41. СРЕДНОЩНА ЕКСКУРЗИЯ

В моята барака на Изгрева се събираха много хора, четяхме беседи, молитви, пеехме песни и тук идваха много възрастни, а и млади сестри. Когато бяха много, аз говорех по-малко за опитностите си, защото те не са за всички. Всички не са дорасли и не са разбрали кой е Учителят. Трябва да прочетат много, много беседи, за да разберат кой е Учителят. А за да разкажа нещо, аз трябва да получа разрешение от Учителя. Иначе си мъча. А сега имам разрешение от Него и затова ги разказвам. И то не случайно. Да останат за следващите поколения българи.

През зимата, когато бяхме в Мърчаево сестрите и братята спяха в голямата стая, където се постилаха черги и дюшеци на пода и така се събирахме повече за преспиване. Като ставахме сутрин всичко се прибираше, изтупваше се, помиташе се и стаята бе готова. Един следобед Учителят ни рече: „Юрданке, приготви се за довечера, защото с теб имаме важна задача. В 12 часа ще те извикам“. „Добре, Учителю!“ Вечеряхме както обикновено, прибрахме се и подредихме голямата стая и налягахме всички на пода. Но аз си легнах полуоблечена на пода.

Точно в 12 часа през нощта Учителят отвори вратата и ме подкани. „Хайде!“ Всички спяха. Аз станах, взех си дрехите и обувките, облякох се в коридора, сложих си палтото и тръгнахме. Учителят върви напред, а аз след него. Посред нощ се качихме на Бачище, мястото гдето правехме Паневритмията. Аз вървях след Учителя, но като че ли не вървях, а нещо ме носеше. А имаше и голям сняг, който трябваше да се гази. Стигнахме на самата полянка и там направихме молитва. След това Той ми каза: „Остани тук. Аз ще сляза долу, а след това и ти ще слезеш“. Изведнъж Той изчезна. А наоколо мрак и студ. След малко ми се обажда: „Слизай!“ Аз тръгнах по посока на гласа, но нещо като че ли ме повдигна. Не стъпвах в снега, хлъзгах се надолу и се намерих пред Учителя. Като пристигнах до Него, Той се обърна към мен: „Юрданке, свършихме голяма работа с теб. Имаше да се оправят много неща по света“. За какво говореше Учителят не можах да разбера и до днес. А тогава целия свят се бе запалил, войната бушуваше и милиони хора умираха по фронтовете. Всички бяха в безизходица. Някой трябваше да намери изход и да проправи път. Това бе направено през тази нощ.