73. ЗАСЛОНЪТ - КУХНЯ

Стане ли в лагера нужда за някаква зидария или строеж на помещения, каквито правехме за склад и кухня, то за такава работа беше брат Гради Минчев. Сухата тъй наречена зидария, без вар, цимент и пясък, каквито строителни материали там нямаше, беше специален майсторлък, какъвто той владееше до съвършенство. Този брат, един гигант от два метра и нещо, с големи ръце и крака, каквито никои нямаше, беше станал между другото причина за създаването на много комични истории, които на друго място ще опиша. Мил, симпатичен брат Гради, с едно присъщо само на големите майстори темпо, пристъпваше към своите задължения, като строител за нуждите на Рилския бивак. Особено много добре се прояви той, при строежа на нашия покрит заслон-кухня. Този заслон беше крайно необходим за нуждите на бивака. В дъжд, мъгла, вятър и пек, трябваше някъде на закрито да се приготвя храната за няколкостотин души, които бяха в лагера. Пък и много пъти пристигаха групи, братя и сестри, при дъждовно, ветровито и мъгливо време. Трябваше за тях първо отмора на закрито, пък и някоя чаша чай или гореща вода. Конете с багажите и продуктите също се случваше да идват в такова време. Проектът за заслон беше готов и работата по него започна. С камъни, които имаше наоколо в изобилие, под ръководството на Гради и други опитни в строителството братя, зидовете само за няколко дни бяха готови, като всички останали братя и сестри помагаха във второстепенните нужди. Учителят както и навсякъде, когато се правеше нещо за подобряването живота ни на Рила, така и тук, неотлъчно присъствуваше и умело, някак негласно даваше напътствия в изпълнението на поставената задача. Покривната конструкция направихме от борови дървета, които вземахме от една изгоряла под молитвеният връх гора. От пожара те бяха изсъхнали и стояха безмълвно прави. Отрязахме ги и на ръце ги изнесохме горе. С тях и някои по-дебели клекове, направихме конструкцията. Когато дойде вече въпроса за самото покриване на заслона, тук вече аз имах решаващата дума и изпълнение. В моят роден град по онова време всички къщи бяха покрити с плочи, извадени от околните баири, където ги имаше в изобилие. Вярно е, че не бях правил покрив с плочи. Но много често съм се заглеждал в тях и съм разбирал принципите, по които те се нареждат. Към петото и шестото езеро имаше плочи в изобилие. Едни гладки, тънки и крайно удобни за такава нужда. Само няколко отивания от всички в лагера и плочи бяха донесени в достатъчно количество за целия покрив. Учителят и той с нас носеше плочи. С помощта на някои братя и сестри наредихме плочите и покрива на заслона беше напълно готов. Самият заслон беше широк около четири метра и дълъг около осем, можеше да побере свободно 40-50 души. Направиха се вътре огнища, подът се постла също с плочи и кухнята на лагера беше вече напълно готова, за да поеме своите много сериозни задължения. Там всякога имаше хора и цареше едно приятно оживление. Беше не само кухня, но и център откъдето човек можеше да получи всички информации и новини. Там спираха и конете, които докарваха продуктите, а също и групите, които идваха. Тяхното идване беше събитие. Още отдалеч се виждаха, тежко натоварените, бавно пристъпващи коне, носещи храната, живота на този свят.

На планетата Земя, обаче се раждат и хора проводници на тъмните, злите, разрушителни сили в природата. Те търсят да унищожат, да премахнат, да спънат. Това им доставя някакво задоволство. Имал съм случаят, много често да ги срещам и наблюдавам техните прояви. Те докарват всичките злини, нещастия и страдания на човешкия род. Още на другата година, голяма част от този заслон беше разрушен. Направен с такива усилия, полезен не само за нас, но и за всички проходящи в този край, полезен при лошо време и за самите тях, които го разрушиха. Защо го направиха? За да изпълнят една директива на злото, на което те бяха слуги. Злото, за да живее, трябва да руши. Доброто, за да живее, трябва да гради.*