НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Служители на земята / Служители

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Служители на земята

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, има, може, хора, всички, сега, казва, работа, бог, гледа, съм, казвате, могат, добър, мене, бъдат, бъде, работи ,

Извънредни беседи , Последното Слово , София, 25 Октомври 1944г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


24 година
XII лекция на общия клас,
25.Х.1944г., сряда, 5 ч. с., Изгрев – София

Добрата молитва.

„В начало бе Словото“.

Какъв предмет имате днес? Какви са уроците ви? Питам тогава, защо Господ създаде светлината и защо създаде топлината. Казва: Лесна работа. Всичките хора желаят лесните работи. Тук имате доста картини, художниците са ги рисували. Защо някое лице е дълго и защо носа е дълъг не знаете. На някои веждите са дебели, не знаете защо. Най-елементарните неща в света не знаете, а решавате въпроси, които са трудни. Трудните въпроси все от елементарните въпроси зависят.

Да кажем имате, 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. Тези като съчетавате образуват големите числа. Знанието не трябва да бъде един товар, но трябва да се учи добре предмета. Човек, който няма знание, е лишен от светлина. Богатството е събрано вътре с което ще се ползува. Сега вие може би се занимавате с други работи искате да се научите как да живеете по Бога. То е най-трудната работа. Не да искате по Бога да живеете, но да научите онова, което Бог е създал. Как ще живеете по Бога? Ще учиш. В какво седи учението? Най-първо ти вкусиш един предмет. Да кажем имате сярна киселина, как ще я вкусиш? С езика си. Ще изплезиш езика си по възможност като игла, че като те парне да го оттеглиш, не да го потопиш в сярната киселина. Или, който е умен ще вземе книжка, или някое дърво и ще види, какво е качеството на сярната киселина. Някои ваши мисли са направени от сярна киселина. Вие кажете някоя обидна дума някому и с години не може да я забрави, остава рана. Казва някой какво са думите празна работа. Празна работа, но създава всичките скандали в света. Казвам: Преди всичко човешкият език трябва да го обелите, или трябва да се възпита човешкият език, като един музикант трябва да възпиташ езика си. Може да ти създаде най-голямото благо и най-голямото нещастие.











Защо се усмихнахте? Кое ви накара да се усмихнете? Това са устата. Този човек е в гъстата материя. Геометрически рисувам. Този човек има доста добър ум, но не е работил върху устата и върху носа не е работил. Този нос са работили дедите и прадедите му. Той още спи. Той като обявление носи този нос на дедите и бабите му, те са били много умни. Тъй както е носа не е умен, не е работил, ленив е, не е учил. Често вие казвате: Вдъхновил се от духа. Че кой от вас не се е вдъхновявал от духа. Що е вдъхновяване? Приемаш въздуха. Някой вдъхнал, някой издъхнал. Като вдъхне после излиза въздуха.










Какво липсва на този портрет? Интелигентен е, но око няма. Защо няма око? В мрачина живее. Половината в светлина, половината в мрак. Къде трябва да турим окото сега. Не само да се рисува, но изкуство е да се възпита човек. За да се възпита трябва да знае. Кое именно. Има хиляди сенки, които художникът туря, но най-първо в лицето има известни черти, които са динамични. Ако хванеш носа си грубо и го дърпаш, отиде целия ден, развалена работа е. Хванеш и търкаш грубо очите си. Ще развалиш работата. После се чудите защо не ви върви. Вие сте турили някой път на пътя някое шише, пътувате и счупвате шишето. Не туряйте по пътя шишето, по пътя да го счупите, тури го на масата.

Та казвам: Аз съм гледал някое, като седите уплашите се, свили сте се да не ви оберат. Който е богат ще го оберат. Който е лекар, какво ще го правят? При болните ще ходи. Който е богат ще дойдат, ще хлопат и ще кажат: Пари дай. Който има жито, трябва да даде жито. Който има мотика трябва да отиде да копае. Който е болен, аристократ е ще легне на леглото, ще се обръща на една или на друга страна, ще охка, ще дойде лекар, ще го пипне по врата, ще пипне пулса, ще му предпише лекарства: три драма лайкучка, сварена с 50 драма вода и по една лъжичка сутрин да взема. Той веднага ще свари три драма лайкучка във вода, в едно кафяно джезве. То е най-простият начин за лекуване. Вие, ако бяхте един лекар, какво щяхте да направите? Казвате проста работа. Много хубаво. Хванете задух. Какво ще правиш? Какво лекарство имате вие за задух, я ми кажете! Когато имате задушаване, какво вземате? Имате разстройство някой път на стомаха, какво лекарство ще вземете? Някои несъвместими храни, става спарване на стомаха, имате разстройство, не се смила храната. Какво тоническо лекарство ще вземете? Българинът взема стъргана ряпа. Или разстрои ти се стомаха, ти ще вземеш очистително, всичките нечистотии да излязат. Аз ви говоря върху тия неща: Трябва да се пречисти човешкия мозък и човешкото сърдце трябва да се пречисти. Някой път чувствуваш, твоите желания не са естествени – трябва ти едно пречистване, неразположен си духом. Ражда се съмнение в тебе, подозрение. За самия тебе може да подозираш, че си ял отровна храна. Наскоро дойдоха, някоя сестра яла гъби, отровила се. Не изучавала гъбите, мислила, че са печурки. Дали и мляко, да я лекуват. Дойдоха мене да питат. Казвам: Хубаво сте направили. Аз и дадох съвет втори път да не яде гъби, ако остане жива, аз мисля, че е останала жива. Никога не яжте туй, което не познавате. Като не знаете, че са печурки не яжте. Другите знаят. Оставете на тяхното знание. В Изгрева нямаме авторитети, само един авторитет има, който се занимава с гъби. А пък другите не знаят. Преди години на Рила, един брат познава гъбите и като слязъл надолу хванал една змийска гъба, че казва после на зор бях. Щеше да ме умори, започвах да заспивам.

Казвам: Не ставайте носители на неща, които са неверни. Всички лекари не може да бъдат. Не ги е създал Господ. Определено количество е, колко лекари да има в света. Всички хлебари не могат да бъдат. Определено е, колко количество да бъдат. Всички земеделци не могат да бъдат, всички зарзаватчии не могат да бъдат, всички жени не могат да бъдат, всички мъже не могат да бъдат, всички деца не могат да бъдат, всички момчета не могат да бъдат, всички момичета не могат да бъдат. В света има статистика, определени са.

Идат сега някои да ме питат, понеже има четири партии, в коя да влязат? За която са родени. Ако си хляб влез в стомаха. Ако си въздух влез в дробовете. Ако си топлина влез в сърдцето. Ако си светлина влез в мозъка. С кого се сравняваш? Да кажем, вие като се присъедините към една партия какво ще разрешите? Ако си комунист цял ден ще ходиш, ще припкаш с мотиката, ще работиш. Ако си земеделец ще ореш земята, ще туриш нещо за земята да се държиш. Ако си широк социалист ще се държиш за белите дробове. Ако си звенар ще се държиш за човешкия мозък. Не зная дали всичките звенари са такива. Защото има звенари позлатени. Има едни – злато. Те са хора на науката, просветени. Или казваме: Той е духовен човек. Мислят, че духовният човек е учен човек. Ни най-малко не е учен. Духовният човек има особено мнение за себе си, че е от високо произхождение, аристократ е, тежко ходи. Тежко ходи, защото краката му са слаби. Някой е здрав, иска да добие тежест. Хубаво е и така.

Вие искате да служите на Бога. Как трябва да се служи на Бога? За да служиш на Бога, сутрин като станеш, трябва да знаеш как да погледнеш слънцето. Ти погледнеш слънцето, примижаваш, взираш се, така не се гледа. Нещата ще ги гледате отблизо, на фокус. Всеки един предмет, който не е поставен на фокус, вие добивате лъжливо понятие за него. Идеята няма да бъде вярна.

В живота си имате едно заблуждение. То е следното. Всичките хора имат едно заблуждение. Срещате някой човек, нямате добро разположение спрямо него. Туй неразположение се дължи на вас. Най-първо вие сте хвърлили едно отражение, вие се отражавате и виждате себе си. Този, когото вие не харесвате, то сте вие. Казвате ти си лош човек. То сте вие. Той е огледало. Не се познавате, че този лошия човек, за когото говорите, то сте вие. При мен като идва някоя сестра, разправя ми за друга сестра, пък тя, която разправя е такава, нищо повече. Когато критикувате, вие себе си критикувате. По някой път критикувате мене, че не съм погледнал него хубаво. Че как ще го погледна! Ако го погледна ще го уплаша. За туй не го гледам. Не искам да го гледам, понеже не е много красив. Какво ще го гледам, когато хванал носа секне се. Окултни ученици. Някои сте на 40 на 45 години. Обърнете се, очистете си с кърпа деликатно носа. Вие обхода нямате. А искате обхода. Аз ви гледам, срещнете някого изпъчите се. Като срещнете някого, каква поза трябва да вземете? Вие не знаете да вземете една поза. Срещнете някого, изпъчите се или се свиете. То не е посрещане. Те са естествени работи. Каква поза ще вземете? Какво означава, когато си скръстите ръцете пред гърдите? Най-първо, за да посрещна един човек, трябва да намеря в него една отличителна Божествена черта, която не се мени. Всеки човек има по една черта. Ти като намериш нея той ще ти стане приятел. Ако тази черта не можете да я намерите в самия човек, вие никога не можете да му бъдете приятел. Нито той, ако не намери тази черта у вас може да ви бъде приятел. Вие казвате – човек с достойнство. Достойнството на човека къде е? Тук е достойнството.










Когато мозъкът отпред е по-тежък човек издига главата си. Държи я перпендикулярно, за да бъде главата по-лека. Когато отпред е тежка, човек има достойнство. Когато отпред главата е лека този човек няма достойнство. Българинът е много фигуративен. До-стои, стои значи. Достойнството е човешко качество. Казвате – този човек е много честен. Честността е човешко достойнство. То не е Божествено достойнство. Честният човек при известни условия е честен. При други той си гледа интересите си. Като даде дума я държи. Каквото обещае ще свърши. Честният е устойчив на думата си. Честността ни най-малко не показва устойчиви чувства. Човек трябва да бъде справедлив. Справедливостта е Божествено чувство. Тя е мярка, с която се мерят нещата. Честността има две мерки: като дадеш дума да набиеш някого ще го набиеш, като дадеш дума, че няма да го набиеш, няма да го набиеш. Думата си е дума. Каквото кажеш правиш. Една честност, която набива човека. В България често бащата бие сина си. Някой млад момък, 15–16 годишно момче закачило дъщерята на някого, бащата е малко сприхав, хване го и казва: Ти защо закачаш дъщеря ми? Една плесница, две, че три плесници. Разправя се с него. Сега казвате: Ние не сме таквизи. Вие по ум знаете ли как пляскате! Големи побойници сте. Умствено пляскате плесни, удряте. Някой път като вървиш ушие ти една две плесници само така, нищо не ти казва, нито дума ти казва и си заминава. Наскоро ми разправяха, че един млад брат се произнесъл, че комунистите не били много умни хора, как така той да ги оцени? Другите са докачени. Казват: Още веднъж ако го чуем, ще си изгуби службата. Не си давайте мнението за никого. Бъдете ученици, подигнете се отгоре. Не се занимавайте с хората. Хората са добри, само да вършат работа. Не копаел хубаво някой. Дай му пример. Какво ще му казваш, че не копае хубаво. Кажи му как се копае, дай му пример.

Сега имате идеята, че сте граждани и се готвите за Царството Божие. Тия заблуждения ги оставете настрана. Царството Божие е като онзи музикант, който знае да свири хубаво. Там може да свирят хубаво. Който не знае да свири, не може да влезе в Царството Божие. Първо живот трябва, който иска да влезе в Царството Божие. Казвате: Аз го обичам. Туй, което не може да направиш, не го обичаш. Ако аз на може да свиря, не обичам музиката. Обичам да слушам, казвате. Всеки обича да слуша. Ако в една човешка мисъл не вземат участие петте сетива, тази мисъл не е права. Ако след като пипнеш един предмет с ръката си, след това като близнеш с езика си, помиришеш го с носа си, чуеш го с ухото си и го видиш с окото си, ти си близо да имаш едно понятие истинско за предмета. Ти си зърнал един човек, казваш: Видях го. Петте сетива трябва да вземат участие. Те съдържат пет качества, които предметът съдържа в себе си.

Един човек е верен, когато той е истинолюбив, разумен, любещ, справедлив и добър. Тези са качествата, които трябва да ги има. Той е кандидат за Царството Божие. Тия качества трябва да ги тури. Правдата и тя е музика. Сега аз не искам да говоря, да се плашат хората. Поповете плашат, че в ада ще идат. Те са празни работи. Справедливият език е мек и хубав. Не е хубаво това, което правиш, не е достойно, не е справедливо. (Учителят изговори това изречение меко и тихо.) Може да кряскаш, или може да кряскаш, че не го обичаш. Няма какво да кряскаш. Ние съвременните хора сме още чудни. Господ не ни е накарал да пеем. Той само ни кара да носим нотите на онези, които свирят и това считаме за достойнство. Само ще занесеш нотите на човека,това е то работата. Нотите като носи ги измачкал, не знае как да ги носи. Постави на музикалното стояло, ще ги поставиш, ще се отдалечиш. Гледай да видиш как свирят. Казва: Мене не ме интересува музиката. Една мома, която гледа един момък, с какво се интересува от него. Той е музикант, композира човекът. Тя иска да му тури едно въже, да го води като вол, да му заповядва. Той стане редови, тя полковник. Казва: Ха на разходка. Загази младият момък. Тя казва: Аз го много обичам. Аз съм готова да умра за тебе. Днес умира, утре умира тя, умре той и тя пак живее.

Вие на Изгрева се умирате, но другите хора измират по бойните полета, ние още живеем. Това не е идеал. Аз не съм за идеята да умират хората. Ние трябва да се научим да живеем. Време е сега да се живее. Умирали са, умирали са. Светът е пълен с гробища. Хиляди и милиони паметници имаме на мъртви хора, велики хора, но нямаме още паметници на живите хора. Колко хора има в света, които са живи? Аз зная един Еноха и втория Илия. Енох има паметник. Илия го върнаха от горе и му снеха главата. Вие не мислете, че като сте като Илия, ще идете в невидимия свят. Ще ви върнат назад. Един човек, който избива 400 души пророци, връща се. Този брат (сочи брат Симеон) 20 години е тук и едва е кандидат, едва е надзърнал през прозореца. Казва: Още не е за мене. Като надзърна през малкото прозорче казва: Още не е за мене тук. Тук е за майстори. Като погледна, свирят хората. Ще дойде сравнение, да съпоставиш и ще видиш, че онзи човек разбира, знание има, прониква, вижда и зад гърба си, вижда какво има.

Та казвам: Вие таман сте хора да учите. Гледам някои от вас сте 40–45 години и казвате: Остаряхме. Аз не се лъжа, на стари хора не вярвам. Те се преструват. Защото щом като не искат да платят дълговете, ще станат стари, краката не държат, това не може. Не, не. Разбирам стар човек на 5–6 милиона години като Витоша, тя има 5 милиона години, млада мома е, не е стара, готви се за женитба. Млада мома е не е женена. Вие сте на 45 години, а на 20 години се оженихте. Витоша на 5 милиона години, сега се готви за женитба, млада мома е, красива мома е. Вие на 20 години казвате: Ха да свършим тази работа. То е най-голямата служба, която може да приемем в света, да се ожени човек. Като дойдат до мене, аз не смея да се смея. Дойде някой казва: Аз не живея добре с моята възлюбена, разведохме се. Уволнили го и нея уволнили. Що е разводът? Уволняване от служба. Той не знае, какво нещо е службата. Намери една жена, не я познава и той взел чуждото ребро. Мъжът взел една жена мъчи се да я тури, там дето Господ я извадил, мъчи се, мъчи се, не може да я намести и разведат се. Не трябваше да я взема. Номер има. Мъжът сега има 12 ребра, Ева е тринадесетото ребро, затова малко нещастно число е. Не нещастно, хубаво число е, но Адам не беше за това число 13. Мъжът трябва да види, дали е от тия ребра или не, момъкът ще гледа, дали е от тия ребра. И момата да гледа дали е от тия ребра. Сега се вижда смешно. Под думата ребро аз разбирам човек, кой е добър и умен. То е за мене ребро. Умен и добър, то е ребро. От добър материал създаден, от две качества, от две ребра създадено едното ребро, което е добро и умно. Човек е създаден от земята, а жената е създадена от доброто и ума. Човек е създаден от живота. Най-хубавият материал е изваден от живота и от него е създаден човека. В този човек Бог вдъхнал дихание и човекът станал жива душа. Жената – девицата е проекция на живота отвън. Адам беше почвата от него израства Ева, цъфва и дава плод. За мене това е много естествено. Господ му каза: От туй дърво няма да късаш плодове, зелени са, когато узреят, само тогава може да късаш. Ева яде от зелените плодове на Адама преждевременно. Зелените плодове яде. Не дочака да узреят. Сега вие опитвате един плод, не е узрял, хвърляте го. Трябва да се чака да узрее.

Казвам: Търпете, чакайте в себе си да узреят плодовете на вашите мисли, на вашите желания, на вашите постъпки и тогава Бог ще ви позволи да ядете. На малките деца може ли да давате твърда храна? Ще се хранят с мляко, с майчиното мляко започват. Ако някоя майка се опита да даде твърда храна, ще си умори детето. Аз не искам да разглеждам женитбата, майчинството, бащинството. Един ден ще ги разгледам. Аз ще ви говоря, какво нещо е майка, баща според мене, но сега не му е времето. Сега достатъчни са тия идеи, които имате. Един ден ще ви говоря, какво нещо е девицата, какво нещо е млад момък, какво е възрастен, старец какво представя.

Сега често говорите, казвате: Тя е светица. Аз не съм срещал по-възвишена мома от Кортеза. Но Кортеза имаше един недостатък: сприхава беше. Нейните нокти не бяха развити, къси бяха. Казвам и: Ти си сприхава. Казва: Това е моят недостатък. Тя признава. Трябва да се моля. Като ходеше между хората, тя го съзнаваше това качество, нетърпелива беше. Като види някой казва: Да се маха. Сега на вас какво ви липсва. Кортеза сприхава беше, а на вас какво ви липсва?

Аз искам каквото пишете във вестниците на Изгрева да бъде вярно, тия факти да са проверени. Бог ви е създал да станете служители, тук на земята да служите. Представете си, че един човек е бил свободен дух. След като иде в другия свят, знаеш, какво ще срещне той? Той като влезе, ще срещне един човек с гръб обърнат към него. Обидил го, онзи си обърнал гърба. Казва: Ти за мене си чужд. Гледа му гърба. Друг гледа насреща му навъсил се. Той го е създал. Ще срещнете всичките противоречия, които сте създали. Той няма да срещне нито едно лице, което да го погледне весело, се навъсени, нищо не му говорят, всичките мълчат. Да види изкуството си, какво е. Казват: Туй изкуство е твое. Този с обърнатия гръб си ти. Този с навъсеното лице, този със счупения крак, навсякъде все е той. Той гледа, някой промушен той гледа, някое говедо заклано. Той гледа кокошките, които е изял и те го гледат. Натрупали се, той гледа навсякъде, върви знаменито лице. От този свят отива при Господа. Господ като го види с тази свита, казва: Върнете го, с всичките в оня свят да се върне. Като влезете в оня свят, колко неща ще изпъкнат, които тук са скрити. Никой няма да разбере, никой няма да ти каже дума. Ще се завъртиш от оня свят, ще дойдеш на земята. Вие казвате: То не е за нас, ние сме окултисти. Именно вас ще хване. Съдбата от вас ще започне. Съдят за малките погрешки. Първият процес в мировото съдилище, втората инстанция областния съд, третата инстанция в апелативния съд и четвъртата инстанция в касационния съд. Не искам да говоря, защото няма да разберете. Аз по някой път гледам някой от вас, каквото разправям, вие ще разберете буквално.

Аз виждам по особен начин, виждам особено, не както ясновидците виждат, особено виждам тия работи. Виждам няколко млади моми седят при един млад момък при ухото му и виждам, че му говорят нещо много меко. От другата страна на другото ухо виждам няколко души млади момци и те му говорят. Той и на тях обръща внимание. Каквото разправят те в този разговор? Момите от едната страна то е бюро за проверка. Момите казват: Да направиш работа с тия момци. Момците казват: Да направиш работа с тия моми. Той седи като месалитин и му плащат. Той им прави връзки. Той се пазари, какво ще платят и за него да направят нещо. Казва: Хиляда лева струва? Не, не. Две хиляди? А не. Десет хиляди, двадесет хиляди? Двадесет хиляди може. На момата казва: Ти колко ще платиш? И от нея взема. И от него взема. Някой път много интересни са. Аз виждам този момък. Ясновидките като ги погледна, тия ясновидки са облечени с патриарски, светли дрехи, приказват по нещо. Дойде някой казва: Ти си единствената светица, при тебе дойдох. Може ли да назначиш на служба в еди коя си епархия? Тя светицата с 50 хиляди не се задоволява и със сто и с двеста хиляди. С петстотин хиляди, казва може. Пише там.

Та сега вие сте бюра всичките. Вие искате да бъдете щастливи. При вас трябва да дойдат младите момци и младите моми и да оправят работата. Да дойдат младите и лекарите. Някоя майка иска да се молят да роди някое дете. От една страна бащата, от друга майката за туй дете плащат. Тия работи ги оставете. Като дойде някой, бъдете честни. Да ви кажа какво нещо е честност. Аз ще ви оставя бюрото, ще ви свържа с невидимия свят да разговаряте от там да се уреждат работите. Аз не вземам участие в тази работа. Тази работа не е моя. Имам бюро, в моето бюро може да се допитате в невидимия свят. Всеки може, но вие не вземайте участие. Тази работа не е за вас. Тя е Божия работа, не е наша работа.Като дойде едно дете, къде ще го пратим. Знание се изисква. Туй дете ще бъде недоволно от майка си. Ако пратим едно дете някъде, или ако свържем двама души да са доволни. Хиляди работи има, в които може да помогнем.

В днешната лекция ви казвам: Първо очистете очите си от влагата да виждате ясно. Да очистим ушите си, да чуваме музикално. Да очистим носа си, да очистим устата си, да очистим ръцете си. По този начин може да ви изясня онези страдания, които изтърпяваме. Несретите се дължат на тия лъжливите образи, които съществуват в астралния свят, с които ние сме замотани вътре. Казва: Усмихни се, той да има добро мнение заради тебе. Не. Най-първо Бог трябва да има едно мнение заради тебе. Или казано другояче: Любовта, която минава през тебе, да е доволна, че ти си един много добър проводник. Любовта да е доволна. Вие разрешавате въпроса, кого да обичате. Този въпрос, кого да обичате, оставете настрана. Оставете Бог да обича, когото иска. А пък вие в дадения случай на някой от Божията Любов обърнете внимание, нищо повече. За вас не са дадени всичките плодове. Като вземете този плод, изяждате каквото трябва. Каквото остане от любовта, то е на място. Знаете, какъв щеше да бъде света, ако ние бяхме чисти? Аз намирам в мене една погрешка, че виждам вашите недъзи. Чудя се, как да ги поправя. Като видя погрешките на един човек трудна работа е, как да се поправят. Аз ставам с него заедно съдружник. Трябва да го изправя. Туй, което съм видял, туй отражение трябва да го изправя и в него и в себе си. Той ще ме счита, че аз съм станал причина той да направи тия погрешки. Казва: Той ме тикна в този път.

Та казвам: Разчитайте на ония дарби, които Бог ви е дал и не се занимавайте с дарбите на другите хора. Оставете да се занимават със своите дарби. Бог ви е дал преизобилно да се занимавате с вашите дарби, оставете другите хора. Когато се свърши вашата работа, може да се занимавате с другите. Но то е мъчна работа да се занимавате с дарбите и погрешките на другите хора. То е най-мъчната работа. Тук имаме едно човешко естество: имаме един брат, който толкоз се обидил от едного, направил някаква погрешка, че той казва: Сега ако го намеря, ще му изтегля дробовете навън. Добре сега. Срещнете един брат, който има един цирей вече нагнил, гнил. Как трябва да се обърнете към него? Братко, речи, имате един много добър узрял плод. Аз се интересувам от сока на този плод. Трябва ми от този сок да си извадя малко, трябва ми малко мазилка. От тази мазилка на младия момък, ако намажете една мома, ще стане красива. Този гной отлична мазилка става, най-красиви стават момите от нея, само трябва да знаете, какво да му турите. Химия се изисква. Сега няма да ви кажа туй изкуство, тази мазилка ни най-малко няма да ви кажа. Тогава ще го бутнеш тъй малко, че полека да извадите. Ще го намаже със зехтин. Той ще каже: Много благодаря, какъв голям цирей. Той ще каже: Че от моя цирей такива работи стават, от чистата кръв какво ли няма да стане. Ще се подигне неговото самочувство. Това са алегории.

Помнете закона: В даден случай когато осъждаш, то си ти. То е закон. Ако не разбираш, то си ти. Ако разбираш пак си ти. Затуй трябва да разбираш нещата хубаво, за да дойдеш в едно равновесие. Как тъй, ще каже туй противоречие може да бъде, как е възможно. Най-първо един плод е стипчив, после става киселичък, най-после става сладък. Най-първо плодовете са горчиви, горчивите се обръщат на стипчиви, стипчивите се обръщат на киселите и киселите на сладки. Ако не виждаме този Божествен процес след време горчивите работи Божествената Любов ще ги направи сладки. Ние трябва да търпим. Сега който човек е сприхав, може да стане много добър човек. Добрият като гледа на лошите хора, лош става. Това не може да се измени. Лошият дълго време като гледа на добрите хора, добър става, пресажда се. Писанието казва: Ако лошият човек дълго време гледа на доброто, хората се присаждат, добър става. Ако добрият дълго време гледа на лошите хора и той се присажда, лош става. Ако обръщате много внимание, ще се присадите. После трябва да дойде някой умен човек, да бутне тази присадка, да се освободите.

Сега разчитайте на онова, което Бог е вложил първоначално във вас. Погрешките, които сте правили, се дължат на неща посторонни. Те са вметнати неща, от които трябва да се освободите постепенно. Казвам: Как бихте вие преправили една лоша дума? Казали сте една лоша дума, как ще я поправите? Аз ще ви оставя вторият път да помислите една лоша дума как бихте я поправили. Ще му кажеш на този брат: Слушай да ти кажа. Туй, което аз видях в тебе, аз видях себе си. Аз съм лош човек, ти си добър. Той не се обижда. Аз ти казах, че си много лош. Ще поправиш работите. Аз в тебе се видях, аз съм лош. Ти си в туй отношение чист. Само така може да се поправят работите. Затова що е покаяние в света? Аз може да се покая, да видя своите погрешки. Аз не мога да видя другите хора да се покаят. Бог изисква човек сам да се покае. Те се покайват, виждат други неща. Един човек сам трябва да види своите погрешки, да ги поправи. Той ще се чувствува радостен. Те са богатства заради него. Никой не трябва да съжалява, че е направил погрешка. Който направи погрешка, печели веднъж, който ги оправя, печели два пъти. Който прави погрешки, губи веднъж, който не ги изправя, губи два пъти. Та сега Бог не ни е пратил за осъждане в света. Бог ни е изпратил малки погрешки има да ги изправим. Езикът ни да стане мек. Обонянието ни да стане отлично, да може да чувстваме най-хубавото ухание, което съществува. Слухът ни да стане деликатен, да схваща трептенията, най-добрите трептения, на справедливостта. Думата справедливо трябва да има едно значение, да няма друго значение. Като кажеш справедливост да означава справедливост, да не означава нещо друго.

Та сега не съжалявайте. Вие сте всички комунисти, понеже ходите по земята и работите. Понеже земята орете и ядете всички сте земеделци. Понеже всички дишате, се широки социалисти сте. Понеже всички четете ето вие сте звенари. Понеже живеете в България имате тогава отечествения фронт. Речи: Аз ги нося всички в себе си: и комунист съм, и земеделец, и широк социалист, и звенар. Отечественият фронт и той е вътре. С всички съм в братство и равенство.

Я изпейте една песен. От туй, което ви говорих най-важното да го запомните. Има неща, които не искам да ги забравяте. Три неща има в сказката, които не искам да забравяте. Другото може да го забравите, но три, четири неща да ги помните. Комуниста да го носите, земеделеца да го носите, широкия социалист да го носите и звенаря. Звено трябва. И отечествен фронт трябва. Най-после вие влизате в любовта. Те са слугите, които идат до любовта. До любовта ще донесат багажа. Комунистът, земеделецът, широкият социалист и звенарят ще донесат багажа до любовта, ще го оставят там. Ти ще ги разцелуваш, ще влезеш в училището на любовта да се учиш.

Изпяхме: Светъл лъч отгоре слиза. Блага дума на устата.

Аз гледам, колко е огрубяла цигулката от бомбардировките, толкоз много е огрубяла. (Нагласява цигулката си.) Човек може да огрубее, не се разбира. Трябва дълго време да се свири. Едно раздвояване има. (Учителят изсвири едно музикално парче.)

Това е изминатото време, което не се е използувало.

Отче наш.

Сега се мъча да използувам туй време и съм намерил един музикален мотив да поправим изгубеното време.

Служители

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, има, може, хора, всички, сега, казва, работа, бог, гледа, съм, казвате, могат, добър, мене, бъдат, бъде, работи ,

Извънредни беседи , Последното Слово , София, 25 Октомври 1944г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Какъв предмет имате за днес? Какви са уроците ви? Защо Господ създаде светлината и защо – топлината? Казвате: Лесно се отговаря на тия въпроси. Всички хора желаят лесните работи.

В нашия салон има доста картини – все художници са ги рисували. Защо някое лице е дълго – не знаете; защо носът е дълъг – не знаете; защо някои вежди са дебели, а други тънки – пак не знаете. Това са елементарни неща, но не ги знаете. Решавате трудни въпроси. Трудните въпроси произтичат все от елементарни неща.

Имате числата: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 – прости числа. Като ги съчетаете, образуват се големи числа. Какво е значението на числата, не знаете. Знанието не трябва да бъде товар. Всеки предмет трябва да се изучава добре. Човек, който няма знание, е лишен от светлина. Знанието е събиране на светлина. То е събрано богатство и трябва да се използва.

Сега вие, може би, се занимавате с други работи, но искате да се научите да живеете добре. Това е най-трудната работа. Казвате: Да живеем според Божия закон. Как ще живеете по тоя закон? – Ще учим. – Значи, не е въпрос да живеете по Божия закон, но да учите онова, което Бог е създал. В какво се заключава ученето? Първо ти опитваш нещо, например, опитваш сярната киселина. С езика си ли ще я опиташ? Ако близнеш с езика си и се изгориш, ще се дръпнеш назад. Умният ще вземе книжка или дръвче, ще го потопи в киселината и ще видя свойствата й. Някой ваши Мисли са като сярната киселина – изгарят. Кажете една обидна дума на някого, и той с години не може да я забрави, образува рана в него. Казваш; Празна работа са думите. Празна работа, но създават всичките спорове и неприятности в света. Преди всичко, човешкият език трябва да се смекчи, или да се възпита. Като музикант, ти трябва да възпиташ езика си. Езикът може да ти създаде и най-голямото благо, и най-голямото нещастие.

Ако имате портрет на човек с обикновен, малък нос, и силно издадена горна устна, ще се усмихнете. Кое ви кара да се усмихвате? Такава е устната му. Тоя човек е в гъстата материя. Той има доста добър ум, но не е работил върху устата и върху носа си. Върху неговия нос са работили дедите и прадедите му. Той не е работил, спи още. Той носи своя нос като обява за работата на своите деди. Те са били умни. Но човекът, който има такъв нос, не е учен, защото сам не е работил, не се е учил. Казват за някого: Вдъхновил се е от Духа. Кой от вас се е вдъхновявал от Духа? Що е вдъхновяване? Приемане на въздух. Някой вдъхнал, някой издишал въздух. Човек - първо вдишва въздух, а после издишва.

Ако имате портрет на човек с хубав, голям нос, какво ще кажете за него? Гледате тоя портрет – липсва нещо на човека. Интелигентен е, но око няма. Защо няма око? В мрачина живее. Половината е в светлина, половината е в мрак – едно око му липсва. Де трябва да бъде поставено окото? Не е достатъчно човек само да рисува, но той трябва да се възпитава – изкуство е това. За да се възпита, нужно е знание. Трябва да знае, какво, именно, да рисува. Художникът поставя много сенки, но трябва да знае, де и как да ги постави. Като наблюдаваш едно лице, виждаш известни черти, които са динамични. Трябва да знаеш, как да пипаш нещата, да не предизвикаш тия черти. Ако хванеш носа си грубо и го дърпаш, работата ти през целия ден ще бъде объркана. Ако търкаш грубо очите си, пак ще развалиш работата си. После ще се чудиш, защо не ти върви. Туряш на пътя си едно шише. Минаваш и счупваш шишето. Не туряй на пътя си шише, да не го счупиш. Тури го настрана.

Наблюдавам понякога, как седите. Плашите се, свивате се, боите се да не ви оберат. Който е богат, ще го оберат; който е беден, не могат да го оберат. Лекарят какво ще прави? – При болни ще ходи. При богатия ще дойдат, ще хлопат и ще му кажат: Пари дай! Който има жито, трябва да дава. Който има мотика, трябва да копае. Болният копае ли? – Не, той е аристократ. Легне на леглото, обръща се на една или на друга страна и охка. Дойде лекарят, пипне го по врата, хване пулса му и му предписва лекарства: три грама лайка, сварена в 50 грама вода, по една лъжичка всяка сутрин. Това е най-простият начин на лекуване. Ако сте лекар, какво щяхте да правите? Казвате: Проста работа! Ако те хване задух, какво ще правиш? Какво лекарство знаете против задуха? Някога имате разстройство на стомаха. Какво лекарство ще вземете? Разстройството на стомаха произтича от несъвместими храни – храната не се смила. Какво тоническо лекарство ще вземете за това? Българинът употребява ряпа, ситно настъргана, или очистително. Трябва да се пречистят човешкият мозък и човешкото сърце. Някой път чувствуваш, че желанията ти не са естествени – и за тях трябва пречистване. Някога си неразположен, ражда се съмнение, подозрение в тебе. Предполагаш, че си ял някаква отровна храна. Никога не яжте храни, които не сте опитали, на които не познавате действието.

Не ставайте носители на неверни неща. Всички хора не могат да бъдат лекари, не са създадени за това. Определено е количеството на лекарите в света. Всички хора не могат да бъдат хлебари. Определено е количеството и на хлебарите. Всички хора не могат да бъдат земеделци. Всички хора не могат да бъдат зарзаватчии. Всички не могат да бъдат жени, всички не могат да бъдат мъже, всички не могат да бъдат деца, всички не могат да бъдат момчета, всички не могат да бъдат момичета. Има статистика в света, според която е определено количеството на всички служби.

Мнозина идат при мене да ме питат, в коя партия да влязат, понеже има четири партии сега. Всеки ще влезе в партията, за която е роден. Ако си хляб, влез в стомаха; ако си въздух, влез в дробовете; ако си топлина, влез в сърцето; ако си светлина, влез в мозъка. Да допуснем, че се присъединиш към една партия. Какво ще разрешиш с това? Ако си комунист, цял ден ще работиш с мотиката; ако си земеделец, ще ореш земята, ще садиш за земята ще се държиш; ако си широк социалист, ще се държиш за белите дробове; ако си звенар, ще се държиш за мозъка. Звенарите са хора на науката, просветени са те. Казват за някого, че е духовен човек. Някои мислят, че духовният е учен човек. Ни най-малко не е учен. Духовният човек има особено мнение за себе си; той мисли, че е от високо произхождение, аристократ, тежко стъпва. – Защо стъпва тежко? Защото краката му са слаби. Някой е слаб, иска да придобие по-голяма тежест. И едното, и другото не е лошо.

Сега вие искате да служите на Бога. Как трябва да се служи на Бога? За да служиш на Бога, като станеш сутрин, трябва да знаеш, как да погледнеш слънцето. Ти гледаш слънцето, взираш се, мигаш, но така не се гледа. Ще гледате нещата отблизо, на фокус. Всеки предмет, който не е поставен на фокус, като го гледате, ще добиете криво понятие за него. Идеята няма да бъде вярна.

Съществуват много заблуждения в живота. Всички хора се заблуждават в едно и също нещо. Срещате някого, нямате добро разположение към него. Това се дължи на вас, първо вие сте хвърлили едно отражение; отразявате се в него, като в огледало – виждате себе си. Тоя, когото не харесвате и към когото сте неразположени, това сте вие. Казваш на някого: Ти си лош човек. Той е огледало, в което се оглеждаш. Дойде една сестра при мене и ми разказва нещо лошо за друга някоя. Като говори за другата, в същност тя говори за себе си. Когато критикуваш някого, първо себе си критикуваш. Понякога критикувате и мене, че не съм погледнал някого хубаво. Как да го погледна? Ако го погледна, ще го уплаша, затова не го гледам. Не искам да го гледам, понеже не е красив. Говориш за обхода, изискваш от другите, а ти сам я нямаш. Наблюдавам ви, срещате някого, изпъчите се, или пък се свиете. Това не е правилна обхода. Като срещнеш някого, не знаеш, какво положение да вземеш. Обхода трябва да имате! Какво означава кръстосването на ръцете пред гърдите? За да погледнеш един човек, както трябва, намери в него една отличителна, Божествена черта, която никога не се мени. Всеки човек има поне една Божествена черта. Като намериш тая черта, той ще ти стане приятел. Ако не можеш да я намериш, той никога няма да ти стане приятел. Ако и той не намери тая черта в тебе, не може да ти бъде приятел. Казвате : Той е човек с достойнство. Де се намира центъра на достойнството в човека? – В горната част на главата. Когато мозъкът отпред е тежък, човек прави усилие да издигне главата си нагоре, да я държи перпендикулярно към земята. Човек с вирната нагоре глава има достойнство. Ако държи главата си малко наведена, той няма достойнство.

Думата достойнство е съставена от до-стои, прав стои човек. Така разбира българинът достойния човек – изправен стои. Достойнството е човешко качество, честността е също човешко качество. Това не са Божествени качества. Честният човек е честен само при известни условия; при други условия, той гледа интересите си. Като даде дума, държи я; каквото обещае, свършва го. Честният устоява на думата си, но честността не показва устойчиви чувства. Казваме за някого, че е честен и справедлив. Трябва да бъдеш справедлив. Справедливостта е Божествено чувство – мярка, с която се мерят нещата. Честността има две прояви. Ако кажеш, че ще набиеш някого, ще го набиеш; ако кажеш, че няма да го биеш, няма да го биеш. Честният устоява и в положителното, и в отрицателното: , каквото каже, изпълнява. От голяма честност някой набива човека. Често бащата бие сина си – пак от честност. Младо, 15 – 16 годишно момче, закачило съседката си, младо момиче. Бащата е сприхав, хваща сина си и го пита: Ти защо закачи момичето? Честен е бащата, не търпи проявите на сина си. Удря му една-две плесници – така се разправя с него. Казвате: Ние не сме като бащата. Знаете ли, колко плесници удряте умствено? Големи побойници сте. Умствено прляскате, удряте плесници. Не давайте мнението си необмислено. Бъдете ученици, повдигнете се, не се занимавайте с хората. Добри са хората, нека само вършат работата си. Някой не копал хубаво. Дай му пример. Защо ще му кажеш, че не копае хубаво? Покажи му, как се копае, и той ще те последва.

Дръжте в ума си мисълта, че сте граждани на Царството Божие и се готвите за там. Оставете заблужденията настрана. Живот е нужен на оня, който е кандидат за Царството Божие. Това царство може да се уподоби на музикантите в един оркестър, които свирят хубаво. Те знаят да свирят, владеят изкуството. Който не знае да свири, не може да влезе в Царството Божие. Казваш: Аз обичам нещо. Обичаш нещо, а не го правиш. Това, което не можеш да направиш, не го обичаш. Ако не можеш да свириш, не обичаш музиката. Казваш: Обичам да слушам. – Всеки обича да слуша. Ако в човешката мисъл не взимат участие петте сетива, мисълта не е права. Ако не пипнеш един предмет с ръката си, ако не го близнеш с езика си, не го помиришеш с носа си, не го чуеш с ухото си, не го видиш с окото си, ти си далеч от истинското понятие за тоя предмет. Но ако го пипнеш, близнеш, помиришеш, чуеш и видиш, ти имаш ясна представа за предмета. Ти само зърнеш един човек и казваш: Видях го, познавам го. Не, петте сетива трябва да взимат участие в познаването. Те ще дадат пет качества за предмета.

Говори се за вярност на хората. Един човек е верен, когато е истинолюбив, разумен, любещ. справедлив и добър. Това са качествата, които трябва да има всеки кандидат за Царството Божие. Правдата, това е музика. Аз не искам, като говоря, да плаша хората. Някои свещеници плашат хората, че ще идат в ада. Това са празни работи. Справедливият език е мек и хубав. Какъв ще бъде резултатът, ако кажеш на някого меко и тихо, че това, което прави, не е хубаво, не е достойно, не е справедливо? Какъв ще бъде резултатът, ако викаш, крещиш на някого, че не го обичаш? Няма защо да викаш. Чудни са съвременните хора. Господ още не ги е накарал да пеят. Той само ги кара да носят нотите на ония, които свирят, а т считат това за достойнство. Ти само ще занесеш нотите на музиканта, това е твоята работа, но и нея не си свършил, както трябва. Като носиш нотите, смачкал си ги, не можеш да ги пазиш. Тури нотите на музикалното столче, внимателно ги нареди и се отдалечи. Стой настрана и слушай, как свирят музикантите. Казваш: Не ме интересува музиката. Една мома, като гледа момъка, от какво се интересува? Той е музикант, композира нещо. Тя иска да му тури въже, да го води като вол, да му заповядва. Той става редник, тя полковник и казва: Хайде на разходка. Загазва младият момък. Тя казва: Много те обичам, готова съм да умра за тебе. Днес умира, утре умира, в същност той умре, а тя пак си живее.

Сега и вие, на Изгрева, все умирате. Другите хора умират по бойните полета, а вие още живеете. Аз не поддържам идеята да умират хората. Ние трябва да се научим да живеем, сега е време да се живее. Аз не съм за смъртта. Хората са умирали, умирали, светът е пълен с гробища. Хиляди и милиони паметници има на мъртви хора, на велики хора, но няма още паметници на живите хора. Колко хора има досега, които са се възнесли живи? Аз зная само един – Енох и втория – Илия. Енох има паметник, но Илия го върнаха отгоре. Той се яви като Йоан Кръстител, на когото отнеха главата. Не мислете, че ако сте като Илия, ще отидете направо в невидимия свет. Ще отидете, но ще ви върнат назад. Човек, който убива 400 души пророци, връщат го пак на земята. Някой свири цели 20 години и още не е влязъл в оркестъра на големите музиканти. Едва надзърта през прозореца. Надзърне малко през прозореца и казва: Още не е за мене. Тук е място за майстори. Като погледна, виждам, свирят хората. Като се сравняваш с другите, ще видиш, че тия хора разбират, знания имат, проникват навсякъде. Те виждат и зад гърба си, какво става.

Казвам: Вие сега тъкмо сте хора да учите. Някои от вас сте на 40 – 45 години и казвате; Остаряхме. Аз не се лъжа, на стари хора не вярвам, те се преструват. Когато не искат да плащат дълговете си, минават за стари, краката им не държат, това не могат да направят, онова не могат да направят. Не може така. Стар човек е оня, който е на възраст пет - шест милиона години, като Витоша. Тя е на пет милиона години и е млада мома, готви се за женитба. Млада е още, не е женена. Някои от вас сега са на 45 години, а още на 20-тата година се ожениха. Витоша още не е женена, минава за млада, красива мома, а вие на 20 години се оженихте. Казвате: Хайде да свършим и тая работа. Да се ожени човек, това е най-важната служба, която може да приеме.

Като дойде при мене някой женен, аз не смея да го погледна, усмихвам се само. Той казва: Аз не можах да живея добре с моята възлюбена, разведохме се. Що е развод? Уволняване от служба. Той не знае още, какво нещо е женитбата. Видял една мома и без да я познава, оженил се. Той взел чуждото ребро и след това се мъчи да го тури там, отдето Господ го извадил. И като не може да го намести, развежда се. Той не трябваше да я взима. Мъжът има 12 ребра, а Ева е 13-то ребро – нещастно число. В същност, числото 13 не е нещастно, но Адам не беше готов за него. Мъжът трябва да знае, дали жената е от неговите ребра, или не. Момъкът трябва да гледа, дали момата е от неговите ребра. Но и момата трябва да гледа, може ли да се намести в неговите ребра. Под „ребро” разбирам добър и умен човек. Значи, човек е създаден от добър материал, от две ребра, с две качества: едното ребро е добро, а другото е умно. Мъжът е създаден от земя, от пръст, а жената е създадена от доброто и разумността. Другояче казано: Човек е създаден от живота. Най-хубавият материал е изваден от живота и от него Бог създал човека – мъжа. В тоя човек Бог вдъхна дихание, и той стана жива душа. Жената – дева е проекция на външния живот. Адам беше почвата, от която израсна Ева. Тя после цъфна и даде плод. Господ каза на Адама: От това дърво няма да късаш плодове, те са зелени още; когато узреят, само тогава може да късаш. Но Ева яде от зелените плодове. Преждевременно яде тя, не ги дочака да узреят. Сега и вие опитвате един плод, хвърляте го – не е узрял. Трябва да чакате да узрее.

Търпете, чакайте да узреят плодовете на вашите мисли, на вашите желания, на вашите постъпки. Тогава Бог ще ви позволи да ядете. На малките деца давате ли твърда храна? Малките деца се хранят с мляко – с майчиното мляко започват г. Ако някоя майка се опита да даде твърда храна на детето си, тя ще го умори. Аз не искам сега да разглеждам женитбата, майчинството, бащинството. Някога ще разгледам тия въпроси, ще ви говоря, какво нещо е майка, баща; сега не е време за това. Достатъчно са тия идеи, които сега имате. Един ден ще ви говоря, какво нещо е девата, какво нещо е младият момък, какво е възрастният, какво е старият.

Казвате за някоя жена: Тя е светица. Досега аз не съм срещал по-възвишена, по-света жена от Кортеза. Но и тя имаше един недостатък – сприхава беше. Ноктите на ръцете ѝ бяха къси, недоразвити. Казах й: Ти си сприхава. – Това е моят недостатък, признавам си, трябва да се моля за това. Като ходеше между хората, тя съзнаваше, че е нетърпелива, сприхава. Кортеза беше сприхава, а на вас какво ви липсва? Често прибързвате в заключенията си. Аз искам, каквото говорите, каквото пишете във вашите всекидневници, да бъде вярно. Всички факти да са проверени. Не разпространявайте неверни слухове. Вие сте създадени да бъдете служители на Бога. Представете си, че един човек, докато е живял на земята, бил свободен, постъпвал, както намирал за добре. Като отиде в другия свят, какво ще види там? Ще срещне човек, с гръб, обърнат към него. Това е човекът, когото той обидил някога, докато бил още на земята. Тоя обърнал гръб към него, оня обърнал гръб към него и казват: Ти си чужд човек за нас. Среща друг, навъсил се. И той му е сърдите нещо.

Човек сам си създава тия противоречия. На всяка крачка срещаш лица, които не те гледат весело. Все навъсени, все сърдити, нищо не говорят – всички мълчат. Така ще видиш изкуството си, ще видиш, какво си създал. Ще ти кажат: Това изкуство е твое. Тоя с обърнатия гръб, това си ти; тоя с навесеното лице, това си ти; тоя със счупения крак, това си ти. Навсякъде си ти. Гледаш, някой пронизан с нож, някое говедо заклано, кокошка заклана и изядена. Ти ги гледаш, но и те гледат. Навсякъде те следват. Вървиш като виден човек, дошъл от земята и отиваш при Господа. Като те види с тая свита, Господ казва: Върнете го с всичката му свита, отдето е дошъл! Като влезеш в оня свят, много неща, които тук са били скрити, ще изпъкнат. Никой няма да ти каже дума, но делата ти ще вървят след тебе. Ти ще напуснеш оня свят, и отново ще дойдеш на земята. Казвате: Това не се отнася до нас, ние сме окултисти. Вас, именно, ще хванат първи. Съдбата от вас ще започне. Ще ви съдят за малките погрешки. Първата инстанция е в мировото съдилище, втората инстанция – в областния съд, третата инстанция – в апелативния съд и четвъртата – в касационния съд. Не искам да ви говоря върху това, защото няма да ме разберете. Често наблюдавам, някои от вас разбират буквално това, което говоря.

Аз виждам нещата по особен начин, не както ясновидците – особено виждам всички работи. Виждам няколко млади моми седят при един млад момък и говорят нещо на ухото му. От другата страна, на другото ухо няколко млади момци, също му говорят нещо. Той не вижда, но се вслушва в думите им, обръща внимание на едните и на другите. Какво му говорят? Момите от една страна му казват: Запознай ни с тия момци. Момците казват: Запознай ни с - тия моми. Той стои като посредник между тях. Те му плащат, а той прави връзките. Той се уговаря с тях, какво ще му платят. Казва им: Хиляда лева струва това. Те не дават толкова. Най после пазарлъкът става. Той взима и от момите, и от момците по нещо. Никога разговорът е много интересен. Като погледна ясновидките, те са облечени в светли дрехи, като патриарси. Приказват важно. Дойде някой момък при една от тях и казва: Ти си единствената светица, при тебе дойдох. Мога ли да бъда назначен на служба в еди-коя си епархия? Светицата не се задоволява с 50 и с 100 хиляди, и с 200 хиляди не се задоволява. Като ѝ даде 500 хиляди, съгласява се – приема го в своята епархия. Това са бюра за женитби. Сега и вие сте такива бюра. Искате да бъдете щастливи. Трябва да дойдат млади моми и момци да ви нашепват, те да наредят работата. Някоя майка иска други да се молят за нея, да си роди детенце. От една страна майката плаща, от другата страна бащата плаща, дано дойде това дете. Оставете тия работи настрана. Като дойде някой при вас, бъдете честни. Това се иска от всеки. Какво нещо е честността? Оставям настрана бюрото, ще ви свържа с невидимия свят, с него да разговаряте, оттам да нареждате работите си. Аз не взимам участие в работите на бюрото, това не е мое дело. И аз имам бюро. Като дойдете при мене, можете да се допитвате до невидимия свят за онова, което ви интересува. Всеки сам може да направи много работи, но не се опитвайте сами. Тая работа не е за вас. Това е Божия работа. Като дойде едно дете, де ще го пратите? Знание се иска от всички. Ако това дете е недоволно от майка си, защо е дошло тогава? Ако пратим едно дете някъде или ако свържем двама души, трябва да са доволни. И детето, което се роди чрез тях, също трябва да е доволно. Така се повдигат и родителите, и детето. Така те си помагат. Много неща има, в които можем да си помогнем.

Казвам: Очистете първо очите си от влагата, да виждате ясно. Очистете ушите си, да чувате музикално. Очистете носа си, очистете устата си, очистете ръцете си. Като се очистите, мога да ви обясня причините на страданията, които преживявате. Несретите се дължат на лъжливите образи, които съществуват в астралния свят. Вие сте оплетени в тия образи и трябва да се освободите от тях. Усмихвате се на някого, с желание той да има добро мнение за вас. Първо Бог трябва да има добро мнение за вас. Другояче казано: Любовта, която минава през тебе, първо тя да е доволна от тебе, че си добър проводник. Вие разрешавате въпроса, кого да обичате. Оставете тоя въпрос настрана. Оставете Бог да обича, когото иска, а вие обърнете внимание на Божията любов. Всички плодове не са дадени за вас. Взимате един плод, изяждате го, използвате, каквото ви трябва. Взимайте от любовта, каквото ви трябва. Каквото остане, и то е на мястото си. Знаете ли, какъв щеше да бъде светът, ако бяхте чисти? Има нещо нечисто в човека. И аз виждам тая нечистота. Там е моята погрешка, че виждам вашите недъзи. Защо ги виждам? – Търся начин да ги изправя. Виждам погрешката на един човек, но трудна работа е да се изправи. Като видя погрешката му, аз ставам с него заедно съдружник, за да го изправя. Това, което съм видял в него, се отразява и върху мене, затова трябва да го изправя и в него, и в мене. Той мисли, че аз съм станал причина да прави погрешки.

Разчитайте на ония дарби, които Бог ви е дал, и не се занимавайте с дарбите на хората. Оставете те да се занимават със своите дарби. Бог ви е дал всичко преизобилно. Занимавайте се с своето изобилие. Когато свършите своята работа, можете да се занимавате и с работата на другите. Мъчно е да се занимаваш с дарбите и с погрешките на другите хора. Закон е: Тоя, който в даден момент осъждаш, това си ти. Не разбираш нещо – неразбирането е твое, това си ти; ако разбираш, пак си ти. Трябва да разбираш нещата добре, да придобиеш равновесие. Казваш: Това е противоречие! Как е възможно това?

Плодовете първо са горчиви; горчивите плодове се обръщат на стипчиви; стипчивите се обръщат на кисели, и най-после киселите стават сладки. Това е Божествен процес. Ако виждате тоя процес, след време Божествената любов ще превърне горчивите работи на сладки. Търпение е нужно, да дочакаме тоя процес. Наистина, сприхавият може да стане добър; добрият, като се движи между лоши хора, лош става. Лошият, като се движи между добри хора, добър става, присажда се. Казано е: Ако лошият човек гледа дълго време на доброто, добър става; ако добрият гледа дълго време на лошото, и той се присажда – лош става. Така се присаждат хората. Като спирате дълго време вниманието си върху лошите работи, ще се присадите с лошото. След това трябва да дойде някой учен човек, да бутне присадката и да се освободите. Присаждайте се с добри присадки, а не с лоши.

Разчитайте на онова, което Бог е вложил първоначално във вас. Погрешките, които правите, се дължат на странични причини. Те са вметнати неща във вашия живот. От тях трябва да се освобождавате постепенно. Казали сте една лоша дума на някого. Как ще я поправите? Ще ви оставя да помислите, и втория път да отговорите. Ако искаш веднага да превърнеш лошата дума на добра, кажи на брата си: Слушай, братко, аз видях в тебе нещо лошо. В същност, себе си видях. Аз съм лош човек, ти си добър. Само така се изправят лошите работи.

Що е разкаяние? Да видя своите погрешки, това значи, да се разкая. Аз не искам другите хора да се разкайват. Бог изисква от човека сам да се разкае. Хората се разкайват, а същевременно виждат погрешките на близките си. Не, човек трябва да се разкае, да види своите погрешки и да ги изправи. Щом ги изправи, той става радостен. Погрешките са богатство за човека. Никой не трябва да съжалява, че е направил погрешка. Който прави погрешка, печели веднъж; който ги изправя, печели два пъти. Който прави погрешки, губи веднъж; който не ги изправя, губи два пъти. Изправяйте погрешките си. Бог не ви е пратил в света да съдите. Той ви е изпратил да изправяте малките погрешки: езикът ви да стане мек, обонянието ви да стане силно, да усещате най-нежното ухание; слухът ви да стане чувствителен, да схваща и най фините трептения, най-чистите тонове на справедливостта. Думата „справедлив” трябва да има само едно значение. Кажеш ли „справедлив”, „справедливост”, да разбираш само едно нещо. Разбираш ли две неща, това не е справедливост.

И тъй, не съжалявайте, ако не сте в някаква партия. Всички сте комунисти, понеже ходите по земята и работите; всички сте земеделци, понеже орете земята; всички сте широки социалисти, понеже дишате; всички сте звенари, понеже четете. Щом живеете в България, всичко имате – и Отечествен фронт имате. Кажи си: Аз нося в себе си всичко, затова съм и комунист, и земеделец, и широк социалист, и звенар. И Отечественият фронт е в мене. С всички съм в братство и равенство.

От всичко това, което ви говорих, запомнете най-важното. Има неща, които не искам да забравите. Всичко друго може да забравите, но помнете три-четири неща: Да носите комуниста в себе си, да носите земеделеца в себе си, да носите широкия социалист в себе си, да носите и звенаря в себе си. Звено трябва! И Отечественият фронт трябва! Най-после ще влезете в любовта. Комунистът, земеделецът, широкият социалист и звенарят са служители, които носят багажа до прага на любовта: ще донесат багажа до любовта и там ще го оставят. Вие ще ги целунете, ще им благодарите и ще влезете в училището на любовта да се учите.

Изпейте песните „Светъл лъч отгоре слиза” и „Блага дума на устата”.
(Учителят изсвири един хубав мотив на цигулката си). Тоя мотив изразява изминатото време, което не се е използвало. Аз правя опити да използвам това време. Намерил съм тоя музикален мотив, за да набавим изгубеното време.

12. Беседа от Учителя, държана на 25 октомври, сряда, 5 ч. с. 1944 г., София. – Изгрев.

НАГОРЕ




placeholder