16. ГАМАТА И МОТИКАТА

В предсмъртния си час бай Ради се изповядал на баща ми, понеже татко ходеше да му помага, да го гледа, каквото може да му бъде в помощ. Един ден той казал на татко: „Иванчо, за нищо не ми е мъчно, но имам една голяма мъка. Учителят ми каза да науча гамата. Пък аз отидох и си купих една голяма мотика - 4 кг и отидох да се похваля на Учителя. Рекох: „Учителю, гледай каква голяма мотика си купих, хубаво ще копая!" А Учителят тракна и затвори вратата без да ме погледне. И аз не можах да копая с таз мотика. Разболях се и ето заминавам си може би скоро, но останах с тази мъка, че не можах да науча гамата. Ако бях я научил, щях да имам още живот, за да довърша още някои работи.