Всичко, което става в природата е на място, разумно, целесъобразно. Нищо в този обширен свят на ред, хармония и разумност не става случайно. Може да се каже дори, че зло не съществува, а отрицателните сили, които действуват представляват покорни агенти, които в крайна сметка съдействуват за крайното тържество на доброто. При това злото никога не е бил всевластен господар, никога не е живял вечно, властта му е била уточнена, определени са били границите до които то може да стигне, нататък вече действуват други закони. Там е и разликата между злото и доброто: Едно тяло, поставено в пълно равновесие е неуязвимо. Няма сила, която може да наруши равновесието на една везна например, законите на механиката са точно определени. За да се наруши равновесието нужно е да се намеси трета сила, която да махне част от тежестта от едното блюдо. Само тогава може да се случи онова, което наричаме нарушаване на равновесието.
Ако си представим човекът като тяло, което има или няма равновесие ние казваме, че с него се е случило нещо, намесила се е трета сила, която е отнела нещо и равновесието му се нарушава. За такъв човек казваме, че го е сполетяло някакво нещастие или в живота му се е наместило злото. Губенето на равновесието окачествяваме като нещо отрицателно, където действуват силите на злото. Ако искаме да проследим посоката на тези сили, ние ще се доберем до една положителна философия - ще знаем откъде идва това зло отвътре или отвън и как да го предотвратим. Ако тялото, което е загубило равновесието има съзнание за силите, които действуват, то би направило усилие да се бори срещу външния натиск, ала това тяло е мъртво и не може да реагира срещу ония сили отвън, които нарушават равновесието му. Но, когато става дума за човека пред нас не е вече инертна и бездушна материя, а едно организирано цяло, едно разумно човешко тяло изградено идеално, ненадминато по своята разумност. Силите и възможностите лежат в своята първична мощ. Човекът има съзнание за двата вида състояния, от които едното е положително, другото отрицателно. При това той знае цената на едното и на другото. Дали съзнава или не, в него лежат сили, които могат да се противопоставят срещу един външен агент, който иска да наруши неговото равновесие т. е., когато злото напира да наруши хармонията в него. Никъде не е писано, че човек може да става плячка на отрицателните сили, на злото не е дадена власт да наруши вътрешната хармония и ред на човека и по такъв начин да го разрушава. Че това се случва, че злото безпрепятствено се разпорежда в човека е вметнато явление, чийто причини лежат другаде. Казано е дори, че “ Бог не съизволява в нещастията на човека.” Къде тогава лежат причините, вън или вътре в човека, причини, които дават или не прием на злото?
Една категория от хората се бавят, диспутират и намират къде ли не причините, ала ученикът трябва да го реши правилно дори и да си послужи с хирургически нож. Учителят на много места казва: “Нови разбирания са нужни, нова мисъл.” Учениците разбират, какво значи това - водене непримирима борба със старите схващания, ликвидиране с наследените разбирания на миналото, освобождаване от ритуалите, фанатизма и формализъма на миналото, одеяния, които пречат за възприемане на новата мисъл. Свежа струя е нужна, за да се промени начина на мисленето, за да се обнови философията по много въпроси, свързани с живота. Много работа предстои на ученика в това направление, за да може да възприеме онова, което е жизнеспособно, реално, ново. По въпроса за злото Учителят не веднъж е говорил, много определения е дал и много методи, как ученикът да остане неуязвим от силите на злото.
Ученикът трябва да намери причината, която отваря врата на злото в самия него. Къде лежи тази причина? В него или вън от него? Докато не разбере това, никога няма да се домогне до правилна обхода със себе си, с ближния и с Бога. Защото кой може да наруши равновесието на човека? Кой може да го извади от релсите, както е прието да се каже? Кога и при какви условия може да се случи това? Къща, която няма здрави основи може да се събори при някоя природна стихия, ала масивното здание със здрави железобетонни основи нищо не може да го разруши. Благородният метал при каквито и условия да го поставим не се окислява. Има положения, при които равновесието е ненарушимо. Сцеплението на частите е здраво и нищо не е в състояние да ги разедини. Къде лежат причините? Ученикът трябва да знае, какво притежава и с какви сили разполага, какъв е капитала - благороден метал - звонков или железен. В историята на човечеството има много образи кристал но чисти и с диамантена воля - силни и здрави личности, които са останали неуязвими срещу всичките пристъпи на злото - нищо не е било в състояние да ги сломи. Срещу външните сили те са противопоставяли вътрешните, защото те знаят, че злото е вън от тях.
“Не търсете злото отвън - казва Учителят - търсете го вътре в себе си, пазете се от лошите хора. Къде са те? Вън от вас или вътре във вас - лошите хора, това са вашите лоши мисли и чувства."
Ученикът се връща назад и намира ония чисти образи, които са оцелявали срещу силите на злото, защото са били здрави и силни отвътре, богати душевно и са притежавали онзи елемент, срещу който злото няма власт - проявявали са доброто в себе си. Ученикът трябва да издири причините и да ги намери. “Ако вярата ви е силна - казва Учителят - кой може да обезвери силната вяра? Ако човек има права мисъл, кой може да го заблуди? И ако човек има морал, кой може да изкриви посоката на неговия път? Как ще се обезвери такъв човек, как ще го заблудите, как ще го съблазните?”
Силните издържаните личности са минали през тия положения и са оставали неуязвими. В света винаги съществуват образци, които светят за пример и стават път за другите.
Ученикът разчита методите, изучава принципите, прилага ги във всекидневния си живот - пътят лежи чист и по него стрелките светят, за какво зло може да става дума, когато насреща стои човекът на вярата, на правата мисъл, на високия морал и на диамантената воля - неща, които представляват идеал за ученика, цел към която той неудържимо се стреми. Вярата се превръща на канара, основа на живота, правата мисъл на светилник, който осветява пътя, а моралът - силата, която го охранява. Кой би могъл да се бори с такъв човек? Кой огън би могъл да го изгори, коя вода да го удави. Той е в състояние да разтопява всичко и да го превръща за свое добро. За такъв човек изобщо зло не съществува. Пред такъв човек силите на злото отстъпват и ничия власт не може да го накара да се поклони на излетите земни кумири.
Всичко благородно и велико, което човечеството притежава се дължи на ония, които притежават тези оръжия и знаят, как да си служат с тях. От светлите образи на Свещеното Писание, до образа на Христа и до всички мъченици човечеството е направило път, за да минат по него ония, които не се бореха със злото, а го побеждаваха чрез доброто.
Учениците ясно виждат този път. Първата стъпка е била направена, когато човек научил къде да търси причините на злото - в себе си или вън от себе си, къде лежат причините, които нарушават равновесието му. При силната вяра, при правата мисъл и при високия морал няма зло, което може да уязви ученика. Ученикът знае, че му предстои да научи три велики неща - никога да не се обезверява, никога да не се заблуждава, и никога да не се съблазнява.
