33. СТРАДАНИЕТО

Страданията са неизбежни в живота, макар и да са неприятни и нежелателни. Тук аз ще ги засегна и то бегло, и то само от гледището на Учителя и на учениците на Бялото Братство.

Те идват, за да се калим и и да сме готови за евентуални сериозни изпитания и изненади в живота, които неизбежно идват. Всеки човек на земята страда, но по различен начин. Не казвайте, че вашите страдания са най-големи и че вашата съдба е най-тежка. Ние трябва да работим и при най-големите страдания, както и при най-големите радости, защото те неизбежно ще дойдат. Трябва да бъдем готови, защото идват моменти, когато ще се раздруса цялото ни тяло, душа, ум, сърце и цялото ни естество. Ние геройски трябва да издържим на всичко: "Ще изгубиш къща, пари, деца, приятели и пак трябва да кажеш: "Бог не може да се измени." Страданията са Божествен огън, който пречиства всичко. Чрез страданията Бог ще пречисти света, обаче знайте, че и при най-големите страдания вие не сте сами. Не се смущавай, както обикновените хора. Трябва да се надраснат условията. Човек нищо не може да стане, ако не мине през страданията. Нито учен, нито добър, нито силен, нито светия, нито красив, богат, здрав и пр.

Страданието е дясната ръка на Любовта. В невидимия свят едно страдание, когато влезе, всички го желаят: Страданието е метод за повдигане на човешката душа. Любов без страдания не е разбрана. Бог ще ви посети само при страданията. И щом страдаш, значи от невидимия свят те готвят за нещо важно. Човек трябва да ги посрещне разумно и да не се бори с тях. Вие трябва да се калите при страданията и да се разговаряте с тях. В някои случаи вие страдате за други хора и тогава страданията не са ваши, обаче ние сме част от един организъм. Няма нищо лошо в това да страдате за другите. Щом роптаете, Бог ще ви помогне и страданията ще си отидат. Чрез тях човек се учи да мисли и чрез тях той разбира какъв е неговият ум и каква е била неговата еволюция. Дойдат ли страданията, не викай, а мисли и търси причините, защо страдаш. Ако хората бяха разбрали Христа преди 2000 години, сега нямаше да страдат. И ето вече 2000 години човечеството страда. Христос на кръста преживя мистично идейни страдания. Светите, великите и добри хора са минали през големи страдания и който не е минал през страдания, не е развил в себе си никаква философия и никакви възвишения и Божествени възможности. Той няма дълбочина и Божествен живот. Няма представа за нищо велико и необикновено в себе си.

Трябва да разберем вътрешния скрит смисъл на страданията. Без тях човек си остава обикновен земен човек. Иска се не обикновен проповедник, философ, учен, мъдрец, държавник, горд и надут щастливец и пр., а живо изявление на Христа, на Бога, жив творец на добро, Любов, жертва, правда, истина и други човешки добродетели. Без това нещо всички изброени са само типови герои, нахални, хитри, подли и пр. - мародери, лъжци и крадци, готованковци, които заблуждават и спъват човечеството в неговата еволюция.

Герои трябват в духовните общества, герои трябват и в света. Героите са богатството на един народ. Но не на насилието, а на саможертвата и страданията. Никоя жертва не отива напразно. Страдащите хора са духовният и морален капитал на народа.

Имена и примери има много и у нас в България, има и в историята на другите народи и нека изучаваме примера на великите хора, които са пострадали, за доброто на своите народи и на цялото човечество.