НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Милият поглед

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Милият поглед

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, сега, любов, хора, свят, може, казва, живот, години, работи, земя, друг, слънце, прави, добре, можеш, всички ,

Извънредни беседи , Последното Слово , София, 22 Октомври 1944г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


XI Беседа, държана на 22 октомври 1944 г., неделя, 10 часа, Изгрев – София

Тайна молитва.

„Духът Божий“.

Ще изнеса подбужденията, с които хората се занимават. Хората, човек все се занимава с нещо. Държавникът го интересува какво ще стане с държавата. Войникът на бойното поле се интересува какъв ще бъде изхода на войната. Търговецът се интересува от печалбите, как те ще дойдат. При жилищната криза вие се интересувате от апартаментите, какви стаи ще имат. Нещата са изменени. Има много хора, които търсят новото в света, но по стари начини. Ако туриш стария човек да играе като млад, по старому ще играе. Младия ако туриш да играе някоя стара песен и той ще играе, като млад. Стария по старому играе, не му държат краката и затова като стар играе. Младият играе ката млад.

Сега вие тук имате една книга на миналото. В Евангелието се казва какво говорил Христос на хората. Но, Той не е престанал да говори. Две хиляди години е говорил и сега говори и за в бъдеще ще говори. Някои признават само Стария завет, някои признават Новия завет и казват „ново вече няма“. Слънцето веднъж не изгрява, много пъти, постоянно изгрява. Дърветата веднъж само не цъфтят, много пъти цъфтят. Реките само веднъж не текат, постоянно текат. Трябва да имаме ясна представа за живота. Той е важен. Животът вътре в тебе трябва да го разрешиш. Щом разрешиш вътрешния живот и външния ще го разбереш.

„Младият извира, възрастният тече, старият се влива“.

Младият се ражда, възрастният расте, старият умира.

Умира, тази дума има две значения. Умира, значи отива в друг свят, по-високо се качва, вече не се занимава с обикновени работи. Казва: Те са детински работи. Отгоре гледа. Умирял човек е, който отгоре гледа. Не разбирам умрял заровен в земята, това не е умрял.

„Младият пее, възрастният работи, старият пари събира.

Младият цъфти и връзва, възрастният зрее, старият плодове продава.

Младият на майка си пее, възрастният я утешава, старият надписи и закачва и знаменита я прави.“

„Младият е Любов, възрастният е Истина, старият е Мъдрост“.

„Любовта дава, Истината разпределя, Мъдростта огражда“.

Това са изречения. Знаете ли колко време взема на човека да ги разбере? Знаете ли колко време взема човек да нарисува едно лице и да тури най-съществените черти. Много художници има, но малко има, които рисуват добре. Не че не желаят, но не могат. Не е лесна работа да рисуваш. Ако сутрин рисуваш нещата имат един изглед, по обед друг и вечер съвсем друг. Художник, който иска да нарисува нещо, трябва да избира времето.

Сега някой се интересува има ли друг живот. Чудна работа. Има ли друг живот? Няма друг живот. Един живот има. Този живот, който имате, това е то. Този живот го знаем. Другият живот не го знаем. Веднъж един ми зададе въпроса, казва: Утре ще умреш. Казвам: То е въпрос философски. Аз не съм умирал, не зная какво е. Че живея зная, но какво нещо е смъртта не зная. То е безпредметно да се занимавам сега, като умра ще го зная. Смърт може да има някъде, умират хората, то е друг въпрос. Най-важното е, че ние живеем. Съвременната философия е отрязала главата на човека и я турила отделно; отрязала дробовете и ги турила отделно; отрязала стомаха и него турила отделно. Всичко е разпръснато. Какво е една глава без тяло, без дробове, без стомах? Какво са дробовете без глава, без стомах или какво е стомаха без дробове, без глава. Щом ти се смущаваш, каква е причината на смущението? Много хора се смущават от любовта. Единственото нещо, което не смущава е Любовта, а най-много хората се смущават от Любовта. Защо? Защото това не е любов. Всякога цигуларя се смущава не от пиесата, от музиката, но се смущава от неизпълнението на пиесата. Трепери му сърдцето не от любов, но от страх, че не е могъл да изрази това, което е написано. Всички говорят за любовта. За любовта трябва изпълнение. Хора трябва сега в света. Когато хората се научат да изпълняват туй, което любовта говори, ние ще имаме един друг свят. Пак същият ще бъде, но ще има хубава музика.

Сега цялата природа представлява събрана в себе си хиляди и милиони форми и системи, с които тя е опитвала. Цяла една книга е написана. Като гледам природата, показва какво е правила в миналото и какво прави сега и какво ще прави за в бъдеще. Нашият живот зависи от онова разбиране на нейните опити. Ако искаме ние да правим нови опити, то е изгубена работа. Никой не може да внесе в човека някаква дарба, като се роди. Роденият човек носи всичко в себе си. Туй, с което се е родил това трябва да се развива. Казва какво ново може да придобие. Нищо ново. Ако искаш много да придобиеш има един начин: Трябва да се научиш да обичаш ближните си. Новото е в любовта. Ние сме се научили да обичаме себе си, то е малкия свят. Всичкото противоречие в живото произтича, че ние обичаме себе си повече отколкото трябва и се измъчваме. Ние искаме да предадем известна красота в живота. Носят хубави дрехи хората. Дрехите нищо не допринасят на човека. Те са само предпазителни мерки за човека. После трябва да знаем кога с какво да се облечем. Кога памучни, кога копринени и кога вълнени. Копринените за богатите, вълнените за сиромасите, а пък памучните за онези, които си почиват, които са работили. Човек след като е работил, изпотил се е, затоплил се е, трябва охладяване. Памучните дрехи разхладяват. Когато човек си е изхарчил парите, това е памук. Когато забогатее това е вълна, защото вълната събира топлина. Всичките хора, които са богати имат повече топлина, вярват в това, което са придобили. Всичките богати хора обичат да носят вълнени дрехи. Те считат овцете за много глупави, а обичат да се кичат с тяхната вълна. Защото именно овцете им дават сила да събират пари. Овцете са знаели как да забогатяват, те са много богати. Знаете ли колко им взело да се научат да предат. Колко струва едно руно днеска? Има руна по две кила. Три хиляди лева струва. Едно време по малко струваше. Ще кажете много скъпо. Не е скъпа вълната, но парите са обезценили. Едно време най-скъпите обувки се даваха за 20 лева, ама златни. Знаете ли колко струват 20 златни лева сега? 12 хиляди, на черната борса 20 хиляди.

В какво се е изменил настоящият ред. Казват, че се е изменил. Ние ядем по същия начин, както са яли хората преди хиляди години. Разликата седи във вилушките, в супените лъжици, в покривките, в готвенето. Яденето отива на същото место. Сегашното ядене е малко по-нехигиенично от по раншното. Сега аз ви говоря за тия работи, понеже ги свързвам с човешките възгледи. Казват: Аз имам известни възгледи в света. Според мен един човек има възгледи, когато носи една права мисъл. Един човек има възгледи, когато носи едно право чувство; един човек има възгледи, когато носи една права постъпка. Тия трите процеса вие не можете да отделите. Вие не можете да отделите вашите мисли от чувствата, нито вашите чувства от мислите, нито вашите постъпки от мислите и чувствата. Следователно животът на човека зависи като един подтик, като един принцип от мислите му, от чувствата му и от постъпките му. Вие как ще постъпите зависи как ще бъде вашият бъдещ живот. Сегашният ваш живот ще определи вашият бъдещ живот.

Често казват сега: Да ни дари Господ. Не, ние трябва да се молим не да ни дари Господ, но условията, които ни е дал да ги развиваме. Иде един нов порядък. От две хиляди години се повтаря едно и също нещо. Че Христос умрял, че го разпънали на кръста, повтаря се, че е умрял. Две хиляди години са достатъчни, че е умрял. Един американски проповедник проповядвал веднъж за Йона и доказал как китът е погълнал Йона, цял час. Един казва: Зор видял Йона докато влязъл. Цял час трябваше да убеждава, докато ги убеди. Не се побира лесно. Какво ще доказваш? Глътнал го, глътнал го. Не може да го глътне. Ако не може да го глътне, значи гърлото не е голямо. Ако не го е глътнал, не е като кашалота. Гърлото е малко. На кашалота гърлото е голямо, че човек преспокойно може да влезе. Голямо доказателство там не се иска. Ако искаш да доказваш, че като го глътнал не може да влезе, че два часа да стигат, трябва да разшириш гърлото, да направиш нова врата.

Та казвам, пред нас стои едно опитно училище. Всички растения, камъни, изгрева на слънцето, звездите, после има хиляди работи, които са останали от поколенията, трябва да ги учим. Четете Евангелието какво е учил Христос. Питали са го там, говор е, но това не е дадено. Нас ни проповядват, че като отидем в оня свят ще влезем ли в рая. Какво нещо е рая? Раят е една земя без нечистотии, една земя пълна с ухания, с най-хубави растения, най-разнообразните растения и цветя, с най-хубавите изворчета, които съществуват в Божествения свят, с най-хубавата музика, която е съществувала и с най-хубавите училища, с най-хубавите домове, с най-хубавите ядения; раят се отличава, че няма клозети. Я ми кажете колко хиляди години трябва да се освободим от нашите клозети. Казват някои: Много културни хора. Култура без нечистота. Култура с нечистота, това опит се прави. Не е лошо. Едно животно, дете, седне остава излишества. Човек е станал по-културен, но остава своите излишества. Ще кажете: това е физическата страна. Знаете ли колко тук оставяме нечисти мисли, нечисти желания и постъпки в пространството, не се виждат. Често минавате през една улица и изведнъж се измени вашето настроение. Имате приятно чувство и изведнъж тъжно ти е. Някой тъжен човек е минал преди вас. Идете някъде, станете весел, някой весел човек е минал. Съвременният свят, както ние мислим, такъв той се проявява. Всъщност ние още не знаем какво е Божественото. Хората трябва да започнат да мислят. Не само психолози, не само да казвате, че човек имал душа хубаво е туй верую. Ако ти вярваш в слънцето и седиш в някой зимник, какво ти струва твоята вяра. Вяра е, когато ти опиташ реалността. Туй, в което вярваш, да опиташ, че е така и тогава да придобиеш знания. Ти не можеш да излезеш от своя зимник без любов. Любовта е Божествения подтик на човешкия ум, Божественият подтик на човешката душа, Божественият подтик на човешкия дух. Ако ти не даваш внимание на този подтик, той е най-малкият подтик. Любовта не е нещо грандиозно. Някой път минавате покрай някой човек, който е погледнал с един любовен поглед, целият ден ти върви като по мед и масло; друг път някой те е погледнал с лош поглед, не ти върви. Знаете ли като се роди едно дете, майката го погледне със свити вежди и отива така. Ако майката го погледне хубаво, ще му върви. Ако майката го погледне лошо, не му върви. Ако погледнеш някого както не трябва, ти създаваш злото в света. Аз често срещам навъсени хора, недоволни, разискват за Божествената правда. Ти имаш тридесет милиарда поданици в тебе и искаш Правда. Ти постъпваш ли със своите поданици както трябва, дал ли си им свобода. Дал ли си свобода на десет милиона клетки в стомаха, които си ги накарал да работят като волове по 12 часа. Не си дал свобода на своите дробове, на ония мисли, които имаш. Не можеш да дишаш правилно. Не даваш храна както трябва. Четеш книги, не даваш храна на своите мисли, какъв човек ще станеш? Това са вършили нашите предци и цялата история е ознаменувана с войни от победи към победи, от монументи към монументи, велики работи, велики държави. Хората са изчезнали. В какво седи тогава живота? Вие се заблуждавате. Хората не са в оня свят, ами са в тоя свят. Царете са станали работници, князете са станали работници, прости са станали царете. Царят се съблякъл, че го е срам, с какво ще се похвали, със своите постъпки ли. Той беше изпратен не да съди хората, но да бъде възпитател. Затворите трябва да бъдат възпитателни. В България, ако искате да им дам една идея какви трябва да бъдат затворите. За в бъдеще осъдят едного на 5 години затвор, този затворник, млад момък да го пратят при някой български селянин да му служи без пари. Този земеделец ще го храни, ще се научи нещо от него. Пет години ще учи земеделие. Сега в затвора ще го хранят, той нито чете, нищо не прави, само чака петте години да се минат и пак да излезе, да не прави нищо. Тогава да му дадат пет часа на ден физически труд, пет часа при земеделеца да се учи на друго, да чете книги, да свири малко музика, да му предават пиано, тамбура, цигулка, после българска гъдулка или гайда. Кой ще го пази при селянина. Ще опитат. Ти си осъден, прощаваме ти, пет години ще работиш даром, без пари. Ако харесваш, втори път пак направи една погрешка и още пет години. Ако го харесваш още пет години. Сега ще го осъдят на доживотен затвор или ще го обесят, ще докажат, че престъпление е направил. В Божиите книги никого не бесят, никого не умъртвяват. Духовете, които са съгрешили, Бог ги е изпратил в ада да се учат, горят без да изгарят. Бог казва: „не благоволява в смъртта на грешника“. Ние умъртвяваме тия хора и страдаме за това. Вие разсъждавате и казвате да се махне една ваша лоша мисъл, да изчезне, не разсъждавате правилно. Една ваша мисъл, ако знаете след време една благородна мисъл ще стане. Едно ваше благородно чувство не го осъждайте на смърт, не казвайте да се махне, то ще стане едно благородно чувство ще се подобри. Една лоша ваша постъпка ще се изправи, ще стане благородна постъпка. Аз не искам да ви доказвам тия работи. Не че е лошо да се доказва, но време няма. Кой принася добрина в света: красивият или грозният? Грозният. При сегашните условия не прави пакост поне. Красивите много пакости правят. Богатият ще се облече хубаво, ще се представи такъв какъвто не е, ще чете чужди книги, ще се представи, че е много учен човек. Ще вземе по музиката от тук от там ще извади пасажи, ще спатърха нещо, казва: Композиция. Чел Исая, чел от тук от там, станал набожен, ще проточи лицето си и казва светия станал. Светия с четене на книги не се става. Светията трябва да работи, трябва да учи.

Сега казвате какво ще ви кажа. Вие всички сте минали затворници, които сте изпратени на земята за изправление. Затворници сте били в миналото, сега сте изпратени да си изправите живота за пет години. Ако ви се хареса още пет години. Сега обичате този затвор. В това отношение ви харесвам. Малко ви са 30, 40, 50 години. След 120 години ще ви повикат да видят какво сте направили. Да ви кажа в какво седи вашата погрешка, защо са ви осъдили. Вие сте осъдени за една малка погрешка, че не сте погледнали някого любовно. Едни наш приятел сънувал една вечер, че го осъждат на смърт. Той казва: Осъждат ме, но кажете ми защо ме осъждате. Казват: Да ти кажем. За тази бяла книга те осъждаме. И при това го осъждат не да го обесят, но да го заровят жив. Той казва: Човещина няма ли. Като започнали да го заравят, изпотил се и се събудил. Казва: Господи, добре че беше на сън, страшна работа.

Ако ние, съвременните хора, не възлюбим страданията, да помагаме на хората, какви сме ние тогава. Ти повдигнеш един човек повдигаш себе си, повдигаш цялото човечество. Отклоняваш един човек от неговия път, препятстваш на един човек, препятстваш на цялото човечество.

Сега вие искате морал. В светът има два морала. Мъжът на жената никога зло не може да направи и жената на мъжа никога зло не може да направи. Те са мои твърдения, ще ви кажа защо. Жена на жена пакост прави и мъж на мъж пакост прави. Ако ти си женен, дойде един мъж заобикаля жена ти, започне да разправя за нейния мъж, отвлече вниманието и. Хубаво, той ако стане на неговото място какво ще направи. Тя ще види, че и той е като него. Жената на друго място като иде какво ще направи. Слушам ги, тя казва: Тя е неуредница, тя е това онова. Като влезе в един дом жената да говори добре за жената и мъжът да говори добре за мъжа. Остане ли един мъж и една жена светът се оправя. Две жени като има и двама мъже като има, тогава се разваля света. И затова любовта е единна. Ти не можеш да обичаш двама. Ти Едногото обичаш. Когато говорим за любовта подразбираме едното в света. По какво се отличава едно ядене. По хранителността, която съдържа в себе си. Може би има масло и маслото да е развалено. Може да има български червен пипер и той да е развален, мухлясал. Може да има брашънце и то да е развалено. Кое е хубавото сготвено ядене? Или можеш да изядеш една хубава ябълка, която природата е сготвила. Простият живот, чистата мисъл. Не яжте мисли сготвени от хората.

Ние се безпокоим какво ще ни каже Христос. Като идеш в оня свят, Христос ще ти даде да изсвириш едно музикално парче или Христос ще те вземе и ще дойдете тука на земята при някой болен човек, при някой болен човек на земята и ще ти каже: Я изсвири това парче и като го изсвириш ще ти каже: Още дълго ще стоиш на земята. Не се е излекувал човека. Освен, че не се е излекувал човека, не се е разболял повече. Един мъж дал един съвет на една жена: Ти не напущай мъжа си, пари има. Онзи, в който си се влюбила е сиромах. Дръж този пари има, лъжи го, дръж и младия, то е морал сега. Сега трябва да бъдем чисти, но чисти в себе си вътре. В очите на целия свят, в очите на напредналите същества четат вашите мисли, вашите желания. Няма скрито покрито в света. Не се лъжете. За нас тук обикновените хора може да има покрито, но даже напредналите хора на земята, като те погледнат, казват: Не ми се харесва. Та казвам: Ако ние не носим една препоръка на нашето лице, на нашите очи, препоръка на нашите уши, ако не носим препоръка на нашия нос, на нашите уста, на нашите ръце, ако ний не носим препоръка с краката си, с онова, което говорим, с което пишем? Сега като дойде новият ред на нещата всички онези, които бяха със стария се подмладиха, туриха червено, безверниците станаха верующи. По преди считаха комунизма ретроградство, но като дойде комунистическото влияние, измениха се. Комунизма го считаха грозен, с маска ходеше. Като му даде Господ свобода, махна си маската и видяха, че е хубава мома. Съвременният век какво е дал повече жертва? Съвременните християни не са дали толкова жертви колкото комунистите. Ще кажете за глупаво. Не, не. Всеки човек, който може да жертва е на по прав път, даже и в заблуждение да е. Комунистите казват: Не искаме Господ, който е на небето, искаме Господ, който е в нас. Онзи ние не сме го виждали. Ние проповядваме този, който в нас живее. Прави са тия хора. Няма слънце, залязло е. Изгряло слънцето, има Господ. Казват той е безверник. Залязло слънцето. Утре ще изгрее, ще стане набожен. Не схващайте набожността невярно. Схващате живота без любовта. Любиш, това е изгрев. Зенита в живота ти, мъдростта ти трябва да бъде. Истината да бъде дето слънцето залязва, крайния предел. Ако идете на северния полюс, слънцето не залязва, шест месеца се върти, после надолу слиза. Ако в света не можете да бъдете един човек, какво сте вие. Аз не говоря вие да обичате. В света трябва да обичаш само един човек. Тази обич тогава, любовта за вас ще бъде радио. Всичките хора ще се съобщават с вашето радио. Всеки като има радио, се съобщава с Лондон, с Москва, с Ню Йорк. Вий възприемате мислите на хората с вашето радио.

Та казвам: Защо сега да не очистим нашето радио, да възприемаме тия хубавите мисли, които идат на света. Ний сме тука на един малък остров на земята. В слънчевата система мислим,че ние сме най-важните. Ако астрологически ний изучаваме Меркурий, тя е детска планета, в която хората се учат да ходят, ходенето е синоним с търговията, вземане-даване. То е Меркурий. Подир него е Венера. Когато детето иде при майка си, тя го храни, прегръща го, това е Венера. Когато е на Земята, отива на чешмата да донесе вода, услужва си – това е Земята. А пък Марс изкарва говедата, да ги пасе, това е Марс. Юпитер ги връща отново у дома, издояват ги. Той е набожен човек. Всеки, който знае да издоява, той е набожен. Всеки човек, който знае да те издои, той е набожен. Благо е да те издоят. Знаеш какво лошо е, страшно е да останеш неиздоен. Един цар повикал един мъдрец и го попитал кое е най-хубавото. Той казал: Да ходиш по себе си, най-хубавото нещо е това. Как така? Задънил го за 10 дена, че царят се е убедил да ходиш по себе си е най-хубавото нещо. Да те издоят. Казваш, че са те обрали. Благодари, че са те обрали. Защо да се не радваме когато ни дават и когато ни обират? Да се радваме когато слънцето изгрява и когато слънцето залязва. Когато залязва ще идем на почивка и изчезва в нас користолюбието. Условията на земята, в които се намираме са такива, че то отива и другите да огрее. Що е страданието? То е залезът на нашето слънце в нас. Радостта е изгревът. Дойде страданието, то отива да огрява тия, които имат страдания. Това значат думите: И скръбта ви ще се обърне на радост. Казва Христос „Ще ме видите и вашата скръб ще се обърне на радост“. Да се радваме когато страдаме. Сега не е лесно да се каже да се радваш.

Превеждат един анекдот и той е следният. Човек, който не се е научил да смята добре и човек, който не знае да смята добре. Отива един човек в една бакалница и казва: Дай ми едно кило захар. Колко струва – двадесет и пет лева. Бакалинът казва: 25 лв. захарта и 50 лв. колко правят 70 давам ти и още 25 стават сто, туря ги в джоба. Честен човек, не мисли, че са го излъгали. Поглежда парите и вижда 25 лв. и смята: 25 лв. захарта и 25 лв. – 50 лв., другите къде са? Другите 50 лв. къде са? Кой е за похвала – бакалина ли? Ще кажете, че е глупав другия. Той изгубил доверието на другия. Този бакалин се е опропастил за цял живот.

Мене ми разправяха за един друг човек от Бургас. Сприхав човек, искал да се поправи. Дойде някой беден човек иска му нещо. Казва: Какво искаш? Казва: Ефенди, подари ми нещо. Да се махаш от тук. Онзи излезе. След това ще вземе десет лева, ще отиде да го намери на улицата, гдето никой няма и ще му каже: Вземи, бе керата. Вий намерите някой, който знае турски да ви преведе керата. Много хубава дума е. Превод ще и направи. Кер на английски значи грижа, ат значи, на което можеш да яздиш. Да яздиш хубав кон, това е керата.

Новото в света. Вземете сега казвате: Отечествен фронт. Един отечествен фронт има в света. Цялата природа е отечествен фронт. Ний сме този отечествен фронт. Той съществува и се радвам, че е дошъл в България. Досега всичките българи, които завземаха цялата земя, всички да служат на отечествения фронт. Само с любовта може да се служи на този отечествен фронт. Човек има четири системи: мозъчна или мислеща, другата е дихателната, която служи за пречистване на кръвта, стомашната за придобиване на храна и двигателната система, в която влизат ръцете, краката и всички мускули. И сега българите са се ухитрили, само четири партии имат: партията на главата, партията на дробовете, партията на стомаха и партията на ръцете и краката. Аз ги похвалявам, като едно цяло са, не са като отделни партии, но като една партия да служат. Да служим на отечествения фронт с главата, с дробовете, със стомаха, с ръцете и краката. Да облагородим казва, тази партия не е права. Главата е права, дробовете и те са прави, стомахът и той е прав, ръцете и краката са прави. Всичките хора са на правата страна, само като децата правят погрешки. Няма грешници, има хора, които правят погрешки. Ние казваме: Тоя е голям грешник. Ние сме ги кръстили. Големи грешници в света няма. Какво ще направим, где са тия големите грешници? Не може човек да направи едно престъпление, ако не му е позволено. В света Бог те пита три пъти. Той казва: Ти обмислил ли си тази работа добре, аз ще ти позволя. Защото всяко нещо, което искаме да направим, ще ни позволи, но ще ни пита: Туй което си намислил да го правиш, обмислил ли си го добре, после никакво разкаяние, но трябва да се поправи тази погрешка. Ще ми се извинява някой, казва: Извинете, че не съм турил запетайка. Няма какво да те извинявам, ела и тури. Някой не писал ъ, няма какво да те извинявам, ела и поправи. Аз не искам да поправям човешките погрешки. И вие не поправяйте човешките погрешки. Повтаря вашата погрешка, вие като видите някой да е писал, казвате: Какво си писал, погрешка е. Как искате да го пише? В българският има „е“ и „ъ“ и „ь“. „е“ е гласна буква, която показва разширение и повишение. Разширяват се нещата и се повишават. Е двойно разширение има, но има една права линия, една мярка с която се мери, стойност има. Е двойно го пишат с една черта. Е двойно не можеш да пишеш, ако не можеш да носиш страдание. Само човек, който се е научил да носи страдание, той може да пише е двойно. Който не се е научил да носи страдание, той може да тури само тази линия. А-то не можеш да произнасяш добре. Чудни са хората. Философите понеже знаят, че еврейския народ ще мине през големи изпитания, еврейския народ има само съгласни букви, гласни няма, гласните се подразбират. Ние българите повикахме гласните букви. Ако не си юнак да носиш едно голямо страдание, ти „а“ не можеш да пишеш. Жената, когато стане бременна, тя се учи да пише „а“. Мъжът като тури раница на гърба си, той се учи да пише „а“. Когато дигаш някой тежък товар, да ти е приятно. Ако знаеш как да го носиш, олеква. Ти можеш да вдигнеш цял един тон много лесно, с един пръст, ако знаеш как. Ще разединиш хилядите нишки, с които един предмет се стреми към земята, ще разединиш тия нишки, ще ги направиш успоредни, да не се стремят към едно и също място, както много извори, които се събират на едно място, но ще ги разединиш. Тогава олекват. Вие се товарите. Щом осъдите един човек повече отколкото трябва, половината от наказанието ще го турят на вашия гръб.

Не говорете неверни работи, понеже ще спънете себе си. И в своята мисъл ще спънеш себе си. Във всяка епоха на отечествения фронт се изисква отлична мисъл, чиста, 28. Отлично чувство без никакво колебание и една отлична постъпка. Три неща, на които можеш да разчиташ. Твоята мисъл да е свързана с любов, твоите чувства да са свързани с мъдрост и твоите постъпки с истината. Тогава истината свързваме с материалния свят; мъдростта е свързана с духовния свят, с дробовете, а самата мисъл е свързана с човешката мисъл, то е любов. Сега, ние съвременните хора разучаваме любовта от умствено гледище. Какво нещо е любовта? Казваме: Не ме погледна хубаво. Онази хубавата мома знае, че не погледнала хубаво. Щом я погледнеш хубаво казва: Много хубаво ме погледна. Намира, че ти си дал преценка, много добре се е образувал този ъгъл, майстор си, учен човек си. Нека да се научим да говорим. Казвате: Ще извините, боли ме гърлото. Всеки трябва да има един глас ясен, мек, да няма увъртания.

За изяснения. Дойде един българин, какво ще му свириш? Посвири му едно българско алегро по всичките правила, отколкото да му свириш нещо от Бетховен. То е за общество, не е за този човек. В Бетховен са съчетани много музикални мотиви. В едно българско алегро един мотив има. Раздвижи се кръвта му. Свирете песни, които радват човешкия ум, свирете песни, които радват човешкото сърдце и свирете песни, които дават хубави постъпки. Станеш сутрин, меланхоличен си, запей една песен. Не казвай: Заплакала е гората, но казвай зарадвала се е гората, като видяла Стоян Пенчев. Ние сме светии и ангели и гората се зарадва. Като видиш едно дърво усмихни се, не казвай: Невежа е това дърво. Виж как хубаво цъфти, какви хубави листа, погледни го любовно. Ще му затрепти сърдцето, другояче ще каже: Минава един. Като мине един бръмбар, зарадвай се. Мъчи се един бръмбар, поздрави го, погледни го, много хубава работа върши. Ти ще кажеш: Защо Господ направил този бръмбар? Бръмбара е браминин. Трябва да знаеш какво величие е той. Той е изпратен да учиш какво нещо е бръмбара. Този браминин, като се върне ще каже на Господа какво е научил. Ти посещаваш едно цвете и казваш: Цвете е. В цветето е събрано богатство. Ти не виждаш, то праща своето богатство на далече и вика тия мушици да вземат сладките сокове и да ги занесат дома си. Колко е умно то, чака с нетърпение. Като дойде една мушица, това цвете се радва, че е дошло едно ангелче и е взело от неговото богатство. Ти скърбиш, а то по радиото праща да дойдат тия мушици, Божиите бръмбарчета да дойдат. Радвай се на своята скръб. Там дето е Бог, страдание няма. Там дето го няма – страдание има. Когато отдалечаваме в себе си любовта, страданието ще дойде. Нали казвате: Не ме обича никой, стане ти мъчно. Казваш: Обича ме, стане ти радостно. Единственото нещо, което не се изменя в света е Божията Любов. Единственото нещо, което не се мени е Мъдростта, единственото нещо, което не се мени е Истината.

Турете една основа. Има Един, който ви обича. Радвайте се на това. Щом Той ви обича, всички ще ви обичат. Щом Той не ви обича, вие ще изчезнете от света. Ако не ви обича, ще изчезнете от света и нищо няма да остане от вас. Щом живеете не се заблуждавайте да казвате: Не ме обичат. Ти живееш. Всички братя, които живеят на земята – има братя, които пътуват невидимо – те са материални, не са духове, но те така направят, че не образуват сенки. Той минава и казва: Ще се оправи твоята работа, ти станеш весел. От къде дойде тази мисъл. Този брат мине, той те погледне, ти не го виждаш, ти го виждаш като слънчев лъч. Във всеки слънчев лъч ще видите един ангел с красиво лице. Казва: Ще се уреди работата, не бой се. Ако така правите, всичките ви работи ще се оправят много добре. Тогава ще се върнете, Господ ще бъде доволен от вас и вие ще поправите малката погрешка, ще знаете как да погледнете любовно. Много важно е. Погледнеш човека, не казвайте какво мислите. Казвам: Ако искате да прогресирате, бъдете доволни на онова, което вие съзнавате. Целият свят е благо за цялото човечество, но и за вас. Дали го съзнавате, но така е.

Тогава Христос казва: „Не ви наричам раби, защото рабът не знае какво прави господаря, но вас ви нарекох приятели“.

„Аз мога да любя“.

„Само Божията Любов носи изобилния пълен живот“. /3 пъти/

Мнозина носите стари възгледи за нещата. На разни възрасти сте. Казвам: Младите от вас какво са научили? Възрастните какво са научили и старите какво са научили? Ако ние в света не можем да погледнем и да дадем мил поглед, тогава какво можем да направим. Като станеш сутрин хвърли един поглед. Ако туй не можеш да направиш, какво ще направиш? Сутрин като станем, да знаем, че света е отворен за нас, има какво да учим. Няма по-хубаво нещо от учението. Хранете най-хубавите мисли, чувства и постъпки за когото и да е. Не се увличайте с ежедневната преса с това и онова. Съдбата в света е да се оправят хората. Хората се съдят да намерят пътя на любовта.

Учителят Петър Дънов се завръща от Мърчаево на 19 октомври 1944г. ден четвъртък в София, където продължава да дава Словото си. Тези данни са от Боян Боев от „Писма до приятелите“ 7.II.1951 г.

Милият поглед

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, сега, любов, хора, свят, може, казва, живот, години, работи, земя, друг, слънце, прави, добре, можеш, всички ,

Извънредни беседи , Последното Слово , София, 22 Октомври 1944г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Сега ще изнеса ония подбуди, с които се занимават хората. Човек все трябва да се занимава с нещо. Държавникът се интересува от това, какво ще стане с държавата. Войникът на бойното поле се интересува, какъв ще бъде краят на войната. Търговецът се интересува от печалбите, които идат. При жилищната криза, човек се интересува от стаите, от къщите, от апартаментите. Нещата се изменят. Някои хора търсят новото в света, но по стар начин. Ако накараш стария човек да играе, като стар ще играе – краката му не държат. Ако накараш младия да играе, като млад ще играе.

Библията е една книга на миналото. В Евангелието е писано, какво е говорил Христос на хората. Но и днес Той не е престанал да говори. Той е говорил две хиляди години, и сега говори, и в бъдеще ще говори. Някои признават Стария завет, други признават Новия завет и казват: Ново няма вече. Слънцето веднъж ли изгрява? – Много пъти изгрява. Дърветата само веднъж не цъфтят – много пъти цъфтят. Реките само един път не текат – постоянно текат. Трябва да имате ясна представа за живота – той е важен. Трябва да разрешите вътрешния живот. Щом разрешите вътрешния живот, и външния ще разрешите.

Младият извира, възрастният тече, старият се влива.

Младият се ражда, възрастният расте, старият умира.

Думата „умира” има две значения; у – „мира”, значи, отива в друг свят, по-високо се качва, не се занимава вече с обикновени работи – счита ги детински. Умрял човек е оня, който гледа отгоре. Под „умрял” не разбирам заровен в земята. Заровеният не е умрял човек.

Младият пее, възрастният работи, старият пари събира.

Младият цъфти и връзва, възрастният зрее, старият плодове продава.

Младият на майка си пее, възрастният я утешава, старият я прославя.

Младият е любов, възрастният – истина, старият – мъдрост.

Любовта дава, истината разпределя, мъдростта огражда.

Знаете ли, колко време ще вземе на човека, докато разбере тия изречения? Знаете ли, колко време е нужно на човека, за да нарисува едно лице и да тури съществените черти? Художници има много, но малцина от тях рисуват добре. Не че не желаят, но не могат. Не е лесна работа да рисуваш. Ако рисуваш сутрин, нещата имат един изглед; ако рисуваш по обед, нещата имат друг изглед, а вечер – съвсем друг. Художник, който иска да нарисува нещо хубаво, трябва да избира времето.

Някой се интересува, има ли друг живот. Чудна работа! Има ли друг живот? Няма друг живот. Един живот има – тоя, който знаем. Друг живот не знаем. Веднъж един ми казва: Утре ще умреш. Казвам: Това е философски въпрос. Аз не съм умирал. Че живея, зная, но какво нещо е смъртта, не зная. Безпредметно е сега да се занимавам с нея. Като умра, ще зная, какво нещо е смъртта. Смърт може да има някъде – умират хората – това е друг въпрос. Важно е, че ние живеем.

Съвременната философия е отрязала главата на човека и я турила отделно; извадила е дробовете му и ги турила отделно; извадила е стомаха, и него е турила отделно. Всичко е разпръснато. Какво е главата без тяло, без дробове, без стомах? Какво са дробовете без глава, без стомах? Какво е стомахът, без дробове и без глава?

„Да се не смущава сърцето ви”. Коя е причината на смущението? Някои се смущават от любовта. Единственото нещо, което не смущава, е любовта. А хората се смущават най-много от любовта. Защо? Защото това, което наричат любов, не е любов. Цигуларят не се смущава от пиесата, която ще свири; той се смущава от това, как ще я изпълни. Сърцето му трепери не от любов, но от страх, как ще изрази написаното. Всички говорят за любовта, но за любовта трябва изпълнение. Хора са нужни сега в света! Когато хората се научат да изпълняват това, което любовта говори, светът ще бъде друг. Пак същият ще бъде, но музика ще има в него.

Цялата природа представя сбор от хиляди и милиони форми и системи, с които тя е правела своите опити. Цяла книга е написана по това. Като гледам природата, виждам, какво е правела в миналото, какво прави сега и какво ще прави в бъдеще. Нашият живот зависи от разбирането на нейните опити. Ако ние искаме да правим нови опити, това е изгубена работа. Никой не може да внесе в човека някаква нова дарба, след като той се е родил вече. Роденият човек носи в себе си само онова, с което се е родил – него трябва да развива. Какво ново може да придобие? Нищо ново не може да придобие. Ако искаш нещо ново да придобиеш, има само един начин: да се научиш да обичаш ближния си. Новото е в любовта. Ние сме се научили да обичаме себе си – малкият свят. Всичкото противоречие в живота произтича от това, че ние обичаме себе си повече, отколкото трябва, и се измъчваме. Ние искаме да предадем известна красота в живота. Хората носят хубави дрехи. Дрехите нищо не придават на човека. Те са само предпазителни мерки. Трябва да знаем, кога с какви дрехи да се обличаме: кога с памучни, кога с копринени, кога с вълнени. Копринените дрехи са за богатите, вълнените са за сиромасите, а памучните за ония, които са работили и си почиват. Памучните дрехи разхлаждат. Когато човек изхарчи парите си, осиромашава, памук носи; когато забогатее, вълна носи, вълната събира топлината. Богатите хора имат повече топлина. Те вярват в това, което са придобили. Те обичат да носят повече вълнени дрехи. Богатият гледа на овцата като на глупаво животно, а се кичи с вълната ѝ. Овцата, именно, им дава сила да събират пари. Тя владее изкуството на забогатяване. Богата е овцата. Знаете ли, колко време е употребила, докато се научи да прави своята вълна? Колко струва едно руно днес? Има руна по два килограма – три хиляди лева струва. Едно време струваше по-малко. Ще кажете, че вълната е много скъпа. Не е скъпа вълната, но парите са обезценени.

Казват, че сегашният ред на нещата се е изменил. В какво се е изменил? Ние ядем по същия начин, както са яли хората преди хиляди години. Разликата е във вилиците, в лъжиците, в покривките, в готвенето. Храната, обаче, отива на същото място. В известно отношение, сегашният начин на хранене е по-нехигиеничен от някогашния. Сега аз ви говоря за тия работи, понеже ги свързвам с човешките възгледи. Някой казва: Аз имам известни възгледи за живота. Според мене, човек има възгледи, когато носи права мисъл, когато носи право чувство, когато постъпката му е права. Тия три процеса не могат да се отделят един от друг. Вие не можете да отделите вашите мисли от чувствата, нито чувствата от мислите, нито постъпките от мислите и чувствата. Следователно, животът на човека зависи от мислите, от чувствата и от постъпките му. От това, как постъпвате, зависи и вашият бъдещ живот. Сегашният ви живот определя бъдещия ви живот.

Често казвате: Да ни дари Господ. Ние трябва да се молим, не да ни дари Господ, но да ни научи, как да използваме условията, които ни е дал. Иде нов порядък. От две хиляди години повтарят едно и също нещо, че Христос умрял, че Го разпнали на кръст. Две хиляди години да се повтаря едно и също нещо е достатъчно. Един американски мисионер проповядвал веднъж за пророк Йона, и цял час доказвал, как китът го погълнал. Един от слушателите казал: Зор видя Йона, докато влезе в кита. Какво ще се доказва? Глътнал го. Гърлото на кита е толкова голямо, че човек свободно може да мине през него. За това не се иска голямо доказателство.

Пред нас стои едно опитно училище – великата природа и животът. Всички камъни, растения, извори, планини, изгряването на слънцето, звездите и хиляди работи, които са останали от поколенията – всичко това трябва да се изучава. В Евангелието четете, какво е учил Христос. Там не е писано всичко, което Той е говорил. Проповядват ни, че като отидем на оня свят, веднага ще влезем в рая. Раят е една земя без нечистотии – земя, украсена с най-хубавите цветя – пълна с ухания; земя с разнообразни растения, с най-чисти извори, които съществуват в Божествения свят; земя с най-хубава музика, с най-хубави училища, с най-хубави домове, с най-хубави яденета. В рая няма нечисти места. Казва се, че сегашните хора са културни. Култура без нечистота е култура наистина, но има ли нечистота, тя е култура на опити. Не е лошо и това. Животното, дето седне, там остава нечистотиите си. Човекът е културен, но и той остава излишъците си. Ще кажете, че това е физическа страна. Знаете ли, колко нечисти мисли, колко нечисти желания и постъпки, които не се виждат, оставяте в пространството? Вървите по една улица и изведнъж настроението ви се изменя. Имали сте приятно настроение, изведнъж ви става тъжно. Защо? Някой скръбен човек е минал преди вас. Вървите по друга улица – ставате весел. Някой весел човек е минал преди вас.

Светът и хората се представят пред нас такива, каквито ние си ги мислим. Всъщност, ние още не знаем, кое е Божествено. Хората трябва да мислят. Не е само да бъдат психолози и да казват, че човек има душа. Хубаво е това верую. Но ако ти вярваш в слънцето и седиш в някой зимник, какво те ползва твоята вяра? Вярата е на мястото си, когато чрез нея опитваш реалността. Това, в което вярваш, трябва да го опиташ. Само така придобиваш знание. Без любов ти не можеш да излезеш от твоя зимник. Любовта е Божествен подтик на човешкия ум, Божествен подтик на човешкото сърце, Божествен подтик на човешката душа, Божествен подтик на човешкия дух – тя е най-малкият подтик. Любовта не е нещо голямо – малък подтик е тя. Трябва да обръщаш внимание на тоя подтик.

Минаваш покрай някой човек, който те погледне любовно, с мил поглед – целия ден всичките ти работи вървят добре. Друг някой те погледне лошо – не ти върви напред. Ако още при раждането на детето, майката го погледне със свити вежди, целият му живот не отива добре; ако го погледне мило, всичко ще му върви добре. Погледнеш ли някого, както не трябва, ти създаваш злото в света. Срещам навъсени, недоволни хора, които разискват върху Божията правда. Ти имаш тридесет милиарда поданици в себе си, искаш правда, но постъпваш ли с тях, както трябва? Дал ли си им свобода? Дал ли си свобода на клетките в стомаха си, които работят като волове по дванадесет часа на ден? Дал ли си свобода на клетките на своите дробове? Ако не можеш да дишаш правилно, не даваш храна на клетките си, както трябва и колкото трябва. Дал ли си свобода на своите мисли? Четеш книги, а не даваш свобода на своите мисли. Какъв човек ще станеш? Това са вършели нашите предци. Цялата история е ознаменувана с войни – от победи към победи. Велики държави – велики работи са вършели, но хората са изчезнали. Тогава, в какво се заключава животът? Вие се заблуждавате, никой не е изчезнал. Хората не са в оня свят, но в тоя. Князете, царете на миналото са станали работници, прости хора. Царят е съблякъл царската си мантия и облякъл проста, работническа дреха. Той се срамува от тая дреха, не иска да го познаят. С какво ще се похвали той, с постъпките си ли? Той беше изпратен на земята, не да съди хората, но да бъде техен възпитател. Затворите трябваше да бъдат възпитателни средства.

Ако искат българите, мога да им дам една идея, какви трябва да са бъдещите затвори. Осъждат някого на петгодишен затвор. Осъденият е млад момък. Вместо да го затворят, да го хранят наготово, без да работи, без да чете, нека го изпратят на работа при един добър селянин-земеделец, да му работи пет години, по пет часа на ден – да копае, да оре. В свободното си време да чете, да свири на някакъв инструмент – на гъдулка, на гайда. Остане ли в затвора, той ще гледа час по-скоро да излезе оттам. Казват: Кой ще го пази при селянина, да не избяга? Нека направят опит, да видят, ще избяга ли. Ще му кажат, че наказанието му се сменя: вместо затвор, ще работи при някой селянин даром. Ако му харесва това наказание, нека направи още една погрешка – още пет години. Сега осъждат някого на доживотен затвор, или на обесване и с това доказват, че е направил някакво престъпление.

В Божията книга е писано, никого да не бесят, никого да не убиват. Духовете, които са грешили, Бог ги е изпратил в ада, там да се учат – да горят, без да изгарят. Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в смъртта на грешника”. Ние умъртвяваме тия хора, и затова страдаме, носим последствията на своите дела. Вие изпъждате една лоша мисъл от главата си и казвате: Да се махне тя! Не разсъждавате правилно. Ако знаете закона, ще видите, че след време лошата мисъл ще се превърне в благородна. След време едно ваше лошо чувство ще се превърне в благородно. Не казвайте да се махнат, не ги осъждайте на смърт. И лошата постъпка след време ще се изправи, ще се превърне в благородна.

Аз не искам да доказвам тия работи. Не е лошо да се доказват, но време няма. Кой допринася повече добро в света: красивият, или грозният? – Грозният. При сегашните условия той поне не прави пакости. Красивият прави много пакости. Богатият ще се облече хубаво, ще се представи такъв, какъвто не е. Друг някой ще събере чужди книги, ще прочете нещо по музиката, ще покаже, че много разбира. Ще скърпи нещо оттук-оттам и ще каже: Композиция е това. Някой чел Исайя, заучил нещо, проточи лицето си, минава за набожен и казва: Светия станах. Само с четене на книги не ставаш светия. Светията трябва да работи, да учи.

Сега се питате, какво ще ви кажа. Всички сте били затворници, а сега сте изпратени на земята за изправяне. Това е било в миналото, а сега сте дошли да изправите живота си за пет години. Ако ви се хареса тоя затвор, ще останете още пет години. Вие обичате затвора – в това отношение ви харесвам. Малко ви са тридесет, четиридесет, петдесет години, искате повече. След 120 години най-много ще ви повикат, да видят, какво сте направили. Каква е вашата погрешка, за която са ви осъдили? Вие сте осъдени за една малка погрешка, че не сте погледнали някого любовно, с мил поглед. Един наш приятел сънувал една нощ, че го осъждат на смърт. Той попитал: Кажете ми поне, защо ме осъждате? – За тая бяла книга те осъждаме. Осъждат го, не да го обесят, но да го заровят жив. Той попитал: Човещина нямате ли? Като започнали да го заравят, той се изпотил от мъка, събудил се и казал: Господи, добре, че беше сън. Страшна работа!

Ако ние, съвременните хора, не възлюбим страданията и не помагаме на хората, какви сме тогава? Като повдигаш някого, ти повдигаш себе си, повдигаш и цялото човечество. Отклоняваш ли някого от пътя му, спъваш ли го в развитието му, ти препятстваш на цялото човечество.

Сега вие искате някакъв морал. Два морала съществуват: Мъжът никога не може да направи зло на жената, и жената никога не може да направи зло на мъжа. Това са мои твърдения. Жена на жена пакост прави и мъж на мъж пакост прави, но жена на мъж и мъж на жена – никога. Ако си женен, ще дойде един мъж, ще се заинтересува от жена ти и ще я привлече. Ако ти си на негово място, какво ще направиш? Какво може да направи жената, като влезе в един дом? Тя ще критикува другата жена. Не, тя трябва да говори добре за жената, и мъжът да говори добре за мъжа. Кога ще се оправи светът? Когато останат само един мъж и една жена. Ако има две жени и двама мъже, светът се разваля. Затова, любовта е единна. Не можеш да обичаш едновременно двама души. Един само ще обичаш. Когато говорим за любовта, разбираме Единния в света.

Кое е отличителното качество на яденето? – Хранителността му. Ако маслото е развалено, червеният пипер мухлясал, брашното вгорчено, яденето не е добро. Кой готви най-добре? – Природата. Можеш да изядеш една хубава ябълка, сготвена от природата, и да бъдеш доволен. Простият живот и чистата мисъл са подобни на ябълката. Не яжте мисли, готвени от хората.

Сега вие се безпокоите, какво ще ви каже Христос. Като отидеш на оня свят, Христос ще ти даде задача, да слезеш на земята при някой болен, да му изсвириш нещо. Като чуе, как свириш, Той ще ти каже: Още много време ще останеш на земята. – Защо? – Защото болният, не само, че не е оздравял, но повече се е разболял. Един мъж дал съвет на една жена: Мъжът ти е богат, не го напущай. Дръж и младия, в когото си се влюбила, макар че е беден. Това е сегашният морал. Трябва да бъдем вътрешно чисти, да се явим свободно пред очите на целия свят, на всички напреднали същества. Те четат нашите мисли и желания. Няма скрито-покрито в света. Не се самозалъгвайте. За вас и за обикновените хора може да има скрито, но за напредналите хора на земята няма скрито-покрито. Само като погледнат човека, те казват: Не ни харесва тоя човек. Ние трябва да носим препоръката на нашето лице, на нашите очи, на нашите уши; да носим препоръката на нашия нос, на нашата уста, на нашите ръце, на нашите крака; да носим препоръката на всичко, което излиза от нас.

Сега дойде новият ред на нещата. Всички, които бяха със стария ред, се подмладиха, туриха червения цвят на първо място. Безверниците станаха вярващи. Като дойде комунистическото влияние, старите възгледи се измениха. По-рано комунизмът беше външно грозен, с маска. Като се освободи, махна маската, и видяха, че е млада, красива мома. Съвременните християни не са дали толкова жертви, колкото комунистите. Ще кажете, че всичко е било глупаво. Не е така. Всеки човек, който се жертва, е повече на прав път, даже и със заблужденията си, отколкото оня, който не се жертва. Комунистите казват: Ние не търсим Господа в небето, но търсим Господа вътре в нас, в сърцето. Оня е далеч, не сме Го виждали, затова проповядваме за тоя Господ, Който живее в нас. Прави са, те са безверници, защото слънцето е залязло. Залязва слънцето – няма Господ. Изгрява слънцето – има Господ. Като изгрее слънцето, безверниците ще станат вярващи. Схващайте живота правилно. Любиш – това е изгрев. Зенитът в живота е мъдростта. Крайният предел, дето слънцето не залязва, е истината. Ако отидете на северния полюс, там слънцето не залязва шест месеца. Сега и на вас казвам: Ако не можеш да бъдеш човек, какво си тогава? Докато живееш, трябва да обичаш само един човек. Тая обич ще бъде радиопредавател. Всичките хора ще се съобщават чрез вашето радио. Всеки, който има радио, се съобщава с Лондон, с Москва, с Ню Йорк. И ще възприемате мислите на хората чрез вашето радио.

Питам: Защо да не очистим нашето радио, да възприемаме хубавите мисли, които идат от света? На земята ние сме на един малък остров. Ние мислим, че сме най-важните в слънчевата система. Трябва да изучаваме астрологически планетите. Меркурий е детска планета. В нея хората се учат да ходят. Ходенето е синоним на търговията. Взимане-даване, това е Меркурий. Когато детето отива при майка си, тя го храни, прегръща го – това е Венера. Когато е под влияние на земята, то ходи на чешмата, да носи вода – услужва. Марс изкарва говедата на паша. Юпитер ги връща отново в дама и ги издоява. Тоя човек е набожен. Всеки, който знае да издоява, е набожен. Всеки, който може да те издои, също е набожен. Благо е да те издоят. Знаеш ли, колко е лошо, колко е страшно да останеш неиздоен? Казваш, че са те обрали. Благодари, че са те обрали. Защо да не се радваме, когато ни дават и когато ни обират? Да се радваме, когато слънцето изгрява, и когато слънцето залязва. Когато залязва, отиваме на почивка. Тогава изчезва в нас користолюбието. Условията на земята, в които се намираме, са такива, че слънцето трябва да огрее и другите страни. – Що е страданието? – Залезът на нашето слънце. – Що е радостта? – Изгревът. Дойде ли залезът за нас, т. е. страданието, слънцето отива да огрява страдащите. Това значат думите: „И скръбта ви ще се превърне на радост”. Да се радваме, когато страдаме. Не е лесно това, да страдаш и да се радваш на страданието.

Кое е новото в света? Казвате: Отечествен фронт. Един Отечествен фронт има в света. Ние сме Отечествен фронт. Цялата природа е Отечествен фронт. Целият свят е Отечествен фронт. Той е съществувал и по-рано. Аз се радвам, че е дошъл и в България. Всички българи, които живеят по цялата земя, да служат на Отечествения фронт! Само с любовта може да се служи на Отечествения фронт.

Човек има четири системи: мозъчна, или мислеща; дихателна, която служи за пречистване на кръвта; стомашна система и двигателна система, в която влизат костите и всички мускули. Сега българите се управляват от четири партии – четири темперамента: партия на главата, партия на дробовете, партия на стомаха и партия на ръцете и краката. Аз ги похвалвам, че са едно цяло, че са отделни партии, но служат заедно – една партия. Да служим на Отечествения фронт с главата, с дробовете, със стомаха, с ръцете и краката. Като части на едно цяло, всички имат еднакви права. Главата има право, дробовете имат право, стомахът има право, ръцете и краката също имат право. Всички хора са на правата страна, само че, като децата, и те правят погрешки. Няма грешници, но има хора, които правят погрешки. Ние казваме: Тоя човек е голям грешник. Ние сме го нарекли грешник. Големи грешници в света няма. Де са големите грешници? Не може да направи човек едно престъпление, ако не му е позволено. Бог го пита три пъти: Ти обмислил ли си тази работа добре? Аз ти позволявам да я направиш, но после да не се разкайваш. Веднъж направена погрешка, трябва да се изправи. Ще се извинява някой, че не турил някъде запетайка. Няма какво да се извиняваш – тури я. Някой не писал „ѣ”, дето трябва – няма какво да се извиняваш – изправи погрешката си.

Аз не искам да поправям човешките погрешки, но и вие не ги поправяйте. Като видите, че някой е написал нещо, казвате: Погрешно си го написал. Как искате да го напише? В български език има „е” и „ѣ”. Буквата „е” е гласна; тя показва разширяване и повишение. Нещата се разширяват и повишават. В „ѣ” има разширяване, но има и една права линия, една мярка, с която се мери стойността на нещата. Не можеш да пишеш „ѣ”, ако не знаеш, как да носиш страданията. Който се е научил да носи страданията, само той може да пише „ѣ”, само той може да тури правата линия в буквата. Философите знаят, защо еврейският народ има само съгласни букви, гласните се подразбират. – Какво показва това? – Че еврейският народ ще мине през големи изпитания. Ние, българите, повикахме гласните букви на помощ. Ако не си юнак, да носиш едно голямо страдание, не можеш да пишеш буквата „а”. Когато жената е бременна, тя се учи да пише „а”. И мъжът, като тури раница на гърба си, учи се да пише „а”. Когато вдигнеш един тежък товар, да ти е приятно да го носиш. Ако можеш да го носиш, той олеква. Можеш да вдигнеш цял тон само с един пръст, но ако знаеш как. Ще разединиш хилядите нишки, с които един предмет се стреми към земята; ще ги направиш успоредни, да не се стремят към едно и също място, както много извори, които се събират на едно място. Ще ги разединяваш. Тогава предметът олеква. Вие сами се товарите. Щом осъждате един човек повече, отколкото трябва, половината от наказанията ще ги турят на вашия гръб. Не говорете неверни работи, понеже ще спънете себе си. Ако мислите неверни работи, ще се спънете и в мисълта си.

Във всяка фаза на Отечествения фронт се изискват три неща, на които можете да разчитате: чиста, отлична мисъл, отлично чувство, без никакво колебание и отлична постъпка. Вашата мисъл трябва да е свързана с любовта, вашите чувства трябва да са свързани с мъдростта и вашите постъпки – с истината. Истината е свързана с материалния свят, мъдростта е свързана с духовния свят, с дробовете, а любовта е свързана с човешката мисъл. Съвременните хора изучават любовта от умствено гледище. Какво нещо е любовта? Казвате: Не ме погледна хубаво. Красивата мома знае, че не си я погледнал хубаво. Щом я погледнеш мило, тя казва: Много хубаво ме погледна. Тя намира, че си я преценил правилно. Добре, майсторски си образувал ъгъла на зрението – учен човек си. Нека се научим да говорим. Казвате: Ще ме извините, боли ме гърлото. Всеки трябва да има глас: ясен, мек, да говори без извъртания.

За изяснение: представи си, че при тебе дойде един българин. Какво ще му свириш? Изсвири му едно българско хоро по всички правила. По-добре хоро, отколкото да му свириш нещо от Бетовен. Тази музика е за друго общество, не е за тоя човек. В Бетовен са съчетани много музикални мотиви. В едно българско хоро има един жив мотив, който раздвижва кръвта. Свирете песни, които радват човешкия ум. Свирете песни, които радват човешкото сърце. Свирете песни, които дават подтик към хубави постъпки. Станеш сутрин, меланхоличен си – запей една песен. Не пей „Заплакала е гората”. Кажи: „Зарадвала се е гората, като видяла Стояна”. Ние сме светии и ангели и като ни види гората, радва се. Като видиш едно дърво, не казвай: Невежа е това дърво. Виж, какви хубави листа има, как хубаво цъфти. Погледни го мило, любовно, да му трепне сърцето. Иначе, то ще каже: Мина един човек и не ме погледна. Като видиш един бръмбар, зарадвай се. Мъчи се той – погледни го, поздрави го. Добра работа върши той. Ти питаш: Защо Господ е направил тоя бръмбар? Бръмбарът е брамин. Трябва да знаеш, какво величие е той. Изпратен е на земята, да учиш, какво нещо е бръмбарът. Тоя брамин, като се върне, ще каже на Господа, какво е научил от хората.

Посещаваш едно цвете и казваш : Цвете! В цветето е скрито богатство. Ти не виждаш това, но то праща своето богатство надалеч, вика мушиците, да вземат сладките сокове и да ги занесат у дома си. Умно е това цвете. То чака с нетърпение да дойде една мушица при него. Цветето се радва, че го посетило едно ангелче и взело от неговото богатство. Ти скърбиш, а то по радиото вика тия мушици, Божиите бръмбарчета, да дойдат. Радвай се на твоята скръб. Там, дето е Господ, страдание няма. Там, дето не е Господ, страдание има. Когато се отдалечаваме от любовта, страданията идат. Някой път казвате: Не ме обича никой – става ви мъчно. Друг път казвате: Обичат ме – става ви радостно. Единственото нещо, което не се мени, е любовта. Единственото нещо, което не се мени, е мъдростта. Единственото нещо, което не се мени, е истината.

Дръжте основната мисъл: Има Един, Който ви обича. Радвайте се на това. Щом Той ви обича, всички ще ви обичат. Щом Той не ви обича, вие сте изчезнали от света. Ако не ви обича, ще изчезнете от света и нищо няма да остане от вас. Веднъж живеете, не се заблуждавайте да казвате, че не ви обичат. Щом живеете, всички братя, които живеят на земята, ви обичат. Има братя, които пътуват невидимо. Те са материални, не са духове. Те не образуват сенки, затова не ги виждате. Такъв брат минава и ти казва: Ще се оправи твоята работа. Ти ставаш весел. Отде дойде тая мисъл? Тоя брат минава, погледне те. Ти го виждаш само като слънчев лъч. Във всеки слънчев лъч ще видите един ангел с красиво лице. Той казва: Ще се уреди работата, не бой се. Ако постъпваш добре, всичките ти работи ще се наредят добре. Господ ще бъде доволен от тебе, и ти ще изправиш малката си погрешка. Но трябва да гледаш любовно. Погледни човека любовно, не му казвай, какво мислиш за него.

Казвам: Ако искате да прогресирате, бъдете доволни от онова, което вие съзнавате. Целият свят е благо за цялото човечество, също и за вас. Дали го съзнавате, или не, така е. Христос казва: „Не ви наричам раби, защото рабът не знае, какво прави господарят, но вас ви нарекох приятели”.

Мнозина носите стари възгледи за нещата. – Защо? – На разни възрасти сте. Питам: Младите какво са научили? Възрастните какво са научили? Старите какво са научили? Ако ние не можем да погледнем мило към всички живи същества, какво можем да направим? Като станете сутрин, хвърлете един мил поглед. Ако туй не може да направите, какво друго ще направите? Сутрин, като станете, да знаете, че светът е отворен за вас. Има какво да учите. Няма по-хубаво нещо от ученето. Хранете най-хубавите мисли, чувства и постъпки за когото и да е. Не се увличайте от ежедневните работи. Съдбата на света има за цел оправянето на хората. Те се съдят, за да намерят пътя на любовта.

Божията Любов носи изобилния и пълен живот!

11. Беседа от Учителя, държана на 22 октомври, неделя, 10 ч. с., 1944 г. София – Изгрев.

НАГОРЕ




placeholder