НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
171
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_11 Английската кралица играе Паневритмия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
За това всеки един от нас бе различен, неподправен и бе единствено копие, на което не можеше да се подражава, нито да му се извади дубликат и да му се намери съименник,
двойник
или някаква друга имитация на оригинала.
Никога преди това не бях подозирал, че в него бе събрана цялата изтънченост на английската аристокрация. Това нещо той го носеше в себе си от предишните прераждания. Никой не бе го учил на такива обноски, но той го носеше в себе си и то извираше навън. Тази осанка беше израз на една забулена тайна, на едно забележително прераждане в Школата на Учителя. Тук нямаше случайни прераждания, тук нямаше случайни личности, а всички бяхме дошли от миналото с големия капитал на бележити индивидуалности.
За това всеки един от нас бе различен, неподправен и бе единствено копие, на което не можеше да се подражава, нито да му се извади дубликат и да му се намери съименник,
двойник
или някаква друга имитация на оригинала.
Тук, в Школата, всяка индивидуалност беше оригинал. Всяка една личност беше неповторима и не можеше да се намери друг, подобен на нея образ. Щом ние приехме Паневритмията като такива личности и индивидуалности и щом накрая дойде и английската кралица да играе Паневритмия, това означаваше, че ние ще победим. Ние, които бяхме в Школата на Учителя. Тази Паневритмия остана завинаги у мене, като откровение на Небето за същността на Космическия Промисъл за историческите личности и събития в историята на човечеството.
към текста >>
2.
2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на леглото си, а чрез своя
двойник
се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата.
Във въздуха се носела над главите им цигулковата мелодия на Учителя: "Странник съм в този свят". Колоната се изтеглила и Учителят отново седнал на Своя златен трон. Сънят свършил. Събужда се Тереза, оглежда се и вижда, че това не е сън като другите сънища. За човешкия сън Учителят разказва много неща.
Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на леглото си, а чрез своя
двойник
се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата.
Този свят е така нареченият физико-астрален свят, който се намира на сто километра над земята и я опасва като пояс, широк сто километра. Знае всичко това сестра Тереза и разбира, че този сън не й се дава току така, че има нещо реално в него, но трябва само да й се разтълкува. Затова тя отива при Учителя и разказва всичко от начало до край. Той я изслушва внимателно и съсредоточено. Но после й казва: "Не намирам причина тук да се учудвате на вашия сън.
към текста >>
3.
2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Друга загадка, която трябваше да разрешавам, беше задачата за онзи стражеви Дух, който бе влезнал в мене, който беше ме изправил, беше ме изпънал като струна и беше ме заставил да хвана пушка за почест - онази хватка, която прави всеки
войник
, когато пред него преминава знамето на полка, знаме на честта и храбростта.
След време попаднах и на други тълкувания на числото 19. Те бяха дадени в друга проекция - в по-високо отправление на човешкия дух, който се стреми към висшите селения на Духа Господен. Вероятно и вие ще срещнете в Словото на Учителя различни тълкувания за числото 19. При всички случаи, то означава един завършен цикъл на земята. Това за вас е също една задача за разрешаване.
Друга загадка, която трябваше да разрешавам, беше задачата за онзи стражеви Дух, който бе влезнал в мене, който беше ме изправил, беше ме изпънал като струна и беше ме заставил да хвана пушка за почест - онази хватка, която прави всеки
войник
, когато пред него преминава знамето на полка, знаме на честта и храбростта.
Аз бях застанал на стража с моята цигулка пред онзи миг, в който Духът на Истината реши да свидетелствува за Себе Си чрез думите на Великия Учител. И когато отварям калъфа на цигулката, и когато настройвам цигулката си, винаги си спомням за този миг. А когато засвиря, търся онова общение с Духа Господен, при Когото само музиката на Учителя може да ме заведе!
към текста >>
4.
2_22 Военните маршове на немските дивизии
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В края на краищата Бог решава съдбата на света и човечеството." През цялото време аз съм застанал в една изправена стойка на
войник
, поел съм въздух и стоя вцепенен.
Като минават през България те правят контакт с този народ и търсят начин да направят общение с Божествения Дух. Те не го осъзнават, но онзи Велик Дух, който ръководи немския народ, онзи колективен немски дух, знае много добре, че това е единственият начин засега, в този момент, да дойде в България и да се поклони на Божествения Дух и на Бога, Който сега присъствува в България. Аз съм тук и свидетелствувам за Истината, за Бога и за Словото Му. Те сега търсят начин да се реабилитират пред България за онази беля, която направиха през времето на Балканската и на Европейската война. Но времената сега са други.
В края на краищата Бог решава съдбата на света и човечеството." През цялото време аз съм застанал в една изправена стойка на
войник
, поел съм въздух и стоя вцепенен.
По едно време гърдите ми се отпускат и аз си отдъхвам. Разбирам, че разговорът е привършен. Аз целувам ръка и се отдалечавам от "Изгрева". Бързам, трябва да сляза в града. Вървя, опитвам се да мисля и да разбера думите на Учителя.
към текста >>
Оглеждам се и виждам, че съм застанал мирно като
войник
и часовой.
Така, както българите пътуваха по светите места на Йерусалим до Божия гроб и се връщаха като хаджии. Ами те как ще се върнат в Германия! Като хаджии или ще ги положат и заковат в дървени сандъци? Въпроси и въпроси. А отговорите ги няма.
Оглеждам се и виждам, че съм застанал мирно като
войник
и часовой.
Аз бях представител на този народ. Аз бях представител на Школата на Учителя. Аз бях вече посветен в една Истина: защо те маршируват и пеят, преминавайки през този народ. Немският дух пееше своят военен марш пред нозете на Великият Учител. Той Му се покланяше.
към текста >>
5.
3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" Галилей изпълнява нареждането на Учителя и застава като
войник
на пост с цигулката в салона, встрани от вратата и чака да получи знак от Учителя.
Така се разреши скандалът със Симеон и аз сметнах, че в този момент заедно с Галилей сме се справили добре. След беседата отидох при Галилей и му благодарих за помощта и съдействието, а той се усмихна и каза: "Сестра, не трябва да благодариш на мене, а на Учителя". И той ми разказа как Учителят половин час преди това - преди да почне беседата, преди да влезем в салона, преди да почнем да пеем, преди да се яви Симеонов и да започне скандалът - го извиква и го запитва: "Ще можете ли тази сутрин да свирите преди беседа? " Галилей Му отговаря, че може. Учителят му прошепва: "Тогава се пригответе!
" Галилей изпълнява нареждането на Учителя и застава като
войник
на пост с цигулката в салона, встрани от вратата и чака да получи знак от Учителя.
След като стана скандалът и Симеонов изхвръкна навън, той чул в себе си думите на Учителя: "Можеш сега да влизаш! " Така се бе явил Галилей и затова толкова усърдно си навеждаше главата до пианото - за да чуе по-добре тона, който аз му давах. А аз смятах, че иска да ми се подиграва и исках да го тупна по главата със собствената му цигулка. Застанах смутена пред Галилей: "Благодаря ти, братче, благодаря и на Учителя! " Учителят знаеше предварително за бурята, която идваше, за надвисналите буреносни облаци, за гръмотевиците, които щяха да се разразят.
към текста >>
6.
3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Може би музикантите развиваха повече чувствителността си от другите, работейки с музиката - техният етерен
двойник
се разширяваше и излизаше от тялото, човекът ставаше по-чувствителен към външни влияния и остро реагираше на чуждо вмешателство.
А стана точно обратното. Получиха се такива дисхармонични състояния при изучаване песните на Учителя, че това бе трудно обяснимо. Невероятна борба. Разгоряха се лични амбиции, засегна се чуждо себелюбие, намесиха се лични, неизживени комплекси от психологическо естество - всеки искаше да се прояви в дадена насока. И понеже тук всички пееха, свиреха на инструменти, всеки смяташе, че разбира повече от другия, дори стигнаха дотам, да смятат, че са по-големи музиканти от онези, школуваните музиканти в света, които свиреха и пееха по сцените на концертните зали.
Може би музикантите развиваха повече чувствителността си от другите, работейки с музиката - техният етерен
двойник
се разширяваше и излизаше от тялото, човекът ставаше по-чувствителен към външни влияния и остро реагираше на чуждо вмешателство.
Това бе основната причина за острата реакция на всички към проблема за песните на Учителя. Те бяха свикнали да ги пеят по свой начин, който се различаваше от първоначалния нотен текст, даден от Учителя. С годините тези разлики се увеличаваха и когато трябваше да се отпечатат песните, Учителят не случайно нареди да го стори група от трима човека. Но Кирил като най-амбициозен като всеки македонец, измести останалите и сам издаде песните, като направи най-голямата грешка, че не представи нотния текст предварително на Учителя за Неговото мнение и одобрение. Ако го беше сторил това, нямаше да се получат последвалите събития.
към текста >>
7.
8_05 Катя Грива - певица и ученик
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Освен това, станала изключително чувствителна, понеже нейният
двойник
не бил се наместил в тялото й, а стоял извън него.
Прочела и започнала да прави упражнения с дишането така, както те препоръчвали в книгите си. Веднъж, както лежала, изведнъж се видяла във въздуха, а тялото й останало на кревата. Значи, тя се е излъчила. Катя не знаела как се влиза обратно в тялото и се уплашила много. Поради това, че не могла да влезе в тялото си както трябва, след това Катя била раздвоена и имала усещането, че се намира наполовина в тялото си и наполовина - вън от него.
Освен това, станала изключително чувствителна, понеже нейният
двойник
не бил се наместил в тялото й, а стоял извън него.
По този начин тя станала толкова чувствителна, че поемала чуждите влияния като свои собствени, от което страдала много. След като се запознала с Учителя, тя Го помолила за съвет, а Той й помогнал отново да се намести в тялото си както трябва. Как станало това, аз не съм я питала. Но доколкото зная от беседите на Учителя, първо човек трябва отново да бъде извлечен от тялото си и след това по най-фин начин да бъде вместен в него. За това е необходимо знание.
към текста >>
8.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Войник
или студент 14.
Богомилската къща 9. Читалище “Надежда” 10. Лозето и събора на Бялото Братство 11. Пътуване на запад за наука 12. Сънят, който се сбъдна 7 13.
Войник
или студент 14.
Духовната младежка група 15. Откриването на Младежкият окултен клас 16. Школата е открита 17. Общ окултен клас 18. Учете един занаят 19.
към текста >>
9.
4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Аз съм бил руснак и като руски
войник
бях загинал в Балкана на Шипка по време на Руско-турската война 1877/78 г.
Той се доближи до мен, гледа книгата и се чуди. Защото ние още не бяхме почнали да изучаваме руски език в клас. Той се изучаваше в гимназията. Учителят ми не знаеше, че аз по рождение го знаех този език. Аз много добре помнех този език от едно минало прераждане.
Аз съм бил руснак и като руски
войник
бях загинал в Балкана на Шипка по време на Руско-турската война 1877/78 г.
Бях останал тук и след това се бях родил чрез моите родители и сега носех името Борис. И затова по рождение знам този език, но как да му обясня, когато и аз тогава не можех сам да разбера как стават тези неща, защото аз този език го знаех, чувствах го и го виждах в картини. По-късно получих знание за това в Школата на Учителя, но този спомен беше жив у мен, а непонятен за другите. Като младеж имах наклонност към литература и ме поставиха за кни-жар в библиотеката на Венелин Априлов. Никой не влизаше в нея освен аз и един мой приятел.
към текста >>
10.
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Може би дядо да е смъкнал този убит руски
войник
и да го е погребал, защото трябва да има връзка между него, убития руски
войник
, който след време трябва да се роди като негов внук и да носи името Борис.
През зимата когато турците били отблъснати и трябвало да презимуват, руските войски и опълченците в Балкана, той е карал шейна, вървял е пред воловете и разбивал партина ту пред единия вол, ту пред другия, за да могат да минат. А снегът е бил до пояс. По-късно тези събития съм ги виждал на скици и на албуми. Ужасяващо впечатление предизвикаха те върху мен. Тогава пред мене излезе една картина и аз се виждам как се сражавам на Шипка и след това бивам убит.
Може би дядо да е смъкнал този убит руски
войник
и да го е погребал, защото трябва да има връзка между него, убития руски
войник
, който след време трябва да се роди като негов внук и да носи името Борис.
Войната свършва. Всички опълченци се явяват за медали и за Гергьовския кръст за храброст, а дядо ми отказва и не желае медал. Казва: „Не съм се бил за медал и кръст! " А баба ми беше много недоволна от това, особено когато на опълченците и на другите, които са помагали на отбраната на Шипка са им отпуснали пенсии. Слушах лично как не минаваше ден баба да не му опява, че не взел пенсия.
към текста >>
11.
13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
13.
ВОЙНИК
ИЛИ СТУДЕНТ Баща би беше заможен и аз останах при него.
13.
ВОЙНИК
ИЛИ СТУДЕНТ Баща би беше заможен и аз останах при него.
Но не можах да остана много време в Габрово, защото искаха да ме вземат войник. А аз мразех войниклъка. А за да се откача от него трябваше да се запиша да следвам, защото студентите ги освобождаваха. И ща не ща трябваше да се запиша като редовен студент. Къде имаше свободни места тогава?
към текста >>
Но не можах да остана много време в Габрово, защото искаха да ме вземат
войник
.
13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ Баща би беше заможен и аз останах при него.
Но не можах да остана много време в Габрово, защото искаха да ме вземат
войник
.
А аз мразех войниклъка. А за да се откача от него трябваше да се запиша да следвам, защото студентите ги освобождаваха. И ща не ща трябваше да се запиша като редовен студент. Къде имаше свободни места тогава? Само в юридическия факултет.
към текста >>
А аз мразех
войниклъка
.
13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ Баща би беше заможен и аз останах при него. Но не можах да остана много време в Габрово, защото искаха да ме вземат войник.
А аз мразех
войниклъка
.
А за да се откача от него трябваше да се запиша да следвам, защото студентите ги освобождаваха. И ща не ща трябваше да се запиша като редовен студент. Къде имаше свободни места тогава? Само в юридическия факултет. Записах се в него и се върнах в Габрово.
към текста >>
Заради
войниклъка
и да отбия военната си служба аз се записах да следвам.
" Тя държеше на общественото мнение много. Но майка ми упорстваше и не ми даваше друга храна, а аз ядех само хляб. Така че с вегетарианството успях да се справя. Родителите ми след това вдигнаха ръце и ме оставиха. Знаеха, че не могат да излязат на глава с мен.
Заради
войниклъка
и да отбия военната си служба аз се записах да следвам.
По-късно минах в трудовата повинност, където можехме срещу определена сума да се откупим от временна трудова повинност. Така през 1932 г. се откупих за 300 лв. През време на войната през 1943/44 г. бях в редовете на гражданската отбрана като трудовак.
към текста >>
Та
войниклъка
ме накара да се запиша като студент.
бях в редовете на гражданската отбрана като трудовак. Осигурявахме реда на скривалищата срещу бомбардировките в София. И накрая ме произведоха в чин ефрейтор понеже само аз като трудовак можех да вдигна тежест до 120 кг на ръце. Можех едновременно да нося два чувала под двете си мишници, като всеки тежеше 60 кг. Затова ме произведоха ефрейтор и аз си сложих нашивка най-тържествено.
Та
войниклъка
ме накара да се запиша като студент.
Първата година ми бе зачетена и заверена като студент в юридическия факултет за радост на майка ми.
към текста >>
12.
14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА Така отървах
войниклъка
първата година.
14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА Така отървах
войниклъка
първата година.
Но за всяка година трябваше да давам удостоверение, че съм студент. А войниклъка аз го мразех най-вече от всичко. И като видях, че няма отърваване от него, дойдох отново в София и се записах във физико-математическия факултет, специалността естествени науки, която обичах от край време. И започнах да посещавам редовно лекции. Тука трябва да кажа, че аз имах свои навици, от които не съм се отказвал никога до сега.
към текста >>
А
войниклъка
аз го мразех най-вече от всичко.
14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА Така отървах войниклъка първата година. Но за всяка година трябваше да давам удостоверение, че съм студент.
А
войниклъка
аз го мразех най-вече от всичко.
И като видях, че няма отърваване от него, дойдох отново в София и се записах във физико-математическия факултет, специалността естествени науки, която обичах от край време. И започнах да посещавам редовно лекции. Тука трябва да кажа, че аз имах свои навици, от които не съм се отказвал никога до сега. Сутрин ставам много рано. Ако има условия излизам в природата да се разходя един-два часа според времето.
към текста >>
13.
124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ковачев, който е бил
войник
на фронта, си дохожда във войнишка отпуска, минава през София и отива при Учителя, за да го види.
Съюзниците открито изоставят България. Това Александър Малинов осъзнава на 19 септември. Българските войски напускат фронта. Без това предисловие е невъзможно да се разбере обстановката и времето, когато бе дадена и създадена песента „Сърдечния зов", защото съществуват сили, които пряко или косвено са вземали участие за свалянето на тази песен от Невидимия свят и начина за написването на песента е при необикновени обстоятелства. Един от приятелите - Атанас Д.
Ковачев, който е бил
войник
на фронта, си дохожда във войнишка отпуска, минава през София и отива при Учителя, за да го види.
Той бил музикант, военен капелмайстор и като такъв е бил мобилизиран да подържа със своите маршове бойния дух на войниците. Дошъл при Учителя и Му разказал новините и някои случки от фронта. Учителят го слушал внимателно. Като разговаряли така, Учителят по едно време извадил текста на едно стихотворение „Сърдечния зов", което е било написано от един брат Зурков и подарено на Учителя. Последният Го оглежда внимателно и Го подава на Ковачев: „Можете ли да напишете музика върху този текст?
към текста >>
14.
142. ТРУДОВАКЪТ НЕ СЕ ПОДЧИНЯВА НА ПОЛКОВНИКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Когато научава, че аз съм на гарата и нося на гърба си товарите, изпрати един
войник
да ме заведе при него.
През това време аз, Борис Николов и Методи Константинов бяхме мобилизирани там и понеже сме трудоваци ни накараха да пренасяме торби с цимент за някакъв военен строеж. Методи научава, че Бошков е там, отиде при него и му се оплака от тежкия труд. Той го остави на работа в щаба при себе си. Методи имаше докторат и имаше тежест. А Бошков е съидейник на Методи, познава Учителя и Братството и го запитва, дали има някои други от Братството.
Когато научава, че аз съм на гарата и нося на гърба си товарите, изпрати един
войник
да ме заведе при него.
Запита ме: „Искаш ли да останеш при мене? " Аз отказах. А той, Бошков, ми нарежда: „Нареждам ти да останеш. Аз съм тук комендант на града и моята воля се изпълнява! " Но аз нали не съм бил войник, не зная какво е заповед и нямам отношение към военното звание и власт и не желая да се подчинявам.
към текста >>
" Но аз нали не съм бил
войник
, не зная какво е заповед и нямам отношение към военното звание и власт и не желая да се подчинявам.
Когато научава, че аз съм на гарата и нося на гърба си товарите, изпрати един войник да ме заведе при него. Запита ме: „Искаш ли да останеш при мене? " Аз отказах. А той, Бошков, ми нарежда: „Нареждам ти да останеш. Аз съм тук комендант на града и моята воля се изпълнява!
" Но аз нали не съм бил
войник
, не зная какво е заповед и нямам отношение към военното звание и власт и не желая да се подчинявам.
Отказах най-категорично и пожелах да се върна на гарата и да нося чувалите, но да бъда свободен от властта на пагоните. Така аз се освободих от пагона на Бошков. След войната аз се отнасях безразлично към всички полковници, които бяха запознати с Учението и дори имаха не малко опитности с Учителя. На времето аз се бях откупил от трудовата повинност, защото желаех да бъда свободен и да не изпълнявам чужди команди. Както по онова време полковниците нямаха власт над мене, така и след заминаването на Учителя когато имаха пенсия на полковници, пак нямаха власт над мен, макар че се опитваха да ми нареждат.
към текста >>
15.
164. ВОЙНИШКАТА ШАПКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
164. ВОЙНИШКАТА ШАПКА Брат Жечо Панайтов е млад
войник
и през 1918 г.
164. ВОЙНИШКАТА ШАПКА Брат Жечо Панайтов е млад
войник
и през 1918 г.
първо уволняват онези, които са били ученици, за да си продължат образованието. Краят на войната, разрухата и нарушеното продоволствие докарват глада и на фронта. Войниците получават по 200 грама хляб дневна дажба. Предния ден им дали дневната дажба, но те я изяли още през нощта понеже били гладни. На другия ден от тяхната рота се уволняват още 50 души и пътуват за София безплатно с уволнителните си билети.
към текста >>
16.
191. ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ОТИДЕ В С. МЪРЧАЕВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като
войник
беше участвувал в изнасянето на оръжие от казармата, за да снабдят партизаните.
Айтоската градина предразполагаше и имаше условие за пребиваване на Учителя. Но не можеше да се отиде до там. Влаковете бяха препълнени, народа бягаше в паника, а кола да се намери за такъв дълъг път бе невъзможно. Тогава един от братята от Мърчаево - Темелко и някои сестри предложиха да отидем в Мърчаево? Като че ли по това време Темелко Темелков беше дълбоко наскърбен и огорчен, защото наскоро бе убит неговия син.
Като
войник
беше участвувал в изнасянето на оръжие от казармата, за да снабдят партизаните.
А това бяха бойни комунистически групи, които бяха излезнали в планините и воюваха срещу правителството. Учителят нареди колкото може по-бързо да се напусне града. На 10 януари 1944 г. беше най-голямата нощна бомбардировка над София. На 11.1.1944 г.
към текста >>
17.
20.Лудият кон
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Няма какво да се прави, с големи усилия оседлават коня и четирима
войника
го държат.
Само яде на халос храната. Да остане на мен, ще го застрелям". Брат Гръблев казва на фелдфебела: „Наредете да се оседлае този кон за мен, с него ще отида на гарата." фелдфебела цял изтръпва. „Но г-н капитан, как е възможно това, той е луд кон, ще Ви убие! " Братът казва: „Оседлайте този кон". Заповед.
Няма какво да се прави, с големи усилия оседлават коня и четирима
войника
го държат.
Приближава братът до него, говори му меко, успокоява го, даже го поглажда по врата и изведнъж докато се усети коня, мята се на седлото. Войниците пускат коня. Коня рипва изведнъж с четирите си крака нагоре, почва да се мята из двора, хвърля чифтета, изправя се на задните си крака. Офицерите и войниците излизат да гледат, а братът се хванал за гривата му с двете си ръце, оставя го да се наскача. После хваща юздата.
към текста >>
18.
73. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Войникът
, който е оставен да пази багажа и него го няма, той се е качил вече на влака.
Но настава отстъплението От Тракия, брат Георги евакуира болните си на гарата в Одрин, а суматохата е невиждана. Войските отстъпват. Последните влакове за България заминават, а турците настъпват. Багажът на болницата е струпан на перона между хиляди други багажи. Войници тичат, тъпчат всичко, всеки бърза.
Войникът
, който е оставен да пази багажа и него го няма, той се е качил вече на влака.
Брат Георги се отправя към техния вагон, но в туй време си спомня за книжката във войнишката торбичка. Затичва се към перона. Багажа е разхвърлян съвсем е тъмно вече, нищо не се вижда. Как ще намери в тази бъркотия торбичката? Отчаян той бръква в един куп багаж, сграбчва нещо и като поглежда неговата войнишка торбичка.
към текста >>
19.
96. НЕ ЗАСПИВАЙ ПОД ПЛОДНО ДЪРВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Заспалият човек се подлага на тези сили и неговият
двойник
, който се извлича от тялото му във време на съня може да се вплете в дървото и там да остане.
Казва й: „Никога не заспивай под плодно дърво". А сестрата преди това беше спала под ябълка. Учителят праща човек да й каже да дойде при Него и когато тя идва Той й казва горните думи: „Никога да не заспиваш под плодно дърво! " Дървото работи и отхранва своя плод. Тук са преплетени земни и космически сили докато се създаде този плод.
Заспалият човек се подлага на тези сили и неговият
двойник
, който се извлича от тялото му във време на съня може да се вплете в дървото и там да остане.
Такъв бе и този случай с Весела.
към текста >>
20.
128. МИР ВАМ
,
,
ТОМ 2
Свикнал да заповядва, свикнал да командва Пътува привечер с двама
войника
на коне по границата.
128. МИР ВАМ Братът беше буен, груб, самонадеян, служеше като майор по охраната на границата. Казваше се Бандерски.
Свикнал да заповядва, свикнал да командва Пътува привечер с двама
войника
на коне по границата.
Пътеката стръмна, възлизат високо на около 1200 метра, като стигат върха спират да си починат. Войниците отвеждат конете настрана, а той се заслонява до едни големи камъни да си почине. След малко вижда един бял кълбест облак се спира над него. Отваря очи, затваря ги, значи не е сън. Облакът продължава да се спуска, а сред облака човек със светли дрехи.
към текста >>
21.
20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тогава този
войник
повярвал в Божия Промисъл.
До тогава този учител би атеист. Престоял няколко дни и много изгладнял. Накрая казал: „Ако има Бог, то Той трябва да знае, че аз съм гладен и че трябва да ме нахрани и ако това стане, ще повярвам, че има Бог". След малко полека лека пристъпила една костенурка и оставила едно парче хляб пред входа на пещерата. Оставила и си заминала.
Тогава този
войник
повярвал в Божия Промисъл.
Този случай е отпечатан в беседите. А този учител е бил Боян Боев. Лично той ми е разказвал случая. Той е бил много буен и обичал споровете, да доказва с аргументи, но нямал такава опитност и Небето му я дало. Както е бил силен в доказателствата си за атеизма, така след този случай той се преобръща и минава на противоположната страна.
към текста >>
22.
22. БОЯН БОЕВ И ПУШКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Когато идва време да го вземат
войник
по време на войната, той не иска да взима пушка.
22. БОЯН БОЕВ И ПУШКАТА Баща му беше българин, а майка му арменка и той по черти приличаше на майка си. По едно време баща му издавал вестник. А майка му след известно време се поминала и той идва да следва в София.
Когато идва време да го вземат
войник
по време на войната, той не иска да взима пушка.
Те му я натикват в ръцете, а той я захвърля: „Аз пушка не вземам". Така демонстрация да се направи в навечерието на войната означава разстрел. Хвърлят го в затвора, бият го, измъчват го, изтезават го, но той не отстъпва. И добре, че се застъпва за него един общественик, в чиято къща той е живял пред генерала та така го освобождават. Мобилизират го като санитар в Балканската война, където е завеждал аптеката, понеже е следвал естествени науки.
към текста >>
23.
40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той отговаря: „С тази трикратна доза по-голяма от вашата аз лекувах 800
войника
.
Мият болните, къпят ги, преобличат ги. Лекарите не смеят да влезат в болницата. Казали са им, да им дават по пет капки три пъти на ден йодова тинктура. А брат Георги нарежда да се увеличи три пъти дозировката. След време когато лекарите разбират, че на болните дават три пъти по-голяма доза, искат да съдят брат Георги Куртев, че не е изпълнил заповедта им.
Той отговаря: „С тази трикратна доза по-голяма от вашата аз лекувах 800
войника
.
Те оживяха. И ако ме съдите, съдете ме за това, че те са живи, а не умрели. Съдете ме и за това, че никой от вас не посмя да дойде горе в болницата". Като чуват това спират обвинението срещу брат Георги и не го осъждат. Брат Георги и останалите като станат сутрин, закусят и се облекат със специално облекло в стаята за преобличане.
към текста >>
24.
57. СТЕФАН КАМБУРОВ.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Опасна задача и неизпълнима - за една нощ да отиде и да се върне сам
войник
- невъзможно.
Вече притъмнява. Настъпва нощ. Местност непозната. Гръцкото население враждебно. Полковникът се ядосва, оглежда войниците свирепо - всички мълчат.
Опасна задача и неизпълнима - за една нощ да отиде и да се върне сам
войник
- невъзможно.
Полковникът вика: „Кой ще отиде? " Тогава, някой войник подсказва на шега: „Да отиде Стефан". А Стефан - на вид слабичък, деликатен, месо не яде, вино не пие, кротък, послушен, но винаги весел. - Всички избухват в смях. Командирът вече ядосан, вика: „Да излезе Стефан".
към текста >>
" Тогава, някой
войник
подсказва на шега: „Да отиде Стефан".
Местност непозната. Гръцкото население враждебно. Полковникът се ядосва, оглежда войниците свирепо - всички мълчат. Опасна задача и неизпълнима - за една нощ да отиде и да се върне сам войник - невъзможно. Полковникът вика: „Кой ще отиде?
" Тогава, някой
войник
подсказва на шега: „Да отиде Стефан".
А Стефан - на вид слабичък, деликатен, месо не яде, вино не пие, кротък, послушен, но винаги весел. - Всички избухват в смях. Командирът вече ядосан, вика: „Да излезе Стефан". Излиза брат Стефан, застава мирно. Командирът предава заповедта: „Заминаваш веднага за Демир Хисар.
към текста >>
Войникът
слиза да пие вода, и като се качва на кончето, зад зида се чува нещо като песен или под-викване някакво дивашко.
Върви, върви, върви, цапа из бари и локви, пресича рекички и потоци, изкачва се все по-нагоре и по-нагоре. По едно време копитата започват да удрят в каманъци - калдаръм. Провиждат се и къщурки в тъмнината, но никъде светлинка. Стигат до високи зидове. Чува се шум на чешма.
Войникът
слиза да пие вода, и като се качва на кончето, зад зида се чува нещо като песен или под-викване някакво дивашко.
Вървят край зида. Достигат голяма порта - чукат. След малко се вижда светлинка, портата се разтваря се и пред тях застава войник с фенер: „Кои сте? " „Войници сме, загубихме пътя." Влизат в двора -наоколо ниски постройки, в една от тях свети. Питат: „Къде се намираме?
към текста >>
След малко се вижда светлинка, портата се разтваря се и пред тях застава
войник
с фенер: „Кои сте?
Стигат до високи зидове. Чува се шум на чешма. Войникът слиза да пие вода, и като се качва на кончето, зад зида се чува нещо като песен или под-викване някакво дивашко. Вървят край зида. Достигат голяма порта - чукат.
След малко се вижда светлинка, портата се разтваря се и пред тях застава
войник
с фенер: „Кои сте?
" „Войници сме, загубихме пътя." Влизат в двора -наоколо ниски постройки, в една от тях свети. Питат: „Къде се намираме? " „Тук е военното комендантство на областта. Комендантът още не си е легнал." Докладват на коменданта за задачата, която им е дадена. Комендантът им дава двама войника да ги придружават до моста на реката, долу да ги преведат през моста , като кажат паролата, защото мостът се охранява, и да ги заведат на шосето за Демир-Хисар.
към текста >>
Комендантът им дава двама
войника
да ги придружават до моста на реката, долу да ги преведат през моста , като кажат паролата, защото мостът се охранява, и да ги заведат на шосето за Демир-Хисар.
След малко се вижда светлинка, портата се разтваря се и пред тях застава войник с фенер: „Кои сте? " „Войници сме, загубихме пътя." Влизат в двора -наоколо ниски постройки, в една от тях свети. Питат: „Къде се намираме? " „Тук е военното комендантство на областта. Комендантът още не си е легнал." Докладват на коменданта за задачата, която им е дадена.
Комендантът им дава двама
войника
да ги придружават до моста на реката, долу да ги преведат през моста , като кажат паролата, защото мостът се охранява, и да ги заведат на шосето за Демир-Хисар.
Войниците ги завеждат до шосето. Тук вече пътят не може да се загуби, пък започва и да се развиделява, дъждът спира. Прощават се с войниците и препускат по шосето. Точно при изгрева на слънцето пристигат на гарата на Демир-Хисар. Гледат, фелдфебела и няколко войника товарят във вагоните имущество и храни.
към текста >>
Гледат, фелдфебела и няколко
войника
товарят във вагоните имущество и храни.
Комендантът им дава двама войника да ги придружават до моста на реката, долу да ги преведат през моста , като кажат паролата, защото мостът се охранява, и да ги заведат на шосето за Демир-Хисар. Войниците ги завеждат до шосето. Тук вече пътят не може да се загуби, пък започва и да се развиделява, дъждът спира. Прощават се с войниците и препускат по шосето. Точно при изгрева на слънцето пристигат на гарата на Демир-Хисар.
Гледат, фелдфебела и няколко
войника
товарят във вагоните имущество и храни.
Като ги виждат, зарадват се много. Кончето, на което Стефан язди, е на фелдфебела. Стефан предава заповедта на ротния командир: „До вечерта хлябът трябва да бъде на Демир-Балан. И понеже са капнали от умора, дават им да се нахранят, и ги пращат във вагона да си поспят, докато дойде локомотивът да прикачи вагоните. След обед влакът потегля.
към текста >>
25.
59. СТЕФАН КАМБУРОВ И ШРАПНЕЛИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
59. СТЕФАН КАМБУРОВ И ШРАПНЕЛИТЕ Бащата на Петър и Марин Камбурови, старият Стефан Камбуров, на времето отива
войник
през Балканската война.
59. СТЕФАН КАМБУРОВ И ШРАПНЕЛИТЕ Бащата на Петър и Марин Камбурови, старият Стефан Камбуров, на времето отива
войник
през Балканската война.
Минава при Учителя и Му съобщава, че заминава войник, но че се опасява за семейството си, ако падне убит, какво ще стане с него? Учителят го изслушва внимателно и го успокоява като казва: „Ако се озовеш в опасност повикай ме с думата „Учителю! ". Стефан се разделя с Учителя и заминава на фронта. Това, което е чул от Учителя го възприема като нещо, което не подлежи на размишление и умуване. Приемало не само като съвет, а като разрешение при неговото участие във войната.
към текста >>
Минава при Учителя и Му съобщава, че заминава
войник
, но че се опасява за семейството си, ако падне убит, какво ще стане с него?
59. СТЕФАН КАМБУРОВ И ШРАПНЕЛИТЕ Бащата на Петър и Марин Камбурови, старият Стефан Камбуров, на времето отива войник през Балканската война.
Минава при Учителя и Му съобщава, че заминава
войник
, но че се опасява за семейството си, ако падне убит, какво ще стане с него?
Учителят го изслушва внимателно и го успокоява като казва: „Ако се озовеш в опасност повикай ме с думата „Учителю! ". Стефан се разделя с Учителя и заминава на фронта. Това, което е чул от Учителя го възприема като нещо, което не подлежи на размишление и умуване. Приемало не само като съвет, а като разрешение при неговото участие във войната. На фронта забравя за това.
към текста >>
Той с няколко още
войника
седяли в окопа и мислено преживявали онзи миг, в който обстрела спрял и живота им бил запазен.
" Не изрекъл още думата и изведнъж канонадата спряла като под команда. Следващият залп щял да бъде върху неговата позиция и неговия окоп, защото залповете вървяли последователно и обстрелвали наред метър по метър. Ако е имало още един залп шрапнелите щели да паднат в окопа и с тях е било свършено. Но канонадата спряла изведнъж по нечия заповед. Стефан вдигнал глава и благодарил на Учителя.
Той с няколко още
войника
седяли в окопа и мислено преживявали онзи миг, в който обстрела спрял и живота им бил запазен.
към текста >>
26.
62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Имаше един
войник
, ранен през време на войните.
Но сега, в тези времена учениците на Христа ще се радват и славословят Бога, а светът ще ридае. Аз видях това и заварих вдовиците на много убити българи от двете войни. Синовете на убитите бяха мои съученици. Беше наистина страшно да се гледат вдовици, сираци и немотия. Цяла напаст Божия бе налегнала българската земя.
Имаше един
войник
, ранен през време на войните.
Някакъв шрапнел бе се пръснал и парчета от него се бяха загнездили в крака му. Той се бе подул, отекъл и станал двойно по-голям като дирек. Лекарите бяха му предложили да му отрежат крака, за да се спаси животът му, защото инфекцията щеше да го умори. Имал е една непрекъсната и непоносима болка. Но да се подложи на ампутация не искал, защото бе видял как се върви с патерици, бе видял осакателите войници от войните." А той бе селянин, имаше стока, малко земя - как ще я обработва с един крак и как ще се движи след ралото когато оре?
към текста >>
27.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава
двойника
на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал.
Спомням си, той изневиделица попита веднъж Учителя: „Учителю, кога ще дойде време, че да не спим? " Много му тежеше, че трябва да си губи времето в прекарване на сън. Смяташе, че човек трябва да използва денонощно времето си за духовна работа. Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво представлява съня. Вече знаем от Учителя какво представлява съня и че той е необходим на човека и че без него човек не може да живее на земята.
Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава
двойника
на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал.
Но тогава Учителят му отговаря така: „Ти благодари, че е сънят! " По точен отговор едва ли има. А какво се крие в това изречение можете да разберете когато прочетете всичко, което е казал Учителя за съня. И накрая ще завърша с една характеристика, която направи Учителят за Георги Радев: „Георги Радев има душа на девойка и дух на войн! " След заминаването му приятелите написаха похвални слова за него в „Житно зърно" брой 7-8 1940 г.
към текста >>
28.
110. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Дори има и такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е заснет също отстрани и се явява катЬ
двойник
на Учителя.
Представяше се за г-н Дънов там, където не го познаваха. Разви цяла дейност за една имитация и за заблуждение. По този начин развали образа на Учителя, защото беше прост човек и неук човек. И това се случи по време на Школата на Учителя. Ще го видите на някои общи братски снимки застанал все в страни и позира стойката на Учителя.
Дори има и такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е заснет също отстрани и се явява катЬ
двойник
на Учителя.
А като се вгледаш с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек. Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин. Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди да хулеха Учителя при всеки случай, то тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: „Вижте г-н Дънов колко е прост! " Накрая една сестра не изтърпя, отива при Учителя и казва: „Учителю, не мога да разбера няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него? " Учителят я изглежда и казва: „Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при строго определено време." Сестрата не останала доволна от отговора, но нямало какво да прави.
към текста >>
29.
113. РУСИ КАРАИВАНОВ. СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Минали години, но роденото дете пораснало и отишъл
войник
.
Накрая се срещнал с него, за да му гледа като ясновидец. А дядо Влайчо тогава взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческия дух, който работи чрез него. Руси си стои пред него и чака. „Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите казани чрез дядо Влайчо били казани с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: „От днес ставам вегетарианец." Отива на село при жена си, разказва подробно на жена си случилото се и тя също отсича: „От днес аз също ставам вегетарианка." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван. След това му се раждат още две деца.
Минали години, но роденото дете пораснало и отишъл
войник
.
Същата година той с другите си две деца отива в София, посещава Учителя, за да получат малките му деца благословение. Когато се сбогували Учителят му казал: „Няма да заминаваш за село, а ще отпътуваш веднага за Русе, където Иван е войник. Там ще искаш да ти преместят момчето на друго място." Той отначало се уплашил, как така с жена и две малки деца ще върви до Русе. Учителят отново повторил категорично да замине за Русе. „Там ще намериш брат Георги Димитров, който ще ти помогне за случая".
към текста >>
Когато се сбогували Учителят му казал: „Няма да заминаваш за село, а ще отпътуваш веднага за Русе, където Иван е
войник
.
Руси си стои пред него и чака. „Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите казани чрез дядо Влайчо били казани с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: „От днес ставам вегетарианец." Отива на село при жена си, разказва подробно на жена си случилото се и тя също отсича: „От днес аз също ставам вегетарианка." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван. След това му се раждат още две деца. Минали години, но роденото дете пораснало и отишъл войник. Същата година той с другите си две деца отива в София, посещава Учителя, за да получат малките му деца благословение.
Когато се сбогували Учителят му казал: „Няма да заминаваш за село, а ще отпътуваш веднага за Русе, където Иван е
войник
.
Там ще искаш да ти преместят момчето на друго място." Той отначало се уплашил, как така с жена и две малки деца ще върви до Русе. Учителят отново повторил категорично да замине за Русе. „Там ще намериш брат Георги Димитров, който ще ти помогне за случая". „Руси веднага заминава за Русе с жена си и децата си. Пристигат в казармата, молят часовоя пред казармата да извикат сина му Иванчо.
към текста >>
30.
3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Пред двореца стои на пост
войник
с пушка.
Тази група около 12 братя и сестри се подготвихме и смятахме да се качваме чак на Мусала. Щяхме да тръгнем вече, когато Учителят каза: „И аз ще дойда с вас." Действително и Учителят се приготви, наехме кола, малък рейс, заведе ни до Чам Курия и като се уговорихме с шофьора, кога да дойде, за да ни вземе обратно, защото тогава нямаше редовни съобщения. Пристигнахме на Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала. Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре. Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица.
Пред двореца стои на пост
войник
с пушка.
А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден". Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя. Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре.
към текста >>
Ние минахме и заминахме, само поздравихме
войника
с едно „добър ден".
Пристигнахме на Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала. Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре. Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица. Пред двореца стои на пост войник с пушка. А това показва, че царят е в двореца.
Ние минахме и заминахме, само поздравихме
войника
с едно „добър ден".
Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя. Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре. Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината. А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях.
към текста >>
Войникът
вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя.
Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре. Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица. Пред двореца стои на пост войник с пушка. А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден".
Войникът
вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя.
Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре. Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината. А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях. Като вървят дрехите им дрънкат от ледените парчета.
към текста >>
31.
16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Аз в Мърчаево ходех рядко за 3-4 часа и се връщах обратно в София, понеже бях мобилизиран в гражданската охрана в града, бях в униформа на запасен
войник
, правихме скривалище срещу самолетните бомби.
А се пишеха за окултни ученици и декламираха, че светът и богатствата на света са суета за неразумните и че те разумните на Изгрева са далеч от тези неща. Преживяхме и това да се случи с нас - неразумните да ни обвиняват в присвояване на несметни скъпоценности. След това издигнаха друго обвинение срещу мене. А то е, че са ме видяли в Мърчаево, когато Учителят беше там, че съм вървял с Учителя носейки непрекъснато един куфар. Това не беше вярно.
Аз в Мърчаево ходех рядко за 3-4 часа и се връщах обратно в София, понеже бях мобилизиран в гражданската охрана в града, бях в униформа на запасен
войник
, правихме скривалище срещу самолетните бомби.
Аз ходех с една черна чанта до Мърчаево и в нея носех някои продукти на Учителя от София. А тогава всичко се купуваше с купони. Така стои истината. Но всички повярваха за този куфар със скъпоценности. Това разпали фантазията на мнозина и изведнъж излезе наяве алчността на мнозина от Изгрева към скъпоценности и богатства.
към текста >>
32.
4. СПИСЪК НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА КЛОНОВЕТЕ НА БРАТСТВАТА В СТРАНАТА КЪМ 1949 ГОДИНА.
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
„Добри
Войников
" 10 Шумен 22.
Ради Кънев Петков, земеделец с. Пет могили Старозагорско 20. Иван Желязков Калканджиев, фотограф ул. „Сините камъни" N20 Сливен 21. Гергина Стефанова Жекова, домакиня ул.
„Добри
Войников
" 10 Шумен 22.
Мирчо Георгиев Филипов, търговец ул. „Връх Китка" 16 Петрич 23. Христо Петров Къратлиев, земеделец с. Любимец Свиленградско 24. Недялка Василева Андреева ул.
към текста >>
33.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Двойникът
продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела.
Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар? " Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия.
Двойникът
продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела.
А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание! След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота!
към текста >>
34.
І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
УЧИТЕЛЯТ проявяваше интерес към най-обикновени случаи из бита на
войника
.
Свидно ни бе да отклоним УЧИТЕЛЯ от Неговите задачи. Пътеките на живота ни не бяха сплетени с трудности. Считахме, че едно свиждане пред горницата ще бъде достатъчно. Но УЧИТЕЛЯТ имаше по-съществена мисъл, озарена от Любов, която само Той можеше да изяви. Разговорът в приемната премина почти на теми из нашия войнишки живот.
УЧИТЕЛЯТ проявяваше интерес към най-обикновени случаи из бита на
войника
.
Докторът имаше привилегията да споделя случаи на лекувани не само на военните чинове, но и с населението. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание и с особено сърдечно нетърпение очакваше развръзката на лечебния процес -оздравяване на болните - и тогава запита: - А как лекуваше бронхопневмониите? Как се справяше с високите температури? Какъв бе режимът на възстановяването? Докторът споделяше своя опит като специалист, а знаеше, че УЧИТЕЛЯ бе школуван медик, независимо от богатите възможности на едно познание, което бе непостижимо и за най-добрия лечител.
към текста >>
35.
І.19. БЯЛАТА СМЪРТ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Двойникът
и тук се отделя от тялото, както при всеки обикновен сън.
- Вие не успяхте, но топлата гръд на земята успя! Ако днес отидете и разровите гроба, в който са положени техните тела, ще ги намерите обърнати! Това именно показва чудодейното и животворно затопляне на измръзналото тяло в гроба - продължи УЧИТЕЛЯ. - Бялата смърт е известна със своето по-леко и по-дълбоко замразяване. Фатално за живота е дълбокото замразяване, когато настава разкъсване на тъкани, кръвоносни съдове и прочие... Процесът на бялата смърт не се отличава от дълбокото заспиване.
Двойникът
и тук се отделя от тялото, както при всеки обикновен сън.
Нишките на живота, свързващи двойника с физическото тяло, не се прекъсват. Те се разтягат. Тъкмо затова има възможност живота да се възстанови, т.е. двойника да се върне наново, както това става при всяко събуждане. В такъв случай трябва да се приложи метода на много бавно затопляне на организма, равнозначно на размразяването, което става в гроба.
към текста >>
Нишките на живота, свързващи
двойника
с физическото тяло, не се прекъсват.
Ако днес отидете и разровите гроба, в който са положени техните тела, ще ги намерите обърнати! Това именно показва чудодейното и животворно затопляне на измръзналото тяло в гроба - продължи УЧИТЕЛЯ. - Бялата смърт е известна със своето по-леко и по-дълбоко замразяване. Фатално за живота е дълбокото замразяване, когато настава разкъсване на тъкани, кръвоносни съдове и прочие... Процесът на бялата смърт не се отличава от дълбокото заспиване. Двойникът и тук се отделя от тялото, както при всеки обикновен сън.
Нишките на живота, свързващи
двойника
с физическото тяло, не се прекъсват.
Те се разтягат. Тъкмо затова има възможност живота да се възстанови, т.е. двойника да се върне наново, както това става при всяко събуждане. В такъв случай трябва да се приложи метода на много бавно затопляне на организма, равнозначно на размразяването, което става в гроба. Този метод не е чужд на медицината, но не всички имат умението и търпението да го проведат.
към текста >>
двойника
да се върне наново, както това става при всяко събуждане.
Фатално за живота е дълбокото замразяване, когато настава разкъсване на тъкани, кръвоносни съдове и прочие... Процесът на бялата смърт не се отличава от дълбокото заспиване. Двойникът и тук се отделя от тялото, както при всеки обикновен сън. Нишките на живота, свързващи двойника с физическото тяло, не се прекъсват. Те се разтягат. Тъкмо затова има възможност живота да се възстанови, т.е.
двойника
да се върне наново, както това става при всяко събуждане.
В такъв случай трябва да се приложи метода на много бавно затопляне на организма, равнозначно на размразяването, което става в гроба. Този метод не е чужд на медицината, но не всички имат умението и търпението да го проведат. Освен това, от значение е и обстановката. Процесът на съживяването да става в пълна тишина и от лица, които имат жизнен флуид и високо съзнание. Двойникът на замразените е крайно чувствителен и към всяка операция трябва да се пристъпва с голямо внимание.
към текста >>
Двойникът
на замразените е крайно чувствителен и към всяка операция трябва да се пристъпва с голямо внимание.
двойника да се върне наново, както това става при всяко събуждане. В такъв случай трябва да се приложи метода на много бавно затопляне на организма, равнозначно на размразяването, което става в гроба. Този метод не е чужд на медицината, но не всички имат умението и търпението да го проведат. Освен това, от значение е и обстановката. Процесът на съживяването да става в пълна тишина и от лица, които имат жизнен флуид и високо съзнание.
Двойникът
на замразените е крайно чувствителен и към всяка операция трябва да се пристъпва с голямо внимание.
Един ден, когато стане достъпно знанието за двойника, медицинската наука ще има много по-високи постижения... По-късно, през зимата на 1940 година, при преход на алпинисти от връх Мусала към циркуса на Маричините езера, под седлото на върха, снежна лавина затрупа един скиор. Спасителите дълго търсеха трупа му. Не можаха да го открият. Към края на пролетта те намериха замръзналия и положиха тялото му в гроб, изкопан на самото седло. През лятото на същата година УЧИТЕЛЯТ пожела да бъдем на връх Мусала.
към текста >>
Един ден, когато стане достъпно знанието за
двойника
, медицинската наука ще има много по-високи постижения... По-късно, през зимата на 1940 година, при преход на алпинисти от връх Мусала към циркуса на Маричините езера, под седлото на върха, снежна лавина затрупа един скиор.
В такъв случай трябва да се приложи метода на много бавно затопляне на организма, равнозначно на размразяването, което става в гроба. Този метод не е чужд на медицината, но не всички имат умението и търпението да го проведат. Освен това, от значение е и обстановката. Процесът на съживяването да става в пълна тишина и от лица, които имат жизнен флуид и високо съзнание. Двойникът на замразените е крайно чувствителен и към всяка операция трябва да се пристъпва с голямо внимание.
Един ден, когато стане достъпно знанието за
двойника
, медицинската наука ще има много по-високи постижения... По-късно, през зимата на 1940 година, при преход на алпинисти от връх Мусала към циркуса на Маричините езера, под седлото на върха, снежна лавина затрупа един скиор.
Спасителите дълго търсеха трупа му. Не можаха да го открият. Към края на пролетта те намериха замръзналия и положиха тялото му в гроб, изкопан на самото седло. През лятото на същата година УЧИТЕЛЯТ пожела да бъдем на връх Мусала. Преди да пристъпи към обичайното слово, през една от ведрите утрини, когато върхът бе „гостоприемен", спокоен и тих УЧИТЕЛЯ се вгледа към седлото, разпозна гроба на загиналия през зимата скиор и ме запита за името му.
към текста >>
Те тегнат като вериги и не позволяват на
двойника
да се отдалечава от тялото.
Отговорих Му, тъй като лично познавах смелия алпинист. Углъбен и с тих глас, УЧИТЕЛЯТ заговори: Бялата смърт е много тежка и мъчителна. Загиналият преживява големи страдания. Те се пораждат от обстоятелството, че той не може да се раздели от тялото си. Жизнените връзки не са разкъсани.
Те тегнат като вериги и не позволяват на
двойника
да се отдалечава от тялото.
Такъв човек не е нито отвъд, нито е на този свят. Поглежда тялото си - запазено. Органите и отделните системи видимо здрави. Прави опит да ги ползва, а те отказват да му служат. Той не може да разбере настъпилата трагедия.
към текста >>
36.
ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Комплексът „
двойник
" се изтегля от физическото тяло и отлита в света на незримото.
Те заспиват бързо и неусетно. Когато се пробудят, изпитват - радост, разположение, сили, бодрост. Ведра е тяхната утрин. А за този, който има разстроен сън, най-добре могат да говорят психиатрите. Но какво става друго през време на съня?
Комплексът „
двойник
" се изтегля от физическото тяло и отлита в света на незримото.
Отлитането може да бъде наблизо - около тялото, в стаята и околността, а може да бъде и в по-високи полета, тогава престояването отвъд става школа. Съзнанието се обогатява с нови възприятия, с нови идеи, с нови творчески импулси. Не само това, но духът на спящия, освободен от граничните възможности на физическото естество, установява делови контакт с много разумни същества, които съществуват за неговото повдигане и усъвършенстване. Едни помнят къде са били през време на съня и знаят какво са възприели - такива люде имат будно съзнание. Други - не помнят, но усещат вдъхновението, което ги е озарило, тяхното съзнание се намира във фаза на пробуждане.
към текста >>
През време на съня физическото тяло, освободено от напрежението на комплекса „
двойник
" усилено възстановява жизнените функции на организма.
Не само това, но духът на спящия, освободен от граничните възможности на физическото естество, установява делови контакт с много разумни същества, които съществуват за неговото повдигане и усъвършенстване. Едни помнят къде са били през време на съня и знаят какво са възприели - такива люде имат будно съзнание. Други - не помнят, но усещат вдъхновението, което ги е озарило, тяхното съзнание се намира във фаза на пробуждане. Повечето от спящите не помнят. На тях предстои пробуждане на съзнанието за дейния живот в света на безмълвието.
През време на съня физическото тяло, освободено от напрежението на комплекса „
двойник
" усилено възстановява жизнените функции на организма.
Здравият и спокоен сън на добрия човек е носител на живот за физическото тяло и косвено улеснява развитието на психиката. Пробуждането значи „връщане" на двойника. Той трябва идеално да проникне във всички системи и органи, за да се осигурят нормални функции. Всяко нарушение на това идеално „влизане" на двойника, води до нежелателни болезнени процеси. Така например, ако двойника не обгърне част от крайниците, явяват се условия за парализи.
към текста >>
Пробуждането значи „връщане" на
двойника
.
Други - не помнят, но усещат вдъхновението, което ги е озарило, тяхното съзнание се намира във фаза на пробуждане. Повечето от спящите не помнят. На тях предстои пробуждане на съзнанието за дейния живот в света на безмълвието. През време на съня физическото тяло, освободено от напрежението на комплекса „двойник" усилено възстановява жизнените функции на организма. Здравият и спокоен сън на добрия човек е носител на живот за физическото тяло и косвено улеснява развитието на психиката.
Пробуждането значи „връщане" на
двойника
.
Той трябва идеално да проникне във всички системи и органи, за да се осигурят нормални функции. Всяко нарушение на това идеално „влизане" на двойника, води до нежелателни болезнени процеси. Така например, ако двойника не обгърне част от крайниците, явяват се условия за парализи. Всички физически или психически травми изместват двойника от съответните органи и те заболяват. Следователно, смисълът на оздравяващия процес се свежда до пълно проникване на двойника.
към текста >>
Всяко нарушение на това идеално „влизане" на
двойника
, води до нежелателни болезнени процеси.
На тях предстои пробуждане на съзнанието за дейния живот в света на безмълвието. През време на съня физическото тяло, освободено от напрежението на комплекса „двойник" усилено възстановява жизнените функции на организма. Здравият и спокоен сън на добрия човек е носител на живот за физическото тяло и косвено улеснява развитието на психиката. Пробуждането значи „връщане" на двойника. Той трябва идеално да проникне във всички системи и органи, за да се осигурят нормални функции.
Всяко нарушение на това идеално „влизане" на
двойника
, води до нежелателни болезнени процеси.
Така например, ако двойника не обгърне част от крайниците, явяват се условия за парализи. Всички физически или психически травми изместват двойника от съответните органи и те заболяват. Следователно, смисълът на оздравяващия процес се свежда до пълно проникване на двойника. Ето защо, във всички времена, здравият сън е бил извор на живот. През нашето време се практикува сънна терапия и това е правилно.
към текста >>
Така например, ако
двойника
не обгърне част от крайниците, явяват се условия за парализи.
През време на съня физическото тяло, освободено от напрежението на комплекса „двойник" усилено възстановява жизнените функции на организма. Здравият и спокоен сън на добрия човек е носител на живот за физическото тяло и косвено улеснява развитието на психиката. Пробуждането значи „връщане" на двойника. Той трябва идеално да проникне във всички системи и органи, за да се осигурят нормални функции. Всяко нарушение на това идеално „влизане" на двойника, води до нежелателни болезнени процеси.
Така например, ако
двойника
не обгърне част от крайниците, явяват се условия за парализи.
Всички физически или психически травми изместват двойника от съответните органи и те заболяват. Следователно, смисълът на оздравяващия процес се свежда до пълно проникване на двойника. Ето защо, във всички времена, здравият сън е бил извор на живот. През нашето време се практикува сънна терапия и това е правилно. Още нещо за лечебния процес на съня.
към текста >>
Всички физически или психически травми изместват
двойника
от съответните органи и те заболяват.
Здравият и спокоен сън на добрия човек е носител на живот за физическото тяло и косвено улеснява развитието на психиката. Пробуждането значи „връщане" на двойника. Той трябва идеално да проникне във всички системи и органи, за да се осигурят нормални функции. Всяко нарушение на това идеално „влизане" на двойника, води до нежелателни болезнени процеси. Така например, ако двойника не обгърне част от крайниците, явяват се условия за парализи.
Всички физически или психически травми изместват
двойника
от съответните органи и те заболяват.
Следователно, смисълът на оздравяващия процес се свежда до пълно проникване на двойника. Ето защо, във всички времена, здравият сън е бил извор на живот. През нашето време се практикува сънна терапия и това е правилно. Още нещо за лечебния процес на съня. Често пъти ускореното оздравяване са дължи на участието на редица разумни същества, взели участие в лекуването.
към текста >>
Следователно, смисълът на оздравяващия процес се свежда до пълно проникване на
двойника
.
Пробуждането значи „връщане" на двойника. Той трябва идеално да проникне във всички системи и органи, за да се осигурят нормални функции. Всяко нарушение на това идеално „влизане" на двойника, води до нежелателни болезнени процеси. Така например, ако двойника не обгърне част от крайниците, явяват се условия за парализи. Всички физически или психически травми изместват двойника от съответните органи и те заболяват.
Следователно, смисълът на оздравяващия процес се свежда до пълно проникване на
двойника
.
Ето защо, във всички времена, здравият сън е бил извор на живот. През нашето време се практикува сънна терапия и това е правилно. Още нещо за лечебния процес на съня. Често пъти ускореното оздравяване са дължи на участието на редица разумни същества, взели участие в лекуването. Между обитателите на невидимия свят има големи специалисти, които отлично познават анатомията, физиологичните процеси, биохимичните превръщания, биотоковите импулси, благодарение на което успешно възстановяват и поддържат добрия тонус на организма.
към текста >>
37.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Прощава на Иродиада, на дъщеря й, на Ирод, на
войника
- екзекутор.
Кармата назряла. Кармичният възел е разплетен. Но какво става още? Съзнанието на Йоан Кръстител приема физическото обезглавяване като очаквана развръзка. Той не търси възмездие.
Прощава на Иродиада, на дъщеря й, на Ирод, на
войника
- екзекутор.
Голям урок е предаден от просветеното съзнание на Йоан. Те повече няма да се преследват. Така Илия - Йоан Кръстител, придоби свободата на духът си. УЧИТЕЛЯТ разкри и прераждането на Толстой - големият руски писател. Той е Сократ - атинският философ.
към текста >>
38.
ІІІ.47. ЗАСПАЛИТЕ ЧАСОВОИ И ЗАПАЗЕНИТЕ ГЛАВИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Преди да ме облекат като
войник
, отивам при учителя и Му съобщавам, че съм мобилизиран и Го питам - какво да правя.
С тях дойдоха комунистите на власт. Създаде се ново правителство, което застана на страната на съюзниците, т.е. на страната на Съветския Съюз. Това правителство взе решение - български войски да вземат участие във войната срещу Германия, доскорошният наш вчерашен съюзник. Аз също бях мобилизиран и нашата част беше изпратена в Югославия.
Преди да ме облекат като
войник
, отивам при учителя и Му съобщавам, че съм мобилизиран и Го питам - какво да правя.
Отговаря ми само с една дума: „Идете! " Целунах Му ръка и спокойно заминах. Там имаше какви ли не премеждия, но ги преминахме, благодарение на закрилата на Учителя. Бяха ми наредили да придружавам един обоз от няколко камиона с хранителни продукти за предните позиции на войската. Отседнахме да пренощуваме в едно село.
към текста >>
39.
ІІІ.48. ХИРОМАНТИЯ И ЧОВЕШКАТА СЪДБА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Пред мене един
войник
ми подаде дясната си ръка.
Аз реших да използвам моите окултни познания по хиромантия и започнах да им гледам на ръце. Един след друг те ми подаваха ръцете си. Аз говорех, те слушаха, клатеха с глави. Онези, на които гледах, казаха: „Позна ми, това е така. Има нещо вярно." От смях и закачки разговорът започна да става сериозен.
Пред мене един
войник
ми подаде дясната си ръка.
Загледах се в нея и изтръпнах. Линията му на живота беше много къса и прекъсваше на дланта му. Нещо ме задави от вълнение. Тази къса линия на живота на дланта му свършваше точно там, където бе обозначена неговата възраст в момента. Казах му някои общи работи, а за нея замълчах.
към текста >>
40.
ІІІ.60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Войникът
си е
войник
и други разполагат със съдбата му.
Тя пишеше, че дъщеря й Савка е болна. А Учителят е много слаб, но все си ходи на беседи. Писмото бе повече от тревожно. След 10 дни научих, че Учителят си е заминал. Не ме пуснаха за погребението.
Войникът
си е
войник
и други разполагат със съдбата му.
към текста >>
41.
ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ
,
,
ТОМ 4
Това бе един начин, където Учителят се стараеше да работи чрез етерния
двойник
на онзи, който имаше нужда.
Разгледах го, беше остър, голям и беше истинско чудо, че е могъл да мине през пикочопровода без операция. Беше истинско чудо, че оживях. Имах възможност да наблюдавам как Учителят приложи този метод на няколко пъти. Аз присъствах когато Го приложи и на една сестра, като седеше на стол пред кревата й като непрекъснато разтриваше крака си. Аз стоях до Него и най-внимателно наблюдавах.
Това бе един начин, където Учителят се стараеше да работи чрез етерния
двойник
на онзи, който имаше нужда.
Как ставаше това, само Учителят можеше да отговори. Нашите очи бяха затворени за този свят на страданието. Сестрата оживя. Накрая се появи и третият "трън" в плътта ми. Обади се и хипотрофия в простатата в старите ми години.
към текста >>
42.
ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Така Той, масажирайки своят крак, чрез своят етерен
двойник
оправя и слага в ред и порядък етерния
двойник
на сестрата.
Повръща няколко дни, вие се от болки и вече е от зле, по-зле. Съобщават на Учителя и Той отива при нея и сяда на стола до кревата й. Тя лежи на леглото и Учителят разговаря с нея за разни обикновени неща. Едновременно Той с дясната си ръка непрекъснато си разтрива прасеца на крака, т.е. на дясната подбедрица през панталона.
Така Той, масажирайки своят крак, чрез своят етерен
двойник
оправя и слага в ред и порядък етерния
двойник
на сестрата.
Жлъчната криза преминава, жлъчният камък се пропуска в червата и сестрата спира да повръща и болките намаляват. Този метод Той го прилага и на други, включително и на мен при моята бъбречна криза, която описах подробно. Друга сестра е болна и съобщават на Учителя. Той дава съвет: „Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя. Тя не може да повярва.
към текста >>
43.
ІІІ.90. ЗЕЛЕНАТА ПОВИКВАТЕЛНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Бях репатриран
войник
, но оставен на домашно лечение.
Понякога Учителят ме извикваше веднага след Школната лекция и след час - два пешком се озовавахме над боровата горичка над село Симеоново. Това бяха дни на непосредствено общуване с Учителя. За пръв път бях толкова близо до Него. Рамо до рамо, и заедно крачехме, отдалечавайки се от града, където бушуваше разрухата. Единствено от младите аз бях облекчен.
Бях репатриран
войник
, но оставен на домашно лечение.
Учителят знаеше това, защото лично го бе допуснал. Някой трябваше да бъде освободен от младите и да Го придружава. Аз се оказах най-подходящ. Понякога излизахме само двама. Друг път Учителят ме пращаше да повикам и брат Боев.
към текста >>
44.
ІІІ.95. ВОЙНИШКИТЕ ПОДАРЪЦИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Аз бях мобилизиран като обикновен
войник
и никой не знаеше пътищата на мобилизационните войски.
95. ВОЙНИШКИТЕ ПОДАРЪЦИ Огънят на войната допълзя и до нашата страна. През пролетта на 1940 година германските войски влезнаха в България и заставиха нашето правителство да вземе участие в предстоящите бойни действия.
Аз бях мобилизиран като обикновен
войник
и никой не знаеше пътищата на мобилизационните войски.
Бяхме събрани в казармите. Всички знаеха за нерадостната съдба на войника от предишните войни. Това събуди едно състрадание към войнишкото тегло. По цялата страна започна една акция за събиране на топло облекло за войниците. Учителят откликна на този зов за повече състрадание към войниците и пожела братството да се включи в повсеместното събиране на по-топло облекло.
към текста >>
Всички знаеха за нерадостната съдба на
войника
от предишните войни.
95. ВОЙНИШКИТЕ ПОДАРЪЦИ Огънят на войната допълзя и до нашата страна. През пролетта на 1940 година германските войски влезнаха в България и заставиха нашето правителство да вземе участие в предстоящите бойни действия. Аз бях мобилизиран като обикновен войник и никой не знаеше пътищата на мобилизационните войски. Бяхме събрани в казармите.
Всички знаеха за нерадостната съдба на
войника
от предишните войни.
Това събуди едно състрадание към войнишкото тегло. По цялата страна започна една акция за събиране на топло облекло за войниците. Учителят откликна на този зов за повече състрадание към войниците и пожела братството да се включи в повсеместното събиране на по-топло облекло. За много кратко време Неговата приемна се изпълни с колети и пакети, изпратени от провинцията, или лично предадени от верни приятели. Няколко седмици подред се плетяха вълнени шапки, шалове, чорапи, ръкавици.
към текста >>
Войникът
тук, във военните части, е разпънат на кръст от неговата лична съдба и от неговата карма.
Подаръците се сортираха от дежурните сестри. Учителят беше явно доволен от сърцатото изпълнение на тази задача и обърна внимание на ръководителите от братствата, че ако има още дарове за войниците, нека да ги събират и раздават на военните части, намиращи се по-близо до техните селища. Той определи комисия от сестри, които да приготвят пакети за всички мобилизирани части и след това да бъдат предадени на градската комисия, която се занимаваше с тези подаръци. Ние, мобилизираните войници, получихме подаръците. Всеки един от нас получи пакет с най-добро пожелание и завръщане.
Войникът
тук, във военните части, е разпънат на кръст от неговата лична съдба и от неговата карма.
Ако бъде изпратен на бойната линия, трябва да устои на най-трудния проблем на земята - кървавата карма. Това е най-трудният и тежък изпит за душата. Ето защо в тази акция за събиране дарове за войниците, Учителят включи и Бялото Братство, за да се изяви с най-пълна степен милосърдието. За нас вещите имат значение на вложената мисъл и идея, когато те се поднасят. Тук Школата на Учителя изигра великолепно ролята си.
към текста >>
45.
3.23. Болшевиките и България
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
" Разбира се, сега ще кажа като послесловие, че свърши войната и болшевиките дойдоха в България, макар че България не изпрати нито един
войник
по времето на цар Борис срещу Съветския съюз, срещу болшевиките.
Тодор Бошков пита Учителя: „Какво ще кажете Вие, Учителю? " А това беше късно след 1939 г. Войната не беше започнала на запад. „Тук ще дойдат болшевиките." „Как така, Учителю, ние няма да позволим! " Повторно казва: „Тука ще дойдат болшевиките!
" Разбира се, сега ще кажа като послесловие, че свърши войната и болшевиките дойдоха в България, макар че България не изпрати нито един
войник
по времето на цар Борис срещу Съветския съюз, срещу болшевиките.
Но дойдоха те тука в България. Така както каза Учителят, и така както Той бе разкроил съдбините на света. Брат Бошков разказва: „Имах приятел, който беше инспектор от артилерията, генерал Илиев и понеже ми беше приятел, един ден от външен телефон му се обаждам и му казвам: „Ела да се видим някъде на открито"; уговорихме срещата при входа на Борисовата градина. И той дойде и аз му казвам: „Искам да знаеш това, което ще ти кажа, ти по свой начин вече ще си постъпиш, както ти намериш за добре. У нас в България ще дойдат болшевиките.
към текста >>
46.
3.34. Нестор от село Тресонче идва в България
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Вярно, баща ми е бил
войник
-доброволец в българската войска в Балканската война - 1912-1913 година и е взел участие в боевете при Одрин, Люле Бургас, Чаталджа, I.-та Световна война 1915-1918 г., когато България е била също във война.
И аз напуснах Скопие, отидох в Белград и така завърших там това училище - три години, занаятчийско-търговско. През 1939 г. пристигнах в България. Имаше юнашки събор, гимнастически упражнения, и така останах в България. Обаче преди това, преди да дойда, с голям трепет аз мислех и мечтаех да дойда в България, без да зная защо.
Вярно, баща ми е бил
войник
-доброволец в българската войска в Балканската война - 1912-1913 година и е взел участие в боевете при Одрин, Люле Бургас, Чаталджа, I.-та Световна война 1915-1918 г., когато България е била също във война.
И когато се е говорило за България вкъщи, в нашия дом празник е било специално за мене в душата ми и на цялото ни семейство. Но това исторически е известно, Македония е българска земя, с българско население, с българска култура. Но по несправедливи договори - от 1878 г., наречен Берлински договор, тогава Македония я откъсват от България и до ден днешен, и сега е Македония вън от територията на България, на българската държава. Когато дойдох в България и завърших там няколкодневният юнашки събор с гимнастическите упражнения на юнашкия събор, аз останах тука. Започнах да посещавам курсове; тогава имаше частни курсове за подготовка на гимназисти от свещеник Михайлов.
към текста >>
47.
5.16. Кошница, пълна с кайсии
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
На перона видях едно момче -
войник
, което беше босо, по налъми.
Трябваше да пътувам за София. Ганчо Ганчев, който бе комендант на гарата в Скопие, беше приготвил една кошница, пълна с кайсии. Там имаше много дръвчета и се раждаха много кайсии. Ганчо ми предаде тази кошница, да я занеса от Скопие за Мърчаево и да я предам на Учителя. Той беше ми издействал място във влака, който беше претъпкан от народ.
На перона видях едно момче -
войник
, което беше босо, по налъми.
Войниците нямаха ботуши, а бяха обути с налъми. Представяте ли си -войник с налъми. Тогава се ходеше, но лятно време, и обикновено с налъми ходехме в банята. А сега гледам - войник с кепе, с куртка и с брич, но по налъми. Смешно и тъжно.
към текста >>
Представяте ли си -
войник
с налъми.
Там имаше много дръвчета и се раждаха много кайсии. Ганчо ми предаде тази кошница, да я занеса от Скопие за Мърчаево и да я предам на Учителя. Той беше ми издействал място във влака, който беше претъпкан от народ. На перона видях едно момче - войник, което беше босо, по налъми. Войниците нямаха ботуши, а бяха обути с налъми.
Представяте ли си -
войник
с налъми.
Тогава се ходеше, но лятно време, и обикновено с налъми ходехме в банята. А сега гледам - войник с кепе, с куртка и с брич, но по налъми. Смешно и тъжно. Стои войничето замислено. Ганчо минава покрай войничето, но то не го забелязва, понеже е замислено и не му отдава чест.
към текста >>
А сега гледам -
войник
с кепе, с куртка и с брич, но по налъми.
Той беше ми издействал място във влака, който беше претъпкан от народ. На перона видях едно момче - войник, което беше босо, по налъми. Войниците нямаха ботуши, а бяха обути с налъми. Представяте ли си -войник с налъми. Тогава се ходеше, но лятно време, и обикновено с налъми ходехме в банята.
А сега гледам -
войник
с кепе, с куртка и с брич, но по налъми.
Смешно и тъжно. Стои войничето замислено. Ганчо минава покрай войничето, но то не го забелязва, понеже е замислено и не му отдава чест. Той мина покрай него, върна се и му удари един шамар. „Що не отдаваш чест?
към текста >>
48.
5.43. Кръстницата
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
В съседната стая имаше една учителка, на която мъжът й беше
войник
.
Когато бях учителка в Македония, след една от бомбардировките се върнах там. В училището имаше помещение за командированите учителки. В една стая имаше четири легла за учителките. Влизам в стаята си и се мъча да запаля печката. Трите учителки не бяха още дошли.
В съседната стая имаше една учителка, на която мъжът й беше
войник
.
Дойде, помогна ми да запаля печката. А през нощта, в нейната стая се тропа. „Какво има, Вера? - се провиквам от моята стая. „Чувам глас: „Ела, ела, ела!
към текста >>
49.
6.15. Космичната вълна на любовта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Чудя се, как нейната нервна система, нейният мозък, нейният
двойник
можа да издържи.
Като човек, отначало тя беше много възпитана, с обноски и много етична. Но като започна да играе тази роля, понеже влезе в тези кармични възли, то в поведението й стана промяна. Тя вече имаше ексцентричности и отклонения на съзнанието. Това е в реда на нещата при нейната роля. Аз се чудех как това същество можеше да издържи туй голямо напрежение, което се създаваше в Школата.
Чудя се, как нейната нервна система, нейният мозък, нейният
двойник
можа да издържи.
Да издържи тази концентрация на отрицателни мисли и форми на цялото братство срещу нея. Това отрицателно отношение към нея от братството, като водопад падаше надолу от стотина метра върху нея. Как можа да издържи, не мога да проумея. Освен това тя ходеше по чужбина по поръчение на Учителя, а това не беше лесна работа. Това ме учудва дори и сега.
към текста >>
50.
6.32. Синът на Учителя
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Падайки, аз почувствах как моят астрален
двойник
, като някаква риза, от края на моите нозе започна да се нагъва по моето тяло и постепенно, вървейки от всички окултни центрове, достигна най-после до центъра на хилядолистника, за да напусне моето физическо тяло.
Излизайки обаче от аптеката, аз паднах на улицата, изглежда че моето тяло, въпреки силата на моя дух, не можа да издържи вибрациите на това силно нервно напрежение. Кое е характерното в този епизод, който може да се случи с всеки човек. Това може би беше една лекция от капитално значение. Всичките томове, прочетени от мен по тези въпроси за невидимите светове, за окултните центрове - нямаха това съдържание, както съдържанието на преживяния момент. Теорията, която знаех, трябваше да премине на практиката, за да бъде напълно изгонен от мен духът на атеизма.
Падайки, аз почувствах как моят астрален
двойник
, като някаква риза, от края на моите нозе започна да се нагъва по моето тяло и постепенно, вървейки от всички окултни центрове, достигна най-после до центъра на хилядолистника, за да напусне моето физическо тяло.
В този момент аз изпитах един екстаз, какъвто не може да се изпита от никакви земни удоволствия, от никакви молитвени настроения, от никакви духовни преживявания и откровения. Това беше едно такова велико освобождение, че човешкото перо не е способно да го изрази. Съзнанието ми беше толкова будно, че даже в този миг си спомних и думите на Учителя, които много пъти е казвал в своите беседи: „Ако ви кажа методите, чрез които да излизате от своето тяло, след като излезете, нито един няма да се върне назад." Какво видях в този момент? Видях най-напред моето физическо тяло, простряно на земята и след това, излизайки от атмосферата на земята, видях земята като някакъв гигантски аквариум, в който бяха потопени всички материци, планини, реки, дървета, цветя, зверове и хора. Отдалечавайки се още по-нататък, земята изчезна от моя поглед и навлязох в едни вълшебни приказни светове, където се кръстосваше светлината на много разнобагрени слънца.
към текста >>
От центърът на моя хилядолистник, отново постепенно наместих моят етерен
двойник
в моето физическо тяло.
Отдалечавайки се още по-нататък, земята изчезна от моя поглед и навлязох в едни вълшебни приказни светове, където се кръстосваше светлината на много разнобагрени слънца. Такъв велик полет имаше духът ми, такава неизказана красота ме заобикаляше, че и четката на най-гениалния художник не можеше да изрази една милионна част от нея. Това състояние не продължи дълго време. Аз отново трябваше да се върна, откъдето бях излязъл. Приближавайки се към моето тяло, се извърши обратния процес.
От центърът на моя хилядолистник, отново постепенно наместих моят етерен
двойник
в моето физическо тяло.
Всичките представи, които имах за моята личност, отново се възстановиха. Като калейдоскоп се занизаха представите и преживяванията на моята малка ограничена личност. Това преживяване може да се сравни, както когато съдът произнася смъртната присъда на даден човек. Такава пустота, такъв вътрешен студ, такава немощ почувствах в този момент, след като се върнах в тялото си. Тази моя опитност ми хвърли такава обилна светлина, че да бяха се събрали всички професори, заедно със своите теории и всички философи, нито за секунда не биха ме разколебали в това, което почувствах и видях.
към текста >>
51.
6.38. Следването ми в чужбина
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Хитлер направи следната декларация: „Ако на 1 октомври (1938 г.) Судетската област не бъде предадена на Германия, то аз, Хитлер, сам ще се отправя като пръв
войник
против Чехословакия".
Исках да работя в общественото поле и да посветя усилията си за прогреса на човечеството. В този момент Хитлер развяваше своите знамена и превземаше територия след територия без война. Неговата агресия беше насочена към Чехословакия. На 26.IX. 1939 г.
Хитлер направи следната декларация: „Ако на 1 октомври (1938 г.) Судетската област не бъде предадена на Германия, то аз, Хитлер, сам ще се отправя като пръв
войник
против Чехословакия".
Изобщо политическата атмосфера в България се тонираше от германс-ката. Тази вечер аз бях отишъл при Учителя, точно от Него да добия критерий за всичките тези политически движения, които претендираха, че ще дадат правилно разрешение не само на междудържавните отношения, но и на социалния въпрос, който чакаше своето разрешение. След дългият разговор, който имах с Учителя, след като му представих в този разговор диспозицията на една книга, под заглавие „Светът пред нова ера", Той стана прав, погледна ме много внушително, повиши тона на гласа си и твърдо заключи: „Хитлер е един глупак и всички, които биха наливали вода във воденицата на Хитлер, ще носят същото име". Тези думи се запечатаха така дълбоко в моето съзнание, че през целия период на Втората световна война, те бяха критерий във всичките ми обществени начинания. Като резултат от този разговор, Учителят ме накара да напиша една книга за Балканското споразумение, а другата книга - „Светът пред нова ера" да остане за след войната.
към текста >>
52.
6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен
двойник
бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела.
Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен
двойник
бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
След тези няколко бележки ще разкажа за това важно събитие, както по-горе посочих, което беше финалът на Мърчаевската епопея. Една октомврийска вечер, като се завърнах от София, както винаги отидох да се видя с Учителя. Една сестра - Йорданка Жекова, стоеше пред вратата на Учительовата стая и ме помоли да не влизам, защото Учителят бил в някакво особено състояние. В такива моменти аз изпитвах особен копнеж да виждам Величието на Учителя. Отворих вратата и влязох при Учителя.
към текста >>
Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен
двойник
бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела.
Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен
двойник
бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>
53.
6.60. БАЛТОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Следобед, на този ден, аз виждам един
войник
с пушка да ни пази.
И на сутринта Любомир Лулчев в 10 часа го извикаха на разпит. Аз, в знак на протест, обявих гладна стачка и не исках да се храня. Лулчев се раздели с мен и каза: „Този живот аз ще го жертвам. Тебе ще те пуснат! " Кое бе най-интересното?
Следобед, на този ден, аз виждам един
войник
с пушка да ни пази.
Оглеждам го и виждам, че носи на лицето си черти на Бялото Братство. Тихо му казвам: „Иди при твоя началник и му кажи, че аз без всякаква заповед съм арестуван, за да може да ме изслуша и да види как ще постъпи с мене." Момчето с голяма готовност прие. След един час се връща: „Няма го началника! " Казвам му: „Пак ще се върнеш и ще го потърсиш". Той отиде и след половин час се връща отново и казва на други войник, който е на пост: „Началникът го вика".
към текста >>
Той отиде и след половин час се връща отново и казва на други
войник
, който е на пост: „Началникът го вика".
Следобед, на този ден, аз виждам един войник с пушка да ни пази. Оглеждам го и виждам, че носи на лицето си черти на Бялото Братство. Тихо му казвам: „Иди при твоя началник и му кажи, че аз без всякаква заповед съм арестуван, за да може да ме изслуша и да види как ще постъпи с мене." Момчето с голяма готовност прие. След един час се връща: „Няма го началника! " Казвам му: „Пак ще се върнеш и ще го потърсиш".
Той отиде и след половин час се връща отново и казва на други
войник
, който е на пост: „Началникът го вика".
А той му казва: „Ти знаеш, че тук без подпис не може да се излезне, но ако ме лъжеш, ще ти тегля куршума". Заведе ме на първия етаж, а долу навсякъде е тъмно. Викам му: „Води ме нагоре! " И той започна да ме извежда и в коридора излиза една жена, млада и хубава, като фея, с бадемови хубави очи, с едно кожухче, много красива и руса. Беше цивилна, към 35-40 години.
към текста >>
Тя обърна особено внимание на моята личност, накрая взе една зелена бележка, подписа я, ръкува се с мене и каза: "Д-р Методи Константинов, Вие сте свободен." Аз излизам,
войникът
ме чакаше, подадох му бележката, той я прочете и ме изведе от сградата на Обществената безопасност.
" И той започна да ме извежда и в коридора излиза една жена, млада и хубава, като фея, с бадемови хубави очи, с едно кожухче, много красива и руса. Беше цивилна, към 35-40 години. Акцентът й беше малко руски. Извика ме в стаята и ми задава два часа въпроси, на които аз отговарям. Мъж трудно можеше да задава такива въпроси.
Тя обърна особено внимание на моята личност, накрая взе една зелена бележка, подписа я, ръкува се с мене и каза: "Д-р Методи Константинов, Вие сте свободен." Аз излизам,
войникът
ме чакаше, подадох му бележката, той я прочете и ме изведе от сградата на Обществената безопасност.
Тогава се сетих за съня си, според който аз се спасих, като излезнах от една бездна. А сега като че ли излизах от същата тази бездна. Бях свободен и си тръгнах. Първата ми грижа бе да отида при Учителя на Изгрева. Там беше Савка Керемидчиева.
към текста >>
54.
6.61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Учителят стана особен, като че ли неговата величествена осанка започна да потъмнява, като че ли Неговият дух извличаше своя
двойник
от аурата на Своето физическо тяло.
В електромагнитното поле на този зодиакален знак душата влиза навътре в себе си, в своята светая светих, където душата почерпва нови сили от дълбоките извори на живота, подобно на слънцето, което започва своя възходящ път, приближава се към равноденствието на зодиакалния кръг. Всички братя и сестри, които така обичаха Учителя, така трептяха да чуят Неговото Слово, което ги изваждаше от света на „Мая", за да преминат безкрайните предели на ония вечни ценности, които излизаха от света на формите и влизаха в света на метапсихичното съзерцание. Учителят държеше последните Си беседи. Като общувах с всички приятели виждах, че в съзнанието им даже и за миг не идваше мисълта, че Учителят ще напусне своето физическо тяло. Аз пазех дълбоко мълчание - не смеех с никого да споделя тази мисъл, която би смутила душите на братята и сестрите.
Учителят стана особен, като че ли неговата величествена осанка започна да потъмнява, като че ли Неговият дух извличаше своя
двойник
от аурата на Своето физическо тяло.
Посещенията започнаха да стават редки, Той ставаше мълчалив и често затваряше Своите очи. Сестра Савка - една от първите стенографки, непрекъснато беше около Него. Приятелите обикаляха около Неговата стая с една затаена мъка, която не можеше да се сподели. Спомням си, няколко дни преди заминаването Му бях отишъл с двама мои приятели - Неделчо Попов и Асен Арнаудов. В момента на нашето посещение като че ли Духът отново влезе в малката черупка на физическото тяло и Той каза следните думи: "Какво е Бетовен, какво е Исус, какво е Дънов - това са само фикции.
към текста >>
55.
7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Много музиканти не знаят, че тонът, който извлича един музикант чрез цигулката си, не зависи от неговата цигулка, нито от струните, нито от лъка, а от неговия етерен
двойник
.
Според Галилей Величков - цигуларят на Младежкия окултен клас, Йоанна Стратева е най-голямото музикално дарование като изпълнител на цигулка на песните на Учителя, като се почне от времето на Школата на Учителя, та до днешни дни. Нейният музикален тон, който изтегля и излъчва с лъка си от цигулката е необикновен. За някои той е малко сантиментален. Но за мен не е така. Особено, когато е отпочинала, когато влезне в Духа на песните на Учителя тя дава изключително изпълнение и чрез нейният музикален тон слушателят може да усети как музиката на Учителя слиза от Висините.
Много музиканти не знаят, че тонът, който извлича един музикант чрез цигулката си, не зависи от неговата цигулка, нито от струните, нито от лъка, а от неговия етерен
двойник
.
Това е знание от Учителя. Колкото е по-оброботен етерния двойник, толкова по-дълга еволюция е изграждала този етерен двойник у човека. Така че музикалния тон от цигулката на Йоанна има своя предистория. Тя ми помогна със средства при отпечатването на I. том на „Изгревът", които аз й върнах след шест месеца, както и полагаемата се лихва от банката.
към текста >>
Колкото е по-оброботен етерния
двойник
, толкова по-дълга еволюция е изграждала този етерен
двойник
у човека.
За някои той е малко сантиментален. Но за мен не е така. Особено, когато е отпочинала, когато влезне в Духа на песните на Учителя тя дава изключително изпълнение и чрез нейният музикален тон слушателят може да усети как музиката на Учителя слиза от Висините. Много музиканти не знаят, че тонът, който извлича един музикант чрез цигулката си, не зависи от неговата цигулка, нито от струните, нито от лъка, а от неговия етерен двойник. Това е знание от Учителя.
Колкото е по-оброботен етерния
двойник
, толкова по-дълга еволюция е изграждала този етерен
двойник
у човека.
Така че музикалния тон от цигулката на Йоанна има своя предистория. Тя ми помогна със средства при отпечатването на I. том на „Изгревът", които аз й върнах след шест месеца, както и полагаемата се лихва от банката. Тя ми помогна при разпространението на I.,- II. и III. том.
към текста >>
56.
7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Старите дрехи държат понякога с невидимите си нишки етерния
двойник
на човека.
В Словото на Учителя това е строго забранено. Дори той казва: „Ако искате да разрушите едно Духовно общество, внесете в него чужди пари." Точно това сега става. А окултният закон от Словото на Учителя ще го проверят всички, как действува много скоро и още по-строго! 12. Които донесоха от чужбина и от Европа износените дрехи на европейците и ги раздават там, където се събират съмишленици на Учителя. Учителят в Словото Си нееднократно е подчертавал, че на ученика не му е позволено да износва старите си дрехи и обуща, защото чрез тях се свърна с предишните етапи, през които е минал и чрез тях се връща назад.
Старите дрехи държат понякога с невидимите си нишки етерния
двойник
на човека.
Защо да се свързват с европейката карма чрез старите им дрехи. Малко ли си е нашата карма? Защо ви са износени дрехи от чужди хора? 13. Които при пътуването си в чужбина и изнасяне концерти по музика на Учителя получават хонорари за това, макар че някои от тях са внесени в Братската каса, когато Учителят казва: „Не разрешавам с моята музика да печелите и търгувате". И с това стават зависими от чужденци и да се отплатят след това застъпват техни позиции. 14.
към текста >>
57.
26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
Много музиканти не знаят, че тонът, който извлича един музикант чрез цигулката си, не зависи от неговата цигулка, нито от струните, нито от лъка, а от неговия етерен
двойник
.
Според Галилей Величков - цигуларят на Младежкия окултен клас, Йоанна Стратева е най-голямото музикално дарование като изпълнител на цигулка на песните на Учителя, като се почне от времето на Школата на Учителя, та до днешни дни. Нейният музикален тон, който изтегля и излъчва с лъка си от цигулката е необикновен. За някои той е малко сантиментален. Но за мен не е така. Особено, когато е отпочинала, когато влезне в Духа на песните на Учителя тя дава изключително изпълнение и чрез нейният музикален тон слушателят може да усети как музиката на Учителя слиза от Висините.
Много музиканти не знаят, че тонът, който извлича един музикант чрез цигулката си, не зависи от неговата цигулка, нито от струните, нито от лъка, а от неговия етерен
двойник
.
Това е знание от Учителя. Колкото е по-оброботен етерния двойник, толкова по-дълга еволюция е изграждала този етерен двойник у човека. Така че музикалния тон от цигулката на Йоанна има своя предистория. Тя ми помогна със средства при отпечатването на I том на „Изгревът", които аз й върнах след шест месеца, както и полагаемата се лихва от банката. Тя ми помогна при разпространението на I, II и III том.
към текста >>
Колкото е по-оброботен етерния
двойник
, толкова по-дълга еволюция е изграждала този етерен
двойник
у човека.
За някои той е малко сантиментален. Но за мен не е така. Особено, когато е отпочинала, когато влезне в Духа на песните на Учителя тя дава изключително изпълнение и чрез нейният музикален тон слушателят може да усети как музиката на Учителя слиза от Висините. Много музиканти не знаят, че тонът, който извлича един музикант чрез цигулката си, не зависи от неговата цигулка, нито от струните, нито от лъка, а от неговия етерен двойник. Това е знание от Учителя.
Колкото е по-оброботен етерния
двойник
, толкова по-дълга еволюция е изграждала този етерен
двойник
у човека.
Така че музикалния тон от цигулката на Йоанна има своя предистория. Тя ми помогна със средства при отпечатването на I том на „Изгревът", които аз й върнах след шест месеца, както и полагаемата се лихва от банката. Тя ми помогна при разпространението на I, II и III том. Според нея тя се е подписала под това „Отворено писмо" само поради едно изречение, за което говорихме вече, че се намира в „Изгревът", том I, стр, 620 отгоре от 13 ÷ 20 ред. А обяснението е дадено в Космогонията на Учителя от стр.
към текста >>
58.
27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР
,
,
ТОМ 4
Старите дрехи държат понякога с невидимите си нишки етерния
двойник
на човека.
В Словото на Учителя това е строго забранено. Дори той казва: „Ако искате да разрушите едно Духовно общество, внесете в него чужди пари." Точно това сега става. А окултният закон от Словото на Учителя ще го проверят всички, как действува много скоро и още по-строго! 12. Които донесоха от чужбина и от Европа износените дрехи на европейците и ги раздават там, където се събират съмишленици на Учителя. Учителят е Словото Си нееднократно е подчертавал, че на ученика не му е позволено да износва старите си дрехи и обуща, защото чрез тях се свързва с предишните етапи, през които е минал и чрез тях се връща назад.
Старите дрехи държат понякога с невидимите си нишки етерния
двойник
на човека.
Защо да се свързват с европейката карма чрез старите им дрехи. Малко ли си е нашата карма? Защо ви са износени дрехи от чужди хора? 13. Които при пътуването си в чужбина и изнасяне концерти по музика на Учителя получават хонорари за това, макар че някои от тях са внесени в Братската каса, когато Учителят казва: „Не разрешавам с моята музика да печелите и търгувате". И с това стават зависими от чужденци и да се отплатят след това застъпват техни позиции. 14.
към текста >>
59.
18. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
А сънят според Учителят е също работа, където
двойникът
на човека отива там горе в физико-астралният свят и се учи там в духовния свят, за да му предадат онези уроци, които трябва да научи и да приложи на следващият ден, когато се събуди.
Аз с чакането на десет дни те се оформиха по един въпрос за всеки ден. И моето чакане там пред стаята на Учителя, седнала на пейката за мен беше загубено време, но знаех, че е време за някакъв изпит, който изобщо не знаех какъв е. Но от дългият опит знаех, че е някакъв изпит и аз трябваше да го издържа. А се оказа, че всеки ден чаках по четири-пет часа и Учителят по това време беше работил със своите невидими методи и средства, със своето съзнание и за всеки ден Той бе отговорил по един от моите въпроси и така аз имах разрешението на тези десет задачи. И после бях сложена на изпит - това ми го дадоха на сън.
А сънят според Учителят е също работа, където
двойникът
на човека отива там горе в физико-астралният свят и се учи там в духовния свят, за да му предадат онези уроци, които трябва да научи и да приложи на следващият ден, когато се събуди.
А в моят сън аз бях застанала пред една изпитна комисия от десет човека и отговарях на всички въпроси. Комисия от десет човека, защото моето чакане бе от десет дни. На следващият ден отивам при Учителя, Той ме посреща и пита усмихнато: „Е, какво ново има? " „Учителю, издържах изпита си и отговорих на комисията на зададените десет въпроса". „Много хубаво", усмихна се Той.
към текста >>
60.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Непосредствено след Европейската война брат Пеню Ганев по това време е бил
войник
в град Скопие, където по същото време са били и Боян Боев и Георги Куртев от Айтос.
Учителят започна да дава методи за Младежкият Окултен клас и за нас те бяха много елементарни и простички. Разбрахме, че с тях не можем да добием онези сили, с които да правим чудеса. А какви бяха чудесата на Учителя? Те бяха съвсем естествени, защото той работеше с малките величини. Ето един пример.
Непосредствено след Европейската война брат Пеню Ганев по това време е бил
войник
в град Скопие, където по същото време са били и Боян Боев и Георги Куртев от Айтос.
Брат Пеню са го пуснали в годишен отпуск и той минал през града и си купил някакви книги. Избирал ги да бъдат интересни и да отговарят на неговият вътрешен интерес. Вързал ги в един вързоп, опаковал ги добре, за да не се мокрят и да не се цапат по време на пътя. А тогава се е пътувало дни наред от Скопие до София. Пътувал с влак, после влакът се бил развалил, пътувал с каруца, след това пеша.
към текста >>
61.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Непосредствено след Европейската война брат Пеню Ганев по това време е бил
войник
в град Скопие, където по същото време са били и Боян Боев и Георги Куртев от Айтос.
Учителят започна да дава методи за Младежкият Окултен клас и за нас те бяха много елементарни и простички. Разбрахме, че с тях не можем да добием онези сили, с които да правим чудеса. А какви бяха чудесата на Учителя? Те бяха съвсем естествени, защото той работеше с малките величини. Ето един пример.
Непосредствено след Европейската война брат Пеню Ганев по това време е бил
войник
в град Скопие, където по същото време са били и Боян Боев и Георги Куртев от Айтос.
Брат Пеню са го пуснали в годишен отпуск и той минал през града и си купил някакви книги. Избирал ги да бъдат интересни и да отговарят на неговият вътрешен интерес. Вързал ги в един вързоп, опаковал ги добре, за да не се мокрят и да не се цапат по време на пътя. А тогава се е пътувало дни наред от Скопие до София. Пътувал с влак, после влакът се бил развалил, пътувал с каруца, след това пеша.
към текста >>
62.
71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА
,
,
ТОМ 5
Но забележете, че някои се бяха присламчили към него, за да го използват най-нахално и безогледно, та на мен ми се падна този пост като
войник
да охранявам девата.
Да, той беше много силен, с висок ръст, големи ръце, с големи обувки -45 номер, целият беше като исполин. Хване нещо, което други трима души не могат да го поместят, а той го премести сам. Това му беше физическата сила. Имаше и вътрешна сила, не по-малка от външната. Но беше чист отвътре като девица, наивен като дете и широк между пръстите и пръскаше пари, изкарани с много труд ей така, от добро сърце и от наивност.
Но забележете, че някои се бяха присламчили към него, за да го използват най-нахално и безогледно, та на мен ми се падна този пост като
войник
да охранявам девата.
Жена да охранява мъж понеже отвътре е дева. Как ви се струва това? Смешно ли е? Я се поставете само за миг на моето място и никакъв смях няма да ви мине през ум - цели 50 години, а камо ли да се усмихнете. Имаше една сестра - Анка Динова, през 1920-1925 г., когато искаше да ожени дъщеря си Сийка за Борис.
към текста >>
63.
93. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ
,
,
ТОМ 5
Та, в годините на Първата световна война той отива при Учителя и го пита как да направи така, та да не служи
войник
, защото не искал да постъпва във войската, а тогава момците ги мобилизирали за фронта.
Трябваше да се започне с малките величини. Този урок за малките величини го учих цял живот. А какво научих още не съм сигурна. Спомням си, че имаше един брат Чаушев, който отначало в младите си години беше наш брат, въртеше се около нас и беше усърден в началото. По-късно той стана толстоист, вегетарианец, държеше най-големият вегетариански ресторант в София, беше много интересна личност.
Та, в годините на Първата световна война той отива при Учителя и го пита как да направи така, та да не служи
войник
, защото не искал да постъпва във войската, а тогава момците ги мобилизирали за фронта.
Учителят седи и мълчи. Чаушев решава, че трябва да зададе въпроса по-конкретно и пита как да направи, че да избяга през фронта и да дезертира в друга страна, защото не иска да служи във войската. Учителят го погледнал строго и му казал: „На този въпрос мога да ти отговоря след хиляда години." Чаушев чул отговора, останал много изненадан от неопределеният отговор и не могъл да разбере защо Учителя му казал точно това. Чаушев доживя до дълбока старост, беше енергичен, жив старец, но тогава остана разочарован от отговора на Учителя и след като отива войник преминава през войната, по-късно става толстоист, а те отричат войната, беше вегетарианец, но се движеше в други среди, Той не можа да разбере отговора на Учителя, който е цяла загадка за мнозина. Учителят не обичаше хора, които бягат от трудностите и отговорностите.
към текста >>
Чаушев доживя до дълбока старост, беше енергичен, жив старец, но тогава остана разочарован от отговора на Учителя и след като отива
войник
преминава през войната, по-късно става толстоист, а те отричат войната, беше вегетарианец, но се движеше в други среди, Той не можа да разбере отговора на Учителя, който е цяла загадка за мнозина.
По-късно той стана толстоист, вегетарианец, държеше най-големият вегетариански ресторант в София, беше много интересна личност. Та, в годините на Първата световна война той отива при Учителя и го пита как да направи така, та да не служи войник, защото не искал да постъпва във войската, а тогава момците ги мобилизирали за фронта. Учителят седи и мълчи. Чаушев решава, че трябва да зададе въпроса по-конкретно и пита как да направи, че да избяга през фронта и да дезертира в друга страна, защото не иска да служи във войската. Учителят го погледнал строго и му казал: „На този въпрос мога да ти отговоря след хиляда години." Чаушев чул отговора, останал много изненадан от неопределеният отговор и не могъл да разбере защо Учителя му казал точно това.
Чаушев доживя до дълбока старост, беше енергичен, жив старец, но тогава остана разочарован от отговора на Учителя и след като отива
войник
преминава през войната, по-късно става толстоист, а те отричат войната, беше вегетарианец, но се движеше в други среди, Той не можа да разбере отговора на Учителя, който е цяла загадка за мнозина.
Учителят не обичаше хора, които бягат от трудностите и отговорностите. На фронта по ония години много братя преминаха с преписан 91 псалм и зашит в куртките си, преминаха под покрива на Всевишния и под закрилата на Учителя и на Бога. Никой не бе ранен и всички се върнаха живи. Но работеха с онова, което разполагаха в себе си, работеха с единствената ценност, с живота си да бъдат в помощ на своите братя когато воюваха за една кауза, която бе провалена поради неблагоразумието на хора, които искаха да работят с големите величини. Затова го разказвам този случай.
към текста >>
64.
127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ
,
,
ТОМ 5
При съня имаме излизане на
двойника
, на етерния
двойник
от човека като пребивава в един физико-астрален полумате-риален и полудуховен свят където акумулира сили, където преработва онова, което не е довършил долу на земята или пък учи горе онова, което трябва да реализира долу на земята след като се върне в тялото си.
За мен тогава това беше само сън и нищо повече, сън, който ми бе даден да запомня и да се запечати в паметта ми. Когато го срещнах по-късно аз разбрах, че този сън бе вече не сън, а наяве и че този човек назоваем Борис бе от същия сън и бе поставен да играе роля в този ми живот. По-късно аз разказах съня си на Учителя, а той загрижено ме поглежда и казва: „Това не е сън, а е видение". Вероятно правите разлика между съня и видението. Тези две неща са различни по характер и по същество.
При съня имаме излизане на
двойника
, на етерния
двойник
от човека като пребивава в един физико-астрален полумате-риален и полудуховен свят където акумулира сили, където преработва онова, което не е довършил долу на земята или пък учи горе онова, което трябва да реализира долу на земята след като се върне в тялото си.
Това не беше сън, значи не беше опитност по време на сън, не беше с етерния ми двойник и това не беше нито продължение на разрешаването на задачата ми, нито пък поставянето на нова задача. Това беше нещо друго, а Учителят го определи, че това беше видение. А какво е видението? Това е образ ка събития в Духовния свят, видяно, разбрано чрез духовното тяло у човека, което е съставено от човешкия дух и човешката душа. Човешката душа дава матрицата, материала на духовното тяло, а пък човешкия дух го съгражда.
към текста >>
Това не беше сън, значи не беше опитност по време на сън, не беше с етерния ми
двойник
и това не беше нито продължение на разрешаването на задачата ми, нито пък поставянето на нова задача.
Когато го срещнах по-късно аз разбрах, че този сън бе вече не сън, а наяве и че този човек назоваем Борис бе от същия сън и бе поставен да играе роля в този ми живот. По-късно аз разказах съня си на Учителя, а той загрижено ме поглежда и казва: „Това не е сън, а е видение". Вероятно правите разлика между съня и видението. Тези две неща са различни по характер и по същество. При съня имаме излизане на двойника, на етерния двойник от човека като пребивава в един физико-астрален полумате-риален и полудуховен свят където акумулира сили, където преработва онова, което не е довършил долу на земята или пък учи горе онова, което трябва да реализира долу на земята след като се върне в тялото си.
Това не беше сън, значи не беше опитност по време на сън, не беше с етерния ми
двойник
и това не беше нито продължение на разрешаването на задачата ми, нито пък поставянето на нова задача.
Това беше нещо друго, а Учителят го определи, че това беше видение. А какво е видението? Това е образ ка събития в Духовния свят, видяно, разбрано чрез духовното тяло у човека, което е съставено от човешкия дух и човешката душа. Човешката душа дава матрицата, материала на духовното тяло, а пък човешкия дух го съгражда. Единият движи, т.е.
към текста >>
65.
143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА
,
,
ТОМ 5
Предвожда ги един офицер на име Харлаков с няколко
войника
приближава към колибата и запитва: „Къде е Дънов?
За тях това беше кощунство срещу Бога. Беше последният ден и повечето от приятелите бяха се приготвили и се разотиваха кой от където беше дошъл. Вечерта на последния ден към 20 часа Учителят застава под беседката в лозето подпрян на чадъра си и вглъбен в себе си. След това Учителят извиква Никола Ватев, който нощуваше в колибата и я пазеше и му казва следното: „Когато дойдат онези не се противете, отворете им да разгледат навсякъде." От начало никой не разбрал за какво става дума и кои трябва да дойдат и на кого трябва да се отключи вилата. След няколко минути се вижда, че войска огражда колибата и околната местност.
Предвожда ги един офицер на име Харлаков с няколко
войника
приближава към колибата и запитва: „Къде е Дънов?
" Учителят седи на мястото си и мълчи. Офицерът иска да се види онази тайна стаичка, в която според свещениците там се вършат скверни работи. Никола Ватев и Панайот Ковачев отиват и отварят стаята, т.е. Горницата. До тях е офицера, който надниква в нея, вижда че тя е осветена със седем кандила, които денонощно горят, вижда различни картини наредени, надникнал от прага, огледал я, но не влязъл. Слиза надолу по стълбите, отправя се към Учителя и го пита: „Ти кой си?
към текста >>
66.
144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Тези хубавци лежат и се изтягат на хубавото легло с бели чаршафи, където е пролежала много години и където нейният етерен
двойник
е закрепен в леглото.
Като се компрометират хората ще кажат: „Ето всички са такива". Той ги изобличи обаче те бяха успели да вплетат в мрежите си много от възрастните братя и сестри в Търново. И докато се разсее, и докато се разкъса тази мрежа трябваше да мине много време. Веднъж двамата отиват на гости при една сестра. Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си легло, а тя отива да спи на тавана.
Тези хубавци лежат и се изтягат на хубавото легло с бели чаршафи, където е пролежала много години и където нейният етерен
двойник
е закрепен в леглото.
А тези двамата се изтягат на леглото и успяват да се втъкаят в нейния двойник и после когато сестрата слиза от тавана тя ги гледа в очите като хипнотизирана с ококорени очи, изведнъж приема, че те са светци небесни слезнали на земята. Отидоха и съобщиха на Учителя, а той каза: „Духовете ги лъжат. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Райна Стефанова е под тяхно влияние и е обсебена от тях.
към текста >>
А тези двамата се изтягат на леглото и успяват да се втъкаят в нейния
двойник
и после когато сестрата слиза от тавана тя ги гледа в очите като хипнотизирана с ококорени очи, изведнъж приема, че те са светци небесни слезнали на земята.
Той ги изобличи обаче те бяха успели да вплетат в мрежите си много от възрастните братя и сестри в Търново. И докато се разсее, и докато се разкъса тази мрежа трябваше да мине много време. Веднъж двамата отиват на гости при една сестра. Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си легло, а тя отива да спи на тавана. Тези хубавци лежат и се изтягат на хубавото легло с бели чаршафи, където е пролежала много години и където нейният етерен двойник е закрепен в леглото.
А тези двамата се изтягат на леглото и успяват да се втъкаят в нейния
двойник
и после когато сестрата слиза от тавана тя ги гледа в очите като хипнотизирана с ококорени очи, изведнъж приема, че те са светци небесни слезнали на земята.
Отидоха и съобщиха на Учителя, а той каза: „Духовете ги лъжат. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Райна Стефанова е под тяхно влияние и е обсебена от тях. Леглото си да не отстъпваш никому.
към текста >>
67.
160. ЗИМНАТА ЕКСКУРЗИЯ ДО ГОЛЯМАТА СКАЛА
,
,
ТОМ 5
На сутринта към 10 часа виждаме да се задава една колона от 10 коне и двама
войника
ги водят.
Паша също: „И аз съм скромна". Учителят ме погледна и само се усмихна мълчаливо. И трите само за 10 секунди станахме от скромни по-скромни. А само минута беше минала откакто бяхме отдъхнали от тежкия преход. Преспахме през нощта криво-ляво до огъня.
На сутринта към 10 часа виждаме да се задава една колона от 10 коне и двама
войника
ги водят.
Като пристигнаха виждаме, че начело на колоната бе цар Борис. Тогава беше млад. Предният ден войниците му бяха докладвали за нашата колона и той бе решил да помогне на групата, защото е знаел, че в този сняг може и да сме закъсали. Запита ни дали имаме нужда от нещо. Като ни видя как се бяхме разположили до огъня и че пием чай той се усмихна.
към текста >>
68.
202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)
,
,
ТОМ 5
Сега учените хора правят опити, може да се извади
двойника
на човека.
" И в мене настава едно смущение. Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си". И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих". Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло, то е временна къща.
Сега учените хора правят опити, може да се извади
двойника
на човека.
Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва. Но туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар".
към текста >>
Тялото е според
двойника
на човека.
Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си". И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих". Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека.
Тялото е според
двойника
на човека.
И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва. Но туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар". Това са опити, които се правят сега от учените хора.
към текста >>
И
двойника
има очи, нос, уста, уши.
И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих". Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека.
И
двойника
има очи, нос, уста, уши.
Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва. Но туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар". Това са опити, които се правят сега от учените хора. Този свят е в онзи свят.
към текста >>
Двойникът
се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото.
Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши.
Двойникът
се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото.
Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва. Но туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар". Това са опити, които се правят сега от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото.
към текста >>
Но туря се една бучка захар в устата на
двойника
и онзи на кревата казва: „Това е захар".
Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва.
Но туря се една бучка захар в устата на
двойника
и онзи на кревата казва: „Това е захар".
Това са опити, които се правят сега от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък. Един ученик запита: „Кое ще остане от нас след смъртта?
към текста >>
69.
202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)
,
,
ТОМ 5
Сега учените хора правят опити, може да се извади
двойника
на човека.
" И в мене настава едно смущение. Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си". И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих". Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло, то е временна къща.
Сега учените хора правят опити, може да се извади
двойника
на човека.
Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва. Но туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар".
към текста >>
Тялото е според
двойника
на човека.
Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си". И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих". Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека.
Тялото е според
двойника
на човека.
И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва. Но туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар". Това са опити, които се правят сега от учените хора.
към текста >>
И
двойника
има очи, нос, уста, уши.
И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих". Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека.
И
двойника
има очи, нос, уста, уши.
Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва. Но туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар". Това са опити, които се правят сега от учените хора. Този свят е в онзи свят.
към текста >>
Двойникът
се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото.
Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши.
Двойникът
се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото.
Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва. Но туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар". Това са опити, които се правят сега от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото.
към текста >>
Но туря се една бучка захар в устата на
двойника
и онзи на кревата казва: „Това е захар".
Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва.
Но туря се една бучка захар в устата на
двойника
и онзи на кревата казва: „Това е захар".
Това са опити, които се правят сега от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък. Един ученик запита: „Кое ще остане от нас след смъртта?
към текста >>
70.
208. ДЯДО БЛАГО
,
,
ТОМ 5
Аз отивам при Учителя, преминавам градинката, поляната и се насочвам към салона, а пред входа на приемната на Учителя долу стои на пост като
войник
дядо Благо.
Ето защо поради стеклите се обстоятелства част от методите на Учителя дадени чрез неговите ученици и реализирани чрез техните опитности се загубиха и по този начин остана само Словото на Учителя, но то трудно може да се възприеме и да се приложи без пробудено съзнание на ученика. А това означава връзка с Учителя чрез неговото Слово и от там чрез Словото му връзка с Бога. Това е пътят, друг път няма. А освен това възрастните приятели ревнуваха нас, младите, защото Учителят ни допускаше близо до себе си и тази ревност се изопачи в нещо съвсем уродливо - те решиха да поставят под домашен арест Учителя. И го направиха.
Аз отивам при Учителя, преминавам градинката, поляната и се насочвам към салона, а пред входа на приемната на Учителя долу стои на пост като
войник
дядо Благо.
Да, уважаваният от всички ни дядо Благо, както и от самият Учител. Стои той там на пост, днес е дежурен и трябва да пази Учителя от посетители и никой да не влиза при него. Аз обаче наближавам без да се съобразявам, че е дядо Благо, ето скъсява се разстоянието до него, аз се движа решително, че каквото и да става с дядо Благо мога и да се преборя с него, та дори да му надвия ако трябва да се борим, но и ако трябва да се бием ще се бием на живот и смърт. Аз да тръгна към Учителя, а той да не ме пусне. Откъде накъде, та този Учител не е само негов, не е само мой, той е на всички.
към текста >>
Такива мисли ме вълнуваха и аз крача заканително към дядо Благо, а той си стои на пост като
войник
да си брани и отстоява дежурството като охрана на Учителя.
Откъде накъде, та този Учител не е само негов, не е само мой, той е на всички. И така в ума ми проблясва едно решение, че аз трябва да изляза на бой с него, на живот и на смърт и дори вече се оглеждам къде му е най-слабото място, за брадата ли да го хвана или за косата, или да му сложа само един ритник. Аз тогава бях млада жена и много яка, а бях пианистка и на всички пианисти пръстите и китките са много здрави и ако решат да хванат някого за гушата не само ще го хванат и стиснат, но ще го вдигнат във въздуха. Ще кажете и таз хубава - отива при Учителя, а мисли такива неща като разбойник. Аз когато отивах при Учителя знаех, че отивам при Бога, но като видях, че тези изкуфели старци продължават да правят дежурства и да пазят Учителя и като виждам, че никой не протестира, затова реших в себе си, че аз трябва да бъда първата и ако трябва първа да падна в борбата ще падна, но ще пробия охраната им и ще стигна до Учителя.
Такива мисли ме вълнуваха и аз крача заканително към дядо Благо, а той си стои на пост като
войник
да си брани и отстоява дежурството като охрана на Учителя.
И ето вече правя една от последните си крачки към дядо Благо и вече протягам ръка да го хвана за гушата, изведнъж вратата се отвори на приемната долу и се показа Учителя. Показа се на последната крачка и на последната секунда преди да стане сблъсъка между мен и дядо Благо и преди да съм го хванала за гушата. Излиза Учителя и казва: „Марийке, можеш ли да направиш една салата от домати? " „Може, Учителю, но нямам зехтин." Тръгвам с Учителя да ми даде зехтин, прескачам прага, Учителят минава покрай дядо Благо и изобщо не го поглежда и не му обръща внимание все едно, че не е дядо Благо, а че е някакъв стълб или камък. А дядо Благо беше свикнал да бъде зачитан от Учителя както и от нас по-младите.
към текста >>
71.
217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО
,
,
ТОМ 5
Беше ни казал, че човек може да се излъчи с етерният си
двойник
и да не се завърне в тялото си.
Защо той си замина? Заради отклонението, което направи спрямо Школата, заради непослушанието си към Учителя, заради незнанието си или заради своят хороскоп? Тогава Учителят отговори на този въпрос: „Той нямаше да си замине, но той се Излъчи и не можа да се върне в тялото си". Оглеждаме се, поглеждаме Учителя и мълчим. Знаехме от него, че човек може да излезне от тялото си с духовното си тяло и да посещава други светове.
Беше ни казал, че човек може да се излъчи с етерният си
двойник
и да не се завърне в тялото си.
Ами тук как и с какво бе напуснал физическото си тяло? С духовното си тяло или с етерния си двойник? Ето, това бяха въпросите, които ни вълнуваха. Приятелите му разглеждаха хороскопа, занесоха го пред Учителя и искаха да питат поради кой аспект той си замина? Учителят се разсърди: „Не чухте ли, че веднъж ви казах, че над всеки хороскоп стои Бог и Той разполага с човешките съдби и ръкополага човешките събития".
към текста >>
С духовното си тяло или с етерния си
двойник
?
Тогава Учителят отговори на този въпрос: „Той нямаше да си замине, но той се Излъчи и не можа да се върне в тялото си". Оглеждаме се, поглеждаме Учителя и мълчим. Знаехме от него, че човек може да излезне от тялото си с духовното си тяло и да посещава други светове. Беше ни казал, че човек може да се излъчи с етерният си двойник и да не се завърне в тялото си. Ами тук как и с какво бе напуснал физическото си тяло?
С духовното си тяло или с етерния си
двойник
?
Ето, това бяха въпросите, които ни вълнуваха. Приятелите му разглеждаха хороскопа, занесоха го пред Учителя и искаха да питат поради кой аспект той си замина? Учителят се разсърди: „Не чухте ли, че веднъж ви казах, че над всеки хороскоп стои Бог и Той разполага с човешките съдби и ръкополага човешките събития". Върнаха се и казаха: „Нищо не разбрахме". А аз питам сега вас, които четете това, проумявате ли кой стои над човешкият хороскоп и кой управлява астрологията?
към текста >>
72.
266. ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НОЖ НА ЦЕКО
,
,
ТОМ 5
От Учителя знаехме, че вещите на покойника трябва да се изгорят, защото от една страна онзи, който ги е носил част от неговия
двойник
е още в дрехите му и ако някой друг ги облече, то онзи заминалият отвъд го дърпа отгоре с невидимите конци и по този начин живия се свързва с мъртвия.
Онези, които си заминаваха отвъд оставяха вещите си на своите близки и роднини. Но някои нямаха роднини, те бяха в селата или пък бяха скъсали връзките си с тях и те оставяха вещите си на онези, които бяха около тях и които им подпомагаха и обслужваха в последните им дни. Даваха ги като знак на признателност и на благодарност. А онези, които ги взимаха ги поемаха като знак за добър спомен и уважение към неговата памет. Изобщо съществуваха всички възможни положения.
От Учителя знаехме, че вещите на покойника трябва да се изгорят, защото от една страна онзи, който ги е носил част от неговия
двойник
е още в дрехите му и ако някой друг ги облече, то онзи заминалият отвъд го дърпа отгоре с невидимите конци и по този начин живия се свързва с мъртвия.
Така че онези, които носеха такива дрехи и вещи се свързваха с влиянията на починалия и носеха състоянията му, които имаше преди да си замине. А това бяха потискащи трагични състояния, защото рядко човек може да си замине усмихнат и доволен от този свят. Затова по това време в Мърчаево Учителят каза: „Не носете дрехите на умрелите". Дали се отнасяше за Цеко или някой от присъствуващите там се беше облякъл с дрехите на някой починал аз не мога да кажа, но бедноти-ята и немотията през време на войната бе голяма. Ето защо някои надяваха дрехите на умрелите си роднини и по този начин носеха влиянията на заминалите, създаваха се други течения и друг характер в духовната атмосфера около Учителя.
към текста >>
73.
277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ
,
,
ТОМ 5
Излишно се пръска енергията когато човек се съмнява, завижда и по този начин се пропуква етерния му
двойник
и излиза енергия от него навън.
Трябва широки ноздри, за да правиш дълбоки дишания и да възприемаш повече въздух и повече прана и живителна сила от слънцето. Слънцето залязва и после пак изгрява - така е в природата. А при теб като залезе ти си мислиш, че няма вече да изгрее. А ти си мислиш така, защото нямаш светлина и не познаваш законите. Трябва да се пазиш от излишно пръскане на енергията си.
Излишно се пръска енергията когато човек се съмнява, завижда и по този начин се пропуква етерния му
двойник
и излиза енергия от него навън.
Има същества, които точно това чакат, за да поемат тази енергия, защото те се хранят с нея. Това са нисшите същества, онези, които подклаждат омразата, озлоблението, завистта у човека. Ти понякога искаш да отворя сърцето си за теб. Но ако направя това то слънцето може ли го побра в себе си? Нали то ще те изгори за миг?
към текста >>
74.
280. ПОСТ
,
,
ТОМ 5
Съзнанието на човека се разширява, етерният
двойник
му се разхлабва и разширява, той не се придържа към физическото тяло и от време на време излиза от него и по този начин етерният
двойник
заема по-голямо пространство отколкото човешкото тяло.
Учителят му дава напътствие как да излезе от поста и след десетина дни брата полека, полека започна да идва в салона и да слуша беседи на Учителя. Така че прилагането на пост не е безобидна работа, човек трябва да има знания за него, да има ръководител, който да познава окултните закони, които управляват поста. Най-добре е да се провежда пост от няколко човека или група като се държи на строго определени правила, които Учителят ни даваше. През време на поста човек трябва да се занимава с духовна работа, да чете беседи, глави от Библията и ежедневно да произнася молитви. Постът не е само физическо разтоварване на тялото от складирана и непотребна физическа материя, той е и психическо разтоварване и обмен духовен с други светове.
Съзнанието на човека се разширява, етерният
двойник
му се разхлабва и разширява, той не се придържа към физическото тяло и от време на време излиза от него и по този начин етерният
двойник
заема по-голямо пространство отколкото човешкото тяло.
Така човек става изключително чувствителен към външни дразнения и влияния. През това време човек може да се закачи за някои светове, може да вижда и друга проекция на живота, може да му се отворят ушите за друг свят, да му се отворят очите за Невидимия свят, но най-голямата опасност е някои нисши духове да не влезнат в него и да обсебят тялото му, да го окупират и след това да си послужат с него за свои цели. Така човек може да се разтрои психически, може тези нисши същества да го обсебят и да решат да ликвидират тялото му като му внушат да продължи поста и той да влезне в такъв етап, от който да не може да излезе, което много често се случваше. През толкова години наблюдавах всички възможни случаи, така че някои психически се разстройваха и не можеха да се оправят след това, други си заминаваха от този свят през самият пост, трети не спазваха правилото за отпостване и веднага се нахвърляха на храна, увреждаха се и също след това научавахме, че те са си заминали от този свят. Но главната причина бе, че нямаха ръководител на поста и всеки си правеше онова, което му скимнеше и си плащаха жестоко за това.
към текста >>
75.
281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА
,
,
ТОМ 5
Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе, там в духовното поле на този приятел, в неговият етерен
двойник
, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне.
281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА Когато говорим за лечителните способности, които притежаваше Учителя трябва да споменем, че той прилагаше различни способи съобразно конкретния случай, но винаги се съобразяваше дали търсещият помощ и изцеление има вяра. Основното беше вярата, без нея не може човек да се добере до вътрешната връзка на живота, през която може да слезе тази Божествена енергия, за да възстанови разрушената вътрешна инсталация у човека. Бяхме свидетели на различни случаи, които никога не се повтаряха с предходящите, макар че понякога в основата си имаха един и същ принцип за лечение. Веднъж доведоха един брат при Учителя за съвет и да чуе мнението му за една кожна пъпка излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена. Учителят препоръча да се налага с топли компреси, защото ако се прави нагрявка във физиотерапията при лекарите, то тя пъпката ще се превърне на рак.
Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе, там в духовното поле на този приятел, в неговият етерен
двойник
, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне.
Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безсмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод. Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава след като чухме съвета на Учителя аз започнах да му правя топли компреси на лицето. Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори кожата, така че тя освен, че почервеня, но се надуха едни големи мехури. Той видя несполуката си и си извини пред мене, че се е престарал.
към текста >>
76.
285. ВЕРКА КУРТЕВА
,
,
ТОМ 5
През време на бомбардировките като вървели в гората срещнали един
войник
.
Та онези от горе се бяха целили в салона, но вятъра им беше отвял бомбата на пет метра от салона. Гледахме, чудехме се и се удивлявахме на Божието присъствие. После дойдоха военните, извадиха тази бомба, обезвредиха я и всички се чудеха от къде накъде такава голяма бомба да се намери, че да се пусне точно върху Изгрева. А тя ако беше паднала върху самият салон и да не беше експлодирала пак щеше да го разруши. Всички се чудехме и казвахме: „Хвала на Бога".
През време на бомбардировките като вървели в гората срещнали един
войник
.
Учителят го повикал, казал му от къде да мине, как да мине и какво да направи, за да отиде в казармата точно в 19 ч. Войникът козирувал и си отишъл. За нас беше обикновен случай, но за Учителя не беше. Този войник се яви, за да може чрез него Учителя да покаже пътя, по който трябваше да минат онези, които бяха в униформа и бяха войници, защото техния път бе криволичещ, с опасности, но единствено Божественото у тях можеше да ги изведе и отведе на благоприятен край. Този войник козирува и си отиде.
към текста >>
Войникът
козирувал и си отишъл.
После дойдоха военните, извадиха тази бомба, обезвредиха я и всички се чудеха от къде накъде такава голяма бомба да се намери, че да се пусне точно върху Изгрева. А тя ако беше паднала върху самият салон и да не беше експлодирала пак щеше да го разруши. Всички се чудехме и казвахме: „Хвала на Бога". През време на бомбардировките като вървели в гората срещнали един войник. Учителят го повикал, казал му от къде да мине, как да мине и какво да направи, за да отиде в казармата точно в 19 ч.
Войникът
козирувал и си отишъл.
За нас беше обикновен случай, но за Учителя не беше. Този войник се яви, за да може чрез него Учителя да покаже пътя, по който трябваше да минат онези, които бяха в униформа и бяха войници, защото техния път бе криволичещ, с опасности, но единствено Божественото у тях можеше да ги изведе и отведе на благоприятен край. Този войник козирува и си отиде. Беше разбрал духа в него, че чрез него щяха да разберат всички, които бяха в същата верига и облечени във военни униформи, за да се' доберат до едно спасително положение за всички. Та пътя на всички минаваше през опитнос-ти и страдания, а това е път не само на човека, но и път на ученика в Школата.
към текста >>
Този
войник
се яви, за да може чрез него Учителя да покаже пътя, по който трябваше да минат онези, които бяха в униформа и бяха войници, защото техния път бе криволичещ, с опасности, но единствено Божественото у тях можеше да ги изведе и отведе на благоприятен край.
Всички се чудехме и казвахме: „Хвала на Бога". През време на бомбардировките като вървели в гората срещнали един войник. Учителят го повикал, казал му от къде да мине, как да мине и какво да направи, за да отиде в казармата точно в 19 ч. Войникът козирувал и си отишъл. За нас беше обикновен случай, но за Учителя не беше.
Този
войник
се яви, за да може чрез него Учителя да покаже пътя, по който трябваше да минат онези, които бяха в униформа и бяха войници, защото техния път бе криволичещ, с опасности, но единствено Божественото у тях можеше да ги изведе и отведе на благоприятен край.
Този войник козирува и си отиде. Беше разбрал духа в него, че чрез него щяха да разберат всички, които бяха в същата верига и облечени във военни униформи, за да се' доберат до едно спасително положение за всички. Та пътя на всички минаваше през опитнос-ти и страдания, а това е път не само на човека, но и път на ученика в Школата.
към текста >>
Този
войник
козирува и си отиде.
През време на бомбардировките като вървели в гората срещнали един войник. Учителят го повикал, казал му от къде да мине, как да мине и какво да направи, за да отиде в казармата точно в 19 ч. Войникът козирувал и си отишъл. За нас беше обикновен случай, но за Учителя не беше. Този войник се яви, за да може чрез него Учителя да покаже пътя, по който трябваше да минат онези, които бяха в униформа и бяха войници, защото техния път бе криволичещ, с опасности, но единствено Божественото у тях можеше да ги изведе и отведе на благоприятен край.
Този
войник
козирува и си отиде.
Беше разбрал духа в него, че чрез него щяха да разберат всички, които бяха в същата верига и облечени във военни униформи, за да се' доберат до едно спасително положение за всички. Та пътя на всички минаваше през опитнос-ти и страдания, а това е път не само на човека, но и път на ученика в Школата.
към текста >>
77.
285. ВЕРКА КУРТЕВА
,
,
ТОМ 5
През време на бомбардировките като вървели в гората срещнали един
войник
.
Та онези от горе се бяха целили в салона, но вятъра им беше отвял бомбата на пет метра от салона. Гледахме, чудехме се и се удивлявахме на Божието присъствие. После дойдоха военните, извадиха тази бомба, обезвредиха я и всички се чудеха от къде накъде такава голяма бомба да се намери, че да се пусне точно върху Изгрева. А тя ако беше паднала върху самият салон и да не беше експлодирала пак щеше да го разруши. Всички се чудехме и казвахме: „Хвала на Бога".
През време на бомбардировките като вървели в гората срещнали един
войник
.
Учителят го повикал, казал му от къде да мине, как да мине и какво да направи, за да отиде в казармата точно в 19 ч. Войникът козирувал и си отишъл. За нас беше обикновен случай, но за Учителя не беше. Този войник се яви, за да може чрез него Учителя да покаже пътя, по който трябваше да минат онези, които бяха в униформа и бяха войници, защото техния път бе криволичещ, с опасности, но единствено Божественото у тях можеше да ги изведе и отведе на благоприятен край. Този войник козирува и си отиде.
към текста >>
Войникът
козирувал и си отишъл.
После дойдоха военните, извадиха тази бомба, обезвредиха я и всички се чудеха от къде накъде такава голяма бомба да се намери, че да се пусне точно върху Изгрева. А тя ако беше паднала върху самият салон и да не беше експлодирала пак щеше да го разруши. Всички се чудехме и казвахме: „Хвала на Бога". През време на бомбардировките като вървели в гората срещнали един войник. Учителят го повикал, казал му от къде да мине, как да мине и какво да направи, за да отиде в казармата точно в 19 ч.
Войникът
козирувал и си отишъл.
За нас беше обикновен случай, но за Учителя не беше. Този войник се яви, за да може чрез него Учителя да покаже пътя, по който трябваше да минат онези, които бяха в униформа и бяха войници, защото техния път бе криволичещ, с опасности, но единствено Божественото у тях можеше да ги изведе и отведе на благоприятен край. Този войник козирува и си отиде. Беше разбрал духа в него, че чрез него щяха да разберат всички, които бяха в същата верига и облечени във военни униформи, за да се' доберат до едно спасително положение за всички. Та пътя на всички минаваше през опитности и страдания, а това е път не само на човека, но и път на ученика в Школата.
към текста >>
Този
войник
се яви, за да може чрез него Учителя да покаже пътя, по който трябваше да минат онези, които бяха в униформа и бяха войници, защото техния път бе криволичещ, с опасности, но единствено Божественото у тях можеше да ги изведе и отведе на благоприятен край.
Всички се чудехме и казвахме: „Хвала на Бога". През време на бомбардировките като вървели в гората срещнали един войник. Учителят го повикал, казал му от къде да мине, как да мине и какво да направи, за да отиде в казармата точно в 19 ч. Войникът козирувал и си отишъл. За нас беше обикновен случай, но за Учителя не беше.
Този
войник
се яви, за да може чрез него Учителя да покаже пътя, по който трябваше да минат онези, които бяха в униформа и бяха войници, защото техния път бе криволичещ, с опасности, но единствено Божественото у тях можеше да ги изведе и отведе на благоприятен край.
Този войник козирува и си отиде. Беше разбрал духа в него, че чрез него щяха да разберат всички, които бяха в същата верига и облечени във военни униформи, за да се' доберат до едно спасително положение за всички. Та пътя на всички минаваше през опитности и страдания, а това е път не само на човека, но и път на ученика в Школата.
към текста >>
Този
войник
козирува и си отиде.
През време на бомбардировките като вървели в гората срещнали един войник. Учителят го повикал, казал му от къде да мине, как да мине и какво да направи, за да отиде в казармата точно в 19 ч. Войникът козирувал и си отишъл. За нас беше обикновен случай, но за Учителя не беше. Този войник се яви, за да може чрез него Учителя да покаже пътя, по който трябваше да минат онези, които бяха в униформа и бяха войници, защото техния път бе криволичещ, с опасности, но единствено Божественото у тях можеше да ги изведе и отведе на благоприятен край.
Този
войник
козирува и си отиде.
Беше разбрал духа в него, че чрез него щяха да разберат всички, които бяха в същата верига и облечени във военни униформи, за да се' доберат до едно спасително положение за всички. Та пътя на всички минаваше през опитности и страдания, а това е път не само на човека, но и път на ученика в Школата.
към текста >>
78.
16. КРЕДИТЪТ НА СЪПРУГАТА
,
,
ТОМ 6
Той слаб, болнав, завършва някой клас и го взимат
войник
.
16. КРЕДИТЪТ НА СЪПРУГАТА Същият брат - Атанас Минчев ми разказа и друг интересен случай: „Имам един приятел професор в академията. Сега пенсионер вече. В детството си е бил крайно нещастен: баща му - капитан го убиват в Балканската война, майка му се умопобърква от скръб, най-големият му брат току-що завършил адвокат го убиват в Европейската война-и той и двете по-малки брат-че и сестрите остават на грижите на старата си баба. Несрета, мизерия, колкото си искаш.
Той слаб, болнав, завършва някой клас и го взимат
войник
.
Той е музикален и там учи духов инструмент. Излиза от казармата и за щастие се оженва за едно хубаво, добро и много културно момиче. От този ден неговият живот се променил. Тръгнало му напред. Той учи музика поощряван и подпомаган от жена си.
към текста >>
79.
79. В МЪРЧАЕВО
,
,
ТОМ 6
На 2О септември бяха дошли в село двама руснаци - офицер и
войник
с камион за провизии.
Сега разбрах отчасти защо Учителят не е искал да си отивам толкова рано. Той е знаел, че няма скоро да почнем учебните занятия и аз можех по-дълго време да си стоя при Него, за което по-рано какво не бих дала, а сега така глупаво и нехайно пропуснах тази възможност, за което горчиво съжалявам. Но нали скоро ще се върне на Изгрева? Тогава ще си ходя често. Успокоих се аз.
На 2О септември бяха дошли в село двама руснаци - офицер и
войник
с камион за провизии.
Мои познати софиянци, евакуирани в нашето село, които още не бяха се върнали в София ме поканиха да отида заедно с тях с камиона на тези руснаци, с които се бяха запознали до София. Иначе пътуването по влаковете беше невъзможно. Превозваха се войски български и руски, превозваха се шумкари, народ от селата към градовете, от градовете към селата - цяла военна България беше в движение. Аз, разбира се, приех на драго сърце тъй като на 22.септември имаме празника на есенното равноденствие. Приготвих се за десетина минути и след един час бях в София,.а на другия ден 21.септември - в Мърчаево.
към текста >>
80.
2. ПРОИЗШЕСТВИЕТО С ЛУДИЯ, НЕОБЯЗДЕН КОН
,
,
ТОМ 6
Друг път пращах
войник
да ми докара коня, но сега отидох сам да го взема.
2. ПРОИЗШЕСТВИЕТО С ЛУДИЯ, НЕОБЯЗДЕН КОН Към есента на 1921 година, бях назначен за председател на комисиите, които получаваха санитарните материали. Пристигаха цели влакове от резервните санитарни складове в Пловдив, Шумен и Плевен. Отивах да разпечатвам вагоните и да проверявам материалите или с файтон или с двуколка или с кон. Една заран към 8 часа отидох сам да си взема коня от нестроевата рота, да отида с него на гарата, беше пристигнала една композиция от трийсет и няколко вагона - отивах да я получа.
Друг път пращах
войник
да ми докара коня, но сега отидох сам да го взема.
Като влязох в конюшнята, направи ми впечатление един грамаден кон - жребец, с кръвясали очи, който гледаше кръвнишки. Казах на фелдфебела на нестроевата рота: „Оседлай ми този звяр". „Г-н поручик, не го вземайте, защото ще ви убие, много е лош, не е язден 3-4 месеца. Бесен е, хвърля чифтета, върти се, сваля ездача си." Аз, обаче, се амбицирах и казах: „Не, него ще ми оседлаете1 Турете му нова амуниция, юзда и мундщук, ново седло, да е здраво всичко, да не се скъса нещо, да мога да го управлявам! " Много мъчно го оседлаха, още по-мъчно пък му се качих, рита, скача, изправя се на задните си крака, трима души не можем да го удържим.
към текста >>
Дадох го на двама
войника
да го държат.
" Много мъчно го оседлаха, още по-мъчно пък му се качих, рита, скача, изправя се на задните си крака, трима души не можем да го удържим. Скъсих му предварително стремената, за да мога когато хвърли чифте, да стоя на краката си, да не ме хвърли от себе си. Едвам го изкарах из вратата 138 навън, качен върху него и той хукна като бесен по Марно поле. През трапове, дупки, деренца, скача докато се запени и почне да върви по-полека. Така успях да стигна до гарата, като здраво държах мундщука.
Дадох го на двама
войника
да го държат.
Към 11 часа си свърших работата, качих се пак на коня макар и доста трудно и тръгнах за града. На около 200 крачки от гарата някой ми извика: „Гръблев, къде сиходил, бе? " За момент си обърнах главата да видя кой е, но в този миг съм отслабил малко държането на мундщука, конят усетил това, веднага го захапва в беззъбата част на устата си. Като вижда, че не мога да го управлявам, с най-голяма сила хукна да бяга. Веднага легнах на шията му и се помъчих с двете ръце да вкарам мундщука на мястото му, но не успях.
към текста >>
" Дадох коня на двама
войника
да го закарат в нестроевата и бях забра вил за това произшествие.
Те били в щаба на полка и по прозорците през река Янтра видели коня как бяга кариер (най-бързото бягане) и преценявайки, че коня не може да извие по моста, предвидили катастрофата и бяха се втурна ли да я видят. Като ме видяха, спряха се и един ротмистър - капитан от конницата, който беше в отпуск в Търново, ме пита: „Как изви по моста, бе? " „Ами, викам му, и този звяр и той нали душа носи и на него не му иска да се хвърли в пропастта." „При този алюр (ход) той е сляп и нищо не вижда, ми от говори ротмистъра. - Нали аз 15 години се занимавам с коне. Интересно е как е могъл да завие под прав ъгъл!
" Дадох коня на двама
войника
да го закарат в нестроевата и бях забра вил за това произшествие.
На другия ден, отивайки за казармата, срещнах брат Костакев. Той ми каза, че заранта пристигнала от София сестра Иларионова. Погледнах си часовника, видях, че има още време до занятия -цели 30 минути и рекох да прибягам до тях да видя какви новини носи от София. Те живееха на склона към „Картала" дето вместо улици има стълби нагоре. С бързи крачки тръгнах по стълбището и когато наближавах тяхната къща, сестра Иларионова излезе на площадката и втренчено гледаше към мен.
към текста >>
81.
6. ЗА ВОЕННАТА СЛУЖБА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 6
През времето, когато Учителят е трябвало да бъде взет за
войник
, е 141 имало нареждане във всяко военно окръжие момчетата да теглят билети, в които да има или е имало един билет за пълно освобождаване от военна служба и няколко билета за съкратен срок на служба.
6. ЗА ВОЕННАТА СЛУЖБА НА УЧИТЕЛЯ Учителят е роден в 1864 г. в село Николаевка, Варненско.
През времето, когато Учителят е трябвало да бъде взет за
войник
, е 141 имало нареждане във всяко военно окръжие момчетата да теглят билети, в които да има или е имало един билет за пълно освобождаване от военна служба и няколко билета за съкратен срок на служба.
Когато Учителят като младеж отивал в наборната комисия, за да го прегледат за войник, изтеглил единствения билет, който освобождава младежа напълно от военна служба за през целия му живот. Такъв младеж вече за нищо не го търсят от военните власти. Такава е била традицията по това време. Едно военно окръжие обхваща няколко околии - около 4-5-6, явяват се хиляди младежи, вероятността да се изтегли този билет е толкова малка и именно Учителят изтеглил единствения билет за пълно освобождаване от военна служба.
към текста >>
Когато Учителят като младеж отивал в наборната комисия, за да го прегледат за
войник
, изтеглил единствения билет, който освобождава младежа напълно от военна служба за през целия му живот.
6. ЗА ВОЕННАТА СЛУЖБА НА УЧИТЕЛЯ Учителят е роден в 1864 г. в село Николаевка, Варненско. През времето, когато Учителят е трябвало да бъде взет за войник, е 141 имало нареждане във всяко военно окръжие момчетата да теглят билети, в които да има или е имало един билет за пълно освобождаване от военна служба и няколко билета за съкратен срок на служба.
Когато Учителят като младеж отивал в наборната комисия, за да го прегледат за
войник
, изтеглил единствения билет, който освобождава младежа напълно от военна служба за през целия му живот.
Такъв младеж вече за нищо не го търсят от военните власти. Такава е била традицията по това време. Едно военно окръжие обхваща няколко околии - около 4-5-6, явяват се хиляди младежи, вероятността да се изтегли този билет е толкова малка и именно Учителят изтеглил единствения билет за пълно освобождаване от военна служба.
към текста >>
82.
8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА
,
,
ТОМ 6
Капитан Ене, например, командир на румънската гранична рота се отнасяше така зле с войниците, че веднъж взе пушката, насочи я срещу един
войник
(в мое присъствие) и му вика: „Сега ще те застрелям!
8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА Веднъж, през лятото на 1926 година както отивах към 8-ми поста, чувам глас, който ми казва: „Тръгни веднага за Варна! " Конят вървеше ходом и аз си тананиках в момента нещо от нашите песни. Щом чух гласа, веднага се треснах, пришпорих коня и останалите 3 километра до 8-ми пост ги взех много скоро. Слязох от коня и викам на войниците: „Момчета, идвах при вас за по-дълго време, но сега-трябва веднага да се върна, затова сега само ще се разпиша в книгата и се връщам..." Войниците много ме обичаха и винаги ме очакваха с радостни и нетърпение, понеже си приказвахме за различни неща, носех им новини, те ми се оплакваха за нещо, изобщо радваха се много когато отивах на поста, в противовес на румънските граничари, които със страх и трепет посрещаха своите началници, понеже те ги строяваха, ругаеха, биеха ги, за да си спечелели „авторитет" пред тях.
Капитан Ене, например, командир на румънската гранична рота се отнасяше така зле с войниците, че веднъж взе пушката, насочи я срещу един
войник
(в мое присъствие) и му вика: „Сега ще те застрелям!
" Оня рабски хленчи: „Домну ле капитан" и се оправдаваше за нещо на румънски пред капитана. Върнах се от поста в щаба и веднага по телефона помолих началника на участъка да иска разрешение от началника на сектора да отида до Варна да си ушия косткш. Той ми каза: „Няма какво да го питам, защото той ми е казал за тебе. Гръблев е подивял в Делиормана, гледай сегиз-тогиз да идва към Варна, Шумен, да се среща с хора, пущай го без да ме питаш". Аз това и чаках.
към текста >>
Като се подаде първия лъч от изгряващото слънце, Учителят скочи, застана като
войник
с устремен към слънцето поглед и след 4-5 минути излезе напред и почнахме молитвата.
Била държанка на един богат евреин, който отишъл към Русе и тя отишла да спи при тях - ту при единия, ту при другия. Това смятам, че Учителят ми го устрои да види дали ще издържа този изпит. Отидох си у брат Калудов, защото ми бяха казали, че през нощта в 3 часа ще тръгнем и ще отидем на „Ташлъ-тепе", една височина', където имаше останки от старо укрепление. Още в 2 часа през, нощта аз отидох в дома на брат д-р Жеков и в 3 часа тръгнахме. Заварихме там други отишли по-рано.
Като се подаде първия лъч от изгряващото слънце, Учителят скочи, застана като
войник
с устремен към слънцето поглед и след 4-5 минути излезе напред и почнахме молитвата.
Имаше повече от 200 души и всички бяхме обърнати към изгряващото слънце. 145 10. Изгревът..., т. 6 След молитвата почнахме упражненията, 6-те упражнения. Тогава в това време от върха на могилата,където се намираше самия люнет (военното укрепление) се появиха двама стражари, насочиха пушките към братята и сестрите и извикаха: „Всички сте арестувани!
към текста >>
83.
11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 6
Пратих доверен
войник
при телефона с поръчение, ако ме потърсят веднага да изтича и ми съобщи.
Казах му: „Шукри, моля ти се, в събота имам много важна работа,'нека да постъпя сега за дежурен по караулите, а ти в събота". Той се ухили и извади пликчето с парола, даде ми го и аз му дадох моето. В,14 часа направих развода. Подчертано припомних на войниците, да не се дават никакви хора от вагоните през нощта. Вечерта се настаних в ротната канцелария.
Пратих доверен
войник
при телефона с поръчение, ако ме потърсят веднага да изтича и ми съобщи.
Към полунощ дойде войника и ми съобщи, че ме търсят по телефона. Казах му, че ще отида на площадката на показвачите на брега на морето. Той 155 да се навърта при телефона и само ако. стане голяма тревога (дойде началника на гарнизона и други подобни), да дойде и да ми съобщи. Иначе, само да следи.
към текста >>
Към полунощ дойде
войника
и ми съобщи, че ме търсят по телефона.
Той се ухили и извади пликчето с парола, даде ми го и аз му дадох моето. В,14 часа направих развода. Подчертано припомних на войниците, да не се дават никакви хора от вагоните през нощта. Вечерта се настаних в ротната канцелария. Пратих доверен войник при телефона с поръчение, ако ме потърсят веднага да изтича и ми съобщи.
Към полунощ дойде
войника
и ми съобщи, че ме търсят по телефона.
Казах му, че ще отида на площадката на показвачите на брега на морето. Той 155 да се навърта при телефона и само ако. стане голяма тревога (дойде началника на гарнизона и други подобни), да дойде и да ми съобщи. Иначе, само да следи. Останах на площадката до три часа.
към текста >>
Щом стигнах, посрещна ме един
войник
от гарнизона и ми каза, че ме викал началника на гарнизона полковник Пенев канцеларията си. Отидох.
Тогава Баладински отишъл на телефона и съобщил в полка и полицейските участъци да ме търсят и ми кажат да отида на пристанището. Търсили ме из района на полка, в канцелариите, вкъщи няколко пъти, из града, но понеже се бях скрил, не ме намериха. Тогава аз се обърнах към Баладински и групата с него и им казах: „Само две минути ви давам да се махнете от тука, след което ще употребя оръжие, и дадох команда - предната верига приготви се за стрелба, задната приготви бомбите! ". Мърморейки групата веднага си тръгна. Тръгнах към казармата.
Щом стигнах, посрещна ме един
войник
от гарнизона и ми каза, че ме викал началника на гарнизона полковник Пенев канцеларията си. Отидох.
Щом влязох, пристъпих да рапортувам, но той ме посрещна с думите: „На дъното на морето ще те пратя! Ще пазим комунистите! ", като блъскаше с юмруци по бюрото. След като се насити да ме ругае, иззвъня на дежурния писар и му каза: „Направи наредба, новият караул да постъпи в 6 часа, вместо в 2 часа след обед". На мене каза да си оставя оръжието на бюрото.
към текста >>
84.
2. БРАТЯТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ВОЙНИТЕ -БАЛКАНСКАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Може би, много братя и сестри си задават въпроса - служил ли е Учителят
войник
и защо не е бил на фронта?
Същата служба на друг сектор изпълнявал и баща ми, който прекарал цялата война без да вземе един хинин. Брат Христо Касев от село Секирчево, Казанлъшко бил пленен от сърбите и имало заповед да разстрелят пленниците. Но той отправил молитвата си към Учителя и когато ги отвели на определеното място, дето преди тази група са разстреляли други групи, неочаквано за всички, старшината - сърбин наредил всички от тази група (8-10 души) да се пуснат на свобода. Разказва брат Христо Касев, как след това пътували няколко дни по гори и планини, без пътеки, докато стигнали гладни и окъсани българската граница и най-сетне щастливо преминали в България. Подобни и ред други преживявания са имали и много наши братя на фронта, дето са видели Славата Божия.
Може би, много братя и сестри си задават въпроса - служил ли е Учителят
войник
и защо не е бил на фронта?
Този е, наистина интересен и много важен въпрос, който много малко наши приятели знаят. Аз обаче, лично научих от брат Петко Гумнеров как Учителят се е освободил от военна служба. Учителят получава призовка да се яви в определен ден и час на военен преглед пред наборна комисия. В това време Учителят имал гост, разговарял с него и му казал: „Аз трябва да отида да отбия военната си тегоба и след това ще продължим разговора". По това време имало закон, според който на всеки 20 хиляди новобранци един се освобождава.
към текста >>
На една от страниците от спомените на брат Петър Камбуров се описва защо Учителят не е служил
войник
и че изтеглил пред наборната комисия билет, според който на всеки 20 хиляди новобранци, един се освобождава от военна служба.
За тази цел на всеки новобранец, който се явява пред наборната комисия, се предлага касетка с картончета. И онзи, който изтегли щастливия билет се освобождава завинаги от военна служба. Такъв именно щастливец се оказва Учителят. Явява се, изтегля щастливия картон и се освобождава завинаги от военна служба. Бележка към спомените на брат Петър Камбуров.
На една от страниците от спомените на брат Петър Камбуров се описва защо Учителят не е служил
войник
и че изтеглил пред наборната комисия билет, според който на всеки 20 хиляди новобранци, един се освобождава от военна служба.
Брат Петко Гумнеров, който му е разказал това, не беше служил войник по други причини и изглежда, че не е знаел точно закона. Процента 1 на 20 хиляди много силно подчертава събитието, тъй като вероятността да се изтегли „щастлив" билет е много малка. Всъщност, броят на подлежащите за освобождаване новобранци се определяше от това, колко младежи следва да се явят през годината пред наборната комисия в даден град. Обикновено е имало по-голям брой отколкото се изисква за постъпване в казармата и затова чрез изтегляне на билети, биваха освободени излишните. Ако, примерно казано, в града се явят 1200 новобранци, а се искат за казармата 1000, то 200 души ще изтеглят „щастлив" билет.
към текста >>
Брат Петко Гумнеров, който му е разказал това, не беше служил
войник
по други причини и изглежда, че не е знаел точно закона.
И онзи, който изтегли щастливия билет се освобождава завинаги от военна служба. Такъв именно щастливец се оказва Учителят. Явява се, изтегля щастливия картон и се освобождава завинаги от военна служба. Бележка към спомените на брат Петър Камбуров. На една от страниците от спомените на брат Петър Камбуров се описва защо Учителят не е служил войник и че изтеглил пред наборната комисия билет, според който на всеки 20 хиляди новобранци, един се освобождава от военна служба.
Брат Петко Гумнеров, който му е разказал това, не беше служил
войник
по други причини и изглежда, че не е знаел точно закона.
Процента 1 на 20 хиляди много силно подчертава събитието, тъй като вероятността да се изтегли „щастлив" билет е много малка. Всъщност, броят на подлежащите за освобождаване новобранци се определяше от това, колко младежи следва да се явят през годината пред наборната комисия в даден град. Обикновено е имало по-голям брой отколкото се изисква за постъпване в казармата и затова чрез изтегляне на билети, биваха освободени излишните. Ако, примерно казано, в града се явят 1200 новобранци, а се искат за казармата 1000, то 200 души ще изтеглят „щастлив" билет. Така се е случило и с Учителя, но това, разбира се, не намалява значението, че Той положително е знаел как ще бъде освободен от военна служба.
към текста >>
85.
3. ПЪРВАТА ЦИГУЛКА И ПЪРВАТА ПУШКА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
В края на учебната 1917-1918 година през месец кани ме мобилизираха по изземане на храни за войската и ме изпратиха с още един стар
войник
(с пушка) в с.
През първата година на войната (1915) аз напуснах гимназията и за една година се назначих писар-разсилен при Комитета за стопански грижи и обществена предвидливост. Тогава бях завършил V клас на реалната гимназия в Стара Загора. С получаваната заплата 90 лв., плюс дажбата на 3-4 души войници, делегирани към същото предприятие, които доброволно си отстъпваха дажбата на мене - три-четири хляба и една-пълна бака с войнишка чорба, аз поддържах две семейства: нашето и на това на вуйчо ми - Иван Котаров. На следващата година - 1916, завърших VI клас, а през 1917-18 г. VII клас.
В края на учебната 1917-1918 година през месец кани ме мобилизираха по изземане на храни за войската и ме изпратиха с още един стар
войник
(с пушка) в с.
Сборище, Новозагорско. Бях началник на зърнения склад, а войника - подчинен на мене за охрана. Събирането на храна за войската може би щеше да продължи до неопределено време, но три месеца след започването стана пробива на „Добро поле". Нашите войски масово започнаха да напускат фронта и да отстъпват. Станаха сблъскванията при Княжево и Владая и нас ни отзоваха да се явим незабавно в частите си.
към текста >>
86.
ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/
,
,
ТОМ 6
Когато ги изпълняваше Марин Камбуров, те придобиваха свое вътрешно съдържание и имаха свое вътрешно излъчване, защото минаваха през неговия дух и се излъчваха чрез неговият етерен
двойник
.
като на някои от тях е коригирал текста, а на други мелодията. В разстояние на 22 години тези песни се пеят в присъствието на Учителя и те са възприети като оригинал и съставляват една част от творчеството на Учителя, дадени под заглавието „Братски песни". Тези песни имат автори, но тези автори възприемаха тези песни като изява на онзи братски дух на общение със Словото на Учителя дадени най-добре в песента „Братство, единство". По този начин ние не желаем да оскърбим и унижим Марин Камбуров и неговото творчество, но желаем да поставим всяко нещо на мястото си. В песенното творчество на Марин Камбуров има мелодии, които са мелодични, има текстове, които са съдържателни и поучителни.
Когато ги изпълняваше Марин Камбуров, те придобиваха свое вътрешно съдържание и имаха свое вътрешно излъчване, защото минаваха през неговия дух и се излъчваха чрез неговият етерен
двойник
.
Тези песни внушаваха на слушателите една неповторима оригиналност на духа Марин Камбуров. Но когато се изпълняваха от обожатели на творчеството му, изглеждаха много наивни, детски и предизвикваха неодобрението на онези музиканти последователи на Учителя, защото те смятаха, че той заангажира тяхното внимание, а творчеството на Учителя остава в периферията. Марин Камбуров беше неповторима личност като оригиналност и в тази форма, в която беше се облякъл едва ли имаше втора на земята. Тези духове като него идваха от хилядолетията да присъствуват в Школата на Учителя. Когато в бъдеще се взрете в техните портрети на Марин Камбуров, на Петър Камбуров, на баща им и майка им, ще видите, че това бяха различни образи, различни френологически типове на изразяване по простата причина, че те бяха духове дошли от хилядолетията и носеха своите отпечатъци на своите лица.
към текста >>
87.
30. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА ПРИНЦА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Знаех, че съм поставена на някакъв пост и че съм
войник
и че трябва да чакам.
Аз застанах с трепет на стълбичката, която водеше нагоре до стаичката Му. Наричахме я Горницата, защото беше горе и се извисяваше над салона. Учителят беше в Горницата и от време на време отместваше малко перденцето на прозорчето и поглеждаше дали съм долу. Той ме държа така три часа на стълбата долу. Моят вътрешен глас ми казваше: „Ученикът трябва да чака".
Знаех, че съм поставена на някакъв пост и че съм
войник
и че трябва да чакам.
Какво пазех, не знаех. Знаех, че съм на пост. В шест часа след обед Учителят отвори вратата на Горницата, излезе на стълбите и ме покани: „Сестра, елате горе! " И ме пусна в Горницата, като знаех, че не всеки биваше пускан да влезе там. Той застана прав до мен, беше много строг.
към текста >>
88.
6. ЯРМИЛА МЕНЦЛОВА И ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Не съм преглеждал нейния хороскоп и не съм търсил такъв подобен аспект в него, Но си завърши като
войник
работата и плати с живота си за това.
Прибират я в болницата и след два месеца тя си замина от този свят. Замина си по такъв начин. Не можа да дочака и нямаше възможност да следи отпечатването на книгата. Ето какво нещо е борбата с тъмните сили. Решиха да я премахнат, за да не излезе Паневритмията.
Не съм преглеждал нейния хороскоп и не съм търсил такъв подобен аспект в него, Но си завърши като
войник
работата и плати с живота си за това.
Това не е малко, да платиш с живота си своят идеал и онова, което работиш толкова години за делото на Учителя. Когато аз отидох в Париж да работя с нея по Паневритмията още първия ден ми откраднаха портмонето. Големи майстори са. А ми разказаха и друг случай. Една моя позната българка, която живее във Франция вървяла с една приятелка и трима души се нахвърлят, повалят ги, вземат чантите им и бягат.
към текста >>
89.
6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
По едно време се изпречи пред нас силуета на един
войник
насочил пушка срещу нас, който извика: „Горе ръцете!
Там стояхме около един час. Цели треперещи, сковани от студ, страх и изумление ние после излязохме от там и продължихме пътя си. Те бяха отминали вече като викаха и гърмяха, но не разбраха къде се бяхме скрили. Когато не чувахме вече нищо ние излязохме на пътя и продължихме да вървим пак предпазливо като използвахме сенките на пътя. Така изморени, изплашени ние приближихме гр. Сурдулица.
По едно време се изпречи пред нас силуета на един
войник
насочил пушка срещу нас, който извика: „Горе ръцете!
" Ние си вдигнахме ръцете и извикахме: „Българи сме! " като казахме, че сме българи, той свали пушката. Ние се досетихме, че той е български войник. Войникът ни извика: „Как може да ходите в това време пеш, не знаете ли, че имаме полицейски час и че може да бъдете застреляни след 7 часа вечерта? Населението може да се движи само до 7 часа вечерта, не по-късно." Войничето каза още, че преди два дни така бил убит някакъв човек, който бил излязъл из двора си и бил отишъл до тоалетната.
към текста >>
Ние се досетихме, че той е български
войник
.
Когато не чувахме вече нищо ние излязохме на пътя и продължихме да вървим пак предпазливо като използвахме сенките на пътя. Така изморени, изплашени ние приближихме гр. Сурдулица. По едно време се изпречи пред нас силуета на един войник насочил пушка срещу нас, който извика: „Горе ръцете! " Ние си вдигнахме ръцете и извикахме: „Българи сме! " като казахме, че сме българи, той свали пушката.
Ние се досетихме, че той е български
войник
.
Войникът ни извика: „Как може да ходите в това време пеш, не знаете ли, че имаме полицейски час и че може да бъдете застреляни след 7 часа вечерта? Населението може да се движи само до 7 часа вечерта, не по-късно." Войничето каза още, че преди два дни така бил убит някакъв човек, който бил излязъл из двора си и бил отишъл до тоалетната. Наредбата се спазвала много строго. Можел направо да ни убие без предупреждение. Голям късмет сме имали.
към текста >>
Войникът
ни извика: „Как може да ходите в това време пеш, не знаете ли, че имаме полицейски час и че може да бъдете застреляни след 7 часа вечерта?
Така изморени, изплашени ние приближихме гр. Сурдулица. По едно време се изпречи пред нас силуета на един войник насочил пушка срещу нас, който извика: „Горе ръцете! " Ние си вдигнахме ръцете и извикахме: „Българи сме! " като казахме, че сме българи, той свали пушката. Ние се досетихме, че той е български войник.
Войникът
ни извика: „Как може да ходите в това време пеш, не знаете ли, че имаме полицейски час и че може да бъдете застреляни след 7 часа вечерта?
Населението може да се движи само до 7 часа вечерта, не по-късно." Войничето каза още, че преди два дни така бил убит някакъв човек, който бил излязъл из двора си и бил отишъл до тоалетната. Наредбата се спазвала много строго. Можел направо да ни убие без предупреждение. Голям късмет сме имали. „Как така се движите по това време?
към текста >>
90.
БЕЛЕЖКИ
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Лечението проведено от Учителя на Станка от разстояние е лечение на нейният етерен
двойник
, който Учителят коригира и трансформира още в София на Изгрева, а прехвърлянето му чрез разстояние, както и явяването на в-к „Братство" и прочитането на онзи пасаж е от компетенцията на Всемировият Учител.
Бащата търси мнението на Учителя, Учителят го изказва, но дъщерята на своя глава търси разрешение, като не знае, че нейният баща е вече вложил съдбата на брака им в ръцете на Учителя. Когато получават разрешение бракът се осъществява. Опитността, която има с в-к „Братство" е от порядъка на онези чудеса, които през време на Школата са се срещали често, били са реални, били са доказвани, били са видени от мнозина, но поради нашето незнание, на този етап е трудно да бъдат обяснени. Обяснението им се намира в Словото на Учителя. За нас, които слушаме и описваме тези случаи и познавайки много такива, не е никакво противоречие една такава случка.
Лечението проведено от Учителя на Станка от разстояние е лечение на нейният етерен
двойник
, който Учителят коригира и трансформира още в София на Изгрева, а прехвърлянето му чрез разстояние, както и явяването на в-к „Братство" и прочитането на онзи пасаж е от компетенцията на Всемировият Учител.
А възможностите на Всемировият Учител и условията, в които Той работи, може да ги намерите в Неговото Слово, а случаите, които описваме потвърждават реализацията на това Слово. През време на екскурзиите на Братството на Рила имаше много и най-различни случаи. Имаше и инциденти, но смъртен случай през времето на Учителя нямаше. Имаше правила дадени от Учителя за обходата на учениците с високата планина, те са общи и задължителни за всички, но имаше и индивидуални случаи. На някои Учителят разрешаваше да се катерят по върховете, а на други строго забраняваше.
към текста >>
91.
9. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Станах прав, изправих се като
войник
и не мърдам. Мълча.
с показалеца сочи към мен и каза: „Те, рекох, „Бог и България" трябва да знаят едно нещо, че Петър Дънов престана да съществува на 19-годишна възраст. И от тогава тук живее чистият Дух на Истината". И посочва с пръст себе си. Беше много строг и го изказа със строг и висок глас. Той отговаряше вероятно на някои, които бяха покрай мене, които аз не виждах, които идваха с мене още от града.
Станах прав, изправих се като
войник
и не мърдам. Мълча.
Учителят се обръща строго към мен и каза: „А сега си вървете в града. Тук за вас място няма". Учителят се обърна и се върна към салона. Аз стоя и мълча. Искам да разбера какво става.
към текста >>
92.
13. МОМИНСКИ ПРЕМЕЖДИЯ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
За
войниклъка
на Славчо нищо не помня.
Сашка - много хубав и сочен сопран, Линчето - алт, Милка и аз - сопран, а имахме и две китари, на които свиреше Линчето. И като имахме гости ние се строявахме и баща ми молеше да изпеем някои стари романси. Бяхме цял хор. Преди да отиде Славчо, а той пееше тенор, а той учеше във II мъжка гимназия. Линчето завърши I девическа гимназия.
За
войниклъка
на Славчо нищо не помня.
Май че не е бил войник. Разхождахме се по „Скобелев" привечер. В средата имаше широка алея с липови дървета. Сега я няма или акации и пейки големи. Много хубаво беше.
към текста >>
Май че не е бил
войник
.
И като имахме гости ние се строявахме и баща ми молеше да изпеем някои стари романси. Бяхме цял хор. Преди да отиде Славчо, а той пееше тенор, а той учеше във II мъжка гимназия. Линчето завърши I девическа гимназия. За войниклъка на Славчо нищо не помня.
Май че не е бил
войник
.
Разхождахме се по „Скобелев" привечер. В средата имаше широка алея с липови дървета. Сега я няма или акации и пейки големи. Много хубаво беше. На разходки и почивки.
към текста >>
93.
19. ДЕЦАТА ИДВАТ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Забравих да кажа, че когато се върнахме тука на „Цар Самуил" Жоро отиде запас,
войник
в с.
Аз не можех да отида там, защото Гриша беше една годинка и нямаше на кого да го оставя. Жоро ходеше при него. Добрия Жоро, за всичко се грижеше той. И дядо Гиго, бащата на Жоро толкова се радваше на Гриша, който се роди на 15.III.1942 г., че ми купи и шевна машина. Жоро ми взе златни пръстени със сапфири, които после загубих.
Забравих да кажа, че когато се върнахме тука на „Цар Самуил" Жоро отиде запас,
войник
в с.
Раднево и аз му ходих на гости, а вкъщи бяха братята му Дино и Колю, в тяхната стая, а аз шетах и им готвех. Идваше Петър на гости от Гевгели - Струмица, водеха ме по гости, за да не бъда сама и изобщо много добре се грижеха са мене. Бяхме отишли на гости и в това време дошъл Жоро в отпуска за един ден и си заминал понеже мене ме няма вкъщи. Да дойде от толкова далече и да не ме завари вкъщи. Но при мене спеше Пупито, на сестра му малката Калина, така че аз не бях сама.
към текста >>
94.
1. КЕМАЛ АТАТЮРК
,
Олга Байрамова
,
ТОМ 6
С него имало и друг турчин, който бил обикновен
войник
.
Веднъж той й разказал едно свое преживяване. Същият Желю Байрамов бил офицер на турската граница преди години. Но едно време границата не е била охранявана както сега. Та когато Желю бил на границата един път, един турски офицер тичешком преминал през границата и дошъл в палатката им като ги помолил да го крият. Той казал, че е революционер и че е ранен.
С него имало и друг турчин, който бил обикновен
войник
.
Офицерите скрили и двамата и помогнали на турчина-революционер да оздравее и след като последният бил вече добре, двамата се прехвърлили в Турция. Междувременно били дошли от заставата да питат за тях, но българските офицери казали, че не са виждали никого. Укрили го под леглото в палатката. Турският офицер, когото българите укрили преди да се прехвърли със своя войник границата бил запитал за името на Желю Байрамов, който бил в случая човекът, който поел отговорността за укриването на двамата турци и го запомнил, както и адресът му. Минало доста време от тогава.
към текста >>
Турският офицер, когото българите укрили преди да се прехвърли със своя
войник
границата бил запитал за името на Желю Байрамов, който бил в случая човекът, който поел отговорността за укриването на двамата турци и го запомнил, както и адресът му.
Той казал, че е революционер и че е ранен. С него имало и друг турчин, който бил обикновен войник. Офицерите скрили и двамата и помогнали на турчина-революционер да оздравее и след като последният бил вече добре, двамата се прехвърлили в Турция. Междувременно били дошли от заставата да питат за тях, но българските офицери казали, че не са виждали никого. Укрили го под леглото в палатката.
Турският офицер, когото българите укрили преди да се прехвърли със своя
войник
границата бил запитал за името на Желю Байрамов, който бил в случая човекът, който поел отговорността за укриването на двамата турци и го запомнил, както и адресът му.
Минало доста време от тогава. Желю се прибрал в дома си и дори забравил случая на турската граница, но по едно време извикали Желю Байрамов в турската легация в Бургас. Той се учудил, за какво могат да го викат, но все пак отишъл. Турският консул го поздравил и между другото запитал дали познава човекът, чийто портрет бил закачен на стената. Желю се вгледал в лицето на портрета и познал турския офицер, когото бил укрил и лекувал на турската граница.
към текста >>
95.
4. ДОШЪЛ ПРАВО НА ИЗВОРА
,
Георги Сотиров
,
ТОМ 6
Служих и
войник
в гръцката армия.
4. ДОШЪЛ ПРАВО НА ИЗВОРА Родом съм от град Пловдив, но през 1921 г. семейството ни се премести да живее в град Ксанти - Гърция. Като младеж работих обущарство и тютюноработник.
Служих и
войник
в гръцката армия.
Още от 1915 - 1916 г. в гр. Солун се запознах с евангелисти и започнах да посещавам събранията им. Като се завърнах в Ксанти, сближих се с тамошните евангелисти и ги поканих да правят събранията си в нашата къща, гдето отделихме една стая. Цялото ни семейство посещавахме тези събрания.
към текста >>
96.
2. МЕКИЦИ НА РИЛА
,
Русава Стойчева
,
ТОМ 6
Когато дошло време да го викат
войник
се завърнал е България.
Бил е от много бедно семейство. Завършил е четвърто отделение. Като свършил училище баща му го изпратил да пасе свинете на село. Но той бил по-буден, не се покорил на баща си, взел си торбичката и отишъл в Ямбол където се хванал чирак в един хан, да мете на добитъка. Там се запознава с някои хора и отива в Чехия и Унгария като градинар.
Когато дошло време да го викат
войник
се завърнал е България.
В запас е бил с брат Пеню Ганев и брат Георги Радев от Ямбол: който сега е във Варна. Като съмишленици четели и разговаряли по братски въпроси. Пеню Ганев до скоро си спомняше баща ми, но сега вече не си го спомня, нали е вече много възрастен. Те са връстници с баща ми. Необикновен живот в необикновена епоха.
към текста >>
97.
5. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Когато младеж отива
войник
, остригват му косата, обръсват му брадата, защото става вече страж на държавата.
Той се обърна към мене и пожела да го чуе. Аз Му разправих съня си, точно както го бях сънувала. Тогава Той каза: „Сестра, вие вече сте ученик в Школата на Бялото Братство - Великото. Изскубването на косите е изскубване на греховете. Поп когато го запопват, оставят му косата, брадата, за да се захващат за тях хората.
Когато младеж отива
войник
, остригват му косата, обръсват му брадата, защото става вече страж на държавата.
А вие вече сте войник на Христа". От тази среща с Учителя душата ми се изпълни с неизказан мир, със светлина, увереност в истинността на всичко, което четях и чувах от Учителя. Въпросът за прераждането вече не ме смущаваше. Душата ми постоянно стремяща се към духовното, получаваше различни опитности, които още повече ме утвърждаваха като старающ се ученик, да бъде изпълнителен във всичките прояви на живота си.
към текста >>
А вие вече сте
войник
на Христа".
Аз Му разправих съня си, точно както го бях сънувала. Тогава Той каза: „Сестра, вие вече сте ученик в Школата на Бялото Братство - Великото. Изскубването на косите е изскубване на греховете. Поп когато го запопват, оставят му косата, брадата, за да се захващат за тях хората. Когато младеж отива войник, остригват му косата, обръсват му брадата, защото става вече страж на държавата.
А вие вече сте
войник
на Христа".
От тази среща с Учителя душата ми се изпълни с неизказан мир, със светлина, увереност в истинността на всичко, което четях и чувах от Учителя. Въпросът за прераждането вече не ме смущаваше. Душата ми постоянно стремяща се към духовното, получаваше различни опитности, които още повече ме утвърждаваха като старающ се ученик, да бъде изпълнителен във всичките прояви на живота си.
към текста >>
98.
6. НАЗРЯЛАТА КАРМА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
За нея Учителят беше казал, че от император, какъвто е била в миналото, сега е станала обикновен
войник
.
Чудех се какво да правя. Кина: Бащата на Емил също много тежко понесе това нещастие и много страдаше, но за Гита, която оставаше с две малки деца, от които едното едва родено беше още по-трудно. Кина: Емил имал направен хороскоп и също можел да съставя хороскопи. По хороскопа му се падало да живее до 33 години и да си замине от насилствена смърт. Гита: Бях близка сьс сестра Катя Манолова (по мъж Зяпкова).
За нея Учителят беше казал, че от император, какъвто е била в миналото, сега е станала обикновен
войник
.
Катя имаше брак само кратко време. Съпругът й проф. Зяпков като човек бил много почтен, обаче не са имали с Катя хармоничен брак и Учителят бил казал за тях, че бракът им ще се разтрогне по естествен начин. И наистина те не са имали развод, но са живели разделени. Проф. Зяпков беше много културен човек, изнасяше сказки, имаше дар слово и с тога беше много известен, беше ходил в много страни както и в Индия, но беше обвинен като шпионин и беше ликвидиран.
към текста >>
99.
7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
А
войника
от българския пост извика: „Къде отиваш?
Немския постови ме спря и извика „Стоп". Като казах на германците, че отивам при дъновистите, те отговориха: „Да, дъновисти" и ме пуснаха. Дори първоначално извикаха: „Халт, хенде хох! Вохин? ", а после казаха: „Гут, гут".
А
войника
от българския пост извика: „Къде отиваш?
Дай си личната карта! " Кина: Дръпнали я грубо като казали: „Ще отидеш утре в V участък да си я вземеш". Отишла сестра ми на беседа, вероятно е било сряда сутринта и се прибрала вкъщи около обед. На другия ден отидохме двете с Гита в участъка за личната карта. Гита: Въведоха ме вътре в участъка, а на сестра ми Кина казаха да си отиде.
към текста >>
100.
8. С КИТАРАТА ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
" А пък майка ми им казваше: „
Войника
с пушката, пък тя с китарата, а на вас какво ви става?
Обаче Емил имаше един познат шофьор, който караше линейка и който ми казваше: „Когато поискаш, като отивам до Банки мога да те вземам с линейката и пак да те връщам". Та аз благодарение на тоя шофьор отивах понякога в Мърчаево, пък понякога оставах там по някой и друг ден като приспивах у брат Пешо, при когото бяха настанени сестра Балтова и сестра Димитринка Захариева. Трябва да отбележа, че когато бях на село през това време майка ми гледаше повече децата, а аз често си посвирвах с китарата, а роднините викаха на мама: „Ти гледаш децата на Гита, а пък тя си свири на китара! " А майка ми им отговаряше: „Ех, какво ви е на вас като й гледам децата, нали и вие сте дошли тук да ви гледам? " А те й казваха: „Тя ходи с китарата при едни занесени дъновисти!
" А пък майка ми им казваше: „
Войника
с пушката, пък тя с китарата, а на вас какво ви става?
" Така, когато отидох веднъж с китарата у брат Темелко, там тъкмо се бяха нахранили. Като пристигнах Учителят нареди да ми сипят една порция ястие. В това време аз бях оставила китарата зад вратата, а Учителят отиде в стаята си. След малко той дойде с цигулката си в ръка и каза: „Сега със сестрата ще свирим това, което е научила". И се обърна към мене с думите: „Къде е пушката?
към текста >>
" Аз се смутих, защото това нещо майка ми казваше на роднините - „
Войника
с пушката, тя с китарата" и т. н.
" Така, когато отидох веднъж с китарата у брат Темелко, там тъкмо се бяха нахранили. Като пристигнах Учителят нареди да ми сипят една порция ястие. В това време аз бях оставила китарата зад вратата, а Учителят отиде в стаята си. След малко той дойде с цигулката си в ръка и каза: „Сега със сестрата ще свирим това, което е научила". И се обърна към мене с думите: „Къде е пушката?
" Аз се смутих, защото това нещо майка ми казваше на роднините - „
Войника
с пушката, тя с китарата" и т. н.
Беше много интересно това нещо и идваше да покаже, че за Учителя няма нищо скрито и че Той знае всичко. Аз отговорих: „Тука е, тука, Учителю", взех я от ъгъла зад вратата и започнах да я вадя от калъфа и като я настроихме започнахме да свирим. Той каза: „Най- напред „Вехади", после „Венир Бенир" и накрая каза: „Хайде, още една песен да изсвирим" и изсвирихме „Изгрява вече ден тържествен". Учителят знаеше какво бях научила. Гита: Когато свирих с Учителя в Мърчаево трите песни, тогава там бяха Весела Несторова, както и други приятели и тя каза: „Учителю, колко хубаво звучат като че бяхме в друг свят!
към текста >>
НАГОРЕ
