«Животът и величието на един народ зависят от новите идеи, които той може да възприеме и приложи.»
От «Книгата на Живота»
Докато човек не проучи себе си и не види това, което живата природа е вложила в него, той не може да има никаква наука, защото знанието на «факти» още не е наука: това, което е било, никога вече не може да се повтори абсолютно същото!
Когато човек проучва себе си, той влиза в една свещена област, в която може да разбере и схване законите, по които работи природата. И тогава той ще види, че всред изобилие е роден, а в оскъдица живее; че навред живот блика, а зад неговите стъпки дебне смъртта; радост и добро са негови спътници от люлката, а той вижда и опитва само злото, болестите, страданието. Но смъртта никога не е била тъй силна, както животът - инак тя би надвила веднъж живота и той никога не би могъл да се възобнови!
И доброто никога не би могло да бъде погълнато от злото, защото доброто съществува - а ако един момент само злото би било по-силно, отгде се взима доброто, което познаваме днес?
Та нали злото черпи своя живот от него - защото добро и живот са едно -и силата на доброто е сила на живота!
Ако днес човек е скръбен, то е защото той не вярва в силата на доброто; ако е нещастен, болен, отчаян, то е защото не познава силата на живота.
А и какво щастие може да има тоя, който не вярва, че то е възможно?
Каква светлина може да влезе в затворените с капаци прозорци?
И какъв живот може да има тоя, който живее в тъмнина?
Да живееш - това е най-великата наука и най-великото изкуство.
Отвори широко прозорците на душата си, да дойде светлината, да видиш това, което си, за да можеш да разбереш какво трябва да правиш.
