Войницитѣ повдигали гредата оттукъ-оттамъ, но не могли да я турятъ на раменетѣ си. Трѣбвало имъ една малка помощь отвънъ, за да изпълнятъ заповѣдьта на началника си. Подофицерътъ викалъ, настоявалъ да вдигнатъ гредата. Вашингтонъ, който билъ скромно облѣченъ, се приближилъ до подофицера и го запиталъ: Защо не помогнешъ на войницитѣ? — Азъ съмъ подофицеръ!
към втори вариант >>
6.
Радостни и търпеливи
,
НБ
, София, 21.7.1918г.,
Когато
войникът
носи кръст, това показва, че е храбър.
От гледището на Божествения свят, сегашните хора са още деца, по на 12 години, които могат вече да работят. Едно време, когато хората били съвсем малки деца, две-тригодишни, Бог е бил крайно снизходителен към тях. Но днес, когато са порасли, станали са 12-годишни, Божественият закон се налага върху тях. Те се поставят на кръста, дето изучават двата диаметъра на кръга. Днес повечето хора носят кръста на шията си, но когато страданието слезе отгоре, те започват да плачат.
Когато
войникът
носи кръст, това показва, че е храбър.
Той носи кръст за храброст и минава за герой. Защо и ти, като носиш кръста, т.е. страданието, да не бъдеш герой? Носи кръста, и бъди герой! Бог дава кръстове на хората, когато слизат на земята, преди да са ги заслужили; като живеят известно време, те се възнаграждават едни-други, дават си кръстове за заслуга и минават за герои.
към беседата >>
Когато
войникътъ
носи кръстъ, това показва, че е храбъръ.
(втори вариант)
Отъ гледището на Божествения свѣтъ, сегашнитѣ хора сѫ още деца, по на 12 години, които могатъ вече да работятъ. Едно време, когато хората били съвсемъ малки деца, две-тригодишни, Богъ е билъ крайно снизходителенъ къмъ тѣхъ. Но днесъ, когато сѫ порасли, станали сѫ 12 годишни, Божествениятъ законъ се налага върху тѣхъ. Тѣ се поставятъ на кръста, дето изучаватъ двата диаметра на крѫга. Днесъ повечето хора носятъ кръстъ на шията си, но когато страданието слѣзе отгоре, тѣ започватъ да плачатъ.
Когато
войникътъ
носи кръстъ, това показва, че е храбъръ.
Той носи кръстъ за храбрость и минава за герой. Защо и ти, като носишъ кръста, т. е. страданието. да не бѫдешъ герой? Носи кръста, и бѫди герой!
към втори вариант >>
7.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Има случаи в живота, когато простият
войник
може да се издигне до генерал, а генералът да слезе до положението на прост
войник
.
В това положение се намират всички животни. Те са деградирали хора. Ще кажете, че това е еретическо учение. И така може да е, но важно е, че аз поддържам мисълта, че животните са деградирали хора. В моя ум думата деградиран има съвсем друго значение.
Има случаи в живота, когато простият
войник
може да се издигне до генерал, а генералът да слезе до положението на прост
войник
.
Има ли нещо лошо в това? Разликата между генерала и простия войник се заключава в познаването и разбирането на службата. И човек, в своето развитие, минава от низше във висше положение: от простата клетка той постепенно се развива и минава във все по-високи форми, докато дойде до човека. Един ден волът, птичката и всички други животни ще се явят пред Христа и ще се представят във форма на човек. Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя съществото да мисли.
към беседата >>
Разликата между генерала и простия
войник
се заключава в познаването и разбирането на службата.
Ще кажете, че това е еретическо учение. И така може да е, но важно е, че аз поддържам мисълта, че животните са деградирали хора. В моя ум думата деградиран има съвсем друго значение. Има случаи в живота, когато простият войник може да се издигне до генерал, а генералът да слезе до положението на прост войник. Има ли нещо лошо в това?
Разликата между генерала и простия
войник
се заключава в познаването и разбирането на службата.
И човек, в своето развитие, минава от низше във висше положение: от простата клетка той постепенно се развива и минава във все по-високи форми, докато дойде до човека. Един ден волът, птичката и всички други животни ще се явят пред Христа и ще се представят във форма на човек. Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя съществото да мисли. И формата се изменя, и Духът се изменя, като дават възможност на човека да се развива. По промените, които стават с главата, определяме дейността на Духа.
към беседата >>
Има случаи въ живота, когато простиятъ
войникъ
може да се издигне до генералъ, а генералътъ да слѣзе до положението на простъ
войникъ
.
(втори вариант)
Въ това положение се намиратъ всички животни. Тѣ сѫ деградирали хора. Ще кажете, че това е еретическо учение. И така може да е, но важно е, че азъ подържамъ мисъльта, какво животнитѣ сѫ деградирали хора. Въ моя умъ думата „деградиранъ” има съвсемъ друго значение.
Има случаи въ живота, когато простиятъ
войникъ
може да се издигне до генералъ, а генералътъ да слѣзе до положението на простъ
войникъ
.
Има ли нѣщо лошо въ това? Разликата между генерала и простия войникъ се заключава въ познаването и разбирането на службата. И човѣкъ, въ своето развитие, минава отъ нисше въ висше положение: отъ простата клетка той постепенно се развива и минава въ все по-високи форми, докато дойде до човѣка. Единъ день волътъ, птичката и всички други животни ще се явятъ предъ Христа и ще се представятъ въ форма на човѣкъ. Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя сѫществото да мисли.
към втори вариант >>
Разликата между генерала и простия
войникъ
се заключава въ познаването и разбирането на службата.
(втори вариант)
Ще кажете, че това е еретическо учение. И така може да е, но важно е, че азъ подържамъ мисъльта, какво животнитѣ сѫ деградирали хора. Въ моя умъ думата „деградиранъ” има съвсемъ друго значение. Има случаи въ живота, когато простиятъ войникъ може да се издигне до генералъ, а генералътъ да слѣзе до положението на простъ войникъ. Има ли нѣщо лошо въ това?
Разликата между генерала и простия
войникъ
се заключава въ познаването и разбирането на службата.
И човѣкъ, въ своето развитие, минава отъ нисше въ висше положение: отъ простата клетка той постепенно се развива и минава въ все по-високи форми, докато дойде до човѣка. Единъ день волътъ, птичката и всички други животни ще се явятъ предъ Христа и ще се представятъ въ форма на човѣкъ. Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя сѫществото да мисли. И формата се измѣня, и духътъ се измѣня, като даватъ възможность на човѣка да се развива. По промѣнитѣ, които ставатъ съ главата, опредѣляме дейностьта на духа.
към втори вариант >>
8.
Призваните
,
НБ
, София, 3.11.1918г.,
Докато е на бойното поле,
войникът
плаши неприятеля си.
Ще свалите службата си, ще я оставите вън и така ще влезете в дома на своя приятел, т.е. в Царството Божие. Не прави ли същото и съдията? Когато разглежда някакъв процес, той облича връхна, съдийска дреха. След прочитане на присъдата, съблича дрехата си и остава с обикновената си дреха, като обикновен човек.
Докато е на бойното поле,
войникът
плаши неприятеля си.
Щом свали пушката и ножа си, той стана обикновен човек. Култура ли е това? Като умира, човек оставя нивата, воловете, жена си и децата си, и сам заминава за другия свят. Къде остава културата на човека? Всичко, което го е правило културен, необикновен, оставя на земята, а той тръгва само с онова, с което някога е дошъл.
към беседата >>
Докато е на бойното поле,
войникътъ
плаши неприятеля си.
(втори вариант)
Ще свалите службата си, ще я оставите вънъ и така ще влѣзете въ дома на своя приятель, т. е. въ Царството Божие. Не прави ли сѫщото и сѫдията? Когато разглежда нѣкакъвъ процесъ, той облича връхна, сѫдийска дреха. Следъ прочитане на присѫдата, съблича дрехата си и остава съ обикновената си дреха, като обикновенъ човѣкъ.
Докато е на бойното поле,
войникътъ
плаши неприятеля си.
Щомъ свали пушката и ножа си, той става обикновенъ човѣкъ. Култура ли е това? Като умира, човѣкъ оставя нивата, воловетѣ, жена си и децата си, и самъ заминава за другия свѣтъ. Кѫде остава културата на човѣка? Всичко, което го правило културенъ, необикновенъ, оставя на земята, а той тръгва само съ онова, съ което нѣкога е дошълъ.
към втори вариант >>
9.
Противоречие в съзвучието
,
НБ
, София, 9.2.1919г.,
Трябва ли
войникът
от бойното поле да се откаже от убийство, след като му се втръснат убийствата?
Според закона на втръсването, човек престава да мисли за неща, за които някога е мечтал. Така, обаче, се възпитава неразумният човек. Правилно е да се откажеш от преходните неща в живота преди да си дошъл до втръсване от тях. Трябва ли пияницата да се откаже от пиенето, след като му се е втръснало виното? По-добре е да се откаже преди това, защото след втръсването може и организмът да заболее.
Трябва ли
войникът
от бойното поле да се откаже от убийство, след като му се втръснат убийствата?
Добре е войникът да се откаже от убийството на време, преди да му се е втръснало. Някой иска да си поживее, да изпита всички удоволствия от живота, но веднага се излага на критиката на хората. Чуден е съвременният морал! Когато хората се убиват на бойното поле, считат, че това е в реда на нещата. Когато някой се удоволства, критикуват го.
към беседата >>
Добре е
войникът
да се откаже от убийството на време, преди да му се е втръснало.
Така, обаче, се възпитава неразумният човек. Правилно е да се откажеш от преходните неща в живота преди да си дошъл до втръсване от тях. Трябва ли пияницата да се откаже от пиенето, след като му се е втръснало виното? По-добре е да се откаже преди това, защото след втръсването може и организмът да заболее. Трябва ли войникът от бойното поле да се откаже от убийство, след като му се втръснат убийствата?
Добре е
войникът
да се откаже от убийството на време, преди да му се е втръснало.
Някой иска да си поживее, да изпита всички удоволствия от живота, но веднага се излага на критиката на хората. Чуден е съвременният морал! Когато хората се убиват на бойното поле, считат, че това е в реда на нещата. Когато някой се удоволства, критикуват го. Ако едното е позволено, и другото трябва да се позволи.
към беседата >>
10.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
Двама родни братя се срещат на улицата: единият бил подполковник, а другият – прост
войник
.
Ще кажете, че религиозните само се молят. Чрез молитвата, обаче, те изпращат вода за помпите, да поливат изсъхналите градини. Когато житото узрее, плодът ще се разпредели по равно между всички, които са пращали вода на нивите чрез своите помпи. Житото се нуждае от добри мисли и чувства, които трябва да отправяме към всички ниви. Не постъпваме ли така, ние разваляме отношенията си като братя.
Двама родни братя се срещат на улицата: единият бил подполковник, а другият – прост
войник
.
Последният се приближил до брата си и започнал направо да се разговаря с него, без да му отдаде нужното уважение, като на подполковник. Той го арестувал на 24 часа строг тъмничен арест, като му казал: На улицата няма братски отношения; те съществуват само в къщи. Ти трябва да знаеш, че вън от къщи ние сме като чужденци. Братство съществува само в дома, т.е. вътре в човека, в неговите мисли и чувства, в неговия вътрешен живот и вътрешни отношения.
към беседата >>
Те мислят така, защото единият брат е подполковник, а другият – прост
войник
.
Ти трябва да знаеш, че вън от къщи ние сме като чужденци. Братство съществува само в дома, т.е. вътре в човека, в неговите мисли и чувства, в неговия вътрешен живот и вътрешни отношения. Съвременните хора разсъждават като двамата братя. Те казват: Бог е горе, на небето, а на земята Той не съществува.
Те мислят така, защото единият брат е подполковник, а другият – прост
войник
.
Как ще мисли подполковникът когато го уволнят? Един офицер разправял, че откак го уволнили, не му отдавали такова уважение, както по-рано. Той си казвал: Иване, не трябва да се обиждаш, че днес, като не носиш офицерски мундир, малцина те почитат. Днес навсякъде говорят за мундири: учител си, началник си, офицер си, министър си – всички те почитат за мундира, с който си облечен. Ако си прост, обикновен човек, малцина те почитат.
към беседата >>
11.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
Другият му брат не свърши нищо и затова постъпи като прост
войник
, да изслужи военната си повинност.
– Онези малките, чистите души. Колко велико нещо е да бъде човек чист в света! Върху тази чистота почиват всички идеи, всичкото щастие, здраве и цялото блаженство на човечеството. Ако човек бъде чист, няма да ходи в тъмнина, ще има ясна представа за живота и ще може да го нарежда тъй, както би трябвало. Зная двама братя от Варна, единият от които постъпи във военно училище, стана офицер и постепенно напредваше в по-висш и по-висш чин, докато се издигна до чин полковник.
Другият му брат не свърши нищо и затова постъпи като прост
войник
, да изслужи военната си повинност.
Един ден войникът срещнал брата си на улицата и не му отдал чест. Полковникът го спира и го запитва защо не му отдал чест. Войникът отговорил: „Нали си ми брат, мога и да не те поздравя? “ – „Аз съм преди всичко офицер, а после твой брат, и затова трябваше да ме поздравиш“, отговаря полковникът-брат. „Арестувам те за два дена.“ И сега светът е пълен с полковници отвън и прости войници отвътре, с буржоа и пролетарии – емблема на светлина и тъмнина.
към беседата >>
Един ден
войникът
срещнал брата си на улицата и не му отдал чест.
Колко велико нещо е да бъде човек чист в света! Върху тази чистота почиват всички идеи, всичкото щастие, здраве и цялото блаженство на човечеството. Ако човек бъде чист, няма да ходи в тъмнина, ще има ясна представа за живота и ще може да го нарежда тъй, както би трябвало. Зная двама братя от Варна, единият от които постъпи във военно училище, стана офицер и постепенно напредваше в по-висш и по-висш чин, докато се издигна до чин полковник. Другият му брат не свърши нищо и затова постъпи като прост войник, да изслужи военната си повинност.
Един ден
войникът
срещнал брата си на улицата и не му отдал чест.
Полковникът го спира и го запитва защо не му отдал чест. Войникът отговорил: „Нали си ми брат, мога и да не те поздравя? “ – „Аз съм преди всичко офицер, а после твой брат, и затова трябваше да ме поздравиш“, отговаря полковникът-брат. „Арестувам те за два дена.“ И сега светът е пълен с полковници отвън и прости войници отвътре, с буржоа и пролетарии – емблема на светлина и тъмнина. Кога е станал буржоа и кога пролетарии?
към беседата >>
Войникът
отговорил: „Нали си ми брат, мога и да не те поздравя?
Ако човек бъде чист, няма да ходи в тъмнина, ще има ясна представа за живота и ще може да го нарежда тъй, както би трябвало. Зная двама братя от Варна, единият от които постъпи във военно училище, стана офицер и постепенно напредваше в по-висш и по-висш чин, докато се издигна до чин полковник. Другият му брат не свърши нищо и затова постъпи като прост войник, да изслужи военната си повинност. Един ден войникът срещнал брата си на улицата и не му отдал чест. Полковникът го спира и го запитва защо не му отдал чест.
Войникът
отговорил: „Нали си ми брат, мога и да не те поздравя?
“ – „Аз съм преди всичко офицер, а после твой брат, и затова трябваше да ме поздравиш“, отговаря полковникът-брат. „Арестувам те за два дена.“ И сега светът е пълен с полковници отвън и прости войници отвътре, с буржоа и пролетарии – емблема на светлина и тъмнина. Кога е станал буржоа и кога пролетарии? Ти не си роден нито буржоа, нито пролетарий, а си роден човек за мислене – да разбираш закона на светлината и тъмнината. Светлината подразбира богатство, а тъмнината – сиромашия, но и в светлината има различия, има разни степени светлина.
към беседата >>
12.
Излязоха и завтекоха се
,
НБ
, София, 8.1.1920г.,
Днес
войникът
е силен, докато има пушка, сабя, револвер.
Например, сабята, която военните носят, не е за рязане на глави. Тя означава човешката воля. Волята е най-голямото благо, което Бог ни е дал. Бих препоръчал на мъжете и на жените, като се почувствуват неразположени, да вземат един нож, да го наострят и да кажат: С волята всичко мога да направя. Ножът ще бъде само като символ на силна воля, но не и за рязане на глави.
Днес
войникът
е силен, докато има пушка, сабя, револвер.
Щом ги изгуби, силата му изчезва. Това е криво прилагане на волята. Така хората едни-други се разрушават. По отношение на отрицателното, българите са много силни. Надали има друг народ, който да е толкова силен в разрушаването.
към беседата >>
Днес
войникът
е силен, докато има пушка, сабя, револвер.
(втори вариант)
Даже и най-дебелоглавият ще каже: „Така вече не може да се живее." Старото изживява своето време. Например сабята, която военните носят, не е за рязане на глави. Тя означава човешката воля. Волята е най-голямото благо, което Бог ни е дал. Бих препоръчал на мъжете и на жените, като се почувстват неразположени, да вземат един нож, да го наострят и да кажат: „С волята всичко мога да направя." Ножът ще бъде само като символ на силна воля, но не и за рязане на глави.
Днес
войникът
е силен, докато има пушка, сабя, револвер.
Щом ги изгуби, силата му изчезва. Това е криво прилагане на волята. Така хората едни други се разрушават. По отношение на отрицателното българите са много силни. Надали има друг народ, който да е толкова силен в разрушаването.
към втори вариант >>
13.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
– Той е в професора, който просвещава; в свещеника, който поучава ; в домакинята, която се грижи за къщата си; в съдията, който решава добре делата си; във
войника
, в офицера – навсякъде е Бог.
Човек трябва да умре за своя егоизъм и от лед да се превърне на течност. Само така човек може да се спаси. Иначе, да умреш, без да превърнеш леда в течност, ти пак си в опасност. Приемете новите идеи, които идат отгоре. – Де е Бог?
– Той е в професора, който просвещава; в свещеника, който поучава ; в домакинята, която се грижи за къщата си; в съдията, който решава добре делата си; във
войника
, в офицера – навсякъде е Бог.
Той е в мене, който ви говоря, и във вас, които ме слушате. Бог казва: Това са моите деца, които ме слушат. В бъдеще ще станат отлични хора. Аз се радвам, че те ще се преобразят. Казват някои, че сте грешници, че ще отидете в ада.
към беседата >>
В един професор, който просвещава - там е Господ; в един свещеник, който поучава - там е Господ; в една жена, която гледа добре къщата си - там е Господ; в един съдия, който добре разрешава делата - там е Господ; във
войника
, в офицера - навсякъде Него виждаме.
(втори вариант)
А вие казвате: „Като умрем, тогава ще отидем при Бога." Като умрем, никъде няма да отидем. Като умрем за нашия егоизъм и го превърнем в течност, спасение има. Но ако умрем, без да превърнем този лед в течност, нашето положение е опасно. Не живейте със старите идеи, а според тези, които Господ разкрива. Този Господ навсякъде Го виждайте.
В един професор, който просвещава - там е Господ; в един свещеник, който поучава - там е Господ; в една жена, която гледа добре къщата си - там е Господ; в един съдия, който добре разрешава делата - там е Господ; във
войника
, в офицера - навсякъде Него виждаме.
За един съдия, който осъди добре, казвам: „Колко е добър." Не мислете, че Господ е само тук, дето съм аз; аз Го виждам във вас. Той казва: „Те са Мои деца и за в бъдеще ще станат отлични хора. Аз се радвам, че ще се преобразят." „Ама те са грешници, в пъкъла ще бъдат", казват някои. Господ казва: „То е временно, те сега са в пъкъла." Какъв по-голям пъкъл от земята! Ние сме сега в пъкъла и следователно Този Господ сега ни изважда из пъкъла, като ни показва Своята любов, полива ни с нея, като усилва у нас вярата и търпението.
към втори вариант >>
14.
Аз съм жив
,
НБ
, София, 22.2.1920г.,
Ти виждаш ясно предметите на разстояние сто-двеста метра, а на разстояние един километър пред тебе не можеш да различиш поп ли е,
войник
, офицер, или що.
(втори вариант)
Какво ще си кажете? „Въображение беше това." Когато онзи астроном гледа през тръбата на своя далекоглед и вижда толкова неща, това илюзия ли е? Де е илюзията - в първия или във втория случай? Ти си отваряш очите и казваш: „Аз виждам." Нищо не виждаш.
Ти виждаш ясно предметите на разстояние сто-двеста метра, а на разстояние един километър пред тебе не можеш да различиш поп ли е,
войник
, офицер, или що.
Това виждане ли е? Обаче, ако погледнеш през твоя далекоглед, ще кажеш: „Това е поп или офицер, или та- къв-онакъв." Туй е знание. Духовния свят ние трябва да го проверим. Всеки от вас може да влезе вътре в него. Това не е привилегия.
към втори вариант >>
15.
Първоначален език
,
ИБ
, В.Търново, 30.8.1920г.,
Войникът
проявява любов на бойното поле, ала неговата любов е любов на волята.
Няма Любов като Божията Любов. Божията Любов не прилича на човешката. Кога поетът създаде известна творба, усеща любов, ала това е любов на ума, а не е Божествена любов. Влюбената мома също изпитва любов, ала то е любов на сърцето.
Войникът
проявява любов на бойното поле, ала неговата любов е любов на волята.
Майката люби своите рожби. Любовта е любов на душата. Съдията, когато съди и раздава правда, също проявява любов, но тя е любов на духа. Ала Божията Любов е синтез и съзвучие на всичко, тя е едновременно любов и на ума, и на сърцето, и на волята, и на душата, и на духа, а тялото трябва да бъде послушен слуга на Божествената Любов. Когато тя се всели в човека, служи за проява само на доброто във физическото поле.
към беседата >>
16.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ
,
НБ
, София, 3.4.1921г.,
И
войникът
на бойното поле изпитва страх, но дългът към отечеството го заставя да бъде герой.
Като излезете благополучно на другия край, ще кажете: „Пътешествието беше хубаво“. Сега ще мислите за ядене. Думите на Христа: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“. Това означава: Ако не възприемете в себе си Духът и Словото, няма да разберете вътрешния смисъл на живота. Страшни неща идат, но трябва да бъдете герои.
И
войникът
на бойното поле изпитва страх, но дългът към отечеството го заставя да бъде герой.
Един полковник ми разправяше за геройството си, проявено на Солунския фронт. Той казва: „Стоим, аз и генералът, и наблюдаваме как върви сражението. Страшно сражение беше. Цял треперя от страх. Генералът ме пита: „Как сте?
към беседата >>
Нима
войникътъ
на бойното поле не изпитва страхъ.
(втори вариант)
Не, тѣзи прѣвръзки ще стоятъ. – „Ама хвърли ги! “ Не, ще минете съ завързани очи прѣзъ пропастьта и като минете на другия край, ще кажете: „Пѫтешествието бѣше много хубаво, сега ще мислимъ за яденето“. Христовитѣ думи: „Ако не ядете плътьта на Сина Человѣческаго и не пиете кръвьта Му“, значатъ: ако не възприемете въ себе си Духътъ и Словото, който дѣйствуватъ въ този свѣтъ, нѣма да разберете вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Въ свѣта сега има голѣмъ страхъ, но и при това положение ще трѣбва да бѫдете герои.
Нима
войникътъ
на бойното поле не изпитва страхъ.
Изпитва, но дългътъ му къмъ отечеството го заставя да бѫде герой. Единъ полковникъ ми разправяше за едно свое геройство, проявено при сраженията на Солунския фронтъ. Стоятъ той и генералътъ, слѣдятъ какъ върви започнатото сериозно сражение. „Гащитѣ ми започнаха да треперятъ отъ страхъ, казва полковникътъ, генералътъ ме пита: Какъ сте? – Много добрѣ!
към втори вариант >>
17.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
“ Нека всеки свещеник, всеки
войник
или стражар си каже: „Аз написах в душата си, че не съм съгласен с никакво убийство“.
И леви, и десни, всички сте на крив път. Това не е култура. Не искаме да се прикриват нещата. Ние вдигаме глас против всяка неправда. Не е въпрос за моето учение, но българите трябва да се ръководят от следния девиз: „В България не се позволява никакво убийство!
“ Нека всеки свещеник, всеки
войник
или стражар си каже: „Аз написах в душата си, че не съм съгласен с никакво убийство“.
Мислите ли, че при това положение Бог няма да бъде на страната на българите? След всичко това някои ми се сърдят, че съм ги обиждал. – Още ще ги обиждам. Аз едва съм започнал. Моята глава побеля, но и вашите ще побелеят.
към беседата >>
“ Нека всички свещеници започнатъ така да проповѣдватъ, нека всѣки стражарь, всѣки
войникъ
тъй да пише, да каже: „Азъ тъй съмъ написалъ въ своята душа – абсолютно никакво убийство!
(втори вариант)
Ние учимъ една положителна философия, едно учение, безразлично за кой за едни и за други, за всички. Пѫтьтъ, по който вървите, е кривъ, безъ разлика и безъ пристрастие и къмъ управляющи и на управляеми, И лѣви и дѣсни, на крива посока сте. Това не е култура! Не искамъ да се скриватъ нѣщата, а противъ всѣка неправда въ свѣта трѣбва да дигнемъ гласъ. Не е въпросътъ за моето учение, но българитѣ трѣбва да си поставятъ като девизъ: „Никакво убийство не се позволява въ България!
“ Нека всички свещеници започнатъ така да проповѣдватъ, нека всѣки стражарь, всѣки
войникъ
тъй да пише, да каже: „Азъ тъй съмъ написалъ въ своята душа – абсолютно никакво убийство!
“ Тогава Богъ нѣма ли да бѫде на страната на българитѣ? Сега ми се сърдятъ, че съмъ ги обиждалъ. Още има да ви обиждамъ, азъ отъ сега съмъ започналъ едва. Азъ казвамъ – и моята глава побѣлѣ, но и вашата; и моитѣ косми ще опаднатъ, но и вашитѣ. Това е Божествената страна на нѣщата.
към втори вариант >>
18.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
“ Добре, дадеш ръката си, като
войник
на бойното поле, дето отиваш да се биеш.
Божественият живот е скрит в нас. Значи в нас е скрита оная сила, която създава благородните чувства, която хвърля светлина на нашия път. В тая сила е реалността на нещата. Време е вече всички да тръгнете в пътя на светлината по вътрешен, а не по външен начин. Някой казва: „Дай си ръката!
“ Добре, дадеш ръката си, като
войник
на бойното поле, дето отиваш да се биеш.
След това се върнеш – едни получават нещо, други нищо не получават. Един се връща без око, друг – със счупен крак. Казваш: „Бихме се за отечеството си“. – Това не е никакво даване на ръка. Да си дадеш ръка, това значи два ума да се съединят в едно, за да работят взаимно за облагородяване на човека във всички области на науката; две сърца да чувстват еднакво, и две воли да се обединят за добро, без да се казва, че така учи науката, иначе учи религията.
към беседата >>
19.
Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“
,
НБ
, София, 19.6.1921г.,
Важно е да знаете, че човешкият организъм е съставен от безброй живи клетки: едни от тях образуват външното, физичното тяло на човека; други образуват етерния му
двойник
; трети образуват чувствената душа на човека, т.е.
Човешкият мозък е съставен от около три билиона и 600 милиона клетки, т.е. малки душички. Дихателната система е съставена от около десет милиарда клетки, а стомахът – от около десет милиона клетки. Дотук ще спра, няма да говоря от колко милиона клетки са съставени останалите органи. Това са грамадни числа.
Важно е да знаете, че човешкият организъм е съставен от безброй живи клетки: едни от тях образуват външното, физичното тяло на човека; други образуват етерния му
двойник
; трети образуват чувствената душа на човека, т.е.
астралното му тяло; четвърти образуват низшия и висшия ум на човека. Всички клетки заедно образуват целокупния човек. И тъй, от сегашния човек се изисква дълбоко познаване на окултните науки, да знае как е създаден и докъде е достигнал в развитието си. Като изучи външния стремеж на човешкия организъм, той ще разбере защо някои неща в живота му стават по един начин, а други – по друг начин. Само така човек ще разбере, че няма случайности в неговия живот, че всички неща са определени строго математически.
към беседата >>
Нѣкои отъ тѣхъ образуватъ външната страна, физическата страна, физическото тѣло на човѣка, други образуватъ неговия етеренъ
двойникъ
, нѣкои образуватъ неговата чувствена душа, астралното му тѣло, а трети образуватъ неговия нисшъ и висшъ умъ, а всички заедно образуватъ неговото тѣло, влизатъ вѫтрѣ въ състава му.
(втори вариант)
Човѣкъ самъ по себе си е една голѣма единица. Неговиятъ мозъкъ е образуванъ отъ около 3 билиона и 600 милиона клѣтки, които сѫ малки душички. Около 10 милиарда клѣтки образуватъ неговата дихателна система и неговитѣ кръвоносни сѫдове, около 10 милиона клѣтки образуватъ неговия стомахъ и т.н. По-нататъкъ нѣма да се спирамъ това сѫ грамадни числа. Всички тѣзи живи частици образуватъ сегашния човѣкъ.
Нѣкои отъ тѣхъ образуватъ външната страна, физическата страна, физическото тѣло на човѣка, други образуватъ неговия етеренъ
двойникъ
, нѣкои образуватъ неговата чувствена душа, астралното му тѣло, а трети образуватъ неговия нисшъ и висшъ умъ, а всички заедно образуватъ неговото тѣло, влизатъ вѫтрѣ въ състава му.
И тъй, отъ насъ съврѣменнитѣ хора се изискватъ дълбоки познания по тази велика окултна наука, да научимъ какъ е създаденъ досега човѣкътъ, докѫдѣ е достигналъ днесъ той въ своето развитие. Като научите тази външна конструкция на човѣка, ще разберете защо нѣкои нѣща въ неговия животъ се случватъ по единъ начинъ, а нѣкои – по другъ начинъ. Споредъ тази наука нѣма нищо случайно, всички нѣща са строго математически опрѣдѣлени и когато ние дѣйствуваме въ унисонъ съ тѣзи велики свѣтове настава хармония, животътъ ни тече по особенъ начинъ, а когато сме въ дисхармония, въ контрастъ, тогава настѫпватъ противорѣчия, страдания въ живота. Страданията ни показватъ, че ние сме въ разрѣзъ съ живитѣ закони на живата природа. Христосъ му каза: „Ела слѣдъ мене!
към втори вариант >>
20.
Кратки обяснения върху гимнастическите упражнения и бележки по други въпроси
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1921г.,
Един
войник
например върви тихо и спокойно.
Великият закон в Природата е само за ония, които не бързат, а ония, които бързат, падат в пъкъла. Вие мислите, че ще изгубите нещо и затова винаги бързате да заемете първите места, не сте дисциплинирани. Който почне да се увлича, той няма воля, затуй трябва да ви поставят на бойното поле при пръскане на гранатите, за да видите колко воля имате.
Един
войник
например върви тихо и спокойно.
Туй показва присъствие на духа, или човек, който има воля. Някои хора минават с озъртания, а други минават тихо и спокойно. Изберете помежду си десет жени и десет мъже, добри гимнастици, които да направят упражненията, за да се усвоят добре от всички. Внимавайте как се правят те ритмически! Това не са обикновени упражнения, а упражнения, които се правят според законите на Природата.
към беседата >>
21.
Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта
,
НБ
, София, 2.10.1921г.,
През време на войната го взели
войник
и го накарали да носи пушка.
Затова се иска силна и непоколебима воля. Каквото кажеш, да го направиш. Това значи да бъдеш готов на всякаква жертва за Христа. При каквито мъчнотии и изпитания се намираш, да не се разколебаваш. Един наш брат разправяше своя опитност.
През време на войната го взели
войник
и го накарали да носи пушка.
Той казал: „Не мога да нося пушка“. – „Защо? “ – „Не искам да си служа с нея.“ За непослушание го биели всеки ден. Цели три години го наказвали с бой, но той издържал. По едно време си казал: „Ако тази работа продължи още, не ще мога да издържа“.
към беседата >>
“ – „Преди да ме мобилизират в армията, Бог ме мобилизира за свой
войник
.
“ – „Не искам да си служа с нея.“ За непослушание го биели всеки ден. Цели три години го наказвали с бой, но той издържал. По едно време си казал: „Ако тази работа продължи още, не ще мога да издържа“. Скоро след това се свършила войната и го освободили. Запитали го: „Защо не искаш да носиш пушка и да се биеш?
“ – „Преди да ме мобилизират в армията, Бог ме мобилизира за свой
войник
.
Аз служа вече на Господа, не мога да нося две пушки.“ – „Де е твоята пушка? “ – „Ще я видите, когато хвърлите вашата пушка. Докато носите пушка на рамото си, не може да видите моята пушка.“ Според мене тоя брат отговорил добре на зададените въпроси. Сега и на вас казвам: Докато сте мобилизирани от Господа, ще изпълнявате закона на Божествения мир. Само така ще видите, че Бог е верен във всичките си пътища.
към беседата >>
И го питатъ: „Защо не искашъ да служишъ
войникъ
?
(втори вариант)
И само по този начинъ може да се уредятъ работитѣ ви. Нѣма да станете богати, но изведнажъ може да станете мощни и въ единъ день можешъ да бѫдешъ и здравъ и всичко, но се изисква волята на единъ светия отъ трета степень. Кажи и свърши: „Азъ съмъ готовъ да прѣживѣвамъ всичко за Христа.“ А не утрѣ, при единъ най-малъкъ опитъ, да почнешъ да се колебаешъ. Единъ събратъ разправялъ, че се е отказалъ да носи пушка и прѣзъ врѣме на войната все го били, но той се издържалъ. По едно врѣме той започналъ да изнемогва и казвалъ, че „ако не се свърши войната и ако все още ме биятъ, нѣма да имамъ сили, нѣма да издържамъ.“ Три години сѫ го били, той издържалъ и свършила се войната и прѣстанали да го биятъ и той послѣ казвалъ: „Слава Богу, свърши се войната и азъ издържахъ изпита си.“ Тѣ го биха навсѣкѫдѣ, всичкото, каквото можаха да употрѣбятъ, тѣ направиха.
И го питатъ: „Защо не искашъ да служишъ
войникъ
?
“ А той имъ отговорилъ: „Когато вие направихте мобилизация, прѣди това Господь направи своята мобилизация и азъ тамъ се записахъ, и на двѣ мѣста не мога да бѫда войникъ.“ – „Ами защо не носишъ пушка? “ – „Азъ имамъ пушка, двѣ пушки не се носатъ.“ – „Кѫдѣ ти е пушката? “ – „Хвърлете вашата пушка и ще видите моята пушка.“ Хубаво имъ е отговорилъ. И вие, щомъ сте въ тази мобилизация, ще изпълнявате закона на Любовьта, Божествения миръ и ще видите, че Богъ е вѣренъ. И азъ искамъ тази година отъ София да излѣзе нѣщо добро.
към втори вариант >>
“ А той имъ отговорилъ: „Когато вие направихте мобилизация, прѣди това Господь направи своята мобилизация и азъ тамъ се записахъ, и на двѣ мѣста не мога да бѫда
войникъ
.“ – „Ами защо не носишъ пушка?
(втори вариант)
Нѣма да станете богати, но изведнажъ може да станете мощни и въ единъ день можешъ да бѫдешъ и здравъ и всичко, но се изисква волята на единъ светия отъ трета степень. Кажи и свърши: „Азъ съмъ готовъ да прѣживѣвамъ всичко за Христа.“ А не утрѣ, при единъ най-малъкъ опитъ, да почнешъ да се колебаешъ. Единъ събратъ разправялъ, че се е отказалъ да носи пушка и прѣзъ врѣме на войната все го били, но той се издържалъ. По едно врѣме той започналъ да изнемогва и казвалъ, че „ако не се свърши войната и ако все още ме биятъ, нѣма да имамъ сили, нѣма да издържамъ.“ Три години сѫ го били, той издържалъ и свършила се войната и прѣстанали да го биятъ и той послѣ казвалъ: „Слава Богу, свърши се войната и азъ издържахъ изпита си.“ Тѣ го биха навсѣкѫдѣ, всичкото, каквото можаха да употрѣбятъ, тѣ направиха. И го питатъ: „Защо не искашъ да служишъ войникъ?
“ А той имъ отговорилъ: „Когато вие направихте мобилизация, прѣди това Господь направи своята мобилизация и азъ тамъ се записахъ, и на двѣ мѣста не мога да бѫда
войникъ
.“ – „Ами защо не носишъ пушка?
“ – „Азъ имамъ пушка, двѣ пушки не се носатъ.“ – „Кѫдѣ ти е пушката? “ – „Хвърлете вашата пушка и ще видите моята пушка.“ Хубаво имъ е отговорилъ. И вие, щомъ сте въ тази мобилизация, ще изпълнявате закона на Любовьта, Божествения миръ и ще видите, че Богъ е вѣренъ. И азъ искамъ тази година отъ София да излѣзе нѣщо добро. Искамъ отъ София да дадете примѣръ на другитѣ.
към втори вариант >>
22.
Братя и сестри на Христа
,
НБ
, София, 19.10.1921г.,
Отиваш
войник
и казваш: „За отечеството отивам да изпълня волята Божия“.
Само който има тази Негова интелигентност, Неговата Любов, Истина, Мъдрост, и всичко туй да проникне в душата му, той може да бъде мой брат, моя сестра и моя майка“. Не се обезсърчавайте, защото, ако се обезсърчите, вие ще замязате на циганската дъщеря; това се казва само по форма. В следващия живот вие ще имате царска кръв и може да вземете царския син. Аз ви казвам единствения път, по който може да изпълните волята на Отца. Вие сега точно изпълнявате волята Божия, но под камшика на стражаря, под строгото заплашване на закона.
Отиваш
войник
и казваш: „За отечеството отивам да изпълня волята Божия“.
Патриот си, защото камшик има. Но когато говоря за волята на онзи Отец, тя е диаметрално противоположна на тази воля. Да изпълниш волята Божия, то е най-възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в тоя живот. Ще ви приведа един малък разказ. В древността при царя на арманите живял един благочестив слуга, който един ден по невнимание направил една погрешка и царят взел и го осъдил на смърт.
към беседата >>
Като идете там, там има една комисия: има един генерал, един полковник, подполковник, майор, капитан, един поручик, подпоручик, един фелдфебел, взводен, има и един ефрейтор, и един прост
войник
.
Там няма запас. В сражението, което ще почне, патроните трябва да стигнат. Тази е сериозна работа; ще има „фъш, фъш! “ И тъй, в тази нова мобилизация всички онези от вас, които искате, може да се запишете. Но как?
Като идете там, там има една комисия: има един генерал, един полковник, подполковник, майор, капитан, един поручик, подпоручик, един фелдфебел, взводен, има и един ефрейтор, и един прост
войник
.
Най-първо ще ви посрещне генералът, а най-подир ефрейторът и простият войник. И той може да ви зададе въпроса: „Ти брат, и сестра, и майка на Христа ли си? “ Ако отговориш „Да! “, той веднага ще те запише. За нашата мобилизация тъй бива.
към беседата >>
Най-първо ще ви посрещне генералът, а най-подир ефрейторът и простият
войник
.
В сражението, което ще почне, патроните трябва да стигнат. Тази е сериозна работа; ще има „фъш, фъш! “ И тъй, в тази нова мобилизация всички онези от вас, които искате, може да се запишете. Но как? Като идете там, там има една комисия: има един генерал, един полковник, подполковник, майор, капитан, един поручик, подпоручик, един фелдфебел, взводен, има и един ефрейтор, и един прост войник.
Най-първо ще ви посрещне генералът, а най-подир ефрейторът и простият
войник
.
И той може да ви зададе въпроса: „Ти брат, и сестра, и майка на Христа ли си? “ Ако отговориш „Да! “, той веднага ще те запише. За нашата мобилизация тъй бива. Вие ще ме запитате: „Где е тая комисия?
към беседата >>
23.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
Но не може да направиш това, което искаш, а може да направиш само това, което ти заповядват, както на
войник
на бойното поле: ще стреляш, защото ти заповядват.
Физическият свят е проявеният свят, а духовният свят е непроявеният. Като казвам „непроявен“, това не значи, че всъщност той не съществува, а само че този свят не се е още оформил за нашите чувства, а само за нашето понятие, той е извън нашите чувства и ние го наричаме – духовен свят. И този духовен свят е причина на всичко, което става на земята. И ако вие желаете, може да си направите какъвто искате опит. Вие казвате: „Аз мисля, че съм господар на себе си, имам воля, каквото искам, мога да направя“.
Но не може да направиш това, което искаш, а може да направиш само това, което ти заповядват, както на
войник
на бойното поле: ще стреляш, защото ти заповядват.
Ти си свещеник, служиш в черквата – защото ти плащат; ще служиш, народът иска това. Казваш: „Аз съм свободен да служа или не“. Не, не си свободен: който е опопен, не е свободен; който е проповедник, не е свободен. И при това ние се хвалим, че можем да мислим. Само свободните хора могат да мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата.
към беседата >>
24.
Защо твоите ученици ядат и пият?
,
НБ
, , 15.1.1922г.,
Можем да поставим когото и да е в магнетически сън, да извадим
двойника
му, в който живее душата, и да го сгъстим.
Сега, учителят не е роден само да учи, свещеникът не е роден само да служи. Туй е прямото обяснение на стиха. Една царевица и една царевица правят две царевици. Обаче в косвеното обяснение на един въпрос или на една идея се съдържа по-дълбоко знание за самия предмет. Ние можем да докажем комуто и да е, че човек има душа, тъй както можем да докажем, че една царевица и още една царевица правят две царевици.
Можем да поставим когото и да е в магнетически сън, да извадим
двойника
му, в който живее душата, и да го сгъстим.
И ето, отвън един човек и още един двама са, но тия двама живеят в един човек. Възможно ли е това? – Възможно е. Туряме ги един в друг, събират се и после пак изваждаме единият. Значи правим този процес.
към беседата >>
Ние не само трябва да знаем как да извадим този
двойник
, но трябва да знаем и онези велики закони, при които душата се развива, расте и придобива своите знания.
И ето, отвън един човек и още един двама са, но тия двама живеят в един човек. Възможно ли е това? – Възможно е. Туряме ги един в друг, събират се и после пак изваждаме единият. Значи правим този процес.
Ние не само трябва да знаем как да извадим този
двойник
, но трябва да знаем и онези велики закони, при които душата се развива, расте и придобива своите знания.
Ние трябва да се поучим от царевицата, когато тя пуща своите коренчета в черната почва. Тя стои на много по-ниска степен на развитие отколкото ние, но когато се посади в почвата, тя умее да схване онези елементи, които са необходими за нас, и така да ги усвои, че от туй складиране на тези елементи в царевицата да зависи нашия живот. Ако царевичните зрънца, житните зрънца, ечемичните зрънца не събираха тези елементи за живот, какво би станало с нас, интелигентните хора, които мислим, че сме много културни? Ние не владеем още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „Ябълка е това, круша е това“! Или: „Той е прост като круша“.
към беседата >>
25.
Три разряда ученици / Три категории ученици
,
ООК
, София, 30.3.1922г.,
Когато се казва, че човек трябва да знае как да спи, имаме предвид положението, което той взема в съня си, за да може
двойникът
му, при излизане от тялото, да намери своя учител, който ще му преподава.
Сънят има отношение към астралния свят, т.е. към духовния живот на човека. Човек се учи духовно само във време на сън. И ако не знае как да спи, той не може да придобие духовни знания. Който не знае как да спи, не може да бъде ученик.
Когато се казва, че човек трябва да знае как да спи, имаме предвид положението, което той взема в съня си, за да може
двойникът
му, при излизане от тялото, да намери своя учител, който ще му преподава.
Защото духовното знание се преподава в духовния свят, а не във физическия. На земята човек повтаря, изучава и прилага това, което му е преподадено в духовния свят. Ако не можете да спите спокойно, приложете волята си, за да се научите да спите добре. Прилагайте волята си и при възпитание на тялото. Понякога мускулите ви са толкова напрегнати, че държат цялото тяло, даже и ума, в напрегнато състояние, при което нито можете да слушате, нито да възприемате.
към беседата >>
Когато се казва, че човек трябва да знае как да спи, имаме предвид положението, което той взема в съня си, за да може
двойникът
му, при излизане от тялото, да намери своя учител, който ще му преподава.
Сънят има отношение към астралния свят, т.е. към духовния живот на човека. Човек се учи духовно само във време на сън. И ако не знае как да спи, той не може да придобие духовни знания. Който не знае как да спи, не може да бъде ученик.
Когато се казва, че човек трябва да знае как да спи, имаме предвид положението, което той взема в съня си, за да може
двойникът
му, при излизане от тялото, да намери своя учител, който ще му преподава.
Защото духовното знание се преподава в духовния свят, а не във физическия. На земята човек повтаря, изучава и прилага това, което му е преподадено в духовния свят. Ако не можете да спите спокойно, приложете волята си, за да се научите да спите добре. Прилагайте волята си и при възпитание на тялото. Понякога мускулите ви са толкова напрегнати, че държат цялото тяло, даже и ума, в напрегнато състояние, при което нито можете да слушате, нито да възприемате.
към беседата >>
26.
Мястото на човека в природата / Мястото на човека в природата
,
ООК
, София, 11.5.1922г.,
– Защото
двойникът
му бил в цигулката.
Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде. Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката. При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал. Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание. Защо изгубил съзнание цигуларят?
– Защото
двойникът
му бил в цигулката.
И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на цигуларя – така го усещал. Както двойникът на цигуларя се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло. Когато Духът вземе ножа и започне да разглобява човешкото тяло, човек непременно ще усети вътрешна болка. Радвайте се, когато Духът работи върху вас. Той ще сложи ножа си на място, ще ви разглоби, но ще възстанови първоначалната хармония между частите.
към беседата >>
Както
двойникът
на цигуларя се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло.
При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал. Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание. Защо изгубил съзнание цигуларят? – Защото двойникът му бил в цигулката. И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на цигуларя – така го усещал.
Както
двойникът
на цигуларя се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло.
Когато Духът вземе ножа и започне да разглобява човешкото тяло, човек непременно ще усети вътрешна болка. Радвайте се, когато Духът работи върху вас. Той ще сложи ножа си на място, ще ви разглоби, но ще възстанови първоначалната хармония между частите. Постави ли се всяка част на мястото си, човек изпитва вътрешна лекота: умът му просветлява, а сърцето се освобождава от утайки и наслоявания на миналото. Мнозина говорят за Духа, но какво в същност е Той, не знаят, нямат ясна представа за Него.
към беседата >>
– Защото
двойникът
му бил в цигулката.
Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде. Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката. При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал. Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание. Защо изгубил съзнание цигуларят?
– Защото
двойникът
му бил в цигулката.
И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на цигуларя – така го усещал. Както двойникът на цигуларя се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло. Когато Духът вземе ножа и започне да разглобява човешкото тяло, човек непременно ще усети вътрешна болка. Радвайте се, когато Духът работи върху вас. Той ще сложи ножа си на място, ще ви разглоби, но ще възстанови първоначалната хармония между частите.
към беседата >>
Както
двойникът
на цигуларя се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло.
При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал. Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание. Защо изгубил съзнание цигуларят? – Защото двойникът му бил в цигулката. И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на цигуларя – така го усещал.
Както
двойникът
на цигуларя се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло.
Когато Духът вземе ножа и започне да разглобява човешкото тяло, човек непременно ще усети вътрешна болка. Радвайте се, когато Духът работи върху вас. Той ще сложи ножа си на място, ще ви разглоби, но ще възстанови първоначалната хармония между частите. Постави ли се всяка част на мястото си, човек изпитва вътрешна лекота: умът му просветлява, а сърцето се освобождава от утайки и наслоявания на миналото. Мнозина говорят за Духа, но какво в същност е Той, не знаят, нямат ясна представа за Него.
към беседата >>
27.
Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика
,
МОК
, София, 14.6.1922г.,
За
войника
, който отива на бойното поле, най-голяма добродетел е смелостта; за прислужника на болния най-важна добродетел е милосърдието; за ученика най-важна добродетел е послушанието; за работника - трудолюбието; за слугата - досетливостта и съобразителността.
(втори вариант)
Той оказва известно въздействие за развиването ви. Например когато размишлявате върху най-силната добродетел на ученика, даже и да не се домогнете до нея, пак ще имате голяма полза. В какво се заключава ползата - в свързването ви с добродетелите. Някой ще пише, че най-силната добродетел на ученика е Любовта, друг - Вярата, трети - Милосърдието, четвърти - способността му да учи, и т.н.; като мисли за дадената добродетел, без да подозира, той се свързва с нея - в това именно се съдържа ползата за ученика от развиване на темите, които се дават на класа. Всички добродетели са еднакво важни и силни в смисъл, че за дадено време и за даден ученик известна добродетел оказва най-голямо влияние върху неговия характер.
За
войника
, който отива на бойното поле, най-голяма добродетел е смелостта; за прислужника на болния най-важна добродетел е милосърдието; за ученика най-важна добродетел е послушанието; за работника - трудолюбието; за слугата - досетливостта и съобразителността.
Тази черта е особено необходима за онзи слуга, който е попаднал при лош господар - той трябва да бъде толкова досетлив и съобразителен, че още отдалеч да предвижда желанията на господаря си; слугата трябва да познава господаря си, да знае как да постъпва с него. Преди няколко дена се случи да наблюдавам постъпката на едно малко кученце. То беше доста интелигентно, съобразително кученце. Господарите му хвърлиха един кокал; в това време от съседния дом дотърча едно голямо куче, веднага се хвърли върху кокала и тозчас малкото кученце отстъпи на голямото и започна спокойно да обикаля около него, доволно, че му е отстъпило кокала. Ако малкото кученце не беше съобразило, че в случая е най-добре да отстъпи кокала, между двете кучета щеше да стане голяма схватка, от която малкото щеше да пострада.
към втори вариант >>
28.
Трите основни закона: Любов, Мъдрост и Истина / Основни закони
,
ООК
, София, 7.7.1922г.,
Ученикът трябва да бъде като
войник
, който отива на бойното поле.
Щом дойдете тук, ще забравите всичко. Че сте професор, учител, чиновник, музикант или художник, това няма значение. Тук се приемат само ученици. Приложете волята си, да мислите само за учене и за ученичеството си. Ако можете поне за един час да забравите всичко, вие ще излезете от школата бодри, свежи и подмладени.
Ученикът трябва да бъде като
войник
, който отива на бойното поле.
Той забравя майка си и баща си, братята и сестрите си и върви напред. Един дълг изпълнява сърцето и ума му: да пази отечеството си и да се върне у дома си жив и здрав. Че падали ранени на пътя, той не се спира, върви напред. След него идат санитари, които ще приберат ранените. Ученикът трябва да бъде здрав и да следва своя път.
към беседата >>
Ученикът трябва да бъде като
войник
, който отива на бойното поле.
Щом дойдете тук, ще забравите всичко. Че сте професор, учител, чиновник, музикант или художник, това няма значение. Тук се приемат само ученици. Приложете волята си, да мислите само за учене и за ученичеството си. Ако можете поне за един час да забравите всичко, вие ще излезете от школата бодри, свежи и подмладени.
Ученикът трябва да бъде като
войник
, който отива на бойното поле.
Той забравя майка си и баща си, братята и сестрите си и върви напред. Един дълг изпълнява сърцето и ума му: да пази отечеството си и да се върне у дома си жив и здрав. Че падали ранени на пътя, той не се спира, върви напред. След него идат санитари, които ще приберат ранените. Ученикът трябва да бъде здрав и да следва своя път.
към беседата >>
29.
Обичен и скъп
,
НБ
, София, 8.10.1922г.,
В това отношение, мисълта ни прилича на
войник
, който обикаля поста си – напред и назад.
За всяка мисъл – пет хиляди обиколки. Не направите ли това, ще имате конец, а не въже. И тъй, думата „обичен" показва, че трябва да се движите вечно около своите колци. А думата "скъп" представя половината месечина. Тя показва, че може да отидете до едно място и оттам, да се върнете назад.
В това отношение, мисълта ни прилича на
войник
, който обикаля поста си – напред и назад.
Като го питат, какво е правил през нощта, той казва: Пазих. – Пазил си, но почти никаква работа не си свършил. Който се движи напред - назад, нищо не върши. Който се движи в кръг, всякога свършва работа. С какви колела се движи велосипедистът?
към беседата >>
– Това се дължи на
двойника
, т.е.
Това са два противоположни метода на природата. Сегашните хора започват работите си със светкавична бързина. Питам: Как си обяснявате тягостното състояние, което някога преживявате? Нямате някаква органическа повреда, но, въпреки това, усещате тежест в главата, в гърдите или в стомаха. – Защо?
– Това се дължи на
двойника
, т.е.
на силовото тяло на душата. Питам: Как ще си помогнете? Който не разбира законите, ще ходи от къща на къща, при свои приятели, да разказва, какво е състоянието му. Те го питат: Откога ти дойде това? – От няколко деня; стяга ме нещо в главата, но не мога да си помогна.
към беседата >>
Вашата мисъл е като на някой
войник
, който цяла нощ ходи около поста си - напред-назад, напред-назад.
(втори вариант)
За една мисъл може да се обиколи пет хиляди пъти, за друга мисъл - десет милиона пъти, за други мисли - сто милиона, за някои - един билион, два билиона, три билиона и т.н. Разбира се, за такава една мисъл вие ще се движите с бързината на светкавичната светлина, но това трябва да го направите, за да се създаде една такава мисъл. За всяка една мисъл пет хиляди пъти трябва да обиколите. Ако не обиколите пет хиляди пъти, ще имате само един конец. И тъй, думата „обични" ни показва, че вечно трябва да се движите около вашите колци, а думата „скъпи" е половин месечинка - показва, че можете да отидете до едно място и после пак да се върнете назад.
Вашата мисъл е като на някой
войник
, който цяла нощ ходи около поста си - напред-назад, напред-назад.
Сутринта го питат какво е извършил. Казва, че е пазил, но почти никаква работа [не е свършил]. Онзи, който се движи в кръг, всякога извършва работа. Хората още на половин колелета не са яздили, все на цели колелета яздят, нали. Сега, разбира се, за някои от вас тия разсъждения са изобщо непонятни.
към втори вариант >>
Тия тежести се дължат на
двойника
- на силовото тяло на човешката душа, както аз го наричам.
(втори вариант)
Затуй ние обичаме хората, които почват медлено, а свършват бързо, а не обичаме онези, които започват бързо и свършват бавно. Това са два противоположни метода. В сегашния свят всички започват със светкавична бързина. Да се повърнем към реалната мисъл. Да допуснем, че вие имате едно тягостно състояние, цял ден усещате една тежест, не органическа, но някаква тежест в гърдите си, някаква тежест в стомаха си или в главата си.
Тия тежести се дължат на
двойника
- на силовото тяло на човешката душа, както аз го наричам.
Усещате една тежест вътре в мозъка си, не можете да мислите, не можете да си помогнете. Или усещате тежест в гърдите си, или в стомаха си. Питам сега: при такова едно състояние какво трябва да правите? Вие изобщо слушате другите. Ще отидете при някой ваш приятел, и ще му кажете: „Стяга ме нещо в главата." „Стяга ли те, че откога?
към втори вариант >>
30.
Окултна музика
,
ООК
, София, 22.10.1922г.,
Може да внесем нашия
двойник
в нея и този
двойник
прониква във всичките пори, прониква в цигулката.
Но когато внеса в другата цигулка това нещо, тази не ще може да свири. Разбирате ли? Като извадя туй, което е тук, и го туря в другата, тази цигулка не ще може да свири. Затуй и в цигулката, и във всяко нещо ние може да внесем тази жизнена сила. Така и цигулката може да оживее.
Може да внесем нашия
двойник
в нея и този
двойник
прониква във всичките пори, прониква в цигулката.
И тогава в този глас стават трептения. Великите цигулари и пианисти, те внасят това нещо. Певици, които пеят хубаво, те внасят това трептение в гърлото си, в душата си. Ако туй нещо може да влезе в гърлото ти, ти ще имаш отличен глас, всички ще те слушат. Но нашата душа трябва да влезе в гърлото.
към беседата >>
у етерния
двойник
, който е свързан с тялото, има известни отверстия отворени.
Те казват: „Туй не е право“. Те не ни вярват. Как се обяснява действието на тия сили? У човека, ако вникнете внимателно, има две течения, повечето отдолу, през пръстите на краката. Някой път пръстите са отворени, т.е.
у етерния
двойник
, който е свързан с тялото, има известни отверстия отворени.
Някой път има втичане, някой път – изтичане. Някои същества могат да влязат през краката и да вървят по един начин. Има течения, които влизат през носа. Да кажем, че едно същество влезе у вас да прегледа тялото и след това не може да излезе навън. Като го разгледа, намери някое хубаво място и казва: „Аз няма да си изляза оттук, хубаво ми е, ще си направя една малка къща“, и почва да събаря твоите вещества, започва да си гради като един майстор, който знае как да сложи вода, цимент, пясък.
към беседата >>
31.
Практическо приложение на окултната музика
,
ООК
, София, 26.11.1922г.,
Често в небето има такъв един израз: там най-простият ангел е офицер, не е
войник
между ангелите – офицер е; а тук офицерът не е ангел.
Интелектуалният свят, туй е ангелският свят, дето казват – човек е манас, то е светът на ангелите. Допирни точки са това. Най-големият наш философ при един най-прост ангел е като един невежа. Най-ученият философ на земята при един най-прост ангел, той ще се намери в положение като едно малко бебе. Сега по някой път ние имаме високо мнение за себе си.
Често в небето има такъв един израз: там най-простият ангел е офицер, не е
войник
между ангелите – офицер е; а тук офицерът не е ангел.
При сегашното състояние на човечеството има по-важни работи, отколкото целият наш живот. Сега, ние имаме за себе си високо мнение, даже по някой път аз съм слушал да казват, че хората седели по-високо от ангелите, от архангелите. Тъй си мислим ние. За в бъдеще може да стане това нещо, възможно е, но за сега... Там, в Писанието, се казва: „Направил си го малко по-долу от ангелите“. Но някои богослови тълкуват, че човеците надминават ангелите.
към беседата >>
32.
Защо не можахме?
,
НБ
, София, 24.12.1922г.,
Те произвеждат голямо сътресение на нервната система, нарушаване на вътрешната хармония в човека, или, на окултен език казано, излизане на човешкия
двойник
вън от тялото.
Аз се чудя на заблуждението на сегашните учители. Наскоро в пловдивската гимназия полудяла една ученичка. Учителите, лекарите търсят причината за полудяването, но не могат да я намерят. Аз съм изучавал този въпрос цели десет години и зная причината за полудяването. Казвам: Внесете в ума даже на най-силния човек две противоположни мисли, и той непременно ще се побърка.
Те произвеждат голямо сътресение на нервната система, нарушаване на вътрешната хармония в човека, или, на окултен език казано, излизане на човешкия
двойник
вън от тялото.
На негово място се настанява друго същество. Който разбира законите, може да върне двойника назад и да възстанови нормалното състояние на човека. Ученичката, която заболяла, по наследство от майчина линия, носи разположение към полудяване. Някога и майката била разстроена. Аз зная дълбоката причина за това.
към беседата >>
Който разбира законите, може да върне
двойника
назад и да възстанови нормалното състояние на човека.
Учителите, лекарите търсят причината за полудяването, но не могат да я намерят. Аз съм изучавал този въпрос цели десет години и зная причината за полудяването. Казвам: Внесете в ума даже на най-силния човек две противоположни мисли, и той непременно ще се побърка. Те произвеждат голямо сътресение на нервната система, нарушаване на вътрешната хармония в човека, или, на окултен език казано, излизане на човешкия двойник вън от тялото. На негово място се настанява друго същество.
Който разбира законите, може да върне
двойника
назад и да възстанови нормалното състояние на човека.
Ученичката, която заболяла, по наследство от майчина линия, носи разположение към полудяване. Някога и майката била разстроена. Аз зная дълбоката причина за това. Всяко полудяване се дължи на някакви любовни връзки. Когато млада мома се разстрои, това показва, че имала любовни връзки с някой момък, и той я изиграл.
към беседата >>
33.
Значение на ръцете и пръстите
,
ООК
, София, 7.1.1923г.,
За да идем до Слънцето, може да идем със своята мисъл, може да идем със своето съзнание, пък може да идем и със своя
двойник
.
И като се върнеш, всичко ще ти бъде тъмно. Туй се изисква. Тия упражнения ние ги правим за концентриране на ума. Слушайте, аз ще ви моля едно нещо: Да не разказвате, че ние пътуваме до Слънцето, такива неща да ги няма. Това са опити за концентриране на ума.
За да идем до Слънцето, може да идем със своята мисъл, може да идем със своето съзнание, пък може да идем и със своя
двойник
.
Сега ще разберете: за да идете със своя двойник, вие всинца трябва да заспите, за да извадя двойника ви. Пулсът ви ще се намали, пулс почти няма да имате, ще се втвърдите. Ако идете със своето съзнание, мисълта ви ще се отвлече, ще забележите, че сте вън. Лесно се пътува със съзнанието. Та ще правите разлика, да не мислите, че ние пътуваме със своята мисъл.
към беседата >>
Сега ще разберете: за да идете със своя
двойник
, вие всинца трябва да заспите, за да извадя
двойника
ви.
Туй се изисква. Тия упражнения ние ги правим за концентриране на ума. Слушайте, аз ще ви моля едно нещо: Да не разказвате, че ние пътуваме до Слънцето, такива неща да ги няма. Това са опити за концентриране на ума. За да идем до Слънцето, може да идем със своята мисъл, може да идем със своето съзнание, пък може да идем и със своя двойник.
Сега ще разберете: за да идете със своя
двойник
, вие всинца трябва да заспите, за да извадя
двойника
ви.
Пулсът ви ще се намали, пулс почти няма да имате, ще се втвърдите. Ако идете със своето съзнание, мисълта ви ще се отвлече, ще забележите, че сте вън. Лесно се пътува със съзнанието. Та ще правите разлика, да не мислите, че ние пътуваме със своята мисъл. Не, със своето съзнание.
към беседата >>
34.
Малките случаи
,
ООК
, София, 5.2.1923г.,
Онзи
войник
, на когото е счупен кракът на бойното поле, не страда ли?
Когато аз нося някое страдание, аз разбирам смисъла на това страдание и работя върху него. Казват: „Много страда Учителя“. Страдал Учителя! Че кой не е страдал? Онази майка, която ражда, не страда ли?
Онзи
войник
, на когото е счупен кракът на бойното поле, не страда ли?
Онзи министър, на който е хвърлена бомба и откъснала ръката му, не страда ли? Онзи банкер, който е изгубил парите си, не страда ли? Всичкият свят е пълен със страдания. И всяко страдание е на мястото си. Обаче ние можем да улесним този път на страданието.
към беседата >>
35.
Добри навици / Образуване на добрите навици
,
МОК
, София, 7.2.1923г.,
Учителят при учениците ще вземе една поза, свещеникът на амвона - друга поза,
войникът
пред войниците - трета поза, търговецът - друга.
(втори вариант)
После веднага ставате. Чакате единороден ваш приятел, очаквате брата си. Вие чакате два-три часа, ставате. Какво ще бъде вашето положение, каква ще бъде позата? Ще се взирате към посоката.
Учителят при учениците ще вземе една поза, свещеникът на амвона - друга поза,
войникът
пред войниците - трета поза, търговецът - друга.
Всеки ще вземе особена поза. Някой, който нищо не го интересува, каква поза ще вземе? Най-първо ще изучите позите на търговеца, свещеника, войника, учителя, земеделеца. Всичките други възможни пози ще влязат в туй психологическо настроение, да може да си представите защо. Тия упражнения ще бъдат за контролиране на вашите мускули.
към втори вариант >>
Най-първо ще изучите позите на търговеца, свещеника,
войника
, учителя, земеделеца.
(втори вариант)
Какво ще бъде вашето положение, каква ще бъде позата? Ще се взирате към посоката. Учителят при учениците ще вземе една поза, свещеникът на амвона - друга поза, войникът пред войниците - трета поза, търговецът - друга. Всеки ще вземе особена поза. Някой, който нищо не го интересува, каква поза ще вземе?
Най-първо ще изучите позите на търговеца, свещеника,
войника
, учителя, земеделеца.
Всичките други възможни пози ще влязат в туй психологическо настроение, да може да си представите защо. Тия упражнения ще бъдат за контролиране на вашите мускули. Запример някой от вас върви с глава, наведена малко настрани. Ако главата е наведена вляво, значи тази част е развита, лявото полушарие има повече кръв и вследствие на това вървите тъй. Всякога ще държите главата перпендикулярно, нито вляво, нито вдясно.
към втори вариант >>
36.
Съмнение и воля
,
ООК
, София, 11.2.1923г.,
(Всички пеем „Изгрява слънцето“.) Трябва ви непременно вдъхновение, ще се стараете
двойникът
ви да влезе в гърлото.
Ще се научиш да бъдеш смел. Мисли за сърцето си и не се бой! Може би някой от вас, като пее веднъж, втори път няма да се опита да пее, ще изгуби всякаква охота, защото няма да получи насърчение. Като го слушат, ще кажат: „Ще бъдеш тъй добър, втори път да не ни заставяш да те слушаме“. То е, защото хората обичат хубавото.
(Всички пеем „Изгрява слънцето“.) Трябва ви непременно вдъхновение, ще се стараете
двойникът
ви да влезе в гърлото.
Може да имате техника, но нашата цел не е само до техниката, трябва израз в пеенето. Човек може да направи всичко, но трябва воля и разположение. Имаш ли разположение – можеш; нямаш ли разположение – не можеш. И когато дойде до разположение, трябва да знаете, че в света Господ не обича да си играем. Сега, когато пееш, ще пееш по всичките правила, щом мислиш, ще мислиш по всичките правила, които мисълта изисква.
към беседата >>
37.
Предназначение на слънцето, луната и звездите
,
МОК
, София, 14.2.1923г.,
Ще кажете, че ще се познават по
двойника
си, който прилича на физическото тяло.
При това положение на нещата, естествено е всеки човек да си състави ясна представа за себе си. Той сам даже трябва съзнателно да търси онази основна черта в себе си, по която се различава от всички хора. Съвременните хора говорят за невидим свят, за бъдещ живот. Как ще живеят в този свят, когато напуснат тялото си? Как ще се познават едни други?
Ще кажете, че ще се познават по
двойника
си, който прилича на физическото тяло.
— Това са думи само. Вие не знаете още какво представлява двойникът. Важно е човек да знае своята основна, отличителна черта. Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено съзнание. Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на земята.
към беседата >>
Вие не знаете още какво представлява
двойникът
.
Съвременните хора говорят за невидим свят, за бъдещ живот. Как ще живеят в този свят, когато напуснат тялото си? Как ще се познават едни други? Ще кажете, че ще се познават по двойника си, който прилича на физическото тяло. — Това са думи само.
Вие не знаете още какво представлява
двойникът
.
Важно е човек да знае своята основна, отличителна черта. Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено съзнание. Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на земята. Запример, казват за някой човек, че се е родил при изгрев слънце, в шест,часа, 45 минути, десет секунди и пет терци. (— Как можем да различим времето и пространството?) — По интензивността на движението (диаметърът — времето) и големината на кръга (пространството).
към беседата >>
38.
Първата родена мисъл
,
МОК
, София, 21.2.1923г.,
Мислите и впечатленията, които човек възприема, се отразяват не само върху мозъка му, но и върху неговия
двойник
.
електрическа енергия се отделя от някой център, толкова повече се изтънява костта на това място. Тези сили оформяват човешката глава. Значи, мисълта оформява главата на човека. Както мисли човек, така и черепът се изменя. Човешкият череп е изложен на постоянни промени.
Мислите и впечатленията, които човек възприема, се отразяват не само върху мозъка му, но и върху неговия
двойник
.
Който може да чете мислите на човека, той може по двойника му да разбере какъв е духовният му живот. На този двойник отговаря още един, върху който също така се отпечатват мислите на човека, както и целият му духовен живот. Значи, животът на човека се отпечатва в няколко екземпляра, един от които се запазва и след неговата смърт. От този екземпляр, който остава във вечността, можете да четете миналия живот на човека. Докато е жив, човек носи тия екземпляри със себе си.
към беседата >>
Който може да чете мислите на човека, той може по
двойника
му да разбере какъв е духовният му живот.
Тези сили оформяват човешката глава. Значи, мисълта оформява главата на човека. Както мисли човек, така и черепът се изменя. Човешкият череп е изложен на постоянни промени. Мислите и впечатленията, които човек възприема, се отразяват не само върху мозъка му, но и върху неговия двойник.
Който може да чете мислите на човека, той може по
двойника
му да разбере какъв е духовният му живот.
На този двойник отговаря още един, върху който също така се отпечатват мислите на човека, както и целият му духовен живот. Значи, животът на човека се отпечатва в няколко екземпляра, един от които се запазва и след неговата смърт. От този екземпляр, който остава във вечността, можете да четете миналия живот на човека. Докато е жив, човек носи тия екземпляри със себе си. След смъртта му, един след друг те се отделят от него и остават за вечни времена като копия на неговите минали съществувания.
към беседата >>
На този
двойник
отговаря още един, върху който също така се отпечатват мислите на човека, както и целият му духовен живот.
Значи, мисълта оформява главата на човека. Както мисли човек, така и черепът се изменя. Човешкият череп е изложен на постоянни промени. Мислите и впечатленията, които човек възприема, се отразяват не само върху мозъка му, но и върху неговия двойник. Който може да чете мислите на човека, той може по двойника му да разбере какъв е духовният му живот.
На този
двойник
отговаря още един, върху който също така се отпечатват мислите на човека, както и целият му духовен живот.
Значи, животът на човека се отпечатва в няколко екземпляра, един от които се запазва и след неговата смърт. От този екземпляр, който остава във вечността, можете да четете миналия живот на човека. Докато е жив, човек носи тия екземпляри със себе си. След смъртта му, един след друг те се отделят от него и остават за вечни времена като копия на неговите минали съществувания. Окултният ученик трябва да познава своите умствени сили.
към беседата >>
39.
Правилни отношения
,
ООК
, София, 22.4.1923г.,
Преминава ли нещо във вас, в етерния ви
двойник
става ли някаква промяна?
Сега само показалците нагоре, а другите пръсти са затворени. Онези от вас, които са по-чувствителни, какво чувстват? (– „Като че нещо влиза в пръстите.“) Добре, съединете двата показалеца, палците не съединявайте. Какво чувствате сега?
Преминава ли нещо във вас, в етерния ви
двойник
става ли някаква промяна?
4. Лявата ръка напред, дясната отгоре, после обратното, раздалечават се и пак се прибират – едната отгоре, другата отдолу, и все по-бързо. Какво чувствате сега? (– „Една хладина.“) Сега ръцете една над друга, без да се допират, и се обикаля в кръг отвътре навън – по-бързо и после по-бавно.
към беседата >>
40.
Дерзайте, Аз съм
,
НБ
, София, 13.5.1923г.,
Някой
войник
се хвърля смело, безстрашно в боя, но оставите ли го два–три дена гладен, той ще изпита страх.
И апостол Павел се оплаква от трън в плътта си. Поради противоречията, на които човек се натъква, в душата му се явява страх. Няма живо същество на земята, което в даден момент да не е изпитало страх. Казваш: „Аз съм безстрашен“. – В известно отношение си безстрашен, но в друго си страхлив.
Някой
войник
се хвърля смело, безстрашно в боя, но оставите ли го два–три дена гладен, той ще изпита страх.
Има хора, които се страхуват от безпаричието. Чуваш да се казва: „Как, да нямам пет пари в джоба; да нямам възможност да се кача на трамвай, или да вляза в сладкарница да изям една паста, това е нещастие! Как може да минеш покрай една кебапчийница и да не се отбиеш да хапнеш две–три кебапчета! И след това да влезеш в съседната бирария и да не можеш да изпиеш една чаша бира. Как може да се разнася приятната миризма на кебапчетата и ти да нямаш пет пари в джоба си!
към беседата >>
41.
Имаше двама синове
,
НБ
, София, 17.6.1923г.,
Най-после минал един непознат
войник
, на вид нехранимайко.
Тази случка ми разправи един познат офицер. Понеже сърбите го ранили, той бил принуден да отстъпи. Паднал на земята и очаквал помощ. Покрай него минали повече от 20 войници, но никой не му помогнал. Всички минавали, заминавали, без да дадат ухо на неговата молба.
Най-после минал един непознат
войник
, на вид нехранимайко.
Той не му внушавал никакво доверие. Въпреки това той решил да се обърне за помощ към него – от височината се задавали вече сърбите. Офицерът му казал: „Братко, помогни ми! “ Войникът се навел, вдигнал го, метнал го на гърба си и го понесъл. Както виждате, законът следи.
към беседата >>
“
Войникът
се навел, вдигнал го, метнал го на гърба си и го понесъл.
Всички минавали, заминавали, без да дадат ухо на неговата молба. Най-после минал един непознат войник, на вид нехранимайко. Той не му внушавал никакво доверие. Въпреки това той решил да се обърне за помощ към него – от височината се задавали вече сърбите. Офицерът му казал: „Братко, помогни ми!
“
Войникът
се навел, вдигнал го, метнал го на гърба си и го понесъл.
Както виждате, законът следи. Последният, в когото нямаш доверие, той проявява разумност. Бог в него му казва: „Дигни този човек, помогни му, той заслужава да живее“. Не мислете, че онзи, когото познавате и на когото разчитате, той може да ви помогне. Всъщност вие не знаете кой ще ви помогне.
към беседата >>
В сърцето на последния
войник
живее Бог.
Както виждате, законът следи. Последният, в когото нямаш доверие, той проявява разумност. Бог в него му казва: „Дигни този човек, помогни му, той заслужава да живее“. Не мислете, че онзи, когото познавате и на когото разчитате, той може да ви помогне. Всъщност вие не знаете кой ще ви помогне.
В сърцето на последния
войник
живее Бог.
В него проговори Божественото. – „От този момент – каза офицерът – аз повярвах в Бога, Който може да помогне и да спаси човека и без приятели и познати. Аз уповавах на моите войници, вярвах, че те ще ми помогнат, всъщност излязох излъган. На помощ ми дойде един непознат войник, на вид нехранимайко – той ми помогна.“ Сега вие живеете на земята и едни разсъждават има ли бъдещ живот, или няма; има ли живот зад гроба, или няма.
към беседата >>
На помощ ми дойде един непознат
войник
, на вид нехранимайко – той ми помогна.“
Всъщност вие не знаете кой ще ви помогне. В сърцето на последния войник живее Бог. В него проговори Божественото. – „От този момент – каза офицерът – аз повярвах в Бога, Който може да помогне и да спаси човека и без приятели и познати. Аз уповавах на моите войници, вярвах, че те ще ми помогнат, всъщност излязох излъган.
На помощ ми дойде един непознат
войник
, на вид нехранимайко – той ми помогна.“
Сега вие живеете на земята и едни разсъждават има ли бъдещ живот, или няма; има ли живот зад гроба, или няма. Други разсъждават върху въпроса какво обществено положение трябва да заемат, на какъв морал да служат и т.н. Според нас морал е всичко това, което е в съгласие с великата Божия воля. Моралът е един, общ за всички. Доброто трябва да бъде добро за всички.
към беседата >>
Най-после виждам един друг
войник
, непознат, минава и като му гледам лицето, казвам си: “Този нехранимайко!
(втори вариант)
Моля му се да ме вземе. Той ме отминава. Минаха повече от петнадесет-двадесет души мои познати. Моля им се, плача да ме вземат. Всеки минава и отминава.
Най-после виждам един друг
войник
, непознат, минава и като му гледам лицето, казвам си: “Този нехранимайко!
„ Но гледам, той е последен и след него вече от височините идват сърбите. Казвам му: “Братко, помогни ми.„ Той току се наведе, взе ме на гърба си и ме понесе.“ Значи има един закон, който бди. Този последния, в който нямаш вяра, онова разумното, Господ в него, му казва: „Този човек ще го вземеш. Той заслужава да живее.
към втори вариант >>
В сърцето на последния, на този
войник
, живее Господ.
(втори вариант)
Той заслужава да живее. Вземи го и го изнеси.“ Следователно не мислете, че онзи, който познавате в живота си, той е, който ще ви помогне. Вие не знаете кой ще ви помогне. Само искам да ви кажа закона.
В сърцето на последния, на този
войник
, живее Господ.
Там проговори това Божественото. Казва офицерът: „Аз повярвах, че има един Господ, който може да спаси и без приятели. Аз уповавах на своите приятели, че тия мои войници, те ще ме избавят, а онзи, когото не познавам, – тогава за пръв път видях лицето му, той ме избави.“ Добре. Сега вие сте на земята, нали? Вие разсъждавате има ли бъдещ живот, няма ли бъдещ живот, ще живеете ли зад гроба, или няма живот, какво ще бъде вашето обществено положение, трябва ли да бъдете честни и т.н.
към втори вариант >>
42.
Опити
,
МОК
, София, 20.6.1923г.,
Откъде произтича туй - като някой
войник
се стягате?
(втори вариант)
Вземете някой, на когото дишането не е правилно, нека приложи всичките ваши методи, които сте казали, да видим кой от тези методи ще проработи. Аз бих желал да зная колко метода са тук. Сега забелязали ли сте състоянието - когато се намирате между малки деца, вие се усещате като господари и се поусмихвате, като гледате на техните играчки. Вие чувствате удоволствие, казвате: „Деца са те." Усещате се свободни, никакво стягане не усещате. Обаче щом се намерите между учени хора, професори, които знаят повече от вас, вие се сгушвате.
Откъде произтича туй - като някой
войник
се стягате?
Защо между децата седите и разширение имате, а щом се намерите между учени професори, седите така, в малко стеснително положение, на какво го отдавате? („На страх.") Не. Тук работят вече вашите лични чувства. Понеже знаят другите повече от вас, стеснявате се, понеже възрастният има самосъзнание, че той знае, а самосъзнанието, че той знае, това са неговите лични чувства. Знаете по-малко.
към втори вариант >>
43.
След три дни
,
НБ
, София, 24.6.1923г.,
Ами
войникът
, който отива на бойното поле да убива, тази мисъл негова ли е?
Има също такива умствени и сърдечни сили, които, като стиснат вашия ум или сърце, веднага животът ви изчезва. Дали ли сте отчет на вашия ум? Някой ден сте разположени, друг ден се зароди у вас мисълта да убиете някого. Тази мисъл не е ваша, тя е чужда, но за това има дълбоки причини. То е хващане за гърлото, то е чужда мисъл, внушение.
Ами
войникът
, който отива на бойното поле да убива, тази мисъл негова ли е?
Тя е дадена по заповед и е минала през 20–30 души, докато дойде до него. Отде се е зародила тази мисъл? – Божественият закон казва: „Не убивай! “ А отде християните са възприели тази мисъл? Разбирам, в езическите времена, когато искали кръвта на християните.
към беседата >>
44.
Първото правило
,
МС
, София, 3.7.1923г.,
Махна с ръката си, извадя душата из тялото му, простра го на легло, извадя неговия
двойник
, питам го: Как е сега, има ли друг живот, или не?
Има си причини. Как да го оборим? Мен ми трябват само пет минути, да оборя един материалист. Ето как ще го оборя. Той дойде при мене, седне на стола, тук, започне да аргументира, има ли душевен живот, или няма.
Махна с ръката си, извадя душата из тялото му, простра го на легло, извадя неговия
двойник
, питам го: Как е сега, има ли друг живот, или не?
Още упорства. Махна с ръка, извадя и астралното му тяло. Той вижда трима. Още се съмнява. Извадя и менталното му тяло, станат четирима.
към беседата >>
45.
Упътване
,
ООК
, София, 8.7.1923г.,
Вземете един
войник
.
Например при една обида или при страх човек веднага трепва и хуква да бяга. Не, като ти трепне сърцето, веднага трябва да се самовладееш. И бягането е хубаво, защото ако човек не бяга, може да го сполетят нещастия, а тъй, като бяга, той се спасява. Всякога обаче умът трябва да присъства в главата, понеже ако не присъства, човек може да бъде изненадан. Щом човек трепне, като подскочи и избяга, това е една спасителна мярка.
Вземете един
войник
.
Ако умът му присъства, когато ще гръмне, той ще запази присъствието на духа си и няма да пострада. Хубаво е да имате туй хладнокръвие. Има ученици от Индия, които специално ги изпращат в Европа, за да участват на бойните полета, и с мисълта си да може да отклонят страха. Много пъти някои адепти специално образуват войни, за да представят един действителен урок на своите ученици. Те създават една война между два народа, за да дадат изпит на учениците си.
към беседата >>
46.
Отвори им умовете
,
НБ
, София, 4.11.1923г.,
Ако убият един
войник
и го заровят някъде, никой не пита за него, но ако един кон пострада някъде, ще се рапортира – кой, защо, как го убил, държавата да не изгуби.
Да разруши – може, но да съгради – не може. Да убие човека – може, да обеси човека – може, в един час, с едно перо отгоре, но да създаде тази душа, да вложи в нея тия мисли, желания, действия – не може. Ние, културните хора, не оценяваме живота на човека. За нас човешкият живот е като живота на кокошките. Разправяше ми един военен: във време на война животът на един кон се цени повече, отколкото живота на един човек.
Ако убият един
войник
и го заровят някъде, никой не пита за него, но ако един кон пострада някъде, ще се рапортира – кой, защо, как го убил, държавата да не изгуби.
Сега аз не говоря за хората в света, говоря за онези, които минават за религиозни. Не че нямате желание да следвате Бога, не че сте некултурни, имате желание да следвате Бога, културни сте – ще бъде несправедливо от моя страна да отрека това, но има нещо, което ви спъва. И знаете ли кое е то? Представете си, че имате една кола със спирачки и слизате по един наклон, но тази спирачка се разваля. Мислите ли, че ако слезете от колата и я спирате с ръката си, ще имате тази сила, като спирачката?
към беседата >>
47.
Твърдост, смелост, изпълнителност
,
МОК
, София, 25.11.1923г.,
Разрушителността е воюващият
войник
, в нея няма никакъв морал.
Центърът на твърдостта се намира отгоре на главата. Тя е страж, инспектор при първата врата на моралните чувства. Като дойдеш при нея, тя казва: Я си дай тук билета! Смелостта пък всякога урежда работите. Тя е втората врата на волята.
Разрушителността е воюващият
войник
, в нея няма никакъв морал.
Когато проявлението на тия чувства се подтиква само от ума, човек става опортюнист, гледа да използва всичко, а когато проявлението на тия добродетели се диктува от моралните чувства на човека или от духовните му сили, тогава те имат идеален израз. Бъди смел, но да знаеш защо си смел. Смелостта ти да бъде на място! Бъди твърд, но да знаеш защо си твърд! Бъди изпълнителен, но да знаеш защо си изпълнителен!
към беседата >>
– То застава право като
войник
, изопва всичките си мускули, не се мърда, стои неподвижно като кол.
Смелият човек казва: Ти не трябва да се оставяш да те яздят, трябва да се проявиш. Наблюдавайте и какви движения прави ръката при проявление на тия сили. Когато действа разрушителността например, ръката се свива на юмрук – забива нещо. Следете тия движения в малките деца особено, които се проявяват естествено. Какво прави упоритото дете?
– То застава право като
войник
, изопва всичките си мускули, не се мърда, стои неподвижно като кол.
Всяко чувство изобщо се проявява в известен род движения, които са израз, отражение на вътрешността в човека. Трябва да знаете, че всички тия сили, всички способности в човека хвърлят оттенък върху неговия ум. Те са елементи на мисълта. Ако в някой човек твърдостта, смелостта и разрушителността имат преобладаващо влияние над другите сили, те ще внесат голяма жлъч, отрова в живота му. Ако този човек е смел, ще каже: Аз ще му дам да ме разбере!
към беседата >>
48.
Окултната музика в живота
,
ООК
, София, 19.12.1923г.,
Един музикант, за да свири хубаво, непременно трябва да изкара
двойника
си и да го тури на лъка си или в пианото.
Та в свиренето на Марто липсваше именно това вливане и този отлив. Той не може да влее душата си. Второто парче хубаво изсвири, бързо ставаха тези вливания. Третото парче пак изсвири хубаво. Изобщо малко музиканти могат да свирят хубаво.
Един музикант, за да свири хубаво, непременно трябва да изкара
двойника
си и да го тури на лъка си или в пианото.
Може ли да направи това, за такъв музикант казват: „Харесва ми този музикант! “ Изобщо музикантът трябва да има вдъхновение. Идеалните музиканти ще дойдат, но кога? Марто хубаво свири, но като му плащат, той губи половината от силата си. Казват: „Този музикант влага чувство в свиренето си.“ Влага чувство, защото иска да има благоволението на публиката, иска да му ръкопляскат.
към беседата >>
49.
Скръб и радост
,
НБ
, София, 23.12.1923г.,
Той е един
войник
, който казва: „Забиха ме“.
Ние се спираме и търсим близките причини. Казваме: „Тия са причините“. Не са там причините, в туй близко явление. Хубаво, ако аз забия един железен клин в едно дърво, клинът ли е виновен? Не е той причината.
Той е един
войник
, който казва: „Забиха ме“.
Излез навън! – „И да искам, не мога да изляза. Който ме е забил, той ще ме извади.“ И тъй, всичката хубост на съвременната култура седи в скръбта, всичкият ѝ капитал е само в скръбта. Казват: „Как, култура е това!
към беседата >>
50.
Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето
,
МОК
, София, 13.1.1924г.,
Да допуснем, че сте някой
войник
, когото началникът изпраща като съгледател на някоя рекогнисцировка.
Вие не трябва да се плашите от тези криви линии. Сега мнозина казвате: Какъв ще бъде моят живот? Ами ако срещна някои мъчнотии в живота си? Вашето положение в дадения случай мяза на това, в което се намира някой ученик или слуга, комуто учителят или господарят казва да мине през гората. Вие казвате: Ами ако ме срещне някоя мечка или някой разбойник?
Да допуснем, че сте някой
войник
, когото началникът изпраща като съгледател на някоя рекогнисцировка.
Вие казвате: Ами ако ме срещне неприятеля и ме убие. Убият-не убият, вие трябва да отидете! Мислите ли, че мъчнотиите в живота раждат някакво зло? Не, в мъчнотиите няма никакво зло. От това място, дето се явяват мъчнотиите, оттам започва и всичката наука.
към беседата >>
51.
Придобивки на съзнанието
,
МОК
, София, 20.1.1924г.,
В човека може да се роди едно болезнено състояние, когато се яви дисхармония между неговото физическо тяло и неговия етерен
двойник
или между неговите сили и неговото астрално тяло.
Под думата „млад“ разбирам човек, у когото има голямо изобилие. Ако това изобилие не се употреби както трябва, може да се превърне в излишество. Излишекът пък образува гниене. Гниенето образува болести, а болестите спъват човешкия прогрес, става израждане на хората. Макар че болестите са една мярка в природата за урегулиране на тия енергии, все пак един индивид може да се спъне.
В човека може да се роди едно болезнено състояние, когато се яви дисхармония между неговото физическо тяло и неговия етерен
двойник
или между неговите сили и неговото астрално тяло.
У човека има две системи. Едната система аз наричам динамическа (С), която е горе в главата. Другата система е симпатическата нервна система (3), в която се намират корените на живота. Ако разгледате гръбначния стълб на човека, той представлява едно цяло дърво. Тия две системи в човека са различни.
към беседата >>
52.
Колко пъти да прощаваме?
,
НБ
, София, 27.1.1924г.,
Във физическия свят
войникът
, като извади ножа си, колкото повече хора убие, толкова е по-силен, но в духовния свят законът е обратен.
Като прощаваш, ти печелиш. Като не прощаваш, ти губиш. За да прощаваш, изисква се силен човек. Да прости, това може да направи само силният човек, човекът с воля, а да не прости, това и бабите могат. Характерът на човека се показва само при условия, дето неговата воля може да се прояви.
Във физическия свят
войникът
, като извади ножа си, колкото повече хора убие, толкова е по-силен, но в духовния свят законът е обратен.
Там по никой начин не можеш да убиеш един човек. Ти можеш 20 пъти да му отсечеш главата, тя пак отива на мястото си. Отсечеш я, пак се връща. Е, тогава как ще можеш да му отсечеш главата? Можеш да го мушкаш и 20 пъти, и пак не умира.
към беседата >>
Ако си го мушнал, то е много добре, но вие сте като онзи
войник
, цял ден мушкате онзи сламеник.
Мушкам го още един път, не умира. Той държи златото и не го дава, а гледам, кръв не тече от него. Гледам го, той ми казва: „Слушай, защо си толкова будала, аз съм фантом, не можеш да ме мушкаш! “ И ние, съвременните хора, илюзорните неща в живота считаме за умни. „Аз – казва – трябва да го мушна.“ Ами че ти можеш ли да познаеш, че си го мушнал?
Ако си го мушнал, то е много добре, но вие сте като онзи
войник
, цял ден мушкате онзи сламеник.
Питам: Какво е спечелил този войник? – Научил се да мушка, за бъдещето се приготовлява. Да, готви се, но онзи съвременен картечен огън и онези бомби не му позволяват да мушка. Отиде вече мушкането! Освен че не може да мушка, но 4–5 месеца седи той заровен долу в земята със своя нож.
към беседата >>
Питам: Какво е спечелил този
войник
?
Той държи златото и не го дава, а гледам, кръв не тече от него. Гледам го, той ми казва: „Слушай, защо си толкова будала, аз съм фантом, не можеш да ме мушкаш! “ И ние, съвременните хора, илюзорните неща в живота считаме за умни. „Аз – казва – трябва да го мушна.“ Ами че ти можеш ли да познаеш, че си го мушнал? Ако си го мушнал, то е много добре, но вие сте като онзи войник, цял ден мушкате онзи сламеник.
Питам: Какво е спечелил този
войник
?
– Научил се да мушка, за бъдещето се приготовлява. Да, готви се, но онзи съвременен картечен огън и онези бомби не му позволяват да мушка. Отиде вече мушкането! Освен че не може да мушка, но 4–5 месеца седи той заровен долу в земята със своя нож. Значи мушкането е излишно.
към беседата >>
53.
Царството Божие се благовества
,
НБ
, София, 17.2.1924г.,
Често, срещаш някой стражар или
войник
, тебе те е страх. Защо?
Аз не искам да плаша хората. Аз считам, че е позорно да плашим хората с неща, които не съществуват. Аз говоря за оплодяването на нещата, казвам ви една велика Истина. Тази велика Истина ще отвори сърцата на хората, да се оплодотворят. Не трябва само да твърдим тази Истина, но да се дойде до онази светлина, която ще действа върху тази пъпка, ще я разцъфти и оплодотвори.
Често, срещаш някой стражар или
войник
, тебе те е страх. Защо?
– Защото в най-малкото нещо може да те заподозрят. Някой носи дълга коса, брада малко неразчесана, веднага тръгне стражар подире му, подозира го, че е анархист! Съберат се няколко души някъде. „Трябва да има някакъв заговор! “ – Подозират ги.
към беседата >>
54.
Моралният тип
,
МОК
, София, 24.2.1924г.,
И тогава вашият астрален
двойник
може да излезе половин-един метър вън от вас и ще се намерите при едно от незавидните положения.
Но ако вашата ръка е толкова чувствителна, че отдалеч още усещате допиране, аз ли съм виноват? Казвате: Ама допря се до ръката ми. Не, не съм се допрял, но сте схванали допирането на моята мисъл. Значи, вие сте станали толкова чувствителни, че казвате: Аз не мога да търпя хората. Някои казват: ние не можем да търпим това общество.
И тогава вашият астрален
двойник
може да излезе половин-един метър вън от вас и ще се намерите при едно от незавидните положения.
При сегашното състояние на вашето развитие двойникът не трябва да излиза повече от един, даже половин сантиметър вън от тялото, защото средата, в която живеете, е груба. Този двойник е чрезмерно чувствителен и трябва да бъде близко до тялото. А пък колкото хората стават по-духовни, техните духовни тела започват да излизат от тялото им навън и тогава тяхната деятелност се разширява. За да се развива вашата деятелност, вие трябва да разбирате законите на вашето тяло. Сега допуснете, че вашето тяло се разшири, 10–20 души ви обикнат, искат да дойдат близо при вас.
към беседата >>
При сегашното състояние на вашето развитие
двойникът
не трябва да излиза повече от един, даже половин сантиметър вън от тялото, защото средата, в която живеете, е груба.
Казвате: Ама допря се до ръката ми. Не, не съм се допрял, но сте схванали допирането на моята мисъл. Значи, вие сте станали толкова чувствителни, че казвате: Аз не мога да търпя хората. Някои казват: ние не можем да търпим това общество. И тогава вашият астрален двойник може да излезе половин-един метър вън от вас и ще се намерите при едно от незавидните положения.
При сегашното състояние на вашето развитие
двойникът
не трябва да излиза повече от един, даже половин сантиметър вън от тялото, защото средата, в която живеете, е груба.
Този двойник е чрезмерно чувствителен и трябва да бъде близко до тялото. А пък колкото хората стават по-духовни, техните духовни тела започват да излизат от тялото им навън и тогава тяхната деятелност се разширява. За да се развива вашата деятелност, вие трябва да разбирате законите на вашето тяло. Сега допуснете, че вашето тяло се разшири, 10–20 души ви обикнат, искат да дойдат близо при вас. Вие започвате да ги пъдите, казвате им да се махнат.
към беседата >>
Този
двойник
е чрезмерно чувствителен и трябва да бъде близко до тялото.
Не, не съм се допрял, но сте схванали допирането на моята мисъл. Значи, вие сте станали толкова чувствителни, че казвате: Аз не мога да търпя хората. Някои казват: ние не можем да търпим това общество. И тогава вашият астрален двойник може да излезе половин-един метър вън от вас и ще се намерите при едно от незавидните положения. При сегашното състояние на вашето развитие двойникът не трябва да излиза повече от един, даже половин сантиметър вън от тялото, защото средата, в която живеете, е груба.
Този
двойник
е чрезмерно чувствителен и трябва да бъде близко до тялото.
А пък колкото хората стават по-духовни, техните духовни тела започват да излизат от тялото им навън и тогава тяхната деятелност се разширява. За да се развива вашата деятелност, вие трябва да разбирате законите на вашето тяло. Сега допуснете, че вашето тяло се разшири, 10–20 души ви обикнат, искат да дойдат близо при вас. Вие започвате да ги пъдите, казвате им да се махнат. Как мислите, няма ли да си създадете ред неприятности?
към беседата >>
55.
Движение на енергиите. Закон за поляризиране
,
МОК
, София, 16.3.1924г.,
Войника
ти ще нося, но тебе не искам да нося.
И най-после полковникът решава да върви пеш. Конят му казва: Днес ти ще вървиш пеш, не искам да те возя, нищо повече! Казват: лош нрав има този кон. Това е поляризиране. Конят казва на полковника: Днес ти няма да се качваш на файтона.
Войника
ти ще нося, но тебе не искам да нося.
Това поляризиране на енергиите аз наричам „губене на равновесие“. Това състояние дохожда всякога, след като се усъмниш. Ти се чувстваш изоставен, като че всички са се обърнали против тебе. Казваш: аз съм нещастен. Чувстваш, че това нямаш, онова нямаш, изпадаш в ред илюзии, в които няма нито сянка от вероятност.
към беседата >>
56.
Който дойде при мене
,
НБ
, София, 16.3.1924г.,
По едно време минавал край тях един
войник
, когото те помолили да им помогне.
Можете да си представите, каква била изненадата на търговеца. За Вашингтона разправят и други случаи от неговия живот. Десетина войници работили на един мост. Трябвало да вдигнат една тежка греда. Опитвали се оттук-оттам, викали, махали с ръце, не могли да я повдигнат.
По едно време минавал край тях един
войник
, когото те помолили да им помогне.
Той им отговорил: Не виждате ли, че аз съм фелдфебел? В същия момент минавал един господин, който чул отказа на фелдфебела и веднага турил рамото си под гредата и помогнал на войниците да я вдигнат. Като свършил работата, той подал картичката си на войниците, на която те прочели: Генерал Вашингтон. Съвременните търговци и фелдфебели чувстват своето благородство и не се унижават да носят пуйки и да вдигат греди. След това, вие ще проповядвате за Христа, ще плачете за Него, че носил тежкия си кръст.
към беседата >>
57.
Търпение
,
МОК
, София, 13.4.1924г.,
Представете си, че вие сте
войник
под команда и вашият офицер види, че тропате с крак и ви казва: Ще си събуете обущата, ще вземете един котел с вода и бос ще минете от единия край на града до другия и после ще се върнете.
Какво упражнение бихте си дали? Как бихте се наказали? Вие ще кажете: Как, аз да си наложа наказание! Че какво лошо съм направил? Тропнал съм с крак.
Представете си, че вие сте
войник
под команда и вашият офицер види, че тропате с крак и ви казва: Ще си събуете обущата, ще вземете един котел с вода и бос ще минете от единия край на града до другия и после ще се върнете.
Няма ли да направите това? Ще го направите. И втори път, като ви кажат да тропнете с крак, вие какво ще кажете? – Ти носил ли си бос през града котел, пълен с вода? Че това става постоянно в обществения живот.
към беседата >>
58.
Каквото попросите
,
НБ
, София, 4.5.1924г.,
Египетският фараон Озирис Бен, излязъл един ден из града и срещнал един
войник
със скъсани дрехи.
– Бедният. Значи, богатият ще почива, а бедният ще работи. Това е старото учение, турено в нова форма. Новото изисква всички хора да работят, бедни и богати, учени и прости. Това, което ви говорих, е предисловие към един разказ.
Египетският фараон Озирис Бен, излязъл един ден из града и срещнал един
войник
със скъсани дрехи.
Той го запитал: От коя дружина си ти ? Защо си толкова окъсан? –- Беден съм, не ми вървят работите. – Аз мога да ти помогна, кажи, какво искаш. – Наистина ли говориш ?
към беседата >>
Само чрез страданията можем да намерим Господа – било като свещеник, като учител, съдия,
войник
и др.
В нея е бъдещата наука, която всички ще изучават. – Може ли да се придобие тази пръчица? – Може, но за това е нужна абсолютна вяра. В миналото някои са прекарвали по 30 – 40 години в горите, други са живели в пустините, но и там не са намерили пръчицата. Сега хората трябва да живеят в света, там да придобият истинското знание.
Само чрез страданията можем да намерим Господа – било като свещеник, като учител, съдия,
войник
и др.
Страданията – това е гъстата материя, в която дойде Мойсей да изведе израелския народ. В тази материя той направи чудеса. Следователно, всеки, който може да извади човечеството от материалния живот, т. е. от гъстата материя, и той ще прави такива чудеса, каквито не сте виждали. Наистина, сегашният учен свят се съмнява в чудесата; ще пита, как е възможно да стават днес такива чудеса.
към беседата >>
59.
Напразно ме почитат
,
НБ
, София, 11.5.1924г.,
Когато жената не почита мъжа си, когато
войникът
не почита началника си, когато слугата не почита господаря си, това внася крайно възмущение в онези, които са на власт.
Ако резултатите не са добри в малкото, т.е. в малцинството, няма да бъдат добри и в болшинството. Така трябва да мислят и да постъпват умните народи. Да се върнем към стиха; „Напразно ме почитат." Що е почитание? Днес мъжете изискват почитание от жените; учителите – от учениците; военачалникът – от войниците; господарят – от слугите си.
Когато жената не почита мъжа си, когато
войникът
не почита началника си, когато слугата не почита господаря си, това внася крайно възмущение в онези, които са на власт.
– Мъжът, военачалникът, господарят. Ако е въпрос за привидно почитание, то лесно се отдава. Войникът лесно може да отдаде почит на своя началник, а зад гърба му да говори най-лошо за него. Почит ли е това ? И жената може да върши лоши работи зад гърба на мъжа си, а външно да го почита.
към беседата >>
Войникът
лесно може да отдаде почит на своя началник, а зад гърба му да говори най-лошо за него.
Да се върнем към стиха; „Напразно ме почитат." Що е почитание? Днес мъжете изискват почитание от жените; учителите – от учениците; военачалникът – от войниците; господарят – от слугите си. Когато жената не почита мъжа си, когато войникът не почита началника си, когато слугата не почита господаря си, това внася крайно възмущение в онези, които са на власт. – Мъжът, военачалникът, господарят. Ако е въпрос за привидно почитание, то лесно се отдава.
Войникът
лесно може да отдаде почит на своя началник, а зад гърба му да говори най-лошо за него.
Почит ли е това ? И жената може да върши лоши работи зад гърба на мъжа си, а външно да го почита. Почит ли е това? Това е лицемерие. Хората са свикнали на това лицемерие и се радват на външното почитание.
към беседата >>
Кой е
войник
?
Разумни отношения трябва да има между учителя и ученика. Разумни отношения трябва да има между мъже и жени. Разумни отношения трябва да има между офицери и войници. Разумни отношения са нужни навсякъде. Ние .разглеждаме нещата от Божествено становище.
Кой е
войник
?
Ще кажете, че не ни са нужни войници. – Не, войници ни трябват. Досега имаше войници, които се биеха на бойното поле. Днес са нужни войници да подържат доброто в света, но без пушки и саби. Те са нужни не само за България, но за целия свят.
към беседата >>
И
войникът
, преди да попадне в плен, държи главата си изправена.
В тях се отбелязват и физическите, и психическите прояви. Погледът на болния е мътен, раздвоен. Щом оздравее, очите му стават бистри, ясни. Разумният човек се познава и по движенията си, както и по начина, по който си държи главата. Обикновено тя е изправена, което показва сигурност, че уповава на нещо велико.
И
войникът
, преди да попадне в плен, държи главата си изправена.
Като пленник, той навежда главата си надолу. Веднъж се разговаряхме по различни въпроси с един познат. Той казваше: Човек трябва да бъде мъжествен, смел; да не се оставя да го тъпчат. Ако ми ударят една плесница, и аз ще ударя. Човек има достойнство, няма да се оставя да го обиждат.
към беседата >>
– Ти си пленник, и десет
войника
вървят след тебе.
Като пленник, той навежда главата си надолу. Веднъж се разговаряхме по различни въпроси с един познат. Той казваше: Човек трябва да бъде мъжествен, смел; да не се оставя да го тъпчат. Ако ми ударят една плесница, и аз ще ударя. Човек има достойнство, няма да се оставя да го обиждат.
– Ти си пленник, и десет
войника
вървят след тебе.
Какво ще правиш, ако един от тях те удари с пушката си ? Ще го удариш ли и ти ? – Не, ще си вървя напред, нищо няма да направя. – Така е, и генерал да си, като пленник, ще глътнеш този горчив хап. Според Христовото учение, ако те ударят по едната страна, ще дадеш и другата.
към беседата >>
60.
Ще дойда след Тебе
,
НБ
, София, 20.7.1924г.,
Когато Божественото похлопа на вратата ти, трябва да бъдеш готов, като
войник
, да Го последваш.
Като не го разбират, хората му противодействуват и казват: Не му е време сега. – Кога ще му бъде времето ? – След три -четири години, когато си уредя всички работи. – Не, ти никога няма да си уредиш работите. Това е Божия работа, а работите на Бога са всякога уредени.
Когато Божественото похлопа на вратата ти, трябва да бъдеш готов, като
войник
, да Го последваш.
Стани и иди след 'Него. Ти трябва да бъдеш като онзи младеж, който напуща всичко и отива да се учи. Трябва да бъдеш като слънчевия лъч, който напуща всичко и прониква в земята. Ще бъдеш като онази малка птичка, която напуща вече гнездото си и хвръква на свобода. Който не разбира смисъла на живота, иска да се осигури, да живее добре на земята.
към беседата >>
61.
Качества на разумния живот
,
СБ
, , 24.8.1924г.,
Ти си млад, хванат те като
войник
във войската, дадат ти пушка и ти казват: „Ще отидеш да се биеш за отечеството си!
Казвате: „Такава е Волята Божия.“ – Не е такава Волята Божия, такава е волята на човека. Волът казва: „Не е казано по цял ден да ора.“ Вие казвате: „Така е писал Господ.“ Никой не е чел някъде да е писано от Господа, че този вол трябва да оре на нивата. Никой не е чул гласа на Господа тъй да каже. Добре, ние, разумните хора, които ходим на два крака и отправяме очите си към Бога, и ние искаме да живеем свободно, но и ние сме ограничени. В този живот има известни закони, които ни ограничават.
Ти си млад, хванат те като
войник
във войската, дадат ти пушка и ти казват: „Ще отидеш да се биеш за отечеството си!
“ Ще има музика, ще има барабан и ти ще тръгнеш под такт, не както си искаш, но както ти заповядват: раз-два, раз-два. Ти ще кажеш: „Аз съм свободен, аз мога да правя, каквото искам.“ – Не, извадете от ума си това велико заблуждение! Аз някой път ще ви определя какво нещо е свободата. Дотогава, докато човек има известни задължения в света, той не е свободен. Има три вида задължения в света: първото положение е да ходиш с две вериги на краката си и с товар на гърба си.
към беседата >>
Ти си млад, хванат те като
войник
във войската, дадат ти пушка и ти казват: ще отидеш да се биеш за отечеството си!
(втори вариант)
Вие казвате: така е писал Господ. Никой не е чел някъде да е писано от Господа, че този вол трябва да оре на нивата. Никой не е чул гласа на Господа, тъй да каже. Добре, ние, разумните хора, които ходим на два крака и отправяме очите си към Бога, и ние искаме да живеем свободно, но и ние сме ограничени. В този живот има известни закони, които ни огранича- ват.
Ти си млад, хванат те като
войник
във войската, дадат ти пушка и ти казват: ще отидеш да се биеш за отечеството си!
Ще има музика, ще има барабан, и ти ще тръгнеш под такт, не както си искаш, но както ти заповядват: раз-два, раз-два. Ти ще кажеш: аз съм свободен, аз мога да правя, каквото си искам. Не, извадете от ума си това велико заблуждение! Аз някой път ще ви определя, какво нещо е свободата. До тогава, докато човек има известни задължения в света, той не е свободен.
към втори вариант >>
62.
Възпитателната сила на страданието / Възпитателната сила на страданията
,
МОК
, София, 2.11.1924г.,
Един ден професорът решил да направи един такъв опит: да извади своя
двойник
и да го тури в тялото на ученика, а
двойникът
на ученика да влезе в неговото тяло, но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не можал да излезе навън.
Сега, за да възстановите неговото доверие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той да разполага с вас тъй, както със себе си. Ето ви церът. Защото той ви е дал пълно доверие, без да иска вашето доверие, сега по обратния път, вие за да възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие, той да разполага с вас, такъв е церът. Само да не попаднете в положението на онзи германски професор, който си правил психологически наблюдения и опити, за изваждането двойниците на хората от телата им. Та той правил често такива опити с един свой ученик.
Един ден професорът решил да направи един такъв опит: да извади своя
двойник
и да го тури в тялото на ученика, а
двойникът
на ученика да влезе в неговото тяло, но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не можал да излезе навън.
А и професорът, в туй младото тяло, не можал да помогне на своя ученик. Разбира се, след дълги усилия той сполучил да се оттегли, но трябвало да мине през големи страдания. Сега правя сравнение, старият морал и новият морал, това са студента в тялото на професора и професорът в тялото на студента. А това е един от опасните опити. Там се забатачват хората сега.
към беседата >>
Един ден професорът решил да направи следния опит: да извади своя
двойник
и да го тури в тялото на ученика си, а
двойникът
на ученика да влезе в неговото тяло.
(втори вариант)
Да кажем, че един ваш приятел ви се е доверил напълно, но вие сте злоупотребили с неговото доверие. Сега, за да възстановите изгубеното доверие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той да разполага с вас тъй, както със себе си – ето ви церът. По-рано той ви е дал пълно доверие, без да иска вашето; сега по обратния път, за да възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие – той да разполага с вас. Само да не попаднете в положението на онзи германски професор, който правел психологически наблюдения и опити за изваждане двойниците на хората от телата им. Той често правел такива опити с един свой ученик.
Един ден професорът решил да направи следния опит: да извади своя
двойник
и да го тури в тялото на ученика си, а
двойникът
на ученика да влезе в неговото тяло.
Но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не могъл да излезе навън. Но и професорът в това младо тяло не могъл да помогне на своя ученик. Разбира се, след дълги усилия той сполучил да се оттегли, но трябвало да мине през големи страдания. Сега правя сравнение със стария и новия морал: това са студентът в тялото на професора и професорът в тялото на студента. Това е един от опасните опити, там се забатачват хората.
към втори вариант >>
63.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Тѣ ги посплашватъ тъй, както онзи стражарь ги посплашва съ тояжката си, както онзи
войникъ
съ пушката си, както онзи законникъ съ законитѣ си, както онзи сѫдия съ властьта си.
Той дълго врѣме е водилъ единъ безпорядъченъ животъ, и като послѣдствие на това идватъ болеститѣ. Ако нѣкой човѣкъ дълго врѣме е живѣлъ въ разкошъ, изгубва най-послѣ своето богатство. Значи, послѣдствията идватъ отпослѣ. Но какво е цѣлилъ апостолътъ, като е цитиралъ този стихъ? Често проповѣдницитѣ взиматъ този и нему подобни стихове, за да посплашатъ малко хората.
Тѣ ги посплашватъ тъй, както онзи стражарь ги посплашва съ тояжката си, както онзи
войникъ
съ пушката си, както онзи законникъ съ законитѣ си, както онзи сѫдия съ властьта си.
Всѣки човѣкъ все ще апелира къмъ нѣкаква сила. Сега, важното е, отгдѣ е дошло злото въ свѣта, какъ се е вмъкнало то, защо човѣкъ е склоненъ и къмъ злото и къмъ доброто? Често, вие се поставяте на пѫтя на злото, изпитвате неговото влияние, усѣщате неговитѣ послѣдствия, но да ви попитатъ, какво нѣщо е само по себе си злото, нищо не можете да кажете. Когато злото дойде да дѣйствува въ свѣта, човѣкъ се намира въ положението на едно живо агне, което не закалатъ изведнъжъ, а бавно го пекатъ на шишъ. Попекатъ, попекатъ го малко на огъня, слѣдъ това го извадятъ отъ шиша, отрѣжатъ едно парче отъ бута му и го оставятъ да зарасне малко.
към беседата >>
Те ги посплашват тъй, както онзи стражар ги посплашва с тояжката си, както онзи
войник
с пушката си, както онзи законник със законите си, както онзи съдия с властта си.
(втори вариант)
Той дълго време е водил един безпорядъчен живот, и като последствие на това идват болестите. Ако някой човек дълго време е живял в разкош, изгубва най-после своето богатство. Значи, последствията идват отпосле. Но какво е целил апостолът, като е цитирал този стих? Често проповедниците взимат този и нему подобни стихове, за да посплашат малко хората.
Те ги посплашват тъй, както онзи стражар ги посплашва с тояжката си, както онзи
войник
с пушката си, както онзи законник със законите си, както онзи съдия с властта си.
Всеки човек все ще апелира към някаква сила. Сега, важното е, отгде е дошло злото в света, как се е вмъкнало то, защо човек е склонен и към злото, и към доброто? Често, вие се поставяте на пътя на злото, изпитвате неговото влияние, усещате неговите последствия, но да ви попитат, какво нещо е само по себе си злото, нищо не можете да кажете. Когато злото дойде да действа в света, човек се намира в положението на едно живо агне, което не заколват изведнъж, а бавно го пекат на шиш. Попекат, попекат го малко на огъня, след това го извадят от шиша, отрежат едно парче от бута му и го оставят да зарасне малко.
към втори вариант >>
64.
Каква роля играят противоречията в живота. Влияние на планетите / Ролята на противоречията. Влияние на планетите
,
МОК
, София, 16.11.1924г.,
Но през целия ден влиянията на всичките планети ще минат през вашия организъм и вечерно време, като заспите и тогава вашия астрален
двойник
ще бъде пак под влияние на тия течения, само че в друга форма.
Човек постоянно се движи и попада под разните влияния. Всички хора се движат в разни посоки: едни отиват към Слънцето, други се връщат от там. И тъй постоянно движение има в разните посоки. Да кажем сутрин сте под влиянието на Меркурий. След туй може да попаднете под влиянието на Венера или на Юпитер и т.н.
Но през целия ден влиянията на всичките планети ще минат през вашия организъм и вечерно време, като заспите и тогава вашия астрален
двойник
ще бъде пак под влияние на тия течения, само че в друга форма.
Тъй щото и когато сте буден и когато спите, цялата природа работи върху вас. Законът на развитието поставя човека в хармония от тия влияния в слънчевата система. Щом се скъсат някои от тия нишки, тогава става подпушване и у човека се явяват известни кармически последствия. Например, ако влиянията на Марс станат господстващи в живота на някой човек, той ще стане военен, ще мисли само за войни, как да се бие. И тогава, за да го изцерим, какво трябва да направим?
към беседата >>
През целия ден обаче влиянията на всички планети ще минат през вашия организъм; и вечерно време, като заспите, вашият астрален
двойник
ще бъде пак под влиянието на тия течения, само че в друга форма.
(втори вариант)
“ Аз искам да ви дам тази мисъл за вашето сериозно развитие. Вие ще бъдете всеки ден под влиянието на разните планети: човек постоянно се движи и попада под разните влияния на планетите, вследствие на което постоянно се мени. Всички хора се движат в разни посоки: едни отиват към Слънцето, други се връщат оттам. И тъй, има постоянно движение на хората в различни посоки. Да кажем, че сутрин сте под влиянието на Меркурий; след това може да попаднете под влиянието на Венера или на Юпитер и т.н.
През целия ден обаче влиянията на всички планети ще минат през вашия организъм; и вечерно време, като заспите, вашият астрален
двойник
ще бъде пак под влиянието на тия течения, само че в друга форма.
Тъй щото и когато сте будни, и когато спите, цялата Природа работи върху вас. Законът на развитието поставя човека в хармония с влиянията на Слънчевата система. Щом се скъсат някои от тия нишки, у човека става подпушване и се явяват известни кармически последствия. Например, ако влиянията на Марс станат господстващи в живота на някой човек, той ще стане военен, ще мисли само за войни и за бой. И тогава какво трябва да направим, за да изменим такъв човек, т.е.
към втори вариант >>
65.
Както природата пише
,
ООК
, София, 24.12.1924г.,
Вземете кой и да е цигулар –
двойникът
му преминава в цигулката и той се вдъхновява.
Музиката е метод за изясняване на някои окултни истини. Целият човек не е въплътен в тялото си – голяма част от него е извън тялото му. Следователно човекът на Земята трябва да черпи вдъхновение от този още непроявен човек. Всеки от вас трябва да се стреми към Бога. Божествената енергия улеснява този процес.
Вземете кой и да е цигулар –
двойникът
му преминава в цигулката и той се вдъхновява.
Ако двойникът му не може да мине в цигулката, той е обикновен цигулар. В него тоновете са груби, сухи. Влезе ли двойникът в цигулката, тази цигулка оживява, тонът се мени и той се вдъхновява. Някои казват: „Не можем ли ние сами да мислим? “ Тези хора мислят, че всичко е в тях.
към беседата >>
Ако
двойникът
му не може да мине в цигулката, той е обикновен цигулар.
Целият човек не е въплътен в тялото си – голяма част от него е извън тялото му. Следователно човекът на Земята трябва да черпи вдъхновение от този още непроявен човек. Всеки от вас трябва да се стреми към Бога. Божествената енергия улеснява този процес. Вземете кой и да е цигулар – двойникът му преминава в цигулката и той се вдъхновява.
Ако
двойникът
му не може да мине в цигулката, той е обикновен цигулар.
В него тоновете са груби, сухи. Влезе ли двойникът в цигулката, тази цигулка оживява, тонът се мени и той се вдъхновява. Някои казват: „Не можем ли ние сами да мислим? “ Тези хора мислят, че всичко е в тях. Ако всичко беше в нас, въпросът би бил свършен.
към беседата >>
Влезе ли
двойникът
в цигулката, тази цигулка оживява, тонът се мени и той се вдъхновява.
Всеки от вас трябва да се стреми към Бога. Божествената енергия улеснява този процес. Вземете кой и да е цигулар – двойникът му преминава в цигулката и той се вдъхновява. Ако двойникът му не може да мине в цигулката, той е обикновен цигулар. В него тоновете са груби, сухи.
Влезе ли
двойникът
в цигулката, тази цигулка оживява, тонът се мени и той се вдъхновява.
Някои казват: „Не можем ли ние сами да мислим? “ Тези хора мислят, че всичко е в тях. Ако всичко беше в нас, въпросът би бил свършен. Ние постоянно черпим от великия склад на Живата Природа. Този склад постоянно трябва да влага и да преработва.
към беседата >>
“ – Ще докарате
двойника
в гърлото си и ще придобиете вдъхновение.
Тази вечер например имахте много хубави условия да пеете. Времето отвън е хубаво. Невидимият свят е добре разположен и вие можете да пеете добре. Ако някой от вас не може да пее, това показва, че той не е разположен. Казвате: „Защо трябва да пеем?
“ – Ще докарате
двойника
в гърлото си и ще придобиете вдъхновение.
И тогава, като пеете, като говорите, гласът ви ще бъде мек, благороден, няма да е рязък. Всички ученици в една Школа трябва да имат мек, приятен глас. Някои казват, че упражнението Вечер, сутрин е в народен мотив. Де е народният мотив? Всички български песни в далечното минало са били религиозни мотиви, но сега са изопачени.
към беседата >>
66.
Тесният път
,
НБ
, София, 11.1.1925г.,
Идва единъ
войникъ
и казва на началника си, когото заварилъ малко пийналъ: господинъ полковникъ, турцитѣ идатъ!
Великъ е Божествениятъ животъ! Това трѣбва да бѫде стремежътъ на всеки едного. Добритѣ възможности, които сѫ въ васъ, развийте ги вече. И безъ да ви казвамъ, пакъ ще ги развиете. Въ града Елена се настанява единъ руски полкъ.
Идва единъ
войникъ
и казва на началника си, когото заварилъ малко пийналъ: господинъ полковникъ, турцитѣ идатъ!
– Ничего! Дохожда втори пѫть, съобщава същото. – Ничего! Трети пѫть съобщава: турцитѣ идатъ! – Ничего!
към беседата >>
Идва един
войник
и казва на началника си, когото заварил малко пийнал: Господин полковник, турците идат!
(втори вариант)
Велик е Божественият живот! Това трябва да бъде стремежът на всеки един. Добрите възможности, които са във вас, развийте ги вече. И без да ви казвам, пак ще ги развиете. В града Елена се настанява един руски полк.
Идва един
войник
и казва на началника си, когото заварил малко пийнал: Господин полковник, турците идат!
– Ничего! Дохожда втори път, съобщава същото. – Ничего! Трети път съобщава: Турците идат! – Ничего!
към втори вариант >>
67.
Възможното у Бога, възможното у човека / Двете възможности
,
МОК
, София, 18.1.1925г.,
Но има и едно друго движение в мозъка – кръгообразно, то е в неговия етерен
двойник
.
Тези енергии се намират и на различни места на главата и на ръцете ви. Горната, косматата страна на ръката е положителна, а гладката или вътрешна страна на ръката е отрицателна; двете бърни на устата са отрицателни; веждите са положителни; челото в горната си част, там действат висши съзидателни енергии – творчески, повече магнетични, а горната част на главата, покрита с косми, там има повече положителни морални енергии; долната част на лицето, дето е брадата, е положителна. Тъй че, на всяка част на лицето може да поставите различни знаци: плюс – минус. Въобще, лицето е един негатив или трансформатор на енергиите. В човешкия мозък има едно движение във вид на една осморка.
Но има и едно друго движение в мозъка – кръгообразно, то е в неговия етерен
двойник
.
Туй движение спомага ние да ходим право. Обаче по някой път, вие може да направите опит. Ако туй движение се повлияе отвън, човек изгубва своето равновесие и пада. Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, като се наруши туй въртене, той пада. Направете следния опит: когато вървите по пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, но малко дисхармонично и като помислите само, вие ще паднете или в ляво, или в дясно, или напред, или назад.
към беседата >>
Същевременно в мозъка, или по-право казано – в етерния
двойник
на човека, има друго едно движение, кръгообразно, което ни спомага да ходим право.
(втори вариант)
Горната, косматата част на ръката, е положителна, а вътрешната, гладката част на ръката, е отрицателна. Двете устни са отрицателни, веждите са положителни; горната част на челото, дето действат висши, съзнателни или творчески енергии, е повече магнетична; в горната част на главата, която е покрита с косми, има повече положителни, морални енергии; долната част на лицето, при брадата, е положителна. Тъй че на всяка част на лицето можете да поставите различни знаци – плюс или минус. Въобще лицето е един трансформатор на енергии. В човешкия мозък има едно движение във вид на осморка.
Същевременно в мозъка, или по-право казано – в етерния
двойник
на човека, има друго едно движение, кръгообразно, което ни спомага да ходим право.
Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, то като дойде някакво влияние отвън, което нарушава това движение в човека, той изгубва своето равновесие и пада. Направете следния опит: когато вървите из пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, което е в дисхармония с вас, и ще забележите, че веднага ще изгубите равновесието си и ще паднете или наляво, или надясно; или напред, или назад. Тези дисхармонични мисли, които ще се явят в ума ви, ще предизвикат спиране на етерното движение във вас. И всякога, когато падате на земята, причината за това е, че мисълта за друго някое лице заема първо място в съзнанието ви. Вие падате още и по причина на това, че някоя дисхармонична мисъл е дошла от друго лице във вашето съзнание, подсъзнание или самосъзнание.
към втори вариант >>
68.
Продължаване на живота
,
ООК
, София, 11.2.1925г.,
Войникът
мушка с дългата част на кръста.
Някой път, като четете Евангелието, казвате: „Тъй е писал еди-кой си апостол.“ Аз ви казвам, че много стихове от Евангелието са криво преведени. апример не е вярно преведен стихът: „Аз ще се похваля с кръста Христов.“ В оригинала се казва: „Аз ще се похваля със страданията на Христа.“ И като поставиха хората кръста на първо място в живота, с това развратиха Божия закон. Страданията са нещо смислено, но кръстове не ни трябват. Сега всички хора говорят за кръста Христов, но от него са излезли всички съвременни ножове. Всички ножове на военните са направени от кръстове.
Войникът
мушка с дългата част на кръста.
За да може да мушка повече, той си служи с тази пръчка, на която бяха заковани ръцете на Христа. Следователно всеки, който ти дава кръст, същевременно те мушка; и като те мушне, дойдат други, които те занасят в болницата. И след това ще кажат: „Това правим, за да се похвалим с кръста Христов.“ В това няма никакъв смисъл. И ако вашите мисли, вашите желания са кръстообразни, вие сте на края на пътя. Свещеникът носи кръста и ти казва: „Целуни го!
към беседата >>
69.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
Войникътъ
казва: не ми се работи.
„Не ми се работи.“ че отъ тебе ли зависи да ти се работи? – Не зависи отъ тебе. Ще работишъ и оттатъкъ ще минешъ. Я онази млада булка работи ли ѝ се? – Не, но само като си помисли за своя възлюбленъ, става и работи.
Войникътъ
казва: не ми се работи.
Да, но като помисли за началство, работи и не се спира. Учительтъ като помисли за ученицитѣ си, работи. Ученикътъ като помисли за учителя си, работи. Свещеникътъ като помисли за пасомитѣ си работи. Кой е свободенъ въ този свѣтъ?
към беседата >>
Войникътъ
дойде до опасното мѣсто, трѣбва да се хвърли отъ тамъ, прѣкръсти се, но не смѣе, отдръпне се назадъ.
Кой отъ васъ е благодарилъ за това? Вие имате здраво тѣло, но всички сте неблагодарни. Не се запитвате, кой ви дава това здраве, този животъ. Нѣкой отъ васъ иматъ вѣра, но азъ не съмъ доволенъ отъ тази вѣра. Единъ отъ рускитѣ царе е правилъ опити, да опита послушанието на своитѣ войници.
Войникътъ
дойде до опасното мѣсто, трѣбва да се хвърли отъ тамъ, прѣкръсти се, но не смѣе, отдръпне се назадъ.
Другъ нѣкой, който е по-смелъ, готовъ на послушание, дойде до опасното мѣсто, хвърли се. Тъй трѣбва да е съ всеки, който е рѣшилъ да се жертвува за своята идея. И Писанието казва: „Господь ще заповѣда на ангелитѣ си на рѫцѣ да те подигатъ.“ Това ще бѫде, но кога? – Когато Господь ти заповѣда да се хвърлишъ а не когато дяволътъ ти заповѣда. Сега Господь е заповѣдалъ на слънцето да грѣе зарадъ насъ.
към беседата >>
Войникът
казва: не ми се работи.
(втори вариант)
„Не ми се работи.“ че от тебе ли зависи да ти се работи? – Не зависи от тебе. Ще работиш и оттатък ще минеш. Я онази млада булка работи ли и се? – Не, но само като си помисли за своя възлюблен, става и работи.
Войникът
казва: не ми се работи.
Да, но като помисли за началство, работи и не се спира. Учителят като помисли за учениците си, работи. Ученикът като помисли за учителя си, работи. Свещеникът като помисли за пасомите си работи. Кой е свободен в този свят?
към втори вариант >>
Войникът
дойде до опасното место, трябва да се хвърли от там, прекръсти се, но не смее, отдръпне се назад.
(втори вариант)
Кой от вас е благодарил за това? Вие имате здраво тяло, но всички сте неблагодарни. Не се запитвате, кой ви дава това здраве, този живот. Някой от вас имат вяра, но аз не съм доволен от тази вяра. Един от руските царе е правил опити, да опита послушанието на своите войници.
Войникът
дойде до опасното место, трябва да се хвърли от там, прекръсти се, но не смее, отдръпне се назад.
Друг някой, който е по-смел, готов на послушание, дойде до опасното место, хвърли се. Тъй трябва да е с всеки, който е решил да се жертвува за своята идея. И Писанието казва: „Господ ще заповяда на ангелите си на ръце да те подигат.“ Това ще бъде, но кога? – Когато Господ ти заповяда да се хвърлиш а не когато дяволът ти заповяда. Сега Господ е заповядал на слънцето да грее заради нас.
към втори вариант >>
70.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
Онзи
войникъ
, който нѣма любовь къмъ отечеството си, воюва ли на бойното поле?
Тия хора се разбѣгаха натукъ-натамъ изъ Европа, но най-послѣ американцитѣ успѣха да се освободятъ отъ тѣхния тероръ. Това става въ една просвѣтена Америка, а какво става у насъ въ България, това Господь знае. Защо? – Всички искатъ да бѫдатъ велики, всички искатъ да живѣятъ единъ щастливъ животъ на хипотези и теории. Азъ ви питамъ, възъ основа на единъ отъ основнитѣ закони: онази майка, която нѣма любовь, ражда ли дѣца? Онзи слуга, който нѣма любовь, слугува ли на господаря си?
Онзи
войникъ
, който нѣма любовь къмъ отечеството си, воюва ли на бойното поле?
Онзи служащъ, който нѣма любовь къмъ работата си, заема ли се съ нея? Днесъ сѫществуватъ навсѣкѫдѣ кражби и насилия. Защо? Защото липсва любовьта. Всичко онова хубаво, което сѫществува въ този свѣтъ, то е все благодарение на тази любовь. Сегашниятъ свѣтъ е каца съ много добри обрѫчи, но дъскитѣ сѫ изгнили.
към беседата >>
Онзи
войник
, който няма любов към отечеството си, воюва ли на бойното поле?
(втори вариант)
Тези хора се разбягаха насам-натам из Европа, но най-после американците успяха да се освободят от техния терор. Това става в една просветена Америка, а какво става у нас в България, това Господ знае. Защо? – Всички искат да бъдат велики, всички искат да живеят един щастлив живот на хипотези и теории. Аз ви питам, въз основа на един от основните закони: Онази майка, която няма любов, ражда ли деца? Онзи слуга, който няма любов, слугува ли на господаря си?
Онзи
войник
, който няма любов към отечеството си, воюва ли на бойното поле?
Онзи служещ, който няма любов към работата си, заема ли се с нея? Днес съществуват навсякъде кражби и насилия. - Защо? - Защото липсва любовта. Всичко онова хубаво, което съществува в този свят, то е все благодарение на тази любов.
към втори вариант >>
71.
Влияние на вътрешната светлина
,
МОК
, София, 12.4.1925г.,
По този начин именно се вижда формата на етерния
двойник
у човека.
За да се получи образът в окото, светлината минава през две лещи: когато светлината мине през първата леща, тя се пречупва и образът се получава в обърнат вид, затова тази леща може да се нарече неразумна; когато светлината мине през втората леща, тя се пречупва и образът е в право положение, затова тази леща може да се нарече разумна. При осветляването на някой предмет вие схващате главно неговата външна форма. Понякога светлината така се отразява върху предмета, че вие схващате от него и един вътрешен отпечатък. Реплика: Това нещо е вече вън от физическия закон, то е нещо психическо. Туй се дължи на вътрешното зрение на човека.
По този начин именно се вижда формата на етерния
двойник
у човека.
Щом етерният двойник на човека има форма, това показва, че съществува астрална светлина, чрез която се възприемат формите и образите на тела или предмети, които с физическото зрение не се виждат. Въпрос: Физическите очи вземат ли участие при виждане на предмети от Астралния свят? В човешкото око има една мрежа на ретината, чрез която се възприемат само образи от физическия свят. Зад ретината на окото има друга мрежица, която възприема образи от Астралния свят. Тя вибрира на по-чувствителните вълни от астралната светлина.
към беседата >>
Щом етерният
двойник
на човека има форма, това показва, че съществува астрална светлина, чрез която се възприемат формите и образите на тела или предмети, които с физическото зрение не се виждат.
При осветляването на някой предмет вие схващате главно неговата външна форма. Понякога светлината така се отразява върху предмета, че вие схващате от него и един вътрешен отпечатък. Реплика: Това нещо е вече вън от физическия закон, то е нещо психическо. Туй се дължи на вътрешното зрение на човека. По този начин именно се вижда формата на етерния двойник у човека.
Щом етерният
двойник
на човека има форма, това показва, че съществува астрална светлина, чрез която се възприемат формите и образите на тела или предмети, които с физическото зрение не се виждат.
Въпрос: Физическите очи вземат ли участие при виждане на предмети от Астралния свят? В човешкото око има една мрежа на ретината, чрез която се възприемат само образи от физическия свят. Зад ретината на окото има друга мрежица, която възприема образи от Астралния свят. Тя вибрира на по-чувствителните вълни от астралната светлина. Зад астралната мрежица пък има друга мрежица, която възприема образи от Умствения свят.
към беседата >>
72.
Теория и практика
,
ООК
, София, 8.7.1925г.,
Ако цигуларят успее да вложи своя
двойник
в цигулката си, тя може да изрази всичко онова, което душата чувства.
Всичко, което пеете, да си го представите в картини за себе си. Само тогава пеененето има смисъл. При пеененето има неща, които никакъв инструмент не може да предаде. Те не се предават с ноти, но само човешкият глас може да ги изрази. Струните са мъртво нещо, те не могат да предадат тия трептения.
Ако цигуларят успее да вложи своя
двойник
в цигулката си, тя може да изрази всичко онова, което душата чувства.
Обаче, след като свърши свиренето, цигуларят трябва да извади двойника си. Опасно е да го забрави в цигулката. Какво би направил, ако някой открадне тази цигулка? Искате ли да има душа в пеененето, в мисълта ви, в чувствата ви, вашият двойник трябва да взема участие във всичко това. Прекарате ли двойника си през ларинкса, ще пеете хубаво.
към беседата >>
Обаче, след като свърши свиренето, цигуларят трябва да извади
двойника
си.
Само тогава пеененето има смисъл. При пеененето има неща, които никакъв инструмент не може да предаде. Те не се предават с ноти, но само човешкият глас може да ги изрази. Струните са мъртво нещо, те не могат да предадат тия трептения. Ако цигуларят успее да вложи своя двойник в цигулката си, тя може да изрази всичко онова, което душата чувства.
Обаче, след като свърши свиренето, цигуларят трябва да извади
двойника
си.
Опасно е да го забрави в цигулката. Какво би направил, ако някой открадне тази цигулка? Искате ли да има душа в пеененето, в мисълта ви, в чувствата ви, вашият двойник трябва да взема участие във всичко това. Прекарате ли двойника си през ларинкса, ще пеете хубаво. Прекарате ли двойника си в предната част на мозъка, ще мислите хубаво.
към беседата >>
Искате ли да има душа в пеененето, в мисълта ви, в чувствата ви, вашият
двойник
трябва да взема участие във всичко това.
Струните са мъртво нещо, те не могат да предадат тия трептения. Ако цигуларят успее да вложи своя двойник в цигулката си, тя може да изрази всичко онова, което душата чувства. Обаче, след като свърши свиренето, цигуларят трябва да извади двойника си. Опасно е да го забрави в цигулката. Какво би направил, ако някой открадне тази цигулка?
Искате ли да има душа в пеененето, в мисълта ви, в чувствата ви, вашият
двойник
трябва да взема участие във всичко това.
Прекарате ли двойника си през ларинкса, ще пеете хубаво. Прекарате ли двойника си в предната част на мозъка, ще мислите хубаво. Прекарате ли двойника си в чувствата, ще имате възвишени и благородни чувства. Като си свършите работата, ще му кажете: „Моля ти се, върни се сега на мястото, което Бог ти е определил.“ Двойникът е около цялото тяло на човека и той се разпорежда с енергиите, които идват отвън и отвътре, и ги трансформира. Не може ли да ги трансформира, у човека се зараждат ред дисонанси, ред дисхармонични състояния.
към беседата >>
Прекарате ли
двойника
си през ларинкса, ще пеете хубаво.
Ако цигуларят успее да вложи своя двойник в цигулката си, тя може да изрази всичко онова, което душата чувства. Обаче, след като свърши свиренето, цигуларят трябва да извади двойника си. Опасно е да го забрави в цигулката. Какво би направил, ако някой открадне тази цигулка? Искате ли да има душа в пеененето, в мисълта ви, в чувствата ви, вашият двойник трябва да взема участие във всичко това.
Прекарате ли
двойника
си през ларинкса, ще пеете хубаво.
Прекарате ли двойника си в предната част на мозъка, ще мислите хубаво. Прекарате ли двойника си в чувствата, ще имате възвишени и благородни чувства. Като си свършите работата, ще му кажете: „Моля ти се, върни се сега на мястото, което Бог ти е определил.“ Двойникът е около цялото тяло на човека и той се разпорежда с енергиите, които идват отвън и отвътре, и ги трансформира. Не може ли да ги трансформира, у човека се зараждат ред дисонанси, ред дисхармонични състояния. Първото нещо в Окултната школа – трябва да има хармония в двойниците.
към беседата >>
Прекарате ли
двойника
си в предната част на мозъка, ще мислите хубаво.
Обаче, след като свърши свиренето, цигуларят трябва да извади двойника си. Опасно е да го забрави в цигулката. Какво би направил, ако някой открадне тази цигулка? Искате ли да има душа в пеененето, в мисълта ви, в чувствата ви, вашият двойник трябва да взема участие във всичко това. Прекарате ли двойника си през ларинкса, ще пеете хубаво.
Прекарате ли
двойника
си в предната част на мозъка, ще мислите хубаво.
Прекарате ли двойника си в чувствата, ще имате възвишени и благородни чувства. Като си свършите работата, ще му кажете: „Моля ти се, върни се сега на мястото, което Бог ти е определил.“ Двойникът е около цялото тяло на човека и той се разпорежда с енергиите, които идват отвън и отвътре, и ги трансформира. Не може ли да ги трансформира, у човека се зараждат ред дисонанси, ред дисхармонични състояния. Първото нещо в Окултната школа – трябва да има хармония в двойниците. Говорим ли за добродетелите – двойникът трябва да седи в краката.
към беседата >>
Прекарате ли
двойника
си в чувствата, ще имате възвишени и благородни чувства.
Опасно е да го забрави в цигулката. Какво би направил, ако някой открадне тази цигулка? Искате ли да има душа в пеененето, в мисълта ви, в чувствата ви, вашият двойник трябва да взема участие във всичко това. Прекарате ли двойника си през ларинкса, ще пеете хубаво. Прекарате ли двойника си в предната част на мозъка, ще мислите хубаво.
Прекарате ли
двойника
си в чувствата, ще имате възвишени и благородни чувства.
Като си свършите работата, ще му кажете: „Моля ти се, върни се сега на мястото, което Бог ти е определил.“ Двойникът е около цялото тяло на човека и той се разпорежда с енергиите, които идват отвън и отвътре, и ги трансформира. Не може ли да ги трансформира, у човека се зараждат ред дисонанси, ред дисхармонични състояния. Първото нещо в Окултната школа – трябва да има хармония в двойниците. Говорим ли за добродетелите – двойникът трябва да седи в краката. Говорим ли за целия човек – двойникът трябва да обхване целия човек.
към беседата >>
Като си свършите работата, ще му кажете: „Моля ти се, върни се сега на мястото, което Бог ти е определил.“
Двойникът
е около цялото тяло на човека и той се разпорежда с енергиите, които идват отвън и отвътре, и ги трансформира.
Какво би направил, ако някой открадне тази цигулка? Искате ли да има душа в пеененето, в мисълта ви, в чувствата ви, вашият двойник трябва да взема участие във всичко това. Прекарате ли двойника си през ларинкса, ще пеете хубаво. Прекарате ли двойника си в предната част на мозъка, ще мислите хубаво. Прекарате ли двойника си в чувствата, ще имате възвишени и благородни чувства.
Като си свършите работата, ще му кажете: „Моля ти се, върни се сега на мястото, което Бог ти е определил.“
Двойникът
е около цялото тяло на човека и той се разпорежда с енергиите, които идват отвън и отвътре, и ги трансформира.
Не може ли да ги трансформира, у човека се зараждат ред дисонанси, ред дисхармонични състояния. Първото нещо в Окултната школа – трябва да има хармония в двойниците. Говорим ли за добродетелите – двойникът трябва да седи в краката. Говорим ли за целия човек – двойникът трябва да обхване целия човек. Става ли така, можем вече да кажем, че човек владее своите състояния.
към беседата >>
Говорим ли за добродетелите –
двойникът
трябва да седи в краката.
Прекарате ли двойника си в предната част на мозъка, ще мислите хубаво. Прекарате ли двойника си в чувствата, ще имате възвишени и благородни чувства. Като си свършите работата, ще му кажете: „Моля ти се, върни се сега на мястото, което Бог ти е определил.“ Двойникът е около цялото тяло на човека и той се разпорежда с енергиите, които идват отвън и отвътре, и ги трансформира. Не може ли да ги трансформира, у човека се зараждат ред дисонанси, ред дисхармонични състояния. Първото нещо в Окултната школа – трябва да има хармония в двойниците.
Говорим ли за добродетелите –
двойникът
трябва да седи в краката.
Говорим ли за целия човек – двойникът трябва да обхване целия човек. Става ли така, можем вече да кажем, че човек владее своите състояния.
към беседата >>
Говорим ли за целия човек –
двойникът
трябва да обхване целия човек.
Прекарате ли двойника си в чувствата, ще имате възвишени и благородни чувства. Като си свършите работата, ще му кажете: „Моля ти се, върни се сега на мястото, което Бог ти е определил.“ Двойникът е около цялото тяло на човека и той се разпорежда с енергиите, които идват отвън и отвътре, и ги трансформира. Не може ли да ги трансформира, у човека се зараждат ред дисонанси, ред дисхармонични състояния. Първото нещо в Окултната школа – трябва да има хармония в двойниците. Говорим ли за добродетелите – двойникът трябва да седи в краката.
Говорим ли за целия човек –
двойникът
трябва да обхване целия човек.
Става ли така, можем вече да кажем, че човек владее своите състояния.
към беседата >>
73.
Дава животъ – Скърбьта и радостьта / Дава живот – Скръбта и радостта
,
НБ
, София, 25.7.1925г.,
Ако един
войник
не изпълни задълженията към отечеството си, както трябва, той ще стане лош, но ако изпълни задълженията си както трябва, той ще стане добър.
Когато казваме, че хората са лоши, в какво седи лошевината им в живота? В какво се проявява тя? Всеки човек може да стане лош за тебе, ако не изпълни едно твое желание. Всеки човек пък, който изпълни едно твое желание, е добър човек за тебе. Тази е мярката, с която вие мерите нещата.
Ако един
войник
не изпълни задълженията към отечеството си, както трябва, той ще стане лош, но ако изпълни задълженията си както трябва, той ще стане добър.
Ако един учител изпълни задълженията си към гимназията тъй, както ги изискват от него, той е отличен, благороден човек, но ако не ги изпълни, той е лош човек. Ако един свещеник изпълни задълженията си към църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажат че той е отличен свещеник, но ако не изпълни задълженията си към църквата, той е лош човек. Тъй както мисли църквата, меродавна ли е тя? Коя е същината, по която ние трябва да мислим? Този, който убива другите, за него е добре, но когато него убиват, лошо е.
към беседата >>
Ако единъ
войникъ
не изпълни задълженията къмъ отечеството си, както трѣбва, той ще стане лошъ, но ако изпълни задълженията си както трѣбва, той ще стане добъръ.
(втори вариант)
Когато казваме, че хората сѫ лоши, въ какво седи лошевината имъ въ живота? Въ какво се проявява тя? Всѣки човѣкъ може да стане лошъ за тебе, ако не изпълни едно твое желание. Всѣки човѣкъ пъкъ, който изпълни едно твое желание, е добъръ човѣкъ за тебе. Тази е мѣрката, съ която вие мѣрите нѣщата.
Ако единъ
войникъ
не изпълни задълженията къмъ отечеството си, както трѣбва, той ще стане лошъ, но ако изпълни задълженията си както трѣбва, той ще стане добъръ.
Ако единъ учитель изпълни задълженията си къмъ гимназията тъй, както ги изискватъ отъ него, той е отличенъ, благороденъ човѣкъ, но ако не ги изпълни, той е лошъ човѣкъ. Ако единъ свещеникъ изпълни задълженията си къмъ църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажатъ че той е отличенъ свещеникъ, но ако не изпълни задълженията си къмъ църквата, той е лошъ човѣкъ. Тъй както мисли църквата, мѣродавна ли е тя? Коя е сѫщината, по която ние трѣбва да мислимъ? Този, който убива другитѣ, за него е добрѣ, но когато него убиватъ, лошо е.
към втори вариант >>
74.
На отворено и на затворено
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1925г.,
Кой човек, като стане
войник
, иска да забогатява?
Всичко онова, което искате, ще ви се даде. Това е Божественото учение за всички. Така трябва да схващат всички хора положението. Вземете например войниците. От тях може да научите един добър урок.
Кой човек, като стане
войник
, иска да забогатява?
У нас, българите, дават на войниците по 6 лева месечно – даром служат. И наистина, те искат само да служат. Богатството, което ние търсим, се придобива отвътре. Богатството на човека е неговото сърце, неговата душа, неговият дух. Богатството на човека седи в знанието, което той може да придобие и с което може да си служи.
към беседата >>
75.
Козативни сили
,
ООК
, София, 18.11.1925г.,
Или какво означава, когато я пее някоя млада мома, или някой професор, или някой
войник
?
В помощ трябва да ви дойде числото три, да тури край на изразходване на вашата енергия. Това ще стане, като се обърнат силите, енергиите на вашия ум в противоположна посока на тази, в която са вървели до това време. Често слушате да се пее песента „Цвете мило, цвете красно". Питам: Какво се крие в тази песен? Когато някоя стара баба пее тази песен, какво означава това?
Или какво означава, когато я пее някоя млада мома, или някой професор, или някой
войник
?
Идеите, които внасят бабата и младата мома в тази песен, коренно се различават; идеите, които внасят професорът и войникът в същата песен, пак се различават. Следователно тази песен, излязла от устата на различни хора, произвежда различни ефекти. Когато войникът пее тази песен, той подразбира своята сабя, която навсякъде път му отваря. Когато професорът пее „Цвете мило, цвете красно", той има предвид някаква задача, върху която прави своите изследвания, както химикът нагрява известни смеси в ретортата, прави опити, дано открие нещо, че да спечели пари за една къщичка, да подобри живота си. Когато свещеникът пее тази песен, и той влага в нея някаква идея.
към беседата >>
Идеите, които внасят бабата и младата мома в тази песен, коренно се различават; идеите, които внасят професорът и
войникът
в същата песен, пак се различават.
Това ще стане, като се обърнат силите, енергиите на вашия ум в противоположна посока на тази, в която са вървели до това време. Често слушате да се пее песента „Цвете мило, цвете красно". Питам: Какво се крие в тази песен? Когато някоя стара баба пее тази песен, какво означава това? Или какво означава, когато я пее някоя млада мома, или някой професор, или някой войник?
Идеите, които внасят бабата и младата мома в тази песен, коренно се различават; идеите, които внасят професорът и
войникът
в същата песен, пак се различават.
Следователно тази песен, излязла от устата на различни хора, произвежда различни ефекти. Когато войникът пее тази песен, той подразбира своята сабя, която навсякъде път му отваря. Когато професорът пее „Цвете мило, цвете красно", той има предвид някаква задача, върху която прави своите изследвания, както химикът нагрява известни смеси в ретортата, прави опити, дано открие нещо, че да спечели пари за една къщичка, да подобри живота си. Когато свещеникът пее тази песен, и той влага в нея някаква идея. Тъй щото, когато човек пее, той всякога трябва да влага в песента известна идея.
към беседата >>
Когато
войникът
пее тази песен, той подразбира своята сабя, която навсякъде път му отваря.
Питам: Какво се крие в тази песен? Когато някоя стара баба пее тази песен, какво означава това? Или какво означава, когато я пее някоя млада мома, или някой професор, или някой войник? Идеите, които внасят бабата и младата мома в тази песен, коренно се различават; идеите, които внасят професорът и войникът в същата песен, пак се различават. Следователно тази песен, излязла от устата на различни хора, произвежда различни ефекти.
Когато
войникът
пее тази песен, той подразбира своята сабя, която навсякъде път му отваря.
Когато професорът пее „Цвете мило, цвете красно", той има предвид някаква задача, върху която прави своите изследвания, както химикът нагрява известни смеси в ретортата, прави опити, дано открие нещо, че да спечели пари за една къщичка, да подобри живота си. Когато свещеникът пее тази песен, и той влага в нея някаква идея. Тъй щото, когато човек пее, той всякога трябва да влага в песента известна идея. При това идеята в неговия ум трябва да бъде точно определена. Колкото идеята е по-определена, толкова тя е по-важна.
към беседата >>
НАГОРЕ