И сега, следващия етап. Следващия етап е минаха години, Мария Златева ми предаде нейното копие, когато аз работех с нея и аз го съхраних. И аз го знаех, че това е копие издадено след 1980 г. Жалко че не записах точно коя година и кои месеци бяха, защото аз се занимавах тогава със съвсем други неща.
И минаха много, много, много години, и сега през 2006 година, в момента има изработена една работна група, която аз съм я създал по програмата на „Изгревът", и която в момента група работи върху онези песни на Учителя, които лично Филип Стоицев е правел хармонизация. И вече за трета година се работи върху тези песни. Така че един от тези, които е консултант към тази група е Благовест Жеков. И той от време на време е донесъл една синя книжка, и от време на време преглежда някакви музикални текстове, и прави справка по тях. А между другото онова, което те имат като официални документи, това са Песнарката на Мария Тодорова и това са онези музикални текстове, които е писал лично Филип Стоицев. Така че Благовест Жеков преглежда от време на време това синьо издание. И това прави впечатление на Вихър Пенков, и на Ефросина Ангелова Пенкова. Тя сподели с мен, че има такова издание. И аз казвам: „Абе дайте го да го видя аз това издание." И то ми бе донесено преди 3-4 дена, някъде към 17-18 декември. И аз, когато го погледнах в присъствието на Вихър Пенков извадих онова, което аз имам, и което аз го пазя някъде вече 20 години. Извадих го и когато го прегледах, ами то се оказа, че това е едно и също издание. Погледнах някои страници, погледнах на същите страници - отговарят на онова издание, което ми е донесено и същите песни. Казвам: „Това е същото издание, нелегалното и апокрифно издание на Борис Николов. Ами казвам то е същото." Значи те работят с апокрифното издание на Борис Николов.
И което е най-интересното, историята на това издание никой не го знае, включително и Благовест Жеков - няма откъде да го знае. И аз тогава се чудя какво да направя! И аз тогава реших да го извадя на ксерокс, защото това издание, което беше донесено при мен беше извадено на много по-хубава хартия, и мисля че беше направено на много хубава хартия, и беше извадено фототипно, много качествено. И аз реших да го извадя на ксерокс. И в разстояние на три дни - 18 декември, 19, 20 и 21 декември, аз 3-4 дена го извадих на ксерокс. След това седнах и почнах да проверявам лист по лист по онова издание, което беше ми донесено, което го е дал Благовест Жеков, и онова, което аз имам. Отбелязвах страниците, номерата на страниците, понеже бяха избледнели, на някой места ги нямаше. Проверявах страница по страница, текст по текст. И по този начин аз подготвих един екземпляр, за да го предам, и да го сложат в папка с джобове на Ефросина Ангелова, за да го има като документ. И второ да го има, за да могат в последствие да работят с него, когато дойде времето Благовест Жеков да си вземе изданието.
Но което беше най-интересното, когато започнах да го прехвърлям на ксерокс, тези страници, които бяха много лошо закрепени, те се разпаднаха на отделни листове, а и преди това някои листове бяха разпаднали. И сега цялото издание, трябва да се подвърже, да се залепи отново, защото е вече разпиляно. Най-интересното е, че на изданието на Ефросина аз съм отбелязал, че това е издание на Борис Николов. И което е най-интересното, аз съм го проверил страница по страница. То отговаря едното копие на другото копие.
Следващото, което е интересно - в това издание са приложени текстове, печатни текстове. И тези печатни текстове са извадени на ксерокс копие от Песнарката на Мария Тодорова. И което е най-интересното, аз съм тука отбелязал в моето копие, че това са материалите от 1 страница до 21 страница е извадено ксерокопие от Песнарката на Мария Тодорова от 1947 година. Това са отпечатани неща в Песнарката на Мария Тодорова от 1 до 21 страница 1947 г. След това идват песните на Учителя.
И което е най-интересното, след тези т.н. братски песни, са включени няколко песни: „Слава Божия", 91 Псалом", „Ангелово пяши". Но изобщо не са отбелязани кои са авторите на тези песни. И аз тука съм ги отбелязал в моето копие със звездички. Сега, в онова копие на Благовест Жеков, аз тези песни ги прикачих накрая.
Сега, по-нататък. След като са извадени на ксерокопие онези песни, които са представени, накрая са включени някои песни от Учителя и те са отбелязани от 181 страница. Това са песните: „Аз мога да дишам", „Свобода и потребност за душата", „Слушам", „Молитва", „Мелодия", „Вяра светла", „Когато Любовта царува", „Гласът на живия Господ", „Новото възкресение" - тази песен е с две имена. И тези песни, те са приложени отзад на моето копие. Те са приложени и в копието на Благовест Жеков. Така че са включени и някои нови песни на Учителя.
Сега, най-интересното е, че накрая от с.185 е включен коментар на братските песни и този коментар е взет също от Песнарката на Мария от 1947 г. Така че „Мисли от Учителя върху музиката" от 181 страница до 204 страница, това са извадки от ксерокопията на Песнарката на Мария Тодорова. И по този начин те приключват това издание. Целта да се включи този материал е да докаже няколко неща: първо че това е продължение на изданието от 1947 г. Второ да докажат, че това е ново издание на Песнарката от 1947 г. Трето да докажат, че има връзка между едното и другото издание. Четвърто - да покажат, че онова, което е писано от 1 до 21 страница в Песнарката на Мария Тодорова и онова, което е поместено в Песнарката на Мария Тодорова от с. 181 до с. 204 е включено в това ново издание. И това доказва, че има приемственост между едното и другото.
Сега, по-нататък. Необходимо е музикантите да си проверят. Какво да проверят? Музикантите, трябва да проверят дали това издание, което го е направил Борис Николов отговаря на онова издание от 1947 година. Тука трябва да си припомнят, че той е пял песните, а Мария Славова ги е записвала и така са дадени. Дали едното, което е пеел Борис Николов отговаря на онова, което е записвала Мария Славова? И трето-дал и онова, което е записвала Мария Славова отговаря на онова, което е публикувано в 1947 година? Това аз не зная. Това ще го проверят музикантите. Кои музиканти? Днешните музиканти това нещо не могат да го проверят. Защо не могат да го проверят? Първо, те не знаят, че има апокрифно издание. Второ, те не знаят историята на това издание. Трето, не знаят онова, което аз съм ви разказвал как е направено това издание. И четвърто, те не знаят съдбата на това издание. И пето, те не знаят как ония живи музиканти приеха това издание.
Сега, другото, което е също интересно, че тази книжка в момента не е позната абсолютно на никого и на никого не трябва в този момент. Но ето Благовест Жеков е донесъл и от време на време преглежда от нея да сверява някои неща. Но той не знае изобщо как тази книга е създадена. Защо? Ами по онова време той беше в Пловдив, там работеше. Той няма представа от тези етапи през които е минала тази книга и борбите, които бяха я съпровождали, и реакцията на онези живи музиканти по отношение на тази Песнарка.
И накрая какво става? Накрая, след 20 години - 2006 г. отново става въпрос за нея. И още по-интересното - аз изобщо не желаех да се занимавам с този въпрос. Но тя ми беше донесена от Ефросина Ангелова Пенкова. И тя казва: „Абе провери казва тази Песнарка." И аз казвам: „Дай бе, дайте да я проверя. Аз имам също едно такова копие." И аз вече като чух, аз веднага разбрах, че това е същото копие, което е апокрифно и което аз също го имам. И беше най-интересното, когато го сравних, и като видях, че е едно и също казвам: „Е-е-е-е - една голяма лъжа, създадена, идва време да се разкрие и да бъде опровергана, и да бъде изобличена!"
Така че аз в разстояние на три дни, два дена прехвърлям на ксерокопие тази Песнарка. Още два дена я проверявам страница по страница с моето копие, проверявам и тези отпечатаните ксерокопия по изданието от 1947 г. на Мария Тодорова. Така че съм проверил всичко и четири дена аз работех с него. Така че аз вече съм го подготвил, пригодено е и ще се предаде на Ефросина и на Вихър. Те ще го сложат в джобове, в една специална папка. И което е най-интересното, с него те в бъдеще ще могат да работят, и ще знаят за какво се отнася.
Така че аз, който не съм музикант, трябваше да се занимавам и с това издание и накрая да го подготвя. Сега остава онова копие, което се разлисти и се разпадна на отделни листове да занеса да се залепи от онези, които подвързват книги, за да бъде възстановено в неговата цялост.
