НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Тон и техника

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Тон и техника

Най-често използвани думи в беседата: може, свят, тон, има, положение, имаш, човек, път, сега, желание, три, тона, живот, работи, естествено, аз, две, храна, техника, два ,

 Младежки окултен клас , София, 29 Май 1942г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

„Ходи, ходи“.

„Светъл ден“.

Между тия две песни има нещо общо. Кога може да ходи човек? Само в светъл ден. Човек без елементите на азбуката може ли да чете? Не може да чете. Без елементите на слоговете, на буквите, може ли да чете? От елементите на буквите може да се образува един слог. Една буква е елемент. Буквата е емблем. Някой път една дума може да съдържа един слог, може да съдържа един звук, а може да съдържа два или три слога. Всички се спъват и казват: „Тия елементи не са потребни.“ Има една азбука, която всички същества имат в своето подсъзнание. Тя е природна азбука. Много от противоречията в живота се явяват от липсата на някои външни елементи на азбуката. М. Ч. С. – какви букви имате? Първата буква представя мисловния свят. Втората буква представя чувствения свят. Третата – силовия свят. Или казваме – материалния свят – М. Да кажем, вие сте в една тъмна стая. Вие сте в положението на една буква, на един елемент, на един слог, на една дума. Понякой път мислите, че някои неща са маловажни. Не, най-малката светлина, която се явява в стаята, ви дава друго ориентиране. Най-първо всички неща са непознати за вас. Най-малката светлина разкрива нещата. Щом говорим за материалния свят, това е светът на фактите. Щом е духовния свят, той е светът на законите. Физическият свят е свят на фактите – материалният свят. Духовният свят е на законите, а Божественият – на принципите. Сега някой път вас не ви интересува нещо, защото живеете само в материалния свят. Интересуват ви материални работи. Може да ви интересуват ябълки, сливи, круши, череши, малки изворчета, все материални работи ви интересуват. Работите са свързани с храненето. А пък материалните работи, които са свързани с очите ви, с носа, с ушите или пък материалните работи, които са свързани с ръцете, с краката, вие сте заставени да се интересувате от тях. Вас ви интересува материалния свят, понеже е по-близо до нас в дадения случай.

Сега какви изводи може да извадите? Да кажем, имате идеята 1.2. 2 е два пъти по-голямо от единицата. 3 е три пъти по-голямо от единицата. 4 е четири пъти по-голямо, 5 е пет пъти по-голямо. Това са статистически положения на числата.

1. 2. 3.
4. 5. 6.
7. 8. 9.



Най-първо имате едно дърво, което дава две клончета (Фиг.1). Двете клончета два пъти ли са по-големи от дървото? Клончетата се разклоняват, дойдат до числото 10. 10 – по-голямо ли е от единицата? Ние вече влизаме в органичния свят. Щом влезете в Божествения свят, какво е отношението? Най-първо физическият свят определя мястото. Като един факт завземаш едно място. В органичния свят се определя движението къде може да се движиш от едно място на друго. В Божествения свят каква работа може да свършиш? Във физическия свят ние имаме фактите. То е мъчението. Някой казва: „Аз се мъча.“ Физическият свят е свързан с мъчението. Духовният свят – с труда. Божествения свят – с работата. Имаме една ясна представа: който се мъчи, във физическия свят е. Мъчи се някой, предметът е по-голям, ти трябва да се приспособяваш на условията. Казваш: „Мъчен е животът“ – живееш на физическото поле. „Труден е животът“ – живееш в духовния свят. „Приятен е животът“ – живееш в Божествения свят. Казваш: „Мъча се.“ Не е лошо. Не си запознат, сега за пръв път си влязъл във физическия свят, за пръв път сте дошли. Всяко нещо, което за пръв път употребяваш, то е мъчение. Всяко нещо, което два пъти употребяваш, то е труд. Три пъти, което употребяваш, то е работа. Прогресът на числата. Числата оживяват. Най-първо имате едно статично положение. Едно семе седи в хамбара. То е първото положение. Ти го вземаш, дребно е, малко е, посаждаш го. Това семе се развива, става дърво. Третото положение – вече имате плода на дървото, вкусвате го. Кое положение е най-хубаво? В първото положение в хамбара е малко. Във второто положение израства, дърво става. В третото положение е най-интересното. То е принцип. С принципите хората се хранят, със законите се учат, а пък с фактите събират знанието. Понякой път вие не свързвате нещата във вашите умове, те седят разпокъсани. Да кажем, ако пеете и бихте изпяли последователно седемте тона. Ако не знаете как да запознавате тоновете един с друг, не може да образувате нито една песен, а за да образувате една песен, седемте тона трябва да си дадат мнението. Каква е разликата между тон и техника? Каква е разликата между музикална техника и музикален тон? Музикалната техника може да я добиеш, но с тона трябва да се родиш. Тона никой учител не може да го създаде. Музикалната техника може да придобиеш. Ти трябва да се родиш със закона на мисълта, да мислиш. Мисълта трябва да има тон. Начинът, по който мислиш, то е техника. Тона трябва да свържеш с мисълта. Тон да имаш в мисълта.

Представете си сега, че имате една струна. Тя е натегната. Щом я бутна, произвежда тон. Тази струна може да я скъсявате и да я удължавате и да образувате всичките тонове, но самата струна, която издава тона, вие трябва да се родите с нея. Струната трябва да я имате. Техниката, то е натягането. Разните натягания са лесни. Ако нямате тази струна, какво ще стягате? Важното е да имаш музикални тонове. Музикална мисъл трябва да имаш, музикално чувство трябва да имаш и музикални постъпки трябва да имаш. Тон на постъпките трябва да имаш. Техниката е друго. Трябва да правите разлика. Казва: „Как трябва да постъпвам?“ То е техника. Желанието да постъпваш добре трябва да съществува. Ти трябва да го имаш. Ако туй желание го нямаш, никой не може да ти го предаде. Ако желанието съществува, мнозина ще се явят да те поучат как трябва да постъпваш.

Запример, задава се темата: „Защо човек трябва да яде?“ Яденето е свързано с обновата. Трябва да имаш желание за обнова. Какво нещо е яденето? То е закон за обнова. То е тон на живота. Да имаш желание да ядеш, то е тон. Ако нямаш желание да ядеш, ти нямаш тон. Ти трябва да имаш желанието да ядеш и тогава ще дойде туй, което ще ядеш: сливи, череши. Те са технически работи. Ако нямаш желание да ядеш, техническите работи са безпредметни. Всичките работи, които ще ядеш, това е техника. Казваш: „Желая.“ Какво е туй желание да ям? Желанието да ядете е тон. Всякога, когато изядеш една слива или една ягода, ти добиваш обнова. По същия начин желанието за зрение трябва да имаш. Това са технически работи, които наслояват твоето зрение. Сега онези, които разсъждават, казват: „Защо ми са тия работи, защо трябва да гледам?“ Какво представя човек? Желание трябва да имаш за зрението. Сега се обезсърчавате. Обезсърчението от новото гледище на живота какво подразбира? Българинът е реалист. Обезсърчение значи без сърце. Сърцето престава да тупти и да се движи. Когато движението спре, българинът се обезсърчава. Да кажем, вие сте тръгнали за града весели, дойде някой и ви казва, че не се позволява. Вие ви стане мъчно, че ви спрели и дойде обезсърчението. Имаш известно желание да идеш някъде. Спират желанието, в теб се заражда обезсърчението. Цярът за обезсърчението какъв е? Може да избереш да идеш в града не по обикновен царски път, но по околен път. Ако желанието ти е силно, по обикновения път, ако не можеш да влезеш, отдалеч ще гледаш да минеш или вечерно време да влезеш вътре в града.

Казвам: Трябва ли да се спрете в живота? Вие сте тръгнали някъде да идете в живота. Спрял ви някой на пътя. Понеже по царския път не може да ходиш, трябва ли да се спреш, да се върнеш назад? Растението като го спрат, не го пущат да върви нагоре, то пуща клони в друга посока. Пъдят го на друго място, то пак избира други пътища и така върви докато стигне целта. Казват: „Тука не се позволява по царския път.“ Онези, които те спъват, най-после ще кажат: „Оставете го да си върви, с него на глава не се излиза.“ Та в живота онези, които ви спъват, да кажат за вас: „Оставете ги, нека си вървят, с тях на глава не се излиза.“ Туй значи морален подтик. Растенията най-първо слизат надолу. Вие там ги спъвате. Тогава се разклоняват корените. И там по околен път ще идат до целта си. У растенията има едно непреодолимо желание да постигнат целта си. Никой не може да спре това желание. Аз зная цяла история защо динята е станала диня. Когато се е зародило желанието у нея, не искали да я пуснат по царския път да влезе в града и тя почнала да пъпли по земята наоколо. Скрила се да не я виждат нависоко. Никой не е подозирал, че тя е влязла в града. Тя като направи онзи голям плод, вземат плода и го внасят в града, а нея не пущат. Този подтик на динята трябва да имаш. Като видиш динята, да кажеш: „Браво, колко е умна тази диня.“ Щом е могла да направи такъв голям плод, не е глупава диня, тя е много умна. Та в цялата природа това са начини и методи, по които животът постига целта си, която провидението положило. Та когато се състезавали, на конкурс излязли пъпешът и динята. Пъпешът турил хубаво ухание, за да постигне целта си. Той е много амбициозен. Искал да стане знатен, да го знаят. Динята станала по-скромна. Скрила своето ухание вътре в червения си плод, в онази разхлада, която дава. Най-първо дошли птичките да ги ядат. Кучетата започнали да ядат пъпеша, а човек дошъл по-после да яде динята. Тя била малко по-умна, че кучетата диня не ядат. При динята дошъл човекът, затова динята е по-умна от пъпеша. Пъпешът е по-красив и той се готвел за човека, но със своята обхода, със своето знание привлякъл животните, а динята със своята скромност привлякла човека. Та сега и вие, когато искате да привлечете човека с уханието си, вие ще привлечете точно обратното, по-низшите животни. Необходимо е човек да приложи сила вътре в себе си, отколкото отвън. Вътрешната сила (е) по-мощна, отколкото външната сила. Казвам: Някой път вие се обезсърчите, неразположени сте. Едно неразположение в човека може да има три произхода. Неразположението може да произтича от фактите. Неразположението може да произтича от храносмилателната система. Неразположението може да произтича от законите, от дихателната система, от кръвообращението. Неразположението може да произтича от принципите, от човешката мисъл. Най-първо трябва да намерим причините на едно неразположение. Ако причината е стомахът, да подобрим храната си; ако причината са дробовете, да подобрим дишането; ако причината е човешката мисъл, да подобрим мисълта. Всякога, когато човек усили дейността на предната част на мозъка си, усилва се мисълта. Когато се усилва деятелността на задната част на мозъка, стимулират се повече чувствата. Когато се стимулират чувствата, се ражда неразположение в човека. В правилното възпитание всякога стимулирате най-първо предната част на мозъка си. След туй стимулирайте слепоочната област, дето е центърът на яденето. В слепите очи се намира центърът на храненето. Слепите очи са слепи, защото човек, когато яде, той трябва да си затвори очите малко. Коя е причината за затварянето на очите? Мислите, че е лошо да се затворят очите. Като си затвориш очите, примигаш. Постоянно трябва да примигваш клепачите, понеже има доста прах. Понякой път човек като затвори очите, държи ги малко повече затворени и така може да ослепее. Тогава са се явили сегашните очи. По-напред гледал чрез слепите очи. Понеже там ослепял, явили се сегашните очи. Три вида очи има човек. Тези очи, които сега имаме, са физически. Има и духовни и умствени очи. Очите на хората сега са отворени. Някой човек да мисли, той трябва да гледа, да вижда в умствения свят, да мисли. В умствения свят има зрение. Умът вижда. И сърцето вижда. В духовно отношение ние сега проглеждаме. Културата на човека зависи да накараш един човек духовно да прогледа и умствено да прогледа. Щом прогледа, работата вече тръгва напред. Сега може би във вас ще се яви мисълта: „Това вярно ли е?“ – Вярно е. Защото съществуват физическите очи. Те са резултат на духовните. А духовните – са резултат на умствените, на Божествените очи. Както в един микроскоп има три степени на увеличение. Има едно обикновено увеличение, има едно средно увеличение и едно голямо увеличение на хиляди пъти. Значи, когато искате да видите дребните работи, ще проявите голямото увеличение.

Да допуснем, че вие се обезсърчите, не може да мислите. Обезсърчението откъде иде? Обезсърчението иде от това, че няма кого да обичате. Обезсърчил се един ученик, понеже няма книги да чете. Научил се да чете, няма какво да чете и започва да се обезсърчава. Имаш подтик за ядене, имаш желание да ядеш, обезсърчиш се, че няма какво да ядеш. Щом имаш правилно желание, обхождаш цялото пространство да намериш храната. Търсиш храната. То е техника. Трябва да намериш тона. Щом имаш подтик за яденето, елементите за яденето трябва да ги намериш. Тия елементи не са далеч от вас, те са близо. Вие казвате: „Къде ще намеря своята храна?“ – Много близо ще я намериш. Казвате: „Къде ще намеря светлината?“ Вечерно време може да я търсите, но денем къде ще я търсите? Вечерната светлина е отражение на дневната светлина. Най-малката светлина, която се показва вечерно време иде да ви насърчи, че има друга светлина, която естествено ще дойде във вас, тя ще повдигне живота. Естествената храна ще подобри живота, не изкуствената. Вечерно време светлините са изкуствени, те не повдигат, повдигат естествените светлини. Любовта към храната е, която повдига, не онази консервирана храна. Онази храна, която можеш да вземеш направо от плодните дървета, храната, която вие вземате с любов, трябва да вложите. Когато казвам с любов към храната, разбирам тон на храната. Щом ядеш без любов, тон няма, има техника. Техника без любов, то е съчинение без мисъл, без съдържание. Да кажем, вие искате да направите едно движение, колко мотива може би има за едно движение? В дадения случай коя е подбудителната причина, че аз се движа. Три подбудителни причини има. Може да ме застави стомахът да се движа, може да ме заставят дробовете ми, може да ме застави и дихателната ми система, може да ме застави и сърцето ми. Или мисълта, или волята, или душата заставят човека да се движи. Или сърцето, или умът стават причина да се движи. Ние се движим по подбуждението на сърцето или на ума. Резултатът ще бъде един, когато подбуждението на движението е сърцето. Когато подбуждението е умът, резултатите са други. Когато става по причина на душата, пак резултатите са други. Всяко движение, което извършваме, трябва да знаем към коя категория спада. Махаш ръката си, към коя категория спада това движение? Направиш една крива линия с ръката си. Каква е подбудителната причина за тази крива линия? Представете си, че имате един лък или имате една стрела. Пушката е направена по същите закони, само че затягането е на друго място. Коя е причината за образуването на една стрела? Онзи, който е направил стрелата, иска да си услужи да убие някой дивеч. А пък причината за тази линия може да е, че иска да се покаже. Тщеславието може да е причината. Някой иска да се покаже. Тщеславието е причина. Но пък този, който пише скромно, той е горделив. Онзи, който пише много хубаво е тщеславен. Онзи, който е немарлив, той е горделив. Немарливите хора са крайно горделиви. Той мисли каквото и да пише, е авторитет. Като пише просташко писмо, струва отколкото техниката на писмото.

Аз бих ви попитал как бихте убедили един човек, че го обичате? Без да му говорите за обичта. Аз ще ви улесня. Най-първо ти искаш да го убедиш, че го обичаш. Носи две ябълки, едната по-малка, другата по-голяма. Като идеш при него, дай му по-голямата и остави за себе си по-малката, че той да види. Носи два предмета, с един не става. Искаш да подариш една шапка. Носи една смачкана, другата хубава, дай му по-хубавата. Другата остави за себе си. Носиш два хляба, единият бял, другия чер. Дай на него белия хляб, за себе си задръж черния. Ако така постъпиш, той вече може да направи един извод, че ти имаш предпочитание. Ще каже: „Даде ми най-хубавата ябълка, даде ми най-хубавата шапка, даде ми белия хляб.“ Понякой път вие сте горделиви, има една гордост, която отблъсква хората. Вие задържате хубавото за себе си, а лошото давате на другите. Във вас има желание да го заставите да ви обича. Никога един човек не може да ви обича, на когото даваш малка ябълка, никога не може да ви обича един човек, на когото даваш храна, която си ял, че ти му даваш да яде това, което ти е останало. За да те обича, ти трябва да му дадеш първокласно ядене, което никой не е бутал. Щом дадеш скъсани дрехи, скъсани обуща на човека, той вече знае, че не го обичаш. Сега моралната страна на въпроса. А богатите хора дават пет стотинки, един лев, три лева. Това са все скъсани обуща. Дават десет лева, сто лева, хиляда лева, това са все скъсани обуща. Каква е мярката на любовта? Каква е единицата мярка на любовта? В съвременните учени хора, когато измерват разстоянието между небесните тела, за единица вземат една светлинна година, т.е. пространството, което светлината изминава за една година, като изминава всяка секунда по 300 хиляди километра. Оказа се, че и тази мярка е малка. Дошли са сега до Х мярка. Любовта изисква много голяма мярка. Ако вие нямате тази мярка, вие областта на любовта не може да измерите. У българина има една особена черта. Бъгаринът за числото 2, 20, 200 има особено понятие. И прав е българинът. Като каже 20, той мисли много. Числото 2, това е основа. 3 е резултат в дадения случай. Българинът като каже „двадесет лева“, в ума му стои идеята за голямо число. Той го мисли за повече от 30. Българинът предпочита да му дадеш 20 лева злато, отколкото 30. Аз да ви кажа защо предпочитат 20 лева в злато, отколкото 30 книжни. Като каже 20, той мисли златни пари, а като каже 30, мисли книжни. 20 златни струват повече от 30 книжни. Ако искаш да ти направят една услуга, от кого ще избереш? От едно 5-годишно момиче или от една възрастна жена? Например, искаш да ти операт дрехите. Имате момиченце много хубаво, красиво, то представя числото 3. А онази, възрастната жена, представя числото 2. Кому предпочиташ ти да дадеш да ти опере дрехата? Българинът е умен, предпочита числото 2. Трите в ума на българина е нещо, което расте, то е в процес. Него българинът не може да разбере. Той е излязъл из положението на статистическите числа и е влязъл в положението на органическия свят. Числото 2 е мощно, две за него е голямо. Българинът под думата 2 разбира туй, което твори в света. Той казва: „Две реки, два града, две лозя.“ Не казва „три лозя“, но казва „две лозя, но хубави“. Казва: „Да имаш две ниви.“ В света на природата щом се повтаряте с чувството, ще имате неразположение (в) духовния свят. Щом се повтаряте с мислите, ще имате неразположение в умствения свят. Щом се повтаряте с фактите, ще имате неразположение във физическия свят. Що е един факт? Вземаш пари назаем. Правиш една осигуровка, втора, трета, четвърта. Двадесет заема имаш по 1,000,000 какво правят? Два милиона. Какво ще бъде вашето положение? Имаш 20,000 заема, имаш два милиона да даваш. Какво ще бъде вашето неразположение? Аз както ви виждам, вие всички сте длъжници. Вас са ви кредитирали, един заем са ви дали. Най-първо са ви дали живота. Най-първо е дадено тялото, даден е животът и в последните времена е даден умът на хората. Три заема имате. Умът ви работи да плаща лихвите. Сърцето трябва да работи, да плаща лихвите. Под думата „лихви“ аз разбирам сърцето да поддържа своя живот и умът да поддържа своя живот, мисловния живот. Душата и тя да поддържа своя душевен живот. Всеки един, който не поддържа живота на своята мисъл, умира. Всеки, който не поддържа живота на своето сърце и той умира. Всеки, който не поддържа живота на своето тяло, на своята душа и той умира. Защо умират старите хора? Защото са изоставили своя живот. Като приемете тази храна в стомашната система, стомашната система изисква храната да я сдъвчите добре и стомахът да започне своята работа. Често вие нему давате работата на зъбите и следствие на това се разрушава. Хората без зъби по-скоро умират, отколкото със зъби. Казвам: Когато ви дойде една мисъл, обмислете я, сдъвчете я в умствения свят. След туй я снемете в света на сърцето и там я сдъвчете хубаво. Смелете я и във физическия свят, и там я сдъвчете, ако искате да живеете. Сега всичките хора умират по единствената причина, понеже храната не минава през техния ум, храната не минава през тяхното сърце, а направо. Какво ще бъде вашето положение, ако вземете замръзнала вода, без да я разтопявате и я разтопявате в устата? Трябва да я разтопите на огъня и тогава да я приемете вътрешно. Да кажем, имате едно състояние, неразположен сте. Взели сте „до“ с половин тон по-ниско. Какво трябва да правите? Половин тон по-високо да го вземете. Или взели сте го половин тон по-високо, пак не е естественото положение. Туй естественото положение има две свойства: значи може да се повиши и може да се понижи. Повишеният тон трябва да се понижи с половин тон, да дойде до естественото положение на тона. Пониженият тон трябва да се повиши с половин тон нагоре, да дойде до естественото положение в музиката. Ако тонът е повишен, трябва да се понижава; ако е понижен, трябва да се повишава. За да сложите един диез до естествения тон, трябва да го повишите. Ако турите бемол до естествения тон, трябва да го понижите. Следователно имаме понижение и повишение. В миньорните гами трябва да повишаваме, за да дойдем до естественото положение. В мажорните гами, за да дойдем до естественото положение, трябва да понижаваме. Мажорните гами се превръщат в миньорни. Миньорните гами като ги повишаваме, стават мажорни. След като знаем свойствата на мажорните и миньорните гами, може да ги превръщаме една в друга. Те са два начина, по които може да намерим естественото положение, естествения тон. „До“ в естествено положение може да го намериш от едно миньорно състояние. Като повишиш тона или като го понижиш, ще намериш естественото положение. Вие не може да си служите с повишение и понижение, не може да намерите естествения тон. Силата на музиката седи в естествените тонове. Понижението и повишението е обработване на тона. Хората, които са стабилни, в характера имат повече миньорни гами; които не са стабилни, в характера имат повече мажорни. Много малко певци има, които вземат естествените тонове. Трябва да се намери естествения тон, за да знаеш доколко може да го повишиш. Естественият тон съществува в природата. Той е мярка за повишение и понижение. Когато се повишават вашите чувства или се понижават трябва да намерите естественото положение на чувствата си. Когато се повишава и понижава мисълта, трябва да намерите естественото положение на вашата мисъл. Когато се понижава и повишава енергията, трябва да намерите естественото положение на тялото си. Всеки от вас може да произнесе думата „здраве“. Аз ще му кажа здрав ли е или не е здрав. Няма друга дума. Произнесеш думата „здраве“, но тя е много натегната. В здравето има едно естествено положение. Повишението и понижението са като обертоновете. Обертоновете се явяват като отражение на естествения тон. Естественият тон е единен. Всичките музикални тонове са повишени и понижени. Три тона има.

Когато преодоляват умствените тонове, човек е умствено настроен. Когато преодоляват духовните тонове, той е духовно настроен. Когато преодоляват физическите тонове, преодолява тялото. Няма никакво противоречие. В естественото положение здравият човек и в умствено отношение се развива, и в духовно е добре развит. Добре развитият умствено човек и тялото му съответствува. Някой път тялото е по-здраво, отколкото трябва. Нас не ни трябва здраве. Нас ни трябва тяло добре организирано. Добре организираното тяло, добре отговаря на мислите. Организираното тяло отговаря на чувствата и организираното тяло отговаря на своите вътрешни подбуждения. Образуването на характера зависи от изучаването на тия три основни тона: „до“, „ми“, „сол“. От „до“ до „ми“ – терца. От „ми“ до „сол“ – терца. От „сол“ до „си“ – пак терца. В единия случай имаме малка, в другия – голяма терца. От „ми“ до „сол“ – малка, от „до“ до „ми“ – голяма. От „сол“ до „си“ – голяма. Имаме две големи и една малка.

Аз ви дадох повече захар, отколкото трябва.

Аз ви давам музиката като средство за самовъзпитание.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

XXI година.
30 лекция на Младежкия окултен клас.
държана от Учителя на 29. V. 1942 г., петък, 5 ч. сутринта.
София – Изгрев.

Бележка (на координатора):
На 5. VI. 1942 г. по каталога на Елена Андреева няма лекция.

Най-често използвани думи в беседата: може, свят, тон, има, положение, имаш, човек, път, сега, желание, три, тона, живот, работи, естествено, аз, две, храна, техника, два ,

 Младежки окултен клас , София, 29 Май 1942г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder