26. ХИТЛЕР ОБЯВИ ВОЙНА НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ

Минаха много години, от това велико събитие. Писаха се много и най-различни трудове по този въпрос. Тази гигантска битка погълна грамадни материални средства и неизброими човешки жертви, и причини толкова много страдания на тия два велики народа. Тя ще бъде описана и обяснена от специалисти, но по-късно. Ние ще предадем само някои спомени и характерни моменти, и то съвсем кратко, доколкото сме имали възможност да чуем някои неща от Великия Учител. Казвам Великия, а всъщност Той беше толкова тих, скромен и незабележим, даже за тия, които бяха съвсем близо около Него.

И така на въпроса:

1. На 22.VI.1941 г. елека кола на офицер от авиацията подполковник В. с още двама младоженци пътувах от Скопие за София. След като бяхме минали вече гр. Куманово, собственика на колата, който лично шофираше включи радиото на колата и между другото много често почваха в паузите да повтарят: "Внимание, внимание! Важно съобщение очаквайте днес по обед!" От начина, по който ставаше това беше ясно, че е станало нещо необикновено и много важно, но какво - никой не знаеше. Но обед ние бяхме в Кюстендил и научихме, че Германия е обявила война на Съветския съюз. Всички, включително и ние бяхме като попарени: Хората бяха мълчаливи, унили, покрусени и скръбни и съзнанието на всички беше помрачено. Седнали на обед радиото започна да предава манифеста на Хитлер, че обявява война на Съветския съюз. Манифестът беше много дълъг, подробен и сякаш с това искаше да убеди себе си и своите хора, в неизбежността на това негово решение. Аз бях предупреден много по- рано за това събитие, и за резултатите от него. И за мене беше повече от ясно, че това ще бъде гибелно за Германия. Тръгнахме от Кюстендил за София. Моите спътници, макар и да не одобряваха станалото и чутото, го коментираха по своему, т.е., че въпреки всичко и големите усилия и жертви, Германия ще победи. И за два месеца Хитлер ще им види сметката.

Аз пазех мълчание. Те ме питаха, след като говориха дълго, какво мисля и аз по този въпрос. Аз мълчах, а това още повече ги заинтригува и още повече ги караше да настояват да кажа какво мисля. Какво можех да кажа аз, обикновеният човек като тях? При други случаи и аз бих отговорил като тях, че Хитлер, макар и трудно, ще победи. Но в случая аз знаех истината и затова с големи усилия върху себе си да мълча, най- после им казах, че аз не мисля като тях. Това още повече ги заинтригува и те настояваха да кажа своето мнение. И аз казах, че Германия в никой случай не може да победи Русия за два месеца и че може да минат даже години и пак не се знае какъв ще бъде изходът на войната. Те не бяха доволни, искаха да се мотивирам, но аз казах, че така мисля по въпроса.

След 3-4 месеца ние случайно се срещнахме в Скопие и без аз да отворя въпрос, те сами лично заинтригувани и с голямо любопитство се интересуваха как аз съм предвидил хода на войната и това, което се случи с нея. Искаха да знаят тайната и какво ще стане за в бъдеще. Аз нищо не им казах, защото при тогавашните обстоятелства това беше невъзможно.

2. С големи усилия и жертви германците бяха доближили до Москва, което беше и главното направление на тяхната офанзива. Радиото и пресата крещяха, а Хитлер бързаше да пророкува, че падането на Москва в германски ръце е въпрос на дни и часове. Всички тръпнеха в напрежение и очакване как ще свърши всичко това и дано по-скоро свърши с вземането на последната. Може би това щеше да доведе войната до нейния край. Беше студен ден. Една сутрин, необлечен с горна дреха, набързо бях слязъл пред щаба на армията в Скопие да си взема от будката вестник и бързо да се прибера. Още с вземането на вестника и обръщането ми назад, пред самата будка пред мен застана началник щаба на армията полковник Н.Г. и изправен лице с лице срещу мен, внезапно ме запита: "Какво става, господин полковник, германците взеха ли Москва?" - Отговорих машинално и сам не зная защо и как отговорих: "Не, германците не са взели Москва! Германците никога няма да вземат Москва!" Аз знаех това от Учителя, но как и защо го казах и то в един крайно неподходящ момент, и то на човек, който не искаше и да чуе за подобно нещо. Той изблещи очи от тези мои думи, психическата реакция в него беше променила човешкия му образ, той беше озверен, побледнял от яд и омраза и извика: "Как, вие, защо ми отговаряте така? Вие сте болшевик!" Аз не бях болшевик, не бях враг нито на германците, нито на русите, изпитвах всяка болка за-безсмислената война между тях и в бързината си исках само да кажа това: Не, не съм болшевик! Бързо се прибрах в кабинета си и в голяма мъка и скръб просто не можех да се примиря в себе си как и защо казах тези думи. Сякаш не аз, а някой друг ги каза чрез мен. Но все пак нали аз ги казах! Нали аз отговарям за тях?

Кабинетът ми беше до този на началник щаба, всеки ден ние частно или по служба общувахме помежду си. И ето, че вратите вече бяха затворени между нас. Аз се чувствувах неудобно и не знаех как да изляза от това безизходно положение. Минаха 3-4 дни без среща, без поздрав, с голяма мъка от моя страна. На четвъртия ден Н.Г. сам дойде при мен и с голяма скръб ми каза: "Господин полковник, стана това, което вие казахте. Германците не можаха да вземат Москва!" Аз го помолих да седне и някак сериозно и виновно, но съвсем приятелски му обясних всичко. Казах му, че аз не съм болшевик, но аз знаех, че германците няма да вземат Москва. Той беше умен и културен генералщабен офицер, много хитър и предвидлив като разузнавач, преди това беше началник на РЕО в Министерството на войната и знаеше много неща. Той беше националист, патриот, голям службаш, предан и верен на дълга си, неумолим и безкомпромисен. За всичко това той не можеше да бъде обвинен и упрекнат. Тъкмо обратното, той заслужаваше за тези си качества похвала, но пред фактите и боговете мълчат. Той знаеше и ценеше в мен някои добри качества на добър войник и българин и поради това инцидентът беше приключен. От този момент ние станахме още по-добри приятели. Той имаше голямо доверие в мен и ми доверяваше най-съкровените си неща от личния си и служебен живот. Той търсеше моя съвет и другарска подкрепа. Благодаря му, аз го обичах искрено. Той нямаше приятели. Малко хора го обичаха, защото не го познаваха. Той беше прекрасен офицер, началник и голям военен служител.

3. Въпреки предупреждението Хитлер да не воюва със Съветския съюз, понеже той не признаваше по-голям пророк от себе си, а и по съвсем други причини, той извърши фатална грешка. Той много скоро разбра, че е сбъркал, но не знаеше как да излезе от това положение. А и надеждите му, че може съдбата да му помогне, гордостта и ред още други неща не му позволиха да поправи сторената грешка. През цялото време на войната, Учителят по свой начин обръщаше внимание, че трябва да се търси изходен път от тази криза. Той можеше да даде и да намери този изходен път на това безизходно положение, но нямаше кой да чуе и да разбере това. От памтивека и досега хората мислят, че знаят много, че са по-умни от Бога и вярват повече на дявола, отколкото на себе си, т.е. грешат от непослушание и гордост. На какво разчиташе Хитлер? - Всяка година равновесието на силите се изменяше в негова вреда. Намеси се и Америка, Англия и тя се ангажира повече. Те имаха мощна авиация, а тяхната дипломация работеше безупречно. Русия се показа много по- готова за война, отколкото се предполагаше. Навред се създаде мощно съпротивително движение, което все повече и повече се засилваше. В това време силите на Германия бързо и чувствително намаляваха.

Учителят знаеше кога и как да се намери разрешение и изход от тежкото положение. Той знаеше в кои моменти можеше да стане това и през време на продължителната 4-5 годишна война. За нас тези неща се виждаха невъзможни, и за мен това ми се виждаше някак неясно и неразбрано, макар и да имах пълна вяра и личен опит с Учителя. Той каза, че е по-добре сега Германия да направи решителната крачка, защото, ако чака края, тя ще бъде разделена на две и то за много години. Сегашното разделение на Германия Учителят го знаеше много преди нейната капитулация. За Бога всякога има начин за добро разрешение, но за хората - не! Защото те предварително са се обвързали с някои свои погрешни решения и предубеждения, въображаеми пречки и трудности. Аз сам още цитирам някои неща:

Фон Браухич, гениалното човече, беше сменен с Кайтел.

Чукът биеше върху наковалнята, обаче чукът ще бъде разбит, а наковалнята ще излезе по-здрава.

Тигърът, всичко, каквото излезе срещу него, го унищожава, но пред кобрата - е безсилен и отстъпва.

Паякът унищожава всички мухи, попаднали в мрежата му, но само една не може. Защо? - Защото тя не е муха, а оса.

Хитлер в крайна сметка мислеше, че ще се разбере с Англия и Америка, но тук той се лъжеше, защото той можеше да се разбере по- лесно с Русия, отколкото с тях.

Хитлер и други се бояха много повече от болшевизма, но болшевиките не бяха най-страшното нещо за тях.

Често хората сами си създават в съзнанието си някои изкуствени прегради и казват, че не може да се премине през тях. Начертаят на пода една черта от тебешир и казват, ето на, не може да се мине през нея. Представете си, една тебеширена линия ги спира и са омагьосани и заблудени.

Един комар, кацнал на ръката на Бога, забил в нея своя хобот и смучи кръв. Само се един пръст Бог може да го смаже, но Той не прави това, а си казва: "Че комарът иска само една малка закуска от Него. Нека да си я вземе." И след това, без да го убива, Бог ще го духне, за да се махне. Бива ли, за една малка закуска да го убивам."

Тия неща изглеждат много дребни и детински, дори наивни, но те са толкова важни и съдбоносни за света, но кой разбира това?

Учителят казваше: "Няма да им дам знания, защото ще злоупотребят с тях."

Ние няма да бързаме, защото вековете са пред нас.

Малкото, което е вложено в Евангелието, ако се приложи, човечеството ще придобие голямо богатство.

Малкото от беседите ми, приложете и ще получите много нещо.

Ако пречат на мене и на Бялото Братство, България ще пострада много.

Някога Аз предупредих Фердинанд за четири неща:

1. След Балканската война да не воюва срещу съюзниците.

2. В 1915 година казах България да пази неутралитет.

3. В 1917 година казах България да сключи сепаративен мир.

4. На Фердинанда, а после и на Борис казах да имат добро отношение с всички държави.

Нека дойдат най-благородните и най-добрите хора при мен и аз ще им кажа как да оправят работите."

Това прости и празни приказки ли са? Или са съдбоносни и спасителни слова? - Животът и събитията не потвърдиха ли тяхната истина. Има ли още хора в тази страна, които могат да слушат и да прилагат? - Дано да има, защото от това зависи по-нататъшната съдба на нашия народ.