И сега ще ви кажа най-смешната работа. Бяха се променила времената и беше след 1990 г., когато аз записвах по-спокойно опитностите на възрастните приятели. И трябваше да отида при една, да ми разкаже някой неща. Обаче, по това време изпращат от Гърция някаква гръцка халва, разпределят я, дават им по половин килограм халва. Халвата е дошла в някаква тенекия.
Обаче, тази за която ставаше въпрос, при която трябва да отида и да запиша нейните спомени, беше пропусната.* И тя беше бесна, че са я пропуснали! И казваше: „Нема да работя с теб!" - „Ама защо няма да работиш?" - „Ето, на мен не дадоха гръцка халва!" Питам: „Ама аз какво имам общо с тая гръцка халва?" - „Имаш общо! И ти си с тех!" - „Слушай какво, аз ще отида и ще ти купя халва, не тахан халва, а сусам халва, която е по-хубава и ще ти я донеса." - „Не, не искам нито тахан халва, нито сусам халва! Аз искам гръцка халва!" - „Като искаш гръцка халва, ще се разминеш с мен!"
И тя се размина с мен, и аз повече не отидох при нея, и тя си замина, и не остави никаква историческа следа!
А кой беше виновен? Беше виновна гръцката халва и ония, които донесоха тенекията с халва, и онези, които я раздаваха по списък. Ето, така бяха нещата по ония години. Пълно отклонение!
*3абележка: Това бе Мария - дъщерята на Никола Антов, който бе председател на Финансовия съвет и Братския съвет. Виж „Изгревът", том V, с. 727-728.
