НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Координиране

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Координиране

Най-често използвани думи в беседата: може, има, казва, аз, дойде, път, човек, сега, бог, сърце, ум, години, казвам, работи, всичко, пари, иска ,

Общ Окултен клас , София, 27 Май 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„Мислѝ, право мислѝ“

Има въпроси, на които човек лесно може да отговори. Сега ако ви зададат въпроса защо човек остарява, как ще отговорите? Да ви дадат като научна тема този въпрос: „Защо човек остарява?“ Какво разбирате под думата остаряване? Или за пример, ако запитаме защо човек огладнява. Да кажем, ако пишете една теза „Защо човек огладнява?“, как ще отговорите? Или може да се пита защо човек е добър и защо е лош. Как ще разберете? За пример, кое дава повод на човека да стане добър и кое му дава повод да стане лош? Някой път вие си задавате въпроса защо страдате, защо не ви върви в живота. Задавате си въпроса и не може да си отговорите защо не ви върви. Мислиш нещо, не става. Вземеш един билет от лотария, мислиш, че ще спечелиш, обаче не върви. Но най-лесният въпрос: защо си го взел? Защото набързо си го взел. Защо не върви? Не ти върви, защото си бил последен, че не върви.



(фиг. 35.1) Ако ви попитат от чисто научно гледище, къде падането е най-голямо? Колкото е по-близо до перпендикуляра, падането е по-силно; колкото е по-полегато, съобразно с това и силата на падането се намалява.

Сега има друг въпрос. Може някой път да питате тъй: „Защо хората не ме обичат?“ Или: „Защо ме обичат?“ За да не те обичат, има някаква причина. Но каква е причината? Тя може да е от три характера. Причината може да бъде умствена, причината може да бъде сърдечна или причината може да бъде волева. Значи някой път волята ти отблъсква хората, някой път сърцето ти ги отблъсква, някой път – умът. Защо не ви върви? Причината е умът, че не ти върви. „Не ми върви.“ Причината е сърцето, че не ти върви.

Преди 2–3, или повече години може би, дойде при мене един господин, казва: „Искам много да Ви видя.“ Аз седя, разглеждам го, защо той иска да ме види? Аз се интересувам. Казва: „Много искам да Ви видя.“ Той само казва, че иска да ме види. Рекох: „Защо искаш да ме видиш?“ Казва: „Чувал съм, че много знаеш.“ Рекох: „Не разбирам този въпрос. Че много зная, какво от това?“ Този човек бил малджия, търси пари. От 25 години търси едно богатство, голямо имане, навсякъде ходил да копае. Казвам: „Какво те ползува?“ Казва: „Туй засяга живота ми.“ Много знание засягало живота му. Гледам го. Казва: „25 години търся едно имане и не може да го намеря. Изкопал съм досега един трап на цял километър дължина.“ Рекох: „Защо търсиш туй богатство?“ Той търси това богатство да си уреди работите. Голямо имане било. Ако го намери, на моето знание отговаря. Рекох: „25 години ако беше посял едно лозе и го обработваше, досега щеше да имаш 500 000 лева в банката на разположение. Пък толкоз години търсиш и пет пари нямаш.“ Рекох: „Каква е причината, която те заставя да го търсиш?“ Казва: „Това богатство почти го бях намерил, че го изгубих. Една вечер заспах, дойде един ходжа турчин и казва: „Ела да ти кажа къде са парите, да не ходиш да се луташ.“ Тръгнах с ходжата да ми покаже къде е мястото, че като стана, да зная мястото.“ То тамън щял да му покаже мястото, ето иде един Иван Пенджурски (това не е същинското му име), казва: „На него имах да му давам.“ „Иде насреща ми и казва: „Ти кога ще ми платиш туй, което имаш да ми даваш?“ – „Чакай, човекът ме води да ми покаже къде има голямо богатство.“ – „Мене не ме интересува. Ти да ми платиш, две години стана, се матахараш.“ – „Остави ме, сериозна е работата.“ Но той не ме пуща и като се борихме, събудих се и отиде ходжата.“ „Сега – казва –, може ли да ми покажеш на кое място щеше да ме заведе ходжата?“ – „Виж, аз не мога да свърша тази работа на ходжата.“ Сега той ме търси да му покажа къде е мястото на парите. Аз ако зная мястото, на него ли ще му покажа? Сега да бъда искрен. Аз ако зная, не е в мой интерес да му кажа това.

Та, по някой път някои казват, че са ясновидци. Но е много мъчно да видиш, само при едно условие. Той трябва да развие уханието, защото златото има ухание. Ако обонянието е развито, като вървиш, ще намериш златото, както намираш цветето по уханието. Но най-първо човек трябва да ви убеди, че златото мирише. Като видиш златото, току изведнъж една усмивка се явява. Стои човек спокоен, крайните ъгли на устата са обърнати така […], надолу. Щом се заговори за парите, образува се една гънка в ъглите на устата. Може да направите един опит. Заговори за парите и изведнъж ще се усмихнат. По геометрически начин може да съдиш, по този ъгъл, колко е заинтересован. Колкото повече е заинтересован, ъгълът става по-голям; колкото е по-малко заинтересован, ъгълът е по-малък. Някой път само ще трепне, малък е ъгълът, който се образува. Че ти си станал песимист.

Тези малджии много добро принасят на хората. Те усилват вярата на човека. Те са вярващи хора. 25 години той копал. Питам го: „Не намери ли нищо?“ Казва: „Само 2500.“ 25 години работил, само 2500. Безкористно работил човекът и присърце. Гледам, 25 години като работил, му е приятно. Казва ми: „Много добър човек си, благороден си, не ми отказвай, направи ми услуга, пък деца[та] ми, жена ми, всичко туй.“ Аз казвам: „Не е позволено онова заровено богатство да се изважда.“ – „Какво трябва да се прави?“ – „Не е позволено. Ще ме държат отговорен. То е в касата. В природата нещата са заровени. Каса има, закон има, не може тъй да се отваря.“ – „Че как, нали е заровено в земята?“ – „Ще го извадя, но или мене ще теглят под отговорност, или тебе ще теглят. Мене ще викат: кой ми позволил аз да показвам как се отваря касата и защо съм дал ключа. Отде накъде ще дам този ключ, да отвори държавната каса?“ – „Остави, то държавната е друго, пък туй е заровено в земята.“ Аз му казвам: „Аз с такива работи не се занимавам.“ Казва: „Ти знаеш къде е. Ти го знаеш. Аз виждам по очите, че и ти познаваш, знаеш къде е.“ – Щом ме познаваш по очите, познаваш ли ще ти кажа или не? Съмнявам се.

Сега поставям въпроса другояче, научно. Представете си една красива мома, светлина излиза от лицето ѝ. Може да запали чергата комуто и да е. Тази мома тръгнала да търси богатство, като този. Ами че тя богатството може да го намери. Тя може да изкопае откъдето и да е пари. Като срещне някой банкер, само да го погледне веднъж и парите ще излязат оттам. Когото и да погледне, парите ще излязат, защо ще ходи да търси заровените пари? Богатството е заровено в сърцето на хората. Защо именно богатите хора на красивите моми показват пари, готови са да направят една услуга? Каква услуга? На красивата мома богатият човек не отказва.

Казвам: Защо вие да не разчитате на вашия ум? Не е лошо да търсиш парите. В света има много заровено скрито богатство. Защо да не разчиташ на твоя ум, на твоето сърце, да разчиташ на твоята душа? Че в душата са заровени богатствата. Мъчно е да се обясни къде е заровено и какво богатство. Научно е мъчно да се обясни.

Имам няколко случаи. Иде някой и ми казва, че загубил нещо. Казвам: „Изгубеното е там.“ Не че го виждам, но в ума ми седи геометрически мястото; 15 крачки като четеш по права линия оттук, ще го намериш. Не че го виждам това. Някои мислят, че виждам. Предмета не виждам, но между този, изгубения предмет в дадения случай се образува връзка. Ето аз как го обяснявам. Той имал едно перо, носил го в ръката, среща се с един свой приятел, тъй се увлича в разговор с него, че забравя, че перото е в ръката. Толкоз се заинтересувал, че перото пада от ръката му. Тръгнал с приятеля си, после разделят се. Сега той ми разправя. Казвам: На това място, дето ти намери перото, нали срещна приятеля си, с когото говори и ти държеше перото в ръката си. Започва да си припомня, че приказвал с приятеля си и че перото може да е паднало там. Сега по някой път вие казвате: „Как стана тази работа?“ Допуснете сега, че имате един предмет тук така поставен, че може да даде едно отражение. Научно сега обяснявам. Може би е на 10, на 2, на 3 метра разстояние. Така сме поставили, че като погледнете отражението на светлината, виждате предмета. Може да сме поставили на такова разстояние, че тази светлина не влиза. Колкото сме по-близо, колкото условията са по-добри, светлината прониква.

Та, казвам: В дадения случай един изгубен предмет, той има свое отражение. Даже ако искате, вие направете научен опит. Може да знаеш, като вземеш един лотариен билет, ще спечелиш или няма да спечелиш. Ако ти мислиш, че ще спечелиш един милион, пропорцията е: на 10 000 случая една само възможност има да спечелиш. 10 000 опита като направиш, само една възможност има да спечелиш. Там, дето трябва да се координира умът, сърцето ти и душата ти, тогава пропорцията е 1 : 2. Но трябва да се координират. Сега този закон може да го приложите.

Ако координираш ума, сърцето си и душата си и волята си, тогава всичко е постижимо в света. Има неща невъзможни, има неща непостижими. Има неща непостижими. Не може да ви дам крепостен акт за Месечината. Няма такова правителство, което да санкционира. Да кажем, че ви завещая Месечината. Кое правителство ще санкционира, че ви давам Месечината? Правителството разбира, че не е компетентно. Месечината принадлежи на друг свят. По някой път вие искате да ви дадат Месечината. То е невъзможно.

Та, казвам: При възможните работи вие може да постигнете нещата. Вие искате да спечелите от лотарията един милион. Защо искате да спечелите? Вие казвате, че като спечелите, ще направите това или онова. Ни най-малко няма да направите. То са залъгалки. Идва един и ме пита, казва: „Моля, кажи ми кой билет ще спечели. Аз не искам много, кажи ми кой билет ще спечели 100 000 лева; 50 000 ще дам на братството.“ Защо ще ти кажа да спечелиш 100 000 лева и да дадеш на братството 50 000 лева? Аз ако зная кой билет ще спечели и искам пари, аз ще взема парите. Защо ще ти казвам кой билет печели, че ти да дадеш 50 000 и да кажеш, че си дал 50 000 на братството? Не ти казвам. Аз го виждам, че неговият ум не е координиран. И да му кажа, той няма да спечели нищо.

Ако дойде при мене един човек, по какво се познава дали е координиран? Ще ви приведа този пример. На един американски милионер дошло му на ума да има един млад секретар на 21–25 години. Явяват се много младежи с препоръчителни писма. Окото му не хваща нито един. Влиза един млад момък и като влиза още в кантората, вижда една книжка паднала, дига листенцето. Казва: „Господине, нямам никакво препоръчително писмо, четох във вестниците, че търсите.“ Казва му: „Вие носите най-добрата препоръка.“ Вземането на този лист е препоръка. Веднага като влиза, вижда един безпорядък и поставя ред и тогава говори. Другите вървят, не гледат какво има на земята, имат препоръчителни писма.

Провидението в света обръща внимание на този лист, който ще дигнеш. Тебе ще ти се паднат на билета 100 000 лева. Ти вървиш по пътя. Кога ще ти се паднат парите? Когато числото работи. Срещнеш една бедна вдовица, която иска да ѝ помогнеш. Ти се залавяш и ѝ помагаш. Като срещнеш билета, този билет работи.

Не мислете, че числата, с които боравят в една лотария, са произволни. Има един закон, който регулира числата, не е нещо произволно. Ти ще дадеш една малка услуга, тогава вземаш и туй число работи. Късметът е на тази вдовица. Този лист на земята е числото. Провидението опитва. Ако дигнеш листа и [го] туриш на мястото, Провидението казва: „Ти си човек, който ще спечелиш.“

Или, да ви обясня по-добре. Един художник, на който умът е мрачен, сърцето е мрачно, песимистично, и волята му, той не може да рисува хубаво. Трябва да имате светъл ум, вдъхновено сърце и воля, да не трепери ръката. Само тогава може да рисува хубаво. Казва: „Аз не мога да рисувам.“ Има той един ум мрачен, не може да рисува. Или ръката му трепери, той няма самообладание.

Първото нещо, вие искате богатство. Богатството, то не е толкоз важно. Ние при това сме богати вътре. Тук, от Изгрева, на двама души им провървя, по 250 000 им се паднаха. 500 000 им се паднаха. На вас да се паднат на всичките, най-малко трябват 10 000 години. Не само човек да иска от лотария да спечели. Той да иска да има дарби; или [да бъде] поет, или музикант, или художник. Защо да не развие тия дарби? Сиромашията е много по-голяма подбудителна причина, отколкото богатството. Аз съм привеждал онзи пример за един германски проповедник, който бил много красноречив оратор, че отишъл императорът да го слуша. Като го слушал, казал на своя министър да му се увеличи заплатата. След 5–6 години не се слушал вече проповедникът така красиво да говори. Питал императорът: „Защо не се чува гласът на нашия проповедник?“ Министърът казал: „Петелът когато затлъстее, не пее.“ Вярно е. Когато храниш един петел много, той не пее. Като е малко гладен, много кукурига. Гладните петли пеят по-хубаво, отколкото ситите петли.

Вие искате да бъдете богати. Това е второстепенно, третостепенно. То не е толкоз важно. Най-първо, има толкоз работи в човека, които трябва да се развият. Умът трябва да се развие. Защото подбудителната причина за богатството е в слепите очи. Там са полуинтелектуалните чувства. То е един свят не много възвишен. Да бъдеш милосърден е много по-хубаво. Той не иска да стане милосърден, иска да стане богат. Не да стане богат, но по-напред да бъде милосърд, че после богат. Не да стане богат, че после – милосърд. Защото водата слиза най-първо от високите места, не от низините. Та, богатството за да придобиеш, трябва да имаш един подтик. От всичко трябва да слиза.

Човек трябва да бъде верен. Обещаеш някои работи, после не ги изпълняваш. Всичките хора страдат от обещания, които не ги изпълняват. Всичко онова, което обещаваш, изпълни го. Не обещавайте големи работи. Ще станеш в четири и половина – стани. Кажеш, че ще направиш нещо – направи го. Каквото кажеш, че ще направиш, направи го, не отлагай. Една добра мисъл или едно добро чувство или една добра постъпка. Не се обленявайте. Малко кажи, но го направи.

За пример, често казваме: „Да се подмлади човек.“ Че сега учените хора ако вземат от кръвта на един млад човек и я цръкнат на стария, веднага ще се подмлади най-малко с 5 години. Значи няколко капки от кръвта може да подмладят човека. Една цяла реакция образува. Усилването на един атавистичен процес, атавизъм значи.

Постоянните терзания остаряват човека. Ти се ожениш, главоболие с жената, главоболие с децата, че с техните деца главоболие, терзания. Занимаваш ума си с чужди работи – остаряваш. Вземете хора, които имат да плащат някои големи дългове, остаряват. Ако са големи и не може да ги платят, ако има 100–200 000, но може да има 500 000, 1, 2, 3 милиона. Погледнеш, този човек се състарил.

Състаряват се хората и от любовни работи. Една мома залюбила един овчар, че по-лесно може да се ожени за него. Но ако се влюби в някой княз? Пък има традиции, тя е бедна мома. Тя мисли, че князът няма да я вземе. Състарява се тази мома. Защо се е влюбила? Невъзможно е да се ожени заради него.

Някой път вие искате неща, в които има големи работи. Не искайте големи работи. Сега защо иска тази мома да се ожени за княза? Най-първо, подбужденията ѝ не са чисти. Тя мисли, че ще има удобства, че ще бъде добре облечена, ще я уважават, ще я почитат. Женитбата съвсем друг закон е. В женитбата мъже и жени са пратени от Бога да проправят път, че напредналите души да дойдат по един уреден път. Ако двама не могат да станат проводници да слезе някоя душа, защо ще се женят? Женитбата е отваряне на небесната врата, че оттам ще посрещнат онези, които ще дойдат на Земята. Казва: „Аз го обичам.“ Вие се обичате. Двамата може да бъдете врата да дойде трети. Кой е този трети? Той Господ знае, нищо повече.

Двама души се обичат, за да дойде Господ между тях. Ако Господ не дойде, женитбата не е законна. Ако дойде Господ, тя е законна. Ако искате вие идейно, трети трябва да дойде. Тогава между тия, които така се обичат, любовта е постоянна. Когато Господ не дойде, погрешка е. Той казва: „Аз мислех, че ти си красива.“ Като Го няма Господа, той казва: „Аз мислех, че си красива.“ Той няма това, онова, и тя няма това, онова, всичко се смалява. Като дойде Господ, всичко е наред. И той е красив, и тя е красива.

Когато говорим за човешкото сърце и за човешкия ум, те трябва да станат, че да дойде Божествената мисъл, Бог трябва да дойде, светлината трябва да дойде. Ако в човешкия ум не иде светлина, Господ [да] дойде със светлината; ако в човешкото сърце Господ не дойде, топлината да дойде; ако в човешкото [тяло] Господ не дойде, сила да дойде, Господ не е посетил човека. Светлината разбирам Господ да дойде; топлината разбирам Господ трябва да дойде и силата разбирам Господ да дойде. Трябва да бъда силен – разбирам Господ трябва да дойде при мене. Ако искам сила без Бог, за мене животът няма никакъв смисъл. Казвам: Бог като иде в света, всичко иде с Него заедно. Нещата имат отношение към Бога. Той направил света така, че дето Той отива, и благословенията отиват. Оттам, отдето Бог се дига, всичко се дига; дето отива, всичко с Него иде.

Сега, хубавото сте го опитали. Ще ви приведа един пример. И друг път съм го привеждал. Ной имал една дъщеря. В нея се влюбили трима момци. Тъй я обичат, че всеки я иска. Ако не се оженят, пакост ще направят. Искал той да ги примири. Една дъщеря на трима души не може. Имал той едно магаре и имал и една котка. Направил магарето мома и направил и котката мома, красиви моми ги направил. Явили се тия трима души и всеки се оженил за една. Един се оженил за магарето, друг – за котката и само един се оженил за същинската дъщеря. Те на знаят, казват: „Отде дойдоха другите му дъщери?“ След като се оженили, започнал да ги посещава. Посетил единия, който се оженил за котката, и казва: „Как ви се вижда?“ Казва: „Много е добра, но по някой път дращи. Като кипне, дращи. Ако не е това драскане, много добра, много сладка.“ Той казва: „Такъв е родът ѝ.“ Отишъл при другия, който се оженил за магарето. Той казва: „Много е добра, но рита по някой път. Ако не е това ритане, другото е много добро.“ Той казва: „Родът ѝ такъв.“ Онзи нищо не знае. Отива при третия, пита: „Как си?“ – „Много добра е, ангел.“ Тя е същинската.

Ти когато имаш една способност, която дращи, тя е котешка; когато имаш една способност, която рита, тя е от магарето; когато имаш една способност, която нито рита, нито дращи, тя е същинската. Когато имаш едно чувство благородно, че ни дращи, ни рита, то е същинското. Приложението е това, много вярно е.

Да кажем, ако ядете месо, приложили сте. Малцина от вас сте родени вегетарианци. Някои сте минали към месния режим по неволя [от] вегетарианския режим. Ти месото не би го ял, но като му турят масло, после опържат лук… След като си ял месо, много вкусно е, но после усещаш нещо лошо в стомаха. Много сладко в устата, но стомахът познава, че това, гниещото месо не е добре сготвено.

Често в нашия ум влезе една мисъл, която не е била добре сготвена, причини неприятност. Има мисли, които не са добре сготвени, има чувства, които не са добре сготвени.

Всеки един от вас има едно чувство, има една способност в човека, която определя коя мисъл е права. Ако наблюдавате, даже в умствено отношение вие искате да възприемете една мисъл, ако тази мисъл носи светлина, тя е светла. Ще видите, че когато възприемате една мисъл, тя е светла. Щом пристъпи във вас, веднага се изменя вашето състояние. Представете си, че срещате един ваш приятел, който ви обича, мисли най-хубаво за вас. Щом го срещнете, разтваря се умът и светлина прониква във вас. Срещате един човек, който ви мрази – веднага чувствуваш, че тъмнина влиза в ума ви.

Казвам: В света няма скрито-покрито. Че ти отиваш при Господа, искаш от Него един милион. Че то е играчка. Той ти дал неща, които струват милиарди. Ти за тях не благодариш, искаш един милион да ти даде. То е нищо, то е играчка. Господ вижда, че ако за голямото не благодариш, като получиш един милион, ще кажеш: „То е случайност.“

Ние не се нуждаем от пари. Пари, които не носи любовта, пазете се от тях. Пари, които са от любов, приемете ги. Някой път вземете пари. Като туриш парите на ръката си, трябва да ги върнете назад, дайте ги на другите. Защо искаш един милион? Защо ще искаш от Господа един милион, а не поискаш един глас на 4–5 октави? Кое е по-хубаво: да имаш един милион или да имаш един ангелски глас, че като пееш, всички да те слушат? Защо да не поискаш един светъл ум, че като погледнеш, да виждаш нещата? Може да виждаш нещата къде са. Има случаи, виждат се. Има, които виждат, може да видят на 10 километра, на 20 километра. Туй пространство се сближава, той вижда предмета, като че има един далекоглед. Този далекоглед скъсява пространството. Казва: „Как става това?“ Ако вие идете в планината и сте изгубили една игла, вие не може да я намерите, но ако аз имам един голям магнит от половин метър, ще намеря иглата. Ако аз вярвам в Бога, ще намеря. Ако иглата може да намери магнита, че се залепи за него, защо аз да не мога да го намеря по същия начин?

Най-първо развивайте във вас способности, които Бог ви е дал. Аз отказвам по две причини. Зная някоя работа – утре ще ме безпокоят пак. Да кажем, спечели 100 000 лева. Ще дойде втори път, трети път. И след като спечели, казва: „То е случайно.“ Не че го зная, случило се тъй. При това, ако той спечели, веднага ще са роди користолюбие, иска да стане богат. Вземе тия пари, вложи ги в банката. Дотогава той се молеше на Бога, сега 500-те хиляди, които внесъл в банката, седят в ума му. Неговият Господ е в банката, осигурил се. Аз го турих на кривия път.

Сега вие ме слушате и не искам да ви заблуждавам, искам нещата да вървят по един правилен път. Отива един доста виден абаджия при един български чорбаджия да му крои дрехи. Той имал слуга на име Стоян. Те приготвили една печена кокошка за обед. Той им казва, че Стоян печена кокошка не яде, боб яде. Сварили боб на него. „Кокошка аз не обичам, но понеже сте я опекли, ще ям.“ Слугата му чул това. На обед господарят му яде кокошка, той яде боб. Той намислил да му създаде една неприятност. Той казал на господарите: „Моят господар е много добър, но по някой път го прихваща нещо, започва да се озърта насам-натам. Моля, тогава вържете го, да не направи пакост. Като му мине, ще го развържете.“ Той му скрил напръстника. Господарят му почнал да се озърта и да го търси. Те го връзват. Седи той и му казва: „Стоян печена кокошка не яде, боб яде!“ Иска да му каже: „Ти яде печена кокошка, вързаха те; аз ядох боб, свободен съм. Ако ти беше ми дал от кокошката и аз от боба, и двама щяхме да бъдем свободни.“

Казвам: Разделяйте богатствата: боба наполовина и кокошката наполовина. Не бъдете егоисти, да изядате кокошката, понеже ще бъдете вързани.

Всички започнете от точката. Имате едно желание, то не завзема никакво пространство. Най-първо ще му дадете един подтик на желанието по права линия. Но тази линия, тя има само дължина, няма никаква дебелина. То са безброй точки в правата линия. Едната точка станала причина да образува всичките точки. Правата линия е резултат на движението. Ще подвижи всичките точки в съвсем друго направление, ще образува плоскост. Ако вашият ум може от една точка да образува една права линия и от една права линия може да образува една плоскост и от една плоскост може да образува един куб или едно тяло, онова, което вие желаете, може да го постигнете. То е постижение. Но ако желанието ви не може да се проектира, не може да се проектира в плоскост, то е невъзможно. Всяко желание трябва да тръгне по права линия, правата линия – в плоскост и плоскостта – в третото измерение.

Има един закон: първо ще работите с ума си, ще работите със сърцето си, ще изпълните работите си с волята си. Има закон, който определя. Умът е подтик. Умът ще направи правите линии, сърцето ще направи плоскостите, волята ще направи тялото. След туй, щом се създаде едно тяло, нещата стават възможни. Когато казваме, че някои неща се невъзможни, разбираме: невъзможно е да стане едно нещо, в което умът не е взел участие, сърцето и волята не са взели участие. Разбирам концентриране на човешките закони. Дето човешкото сърце и човешката воля взема участие без противоречие, всички неща възможно постижими стават. Има неща, колкото да ги желаем, не са постижими. Искайте нещата, които са възможни за вашия ум.

Сега какво правило ще извлечете за себе си? Между две красиви моми има две възможности, има три възможности, но три, по които се отличават и двете да бъдат доволни. Едната може да представя изгряващото Слънце, другата – когато залязва. И двете не може да представят едновременно Слънцето, което изгрява. Едната ако е първа, другата трябва да бъде последна. Ако едната може да вземе първото място, другата – второто. Третото положение е най-високата точка, дето могат да се съединят и да образуват един триъгълник. В точката С е щастието на човека.

Дето се обединяват умът и сърцето, то е най-високото положение. Щом се обединят умът и сърцето, то е човешката душа, то е волята. Дето има хармония между ума и сърцето, всичко се постига. Вие постоянно се борите със себе си. Казвате: „Аз не съм добър, не съм умен“, че това-онова. Тези неща ги изхвърлете, те са неща на миналото. Ако дойде един човек и ви нашари с черно, черен ли сте? Вземете, че се умийте. Що ще оставяте черните линии? Казвате: „Нацапан съм.“ Очистете лицето. Трябва да се очистим от надрасканията на миналите поколения и миналите векове, защото човешкият ум е чист, човешкото сърце и чисто и човешката душа е чиста. Разчитайте на чистотата на вашия ум, която Бог ви дал, разчитайте на чистотата на вашето сърце, която Бог ви дал и разчитайте на чистотата на вашата душа, която Бог ви дал. Те са първите Божествени блага. Не разчитайте на онова, което вашият ум е изгубил. Вината не е негова. То е нещо външно.

Не разчитайте на външни неща, но на вътрешните неща, които Бог е вложил в ума, в сърцето. Постижими неща са, които Бог е вложил в ума, в сърцето и в човешката душа. Писанието казва: Ходенето е от Бога. Желанието е от Бога. Туй, да искаш, е от Бога. Всичките желания: искаш да се учиш – от Бога е, искаш да бъдеш свободен – от Бога е, искаш любов – от Бога е, искаш знание – от Бога е. Всичко, което Бог е вложил в сърцето, приемете го. Вървете по пътя на постижението.

Розовото масло отворено не се държи. Шишето, в което е затворен умът, не трябва да го отпушвате. Сърцето трябва да бъде запушено, да се не изпарява.

Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.

35-та лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 27.V.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, има, казва, аз, дойде, път, човек, сега, бог, сърце, ум, години, казвам, работи, всичко, пари, иска ,

Общ Окултен клас , София, 27 Май 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder