И тогава беха решили да отделят своя десятък. И те го отделяха, тогава написваха един списък, и всеки трябваше да купи някакви хранителни продукти, и да занесе на някои определени сестри. Така, те си ги бяха разпределили по списък. И да кажеме, че някоя сестра, трябва да получи помощ. Слага, купува един килограм захар, един килограм брашно, ориз, фиде, юфка, едно кило олио и всички необходими неща. Пълни торбата, отива, занася на сестрата. Тя благодари. След това отива при втора, отива при трета, отива при четвърта и т.н. Така, че всеки един отговаряше за 5-6 такива сестри. И това всеки месец.
И веднъж аз отивам при една от тези, които получават такива помощи, и казвам: „Абе въпроса е така и така. Какво е твоето мнение?" И тя разказва точно какво е казал Учителят, как са нещата и какво тя мисли. И аз казвам: „Добре де, ти мислиш точно като мене. Защо на тези не им кажеш как са нещата и какво е казал Учителят?" Тя ме поглежда и казва: „Виж какво, аз това нещо не мога да направя!" - „Защо да не можеш да го направиш?" - „Ами казва, те всеки месец ми носят по една торба хранителни продукти. Ако аз това нещо го кажа, те вече няма да ми носят тези неща в дома, и ще ме задраскат в списъка." Ама казвам: „Ти за кого живееш - за тех, за делото на Учителя или за тази торба?" И тя казва: „Ами казва моята пенсия е много малка!" Питам: „Ами ти защо не си работила по време на социализма, когато комунистите задължаваха всички да работят?" - „Ами казва смятах, че тия комунисти не са прави." -„Е питам сега, всички хора имат пенсия, а ти нямаше, и чакаш някой да ти донесе торбата с продукти. Ти се продаваш! Те те купуват. И сега ти за кого живееш - за онзи, който ще ти донесе торбата с продукти, или за делото на Учителя?" И тя вдига рамене, и казва: „Виж какво, не съм само аз така, всички сме така! Ония носят торбите и ние не смеем да гъкнеме, и да кажеме нищо, защото следващия месец няма да има торби!"
