Търсене в текстове за 'Войник'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 177 резултата в 82 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Чрез своя етерен двойник той черпи по един по непосредствен път енергиите на природата, но тук ще се ограничим само във физичната страна на въпроса.
Те са само една негова физична проява, нищо повече. В човешкия организъм функционират различни енергии: химическа, топлинна, електрическа и пр. По своето качество те се намират в една градация от по-ниши към по-висши, в която като най-висша се счита енергията на нервните клетки – нервната енергия. Ако потърсим източника на тия енергии, то на преден план пред нас изпъкват от една страна хранителните материи, които влизат в състава на ежедневната ни храна и от друга страна – кислородът, който непрестанно вдишваме. Според окултната наука човек има и други източници на енергия. Чрез своя етерен двойник той черпи по един по непосредствен път енергиите на природата, но тук ще се ограничим само във физичната страна на въпроса. Храната получаваме главно от растенията. Животните, които днес се употребяват за храна също я черпят от тях. Растенията от своя страна я образуват, като вземат нейната материална част от минералното царство, а енергетичната – от слънцето. Значи първоизточникът на всички енергии в нас е слънцето. От което пък следва, че нашият живот е напълно обусловен от него.
към текста >>

2. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Мнозина може би във войната са видели и преживяли, а други поне слушали за ония мънички, тихи събития, когато някой прост войник, пиян още от виното на боя, се сепва в миг от стона на някой, проснат наземи ранен „враг", спира пред него отрезвен и притихнал, превързва му раните и го отвежда нейде на лечение.
Че са такива, показва това, че в съзнанието на пробудените човеци тия ограничени идеи са окапали като сухи листи: в тях те виждат вече само остатъци, тор. И на тия човеци се види излишно да се въртят по оня кръг, който наистина някога е бил жив, но днес е мъртъв, защото животът го е напуснал и е преминал в друг, по-горен завитък на голямата спирала на развитието. Тям се види смешно и неестествено да се обличат в тия извехтели дрехи, както са смешни за съвременния човек кожените дрехи на първобитните люде. Те не могат вече да живеят в ония изкуствени граници, които човешкото налага и тръгват по ония живи пътища, които душата познава. И наистина, в мигове на вътрешни, спонтанни прояви на човека като разумна душа, тия изкуствени граници рухват и освободен, той тръгва по ония естествени пътеки, които водят от душа до душа. Мнозина може би във войната са видели и преживяли, а други поне слушали за ония мънички, тихи събития, когато някой прост войник, пиян още от виното на боя, се сепва в миг от стона на някой, проснат наземи ранен „враг", спира пред него отрезвен и притихнал, превързва му раните и го отвежда нейде на лечение. Той може би не знае езика на ранения, но разбира друг един език, знаен на всяка човешка душа – езикът на страданието. Що му е промълвил този език и що е станало в сърцето на този човек? Нали той преди няколко минути може би е стръвно налитал врага, увлечен във вихъра на сражението? На това кърваво парче земя в този миг е станало нещо свещено: срещнали са се две души И в този миг те са отхвърлили от себе си всички излишни одежди, забравили са всичко – и народност и вражда и подвиг – и са застанали един срещу други в своята първичност – две живи човешки души. Спомням си преживелицата на един художник, който стига на африканския бряг без пет пари.
към текста >>

3. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Жана казва: „Етерният двойник, това съм аз.
При дълбокия магнетичен сън флуидното тяло почва да излиза от физическото тяло. Това именно е причина за падането на последното в безсъзнание. Съзнанието остава в флуидното тяло. Че съзнанието е във флуидното тяло се вижда от факта, че то може да извършва това, което му се казва, когато физическото седи неподвижно. В дълбок магнетичен сън Леонтина казва: „Флуидното тяло, това съм аз, физичното ми тяло е само една празна торба". Жана казва: „Етерният двойник, това съм аз. Не зная, какво нещо е физичното тяло, но това не съм аз". Едмея казва още по-рязко: „Цялата моя личност е една светеща форма. Само тя мисли, знае и действува. Тя изпраща на тялото това, което ви казвам". Щом се установи, че съзнанието излиза заедно с флуидното тяло, тогаз естествено е, че от разрушението на физичния мозък не трябва да вадим заключение за унищожение на човешкото съзнание.
към текста >>

4. ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той ще бъде един войник в живота, който не знае, защо отива на война.
Те ще ни отхвърлят настрана, защото нямаме нужната сила да устоим на движенията им. Затова, ние трябва да урегулираме своите отношения според изискването на времето, в духа на новото и когато то изпълни всички души и сърца, ще се движи тъкмо от това, което ние сме създали. Оня, който не е създал нещо ново в своята любов, в своя живот, той никога не ще разбере, че идва нова култура. Тя всякога ще бъде чужда за него. Той не ще долови оня велик зов на живота, който ни подканя да оправим своя живот в духа на Любовта и свободата. Той ще бъде един войник в живота, който не знае, защо отива на война. А колко малко знаят, защо се бият! И колко по-малко знаят защо живеят!
към текста >>

5. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Аз бях поканен на тези приятни събрания, дето един жълтолик господар след императора на 400 милиона народ достатъчно силен да тури в затруднение цялата европейска дипломация, говореше с простота с един прост войник, с един неизвестен лекар и един антиквар .
Сбогувах се със съжаление с приятелите си. Обаче, богатството на новите идеи, които ми дадоха, беше доста голямо и аз в продължение на следните няколко месеца имах достатъчно случаи да черпя от него. Китаецът Андреас очакваше от няколко деня като гостенин един стар китаец с известно име Цун-Хинг. Не знаех как той, тъй знаменит, богат и могъщ, беше на гости у Андреас. Той дойде една вечер след вечеря с твърде демократичен файтон, придружен от един мандарин и един моряк. Аз бях поканен на тези приятни събрания, дето един жълтолик господар след императора на 400 милиона народ достатъчно силен да тури в затруднение цялата европейска дипломация, говореше с простота с един прост войник, с един неизвестен лекар и един антиквар . За да направи чест на своя гост, Андреас беше наредил една от стаите в китайски стил: едно широко абаносово легло, рогозки, бродирани кошници, етажерки със скъпи минерали и бронзови предмети, великолепна кадилница, поставена на земята съвсем видоизменяваха малката стая. – За всичко това колко разноски сте направили! – казах на Андреас . – Да, докторе, ориенталецът обича формите. Не трябва да оскърбяваме никого.
към текста >>

6. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Моят учител ми обясни, че апаратът е бил тъй наситен с акустичен флуид, както и тялото на оператора, щото двойникът им останал в стаята, видим за ясновидеца и задържан чрез геометрична фигура - наричана от западните окултисти пентакъл - която фигура беше начертана на пода на стаята.
Седнал на едно външно место, аз наблюдавах всичко през дебело мораво стъкло, защото интензивните течения, които минават през стаята, правят пребиваването в нея опасно, ако човек не се е тренирал предварително. Пронизително свирене дойде до слуха ми, последвано от грамаден шум, приличен на шума на бурно море. И ковчегът изчезна от погледа ми... Аз бях тъй изненадан, щото помислих, че съм хипнотизиран. Обаче продължавах да виждам неподвижните шестима помощници, слушах учителя си да ми говори, нямах треска. Значи, аз присъствувах на една най-необикновена дезинтеграция. Моят учител ми обясни, че апаратът е бил тъй наситен с акустичен флуид, както и тялото на оператора, щото двойникът им останал в стаята, видим за ясновидеца и задържан чрез геометрична фигура - наричана от западните окултисти пентакъл - която фигура беше начертана на пода на стаята. След една седмица Санкиананда ме заведе долу при мястото на опита. Шестимата помощници бяха все там. Флуоресценция пронизваше полутъмната стая. Те простряха ръцете си към схемата. Една пара се появи във въздуха и тихо, внезапно, прозрачният ковчег беше заедно с оператора в същото положение, както при тръгването.
към текста >>

7. КРАЙ ИЗВОРА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Не може да се разбере едно растение, додето не се изучи и неговия етерен двойник, а този двойник е част от неговата аура (светлина, която прониква растението и го заобикаля наоколо).
Но някой ще каже, че изследванията на Гурвич още не потвърждават всички окултни истини. Но важно е следното: Окултната наука чрез свои методи на изследване дохожда до едни истини, до които после дохожда и официалната наука. Това говори вече за точността на методите, с които си служи окултната наука. Със знанието на тези по-висши енергии у организмите и цялата природа се отварят широки хоризонти за изследване. А като вземем пред вид фактите, които говорят в полза на неоламаркизма (за психичния фактор при еволюцията и при биологичните явления), ние вече виждаме, че биологията влиза в една нова фаза - фаза много плодотворна във всяко отношение. Не може да се разбере едно растение, додето не се изучи и неговия етерен двойник, а този двойник е част от неговата аура (светлина, която прониква растението и го заобикаля наоколо). Такава аура имат и животните, човекът, звездите и пр. Напр. една звезда не е само това, което виждаме с физичните си очи на небето, но тя е нещо много повече. За да се разберат жизнените процеси на организмите, непременно трябва да се знае връзката между физичното тяло и етерното, също и с по-горните членове на неговото естество. Това хвърля голяма светлина и върху медицинските проблеми. Не може да се разбере естеството на болестта и начина на лекуването ù, ако не се знае по-дълбокото естество на организмите.
към текста >>

8. ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това, което констатират изследванията на Лаковски, са само загатвания за така наречения „етерен двойник" на организъма, за който тъй много е писано в окултната литература... Напр.
За знаещия. Защото, това, което не е знайно, е тайно, а това, което е знайно е явно. Самият факт, че както в този случай, така и в много други области официалната наука със свои изследвания само потвърждава окултни истини и все повече се приближава до окултизма, показва, че методите на изследване на окултизма са строго научни. И наистина, кои са тези методи? Опитът и наблюдението. Това, което констатират изследванията на Лаковски, са само загатвания за така наречения „етерен двойник" на организъма, за който тъй много е писано в окултната литература... Напр. прочутите изследвания на Райхенбах и пр. И всички тези изследвания са на чисто експериментална почва. Защото окултизмът не е плод на философски спекулации, на умувания, само на теоретизиране, но е експериментална наука и в това отношение той е като продължение на естествознанието. Мога да приведа за пример новата книга на D-r Poppelbaum: „Der Bildekräfteleib Organismen" (Етерното тяло на организмите); авторът е естественик и значи знае принципите, законите, методите на естествознанието, но отива по-далеч. Казах, че Лаковски в тези си изследвания само загатва за етерното тяло на организмите, обаче, едно е да загатнем за някой въпрос и друго е да го изучим основно, подробно.
към текста >>

Ето защо днешната биология като е направила голям напредък в изучаване на формите е дошла до една такава точка в своето развитие, че за да бъде плодотворна и за да си отвори нови хоризонти трябва да почне да изучава строежа и процесите в организъма в свръзка със строежа, процесите и силите на етерния му двойник.
И всички тези изследвания са на чисто експериментална почва. Защото окултизмът не е плод на философски спекулации, на умувания, само на теоретизиране, но е експериментална наука и в това отношение той е като продължение на естествознанието. Мога да приведа за пример новата книга на D-r Poppelbaum: „Der Bildekräfteleib Organismen" (Етерното тяло на организмите); авторът е естественик и значи знае принципите, законите, методите на естествознанието, но отива по-далеч. Казах, че Лаковски в тези си изследвания само загатва за етерното тяло на организмите, обаче, едно е да загатнем за някой въпрос и друго е да го изучим основно, подробно. Защото етерното тяло е организирано, то има органи с определени функции, които са тясно свързани с органите и функциите, на физичното тяло Нещо повече: първите са организатори и ръководители на вторите. Ето защо днешната биология като е направила голям напредък в изучаване на формите е дошла до една такава точка в своето развитие, че за да бъде плодотворна и за да си отвори нови хоризонти трябва да почне да изучава строежа и процесите в организъма в свръзка със строежа, процесите и силите на етерния му двойник. Изследванията на Лаковски. Гурвич и пр. само хвърлят един мост към някои нови за тях области, но трябва естествениците да изучават окултизма, за да хвърлят светлина върху проблемите си. Нито един биологичен процес не може да се разбере правилно, нито една биологична проблема не може да се разреши правилно, без да се вземат пред вид процесите в етерния двойник и в по-висшите членове на организма. Нещо повече.
към текста >>

Нито един биологичен процес не може да се разбере правилно, нито една биологична проблема не може да се разреши правилно, без да се вземат пред вид процесите в етерния двойник и в по-висшите членове на организма.
Защото етерното тяло е организирано, то има органи с определени функции, които са тясно свързани с органите и функциите, на физичното тяло Нещо повече: първите са организатори и ръководители на вторите. Ето защо днешната биология като е направила голям напредък в изучаване на формите е дошла до една такава точка в своето развитие, че за да бъде плодотворна и за да си отвори нови хоризонти трябва да почне да изучава строежа и процесите в организъма в свръзка със строежа, процесите и силите на етерния му двойник. Изследванията на Лаковски. Гурвич и пр. само хвърлят един мост към някои нови за тях области, но трябва естествениците да изучават окултизма, за да хвърлят светлина върху проблемите си. Нито един биологичен процес не може да се разбере правилно, нито една биологична проблема не може да се разреши правилно, без да се вземат пред вид процесите в етерния двойник и в по-висшите членове на организма. Нещо повече. За да ни разкрие своите тайни, природата трябва да се изучава трояко: по форма, съдържание и смисъл. Това, което естествознанието досега е направило, е изучаване по форма Силите, които организират формите образуват съдържанието: изследванията на Лаковски, Гурвич, Райхенбах и пр. са само едно леко докосване до тая област, която крие обширно поле за изследвания и плодотворни закони. Изучаването на разумните сили, които дават целесъобразност на силите, които организират, образува смисъла.
към текста >>

9. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Освен лечение, искаха от него много други неща: сполука в известна постъпка, успех в предприятие, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна криза.
Въобразете си едно същество способно да се държи в равновесие във всички точки, през които безкрайното влиза в крайното и вие ще си обясните противоречията, които нашият Непознат съчетаваше в себе си, като че ли за удоволствие. Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител. Син на много бедни селяни, най-възрастният от пет деца, той още много рано биде изпратен в съседния град, дето можа, печелейки си сам за своите нужди, да продължи доста нагоре своето образование. Още в своето родно село той бе извършил чудесни излекувания без друг видим способ, освен молитвата. В големия индустриален град, където премина почти целия му живот, неизлечимите, клетниците, отчаяните скоро опознаха този таен благодетел, чиято младежка мъдрост им придаваше, заедно с здравето, смелост и себеотрицание, тъй необходими на малките хора, чийто тежък труд поддържа цялото обществено здание. Освен лечение, искаха от него много други неща: сполука в известна постъпка, успех в предприятие, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна криза. Често пъти, от своя страна, той изискваше от просителя отчасти да се отплати на Божествената правда чрез даване милостиня, сдобряване, изоставяне на процес, осиновяване на сирак. И чудото, невероятното и невъзможното нещо ставаше без шум, без да може да се обясни как. Всичко, което свидетелите можеха някога да узнаят, то бе, че нашият чудотворец осъждаше практиката на езотеризма като противна на божествения закон, не я употребяваше под никаква форма и не препоръчваше теории за нея. Неговото учение бе само Евангелието, и той не ценеше книгите, освен съразмерно на тяхното съгласуване с това учение. Той прогласяваше единствената божественост на Исуса, Неговото всемирно господство и вечната трайност на Неговото изкупително дело.
към текста >>

10. НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Неговата радиация на организмите не е нищо друго, освен слабо загатване за етерния двойник (етерното тяло) на организмите, който е така добре изследван от окултната наука.
За влиянието на звездните вълни върху радиациите на клетките Лаковски е представил чрез професор Д'Арсонвал съобщение във „Френската академия на науките" на 28 март 1927 година. В това съобщение се проследява лозата във Франция в един период от 1851 до 1915 година и се намира връзката между нейния живот и минимума и максимума на слънчевите петна. От графиката, която прилага Лаковски, се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Също така се констатира връзката между слънчевите петна и периодичното разпространяване на известни епидемични болести. Теорията на Лаковски е вече навлизане в изучаване на природата по съдържание. Неговата радиация на организмите не е нищо друго, освен слабо загатване за етерния двойник (етерното тяло) на организмите, който е така добре изследван от окултната наука. Изучен е строежа му, характера и посоката на теченията в него, връзката между етерния двойник и физичното тяло (етерния двойник като организатор на физичното тяло) и пр. ОПИТИТЕ НА МАРИЯ СТАТКЕВИЧ Немският ботаник Хаберланд беше направил на времето си интересни опити. Той е отгледал във влажна стая тънки плочки, изрязани от картофени грудки и видял, че делящи се клетки се забелязват само в тези плочки, в които има част от лико-дървесни снопчета. Лишените от такива снопчета плочки само тогаз почвали да делят клетките си, когато се поставяли в контакт с прясно отсечени плочки или с емулсия, приготвена от тези плочки. Хаберланд допуснал, че това се дължи на известни хормони, които може би отделят лико-дървесните снопчета и действат като дразнители за клетъчното деление.
към текста >>

Изучен е строежа му, характера и посоката на теченията в него, връзката между етерния двойник и физичното тяло (етерния двойник като организатор на физичното тяло) и пр.
В това съобщение се проследява лозата във Франция в един период от 1851 до 1915 година и се намира връзката между нейния живот и минимума и максимума на слънчевите петна. От графиката, която прилага Лаковски, се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Също така се констатира връзката между слънчевите петна и периодичното разпространяване на известни епидемични болести. Теорията на Лаковски е вече навлизане в изучаване на природата по съдържание. Неговата радиация на организмите не е нищо друго, освен слабо загатване за етерния двойник (етерното тяло) на организмите, който е така добре изследван от окултната наука. Изучен е строежа му, характера и посоката на теченията в него, връзката между етерния двойник и физичното тяло (етерния двойник като организатор на физичното тяло) и пр. ОПИТИТЕ НА МАРИЯ СТАТКЕВИЧ Немският ботаник Хаберланд беше направил на времето си интересни опити. Той е отгледал във влажна стая тънки плочки, изрязани от картофени грудки и видял, че делящи се клетки се забелязват само в тези плочки, в които има част от лико-дървесни снопчета. Лишените от такива снопчета плочки само тогаз почвали да делят клетките си, когато се поставяли в контакт с прясно отсечени плочки или с емулсия, приготвена от тези плочки. Хаберланд допуснал, че това се дължи на известни хормони, които може би отделят лико-дървесните снопчета и действат като дразнители за клетъчното деление. Мария Статкевич, за да провери, да не би това да се дължи на „митогенетичните лъчи" на Гурвич, е предприела следните опити: изрязала от картофените грудки плочки, богати на лико-дървесни снопчета и ги насочила като индуктор към меристемната тъкан на някои корени.
към текста >>

От изучаването на етерния двойник се вижда, че действително има известни динамични центрове.
Шпеман въвежда и термина „организационно поле"; това е полето, в което действа организационният център. И Шпеман направил множество подобни опити. Значи една част от мезодермата е в състояние в новото си място да накара околните тъкани да тръгнат по нейното направление. Като свържем тези термини „организатор", „организационен център" с изследванията на Лаковски, Гурвич, Райхенбах и пр., ще видим, че тук организационният център влияе динамически т.е. чрез енергиите, които излъчва наоколо. От изучаването на етерния двойник се вижда, че действително има известни динамични центрове. Когато присадката се тури в криво положение, то след това чрез така наречената „саморегулация" тя си променя положението и дохожда в нормално. Но това става независимо от функционирането на органа, преди да почне той да функционира. Обяснението на такива опити е много лесно с помощта на етерния двойник. Силите на последния имат организаторски способности, и тая „саморегулация" се дължи на тяхното действие. Горните опити допринасят за изучаването на природата по съдържание.
към текста >>

Обяснението на такива опити е много лесно с помощта на етерния двойник.
Като свържем тези термини „организатор", „организационен център" с изследванията на Лаковски, Гурвич, Райхенбах и пр., ще видим, че тук организационният център влияе динамически т.е. чрез енергиите, които излъчва наоколо. От изучаването на етерния двойник се вижда, че действително има известни динамични центрове. Когато присадката се тури в криво положение, то след това чрез така наречената „саморегулация" тя си променя положението и дохожда в нормално. Но това става независимо от функционирането на органа, преди да почне той да функционира. Обяснението на такива опити е много лесно с помощта на етерния двойник. Силите на последния имат организаторски способности, и тая „саморегулация" се дължи на тяхното действие. Горните опити допринасят за изучаването на природата по съдържание. Идущия път ще разгледаме други опити, които доказват разумното в природата.
към текста >>

11. СТЪПКИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Термините „организатор", „организационен център", „динамично поле", „индукция" и пр., които мнозина днешни биолози постоянно споменават, не са ли загатване за етерния двойник, който организира формите?
Според него психичният фактор действа при еволюционния процес и при физиологичните процеси само при висшите животни. Поради натрупването на множество факти днес ламаркизмът възкръсва, но понеже се вземат пред вид успехите на науката от Ламарка досега, то ламаркизмът претърпява известни корекции: психоламаркизмът разширява психичния фактор върху всички организми. При тогавашното състояние на науките, Ламарк не е могъл да изнесе своята теория в завършен вид; той я е примесил с някои погрешки, които сега се изправят. Заключение Днес за биологията с въвеждането на тези два принципа: организаторския и психичния, се отваря ново широко поле за изследване, което все повече я поставя във връзка с окултната наука. Естествените науки все повече потвърждават известни окултни истини. Термините „организатор", „организационен център", „динамично поле", „индукция" и пр., които мнозина днешни биолози постоянно споменават, не са ли загатване за етерния двойник, който организира формите? Това, което естествените науки налучкват сега като „организатори", не са нищо друго, освен центрове на сили в етерния двойник. Тук вече идваме до една нова анатомия и физиология, която е подробно разработена от окултната наука. Даже Лаковски въз основа на своята теория и на фактите казва, че официалната наука трябва да приеме вече телепатията, ясновидството. Нещо повече. Въз основа даже само на неговите изследвания вече науката идва да приеме аурата.
към текста >>

Това, което естествените науки налучкват сега като „организатори", не са нищо друго, освен центрове на сили в етерния двойник.
Поради натрупването на множество факти днес ламаркизмът възкръсва, но понеже се вземат пред вид успехите на науката от Ламарка досега, то ламаркизмът претърпява известни корекции: психоламаркизмът разширява психичния фактор върху всички организми. При тогавашното състояние на науките, Ламарк не е могъл да изнесе своята теория в завършен вид; той я е примесил с някои погрешки, които сега се изправят. Заключение Днес за биологията с въвеждането на тези два принципа: организаторския и психичния, се отваря ново широко поле за изследване, което все повече я поставя във връзка с окултната наука. Естествените науки все повече потвърждават известни окултни истини. Термините „организатор", „организационен център", „динамично поле", „индукция" и пр., които мнозина днешни биолози постоянно споменават, не са ли загатване за етерния двойник, който организира формите? Това, което естествените науки налучкват сега като „организатори", не са нищо друго, освен центрове на сили в етерния двойник. Тук вече идваме до една нова анатомия и физиология, която е подробно разработена от окултната наука. Даже Лаковски въз основа на своята теория и на фактите казва, че официалната наука трябва да приеме вече телепатията, ясновидството. Нещо повече. Въз основа даже само на неговите изследвания вече науката идва да приеме аурата. А щом стане и това, тогаз вече въпросът за невидимия свят е разрешен в положителен смисъл.
към текста >>

12. ПРЕНТИС МЪЛФОРД - КРАТЪК ЖИВОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И друго едно постижение имат, с което от ларвата на едно яйце, според това, с каква храна ще я хранят, те създават мъжки индивид или женски, работник или войник, но нека се знае, че и всеки от тези индивиди имат различно физическо устройство със съответен психически живот.
Тези хора, които са познати в културната история на човечеството като господари на материята и могат да се пренасят на далечни разстояния с тялото си, като го материализират и дематериализират и са овладели своята животинска природа и се проявяват като високо нравствени хора с мощен творчески дух, те познават тази бъдеща за човечеството наука, която всъщност никога не е преставала да същества за известен кръг хора, наука за любовта, мъдростта и истината. Думата наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който влага съвременната официална наука. Както в семката са вложени всичките възможности на едно развито растение, както тази семка крие в себе си знанието, как да подбира храната и условията и в какъв процент да приема различните елементи, така и в човека е вложено всичкото знание нужно, за да се разбере живота в неговата пълнота, за да бъде той щастлив. Термитите, тези дребни същества, прилични на мравките, с големина колкото пчелите, живеят предимно в Австралия, в страна, където всичко около тях е сухо, безводно. Обаче техните жилища винаги са влажни и учените, които са ги изследвали твърдят, че те сами по химически начин си получават вода. И друго едно постижение имат, с което от ларвата на едно яйце, според това, с каква храна ще я хранят, те създават мъжки индивид или женски, работник или войник, но нека се знае, че и всеки от тези индивиди имат различно физическо устройство със съответен психически живот. Питаме се, къде са учили термитите тази наука за създаване поколение по желание, когато дори човек не е достигнал това знание? Дали агрономът или земеделецът четат лекции на посятото семе, как да расте? Земеделецът създава външните условия на семето, а вътрешните възможности то носи в себе си. Учителят не дава само знание, а той създава и условия да се събуди знанието в ученика и един ден в ученика ще се събуди знанието на термитите да направляват силите на природата. Днес всеки може по желание да преобрази своя характер, като спазва специален режим на физическо и психическо хранене, защото добрите мисли и светлите чувства пресъздават човека.
към текста >>

13. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Зохар - Ефирно тяло (етерен двойник). 8.
Йехида - Мировата душа (безименна същина). 3. Нешама - Безсмъртен дух (индивидуалното начало). 4. Бина - Разсъдъка (мисълта) 5. Нефеш - Душата (съзнанието). 6. Руах - Жизнена сила (деятелна душа). 7. Зохар - Ефирно тяло (етерен двойник). 8. Айн соф - Нищо – безкрайност Що е Адонай? Еврейската (кабалистическата) дума Адонай означава: мировият, универсалният Дух. Всички велики религиозни системи едногласно признават съществуването на такъв универсален Дух и го зоват с различни имена: Бог, Брама, Адонай и пр. За това нито един разумен човек няма да отрича еднаквостта на нещата, ясни като ден. Както златото съставлява същината на всички златни предмети, така и Божественият Дух или природната сила прониква цялата Вселена и представлява от себе си Универсалното Съзнание, съставлява същината на всичко в света.
към текста >>

Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът.
Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления. Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината. Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган). * Що е Зохар? Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът. По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни. Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства.
към текста >>

Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове.
За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>

14. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И тая радиация на Лаковски не е нищо друго освен „митогенетичните лъчи“ на Гурвич, одичният организъм на Райхенбах, етерният двойник на окултизма и пр.
И след затъмнението давал пак предишния образ. Гореказаното важи още повече за растенията. Растенията не са само това, което виждаме пред себе си. Последните изследвания все по-ясно доказват, че те освен тази видима форма имат и по-високи членове на своята природа: преди всичко това, което Лаковски нарича радиация. Той научно, опитно доказва тая радиация, която изпущат растенията, животните и изобщо всяко същество. И тая радиация на Лаковски не е нищо друго освен „митогенетичните лъчи“ на Гурвич, одичният организъм на Райхенбах, етерният двойник на окултизма и пр. Етерният двойник е носител на жизнените сили, които градят видимото физично тяло. Те са архитект на физичното тяло. Че наистина върху растенията влияят силите, които идат от планетите и другите небесни тела, е доказано от множество последни изследвания. Напр. Лаковски е представил във френската академия на науките в 1927 година съобщение за звездните влияния върху радиацията на клетките. Напр. той е проследил лозата във Франция в известен дълъг интервал от време и е видял, че минимумът и максимумът на слънчевите петна има връзка с живота на лозата.
към текста >>

Етерният двойник е носител на жизнените сили, които градят видимото физично тяло.
Гореказаното важи още повече за растенията. Растенията не са само това, което виждаме пред себе си. Последните изследвания все по-ясно доказват, че те освен тази видима форма имат и по-високи членове на своята природа: преди всичко това, което Лаковски нарича радиация. Той научно, опитно доказва тая радиация, която изпущат растенията, животните и изобщо всяко същество. И тая радиация на Лаковски не е нищо друго освен „митогенетичните лъчи“ на Гурвич, одичният организъм на Райхенбах, етерният двойник на окултизма и пр. Етерният двойник е носител на жизнените сили, които градят видимото физично тяло. Те са архитект на физичното тяло. Че наистина върху растенията влияят силите, които идат от планетите и другите небесни тела, е доказано от множество последни изследвания. Напр. Лаковски е представил във френската академия на науките в 1927 година съобщение за звездните влияния върху радиацията на клетките. Напр. той е проследил лозата във Франция в известен дълъг интервал от време и е видял, че минимумът и максимумът на слънчевите петна има връзка с живота на лозата. От неговите изследвания се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта.
към текста >>

15. LE MAITRE PARLE. L'AME Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тогаз лекуването може да стане бързо, понеже се акумулират мощни животворни енергии в астралното тяло и по-висшите членове на човешкото естество и тези енергии после през етерния двойник се предават на физичното тяло и възстановяват хармонията му.
Тя е имала чудесни случаи на излекувания, при което не е приемала никакво възнаграждение, и даже е подпомагала на бедните болни. Доста лекари във Виена се обръщат към нея за поставяне на диагнози на по-трудно определимите болести. Духовно лекуване. Излязла е в Женева напоследък книга под горното заглавие от В. Коси. Основната идея на книжката е, че болестта е израз на един недъг в душевния живот, и за това онова, с което трябва да почне всяко истинско лекуване е едно пречистване в областта на мислите, чувствата, желанията и пр, едно коренно новораждане в съзнанието. Тогаз лекуването може да стане бързо, понеже се акумулират мощни животворни енергии в астралното тяло и по-висшите членове на човешкото естество и тези енергии после през етерния двойник се предават на физичното тяло и възстановяват хармонията му. На една сказка, държана от В. Коси по тези въпроси, той бил запитан: „Кои болести могат да бъдат лекувани по духовен начинъ? “ Коси отговорил: „Всички болести могат да бъдат лекувани по психичен начин, но всеки не е в състояние да бъде излекуван по този начин.“ Спиритически конгрес в Белгия. Той ще се състои на Петдесетница и Св. Дух (на 5 и б юний т.
към текста >>

16. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

При спането етерният двойник и физичното тяло лежат на кревата, а по-високите членове на човешката природа излизат вън от физичното тяло, като запазват една връзка с последното.
нека вземем спането. Какво нещо е спането според материалистичното схващане? Това е преди всичко почивка, намаляване дейността на самосъзнателните центрове на главния мозък. Това е вярно, но това е само едната страна на въпроса. Според окултизма, както спането, така и другите жизнени явления не могат да се изучат само със знание на физико-химичните процеси. При спането етерният двойник и физичното тяло лежат на кревата, а по-високите членове на човешката природа излизат вън от физичното тяло, като запазват една връзка с последното. Заедно с излизането на по-високите членове от физичното тяло при спане излиза и самосъзнанието, будното съзнание, а пък тялото остава тогава само под действието на подсъзнанието. Като знаем вътрешните, дълбоките процеси при спането, ще можем да намерим по-лесно и най-правилните методи за него. Разбира се, преди всичко трябва да се спазват най-елементарните правила за спането. Има ред практически правила, които трябва да се спазват. Напр. хубаво е да спим на дясната, а не на лявата или на гърба си.
към текста >>

и при спането звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразненето се предава на слуховия център в мозъка; и оттам през етерния двойник и една магнетична връзка се предават на по висшите членове на чов.
* * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов. будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност. Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ. действителност, на физичната обстановка около спящия, макар и това възприятие да е много по-слабо, отколкото денем. Напр. и при спането звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразненето се предава на слуховия център в мозъка; и оттам през етерния двойник и една магнетична връзка се предават на по висшите членове на чов. природа и така достигат до самосъзнанието. Но понеже това, което става в момента, във физичната обстановка, не е под непосредствения контрол на чов. съзнание, то последното допълва липсата на подробности чрез своята фантазия, и така се създават особена категория сънища. Състоянието на самото физ. тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр.
към текста >>

17. ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това, което Лаковски нарича радиация на организмите и което е потвърдено от много други изследователи, макар и разните учени да са му давали разни имена - всъщност то е загатване за онова, което окултната наука винаги е наричала етерно тяло или етерен двойник; това е нещо познато на окултната наука.
Преди всичко наблюденията и опитите на Лаковски доказаха тъй наречената радиация на организмите. Всички организми изпущат радиации, чрез които те възприемат околния свят по един по-съвършен начин. Пчелата чрез улавяне на радиовълните долавя, къде има цъфнали цветя и от какъв род са те. Защото и цветята изпущат радиовълни. Нещо повече: пчелата понеже има способността да възприема радиовълни с различен характер, за нея вътрешността на кошера не е тъмна; макар и кошерът да е напълно запушен и измазан, за пчелата той не е тъмен, а осветлен, понеже тя има способност да възприема друга светлина, освен обикновената. Това, което Лаковски нарича радиация на организмите и което е потвърдено от много други изследователи, макар и разните учени да са му давали разни имена - всъщност то е загатване за онова, което окултната наука винаги е наричала етерно тяло или етерен двойник; това е нещо познато на окултната наука. Само че тази радиация, този етерен двойник, не е нещо несвързано, безформено; напротив, то е организирано, то има определена форма и определени органи със специфични важни функции, както е с физическото тяло на организма. И някои искат да разберат естеството на организма и загадката на живота само като изучавате видимото тяло на организма! Това е невъзможно, както е невъзможно да познаем съдържанието на книгата по дебелината и цвета на подвързията й. Защото процесите във физическото тяло не са откъснати сами за себе си, а са тясно свързани с етерното тяло. Нещо повече: процесите във физичното тяло са обусловени и дирижирани от строителните сили на етерния двойник.
към текста >>

Само че тази радиация, този етерен двойник, не е нещо несвързано, безформено; напротив, то е организирано, то има определена форма и определени органи със специфични важни функции, както е с физическото тяло на организма.
Всички организми изпущат радиации, чрез които те възприемат околния свят по един по-съвършен начин. Пчелата чрез улавяне на радиовълните долавя, къде има цъфнали цветя и от какъв род са те. Защото и цветята изпущат радиовълни. Нещо повече: пчелата понеже има способността да възприема радиовълни с различен характер, за нея вътрешността на кошера не е тъмна; макар и кошерът да е напълно запушен и измазан, за пчелата той не е тъмен, а осветлен, понеже тя има способност да възприема друга светлина, освен обикновената. Това, което Лаковски нарича радиация на организмите и което е потвърдено от много други изследователи, макар и разните учени да са му давали разни имена - всъщност то е загатване за онова, което окултната наука винаги е наричала етерно тяло или етерен двойник; това е нещо познато на окултната наука. Само че тази радиация, този етерен двойник, не е нещо несвързано, безформено; напротив, то е организирано, то има определена форма и определени органи със специфични важни функции, както е с физическото тяло на организма. И някои искат да разберат естеството на организма и загадката на живота само като изучавате видимото тяло на организма! Това е невъзможно, както е невъзможно да познаем съдържанието на книгата по дебелината и цвета на подвързията й. Защото процесите във физическото тяло не са откъснати сами за себе си, а са тясно свързани с етерното тяло. Нещо повече: процесите във физичното тяло са обусловени и дирижирани от строителните сили на етерния двойник. В етерните органи са силите, които извайвате самите физични органи.
към текста >>

Нещо повече: процесите във физичното тяло са обусловени и дирижирани от строителните сили на етерния двойник.
Това, което Лаковски нарича радиация на организмите и което е потвърдено от много други изследователи, макар и разните учени да са му давали разни имена - всъщност то е загатване за онова, което окултната наука винаги е наричала етерно тяло или етерен двойник; това е нещо познато на окултната наука. Само че тази радиация, този етерен двойник, не е нещо несвързано, безформено; напротив, то е организирано, то има определена форма и определени органи със специфични важни функции, както е с физическото тяло на организма. И някои искат да разберат естеството на организма и загадката на живота само като изучавате видимото тяло на организма! Това е невъзможно, както е невъзможно да познаем съдържанието на книгата по дебелината и цвета на подвързията й. Защото процесите във физическото тяло не са откъснати сами за себе си, а са тясно свързани с етерното тяло. Нещо повече: процесите във физичното тяло са обусловени и дирижирани от строителните сили на етерния двойник. В етерните органи са силите, които извайвате самите физични органи. В етерното тяло има центрове, чрез които организмът приема енергии от целия всемир. Организмът по отношение силите на етерния двойник може да се сравни с триосен елипсоид с троен поляритет и три оси: надлъжен поляритет - главата е положителна и краката отрицателни. В окултната наука под „положителен" се разбира предимно предавателен, а под „отрицателен" предимно приемателен център. Страничен поляритет: дясната страна е положителна, а лявата отрицателна.
към текста >>

Организмът по отношение силите на етерния двойник може да се сравни с триосен елипсоид с троен поляритет и три оси: надлъжен поляритет - главата е положителна и краката отрицателни.
Това е невъзможно, както е невъзможно да познаем съдържанието на книгата по дебелината и цвета на подвързията й. Защото процесите във физическото тяло не са откъснати сами за себе си, а са тясно свързани с етерното тяло. Нещо повече: процесите във физичното тяло са обусловени и дирижирани от строителните сили на етерния двойник. В етерните органи са силите, които извайвате самите физични органи. В етерното тяло има центрове, чрез които организмът приема енергии от целия всемир. Организмът по отношение силите на етерния двойник може да се сравни с триосен елипсоид с троен поляритет и три оси: надлъжен поляритет - главата е положителна и краката отрицателни. В окултната наука под „положителен" се разбира предимно предавателен, а под „отрицателен" предимно приемателен център. Страничен поляритет: дясната страна е положителна, а лявата отрицателна. Предно-заден поляритет: предната страна е положителна, а задната отрицателна. Етерните строителни сили в организма са четири вида. светлинен етер, жизнен, топлинен и химичен.
към текста >>

Кои са по-важните органи в етерния двойник?
Страничен поляритет: дясната страна е положителна, а лявата отрицателна. Предно-заден поляритет: предната страна е положителна, а задната отрицателна. Етерните строителни сили в организма са четири вида. светлинен етер, жизнен, топлинен и химичен. Тия четири вида етер са свързани тясно с разните физиологични функции на физичното тяло. Кои са по-важните органи в етерния двойник? Един от централните органи е в слънчевия възел (на симпатическата нервна система). Друг важен етерен орган е близо до сърцето, друг е на гърлото, горе на главата и пр. Тия етерни центрове са етерни въртежи, през които минава постоянно етерът при своята обиколка, циркулация по цялото тяло непрекъснато. Защото трябва да се знае, че етерното тяло не е нещо мъртво, неподвижно; напротив силите в него са в постоянно движение. В етерното тяло има течения, циркулация в разни посоки, за да снабдят с животворни сили, които получавате от целия всемир, всички органи и да строят техните форми.
към текста >>

Защото ръцете излъчват от себе си силите на етерния двойник или тъй наречената жизнена сила и тя именно като проникне в пострадалото место, внася успокоение.
Също така минават през растението подобни течения и причиняват движението на соковете му. Само като се изучи анатомията и физиологията на етерното тяло и по-висшето естество на организмите в подробности, ще се обяснят процесите на организма. Така се изгражда тъй наречената окултна анатомия и физиология, която изучава строежа и процесите в организма в свръзка със строежа и процесите в етерното тяло и по-висшето естество на организма. Чрез такова по-дълбоко изучаване на организма могат да се обяснят много явления в биологията. Например защо бараме с ръце изгорено или ударено место и болките се намалявате? Защото ръцете излъчват от себе си силите на етерния двойник или тъй наречената жизнена сила и тя именно като проникне в пострадалото место, внася успокоение. Така се обяснява и друг един факт: Гастон Дюрвил е правил паси с ръце върху някои растения и с това е ускорявал техния растеж. Тук нямаме ли нещо подобно на „индукцията" на луковия корен на Гурвич? Само че индукторът е вече самият жив човек ! Окултната физиология ще хвърли светлина върху много други въпроси. Например, кое е най-важното в храната?
към текста >>

Окултните изследвания са доказали, че при тоя случай имаме излъчване на голяма част от етерния двойник заедно с всички други по-горни съставни части, (пълно отделяне на етерния двойник няма, защото това би значило смърт).
Как се обяснява култивиране на клетки и тъкани „in vitro"? Под това название е известен в биологията фактът, че клетки и тъкани, отделени от организма, могат да продължат при известни случаи живота си и даже да се размножават, да се делят. Това се обяснява със следното обстоятелство: силите на етерното тяло - тая жизнена сила - продължава да пребивава още известно време в тия клетки и тъкани. Присъствието на етерното тяло и на по-горните съставни части на организма придава на тялото оная чувствителност, която отличава всяка жива твар; при анестетичните средства (упойки): хлороформ, етер и пр., тялото става безчувствено и на това се основава тяхната употреба при операция. На кое се дължи това действие на тия анестетични средства? Окултните изследвания са доказали, че при тоя случай имаме излъчване на голяма част от етерния двойник заедно с всички други по-горни съставни части, (пълно отделяне на етерния двойник няма, защото това би значило смърт). И тогаз тялото, лишено от оня елемент, който й дава чувствителността, става напълно безчувствено. При голямо уплашване или при друго някое голямо сътресение пак може да стане частично, по-голямо или по-малко излъчване на етерното тяло и тогаз лицето пада в „несвяст", „примира". Даже някои при операция са имали будно съзнание, запазено в излъченото си етерно тяло и са виждали вън от себе си своето тяло, лежащо на операционната маса. Алберт Дьо Роша разказва за един интересен случай на излъчване, при който лицето с етерното си тяло вижда тялото си лежащо на кревата, после отива през стената в съседната съща, в която не било влизало и разглежда картините, закачени по стената и прочита заглавията на някои книги в библиотеката. На другия ден, след събуждане, отива в тая съща и проверява: всичко било така, както той забелязал.
към текста >>

После постепенно измъкването върви нагоре и през главата етерният двойник излиза.
Алберт Дьо Роша разказва за един интересен случай на излъчване, при който лицето с етерното си тяло вижда тялото си лежащо на кревата, после отива през стената в съседната съща, в която не било влизало и разглежда картините, закачени по стената и прочита заглавията на някои книги в библиотеката. На другия ден, след събуждане, отива в тая съща и проверява: всичко било така, както той забелязал. При смърт почва едно постепенно изтегляне на етерното тяло - жизнената сила. Този процес почва откъм краката: изтегля се от там нагоре. Ето защо те изстивате най-първо. После постепенно измъкването върви нагоре и през главата етерният двойник излиза. При смъртта главният момент е скъсването на оная магнетична нишка, която свързва етерния двойник със слънчевия взел. Как се обяснява, защо на умрелият в първите часове се забелязва растеж на брадата, мустаците, ноктите и пр.? Защото етерното тяло, тая жизнена сила, не е напълно излязла, има още известен остатък и затова е възможно макар и в минимален размер продлъжението на някои от жизнените процеси. Голяма епоха ще се създаде в биологията, когато се разшири в горния смисъл областта на нейните изследвания. Питате се, как се предават в наследство качествата на организма?
към текста >>

При смъртта главният момент е скъсването на оная магнетична нишка, която свързва етерния двойник със слънчевия взел.
На другия ден, след събуждане, отива в тая съща и проверява: всичко било така, както той забелязал. При смърт почва едно постепенно изтегляне на етерното тяло - жизнената сила. Този процес почва откъм краката: изтегля се от там нагоре. Ето защо те изстивате най-първо. После постепенно измъкването върви нагоре и през главата етерният двойник излиза. При смъртта главният момент е скъсването на оная магнетична нишка, която свързва етерния двойник със слънчевия взел. Как се обяснява, защо на умрелият в първите часове се забелязва растеж на брадата, мустаците, ноктите и пр.? Защото етерното тяло, тая жизнена сила, не е напълно излязла, има още известен остатък и затова е възможно макар и в минимален размер продлъжението на някои от жизнените процеси. Голяма епоха ще се създаде в биологията, когато се разшири в горния смисъл областта на нейните изследвания. Питате се, как се предават в наследство качествата на организма? Има разни теории върху този въпрос; унаследяването става чрез етерния двойник.
към текста >>

Има разни теории върху този въпрос; унаследяването става чрез етерния двойник.
При смъртта главният момент е скъсването на оная магнетична нишка, която свързва етерния двойник със слънчевия взел. Как се обяснява, защо на умрелият в първите часове се забелязва растеж на брадата, мустаците, ноктите и пр.? Защото етерното тяло, тая жизнена сила, не е напълно излязла, има още известен остатък и затова е възможно макар и в минимален размер продлъжението на някои от жизнените процеси. Голяма епоха ще се създаде в биологията, когато се разшири в горния смисъл областта на нейните изследвания. Питате се, как се предават в наследство качествата на организма? Има разни теории върху този въпрос; унаследяването става чрез етерния двойник. Растението е заобиколено с една светлина, с един светещ облак, невидим за обикновеното зрение, но който може да се констатира с множество опити. Това сияние около растението, то е именно тая радиация, за която говори Лаковски; това са митогенните лъчи на Гурвич и пр. Това сияние е цветно; то сдържа разни цветове, които изразявате разните видове енергии. Обаче, организмът освен тая радиация има и една разумност, която стои зад строителните сили. Не само човек и животните, но и растенията имате такава разумност, съзнание, макар и по-долна степен.
към текста >>

18. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Послушанието - това е първа добродетел на войника.
Животът в казармата е същият - суров, еднообразен, спартански, пълен с напрежения, не толкова умствени, колкото мускулни. Подчинен на една сурова, „желязна" дисциплина, която действува с неумолимостта на механизма, той е предназначен да кали преди всичко волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност, безстрашието, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те. Тук няма лични воли. Има една единна воля, която се предава по строг йерархичен път, чрез най-стегнатия и кратък словесен израз - заповедта. Отговор на заповедта, това е послушанието, така безпрекословно и безусловно, каквато е заповедта. Послушанието - това е първа добродетел на войника. Каквато и да е заповедта - умна или глупава, той е длъжен да се подчинява безпрекословно. Най-малкият бунт нарушава дисциплината. Тук се крие една от най-непонятните и най-неприятни особености на военщината. Всъщност, обаче, когато у един индивид действува марсовата енергия в своята първична чистота, той носи в себе си всичките нейни добродетели - самообладание, смелост, дисциплина, повелителна мощ. Той знае да заповядва.
към текста >>

19. ЯВЯВАНЕ НА ЗАМИНАЛ - ЗАБРАВЕНАТА ПОЛИЦА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Моята племенница веднъж в разговор с дядо поп и баба попадия и за да ги утеши, им казала, че има вуйчо войник в Бакърлъка, който можел да направи сеанс, на който да се узнае точната дата на убийството на сина им.
Никола, дето учителствуваше моята племенница - Р. К-ва. Почти всеки празничен ден аз слизах от планината и посещавах селото, за да си набавя туй-онуй,и да се видя с познатите си. Свещеник в селото бе един старец, синът на когото, мой познат, завършил Цариградската духовна семинария, много се интересуваше от окултните въпроси, та си беше набавил всичката теософска книжнина, излязла до него време. Той бе запасен офицер и на Каймак-чалан пада убит. Родителите му, смазани от скръб, много искаха да узнаят точната дата на неговото убиване, за да му правят „помен", както това става по селата. Моята племенница веднъж в разговор с дядо поп и баба попадия и за да ги утеши, им казала, че има вуйчо войник в Бакърлъка, който можел да направи сеанс, на който да се узнае точната дата на убийството на сина им. Един ден, когато бях слязъл в селото, те нагласили една компания от 14-15 души, между които бяха кметът на селото, секр. бирникът, двама офицери и др. неколцина, повикаха ме и ме помолиха да направим нещо за успокоение на старците, родители на убития. Казах им, че сеанс е възможен само при наличността на медиум. - Вие имате ли между вас такъв?
към текста >>

20. LE MAITRE PARLE-L^AUGUSTE FRATERNITE UNIVERSELLE Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той е завладян от ритъм, който образува една безкрайна скала, от твърдия командуващ глас на войника, чак до монотонната убедителност на гласа на съзнателно или несъзнателно хипнотично действуващи личности.
Преди всичко, обаче, „мелодична“ е жената. Ако съдим по темперамента, обаче, може да изброим редица подгрупи на мелодичния тип. Един темпераментен човек показва по-жива готовност за контакт в гласа си - неговият говор е силно внушителен и убедителен. При един по-спокоен темперамент, обаче, и говорът е по-малко убедителен и по-спокоен. Съвсем иначе звучи гласът на волевия човек. Той е завладян от ритъм, който образува една безкрайна скала, от твърдия командуващ глас на войника, чак до монотонната убедителност на гласа на съзнателно или несъзнателно хипнотично действуващи личности. Безспорно е, че гласът на воина не се обуславя само от навика да командува, ами е белег и на неговата натура, която го е накарала да избере тази кариера. Ритмичният говор подчертава винаги мъжкия характер; при жените значи - жена със силно мъжки склонности. Интересно е, че ритмичният тип обема две остро граничещи подгрупи. Към едната принадлежат изобщо всички силно волеви хора, големите стопански и политически водачи, стоманено твърдите диктатори, деспоти и - престъпници от гигантски формат: но също и безсърдечните властелини и смелите авантюристи; техният тон на гласа издава нерядко студена, упорита деловитост. Втората група показва затворения в себе си и безчувствен волев характер и циника.
към текста >>

21. Отзиви, вести и книгопис Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

С помощта на чувствителната фотографска плоча на Дюрвил и по други методи се констатира, че при упояване и при хипнотично състояние имаме излъчване на етерния двойник.
На пръв поглед няма нищо общо между това състояние при упояване и едно хипнотично състояние.[* ] Обаче при по-дълбоко изследване се констатира една вътрешна връзка между двете явления. По същност тия две явления са от различен характер, но в известно отношение имат нещо еднакво. Защото и при определена фаза на хипнотичния сън също така тялото е безчувствено. Вие можете да забивате игла в кожата на лицето, без да чувствува никаква болка. Коя е общата причина на тая нечувствителност в двата случая? С помощта на чувствителната фотографска плоча на Дюрвил и по други методи се констатира, че при упояване и при хипнотично състояние имаме излъчване на етерния двойник. И при двата тия случаи разслабват се връзките между физичното тяло и етерния двойник. Голяма част от последния излиза вън от физичното тяло. Физичното тяло, оставено само, не може да проявява чувствителност. Дали тия два случая за излъчване са единствените? Има и други такива случаи.
към текста >>

И при двата тия случаи разслабват се връзките между физичното тяло и етерния двойник.
По същност тия две явления са от различен характер, но в известно отношение имат нещо еднакво. Защото и при определена фаза на хипнотичния сън също така тялото е безчувствено. Вие можете да забивате игла в кожата на лицето, без да чувствува никаква болка. Коя е общата причина на тая нечувствителност в двата случая? С помощта на чувствителната фотографска плоча на Дюрвил и по други методи се констатира, че при упояване и при хипнотично състояние имаме излъчване на етерния двойник. И при двата тия случаи разслабват се връзките между физичното тяло и етерния двойник. Голяма част от последния излиза вън от физичното тяло. Физичното тяло, оставено само, не може да проявява чувствителност. Дали тия два случая за излъчване са единствените? Има и други такива случаи. Това става при удавяне, а също така и при падане от високо място.
към текста >>

При такава смъртна опасност пак излиза частично етерният двойник.
Голяма част от последния излиза вън от физичното тяло. Физичното тяло, оставено само, не може да проявява чувствителност. Дали тия два случая за излъчване са единствените? Има и други такива случаи. Това става при удавяне, а също така и при падане от високо място. При такава смъртна опасност пак излиза частично етерният двойник. Много прояви, които са характерни при подобни случаи, могат да бъдат обяснени само от окултната наука. Например, знае се, че етерният двойник е носител на паметта. При обикновено състояние на човека той не може да прояви всичката сила на паметта, понеже етерният двойник е ограничен в своите възможности поради гъстотата, по-тежката материя на физическото тяло. Когато при удавяне или при падане от високо място етерният двойник се излъчва, т.е. излезе в по-голямата си част извън физичното тяло, то ограниченията отслабват и паметта се проявява с по-голяма мощ, Тъй се обяснява, защо давещият се или падащият от високо място разправя след своето спасение, че е преживял за един кратък миг целия си живот в картини и то с най-големи подробности.
към текста >>

Например, знае се, че етерният двойник е носител на паметта.
Дали тия два случая за излъчване са единствените? Има и други такива случаи. Това става при удавяне, а също така и при падане от високо място. При такава смъртна опасност пак излиза частично етерният двойник. Много прояви, които са характерни при подобни случаи, могат да бъдат обяснени само от окултната наука. Например, знае се, че етерният двойник е носител на паметта. При обикновено състояние на човека той не може да прояви всичката сила на паметта, понеже етерният двойник е ограничен в своите възможности поради гъстотата, по-тежката материя на физическото тяло. Когато при удавяне или при падане от високо място етерният двойник се излъчва, т.е. излезе в по-голямата си част извън физичното тяло, то ограниченията отслабват и паметта се проявява с по-голяма мощ, Тъй се обяснява, защо давещият се или падащият от високо място разправя след своето спасение, че е преживял за един кратък миг целия си живот в картини и то с най-големи подробности. И даже такива факти минават през неговото съзнание, които той отдавна наглед е забравил! Тук пак се потвърждава един закон, че нищо, минало веднъж през човешкото съзнание, не се губи, макар наглед то да е отдавна забравено.
към текста >>

При обикновено състояние на човека той не може да прояви всичката сила на паметта, понеже етерният двойник е ограничен в своите възможности поради гъстотата, по-тежката материя на физическото тяло.
Има и други такива случаи. Това става при удавяне, а също така и при падане от високо място. При такава смъртна опасност пак излиза частично етерният двойник. Много прояви, които са характерни при подобни случаи, могат да бъдат обяснени само от окултната наука. Например, знае се, че етерният двойник е носител на паметта. При обикновено състояние на човека той не може да прояви всичката сила на паметта, понеже етерният двойник е ограничен в своите възможности поради гъстотата, по-тежката материя на физическото тяло. Когато при удавяне или при падане от високо място етерният двойник се излъчва, т.е. излезе в по-голямата си част извън физичното тяло, то ограниченията отслабват и паметта се проявява с по-голяма мощ, Тъй се обяснява, защо давещият се или падащият от високо място разправя след своето спасение, че е преживял за един кратък миг целия си живот в картини и то с най-големи подробности. И даже такива факти минават през неговото съзнание, които той отдавна наглед е забравил! Тук пак се потвърждава един закон, че нищо, минало веднъж през човешкото съзнание, не се губи, макар наглед то да е отдавна забравено. То си остава достояние на човешкото съзнание, само че временно то е скрито в глъбините на подсъзнанието и при даден случай може да се прояви, да изплува над прага на съзнанието.
към текста >>

Когато при удавяне или при падане от високо място етерният двойник се излъчва, т.е.
Това става при удавяне, а също така и при падане от високо място. При такава смъртна опасност пак излиза частично етерният двойник. Много прояви, които са характерни при подобни случаи, могат да бъдат обяснени само от окултната наука. Например, знае се, че етерният двойник е носител на паметта. При обикновено състояние на човека той не може да прояви всичката сила на паметта, понеже етерният двойник е ограничен в своите възможности поради гъстотата, по-тежката материя на физическото тяло. Когато при удавяне или при падане от високо място етерният двойник се излъчва, т.е. излезе в по-голямата си част извън физичното тяло, то ограниченията отслабват и паметта се проявява с по-голяма мощ, Тъй се обяснява, защо давещият се или падащият от високо място разправя след своето спасение, че е преживял за един кратък миг целия си живот в картини и то с най-големи подробности. И даже такива факти минават през неговото съзнание, които той отдавна наглед е забравил! Тук пак се потвърждава един закон, че нищо, минало веднъж през човешкото съзнание, не се губи, макар наглед то да е отдавна забравено. То си остава достояние на човешкото съзнание, само че временно то е скрито в глъбините на подсъзнанието и при даден случай може да се прояви, да изплува над прага на съзнанието. Горното хвърля светлина и върху друга една загадка.
към текста >>

Това се дължи пак на частичното излъчване на етерния двойник при хипнотично състояние.
То си остава достояние на човешкото съзнание, само че временно то е скрито в глъбините на подсъзнанието и при даден случай може да се прояви, да изплува над прага на съзнанието. Горното хвърля светлина и върху друга една загадка. Знае се, че когато едно лице се приведе до известна дълбочина на хипнотичния сън, проявява необикновена памет. Мнозина например са виждали, как, след като им се кажат 50-60 думи, те ги повтарят в същия ред и в обратен ред без никаква погрешка. А същите лица в будно състояние това не могат да направят. Това се дължи пак на частичното излъчване на етерния двойник при хипнотично състояние. Не са само горните четири случаи на излъчване на етерния двойник. Пети случай на излъчване е при дълбокото пиянство. Това обяснява, защо човек в дълбоко пиянство почва да си припомня най-ранни сцени от своя живот, даже от най-ранно детинство и то с големи подробности. Тогаз с по-голяма мощ се проявява паметта на излъченото етерно тяло. Шести случай на частично излъчване на етерния двойник имаме при падане в несвяст.
към текста >>

Не са само горните четири случаи на излъчване на етерния двойник.
Горното хвърля светлина и върху друга една загадка. Знае се, че когато едно лице се приведе до известна дълбочина на хипнотичния сън, проявява необикновена памет. Мнозина например са виждали, как, след като им се кажат 50-60 думи, те ги повтарят в същия ред и в обратен ред без никаква погрешка. А същите лица в будно състояние това не могат да направят. Това се дължи пак на частичното излъчване на етерния двойник при хипнотично състояние. Не са само горните четири случаи на излъчване на етерния двойник. Пети случай на излъчване е при дълбокото пиянство. Това обяснява, защо човек в дълбоко пиянство почва да си припомня най-ранни сцени от своя живот, даже от най-ранно детинство и то с големи подробности. Тогаз с по-голяма мощ се проявява паметта на излъченото етерно тяло. Шести случай на частично излъчване на етерния двойник имаме при падане в несвяст. Физиологически имаме голяма разлика между падане в несвяст и обикновено спане, понеже при последното нямаме излъчване на етерния двойник, а при първото имаме неговото частично излъчване, което е именно причина, дето тогаз тялото става до известна степен безчувствено.
към текста >>

Шести случай на частично излъчване на етерния двойник имаме при падане в несвяст.
Това се дължи пак на частичното излъчване на етерния двойник при хипнотично състояние. Не са само горните четири случаи на излъчване на етерния двойник. Пети случай на излъчване е при дълбокото пиянство. Това обяснява, защо човек в дълбоко пиянство почва да си припомня най-ранни сцени от своя живот, даже от най-ранно детинство и то с големи подробности. Тогаз с по-голяма мощ се проявява паметта на излъченото етерно тяло. Шести случай на частично излъчване на етерния двойник имаме при падане в несвяст. Физиологически имаме голяма разлика между падане в несвяст и обикновено спане, понеже при последното нямаме излъчване на етерния двойник, а при първото имаме неговото частично излъчване, което е именно причина, дето тогаз тялото става до известна степен безчувствено. Има и други случаи на излъчване, върху които не се спираме сега. [1]Ние не сме за препоръчване на хипнотичния метод нито за лечебни, нито за възпитателни цели, понеже действието на хипнотизма не е благотворно върху лицето. Но ние тук само вземаме примери от фактите на научното изследване на този въпрос.
към текста >>

Физиологически имаме голяма разлика между падане в несвяст и обикновено спане, понеже при последното нямаме излъчване на етерния двойник, а при първото имаме неговото частично излъчване, което е именно причина, дето тогаз тялото става до известна степен безчувствено.
Не са само горните четири случаи на излъчване на етерния двойник. Пети случай на излъчване е при дълбокото пиянство. Това обяснява, защо човек в дълбоко пиянство почва да си припомня най-ранни сцени от своя живот, даже от най-ранно детинство и то с големи подробности. Тогаз с по-голяма мощ се проявява паметта на излъченото етерно тяло. Шести случай на частично излъчване на етерния двойник имаме при падане в несвяст. Физиологически имаме голяма разлика между падане в несвяст и обикновено спане, понеже при последното нямаме излъчване на етерния двойник, а при първото имаме неговото частично излъчване, което е именно причина, дето тогаз тялото става до известна степен безчувствено. Има и други случаи на излъчване, върху които не се спираме сега. [1]Ние не сме за препоръчване на хипнотичния метод нито за лечебни, нито за възпитателни цели, понеже действието на хипнотизма не е благотворно върху лицето. Но ние тук само вземаме примери от фактите на научното изследване на този въпрос.
към текста >>

22. ДНЕС - Д-Р Е. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Че наистина много болести се дължат на вътрешни причини, се вижда от следващите наблюдения: С апарата на д-р Килнер може да се наблюдава аурата и специално етерния двойник на здрав и болен човек и веднага може да се познае, кой орган е заболял.
тревоги, безпокойство, гняв, злоба, омраза, желание за отмъщение, отчаяние, обезсърчение и пр., ако продължат по-дълго време, раждат определени болести. При това, болестта като резултат няма да идва всякога веднага. Тя може да дойде доста по-късно - понякога даже след десетки и повече години. Тук влиянието на отрицателните състояния на съзнанието е двойно: от една страна те влияят направо върху оня, който ги е произвел, като нападнат някой негов орган. От друга страна ако човек има отрицателни, разрушителни мисли и чувства, тогава той влиза в контакт с разрушителните енергии в природата, привлича ги към себе си и те разрушават неговите тела - видими и невидими. Че наистина много болести се дължат на вътрешни причини, се вижда от следващите наблюдения: С апарата на д-р Килнер може да се наблюдава аурата и специално етерния двойник на здрав и болен човек и веднага може да се познае, кой орган е заболял. Това се основава на следното: Един заболял орган престава да изпуща нормалната светлина или радиация, която е характерна за здравия орган. От друга страна радиациите, които излизат от кожата на здравия орган, са перпендикулярни на кожната повърхнина, а при болния орган те са пречупени, наклонени към тая повърхнина - като увехнали. И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник. Кой е ключът за разбирането на тая загадка? Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес.
към текста >>

И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник.
Тук влиянието на отрицателните състояния на съзнанието е двойно: от една страна те влияят направо върху оня, който ги е произвел, като нападнат някой негов орган. От друга страна ако човек има отрицателни, разрушителни мисли и чувства, тогава той влиза в контакт с разрушителните енергии в природата, привлича ги към себе си и те разрушават неговите тела - видими и невидими. Че наистина много болести се дължат на вътрешни причини, се вижда от следващите наблюдения: С апарата на д-р Килнер може да се наблюдава аурата и специално етерния двойник на здрав и болен човек и веднага може да се познае, кой орган е заболял. Това се основава на следното: Един заболял орган престава да изпуща нормалната светлина или радиация, която е характерна за здравия орган. От друга страна радиациите, които излизат от кожата на здравия орган, са перпендикулярни на кожната повърхнина, а при болния орган те са пречупени, наклонени към тая повърхнина - като увехнали. И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник. Кой е ключът за разбирането на тая загадка? Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес. Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло. Вторият закон в тая област гласи: – Всяка болест не е само един патологичен процес. Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху човека; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен свят: в света на неговите мисли, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест човек до известна степен става друг.
към текста >>

Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес.
Че наистина много болести се дължат на вътрешни причини, се вижда от следващите наблюдения: С апарата на д-р Килнер може да се наблюдава аурата и специално етерния двойник на здрав и болен човек и веднага може да се познае, кой орган е заболял. Това се основава на следното: Един заболял орган престава да изпуща нормалната светлина или радиация, която е характерна за здравия орган. От друга страна радиациите, които излизат от кожата на здравия орган, са перпендикулярни на кожната повърхнина, а при болния орган те са пречупени, наклонени към тая повърхнина - като увехнали. И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник. Кой е ключът за разбирането на тая загадка? Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес. Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло. Вторият закон в тая област гласи: – Всяка болест не е само един патологичен процес. Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху човека; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен свят: в света на неговите мисли, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест човек до известна степен става друг. Това е една обширна и много интересна област, но още съвсем нова и неразработена от днешната медицина, но отдавна известна на окултната медицина. Тъй че, много болести освен че са в свръзка с известни погрешки в процеса на мисълта и чувството, но тия болести със своите последствия тъкмо действат изправително върху този род мисли и чувства, чиято причина те представляват.
към текста >>

23. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– В време на съня двойникът на човека излиза вън от физическото тяло.
– Описанията, които дават за духовния свят, верни ли са? – Някои рисуват духовния свят не такъв, какъвто е, но такъв, какъвто не е. Те го рисуват като карикатура. Сънят е един начин, по който човек се възпитава да влиза в духовния свят. – Какво е състоянието на човека във време на спането? – В време на съня двойникът на човека излиза вън от физическото тяло. Преди 15 години идва при мен един млад човек, писател и ми казва: Аз мисля, че съм умопобъркан. – Кое ти дава повод да мислиш това? – Обядвам в гостилницата, връщам се у дома си, лягам и заспивам. И виждам себе си в стаята на леглото, и един ми говори: – Това си ти! – А аз запитвам: – Ако това съм аз, а пък аз, който гледам, кой съм?
към текста >>

24. ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Но днес отново етерният двойник на човека почва да разхлабва своите връзки с физичното тяло; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното тяло.
той до известна степен е имал ясновидство и е могъл със своята воля да упражнява влияние върху растежа на растенията и върху други природни явления. Той е бил във връзка с вътрешните сили на природата. После постепенно етерното му тяло почва все по-интимно да се свързва с физичното му тяло и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния свят; вследствие на това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния свят; същевременно се развива и умствено. Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния свят, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми. Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството. Но днес отново етерният двойник на човека почва да разхлабва своите връзки с физичното тяло; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното тяло. Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр. Този процес става бавно. И паралелно с него все повече се развива у човека по-голяма чувствителност, все повече се развиват телепатията, предчувствията, усетливостта за вътрешния психичен живот на растенията и на другите същества и пр. Но тая чувствителност у него днес се връща в една по-висока форма в сравнение с миналото, понеже човек същевременно запазва придобивките, които е получил, когато съзнанието му е било по-дълбоко потънало в материалния свят, а именно самосъзнание и умствено развитие. Този процес, който става с човека, не може да не се отрази върху неговото отношение към всички области на живота.
към текста >>

25. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ала и ти, приятелю наш, напусна нашите физически редове като войник на поста си.
НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ Д-р Ел. Раф. Коен До нас дойде малка вест, че на висока планина ти напусна своето физическо тяло. Хиляди подобни вести се четат постоянно. А напоследък мозъкът на човека е изпълнен от мисълта за стотиците хиляди, които поради капризите на човешкото безумие падат по бойните полета в западна Европа. Светът за тях ще си спомни с чувство на почит и достойнство: те паднаха за родината, те паднаха на поста си като войници. Ала и ти, приятелю наш, напусна нашите физически редове като войник на поста си. Ти не спря до последния си земен миг да работиш в полето на оная светлина, от която човечеството има най-много нужда, днес повече от всякога. Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болест руши постепенно твоето земно тяло, с което бе призован да работиш тук долу. Нашите добри мисли, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат. Имаше нещо пропуснато от време, когато се е ковала твоята настояща земна съдба. И този пропуск не можа да се запълни.
към текста >>

Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си.
Той докара така скоро твоя последен земен ден... Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не чувстваме, че ти си ни напуснал. Ние не може да го чувстваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически. Има един психологичен закон, според който човек все не може да възприеме нещо за вярно, докато не го види, не го чуе, не го пипне. Поради този прост закон, ние сме предразположени да мислим, че ти не си ни напуснал физически. Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, от където дойде вестта, че ти си оставил тялото си там. Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си. Ти умря физически по планински висини, което подобава на твоя творчески дух, който винаги обитаваше висините на човешкия ум. Не бе лека твоята задача на земята. Ти я понесе достойно в живота като доблестен войн, като работник не отклоняващ се от службата си. За нас ти си винаги добрият работник, войникът на поста си. И от тук е голямото ни почитание към теб.
към текста >>

За нас ти си винаги добрият работник, войникът на поста си.
Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, от където дойде вестта, че ти си оставил тялото си там. Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си. Ти умря физически по планински висини, което подобава на твоя творчески дух, който винаги обитаваше висините на човешкия ум. Не бе лека твоята задача на земята. Ти я понесе достойно в живота като доблестен войн, като работник не отклоняващ се от службата си. За нас ти си винаги добрият работник, войникът на поста си. И от тук е голямото ни почитание към теб. От тук е възхищението ни от теб. Приятелю, ти не се нуждаеш от надгробни речи и паметници. Ти остави едно дело зад себе си на земята. То е най-красноречивото слово, най-хубавата паметна плоча за теб.
към текста >>

26. СИНТЕЗА НА БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Вайс въз основа на съвсем друг вид изследвания, а именно въз основа на своите изследвания и тия на Шпеман, Манголд и пр., това е една част от онова, което окултната наука нарича етерен двойник на организма.
Интересна е следната подробност: един организатор от трупа, присаден върху главата на зародиша, образува главни органи, обаче организаторът от главата, присаден върху трупа, образува чрез индукция не трупни органи, но главни. Това показва, казва Шпеман, че силовото поле на главата е по силно от силовото поле на трупа, и при конкуренция първото силово поле надвива. Това потвърждават многобройните наблюдения, които се направиха през последната общоевропейска война — и което беше известно и по-рано: а именно, че раните по главата много по-лесно зарастват, отколкото раните по другите части на тялото. С теорията за силовото поле това се обяснява чрез мощното действие на тези енергии, които упражнява силовото поле на главата. Силовото поле, до което дохожда Гурвич въз основа на своите изследвания върху митогенните лъчи и до което идва и П. Вайс въз основа на съвсем друг вид изследвания, а именно въз основа на своите изследвания и тия на Шпеман, Манголд и пр., това е една част от онова, което окултната наука нарича етерен двойник на организма. Значи биологията като идва постепенно до етерния двойник, идва да приеме това, което представлява една част от тъй наречената аура на организмите. И тия „организатори" в организма, за които говорят биолозите, са онези силови центрове, за които говори окултната наука и чрез които организмът акумулира космичните енергии и ги внася в организма. От настоящата статия виждаме, че както чрез изследванията на митогенните лъчи, така и чрез изследвания върху „организаторите и индукцията" се идва до едни и същи заключения, а именно приемане на тъй наречената „аура" на организмите и нейната ръководна роля при физиологичните процеси. В други статии ще разгледаме други страни на новата биология и ще видим, че тя допринася за разрешение на други важни проблеми и хвърля светлина върху проблема за целесъобразността в организма и върху факторите на еволюцията. ----------------------------------------------------------- [1] „Ueber Korrclationen in der Entwicklung des Auges".
към текста >>

Значи биологията като идва постепенно до етерния двойник, идва да приеме това, което представлява една част от тъй наречената аура на организмите.
Това показва, казва Шпеман, че силовото поле на главата е по силно от силовото поле на трупа, и при конкуренция първото силово поле надвива. Това потвърждават многобройните наблюдения, които се направиха през последната общоевропейска война — и което беше известно и по-рано: а именно, че раните по главата много по-лесно зарастват, отколкото раните по другите части на тялото. С теорията за силовото поле това се обяснява чрез мощното действие на тези енергии, които упражнява силовото поле на главата. Силовото поле, до което дохожда Гурвич въз основа на своите изследвания върху митогенните лъчи и до което идва и П. Вайс въз основа на съвсем друг вид изследвания, а именно въз основа на своите изследвания и тия на Шпеман, Манголд и пр., това е една част от онова, което окултната наука нарича етерен двойник на организма. Значи биологията като идва постепенно до етерния двойник, идва да приеме това, което представлява една част от тъй наречената аура на организмите. И тия „организатори" в организма, за които говорят биолозите, са онези силови центрове, за които говори окултната наука и чрез които организмът акумулира космичните енергии и ги внася в организма. От настоящата статия виждаме, че както чрез изследванията на митогенните лъчи, така и чрез изследвания върху „организаторите и индукцията" се идва до едни и същи заключения, а именно приемане на тъй наречената „аура" на организмите и нейната ръководна роля при физиологичните процеси. В други статии ще разгледаме други страни на новата биология и ще видим, че тя допринася за разрешение на други важни проблеми и хвърля светлина върху проблема за целесъобразността в организма и върху факторите на еволюцията. ----------------------------------------------------------- [1] „Ueber Korrclationen in der Entwicklung des Auges". Verh. anat. Ges., 1901, Bonn.
към текста >>

27. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Брат ми Кл., войник в руската войска, ни разправяше, как повярвал в духовното и в съществуването на отвъдния свят: Една лятна нощ е трябвало да пренощува в една плевня на селото Олайне в Латвия.
Аз много се замислих за тези негови думи и пожелах, ако има безсмъртие на душата, той да ми се яви и да ми каже по-подробно истината върху това дружество. И наистина, след 2 седмици той ми се яви на сън и ми каза за покварата, която съществува в това дружество. Разказа ми подробности, които не знаех. После аз се убедих, че е точно така, както ми разкри на сън секретарят на дружеството. Истинска случка по време на световната война от 1914-1918 год. Брат ми Кл., войник в руската войска, ни разправяше, как повярвал в духовното и в съществуването на отвъдния свят: Една лятна нощ е трябвало да пренощува в една плевня на селото Олайне в Латвия. Бил твърде изморен и на сън чува глас, който го вика настойчиво няколко пъти и три пъти го събужда. На третия път той става разядосан, взема един камък да го хвърли срещу този, който го буди. Не вижда, обаче, никого. Нещо го стяга и той не се решава отново да легне там. Трябва да отиде другаде.
към текста >>

28. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Преди всичко, тялото на организма се прониква от тъй наречения етерен двойник или етерно тяло, което е седалище на жизнената сила.
При това окисление — един видя горение — се разрушават органичните вещества на тъканите. И при туй разрушение се освобождават топлина и други видове енергии, които са нужни на организма. Това е външната страна на дишането. Обаче, при по-дълбоко разглеждане на въпроса, с това не се изчерпва всичко. Най-новите научни изследвания говорят, че процесите в организма не могат да се обяснят с механическото им изучаване. Преди всичко, тялото на организма се прониква от тъй наречения етерен двойник или етерно тяло, което е седалище на жизнената сила. Тя е именно архитектът или строителят на формите и от нейното количество в органите зависи в голяма степен тяхното здравословно или болезнено състояние. Даже един орган, който е склонен към болезненост, ако приеме повече от тази прана, веднага може да се обнови, да дойде в здравословно състояние. Здравословното състояние на органите зависи от много условия. Едно от условията е количеството на жизнената сила или праната в тях. Нея ние получаваме чрез храната, водата, въздухът, светлината и пр.
към текста >>

Ето що казва Учителят по това (4): „Човек се нуждае от дишане, не само за да приеме въздух, но и за да храни своя етерен двойник.
Ще се спрем тук специално върху връзката на този въпрос с дишането. Механичното разглеждане на дишането изпъква още в началото, когато се разглежда въпроса за качествата на въздуха. Той изпъква и по-после, когато се говори за условията, при които човек може да усвои по-дълбоките сили, които проникват въздуха. Знаем, че въздухът е механична смес от около 20% кислород, 79% азот, малко водни пари, въгледвуокис, редките химични елементи неон, криптон, аргон, после известно количество микроби, прах и пр. Обаче, този въпрос има и една по-дълбока страна. Ето що казва Учителят по това (4): „Човек се нуждае от дишане, не само за да приеме въздух, но и за да храни своя етерен двойник. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите „прана". Други учени я наричат „животворно електричество" и „животворен магнетизъм". (Вие отивате на планината не само за чист въздух, както мнозина мислят, но още и за праната, т.е. за животворното електричество и магнетизъм. Дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутринта.
към текста >>

29. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Той каза: Имам един войник Теохар, който знае гръцки.
Една вечер аз си седя и пиша писмо до сестра си. Както пишех, ръката ми с български букви написа думи на непознат мен език. От думите разбрах, че това е гръцки. Уплаших се и престанах да пиша. Казах това на мъжа си. Той каза: Имам един войник Теохар, който знае гръцки. Той дойде и преведе писмото: „Милостива госпожо, вие спасихте детето. То беше умирающо. Аз съм ви много благодарна. Майката на Калиопа, Марионка, тази, която я е родила. Аз попитах Калиопа: „Как се казва майка ти?
към текста >>

30. ПЪРВО ДЕШИФРИРАНЕ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М-В Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

с други думи любовта организира етерния двойник на човека.
Бъдещето му дишане ще става в по-рядка среда — именно в етера. И дихателните органи, с които човек ще диша чрез етера, сега се изработват в човешкия организъм чрез любовта. Защо човек трябва да обича? За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера. Тия дихателни органи са етерни — те са част от етерния организъм на човешкото естество. с други думи любовта организира етерния двойник на човека. Светлината в учението на Учителя Гореказаното представлява само бегъл поглед върху учението на Учителя за дишането. То има и по-дълбоки страни, които тук не засягаме. От всичко гореказано е ясно, че човек е поставен от разумната природа в една среда, в която му са дадени всички сили, материали, възможности и условия. Но той трябва да разбира средата, в която живее, законите, които работят в нея и да се съобразява с тях. Това е пътят, който води към разумен живот, свобода и щастие.
към текста >>

31. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

9) Всичко в тревога и войникът от бойното поле (Шестостишие 42).
6) Пръв плод: принцът на Pesquière (VIII, 31). Според коментатора, това е още едно указание за маневриране: за да се получи първият резултат (fructus) на това управление, трябва да се отнесем до принципа (princeps) на Peschiera, т.е. да се конструират върху географската ширина на тая италианска местност, дето се намира Magenta, геометричните фигури, които изисква изучаването на войните на Наполеон III в Италия. Ето, най-после, войната от 1870 (От юли до февруари): 7| Плачове, писъци и кръв, никога не е имало толкова горчиво време (X, 88). 8) 7 месеца голяма война, смърт на хора, злодеяние (IV, 100). 9) Всичко в тревога и войникът от бойното поле (Шестостишие 42). 10) И изместена близо до арденската гора (V 45). Това е крайната точка на втората империя, която е изместена, премахната от своето място близо до арденската гора, при Седан. Маневрата продължава след детронирането на Наполеон III (4. септ. 1870): 1) Голямо поражение се приближава и твърде люта борба (IV, 4). Това е голямото поражение и страшната борба, за да се устои на нахлуването.
към текста >>

32. ПИТАГОР И АРИСТОКСЕН - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

През общоевропейската война един войник се хвърлил в мътните води на Вардар и спасил давещия се.
Тогава се отварят безгранични хоризонти за постижения и подем. В третия клас на една прогимназия счупват стъклото на един прозорец. Учителят търси виновния. Един ученик знае виновния, но за да не пострада последният, казва на учителя, че той счупил стъклото. Учителят го наказва, но той претърпявайки наказанието, чувствува голяма радост. През общоевропейската война един войник се хвърлил в мътните води на Вардар и спасил давещия се. После през целия ден войникът се чувствувал щастлив. Защо? — Защото чрез любовта човек проявява своето истинско, дълбоко естество. Само любовта ще даде възходящо направление на всички творчески сили на детската природа. Тя ще подбуди детето да насочи всички свои сили и знания към работа за една велика цел, за благото на човечеството. Само любовта може да даде на човека сили да устои в честността, справедливостта, разумността.
към текста >>

После през целия ден войникът се чувствувал щастлив. Защо?
В третия клас на една прогимназия счупват стъклото на един прозорец. Учителят търси виновния. Един ученик знае виновния, но за да не пострада последният, казва на учителя, че той счупил стъклото. Учителят го наказва, но той претърпявайки наказанието, чувствува голяма радост. През общоевропейската война един войник се хвърлил в мътните води на Вардар и спасил давещия се. После през целия ден войникът се чувствувал щастлив. Защо? — Защото чрез любовта човек проявява своето истинско, дълбоко естество. Само любовта ще даде възходящо направление на всички творчески сили на детската природа. Тя ще подбуди детето да насочи всички свои сили и знания към работа за една велика цел, за благото на човечеството. Само любовта може да даде на човека сили да устои в честността, справедливостта, разумността. чистотата и милосърдието и при най-големите съблазни, изкушения и изпитания.
към текста >>

33. За Пентаграма Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За да идем до слънцето, може да идем със своята мисъл, може да идем със своето съзнание, пък може да идем и със своя двойник.
Ще си представите, че влизате в неговата светлина, и каквато светлина може да види вашето съзнание, достатъчно е. И след туй, обратно, пак ще кажеш: “Искам да се върна на земята при своите си”. И като се върнеш всичко ще ти бъде тъмно. Туй се изисква. Тия упражнения ние ги правим за концентриране на ума. За да идем до слънцето, може да идем със своята мисъл, може да идем със своето съзнание, пък може да идем и със своя двойник. Като правим този опит, ние ще се домогнем до положителните сили на слънчевите лъчи - да станем по-положителни. Из лекцията "Значението на ръцете и пръстите", държана от Учителя пред общия окултен клас на 7. 01. 1923 г, София * * * СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ МИНАХА няколко форми, догдето дойдат до окончателния си вид. Изпърво нямаше дванадесет лъча, насочени към един център, но имаше само няколко лъча успоредни, които се движеха в права линия напред и назад. След като научиха добре движенията в този опростен вид, после Учителят даде дванадесетте лъча, насочени към един център и един външен кръг около тях.
към текста >>

34. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Единият войник отговорил: “Като идвахме, според заповедта и вие се дигнахте срещу нас, в същия момент се появи зад гърба ви и една бяла конница.
Но в този момент, станало нещо неочаквано. Турците започнали панически да отстъпват. Нашите войници продължили напред и успели да ги обградят и хванат няколко души пленници. Когато се върнали в поделението те започнали да разпитват взетите в плен турски войници. Най-вече искали да разберат, защо така панически са отстъпили. Единият войник отговорил: “Като идвахме, според заповедта и вие се дигнахте срещу нас, в същия момент се появи зад гърба ви и една бяла конница. Тя е, която ни изплаши толкова.” Тогава Минчо Сотиров отново се уверил в невидимото присъствие на Светли Същества, които бдят над неговия път и закрилят и него, и войниците му. Всяка среща с Учителя била среща с великото за ученика Минчо Сотиров. Той се подготвял за тази среща старателно: всякога чист, пригледен, облечен с най-новите си дрехи и със свещен трепет в душата. Една такава среща той предприел преди да замине за Балканската война, която е неговото първо участие в бойни действия. В този момент той се чувствал несигурен в поетия път, и както и при други свои затруднения, той отишъл при Учителя за съвет.
към текста >>

Минчо Сотиров написал “На война с войника", записки за впечатленията му от трите войни: Балканската война, Междусъюзническата и Първата световна, в които е бил пряк участник и от които излиза с много духовни опитности.
от скоротечна туберкулоза на 44 годишна възраст, а е загубил рано и две от децата си: първият син Стефан е живял само две години, а последният, Матей - 17 години! Въпросите за женитбата и кармическите връзки, които тя идва да разреши са го вълнували цял живот. Стремял се е да разбере смисъла на тези връзки и да ги разреши правилно. Неговото ученичество е било непреривен процес на обогатяване със знание и опитности. През 1923 г. Минчо Сотиров написал “На война с войника", записки за впечатленията му от трите войни: Балканската война, Междусъюзническата и Първата световна, в които е бил пряк участник и от които излиза с много духовни опитности. Връзката на ученика с Учителя е постоянна. Всякога, когато е възможно той е ходил в София и е слушал беседите и лекциите, които са били за него като учебни часове. Често е бил в планината заедно с Учителя, като в такива случаи не забравял да носи със себе си тетрадка и молив, за да записва ценни мисли за местата през които минават. На екскурзия през месец август 1924г до връх Мусала, Минчо Сотиров си записва следното изказване на Учителя: “Виждате ли тези камъни тук, защо ли са турени? Някога това място е било величествено.
към текста >>

35. Паша Теодорова (1888-1972) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Няколко войника отишли с него и обслужвали болните цели 7- 8 месеца, без да се заразят.
Куртев е писал Влад Пашов в спомените си: “По време на Балканската война брат Георги Куртев бил на фронта като фелдшер. По войската плъзнала холера и всички бягали от заразените. Тогава Г. Куртев призовал желаещите войници от дружината да се притекат на помощ на болните. Гарантирал им, че никой от тях няма да се разболее от холера. Няколко войника отишли с него и обслужвали болните цели 7- 8 месеца, без да се заразят. По това време от страх лекарите обикаляли на коне покрай болницата и отдалече давали наставления за лечението. Тогава брат Куртев получил писмо от Учителя, в което прочел: “Не се плаши от нищо, аз виждам всичко. Помагай на болните, и ние ще ви подкрепяме.” През 1922 г на Братството в Айтос е подарена наследствена нива. Г. Куртев си спомнил, че в един разговор с Учителя той споделил идеята си да се създаде братска градина за комунален живот. Учителят тогава му отговорил: "Ще се нареди, но по-късно”.
към текста >>

36. Д-р Методи Константинов (1902-1979) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Този външен учител е отражение, репродукция или физически двойник на един вътрешен учител, който дълго и настойчиво ни занимава с даден проблем.
Тези, от които се впечатляваме са от категорията на проблемите, които ни занимават и дори вълнуват. Те остават по-продължителна и по- дълбока следа в нашето съзнание. Към тях у нас има повече свободни валенции. Ние почваме да размишляваме по тях и в това размишление ние се "самонаучаваме" за много неща, които не бихме смогнали да проумеем, ако ни бяха казани отвън, някак бегло и инцидентно. Всеки от нас запомня между учителите си един, който му е направил най-силно впечатление и който го е спечелил. Този външен учител е отражение, репродукция или физически двойник на един вътрешен учител, който дълго и настойчиво ни занимава с даден проблем. В харесването, във впечатляването и задържането образа на един учител, играе особена роля принципа на резонанса. Приело е, откликнало е нещо у нас на онова, което ни е донесъл външният учител. Следователно, в един потенциален начин ние сме имали идеите на този учител у нас и преди да сме го срещнали. Кои познаха Христа? - Които го имаха в себе си.
към текста >>

37. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В своята автобиографична книга “Път към Светлината”, тя споделя: “Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана печка, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което живее в един свят, където багрите се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе!
Нейната духовна същност е така организирана, че музиката и поезията просто извират във всяка нейна дейност. Годините прекарани с Учителя са за нея постоянен източник на нови и нови творчески постижения. Тя поднася всеки нов плод в ръцете на този, Който е събудил душата й за Красотата на този свят и за Светлината, която свети отвътре. От ранно детство нейният вътрешен живот е пълен с поезия и музика. И въпреки, че външната обстановка на живота й е скромна и бедна, малката Весела извиква в съзнанието си онова, от което душата й чувства нужда. В своята автобиографична книга “Път към Светлината”, тя споделя: “Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана печка, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което живее в един свят, където багрите се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе! Свят, в който ангели живеят, където погледът е усмивка, обноската - милувка, а словото - любов! ” Въпреки бедността и ежедневните лишения, животът в семейството й предлага и радостни моменти. Музиката е една необходимост, един свят от който идват нови сили. За тези блажени минути В. Несторова пише: “В малкия двор имаше единствено дърво - стара ябълка.
към текста >>

38. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

От своя страна Борис Николов, чието достойнство на ученик е изострено в тези дни и радиира от цялото му същество, се държи като войник на поста си - готов да защити Братството - символ на Новата епоха.
Това е съд срещу Братството. И то в един несправедливо създаден процес по скалъпено обвинение. Идва деня, в който двамата са изправени пред съда на човеците. Започва разпитът. Стремежът на обвинителите е да представят в най-изкривена светлина онази дейност, с която Братството е ползвало правото си на съществуване в България. От своя страна Борис Николов, чието достойнство на ученик е изострено в тези дни и радиира от цялото му същество, се държи като войник на поста си - готов да защити Братството - символ на Новата епоха. Често въпросите са провокационни. Б.Николов не бърза да отговори. Той се вслушва в Гласа отвътре. Запитват го иронично: "Кому беше нужно това голямо количество книги. Защо издадохте толкова много от тях?
към текста >>

39. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И затова човек може да измине своя земен път като доблестен войник, с гордо издигната глава, минавайки от победа към победа, все повече приближавайки се към крайната цел — окончателното освобождение на човешката душа от веригите на материята, което не значи да се откажем от живота тук, на земята, а напротив: да го завладеем, вместо той да ни владее и влачи в своите мътни потоци, да издигнем Духа като пълен владетел на материята, господар на живота и творец на една нова действителност.
От къде тази тъмнина в хорските разбирания? — Защото хората са обърнали гръб на светлината, защото те са се отклонили от правилния път на своето развитие и, вместо да вървят към слънцето, към Любовта и хармоничния колективен живот, те са се повърнали назад и обградили в тъмния и студен затвор на личния егоизъм, в който съвършено изгубват смисъла на живота. Наистина, земята е бойно поле за човешкия Дух, долина на сълзите, място, където той трябва да изпита и кали своите сили, да закрепне в борба с тъмнината и несъвършенството. Ето защо, страданията ще бъдат вечен спътник на човека в тази нерадостна долина, до окончателната победа на човешкия Дух над инертната материя, на светлината над тъмнината, на съвършенството над несъвършенството. Обаче, не е страданието, което може да отнеме смисъла на живота, напротив, то самото има дълбок смисъл. И затова човек може да измине своя земен път като доблестен войник, с гордо издигната глава, минавайки от победа към победа, все повече приближавайки се към крайната цел — окончателното освобождение на човешката душа от веригите на материята, което не значи да се откажем от живота тук, на земята, а напротив: да го завладеем, вместо той да ни владее и влачи в своите мътни потоци, да издигнем Духа като пълен владетел на материята, господар на живота и творец на една нова действителност. Как би могло да стане това? Къде ний, хората, сме сбъркали своя правилен път и как ще го намерим отново, ето въпроси, върху които трябва да се мисли и по които навярно ще продължа в следващото си писмо. Със сърдечен поздрав: твой *** ПО ВЕЧНИЯ ДРУМ За живота Колкото и да говорим, никога няма да намерим достатъчно думи да кажем за онова велико течение на нещо незнайно, което се струи в нашите жили, минава в умовете като велики или обикновени мисли, строи царства и култури, разрушава цивилизации; вечно стремящо се, никога задоволено, винаги повече от това, което е проявено — Великият Живот! И когато човек го почувства в душата си — всичко дребно му се струва тъй-малко, дребно, малозначно. . .
към текста >>

40. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И на Белгия, която воюващите изораха със своите снаряди, нанесоха й огромни щети, но която не даде ни един войник, за да убива.
Кой ще го обуздае? Друг ли Уйлсон, който с четиринадесетте точки, възприети от воюващите, искаше да изкорени причините на бъдещите войни и си остана само мечтател? И ще можем ли ние, малките, с нашите молби и проповеди за мир да попречим на войната? Ние само едно можем. То е в нашите сили, както бе това в силите на Швейцария. И на Белгия, която воюващите изораха със своите снаряди, нанесоха й огромни щети, но която не даде ни един войник, за да убива. (А след войната воюващите възстановиха нейните загуби). В наша воля е при една война — която ще бъде най-зверска, най-безпощадна, — в наша воля ще бъде да заявим като един човек: Ние не искаме да убиваме! Ние не искаме да воюваме! И ако поискат да ни насилят да убиваме нека тогава избягаме в гори и пещери. Но да не дадем нито един човек за кланицата, с която зверовете, под маската на цивилизация, тъпчат нещастните безправни народи и в своята зверщина да ни имат ведно.
към текста >>

41. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Войната е струвала толкова много, че за убиването на всеки отделен войник са изразходвани по 2.492,000 лева.
Златаров, писателката Ана Карима и др., а образуват се и местни комитети за същата цел в различните градове на страната. Желателно е такива общограждански комитети да се основат навсякъде и да останат постоянни, бидейки готови във всеки момент да издигнат гласа си, да забият тревога и да се противопоставят на всяка опасности за война, от където и да иде тя. Нека се заяви високо пред всички решението на народните маси да не взимат участие и да се противопоставят на всяка война. Войната заплашва всички ни, и затова желателно е всички, които съзнаван своя дълг и своята отговорност, да си попадат ръка за нейното осуетяване. * * * През време на голямата световна война са паднали убити само по бойните полета 13 милиона войници. Войната е струвала толкова много, че за убиването на всеки отделен войник са изразходвани по 2.492,000 лева. Ако войната не е лудост, тогава тя е побесняване на една група от хора, които я обявяват. Тия хора трябва да бъдат вързани, за да се осигури спокойствието на другите. 4,050,000,000 лева Един военен параход коства 4,050,000,000 лева, Този параход носи огън и жупел, омраза, разрушение и смърт на човечеството. Ако тези четири милиарда лева се употребят за народополезни цели, с тях ще се направят 100 образцови училища, 1000 отлично обзаведени къщи, 50 най-модерни болници, 80 километра първокласни шосета, 150 км. хубави първокласни между селски пътища и 100 идеално подредени паркове и игрища.
към текста >>

42. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Скоро се видя облечен като войник и отведен на война.
И светиите се раждат при специфични съчетания на звездите. И Учителите в света се раждат при специфични съчетания на звездите. Из беседата, държана от Учителя на 25 ноември 1934 г. „Който сее и който жъне“ (следва) Сънят на ловеца Даскал Иван тая вечер се върна с богат лов: по два цели заяка си делиха. След богата вечеря и хубаво вино, даскал Иван си легна и заспа дълбоко. Скоро се видя облечен като войник и отведен на война. Това беше на сън, но войната беше също такава, каквато даскал Иван я беше прекарал в действителност. Гърмяха оръдия, тракаха картечници, пищяха куршуми ... А войниците падаха, едни разкъсани от гранати, други пронизани от куршуми и викаха, охкаха, гърчейки се в предсмъртни болки . . Даскал Иван чу наблизо гръм от пръскаше се граната и усети в гърдите смъртна болка. И падне на земята облян в кръв. Тялото на даскал Иван остана мъртво на бойното поле, но той усещаше душата си жива, пренесена в някакъв други свят.
към текста >>

43. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Още преди войната през 1914 година един английски учен беше открил една течност, през която като се гледа, може да се види двойника на човека, не астралния му двойник, а етерния му двойник, който излиза около един пръст извън физическото тяло.
Сега например, учените са изнамерили един електроскоп, с който може да се види една милионна част от милиметъра, докато досега с обикновените микроскопи можеше да се види едва една две хилядна от милиметъра. С електроскопа се разкрива един непознат досега свят. За в бъдеще ще се направят още по-големи открития и хората незабелязано ще открият един по-фин свят от нашия. Те незабелязано ще навлязат в другия свят, защото няма механическа преграда, която да отделя двата свята. Тази граница е в нашето съзнание, в нашите сетива. Още преди войната през 1914 година един английски учен беше открил една течност, през която като се гледа, може да се види двойника на човека, не астралния му двойник, а етерния му двойник, който излиза около един пръст извън физическото тяло. Той си правеше известни диагнози чрез този двойник. Беше открил, че състоянието на двойника е в зависимост от състоянието на човека. Когато човек е здрав, цветът и състоянието на двойника са едни, а когато човек е болен - цветът и състоянието му са други. По този цвят и състояние той прави заключенията за здравословното състояние на човека. Тъй че, в нашия век не е въпрос за отричане на нещата или за приемане на вяра, защото всичко може да се обоснове строго научно.
към текста >>

Той си правеше известни диагнози чрез този двойник.
С електроскопа се разкрива един непознат досега свят. За в бъдеще ще се направят още по-големи открития и хората незабелязано ще открият един по-фин свят от нашия. Те незабелязано ще навлязат в другия свят, защото няма механическа преграда, която да отделя двата свята. Тази граница е в нашето съзнание, в нашите сетива. Още преди войната през 1914 година един английски учен беше открил една течност, през която като се гледа, може да се види двойника на човека, не астралния му двойник, а етерния му двойник, който излиза около един пръст извън физическото тяло. Той си правеше известни диагнози чрез този двойник. Беше открил, че състоянието на двойника е в зависимост от състоянието на човека. Когато човек е здрав, цветът и състоянието на двойника са едни, а когато човек е болен - цветът и състоянието му са други. По този цвят и състояние той прави заключенията за здравословното състояние на човека. Тъй че, в нашия век не е въпрос за отричане на нещата или за приемане на вяра, защото всичко може да се обоснове строго научно. Ако погледна въпроса от друга страна, това което в даден случай не съществува за теб, за други съществува.
към текста >>

Беше открил, че състоянието на двойника е в зависимост от състоянието на човека.
За в бъдеще ще се направят още по-големи открития и хората незабелязано ще открият един по-фин свят от нашия. Те незабелязано ще навлязат в другия свят, защото няма механическа преграда, която да отделя двата свята. Тази граница е в нашето съзнание, в нашите сетива. Още преди войната през 1914 година един английски учен беше открил една течност, през която като се гледа, може да се види двойника на човека, не астралния му двойник, а етерния му двойник, който излиза около един пръст извън физическото тяло. Той си правеше известни диагнози чрез този двойник. Беше открил, че състоянието на двойника е в зависимост от състоянието на човека. Когато човек е здрав, цветът и състоянието на двойника са едни, а когато човек е болен - цветът и състоянието му са други. По този цвят и състояние той прави заключенията за здравословното състояние на човека. Тъй че, в нашия век не е въпрос за отричане на нещата или за приемане на вяра, защото всичко може да се обоснове строго научно. Ако погледна въпроса от друга страна, това което в даден случай не съществува за теб, за други съществува. Това е въпрос на съзнанието.
към текста >>

Когато човек е здрав, цветът и състоянието на двойника са едни, а когато човек е болен - цветът и състоянието му са други.
Те незабелязано ще навлязат в другия свят, защото няма механическа преграда, която да отделя двата свята. Тази граница е в нашето съзнание, в нашите сетива. Още преди войната през 1914 година един английски учен беше открил една течност, през която като се гледа, може да се види двойника на човека, не астралния му двойник, а етерния му двойник, който излиза около един пръст извън физическото тяло. Той си правеше известни диагнози чрез този двойник. Беше открил, че състоянието на двойника е в зависимост от състоянието на човека. Когато човек е здрав, цветът и състоянието на двойника са едни, а когато човек е болен - цветът и състоянието му са други. По този цвят и състояние той прави заключенията за здравословното състояние на човека. Тъй че, в нашия век не е въпрос за отричане на нещата или за приемане на вяра, защото всичко може да се обоснове строго научно. Ако погледна въпроса от друга страна, това което в даден случай не съществува за теб, за други съществува. Това е въпрос на съзнанието. Нима човек съществува за мравката?
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И вечерно време, когато заспите, вашия астрален двойник ще бъде пак под влиянието на тия течения, само че в друга форма.
Всички хора се движат в разни посоки: едни отиват към слънцето, други се връщат от там. И тъй, има постоянно движение на хората в различни посоки. Да кажем че сутрин сте под влиянието на Меркурий. След това може да попаднете под влиянието на Венера или на Юпитер и т. н. През целия ден обаче влиянията на всички планети ще минат през вашия организъм. И вечерно време, когато заспите, вашия астрален двойник ще бъде пак под влиянието на тия течения, само че в друга форма. Тъй щото, когато сте будни и когато спите, цялата природа работи върху вас. Законът на развитието поставя човека в хармония с влиянията на слънчевата система. Щом се скъсат някои от тия нишки, у човека стават попушвания и се явяват известни кармически последствия. Напр., ако влиянията на Марс стават господстващи в живота на някой човек, той ще стане военен, ще мисли само за война и за бой. И тогава, какво трябва да направим, за да изменим такъв човек, т. е.
към текста >>

45. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Още в древността се е поддържало, че около човешкото тяло има и невидима част, наречена аура или етерен двойник, с различни багри в различните си части и с различна големина у разните хора.
Петър Петков До скоро науката твърде бавно крачеше напред и понасяше обидите, че е изостанала далеч назад от онова, което иска от нея нетърпеливият и неспокоен културен човек, жадуващ повече знания за същността на всичко непознато и невидимо, що го заобикаля. В последните няколко десетилетия, обаче, науката постигна бързо едни след други такива непредполагаеми успехи, че много от тях са сториха твърде невероятни. И само имената на големите нейни работници са, които ни карат да повярваме в тези чудновати постигания. Успехите и постиженията на науката са тъй големи и неочаквани, и тъй дълбоко навлезли в онова, което се смиташе за тайнствено и свърхдействително, че вече става трудно да се задържи на старото си място доскорошната граница между научното и тайнственото. Най-интересни от всички тези нови проучванията са откритията върху лъче изпусканията на живите тела, включително и човека. Още в древността се е поддържало, че около човешкото тяло има и невидима част, наречена аура или етерен двойник, с различни багри в различните си части и с различна големина у разните хора. Разбира се, новата наука, издигната върху пепелта на вековете, в която са били заровени и забравени някои от нявгашните истини, не е могла да възприеме едно такова твърдение, без да има възможност опитно да го установи. Полека лека, обаче, започват и в по-ново време да се явяват наченки за проучването и на това лъче изпускане. През 1905 г. американският лекар д-р Хукър, като изучавал особеностите на радия, попаднал и на изследвания, които му дали основания да заключи, че и човешкото тяло изпуша лъчи, подобни на Рьонтгеновите, които са разноцветни и цветът им има твърде тясна зависимост от характера на човека. Макар и да не били потвърдени тези проучванията, но те дали голям подтик за търсения в тази посока, Според изследванията на лондонския д-р Рус, от окото на човека излизат лъчи подобни на електромагнитните, силата на които може да влияе не само на човека, но и да раздвижи окачен предмет.
към текста >>

46. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Например, вас ви викат за войник, и вие трябва да се явите Вие не отивате доброволно, но се подчинявате.
назад ще се върне. И напред ако отива човек, има мъчнотии. но ако се върне назад, очаква го нещо по-лошо. За предпочитане са мъчнотиите когато отивате напред, отколкото назад с мъчнотиите. Сегашният порядък ви е наложен не по-ваша воля. Например, вас ви викат за войник, и вие трябва да се явите Вие не отивате доброволно, но се подчинявате. Също така и на училище не отивате доброволно, пращат ви, и вие ставате ученик. И като учите 16 години, вие завършвате курса на земните училища и получавате диплом, че сте учен, че имате знания — но не е въпрос само да придобиете знание, но трябва и да се ползвате от това знание. Трябва да разбирате това знание. Като наблюдавам живота на човечеството, виждам, че е допуснато едно криво разбиране на живота, от което се изменя и самия живот на човечеството. От дългата опитност на човечеството, ние виждаме, че хората искат да изправят своята погрешка, но не знаят как.
към текста >>

47. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя пее на сина си в люлката войнишки песни, да стане голям войник.
Днес жената търси пътя. Казвам на жените: Всяка майка, като зачене един син, трябва да му заповяда да обича жените и да им отдаде тяхното право. Майката трябва де напише този закон в сърцето на този син. Сега идат проповедници в света и проповядват че не трябва да се убива, че не трябва да се прави зло, но да се прави само добро. Те проповядват едно, а майката проповядва друго. Тя пее на сина си в люлката войнишки песни, да стане голям войник. Друга песен трябва да пее майката на сина си. Знаете ли каква е силата на човешката мисъл? Какво ще стане, ако всека жена отива да се оплаква от мъжа си? Жените ни най-малко не трябва да се оплакват от мъжете си. По-добри мъже от тези, които сега имат, Господ не може да им даде.
към текста >>

48. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Ти си полудяла ма, как може да ти дума отвътре, пък и не виждаш ли какви боеве стават, сега и прост войник не пускат от фронта, че един доктор ще пуснат.
Събуждам се една сутрин и много ясно чувам вътре в мене гласът на големият ми син Тодор да ми казва: „Мамо, идвам си.“ Тогава аз ставам и започвам да местя леглото му, да го нареждам и се приготовлявам за идването му. Мъж ми ме пита: „какво си се разшетала такава? “ — Тодор си иде — казвам му. — Как, писмо или телеграма има? — Не, тъй ми дума отвътре. — Ти си полудяла ма, как може да ти дума отвътре, пък и не виждаш ли какви боеве стават, сега и прост войник не пускат от фронта, че един доктор ще пуснат. — Не зная кого ще пуснат, но Тодор си иде. В това време влиза син ми, гимназиален учител беше (вторият) и като разбира каква е работата, почва да се смее — мисли, внушавам си. Но аз продължавам да се приготвям за госта. Мина се обяд, аз постоянно чувам все неговият глас: „мамо, идвам си.“ Мина след обед,- свечери се, аз съм застанала до прозореца и все го чакам. Навечеряхме се, другите си легнаха, аз стоя до прозореца и го очаквам.
към текста >>

49. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* За да свири с душа, цигуларят трябва да познава законите, — да извади своя двойник и да го вложи в цигулката и в лъка си.
Аз искам всички да станете такива, за да можете да имате всичко, каквото пожелаете. И като имате всичко, да слезете при онези, които нищо нямат. И да ги научите на същите неща които вие сте придобили. Животът без музика не е живот. Музиката въздейства на човека във всяко направление. * За да свири с душа, цигуларят трябва да познава законите, — да извади своя двойник и да го вложи в цигулката и в лъка си. Само при това положение той ще може да изкарва от цигулката си каквито тонове желае. * Никой не може да прекрачи прага на рая, ако не с музикален. * Който иска да живее дълго време, той трябва да пее. * Хората страдат от излишък на енергия, която не са разработили. При съвременното възпитание трябва да се има пред вид следното: да се намери път на излишната енергия и да се впрегне на работа, защото природата наказва всички ония, които складирал нейната енергия и не я използват.
към текста >>

50. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато войникът отива в бой носи шлем или щит, за да се предпазва, когато човекът ратуващ за новото което навлиза в живота, също притежава щит.
Има ли човек добри, чисти и възвишени мисли, той ще привлича добрите влияния от целия свят. Подхранва ли обаче лоши мисли и чувства у себе си, тогава той привлича всички отрицателни влияния и те го разрешават. Защото в духовния свят съществува един природен закон, че подобните и сродни неща се привличат. Ето защо от човека зависи кои влияния ще привлече: благотворните или разрушителните. Лошите влияния човек не може да унищожи, но може да се предпази от тях, като образува около себе си броня от хубави мисли и чувства. Когато войникът отива в бой носи шлем или щит, за да се предпазва, когато човекът ратуващ за новото което навлиза в живота, също притежава щит. Само че този щит не е мъртъв, не е от метал, а от живи качества. Те са следните: умение, знание, благородство и мълчание. Да работим за придобиването на този щит, който ще ни пази от лошите влияния. Г. С. Един филм с окултно съдържание Филмовото изкуство, в своите девет десети, е дотолкова избледняло и еднообразно, че разумният и съзнателен човек, след като гледа някой прехвален му от близки и приятели филм, почти винаги е в право да каже: и това е същото — нищо особено, а само едно повторение в малко по-друга форма на една и съща любовна игра.
към текста >>

51. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един точно сбъднал се сън Предстоеше до бъде опериран за апандисит войникът И.
Химическия етер се стреми към създаване на полукръгове. А жизненият етер създава квадратни форми.“ И според Г. Ваксмут и формата на клетките в различните организми и по специално в кръвта на различните организми е в зависимост от преобладаването на този или онзи род етерни сили. Също така и външните форми на телата, респективно външните форми на човешкото тяло и на човешкото лице се обуславят от проявата на този или онзи етер. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Един точно сбъднал се сън Предстоеше до бъде опериран за апандисит войникът И. С., заедно с още двама свои другари. Той имал всичко две атаки, не много силни, без повръщане, без бурни явления. От тях последното атака било 30 дни преди операцията. След нея не е имал никакви болки, макар че е работил и се хранил с обикновена храна. В деня срещу операцията, И. С.
към текста >>

— Ето, войникът И. С.
Защото комисията заседава утре, ще ти се даде отпуската и чек в други ден, т. е. на четиринадесетия ден, ще те изпишем. Пак — не е далече! Грешка от два дни насън, то е все едно, че се е сбъднело напълно! В тая минута влезе писарят на болницата да пита дали има болни за представяне на комисия за другия ден. — Ето, войникът И. С. е за комисия, казваме ние и болните, които слушаха разговора за съня и го знаеха вече отдавна, се засмяха. — Но на него отпуската е вече разрешена от миналата комисия, каза писарят из зад очилата си. Членовете на комисията уредиха отпуската, макар той и да остана да се лекува. — Тогава — тогава нямаме причини да те задържаме, казахме ние на И. С. Значи, днес е точно дванадесетия ден след излизането на другарите ти.
към текста >>

52. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някой войник или офицер минава през тази зона дето картечници работят, гранати, куршуми падат на всяка крачка, но нищо не го засяга, той си минава като че ли нищо не става около него.
Но веднага той паднал пред краката на свещеника и казал: „Извини ме, папаз ефенди, аз исках да те убия, но пушката ми не хваща. Ти си Божи човек, затова не можах да те убия“. Както виждате, този поп никакъв куршум не го хваща. Това са забелязали и във време на война. Там са попадали в тъй наречената „мъртва зона“. Някой войник или офицер минава през тази зона дето картечници работят, гранати, куршуми падат на всяка крачка, но нищо не го засяга, той си минава като че ли нищо не става около него. Това показва, че в света не може да стане нещо, което да изненада Провидението, много работи за нас се виждат чудни, но всичко в света е предвидено. Ако не вярвате, направете опити. Но не се дръжте за старите вярвания. Дотолкова, доколкото вие вирвате в хората, дотолкова и те вярват във вас. Дотолкова, доколкото ги обичате, дотолкова и те ще ви обичат.
към текста >>

53. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* „Във време на войната в Съединените Щати един взводен давал заповед на 30 войника да дигнат една греда.
Рече ли някой да къса този пергамент, той се полепва върху него и след това никаква сила не може да го отлепи. В това отношение съвременните хора са дошли до заключение, че няма дело извършено от човека, добро или лошо, което да не се отпечата върху лицето му, или върху кой и да е от удовете му. Кой каквото е вършил в живота си — добро или лошо — всичко е отпечатано върху него. Затова е казано в Писанието: „Няма скрито-покрито в природата. Няма тайна, която да се не узнае“. * „Във време на войната в Съединените Щати един взводен давал заповед на 30 войника да дигнат една греда. В това време минавал генерал Вашингтон и го попитал: „Ти защо не помагаш? Взводният казал: „Аз съм взводен“. Тогава Вашингтон си туря рамото и вдига гредата, а после му дава своята картичка. И ти като взводен само заповядваш. Но когато дойде Христос, Той не дойде да заповядва, но си тури рамото за да вдигне гредата.
към текста >>

54. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като възприе тази мисъл, той моментално започна да крачи като войник, почувства се млад, богат.
Един ден дохожда при мен един старец на около 90 години, едва върви, прегърбен, пък и не чува добре. Води го едно момиче. Той върви, но от време на време залита, лошо му е. Като го гледах, реших да направя един опит с него. Изпратих му една мисъл че е млад човек, на 21 години и че има в банката на негово име сто хиляди лева. Като възприе тази мисъл, той моментално започна да крачи като войник, почувства се млад, богат. Но това положение е временно. Пък и аз нямам време да се занимавам с него, да поддържам заблуждението му. На другия ден той пак беше стар, болен, прегърбен старец, който си казва: Какво съм седнал да си въобразявам, че съм млад, че имам сто хиляди лева в банката, когато нищо нямам. Щом старите мисли влязоха в него, той изгуби първото си положение. Това става и с вас.
към текста >>

55. -

Иде, казва той, при мене един войник от фронта, показва ми ръката си, която беше много лошо ранена и ми казва: Господин докторе.
Щом искаш да реализираш нещо, мисли само за него, не мисли за неколко работи още. Всяко нещо трябва да става последователно. Ако не можете да понесете мъчнотията както трябва, вие не сте силен човек. Ако вие не можете да изтърпите една болест както трябва, къде е вашата сила ? Един български лекар ми разправяше една своя опитност от времето на Световната война, която го много учудвала. Иде, казва той, при мене един войник от фронта, показва ми ръката си, която беше много лошо ранена и ми казва: Господин докторе. моля да ми направите една операция на ръката. Погледнах ръката му, казвам: Ще трябва да те упоим: — Никаква упойка не искам. Режете направо. Вземам ножа и започвам да режа. Гледам лицето му — спокойно, нито един мускул не мръдва.
към текста >>

56. -

Момчето, което инстинктивно схваща как да борави с различни уреди и сечива, щом само му позволят да се докосва до тях, е било в миналото един изкусен занаятчия; младежът, който упражнява едно безпрекословно влияние върху своите другари и ги кара да играят храбро на война, е един древен войник, който се е върнал на земята в едно младо тяло; детето-мечтател, което разбира езика на шумящата гора и на неспокойното море и чието сърце прелива от вълнение при вида на красотата, ни дава да открием в него един поет или артист от миналите векове; младежът, който обича да се смесва с шумната тълпа по пазарните площади и да взема участие в променливата игра на печалби и загуби, ни сочи един характер, който се е създал когато той е бил търговец в други страни; младежът, който с цялото си същество се стреми към духовните неща ни разкрива призванието на един истински духовен пастир в миналото и т. н.
Този аргумент би допаднал много на преподавателите по музика, защото често от тях се изисква да превърнат в музиканти някои инертни в това отношение същества. Когато ний напускаме висшите светове, за да се въплътим в едно детско тяло и да започнем един нов ден във великото световно училище, ний не носим със себе си подробните спомени за вековното минало, което ний сме живели, защото никакъв човешки мозък не е способен да отрази всичките знания на душата. Но ний притежаваме един сбор от вродени способности и склонност, които представлявате резултата от всичките ни минали опитности, в една такава форма, че ний можем да си послужим с тях винаги, когато настоящият ни живот изисква това. Така, според нашите вродени способности, ний можем да узнаем с каква дейност сме се занимавали предимно в нашите минали въплъщения. Следователно, придобитите от нас познания не се губят никога, дори и физически, доколкото това се отнася до тяхното практическо приложение. Момчето, което инстинктивно схваща как да борави с различни уреди и сечива, щом само му позволят да се докосва до тях, е било в миналото един изкусен занаятчия; младежът, който упражнява едно безпрекословно влияние върху своите другари и ги кара да играят храбро на война, е един древен войник, който се е върнал на земята в едно младо тяло; детето-мечтател, което разбира езика на шумящата гора и на неспокойното море и чието сърце прелива от вълнение при вида на красотата, ни дава да открием в него един поет или артист от миналите векове; младежът, който обича да се смесва с шумната тълпа по пазарните площади и да взема участие в променливата игра на печалби и загуби, ни сочи един характер, който се е създал когато той е бил търговец в други страни; младежът, който с цялото си същество се стреми към духовните неща ни разкрива призванието на един истински духовен пастир в миналото и т. н. Из книгата „Прераждането“ от Ирвинг С. Купър ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Астрологията и последните събития През декември 1939 г., когато надеждата на французите беше илюзорната непревзимаемост, на линията Мажино, известният френски астролог Габриел Трарио д‘Егмон издаде при издателството „Фламарион“ една книга под надслов: „Опит за предсказания върху войната“, която навремето побързахме да изпишем от Париж. Въпреки, че книгата мина през френската военна цензура, при внимателно четене на някои глави можеше да се разбере веднага, че преките резултати от войната ще бъдат неблагоприятни за Франция... Ето какво писа авторът на книгата за бившия министър-председател г. Даладие (стр. 137): „Всички тия планетарни аспекти показват, че през 1940 г.
към текста >>

Той изпратил пет войника със заповед: веднага Любящият да напусне царството му.
Защото само обичта ще ви направи свободни и щастливи. Всички хора гледали с радост красивото лице на Любящият и жадно поглъщали неговите думи. И всички, които го гледали и слушали, ставали поданници на Новото царство. И живота им ставал щастлив и свободен. Силният се научил, че из неговото царство ходи Любящият и че основал ново царство. Той изпратил пет войника със заповед: веднага Любящият да напусне царството му. И го заплашил че, ако не се покори, ще бъде хванат и осъден на смърт. Любящият получил царската заповед и отговорил: — Идете и кажете на вашият цар, че минава и отживява вече времето си царството на Силният и че е дошло времето на Любящият. Ала пратениците на Силният не се върнали вече при своя цар: те били пленени от Любящият и станали поданници на Новото царство. А Любящият продължавал до ходи по села и градове. И всички поданници на Силният, които виждали красивото лице не Любящият и слушали сладките му слова, всички ставали поданници на Новото царство.
към текста >>

57. -

Лекарят като види, че войникът е ранен в гърба, казва: Ти си бягал от бойното поле.
Той умира от безумие, но не от любов. В сегашните войни лесно се познава кой е герой и кой не е. Как се познава? Който е герой, раняват го в гърдите. Който е страхлив, раняват го в гърба. Лекарят като види, че войникът е ранен в гърба, казва: Ти си бягал от бойното поле. Казвам: по-добре е да ни ранят в гърдите. отколкото в гърба. По добре е да носим страданията в гърдите, отколкото на гърба. Следователно, когато един човек ви показва гърба си, ще знаете, че той не е от вашия свят, той е от един нисш свят. Обаче когато ви показва гърдите си, той е от вашия свят.
към текста >>

58. -

Преди всичко, тялото на организма се прониква от тъй наречения етерен двойник или етерно тяло, което е седалище на жизнената сила.
Всеки въпрос, който се зачеква в беседите и лекциите, се разглежда всестранно — по форма, съдържание и смисъл; посочват се факти, методи, закони и принципи, взети от изучаването природата. От капитална важност е да се разгледат разните въпроси на живота, като се използва огромната литература, дадена от Учителя. Така ще дойдем до едно разумно отношение към природата, до разбиране на нашето истинско място в нея и задачите ни в днешната епоха. За илюстрация на казаното ще видим в настоящата статия, каква светлина хвърля Учителят върху принципите на дишането. Най-новите научни изследвания говорят, че процесите в организма не могат да се обяснят с механическото им изучаване. Преди всичко, тялото на организма се прониква от тъй наречения етерен двойник или етерно тяло, което е седалище на жизнената сила. Тя е именно архитектът или строителят на формите, и от нейното количество в органите зависи в голяма степен тяхното здравословно или болезнено състояние. Даже един орган, който е наклонен към болезненост, ако приеме повече от тази прана, веднага може да се обнови, да дойде в здравословно състояние. Здравословното състояние на органите зависи от много условия. Едно от условията е количеството на жизнената сила или праната в тях. Нея ние получаваме чрез храната, водата, въздухът, светлината и пр.
към текста >>

Ето що казва Учителят по това: „Човек се нуждае от дишане, не само за да приеме въздух, но и за да храни своя етерен двойник.
Механичното разглеждане на дишането изпъква още в началото. когато се разглежда въпроса за качествата на въздуха. Той изпъква и по после, когато се говори за условията, при които човек може да усвои по дълбоките сили, които проникват въздуха. Знаем, че въздухът е механична смес от около 20% кислород, 19% азот, малко водни пари, въгледвуокис, редките химични елементи неон, криптон, аргон, после известно количество микроби, прах и пр. Обаче, този въпрос има и една по-дълбока страна. Ето що казва Учителят по това: „Човек се нуждае от дишане, не само за да приеме въздух, но и за да храни своя етерен двойник. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите „прана“, Други учени я наричат „животворно електричество“ и „животворен магнетизъм“. Вие отивате на планината не само за чист въздух, както мнозина мислят, но още и за праната. т.е. за животворното електричество и магнетизъм. Дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутринта. Когато човек усвои праната чрез дробовете си, тя веднага се разпространява по цялото тяло и внася във всички органи сила, живот, здраве, обнова.
към текста >>

59. -

В Русия някога имало поверие, че който на земята е сиромах, в оня свят е богат, който на земята е прост войник, на небето е генерал.
Туй същество, което никъде не може да се събере, да му туриш граници и да доказваш, че то съществува. То, което е направило всички неща, ти доказваше че то съществува. Властта на човека Има хора, които благодарение на властта, която имат в ръцете си, им се струва, че са нещо повече от царе. Те мислят, че силата, с която временно разполагат, принадлежи именно на тях и че завинаги ще имат възможност да правят каквото си искат. По тоя повод ще ви приведа един анекдот из руския живот. В Русия някога имало поверие, че който на земята е сиромах, в оня свят е богат, който на земята е прост войник, на небето е генерал. Една банда от апаши, разбойници искала да използва това поверие. Те намерили един руски войник, който обичал да пие. Намерили го пиян, паднал някъде на пътя. Те го задигат. Облекли го в генералска униформа и когато той се свестява, гледа се и пита: Что такое?
към текста >>

Те намерили един руски войник, който обичал да пие.
Властта на човека Има хора, които благодарение на властта, която имат в ръцете си, им се струва, че са нещо повече от царе. Те мислят, че силата, с която временно разполагат, принадлежи именно на тях и че завинаги ще имат възможност да правят каквото си искат. По тоя повод ще ви приведа един анекдот из руския живот. В Русия някога имало поверие, че който на земята е сиромах, в оня свят е богат, който на земята е прост войник, на небето е генерал. Една банда от апаши, разбойници искала да използва това поверие. Те намерили един руски войник, който обичал да пие. Намерили го пиян, паднал някъде на пътя. Те го задигат. Облекли го в генералска униформа и когато той се свестява, гледа се и пита: Что такое? Събират се войници наоколо, казват му, че вчера като се напил, отишъл в другия свят и там е вече генерал. Сега той иска да провери дали това е вярно или не.
към текста >>

Пак го довеждат в този свят, пак става войник.
Казва му: Знаеш на оня свят какво ми правеше — биеше ме. Сега пък аз има да те бия. Той му козирува. Но в края на краищата се вижда, че това една измама. Снемат еполетите му, арестуват го. Пак го довеждат в този свят, пак става войник. Казвам: Често ние на земята се намираме в положението на този войник и мислим че сме нещо. Като дойдат големите изпитания, снемат ни от този свят и се намерим такива, каквито сме. Силата на човека седи в самия него. Реално е само това, което ние можем да направим. И другото е реално, но то е относително нещо.
към текста >>

Казвам: Често ние на земята се намираме в положението на този войник и мислим че сме нещо.
Сега пък аз има да те бия. Той му козирува. Но в края на краищата се вижда, че това една измама. Снемат еполетите му, арестуват го. Пак го довеждат в този свят, пак става войник. Казвам: Често ние на земята се намираме в положението на този войник и мислим че сме нещо. Като дойдат големите изпитания, снемат ни от този свят и се намерим такива, каквито сме. Силата на човека седи в самия него. Реално е само това, което ние можем да направим. И другото е реално, но то е относително нещо. Туй, което твоят ум може да направи, туй което твоята воля може да направи, то е реално в дадения случай.
към текста >>

60. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Излъчен двойник. III.
Посмъртният живот, от Шарл Ланслен (с илюстрация за физическата смърт и астралното раждане), отзив от А. Бернар. 9. Опитите с г-жа Еузапио Паладино (с портрета й). 10. Духовна опитност. I. Видение. II. Излъчен двойник. III. Окултизъм в детския дух. IV. Един ключ на ориентал. Кабала. 11. Книжнина. 12. Разни вести Година 3, Брой 1 (септември, 1923 г.) 1. Идеално и осъществимо управление.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Капиц бил вече съвсем здрав, ходил войник и след известно време се преселил във Вестфалия.
По негова заповед умрелият освобождавал пътя. Познатите му заравяли златни монети в пясъка, и Капиц ги намирал със затворени очи, като познавал, какви са монетите и кой ги е заровил. Понеже не прекрачвал изписан на земята кръст, децата често се шегували, като правили по пътя му кръстове и го карали да заобикаля на далеко, когато отивал на гробищата. Често той по цели часове стоял в стаята си и се разговарял с мъртвите. След една година един свещеник, неизвестно по какъв начин, го излекувал. Капиц бил вече съвсем здрав, ходил войник и след известно време се преселил във Вестфалия. * * * Един сън. На 8 срещу 9-и декември 1918 год., когато неизвестността за съдбата на България беше пълна, сънувах следния сън: Пътувах праз Великия океан с парахода, наречен „Българский“. Беше ден. Гледах безкрайното ширине на океана. Повърхността му беше гладка, като огледало, и хоризонта ясно се очертаваше в правилна дъга, според кълбообразната форма на земята.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дали това е било двойникът или пластично почувствуваната мисъл?
Когато двама психометри влязат във взаимни сношения, те се чувстват твърде интензивно един другиго. Госпожа Б., която иначе винаги е предчувствала характерите на влизащите в къщи, преди да се докосне лично до тях, като забележила влизането в нейната къща на един ней-неприятен психометър, пожелала посетителят да не идва при нея. Това и станало. Господинът , кой го се върнал без да влиза вътре, разказал, че почувствал, като че една дама го хванала под ръката и го извела навън. Той не е могъл да се противи. Дали това е било двойникът или пластично почувствуваната мисъл? Сигурно, последното. Аз съм оперирал често с картинно почувстване на мисълта, но никога не съм изпращал „двойника“. И обяснимо е, че мислите, когато могат да се почувстват, могат да се възприемат картинно от няколко души, макар и да не са ясновидци. Също така безсъмнено едно всекидневно явление е, че мислите сами упражняват въздействие на далеко, съзнателно или несъзнателно. Така лекарите могат чрез сугестивните си мисли от далеко да повлияват на болните си, с които се намират в отношение.
към текста >>

Аз съм оперирал често с картинно почувстване на мисълта, но никога не съм изпращал „двойника“.
Това и станало. Господинът , кой го се върнал без да влиза вътре, разказал, че почувствал, като че една дама го хванала под ръката и го извела навън. Той не е могъл да се противи. Дали това е било двойникът или пластично почувствуваната мисъл? Сигурно, последното. Аз съм оперирал често с картинно почувстване на мисълта, но никога не съм изпращал „двойника“. И обяснимо е, че мислите, когато могат да се почувстват, могат да се възприемат картинно от няколко души, макар и да не са ясновидци. Също така безсъмнено едно всекидневно явление е, че мислите сами упражняват въздействие на далеко, съзнателно или несъзнателно. Така лекарите могат чрез сугестивните си мисли от далеко да повлияват на болните си, с които се намират в отношение. По това се срещат доказателства в литературата на магнетопатите. Бъканън има своя специална метода при диагностирането от далеко.
към текста >>

Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице).
Радиоактивни лечебни апарати. Известният писател Карл Хайзе в Бирменсдорф при Цюрих прави твърде интересни съобщения: За хора, които желаят да се запознаят със същността на много природни сили, често странни и съвсем или отчасти прикрити за човечеството, Отингеровият радиоактивен лъчев апарат дава добър случай за наблюдение. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Роша, Фламарион и др. е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно тяло“, означавано още като флуидално или етерно тяло. През това тяло прониква една съвсем определена сила, известна още на старите индийци и наречена на санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“. Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице). „Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество. Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията. Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“. Без тази сила сжществото остава труп и се разпада. „Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г.
И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят. Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания.
към текста >>

При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури.
Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания. На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър.
към текста >>

По липса на друг по-подходящ израз, Д-р Килнер я нарича „етерен двойник“ (etheric double).
Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно. Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка. По липса на друг по-подходящ израз, Д-р Килнер я нарича „етерен двойник“ (etheric double). Благодарение любезността на Д-р Килнер, аз имах удоволствието да присъствам на една демонстрация на откритието му преди няколко седмици. Можах да видя нещо, макар че явлението не ми беше много ясно. Като гледах субекта през светлината, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта на зрението ми. Най-ясно се вижда онази част на аурата, която е под мишците на субекта, когато те се държат прегънати от лактите към тялото. Аурата се виждаше още и във форма на паралелни струички, които течеха през краищата на пръстите на другата ръка.
към текста >>

Надзърнах тоже и споменатия по-горе „етерния двойник“.
Можах да видя нещо, макар че явлението не ми беше много ясно. Като гледах субекта през светлината, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта на зрението ми. Най-ясно се вижда онази част на аурата, която е под мишците на субекта, когато те се държат прегънати от лактите към тялото. Аурата се виждаше още и във форма на паралелни струички, които течеха през краищата на пръстите на другата ръка. Тези струички следваха движението на ръката около другата. Надзърнах тоже и споменатия по-горе „етерния двойник“. Как се обяснява всичко това, би запитал четецът. Първата мисъл, която ще изникне в ума му, ще бъде, че това е измама на зрението, причинена от мрачкавата светлина и белотата на плътта, опряна на черния фон. Но Д-р Килнер показа вече, че известни болести правят определени промени в аурата, и чрез тях ни дава задоволителни доказателства, че ние имаме работа с действителни обективни явления, а не просто с оптическа илюзия. Той е изследвал този предмет с оглед към диагностичната му стойност при третиране известни болести. Експерименталното му обяснение е следното: ефектът на очите от гледането през дицианиновата преграда е да ги направи в оня момент чувствителни до известна степен към ултравиолетовите лъчи.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Джета видя миналото на войника; цялата верига От неговите предшестващи животи, целия живот на неговата карма.
Джета се стараеше да вникне в причините на миналото. Внезапно, ново странно чувство го завладя. Като, че духът на оногози, когото той тайно наричаше Учител, влизаше в него, озаряваше го със светлината си . . . той видя с други очи, той разбираше скрития смисъл на нещата. Джета видя миналото на войника; цялата верига От неговите предшестващи животи, целия живот на неговата карма. Много грешки и падания видя той, причината на които бе неведението . . . все раждащото се желание и страдание — последица от желанието. В следния миг, като в мълниеносно осветляване, той видя Арада като да изчезна, а в него се въплъти цялото човечество, клето човечество, сковано от своето неведение, от заблужденията и страданията си! В най-силно въодушевление Джета поиска да хване, да прегърне цялото това човечество да му даде живота си, да го очисти с чистотата си, да го стопли със своята любов, да го издигне като се пожертва за него!
към текста >>

Влезналата стража видя войника да плаче на гърдите на преобразения Царевич.
. . все раждащото се желание и страдание — последица от желанието. В следния миг, като в мълниеносно осветляване, той видя Арада като да изчезна, а в него се въплъти цялото човечество, клето човечество, сковано от своето неведение, от заблужденията и страданията си! В най-силно въодушевление Джета поиска да хване, да прегърне цялото това човечество да му даде живота си, да го очисти с чистотата си, да го стопли със своята любов, да го издигне като се пожертва за него! ... Събуден като от сън, стоеше Джета пред Арада и можа да каже пред учудения воин: „брате мой, ти и аз сме едно; моята слава е твоя слава, твоят позор е мой позор“. Влезналата стража видя войника да плаче на гърдите на преобразения Царевич. * * * На поляната, под сянката на величественото дърво, седеше със скръстени нозе благословеният Буда, седеше в дълбоко съзерцание. По клоните на банана птичките пееха утринните си химни, славейки Твореца. Сърната лежеше при нозете на светията, млади леопарди и пантери минаваха край него и му ближеха краката. Цялата поляна дишаше мир, тишина и любов. Чу се шум, приближаваха се стъпки на човек.
към текста >>

В тази терминология азотът стои за творческия принцип в природата или духовната оживотворителна сила; Ilech Primum е причинната сила; Cherio — есенцията на веществото, „петият принцип“, който съставлява това, което наричаме негови необходими качества; Evestrum е човешкото астрално тяло, етерния му двойник, който може да действа като ангел хранител и да го предпазва от опасности; Е1еmentar-ите са астралните тела на мъртвите и не трябва да се смесват с Elemental-ите, или природните духове, наречени силфи, саламандри, ундини и гноми, а магията е съзнателна употреба на духовни сили за въздействие върху външната природа.
За да следваме съчиненията на Парацелзус, необходимо е да разберем неговата фразеология неговия жаргон, както бихме се изразили на днешния вулгарен език. Без това разбиране, той ще бъде непостижими, както е непостижима научната терминология за оногова, който не е научени специалисти или, да поясним с друг примери, както е езика на астрологията за онзи, който не е астролог. Парацелзус поддържаше, че за съществуването на всичките тела, необходими са три основни субстанции, които той нарече сяра, живак и сол. Сярата отговаря на огъня или по-скоро на принципа на възпламеняването, живакът — на водата или течността и солта — на земята или твърдото вещество. За пълно тълкуване на термините, които Парацелзус употребяваше, отправяме четеца към съчинението на Д-р Франц Хартман: Животът и философията на Парацелзус. В тази терминология азотът стои за творческия принцип в природата или духовната оживотворителна сила; Ilech Primum е причинната сила; Cherio — есенцията на веществото, „петият принцип“, който съставлява това, което наричаме негови необходими качества; Evestrum е човешкото астрално тяло, етерния му двойник, който може да действа като ангел хранител и да го предпазва от опасности; Е1еmentar-ите са астралните тела на мъртвите и не трябва да се смесват с Elemental-ите, или природните духове, наречени силфи, саламандри, ундини и гноми, а магията е съзнателна употреба на духовни сили за въздействие върху външната природа. Много от тези изрази са усвоени от теософите и терминологията ще бъде от голяма полза за ученика по окултизма. Ясно е, че медицинското учение на Парацелзуса бе повече това, което днес се нарича хомеопатично, макар основателят на хомеопатията, Ханеман, да бе се появил много по-късно от Парацелзуса. Да вземем за пример Парацелзусовото учение за квинтесенцията или силата на всяка субстанция. Според него, тази последната, макар и безкрайно малка по количество, даже в големи тела, не по малко силна да повлияе напълно масата, тъй както една единствена капка отрова огорчава едно голямо количество вода, или както неколко зрънца шафран боядисват същото количество вода. Той поддържаше, че металите и другите камъни съдържат тази същата квинтесенция или скрита сила.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това, което технически се нарича аура на здравето, е част от етерния двойник, който се простира няколко инча1) навън от тялото, от цялата му повърхност, и показва излъчващи линии, като лъчи от някоя топка, които излизат навън по всички направления.
Това, разбираме, не може по настоящем да се оправдае научно, но даже и от научно гледище тя може да се обсъжда в светлината на една вероятна хипотеза, където няма нищо готово по-авторитетно. Ето как г-жа Ани Безант излага доктрината си по този предмет: „Слънцето е големият резервоар на електрическите, магнетическите и жизнени сили за нашата система, и то излива изобилно тези струи на животворна енергия. Те се приемат от етерните двойници на всички минерали, растения, животни и човека, и от тях се превръщат в разни жизнени енергии (Прана), от които се нуждае всяко същество. Етерните двойници привличат, специализират и ги разпределят над физическите си дубликати. Наблюдавано е, че при добро здраве, много повече жизнени енергии се предават, отколкото има нужда, за да се поддържа физическото тяло. Това, което технически се нарича аура на здравето, е част от етерния двойник, който се простира няколко инча1) навън от тялото, от цялата му повърхност, и показва излъчващи линии, като лъчи от някоя топка, които излизат навън по всички направления. Тези линии увисват, когато жизнеспособността се намали под точката на здравето, и пак си вземат лъчистия характер с нова жизненост. Тази жизнена енергия, специализирана от етерния двойник, е, която се излива от месмериста за усилване на слабите и за излекуване на болести. Прочее, изнуряването на жизнената енергия явно личи от изтощението на месмериста, който продължава работата си до крайност“. Ясно е, че явленията на месмеризма, както и ония на сеансовата стая, изискват физически обяснения. ТЕ не могат да се оправдаят от досегашните ни възгледи.
към текста >>

Тази жизнена енергия, специализирана от етерния двойник, е, която се излива от месмериста за усилване на слабите и за излекуване на болести.
Те се приемат от етерните двойници на всички минерали, растения, животни и човека, и от тях се превръщат в разни жизнени енергии (Прана), от които се нуждае всяко същество. Етерните двойници привличат, специализират и ги разпределят над физическите си дубликати. Наблюдавано е, че при добро здраве, много повече жизнени енергии се предават, отколкото има нужда, за да се поддържа физическото тяло. Това, което технически се нарича аура на здравето, е част от етерния двойник, който се простира няколко инча1) навън от тялото, от цялата му повърхност, и показва излъчващи линии, като лъчи от някоя топка, които излизат навън по всички направления. Тези линии увисват, когато жизнеспособността се намали под точката на здравето, и пак си вземат лъчистия характер с нова жизненост. Тази жизнена енергия, специализирана от етерния двойник, е, която се излива от месмериста за усилване на слабите и за излекуване на болести. Прочее, изнуряването на жизнената енергия явно личи от изтощението на месмериста, който продължава работата си до крайност“. Ясно е, че явленията на месмеризма, както и ония на сеансовата стая, изискват физически обяснения. ТЕ не могат да се оправдаят от досегашните ни възгледи. Както разбираме науката днес, няма кът в нея, в който да могат да попаднат. Теорията на г-жа Безант има поне тази заслуга, че държи на факти, които до сега не са намерили признато място в научната схема.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Първата основна част, която съдържа трите първи подразделения: тялото, формата или етерния двойник и принципа на живота, се нарича в Кабалата Нефеш; втората душата, седалището на волята, която представлява собствено човешката личност и съдържа в себе си трите следващи подразделения, нарича се Руах; третата — духът, с трите си сили, се нарича в Кабалата Нешама.
От всичките тия противоречиви учения най-старото е Кабалата, възвишената философия на евреите, която е най-близка до истината. Предавана словесно, както показва името й, тя се връща до самата люлка на човешкия род и за това представлява чист, неразмътен продукт на проницателния ум, който търси истината Тая истина човек е притежавал, когато е бил в първоначалния си вид. Ако вземем целия човешки род за едно цяло, то, според Кабалата, той седели на три части: тяло, душа и дух. Те се различават помежду си като конкретно, частно и главно, а според това, едното е отражение на другото и всяко от тях съдържа в себе си това тройно различие. Но новият анализ на тия три основни части открива още много други оттенъци, един от друг по-възвишени, като почнете от най-дълбоките, най-сгъстените и най-материалните на вънкашното тяло и стигнете до най-високите, най-главните и най-духовните на духа. Първата основна част, която съдържа трите първи подразделения: тялото, формата или етерния двойник и принципа на живота, се нарича в Кабалата Нефеш; втората душата, седалището на волята, която представлява собствено човешката личност и съдържа в себе си трите следващи подразделения, нарича се Руах; третата — духът, с трите си сили, се нарича в Кабалата Нешама. Както обяснихме, тия три основни части на човека не са напълно отделени една от друга, а напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се представляват като да са основани един на друг. Като почнат от тялото, т. е. от най-низшата част (Нефеша , и възлязат през душата (Руах) до най-висшия елемент (Нешама), те преминават всичките градации, като да се възкачват от тъмнината към светлината през полусянката и обратно. При туй, поради вътрешното си съединение, при сливането на едната част с другата, числото девет се губи в единицата, за да образува човека — телесният дух — който съединява в себе си два света, Схематическото изображение на току-що казаното е рисунката, която показва девет кръга, затворени в един1): Схема на човешкото същество Кръгът aaa означава Нефеш ,а 1, 2 и З са неговите подразделения. От тях 1 съответства на тялото или низшата материална част на човека; ббб означава Руах (душата), а 4, 5, 6 са нейните сили.
към текста >>

Един войник X.
Тогаз гласът преставали, нямало нищо. След като се връщали, подир малко пак почвал. След време те толкоз свикнали с гласа, че даже по един от тях са спали във воденицата и даже са излизали вън от нея ноще, без да ги е страх, защото гласът се явявал всяка нощ. Този глас се явявал всяка нощ нареди около две седмици и после се изгубил. Един интересен случай през войната Един наш приятел ни разправи следното: „Това се случи през 1917 година. Един войник X. У., родом от Македония. а живущ в мирно време в София с жена си. служеше в един от полковете на 11 македонска дивизия. Неговата част беше па позиция на Беласица планина. Една нощ на сън видел видение, което му казвало, че той като бездетен ще отиде в село Конарене1), дето имало две деца, кръгли сирачета, родом от с.
към текста >>

На сутринта войникът доложил това на взводния си подофицер, но той не обърнал внимание на неговия разказ.
Една нощ на сън видел видение, което му казвало, че той като бездетен ще отиде в село Конарене1), дето имало две деца, кръгли сирачета, родом от с. Шугово2), но преселени в с. Конарене, защото избягали от гърците в началото на тая война. Те ще бъдат негови; той ще ги отгледа. Ще ги намери при техния чича. На сутринта войникът доложил това на взводния си подофицер, но той не обърнал внимание на неговия разказ. Даже взводният и другите го подигравали. Втората нощ му се явило същото видение и пак му казвало същото. На сутринта той разказал съня си на ротния си командири. Добре, но и той не обърнал голямо внимание на неговия разказ, понеже не повярвал. Третата нощ видението му казвало същото.
към текста >>

Тогаз войникът отишъл при ротния си командир и поискали от него позволение да отиде и разкаже всичко на полковия си командир.
Даже взводният и другите го подигравали. Втората нощ му се явило същото видение и пак му казвало същото. На сутринта той разказал съня си на ротния си командири. Добре, но и той не обърнал голямо внимание на неговия разказ, понеже не повярвал. Третата нощ видението му казвало същото. Тогаз войникът отишъл при ротния си командир и поискали от него позволение да отиде и разкаже всичко на полковия си командир. Ротният му командир малко взел да вярва и му казал: „аз сам ще му доложа“. И наистина отишъл и доложил на полковия командир. Последният повикали войника и го разпитал. Войникът му разправил всичко, каквото се е случило с него през трите нощи. Тогаз полковият командир казал на войника да се приготви и да отиде да провери тази работа.
към текста >>

Последният повикали войника и го разпитал.
Добре, но и той не обърнал голямо внимание на неговия разказ, понеже не повярвал. Третата нощ видението му казвало същото. Тогаз войникът отишъл при ротния си командир и поискали от него позволение да отиде и разкаже всичко на полковия си командир. Ротният му командир малко взел да вярва и му казал: „аз сам ще му доложа“. И наистина отишъл и доложил на полковия командир. Последният повикали войника и го разпитал. Войникът му разправил всичко, каквото се е случило с него през трите нощи. Тогаз полковият командир казал на войника да се приготви и да отиде да провери тази работа. Войникът отишъл в с. Конарене и попитал за децата. Те не били там; преместили се в с.
към текста >>

Войникът му разправил всичко, каквото се е случило с него през трите нощи.
Третата нощ видението му казвало същото. Тогаз войникът отишъл при ротния си командир и поискали от него позволение да отиде и разкаже всичко на полковия си командир. Ротният му командир малко взел да вярва и му казал: „аз сам ще му доложа“. И наистина отишъл и доложил на полковия командир. Последният повикали войника и го разпитал. Войникът му разправил всичко, каквото се е случило с него през трите нощи. Тогаз полковият командир казал на войника да се приготви и да отиде да провери тази работа. Войникът отишъл в с. Конарене и попитал за децата. Те не били там; преместили се в с. Макриево (струмншко).
към текста >>

Тогаз полковият командир казал на войника да се приготви и да отиде да провери тази работа.
Тогаз войникът отишъл при ротния си командир и поискали от него позволение да отиде и разкаже всичко на полковия си командир. Ротният му командир малко взел да вярва и му казал: „аз сам ще му доложа“. И наистина отишъл и доложил на полковия командир. Последният повикали войника и го разпитал. Войникът му разправил всичко, каквото се е случило с него през трите нощи. Тогаз полковият командир казал на войника да се приготви и да отиде да провери тази работа. Войникът отишъл в с. Конарене и попитал за децата. Те не били там; преместили се в с. Макриево (струмншко). Тогаз той отишъл в това село и намерил двете деца; те живели при чича си и пасли неговите свине.
към текста >>

Войникът отишъл в с.
Ротният му командир малко взел да вярва и му казал: „аз сам ще му доложа“. И наистина отишъл и доложил на полковия командир. Последният повикали войника и го разпитал. Войникът му разправил всичко, каквото се е случило с него през трите нощи. Тогаз полковият командир казал на войника да се приготви и да отиде да провери тази работа. Войникът отишъл в с. Конарене и попитал за децата. Те не били там; преместили се в с. Макриево (струмншко). Тогаз той отишъл в това село и намерил двете деца; те живели при чича си и пасли неговите свине. Той се отнесъл до общината и казал, че е дошъл да вземе тези две сирачета.
към текста >>

След като ги взел, войникът минал през с.
Макриево (струмншко). Тогаз той отишъл в това село и намерил двете деца; те живели при чича си и пасли неговите свине. Той се отнесъл до общината и казал, че е дошъл да вземе тези две сирачета. Той заедно с кмета отишли при чича им и му разправили, как стоп работата. Той се съгласил да предаде децата. След като ги взел, войникът минал през с. Ново-село, за да си ги закара в София у дома си. Именно в Ново село аз се запознах с него. Комендантът на селото се научил за тази случка, защото войникът с двете деца се отнесъл до него за квартира. Ние живеехме заедно с коменданта, — един младши подофицер. Когато последният ми разправи потребно тая петорна, аз не повярвах.
към текста >>

Комендантът на селото се научил за тази случка, защото войникът с двете деца се отнесъл до него за квартира.
Той заедно с кмета отишли при чича им и му разправили, как стоп работата. Той се съгласил да предаде децата. След като ги взел, войникът минал през с. Ново-село, за да си ги закара в София у дома си. Именно в Ново село аз се запознах с него. Комендантът на селото се научил за тази случка, защото войникът с двете деца се отнесъл до него за квартира. Ние живеехме заедно с коменданта, — един младши подофицер. Когато последният ми разправи потребно тая петорна, аз не повярвах. На втория ден ние поканихме войника с двете сирачета да спят в нашата квартира. Тогаз именно се запознах с тях. Седнахме да вечеряме аз.
към текста >>

На втория ден ние поканихме войника с двете сирачета да спят в нашата квартира.
Ново-село, за да си ги закара в София у дома си. Именно в Ново село аз се запознах с него. Комендантът на селото се научил за тази случка, защото войникът с двете деца се отнесъл до него за квартира. Ние живеехме заедно с коменданта, — един младши подофицер. Когато последният ми разправи потребно тая петорна, аз не повярвах. На втория ден ние поканихме войника с двете сирачета да спят в нашата квартира. Тогаз именно се запознах с тях. Седнахме да вечеряме аз. комендантът, войникът п двете деца вън на двора. Войникът ми разправи всичко подробно, и аз повярвах. И двете дена бяха момчета, едното около 18 годишно, другото — около 11-годишно.
към текста >>

комендантът, войникът п двете деца вън на двора.
Ние живеехме заедно с коменданта, — един младши подофицер. Когато последният ми разправи потребно тая петорна, аз не повярвах. На втория ден ние поканихме войника с двете сирачета да спят в нашата квартира. Тогаз именно се запознах с тях. Седнахме да вечеряме аз. комендантът, войникът п двете деца вън на двора. Войникът ми разправи всичко подробно, и аз повярвах. И двете дена бяха момчета, едното около 18 годишно, другото — около 11-годишно. Той ги викаше по име и така ги гледаше, като че ли не даваше нито една прахолинка да падне върху тях. Толкоз искрена обич имаше към тях. И те го много обичаха.
към текста >>

Войникът ми разправи всичко подробно, и аз повярвах.
Когато последният ми разправи потребно тая петорна, аз не повярвах. На втория ден ние поканихме войника с двете сирачета да спят в нашата квартира. Тогаз именно се запознах с тях. Седнахме да вечеряме аз. комендантът, войникът п двете деца вън на двора. Войникът ми разправи всичко подробно, и аз повярвах. И двете дена бяха момчета, едното около 18 годишно, другото — около 11-годишно. Той ги викаше по име и така ги гледаше, като че ли не даваше нито една прахолинка да падне върху тях. Толкоз искрена обич имаше към тях. И те го много обичаха. Викаха му: „тате, тате“ и не се отделяха от него нито за минутка.
към текста >>

Обаче, войникът не ги повърнали вече.
Толкоз искрена обич имаше към тях. И те го много обичаха. Викаха му: „тате, тате“ и не се отделяха от него нито за минутка. През това време, когато те бяха в Ново село, чичо им се разкаял и поискали да си повърне децата обратно. Дошъл в Ново село и си поискали децата. Обаче, войникът не ги повърнали вече. Тогаз чичо им отишъл и се оплакали на полицейския пристави. Последният от своя страна телеграфирали до дивизионния началник, като казал в телеграмата, че въпросният, войник е заграбил децата по насилствени начин. След тая телеграма въпросът се малко усложнили, Войника с двете деца закарали в щаба на Дивизията (щабът беше на бивак на местото, дето сега е цяло село — гара Златарево). Дивизионният началник разпитал самия войник за всичко. Тогаз полковият командир ходатайствал да се дадат децата на войника.
към текста >>

Последният от своя страна телеграфирали до дивизионния началник, като казал в телеграмата, че въпросният, войник е заграбил децата по насилствени начин.
Викаха му: „тате, тате“ и не се отделяха от него нито за минутка. През това време, когато те бяха в Ново село, чичо им се разкаял и поискали да си повърне децата обратно. Дошъл в Ново село и си поискали децата. Обаче, войникът не ги повърнали вече. Тогаз чичо им отишъл и се оплакали на полицейския пристави. Последният от своя страна телеграфирали до дивизионния началник, като казал в телеграмата, че въпросният, войник е заграбил децата по насилствени начин. След тая телеграма въпросът се малко усложнили, Войника с двете деца закарали в щаба на Дивизията (щабът беше на бивак на местото, дето сега е цяло село — гара Златарево). Дивизионният началник разпитал самия войник за всичко. Тогаз полковият командир ходатайствал да се дадат децата на войника. Генерални, казал, войникът да си отиде в отпуски, а децата да останат в щаба на дивизията, за да се види, как стои въпроса и след като се разследва а разреши въпроса благоприятно за него, да си ги вземе. Децата стояли в щаба на дивизията като войници.
към текста >>

След тая телеграма въпросът се малко усложнили, Войника с двете деца закарали в щаба на Дивизията (щабът беше на бивак на местото, дето сега е цяло село — гара Златарево).
През това време, когато те бяха в Ново село, чичо им се разкаял и поискали да си повърне децата обратно. Дошъл в Ново село и си поискали децата. Обаче, войникът не ги повърнали вече. Тогаз чичо им отишъл и се оплакали на полицейския пристави. Последният от своя страна телеграфирали до дивизионния началник, като казал в телеграмата, че въпросният, войник е заграбил децата по насилствени начин. След тая телеграма въпросът се малко усложнили, Войника с двете деца закарали в щаба на Дивизията (щабът беше на бивак на местото, дето сега е цяло село — гара Златарево). Дивизионният началник разпитал самия войник за всичко. Тогаз полковият командир ходатайствал да се дадат децата на войника. Генерални, казал, войникът да си отиде в отпуски, а децата да останат в щаба на дивизията, за да се види, как стои въпроса и след като се разследва а разреши въпроса благоприятно за него, да си ги вземе. Децата стояли в щаба на дивизията като войници. Давали им храна и всичко друго, що се полага на войник.
към текста >>

Дивизионният началник разпитал самия войник за всичко.
Дошъл в Ново село и си поискали децата. Обаче, войникът не ги повърнали вече. Тогаз чичо им отишъл и се оплакали на полицейския пристави. Последният от своя страна телеграфирали до дивизионния началник, като казал в телеграмата, че въпросният, войник е заграбил децата по насилствени начин. След тая телеграма въпросът се малко усложнили, Войника с двете деца закарали в щаба на Дивизията (щабът беше на бивак на местото, дето сега е цяло село — гара Златарево). Дивизионният началник разпитал самия войник за всичко. Тогаз полковият командир ходатайствал да се дадат децата на войника. Генерални, казал, войникът да си отиде в отпуски, а децата да останат в щаба на дивизията, за да се види, как стои въпроса и след като се разследва а разреши въпроса благоприятно за него, да си ги вземе. Децата стояли в щаба на дивизията като войници. Давали им храна и всичко друго, що се полага на войник. След изтичането на отпуската си, войникът се върнали в полка.
към текста >>

Тогаз полковият командир ходатайствал да се дадат децата на войника.
Обаче, войникът не ги повърнали вече. Тогаз чичо им отишъл и се оплакали на полицейския пристави. Последният от своя страна телеграфирали до дивизионния началник, като казал в телеграмата, че въпросният, войник е заграбил децата по насилствени начин. След тая телеграма въпросът се малко усложнили, Войника с двете деца закарали в щаба на Дивизията (щабът беше на бивак на местото, дето сега е цяло село — гара Златарево). Дивизионният началник разпитал самия войник за всичко. Тогаз полковият командир ходатайствал да се дадат децата на войника. Генерални, казал, войникът да си отиде в отпуски, а децата да останат в щаба на дивизията, за да се види, как стои въпроса и след като се разследва а разреши въпроса благоприятно за него, да си ги вземе. Децата стояли в щаба на дивизията като войници. Давали им храна и всичко друго, що се полага на войник. След изтичането на отпуската си, войникът се върнали в полка. От София той взел със себе си дрехи за децата.
към текста >>

Генерални, казал, войникът да си отиде в отпуски, а децата да останат в щаба на дивизията, за да се види, как стои въпроса и след като се разследва а разреши въпроса благоприятно за него, да си ги вземе.
Тогаз чичо им отишъл и се оплакали на полицейския пристави. Последният от своя страна телеграфирали до дивизионния началник, като казал в телеграмата, че въпросният, войник е заграбил децата по насилствени начин. След тая телеграма въпросът се малко усложнили, Войника с двете деца закарали в щаба на Дивизията (щабът беше на бивак на местото, дето сега е цяло село — гара Златарево). Дивизионният началник разпитал самия войник за всичко. Тогаз полковият командир ходатайствал да се дадат децата на войника. Генерални, казал, войникът да си отиде в отпуски, а децата да останат в щаба на дивизията, за да се види, как стои въпроса и след като се разследва а разреши въпроса благоприятно за него, да си ги вземе. Децата стояли в щаба на дивизията като войници. Давали им храна и всичко друго, що се полага на войник. След изтичането на отпуската си, войникът се върнали в полка. От София той взел със себе си дрехи за децата. И един месец след завръщането му от отпуска, въпросът се разрешили в негова полза.
към текста >>

Давали им храна и всичко друго, що се полага на войник.
След тая телеграма въпросът се малко усложнили, Войника с двете деца закарали в щаба на Дивизията (щабът беше на бивак на местото, дето сега е цяло село — гара Златарево). Дивизионният началник разпитал самия войник за всичко. Тогаз полковият командир ходатайствал да се дадат децата на войника. Генерални, казал, войникът да си отиде в отпуски, а децата да останат в щаба на дивизията, за да се види, как стои въпроса и след като се разследва а разреши въпроса благоприятно за него, да си ги вземе. Децата стояли в щаба на дивизията като войници. Давали им храна и всичко друго, що се полага на войник. След изтичането на отпуската си, войникът се върнали в полка. От София той взел със себе си дрехи за децата. И един месец след завръщането му от отпуска, въпросът се разрешили в негова полза. И той взел децата и си ги завел в София у дома си“. ___________________________________________________ 1) Петричка околия.
към текста >>

След изтичането на отпуската си, войникът се върнали в полка.
Дивизионният началник разпитал самия войник за всичко. Тогаз полковият командир ходатайствал да се дадат децата на войника. Генерални, казал, войникът да си отиде в отпуски, а децата да останат в щаба на дивизията, за да се види, как стои въпроса и след като се разследва а разреши въпроса благоприятно за него, да си ги вземе. Децата стояли в щаба на дивизията като войници. Давали им храна и всичко друго, що се полага на войник. След изтичането на отпуската си, войникът се върнали в полка. От София той взел със себе си дрехи за децата. И един месец след завръщането му от отпуска, въпросът се разрешили в негова полза. И той взел децата и си ги завел в София у дома си“. ___________________________________________________ 1) Петричка околия. 2) Дойранска околия.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

де Роша и Дюрвил-баща ние констатираме, че флуидите на хипнотизираните субекти се излъчват около тях в концентрически слоеве и после образуват едно тънко тяло, което е точно възпроизвеждане, флуидическия „двойник“ на плътското тяло.
Не изразява ли той така, че „това, което си отива“ е оная част от неговото същество, която съдържа неговото аз, неговата индивидуалност, тогава когато „туй, което не си отива“ е тялото, което му става вече чуждо? Тук се констатира едно явление, подобно на онова, което се наблюдава у лицата, които имат припадък, и у субектите, потънали в сомнамбуличен сън. И техните последни думи са: „отивам си“. Впрочем, ние знаем, че състоянията на припадъка и хипноза са малки смърти и че моменталната загуба на чувствителността се определя с частичното отделяне на психичното тяло от вътрешното същество. В опитите на г. г. де Роша и Дюрвил-баща ние констатираме, че флуидите на хипнотизираните субекти се излъчват около тях в концентрически слоеве и после образуват едно тънко тяло, което е точно възпроизвеждане, флуидическия „двойник“ на плътското тяло. Това видение, този тайнствен принцип, макар и да е невидим за простото око, може да се фотографира, понеже чувствителната плака се засега от такива вибрации, които нашата ретина не може да схване. Същото видение се забелязва и от ясновидците. В това си състояние субектът не усеща нищо, ако одраскате физическото му тяло или ако му се даде да вдиша от стъкло с амоняк. Но той усеща болка, ако убодете флуидическото му тяло или ако доближите до последното некоя неприятна миризма. В това те.ю именно се намира всичката чувствителност и самата индивидуалност на субектите, които сами за- явяват, че плътският им организъм е вече само една „празна торба“.
към текста >>

Но знае се също, че всеки физически предмет притежава своя обратна страна или астрален двойник“.
Той разбира, че мъртвите, в действителност, се отличават от „живите“ само с премахването на тази черупка от плътна материя. Когато дойде до това самосъзнание, той започва да анализира света, в който ще се намира за напред. Нека отбележим тука, че има различни видове ясновидство. Някои индивиди виждат флуидичните форми, но не и физическия свят. „Треба да се забележи, казва Ледбитър, че жителите на астралния свят (или флуидическия) съглеждат изобщо само предметите от това поле (план) и че за тях физическата материя е са- що така невидима, както е за нас астралната материя. Но знае се също, че всеки физически предмет притежава своя обратна страна или астрален двойник“. Умрелият, прочее, различава изобщо флуидическото дело на „живите“, но не и плътското им тяло. Той малко може да ги разпознава, макар флуидическото тяло и да е точна репродукция или, по-добре, оригинална канава на плътския организъм. Но това правило има изключения, както това се доказва от известни задгробни свидетелствания. Между характерните изявления на умрелите, които описват смъртта си, ние ще цитираме това на авиатора Лефевр, който падна убит с аероплана си. „Аз съзнавах, че падам, казва той, но преди да стигна до земята, аз изгубих съзнание.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Христос, принесен в жертва, прободен от войника в ребрата, а архиереи, свещеници хилядолетия го пробождат и из ребрата му тече не символична, а реална кръв!
Византийските духовници и техните наследници не изтъкнали на пръв план християнския живот по евангелието, а внушавали да се извършват известни обреди. У нас се създала църква на обредите, на външността. Езичникът по природа бил морален, а сега му съобщили, че греховете му могат непрекъснато да се прощават от епископа и свещеника, стига той да е добър обредоверец.... Станало падение на естествения, езическия морал. Тайнствата — тази сакраментална светиня — се преобръщат в непрекъснато изкупителни средства, спасяващи грешника, разбира се, срещу пари. Кръщават се веднъж, а причестяват непрекъснато. Христос, принесен в жертва, прободен от войника в ребрата, а архиереи, свещеници хилядолетия го пробождат и из ребрата му тече не символична, а реална кръв! Бог се разсича на парченца и се дава на грешника за очистване, за сила, свещи се палят, помени се струват, плач, ридания, оргаизъм, вахканизъм, наричат се християни, а воюват, колят, грабят, безчестят, пиянстват, царе, боляри, архиереи, попове безпътстват, пиршествуват. Царе, боляри имат роби. Архиереите, по примера на византийските си събратя, били на страната на силните, експлоататорите, сами експлоатирали, тъпкали, тиранствували, смукали потта на трудещия се народ. Това свидетелствува пресвитер Козма(Хв.). Това псевдо (лъжливо) християнство предизвиква силно религиозно-етично: движение, наречено богомилство.
към текста >>

Може ли да се приеме, че една част от етерния двойник се е изместила в тоя случай и образувала една предпазителна покривка?
Когато дървата почти изгорели, помощниците им изравнили горещите въглени и шестимата свещеници минали през тях три пъти. На приятеля ми било позволено да опита горещината на въглените и да прегледа нозете на свещениците преди и след церемонията, да не би да носят някакъв предпазител, но такъв не се указал и нозете им били неповредени. Как могат да се обяснят тези явления? Т са толкова широко разпространени, че не могат да бъдат леко отхвърлени. Истина е, че анестезията от хипнотичното състояние може да направи човека да ходи по нажежени въглени без да трепне, но това не може да предотврати изприщянето или изгарянето на кожата на нозете му. Може ли да се приеме, че една част от етерния двойник се е изместила в тоя случай и образувала една предпазителна покривка? Сега нека изследваме случая с ясновидството, дали е възможно или не за човека да вижда неща далеч зад обикновеното пространство и, ако е възможно, как става това. Най-обикновените съобщения от този род във вестниците са концентрирани, в последно време, около хора, които твърдят, че са видели във видения или сънища, какво сродниците, които се сражавали във време на войната на фронта при особени условия, се намират в мъчнотии или опасност. Най-автентичното съобщение, което аз лично чух, е следното: г-жа X., като седеше една заран на закуска, каза, че току-що сънувала сина си, който бил на фронта. Тя го видела да носи ранени в един окоп близо до една къща, и като излязъл из окопа да търси други ранени, минал край един ранен, полузаровен от граната. Тя се постарала да привлече вниманието му върху ранения войник, и сполучила, понеже в последния момент той се повърнал по стъпките си, намерил ранения и го пренесъл в окопа.
към текста >>

Тя се постарала да привлече вниманието му върху ранения войник, и сполучила, понеже в последния момент той се повърнал по стъпките си, намерил ранения и го пренесъл в окопа.
Може ли да се приеме, че една част от етерния двойник се е изместила в тоя случай и образувала една предпазителна покривка? Сега нека изследваме случая с ясновидството, дали е възможно или не за човека да вижда неща далеч зад обикновеното пространство и, ако е възможно, как става това. Най-обикновените съобщения от този род във вестниците са концентрирани, в последно време, около хора, които твърдят, че са видели във видения или сънища, какво сродниците, които се сражавали във време на войната на фронта при особени условия, се намират в мъчнотии или опасност. Най-автентичното съобщение, което аз лично чух, е следното: г-жа X., като седеше една заран на закуска, каза, че току-що сънувала сина си, който бил на фронта. Тя го видела да носи ранени в един окоп близо до една къща, и като излязъл из окопа да търси други ранени, минал край един ранен, полузаровен от граната. Тя се постарала да привлече вниманието му върху ранения войник, и сполучила, понеже в последния момент той се повърнал по стъпките си, намерил ранения и го пренесъл в окопа. В продължение на няколко седмици след това тя не получила никакви известия от сина си, и сънят, който записала, бил забравен, но когато синът й се завърнал от фронта, потвърдил истинността на съня във всичките му подробности. Как би могъл да се обясни той? Съвпадение, преувеличение или неточност в съобщението, всичко това не е достатъчно да покрие такива случаи. Даже да допуснем, че може да се получи едно вярно видение на някое събитие, което става на далечно разстояние, все пак един въпрос остава открит: как става това? Картината ли се отразява по някой начин върху мозъка на тоя, който е имал видението, или някоя част от личността на наблюдателя — тази част, която се нарича астрално тяло — пътува до местото и донася съобщението?
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло.
А каква е естествената храна на човека — това всеки разумен българин трябва да знае: тя е растителната храна, съдържаща жизнения флуид — праната — в най-голямо количество. Тя удовлетворява напълно изискванията на човешкия организъм. Всека органическа храна съдържа, напротив, отрова в по- голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва. Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване и нормално развитие на целия ни организъм. Обаче, ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система. Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най-благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни. Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения). Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло.
към текста >>

Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник.
КНИЖНИНА 1. D-r Auvard. Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер.
към текста >>

Двойник. (физ.
Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като пример за силата на това вярване, може да ни послужи разказа за британския войник, който веднъж хвърлил щика си в гърдите на един индийски мъдрей, седнал на брега на реката Ганг, но последният само се усмихнал от постъпката на войника и извикал: „Още, ти си Той“.
В индуизма Вияза изпъква като виден индийски мъдрец и компилатор на Ведата. Както и при Тао, владеещото понятие на тази религия е неизявеното и изявеното. „Аз положих цялата вселена с един откъслек от себе си и останах“. Д-р Милер, след многогодишна мисионерска работа в Индия, казва, че Индия е дала на света великата доктрина за присъщността на Бога в света и в човечеството, Човекът във вътрешното си себе е едно със Себето на Вселената. „Аз съм Онзи“. Като пример за силата на това вярване, може да ни послужи разказа за британския войник, който веднъж хвърлил щика си в гърдите на един индийски мъдрей, седнал на брега на реката Ганг, но последният само се усмихнал от постъпката на войника и извикал: „Още, ти си Той“. В Египет имаме традицията за Хермеса „три пъти най-могъщият“, основател на египетските мистерии. Той учел да се покланят на Виделината, и че хората трябва да търсят вътрешната виделина, която ще ги заведе при божественото. В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една разкошна система от спиритуална астрономия, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества. В тази иранска религия, която още се представлява от Парсиите в Бомбай, духат на човека се схващал като искра, която щяла да стане на пламък и щяла да се съедини наново със Върховния Огън. Ключовата нота на това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“.
към текста >>

Наистина, тоя „двойник“ или звезда-образ би ни представлявала не това, което е звездата-родителка, звездата-обект, но онова, което тя е била в епохата, когато е изпратила лъчите, що са образували тоя образ, т. е.
Какво е условието, за да стане стабилно това разпределение на звездите, под влиянието на всемирното притегляне? Отговорът, който ни дава пресмятането, е: за това кривината на пространството трябва да бъде постоянна, така че пространството да се затвори в себе си като една сферическа повърхнина. Лъчите на звездната светлина могат да обикалят вечно, безкрайно, тази безгранична и при туй крайна вселена. Ако космосът е така сферически, може даже да се мисли, че лъчите излезли от една звезда, от слънцето например, ще отидат да се слеят в една точка, диаметрално противоположна на вселената, след като я обиколят, и после дойдат отново в точката на тръгването си. Прегънатата вселена на Айнщайн и звездите призраци Бихме очаквали тогава да видим, на противоположни точки на небето, звезди, едни от които са само образи, призраци на други, техни „двойници“, в смисъла, в който старите египтяни са разбирали тази дума. Наистина, тоя „двойник“ или звезда-образ би ни представлявала не това, което е звездата-родителка, звездата-обект, но онова, което тя е била в епохата, когато е изпратила лъчите, що са образували тоя образ, т. е. преди милиони години. Ако ние наблюдаваме едновременно звездата-обект и звездата-образ, реалното и миража, ще ги видим много различни една от друга, понеже образът ще ни покаже предмета такъв, какъвто е бил преди хиляди векове. Ще стигнем даже дотам да констатираме, че звездата-образ е по-бляскава от звездата-обект, защото, в междината, последната ще угасне, .изстудена малко по малко през вековете. В действителност, невероятно е, че ще намираме често такива звезди-призраци, звезди-действащи, светливи и нереални дъщери на големите слънца. Причината на това е, че лъчите, когато минават през вселената, ще бъдат отклонени от звездите, недалеч от които ще минат.
към текста >>

Във време на обеда, ако наистина Вазов е паднал от стола си в привидно безсъзнание, причината е била, че неговият етерен двойник (le double) се е излъчил от физическото му тяло вследствие на душевно вълнение и би могъл пак да се върне обратно, по известен окултен способ.
И трите пъти, запитан от баща му, какво иска, Митко отговорил, че е дошъл за него, да го вземе. Кога е умрял Ив. Baзов? Всички столични вестници съобщиха на времето, че поетът Вазов издъхнал внезапно, на 22 септ. м. год , в време на обеда. Ние твърдим, че в тоя момент той не е умрял, а по-късно. Във време на обеда, ако наистина Вазов е паднал от стола си в привидно безсъзнание, причината е била, че неговият етерен двойник (le double) се е излъчил от физическото му тяло вследствие на душевно вълнение и би могъл пак да се върне обратно, по известен окултен способ. В такъв случай Вазов и сега можеше да бъде жив. Впрочем, той живее в другия свят и се е изявил вече на някои лица. Силата на човешкия поглед. В юлската книжка на италианското списание „Минерва“. Бернард съобщава за изнамерването на един апарат от Д-р Рус, с който се доказва, че наистина от човешкия поглед излиза една сила, която може да прояви известно действие.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

в Академията на Науките, Д-р Гепен е показал, чрез операция на един ранен войник, че частичното отделяне от мозъка не пречи на проявленията на разсъдъка.
Моят учен приятел Едмон Перйе представи на Академията на Науките, в заседанието й на 22 декември 1913 г., едно наблюдение на Д-р Робинсон за един човек, който е преживял цяла година, почти без страдание и без никакво видимо умствено смущение, с един мозък станал на каша и образуващ един голям гноен абцес. През месец юли 1914 г. Д-р Халопо е докладвал в хирургическото дружество описанието на една операция в болницата „Некер“ на една мома, паднала от градската железница: при трепанацията било констатирано, че една голяма пропорция от мозъчната материя била превърната буквално на каша. Очистили я, дренирали и затворили черепа, и болната оздравяла. На 24 март 1917 г. в Академията на Науките, Д-р Гепен е показал, чрез операция на един ранен войник, че частичното отделяне от мозъка не пречи на проявленията на разсъдъка. И други на примери могат да се цитират3). По някога остават и много скромни частици от него: духът си служи изкусно с каквото може. Ако анатомистите не намират душата на върха на своето ножче, с което разрязват телата, това значи, че тя не е там. Когато лекарите и физиолозите виждат в нашите психически способности само свойства на мозъчната материя,те горчиво са мамят. В човешкото същество има нещо друго освен бялото или сивото вещество на мозъка.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Излъчен двойник. III.
Посмъртният живот, от Шарл Ланслен (с илюстрация за физическата смърт и астралното раждане), отзив от А. Бернар. 9. Опитите с г-жа Еузапио Паладино (с портрета й). 10. Духовна опитност. I. Видение. II. Излъчен двойник. III. Окултизъм в детския дух. IV. Един ключ на ориентал. Кабала. 11. Книжнина. 12. Разни вести Събитията в България Междупартийните борби — Поуката Политиката, като средство за подобрение живота на един народ, трябва да се осъществява от най- умните и от най-добрите. Изплуването на повърхнината на обществените слоеве на най-покварените елементи, които често пъти завземат управлението в ръцете си, е несъмнен признак, че това общество боледува от сериозни недъзи, които подкосяват неговия организъм.
към текста >>

Излъчен двойник.
К., като стояла в стаята си, обърнала се и изтръпнала от ужас: пред очите й се представила самата Берта като жива, приближила се до нея, но моментално изчезнала. Веднага тя извикала мъжа си и му казала, че току-що видяла Берта в естествената й форма. Трябва да се забележи, че г-жа К., според сведенията ни, е жена със доста развити духовни способности. Не веднъж тя е имала подобни преживявания, видения и др. Съобщава: З. П-ва. Излъчен двойник. Една нощ през мес. октомври 1922 г., когато моя мъж. известен писател с много чувствителна натура, спеше дълбоко на леглото си, аз видях същевременно формата на тялото му да се движи във стаята, отиде до известно място, наведе се. направи и други някои движения и се върна обратно към леглото. Минаха се само няколко секунди след това явление и мъж ми се събуди.
към текста >>

За мене беше ясно, че в това време, когато тялето му почиваше на леглото в сънно състояние, неговият етерен двойник бе се излъчил от него и се движеше из стаята, а като се завърна обратно, мъж ми се събуди.
Една нощ през мес. октомври 1922 г., когато моя мъж. известен писател с много чувствителна натура, спеше дълбоко на леглото си, аз видях същевременно формата на тялото му да се движи във стаята, отиде до известно място, наведе се. направи и други някои движения и се върна обратно към леглото. Минаха се само няколко секунди след това явление и мъж ми се събуди. За мене беше ясно, че в това време, когато тялето му почиваше на леглото в сънно състояние, неговият етерен двойник бе се излъчил от него и се движеше из стаята, а като се завърна обратно, мъж ми се събуди. Съобщава: Д. Т. Окултизъм в детския дух. В детето има още толкова много запазена представа и спомен за предишния живот, че често зачудено се питаме, отде идат на едно дете подобни мисли и внушения. Много неща, върху които възрастният напрегнато размишлява и със всичката си философска мъдрост не може да разбере, на детето изглеждат съвсем ясни и естествени. Много деца са ясновидци и забелязват неща, които са скрити за телесните очи на възрастните.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мери Браун говорила и френски и представлявала разни сцени : при затворени врата, тя пренасяла двойника на медиума отвън на вътре в стаята, донасяла букети от цветя, движела се свободно из стаята, цяла в бяло, въздухообразно облекло, и даже предала на г-жа Коралес, като живо, наскоро умрялото й детенце.
французкият химн Марсилезата, и даже изпълнили един квартет, с акомпанимент на пиано. Тия същества са говорили на френски, макар че в Коста-Рика да се говори само на испански език. Материализирана Мери Браун при пианото. Но най-интересната проява е била тази на съществото Мери Браун. Г-н Алберто Бренес се е разговорил с видението на английски, танцувал няколко крачки с него и като помолил да му подари няколко косми от нейните, тя му дала една малка къдрица, на цвят кестенява, която ни най-малко не се различавала от естествените. Мери Браун говорила и френски и представлявала разни сцени : при затворени врата, тя пренасяла двойника на медиума отвън на вътре в стаята, донасяла букети от цветя, движела се свободно из стаята, цяла в бяло, въздухообразно облекло, и даже предала на г-жа Коралес, като живо, наскоро умрялото й детенце. Майката, силно развълнувана от радост, се опитала да притисне до гърдите си любимото си същество и направила усилия да го задържи, но след няколко минути то изчезнало. По некога Мери Браун се подразделяла на четири отделни същества, три от които вземали под ръка присъстващите и се разговаряли с тях, а четвъртата форма пеела отделно. След всичко това, участниците в тия опити пристъпили към фотографиране на проявите: приготвили необходимия фотографски апарат, запалили магнезиум, затворили и запечатали вратите и, въобще, взели всички предпазителни мерки. Малко след това Мери Браун се явила, и като разбрала целта на експериментаторите, съгласила се на драго сърце да се заснеме портрета й. Операцията траяла три четвърти час, през което време видението стояло материализирано.
към текста >>

Син ми Асен, при тая мобилизация, се връща от Германия и като войник свършва школата на запас, подпоручици в Скопие и като взводен к-р в 6-а р.
от гр. Мангалия), дето на 5-и с. м. бива убит, на 7-и донесен у дома и на 8-и погребан. Това село действително се пада на С. И. от местото, на което се видех в горния сън и на където ми посочи полковник Недялков. Син ми Асен, при тая мобилизация, се връща от Германия и като войник свършва школата на запас, подпоручици в Скопие и като взводен к-р в 6-а р. 4-и Маршеви полк, дето по жребие попада (а там служеше и зет ми) след участието му в разни боеве из Добруджа, на 30 ноември, при отбиване руските атаки при с. Балтаджещи, бива пронизан в сърцето с куршум. Мястото, дето е убит, се пада действително на С. 3. от местото, дето видях в съня си полковник Недялков. След боевете при с.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз събудих двама войника, които дълбоко спяха на палубата.
„Пътуването ни бе благополучно, и един ден вече видяхме брега, на който, както каза капитанът, ние ще бъдем рано на следната заран. Както обикновено, аз прекарах и тази нощ на палубата, като пушех лулата си. От как бях свикнал с този навик на лагера в Ел-Ариш, аз не можех да живея без опиум и тютюн. Мисля, че тази нощ умът ми трябва да е бил помрачен от непрекъснатото пушене, защото към среднощ аз дойдох на себе си в ужас. Скочих на палубата, на която се бях прострял, чалмата ми и балите, на които почивах, горяха. Аз събудих двама войника, които дълбоко спяха на палубата. Всички бяха ужасени, а смущението увеличи опасността. Капитанът и моя господар бяха най-деятелните, и помогнаха най-много за угасянето на пожара. Моя господар бе ужасно обгорял. „На мене не позволиха да помагам с нищо. Капитанът заповяда да ме завържат за мачтата, а когато пожарът бе съвсем потушен, всичките пътници го замолиха да ме държи там завързан от главата до петите, за да не стана причина за друго нещастие.
към текста >>

Казваше, че знае, че аз съм дезертирал на два пъти: веднъж от турската и веднъж от египетската армии, че на мен не се полага като войник никаква заплата и че не може да си въобрази брат ми Саладин да се съгласи да ме изкупи, нито пък да плати дълговете ми.
„Като вървях през улиците на Кайро и се чудех как по-добре да използвам тия пари, аз бях спрян от едного, който ме повика на име и ме попита, защо се преструвам, че го не познавам. Аз се вгледах в него и, за голямо съжаление видях, че това е евреина Рахуб, от когото бях заел малко пари на лагера в Ел- Ариш. Не се съмнявах, че пак моята зла съдба го е довела в Кайро. Той не искаше да ме пусне. Не приемаше никакви извинения. Казваше, че знае, че аз съм дезертирал на два пъти: веднъж от турската и веднъж от египетската армии, че на мен не се полага като войник никаква заплата и че не може да си въобрази брат ми Саладин да се съгласи да ме изкупи, нито пък да плати дълговете ми. „Понеже бях грозно терзан от нахалността на това еврейско куче, аз му казах, че съвсем не съм такъв бедняк какъвто той си ме въобразява; че аз имам възможност да му платя дълга си, като се надявам, че той не ще поиска от мене никакви прекомерни лихви, каквито само евреите могат да искат. Той се усмихна и каза, че ако турците обичат опиум повече от парите, това не е негова вина, че той ме е снабдил с това, което аз най-много обичам на света, и че аз не бива да се оплаквам, ако и той, на свой ред, поиска това, що най-много обича. „Аз няма да ви уморявам, господа, с целия наш разговор. Най после ние се съгласихме на следното: аз ще му платя целия си дълг и ще откупя от него един сандък вехти дрехи, от продажбата на които, той ме уверяваше, че ще направя цяло богатство. Той ги е донесъл, каза, в Кайро, за да ги продава на търговците на риби, които, през това време на годината, търсеха такава стока, за да обличат робите си, но той бързаше да се върне в Цариград, при жена си и семейството си, и заради това бе готов да прехвърли на някой свой приятел печалбата от тази спекулация.
към текста >>

В това време пък неговия по-малък брат, ученик в музикалното училище, завръща се от фронта като войник в Кюстендил, където чака влак за София.
Съобщи ни и за случилите се събития в Солун. След известно време получи се известие от Солун за неговата смърт и това известие напълно се схождаше с думите на духа. Съобщава: М. Т-ва—София. Съобщение за смърт от далечно разстояние. През 1918 г., когато се разиграха кървавите радомирски събития, нашия хазяин в Стара Загора, Гърди Гърдев, юрист, тогава школник, беше тежко ранен при Владая и в една болница в София се помина. В това време пък неговия по-малък брат, ученик в музикалното училище, завръща се от фронта като войник в Кюстендил, където чака влак за София. Там явява му се на сън заминалият брат и точно му описва своята участ, като му съобщава и болницата, в която лежал. Сънят бил толкова ясен, че брат му се събужда потресен и напълно уверен в случилото се. И наистина, като дохожда в София и проверява в посочената насъне болница, излиза точно тъй, както му е съобщил заминалият му брат. В същото пък време, в Стара-Загора, в неговата стая, през нощта, всички негови картички и снимки, изпращани до жена му, паднаха по пода от стената, без някоя видима причина. Още повече.
към текста >>

Неотдавна в Лондон е било отпразднувано тържеството за така наречения „неизвестен войник“, загинал през последната общоевропейска война.
Анри Дюраил, директор на французкото окултно списание Psychic Magazine, има любезността да ни изпрати своя отчет за работите на третия международен конгрес по експерименталната психология, придружен от най-новите му книги: Vers la Sagesse и Voici la Lumiere. В идещата книжка ние ще поместим получените интересни сведения за тоя конгрес, с портретите на някой от членовете на комитета по организацията му, в това число и на делегата на французкото правителство, г. Мартел, както и една илюстрация на станалите изследвания за узнаване пола на яйцето. Присъствието на заминалите. Чуждият печат съобщава многобройни интересни факти на духовни манифестации. Неотдавна в Лондон е било отпразднувано тържеството за така наречения „неизвестен войник“, загинал през последната общоевропейска война. В време на церемонията, дъщерята на удавилия се с океанския параход „Титаник“ писател Стейд е имала идеята да фотографира цялото шествие на тълпата. И за голямо учудване, на снимката са се проявили много образи на заминали хора, които присъствали на тържеството, заедно с живите. Подобно явление за пръв път сега е било констатирано по такъв очевиден начин. Починал деец по психическите изследвания. На 1 септ.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

1V-V), дойдоха да покажат нагледно съществуванието на тия излъчвания, на тия потоци, тая човешка „аура“ или нещо подобно, на астралния или етерния двойник.
II, кн. V. 6) Забележителните опити на Walter J. Kilner, изнесени в книгата му „Човешката атмосфера“ (вж. Всемирна Летопис, г. I, кн. 1V-V), дойдоха да покажат нагледно съществуванието на тия излъчвания, на тия потоци, тая човешка „аура“ или нещо подобно, на астралния или етерния двойник. Достатъчно е да се погледне един човек през екран, направен от стъклен сyд твърде сплескан, съдържащ алкохолен разтвор от dicyanin, химическо съединение, получавано от катрани на въглищата, което прави чувствителна ретината за ултравиолетовите лъчи, щото веднага „аурата“ да се покаже не само в сензитивите, както при опитите на Райхенбаха, но и пред очите на 95 от сто души надарени с нормално зрение. Възможно е, че тази „аура“ не е етерен двойник, но само едно нервно излъчване. По тоя повод гледайте отличното резюме на Rene Sudre в 3-ия брой на Bulletin de I’lnstitut metapsychique International (януари-февруари 1921 год,) 7) Вж. Всем. Летопис, год. II, кн, X, За ангелите хранители От М. С.
към текста >>

Възможно е, че тази „аура“ не е етерен двойник, но само едно нервно излъчване.
Kilner, изнесени в книгата му „Човешката атмосфера“ (вж. Всемирна Летопис, г. I, кн. 1V-V), дойдоха да покажат нагледно съществуванието на тия излъчвания, на тия потоци, тая човешка „аура“ или нещо подобно, на астралния или етерния двойник. Достатъчно е да се погледне един човек през екран, направен от стъклен сyд твърде сплескан, съдържащ алкохолен разтвор от dicyanin, химическо съединение, получавано от катрани на въглищата, което прави чувствителна ретината за ултравиолетовите лъчи, щото веднага „аурата“ да се покаже не само в сензитивите, както при опитите на Райхенбаха, но и пред очите на 95 от сто души надарени с нормално зрение. Възможно е, че тази „аура“ не е етерен двойник, но само едно нервно излъчване. По тоя повод гледайте отличното резюме на Rene Sudre в 3-ия брой на Bulletin de I’lnstitut metapsychique International (януари-февруари 1921 год,) 7) Вж. Всем. Летопис, год. II, кн, X, За ангелите хранители От М. С. Често съм се учудвала, защо толкова малко са мислили и писали за ангелите хранители, понеже ако тия ангели са факти, това са, във всеки случай, много важни факти. Римокатолическата (а и източно-православната, б.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако слуховият орган, развит до възможно най-висока степен, е способен да възприеме и да предаде на мозъка и най-бързо трептящите звукове — и тая своя способности човешкото ухо запазва за известно време и след като физическото сърце прекрати своята дейност — то нашият зрителен орган е в състояние да се развие до там, че да вижда вибрациите на звуковете в пространството и в двойника на човека2).
От това гледище, музиката на Духа рязко се отличава от светската музика на мнозинството от съвременните хармонисти и композитори, както по своята форма и съдържание, така и по своята техника в хармонизацията и изпълнението. Докато тия музикални дейци се стараят да извлекат много ефекти от контрастите, духовната музика, в съответствие с методите на природата, произвежда един цялостен и траен ефект. В това се състои дълбоката сила на впечатлението от нея. Идете всред природата, вслушайте се в мелодиите, които идат от разните нейни живи проявления, и вие ще се уверите, че само законът за единството на звуковете е, който действа най-мощно върху душата. Тия звукове могат не само да се чуват , но и да се виждат. Ако слуховият орган, развит до възможно най-висока степен, е способен да възприеме и да предаде на мозъка и най-бързо трептящите звукове — и тая своя способности човешкото ухо запазва за известно време и след като физическото сърце прекрати своята дейност — то нашият зрителен орган е в състояние да се развие до там, че да вижда вибрациите на звуковете в пространството и в двойника на човека2). Следователно, великите композитори са едновременно ясновидци и ясночуващи. Те, в тая стадия на духовното си развитие, могат да вземат в оригинал от самия неизчерпаем склад на природата материала за своите музикални произведения. А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния свят за ръководството и благото на човечеството. Прочее, и музиката, като поезията, говори и на ума, и на сърцето. Живописта е третото от изящните изкуства, което допринася за духовния напредък на човека.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нека припомним между другите, в живота на Жана д’Арк, и следните факти: тя е казала на войника в Шинон, който я оскърбил в момента на влизането й в кулата: „ах, ти отричаш Бога, но при все туй, колко си близко до смъртта!
От къде е дошъл? Може- би от самото момиче, което е могло да помисли за възможна слабост. Какво разнообразие във всичките тия непонятни предизвестия! Да, човешката душа е надарена със способности, непознати на сегашната наука. Нашата психична умственост, изобщо потънала в материалното ни битие, се проявява очевидно в някой добре известни, исторически примери, но е зле обяснена от слелия физиологически скептицизъм на съвременните училища. Нека припомним между другите, в живота на Жана д’Арк, и следните факти: тя е казала на войника в Шинон, който я оскърбил в момента на влизането й в кулата: „ах, ти отричаш Бога, но при все туй, колко си близко до смъртта! “ Още същата вечер тоя войник се удавил при една злополука. Други път и много често, както самата Жана свидетелства, тя е била предупреждавана от „гласовете“. Във Вокулйор, без да го е видяла никога, тя отишла право при господаря на Бодрикур: „аз го познах, обяснява тя, благодарение на моя глас; той ми каза: „този е той“. В Шинон, когато е била въведена при краля, Жана не се поколебала да го познае измежду триста дворцови хора, всред които той се прикрил под една чужда дреха. Тя поискала от него един частен разговор.
към текста >>

“ Още същата вечер тоя войник се удавил при една злополука.
Може- би от самото момиче, което е могло да помисли за възможна слабост. Какво разнообразие във всичките тия непонятни предизвестия! Да, човешката душа е надарена със способности, непознати на сегашната наука. Нашата психична умственост, изобщо потънала в материалното ни битие, се проявява очевидно в някой добре известни, исторически примери, но е зле обяснена от слелия физиологически скептицизъм на съвременните училища. Нека припомним между другите, в живота на Жана д’Арк, и следните факти: тя е казала на войника в Шинон, който я оскърбил в момента на влизането й в кулата: „ах, ти отричаш Бога, но при все туй, колко си близко до смъртта! “ Още същата вечер тоя войник се удавил при една злополука. Други път и много често, както самата Жана свидетелства, тя е била предупреждавана от „гласовете“. Във Вокулйор, без да го е видяла никога, тя отишла право при господаря на Бодрикур: „аз го познах, обяснява тя, благодарение на моя глас; той ми каза: „този е той“. В Шинон, когато е била въведена при краля, Жана не се поколебала да го познае измежду триста дворцови хора, всред които той се прикрил под една чужда дреха. Тя поискала от него един частен разговор. в който му припомнила, за да го убеди в мисията си, съдържанието на една мълчалива молитва, която той отправил преди това към Бога, когато е бил сам в молитвения дом, молитва относително оспорваната му законност на престола.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Човекът е вече на пътя, който води към Отца — той е вече войник.
Всичко това заема тъкмо 100 прераждания. Същевременно човешкото същество е развило вече всички видове на семейното чувство. Но веднага щом като един мъж и жена са могли да живеят в пълна и постоянна хармония, то и любовта - страст, половата любов, била тя сантиментална или платоническа, изгубва своя чар — родена е братската любов. Чувството на човеколюбив и алтруизъм взема връх и няколко прераждания са достатъчни, за да може ангелът на пречистата и всеобемна любов към Бога и ближния да свиква все по-често да пребивава над техния дух. Още около 15 прераждания, и неописуемия цвят, с тайнствения мирис — божествената любов, ще пусне първото стръкче на своето стъбълце. Човекът е вече на пътя, който води към Отца — той е вече войник. Но какво трябва да се прави, за да се изкачим по-скоро до това стъпало? Всички религии дават отбулен дивния секрет, неизказаният и тайнствен аркан. Тъй като Бог е любов, то той иска щастието на своите деца. Щом е тека, то и скритите неща, и невъзможността да се достигнат, те се явяват излишни и безполезни. Тъй, както хлябът и водата, без които нашите физически тела не могат, са двете най- разпространени на земята субстанции, също тъй и необходимата духовна храна е изявена и дадена навред и всякога, още преди създание мира.
към текста >>

Забелязаха е, че ония, кои то са надарени с второто зрение, имат проницателен поглед, как то се констатираше и у г-жа Хауфе, когато виждаше духовете или собствения си двойник.
на месечината, макар и да живее още на земята, но аз го виждам там, като че ли там е бил по-рано. След три месеци той ще умре и баща ми пръв ще на учи за смъртта му“. Това лице, което беше тогава в пълно здраве, умря точно на определеното от нея време и бащата на ясновидката пръв узна за това. Второто зрение Известно е, че дарбата на второто виждане е твърде разпространено в някои местности, като напр. в някои части на Шотландия и Дания. Забелязаха е, че ония, кои то са надарени с второто зрение, имат проницателен поглед, как то се констатираше и у г-жа Хауфе, когато виждаше духовете или собствения си двойник. В момента на явлението, тялото на ясновидещия става обтегнато, клепачите се разтварят широко и той става сляп и глух за всичко, което го обикаля, както ставаше това и с г-жа Хауфе. Ако ясновидецът, в момента на второто виждане, би се допрял до някое друго лице или до някое животно, и те биха станали субекти на такива явления. Един кон може да се изпоти и да откаже да тръгне в момента, когато ездачът му има видение; по някога даже, има коне, които съзират ония неща, които избягват от погледа на ездача им. Често се случва, някои коне да се развълнуват силно, когато минават край място, дето е погребан някой. В 1823 г.
към текста >>

Аз останах сам, без счупена пара в джоба и, разбира се, бих умрял от сиромашия и болест, ако не ме бе прибрал един беден човек, бивш войник, който бе служил под началството на моя баща.
На двадесет години аз изгубих баща си. Лишен от последния контрол, аз вършех такива безумия и водех толкова нередовен живот, че в пет години прахосах състоянието си и една прекрасна сутрин се събудих болен и беден. Разпуснатият ми живот еднакво изтощи и тялото ми, и кесията ми. Настана време на тежки изпитания. Всички приятели, които се трупаха на моите пирове, всички жени, които си оспорваха една на друга моето разположение, и даже паразитите, които се хранеха от моите благодеяния — всички ме напуснаха. Аз останах сам, без счупена пара в джоба и, разбира се, бих умрял от сиромашия и болест, ако не ме бе прибрал един беден човек, бивш войник, който бе служил под началството на моя баща. Той почна да се грижи за мене. Когато аз се поправих дотолкова, че можех да ходя, ние напуснахме Александрия и заминахме за едно малко имение, останало наследство на Мериона — тъй се казваше моя покровител. Там ни чакаше ново разочарование. Парчето земя, разположено на границата на пустинята, едва можеше да ни изхрани, а къщата не беше повече от една полуразвалена колибка. Обаче, Мерион за нищо не искаше да се върне в Александрия.
към текста >>

Когато, вечер, ние се разговаряхме, седейки пред пещерата, и старият войник ми разказваше за войните на Александра и за хиляди любопитни случаи от своите походи в Индия и Персия, аз забравях своята мизерия и живеех с това славно минало· След четири години Мерион умря, и аз останах сам.
Аз не се противопоставих, когато той избра за жилище съседната пещера, и почнах да му помагам в работата, която оскъдно ни прехранваше. Свежият въздух и трудът ми възвърнаха здравето и в продължение на известно време аз се забравих в новия живот. Аз мислех също за свое то минало и строго се осъждах за своето непростително безумие, което ме доведе до мизерия и просия. Все пак, докато беше жив моя старец — покровител аз търпеливо понасях този живот. И бях привикнал вече на труд. Когато, вечер, ние се разговаряхме, седейки пред пещерата, и старият войник ми разказваше за войните на Александра и за хиляди любопитни случаи от своите походи в Индия и Персия, аз забравях своята мизерия и живеех с това славно минало· След четири години Мерион умря, и аз останах сам. Малко по малко самотията почна да ми дотяга, а после ми стана съвсем непоносима. Аз почнах да мисля за миналия си живот, за разкоша и комфорта, с които бях окръжен, за изящното и просветено общество, и почувствах, че нещо неудържимо ме влече към този неблагодарен свят, отдето бях изгонен завинаги. Горчиво отчаяние ме обхвана. От ден на ден животът ми ставаше все по-ненавистен, а желанието ми да се върна в светския живот — все по-силно. А при туй, това ми желание беше неосъществимо, понеже аз нямах нищо, освен пещерата, обърната от Мериона в бедно убежище, а с онази парцалива риза на гърба ми биха ме изгонили като просяк от прага на всички дворци, дето живееха моите бивши александрийски приятели.
към текста >>

— А все пак оръдието и подводницата, аеропланът и войникът менят съдбата на света, създават и унищожават царства и области, поглъщат или изваждат народи от забравата — каза майор Томсон.
— Много казано — намеси се тихо домакинът д-р Ричардс —много казано . . човекът, човечеството ... те са, които са създали тоя долар и стерлинг, те са, които, като някое растение, са го излъчили от себе си и напразно бихме мислили, че доларът и стерлингът може да направят това, което човекът сам не иска. Човекът ... — той не свърши фразата си. Кой знае защо, спре на половина и като вдигна чашата си, протегна я на Меджи. Тя сръчно я напълни със златисто вино от гарафата. — А все пак оръдието и подводницата, аеропланът и войникът менят съдбата на света, създават и унищожават царства и области, поглъщат или изваждат народи от забравата — каза майор Томсон. Но какво можеш да направиш без стерлинга и долара? — запита бързо Белингтон. А без самия човек, без тая вечна загадка, която ние гледаме вина ги пред себе си, без да я знаем що е, с която живеем един до друг, без да се разбираме, с която ни дели по някога като че ли само един миг, а в същност вечности и бездни . . . Ето ние, докторите, ще изучваме човека.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Двойникът на физическото ни тяло, т. е.
Комендантът Дарже, който откри с апарата си съществуването на лъчите V и направи по тоя случай много съобщения във френската Академия на Науките, дава достатъчни сведения за способите, които е употребявал. Той е получил стотици флуидични снимки, като е магнетизирал плаките ту на сухо, ту в откривателя, с контакт или без контакт. Тия снимки са отбелязали магнетичните радиации (излъчвания), които са излизали от ръцете му, което показва, че силата на флуидичното излъчване се изменя в зависимост от личността на оператора. Така, опитите на Дарже, възпроизведени от Д-р Барадюк, са установили фотографически, че нашият мозък и цялото ни тяло изпущат излъчвания, които действат върху чувствителната плака също, както светлината, даже и през известни непрозрачни препятствия. Всичко, което съществува — животното, растението и даже минералът — притежава фотогеническа лъчиста сила, но тази последната е най-любопитна за изучване у човека. Двойникът на физическото ни тяло, т. е. нашето невидимо с просто око духовно тяло може да бъде фотографирано — факт, установен с абсолютна истинност от направените опити. Когато комендант Дарже е търсел да издири нещо друго през време на един свой опит, получил е долната фотографска снимка на двете момиченца, чиито двойници ясно личат. Като е искал да се увери, дали флуидиччите радиации, които един магнетизатор предава на субекта, може да се фотографират, Дарже е помолил жителя на гр. Тур (Франция), г. Пичар, да магнетизира тези си две деца.
към текста >>

В ляво от децата се виждат техните двойници или флуидични тела Едното даже показва ръката си продължена, когато субектът я държи свита с китка от цветя, която не се вижда у двойника, Както е обяснил самият Дарже, в случая не е имало двойна поза, за да се получи това различие, тъй като знае се, че при двойна поза, се удвояват и тъмните части, каквито са краката и обувките, нещо, което тук не е станало.
Като е искал да се увери, дали флуидиччите радиации, които един магнетизатор предава на субекта, може да се фотографират, Дарже е помолил жителя на гр. Тур (Франция), г. Пичар, да магнетизира тези си две деца. Бащата се съгласил и Дарже след това фотографирал момиченцата. Клишето е дало образа, който възпроизвеждаме. В ляво от децата се виждат техните двойници или флуидични тела Едното даже показва ръката си продължена, когато субектът я държи свита с китка от цветя, която не се вижда у двойника, Както е обяснил самият Дарже, в случая не е имало двойна поза, за да се получи това различие, тъй като знае се, че при двойна поза, се удвояват и тъмните части, каквито са краката и обувките, нещо, което тук не е станало. Също и фонът би се дублирал върху клишето. Прочее, тук се вижда снета в двоен отпечатък само горната част от телата на двете момичета, а това показва че е получена фотографията на астралните им тела. И Дарже е обяснил, защо раздвояването афектира само горната телесна част: „вибрациите на астралното тяло, казал той, са по-бързи и по-светещи между сърцето и мозъка, а почти никакви на краката“. Също на такава причина се дължи и материализацията на двойника у свещеника, образът на когото даваме. Той е фотографиран от началника на едно учебно заведение.
към текста >>

Също на такава причина се дължи и материализацията на двойника у свещеника, образът на когото даваме.
Клишето е дало образа, който възпроизвеждаме. В ляво от децата се виждат техните двойници или флуидични тела Едното даже показва ръката си продължена, когато субектът я държи свита с китка от цветя, която не се вижда у двойника, Както е обяснил самият Дарже, в случая не е имало двойна поза, за да се получи това различие, тъй като знае се, че при двойна поза, се удвояват и тъмните части, каквито са краката и обувките, нещо, което тук не е станало. Също и фонът би се дублирал върху клишето. Прочее, тук се вижда снета в двоен отпечатък само горната част от телата на двете момичета, а това показва че е получена фотографията на астралните им тела. И Дарже е обяснил, защо раздвояването афектира само горната телесна част: „вибрациите на астралното тяло, казал той, са по-бързи и по-светещи между сърцето и мозъка, а почти никакви на краката“. Също на такава причина се дължи и материализацията на двойника у свещеника, образът на когото даваме. Той е фотографиран от началника на едно учебно заведение. Комендантът Дарже е казал за тоя случай, ча през време на позирането, моделът е „отсъствал“ за един момент или „влязъл е в себе си“, тъй като свещеникът в тоя момент е концентрирал дълбоко ума си. Затова двойникът му се е изобразил вътре във физическото му тяло. Авторът на съобщението за случая не дава името на свещеника, защото, както обяснява той, това би му създало неприятности от страна на неговото началство, което, по заповед от Рим, се противи на психическите издирвания. И католишката официална църква, както и православната, се държи всякога враждебно към науката.
към текста >>

Затова двойникът му се е изобразил вътре във физическото му тяло.
Прочее, тук се вижда снета в двоен отпечатък само горната част от телата на двете момичета, а това показва че е получена фотографията на астралните им тела. И Дарже е обяснил, защо раздвояването афектира само горната телесна част: „вибрациите на астралното тяло, казал той, са по-бързи и по-светещи между сърцето и мозъка, а почти никакви на краката“. Също на такава причина се дължи и материализацията на двойника у свещеника, образът на когото даваме. Той е фотографиран от началника на едно учебно заведение. Комендантът Дарже е казал за тоя случай, ча през време на позирането, моделът е „отсъствал“ за един момент или „влязъл е в себе си“, тъй като свещеникът в тоя момент е концентрирал дълбоко ума си. Затова двойникът му се е изобразил вътре във физическото му тяло. Авторът на съобщението за случая не дава името на свещеника, защото, както обяснява той, това би му създало неприятности от страна на неговото началство, което, по заповед от Рим, се противи на психическите издирвания. И католишката официална църква, както и православната, се държи всякога враждебно към науката. Но нека си спомним казаното от Галилей: „при все това, земята се върти“, истината е непобедима от мрака и невежеството на духовенството . . . * * * Д-р Тео Хансман, от Уашингтон (Съединените Щати), почти постоянно се занимава с психична фотография, като оперира обикновено с медиума-яснозидец Д-р Уйлямс Килър.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А окултната наука употребява термините: физическо тяло (на гъстата материя), астрално тяло (на чувствата и желанията) и етерно тяло (етерен двойник, double).
Богомилското учение за човека, религията и социалното устройство Според второто положение на смарагдовия огнен скрижал, завещан от родоначалника на херметическата философия —Хермес Трисмегист Тот — знае се, че „каквото е горе, това е и долу“. С тоя тезис се прави паралел между устройството на вселената и онова на човека. Какъвто е Макрокозмосът, такъв е и микрокосмосът. Както Бог е троичен, така и човек е троичен: тяло, душа и и дух. И апостол Павел говори в едно от своите послания за тяло естествено (физическо, материално) и тяло духовно (душа и дух). А окултната наука употребява термините: физическо тяло (на гъстата материя), астрално тяло (на чувствата и желанията) и етерно тяло (етерен двойник, double). Също така са разбирали устройството на човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото тяло и надарени с особени способности за проявление2). Това е окултната анатомия на човека, изследвана от съвременните окултисти напълно научно, но известна и на богомилите. Изхождайки от това схващане за материалното и психологическо устройство на човешкото същество, за тях е било лесно да схванат и истинската негова връзка и зависимост от Бога и да проследят еволюцията на човешката душа3), а според това, да наредят и своята религиозна система. Човек се ражда на земята да се учи, т. е. да придобива знания за живота, и да се развива умствено, морално и духовно, за да служи на Бога, като работи за доброто на ближните.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

2) Етерният двойник — Б. Р.
1) L. Chevreuil. On ne meurt pas. Preuves scientifiques de la Survie. Preface de Ch. Moreau-Vauthier. Ouvrage couronni par l’Acaddmie des sciences. Paris. 2) Етерният двойник — Б. Р. 3) Вж. Всем. Летопис, год. III, няколко глави от съчинението на Кернера, с портрета на ясновидката г-жа Хауфе. 4) За неговите трудове виж В семирна летопис год. II и III.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

думата Алхимия, после да дадем кратък преглед на нейното физическо съответствие — Химията и нейния духовен двойник — Алхимията.
Мнозина знаят за личния или човешкия магнетизъм и неговите ефекти, но по-далеч от това не отиват. Те даже и не сънуват за това тънко, безмълвно влияние, което изтича от името, от думата. Те не подозират за тази сила, която имат думите, употребени както трябва. Човешкият ум така е потопен във феномените на Природата, които са само обвивки, че не вижда истинското тайно значение и реалностите, скрити под материалните одежди. Преди всичко, ние искаме да отбележим значението на думите, които влизат в състава на нашия предмет, т. е. думата Алхимия, после да дадем кратък преглед на нейното физическо съответствие — Химията и нейния духовен двойник — Алхимията. „АЛ“ ( или Ел ) и „КИМИЯ“ са думи арабско египетски, които вместват в себе си много повече отколкото се струва на пръв поглед. Те имат значение твърде различно от туй, което обикновено им дават учените умове. Термините и идеите, които ние обикновено свързваме с тях, се изменят с вековете, в които живеем. Същото е станало и с термините, от които е произлязла думата Алхимия. Ще се постараем да проникнем под черупката на простото значение, в което лингвистическото употребление и условност са облекли тази дума и която, с течението на вековете, е станала само една ръжда на разложено пустословие — и ще се опитаме да освободим от там живия зародиш, който е погребан вътре.
към текста >>

НАГОРЕ

0.40258193016052