Сега, в момента ние не можем да открием двата тефтера -оригинални тефтера. Защо не може да ги открием? Защото те бяха укрити, пък може би да са иззети през обиските и да са унищожени. Независимо от това, тези два оригинални тефтера към 2006 г. - няма ги! Главната вина носи както Мария Тодорова, така и Борис Николов, защото и двамата, когато аз исках да ми се предадат нещата, казваха: „Ами те са еди къде си - има време. Ние ще ги извадим и т.н." А това беше времето през 1972 г., когато Мария Тодорова е на 74 години, а Борис Николов е около 70 години.
Така че аз съм ги искал да ги прибера тогава, когато аз работех с тех и когато те бяха на финала на своите умствени и духовни възможности. Онова, което съм свършил с Мария Тодорова, то е отпечатано в „Изгревът" том I и том V. Онова, което съм работел с Борис Николов е отпечатано в „Изгревът" том I, том II е отпечатано и том III. А това не е малко, дори е много. Но за песните на Учителя, това за мен е едно предателство към песните на Учителя.
В момента се правят различни издания на песните на Учителя, и то се правят издания от музиканти, които никога, ама първо те не знаят, че има такива два оригинални черни тефтера. Те няма откъде да знаят, освен да прочетат в „Изгревът". Второ - те не признават „Изгревът", те го отхвърлят. Трето - в „Изгревът" има историята на много песни на Учителя и на братски песни. Ами те не ги знаят. Четвърто - музикантите не познават историята на песните на Учителя, а ги свирят. Няма откъде да я знаят, трябва да я прочетат от „Изгревът", а те не го четат.
Ами музикантите не знаеха и историята на Паневритмията! Историята на Паневритмията беше публикувана от мен в I, II и III том, в V том. И което е най-важното - през 2006 г. аз направих три концерта с историята на Паневритмията - как е дадена горе на Рила, как е дадена на Изгрева. Така че аз издадох три концерта с тази Паневритмия през 2006 г. Така че това, което те чуха, слушаха тези, които бяха дошли и тези, които участваха, те за пръв път чуваха тези неща. Ами те не познават историята на Паневритмията. Е, тогава ти как ще свириш историята на Паневритмията? Те не познават историята на песните на Учителя, а някой от тях правят хармонизация на песните на Учителя. Каква хармонизация ти ще направиш от някаква песен на Учителя, когато ти не познаваш нейната история? Така са нещата.
И накрая, какво мога да кажа? Мога да кажа, че на този етап е пълен провал по всички линии! Това, което успях да направя в разстояние на тези 3-4 дни, това го направих по молба на Ефросина и на- Вихър Пенкови. И аз не бих се занимавал с тези неща, но първо ме помолиха, и второ ме накараха, и трето ме убедиха, че това няма кой да го свърши. И наистина - няма кой да го свърши. И след като работих четири дни, аз смятах да седна и да напиша няколко бележки. Но като разбрах, че това е една много голяма тема за разказване, реших да го разкажа, да го запиша на касетка и след това да го предам на Полина от Видин, за да може да го извади.
И сега, което е най-интересното, аз в момента й бях предал един материал как съм работил с Мария Тодорова и как съм записал нейните песни. Това беше от порядъка на две касетки. Сега й давам друг материал от една касетка, в която описвам историята на т.н. „Апокрифно издание на песните на Учителя от Борис Николов". Защо? Първо - да се знаят как са нещата. Второ - това апокрифно издание съществува. Трето - никой не знае какво то представлява, каква е неговата история, каква е целта на издаването. И когато им попадне, те ще се чудят какво да правят. И което е най-интересното, там има приложени някои нови т. н. „братски песни" на които не са упоменати кои са авторите. Отзад са сложени някои песни на Учителя, при което певицата Лиляна Цветана Табакова разказваше, че там има песни и от нейни песни, които са нейно лично творчество, а са прикачени, и са отнесени към творчеството на Учителя. Тя се възмущаваше, най-искрено се възмущаваше пред мен. И това нещо е записано в онова време, когато аз работех с нея и правех запис на нейните спомени.
На този етап, това е. Искам да спомена едно друго доказателство. На пианото на Мария Тодорова винаги стоеше нейната Песнарка, като тя свиреше обикновено, когато идваха посетители и когато това й беше необходимо. На самата Песнарка тя си беше отбелязала онези поправки и грешки, които бяха допуснати в изданието от 1947 г. Аз това нещо го знаех и когато тя си замина 1976 г., аз исках да прибера тази тетрадка. Но Борис Николов не я даде и казва: „Тя ми е необходима, тя ще седи тука като дойде някой музикант да ми свири на нея песните на Учителя." Минаха така месеци и веднъж отивам - Песнарката я няма! Пианото стои празно, няма Песнарката. - „Къде е Борис Песнарката?" Той мълчи - не казва нищо. Той я беше дал на някой на когото той не помнеше. И така, аз се разминах с тази Песнарка.
Искам да споделя, че много пъти ми е минало през ума да сложа друга Песнарка там, а да прибера Песнарката на Мария Тодорова. Но това аз не го направих. Подсещаха ме от Невидимия свят. Аз направих грешка и грешката другите не я направиха - прибраха тетрадката с цел да я обсебят, и да няма никаква следа от оригиналните песни на Учителя. Това е целта. Те бяха по-силни, по-предвидливи и по-хищни. И те си свършиха много добре работата, защото бяха изпратени да разрушат, и да няма следа от оригиналните песни на Учителя.
