72. БАНЯТА

Много важен въпрос беше също и банята. Водата в езерото беше студена, пък и както разбрах, Учителят не искаше да се използува тя за къпане. Студената вода Той не искаше да се употребява нито за пиене, нито за миене, а още по-малко за къпане. Нашият брат Димитрий Стоянов се зае с тази задача. Той беше човек не само с изключителни и всестранни способности, но и с богати идеи и изключителна находчивост. Техник във всяко направление - строителство, водопровод, електричество, фина механика, часовникарство, груба тежка механика, правене на музикални инструменти. Беше си направил с похвално майсторство цитра, на която свиреше и изнасяше номера, когато имахме концерти в салона. Повреди ли се нещо из тъй разнообразните приспособления, задоволяващи нуждите на човека, тичайте при брат Димитрий Стоянов. Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата с най-голяма вещина. На Изгрева се беше преместил от нашето общежитие и си имаше отделна, самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше. В отделно помещение там си беше устроил и работилница. В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне от часовникарските и се свърши с тези за правене на клинци и подкови. Този именно наш брат, направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка. В едно помещение изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципите на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода, която в специална камера, се разстудяваше по желание със студена и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя. Всички приспособления необходими за нейното ползуване, бяха така умело направени, че беше ти приятно да се изкъпеш в нея. Така, нашият скромен, тих и мил брат Димитрий, беше дал своя голям принос, за общия братски живот на Рила. За съжаление, по-късно съвсем неочаквано и много набързо си замина на онзи свят, като остави една празнота в братските среди. Спомням си, последният ден от земния му живот. Трябваше ми някакъв инструмент, разбира се не можех да отида другате, освен при брат Димитрий. И друг път съм ходил за такава услуга при него, никога не ми е отказвал, но всякога с една престорена строгост, ще ми каже като ми го подава: „На, вземи го, но щом свършиш веднага да ми го донесеш". Този път той ми подаде инструмента, с такава топлота и любезност, без каквито и да било забележки, че това ме изненада и трогна. Той навярно е предчувствувал, че повече няма да му трябва. Набързо привърших работата си и веднага му го върнах. Лицето му сияеше от топлота и любезност, благодарих му от все сърце и се разделихме. Само няколко часа след това с потресяваща изненада разбрах, че бил извикан пред вратата на Свети Петра. Навярно и там е имало нужда, от спешна и неотложна поправка в сложните механизми на отвъдния свят. Мир и светлина на душата му.*