НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Като добрия син

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Като добрия син

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, аз, сега, свят, дойде, уста, мисъл, всички, години, година, казва, мисли, ден, очи, време, бог ,

Общ Окултен клас , София, 1 Януари 1936г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


5 ч.

"Добрата молитва"

Песента: "Аз смея да кажа"

(Учителя прочете пасаж от книгата "Царският път на душата", от стр.105, първия ред, до стр. 106, до последния нов ред.)

Трябва да се прави разлика между страдание и мъчение. Мъчението произлиза от нямане, а страданието – от преизобилие. Страда онзи, който е преял, мъчи се онзи, който нищо не е ял. Само мислещото същество може да страда.

Всеки ученик, който постъпва в училище, първоначално има мъчнотии. Той влиза и не е осведомен за буквите, за реда в училището. Но постепенно се научава. И колкото повече време минава, толкова повече той се просвещава и за него училището става любимо място. А в началото му треперят космите.

Страданието – това е програмата на живота. Страданията аз ги наричам предговор, встъпление към всяко велико съчинение. В предговора ще се кажат няколко реда и след това ще се навлезе в главния предмет. Вие сте една книга, трябва да се напише встъпление, предговор. На какво основание пишете вие тази книга? Животът ви се пише! Все има предговор книгата. Страдаш - предговор е това, не съдържа важното, то е само едно малко встъпление.

Не смесвайте мъченията и другите недоразумения със страданието. Те произтичат от съвсем друг фактор в света. По някой път човек трябва да се радва, че участва в страданието. Защото щом го разбереш, страданието моментално ще се превърне в радост. Всякога неразбраната радост е страдание, неразбраната любов е страдание, неразбраната истина е страдание, неразбраното добро е страдание. Всички добродетели, когато човек не ги разбира, са страдания. Някои казват: "Ако кажеш истината – страдаш, ако направиш добро – страдаш!" Представи си, че си търговец и идва при тебе един човек да купува дрехи; ти му казваш, че тия дрехи са хубави, но го излъгваш - един път, два пъти, три пъти – и той не идва вече. А ако кажеш истината, спечелваш го за клиент. И въпреки тая велика истина, ти казваш: "Не си струва да се говори истината." Няма по - велико нещо от това, да говориш истината! Като направиш една малка погрешка, признай си. Като признаеш, ще дойде радостта в теб, защото ще я изправиш. В едно училище един ленив ученик, понеже не си знаел урока, казал: "Господин учителю, еди-кой си автор пише така и така." Искал да каже, че се различават мненията, че не знае по кое правило да пише. Учителят му казал: "Ще пишеш по моите правила." Вие пишете по много граматики и казвате: "Не може ли другояче? Защо да е така?" По каквато и граматика да пишете, в природата си има една граматика. Тази граматика грябва да се учи – нищо повече! Онова, което хората създават, то са нашите нововъведения. Имаме право на нововъведения, но те са наши встъпления към онова, което е вече създадено, което съществува и което е основа на живота. После, не смесвайте страданията с мъченията и трудностите в живота. Ред работи има в живота, които човек сам си създава. Страданието – това е един капитал на човека. Някой път страдаш, без да знаеш причините. Някой път никаква погрешка не си направил, а страдаш. А понякога, без да си направил нещо, се радваш. Понякога не знаеш причините нито за радостта, нито за страданията.

Можеш някога да страдаш поради това, че времето се е изменило, че има вятър, че има земетресение, че има влага в атмосферата и пр. Да кажем, че е станало земетресение; не можеш да кажеш да не става земетресение. Сега, аз не искам да се аргументирам, не искам и да ви утешавам, далеч съм от това да ви утешавам. Но разбиране трябва. Тепърва трябва да изучите азбуката на природата. Доста време ще се изисква да се изучат нейните букви.

Казвам: В природата съществува един външен, обективен свят и един вътрешен свят, субективен. Често нашият вътрешен свят, нашите вътрешни разбирания влизат в стълкновение с обективния свят. Аз наричам в дадения случай обективен свят Божествения свят. Съществува известна Божествена идея, известен ред и порядък, който Бог е създал със своята мисъл. Ние трябва да разберем този ред и порядък, понеже сме обгърнати от него. Ние сме потопени в този свят. Този свят няма да се съобрази с нашия, но ние трябва да се съобразим с него. Нашият свят е нагоден спрямо този обективен свят. Аз не говоря за външния свят, който хората някой път създават, той е преходен. И когато влезем в стълкновение с този обективен свят, тогава идват ненужни страдания.

Ще се спра сега на положителната страна. Някой път казваме, че красотата на човека седи в известни обективни, външни черти. Красотата си има външен образ – сянка ли е той, или реалност? Най-първо на Земята виждате сянката на красотата. Някой път си представяте един човек и казвате: "Колко хубави вежди има той!" Аз наричам тия линии, които растат, подвижни линии в природата. Има числа, които растат, има и числа, които са статични, седят в едно и също положение. Например човек сам по себе си е едно число, но това число расте. Едно дете като се роди, можете да го претеглите – 5 килограма е. Но след 21 години може да бъде 50-60 килограма. Тази единица, това число се е увеличило. Нас ни интересуват тия числа, които растат, тия линии, които постоянно се променят: чело, вежди, око, нос, и пр. – всички тези черти в човека постоянно се менят. Има едно лице, което е постоянно, статично, но има и друго лице, което е променчиво; това, променчивото лице на човека е красивото. Ако погледнете статичното му лице, то е страшна грозотия. То е като скелет. А с подвижното лице, чиито мускули се движат, играят и се усмихват, човек става красив. Има нещо в лицето, което играе. Усмихнатото лице – то е красивото, интелигентното лице – то е красивото, хубавото лице. Ти не можеш да очакваш от един човек, който има устни, тънки един милиметър, да прояви любовта. Не отивай при него на пазар. Каквото и да говори, той е такава слаба почва, че каквото и да сееш, не расте. Друг е онзи, с дебеличките устни – там расте жито, царевица, грозде – всичко. Аз не говоря за отвлечени неща. Ако не вярвате, опитайте. Кои са дебели устни? Аз не говоря просто за дебелите устни, но за добре организираните устни. Те не трябва да бъдат един милиметър, а най-малко половин сантиметър (5 милиметра), или 6-7-8-9 милиметра, или един сантиметър дебелина, горната и долната устни. Тия хора, у които устните са по-дебели, имат повече чувства и следователно имат хубав апетит. Ако е мъж, ще обича хубаво да му се наготви, с едно блюдо няма да се задоволява, а с 2-3 блюда. Вкус ще има. И после, гостбата ако не е направена както трябва, ще направи забележка, че солта, маслото, пиперът са много или малко – все ще намери някоя погрешка. Ако е жена или дете – пак същото, и те имат вкус. А ония с тънките устни минават за много скромни, че не ядат никак. Устата на човека имат три функции: най-напред представляват физическия свят - най-първо трябва да опиташ яденето; след това устата имат и функция да говорят; устата имат и функция да чувстват. Значи трите функции са: трябва да се движат, трябва да чувстват и трябва донякъде да изказват и мислите. Като говорим разумно, речта изказва мислите на човека. Само човек може да говори, понеже е мислещо същество. Човек, чиито устни са нормално развити, у него чувствата са нормални, речта е нормална и яденето му е нормално. Мнозина от вас имате желание устните ви да станат по-тънки и ги свивате. Не, оставете се от тия стари навици! Оставете тази линия свободно, не я притискайте! Хигиената на устата изисква следното: устните не трябва да образуват права линия като линията АВ, а да има една малка кривина, като при линията СД.



Трябва да има в средата малка вдлъбнатина навътре, а отстрани трябва да има две малки издатини. Тогава устата има един хубав израз. Долината в средата показва едно силно здравословно състояние на човешкия организъм, на разумния органически свят. Някой път тази кривина може да се издаде повече, но ако е малко издадена, тогава дава един хубав израз на лицето. Когато човек е весел и в средата на устните има тази вдлъбнатина, от този център излиза нещо приятно, а когато я няма, няма израз. Като не знаете това, някои от вас по навик си събирате устните, притискате ги. Оставете това! Не си притискайте устата, за да става кръвообръщението правилно, редовно. Ако притискате устата, нарушава се кръвообръщението и се зараждат болезнени състояния. Някои си създават фикс-идея. Знаете ли какво значи фикс-идея? Това значи втвърдена идея. Ти имаш фиксирана, установена идея, че за да бъде устата красива, трябва да бъде свита. И я свиваш. Не, оставете си устата свободна. Когато човек остарява, почва да си стиска устата. Колкото повече си стискаш устата, по не ти върви. Не си стискай устата! Остави я свободна. Но не пък и като някоя гъска да я отвориш широко.

Второто положение. Трябва да се научите как да постъпвате и по отношение на очите си. Хигиена е нужна и на очите. Трябва да изучиш движението им. Очите на някои хора се движат насам-нататък. Погледът ви да бъде установен. Защото и окото има една радиална линия. Съобразно устата трябва да се движи и окото. Според чувствата трябва да се движи и окото. Не да бъде постоянно съвсем фиксирано. То трябва да бъде спокойно. Като фиксираш спокойно окото си, това показва, че мислите, чувствата и постъпките ти трябва да вървят заедно. Нормален е животът, когато има хармония, когато едновременно действат мислите, чувствата и постъпките. Каквото мислиш, да го чувстваш и да го правиш. Мисля да ям; откъсна една хапка, опитвам я и след това разсъждавам за нея. Значи реалните неща едновременно имат три фази: мисъл, чувсто и постъпка – те трябва да вървят заедно, да не влизат в стълкновение. Мисълта не трябва да действа сама. Ако тя действа без чувствата, ще й липсва нещо, и ако чувствата работят без мисъл, ще им липсва нещо. Ако извършите една постъпка, в която липсват мисъл и чувство, тогава имаме механичен живот. Както един камък, който се търкаля надолу в планината – то е механично движение. На едно животно му забъркаш каша и то тича да яде – то има само чувствания, мисъл няма. Но ти, човекът, разумното същество, не бързай да ядеш. Мисли, разсъждавай как да ядеш. Като седнеш, започни да мислиш, след това вземи си хляб, откъсни едно късче, натопи го в яденето и започни свободно движенията с устата си.

Може на пръв поглед да ви се вижда странно, че се занимавам с нашата уста. Ако ти не се занимаваш със своята уста, с какво ще се занимаваш? Мисълта е много по-отвлечена. Как ще се занимаваш със своя ум? Често казваме, че човек трябва да фиксира ума си, да се концентрира. Правил ли си опит да се концентрираш? Колко е мъчно това! Я се концентрирай само върху една мисъл половин минута, една минута, но върху нищо друго да не мислиш! Ти мислиш за едно, но изведнъж – за друго мислиш. Да се концентрираш значи в даден случай да държиш в мисълта си само едно понятие – както фотографът, който хваща в даден случай само една линия. Например изучаваш у човека само неговата уста. Като погледнеш един човек, можеш да го познаеш по лицето; но представете си, че ви дадат задача да познаете човека само по неговата уста – от устата му да установите характера му, както бихте могли, когато гледате цялото му лице. Това е наука. Някой път казват, че очите на човека се смеят. Очите не се смеят. Ако не обърнеш внимание на клепачите, то в очите няма смях. Това, което дава изглед на смях, са клепачите, свиването и отварянето им дава усещането, че очите се смеят. При смеха от очите излиза повече светлина, а при тъгата излиза по-малко светлина, а повече топлина.

В скръбта всякога преодоляващо влияние има сърцето, топлината, а в радостта – светлината. Следователно който страда, има повече топлина, а който се радва, има повече светлина. Светлината и топлината са потребни за растежа на човека. Ако нямате топлина и светлина, ако нямате страдания и радост, вие не можете да се развивате. Все трябва да има някое страдание - или вие, или майка ви, или друг някой – за да растете. Или другояче казано – топлина трябва да имате, за да можете да растете. Топлината е едно условие; ако имате всички дарования и способности, а нямате топлина, те ще останат без условия да се развият. Страданието е проводник на топлината, а радостта е проводник на светлината. Лошо е човек да се лиши от радостта, от светлината, от топлината. Ако човек дълго време скърби, почват да отслабват очите му. Всички ония, на които отслабват очите, дължат това на скръбта, то е голяма скръб. Те нямат светлина. Казвам: Ако нямате светлина, съвсем ще изсъхне сърцето ви. За предпочитане е радостта, но не трябва да се пренебрегва и скръбта, понеже внася топлина. Но не трябва и да си много близо до скръбта, за да не те опари. Надалеч, най-малко на 15-20-30 сантиметра разстояние стой и никога не пипай. Страданието без топлината е черно, но като мине през него топлината, става приятно.

Казвам: Функциите на топлината и светлината в органическия свят трябва да се знаят. Не може човек да се развива, ако не разбира великото предназначение на страданието, което съществува в света. Не смесвайте страданието с мъчението. Има едно чувство на мъчение, това са анормални чувства, не смесвайте страданието с тях. Ти казваш: "Аз се измъчих." То е друг въпрос, че си се измъчил. Но че страдаш – аз те поздравявам за това. Ако страдаш, че не можеш да учиш, това е на място; но ако се мъчиш, мъчение ще бъде усилието, което правиш, за да влезеш в училището да се учиш.

В Божествения, обективния свят онези, които са създали човека, са употребили много дълго време, докато създадат веждите му. У животните къде ще намериш вежди? У тях вежди като у човека няма. Също, техният нос е сраснат с горната челюст. Такова красиво ухо, каквото човек има, животните нямат. Каква архитектура има човек! И това е още едва началото! Понеже вие растете и се развивате, но не сте дошли до пълното си развитие. Така, както сте създадени, някои от вас още сте деца на 9 години, някои сте на 5, други на 6, трети на 7 години. Тук-там има някои и на 10 години. Едва гениалните, талантливите хора са на 12 години. И има време да растете. Ще се измени лицето ви.

Остаряването на човека произтича от страданието. Подмладяването произтича от радостта. Животът произтича от радостта, но знанието произтича от скръбта. Човек остарява, понеже изчезва радостта, светлината, няма вече какво да го интересува в живота. И той си пренася живота в някой друг живот. Като не разбира този живот, който има, някой му подшушва, че тази Земя не дава плод, че някъде има по-хубава Земя, и той иска да се пресели, да си продаде имането. Но той не е ходил там. Нали някои отиват в Америка, като мислят, че там има по-добри условия? Когато мислим за другия свят, ние трябва да си го представяме малко по-реално.

Като намериш някой човек по-умен от тебе – то е онзи свят, като намериш някой по-будала от тебе – то е този свят. Ще видиш, че умният човек си свършва работите много лесно. И той си има своите мъчнотии, но лесно се справя в живота, стига му умът. За всичките мъчнотии, които изпъкват в неговия живот, той си има един начин. Той не ходи да критикува, защо Господ създал така света. Много сте смели, когато питате, защо Господ е създал така света. Не питайте, оставете настрана този въпрос! Светът е създаден. Какви трябва да бъдат нашите отношения тук, на Земята? Защо си дошъл? Да се учиш. А защо Господ е създал света – оставете това! Никога няма да разрешите този въпрос. Крайната цел не знаем. Един лекар може да изучава човешкото тяло по различни съображения. Може да изучава болезнените състояния, патологията на органите, та в бъдеще, като лекува хората, да знае причините на болестите. Един психолог може също да изучава това, което лекарят изучава, но той трябва да изучи още нещо, което лекарят не знае. Той трябва да изучава и здравословното състояние на човешкия организъм, а не само патологичните, болезнените състояния. Той трябва да знае и условията, при които се зараждат болестите. И вие, като лекарите, трябва да изучавате себе си; както някой човек, който влиза да живее в една къща: нали той трябва да изучи най-първо къщата - колко прозорци има, колко врати има, после, какви са вътрешните приспособления. Вие сега още не познавате себе си, вие не знаете къде в главата ви са вашите църкви, училища, кухнята ви къде е. Вие мислите, че тя е тук (Учителя посочва стомаха), но там е лабораторията на кухнята, а самата кухня, където се готвят нещата, къде в тялото се намира? Бакалницата на човека къде е? После, има съдилища, съдебни учреждения, казарми. Каквото и да казват, всичко, което съществува отвън, съществува и вътре в човека. Човек си има генерали, полковници, подполковници, майори, капитани, поручици, подпоручици, фелдфебели, взводни командири, ефрейтори, прости войници, вестови. Какво ли няма! И генералши има. Сега, може да се смеете, да се чудите как да го разберете. Има неща, които можете да разберете само като ги опитате. Не можете да разберете топлината, колкото и да ви разправям, но ако има някоя печка, казвам: Турете си ръката на нея. Най-първо трябва да имате известна опитност за топлината и тогава да ви говоря за нея, иначе тя ще остане неразбрана дума. Питате какво нещо е светлината, но как ще ви говоря за топлината и светлината, за които нямате опитност? Има някои неща, за които трябва да имате една малка опитност.


Казвате: "Как да разбираме тази работа?" Трябва да я опитате! Опитай яденето и ще видиш как ще го разбереш. Давам ви една баница, или баклава, или портокал. "Как да я ям?" Изяж я, както знаеш! Какви правила мога да ви дам? Единствените правила са: Не туряйте голямо парче в устата си; сдъвквайте ябълката много хубаво; не гълтайте бързо, да не би да се задавите! "Ами какво да мисля? " То е твоя работа. Като дойде яденето, то ще те накара да мислиш. След като почувстваш киселината на ябълката, ще почнеш да мислиш за нея. Като почувстваш сладчината на ябълката, ще почнеш да мислиш за нея. Иначе, каквото и да ви разправям за ябълката, те ще са непонятни неща; но след като си я опитал, можем да говорим за нея. Това са сравнения.

Вие искате в живота да бъдете щастливи. Мнозина мислите как да бъдете щастливи, да благувате. И можете да бъдете щастливи. Никой не забранява на човека да бъде щастлив. Но щастието ви зависи най-първо от вашия ум, зависи от вашето сърце, зависи и от вашата воля. Ако нямате един възпитан ум, ако нямате едно възпитано сърце, ако нямате една възпитана воля, вие щастливи не можете да бъдете. Възпитание в простия смисъл значи: един добре отхранен ум, който да приема хубава храна, и сърцето да приема хубава храна, и волята да се храни. Ти като мислиш, се храниш; ако не мислиш, съвсем ще се спре твоят процес на растене. Не смятай, че като се безпокоиш, това е мисъл – безпокойството не е мисъл. Щом почнеш да се безпокоиш, ти си вече в областта на съзнанието и самосъзнанието. Това са човешки чувства. Безпокоиш се и казваш: "Тази работа няма да успее"; и мислиш какъв ще бъде твоят живот след 20 години. Твоят живот зависи от днешния ден. Добър ли е днешният ден, всички други дни ще бъдат такива. Какъвто е днешният ден, такива ще бъдат и всички други дни. Ако вие отидете при най-добрия господар да му служите, от какво ще зависи вашето щастие? Ако сте внимателен, ако сте изправен, ако си вършите работата добре, господарят ще има отлични мисли за вас. Но ако вие днес направите една щета, една погрешка, счупите това-онова, развалите нещо, най-после, след една година той ще ви каже: "Ще извинявате, но не можете да останете повече при мен." Същият закон е и в друга една област. Колко време природата държи на Земята някои от вас? Някои ги държи едва няколко дена, други – няколко години – 2, 3, 10 години. Ти питаш: "Защо умря баща ми?" Баща ти не е живял, както трябва – уволнили са го. Природата казва: "Не си е гледал работата. Такъв слуга не искам." Казвам: Ако искате дълго време да живеете на Земята, трябва да разбирате законите на живата природа. Не онова, което аз ви говоря.

Сядате да ядете; няма да следвате правилата, които аз съм ви дал. Можете да изучавате яденето при съвременните условия: как трябва да вземеш вилицата, в коя ръка ще вземеш нея и в коя ножа. Добре, ако отидеш на екскурзия и нямаш никаква вилица и нож, как ще вземеш хляба? В онзи ред, който съществува в природата, не е важно как ще вземеш вилицата, но важното е как ще употребиш долната и горната челюст. После, ще се види каква линия правиш, като си движиш устата. Като гледаш някого как яде, ще познаеш какъв е. Аз не искам да го представям, не е хубаво човек да имитира деформираните работи, с това се внасят известни отрицателни мисли. За да обясня някои неща, трябва да ги представя, но те са деформации. В яденето трябва да има една свободна линия. Да няма никакво мляскане. Някои много мляскат, а някои си свиват устата (Учителя показва) при яденето. Прави така (Учителя дъвче със затворена уста.) Като те гледа някой, когато ядеш, да каже: "И аз бих желал да ям като него" - това е здравословното състояние. Болестите лесно идат. Но ако знаеш как да ядеш, болестите не идат. Иначе ще създадеш условия за болест, защото има реакции: всяко движение на нашата уста произвежда известни органични промени в нашия мозък, след това тези промени се отразяват и на мозъчната система. Движенията, които правим, се отразяват върху мозъчната и симпатичната нервна система. Ти може да не забелязваш, но ако не знаеш как да ядеш, ще нарушиш мозъчните функции. А щом се нарушат мозъчните функции, ще се наруши онзи процес, с който електричеството действа. След това ще нарушиш функциите на симпатичната нервна система и действието на магнетизма. Симпатичната нервна система произвежда повече топлина, а мозъчната нервна система произвежда повече светлина. Казвам: Като седнеш да ядеш, ще имаш най-хубавите мисли. Да бъдеш благодарен, каквото и да е яденето. Едно правило пазете: Каквото имаш за ядене, не бързай да го ядеш. Бъди благодарен. Ако не си благодарен, не го яж. Ако ти се даде, вземи го, но не бързай да го ядеш. Аз съм дал някому ядене, той се гневи, че съм му дал малко. Не се гневи! Тази ябълка не съм я създал аз такава, дървото я е направило такава. Ти благодари за тази, малката ябълка. Тя е дадена от природата – благодари на нея! Аз съм в дадения случай един проводник. Няма какво да се сърдиш на мене. Ако ти не я вземеш, ще я дам на този или на онзи. Но всеки, който вземе ябълката, не трябва да я яде, докато няма една мисъл на благодариност към Бога! Казано е: "Ядете ли, пиете ли – благодарете на Бога. Всичко вършете за слава Божия."

Като дадеш нещо някому, той казва: "Много малко е това." Не се оплаквай, а благодари! Яж и благодари! Ако ти дадат две ябълки, благодари. Ако ти дадат три, благодари. Ако ти дадат 100 ябълки, повикай другите и ги раздай. Не ги туряй в торбата си за утрешния ден. Най-много до четири ябълки можеш да вземеш. Ако имаш от четири ябълки нагоре, другите ги раздавай, не ги туряй на гърба си да ги носиш. Не се товарете с излишни мисли в живота! Но ти казваш: "Нали трябва да промислим?" Детето, докато е при баща си, не трябва да мисли, то трябва да ходи на училище и да учи. Баща му е, който мисли в дадения случай за него. Ние сме пратени на Земята и Господ мисли за нас. Вие сте в училище. Баща ви е, който мисли в дадения случай за вас. Ти ще ядеш на свят и ще учиш на свят. И във всичките си постъпки ще бъдеш примерен в училище, няма да се закачаш, няма да се биеш с този-онзи, че да дойде учителят и да каже, че не се учиш. Целия ден ще бъдеш примерен! Трябва да напуснете старите навици, които сте имали едно време, старите навици на животните.

Имате един стар навик – инертност. Кажете ми друг стар навик? Недоволството. То е болезнено състояние. Ти ще оставиш всичко това. Като ядеш, ще се спреш и ще кажеш: "Един важен въпрос имам да разрешавам. Имам хубави условия." След това ядене могат да ти дойдат най-хубавите мисли. Най-хубавите мисли идат изобщо при яденето. След като си се наял, след един хубав обяд, ще ти дойде една хубава мисъл. Някой път хубавите мисли идат и при други условия. Но те идат при хубавото ядене, като ядеш правилно, не при пресищането. Процесът на храненето е свързан с човешките чувства. Аз говоря върху това от обективно гледище. Ако знаеш добре да се храниш, ти ще знаеш добре да чувстваш и да мислиш. И обратното: ако правилно, добре мислиш, ти ще знаеш и как да се храниш. Между всички процеси има едно вътрешно съответствие.

Казвам: Хигиената на живота се състои в това – да установим правилните отношения между мислите, чувствата и физическите процеси. Ти като ядеш, да си благодарен от днешното ядене. Например направете днес един опит. Днес като имате един обед, цяла година да казвате: "Много хубаво ядохме, отлично ядене!" Най-хубавите мисли да имате за този обяд. В яденето влиза, функционира любовта. Това, което природата ни е дала – всички видове плодни храни, всичко това, което е създала – то е израз, знак на нейната любов. И чрез закона на любовта животът влиза вътре в нас. Яденето е един процес, една форма, чрез която любовта идва в нас. Ако не се храним, ние няма да опитаме любовта на природата. Като се храним, ние опитваме нейната любов. А ако не опитаме любовта на природата, животът не може да дойде в нас. Следователно с храната ние опитваме Божествената любов в света. Ако опитваме тая любов и сме благодарни, тогава новият живот протича в нас. И ти ще усетиш един малък придатък на повече живот. И ако има повече живот, ти ще почувстваш едно малко, микроскопично разширение на своите мисли и чувства, и ще усетиш един растеж. Вие разсъждавали ли сте върху това? Вие трябва да израснете един ден до положението на ангел. Знаете ли какъв е ръстът на един ангел? Ангелът може да ви се представи като човек, но човек с една съвършена красота. Ангелът никога няма да ви се представи с брада. Той ще ви се представи като девица, като млад момък, без мустаци, без брада, лицето му е гладко, никакви косми няма. Отлично лице! Очите му са светли, от тях излиза нещо хубаво. Един ангел като ходи вечерно време, навсякъде пред него е осветено, както човек, който си носи свещ или фенерче. Обаче разликата между човека и ангела е в това, че един ангел може да се смалява и да се увеличава, колкото иска. Той може да си направи ръст 400-500 метра, 1000, 2000, 3000 метра и пр., докато човек не може да направи това. В това отношение човек на милиметри може да се мери с ангела. Това, което ангелът може да направи с километри, човек може да го направи с по една хилядна от милиметъра. Той като дойде до 21-25 години, спира се в растенето. След това рамената му растат, стават по-широки. Но като мине 50-60 години, от големи грижи човек почва да се прегърбва и казва: "Остарях." Човек, който остарява, е още в областта на животните. Човек, който остарява и умира, е в областта на животните. А когато излезете из областта на животните и влезете в областта на безсмъртието, ще влезете в истинския живот и ще станете кандидати за ангели. А сега това, че умираме, показва, че сме още в областта на животните. Може да възрази някой: "Че кой не е остарял досега?" Всеки, който е животно, е остарял, а всеки, който е човек, ще се подмлади. Следователно младостта е човешкото, а пък старостта е животинското. Под старост се разбира: когато изгубиш смисъла. Ти казваш: "Остарях вече, отидоха хубавите, красивите състояния. Вече за нищо не съм в света!" Това е животинското, това е едно вътрешно, душевно състояние. Аз гледам, мнозина от вас сте по на 45 години и казвате: "Остаряхме вече." Казвам: Не мисли, че си остарял на 45 години! Да си на 45 000 години или на 45 000 000, или на 450 милиона години – това разбирам стар човек! Не си създавайте известни идеи, които нямат реалност. По време на коронясването на Виктория ли беше, или на друг от английските крале, един богат англичанин, който се връщал от Африка и имал 360 милиона английски лири, се хвърлил в морето и се удавил – като мислел, че няма да му стигнат парите! Отивал за коронясването и нямало да му стигнат парите! Фикс-идея! И вие мислите като него и казвате: "Остаряхме вече!" Какво ще правите? Ще се хвърлите в морето и ще умрете? Какво ще намерите в морето? Този богат англичанин, като се хвърли в морето, намери ли парите там? Действително, в морето има пари, има 10 милиона тона разтопено злато. Но как ще го съберете? Този англичанин е практичен; той иска да влезе във водата, за да събере златото. С хиляди години от това злато се е отделяла в земята една част във вид на жички и някои хора ги изкопават. Искам да ви наведа на следната мисъл. Някои от вас, които сте стари, казвате: "Можем ли да се подмладим?" Може да се подмладите! Но трябва да знаете как! Всеки ден от брадата си отскубвайте по един косъм. Ония пък, които нямате бради, за да не остареете, мислете, че има един свят, дето хората не остаряват. "Какви са те?" Мислете за тях, какви са! Мислете за тях – нищо повече! Има един свят, дето няма старост! Хората остаряват от преживелици, много страдания, мъчения са прекарали и тогава се набръчква лицето им и се спират жизнените токове, енергиите - отбиват се. Тогава за нищо не мислиш, ставаш недоволен. Новото поколение, което иде, иде с нови идеи. Ти казваш: "Едно време, в наше време, старите хора живееха така." Оставете, не мислете така! Детето през първата си година живее по един начин, през втората година по друг начин, и т.н. Новото поколение няма да живее така, както ние живеем. Следователно старите ще се съобразяват с идеите на новото поколение и новото поколение ще се съобразява с идеите на старите. Ще има една обмяна.

Най-голямата мъчнотия седи в това, че туй, което ви говоря, вие не го вярвате, но казвате: "Учителят това ли намери да ни говори? То е много отвлечено. Да ни разправи други неща! Я да ни разправи сега, как да намерим 20-30 000 лева." Тия 20-30 000 лева ще ги изядете за една година, но ако разберете тази основна идея, тя струва няколко милиона. Кое е по-хубаво? Да имаме новото съзнание, че вършим волята Божия. Да гледам с очите си тъй, както Господ иска. И като гледам, Той да ме вижда, че си движа очите както трябва. Ако не си движа очите както трябва, това показва, че на мисълта ми липсва нещо. И ако не си движа устата както трябва, това показва, че не чувствам както трябва, че в чувствата ми липсва нещо. Защото устата е свързана с чувствата и ако не знаеш как да си движиш устата, ще си осакатиш сърцето. Какво ти струва да не си стискаш устата? Спри се веднага, не си стискай устата! Когато дойде мъчнотията, не си стискай устата. Когато речеш да вдигнеш нещо, ти пак си стискаш устните, мускулите на лицето си изкривяваш. Мисли върху нещата, но не прави тия гримаси. Оставете се от тия ненужни гримаси! Дръжте си лицето, очите, устата, ръцете спокойни. Дошло нещо – спокойно гледай! Умрял някой – на добър му път! Родил се някой – може да носи. Здрав е – Господ да му даде още повече! Заболял е – много добре е станало, в какво седи лошавината, че се е разболял човек? В болестта той се тонира. Има много непотребни неща, които болестта задига. Всяка болест идва в света, за да задигне известни вещества, които трябва да се премахнат. Има наслояване на известни неестествени мисли и чувства – идва болестта и ги вдига. И след болестта ти се чувстваш обновен и почваш да мислиш право.

Сега, да дойдем до една мисъл малко по-приятна. Не че не искате да слушате, но сте като децата, които искат да видят цялата картина. Аз не мога да нарисувам изведнъж цялата картина, но само една-две линии, а пък вие искате да видите целия образ на нещата. Там е сега всичката мъчнотия, че вие искате да видите цялата картина. Опитвали ли сте вие онова рисуване, което се нарича концертно? При концертното рисуване се изисква много сръчност, художникът трябва да бъде много сръчен. Но тия художници, които рисуват концертно, от мое гледище не рисуват правилно. Съвременните художници не рисуват правилно. И ако аз стана професор, ще им туря двойка по рисуване. Вежди, уста така не се правят. Карикатури са това! Аз веднъж гледах в една църква как нарисували Христа! Казах: "Махнете тая картина! Това е един анормален човек." Един художник рисувал Христа, но няма нищо Христово в образа, не може Христос да има такава глава! Той видял някой си човек, че наподобява според него на Христа, и взел да го рисува.

Трябва да се гледа каква е главата отгоре. Ако вземете ушите и устата, те са три точки; всички радиуси, които отиват от тях нагоре, трябва да бъдат правилни, да имат симетрия. Трябва да има симетрия в линиите. Тези линии не могат да бъдат симетрични, ако не мислим правилно.

Докато се безпокоиш, че някой човек е седнал някъде и казваш: "Не мога да го търпя", ти не мислиш правилно. Времето станало студено – казваш, че не можеш да го търпиш. Какво ще правиш? Ще туриш по-дебели дрехи. Дойде лятно време – не можеш да търпиш топлината. Какво ще правиш? Ще туриш по-тънки дрехи! Хората не могат да се търпят. Добре, щом не можеш да търпиш някой човек, тури между себе си и него друг човек. Пак не можеш да търпиш – тури помежду тебе и него двама души, трима души, девет души. Като дойдеш до 9 души, ти вече ще го търпиш. През 10 души ти ще трансформираш неговите енергии. Ако този човек има по-груби енергии от тебе, а ти имаш по-деликатни енергии, неговите ще се трансформират. Всеки човек има излъчване. От всеки човек изтича нещо. Материята, която излиза от него, ни удря и произвежда известно търкане. Значи ще туриш между него и себе си друг човек, като филтър, после втори филтър, трети, четвърти и пр. Така между вас ще има хармония. Като не можеш да търпиш някого, ще изучаваш този закон; човекът не е виновен. Имаш мътна вода – ще я филтрираш с един филтър, с втори и т.н. Правят филтри от пясък. Ти ще прекараш водата през първия пясък, през втория и т.н., докато се пречисти. Хората в съвременното общество не могат да се търпят по единствената причина, че теченията, които излизат от техните тела, не са еднакво силни. Вътрешните линии на организмите не са симетрични. Някой човек не можеш да го търпиш, защото той не е свикнал още да намира правилното разстояние и като говори, ще дойде много близо до тебе. А първото, което се изисква да знаеш, е на каква дистанция трябва да се държиш.

Аз виждам мъчнотията на това, което ви говоря.

Представете си, че сте една мътна река. Казвам ви: "Трябва да се очистите!" Как ще се очистите? Някой казва: "Аз съм толкова загазил, че тая работа – да се очистя – не може да стане!" Но аз считам, че въпросът седи така: Вие сте планински ручей, който слиза отвисоко, и не се каляте. Новата вода, която иде от планината, канализирайте я, прекарайте я в тръби през вашите градове, за да бъде чиста. Не я оставяйте да тече по естествения път. Канализирайте я! Водата трябва да се канализира. Канализийте вашите мисли! Някой път казваш: "Аз не съм добър." Свържи се с добри хора и ще станеш добър. С каквито дружиш, такъв ставаш! Когато Бог взе човека и го направи по свой образ и подобие, човек стана подобен на Бога. И извади го от тия условия, в които се е намирал. Като го направил Бог по свой образ и подобие, и ангелите се заинтересували от човека. Казвам: Дръж се сега в общение с ангелите. Какви са ангелите? Те са най-добрите същества! Като срещнеш един ангел, с години ще го помниш! Той няма да те погледне така, отвисоко. Ще те погледне особено, ще те хване за ръка и ще ти направи нещо. Веднага ще ти влезе в положението, и като го срещнеш, всичко ще ти тръгне напред, ако си болен, ще оздравееш. Това са ангелите. Носят навсякъде светлина, хубави мисли, хубави чувства и постъпки. Това са ангелите! И всички добри хора в света са все проводници на ангелите! Някой път средата е толкова груба, че един ангел не идва с тялото си, но той ще влезе в някой човек, та чрез човека ще действа – ангелът и човекът, двамата заедно ще работят.

Вие казвате: "Кажете нещо за Новата година." В Новата година крайната цифра 6 е нещастно число. Числото 3 е щастливо число, 9 е щастливо число и 1 е щастливо число. Следователно 1, 9, 3 са щастливи числа, а пък накрая е нещастното число. Ще започнете работата си добре и ще я свършите зле, ако не знаете как. Шестицата ще я направите тунел, и цялата година ще я направите тунел, за да преобразите мъчнотиите в благоприятни условия. Имате три щастливи числа и едно нещастно. Едно лошо дете между три добри. Гледайте да не правите следната погрешка. Имате един приятел и за пет пари разваляте цялото приятелство! Това е шестицата. Десет години сте водили приятелство и един ден заради една малка сделка, за 40-50 лева, се разсърдите и не искате да се видите – развалите приятелството! Това число сега е много любимо на учениците. Казва някой: "Шест му тури учителят." Българите са недоволни от ь (ер-малък), искат да го изхвърлят; но ъ и 6 си приличат: 6 е едно зърно, което е поникнало, израстнало. Нещастно е, защото за него трябва да се грижиш дълго време. И какъв плод ще даде, не го знаеш – едвам сега е покълнало. Затова е нещастно. Може би ще минат 5-6 години, ти ще харчиш за него – и на теб ти е неприятно. Като говорим за нещастно число, ... лошия човек го означават с число три пъти по 6: числото 666. Името на лошия човек в света е три пъти по 6. 3 х 6 = 18. Сборът 1+8=9. Но това са относителни неща. Човек трябва да разбира философията на нещата. Ако не разбираш тая философия, можеш да се заблудиш. Щом дойдеш до числото 6, обърни се към числата 1, 9, 3 – вземи и техния съвет, и като идеш при 6, трябва да знаеш как да му говориш!

Представете си, че един човек е построен на числото 6. Най-първо, този човек е крайно честолюбив. После, ако не знаеш да го погледнеш, ако го погледнеш малко накриво, не на място, 15-20 години той не забравя това. Затова, като идеш при него, ще бъдеш внимателен, ще му кажеш: "Имам всичкото уважение и почитание. Познавам баща ви и майка ви." На това число 6 по възможност не му ставай педагог, да го възпитаваш. Намажи го с масло отгоре и остави другите да го възпитават. А пък нашата реч е такава, че ние искаме да го възпитаваме. Числото 6 може да те одуши. Един англичанин имал една котка. Тя била толкова честолюбива, че искала само с нея да се занимават. Веднъж той направил една погрешка по отношение на котката и вечерта, като си легнал, тя го одушила – нищо повече! Лошият човек няма да си поплюе на ръцете, той ще те одуши на общо основание. Ще кажете: "Господ да ни пази." Докато употребяваш ума си, Той ще те пази, но ако не го употребяваш, Той няма да те пази. Умът ти е създаден, за да избягваш лошите условия на живота.

Има неща, които не искай да ги поправиш. Мнозина казват: "Този ред и порядък е лош." И да искате, не можете да го поправите. Не искай да оправяш света, защото този ред се дължи на хиляди минали поколения. Нека да се върнат те да оправят работите! Ние с бъдещите работи можем да се занимаваме, но настоящият порядък не е наша работа да го оправяме. Има закони, гласувани от камарата; законът не е лош – как ще го премахнеш? Трябва да дойде друга камара – да мине дълго време, за да се отмени този закон. Но в себе си ние можем да изменим нашия живот. Ако искаш да прогресираш, ти можеш да създадеш в себе си новите условия.

Сега вие имате стари религиозни вярвания за Бога. Ние мислим за Бога това, което не е. Ако не вършиш волята Божия, ако не си внимателен за Неговата воля в малките работи, ти не можеш да Му служиш. Ти трябва във всичко да си изправен спрямо Бога, в нищо да не противодействаш! Писанието казва: "Всеки, който върши волята Божия, е благоугоден Нему." Всички хора, които са богати, щастливи, са вършили някога Божията воля и като резултат на това сега идат богатството и щастието.

Вие казвате за някого: "Той е лош човек." Той ще си носи последствията от това, че сега живее лошо. Трябва да се върши волята Божия. Някой казва, че онзи човек бил по-богат, по-учен. Това ни най-малко да не ви спъва, то се дължи на някой негов по-добър живот някога, в миналото или сега – той си го е заслужил. Някой страда – той си го е заслужил. Но той е лош човек, казваш. Това е резултат от неспазване на Божия закон. Ще кажете: "Баща му, майка му не са живели добре." То е същото. Ние имаме наследени неща. На това, което Адам и Ева са извършили, ние носим последствията сега. Адам дойде пак на Земята. Този Адам беше разпнат на кръста, за да изкупи греховете. Онзи, който викаше: "Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил!" – той беше Адам. Първият Адам викаше: "Господи, аз съгреших!" Вторият Адам казва: "Не моята, а Твоята Воля, Отче. В Твоите ръце предавам Духа си! Нека да бъде Твоята Воля, както Ти си определил!" Това е послушание. Когато Христос изрече тия думи, за мен е важно онова, вътрешното послушание. Съвършено предаване в ръцете Божии: "Не каквото аз мисля, но Ти каквото мислиш, това искам да направя." Там е силата на човека! Ние мислим, че ако речем да вършим волята Божия, ще се развали животът ни. Не, ще се подобри животът ни! Ние живеем на Земята, защото Бог иска да подобри живота ни, Бог иска да живеем. Този живот на Земята не го устройваме ние. В този обществен ред неразумното в обществото е от нас, а доброто е от Бога. Бог постоянно коригира нещата! Този свят Бог ще го поправи. Колкото и да спорим, светът ще си върви. Ако спорим, ще заприличаме на следното.

В Америка една група студенти, материалисти и идеалисти, спорили. Едните казват, че има Господ, а другите казват, че няма Господ – препират се. Дохождат до един мост. Минават по моста и се сгромолясват всичките в реката. И едните, и другите разрешиха въпроса: търкулнаха се долу. Кой разреши въпроса? И едните, които казваха, че има Господ, и другите, които казваха, че няма Господ, паднаха във водата и ще видят, дали има или няма Господ. Тези, които казваха, че има Господ, не можаха да познаят, че ще се събори мостът. Ти казваш, че има Господ, но не знаеш, че този мост ще се събори. Умният човек никога няма да се качи в онзи трен, който ще падне от някой мост. Той ще каже: "В този трен не искам да се кача, понеже не отива в правия път. Нека да се отложи работата ми за един ден по-късно, иначе ще трябва да се отложи за 80 години, защото ако падна с трена, ще отида в другия свят и ще трябва да чакам 80 години." Ако вляза в другия свят, при най-благоприятните условия след 45 години ще ми се отдаде случай да дойда пак. А при неблагоприятни условия, може да дойда след 80, след 150, след 200 години. Отложи работата си за един ден, иначе 100 ще отидат! Защо да не се отложи? Глупава работа! Отложи я. Казваш: "Докажи ми, че има прераждане!" Това е за изяснение. Ако не вяраваш, ще влезеш в реката! Възразявали са ми: "Защо не помним преражданията?" Оставете тия глупави работи. Ти помниш ли, когато си бил в утробата на майка си? Имаш ли съзнание за това? Девет месеца си бил там. И понеже не помниш, значи ли, че не си бил? Това, че нямаш съзнание, не е доказателство, че не си бил там. Ти не го помниш, но че си бил в утробата на майка си, това е факт.

Сега, да ви обясня един куриозен случай. Един пример, който исках да приложа на друго място, но ще ви го кажа сега, за 1936 година. Анекдот е това, но колко е верен, не знам. Давам ви го като куриоз. Дохожда един ученик в училище, бил 15 годишен. А учителят бил много сприхав, един нервен тип, който иска каквото каже, учениците да го направят. Това дете било нямо, не можело да говори. Майката си казала: "Вместо да стои в къщи, нека ходи в училище, все ще научи нещо." Учителят не разбрал, че момчето било нямо, идва при него и му казва: "Кажи си името. Кажи, какво стоиш като дърво!" То мълчи. Учителят тропа с крак – то пак мълчи; отворило широко очите, чумери се. "Какво се чумериш насреща ми?" Учителят го ударил три пъти и ученикът казал: "Учителю, не ме бий, ще говоря!" Проговорил! Силата на учителювата мисъл – че ученикът не е ням – тая мисъл била така силно концентрирана, че той я предал на ученика. Преминала мисълта на учителя в мозъка на ученика и той проговорил! Върнало се детето в къщи и майката казала: "Учен е този нашият учител! Като удари детето, което беше нямо, то проговори! Учи детето!" Сега, другата страна: Защо, по каква причина това дете се е родило нямо? Ето обяснението. Тази жена, когато била бременна, минала покрай едно дете, което било нямо и като го погледнала, казала си: "Да не би детето, което аз ще родя, да стане като това, нямо!" Уплашила се майката да не би и нейното да стане така, и турила това състояние в детето. И то се родило нямо – не може да говори. Този учител противодейства на майчината мисъл – неговата мисъл била по-силна и накарва детето да проговори.

Така в Божествения свят винаги удрят плесници за неутрализирането на ония мисли, които постоянно внасяме. Тия влияния, които внасяме в нашия живот, всички дефекти, които внасяме в нашето естество, трябва да се премахнат. Учителят удря плесница и казва: "Говори!" – и детето проговаря! Учителят казва: "Да знаеш, че си пред учител. Аз като ти говоря, ти трябва да ми отговориш, а не да стоиш като дърво." То казва: "Ще говоря, ще говоря, господин учителю!" Освободете се от наследствените черти на вашите майки и бащи, на вашите прадеди! Всички те да си вървят, понеже това са дефекти, недостатъци в нас! Ние ги кръщаваме, казваме, че сме малко нетърпеливи, това-онова. Оставете всичко това настрана! Разумното, Божественото сега да отстрани тия недостатъци!

Казвам: През тази година се научете добре да ядете! Изкуство за цяла една година – да се научите хубаво да ядете! Който готви, хубаво да готви, и то за половин час да сготви най-хубавото ядене! Ще нарежеш лука на едро, няма да го кълцаш; най-първо ще го нарежеш на две, после ще отрязваш големи парчета. Ако искаш да сготвиш за двама души ядене, ще туриш 6 парчета лук. Като ги нарежеш, ще налееш отгоре дървено масло, ще налееш вода и след половин час ще имаш яденето. Шест парчета лук и една шепа бамя... зависи, ако е суха.

Основната мисъл, която ще ви остане, е следната: Дръжте в ума си онази велика любов, с която трябва да изпълните Волята Божия! Да знаете, че Бог ни гледа чрез очите на всички хора. Всички очи на хората са очи на Бога, през които Той ни гледа. Това го имайте предвид. Всички очи на хората са очи на Бога, чрез които Бог ни вижда! И всички очи на растенията, на цветята са пак очи на Бога, чрез които Той ни вижда. Той ни вижда и през очите на ангелите. Вижда ни и през своите очи. Бог ни разбира много добре. Където и да сте, турете в ума си: "Гледа ме Господ!" И като те гледа Господ, да направиш най-хубавото, което можеш! (Учителя към една стара сестра : Сега трябва да се подмладиш! Тебе трябва да те подмладим! Тя си пише сега, както децата пишат. Много хубаво! Геометрията изучава.

Не се безпокойте! Тази година като дойде, кажете: "Бог е промислил!" Бог е промислил за вас. Бог е промислил за всичко! Щом сте на Земята, Той е промислил. Пратил ви е и е промислил за вас. Благодарете, че сте на Земята. Търсете условията, които Бог ви е дал. Друг път няма да ги намерите. По човешки говоря. Или вие ще кажете: "Какво имаме ние?" Че какво искате? Големи неща ли искате? Аз се радвам на веждите си повече, отколкото на всичко друго. Като си погледнеш веждите, като си попипаш ушите, очите, носа – това е богатство! Целият свят е за тебе направен! Какво искаш ти? Всички тия банкери са касиери на Господа! Ако ти вършиш волята на Бога, като отидеш при който и да е банкер, ще ти даде колкото искаш! Ще му кажеш, че ще му ги върнеш. Не морализирайте никого! И като отивате някъде, не се препоръчвайте за чада Божии, не се препоръчвайте, че сте много лоши, и не се препоръчвайте, че сте много добри, но кажете: "Ние сме пътници, ученици сме. Можете ли да ни услужите с 5-10 лева?" Имаш писма от другия свят – не говори за тези писма. Къде ти са марките от онзи свят? Я покажете едно писмо с марка от онзи свят? Знаете, че свещеникът като кръщава, казва: "Печат дара Духа Светаго." Но няма никакъв печат!Тук няма мисъл – само да мине работата! Едни се кръщават с Йоановото кръщение – баптистите. Потребно е то, но е външна работа. А пък други ще се кръщават от Духа.

Когато дойде Божествената мисъл, тя не прави разлика, че ти си такъв или онакъв. Не прави разлика между народите. Англичанинът си е англичанин, той като англичанин ще служи на Бога. И българинът ще си остане българин, няма да се отрече от българщината си. Ръцете и краката нима се отричат от своята служба? Но ръцете могат да помагат на краката и краката могат да помагат на ръцете; и очите могат да помагат на ръцете и краката. И всички органи, които има човек, могат да си помагат. През тази година направете един опит. Ако дойде някой да ви вземе яденето, трябва ли да отстъпите? Когото вие ще нахраните, накарайте го най-първо да работи. Ако дойде някой пътник, вижте какъв е, защото има един закон за светиите. Ако дойде светия, който е работил, може да му се даде да яде, но ако дойде някой, който не е светия и никъде не работи, ще го пратиш на нивата да работи и тогава ще му дадеш храна. Всички трябва да работят. Да впрегнете мисълта си, сърцето си, волята си на работа! Това е Божий закон. Без изключение! От царя до последния човек – всички трябва да работят.

И после, през тая година не се сравнявайте един с друг. Да не казвате: "Аз съм малко по-напреднал." Не взимайте никой човек за мярка! Това са много относителни мерки. От всеки човек изваждайте добрата страна, която има. Когото видите, че има нужда, помогнете му. Виждам някой човек, че плаче. Аз виждам положението: счупил си е кракът. Влизам в положението му, в реда на нещата е да плаче. Няма да му кажа: Не плачи , а ще му оправя крака и ще му кажа: След няколко деня няма да плачеш. Нека да си плаче, ако съм на неговото място, и аз ще плача.

Някой път хората са нетърпеливи. От какво произтича нетърпението? Търпиш ден, два, три дни, седем дни. До колко деня трябва да търпиш? Работиш при един господар и той ти казва, че до вечерта ще ти донесе хляб. Но не донася. Целия ден чакаш, от сутринта до вечерта, кога ще ти донесе хляб. Но той не донася. И на другия ден трябва ли да ида да му работя? Не! При друг човек ще работя, на друго място. Ако в една работа ти не можеш да успееш, то втория ден не предприемай тази работа. Остави я! Ако в една мисъл не успееш, то на втория ден я смени! Сменяйте своите мисли, форми, начини, по които работите! Не бъдете еднообразни. Вие постоянно чукате на едно и също място.

Сега, кажете ми една ваша интимна мисъл, какво желаете вие през тая година? Някои от вас, които сте религиозни, ще ми кажете: "Да изпълним волята Божия." Много общо е това. Как ще изпълниш волята Божия? Най-първо, трябва да съм доволен от това, което имам, и да съм доволен в дадения случай да работя. Защото Божественото в нас постоянно ни казва какво трябва да правим. Всеки ден има малки подпушвания, които показват какво трябва да правим. В малките работи е въпросът! Често вие оставяте Божествените работи на заден план и вършите вашите работи! Да допуснем сега, че тъкмо седнете на трапезата да ядете, идва един ваш приятел, когото 19 години не сте виждали. Трябва ли вашият приятел да ви завари на трапезата, или трябва да станете, да напуснете трапезата и да го посрещнете? Ти си седнал да ядеш. Че Господ идва! Трябва ли да седиш и да си недоволен в себе си, че приятелят ти е дошъл? Стани, посрещни го, и заедно -Господ и ти – седнете на трапезата! Поканете Го! В дома ви като дойде приятелят ви, всички да почувствате, че е дошъл Господ. Да не сте намръщени и недоволни. Гледам, че всички вярвате в Бога, но виждам, че сте намръщени. Който вярва, той е весел.

Можете да бъдете добри! Имате условия да бъдете добри. Някой казва: "Не ми вървят работите." Хубаво, кажете ми вашата опитност, как ще накарате вашите работи да ви вървят. Някой казва: "Човек не трябва да бъде будала. Той трябва да бъде сръчен." Съгласен съм, трябва да се работи. Как? Ето как. Минава един беден човек, просяк, покрай един богат на кон и му иска пари. Богатият нищо не му дава. Но дохожда до едно място - хвърля го конят, той се закачва на зенгията (стремето) и конят го влече. Бедният човек се притичва, хваща коня, задържа го, изважда крака на човека. Богатият се поправя и го поканва у дома си. По-рано го гледаше отвисоко, но сега, като го хвърли конят и бедният извади крака му от зенгията, гледа го като брат. Това значи да вършиш волята Божия. Когато някой те гледа отвисоко, ти чакай, като го хвърли конят, извади крака му от зенгията. Радвай се, когато дойдат неблагоприятни условия – хвани коня и освободи на онзи крака, тогава ще се сприятелите. Всеки човек може да ви бъде полезен. Той минава, за да ви спаси. Бог ви казва: "Виждате ли този човек? Без този човек не можете да успявате. Той може да ви спаси живота." След като бедният му спаси живота, богатият казва: "Братко, сега нямам време, отивам по работа, но ела или по обед, или довечера, и аз ще ти направя една услуга. Довиждане!"

Казвам: Сега гледайте да освобождавате себе си от зенгиите. Защото тази година мнозина ще бъдат влачени така! Не го взимайте в крив смисъл. Но ако пренебрегвате един ден задълженията си към Бога, веднага ще се закачи кракът ви. Не че е съдба, нещо определено, но ако не изпълните волята Божия, ще се закачи кракът ви за зенгията. За да не ви се закачи кракът, ще изпълните волята Божия! Тая година ще бъде една от хубавите години за вас – нищо повече!

Сега, колко важни неща има в тази лекция? Най-първо за какво се говори? ("За яденето.") Второ?

Не си туряйте мисълта: "Аз съм в напреднала възраст." Оставете вашите напреднали възрасти!

Какъв е общият сбор на цифрите на годината? ("19.") 1 е Бог, а 9 е големият син, последният син на Бога. По-стар син от 9 няма. И 8 е Негов син. И 6 е Негов син, само че много кръшка; двама синове има, които вършат Божията воля, а 6 е син, който обича да лавира. Казвам: Не бъдете като този, несретния син. 9 е най-големият син, последният, най-умният. Вие бъдете като него, като добрия син, тая година. Като ви погледне Бог, да каже: "Този е най-големият мой син!" Или да каже: "Тази е най-голямата ми дъщеря." Можете да проявите характера на шестицата, но аз съм уверен, че няма да го проявите. Числото 19 означава следното: 1 е Бог, а 9 – това сте вие. Като съберете 1 и 9, получавате числото 10 – това е мярката, от която трябва да се ръководите. Тази година мярката ви трябва да бъде Божествена. Всички други мерки трябва да бъдат съобразно тази мярка. Изправни трябва да бъдете и в думите, и в мислите, и в делата, и в постъпките; във вярване, в ядене, в пиене, в обличане – във всичко трябва да бъдете изправни! Не да ви бъде тягост това, но по естествен начин.

Сега, ще ви поздравя с Новата година! Хайде за Новата година да изпеем нещо. (Изпяхме песните "Всичко в живота е постижимо" и "В начало бе Словото")

Ще взема (?) 36-а глава, 6-и стих.

Ще прочета от Иеремия, 36-а глава, пак 6-и стих.

Ще прочета Иезекиил, 36-а глава, 6-и стих. Като прочетете 2-и и 5-и стихове на тази глава, ще намерите връзка с 6-и стих.

Ще ви прочета и 36-и псалом, 6-и стих.

Най-първо ще бъдете скръбни, а после радостни. Тази година да почнете със скръбта и да свършите с радостта. Не да бъдете първо радостни и после скръбни. Или другояче казано: да имате във всяко ваше съчинение по едно встъпление, по един предговор. Трябва да знаете, че когато вие скърбите, с вашата скръб други се радват. И страданията Христови станаха благо за целия човешки род. Ако Христос не беше пострадал, хората не можеха да бъдат радостни. Благодарение на Неговите страдания и неговите скърби сега се радваме. Та не роптайте против страданията. Има нещо, против което можете да роптаете. Роптайте против вашата леност, против вашия мързел. Ако имате нещо, против което да роптаете, то е мързелът. То не е мързел, нехайство е, когато човек отлага. Дойде ти една хубава мисъл -отложиш я. Казваш: "Хайде утре, вдруги ден!" А пък природата не търпи никакво отлагане. Днешното – сега! Което можеш да направиш, ако не го направиш, то отиде вече! Ти не можеш вече да го направиш. Дойде ти една хубава мисъл, ти я отложиш. Може би друг някой ще я изпълни, но този случай за тебе е изгубен, друг случай ще чакаш. Нещата никога не се повтарят два пъти. Използвайте всеки случай, който Бог дава! Ще дойде друг случай, но все ще има една празнина, ако не направиш нещо навреме.

Хайде сега да изпеем упражнението: "Приятен е животът със светлината." Кой ще стане да изпее едно соло? Най-малкото смущение парализира музикалното чувство. Музиката не търпи никакво смущение. Най-малкото смущение произвежда голяма пертурбация и веднага се отразява вътре във вас и не можете да пеете правилно. Певецът трябва да бъде много свободен. Я изпейте сега една песен, която да показва, че едно яйце се мъти. Второто положение: че яйцето се е излюпило, пилето е излязло и си е намерило храна; и после: турило си е главата под крилото на майка си, гледа към Господа и казва: "Ще стане нещо от мене!"

Ще кажете: "Не е лесна работа да се изрази музикално тази идея! Мъчно може да се направи." За онзи, който може да го направи, е лесна работа, мъчна е за онзи, който не може да го направи. Какъв тон да се вземе? Трябва да знаеш колко време да държиш този тон. На едно яйце, за да се измъти, му трябват 21 дни, а ти като пееш, колко време трябва да дадеш за измътването на яйцето?

Поетът ще каже: "Имах едно хубаво яйце и го турих под бялата квачка. На 21 - ия ден излезе едно бяло пиле от яйцето." Олге, дай сега един стих! Време ти трябва.

Човека трябва да го качиш на планината, за да тича надолу. Отгоре надолу лесно се слиза, но отдолу нагоре мъчно се качва, за да тича, трябва да се използва машина.

Снощи посрещахте Новата година. Мен ме събудиха две големи кучета, като се качваха по стълбите. Две охранени кучета, вълча порода. След това гръмнаха топовете. Най-първо гръмнаха два топа и после още един. Едно съвпадение.

Някой път вие се намирате в затруднено положение и се питате как човек може да измени своята мисъл. Мисълта може ли лесно да се измени? Представете си, че сте пътник, вървите и торбата ви е празна, цял ден не сте яли. Като гледате празната торба, обезсърчите се, безпокоите се, нали така? Ако срещнете един човек, чиято торба е пълна, веднага безпокойството ви ще изчезне, ще се смени вашата мисъл. Същият закон важи и в други области. Ти се безпокоиш за нещо, понеже в торбата ти няма някои неща; помисли за някой човек, чиято торба е пълна, и ще се смени състоянието ти. Скръбен си – помисли за някой човек, който е радостен и като погледнеш в неговата пълна торба, твоето скръбно състояние ще се смени. Христос казва: "Сега скръб имате, но ще дойде време, когато вашата скръб ще се обърне на радост." Не си туряйте мисълта да казвате: "Моето състояние не може да се смени." Така ще правите сами на себе си пакост. Не, скръбта лесно може да се смени. Тя не се сменява, понеже торбата е празна. Щом дойде пълната торба, лесно се сменява. Скръбта е от загубата, която сте имали. Кажете, че ще се уреди работата! После пак идва друго колебание. "Кой ще я уреди?" Не мислете, кой ще я уреди, има някой. Но вие пак ще си кажете. "Ами като не се уреждат работите?" Петър и Йоан ловяха риба. Те цяла нощ хвърляха мрежата и нищо не хванаха. Дойде при тях Христос и им каза: "Хвърлете пак." И те хвърлиха, и хванаха много риба, толкова много, че не можаха лесно да изтеглят мрежата. Може би сте хвърляли мрежата цяла нощ напразно – хвърлете още веднъж и ще хванете! Още веднъж като хвърлите! Божественото може да е последното. Ти може да си опитал човешките възможности и нищо да не си постигнал. Сега остава Божественото. Ти казваш: "Толкова години съм работил!" В Божественото работите се сменяват и успяват. В Божественото изключение няма. Там няма недоимък и неуспех няма! Там всякога нещата стават! Има един човешки живот, дето има несрети. Не само за вас, но и за всички хора е така. Но като дойде Божественото, там законът действа еднакво за всички.

В днешния ден, като изгрее Слънцето, си запишете нещо. До обед. Вижте до обед какво ще ви донесе Новата година. В колко изгрява Слънцето? ("В 8 часа.") До 12 часа – това са 4 часа, да видим, какво ще ви дойде в тия 4 часа. Някой подарък ще дойде ли? Някоя шапка, обуща, някое палто или риза, книга или някое писмо. После, какво друго ще ви дойде – каква мисъл, какво чувство? Това е обективно. И си ги забележете. До 12 часа ги забележете. И вижте през годината как те ще се реализират.

Изпейте някоя песен. (Изпяхме "Грее слънцето"'.)

"Отче наш"

7 ч. 30 м.

15-а лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 1 януари 1936 г., сряда, София, Изгрев

Следват гимнастически упражнения.

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, аз, сега, свят, дойде, уста, мисъл, всички, години, година, казва, мисли, ден, очи, време, бог ,

Общ Окултен клас , София, 1 Януари 1936г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder