32. МНОГО И РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ СУЧИТЕЛЯ

1. За 1943 г. Учителят беше се изказал, че тази година може да бъде фатална за цар Борис. Ако я премине благополучно, след това няма да има опасност. Същото нещо аз бях чул и от някои наши хора от братството. Както е известно, в тази година цар Борис завърши земния си живот. При твърде загадъчни и неизяснени още напълно обстоятелства.

Под фатална година аз тогава не разбирах, че се касае за неговия живот, а само за някои изпитания. И аз очаквах да се случи с него някакво нещастие, но не и смърт. Ето защо неговата смърт беше изненада за мен.

2. За идването на русите в България и за установяването у нас на комунистически строй аз знаех от Учителя в 1940 година. Това нещо беше потвърдено по-късно по различни начини още няколко пъти, преди други случаи и срещи с Учителя. Начините, по които Учителят ни съобщаваше тези неща, са някак особени и много интересни. Той ги обличаше и представяше във форма по Свой особен начин, било с примери, символи, картини и др.

Предсказанията Му, както вече е известно, се изпълниха.

3. След завръщането ни от евакуация, апартаментът ни беше доста сериозно пострадал, а условията за ремонт и поправка бяха много трудни. Липсваха материали, работна ръка, бяхме в положение на война, имаше и оскъдица на много неща и пр. От срещите ни с Учителя аз можах да се убедя, че Той знае и вижда състоянието на апартамента ни по-добре и от мен и Той ми даде правилни насоки и добър съвет как да се справя със създалото се положение. Не само това. но Той ми каза и в каква последователност и с течение на колко време ще стане възстановяването. Аз бях доста обезсърчен, обаче след срещите с Учителя аз се окуражавах, защото Той ме убеди, че положението не е толкова лошо и безизходно. Учителят каза, че аз преувеличавам нещата и че положението не е чак толкова лошо. Мечката, каза Учителят, само ви е наплюла и не е направила нещо по-лошо от това.

4. Във връзка с възстановяването Учителят ми препоръча да съгласувам работата си със съседа, който беше над мен. Аз посрещнах това с голяма изненада, защото с този съсед ние бяхме сърдити близо 7-8 години. Не си говорихме, макар че за това нямаше сериозни причини. Споделих това с Учителя, но въпреки това Той ми каза: "Нищо, рекох, обърнете се към него. Каква беше изненадата ми, когато преди аз да се обърнах към него, той сам ме намери и с готовност се отзова да свършим това, което беше необходимо за момента. От този момент ние не само че свършихме това, което беше потребно, но станахме и много добри приятели и семейно бяхме в най-добри добросъседски отношения и взаимни услуги.

5. Бях се завърнал като военен от една служебна командировка в Гърция през 1943 година на Халкадическия полуостров, не много далече от Св. Гора. Учителят каза: "Тия места са много добри за мистично съзерцание и духовна работа."

По погледа, думите и израза на лицето Му аз видях отражение на чистотата и духовната мистична изразителност, които бяха напълно в подкрепа на казаното от Него. Той сякаш присъствуваше в тези свети места и изживяваше тяхната духовност и чистота.

6. Дълго време бях в неведение по отношение на някои несправедливи положения в моята служба като военен, без да мога да си обясня кой ги създаде и защо. Това не беше въпрос, който трябваше да занимавам Учителят, но така се сведе разговорът, че стана дума и за този въпрос. И съвсем неочаквано и неподозирано от мен Учителят каза: "Причината е, че за вас има направена интрига в двореца." И всичко веднага ми стана ясно, кой, защо и пр. е виновен.

7. Върнах се от Скопие като военен, бях пред напущането на армията. В София бяха вече станали някои малки бомбардировки в покрайнините на града. Интересуваше медали ще има и други бомбардировки. Независимо от това исках да се срещна с Учителя и във връзка с излизането ми от армията. Каза ми се, че Учителят е в дома на Борис Николов и че понякога остава да спи там. Домът на същия беше някъде вън от София, зад Ловния парк. Аз намерих там Учителя.

И по двата въпроса аз получих по особен начин отговор, без даже да го запитам за това и без даже някой от присъствуващите да разбере. Всичко стана по особен вътрешен начин, без думи, само с известни символични знаци и специални Негови кратки изрази.

8. Много преди идването на руснаците на Балканите, аз знаех за това от Учителя, но ме интересуваше, когато това стана каква ще бъде ролята на Георги Димитров и на Тито. Учителят каза неща, които после се потвърдиха изцяло. От някои неща по този въпрос аз не останах доволен, но думите на Учителя после се потвърдиха от това, което стана. И от това аз разбрах, че и по този въпрос Учителят знае всичко не само за това, което е в момента, но и за това, което ще стане в бъдеще.

9. При един случай Учителят ми обясни, как е помогнал на Георги Димитров да не бъде заловен от полицията. И какъв съвет му е дал да се запази за по-нататък. Всичко е излязло сполучливо, според както го е наредил Учителят.

Може би не е случайно, че двамата учители - единият материалист, а другият духовен, са живели в къща с общ покрив и два отделни входа откъм улицата, на ул. "Опълченска" 66 - София. Съвсем обяснимо е, защо Георги Димитров е останал признателен към Учителя и защо той позволи да бъде погребан Учителят на Изгрева. Той беше готов да направи и други услуги за него и за неговото дело.

Този факт и още много други, които се знаят, говорят най-убедително за едно - Георги Димитров е наистина вожд и учител на българския народ. Георги Димитров е наистина една историческа личност. Той е известен не само в България, но и в цял свят.

Аз лично мога да кажа, от мои лични впечатления с Учителя, че Георги Димитров се е ползувал от закрилата и доброжелателството на Учителя. Може би историята един ден ще каже много повече по този въпрос.

10. При един случай Учителят ми каза, че след бомбардировките София ще бъде като "празна скъсана кесия". И действително, това сравнение беше на място и всички можахме да го констатираме след бомбардировките.

Учителят каза също, че София нямаше да бъде бомбардирана, ако евреите не бяха извадени от нея. "Евреите пазят София" - каза Учителят. Тогава аз не разбирах смисъла на тези думи, но сега те са съвсем ясни за всеки един от нас.

11. При друг случай, през време на войната на Германия и Русия, Учителят ми подсказа по Свой начин, че русите разполагат с едно много мощно оръжие, с голяма разрушителна сила, неизвестно засега за никой и че нищо не може да устои срещу него. Аз нямах тогава представа за какво се касае. Сега обаче разбирам, че това се е отнасяло за руските "Катюши", които са минохвъргачки, автоматични, многоцевни, скорострелни, с много силно взривно действие, което е съкрушително по своята сила, бързина и изненадващо действие. И германците с нищо не можеха да му се противопоставят.

12. Първоначално никой не знаеше каква величина и сила във военно отношение представляваше Америка и какво значение имаше тя за изхода на войната. Американците бяха вън от Европа и едва ли можеха да играят някаква голяма роля в това отношение. И за пръв път аз получих разяснение по този въпрос от Учителя. По-късно Учителят ми каза, че между Русия и Америка има специално тайно споразумение, неизвестно за англичаните. И тук има неща, които ще бъдат изяснени в бъдеще.

13. Спомням си как при първите ми срещи с Учителя аз в себе си мислех, че макар Той да е голям и недосегаем връх, във всички посоки на човешкото знание, съвсем сигурно е, че Той е несведущ по военното дело, защото не е служил войник и като духовно лице никога не се е занимавал с подобни въпроси. Аз обаче не съм споделял това с никого, но Учителят всичко знае. Постепенно аз разбрах, какво знае Учителят по тези въпроси. И аз разбрах, че и тук Неговите възможности надхвърлят всяка човешка представа. В себе си аз се почувствувах засрамен, че съм могъл да допусна подобна мисъл. С голяма изненада аз после узнах от Него неща, които не бяха по силите и възможностите и на най-добрите военни лица.

14. Сегашното разделение на Германия на две държави Учителят го знаеше много преди края на войната и капитулацията на същата. То можеше да се избегне, но късогледството на ръководните лица го допуснаха и този въпрос остава да бъде изяснен от историята в бъдеще.

15. Грешката на Багряновото правителство беше, че той трябваше да търси разрешение на политическата криза по пътя към Русия, а не с Англия. Учителят знаеше това, но Той не се налагаше. Той казваше, когато го питаха само веднъж и повече не повтаряше. Погрешка е да се смята, че Учителят се е занимавал с политика. Само в краен случай и то ако бъде запитан, във форма на съвет, Той си даваше мнението. При всички случаи, даже и при най-сериозните и опасни положения, Учителят оставаше хората сами по свобода да решат и да действуват.