Тези избрани и велики люде, носители на новите идеи, Божии служители, които носят скромното име Учители идват с определена мисия на Земята, да повдигнат и помагат на човечеството по неговия нагорен път. Светът на един Учител е неуловим и неизмерим за ония, които са успявали в известни мигове на просветление да се приближат до тях, за да проумеят какво могат те и с какви духовни богатства са натоварени. Когато твърдим, че света, в който живее един Учител е далечен и неуловим за всички останали ние.имаме право. Великото винаги остава неуловимо, скрито, неизвестно. За хората, за учениците важно е да използуват светлината и топлината, които Те носят - да слушат, да разбират и прилагат онова, което учат. Смисълът на ученичеството е само там - следването на школата и прилагането на онова, което той слуша и разбира. Ученикът на земята няма друг начин, чрез който да възприема светлината - слушането е условие да дойде в контакт със Словото. Какво представлява слушането? Слушането не е механическо разпознаване на звуковете, съчетанието им на срички, думи дори и извличането на тяхната идея. Сетивото може да е развито, ала слушането като процес при ученичеството не спира до там. То е само първата, груба фаза на процеса. Следва втората, която е неразривно свързана с първата. Това е разбирането - без разбиране няма слушане. Разбирането е свързано с третата фаза на процеса, крайният предел на целия процес - приложението на онова, което ученикът е чул и разбрал. Няма нищо по-важно и по-съществено от третата фаза, която осмисля и дава тон на учениковия живот. Всичко онова, което не може да се сведе до практиката е мъртъв баласт. В обикновения живот законът е неумолим - ценно е само онова, което може да се влее в живота. То е узряването на плода - използуване на науката, философията, опита. Всичко това оживява в оня миг, който разумният човек добре преценява. То е приложението; успял е да оживи знанието, да го вплете в живота си, за да направи от знанията си източници на светлина и топлина. В приложението се крие магическа сила на прогреса, на напредъка. Без приложение учението си остава мъртво. Знанието не е дошло в досег с живота и контакта не е реализиран. За един Учител няма по-голяма скръб от тази, когато учениците не прилагат онова, което са слушали и разбрали. Окултните школи не са задължителни за всички, човек може да влезе или не, никой не го заставя със сила да влезе и да поема известни ангажименти; но веднъж влязъл, той носи отговорността, ако след като е слушал, разбрал учението, не го е приложил. В школата не приемат болни хора, те трябва да оздравеят и тогава да влязат. След слушането и разбирането идва приложението. Никой не учи години наред, ако наученото не го ползува в живота. Колкото повече тук, където школата се смята за учебно заведение. Когато Учителят нееднократно повтаря думата приложение, Той има предвид именно този момент докосване на знанието с живота при което се ражда искра - живот. Човек може да слуша и най-великия Учител, с години може да е стоял при нозете Му, може и да е овладял известни знания и тайни, но не е ли приложил това знание, той не може да се нарече ученик. Онова, което при прилагането или при неприлагането на знанията на пръв поглед е невидимо, ала ученикът за себе си знае, какво става с него, а още повече Учителя, Който вижда всичко и чете в сърцето на ученика. Процесът не може да се скрие, бавно, но сигурно ученикът започва да линее вътрешно, загубва ценни добродетели и накрая се превръща на обикновен човек с обикновени цели. Неприложеното знание подлежи на вкисване и ферментиране, а ученикът си остава на същото стъпало на което е бил преди да е влязъл в школата. Пътят на приложение е неразделна част от живота на ученика. Всеки, който се е опитвал да кривне от него не са стигал до съкровената си цел. Хиляди опити може да не направят, но когато и да е, ученикът ще се върне тъкмо на това място, където е кривнал.
Ярък пример в историята на християнството - великите принципи на живота свалени на земята, няколко столетия по-късно биват потъпкани, изкривени и вместо да помогнат на човечеството в името на Христа се вършат толкова престъпления. Причината е именно в третата фаза, която остана като шеметен и недостъпен връх - неприложението на Христовите принципи внеса оная голяма празнина, която трябваше да се изпълни с нещо - така се роди
инквизицията и фанатизма. Колко бе лесно на старите евреи да пазят съботата, а колко трудно беше още по времето на Христа да тръгнат след него и да го последват в пътя към Голгота. Неприложението на великите принципи се изражда във фанатично изпълнение на формите и ритуалите, на традициите и вярванията. Всичко това виждаме кристализирано в продължение на векове, отлято в християнското Богослужение. Христос беше за единството, за мира, за любовта, за свободата, за търпимостта, за правдата, за истината, за оная величествена простота и скромност в които Той живя. Евангелията в основата са отживели и в тях няма нищо от онова, което днес се смята християнство. С поразителна яснота са отделени формата от съдържанието - никой не може да ги сбърка. Христовите принципи нямат нищо общо с всичко онова, което е било иззето от езичеството и с всичките ония форми, които в последствие били измислени около Неговото учение, за да изкривят учението. Връзката на Христа почива изключително на този единен и цялостен процес, който представлява велик синтез намерил място в сърцата и умовете на ония, които след като са Го слушали и разбрали, са прилагали Неговите принципи.
Пътят на ученика лежеше ясен и определен в пълно съгласие и съответствие с тая мярка; тя щеше да си остане валидна през вековете. С тази мярка Великите Учители мерят учениците; единствено тя определя отношението, любовта между Учител и ученик - приложението. Всичко може да направи един ученик за Учителя си, много близко може да е застанал, на колене да е стоял при Него, да е ял на една трапеза с Него, каква полза, ако едното липсва, онова за което Христос говори на знатния момък: "Всичко имаш от младостта, ала едно ти не достига". То е същото за което апостол Павел говори в I-во Послание към Коринтяните: “Ако любов няма, ще съм кимвал що дрънка”. Ще каже някой, какво общо има приложението с любовта. Учението и приложението са неделими. Не може да учи ученикът, ако няма любов; не може да люби, ако не учи. Любовта към Учителя се изразява по един единствен начин - учение и приложение. Прилагането е израз на любовта. Друго отношение няма и не може да има. Вниманието на Учителя се привлича само от любовта на ученика към учение и приложение на онова, което е чул и разбрал. Всичко вън от приложението е “Мед що звънти, или кимвал що дрънка".
“Прилагайте” - казва Учителят - “намерете най-подходящия метод за вас и приложете правилата, които засягат физическия свят - тялото, умствения свят - мислите, сърдечния свят - чувствата”. В беседите и лекциите няма нищо, което е свързано с противоречията, конфликтите и проблемите на ученика да не са изяснени и да не са дадени ключове за тяхното разрешаване. Дълбокото познание на човека, разбирането на всяка човешка проява, на всяко страдание, на всяка неволя, дава възможност на Учителя да помага във всичките полета -Той е познавач на човешката душа, едновременно и сърцеведец, едновременно е пръв Приятел на човека. Няма случай да не е третиран, няма заболяване за което да не е казано нещо, няма страдание, несгода, мъка, които Той да не разбира и отзвучава. Говорено е за всичко, дадени са всички средства човек да си помогне. Голямо е богатството оставено на разположение на ученика и всичко това изпитано, проверено, чисто и приложимо. Всичко има вкус на бистра планинска вода и на чист пшеничен хляб. Нямаме претенции да кажем, че всичко приложихме - не желаем обаче да подценим или надценим онова, което успяхме да уловим с невръстните си пръсти. Малкото, което опитахме и преживяхме се дължи на приложението. Не бихме се докоснали до темата, която е стояла най-близко до нас, ако жаждата да получим желаната искра не е горяла в нашите сърца. Отдавна бяхме разбрали, че живота и онова, което можем да отлеем в него съставляваха съкровена цел в нашето ученичество. Не кутия, а нива, не пустиня, а цветуща градина, това целеше и Той, защото и човекът и ученикът и цялата култура на народите трябваше да бъде израз на приложението - неразривна връзка между идеи и дела.
Приложението засягаше физическото и психическото здраве на човека. Негово съкровено желание беше да се приложи учението, за да се освежи, обогати човека, защото виждаше, колко бедни, неуки и нездрави бяха хората, чийто страдания най-много се дължаха на невежеството и на зла воля. Той искаше да направи цялото човечество сънаследници на съкровищата, които донесе на света. “От изобилието, в което живея, ви давам и на вас. Дигнете се високо и се освободете от дребнавостите на живота, не се интересувайте какво правят другите и как живеят. Станете нови хора, чийто живот да се отличава от обикновените хора.” Върховете, които Той разкриваше блестяха пред очите на ония, които отдавна бяха разбрали цената на едно ново разбиране, ново светоусещане, което нямаше нищо общо с наследените и остарелите схващания за живота, за душата, за Бога. Явни за ония, които можеха да слушат, да разбират и да прилагат стояха неговите съкровища, духовните ценности, науката за любовта, които Той донесе и предложи на един обеднял откъм идеи и духовен живот свят през най-бурното и несигурно столетие, който помиташе старата култура, култура, която с всичкия си външен блясък и хубост, не бе успяла да научи човека как да живее и как да носи достойно името човек. Всичко беше кристално чисто, човек можеше да огледа дълбочините на това езеро и в него да види отразена безкрайността. Нищо по-хубаво, по-чисто и по-ценно не можеше да се даде на човека през това време - учение и познание, което засягаше всичките клонове на живота и осветяваше най-дълбоките гънки на човешката душа, учение, което непрекъснато щеше да разкрива богатствата, които носеше, постоянно щеше да расте и възраства, за да покаже на човека светлия път към себепознание и себевладане. Думата приложение за нас беше важна и значима, защото тя беше като ключ и като магическа пръчица - ние чухме тая дума да се изговаря във всичките възможни гами и нюанси, за да проникне в нас и като светлина и като топлина - като семе чисто и сито над което осторожно сме бдели през всичкото време. Защото, какво е учението без приложение? Смисълът бе само там да се живее учението - “Ако любов нямам нищо не съм и всичкото земно знание да владея, и планини да премествам, ще съм кимвал що дрънка”. Преведени, думите на този мистик на миналото звучат живо и до ден днешен не загубиха нищо от силата си и от блясъка си -те са ярък израз на приложението. Цената на ученичеството не е в слушането, нито в разбирането, а в приложението - Словото да стане плът и кръв - велик алхимически процес, който единствен може да подари на човека, на ученика безсмъртието.
“Приложете моите думи, направете опит с моите думи, намерете подходящия метод и прилагайте." Не без вълнение ние слушаме тези думи, звучат до днес живи и горящи като факли, за да ни разкрият закона - вечния и неизменен закон за един път и един живот, тия на ученика, които могат да се осмислят само тогава, когато сме успели да изваем от грубия материал великолепна статуя, когато сме успели да направим от себе си човек на новата култура. Това е целял Той от обикновени хора да станем необикновени - ученици. Много опити са направени - историята е пълна с примери и на изток и на запад съществуват школи, много ученици жадуват за новото, някога лесовете на Индия, планините на Китай, храмовете са се пълнели с богомолци, по църкви, катедрали и манастири са търсили Бога, ожидали са любовта, спорели са за възкресението, за новораждането, за идването на Царството Божие на земята. Учителя просто казва: “Опитайте моите думи, приложете единствения начин да намерите Бога, изучавайте Словото, за да получите светлина, необходима за живота - прилагайте.” За да приложим трябва да знаем, трябва да учим, имаше какво да учим и много можехме да знаем - изискваше се само опитване и прилагане на наученото. Приложението подразбира умение, знание, воля. Приложението е величествена симфония на живота, изпълнителите трябва да бъдат виртуози. Учениците трябва да бъдат просветени, интелигентни, жадни за знания, трудолюбиви и постоянни в изучаването на Словото, за да извлекат от приложението оная есенция, която влиза в духовния капитал на ученика. Задачата на изкуството и науката се състои в това да разкриват пред човека реалността, красотата, светлината и великите тайни, които чакат човека.
Задачата на човека е да преживее красотата, светлината и великото, което се разкрива пред него, за да оползотвори всичко за свое лично и общо благо, идвайки в досег с великите принципи на живота, които единствени могат да го обогатят духовна, човекът да заслужи това име. Само това оправдава големите усилия и жертви на Великите Учители, които благоволяват към човека. Тяхната мисия засяга всички живи същества, които слушат Словото и не само слушат, възхищават и се радват, а го разбират и прилагат. Само тогава слушането, разбирането и приложението се сливат в един общ синтез, който ражда обновения образ на новия човек, на ученика.
