40. ИЗ ДНЕВНИКА НА УЧИТЕЛЯ

След като си замина Учителят много сестри са ме запитвали, да разкажа някои спомени с Учителя. Аз винаги съм искала разрешение от Него кое мога да кажа и кое не мога. За себе си мога да кажа, че аз винаги можех да правя връзка с Учителя. Сега мога да ви предам някои работи от дневника. Получих разрешение от него да споделя някои неща.

Петър Дънов е сина на поп Константин Дъновски. Бил е нежен като малък и много често е боледувал. Много е обичал науката, а като ученик е бил първенец в училище. Обичал е също с голяма любов музиката и като ученик почва да свири на цигулка и то при много добър учител-чужденец. Като завършва средното си образование поп Константин Дъновски го изпраща в САЩ, където завършва висшето си образование в Бостън. Като студент по медицина е бил много добър студент, имало е случаи когато за някой болен човек професорите са казвали, че е безнадежден случай и му определяли края, че скоро ще умре. Тогава Петър Дънов се захващал с лекуването на болния и за кратко време болният оздравявал. Учил е също и философия.

Петър Дънов е живял в една квартира с още един българин, който бил много хубав и добър човек. Разбирал се добре с него. Пари за издръжка получавали от родителите си в България. Случвало се понякога издръжката да не пристигне навреме и те оставали със седмици без пари. Неговият приятел в такива моменти се отчайвал и питал: „Петре, какво ще правим сега?“ А Петър отивал на пристанището и когато пристигали параходите от Европа, пренасял багажа на пътниците без да се пазари. Когато го питали колко пари иска, той мълчал, а те сами му слагали пари в джобовете. Така вечер той се връщал с пълни джобове с пари и изкарвали месеца с тях. При други случаи вземал топуз и въже, ставал коминочистач, изчиствал комините на американците, а пък те му напълвали джобовете с пари. При всички трудности се справял с положението. Неговият съквартирант не искал да върши такава работа,считал я за обидна, затова напуснал Учителя. Постъпил в едно аристократично семейство като преподавател на децата им.

Веднъж Петър Дънов поканил приятеля си да отидат на разходка. Като излезли из града Петър Дънов го повел през едни ливади, след което навлезли в една гора, в която имало езеро. Като стигнали до езерото, там ги чакал човек с лодка. Приятелят му го запитал: „Къде отиваме, Петре?“ „Ще видиш. А сега мълчи и гледай.“ От другата страна на езерото се виждала голяма постройка. Като слезли от лодката, тръгнали към постройката, откъдето излязъл някакъв мъж, който ги посрещнал. Вътре били посрещнати от останалите обитатели много любезно. Прекарали целия ден в най-сърдечни духовни разговори. Изпратили ги също тъй любезно, а лодката ги върнала обратно. Това бил Орденът на Розенкройцерите. Неговият приятел поревнувал от посрещането и вниманието, което им оказали и решил сам да отиде при тези светли братя без Петър Дънов. Ето защо той един ден отива по същия път, навлиза в гората, търси езерото, но не могъл да го открие. Нямало го на същото място. Целият ден се лутал из гората и така не намерил езерото и не могъл да посети Ордена на Розенкройцерите. Петър Дънов завършва медицина и философия. На връщане бил в Англия и там се запознава с видни личности, които се занимавали с окултизъм.