27. СПОМЕНИ ОТ НАШЕТО ПРЕБИВАВАНЕ В МАКЕДОНИЯ

Не казвам окупация, защото Македония е българска земя и там българите бяха при своите родни братя на своя българска земя. Това ние можем да го кажем и трябва да го кажем смело, пред себе си и пред света, пред Бога и пред историята, за да го чуят и най-големите ни врагове, защото това е голямата, чистата и святата истина. И ако ние нямаме смелостта и дръзновението да кажем това, ние не сме достойни да се наречем българи. Ние не сме честни хора.

Въпросът е обаче, бяхме ли достойни да направим и дадем на нашите братя в Македония това, което те чакаха от нас или не?

Думите, които Учителят ми каза, когато по служба трябваше да замина за Македония, бяха:

"Сега българите трябва да бъдат умни, добри и да не отмъщават."

Малко думи, но те съдържаха всичко, те бяха цяла програма, политика, живот, пример и държавнически усет и подход. Аз лично се убедих в това, колко съдържателни и уместни за случая бяха тези думи и какво съдържание и смисъл се съдържаше в тях, както за нас. така и за тия, които ни очакваха там в Македония. Аз бих могъл върху тия думи да напиша цяло съчинение, защото те бяха непоклатима, здрава основа, върху която можеше да се изгради материалното и духовно единство на нашата национална кауза за братство, доверие и неразделна любов. И трябва да кажа. че в началото беше така. Почна се добре и резултатите бяха отлични. Учителят беше вложил в нас по свой неизвестен начин разбиранията си за приложението на дело на тия свои думи и те дадоха поразителни резултати. Не само за нашите българи там, но и за другите народности, дори те изненадаха и самите сърби, най-големите шовинисти, които не виждат нищо хубаво другаде, освен в сърбизма. Сърбите са ограничени, заслепени, закостенели в своето национално себелюбие, издигнато до степен на фанатично идолопоклонство. Но ето, че тук те бяха сериозно ударени и бяха разколебани и объркани. Те не очакваха от българите такова културно и благородно отношение.

След време, постепенно и незабелязано нещата почнаха да се променят, защото духовните сили, които се съдържаха в знаменитите думи на Учителя, почнаха да намаляват, а наред с това се появиха и други неблагоприятни обстоятелства, които действуваха в обратно направление. И все пак, изграденото на тази здрава основа, посочено ни от Учителя, остана, тя живее и тя ще пребъде и занапред. Нека помним и работим върху тази заповед, т.е. да бъдем и занапред умни и добри, честни и справедливи и да не отмъщаваме. Там е нашата сила, тя е крепост, вяра и упование, и с тях ние ще пребъдем и ще се запазим в собственото си отечество. Тя ще ни избави от жестоките превратности на зли вражески сили, на лукави и вероломни попълзновения и фалшификации. Да бъдем умни и добри, честни и справедливи, да не отмъщаваме, а с любов и такт, без колебание, с пълна вяра и доверие да приемем в обятията си нашите братя от Македония. Аз имам богат опит и наблюдения за резултата от тези Божествени думи на Учителя. И мога да кажа, че те са гаранция, живот, съдба и бъдеще за народа ни.