«Злото носи в себе си условия за своето разрушение, а доброто - за своето преуспяване.»
Животът върви винаги все напред.
Лошото трае кратковременно.
Доброто пуща корени и живее с векове.
Преди хиляди години хората са живеели единично. Човек за човек бил звяр. Дойде семейството, а след него - селищата, които воюваха всеки ден помежду си.
Създаде се държава, управлявана от цар, който беше най-юначен и главен свещеник.
Дотегна на Мойсей светската и духовна власт и отстъпи на брата си едната.
Царете бяха неограничени монарси. После неправдата на царете застави народа да поиска дял в управлението и дойдоха конституционните монархии. Паднаха едни след други царски тронове и монархиите бяха заместени с демократическите републики, а след това - и с болшевишки. А като ехо на тях се явиха диктатури в Италия, Испания и др.
Вечният път за живите ще продължи...
Вечен път е и търсението на Бога.
Първият човек не Го е познавал, бил идолопоклонник.
Идва Старият Завет, а след него дванадесет рибари разнесоха учението на Новия Завет.
Загинаха култури, пропаднаха империи, царства, силни царе, и от някогашните могъщи сатрапии, опрени върху оръжието, насилието и омразата, са останали тук-таме откъслеци, в които от време на време някои учени се ровят и се мъчат чрез тях да надникнат в миналото...
А онова, що посяха дванадесетте дрипави, «прости», неуки рибари, изникна, пусна корени, заживя и стана идеал на милиони носители на новото. Тези «завеяни», «смахнати», «вредни люде за държавата и народа», първите ученици на Христа, гонени от официалните властници, преследвани от фарисеи и книжници, събиращи се из катакомби, колиби, без много блясък и често гладни, можаха да се наложат на официалната власт без пушки и топове.
Те носеха новото, а новото винаги надживява и побеждава старото. Те донесоха нов свят, нов живот, ново учение и със смели крачки, въпреки гоненията и преследванията, вървяха из вечния път и успяха. Заместиха «око за око и зъб за зъб» с «Люби врага си, както любиш себе си», «Не съди, защото съден ще бъдеш».
България не прави изключение.
Някогашните наши прадеди езичници бяха покръстени и станаха християни.
Робът след 500-годишно робство получи църковна независимост.
Започна България да живее самостоятелно. Политически, финансово, духовно. Почнаха скоро борби политически и от някогашни две партии: «млади и стари» - днес ги имаме над десет, които водят борби помежду си, все за «доброто на народа».
Лута се цар, питат се политици, държавници и управници - питат се: накъде?
Търсят път, а забравят Вечния път - пътят на обичта. Правят закони след закони, от строги по-строги и обширни. Менят си фирмите, сключват заеми, правят бентове да спират новото, но въпреки всичко имаме финансов фалимент, духовна и политическа криза и народът губи вяра в своите водачи - сещат, че «нещо» им не стига, «нещо» им липсва, а това «нещо» е посятото от скромни работници из България. И то вече никне, расте и носи нов живот, ново поколение, нови идеали, нова България.
Ще паднат много маски, ще разбере народът, че да настъпи мир и правда за него, не трябват много закони, много затвори, полицаи, а само едно - да живее всеки с мисълта, че трябва да тръгнем по Вечния път с едни закони, казани още преди 2000 години: «Обичай другия като себе си!»
Да разберем, че всички сме халки от един синджир, деца на една майка - България, и един баща - Бог.
________________________ * Андро Лулчев е рожденият брат на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
