НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Любов, вяра и надежда

Любов, вяра и надежда

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, хора, казва, може, любов, аз, сега, бог, всички, себе, съм, другите, имат, всичко, иска, живот ,

 Утрини Слова , София, 24 Май 1942г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„Мога да кажа“

Ще прочета тринайсета глава от първото послание към коринтяните: мяза на изгряването на слънцето – всеки ден изгрява все едно и също слънце.

Сега, като четем, малко по-другояче ще го разберете. Като чете човек едно и също нещо, не го разбира по един и същ начин.

„Ако говоря с човешки и с ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка.“ Значи, външно положение. Ако говори по човешки човек, даже по ангелски да говори, без любов говорът няма смисъл в себе си. Та по някой път ние по човешки говорим. И по ангелски да говорим, понеже няма любов, работата не върви. Казват: „Ангел да си.“ Човек, и ангел да е, без любов не върви. И човек да си, без любов не върви.

„И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм.“ Сега хората много знания имат, имат вяра, може и да предсказват. Всичките тия неща не ползват човека. Това аз уподобявам на цял хамбар пълен със злато, но ако нямаш хлебец, нищо не се ползваш. Златото не се яде. Цял хамбар със злато, но хамбарът не се яде.

„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам.“ Някои искат да кажат, че трябва да се ползват. Жертвата нищо не се ползва. Дал си един, два, три, четири хляба, много си жертвал. Какво си жертвал? Нищо не жертваш. Всичките сме пълни с неща, които не притежаваме. Казва: „Много зная, много добро съм правил.“

„Любовта дълго търпи, благосклонна е.“ Търпиш, ден не си ял, два, три, четири, пет, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет, четирийсет дена търпиш. Тук между вас има до десет дена търпение. На някои търпението на седмия ден изчезва, припадат. Един брат беше постил десет дена и на десетия ден припадна, не може да търпи. Що е десет дена постене? Една дървеница пости шест месеца, ако е за пост, повече пости от човека, шест месеца нищо не яде, светица.

„Любовта не завижда.“ Малцина са онези, които не завиждат; като видят нещо, казват: „Да го имам.“ Видиш богатия, казваш: „Да имам туй богатство, да имам тия дрехи, да имам тази шапка, обуща, да имам власт.“ Всички завиждат. Мислят, като имат всичко в ръцете си, ще оправят света. То е кракът да мисли, че като стане човек, ще оправи света. Той като крак нищо не е направил, че човек да стане; той като крак не знае как да ходи, мисли света да оправи. По някой път мислят хората, че ако всичко имат, много работи може да направят. Човек трябва да стане светия, за да види какво нещо е светия. Той отвън е светия, отвътре не е светия. Докато стане светия, колко грехове ще направи? Казва: „Много грехове.“

Представете си, че вие шиете копчета и дупките. Изисква се три бода да боднеш с иглата, за да стане копчето яко, да се държи. Ти вместо три бода боднеш два, казваш: „И с два бода може, няма престъпление.“ Не е два бода, но ти, като извадиш единия бод, ти създаваш една вреда на себе си. Днес оставяш един бод, утре втори, трети, четвърти. Питам: „Колко бода?“ „Три бода.“ Той ме лъже. Защо да не ми каже: два бода. Лъжата е вътре в съзнанието. Той турил два бода, иска да ме убеди, че са три; турил два бода, иска да каже, че конците били яки, затова замества трите бода с два. Ако туриш един бод, но конецът е още по-дебел, може да замени трите бода с дебелия конец. Но ако туриш един бод и не туриш дебел конец, но тънък, пък иска да го прекара за дебел, говори лъжата.

Колко светии има, които са прекарали единия бод за три бода? Той ще се представя такъв, какъвто не е. Като дойде до тебе – мазна Гана, светия. Той ще се представя за много добър, ще премигва, особено туй е свойствено на жените, на сестрите. Но го виждам, зад очите има съвсем друга политика. Преди да се е оженил, той е светия, и тя е светия. Но като се оженят, обърнат друго лице, вкъщи започне да се дига прах. Че ако ти не знаеш как да ходиш, дигаш прах. Къща, в която се дига прах, какво показва?

Сега не е хубаво да се изнасят погрешките, не е хигиенично. Даже аз, като засягам тия работи, аз подигам една воня, умствена воня. Като говоря за някои недъзи, не е в мой интерес, защото езика си цапам. Що ме интересува? Някой поизлъгвал. Що ме интересува? Що ме интересува една риба, която плава във водата? Не знаела къде, в мътната вода била. В мътната? Ама в бистрата. В бистрата? Що ме интересува дали е в мътната, или в бистрата. Ама живее в мочурляка. Нека си живее. Аз се интересувам: ако живее в мочурляка, ще бъде нечиста. Казва: „Да излезе в чистата вода.“

Не че ме интересува тя, но своя интерес гледам. Когато искаме хората да бъдат добри, ние все имаме предвид нашия интерес. Някой път искаме да бъдат лоши, то е пак в наш интерес. Не може само с добрини. И със злини. Искаш нещо само по добър начин, не ти дават.

Отишъл един християнин при един богаташ и му искал стотина лева назаем. Казва му: „Да си вървиш, да идеш да работиш“, не му дал в името Божие. Отива сиромахът и си казва: „Досега не съм правил престъпление.“ Купува си един револвер, отива при богаташа; изненадал го, когато си броил парите, бил под масата. Излиза, извадил револвера срещу богатия, казва: „Дай.“ „Вземи, вземи, само не ме убивай.“ Казва: „В туй вярваш ли?“ „Вземи, вземи, само не ме убивай.“ Ние, съвременните хора, на револвера вярваме. Единственото божество, на което хората вярват, е револверът. Всичко, каквото имат, го дават. Дойде в името Божие, не дава. Дойде без любов, с револвера, тогава вече разсъждава, казва: „Така се говори.“ Ние ще живеем така, че във второто прераждане ще живеем, че в третото, в четвъртото, в петнайсетото. Някои от вас има, които сте на шестстотин и петдесет прераждания, и не зная още колко има да се прераждате.

Защото два вида светии има, които не са светии. Някой път вие мислите, че са много прогресирали. Ще ви покажа прогреса на светиите. Двама светии живели в пустинята. Трийсет години живели двамата. Един ден вървят, и единият вижда, че другият дошъл до едно място и подскочил, хукнал да бяга. Почудил се първият, казва: „От какво ли бяга, каква ли голяма опасност има?“ Отива на мястото и вижда един голям котел с жълтици, казва: „Какъв голям будала е онзи светия.“ Взема парите и отива в Египет, в Александрия. Похарчил всичките пари, направил къщи, благотворителни заведения, хотели и после се върнал в пустинята.

Възгордял се от стореното и пита Господа доволен ли е Господ. Дохожда един ангел и казва: „Всичките добрини не струват толкоз, колкото подскачането на твоя събрат над парите.“ Аз, ако съм на мястото на първия светия, какво щях да направя? Не щях да бягам, но щях да заровя парите, защото от изкушението се уплаши. Ще ги заровя, да ги не гледа. Значи слаб е той. Има братя, които, като видят една красива жена, хукват да бягат, да не би да го изкушава. Зарови я, погледни я, няма нищо. Ако тя те изкушава, тури нещо, зарови я. Как ще я заровиш? Тури малко черна пръст, да не те изкушава.

Аз харесвам дамите, в миналото носеха була. Защото изкушение е красивата мома, да не се изкушават мъжете от красивото лице. Мойсей, като слезе от планината, беше толкоз красив, че було туряше, еврейският народ не можеше да го гледа.

Сега аз ви говоря, понеже от моето гледище, аз да ви кажа, вие още не сте нито мъже, нито жени, вие още сте деца. Ако мислите, че сте мъже или жени, вие правите погрешка. Вие сте малки деца и тепърва има да ставате мъже и жени. Сега вие мислите, че сте жени. Ябълката е ябълка, докато ражда сладки ябълки; докато ражда киселици, е дете.

„Любовта не безобразства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата не се радва, а сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, а когато дойде съвършеното, това, което е отчасти, ще се прекрати. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах; но откак станах мъж, напуснах което е младенческо.“

Значи, като мъж мисли. Дотогава, докато човек има известни слабости, той е младенец. Не е прегрешение. Защото малкото дете, като се роди, до една–две години много престъпления прави. Майката заглажда престъпленията. Не е виновато детето. Но като стане на двайсет и една година, ако прави същото нещо, майката е недоволна.

„Като станах мъж, напуснах което е младенческо. Защото сега видим мрачкаво като през огледало, а тогава ще гледаме лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам, както съм и познат. А сега остават тези трите: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта.“

„Духът Божи“

Сега ще ви кажа нещо утешително. Ние разглеждаме живота така сега, както не е. Казваме, че животът е много лош. То е наше субективно схващате. Мислите ли, че ако животът се проявеше другояче, щеше да бъде по-добре? Този живот, който сега живеем, е един от най-добрите, който може да бъде в дадения случай. Тогава, каква е вашата философия? По-добър живот от този няма. Казвам, всичките недъзи, които съществуват, те са на мястото си. Всичко, което е в света, е на мястото си. Ако не е на мястото си, тогава защо се допуща? Има неща, стил имат.

Българският език стил има. Виждам, откак българите са се освободили, имат четири–пет стила. Четеш една книга на един стил. В някои книги четеш: има ери, онт, в друг стил тия букви изчезнаха. Имат си съображения. Някой дошъл, по-умен, казва: „Много дълга работа е да се пише онт, много сложна работа е да се пише ери, ще пишем ь и и, и тогава става ери.“ Как ще го произнесеш? Едното е безгласно, другото е гласно. Как го произнасят? Българинът казва: „Не трябват две букви, само просто и.“

Четете вие една книга. Мислите ли в първите страници, че ще намерите същественото? Прочел си една страница. Животът има милиарди листа. Какво си чел ти от живота? Този автор, който писал книгата, писал цял един роман, ти искаш да знаеш какво е заключението. Не бързайте. Ти ще прочетеш целия роман, тогава ще извадиш извода защо е писан романът. Някои искат да ме убедят, че са много умни. Не си прочел романа, още първата глава четеш.

Казва: „Много лош човек.“ Че там е хубавото, че е лош. „Много добър е.“ Още по-добре, че е добър. Лош човек е. Такъв човек ми трябва. Добър е. Такъв човек ми трябва. Грозен е. Такъв ми трябва. Много красив е. Такъв ми трябва. Болен е. На лекарите здрави хора не трябват; като кажеш на лекаря за болния, очите му се отварят, казва: „Каква болест!“ Колкото болестта е по-опасна, по-добре, защото по-добър плод дава. Тежката болест дава изобилно плодове. Щом не е болен, то той е кисел, няма плодове. Дойде някой, казва: „Не върви с нас.“ Че такива хора ни трябват, да не вървят с нас. Той върви с нас. Такива хора ни трябват, да вървят с нас. Той заспал. Такива хора ни трябват. Казва: „Той се пробудил.“ Именно той ни трябва на нас. Много сприхав. Такъв човек ни трябва. Казва: „Той, като влезе вътре, какво направя? Очисти стаята, вдига шум, стаята мете, прах има.“

Аз като гледам от туй гледище, всичките хора са отлични екземпляри. Такива именно са ценни. Туй разбиране, което хората имат, то е детинско разбиране. Господ създал света. Отец не съди. Бог е, Който изглажда нещата, не съди никого, за Него всичко е добро, за Него всичко е лошо; но и лошото, и доброто, всичко е на място. Ти му казваш, че е лошо, имаш идеята, но едното добро е външно, другото – вътрешно.

Злото е без закон. Доброто е със закон. В злото човек служи на себе си, в доброто служи на другите. То е разликата. Щом човек служи на себе си, наричаме го зло. Какво лошо има, че служи на себе си? Няма нищо лошо. Ако той забогатее, какво лошо има? Че много яде, какво има – много работи човекът. Забогатял – носи тежък товар. Народили му се много деца, какво лошо има – носи тяжест. Че не е родил никакви деца – почива си човекът, работното време минало. Та ние разглеждаме много повърхностно някой път. Казва: „Деца няма той.“ Вие не разбирате този човек има ли деца. Как нямал? Едно време, като беше риба, по триста хиляди ги раждаше. Аз виждам този големия сом. Някои големи хора виждам като сомове, някои виждам като китове, някои като акули, някои като мечоносци, живи са във водата вътре.

Като казвам, че виждам човека като риба, аз го представям като актьор, каква роля играе. Някой на сцената играе царска роля. Всички царски роли може ли да играят? Някой играе ролята на царица, някой играе ролята на съдия, друг играе ролята на поет, философ, обикновен слуга, някой играе ролята на някой крадец. Неприятно е да играеш ролята на един крадец на сцената: крадеш, гледат те няколко хиляди хора. Като краде, неприятно му е на човека. Той иска майсторски да открадне, че другите хора да го похвалят. Казва: „Как, играх ли хубаво?“ Иска да измами съдията.

Значи на сцената да краде го наричаме в реда на нещата, а в живота не е в реда на нещата. Защо на сцената е в реда на нещата?

Сега аз разглеждам нещата от Божествено гледище. Всичко онова, което Бог е създал, е добро в света. Злото е нещо, което не съответства на нас. Ако огънят е по-силен, изгаря. Казва: „Лош е огънят.“ Огънят е на място, върши много големи добрини. Понеже аз не съм приспособен за огъня, да издържам неговата сила, трябва да имам предвид какво мога да издържам.

Та казвам, при мене са идвали да ми говорят как живеят тук, на Изгрева. Казва изгревчани какви са, очакват много нещо от тях. Запример изгревци имат една похвална черта, не са много лакоми хора, а се задоволяват с триста метра, казват: достатъчно е. След като имат триста метра, заградят ги с телени мрежи, че ако минаваш вечерно време, може да си съдереш дрехите. Тук преди години си съдрах палтото. Минавам, едно ново палто се съдра, като ме хвана, отвори се една малка дупчица. Виновен ли е този човек, който турил тела? Не е виноват. Никой не ме кара да ходя там вечерно време. Като има тел, да не ходя да си дера палтото, да ходя денем. Виноват съм аз. Казвам: вечерно време не ти трябва да ходиш, дето има телове. Казах на себе си, че си отворих една малка дупчица.

Та казвам, сега както е, не вземайте това върху себе си. Вие мислите, че лошото е отвън. Светът е вътре във вас. Вие нямате една ясна представа за живота, че търсите причините в живота. Всичката причина сте вие. Всеки човек е причина за своето щастие и нещастие в себе си. Някой човек те мрази. Не си ли ти причината? Обясняват. Може да ви дам много обяснения. Защо те мрази някой? Той в миналото ти е бил слуга, работил двайсет години, ти нищо не си му дал. Този човек помни, като види, и те мрази. Казваш: „Той ме мрази.“ Ти си забравил, той не е забравил. Мъчно се забравя. Къде е причината? Казваш: не е добър човек. Че ти не си добър, ти го направи лош този човек. В този живот повикай го, направи го наследник, завещай му нещо, осинови го.

Много хора сега осиновяват чужди деца, осиновяват своите слуги, които в миналото са ги изтезавали. Хубаво правят. Човек, който нагрубява хората, Господ не му дава деца, само слуги му дава Господ, да ги осиновява. Сега дали вярвате, не е въпрос за вяра, то е въпрос за знание.

Другите цитират какво казал Христос. За дадения случай известно изречение имате: „Бъди търпелив.“ Хубаво, търпението какво е? Като си при лошите хора, търпението е необходимо, но като си при добрите хора, няма нужда от търпение. Като се намира пред добрите хора, човек трябва да бъде благ с тях. Ако те са добри, човек трябва да бъде благ. Ако хората са добри, аз трябва да бъда благ. Като се намеря между невежите хора, аз не трябва да бъда невежа. Като се намеря между учени хора, какъв трябва да бъда? Ако те са учени, аз трябва да бъда мъдър. Защото учението дава ровкия материал, мъдростта използва този материал. Казва: „Той е мъдър човек, той е учен човек.“ Ученият човек има материал, събира. Мъдрият човек използва, обработва този материал.

Някои считат умния човек, че обработва. Умният само събира материала. Един учен човек, като го питаш колко тежи земята, може да ти каже, изчислявали са, и то е едно число с близо двайсет и четири цифри. Защо изчислявали колко тежи земята? Учени хора сега има, които изчислявали къде се намира най-гъстата материя. Намерили някаква звезда, материята на която е толкова тежка, че един тон от тази материя може да се събере в един лешник. Един лешник от тази материя ще тежи един тон, как ще си го представите сега? Най-тежката материя. Ще кажеш: „Какво ме ползва това знание?“

Аз ви питам, всеки ден като се тревожите, какво се ползвате? Казвате: „Той не живее по Бога, той не е вярващ, той няма знание.“ Какво те ползва има ли знание, или не? Радвай се, че е будала. Ако имаше знание, ако беше учен, той щеше да говори. Ти искаш да говори, радвай се, будала е. Ако ти си невежа, радвай се, че си срещнал учени хора, от които ще се научиш.

Мислите ли, ако човек срещне една мечка, че я заобиколи, че той е от смелите хора? Ти, като срещнеш мечката, ще я спреш да се разговаряш с нея. Аз в живота си веднъж съм срещал мечка. Зная характерът ѝ какъв е, не знаех походката каква е, как ходи. Връщахме се през Маричината долина. Вървя, нося чадър, и на чадъра една кърпа с малко хляб. Гледам, от лявата ми страна от баира слиза една мечка. Върви напреко и ще ни попречи пътя. Замислила се тъй, полека върви, турила главата си към земята, върви бавно. Наближи колкото тия братя до вратата там (Учителят показва в салона), замислила се и не ни вижда.

Зад мене върви един евангелски проповедник, обръщам му вниманието, показвам мечката, казвам: „Виж тук една приятелка, трябва да я срещнем. Добър ден ще кажем.“ Като му казах, той погледна мечката, на пътя му имало едно дърво, той иска да вземе мерки, но се спъва на дървото и пада. Като падна, вдигне си главата срещу мечката. Тази мечка едва тогава ни забеляза, че като хукна, бяга направо нагоре. Казвам на проповедника: „Благодарение, че падна, та сплаши мечката.“ Малко хумор. Мечката каза: „Не искам да срещам проповедници, понеже те не говорят истината.“ И тази мечка се върна по стръмнината. Надолу повече не слезе, но нагоре бяга.

Казват ми: „Не се ли уплаши?“ Възможно е, може да съм се уплашил, може да не съм се уплашил. Наблюдавах мечката, като иде. Ако бях сам, щях да се разговарям. Съжалявам, че проповедникът я уплаши. Една среща ми се представи да се разговарям с мечката, и не можах. Този проповедник ми развали срещата, като двама момци, които се влюбили в една мома. Таман бях срещнал една красива мечка, да ми разправи историята си: защо живее в гората. Виждам, че не е толкоз грозна. Отвън е обвита с кожа, но вътре е красива. Но избяга момата, тази мечка избяга.

Това са поетически работи. Мене ме интересуват нещата, които Бог създал. Онова, което Бог вложил в мечката, то е красиво в характера на тази мечка. Не каза: „Този е лош човек“ и да се нахвърли отгоре ми, но изведнъж се върна назад и избяга. Аз харесах поведението ѝ, че не взе нито вляво, нито вдясно, но точно пътя, по който слезе от стръмнината, пак там се изкачи. Казах си: „Ти, като срещнеш лоши хора, стръмното нагоре дръж.“

Та в живота си ние можем да срещнем мечки, вълци, лъвове, тигри, кобри може да срещнем, какво ли не. Та човек трябва да знае как да се справи. Във всички същества, ако разбирате закона на любовта, ще видите, че се крие нещо хубаво в тях. Ако вие срещнете някоя голяма змия, тя може да нападне човека. Някои змии не нападат човека. Змията се завърта. Сега на изток правят опити: змиите завземат мястото на котките, вкъщи змията седи, ходи, търси мишките, влиза в дупките на мишките, освобождава къщата от мишки. Може да ви направи една услуга.

Да дойдем до същественото в живота. Ние преждевременно не трябва да си образуваме възгледи в живота. Дали човек е добър, или лош, то е възглед. Колективно хората съдят. Единично нямаме право да съдим другите. Като съдим другите, и нас ще съдят. Днес съдите едного, утре вие направите погрешка, вас ще съдят. Онези, които съдите, вземайте предвид, влезте в тяхното положение. Допуснете, че във вашата къща умира някой човек странник. Дошъл при вас и умира. Ще ви подозират как е умрял. Как ще определят, че е умрял? Ще дойдат, ще инспектират, ще прегледат, ще изследват. Значи този странник ще ви причини вреда. Питам, защо той трябваше да дойде в къщата ви? Казва: „Умря човекът.“ Не само че не трябва да умира, но трябва да оживее. Наместо да живее, умира. Не вярват хората, че той умрял от естествена смърт, казва: „Възможно е, ти може да имаш задни цели.“ Как ще се оправдаеш?

Много пъти обвиняваме, ние сме много несправедливи. Погледнал някой човек, предаваме характерните черти на погледа, че не е хубав, че мисълта не е чиста или че постъпките не са чисти. Обаче той постъпил според както той разбира в дадения случай. Тук ние казваме: учен човек е онзи, който има известна опитност. Една домакиня, която знае хубаво да пере дрехите, знае как да ги опере. Не всеки може да опере дрехата. Една майка, която не знае как да отглежда децата си, не е от добрите майки. Един учител, ако не знае как да възпитава учениците, да има един трезв метод на възпитанието. Има хиляди методи за възпитание. Животните имат един начин, хората имат други начин, ангелите имат трети. Разни методи има.

Казвам, апостол Павел изчислява качествата на любовта. Той е засегнал любовта в нейната негативна страна, в нейния негативен смисъл. Вие никога не може да поправите себе си така. Най-първо, ако обикнете Бога, вие ще поправите всичко. Ако обикнете ангелите, вие наполовина ще разберете живота. Ако обикнете себе си, тогава една трета от живота ще разберете, две трети ще останат неразбрани. От обич към себе си се ражда злото в света. Когато хората се обичат, влизат в стълкновение, тогава се ражда злото. При ангелите злото се отделя от доброто, а при Бога злото не съществува, злото и доброто се примиряват. За да се примирим със злото, Бог трябва да живее в нас, Божественият живот трябва да бъде в нас. Ако Бог живее в нас, зло няма да има. Ако ангелите живеят, злото ще бъде отляво, доброто отдясно. Ако ние сами живеем, тогава чрез постъпките ние създаваме злото в себе си.

Запример ти си господар, вечерно време идеш в курника, хванеш една кокошка, веднага ѝ отсечеш главата. Той седи спокоен, не гледа страданието на кокошката, но какво удоволствие: как ще оскубе кокошката, каква е, мазна ли е, ще направи чорба с яйце или печена. Християните казват: „Господ ги създаде ние да ги ядем.“ Някои пък намерили охлюви, турили ги в топла вода, искат да ги направят с ориз, ни най-малко не мислят, че ще мъчат тия охлюви. Ние минаваме за много добри. Не сме още добри.

Бог е съвършено същество, единствено благо същество, единствен, който не причинява зло, никого не изкушава. От Бога надолу всички причиняват страдание. Усъвършенстването, благото, което вие искате да имате, съдействайте и другите да го имат. В себе си, ако искате да успявате, съдействайте и другите да успяват; вие като се подигате, с вашето подигане заедно да се подигнат и другите. Не очаквайте светът да се поправи. Сега чакат нов ред в света. За мене новият ред и днес може да се тури, какво ще очаквам векове? Днес турям нов ред. Тогава няма какво да очаквам.

Този нов ред съществува в природата, само още на земята не е дошъл. Та някои набожни хора очакват, християните очакват нов ред. Той отдавна е дошъл. Ангелите живеят по него, светиите живеят по него, останалите тук, правоверните на земята, те тепърва го очакват. Сега се чудят по кой начин ще дойде. За да дойде новият ред на нещата, трябва да има пролет. Зимно време новият ред не иде. Пролет да е, да изгрее слънцето, да се дадат условия на всичките хора да се проявят тъй, както те са създадени. Човек трябва да бъде гладка повърхност, че Бог като дойде, да се отрази. Всеки човек трябва да бъде като огледало, нещата да се отразяват, да имаме ясна представа.

Вземете една тигрица, с любов гледа на своите деца. Една овца, и тя гледа с любов на своите деца. Тигрицата е нежна към своите деца. И овцата е нежна към своите деца, ближе ги, гали ги, за тях се грижи. Но тигрицата е нежна само към своите деца, към децата на другите ни най-малко не постъпва тъй. Овцете ги вземат като образец на благородство, но и овцата, като дойде до едно агне, което не е нейно, помирише го, оставя го; като дойде нейното агне, помилва го. Всяка овца познава между двеста агнета своето агне по уханието. Някой ще каже: „Защо да не може да вземе чуждото агне, да го подува?“

Мислите, че ние сме много търпеливи, ако не можем да търпим недъзите на хората? Ще се учим на търпение. Намираш се между хора, които са нетърпеливи. Всички ние, съвременните хора, имаме едно особено схващане за живота: искаме с много малко работа в умствено отношение, много малко работа в духовно отношение и много малко работа във физическо отношение да влезем в Царството Божие. Изисква се най-голям труд. Трябва човек да мине през големи мъчения, голям труд, голяма работа. Най-първо, да започне от мъчението, да слезе до дъното на живота; да се труди, да възлезе; после, да започне работа, всичко онова, което е събрал, да извади от нечистото, да образува чистота – един скулптор, който взема най-хубавия камък и извайва най-хубавата статуя. Той е майстор. Другите, които не са такива майстори, казват: „Какъв скулптор мога да бъда?“

Ако ти не можеш да изваеш лицето си такова, каквото искаш, ако ти не можеш да изваеш ухото си такова, каквото искаш, ако ти не можеш да изваеш носа си такъв, какъвто искаш, устата си да изваеш, каквато искаш, какъв скулптор си? Не само това, но мислите ли – ние, съвременните хора, в младенчество устните ни са дебели, в старини стават тънки – мислите ли, като стават устните тънки, че това е придобивка? Загуба е. В младенчество този човек е бил в нормално състояние, в старини – в анормално състояние. Има вече опорочаване на кръвообращението в неговата мисъл. Преди, като млад, е имал едни мисли, като остарее, знаете ли за какво мислят старите хора? От сутрин до вечер той мисли как е живял: като дете с кои другари играл, как се любил с момите, коя мома как играла на хорото. Той преглежда живота си веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти. Като го преглежда, какво ще извади от този живот? Старият не трябва да се занимава със своя живот. От Божествения живот тия материали, които събрал, трябва да ги използва, не трябва да гледа на своите слабости. По Божествен начин той трябва да намери пътищата да се подмлади. Подмладяването е да започне работа разумно.

Онези, които чакат Господа, или онези, които любят Господа, ще се подмладят. Подмладяването в света без любов не може да стане. Когато говорим за любовта, да се върне животът в нас, за да бъдем здрави, умни, силни. В света нищо не може да дойде без Божията любов. Благата не могат да дойдат ни за човешката любов, ни за ангелската любов. Без Божията любов благата не могат да дойдат, най-малкото благо не може да дойде без нея. Може да имаш човешка любов и ангелска любов да имаш, и тя не може да донесе това, което Божията любов носи. Когато човешката любов стане проводник на Божията любов и когато ангелската любов стане проводник на Божията любов, тогава нещата се постигат. Когато човешката любов стане проводник на ангелската и когато ангелската любов стане проводник на Божествената, нещата се постигат.

Каква е разликата между обич и любов? Любовта е единна. Всичките хора се обичат по един и същ начин. Обичта е в множеството, всичките хора се обичат еднакво. Обичта се дължи на материалните блага. Ти обичаш един човек, че ти дал повече. То е оценка на любовта. Обичта е разнообразна. Обичта се дължи на хората. Тя е качеството на множеството. Само множеството обича.

Само Бог може да люби. Единственият, Който люби, е Бог. Тия, които обичат, то сме ние хората, и ангелите са същества на обичта. Ние вземаме, и туй, което сме взели, тогава се явява любовта. В Бога любовта се изявява естествено. Туй, което човек дава от себе си, е любов. В нас туй, което сме взели, е любов. Бог което дава, считаме за любов, ние което вземаме, считаме за любов.

Та сега всички вие живеете в любовта, от която вземате. Дотолкоз сте добри, доколкото ви дават. Като ви дадат повече, добри сте, любят ви повече, добри сте. Щом започнат да ви дават по-малко, по-малко добри сте. Като ви дадат най-малката любов, най-малко любите. Сега смесвате любов и обич. Любовта е едно, тя е проявление на Бога, то е великото в света, което дава възможност за всички постижения. Човек трябва да изучава законите на любовта. После, трябва да изучава законите на обичта. То е множеството. Обичта е външно разнообразие. Любовта е вътрешно разнообразие.

Запример един човек, който ви обича, той иска да ви види. Един човек, който ви люби, той не иска да ви види, той не иска да ви смущава, отдалече ще ви зърне. Онзи, който ви обича, се интересува, иска да се срещне с вас, казва: „Много ми е приятно да ви срещна.“ Най-после ти каже: „Няма ли да ми платиш?“ – и тебе те жегне. Една полица има. Най-първо казва: „Много ми е приятно“, но после казва: „Ти си говорил нещо лошо за мене, това си казал.“ Тия работи са познаване. Един човек, който е говорил: опознаваме се. Ако е говорил истината, тази истина остава за негова сметка, той печели. Ако е говорил нещо хубаво заради мене, той печели. Ако е тъй, както е говорил, той се ползва. Ако е говорил нещо лошо, пак е за негова сметка.

Закон има, че всеки, който говори за престъпленията на хората, половината взема, Господ ги туря на негова сметка. Ти говориш за дълговете, Той казва: „Половината тѝ плащаш.“ Ти говориш за доброто, Той казва: „Половината тѝ вземаш.“ Като говорите за доброто, печелите. Като говорите за лошото, плащате. Не е практично. Виждам добрата страна. Като говорите лошото за другите, ставате щедри. За този говорите лошо, за онзи говорите лошо, щедри ставате. Всичките хора са станали щедри от говоренето на злото. Законът ги научил да дават. Всички онези, които са много пестеливи, са били много лоши. За никого нищо не са дали. Търпеливите са минали през дисциплината.

Та казвам, трябва да гледаме на нещата от Божествено гледище. Не е приятно. Няма нито един човек, на когото да кажеш нещо лошо, и то той да не се обиди. Някой път казвате: „Много лош си.“ Защо му казвате? След като му кажеш, че е много лош, започваш да загазваш. Аз ги наричам тия белите лъжи. Аз бих му казал така: „Ти си много добър, като тебе друг няма. Много добър човек си.“ Тогава той казва: „Много лош съм, аз не съм така добър, ти не ме познаваш, не съм цвете за мирисане.“ Мислите ли, че ако вие се усъмните в Бога, че Той не ви направил така, както трябва, вие печелите?

Някои от вас казвате: защо не сте красиви, защо Господ не ви направил красиви. Аз да ви кажа съображенията: Господ не иска да се мъчите. „Защо не съм богат?“ Не иска за богатство да се мъчите, вие няма да може да спите. Богатите хора са нещастни, те нямат доверие в никого. Сиромахът има голямо нещастие, но той никога не се страхува. Какво ще му оберат?

Лъжа е да мислим, че сме сиромаси. Изхвърлете из ума си мисълта, че сте сиромаси. Не говорете, че сте сиромаси, защото човек, който има отличен ум, който има отлично сърце и който има отлична воля, той от всяка банка, отвсякъде може да вземе. Един цигулар, който знае да свири, ще ходи ли да проси? Един човек, който знае сладко да говори, ще ходи ли да проси? Един човек, който знае как да работи, ще проси ли? Не съжалявайте, че не сте като другите. Искате някой път път да бъдете като другите. Не, ползвайте се от стремежа на учените хора, не искайте да бъдете като учените.

Писанието казва, че ние сме направени по образ и подобие Божие. Защо искаме да бъдем други? Защо ще желая да бъда като другите хора? Да бъда по образ и подобие Божие, разбирам, защото Бог ме е направил, то е в реда на нещата, но да бъда като другите хора, то е безпредметно. Ако всичките хора искаха да се усъвършенстват, то е образ и подобие; те да усъвършенстват ума и сърцето си, там е целта. Казва: „Аз искам да бъда като Него, да бъда по образ и подобие, да бъда като Господа.“ Искаш да бъдеш щедър, бъди, както Господ е щедър. Бъди благ, както Господ е добър. Бъди разумен, както Бог е разумен. Във всичките постъпки постъпвай тъй, както Бог постъпва.

Много добър морал може да имаме. Единственият морал е вътре в нас. Щом направиш нещо, казваш: „Туй не го правя.“ Че как не го правиш? Ти пишеш на книгата едри букви. Някой път пишеш ситни букви, казваш: „Аз тъй съм навикнал.“ Защо пишеш едро или защо пишеш дребно? Пишеш ситно, малко харчиш. Пишеш едро, много харчиш. Защо харчиш много? Много ядеш. Защо пишеш дребно? Защото малко ядеш. Дребни букви, дребни чувства. Този човек със ситните букви, на него не можеш да разчиташ. Съотношение има на нещата. Не може на една страница само една буква да напишеш, не е практично. Може буквите да са едри, но има един закон, който регулира доколко буквите могат да бъдат едри. Човек не може да направи буква по-голяма от себе си.

Та казвам, нашият идеал трябва да бъде да бъдем по образ и подобие на Бога. Аз съм правил често опити. Дойде някой много развълнуван, започне да говори, иска да ме убеди, че са го обидили, иска да му взема страната. Изслушвам го спокойно, разсъждавам по Бога. Той започва да се извинява, казва: „Извинете, малко прекалих.“ Казвам: „И аз, ако бях на твоето място, щях да направя същото.“ Ти си ударен, боли те, ти чувстваш болката. Аз не съм ударен, нямам същата опитност. И мене, ако ударят, и аз ще чувствам същото. Всичките хора чувстват по същия начин. Докато ние не чувстваме болката, нямаме ясна представа какво нещо е болка. Гледайте другояче.

Хората са незавършени картини, не се произнасяйте. Не се произнасяйте за хората, понеже са незавършена работа на Бога. Проект има да станат по образ и подобие, но тия хора още не са станали по образ и подобие. Ние, хората, не сме завършени картини. Не сме завършени картини на Бога. Гледаш един скулптор, едва сега направил първите черти. Или някой художник рисува, турил някои линии, има много да работи още, да се турят сенки на лицето, после, да се даде образ на очите, да се направи положението на веждите, на носа, на устата, да се даде един израз.

Казвам, не се произнасяйте за една картина, която не е завършена. И за себе си не се произнасяйте. Дръжте за себе си идеята, че един ден Този, Който работи върху вас, ще извади една от най-отличните картини, които някога сте виждали. Като идем на небето, това ще бъде щастието. С всяко отиване в небето ние ще се погледнем и виждаме, че не сме завършени, трябва да се върнем пак на земята. Един ден, когато се завърши картината, ние на земята няма да се връщаме; като се завърши картината, ще идем горе. Дотогава, докато се завърши картината, ще слизаме да добиваме образ. Като се свърши, ще останем в онзи свят да живеем, ще се радваме на онази картина, по която сме направени.

Някои от вас казват: „Не искам да се връщам на земята.“ Вие, които ме слушате, сте от тези, които ще слизате на земята, вашите картини не са завършени. Що е възкресението? Завършена картина. Вие не сте възкръснали. Ще ми кажете, че сте възкръснали. Вие имате болка в крака. Възкръсналите нямат болка. Как ще оправдаете? Имате гурели, не сте завършени.

Научете се поне да обичате Господа за онова, което ви е дал. Той ви дал и се грижил през всичките векове, давал ви условия. Вие седите, и сте недоволни. Благодарете. Казвате: „Няма какво да ям.“ Нямате какво да ядете? Двайсет обяда имате на минута. Ти ядеш, защо да не си доволен? Двайсет вдишки, то са двайсет обяда. Не е ли вярно? Аз по някой път съм имал странни работи. В миналото, и сега се е случвало, нямам хляб. Дойда вкъщи, намеря хляба, оставен пред вратата. Кой го е оставил, не зная. Намеря го завит в една кърпа. И досега някой хляб не зная кой го оставил. Искам да го намеря, да му върна кърпата, той не се явява. Оставен хлябът. Едно нещо зная, че онзи, който оставил хляба, обичал ме е. Нищо повече. Дошъл, оставил хляба и не се върнал. Вие казвате: „Ние нямаме такава опитност.“

Хлебарят всеки ден иде и ви носи хляба, казва: „Дайте пет лева.“ Пет лева взема само за труда, хлябът не се плаща. Тази слънчева енергия, събрана, знаете ли колко струва? Ако речете да плащате един хляб от хиляда грама, трябва да платите по една лира на грам, хиляда лири трябва да дадете. Хиляда лири колко струват? То е слънчева енергия събрана. Онзи, който изпратил хляба от слънцето, и онзи, който работил на земята тия зрънца да се образуват, да се образува тази слънчева светлина за нас, трябва да знаем колко хиляди същества са работили, за да ни поддържат на земята. Ние, съвременните хора, мислим, че никой не се грижи за нас. Кой се грижи?

Да благодарим на Бога, че любовта Му е към всички без разлика. Само Той съзнава, че едни са успели, оценяват любовта повече, други – по-малко. Той не прави разлика. Само че едни вземат повече от любовта, други – по-малко. Разногласие се явява. Някой път са благосклонни. Един ден и те ще разберат. Та правият път в своето развитие е да съзнаваш своите погрешки. Искаме някой път хората да се изказват, да проповядваме новото учение, да убедим хората. Да съзнаваш всеки ден, че Бог те обича. Сърцето ти бие за Бога. Бог те люби. Ти мислиш, защото Бог те люби. Всичките блага си взел, защото Бог те люби.

Когато дойдем при страданията, пак ни люби. Когато слизаме, пак е с нас. Той ти мисли доброто. Като те бият, те снема, мисли ти доброто. Ако седиш, ще те претрепят, казва: „Слез долу.“ Ти се радвай, че те уволняват. Ти се радвай, че си бил млад. Ти се радвай, че си остарял. Като си стар, няма да имаш изкушенията на младия, ще бъде умът ти свободен. Като млад ще се пържиш в своята обич, ще цъкаш зъби, ще се заканваш на този, на онзи. Като стар ще се примириш, ще дадеш право на всичките.

Та сега вземете положението на старите хора. Не цъкайте със зъби, понеже досега сте цъкали. Престанете вече да цъкате.

Сега остават тия трите: любов, вяра и надежда, но най-велика е любовта. Съзнавайте, че Бог е любов. Не навън да го покажете, но себе си да убедите. Да носите образ и подобие на Бога и този образ и подобие е, който Той люби в нас. Бог обича онова, което мяза на Него. Понеже ние мязаме на Него, Бог обича всички. От нашето гледище, понеже Той направил всички, Той обича всички. Следователно обичта Му е съобразена със степента на развитието. Любовта Му е еднаква. Обичта Му е различна. Бог обича различно. Онези, които сме приели малко, малко знание имаме. Бог в Себе Си не прави различие на душите. Всичките души, които са излезли от Него, имат еднакво предназначение, еднакво ги благословил, еднакво може да достигнат до степента, която Той определил. Един ден всичките души ще станат ангели, служители на голямото Царство на Бога. Тогава ще бъдат радостни и весели, че служат на Бога.

Любовта ни свързва с Бога. Обичта ни свързва с ангелите.

„Отче наш“

Двадесет и трето утринно слово
24 май 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, хора, казва, може, любов, аз, сега, бог, всички, себе, съм, другите, имат, всичко, иска, живот ,

 Утрини Слова , София, 24 Май 1942г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder