И което беше най-интересното, аз по онези години гладувах! Бях млад лекар, бях официално облечен, защото ходех с моите костюми от времето на следването си. И санитарките винаги ми оставаха постна храна в болницата. Вечерно време се готвеше, и се оставяха за болните постни храни. Това беше зрял боб, зелен фасул, домати с ориз и още други такива ястия. И те ми оставяха в чиния или в някакъв съд за следващия ден, когато ставаше обед, и ми даваха. Аз ядях. И те ме питаха: „Абе какво правиш с твоята заплата?" И аз обяснявах, че имам задължения, които трябва да изплащам от времето на следването. И една от санитарките казва: „Абе не свършиха ли тия задължения? Да не би ти да храниш някоя мома?" Казвам: „Каква мома бе? Аз не съм виждал мома от не знам от колко време, ще храня мома! Няма такова нещо!" И тогава тя се усмихваше, и казва: „Абе и ние виждаме, че няма такова нещо, ама за всеки случай да те попитаме."
Така, че санитарките ме хранеха с тази храна, която оставаше от болните. Жестока работа! Но аз трябваше да оживея, аз трябваше да събера пари, за да мога да платя тези магнетофонни ленти с които работех. Така, че този запис на Паневритмията се дължеше на организационните способности на Галилей Величков, на онова, което беше направил като хармонизация Филип Стоицев, на онези, които участваха. Но аз също участвах. Без моята лента, нямаше да се запише!
