17. НЕПОСЛУШАНИЕТО

Имаше една много запалена сестра от Хасково. Наричаха я „глухата Марийка", защото не чуваше. Тази Марийка от Хасково пеш е отишла на Рила. Бай Ради като я видял по пътя, дал й някой лев и там прекарала 4 дена и се върнала, защото нямала средства. Тя си имала къщичка в Хасково, но много искала да дойде на Изгрева да живее. Веднъж казала на Учителя: „Учителю, много искам да дойда на Изгрева да живея". А Учителят й отговорил: „Ти си си добре там". „Учителю, много ми се иска тук да съм на беседите." Той не й казал повече нищо. Тя си продала там имотеца, купила си тук местенце, направила си къщичка, до тухларните гдето са тука на пътя за Драгалевци. Направила си къщичка, дъщеря й при нея. Дъщеря й си била тука, но тя нямала жилище. Тя я извикала при себе си, а тя била женена за железничарин. Дъщеря й пък имала дъщеря, ама тя пораснала, сгодила се, после се омъжила и взели, че излъгали Марийка: „Мамо, ще замажем къщата, изнеси си всичко там в курника". Махнали кокошките, турнали я в курника, няма ни прозорци, ни нищо. А после като замазали, наредила се внучката и си живее там с мъжът си в стаята на Марийка, а Марийка е курника. Цяла зима студ, няма прозорци, няма стъкла, няма дъска, няма нищо и гладна. Идваше у нас, събираше червиви плодове. Идваше при Жени Парлапанова. Тя й помагаше. Те й даваха по някой лев. И така, колкото да си купи хлебец жената. Сушеше плодовете за зимата, правеше си компотец така и накрая умря от глад. От студ и от глад. Учителят й каза: „В Хасково си си добре!" Но тя настоя тука да бъде на Изгрева. Накрая непослушанието я завря в курника и там умря като кокошка.