Влизам веднъж в стаята при Учителя. Той ми посочва стола и аз сядам. После Той отива при масата си и отключва чекмеджето си, изважда нещо и го турга в устата си. Виждам, че това е бонбон. В същия момент Той ме поглежда и много хубаво се усмихва. Аз също се усмихвам. Знам, че това бон-бонче означава нещо, но още не мога да разбера какво точно. Той продължава да смуче бонбончето и след като си казахме няколко думи, Той ме отпрати да си вървя. След няколко дни ние сме в трапезарията на обед. Аз черпя за имения ден на баща си. След като се нахрани, Учителят взе също едно бонбонче от тези, които бяха поставени пред Него и ме погледна. Аз изтръпнах, защото познах погледа. Обръщам се към Паша, която седеше до мен и прошепнах: "Тати ме погледна!" Баща ми предния месец си беше заминал от този свят. Учителят с погледа си беше изпратил погледа на баща ми. Как ставаше това аз не знаех. Но знаех, че това беше поздрав от заминалият ми баща.
Ние сме в салона при пианото. Идва Асен Арнаудов, който помагаше на Учителя при записването на песните Му. Учителят го посреща с чудна усмивка и разположение. После се обръща към мене: "А вие как бихте писали за скръбта?" "Аз, Учителю, когато замина баща ми, бях потопена в скръб." "Че за какво ще скърбиш за баща си, когато той от тесния апартамент, в който е бил е влязъл да живее в апартамент широк, голям колкото Вселената." Аз оставам учудена по начина, по който Учителят ме освободи от скръбта и отвори очите ми за един нов свят.
Изкачвам се по стълбите водещи до стаята на Учителя. Той е на вратата. Но не гледа мене, а гледа някого зад мене усмихнат. И тогава аз разбрах, че Той посрещаше баща ми, който е бил зад гърба ми и е вървял подире ми. Той за мен беше невидим, но за Учителя беше видим и го посрещна с усмивка.
Друг път аз Го запитах: "Учителю, какво да отговоря на Райка, когато ме пита: "Къде отиде дядо?" Получих следния отговор: "Кажете й, рекох, че той е житно зърно посадено в земята. Затова го няма. Ще се чака докато порасте." Друг път бях Му показала една снимка, на която беше сестра ми Милка с децата Гошо, Санка и Райна. Той каза: "Тя, сестра ти върви по майчина линия. А вие по бащина линия." Наистина, баща ми беше висок, със сини очи. И аз често сравнявах моят портрет с неговия и можех да открия приликата, че наистина вървя по негова родова линия.
