29. Първите духовни събрания в гр. Хасково

През 1924 г. аз бях назначен по моя воля като лекар в Хасково, моя ро­ден град. Бях слушал вече от 1921 г. беседите на Учителя и от 1924 г. реших да тръгна в новия път: да чета редовно беседите на Учителя всяка неделя и сряда, да не пия, да не пуша, да стана вегетарианец. През тая година, заедно с капел- майстора Христо Байданов, тогава цигулар в оркестъра на бирария, основах­ме „Събранието" в Хасково. Събирахме се у кака Делка. Отначало малко, пос­ле десетина, до двадесет и дори четиридесет души. Аз знаех за съществувани­ето на събранието на „Радивичини" къде в Змийни участък, но нито на ум не ми е идвало да им вземам хората. Такъв въпрос не съществуваше за мене. Аз се радвах, че има кой да слуша хубавите думи на Учителя при тяхното четене на нашето „Събрание". Чувах тогава и за събранието на Кръстников в гара Раков­ски и за село Крепост. За това събрание в Раковски бях чувал от Тодор Пецанков. В изпълнение борбата против сектите, Пловдивският митрополит Евтимий наредил публично събрание. Говорил каквото говорил, на катедрата се качил Пецанков. Говорил за същината на Христовото учение и за това как поповете го обърнали в търговия, като от него нищо не се изпълнява. Тогава разяреният митрополит започнал да вика:

- Повече няма да приказваш, рушител такъв, защото ще повикам стра­жарите!

- Да - рекъл Пецанков, - повикай ги! Те затова са твоите ангели-архангели!

Трябва да се отчете особеният духовен глад на това население от Хас­ковския край! Това решително са остатъци от древни окултни школи, които остават в подсъзнанието на народа. И щом се чуе словото, старият интерес навдига уши и започва да се вслушва. Точно тоя духовен интерес се е обадил и в Паню, когато му задава въпроса какво нещо е душата и не му дава мира нито ден, нито нощ!