Търсене в текстове за 'Войник'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 102 резултата в 54 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Сега всекой един от нас нека се опаше през чреслата [слабините] като войник и да е готов.
Надейте се на Божията Милост и благост и Господ ще Ви помогни. От Моя страна Ви съобщавам, че желая да се видим в гр. Варна на 6-ий априлий заедно с нашите приятели от Бургас. Пътят на Делото Господне се отваря. Нам ни е казано и Господ Бог наш е с нас. Сега всекой един от нас нека се опаше през чреслата [слабините] като войник и да е готов. Ний се молим за Вашето преуспевание. Молете се и Вий усърдно. Времето на бъдещето приближава и Аз чувам онзи тропот онзи раздор, който има да обхвани народите. Великото и страшно притеснение, което има да последва, но Вий тогава нема да сте в тоя свет, но във вечността. И зависи от настоящето Ви поведение спрямо волята на Господа.
към текста >>

2. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Нови пазар

Вас викаха ли ви за войник138 и готвите ли се?
Поздрави Д-ра, а тъй също и бр. Тодор. Поздрави и г-н Велчев. Надявам се да растете във всяка благодат. Д-рът ме запита за една ваша работа137, но и досега не сте ми обяснили кои са причините за вашето настроение. Разправете ми за разходката на Тодор, как я свърши. Вас викаха ли ви за войник138 и готвите ли се? Няма съмнение, работите ще вземат най-после добър край. С поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

3. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Гьозикен - Анх. ок.

През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт.
Поморие, по това време голям административен център.28 В регистрите на училището от това време е записано: „През учебната1896/97 г. идва учителят Иван Куцаров, родом от с. Ботево [на 10 км от с. Николаевка], Варненско, който е учителствал ок. 5 години непрекъснато. През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт. През учебната 1898/99 г. учителският персонал се увеличава на двама души. Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година. На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години. През 1901/1902 уч.
към текста >>

Убит е като войник през Балканската война“.Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П.
учителският персонал се увеличава на двама души. Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година. На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години. През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“.Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П. Дънов – от дядото Атанас Георгиев. Тази разлика от две учебни години евентуално би могла да се обясни с късното документиране на въпросния регистър, едва през 20-те години на ХХ в. Стамова също е възможно да е неизвестният родственик (по линия на Пенко Стамов,съпруг на Мария – сестрата на П. Дънов). Тъкмо тя, според регистъра,учителства в този период.
към текста >>

4. Учителя държи сказка в Шумен

Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време.
К. Дънов Адрес: Печатница „Малджиев"74 - Русе----------- Мерки за костюм: палто: 46, 76, 19 1/2, 48, 76, 46, 43; панталони: 59, 105, 75, 39, 34, 29, 26; елек: 67, 44, 42, 36; Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г.
към текста >>

5. Учителя пристига в Русе

Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време.
К. Дънов Адрес: Печатница „Малджиев"74 - Русе----------- Мерки за костюм: палто: 46, 76, 19 1/2, 48, 76, 46, 43; панталони: 59, 105, 75, 39, 34, 29, 26; елек: 67, 44, 42, 36; Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г.
към текста >>

6. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Русе

Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време.
К. Дънов Адрес: Печатница „Малджиев"74 - Русе----------- Мерки за костюм: палто: 46, 76, 19 1/2, 48, 76, 46, 43; панталони: 59, 105, 75, 39, 34, 29, 26; елек: 67, 44, 42, 36; Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).
към текста >>

7. Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд

Преместихме го с войника и му казах: „Направи усилие, Костадине, да станеш.
Бяха решили, че ще умре, а мене успокояваха, че поръчали някакъв специалитет, който ще му помогне. При това положение аз не знаех до кого да се отнеса за помощ. Не исках да обезпокоявам и братята си. Пристигна ни багажът. Настаних на болния легло. Преместихме го с войника и му казах: „Направи усилие, Костадине, да станеш. Сега никой не може да ни помогне, освен Бог”. През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет до Учителя. Знаех, че живее в София, но професията и адреса му не знаех. Написах му една отворена карта на адрес: П.К.Дънов — София. Неочаквано и скоро получих следния отговор: „Г-н Иларионов не е болен.
към текста >>

После прати войника да ни донесе прясна вода от чешмата.
Сега освен Бог никой няма да ни помогне”. Тогава Бог ми каза: „Иди, помогни на тия хора”. С голямо учудване го запитахме как ни е чул, като е толкова далеч от нас. „За тия, които чуват и виждат, няма разстояние”. И многото случки, които той ни каза, ни убедиха, че всичко е открито пред него. После прати войника да ни донесе прясна вода от чешмата. Наляхме една чаша и той подаде с една лъжичка на Костадина да пие. След половин час той сам го подкрепи да седне в леглото. После слезе, поразходи се из стаята. Пречисти се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб. „Сега може да отидете в казармата” — му каза Учителя.
към текста >>

Дори и войникът не яде.
„Сега може да отидете в казармата” — му каза Учителя. Като на приятен гостенин, аз му приготвих разкошна вечеря от месна храна. Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде ябълка и хляб. На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая. Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна. За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени. През нощта войникът Дичо излязъл на двора и видял Учителя в светли бели дрехи, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли. Светлината, която се излъчвала от него, осветила цялата стая и той почти се губел в това ослепително сияние. На сутринта войникът ме запита:
към текста >>

За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени.
Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде ябълка и хляб. На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая. Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна. За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени. През нощта войникът Дичо излязъл на двора и видял Учителя в светли бели дрехи, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли. Светлината, която се излъчвала от него, осветила цялата стая и той почти се губел в това ослепително сияние. На сутринта войникът ме запита: — Кой и какъв е този Андон? (Той така го наричаше.)
към текста >>

През нощта войникът Дичо излязъл на двора и видял Учителя в светли бели дрехи, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли.
На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая. Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна. За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени. През нощта войникът Дичо излязъл на двора и видял Учителя в светли бели дрехи, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли. Светлината, която се излъчвала от него, осветила цялата стая и той почти се губел в това ослепително сияние. На сутринта войникът ме запита: — Кой и какъв е този Андон? (Той така го наричаше.) — Гостенин — му казах аз, защото самата не знаех какъв е той по професия.
към текста >>

На сутринта войникът ме запита:
Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна. За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени. През нощта войникът Дичо излязъл на двора и видял Учителя в светли бели дрехи, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли. Светлината, която се излъчвала от него, осветила цялата стая и той почти се губел в това ослепително сияние. На сутринта войникът ме запита: — Кой и какъв е този Андон? (Той така го наричаше.) — Гостенин — му казах аз, защото самата не знаех какъв е той по професия. — Както го видях нощес, не приличаше на човек! Той беше Бог.
към текста >>

Войникът с благоговение стоеше пред Учителя и гълташе всяка негова дума, като се стараеше да бъде по-внимателен и добър.
Той беше Бог. Аз му забраних да говори пред хората по тези въпроси. Така може би му се е сторило. — Не можеш да ме разубедиш — ми каза той. — Аз стоях дълго време на двора и го наблюдавах. Войникът с благоговение стоеше пред Учителя и гълташе всяка негова дума, като се стараеше да бъде по-внимателен и добър. Когато трябваше да ни напусне, раздели се от нас с голяма скръб. На другата сутрин Учителя изведе Костадина на един висок царибродски баир. В това време дойде лекарят да провери състоянието на болния. Аз го посрещнах по-весела и му казах, че болният е на разходка с един наш приятел. Той го потърси из стаите и, като не го намери, каза: „Тука е станало някакво чудо.
към текста >>

Спрял ги постовият войник и ги попитал какво правят там.
Особено интересни му бяха камъните и всякога вземаше по едно камъче и ни разказваше неговата история, за мъховете, които растат по него, за живота, който навсякъде прониква. Ние го слушахме с интерес, но не намирахме да е много важно за нас. Срещнехме ли грамадните овчарски кучета, които с устрем тичаха към нас, готови да ни разкъсат, той им показваше показалеца си и те се спираха и връщаха назад. След няколко дни Учителя и Костадин излезли из околноста на Цариброд. Увлечени в разговор, навлезли в сръбска територия. Спрял ги постовият войник и ги попитал какво правят там. След това дошъл офицерът, видял Костадин във военна униформа и ги разпитал защо са дошли. Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано попаднали там. Офицерът запитал за Учителя: „Тоя господин какъв е по професия? ” Костадин, без да знае какъв е, отговорил: „Учител”. Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях.
към текста >>

8. Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд

Преместихме го с войника и му казах: „Направи усилие, Костадине, да станеш.
Бяха решили, че ще умре, а мене успокояваха, че поръчали някакъв специалитет, който ще му помогне. При това положение аз не знаех до кого да се отнеса за помощ. Не исках да обезпокоявам и братята си. Пристигна ни багажът. Настаних на болния легло. Преместихме го с войника и му казах: „Направи усилие, Костадине, да станеш. Сега никой не може да ни помогне, освен Бог”. През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет до Учителя. Знаех, че живее в София, но професията и адреса му не знаех. Написах му една отворена карта на адрес: П.К.Дънов — София. Неочаквано и скоро получих следния отговор: „Г-н Иларионов не е болен.
към текста >>

После прати войника да ни донесе прясна вода от чешмата.
Сега освен Бог никой няма да ни помогне”. Тогава Бог ми каза: „Иди, помогни на тия хора”. С голямо учудване го запитахме как ни е чул, като е толкова далеч от нас. „За тия, които чуват и виждат, няма разстояние”. И многото случки, които той ни каза, ни убедиха, че всичко е открито пред него. После прати войника да ни донесе прясна вода от чешмата. Наляхме една чаша и той подаде с една лъжичка на Костадина да пие. След половин час той сам го подкрепи да седне в леглото. После слезе, поразходи се из стаята. Пречисти се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб. „Сега може да отидете в казармата” — му каза Учителя.
към текста >>

Дори и войникът не яде.
„Сега може да отидете в казармата” — му каза Учителя. Като на приятен гостенин, аз му приготвих разкошна вечеря от месна храна. Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде ябълка и хляб. На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая. Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна. За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени. През нощта войникът Дичо излязъл на двора и видял Учителя в светли бели дрехи, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли. Светлината, която се излъчвала от него, осветила цялата стая и той почти се губел в това ослепително сияние. На сутринта войникът ме запита:
към текста >>

За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени.
Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде ябълка и хляб. На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая. Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна. За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени. През нощта войникът Дичо излязъл на двора и видял Учителя в светли бели дрехи, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли. Светлината, която се излъчвала от него, осветила цялата стая и той почти се губел в това ослепително сияние. На сутринта войникът ме запита: — Кой и какъв е този Андон? (Той така го наричаше.)
към текста >>

През нощта войникът Дичо излязъл на двора и видял Учителя в светли бели дрехи, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли.
На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая. Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна. За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени. През нощта войникът Дичо излязъл на двора и видял Учителя в светли бели дрехи, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли. Светлината, която се излъчвала от него, осветила цялата стая и той почти се губел в това ослепително сияние. На сутринта войникът ме запита: — Кой и какъв е този Андон? (Той така го наричаше.) — Гостенин — му казах аз, защото самата не знаех какъв е той по професия.
към текста >>

На сутринта войникът ме запита:
Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна. За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени. През нощта войникът Дичо излязъл на двора и видял Учителя в светли бели дрехи, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли. Светлината, която се излъчвала от него, осветила цялата стая и той почти се губел в това ослепително сияние. На сутринта войникът ме запита: — Кой и какъв е този Андон? (Той така го наричаше.) — Гостенин — му казах аз, защото самата не знаех какъв е той по професия. — Както го видях нощес, не приличаше на човек! Той беше Бог.
към текста >>

Войникът с благоговение стоеше пред Учителя и гълташе всяка негова дума, като се стараеше да бъде по-внимателен и добър.
Той беше Бог. Аз му забраних да говори пред хората по тези въпроси. Така може би му се е сторило. — Не можеш да ме разубедиш — ми каза той. — Аз стоях дълго време на двора и го наблюдавах. Войникът с благоговение стоеше пред Учителя и гълташе всяка негова дума, като се стараеше да бъде по-внимателен и добър. Когато трябваше да ни напусне, раздели се от нас с голяма скръб. На другата сутрин Учителя изведе Костадина на един висок царибродски баир. В това време дойде лекарят да провери състоянието на болния. Аз го посрещнах по-весела и му казах, че болният е на разходка с един наш приятел. Той го потърси из стаите и, като не го намери, каза: „Тука е станало някакво чудо.
към текста >>

Спрял ги постовият войник и ги попитал какво правят там.
Особено интересни му бяха камъните и всякога вземаше по едно камъче и ни разказваше неговата история, за мъховете, които растат по него, за живота, който навсякъде прониква. Ние го слушахме с интерес, но не намирахме да е много важно за нас. Срещнехме ли грамадните овчарски кучета, които с устрем тичаха към нас, готови да ни разкъсат, той им показваше показалеца си и те се спираха и връщаха назад. След няколко дни Учителя и Костадин излезли из околноста на Цариброд. Увлечени в разговор, навлезли в сръбска територия. Спрял ги постовият войник и ги попитал какво правят там. След това дошъл офицерът, видял Костадин във военна униформа и ги разпитал защо са дошли. Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано попаднали там. Офицерът запитал за Учителя: „Тоя господин какъв е по професия? ” Костадин, без да знае какъв е, отговорил: „Учител”. Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях.
към текста >>

9. В Бургас се създава първата духовна група

бил одобрен и взет за редовен войник и освободен от военна служба през 1890 г.
Бил е към Кула. Не желаейки да стреля, когато дружината им получила заповед да влезе в сражение, се помолил и заболял от тежка дизентерия. Така го изпращат на лечение в болница в гр. Русе, където и го заварва примирието. 6. На 19-годишна възраст, 1887 г. бил одобрен и взет за редовен войник и освободен от военна служба през 1890 г. 7. На 27-годишна възраст, 1895 г. встъпил в брак, за да помогне на една страдалческа душа – дух-скиталец, който молел за помощ. 8. На 32-годишна възраст, 1900 г, на 23 юли, неделя, 5 ч. сутринта, освободен от греха, е бил погребан в Христа Господа – е бил облечен в Духа Христов /Учителя/, в река Девня, при моста на жп. линия край гр.
към текста >>

10. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Тя е като войник на турската граница, гдето всякога може да става престрелка.
Ако си идете по празниците в Търново, ще бъдете тъй добър да ми изпратите дрехите със зеленикавия цвят, които са окачени в стаята. Времето почна да му мяза на пролет. Ще ги изпратите тъй, щото гледайте да се не очупят много. Аз ще прекарам празниците тук. Елена трябва добре да се подвизава в Търново. Тя е като войник на турската граница, гдето всякога може да става престрелка. Ваш Верен: П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 -------------------------------------------------- * По това време К. Иларионов е работел в Русе към фирма „Сингер“ (Бел. състав.)
към текста >>

11. Писмо на Учителя до Константин Иларионов, ноември, 1913 г.

във военно време, когато войникът изгуби връзка с цялата армия, той пада в плен.
Вий, военните, знаете какво е да има човек връзка в мирно и военно време. Тя поддържа духа да е бодър и весел. всякой човек трябва да е във връзка постоянна с Бога. Тая връзка дава смисъла на всичкия земен живот. Тя носи всичкото благо. във военно време, когато войникът изгуби връзка с цялата армия, той пада в плен. Така и в духовно отношение верующите попадат в тая грешка. Дръзкте постоянна връзка - то е най-безопасното положение. Мъчнотиите, страданията не трябва да стават причина да се губи връзката между Бога и всяка жива душа. И тъй, надеждата случки за връзка между хората, вярата за връзка между ангелите, а любовта за връзка между Бога и човека. Дръжте тия три връзки в постоянна изправност.
към текста >>

12. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (снимка на писмото), получено на 9 октомври 1917 г.

Светозаров по войник)
(получено на 9 октомври 1917 г. чрез Ст. Светозаров по войник) Люб. М. Сотиров, Получих вашето писмо. Изпитите в живота раждат в живота опитността, а опитността ражда условията, при които вярата и надеждата в Бога растат. Вий сте поставени на тежък изпит, но Господ Бог Мой ще преобърне всичко за ваше добро. Прави сте, човек е заобиколен с видими и невидими врагове, но и техните действия Бог ще превърне да работи за добро.
към текста >>

13. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари

Пред двореца стои на пост войник с пушка.
Тази група около 12 братя и сестри се подготвихме и смятахме да се качваме чак на Мусала. Щяхме да тръгнем вече, когато Учителят каза: „И аз ще дойда с вас." Действително и Учителят се приготви, наехме кола, малък рейс, заведе ни до Чам Курия и като се уговорихме с шофьора, кога да дойде, за да ни вземе обратно, защото тогава нямаше редовни съобщения. Пристигнахме на Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала. Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре. Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица. Пред двореца стои на пост войник с пушка. А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден". Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя. Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре.
към текста >>

Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден".
Пристигнахме на Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала. Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре. Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица. Пред двореца стои на пост войник с пушка. А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден". Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя. Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре. Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината. А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях.
към текста >>

Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя.
Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре. Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица. Пред двореца стои на пост войник с пушка. А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден". Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя. Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре. Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината. А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях. Като вървят дрехите им дрънкат от ледените парчета.
към текста >>

14. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис

Пред двореца стои на пост войник с пушка.
Тази група около 12 братя и сестри се подготвихме и смятахме да се качваме чак на Мусала. Щяхме да тръгнем вече, когато Учителят каза: „И аз ще дойда с вас." Действително и Учителят се приготви, наехме кола, малък рейс, заведе ни до Чам Курия и като се уговорихме с шофьора, кога да дойде, за да ни вземе обратно, защото тогава нямаше редовни съобщения. Пристигнахме на Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала. Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре. Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица. Пред двореца стои на пост войник с пушка. А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден". Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя. Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре.
към текста >>

Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден".
Пристигнахме на Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала. Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре. Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица. Пред двореца стои на пост войник с пушка. А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден". Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя. Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре. Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината. А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях.
към текста >>

Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя.
Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре. Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица. Пред двореца стои на пост войник с пушка. А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден". Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя. Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре. Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината. А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях. Като вървят дрехите им дрънкат от ледените парчета.
към текста >>

15. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Чий бе този двойник?
Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги. Той лъсва на слънцето, сякаш освежен и благодарен. Моят камък е хубав, с конусовиден купол. Но в скоро време усетих, че някой друг преди мене го бе харесал нощно време за заслон и друга цел... Натъжих се. И тук имам да изиграя нежелателна роля. Чий бе този двойник? На кой човек близък и мил мене отговаряше горкия този планински хубавец, чиято нечистотия трябваше да махна?! До вечерта се шегувахме за поливачите. Двама братя се престарали. Десет пъти слизали към „Божието око” и 10 пъти поливали Мусалла. Всички изтръпваме.
към текста >>

Като че ли той е двойникът на душата ми.
Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той. Ние мълчим. Сякаш сме се зарекли да не си проговорим. Аз почивам седнала или права, той стои отстрани и чака. Тръгна ли, тръгва и той. Като че ли той е двойникът на душата ми. Затварям очи. Не съм на земята сякаш. Огрява ме неземен лъч. Люлее ме златна люлка. Отварям очи.
към текста >>

16. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Чий бе този двойник?
Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги. Той лъсва на слънцето, сякаш освежен и благодарен. Моят камък е хубав, с конусовиден купол. Но в скоро време усетих, че някой друг преди мене го бе харесал нощно време за заслон и друга цел... Натъжих се. И тук имам да изиграя нежелателна роля. Чий бе този двойник? На кой човек близък и мил мене отговаряше горкия този планински хубавец, чиято нечистотия трябваше да махна?! До вечерта се шегувахме за поливачите. Двама братя се престарали. Десет пъти слизали към „Божието око” и 10 пъти поливали Мусалла. Всички изтръпваме.
към текста >>

Като че ли той е двойникът на душата ми.
Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той. Ние мълчим. Сякаш сме се зарекли да не си проговорим. Аз почивам седнала или права, той стои отстрани и чака. Тръгна ли, тръгва и той. Като че ли той е двойникът на душата ми. Затварям очи. Не съм на земята сякаш. Огрява ме неземен лъч. Люлее ме златна люлка. Отварям очи.
към текста >>

17. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Чий бе този двойник?
Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги. Той лъсва на слънцето, сякаш освежен и благодарен. Моят камък е хубав, с конусовиден купол. Но в скоро време усетих, че някой друг преди мене го бе харесал нощно време за заслон и друга цел... Натъжих се. И тук имам да изиграя нежелателна роля. Чий бе този двойник? На кой човек близък и мил мене отговаряше горкия този планински хубавец, чиято нечистотия трябваше да махна?! До вечерта се шегувахме за поливачите. Двама братя се престарали. Десет пъти слизали към „Божието око” и 10 пъти поливали Мусалла. Всички изтръпваме.
към текста >>

Като че ли той е двойникът на душата ми.
Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той. Ние мълчим. Сякаш сме се зарекли да не си проговорим. Аз почивам седнала или права, той стои отстрани и чака. Тръгна ли, тръгва и той. Като че ли той е двойникът на душата ми. Затварям очи. Не съм на земята сякаш. Огрява ме неземен лъч. Люлее ме златна люлка. Отварям очи.
към текста >>

18. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Чий бе този двойник?
Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги. Той лъсва на слънцето, сякаш освежен и благодарен. Моят камък е хубав, с конусовиден купол. Но в скоро време усетих, че някой друг преди мене го бе харесал нощно време за заслон и друга цел... Натъжих се. И тук имам да изиграя нежелателна роля. Чий бе този двойник? На кой човек близък и мил мене отговаряше горкия този планински хубавец, чиято нечистотия трябваше да махна?! До вечерта се шегувахме за поливачите. Двама братя се престарали. Десет пъти слизали към „Божието око” и 10 пъти поливали Мусалла. Всички изтръпваме.
към текста >>

Като че ли той е двойникът на душата ми.
Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той. Ние мълчим. Сякаш сме се зарекли да не си проговорим. Аз почивам седнала или права, той стои отстрани и чака. Тръгна ли, тръгва и той. Като че ли той е двойникът на душата ми. Затварям очи. Не съм на земята сякаш. Огрява ме неземен лъч. Люлее ме златна люлка. Отварям очи.
към текста >>

19. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Чий бе този двойник?
Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги. Той лъсва на слънцето, сякаш освежен и благодарен. Моят камък е хубав, с конусовиден купол. Но в скоро време усетих, че някой друг преди мене го бе харесал нощно време за заслон и друга цел... Натъжих се. И тук имам да изиграя нежелателна роля. Чий бе този двойник? На кой човек близък и мил мене отговаряше горкия този планински хубавец, чиято нечистотия трябваше да махна?! До вечерта се шегувахме за поливачите. Двама братя се престарали. Десет пъти слизали към „Божието око” и 10 пъти поливали Мусалла. Всички изтръпваме.
към текста >>

Като че ли той е двойникът на душата ми.
Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той. Ние мълчим. Сякаш сме се зарекли да не си проговорим. Аз почивам седнала или права, той стои отстрани и чака. Тръгна ли, тръгва и той. Като че ли той е двойникът на душата ми. Затварям очи. Не съм на земята сякаш. Огрява ме неземен лъч. Люлее ме златна люлка. Отварям очи.
към текста >>

20. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Там в раницата му са ръцете и застана като войник пред Учителя.
Рекох: „Учителю, аз искам да ви направя едно кафе." Той каза: „Ама аз обичам чисто кафе." - „Баща ми ме подсети и ме помоли да ви направя едно кафе. Аз нося чисто кафе." Той каза: „Знай, че аз пия чисто кафе." Застана прав тъй, че ми е мъчно, че нямаше някой едно апаратче, да ни направи една снимчица. Аз варя кафето, Учителят отгоре ме гледа и аз съм си вдигнала така погледа и пак наглеждам кафето да не изкипи. В това време, вече тъкмо ще се сварява, идва Лулчев с двете издялани ръце, дето на чешмата на извора ще слагат. Там нали мраморни ръце ще слагат. Там в раницата му са ръцете и застана като войник пред Учителя. Аз поднасям кафето на Учителя, викам: „Учителю, на брат Лулчев? " - „Той - каза - друг път ще пие." И отидоха те да слагат ръцете за чучур на чешмата. След няколко дни, аз ти разправях, че жито варих един ден, компот от сливи варих и занесох на Учителя там при него. Горе беседка направиха втората година. Вече ме поканват с тях да излизам до 7-то езеро чак и нагоре до връх Дамга са ходили.
към текста >>

21. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 29 август

Например ти си войник на бойното поле и си ранен.
Да не се лъжеш, че от условията зависи служенето на Бога. Ако беше така тогава царете щяха да бъдат най-добрите служители на Бога. А за сега най-добрите служители са тези, които се намират при неблагоприятни условия. Най-добре се моли човек, когато е стегнат. Намираш се в трудно положение. Например ти си войник на бойното поле и си ранен. Ти се молиш, но няма никой наоколо. Като се молиш ще усетиш облекчение. Като няма кой да превърже раната Бог ще я превърже. Нещо ти казва през нощта: „Не бой се тази работа ще мине! " Вечерта минава благополучно, кръвта се съсирва и затваря раната, и на сутринта те намират.
към текста >>

22. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 30 август

Къде е слабо въжето, като войник да видите, къде са слаби позициите.
Минава след това друг и казва: „Този защо е копал тук? " И копал още една педя и взел имането. Та казвам сега: Бих желал вие да приличате на този последния, да досвършите работата, защото някои са копали, не са досвършили и са казали: „Тая работа няма да я бъде". Българинът казва: „Късмет". Под „късмет" аз разбирам, че е заслужено, работил е човекът.През тая година ще наблюдавате къде са слабите ви страни. Къде е слабо въжето, като войник да видите, къде са слаби позициите. Да укрепите там, където е тънък конеца. Човек трябва да знае къде са слабите му страни, защото неприятелят оттам ще го атакува. Понякога той прави опит и от силната страна, но това е един сондаж, а после атакува откъм слабата страна. И всякога на слабата страна трябва да се държи. На силната страна той прави само маневри.
към текста >>

23. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Лулчев е можел да се излъчва и със своя астрален двойник е посещавал така известно време с.
Близките й намират Лулчев и той отива принея и я кара да напише писмо до цар Борис, че е бременна, което тя не знае и той го занася. Отменят присъдата й на доживотен затвор и тя ражда сина си Чавдар. Лулчев участва активно в спасяването на евреите, описано в моята книга „Истината за спасяването на евреите”.‡ Той познава всички военни и спира блокадите на Изгрева, за да не пострадат комунистите. На Изгрева имаше 6 бойни въоръжени групи, Васил Славов и брат му бяха ръководители на охраната на ЦК и Политбюро на партията, които са се събирали във фабрика „Бергман”. Тяхна беше съседната фабрика „фурнир”.§ Лулчев е можел да се излъчва и със своя астрален двойник е посещавал така известно време с. Елена Андреева. Когато Учителят е в село Мърчаево, той се излъчва и отива да му се покаже, но никъде не може да Го намери. Той обича германците и нощем се излъчва и отива да им помага. Вижда духът на Учителя над руснаците да им помага. Разбира, че се бори срещу Учителя и отива в с.
към текста >>

24. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 23 август

Човек най-първо трябва да стане господар на своя двойник.
При Тебе, Боже мой, по-близо да съм. Във Твоята Любов намирам аз покой. И старият текст е хубав, но този текст с тази мелодия има по-близко отношение до човека. Човек най-първо трябва да стане господар на своя двойник. И когато ще свири, двойникът му да излезе и да влезе в ръката му и в дръжката на цигулката, а когато пее, да извади двойника си и да го тури в гърлото си. Иначе ще има механическо пеене. След като изпее песента, трябва веднага да влезе в себе си и да възстанови двойника си. Затова след пеене или свирене музикантът трябва да се изолира известно време, а не да се залиса с думите и овациите, които получава. Когато публиката е хармонизирана с певеца, той пее много хубаво.
към текста >>

И когато ще свири, двойникът му да излезе и да влезе в ръката му и в дръжката на цигулката, а когато пее, да извади двойника си и да го тури в гърлото си.
по-близо да съм. Във Твоята Любов намирам аз покой. И старият текст е хубав, но този текст с тази мелодия има по-близко отношение до човека. Човек най-първо трябва да стане господар на своя двойник. И когато ще свири, двойникът му да излезе и да влезе в ръката му и в дръжката на цигулката, а когато пее, да извади двойника си и да го тури в гърлото си. Иначе ще има механическо пеене. След като изпее песента, трябва веднага да влезе в себе си и да възстанови двойника си. Затова след пеене или свирене музикантът трябва да се изолира известно време, а не да се залиса с думите и овациите, които получава. Когато публиката е хармонизирана с певеца, той пее много хубаво. На този, когото обичаш, няма да му казваш, че го обичаш, но ще извършиш нещо, от което той има нужда, или ще му кажеш нещо ценно, с което ще му помогнеш или ще го насърчиш.
към текста >>

След като изпее песента, трябва веднага да влезе в себе си и да възстанови двойника си.
намирам аз покой. И старият текст е хубав, но този текст с тази мелодия има по-близко отношение до човека. Човек най-първо трябва да стане господар на своя двойник. И когато ще свири, двойникът му да излезе и да влезе в ръката му и в дръжката на цигулката, а когато пее, да извади двойника си и да го тури в гърлото си. Иначе ще има механическо пеене. След като изпее песента, трябва веднага да влезе в себе си и да възстанови двойника си. Затова след пеене или свирене музикантът трябва да се изолира известно време, а не да се залиса с думите и овациите, които получава. Когато публиката е хармонизирана с певеца, той пее много хубаво. На този, когото обичаш, няма да му казваш, че го обичаш, но ще извършиш нещо, от което той има нужда, или ще му кажеш нещо ценно, с което ще му помогнеш или ще го насърчиш. Представете си, че някой посочва някого между сто души и казва: „Обичам те“. Другите не знаят кого цели той, мислят, че този, когото обича, е в първата редица.
към текста >>

25. Разговор с Учителя за музиката, записан от Боян Боев. Изгрева - София

Нали войникът отива на бойното поле с оръжие.
Ангелите сутринта, като ви събуждат, пеят. Като видиш един брат, който иде с торба, а пък ти си гладен, ще пееш: „Аз се радвам, че съм гладен и срещам един брат, който носи торба.“ А пък той да пее: ,Аз се радвам пък, че срещнах един брат, който е гладен, да му дам от торбата си.“ За в бъдеще така ще бъде. А пък сега и единият, и другият не пеят. Който носи хляб, не пее, който е гладен, и той не пее. Погледнете от материалистическо гледище. Нали войникът отива на бойното поле с оръжие. И вие се нагласете с оръжие. Пеенето е оръжие. Едно животно, като се приближава към тебе, ти ще пееш, то ще се спре, и лъвът и тигърът ще спрат, като пееш. Не само това, но като пееш на бурята, и тя ще спре. Музиката си има форми, например музиката, която пяхме, имаше такава форма приличаше на слънце.
към текста >>

26. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

След това се срещнах с брата си Иван, уж е кавалерист, с дълга сабя и пак яхнал на кон, и нещо и батя Бобя, и той е войник, но не запомних добре съня си.
Нещо величествено, с една чудно хубава, лека като мъгла утринна омара, която разните багри на пречупените в облаците лъчи правят омайна. Там бе и Еленка и други братя. На екскурзия сме. Аз поисках да направим една снимка и замолих присъствуващите да застанат, като гърбовете са към запад, с фон чудната панорама, а лицата - към изгряващото слънце. След снимката аз се качих на един алест охранен кон и заминах по посока на запад. След това се срещнах с брата си Иван, уж е кавалерист, с дълга сабя и пак яхнал на кон, и нещо и батя Бобя, и той е войник, но не запомних добре съня си. * Събудих се. 4 1/2 ч. Станах за школа. След школата написах на Еленка писмо.
към текста >>

27. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

След това се срещнах с брата си Иван, уж е кавалерист, с дълга сабя и пак яхнал на кон, и нещо и батя Бобя, и той е войник, но не запомних добре съня си.
Нещо величествено, с една чудно хубава, лека като мъгла утринна омара, която разните багри на пречупените в облаците лъчи правят омайна. Там бе и Еленка и други братя. На екскурзия сме. Аз поисках да направим една снимка и замолих присъствуващите да застанат, като гърбовете са към запад, с фон чудната панорама, а лицата - към изгряващото слънце. След снимката аз се качих на един алест охранен кон и заминах по посока на запад. След това се срещнах с брата си Иван, уж е кавалерист, с дълга сабя и пак яхнал на кон, и нещо и батя Бобя, и той е войник, но не запомних добре съня си. * Събудих се. 4 1/2 ч. Станах за школа. След школата написах на Еленка писмо.
към текста >>

28. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

След това се срещнах с брата си Иван, уж е кавалерист, с дълга сабя и пак яхнал на кон, и нещо и батя Бобя, и той е войник, но не запомних добре съня си.
Нещо величествено, с една чудно хубава, лека като мъгла утринна омара, която разните багри на пречупените в облаците лъчи правят омайна. Там бе и Еленка и други братя. На екскурзия сме. Аз поисках да направим една снимка и замолих присъствуващите да застанат, като гърбовете са към запад, с фон чудната панорама, а лицата - към изгряващото слънце. След снимката аз се качих на един алест охранен кон и заминах по посока на запад. След това се срещнах с брата си Иван, уж е кавалерист, с дълга сабя и пак яхнал на кон, и нещо и батя Бобя, и той е войник, но не запомних добре съня си. * Събудих се. 4 1/2 ч. Станах за школа. След школата написах на Еленка писмо.
към текста >>

29. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

След това се срещнах с брата си Иван, уж е кавалерист, с дълга сабя и пак яхнал на кон, и нещо и батя Бобя, и той е войник, но не запомних добре съня си.
Нещо величествено, с една чудно хубава, лека като мъгла утринна омара, която разните багри на пречупените в облаците лъчи правят омайна. Там бе и Еленка и други братя. На екскурзия сме. Аз поисках да направим една снимка и замолих присъствуващите да застанат, като гърбовете са към запад, с фон чудната панорама, а лицата - към изгряващото слънце. След снимката аз се качих на един алест охранен кон и заминах по посока на запад. След това се срещнах с брата си Иван, уж е кавалерист, с дълга сабя и пак яхнал на кон, и нещо и батя Бобя, и той е войник, но не запомних добре съня си. * Събудих се. 4 1/2 ч. Станах за школа. След школата написах на Еленка писмо.
към текста >>

30. Разговор с Учителя ('Вътрешната свобода'), записан от Боян Боев, 22 декември 1937 г.

Щом се ожени една жена, нейният двойник се преплита с двойника на мъжа й.
А пък остави ме свободен да те обичам! Аз само това искам! А пък прави каквото искаш, обичай каквото искаш, ожени се за когото искаш! “ При женитбата двойниците се преплитат. Щом се ожени една жена, нейният двойник се преплита с двойника на мъжа й. При любовта няма преплитане, но при физическата любов има преплитане един с друг. Една жена има преплитане с мъжа си. Ако обича физически и другиго, тя има преплитане и с него. Там е лошото. Не трябва да има преплитане между трима души, а само между двама души.
към текста >>

И ако мъжът, който има двойника си преплетен с двойника на жената, ако преплете двойника си с друга жена, там е лошото.
При любовта няма преплитане, но при физическата любов има преплитане един с друг. Една жена има преплитане с мъжа си. Ако обича физически и другиго, тя има преплитане и с него. Там е лошото. Не трябва да има преплитане между трима души, а само между двама души. И ако мъжът, който има двойника си преплетен с двойника на жената, ако преплете двойника си с друга жена, там е лошото. Има едно противоречие, което ще се разреши. Напредналите души са го разрешили. За тия, които не са напреднали, този въпрос е щекотлив. Трябва школа! Женитбата трябва да стане по новия начин.
към текста >>

31. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, м. април

Взима се раненият неприятелски войник, дават му помощ, грижат се за оздравее.
Работата с воюването на държавите ще се разреши, както с „Орион" - платихме за електричеството и се разреши. Държавниците ще поумнеят, те са умни хора. Вас ви приготовляват за работа, за сестри милосердни, ще идете да превързвате. Ще гладиш ранения, ще го милваш. Във войната се вижда и нещо хубаво. Взима се раненият неприятелски войник, дават му помощ, грижат се за оздравее. Но някои чупят челюстите им, зарад златните зъби. Изгревът - Том 17 97. Разплащане на кармата
към текста >>

32. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

Всеки, който отива като войник на Божията нива, е снабден с всичко.
вечното обновяване. Вечното обновяване иде от Духа, който изхожда от Бога. Имаше разговор с Учителя и при езерото „Окото“ в 13 ч. Когато Христос е пращал учениците си двама по двама, Той ги е пратил като войници на работа. И затова е било приготвено за тях всичко отгоре. Всеки, който отива като войник на Божията нива, е снабден с всичко. Когато търсите обяснение за един строй, не го обяснявайте механически. Едно дете на 3-4 години е в количка, но щом порасне не може да се събере в нея, следователно трябва друг строй. Също и човечеството в днешния си строй е пораснало дете, което не може да се събира в детската си количка; значи трябва да се промени строя. Ти срещаш някой човек, който е груб. Този, който се отнася така с теб, той те изпитва.
към текста >>

Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела.
Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия. Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела. А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание!
към текста >>

33. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли

Всеки, който отива като войник на Божията нива, е снабден с всичко.
вечното обновяване. Вечното обновяване иде от Духа, който изхожда от Бога. Имаше разговор с Учителя и при езерото „Окото“ в 13 ч. Когато Христос е пращал учениците си двама по двама, Той ги е пратил като войници на работа. И затова е било приготвено за тях всичко отгоре. Всеки, който отива като войник на Божията нива, е снабден с всичко. Когато търсите обяснение за един строй, не го обяснявайте механически. Едно дете на 3-4 години е в количка, но щом порасне не може да се събере в нея, следователно трябва друг строй. Също и човечеството в днешния си строй е пораснало дете, което не може да се събира в детската си количка; значи трябва да се промени строя. Ти срещаш някой човек, който е груб. Този, който се отнася така с теб, той те изпитва.
към текста >>

34. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли

Всеки, който отива като войник на Божията нива, е снабден с всичко.
вечното обновяване. Вечното обновяване иде от Духа, който изхожда от Бога. Имаше разговор с Учителя и при езерото „Окото“ в 13 ч. Когато Христос е пращал учениците си двама по двама, Той ги е пратил като войници на работа. И затова е било приготвено за тях всичко отгоре. Всеки, който отива като войник на Божията нива, е снабден с всичко. Когато търсите обяснение за един строй, не го обяснявайте механически. Едно дете на 3-4 години е в количка, но щом порасне не може да се събере в нея, следователно трябва друг строй. Също и човечеството в днешния си строй е пораснало дете, което не може да се събира в детската си количка; значи трябва да се промени строя. Ти срещаш някой човек, който е груб. Този, който се отнася така с теб, той те изпитва.
към текста >>

35. Учителя провежда разговор със семинаристи. Изгрева - София

Може да се извади двойникът на човека.
И почна да ме води към тялото. Хлътнах в тялото и се събудих. Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло е временната къща. Сега учените хора правят опити. Може да се извади двойникът на човека. И двойникът има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар." Това са опити, които се правят от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото.
към текста >>

И двойникът има очи, нос, уста, уши.
Хлътнах в тялото и се събудих. Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло е временната къща. Сега учените хора правят опити. Може да се извади двойникът на човека. И двойникът има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар." Това са опити, които се правят от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък.
към текста >>

Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото.
Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло е временната къща. Сега учените хора правят опити. Може да се извади двойникът на човека. И двойникът има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар." Това са опити, които се правят от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък. Един ученик запита: „Кое ще остане от нас след смъртта?
към текста >>

Туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар." Това са опити, които се правят от учените хора.
А онова тяло е временната къща. Сега учените хора правят опити. Може да се извади двойникът на човека. И двойникът има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар." Това са опити, които се правят от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък. Един ученик запита: „Кое ще остане от нас след смъртта? “
към текста >>

36. Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...

Чувствувах се като войник на пост и като се извиних вътрешно пред духа на баба ми, помолих сърдечно мама и леля да не ми пречат да изпълня до край обществения си дълг.
Помолих го да отложим за след два-три дни, тъй като вкъщи имахме смъртен случай. Предната вечер бе починала баба ми, а аз бях човекът, който трябва да тича по погребението. Постигнахме съгласие, като дори той се почувствува неловко, затова, че ме е ангажирал в такъв момент. Това обаче за мен беше изпит. Настръхвам, като си припомня картината, как майка ми и леля ми плачат, братчето и сестричката ми бяха изплашени и аз трябва да тръгна сутринта на показна лекция пред министъра. Чувствувах се като войник на пост и като се извиних вътрешно пред духа на баба ми, помолих сърдечно мама и леля да не ми пречат да изпълня до край обществения си дълг. Всичко свърши благополучно и аз бях отчетена пред себе си. След два дни бях в кабинета на Петър Петров. Той беше разбрал, че това са упражнения от Паневритмията на Братството. Това пролича от изказването му. - Децата играеха великолепно, с настроение, фигурите са хубави, но движенията са много плавни и малко... -търсеше подходяща дума- малко вегетариански.
към текста >>

37. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №40

е бил редовен войник (вж.
Буквално означава даден от Бога. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 144. Става въпрос за повиквателна за запас. На 17-годишна възраст П. Киров е бил доброволец в Сръбско-българската война (18851886 г.), а от 1887 до 1890 г. е бил редовен войник (вж. бел. №138). (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 145. Вероятно става дума за ръководителите на Протестантската църква в Бургас. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.)
към текста >>

38. Роден Сава Симеонов (Савата), предан ученик на Учителя, завещал триетажната си къща на Изгрева на Братството

Войник вегетарианец"
Участва при преместване на приятели от една квартира в друга, пренасяне на пиана и много други услуги. Той е голям планинар и посещава редовно Витоша и Рила, обикновено сам. 2. Спомени на Сава Симеонов могат да се прочетат в т.23 на "Изгревът". Например: "Кога и как Учителя пристигна в с. Мърчаево" "Първата ми среща с Учителя. Войник вегетарианец" "Учителя ми определи пътя на земята" 3. За един истински ученик - статия във вестник "Братски живот", след заминаването на Савата Прикачени миниатюри Сава Симеонов Сава Симеонов Костов е най-големият син на Симеон Костов, роден на 30 ноември 1922 г.
към текста >>

По време на пребиваването на Учителя в тяхното село той е войник — отслужва военната си повинност.
Сава Симеонов Сава Симеонов Костов е най-големият син на Симеон Костов, роден на 30 ноември 1922 г. в Мърчаево. Основно образование завършва в с. Владая. Рано се включва в обработването на земята заедно с цялото си семейство. По време на пребиваването на Учителя в тяхното село той е войник — отслужва военната си повинност. Поделението му се намира в квартал Лозенец. Дават тревога, започва бомбардировка, той напуска казармата и избягва в полето, като оставя поста си. Когато свършва тревогата, той се връща в казармата и застава на поста си. Идва командирът и му се скарва, че е напуснал поста си. След няколко дена — в неделя, той отива в Мърчаево при Учителя, но не му казва нищо за случилото се.
към текста >>

" Като излиза от стаята на Учителя, Йорданка Жекова го вижда и пита Учителя: „Учителю, кой е този млад войник?
Когато свършва тревогата, той се връща в казармата и застава на поста си. Идва командирът и му се скарва, че е напуснал поста си. След няколко дена — в неделя, той отива в Мърчаево при Учителя, но не му казва нищо за случилото се. Учителя се обръща към него и го пита: „Ти защо избяга от казармата при тревогата? Не знаеш ли, че отгоре те пазят? " Като излиза от стаята на Учителя, Йорданка Жекова го вижда и пита Учителя: „Учителю, кой е този млад войник? " Учителя й отговаря: „Като дойде на Изгрева да живее, тогава ще го познаеш." По-късно, при честите посещения при Учителя, Савата споделя своя идея — да си направи барака в с. Мърчаево. В нея да чете беседи и да се подвизава като отшелник. Учителя му възразява: „Тук ще ти одерат кожата. Ти ще отидеш на Изгрева и там ще си направиш къща, в която ще живееш и ще работиш в София." Скоро след това Учителя го сприятелява с Йорданка и доктор Жеков. Той отива да живее при тях като техен син.
към текста >>

ВОЙНИК ВЕГЕТАРИАНЕЦ
Източник: 5. КОГА И КАК УЧИТЕЛЯТ ПРИСТИГНА В С. МЪРЧАЕВОСава Симеонов Изгревът - Том 23 6. ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ. ВОЙНИК ВЕГЕТАРИАНЕЦ А каква е първата ми среща с Учителя? Ето, Той идва към мене, вдига пръст и казва: - Всички хранителни вещества се намират в хляба. Не Го питам нищо. А в казармата аз съм вегетарианец, не ям месо, а само хляб.
към текста >>

Да си войник вегетарианец, не е за разправяне.
И ми отговаря. А аз не съм задавал въпрос за хляба и какво ям в казармата. Така отговори на въпроса на всички, които ме заобикаляха и ме убеждаваха, че ще се изтощя и ще умра от глад. А този въпрос бе много голям за мене. В казармата ми се подиграват, че не ям месо, после ме тормозят, заплашват ме с наказания. Да си войник вегетарианец, не е за разправяне. Как съм издържал, само аз си зная. Източник: 6. ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ. ВОЙНИК ВЕГЕТАРИАНЕЦСава Симеонов Изгревът - Том 23
към текста >>

ВОЙНИК ВЕГЕТАРИАНЕЦСава Симеонов
В казармата ми се подиграват, че не ям месо, после ме тормозят, заплашват ме с наказания. Да си войник вегетарианец, не е за разправяне. Как съм издържал, само аз си зная. Източник: 6. ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ. ВОЙНИК ВЕГЕТАРИАНЕЦСава Симеонов Изгревът - Том 23 12. УЧИТЕЛЯТ МИ ОПРЕДЕЛИ ПЪТЯ НА ЗЕМЯТА Та, това беше животът ми на село. Защо го разказвам? За да ви станат ясни думите на Учителя: «Ако останеш тука, ще ти одерат кожата.» Това бе първата Му дума към мене.
към текста >>

39. Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог

Такива са: “Ерите в човешката история”; “Прагът на човешката еволюция”; “Земята ката място за проява на живота”; “Към Мировия Силов Океан”; “Кристалите”; “Черните слънца”; “Дишане, прана, етерен двойник” и други.
се изявява на Земята Окултната Школа на Учителя Петър Дънов. Необикновен, белязан от резки промени е житейският път на Николай Дойнов, за който той разказва в автобиографичната си книга “И очите ми видяха Изгрева”. Този път бележи необикновената съдба на човек, познал какво е да се издигнеш от беден прекупвач на стоки до милионер, а след това да загубиш всичко спечелено; какво е, след като си достигал социални върхове и почести да се озовеш на дъното на обществото сред множеството затворници на концлагера в Белене, подложени на крайни лишения и тежък изправителен труд. Необикновено в живота на Николай Дойнов е също и това, че той – математик, физик и астроном, години наред изкарва прехраната си като строителен работник, а в същото време будният му ум неуморно търси отговор на вечните въпроси за връзката между човека и звездите, за скритата мъдра целесъобразност в Природата, историята и човешката съдба. Плод на тези размисли са множеството му статии, изнасяни като лекции и разпространявани между негови съмишленици. Такива са: “Ерите в човешката история”; “Прагът на човешката еволюция”; “Земята ката място за проява на живота”; “Към Мировия Силов Океан”; “Кристалите”; “Черните слънца”; “Дишане, прана, етерен двойник” и други. Освен това Николай Дойнов търси сведения за отдавна отминали времена и събития, които вълнуват творческото му въображение, и така той открива там необикновени личности, загадъчни съдби. Така се раждат неговите мъдри летописи: “Алмагеста – най-великото построение”; “Аиа Бен Якзан”; “Мей Ту”; “Зимбабве” и др. Като ученик в Младежкия окултен клас на Учителя Петър Дънов, Николай Дойнов постепенно навлиза в езотеричното познание; започва да открива скритите връзки и зависимости между различните прояви на Битието и достига до астрологията – древната и вечната т. н. “царска наука”. Тази наука Учителя нарича “физиология на човешката душа” и препоръчва към нейното изучаване да се пристъпва с любов и безкористие.
към текста >>

40. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

“Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана печка, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което живее в един свят, където багрите се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе!
Годините прекарани с Учителя са за нея постоянен източник на нови и нови творчески постижения. Тя поднася всеки нов плод в ръцете на този, Който е събудил душата й за Красотата на този свят и за Светлината, която свети отвътре. От ранно детство нейният вътрешен живот е пълен с поезия и музика. И въпреки, че външната обстановка на живота й е скромна и бедна, малката Весела извиква в съзнанието си онова, от което душата й чувства нужда. В своята автобиографична книга “Път към Светлината”, тя споделя: “Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана печка, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което живее в един свят, където багрите се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе! Свят, в който ангели живеят, където погледът е усмивка, обноската - милувка, а словото - любов! ” Въпреки бедността и ежедневните лишения, животът в семейството й предлага и радостни моменти. Музиката е една необходимост, един свят от който идват нови сили. За тези блажени минути В.
към текста >>

41. Упражнение за Слънцето като метод за трансформиране на състоянието

За да идем до Слънцето, може да идем със своята мисъл, може да идем със своето съзнание, пък може да идем и със своя двойник.
Ще си представите, че влизате в неговата светлина, и каквато светлина може да види вашето съзнание, достатъчно е, и след туй, обратно, пак ще кажеш: „Искам да се върна на Земята при своите си.“ И като се върнеш, всичко ще ти бъде тъмно. Туй се изисква. Тия упражнения ние ги правим за концентрация на ума. Слушайте, аз ще ви моля едно нещо: да не разказвате, че ние пътуваме до Слънцето, такива неща да ги няма. Това са опити за концентриране на ума. За да идем до Слънцето, може да идем със своята мисъл, може да идем със своето съзнание, пък може да идем и със своя двойник. Вие всинца трябва да заспите, за да извадя двойника ви. Пулсът ви ще се намали, пулс почти няма да имате, ще се втвърдите. Ако идете със своето съзнание, мисълта ви ще се отвлече, ще забележите, че сте вънка. Лесно се пътува със съзнанието. Та ще правите разлика, да не мислите,че ние пътуваме със своята мисъл.
към текста >>

Вие всинца трябва да заспите, за да извадя двойника ви.
Туй се изисква. Тия упражнения ние ги правим за концентрация на ума. Слушайте, аз ще ви моля едно нещо: да не разказвате, че ние пътуваме до Слънцето, такива неща да ги няма. Това са опити за концентриране на ума. За да идем до Слънцето, може да идем със своята мисъл, може да идем със своето съзнание, пък може да идем и със своя двойник. Вие всинца трябва да заспите, за да извадя двойника ви. Пулсът ви ще се намали, пулс почти няма да имате, ще се втвърдите. Ако идете със своето съзнание, мисълта ви ще се отвлече, ще забележите, че сте вънка. Лесно се пътува със съзнанието. Та ще правите разлика, да не мислите,че ние пътуваме със своята мисъл. Не, със своето съзнание.
към текста >>

42. Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Тогава този войник повярвал в Божия Промисъл.
До тогава този учител би атеист. Престоял няколко дни и много изгладнял. Накрая казал: „Ако има Бог, то Той трябва да знае, че аз съм гладен и че трябва да ме нахрани и ако това стане, ще повярвам, че има Бог". След малко полека лека пристъпила една костенурка и оставила едно парче хляб пред входа на пещерата. Оставила и си заминала. Тогава този войник повярвал в Божия Промисъл. Този случай е отпечатан в беседите. А този учител е бил Боян Боев. Лично той ми е разказвал случая. Той е бил много буен и обичал споровете, да доказва с аргументи, но нямал такава опитност и Небето му я дало. Както е бил силен в доказателствата си за атеизма, така след този случай той се преобръща и минава на противоположната страна.
към текста >>

43. Упражнение за концентрация, дадено в лекцията 'Значение на ръцете и пръстите', ООК, 7 януари

За да идем до Слънцето, може да идем със своята мисъл, може да идем със своето съзнание, пък може да идем и със своя двойник.
И като се върнеш, всичко ще ти бъде тъмно. Туй се изисква. Тия упражнения ние ги правим за концентриране на ума. Слушайте, аз ще ви моля едно нещо: Да не разказвате, че ние пътуваме до Слънцето, такива неща да ги няма. Това са опити за концентриране на ума. За да идем до Слънцето, може да идем със своята мисъл, може да идем със своето съзнание, пък може да идем и със своя двойник. Сега ще разберете: за да идете със своя двойник, вие всинца трябва да заспите, за да извадя двойника ви. Пулсът ви ще се намали, пулс почти няма да имате, ще се втвърдите. Ако идете със своето съзнание, мисълта ви ще се отвлече, ще забележите, че сте вън. Лесно се пътува със съзнанието. Та ще правите разлика, да не мислите, че ние пътуваме със своята мисъл.
към текста >>

Сега ще разберете: за да идете със своя двойник, вие всинца трябва да заспите, за да извадя двойника ви.
Туй се изисква. Тия упражнения ние ги правим за концентриране на ума. Слушайте, аз ще ви моля едно нещо: Да не разказвате, че ние пътуваме до Слънцето, такива неща да ги няма. Това са опити за концентриране на ума. За да идем до Слънцето, може да идем със своята мисъл, може да идем със своето съзнание, пък може да идем и със своя двойник. Сега ще разберете: за да идете със своя двойник, вие всинца трябва да заспите, за да извадя двойника ви. Пулсът ви ще се намали, пулс почти няма да имате, ще се втвърдите. Ако идете със своето съзнание, мисълта ви ще се отвлече, ще забележите, че сте вън. Лесно се пътува със съзнанието. Та ще правите разлика, да не мислите, че ние пътуваме със своята мисъл. Не, със своето съзнание.
към текста >>

44. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

От своя страна Борис Николов, чието достойнство на ученик е изострено в тези дни и радиира от цялото му същество, се държи като войник на поста си - готов да защити Братството - символ на Новата епоха.
Това е съд срещу Братството. И то в един несправедливо създаден процес по скалъпено обвинение. Идва деня, в който двамата са изправени пред съда на човеците. Започва разпитът. Стремежът на обвинителите е да представят в най-изкривена светлина онази дейност, с която Братството е ползвало правото си на съществуване в България. От своя страна Борис Николов, чието достойнство на ученик е изострено в тези дни и радиира от цялото му същество, се държи като войник на поста си - готов да защити Братството - символ на Новата епоха. Често въпросите са провокационни. Б.Николов не бърза да отговори. Той се вслушва в Гласа отвътре. Запитват го иронично: "Кому беше нужно това голямо количество книги. Защо издадохте толкова много от тях?
към текста >>

45. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

Този външен учител е отражение, репродукция или физически двойник на един вътрешен учител, който дълго и настойчиво ни занимава с даден проблем.
Тези, от които се впечатляваме са от категорията на проблемите, които ни занимават и дори вълнуват. Те остават по-продължителна и по- дълбока следа в нашето съзнание. Към тях у нас има повече свободни валенции. Ние почваме да размишляваме по тях и в това размишление ние се "самонаучаваме" за много неща, които не бихме смогнали да проумеем, ако ни бяха казани отвън, някак бегло и инцидентно. Всеки от нас запомня между учителите си един, който му е направил най-силно впечатление и който го е спечелил. Този външен учител е отражение, репродукция или физически двойник на един вътрешен учител, който дълго и настойчиво ни занимава с даден проблем. В харесването, във впечатляването и задържането образа на един учител, играе особена роля принципа на резонанса. Приело е, откликнало е нещо у нас на онова, което ни е донесъл външният учител. Следователно, в един потенциален начин ние сме имали идеите на този учител у нас и преди да сме го срещнали. Кои познаха Христа? - Които го имаха в себе си.
към текста >>

46. Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя

От следващата година Жечо Панайотов е войник.
Както бяха наредени, тези предмети образуваха красив кръг… Изминаваха дните на събора и душите на всички бяха наситени със Словото на Учителя”. През 1915 г. става нещо, за което Жечо Панайотов съкровено се е молил: по време на престоя си в Бургас Учителя го извиква за разговор и му поверява с подписа си “Завета на цветните лъчи на Светлината”. През същата година той получава от брат Пеню Киров и Пентаграм, след като дава положителен отговор на въпроса: “Готов ли си да служиш на Господа и Делото Божие и обещаваш ли това? ”. От следващата година Жечо Панайотов е войник. Минават три трудни военни години, но той през цялото време усеща закрилата на Учителя и на светлите същества. През 1923 г. се премества в София при семейството си (майка, леля, брат и две сестри), където благодарение на Учителя най-сетне успява да си намери работа като счетоводител. От този момент той се включва активно в братския живот, приет е в Общия и в Младежкия окултен клас на Школата. Освен това решава да завърши и гимназиалното си образование.
към текста >>

47. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

Първото ми дете е син, който завърши Художествената гимназия, а след това отиде войник.
_____________Източник: Петър Димков (1886-1981)ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 3-4 -1995г. СРЕЩАТА МИ С ПЕТЪР ДИМКОВ (спомен на Радка Левордашка) Първото ми дете е син, който завърши Художествената гимназия, а след това отиде войник. Първата година в казармата изкара добре, като всички войници, а втората година му възлагат да украсява казармата с лозунги и други видове украса. (Войникът, който вършил това, бил освободен с набора си.) Възлагали му големи задачи - та когато войниците почивали, той отивал в ателието и работел до късно вечер. Не го освобождавали и от наряди. През онази зима имаше големи студове - температурите спадаха до 20 градуса под нулата. Една вечер бил на пост, да пазят танковете и оръдията, не го сменили.
към текста >>

(Войникът, който вършил това, бил освободен с набора си.) Възлагали му големи задачи - та когато войниците почивали, той отивал в ателието и работел до късно вечер.
Брой 3-4 -1995г. СРЕЩАТА МИ С ПЕТЪР ДИМКОВ (спомен на Радка Левордашка) Първото ми дете е син, който завърши Художествената гимназия, а след това отиде войник. Първата година в казармата изкара добре, като всички войници, а втората година му възлагат да украсява казармата с лозунги и други видове украса. (Войникът, който вършил това, бил освободен с набора си.) Възлагали му големи задачи - та когато войниците почивали, той отивал в ателието и работел до късно вечер. Не го освобождавали и от наряди. През онази зима имаше големи студове - температурите спадаха до 20 градуса под нулата. Една вечер бил на пост, да пазят танковете и оръдията, не го сменили. Той изстинал така, че получи схващане на ръката си и изкривяване на устата. Лекуваха го десетина дена в болница и пак го върнаха в казармата, като там продължил да пие лекарствата.
към текста >>

48. Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал.
Спомням си, той изневиделица попита веднъж Учителя: „Учителю, кога ще дойде време, че да не спим? " Много му тежеше, че трябва да си губи времето в прекарване на сън. Смяташе, че човек трябва да използва денонощно времето си за духовна работа. Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво представлява съня. Вече знаем от Учителя какво представлява съня и че той е необходим на човека и че без него човек не може да живее на земята. Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал. Но тогава Учителят му отговаря така: „Ти благодари, че е сънят! " По точен отговор едва ли има. А какво се крие в това изречение можете да разберете когато прочетете всичко, което е казал Учителя за съня. И накрая ще завърша с една характеристика, която направи Учителят за Георги Радев: „Георги Радев има душа на девойка и дух на войн! "
към текста >>

49. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Ала и ти, приятелю наш, напусна нашите физически редове като войник на поста си.
Раф. Коен До нас дойде малка вест, че на висока планина ти напусна своето физическо тяло. Хиляди подобни вести се четат постоянно. А напоследък мозъкът на човека е изпълнен от мисълта за стотиците хиляди, които поради капризите на човешкото безумие падат по бойните полета в западна Европа. Светът за тях ще си спомни с чувство на почит и достойнство: те паднаха за родината, те паднаха на поста си като войници. Ала и ти, приятелю наш, напусна нашите физически редове като войник на поста си. Ти не спря до последния си земен миг да работиш в полето на оная светлина, от която човечеството има най-много нужда, днес повече от всякога. Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болест руши постепенно твоето земно тяло, с което бе призован да работиш тук долу. Нашите добри мисли, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат. Имаше нещо пропуснато от време, когато се е ковала твоята настояща земна съдба. И този пропуск не можа да се запълни.
към текста >>

Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си.
Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не чувстваме, че ти си ни напуснал. Ние не може да го чувстваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически. Има един психологичен закон, според който човек все не може да възприеме нещо за вярно, докато не го види, не го чуе, не го пипне. Поради този прост закон, ние сме предразположени да мислим, че ти не си ни напуснал физически. Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, от където дойде вестта, че ти си оставил тялото си там. Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си. Ти умря физически по планински висини, което подобава на твоя творчески дух, който винаги обитаваше висините на човешкия ум. Не бе лека твоята задача на земята. Ти я понесе достойно в живота като доблестен войн, като работник не отклоняващ се от службата си. За нас ти си винаги добрият работник, войникът на поста си. И от тук е голямото ни почитание към теб.
към текста >>

За нас ти си винаги добрият работник, войникът на поста си.
Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, от където дойде вестта, че ти си оставил тялото си там. Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си. Ти умря физически по планински висини, което подобава на твоя творчески дух, който винаги обитаваше висините на човешкия ум. Не бе лека твоята задача на земята. Ти я понесе достойно в живота като доблестен войн, като работник не отклоняващ се от службата си. За нас ти си винаги добрият работник, войникът на поста си. И от тук е голямото ни почитание към теб. От тук е възхищението ни от теб. Приятелю, ти не се нуждаеш от надгробни речи и паметници. Ти остави едно дело зад себе си на земята. То е най-красноречивото слово, най-хубавата паметна плоча за теб.
към текста >>

50. Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя

И най-после успява да го прехвърли в България - по един войник, който го предава на полка.
Като командир на 3-ти Пехотен Бдински полк в гр. Видин се ползувал с най-добро име между войниците, другарите си и началството, като прилагал Словото, законите на Великото Всемирно Бяло Братство-закони на Висша Божествена Любов, жертва, справедливост, честност. Закони на братство и равенство, на приятелски отношения между всички. Като командир на 3-ти бдински полк (Пехотен) е бил пленник около 2 години във французкия лагер около Солун. В боевете е спасил знамето на полка и го е носил като пленник съшито между хастара на куртката си през цялото време на пленничеството. И най-после успява да го прехвърли в България - по един войник, който го предава на полка. Запознал се е с любимия ни Учител през 1904-1905 г., и оттогава до последния момент на Неговото пребиваване тук на Земята е бил верен последовател и изпълнител на живото Му Слово. Преселен в духовните светли селения на 10 декемврий 1954 г. в с. Тополица, Айтоско на 79 годишна възраст и 2 месеца - петък сутринта, по предположение към 6-7 часа, съвсем сам. Намерен същия ден вечерта между 6-7 часа (18-19 ч.) мъртъв от наши 2 сестри, застанал на колене пред Пентограма и Антиминса в молитвено състояние, засмян с вдигната дясна ръка за поздрав.
към текста >>

През 1917 година, от Сливен гдето служих войник, бях изпратен на фронта, като допълняющ в 11 сливенски полк.
При сраженията, някъде из Македония, той бе ранен в крака и доста време прекара в болницата в София. След излекуването му, назначиха го командир на 3 Видински полк, с който той прекара много сражения на битолския фронт до края на войната. При нашето отстъпление през септември 1918 година, той благополучно се изтегли с полка си и при демобилизацията се завърна в Бургас. През ония военни години, брат Сотиров ми направи една голяма услуга. С него тогава често си кореспондирахме. През 1917 година, от Сливен гдето служих войник, бях изпратен на фронта, като допълняющ в 11 сливенски полк. Намирахме се в не тъй важна част на позициите, но войниците вече бяха доста деморализирани. Полкът беше доста поразен след тежки сражения в участъка на връх „Каймак-чалан" - източно от Битоля. Началството следяха осторожно, да не би по-интелигентни войници да влияят отрицателно върху другите. По случай на някакво анонимно писмо до дружинният командир, в което се излагаше ротния ни командир, съмнение падна и върху мен. Решиха да ме направят „щурмувак", та като ни изпращат по опасни задачи - да нападаме противника из засада, хващане пленник и т.н.
към текста >>

Единият войник отговорил: “Като идвахме, според заповедта и вие се дигнахте срещу нас, в същия момент се появи зад гърба ви и една бяла конница.
Но в този момент, станало нещо неочаквано. Турците започнали панически да отстъпват. Нашите войници продължили напред и успели да ги обградят и хванат няколко души пленници. Когато се върнали в поделението те започнали да разпитват взетите в плен турски войници. Най-вече искали да разберат, защо така панически са отстъпили. Единият войник отговорил: “Като идвахме, според заповедта и вие се дигнахте срещу нас, в същия момент се появи зад гърба ви и една бяла конница. Тя е, която ни изплаши толкова.” Тогава Минчо Сотиров отново се уверил в невидимото присъствие на Светли Същества, които бдят над неговия път и закрилят и него, и войниците му. Всяка среща с Учителя била среща с великото за ученика Минчо Сотиров. Той се подготвял за тази среща старателно: всякога чист, пригледен, облечен с най-новите си дрехи и със свещен трепет в душата. Една такава среща той предприел преди да замине за Балканската война, която е неговото първо участие в бойни действия. В този момент той се чувствал несигурен в поетия път, и както и при други свои затруднения, той отишъл при Учителя за съвет.
към текста >>

Минчо Сотиров написал “На война с войника", записки за впечатленията му от трите войни: Балканската война, Междусъюзническата и Първата световна, в които е бил пряк участник и от които излиза с много духовни опитности.
от скоротечна туберкулоза на 44 годишна възраст, а е загубил рано и две от децата си: първият син Стефан е живял само две години, а последният, Матей - 17 години! Въпросите за женитбата и кармическите връзки, които тя идва да разреши са го вълнували цял живот. Стремял се е да разбере смисъла на тези връзки и да ги разреши правилно. Неговото ученичество е било непреривен процес на обогатяване със знание и опитности. През 1923 г. Минчо Сотиров написал “На война с войника", записки за впечатленията му от трите войни: Балканската война, Междусъюзническата и Първата световна, в които е бил пряк участник и от които излиза с много духовни опитности. Връзката на ученика с Учителя е постоянна. Всякога, когато е възможно той е ходил в София и е слушал беседите и лекциите, които са били за него като учебни часове. Често е бил в планината заедно с Учителя, като в такива случаи не забравял да носи със себе си тетрадка и молив, за да записва ценни мисли за местата през които минават. На екскурзия през месец август 1924г до връх Мусала, Минчо Сотиров си записва следното изказване на Учителя: “Виждате ли тези камъни тук, защо ли са турени?
към текста >>

51. Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос

Няколко войника отишли с него и обслужвали болните цели 7- 8 месеца, без да се заразят.
“По време на Балканската война брат Георги Куртев бил на фронта като фелдшер. По войската плъзнала холера и всички бягали от заразените. Тогава Г. Куртев призовал желаещите войници от дружината да се притекат на помощ на болните. Гарантирал им, че никой от тях няма да се разболее от холера. Няколко войника отишли с него и обслужвали болните цели 7- 8 месеца, без да се заразят. По това време от страх лекарите обикаляли на коне покрай болницата и отдалече давали наставления за лечението. Тогава брат Куртев получил писмо от Учителя, в което прочел: “Не се плаши от нищо, аз виждам всичко. Помагай на болните, и ние ще ви подкрепяме.” През 1922 г на Братството в Айтос е подарена наследствена нива. Г. Куртев си спомнил, че в един разговор с Учителя той споделил идеята си да се създаде братска градина за комунален живот.
към текста >>

Ето сега тука, на тази голяма твоя тетрадка, на страница 39 пише следното; „През 1912 година, като войник в град Чорлу, аз станах вегетарианец.
И те печатиха го на фолио и вече не можеше да се поправи. То чакаш 5-6 месеца и не можеше да се поправи, защото трябват много пари, но грешката е моя в какъв смисъл, че аз започнах работа с хора, на които съм имал доверие, а те нищо не са изпълнили. Аз исках всички тия неща да бъдат с по-големи букви, нали. Ей тука, например, много по-големи букви трябваше да бъдат по-силно подчертано и т.н. Много трудно излезе тази книжка, измъчих се. Ето сега тука, на тази голяма твоя тетрадка, на страница 39 пише следното; „През 1912 година, като войник в град Чорлу, аз станах вегетарианец. Ето защо писах писмо на жена си със следното съдържание ... " Г. С.: Това нещо може да се провери чрез Тодорка Куртева, която е жива. Тя знае кога е станал вегетарианец.В. К.. Значи аз тука вина нямам. Г.С.: Да, разбрано.
към текста >>

52. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

Лулчев умее да се излъчва със своя астрален двойник и посещава различни места.
Той запазва комунистите, които се намират на Изгрева, от постоянните блокади, организирани от правителството. Близките на 42 осъдени на смърт видни комунисти отиват при него и го молят да съдейства за тяхното помилване. Той посещава царя, измолва смекчаване и те остават на доживотен затвор. Участва активно в спасяването на евреите в България. Учителя е много недоволен от създадената от него група „упанишади", защото често пречи на работа му. Лулчев умее да се излъчва със своя астрален двойник и посещава различни места. Веднъж, когато Учителя пребивава в Мърчаево, той се излъчва, отива да го търси там, за да му се покаже, но никъде не може да го намери. Той е германофил, обича германците и като се излъчва нощем, отива да им помага във войната. Една нощ вижда срещу себе си Духа на Учителя, който помага на руснаците. Тогава разбира, че се бори срещу Учителя, и отива в Мърчаево да му иска прошка. Дълго време Учителя не го приема и няколко пъти той стои пред вратата на стаята му и плаче.
към текста >>

53. Упражнение за работа с мислите, дадено от Учителя в лекцията 'Живот и радост'

Или си войник и като се събудиш, казваш: Оръжие!
За окръжающата среда не са потребни тези данни, а за самите вас. За да знаем кой къде се намира, накъде пътува. Да бъде опитът психологически, преди да си легнете вечерта турете си следната мисъл: Като се събудя сутринта да ми дойде една основна мисъл! И като се събудите, вижте каква мисъл ще ви дойде. Някой път сте зависими от условията; някой път имаш да даваш пари и сутринта като се събудиш, тази мисъл дохожда, понеже тя е интензивна. Или си войник и като се събудиш, казваш: Оръжие! Оръжие! Или си ученик, държиш изпит и първата мисъл е за предмета, който те занимава – математика или друг. Или баща ви е писал, или майка ви е писала, че ще дойде. 10 години не сте я виждали; и сутринта като се събудите, майка ви или баща ви изпъкнат в съзнанието ви. По някой път аз наблюдавам във вас, че окръжающата среда ви въздействува.
към текста >>

На някой войник му говориш, че трябва да бъде свободен.
Оръжие! Или си ученик, държиш изпит и първата мисъл е за предмета, който те занимава – математика или друг. Или баща ви е писал, или майка ви е писала, че ще дойде. 10 години не сте я виждали; и сутринта като се събудите, майка ви или баща ви изпъкнат в съзнанието ви. По някой път аз наблюдавам във вас, че окръжающата среда ви въздействува. На някой войник му говориш, че трябва да бъде свободен. Но той казва: Ти можеш да бъдеш свободен, но аз съм войник, ние сме под команда. Като бият барабана, каквото ти заповядат, това ще правиш. Ако ти си войник, ти можеш ли да бъдеш свободен? Физически не можеш да бъдеш свободен, но в какво отношение можеш да бъдеш свободен? Умствено. Ако човек изгуби съвършено своята свобода в трите свята: в Божествения свят, в ангелския свят и в човешкия свят, или казано другояче – ако изгуби своята мисъл, своите чувства и своята воля, тогава какво ще стане?
към текста >>

Но той казва: Ти можеш да бъдеш свободен, но аз съм войник, ние сме под команда.
Или си ученик, държиш изпит и първата мисъл е за предмета, който те занимава – математика или друг. Или баща ви е писал, или майка ви е писала, че ще дойде. 10 години не сте я виждали; и сутринта като се събудите, майка ви или баща ви изпъкнат в съзнанието ви. По някой път аз наблюдавам във вас, че окръжающата среда ви въздействува. На някой войник му говориш, че трябва да бъде свободен. Но той казва: Ти можеш да бъдеш свободен, но аз съм войник, ние сме под команда. Като бият барабана, каквото ти заповядат, това ще правиш. Ако ти си войник, ти можеш ли да бъдеш свободен? Физически не можеш да бъдеш свободен, но в какво отношение можеш да бъдеш свободен? Умствено. Ако човек изгуби съвършено своята свобода в трите свята: в Божествения свят, в ангелския свят и в човешкия свят, или казано другояче – ако изгуби своята мисъл, своите чувства и своята воля, тогава какво ще стане? Човек ще изгуби своето съзнание непременно.
към текста >>

Ако ти си войник, ти можеш ли да бъдеш свободен?
10 години не сте я виждали; и сутринта като се събудите, майка ви или баща ви изпъкнат в съзнанието ви. По някой път аз наблюдавам във вас, че окръжающата среда ви въздействува. На някой войник му говориш, че трябва да бъде свободен. Но той казва: Ти можеш да бъдеш свободен, но аз съм войник, ние сме под команда. Като бият барабана, каквото ти заповядат, това ще правиш. Ако ти си войник, ти можеш ли да бъдеш свободен? Физически не можеш да бъдеш свободен, но в какво отношение можеш да бъдеш свободен? Умствено. Ако човек изгуби съвършено своята свобода в трите свята: в Божествения свят, в ангелския свят и в човешкия свят, или казано другояче – ако изгуби своята мисъл, своите чувства и своята воля, тогава какво ще стане? Човек ще изгуби своето съзнание непременно. Когато у вас се увеличи някоя болка, най-първо вие чувствате една остра болка; толкова остра, че казвате: Не мога да търпя! Щом дойде болката до края, вие изгубвате своята мисъл, своите чувства и своята воля.
към текста >>

54. Родена Мария Златева, цигуларка, ученичка на Учителя

Например — как да развие своето духовно тяло, как да развие интуицията си, как да излиза от тялото си с астралния двойник?
Той я пита: „Кой цигулар ти харесва най-много? " Понеже в този момент тя свири един от концертите на Тартини, казва, че й харесва Тартини. Учителя се намръщва. В беседа Учителя се обръща към класа: „Всички досега ме занимават с най-обикновени въпроси — как се вари боб, хвърля ли се първата вода, как да се излекува ревматизмът и т.н. Не се намери нито един да ме попита по някой духовен въпрос. Например — как да развие своето духовно тяло, как да развие интуицията си, как да излиза от тялото си с астралния двойник? " Този пасаж прави силно впечатление на Мария Златева и тя решава да се яви пред Учителя и да иска от него съвети за духовното си развитие. Написва си 12 духовни въпроса и отива при него. Целува му ръка, изведнъж пред нея пада бяла пелена и забравя всичко. Не й идва наум нито един от подготвените въпроси. Учителя я гледа известно време, усмихва се и казва: „Сестра, работете, усърдно работете и в бъдеще ще имате добри резултати."
към текста >>

НАГОРЕ

0.25681710243225