НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Зовът на новото

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Зовът на новото

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, хора, любов, добре, всички, свят, пее, бог, дойде, път, аз, сега, живот, казва, пеят, тон ,

Извънредни беседи , Последното Слово , Мърчаево, 24 Септември 1944г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


X Съборна беседа, държана на 24 септември 1944 г.
в с. Мърчаево, в дома на брат Темелко, 5 ч. с.

Молитвите по наряда.

Съвременният свят е обеднял. Най-бедният свят, който някога е съществувал на земята, това е сегашния свят. Светът се нуждае от правда. Нашият свят е свят на безправие. Нас сега ни трябва правдата. Тя е външната страна на живота, за да изпълним Волята Божия. Вътрешното съдържание може да се изрази чрез този стих „Всякога бъди верен и истинен. В това Бог благоволява“.

Има две страни в живота: едни хора са красиви, други са грозни. Ние сами ставаме красиви и сами ставаме грозни. Всякога, когато изпълним най-малката заповед, която ни се дава или най-малкият подтик, който се явява в нашия ум, сърце или душа, ние поставяме ония линии на красотата. Човек става по-красив, по-здрав, когато изпълнява Волята Божия. Когато не изпълнява Волята Божия в най-малката степен, погрознява. Следователно, грозотата е признак за неизпълнение Волята Божия през целия живот. Ние се нуждаем да станем красиви. Сега както сме, не може да се говори за красотата. Като гледам животните, виждам, колко те са останали назад. Казвате, че животните са много добри. Ни най-малко не са добри. Най-големите егоисти в света, това са животните. Турете малко житце на кокошките, ще видите колко са благородни. Турете храна на животните и ще видите, че в тях съществува личен егоизъм. Всяко животно мисли само за себе си. Сега не искам да питате, защо е така. Защо е така? – Защото така сме го направили. В света виждаш грозотата, не че Бог те кара така да виждаш. Бог те кара да виждаш това, което си. Което виждате, това сте вие. Добрият човек вижда добрите работи. Лошият човек вижда лошите работи. Болният се занимава с болестта си, здравият – със здравето си. Умният се занимава със своя ум, глупавият със своята глупост.

Та казвам: Единствената етика в света, с която трябва да започнете, е да започнете с правдата. Справедливи трябва да бъдете. За пример, по какво се отличава една майка-птичка? – По своята справедливост. Че тя изпълнява Волята Божия. Целия ден ходи търси храна, носи на своите деца и им туря в устата. Щом ги отгледа, и пилетата започнат да хвъркат вече не им туря в устата храната и казва: Това не е моя работа. Ни най-малко не туря в устата на ония пилета, които вече знаят да хвъркат. Понеже сега сте още деца, затова сте несправедливи, защото възрастния човек е справедлив. Ако накарате едно дете да иде на работа, няма да иде, то няма да се подчини. Погрешката е в майката. Когато малкото дете се научи да хвърка, то трябва да хвръкне. Като му каже майката да иде на работа, да хвърка. Всички трябва да хвръкнем. Сега вие гледайте да хвръкнете. Ние още не знаем да хвърчим. Човек, който е несправедлив, той е още на гнездото. Човек, който не е верен и истинен, на гнездото е. Когато научи тия добродетели, той излиза от гнездото.

Аз оставям въпроса, дали вярвате в Христа, дали вярвате в Бога. Аз поставям въпроса: В гнездото ли сте? Тогава ще държиш своето място, ще чакаш майка си. Като ти даде храна, ще се оттеглиш, ще дадеш място на другите. Там действува справедливостта. Понеже имаш няколко братчета и сестричета, ще дадеш място и на тях. Ти ще учиш урока. Първите уроци бащата и майката предават, как трябва да започнеш за бъдеще. Като започнеш като тях, ще живееш. Този въпрос е обширен. Справедливостта има много, много голямо приложение. Ако човек е музикант, в какво седи музикалната справедливост? Той трябва да знае да пее всеки тон. Вярно трябва да го вземе, не погрешно. Мнозина знаят да пеят. Но аз, когато разглеждам музиката, разбирам друго. Трябва да вземеш основния тон на една песен, за пример „до“. Какво означава „до“? Вярно трябва да го вземеш и от него зависят отношенията на другите тонове. В моя ум всякога, когато пея „до“, седи идеята, че трябва да посея едно семе. Да изпееш „до“, значи да посееш едно семе в земята и да туриш два пръста, пръста отгоре пръст и тогава ще пееш. Като изпееш „до“, туй „до“ показва, че трябва да си посял. Не може да пееш, ако не си посял. Щом го посееш, вярно може да вземеш. Щом пееш, без да посяваш, тонът е фалшив. Вторият тон, който трябва да вземеш е „ре“. Какво означава? Туй семе трябва да изникне, като пееш. Ако ти пееш втория тон „ре“ и нищо не е изникнало, погрешен е, не си го полял. Посадил си го на суха земя, не си турил влага, слънцето не е изгряло, не може да расте. Щом започне да расте, „ре“ – то е вярно взето. Израснало е, но трябва да намери пътя. Казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Щом едно растение израсне, то трябва да намери своя път. Винаги пътят на растението е към слънцето. Пътят на живота това е „ми“. Ти не може да намериш своя път, ако не можеш да вземеш вярно тона „ми“. И тогава оформява се цялото дърво. Това е „фа“. Имаш развито цялото дърво. Тия четири тона трябва да вземеш вярно, за да се оформи вярно растението. Остават другите три тона, които показват вътрешното съдържание на растението. В тебе никога не може да цъфне една мисъл, едно чувство, ако не може да вземеш вярно тона „сол“. Музиката е закон. Ти не може да вземеш тона „сол“ вярно, ако в душата ти няма любов. Ще се облечеш в най-хубавите дрехи, в най-хубавите мисли, в най-хубавите чувства. Никаква грозота да няма! Устните няма да бъдат тънки, стиснати, ръцете няма да бъдат свити на юмрук, няма да бъдеш прегърбен, няма да мижиш, очите да бъдат отворени, не като на бухал отворени.

Сега в живота вие правите усилия и някой път намирате, че работите не вървят. Който и цигулар да вземете, като идете при него, той първо ще ви научи да си нагласявате цигулката. Има отношение между четирите струни. Те имат известни закони. Първо е поставен основния тон „сол“, след туй „ре“, после „ла“ и „ми“. Ще ги нагласите и тогава има известни правила, ще свирите. То е външната страна. Вие искате да мислите. Какъв е основния тон на вашата мисъл? Или вие искате да любите. Какъв е основният тон на вашето чувство? Или искате да постъпите добре. Какъв е основният тон на вашата постъпка? Тепърва трябва да учите тия работи.

Първо когато ядеш, езикът не трябва да бъде наранен, трябва да бъде здрав. Не трябва да има фуски на езика. Да не страда езикът от ревматизъм. Седнеш да ядеш и казваш: Това не е хубаво, онова не е хубаво. Ядеш едно ядене, казваш: Това не е ядене. Като седнеш само едно ядене ще имаш, сутрин едно ядене, на обяд едно ядене и вечер едно ядене, три яденета през деня. Няма да ядеш на обяд, каквото ядеш сутрин или вечер. Разнообразие трябва да има. Във всяко ядене трябва да има единство. Езикът трябва да бъде справедлив. Кой е справедливият език? Който не се мъчи. Като дойде един длъжник при тебе, като има да плати, той не се мъчи. Онзи, който няма да плати, ще започне да вдига рамената, ще се движи насам-натам. Някой път гледал съм, учителят изкара някой ученик, като не знае, започне да се гърчи. Онзи, който знае урока, той е самостоятелен, мисли ясно.

Срещам много ученици, казват: Не зная, как да живея. Като ми каже някой, че не знае как да живее, аз го заведа при крушата и му казвам: Попитай тази круша, как е живяла, тя ще ти даде урок. Тогава представете си, че зимно време ви заведа при крушата. Много мъчно ще си научите урока. Студено е и тя тогава не преподава уроци. Този професор зимно време е крайно неразположен. Трябва да чакате ден, два, три или месец, два, три докато му дойде на ум да ви предаде урока. Какво ще стане с вас: Аз като разбирам закона, ще те заведа когато крушата е близо да узрее. Един, два дни ще ходим при крушата, тя ще ти покаже как трябва да живееш. Идеш при крушата, един хубав зрял плод паднал. Казвам: Изяж го. Какъв е плодът? – Много хубав, сладък. – Бъди такъв и ти. – Ето първият урок. Ще бъдеш сладък като крушата. Казвам: Когато ние живеем добре, това е сладкият живот. Когато ние живеем зле, това е горчивият живот. Що е горчивината? Някой път крушата ражда горчиви плодове. Тя се е научила от хората. Понеже крушите са се научили от ангелите, плодовете им са сладки. Всички сладки плодове, все от ангелите са научили този живот. Ти никога не може да бъдеш сладък, ако не можеш да мислиш за ангелите.

Щом те приближава красотата на живота, трябва да се радваш. Казва някой: Обичай красивите хора. То е Божие благо. Красотата в този смисъл носи здраве. Щом се разболееш, не си красив. Щом се разгневиш, не си красив. Не да се не гневиш, но щом се дразниш от най-малкото нещо, не си красив. Децата често се сърдят, че паницата не е пълна с ядене, както на батето. Малкото дете иска да му турят толкоз ядене както на брат му. Тогава ако напълниш на детето паницата както на големия брат, то трябва да изяде паницата като батя си и после да е готово да иде да работи като него. Който много работи, много яде: който малко работи, малко яде. Когато онзи, който малко работи, много яде, прави прегрешение.

Аз съм привеждал онзи пример, когато Аделина Пате отива в Ню Йорк иска да изтегли 25 000 долара от пощата. Отива да извади парите, няма препоръчително писмо, няма лична карта, казват и: Не може да ти дадем парите. Никой не я познава. Тогава тя се изправя и започва да пее. Касиерът казва: Тази е Аделина Пате, дайте и парите. Ще започнете първата песен на любовта. Като идете на пощата, не искат да ви дадат парите, ще изпеете една песен на любовта. Ако ви дадат парите, пели сте хубаво; ако не ги дадат, ще търсите някого от вън да ви препоръча. Докато хората ни препоръчват, ние не пеем добре. Когато ни препоръча самото пеене, ние сме пели хубаво. Сега в новата епоха всеки сам ще се препоръча. С какво? С пеенето си. Мнозина познавате, когато се пее вярно; когато се пее невярно, нямате усет. В музиката, когато чувстваш, че не е верен тонът, то е дразнене, то не е разбиране музикално. Щом един човек знае да пее добре, той никога няма да позволи на другите криво да пеят. Ако десет души от вас идете някъде, ако сте умни, щом не пеете хубаво, мълчете. Давайте ухо на този, който хубаво пее. Трябва да се учите. Онзи, който пее хубаво, е учител, от него ще се учите, който и да е той. В България има доста славеи, те са най-добрите певци, които може да дадат най-добрите уроци. Сутрин пеят, имат хубави трели. Ако хората слушаха сутрин славеите, когато пеят, животът им щеше да бъде по-добър. Българите, когато славеите пеят, спят. Много малко внимание обръщат на славеите. Казват: Нямат работа, пеят. Славеят пее, когато извършва най-сериозна работа. Другото време не пее. Когато има най-хубавата работа, той пее. През май когато славеите пеят, те извършват най-добрата работа. Следователно, когато човек върши най-добрата си работа, трябва да пеят. Пеенето разбирам в много широк смисъл. Човек, на когото мисълта е чиста, не прави погрешки. Без погрешка е мисълта, на когото чувството е чисто без погрешка. На когото постъпката е без погрешка, тогава човек пее. Човек, който мисли, той пее. Човек, който добре чувствува, той пее. Човек, който добре постъпва, той пее. Ако вие сте недоволни от себе си, значи вие не пеете. Ако ви дадат най-доброто ядене и след като сте яли, вие сте недоволни от яденето, причината е във вашия стомах, или във вашия език, или във вашето тяло. Ако сте здрав и ви дадат хубава храна, вие ще бъдете весел и доволен.

Има един смешен анекдот от турско време. Няколко ханъмки посещават българска чорбаджийка. Тогава българите са били под турско робство. Чорбаджийката прилича на сегашните кметици, не е толкоз благородно чорбаджийка. Тя имала хардалия и им дала да пият. Като пили от хардалията, развеселили се и започнали да играят. Като се върнали вкъщи, разправили на бея, че чорбаджийката им дала да пият една течност, когато като пие човек започва да играе. Беят казва: Чорбаджи, дай от онова, което кара хората да играят, и аз да го опитам. Дали му да пие и като се опил казва на чорбаджията: Иде ми да викам. – Викай. – Чорбаджи, иде ми да играя. – Играй. Опитал хардалията. Това, което ни кара добре да говорим, което ни кара добре да играем, то е хубавото вино. Това са хубавите мисли, хубавите чувства и хубавите постъпки в живота.

Кое е онова, което нас ни занимава? За пример, вие се интересувате, какви са новините. Съвременният свят яде такъв бой, дето не се е учил. В целия свят бой има. Тия учители бият хората, че не се учили добре. Кому крак счупен, кому главата пукната. Милиони хора се бият, дето не са знаели, как да пеят, как да постъпват. На какво се дължи това? На ония хора, които отхвърлиха Божията Любов и туриха своя закон. Те създадоха сегашната война. Това са човешки закони, това е човешки личен егоизъм. Мислим, че светът е създаден само за нас, нас да ни е добре. Светът е едно училище, в което човек има право да употреби нещата, които са в света, но няма право да бъдат негова собственост. Слънцето не може да бъде собственост, да имаш тапия за него. За звездите не можеш да имаш тапия. За реките, които текат, не може да имат тапия, че са твои. За морета, за океаните, не може да имаш тапия. Те са общи неща, които трябва да се употребят. Ти си в океана пътуваш, какво ще бъде твоето положение? Един ден се разиграе океана. Аз казвам: Океанът играе. Ако не играе, той ще подлудее или ще умре. За да не умира океанът, играе. Ако се намираш на парахода, ще кажеш: Големи вълни! Океанът играе като турския бей. Като се напил със сладкото вино, играе. Като го напече слънцето, умири се. Казва: Той е подлудял. На български луд значи не е намерил пътя си.

Един българин ходил из драките и дрехите му се одърпали. Ако беше намерил път, дрехите му щяха да бъдат здрави. Ние се оплакваме, че е лош живота. Из драките ходим някой път. Преди години във Варненско двама битолски просяци отиват при един българин да просят. Той бил сприхав човек и като ги видял, казва: Защо не ходите да работите на нивата, ами сте се повели. – Единият бил с гъдулка, а другият бил сляп. Казва: Какво си повел този слепия човек. Чакай да ти дам един урок. Дигнал тоягата и видял, че слепият напуснал гъдуларя и избягал. Отива българинът в кръчмата и казва: За пръв път накарах един сляп човек да прогледа. Сприхавият българин са страданията в света, които ще те накарат да прогледаш. Някой турил восък на очите си. Като дойдат страданията, ще смъкнат този восък. Казвате: Аз това не мога, онова не мога. Ние на земята всичко може да направим. Под всичко аз разбирам онова, за което човек е създаден. Един цигулар свири всичките мъчни упражнения, всичките мъчни песни. Стремежът на всеки цигулар е да свири най-мъчните, най-хубавите парчета.

Та казвам: Вие искате да бъдете красиви. Вашите ръце, вашите крака не могат да станат красиви, ако вие не разбирате закона на надеждата. Или законът на надеждата е да правите най-малката добрина. Надеждата се занимава с най-дребните работи. Ако вие не се занимавате с дребните добрини, краката красиви не може да бъдат, ръцете красиви не може да бъдат и лицето красиво не може да бъде. Вие казвате: Той е оптимист. Във всичките оптимисти хора надеждата е силно развита; които не са оптимисти, надеждата е слабо развита. За да подхраниш надеждата в себе си, ти трябва да правиш най-малките добрини в живота, на които никой не обръща внимание. Ще ви приведа един пример, да ви покажа, какво аз разбирам под думата надежда. Един богат милионер в града Ню Йорк дал обявление, че се нуждае от касиер в банката. Десетина, двайсет души дошли с препоръчителни писма. На всички директорът на банката казал: Ще ви имам предвид. Влиза млад и спретнат момък, още като влиза, вдига една книжка от земята, туря я настрана. Другите, които носели препоръчителните писма, не видели и не вдигнали книжката. Казва: Аз не нося никакви препоръчителни писма. – Ти, казва, носиш най-добрата препоръка. В света, ако вдигнеш една книжка е много по-голяма препоръка, от колкото ако носиш най-добрата препоръка от някого.

Казвам: Какво по-хубаво от това да служим? Има ли нещо по-красиво от това да служим на Бога? Не да се плашим от Бога. Да служиш на Бога е най-красивото нещо, което човек може да извърши. Аз ще ви приведа следния пример: Какво наказание може да има, ако тебе ти дадат един билет да слушаш някой виртуоз, или някой прочут певец, който пее? Ще се страхуваш ли? Ще ти бъде приятно. Като отиваш при Бога да служиш, ще научиш най-хубавите неща, които съществуват в света. При Бога ние не може да идем, ако не мислим добре, ако не чувстваме добре, ако не постъпваме добре. Единственото нещо, с което може да идем при Него, това е красивата мисъл, която човек има, красивото чувство и красивата постъпка. Или казано другояче: Ако не мислиш с любов, ако не чувстваш с любов, ако не постъпваш с любов, ти при Бога не може да идеш. При всички може да идеш, но при Бога не може да идеш. Следователно любовта е език на Бога. Всеки език има своя азбука. Тя трябва да се учи. Доста години се изискват да се изучи азбуката на любовта. Тя си има свои букви, има своя читанка, има своя граматика, своя литература, своя поезия, музика.

Сега някои питат, кога ще се свърши войната. Вие искате да се свърши, някои хора искат да се продължи. Защо искате да се свърши? Какво лошо има във войната? Войната от гледището на Божествения свят е един музикален хор, в който хората не знаят да пеят, че се бият.

Всеки удря в главата и казва: Така не се пее, така не се пее. Бият се. Всеки удря другия. Никой не знае да пее. Съвременните хора се бият в един хор. Като дойде капелмайсторът, ще каже да престанат да се бият и ще им даде първият урок как трябва да пеят. Мислите ли, че не може да ги накара да мълчат? Ако тази земя се разиграе, че хората започнат по 4–5 метра да скачат из въздуха, как ще се бият. Кой ще се бие, кажете ми. Тези, които воюват да започнат да се изхвърлят из въздуха, няма ли да престанат да се бият? Да не идваме до това. Господ има всички средства да спре войната. Има ли някой от вас, който да не е гласувал за войната? Има ли някоя жена, която да не е гласувала за войната? Има ли някой мъж, който да не е гласувал за войната? Има ли някое дете, което да не е гласувало за войната? Има ли някое куче, което да не е гласувало за войната? Има ли някое дърво, което да не е гласувало за войната? Прахът, всички са гласували за войната. Хубава е войната, но да се бият хората едни други, това не е война. Казвате: Доброто воюва. Има добро воюване. Да освободим затворените, да дадем свобода на онези, които са вързани от хиляди години. Нещата, които са в безпорядък, то са хора затворени. Един човек, който от хиляди години е чакал една сладка дума.

Казвате: Да идем и да проповядваме. Как трябва да се проповядва Христа по нов начин? На един болен човек какво ще му проповядваш? Казваш: Господ ще те изцери. Ти като идеш при болния да кажеш: Господ ме прати да те изцеря. Ще кажеш: Братко, стани, ела на работа. Ще го заведеш в дома си, ще го нагостиш най-първо. След туй ще впрегнеш каруцата, ще се качите ти и той, ще идете на нивата да работите. То е проповед. Ти ще му кажеш: Аз се помолих заради тебе. Ти ще оздравееш. Остане ли човек на твоята молитва, човекът хич не оздравява. Дойде друг проповедник, казва: Аз ще те излекувам. Лекуват с години, както имаме оня пример в Писанието. 38 години се лекувал. Отива Христос и му казва: Стани, дигни одъра си. От дълго време лежа. – Дигни одъра си и стани! Иди на работа, не да останеш на леглото. Той ще се евакуира с леглото. Се ще носи някакъв багаж. Нали без багаж не може?

Та казвам: Препоръката на певеца е в неговия ларинкс. Препоръката на цигуларя е в неговата цигулка. Препоръката на пианиста е в неговото пиано. Препоръката на оратора е в неговия език. На добрия човек езикът е красив, той има знание, как да говори. Не трябва да правим излишни работи. Трябва да знаем, че както ние говорим, както хората говорят, както хората мислят, както чувстват и постъпват, така светът ще се устрои. Ние както мислим, така израстват растенията. Може да направим един опит. Ако ти посадиш едно дърво, обичаш го, поливаш го, мислиш хубаво за него, туй дърво ще израсте най-хубаво. Ако твоят живот не е хармоничен, ако чувствата ти не са хармонични, ако постъпките не са хармонични, туй дърво ще осакатиш. Не само това, но българи има, които знаят, казват, че на добър овчар вълк не напада стадото му. Един българин ми разправяше: Аз 30 години пасох овце, нито една овца вълк не ги е изял. Вълците при добрия овчар не ходят. Щом овчарят е лош, и вълците, и мечките задигат овцете. Вие по някой път се изкушавате. Вълци често идат във вашето стадо. Погрешката е във вас. Вие боледувате, причината сте вие. Вие сте сиромах, причината сте вие. Вие сте глупав, причината сте вие, не баща ти и майка ти. Те са второстепенни неща.

Закона е: Бог направи хората по образ и подобие свое. Показа им, как трябва да живеят. После ние изопачихме Божия закон, престанахме да живеем по закона на любовта и следствие на това имаме неразбрания живот. В света в общи черти хората добре живеят. Тези, които не живеят добре, сега се наказват. Тази война е за тях. Дават им се първите уроци на софиянци. Те не вярваха в Христовото учение да се отрече човек. Как ще си остави имането? Като дойде тази бомбардировка, не изпълниха ли Христовото учение, оставиха имането всички. Всеки, кой на където види, бяга. Приложи се Христовото учение. Но то е закон на насилие. С насилие всички изпълниха Волята Божия. Няма хармония там.

Първото нещо е, че на всички ви трябва обхода. Намирам, че хората нямат обхода. Ако срещне на пътя едно дете, човек не иска да се отбие. Умният човек заобикаля децата. Като вървиш, не вървиш по права линия, обикаляй, на всички прави път и на млади, и на стари. Не чакай хората да ти правят път. Всички страдаме, понеже искаме на нас да ни правят път. Там се сблъскваме. Всеки трябва да заобикаля, да остави всички да вървят по пътя, ние да вървим по нов път. Умните хора по нов път вървят, по който не е вървял. Тогава няма да се сблъсквате. Казваш: Невъзпитани са хората, не знаят как да говорят. Никой не те заставя да слушаш, когато някой говори. Или сега те мобилизират. Мобилизират те, стани невидим. Дойдат в къщи, невидим си. Закарат те на война, стани невидим. Понеже си видим, знатен си, всеки те хваща, казва: Ха да се биеш. Ти слушаш, биеш се.

Казваш: Аз ходя по Божия път. Ти може ли да ходиш по Божия път, без да е Господ с тебе? То е невъзможно. Може ли да ходиш по пътя на слънцето, ако слънцето не е изгряло? Може ли да ходиш по земята, ако тя не е организирана? Казвате: Път трябва да има. Какви пътища имат птиците? Какви пътища има светлината? От 150 милиона километра иде от слънцето на земята. Кой и прави път? Тя сама прави своите пътища, сама върви по своя път.

Казвам: Ако възприемете любовта, ще влезете в Божествения свят. Ако вие с любовта влезете в един неорганизиран свят, веднага този свят ще се преобрази. Господ още не е на земята, няма го. Не е изгрял. Ние сме още тук в тъмнина. Христос дойде на земята, Той беше малка звезда. Хванаха Го, разпънаха Го. Когато дойде Господ на земята, Той е слънцето, което изгрява. Тогава кои растения се бунтуват против слънцето? Като дойде слънцето, донесе влага, развие всичко онова, което е скрито в земята и то пониква, плод дава. Залезе слънцето, всичко се прибере. Казвам: Трябва да бъдете готови: слънцето на живота изгрява. Всеки от вас трябва да го използува.

Ще цитирате някой път, какво казал Учителят. Аз искам всички добре да пеете. Основната песен трябва да пеете. Нямате мекота в езика. Ще туриш основния тон. Кой е тонът на мекотата? – „Сол“. Аз говорих само за четирите тона. Като започне слънцето да те грее, като чашка ще възприемаш вече. Вие сега едва сте достигнали до „фа“. Българинът много добре пее „фа“. За паница пее „фа“, за нивици – „фа“, за много жито – „фа“, за обуща – „фа“. От всички тонове българинът „фа“ взема най-вярно. И като плаче „фа“ взема вярно.

Казвам: Сега иде нова епоха. Аз не искам да чакате да дойде второто пришествие. Сега е съдба. По-голяма съдба не зная. Към второто пришествие е. Война във водата, война на сушата, война във въздуха, навсякъде война, задушливи газове. Остана още едно: Цялата земя да се запали и всичко да изгори. Да не чакаме да дойде второто пришествие на изгарянето. Какво ще стане с нас тогава? На огъня рудата ще изгори и златото ще излезе.

Ние да не очакваме като в Стария завет да предизвикаме Господа. Като дойде Божия гняв, всички от София ще бягат. Навсякъде ще идете, в бункери ще идете, в скривалища ще идете. Като престане падането на бомбите, ще излезете. В света Бог като дойде, всичко ще се превърне на добро. Аз виждам сега, че Господ е започнал да говори на хората. Нашите шумци, които слязоха, ако го нямаше Господа, хиляди глави щяха да хвръкнат. Той е с тях и им казва: Няма!

Новото учение ще тури ред и порядък. Вие всички сте шумци. Ще слезете от гората и няма да режете главите. Ще кажете: Прощава се. Като слезете няма да търсите своите неприятели, ще прощавате. Първото нещо: Извинявайте всичките хора за техните погрешки, които правят. Не дръжте сметка за чуждите погрешки. Не е лесна работа това. Законът е: Всякога бъди верен и истинен. То е смисълът на живота. Всякога бъди справедлив, то е външната страна на живота. Името на Бога сега трябва да осветим с правда и справедливост. Трябва да призовем Бога да тури ред и порядък в света. В света има порядък. Само правдата е, която може да уреди света да живеят хората. Без вярност и истинност не може. Истината носи свободата. Всеки човек, който не е свободен, той не познава истината. Всеки човек, който не е верен, неговата мисъл не е права.

Вие всички имате желание да ви обичат хората. Крушата я обичат заради крушите и. Готвачът го обичат заради доброто готвене. Поета го обичат за хубавата поезия. Певеца за хубавото пеене, здравия – за силата, която носи, че знае да работи. Искаме да ни обичат. За какво трябва да ни обичат хората? Ако ви обичат е зле; ако не ви обичат, зле е пак. Кое трябва да бъде? Някой път казвате, че някой с любовта прекалява. В любовта няма прекаляване. Когато идете при чешмата и си напълните стомната, отдалечете се. Не стойте с вашата пълна стомна при чешмата. Напълниш стомната, веднага отдалечи се.

Очаквате сега второто пришествие, да дойде Христос с ангелите. Че Христос сега е дошъл в цяла Европа и навсякъде ангелите косят. Има един стих, който казва: „Когато дойде Син Човечески, ще намери ли вяра?“ Ще намери ли хорските сърдца да възприемат любовта? Сега говорят за войната, колко са избити, кой ще победи. То е външното идване на Христа, гневът Божи, който се излива за правдата, която съществува. Ако любовта не дойде, как ще престане тази война, да се опознаят хората, да съзнаят хората, че туй, което вършат е най-голямото престъпление. Няма закон да съди един народ, когато воюва. Че избили сто, двеста хиляди, един милион. Колко милиони хора има избити в Русия? Колко милиони хора има избити в Германия, в Англия, навсякъде?

Ние чакаме Господ да оправи света. Че Господ ако оправи света и ние сме неоправени, какво ще правим? Ако Христос дойде сега, как ще ни намери нас? Ако дойде Христос, както хората вярват, дърво ще има, рязане на глави. Ако дойде Христос на любовта, Който казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Да възлюбите враговете си“, ние готови ли сме? В сегашните времена трябва да дадем място Бог да се прояви в нас. Ако една стопанка знае как да си накладе огъня, знае как да сготви яденето, срамота е да мислим как трябва да обичаме. Гледам някой дойде тук, откъсне една круша. По любов като идеш, ще погледнеш, ще благодариш на Бога, ще научиш, че тази круша родила хубави круши, по любов живее. Ще кажеш: Господи, може ли от тези хубави круши да ми дадеш една, че и аз да се науча като нея. Тогава ще откъснеш и ще благодариш пак. Няма да си пълниш джобовете с круши. То е новият начин. Срещна един човек, искам да видя какви круши има, какъв е погледът му. От очите му трябва да излиза светлина, мека светлина. Като срещнеш добър човек, вземе ти страданието, светне ти, стане ти радостно на душата, няма какво да се мъчиш. Вие очаквате някой да дойде от вън да ви помага. Хубаво е, и той ще дойде. Но след като ни помагат, трябва и ние да идем да помагаме. Докато човек е болен да му помагат е на място, щом оздравее, трябва да иде и той да помага. Пеенето харесвам по това, че който пее не питат за цар, за княз, за богат, за сиромах, но дали пее хубаво е важно.

За нас важат три неща. Нас ни са потребни хора, които добре мислят, добре чувстват, добре постъпват в пълния смисъл на думата. Или хора, които имат красиви мисли, красиви чувства и красиви постъпки, или хора, които нямат никакъв недъг. Сегашните хора като гледаш, носът не е на място, очите не са на място, веждите не са на място, ръцете не са на място. Мъчно е да срещнеш някой красив човек. Казвате: Бъдещето поколение. Бъдещето поколение от настоящето е излязло. Певци ще станете като пеете добре. Ако слушате гаргите да грачат, какви певци ще бъдете.

Всички казват, че светът е лош. Не, човешкият свят, който хората създават има недъзи. Божият свят /е/, който живее във въздуха, който дишаме, в светлината, която възприемаме, във водата, която пием. Да благодарим на Бога за светлината, която прониква в човешкия ум. Да благодарим на Бога за чувствата, които проникват в сърцето. Да благодарим на Бога за всяка постъпка. Тъй щото да е пълен живота ни с благодарност за великата любов, която всеки ден се излива върху нас.

Четохме от 13 глава от Първото послание към коринтяните. Когато изучавате любовта, вземете последно място. Всичката погрешка седи, че хората като дойдат да изучават любовта, вземат първото място. Любовта никога не можеш да разбереш, ако не вземеш последно място. Две неща в света са важни: великото голямото в света и великото малкото в света. Бог е в тия две неща. Великото голямо слиза надолу, то се смалява. То голямо не може да бъде. Във великото малко стремежът е нагоре, то се качва. Великото малко се стреми към великото голямо и великото голямо се стреми към великото малко. Сега живеем към великото малко, но се стремим към Бога, а Бог се стреми към нас. Бог се стреми към нас да ни повдигне. Пък великото малко как трябва да живее? Вие всички се стремите, имате такива стремежи на Бога, искате всички големи да сте, да управлявате света. Това са работи на Бога. Да кажем един министър издава една заповед: Това и това да се направи. Издава министърът заповед до учителите, това и това да се направи. Той не може да изпълни, хиляди и хиляди учители трябва да изпълнят. Ако тия учители са глупави, какво ще стане? Хиляди и хиляди учители в основните училища, прогимназиите, гимназиите трябва да знаят как да предадат тази заповед. Сега Бог изпраща своята мисъл, ние трябва да знаем, как да я предадем. Ако всеки само цитира заповедта на един министър, това и това да се направи, само цитират, цитира. Аз го уподобявам: Трябва да знаете, да пишете нотите. Дадат една песен, препишете я, други от вас препишат. То е заповед на министъра. Преписва се. Тази песен трябва да се пее. Всеки учител на място изпълнява песента, дадената заповед. Говорим за любовта. Който люби, ще изпее песента, ще покаже на хората, в какво седи любовта. Има едно малко лицемерие в любовта. Има малка лакомия в любовта. Лицемерието и лакомията са две крайности. Една млада мома си затваря очите, че не иска да вижда, че много мисли за другите. Иска да се покаже, че никого не гледа. Пък то не е така. Тя гледа много момци, пък гледа да се покаже, че само него гледа. То не е така, не е вярно. Човек в дадения случай една мисъл трябва да има. Момата да каже: Аз съм за най-красивия момък. Той е моят избраник. Казва: Той грозен може да е. Тогава идеал няма.

Любовта без една отлична мисъл не може да се прояви. Любовта без едно отлично чувство не може да се прояви. Любовта без една отлична постъпка не може да се прояви. Любовта без едно здраво тяло не може да се прояви. Любовта без една нежна ръка не може да се прояви. За любовта трябва да имаме едни отлични крака. Като отиваш някъде да няма скърцане в краката. Ти като отиваш по пътя казваш: Боли ме коляното. Като тръгнеш да служиш на Бога, песен трябва да има: краката ти трябва да пеят, пръстите ти трябва да пеят, колената ти трябва да пеят. Сърцето ти трябва да пее, дробовете ти трябва да пеят. Музика навсякъде да се чува. От единия до другия край на света трябва да се чува само песен за изпълнението на Божията Любов.

Сега казвате: Боли ме главата. То е един неорганизиран свят. Казвам: Новото, което иде в света, е в гласа. Новото, което иде в света, то е във мисълта. Новото, което иде в света, то е в мисълта. Новото, което иде в света, то е в сърдцето. Новото, което иде в света, то е в нашата душа. Всеки сега да слуша своя ум, да слуша своето сърдце, да слуша своята душа и да слуша своя дух. Това е зовът, това е езикът на Бога, който се обръща сега към нас.

(Мотото.)

На 19 октомври (четвъртък) 1944г. Учителят Дънов напуска с. Мърчаево и се връща на изгрева в София.
(Според Боян Боев „Писма до приятелите“ от 7.II.1951г.)

Зовът на новото

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, хора, любов, добре, всички, свят, пее, бог, дойде, път, аз, сега, живот, казва, пеят, тон ,

Извънредни беседи , Последното Слово , Мърчаево, 24 Септември 1944г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Съвременният свят е обеднял. Най-бедният свят, който някога е съществувал на земята, е сегашният. Той е свят на безправие, а светът се нуждае от правда. Тя е външната страна на живота. За да изпълним Божията воля, нужна е правда. Вътрешното съдържание на живота се изразява чрез стиха: „Всякога бъди верен и истинен”. В това Бог благоволява.

Съществуват два вида хора: красиви и грозни. Човек сам става красив, и сам става грозен. Когато изпълниш най-малката заповед или най-малкия подтик, който се явява в твоя ум, сърце или душа, ти чертаеш красивите линии на лицето си. Човек става красив, здрав, когато изпълнява Божията воля. Когато не я изпълнява, той погрознява. Следователно, грозотата е признак на неизпълняване на Божията воля. Необходимо е човек да бъде красив. Такива, каквито сте сега, не може да се говори за красота. Като гледам животните, виждам, колко са останали назад. Казвате, че животните са добри. Ни най-малко не са добри. Те са най-големите егоисти. Турете малко житце на една кокошка и вижте, колко е благородна. Дайте малко храна на едно животно, да видите, какъв егоизъм съществува в него. Животното мисли само за себе си. Не искам да питате, защо е така. Така е, защото сами сте направили това. Ти виждаш грозотата, но Бог не те кара да я виждаш. Ти виждаш това, което си. Което виждаш, това си ти. Добрият човек вижда добрите работи, лошият вижда лошите работи. Болният се занимава с болестта си, здравият – със здравето си. Умният се занимава със своята разумност, глупавият – със своята глупост.

Единствената етика, с която трябва да започнете, е правдата. Справедливи трябва да бъдете! По какво се отличава майката-птичка? По своята справедливост. Тя изпълнява Божията воля. Цял ден тича, ходи, търси храна за своите малки и туря в устата им. Щом ги отгледа, малките изхвръкват от гнездото; майката вече не търси храна за тях, не туря в устата им. Тя казва: По-нататък не е моя работа. Те могат вече да хвърчат и сами да търсят храната си. Понеже сте още деца, затова сте несправедливи. Възрастният човек е справедлив. Ако накарате детето да отиде на работа, няма да ви послуша. То не се подчинява. Погрешката е в майката. Когато малкото дете, като птиченцето, се научи да хвърчи, трябва да слуша майка си. Когато майка му каже да отиде на работа, то трябва да изпълни желанието й. Всички трябва да хвръкнем. Научете се да хвърчите. Вие още не сте научили това изкуство. Човек, който е несправедлив, е още в гнездото си. Човек, който не е верен и истинен, е още в гнездото си. Когато придобиете тия добродетели, вие излизате от гнездото.

Сега, дали вярвате в Христа, или не, аз оставям въпроса настрана. Друг въпрос е важен: в гнездото ли си, или вън от него. Ако си в гнездото, ще пазиш мястото си, ще чакаш майка си, да ти донесе храна. Като се нахраниш, ще се оттеглиш, ще отстъпиш мястото си на другите. Така се проявява справедливостта. Понеже имаш няколко братчета и сестричета, ще дадеш място и на тях. Така ще учиш урока си. Първите уроци се предават от майката и бащата. Те ни учат, как да постъпваме, за да приготвим своето бъдеще. Ако постъпваме според съветите им, ще живеем добре. Обширен е тоя въпрос. Справедливостта има голямо приложение в живота. Ако си музикант, как ще проявиш справедливостта? Трябва да знаеш да пееш и да свириш, да взимаш всеки тон безпогрешно. Мнозина знаят да пеят и свирят, но не са справедливи. Когато разглеждам справедливостта в музиката, друго нещо разбирам. Трябва да вземеш правилно основния тон на една песен. От тоя тон зависи отношението на другите тонове. Ако основният тон на една песен е „до”, правилно трябва да го вземеш. Когато взимаш тона „до”, в моя ум седи идеята за посяване на едно семе. Като посадиш семето в земята, върху него ще туриш малко пръст и тогава ще пееш. Значи, основният тон „до” показва, че си посял нещо. Не може да пееш, ако не си сял. Щом посееш семето, ще вземеш верен тон. Ако пееш, без да си сял, тонът е неправилен. Вторият основен тон, който трябва да вземеш, е „ре”. Какво означава тоя тон? Че семето трябва да изникне. Ако вземеш основния тон „ре” и нищо не е изникнало, не си пял, както трябва. Ти си посадил семето на суха земя, не си го полял, слънцето не го е огрявало. При тия условия, семето не може да израсте. Ако израсте, тонът „ре” е вярно взет. Семето може да израсте, но трябва да си намери път. Затова е казано: „Аз съм пътят, истината и животът”. Пътят на израсналото растение е към слънцето. Тоя път наричаме път на живота – тонът „ми”. Не можеш да намериш своя път, ако не вземеш вярно тона „ми”. След това се оформя цялото дърво – тонът „фа”.

Като вземеш четирите тона вярно, растението се оформя вече. Остават още три тона, които показват вътрешното съдържание на растението. Една мисъл, или едно чувство не могат да цъфнат, ако не вземеш вярно тона „сол”, ако в душата ти няма любов. Да имаш любов, това значи, да се облечеш в най-хубавите дрехи, в най-хубавите мисли и в най-хубавите чувства. При любовта никаква грозота не съществува. Станеш ли красив, устните ти не са вече тънки, ръцете ти не са свити на юмрук, не си прегърбен, очите ти не са ококорени, всичко в тебе придобива хармонични линии.

Често хората се обезсърчават, правят усилия, но намират, че работите им не вървят добре. При какъвто цигулар да отидете, той първо ще ви научи да нагласявате цигулката – отношение има между четирите струни. Има известни закони, по които те се нагласяват. На цигулката първо е поставен основният тон „сол”, след него иде „ре”, после „ла” и най-после „ми”. Ще нагласите струните по възходящата линия на четирите тона и тогава ще свирите. Нагласяването е външната страна на живота, върху която трябва да мислите. Какъв е основният тон на вашата мисъл? Вие искате да любите, но не знаете, какъв е основният тон на вашето чувство. Искате да постъпвате добре. Какъв е основният тон на вашата постъпка? Отсега нататък вие трябва да се занимавате с основния тон на нещата.

Основен тон има и в яденето. Когато ядеш, езикът не трябва да бъде наранен. Той не трябва да страда от нищо. А ти седнеш да ядеш и намираш недостатъци, казваш: Това не е хубаво, онова не е хубаво. Така не се яде. Като седнеш пред масата, едно ядене ще имаш пред себе си: сутрин едно ядене, на обяд едно и вечер едно – три яденета през целия ден. При това, разнообразие трябва да има в яденето: външно разнообразие, а вътрешно единство. Езикът трябва да бъде справедлив. Кой е справедливият език? – Който не се мъчи. Например, когато дойде длъжникът при тебе, да плати дълга си, той не се мъчи, защото има пари. Който няма пари, вдига раменете си, върти се натук-натам – мъчи се. Така постъпва ученикът, когато не си знае урока. Учителят го изпитва, а той се криви, гърчи се. Оня, който знае урока си, той е свободен, самостоятелен, добре мисли. Много ученици съм срещал, разговарял съм се с тях. Някой ми казва: Не зная, как да живея. Каже ли ми така, аз го завеждам при крушата и му казвам: Попитай крушата, как е живяла и как живее, тя ще ти отговори, ще ти предаде един урок.

Какво ще ти каже крушата, ако те заведа при нея през зимата? Никакъв урок не може да ти предаде. Вън е студено, тя не преподава уроци. Крушата е професор, който не е разположен да говори – зима е. Трябва да чакаш седмици или месеци, докато той пожелае да ти предаде урока. В кого е погрешката? Аз трябваше да те заведе през лятото или есента, когато крушите зреят. Тогава ще посещаваш няколко дни наред крушата, и тя ще ти покаже, как трябва да живееш. Отиваш при крушата, откъсваш един зрял плод. Казвам: Изяж тоя плод! Харесва ли ти? – Хубав, сладък е плодът. – Бъди и ти такъв! Ето първият урок. И ти ще бъдеш сладък като крушата. Казвам: Когато живеем добре, това е сладкият плод – сладкият живот; когато живеем зле, това е горчивият плод – горчивият живот. Що е горчивината? Понякога и крушата ражда горчиви плодове. Тя е научила това от хората. Първоначално, крушата се е учила от ангелите, затова плодовете й били сладки. Всички сладки плодове на дърветата са учени от ангелите. Никога ти не можеш да бъдеш сладък, ако не мислиш за ангелите.

Какво внася красотата в човека? Радост. Наистина, когато се приближаваш при красотата на живота, ти се радваш. Затова казвам: Обичай красиви хора. Красотата е Божествено благо. Тя носи здраве. Щом се разболееш, ти не си красив. Щом се разгневиш, не си красив. Сърдиш ли се, дразниш ли се от най-малката причина, не си красив. Децата се сърдят, че чинията им не е пълна с ядене, както на големите братя и сестри. Малкото дете иска да сипят в чинията му толкова ядене, колкото и на големите. Ако малкото дете може да изяде толкова ядене, колкото и големият брат, то трябва да е готово да работи като брата си. Който много работи, много яде; който малко работи, малко яде. Ако някой много яде, а малко работи, той греши.

Един ден прочутата певица Аделина Пати посетила за пръв път Ню Йорк. Случило се, че трябвало да изтегли 25 хиляди долари от пощата. Отишла да вземе парите си, но нямала препоръчително писмо, нямала и познати. Чиновникът й казал: Не можем да ви дадем парите, не ви познаваме. Тогава тя застанала в средата на салона и започнала да пее. Като чул гласа й, касиерът казал: Това е певицата Аделина Пати. Дайте й веднага парите. И вие, като Аделина Пати, запейте първата песен на любовта. Като отидете на пощата и не ви дават парите, изпейте една песен на любовта. Ако получите парите си, добре сте пели; ако не ги получите, ще търсите някой познат отвън, той да ви препоръча. Докато хората ни препоръчват отвън, ние не пеем добре. Когато нашето пеене ни препоръчва, ние сме добри певци.

Новата епоха изисква всеки сам да се препоръча. С какво? С пеенето си. Когато се пее вярно, всички познават; когато не се пее вярно, пак се познава. Усет има в човека. Неверният тон предизвиква дразнене – това не е музикално пеене. Когато човек пее добре, той не позволява на другите неправилно да пеят. Ако не пее добре, нека мълчи. Давайте ухо, да слушате оня, който пее хубаво. От него ще се учите. Оня, който пее добре, той е учител, от него всеки може да се учи. В България има много славеи. Те са добри певци. Дават добри уроци. Те пеят от ранна сутрин, изливат песента си в трели. Ако хората слушаха ранните песни на славеите, животът им щеше да бъде по-добър, отколкото е сега. Лошото е, че когато славеите пеят, хората спят. Малко внимание обръщат на славеите. Казват: Славеите нямат работа, затова пеят. Не, славеят пее, когато върши най-важната работа. През останалото време той не пее. Славеят пее през май, когато мъти яйцата си. Следователно, и човек трябва да пее, когато върши най-важната работа.

Аз взимам пеенето в широк смисъл. Човек, на когото мисълта е чиста, не прави погрешки. Човек, на когото чувството е чисто, не прави погрешки. Човек, на когото постъпката е чиста, не прави погрешки. Тогава той пее. Когато мисли, човек пее; когато чувства, той пее; когато постъпва добре, той пее. Добрата мисъл, доброто чувство и добрата постъпка се придружават с пеене. Когато сте недоволни от себе си, вие не пеете. Ако ядете от най-хубавото ядене и сте недоволни от него, причината е или във вашия стомах, или някъде в тялото ви. Ако ядете хубава храна и сте доволни от нея, вие сте здрави. Здравето произвежда радост и веселие.

Ще ви приведа един пример, за няколко ханъмки и една българка – чорбаджийка. Примерът е от времето, когато българите били под турско робство. Ханъмките посетили чорбаджийката. За да покаже гостоприемството си, тя ги почерпила със сладко вино-хардалия. Като пили, те се развеселили и започнали да играят. Върнали се у дома си и разправили на бея, че чорбаджийката им дала някакво питие, което развеселява човека. Беят отишъл при чорбаджията и му казал: Чорбаджи, дай и на мене от онова, което развеселява хората и ги кара да играят. И аз искам да го опитам. Като пил, беят се развеселил и започнал да вика, да играе. Той казал на чорбаджията: Иска ми се да викам. – Викай! – Иска ми се да играя. – Играй! Така и той опитал хардалията. Това, което ни кара добре да говорим, добре да пеем, добре да играем и се веселим, е хубавото вино в живота. Това са хубавите чувства и хубавите постъпки.

Какво ви занимава днес? Вие се интересувате от новините. Съвременният свят минава през такива изпитания, каквито не е мислил. В целия свят има бой. Хората се бият едни-други, че не са се учили добре. И днес виждаме осакатени хора: кому крак счупен, кому ръка, кому глава пукната. Милиони хора се бият, защото не са се научили добре да мислят, добре да пеят, добре да постъпват. На кого се дължи това? На ония, които отхвърлиха Божия закон и туриха своя закон. Те създадоха сегашната война. Днес навсякъде се прокарват човешки закони, навсякъде цари личният егоизъм. Всички мислят, че светът е създаден само за тях, да е добре на тях. Светът е училище, в което всеки има право да употребява пособията, които са създадени за всички. Никой няма право да усвоява нещата като своя собственост.

Слънцето не може да бъде собственост, да имаш тапия за него. Звездите не могат да бъдат твоя собственост, да имаш тапия за тях. Реките, които текат, не могат да бъдат твоя собственост. Моретата не могат да бъдат твоя собственост. Това са общи неща, които трябва да се притежават от всички. Ти си пътник, минаваш през океана. Какво ще бъде положението ти, ако океанът един ден се разиграе? Океанът не може да не играе. Ако не играе, той ще престане да съществува. Океанът е жив, когато играе и се вълнува. Ако си в параход и наблюдаваш вълните, ще кажеш: Бурен е океанът, големи вълни има. Океанът играе като турски бей, който се развеселил от сладкото вино. Когато вятърът утихне, и слънцето изгрее, океанът се успокоява. Ако играеш не навреме, като турския бей, ще те нарекат луд. – Кой човек е луд? – Който не може да намери пътя си.

Един българин объркал пътя си в една гора и като се лутал между драките, изпокъсал дрехите си. Ако не беше объркал пътя си, нямаше да скъса дрехите си. Следователно, когато хората се оплакват от живота си и го намират лош, причина за това са драките. Те попадат между драки, които късат дрехите им. Преди години, във Варненско някъде, се явили двама просеци, от Битолско. Единият от тях бил сляп, а другият го придружавал, като свирел на гъдулка. Отишли при един богат селянин, да просят. Той ги запитал: Защо не работите? Идете на някоя нива да копаете! Ядосал се той, взел една тояга и ги погнал. Слепият пръв хукнал да бяга, а след него гъдуларят. Селянинът се засмял, отишъл в кръчмата, да разкаже на своите съселяни, какво е направил. Той казал: За пръв път в живота си отворих очите на един слепец. С една тояга накарах сляп човек да прогледа. Що е тоягата? Страдание, което в ръката на сприхавия българин, заставя слепия да прогледа. Някой туря восък на очите си, да мине за сляп, но като дойде страданието, восъкът пада от очите му, и той прогледва. Някой казва, че не може да направи това, или онова. Щом сме дошли на земята, всичко можем да направим. Под „всичко” разбирам онова, за което сме създадени. Като се упражнява, цигуларят може да свири и най-мъчните работи. Стремежът на всеки цигулар е да свири най-мъчни, най-хубави парчета. Всеки се стреми да стане красив, добър, умен човек.

От какво зависи красотата? От надеждата. Тя има отношение към физическия свят. Тя се занимава с малките величини. Не можеш да бъдеш красив, да имаш красиво лице, красиви ръце и крака, ако не си в състояние да направиш най-малкото добро. Казват за някого, че е оптимист. Добре е да бъдеш оптимист. В оптимизма надеждата е силно развита. Ако не си оптимист, слаба е надеждата ти. Ако искаш да усилиш надеждата си, трябва да правиш такива малки добрини, на които никой не обръща внимание.

В един от вестниците, които излизали в Ню Йорк, било писано, че богат банкер търси млад, честен човек за касиер. Явили се много младежи, все с препоръчителни писма. Директорът на банката прочитал писмата и на всекиго отговарял: Ще те имам предвид. Най-после се явил млад, спретнат момък, без никаква препоръка. Той се поклонил почтително и казал: Четох във вестника, че търсите касиер на банката. Аз нямам никаква препоръка, но съм свободен, мога да върша работа. С влизането си още, той видял на земята хвърлена книжка. Веднага се навел, взел книжката и я турил на масата. Директорът го погледнал любезно и му казал: Вие носите най-добрата препоръка в себе си. Вие ще бъдете касиер на нашата банка.

Питам: Какво по-голямо благо очаквате от това, да служите на Бога с любов? Не трябва да се плашите от Бога, но да Му служите. Какво ще изпиташ, ако ти дадат билет, да слушаш концерта на един велик музикант или певец? Ще изпиташ голяма радост. Като служиш на Бога, ще научиш най-хубавите неща, които съществуват в света. При Бога не можем да идем, ако не мислим добре, ако не чувстваме добре, ако не постъпваме добре. Единственото нещо, с което човек може да се приближи към Бога, това е красивата мисъл, красивото чувство и красивата постъпка. Другояче казано: Ако не мислиш с любов, ако не чувстваш с любов и ако не постъпваш с любов, не можеш да отидеш при Бога. Любовта е език на Бога. Всеки език си има своя азбука, своя граматика, своя читанка, своя литература, своя музика и поезия.

Често ме запитват, кога ще се свърши войната. Има ли нещо лошо в нея? От гледището на Божествения свят, войната е музикален хор, в който хората не знаят да пеят, затова се бият. Всеки пее, както му попадне, и казва: Така не се пее. Певците на тоя хор не знаят още да пеят. Когато диригентът на хора дойде, ще каже на певците да спрат; ще им предаде първия урок, да видят, как трябва да пеят. Мислите ли, че той не може да застави певците да млъкнат? Какво ще стане, ако земята се разиграе, и хората започнат да подскачат четири-пет метра на височина? Ще се бият ли? Какво ще правят воюващите, ако започнат да хвърчат из въздуха? Ще престанат да воюват. Но, да не се дохожда до това. Господ разполага с всички средства да спре войната. Има ли човек в света, който да не е гласувал за войната? Има ли мъж, който да не е гласувал за войната? Има ли жена, която да не е гласувала за войната? Има ли дете, което да не е гласувало за войната? Има ли животно, което да не е гласувало за войната? Има ли растение, което да не е гласувало за войната? Всичко живо е гласувало за войната. Хубаво нещо е войната, но да се бият хората едни-други, това не е война. Казват, че и доброто воюва. Така е, има война на доброто, но за какво воюва то? Да освободи затворените, да даде свобода на ония, които са вързани от хиляди години. Всичко, което създава безпорядък в света, се дължи все на затворени хора. Да освободим всички ония, които от хиляди години очакват да дойде някой, да им каже една сладка дума.

Казвате: Да проповядваме на хората! Как ще проповядваш Христа по нов начин? Как ще проповядваш на болния? Няма да му кажеш, че Господ ще го изцери, но ще кажеш, че си изпратен от Господа, да му помогнеш. Ще възприемеш Божията любов и в нейно име ще кажеш на болния: Братко, стани, ела у дома на гости. Ще го заведеш в дома си, ще го нагостиш и след това двамата ще отидете на нивата, да работите. Това е проповед. Кажеш ли на болния, че ще се молиш за него, той няма да оздравее. С думи само не се лекува. Кажеш ли нещо, веднага трябва да го направиш. Някои хора лекуват само на думи, но резултатът е същият, какъвто бил с болния от 38 години. Той посещавал къпалнята цели 38 години, но нямало кой да го пусне във водата. Трябваше да дойде Христос и да му каже: „Стани, вдигни одъра си и ходи!” От тоя час болният станал и отишъл на работа. Той се евакуирал с леглото си. Все тръгва да носи човек някакъв товар – без товар не може.

Казвам: Препоръката на певеца е в неговия ларинкс. Препоръката на цигуларя е в неговата цигулка. Препоръката на пианиста е в неговото пиано. Препоръката на оратора е в неговия език. Езикът на добрия човек е красив; той знае, как да говори. Устройството на света зависи от хората. Както те говорят, мислят, чувстват и постъпват, така и светът ще се устрои. Какъвто е животът на хората, такива са и растенията. Направете опит. Посадете едно дърво и започнете да се грижите за него, да го поливате с любов, да отправяте добри мисли и чувства към него, да видите, какво хубаво дърво ще израсте. Ако животът ви не е хармоничен, ако мислите и чувствата ви не са хармонични и ако постъпките ви не са хармонични, дървото, което отглеждате, ще се осакати. Това и българите знаят. Те казват, че вълкът не напада стадото на добрия овчар. Един български овчар казваше, че 30 години пасъл овце, но нито един вълк не нападнал стадото му. Добър човек беше тоя овчар. Ако овчарят е лош, и вълци, и мечки ще нападат овцете му. Мнозина се оплакват от изкушения. Изкушението не е нищо друго, освен вълк, който напада стадото. Причината е в самите вас. Ако боледувате, причината сте вие; ако сте сиромаси, причината сте вие; ако сте невежи и глупави, причината сте пак вие. Ще кажете, че причината е в майка ви и баща ви. И те са причина за нещо, но тяхната вина е второстепенна.

Бог създаде човека по образ и подобие свое и му показа, как трябва да живее. Впоследствие, човек сам се отклони от закона на любовта и създаде неразбрания живот. Повечето хора се стремят да прилагат закона на любовта. Ония, които не го прилагат, изпитват последствията на непослушанието си. Те се наказват днес, дават им се първите уроци. Преди войната и бомбардировките, хората не вярваха в закона на самоотричането и не искаха да го прилагат. Но като дойдоха бомбардировките, оставиха богатствата си, имотите си, и всички се разбягаха, кой където очите му виждат. По-рано не бяха готови да приложат Христовото учение, но бомбардировките ги заставиха да го приложат. Само че, това е насилие, не е доброволно. С насилие всички изпълниха Божията воля, но дето е насилието, там няма хармония.

Едно е нужно на сегашните хора – обхода. Намирам, че хората нямат обхода. Ако някой срещне на улицата едно дете, той не е готов да се отбие, да му направи път да мине. Разумният човек е готов да отстъпва на всички. Като върви, той не ходи по права линия, но се отбива, на всички прави път – на млади и на стари. Не чакай хората да ти правят път. Всички страдат от това, че не ги почитат, не им правят път. Бъди готов ти да отстъпваш на всички. Отстъпи на другите, а за себе си избери нов път. Ако всички вървят по един и същ път, неизбежно ще се сблъскат. Умният и добър човек върви по нов път, по който никой не е минавал.

Казваш, че хората са невъзпитани, не знаят да говорят. Кой те заставя да ги слушаш? Ако не искаш да слушаш и да гледаш, какво правят хората, стани невидим – никой няма да те безпокои. Бият се двама души – стани невидим. След всички недоразумения и спорове, някой ще каже, че ходи по закона на любовта. Бог е Любов. Можеш ли да следваш закона на любовта, ако Бог не е с тебе? Можеш ли да ходиш по пътя на слънцето, ако то не е изгряло? Можеш ли да ходиш по земята, ако тя не е организирана? Казваш, че път трябва да има, за да вървиш по нея. Какъв път има птицата? Какъв път има светлината? Тя иде от 150 милиона километра разстояние от слънцето, и сама си прави път.

Сега на вас казвам: Ако приемете любовта, ще влезете в Божествения свят. Щом сте с любовта, и в неорганизиран свят да влезете, той веднага ще се преобрази. Светът, в който ние живеем, е тъмен, защото Бог още не е слязъл на земята. Неговото слънце още не е изгряло за нас. Христос дойде на земята, но хората Го хванаха и разпнаха. Той, в сравнение с Бога, беше звезда, а не слънце. Когато Господ дойде на земята, ще може ли да Го хване някой? Той е слънцето на живота, който изгрява. Кое растение се противи на слънцето? Когато слънцето изгрява, всичко живо покълва, израства, цъфти и плод дава. Всичко скрито в земята излиза навън. Залезе ли слънцето, всичко се прибира. Бъдете готови! Слънцето на живота изгрява. Всеки трябва да го използва.

Често цитирате, какво съм казал. Всички искате да знаете, какво казва Учителят. Искам всички да пеете добре, да запеете основната песен на живота. Искам всички да проявите своята мекота. Кой е основният тон на мекотата? – „Сол”. Аз говорих само за четирите основни тона. Българинът взима най-точно тона „фа”. Дали пее, или плаче, той взима тона „фа”. Дали мисли за нивицата си, за къщата си, или за облеклото си, той взима все тона „фа”.

Нова епоха иде в света! Вие не трябва да чакате, да дойде второто пришествие и тогава да започнете работата си. Сега е съдбата на света. По-голяма от тая съдба не може да има – второто пришествие: война във въздуха, война на сушата – навсякъде война. И задушливи газове има. Остава само едно: цялата земя да се запали, и всичко да изгори. Не чакайте да дойде второто пришествие, да изгори всичко. Какво ще стане тогава с хората? Рудата ще се тури на огъня, сгурията ще се изхвърли навън, а златото ще се стопи и използва. Не предизвиквайте Господа, както в Стария завет. Ако Божият гняв се прояви, всички ще се разбягат, ще се скрият в скривалища, ще бягат по гори и планини. Като престане падането на бомбите, ще излязат от скривалището си. Когато дойде Бог в света, всичко ще превърне на добро. Аз виждам, че Господ е започнал вече да говори на хората. Ако Бог не беше на земята, главите на нашите шумци, които слязоха от планините, щяха да хвръкнат. Той е с тях, Той е с всички.
Новото учение ще тури ред и порядък в света. Всички сте шумци. Ще слезете от планините, ще излезете от горите и няма да режете главите на хората. Ще кажете: Прощава ви се всичко. Няма да търсите своите неприятели, да ги преследвате, но ще им простите. Първото нещо: Прощавайте на всички за погрешките, които правят. Не дръжте сметка за чуждите погрешки. Закон е: Бъди всякога верен и истинен! Това е смисълът на живота. Бъди всякога справедлив! Това е външната страна на живота. Името на Бога да осветим с правда и справедливост! Да призовем Бога, да тури ред и порядък в света! Днес правдата може да уреди света, да заживеят хората добре. Без вярност и истинност нищо не се постига. Истината носи свободата. Всеки човек, който не е свободен, не познава истината. Всеки човек, който не е верен, няма права мисъл.

Всички хора имат желание да бъдат обичани. Крушата обичат заради плода й. Готвача обичат за вкусното готвене. Поета обичат за хубавата поезия. Певеца обичат за хубавото пеене, здравия – за силата, която носи. Тогава, за какво трябва да ни обичат хората? Днес, ако ви обичат, е зле; ако не ви обичат, пак зле. Кое трябва да бъде? Казвате, че някой прекалява в любовта си. Не, в любовта няма прекаляване. Тя не позволява това. Като отидете на чешмата за вода, напълнете стомната си и се отдалечете. Не стойте с пълна стомна при чешмата.

Сега очакват второто пришествие, да дойде Христос с ангелите. Христос е дошъл вече. В цяла Европа и навсякъде по света ангелите косят. Казано е в Писанието: „Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра?” Това е важно! Ще намери ли Христос отворени сърца, да възприемат любовта? Сега се говори за войната, за числото на избитите и ранените, за победата. Това е външното идване на Христа. Това е гневът Божи, който се излива, за да се възстанови Божията правда. Ако любовта не дойде, как ще престане сегашната война? Как ще се опознаят хората? Как ще съзнаят, че това, което вършат, е престъпление? Когато народите воюват, няма закон, който да ги съди. Че избили хиляди и милиони хора, няма съд. Колко милиони хора са избити в Русия! Колко милиони хора са избити в Англия, в Германия, в Америка!

Господ да оправи света! Ако Господ оправи света, а ние не сме оправени, какво се постига? Ако Христос дойде сега, как ще ни намери? Ако дойде Христос сега, както хората Го разбират, ще има рязане на глави, убийства, спорове. Но ако дойде Христос на любовта, Той ще каже: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Любете враговете си”. Готови ли сте за това? Трябва да дадем място на Бога, да се прояви чрез нас. Ако домакинята знае, как да накладе огъня, как да сготви яденето, защо да не знае, как да обича? Гледам, дойде някой, обиколи дърветата, откъсне си една круша. Ако иде с любов, той ще погледне към крушата, ще благодари на Бога, че я научил да ражда хубави плодове, и ще мине – замине, без да си откъсне круша. Той ще каже: Господи, можеш ли да ми дадеш една от тези хубави круши, да се науча и аз да живея като нея? Като получи позволение, ще си откъсне една круша и ще благодари. Защо ще пълни джобовете си с круши? Като срещна един човек, аз го погледна в очите, искам да видя, какъв поглед има той, каква светлина излиза от очите му, какви плодове носи в себе си. Ако той е добър, ще вземе страданието ми, ще ми светне, ще облекчи положението ми. Така можем да си помагаме едни на други. На тебе ще помагат, и ти ще помагаш. Докато си болен, има смисъл да ти помагат; щом оздравееш, и ти трябва да помагаш. Когато пееш, не питат какъв си, дали си богат или беден, но слушат, как пееш.

Три неща се изискват от нас: да мислим добре, да чувстваме добре и да постъпваме добре. Нужни са хора, които имат красиви мисли, красиви чувства и красиви постъпки. Това са хора без никакъв недостатък. Като гледам сегашните хора, виждам, на едного носът не е на място, на друг очите не са на място, веждите не са на място. Мъчно е да срещнеш красив човек. Казвате: На бъдещото поколение се надяваме. – Бъдещото поколение ще излезе от настоящето. Ще станете певци, ако пеете добре.

Казва се, че светът е лош. Не, светът, който хората създават, има свои недъзи. Божият свят е добър. Той се изявява чрез хляба, който ядем; чрез водата, която пием; чрез въздуха, който дишаме; чрез светлината, която възприемаме. Да благодарим на Бога за тоя свят. Да благодарим на Бога за светлината, която прониква в нашия ум. Да благодарим на Бога за чувствата, които проникват в нашето сърце. Да благодарим на Бога за всяка постъпка. Да е пълен животът ни с благодарност за великата любов, която всеки ден се излива върху нас.

Когато изучавате любовта, всякога взимайте последно място. Погрешката на хората се заключава в това, че взимат първо място. Не можеш да разбереш любовта, ако не вземеш последно място. Две неща са важни: Великото голямо и Великото малко. Бог е и в двете неща. Великото голямо слиза надолу и се смалява. То не може да остане голямо. Във Великото малко стремежът е нагоре, то възлиза. Великото малко се стреми към Великото голямо, и Великото голямо се стреми към Великото малко. Ние живеем във Великото малко, но се стремим към Бога, а Бог се стреми към нас, да ни повдигне. Как трябва да се изявява Великото малко? Като малки, вие се стремите нагоре, към Бога, искате да станете големи, да управлявате света. Това са задачи на Бога. Сам човек не може да изпълни всички задачи на живота. Ако е учител, и иска да направи нещо, в помощ ще му дойдат всички учители и заедно ще изпълнят задачата. Министър издава някаква заповед до учителите. Всички учители, като разумни същества, ще приемат заповедта и ще намерят начин, как да я изпълнят. Така и Бог изпраща своята мисъл към нас, и ние, всички заедно, трябва да знаем, как да я възприемем и предадем. Ако всеки само цитира заповедта на министъра, ще сгреши. Всички заедно ще приемат и предадат заповедта правилно.

Дава се, например, песен. Не е достатъчно да се препише – трябва да се изпее. Така ще се изпълни правилно. Това е подобно на заповедта на министъра. Преписва се тая песен и се пее. Всеки учител изпява песента, т. е. изпълнява дадената заповед. Като говорим за любовта, казвам: Който люби, ще изпее песента, ще покаже на хората, какво е любов. Има едно малко лицемерие в човешката любов, малка лакомия. Лицемерието и лакомията са две крайности. На какво се дължи това? – На неправилно възприемане и предаване песента на любовта. Младата мома затваря очите си, иска да покаже, че не мисли за никого, че никого не гледа. Всъщност, не е така. Тя гледа много момци, но иска да покаже, че само един гледа. Закон е: Една мисъл трябва да имаш в ума си. Момата трябва да каже: Един момък имам на сърцето си – най-красивият. Той е моят избраник. Това е идеалът на разумната мома. Ако каже, че и грозен може да люби, тя няма идеал.

Какви са условията за проява на любовта? Отлична мисъл, отлично чувство, отлична постъпка. Без отлична мисъл любовта не може да се прояви; без отлично чувство любовта не може да се прояви; без отлична постъпка любовта не може да се прояви. Ако тялото не е здраво, любовта не може да се прояви. Ако ръката не е нежна, т. е. няма качеството на мекотата, любовта не може да се прояви. Ако краката не са изразители на добродетелите, любовта не може да се прояви. Любовта не търпи болки в краката, в ръцете, в тялото. Ако служиш на Бога, песен трябва да излиза от тебе: краката ти да пеят, ръцете ти да пеят, сърцето ти да пее, умът ти да пее – навсякъде музика да се чува. От единия до другия край на света трябва да се чува само песен за изпълнението на Божията любов. Кажеш ли, че те боли главата, ти си в неорганизирания свят.

Иде новото в света! Новото е в гласа, новото е в песента. Новото, което иде в света, е в мисълта. Новото, което иде в света, е в сърцето. Новото, което иде в света, е в душата. Новото, което иде в света, е в духа. Всеки трябва да слуша своя ум; всеки трябва да слуша своето сърце; всеки трябва да слуша своята душа; всеки да слуша своя дух. Това е езикът на Бога. Това е зовът, който се отправя сега към всички хора в света.

10. Беседа от Учителя, държана на 24 септември, неделя, 5 ч с., 1944 г., с. Мърчаево, Софийско.

НАГОРЕ




placeholder