4.Първи стъпки. Духовна работа със светли мисли

5.VIII. 1933 г. Събота. Време хубаво, слънце, небе ясно. Отлично състоя­ние: ентусиазъм, готовност и преданост.

За първи път като работник на Божията нива, в Духа на Великия Учител. Празнично облечена, в най-хубавата дреха, с пълна чанта беседи, целунах ръка на Учителя и потеглих за града, придружена от брата Звездински. Минахме през красивата алея на боровата гора. Срещнахме много работници и работнич­ки млади, които радостни и с песни вървяха на работа. Ний вървяхме напред, а те - след нас, сякаш намериха своите водачи, които им показват пътя към висо­кия идеал на човешката душа. След като окъпахме душите им в най-светли мисли и чувства, ний приближихме две девици, които се унасяха в своите песни, и им предложихме по една от беседите на Учителя. Усмихнати, те ги приеха с радост и тържествено обещаха, че ще ги прочетат. След като им пожелахме духовно обновление и след като им показахме пътя за Изгрева, да видят и чуят Учителя, ний се разделихме сърдечно. Те си продължиха пътя, а ний стремително се насочихме към бурното море на многолюдния град, като ловци на души разумни, които чакат светлина и свобода за нов Божествен живот. Минавайки през голя­мата навалица от разнообразен свят, в съзнанието ни се представи необятната благодатна Божия нива, която много отдавна очаква своите работници да посеят семената на новия живот и новата култура.