1.Заетият стол

Бащата на Весела, след като завършил Роберт Колеж в Цариград, пристига в гр. София, но не може да си намери работа. Отказал се да работи като съдия. Тогава намира една друга служба. Става библиотекар към една банка. И така 15 години ходи, сяда на своя стол и маса. Така работи. Идва време и той умира. Погребват го. Оставя вдовица с 3 деца - сирачета. Отиват и питат Учителя защо е станало всичко това. Отговаря им: "Задигнахме го, защото тук си губеше времето. Сега му даваме работа горе. По-добре горе да работи, отколкото тук на земята да си губи времето."

А в една от беседите си Учителят разказва за този случай, че един чиновник 15 години седял на един стол, дошло време - задигнали го от този свят, но той още не можел да схване това. Виждал, че като ходи на работа, друг човек е вече седнал на стола му. И много се ядосвал, че са му заели неговото място. А той не е знаел, че е умрял, и че се намира в невидимия свят И накрая, по молба на жена му Учителят го е освободил от това негово заблуждение.

И представете си, че той е изпратен да се роди между българите, че трябва да се изучи и да работи за повдигането на този народ, който в онези години - преди и след Първата световна война тъне в мизерия и тъмнина. Трябва му просвета. А този си намерил един стол и 15 години седи на него. Тогава идват и го прибират, за да му намерят работа на друго място. И то в Невидимия свят.