Ето, така се купуваха, а в същото време нещата бяха другояче. Те споделяха, но някои имаха смелостта да кажат, че са се продали за една торба продукти. А това се дължеше на това, че бяха подведени, бяха заблудени след заминаването на Учителя. И ако беха работили в предприятията, в учрежденията, които държавата беше създала, щеха да имат пенсии, с които да се издържат.
И сега, кое е най-интересното? Най-интересното е, че Комунистическата власт видя, че трябва да разреши този проблем с пенсиите. Преди 9 септември имало е социално осигуряване, и в това социално осигуряване са имали специални осигурителни книжки, и е трябвало да лепят марки, за да бъде зачетен техния трудов стаж, и след това да се пенсионират. След 9 септември идват комунистите на власт и минаха години, и в момента социалното осигуряване се поема от държавата.
И тогава комунистите изкараха един закон, чрез който даден работник може да съди чрез съда онзи предишния чорбаджия, предишния майстор при когото е работил. И как го съди? Онзи идва пред съда и удостоверява, че този работник при него е работил 5-6 години. И съда взимаше решение, и признаваше тези 5-6 години. Представяте ли си, Комунистическата власт реши да разреши по този въпрос!
Примерно, моята майка, която беше шивачка и беше работила като момиче като помощник шивачка на много места, тя отиде при една, при която работеше 7-8 години, и тя казва: „Добре, ще дойда пред съда и ще направя своето изявление." Майка ми иска да подаде молба до съда, а баща ми не дава - размотава се. Дойде време, след неколко години той се съгласи, но онази вече беше възрастна, и не можеше да каже нищо. И вместо да й признаят 8 години, накрая признаха една година. Ето, майка ми се ядосваше, и казва: „Аз трябваше да взема пълна пенсия, а, че взех половин пенсия, ти си виновен за това!" А той псува комунистите, че са виновни за всичко!
Сега, кое е най-интересното? Най-интересното е, че Комунистическата власт реши да дава социални помощи, социални пенсии на хора, които са над 70 години, и които нямат пенсии. Подава се молба, подават се документи и властта им разрешаваше, и те получаваха една социална пенсия, с която можеха да си купят един хляб, едно млеко и да посрещнат най-належащите нужди в своя живот. Ето това беше по времето на социализма.
Но тия, които бяха т.н. последователи на Учителя и бяха в Братството, много бяха отклонени, и не работеха. Много работеха, но много не работеха. Останаха без пенсии и накрая ония с торбите ги подкупваха, правеха се, че са големи благодетели, че са от Братството, че милеят за Братството, за хората от Братството, и т.н. и т.н.
