5.При Буджакова

Елена Буджакова, македонка, народна учителка, е моя позната. От всичко­то си сърце и душа пожелах да посея в градината на нейната душа Божествените семенца, които да я украсят и дадат своите плодове. По този случай ние я посетихме. Тя ни посрещна с радост. При нея заварихме и нейния частен препо­давател по френски език, Жозеф Бакиш (евреин). Мазното му лице и подпух­налото му тяло го издаваше на човек материалистичен, а орловият му нос - за човек интелектуален, в областта на оня живот, които не дава съществени плодо­ве. За да облечем разговорите си в оная идейна форма на разбирането им. ний започнахме с международния език есперанто, като език, който има за цел да обедини народите, да ги сприятели и да им занесе светлината на високия идеал, който предполага една по-съвършена култура на човечеството.

Напразно се стараеше да отрече горното и да постави като една идея фикс леснодостъпния език есперанто. Той си послужи с общия, но изтъркан маниер на всички съвременни политикани и икономисти, в отговор на което ний му възразихме, че ако съвременното човечество продължава да живее с досегашния начин на мислене, би значило да създава, вместо блага, една крайно отровна атмосфера, в която смъртта е неизбежна. За илюстрация ние му пред­ставихме потресающата картина, която се вижда в лицето на днешния човек и на неговата фалирала култура. Ний му приведохме един от великите закони на живата и разумна природа - че никъде не е писано в книгата на живота, че човечеството е осъдено да се гърчи вечно в страдания и болести и да загине безвъзвратно в страшните лапи на смъртта, за да загасне всякакъв живот и всякаква човешка култура. Напротив, във великата книга на живота е писано, че човешкият живот е вечен, че той еволюира и че минава от светлина в свет­лина, от съвършенство към съвършенство. Най-сетне ние му доказахме, че бъде­щето е на новите идеи, които като буйни потоци се разливат от високите планини, за да влеят преснота, сила и свежест в живота и да го направят благо за човека. Че това е факт, ние го виждаме в лицето на възрастващето поколение, което разлива света с идеите на Бялото Братство, с идеите на есперанто, на тези на вегетарианството, въздържанието и други такива. А от старото ни помен няма да остане, както това е с ония ледени палати на празни и охолни милионери, които ледени палати, под силата на топлите и животворни лъчи на слънцето, се стопяват.

- Вярно ли е всичко това? - със затаен глас запита нашият събеседник.

- Вярно е, брат - му отговорихме ние, - защото такава е волята Божия и другояче не може да бъде.

Лека усмивка се разля по неговото лице и каза, че и той се радва на новите духовни течения, които работят в това направление.

Буджакова слушаше всичко това с внимание и жадно поглъщаше идеите, които се развиваха от нас. Тя представляваше като една суха, безводна земя, която от векове очакваше да бъде напоена от пресните струи на животворната вода. Накрая предложихме им беседи. Те ги приеха и с пожелание да се посетим и видим пак, ние се разделихме радушно, като ни обещаха да дойдат на Изгрева да видят и чуят Учителя.