28. Александър Кръстников

Разказва брат Паньо от Димитровград:

Както знаете, в гара Раковски, сегашен Димитровград, отдавна същес­твува школата на Кръстников. Как е намерил почва, как е работил, как е пропо­вядвал Кръстников, не зная.

Но тогава аз бях малко момче, един от четиримата сина на семейството ни. Както е обичаят на село, нас ни покриваха да спим под един юрган. Но когато станах на петнадесет години, станах невъзможен за общо спане. Зани­маваха ме въпроси, които не ме оставяха да спя спокойно. Мислех за живота, за смъртта - какво става с човека, след като умре, мислех какво нещо е човеш­ката душа.

През 1938 г. започнах да посещавам събранията на Кръстников. Радва­ше ме да слушам тези философски въпроси, да слушам песните, които ми мно­го харесваха. Но не спираше да ме занимава и наяве, и насън въпросът: какво нещо е човешката душа. На едно събрание, на което беше и Кръстников, аз зададох въпроса:

- Учителю, кажете ми: какво нещо е човешката душа?

Кръстников започна да обяснява. Говори дълго, но нито на мене стана ясно това, което казваше, нито на останалите слушатели.

Минаваха години. Въпросът не преставаше да ме занимава и аз сам се стараех да си давам обяснения. А четях много - по четири-пет вестника изми­тах на ден - джебовете ми бяха пълни с вестници. През 1944 г. председателят на кооперацията ни Кирил Пенев донесе книги, беседи от Учителя, прага» or Боян Боев. Поисках ги. Казах:

- Ще ги прочета и ще ти ги върна.

Само след една седмица всичко му върнах. Той беше получил нови кни­ги, цял пакет, бяха даже повече, отколкото очаквал. Книгата беше: „Разговори на Учителя на Рила". Попитах:

- Ще можеш ли да ми дадеш да си я купя?

- Да - каза, - пратил ми е повече, отколкото имам абонати.

И тук, в тая книга, аз намерих отговора на въпроса какво е човешката душа: „онова благородно в човека, което се стреми към възвишеното в живота, което носи в себе си съкровищата на човечеството от неговото съществувание и досега". Препрочетох това десет пъти, запомних го, то хвърляше светлина върху цялата поредица от тревожни въпроси.

На събранието на Кръстников аз пак поисках думата и казах какъв отго­вор съм намерил на моя въпрос и че тоя отговор ме задоволява напълно.

- Къде, в коя книга си намерил тоя отговор? - ме питаше Кръстников. Аз му казах книгата.

- Ще можеш ли да ми я дадеш да видя?

- Не - казвам - книгата е у дома. Заповядайте да ви го покажа!

Около мене започнаха да се събират млади хора, с които четяхме бесе­дите на Учителя. Наскоро получихме книгата: „Учителят" и също я четохме с интерес. Постепенно групата, която четеше беседите, се увеличаваше все по­вече. Последователите на Кръстников започнаха да намаляват. Когато по-къс­но идваше, той питал: „Какво е станало, та хората не идват повече?" Истината беше, че ние бяхме намерили по-хубав източник, по-тлъста паша, която ни за­доволяваше много по-добре, отколкото това можехме да получим при „събра­нията" на Кръстников.

Записал: Д-р Стефан Кадиев

(Александър Кръстников е бил на събора през 1911 г., организиран от Учителя Дънов. Вж. „Изгревът" том XI, с. 481. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)