НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Двата вида пеене

Двата вида пеене

Най-често използвани думи в беседата: може, има, сега, казва, можеш, човек, свят, аз, хора, мисли, всичко, две, казвате, пееш, работи, тебе, мисъл, път, всички ,

 Младежки окултен клас , София, 3 Януари 1936г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

Каква беше основната мисъл на миналата лекция?

Човек по някой път е занят с малките работи, които препятствуват да научи големите работи. Малките по някой път препятствуват да види големите. [Един] прост пример: Може някой път [нещо] да е толкова близо до очите ви, че да не виждате нищо пред себе си. Да кажем, може да се запитате: Как е възможно едно ваше желание – нещо конкретно, материални са желанията на човека, може толкова близо да е в съзнанието на човека, че той да не вижда надалече. Виждаш предмета, но над предмета не виждаш какво има. По някой път вие трябва да се наблюдавате, да видите колко човек е особен. Като психическо същество е много особен. Вие по някой път сте двойнствени и тройнствени в своите прояви. Едно същество има във вас, което се гневи, иска да ви направи пакост, иска да счупи нещо, да запали света. Да покаже на всичките хора, да ги изпоплаши. Друго същество във вас казва: „Недей, чакай, не бързай да правиш това нещо“. Борят се вътре. Някой път казва: „Знаеш ли аз какво мога да направя?“ Човек може много работи да направи. Човек може да запали цялата земя. Възможно ли е? Не е мъчно да запалиш цялата земя, да я изгориш. Ако цялата земя беше направена от сухи дърва, като запалиш една кибритена клечка и можеш да запалиш цялата земя. Отиде, ще запалиш света. Като запалиш, хич няма да мислиш за последствията. Казва: „Каквото ще“. После той може да бяга, но казва: „Да става каквото ще“. Той не мисли, той прави изключение за себе си, другите хора туря вън, а за себе си прави изключение. Казва: „Мене не ме засяга“. Пък него ще засегне най-първо. Или някой път иска да даде голяма тежест на себе си вътре – удари върху масата с ръката, че го заболи ръката. Той мисли като удари: „Знаеш какво може да направя?“ Като удари, рече: „Ех, много боли“. Защото всяка мисъл, която може да се проектира във вас, [ще ви засегне]. Проявите на психическия свят са малко особени.

Вие имате понятие за количествените числа. Едно психическо число има малко по-други свойства. Ако направиш капан с едно психическо число, ти сам ще паднеш в капана. Пръв ти ще отидеш в капана, който си го турил. Казвате: „Как може тъй?“

Мисля, в Казанлъшко, явила се мечка. Един направил мечи капан, казва: „Ще хвана тази мечка, дето яде; телета, волове тя ми открадна“. Турил капана дето мечката минава. На другия ден неговото магаре се хванало в капана. Той иде отдалеч и казва: „Хванала се мечката, сега ще щ кажа“. Отива, неговото магаре се хванало.

Във всичките работи вие виждате лошите последствия. Тях ги наричате наследствени черти. Всяко нещо, което направиш – и зло, и добро – се връща при тебе. То е много хубаво. Всяко нещо, което направиш, ти си първият, който ще опиташ плода. И доброто, и злото ще опиташ сега. Няма какво да ви се доказва. Има неща, които и да ви се доказват, остават неразбрани. Какво ще доказваш на един сляп човек, който не вижда, какво е светлината? Ти може теоретически да доказваш трептенията, но той ще каже: „Не разбирам тия работи“. Той трябва да е виждал тялото, да има едно малко понятие [за него], тогава можеш да доказваш. Известни духовни неща не можете да ги разберете, ако нямате опитност. Онова, което ще ви разправям, трябва да сте опитали, да имате едно малко понятие, микроскопическо понятие. Ако нямате, то е привидно, хич не го бутайте. Ако го буташ, опасна работа е. Духовния свят, ако го буташ, ще си намериш цяла бела. Всяко място, дето бутнеш – взрив; взрив – като някои химически вещества – като бутнеш, отиде. Там като отидеш, навсякъде е написано: „Не бутай! Не бутай! Не бутай!“ Казва: „Учи! Учи! Учи!“ – Не бутай, нищо повече. – „Защо да не го бутам?“ – Не го бутай! Казва: „Учи! Не бутай!“ Сега, от гледището на земния живот, казвате: „Защо да не бутам?“ Нали знаете, малки деца като бутат бомби, остават без ръце, без крака. Някое дете намери някоя бомба, човърка и отиде. Има малки капсули – като бутне, като се запали динамитът, отиват ръцете, откъсват се. Навеждам тия примери, искам да ви покажа: Вие някой път сте изложени на опасности. Не е хубаво да ви разправям тия опасни работи. Тогава ще започнете да се боите от себе си, да се безпокоите. Най-първо, духовния свят трябва да се проучи много добре. Трябва да се запознаете със законите. Има много неща, които са от другия свят. Вие не може да търпите. Ще търпиш, не бутай, не си туряй крака напред и назад. В този свят имаш право да си туряш крака напред и да го вземеш назад. Там казват: „Не си туряй крака напред! Защото, като го туриш напред, назад не можеш да го вземеш“. Затуй ще си установен – като туриш веднъж крака, отиде. – „Ама ще се върна назад“. – Мъчна работа е да се върнеш назад. Затуй ще мислиш като вземеш първата крачка, защото връщане няма назад. Казваш: „Да се върна назад“. Тук, на земята можеш да се върнеш, там не можеш да бягаш. Напред има огън и назад има огън. Сто пушки има отпред, а отзад има двеста. Ти ще се намериш в един свят, дето отпред ще те стрелят сто пушки, а отзад двеста. Следователно, ти ще вървиш напред. По-голяма възможност имаш да останеш жив, ако вървиш напред, отколкото, ако вървиш назад. Назад куршуми има. Всички все се окайват, казват: „Направих лоша погрешка, защото връщане назад няма“. Сега, вас ви трябва учение. Трябва да изучавате силите на духовния свят. Те носят едно голямо благословение. И онези, които не знаят, [като отидат там], много малко ще научат; които не знаят, може много да пострадат. Трябва да се познават силите на духовния свят. Опити там няма. Всеки опит трябва да даде своя резултат. Всяко нещо трябва да е добре обмислено. Не можеш да правиш, каквото искаш. – „Аз съм свободен да правя каквото искам“. Като правиш каквото искаш, ще се намериш отвън. Вие се чудите. Едно същество като Адама, което Бог направи, Той го нарича „чадо Божие“. Адам каза: „Може да направя това“. Направи, яде от плода. Много малка погрешка направиха и двамата [с Ева], откъснаха една ябълка от дървото, и хайде, вън от училището, вън от рая. Турят на вратата един ангел да пази, да не ги пуща. Казват им: „Навън!“ И досега вие седите и плачете навън. Всички сте от изпъдените. Вие не сте изпъдени. Но вашият баща – за една погрешка. Вие, като правите добро, ще можете да влезете в рая. Вие искате да бъдете щастливи. Как ще бъдете щастливи? Баща ви, който ви е родил, не е щастлив, вие сега, синовете искате да бъдете щастливи. Баща ви и майка ви болни, вие искате да бъдете здрави. То е невъзможно. Виждам всички ония хора, които на земята искат да оправят своя живот по своему. Виждам всичките опити на земята, отваряни са войни да се биете за свободата. С хиляди войни са водени с идеята да се освободи човек. Коя война е донесла свобода? Евреите воюваха с онези народи в Ханаанската земя, но те само станаха роби. Ханаанската земя стана обещана заради тях. Като влязоха в тази Ханаанска земя, евреите имаха най-големите беди постоянно. Като влязоха в Ханаанската земя, един цар ги плени, хайде, във Вавилон ги закара. Персите, римляните ги разпръснаха по целия свят и ги задигнаха от Палестина. Казват: „Нали Господ ни обеща тази земя?“ Те не разбраха какво нещо е обещание, какво нещо е обетована земя. Обетованата земя е в човешкия ум. Трябва да знаеш да живееш с ума си. Човешката мисъл е обетованата земя. Всичко ясно трябва да бъде. Казва: „Не зная. Че знае ли човек в даден случай?“ – А не знае ли законите? Няма прегрешение, което човек да не знае. Простият пример: ти бутнеш киселината. Можеш да кажеш: „Аз го опитах, не го знаех“. Още с обонянието можеш да познаеш, оцетът има киселини. Всяка храна има свой дъх. Казваш: „Няма нищо“, ти усещаш този дъх тежък. Казваш: „Чакай да опитам“. Като бутнеш малко с езика, показва какво е. Като ядеш малко от единия край, казва: „Не бутай тази храна!“ Нищо повече. Нито мирисът е мирис, нито вкусът е вкус, нито последствията. Най-после казваш: „Що ми трябваше?“ Ял си вече, свършено е. Казва: „Сега какво?“ Тогава в духовния свят дават рициново масло. Там ще ти го дадат, че нищо няма да остане от това, което си ял, всичко ще се изхвърли навън. След туй, като изхвърлиш, ще те накарат да го очистиш. Голямо противоречие в живота [е], някой път дето сте недоволни. Аз като виждам хората, те сега не са доволни от живота, казват: „Мене ми вече дотегна“. За да се освободиш от тези нечистотии, трябва да вземеш рициново масло. Там, като вземеш, може с години да повръщаш – десет, петнадесет, двадесет години. Таман повърнеш, пак чистиш, пак повърнеш, пак чистиш. Казваш: „Дотегна ми този живот“. Сега пък дошъл, не мисли нищо. Той си намислил да кръшне някъде, да се освободи. Самоубийството, например, е един начин да излезеш от затвора. Понеже тялото е затвор. Казва: „Да пробия дупка отнякъде, да изляза из тая дупка навън“. Пък в този духовен затвор и капани има. През която и дупка да излезеш, в някой капан ще влезеш. Там е по-лошо, отколкото в затвора. Отдето можеш да пробиеш дупка, се един капан е турен. Излезеш от затвора, влезеш в десет пъти по-лошо място, отколкото в затвора. Затуй пише: „Не излизай от затвора“. Защото, ако излезете, десет пъти по-лошо ще бъде. „Не излизай из затвора“. – „Какво да правя?“ – Докато не те пуснат, стой в затвора. Ако ти разбере главата – [добре], ако не – ще учиш урока си. Ако не учиш, ще те учи животът. Та тия, големите противоречия, които изяснявам, то е като на децата. Научно като разберете, ще видите, колко трезво човек трябва да живее. Отличен свят е [духовният]. Има един сят, в който лесно стават работите.

Ти направиш някое петно някъде. И в духовния свят има киселини, които чистят тия петна, но се продават само на една аптека. На едно място има една аптека и трябва да платиш много скъпо за тази киселина. Ще дадеш всичкото си имане, каквото имаш, че да останеш без нищо. Този цяр ще очисти всичко, но всичко трябва да дадеш. Не като теб, да вземеш за малко. Като отидеш там, в аптеката, скъпо е лекарството. Затуй човек трябва да бъде много внимателен, защото има лекарство, което само веднъж можеш да вземеш. Туй, което наричат в духовния свят разкаяние, то е купуване на този цяр. Сега някой път хората отиват, но не им дават цяр. Каквато е цената, такова е лекарството. Ако дадеш всичкото си имане и останеш без пари, лекарството е на място. Или казано другояче: Докато ти не се откажеш, [не се] отречеш да правиш погрешки, ти не можеш да бъдеш свободен от погрешките. Докато не се откажеш от погрешките, не можеш да бъдеш свободен. Докато не се решиш да правиш добро, не можеш да го придобиеш. Докато не се решиш, ако не се колебаеш, не можеш да придобиеш доброто. Без никакво колебание когато си, доброто ще дойде. Ако решиш, но същевременно има едно малко колебание или раздвояване на съзнанието, не можеш да поправиш погрешките, с тебе ще вървят всякога. Нали вие искате да бъдете адепти на новото учение? Казвате: „Аз светия няма да бъда“. Всички мислят, че като станат светии, е голямо нещастие. По-голямо нещастие за хората няма от това положение, в което са сега. За хората по-голямо нещастие от сегашното няма. [И то] благодарение [на това], че хората правят много работи и не мислят. Отъпяло е в тях духовното обоняние. После, духовният вкус в тях е отъпял. Гледам, престъплението се увеличило, обонянието се намалило, вкусът се намалил, чувствителността за последствията се увеличила. Сега обратният процес трябва: трябва да се увеличи обонянието, да стане десет пъти по-силно. Вкусът, и той трябва да стане по-силен, тогава да се намали чувствителността за последствията. Или другояче казано: Човек трябва да бъде крайно разумен. Под думата „разумност“ ние разбираме всички ония чувства, с които може за опитаме една противоположност в света, силите, които имаме. Да бъдем така чувствителни, че отдалеч да знаем, какви ще бъдат последствията. Казва: „Това нещо не е за мене“.

В България само веднъж ми се даде един случай. Минавам покрай едно място, няколко деца играят, разиграват един голям паток. Като мечка го разиграват. Нанизали на един конец царевични зърна. Този паток нагълтал зърната и конеца с тях. Децата хванали конеца, той се изправил горкият, изпъкнали [му] очите, отворил уста. Децата се смеят наоколо, той седи така. Минавам аз и казвам на децата: „Какво правите? Учите този паток? Кога ви [е] станал ученик? Колко пари ще вземете за него да го пуснете?“ Казват: „Да му дойде умът, още веднъж да не гълта“. Той седи горкият. Де е знаел той. Той не вижда, че зърната имат нещо, което ги е скачило, че всяко нещо не е отделно. Тогава да може да се справи някак, [но сега] не знае. Той не може да си представи, как е възможно тия зрънца [така] да са скачени, че да не може да ги отдели. Той мисли, че като ги нагълта, ще може да ги отдели. Той не знае как са свързани. Хората, като направят погрешка, то е житно зрънце, първо, второ, не виждат, че има нещо помежду им, което ги свързва. Като направиш десет [погрешки], ти си в положението на този паток, ти не можеш да бъдеш свободен, държи те дяволът. Ти съжаляваш, че си гълтал. Желанието да вкусиш не е лошо, но де е сега погрешката? – Незнанието за последствията на нещата. Сега, вие ако сте на мястото на този паток, какво ще направите? Ако на земята има един живот без съблазни, тъй както живеят хората, какви ще бъдат резултатите? Какъв ще бъде животът без никакви съблазни?

Представете си сега – едноизмерно същество живее над моя молив. Туй същество в този свят ще има едно понятие, че съществува само една права линия – има едно измерение. Туй същество ще подразбира, че може да се движи напред и назад. Други посоки – вляво, [вдясно], надолу, нагоре, за него не съществуват – такива идеи то няма. Казва: „Тук е един строго определен свят, има две посоки на движение, напред и назад“. Представете си, че аз съм един маг на този свят. Ако този молив го направя по-дебел, разстоянието на това същество ще се намали. Ако направя молива два пъти по-дебел, понеже неговият свят влиза вътре, нали разстоянието ще се намали? Ако молива го направя два пъти по-дебел, колко ще се скъси дължината? – /„Два пъти“./ – Туй същество ще забележи, че се явява някакво препятствие – светът се е скъсил, условията са се изменили, не са така благоприятни. Скъсило се е това пространство. Представете си, че молива го правя два–три пъти по-тънък, продължава се, нали разстоянието се увеличава? Най-после, ако този молив го направя като конец, той ще стане много дълъг – единият и другият край ще бъдат далеч един от друг. Как ще си обясни това същество, че неговият свят се е продължил? Неговият свят, сам по себе си, може ли да се продължи? Правата линия, този неизменен свят, има ли в себе си възможност сам по себе си да се продължи? – Няма. Защото на другите измерения, на измеренията на широчината, на неговата дебелина като тяло от този материал, се дължи разширението на този свят. Това същество мисли, че разширението на света, продължението на този конец зависи от самия конец, когато в самия конец няма тази възможност. Как мислите, може ли вие да продължите една права линия? Не може, не може по никой начин да [я] продължите. Тя е установена. Ако може да я продължите, вие сте в друг свят. То е по закона на второто измерение; по закона на третото измерение – може да го продължите. Правата линия има друга възможност. Има възможност, но не в едноизмерния свят. Вие мислите, че отсечката е част от правата линия. Във физическия свят може да направите каквато отсечка искате, но в същината на правата линия никаква отсечка не може да направите. Защото самата права линия е отсечка.Сега оставям неразбраните работи. Има неща, които са неразбрани.

Сега, представете си, че в първата октава вземете един тон, запример ДО. След всеки седем тона вие пак имате ДО. Да допуснем – първата октава, втората, третата, четвъртата октава вземете, дойдете до петата – не можете да вземете ДО. Понеже този тон не можете да го вземете, той не съществува ли? В едно пиано този тон съществува, слушате го, но не можете да го вземете. Дойдете до крайния предел на пианото и оттам казвате: „Вече не може“. Мислите ли, че повече тонове не съществуват, отколкото са тези в пианото? Представете си, че зная една клавиатура, която има 25 хиляди тона. Един орган или едно пиано с 25 хиляди клавиши. Колко октави ще бъдат? Значи, над 3 хиляди октави ще има. Ако можете да вземете всичките тия тонове, тогава може и на слънцето да ви слушат като пеете тук, на земята. Защото ще имате тия, късите вълни. В човешкия мозък, като изчисляват, има един орган, има една клавиатура с 25 хиляди клавиши. Сега в музиката има разработени около осем октави. И следователно, до де се чува гласът? Една певица като пее, се чува едва на 2–3 километра. Хайде, осем октави да кажем, се чуват на осем километра. Ако можете да ги изпеете тези осем октави, ще може да се чува гласът ви на осем километра и повече.

Сега вие не знаете какво нещо е мисълта. Когато мислиш върху един предмет и не можеш да го направиш, това не е мисъл. Аз как определям основния тон, аз, който съм се занимавал с философията на музиката. За да вземеш основния тон, ти трябва последователно да вземеш тоновете, които съществуват на тази гама. То не са един, два, това са хиляди. Значи, последователно да можеш да вземеш всичките. Не можеш да вземеш основния тон, ако не можеш да вземеш правилно останалите тонове. Той е относителен тон. Сега няма да се спра върху числото 25 защо го вземам. То е число, което подхожда да обясня известна идея, вътрешния [и] смисъл. Казва: „Аз [вземам] един тон правилно“. Ти постепенно можеш да вземеш и другите. Ако можеш да вземеш осем октави, ти на ангелите концерт можеш да дадеш. И ангелите ще те слушат. Сега във вас се заражда желанието. Каква сила ще бъде това в човека. Пеенето е само метод в човешката мисъл. То е един от методите, за да мислиш правилно. Музиката е външната страна на човешката мисъл. Ти искаш да направиш нещо. Най-първо ще се опиташ можеш ли да пееш. Да кажем, ти искаш да станеш богат човек или учен човек, или архитект, или химик, или астроном, или някой гадател. Всяко изкуство, което завземаш да вършиш, то има особена песен. Ако можеш да пееш тази песен, ще можеш да постигнеш [успех]. Ако не можеш да пееш, тази врата ще остане затворена за тебе. И в духовния свят ако искаш да отидеш, ще научиш песента. Ако можеш да изпееш песента, ще влезеш; ако не можеш, ще кажеш: „Това не е за мене. Като изпея една песен, ще знаят какво изкуство може да изуча“. Това го давам само за изяснение. Вие ще кажете: „Много ограничен свят“. Не, определен е. Може да пееш – може да го научиш. Не можеш да пееш – не може да го научиш. Тогава ще кажеш: „Не е за сега“. Сега на земята, всичко става човек. И всичко става, и нищо не става. Колко гениални музиканти имате? Имате доста гениални музиканти. Но музиката е един начин, с който може да си послужите в живота. Индусите, които са проучили този закон, те имат известни мантри, известни малки пасажи, в които влиза една група от тонове, особена група от тонове. Той започва да пее, и докато пее, може да мине през най-опасните зверове с тази музика. Нито един звяр не се опитва да му направи нещо. Ако този адепт престане да пее, той веднага ще хвръкне. Тия животни, като слушат песента, приятно им е. Минат и заминат. Ако той престане за половин секунда [да пее], в тях се явява онова, зверското, и отиде. Сега, не само тази музика съществува. И на дявола като пееш, в света има една музика, и той става кротък, и той слуша. Дяволът, като пееш, нищо не може да ти направи; като престанеш да пееш, тогава ще [те] изкушава. Той, като пееш, не те изкушава. Щом престанеш да пееш, тогава ще ти тури примка. Ти пееш и той слуша, безопасно е. Пей и не бой се. Питам сега, каква песен трябва да пеете там, дето всичките дяволи минават? Като минаваш там, дето мечките минават, ще пееш мечата песен: „Ой, мечки, мечки, който през вашето царство минава, всичко научава“. За всичките животни има песни. В човешкия свят те не могат да говорят, защото има други трептения, но животните в техния свят имат много елементарен език. Ако на техния език можеш да пееш, разбират, но трябва голямо слизане. По някой път, опитвали ли сте, в животните много рядко ще се пробуди трепет, може би половин секунда или четвърт от секундата, ще се събуди това, човешкото съзнание, и после пак заспиват, не могат да издържат. Едно животно да мисли, както човек мисли, то ще се пръсне. Животните съвсем елементарни работи мислят. Животното, като види човека, казва: „Едно по-голямо животно, и то като мене“. Спиш ли, мърдаш ли, то казва: „И той като мене“, мисли, че и човекът е като него. Гледа го, казва: „Мяза на мене“. То забелязва, че има разлика, но мисли, че е външно нещо. Различието е вътре, в строежа на човека. Туй, което човек мисли, на животното и на ум не му е идвало, на сън не му е идвало. И хиляди години да живеят животните, едва ли ще могат да разберат [човека].

Сега, да се повърнем към съществените работи. Казвате: „Знаете ли какво нещо е хубавото? Знаете ли колко неща хубави има?“ Се таки трябва да имате туй понятие за хубавото. Казвате: „Той е ангел, светло е лицето му. Дрехата е бяла като сняг. Трябва да има някаква идея“. Ама хубостта на един ангел не седи само в мощната светлина и във външната страна, в бялата дреха. Красотата на един ангел не седи в бялата дреха и светлината. В ангела има нещо по-дълбоко от светлината – то е онова [свещено] знание. Един ангел може да пее. Всички са много добри певци.

Вие сега очаквате да станете здрави и тогава да пеете. Знаете, че здравето почива върху музиката. Дотогава, докато ти си здрав, ти си музикален. Щом престанеш да пееш в съзнанието, болестта вече иде. Всичките болезнени състояния са дисонанси в музиката. Дали органически – вашето тяло, или вашите чувства страдат, то е дисонанс. Пеете правилно или мислите правилно – законът е се същ[ият]. Сега, като ви говоря, опасността е, че мъчно може да се направи опит. Да кажем, дайте един тон от 19-та октава. Как ще го дадете? Може да ми направите изчисления, да кажете колко трептения има, но трептението не е тон. В този тон има вече друга сила. Ако ти можеш да вземеш в 19-та октава този тон, ти можеш да направиш и много [други] работи. Даже на пианото ако може да го вземете, [пак е хубаво]. Тъй, както е построено, за бъдеще ще се увеличат тоновете на пианото, понеже в него се подобряват и неговите апарати, ще направят пиана с повече тонове. Ако вие можете да вземете тоновете, които имате в сегашното пиано, ако можете осем октави да вземете, вие преспокойно може да минете в гората и никакъв вълк, и никаква мечка нищо няма да ви кажат. Защото в музиката щом пееш осем октави, тия трептения вълкът не може да ги издържи. Тия трептения, с късите вълни, месоядните животни не могат да издържат. Има известни звукове, щом издадеш известен звук, те започват да квичат. Като чуе да засвириш нещо, то не може да издържа. Аз съм правил опити. Свирих веднъж на един [вол] и той казва: „Не мога да издържам“. Той беше волски темперамент, казва: „Повече от туй не мога. Туй нещо носи смърт със себе си“. Каза, че то носи смърт, че той не може да издържа на тези трептения. Не само туй, но като [му] затули[х] ушите, пак не може. Има нещо, което прониква – и да затуляш ушите, пак не може да търпиш, има нещо, което прониква в тебе. Или, някой път вие се намирате подпушени, мъчи ви нещо, отде иде, не знаете. То са музикални звукове. Казвате: „Ще се пукна, не мога да издържа“. Това са звукове, които идат в тебе. Ще ви приведа още един пример, с един евангелски проповедник в Бургас. Молил се той Христос да го посети с Духа, да покаже нещо, молил се, молил се. „Един ден, – казва, – дойде нещо много хубаво, паднах по корем и почнах да ритам, и казвам: „Господи, стига, стига!“ Така не [мога да] вървя, толкова [е] приятно, че ще се разтопя, не мога да ходя така“. Не могъл да слуша, легнал по корем, че рита. Не може да седи на крака, ляга, започва да рита и казва „Стига!“. Някой път радостта е толкова голяма, че не може да се издържи. И в романите [е същото], те са музикални работи. Като им запеят новата музика, героинята припада. Това не е слабост, но така се разхлабват всичките части у човека, казва: „Това е животът“ и пада. Той забравя всичката обстановка, взема друго направление. Нас ни се вижда смешно. Не е смешно, от музикално гледище е така. От музикално гледище, то е хубава обхода. Смешно е във физическото наше разбиране. Като гледате, съвсем загази този човек, в него няма воля. Той не знае, че волята на човека е съвсем относителна работа.

Сега, в музиката искат да покажат, какви са резултатите. Ако човек правилно мисли, той няма да има противоречия. Правата мисъл е тази, в която няма противоречия, няма сянка. Защото, щом кажеш така: „Аз зная всичко, няма какво повече да уча“, това не е една права мисъл. Ти нищо не си придобил. Казва: „Ще стана богат, после какво?“ – Ти стани богат първо. – „Да стана учен, че после, какво?“ – Ти първо стани учен, че тогава ще видиш. – „Ако придобия всичката сила, че после, какво?“ – Ама ти не си придобил силата.



Туй какво представлява? Представлява два конуса. Каква фигура се [е] образувала? Квадрат. Диагоналът е възможността в този конус. Звуковете започват от А и отиват към СД. Туй наричат духовната музика, която отива нагоре, а пък земната музика отива надолу. Две противоположни движения, които вървят паралелно. Разликата между едната и другата музика е тази, че музиката в АСД разширява материята, а в другата имате СВА – тя сгъстява. Да кажем, на физическото поле, когато нещата се разширяват, какво става? – /„Много пара става“./ – Ако сгъстявате водата, какво става? – /„Лед става“./

Сега, на земята, каква песен трябва да пеете? На земята, ако пеете, туй, което имате, ще го изгубите. Често пеете криви парчета и вследствие на това, изпарява се животът. Пеете една песен, изгубва се нещо. Ако вземете песента, която е на тази гама СВА, веднага предметът ще дойде. Няма какво да ходиш на врачка, ще седнеш, ще изпееш и след 24 часа вече предметът ще дойде, изгубеният предмет ще дойде на мястото. Пък [ако] искаш да изпратиш някой подарък някъде, тогава ще изпееш АСД, веднага като го изпееш, подаръкът ще иде на мястото. Ако можеш да изпееш АСД, ще кажеш на един приятел: „Изпращам подарък един часовник“ и един ден ще имаш часовник, поставен на масата. Тия, спиритистите, са правили опити. Искат портокал от топлите места и след около един час, на масата – един хубав тропически портокал. Искат да имат смокини – [същото]. Как ще го обясните? Има хора са правили тия опити. Като пееш, идва. Като не пееш, нищо не идва. Това са магически работи, това е наука. Не може да се разкрие, защото ще направите много престъпления. [Сега] тия неща, с които ние си служим, са много такива – кьопави, хромави. Ще дойде един ден, ще изпееш една песен и то ще стане. Направиш една погрешка, изпееш една песен, погрешката ще се поправи. Туй недоволство, което имате, по някой път се дължи на един дисонанс, на неразбирането на нещата. Вие имате желание в света другите хора да постъпват добре. Преди всичко вие трябва да постъпвате добре. Когато се научите вие да постъпвате добре, тогава ще знаете дали другите хора постъпват добре или зле. Вие сами не постъпвате добре, а искате другите хора да постъпват добре. Как ще постъпват? Тогава, щом дойдеш до този живот, ще знаеш добре да пееш. Туй подразбира, че щом ти живееш добре, всичките хора ще ги заразиш. Нали сега се заразяват – чумавите хора се заразяват, от холера се заразяват. От доброто хората по същия начин могат да се заразят. Хората си мязат. Пияницата, като вдигне чашата, вижда: „Туй, червеното вино започна да пее“. Другите, като гледат, казват: „Дайте [и] на мене“. Всичките пияници имат песни. Чували ли сте песента на пияницата? На пияницата, ако изпееш песента на трезвеността, казва: „Няма да пия вече“. В него се заражда желание да не пие. Като му изпееш песента, вече му дойде на ум, че вода трябва да пие. Излее виното, казва: „Вода ми дай!“ Започва да усеща една жажда, казва: „Дълго време не съм пил вода“.

Сега, това е за онези от вас, които разбират. Коя е правата мисъл? Правата мисъл е неразбрана мисъл. Права мисъл без музика не може да има в света. Тя не може да се прояви. Пък то е един временен път, трябва да пеете. Казва: „Пейте и възпявайте Господа в душата си“. Трябва да пеете и възпявате Господа, защото Той е най-хубавият и най-красивият език, с който човек може да говори. Там са отмерени всичките неща. Когато човек пее, той има най-хубаво желание да работи. [С] разположението, което човек има [при] неволите, той казва: „Няма нищо, всичко ще се уреди“. Той, като има туй състояние, каквито препятствия и да има, виждат му се „такива бръмбарчета“. Като бутне тъмнината и пее, тъмнината ще се разпръсне. И във всичките религии пеят. Има пеене, което внася тъмнина. В музиката има едно пеене, което сгъстява. Ходили ли сте на кабарета? Тия неща, тия оргии, шлагерите са нищо. Трябва да сте ходили в тия кабарета долу, за да разберете музиката на тъмнината.

Ще ви дам една идея, която трябва да я държите в ума си. Дали ще [я] постигнете или не, то е друг въпрос. Една идея трябва да държите в ума си. Музиката е свят, през който трябва да минеш и ще се отворят всичките възможности за тебе. Ти ще влезеш в този свят на възможностите. Има разни пътища. Ти в този свят изведнъж няма да влезеш, да се запознаеш. Ти си свободен да вземеш който и да е път да проучаваш света. Аз говоря за наука на съзнанието, не за препитание, както е сега на земята. Ти свириш на някой инструмент хубаво, разсъждаваш. Аз наричам хубава музика тази – когато един човек те обиди, ти кажеш: „Не мога да му простя“, изпея ти една песен и ти си готов да му простиш веднага. Значи, ако ти не можеш да простиш, ти не разбираш. Казваш: „Не мога да му простя“. Че защо да не можеш да простиш? В какво седи силата на човека – да прощава или да не прощава? Силата на човека седи в прощаването, слабостта седи в непрощаването. Щом можеш да простиш, силен човек си. Щом не можеш да простиш, слаб човек си. Кой е силен? Който може да плати дълга си. Кой е слаб? Който не може да плаща. Който е силен, може да плати 4–5–10 хиляди. Който е слаб, казва: „Аз нищо не мога да платя“. Питам: Кого ще изберете, който може да плаща, или който не може да плаща? Кого ще изберете, който може да прощава, или който не може да прощава? Кого ще изберете, който люби, или който не може да люби? Казва: „Аз не искам да любя“. Ти не си човек. Любовта не е слабост. Любовта е възможност. Ти от любовта няма какво да печелиш, ти всичко имаш, ти от преизобилието ще дадеш. Казва: „Ще осиромашея тогава“. Ти не разбираш живота. Онзи, който люби, забогатява. Онзи, който не люби, осиромашава. Който люби, знаменит става. Който люби, учен става, силен става, ангел става. Който не люби, дявол става. Това е истината. Който люби, всичко става.

Казва: „Изгоря [ми] сърцето“. Няма никакво горене. Има горене, но няма изгаряне. То е криво разбиране, че изгоряло сърцето. Той да не си туря ръката много близо. За мене тази печка е приятна. Когато една мома я обичам, макар да е черноока, арапкиня, но ако дойда до самата нея, лоша [е] работата. Не я бутай, много лошо пари! Огънят казва: „Не ме бутай, много близо не идвай, понеже ще те опаря. Ти не можеш да издържиш“. Срещнеш един човек, който ти направил една пакост. Не ти направил този човек пакост, някой друг направил в него огън. Има един свещен огън в света, който отдалеч го гледай, не го бутай. Той не обича да го буташ. Ако го буташ с дилаф, ще се стопи. Ако е с ръка, ще изгори. Тук, на земята, огъня можеш да го буташ с маша. Но онзи, Божествения огън, запален в тебе, не позволявай никой да дойде да бута с ръце да го усили. Някой казва: „Да поусиля малко огъня“. – Не се позволява. За свещения огън дилаф няма, бутане няма. Той гори без дим и никаква пепел не оставя – напълно идеално горене.

Сега, това са отвлечени работи. Отвлечените ваши работи кои са? Вие сте натоварени, на гърба си носите 70–80 килограма, едва пристъпяте казвате: „Какво ми говориш за един идеен свят, не знаеш каква тъга, каква скръб имам. Тежък е животът“. – Много си се натоварил и не знаеш как да се разтовариш. Един дядо, който много се натоварил, изглежда много умен, казвам му: „Хайде да те поразтоварим малко, да те подмладим“. – „Може ли синко?“ – „Сега, срещнеш една мома на 21 години“. – Казва: „Хе, синко“. – И той забрави всичко, смени се неговото състояние. Може да се подмлади човек. Господ направил света. Тия състояния, които имаме, може да ги сменим. Започне той да разсъждава: „Тежък е животът“. Аз му казвам: „Който знае, може да се подмлади“. Казвам му: „Ти довечера можеш да се подмладиш“. Казва: „Право ли говориш?“ – Като кажа, че може, той се зарадва. Сега, учените хора казват, че всичко могат да направят.

Казвам: Не туряйте излишни желания в себе си. Не дръжте дълго време в ума си вашите погрешки. Направиш една погрешка, поправи я. Не дръж в ума си една [своя] погрешка, не дръж погрешките на другите хора в ума си. Цялата философия е в това. Нито своите, нито чуждите погрешки дръж в съзнанието си. Те те спъват. Направиш погрешка, тури я настрана. Бутнеш чужда погрешка, пак я тури настрана. Не я дръж дълго време в съзнанието си, понеже е губене на време. Научно е това. Всичката опасност е, че вие постоянно държите погрешките. Казвате: „Той не постъпва добре“. – Пък как трябва да постъпва? Казвате: „Ама той не пее“. – Как трябва да се пее? Не дръж чуждите погрешки дълго в себе си, понеже ще се заразиш от същите погрешки. Ти като [ги] държиш дълго време, ще се явят отпечатъци в твоето съзнание. Губене на време е то. Що са отпечатъците? Веднъж туриш и фотографираш, и целия ден ходиш и държиш чуждите и своите погрешки – 40–50 филма, защо ти са? Започваш да ги разправяш: „Такива погрешки съществуват“. – То е безпредметно. В изкуството вие трябва да рисувате. Не можеш да изправиш една погрешка, ако не знаеш да рисуваш. Не можеш да се примириш с един човек, ако не знаеш как да подадеш ръка. Казваш: „Хайде да се примирим“ и подаваш ръката си хлабаво. Това не е начин за примирение. „Хайде да си кажем по една сладка дума“. По този начин не се примирява. Новата философия е неприложима, защото там трябва пеене. Много работа трябва. Ако отхвърлите старото и не знаете новото, вие ще се намерите в един безизходен път. Не е [въпросът] да се хвърли старото. Казвате: „Прощавайте!“ – Трябва да знаете как да простите. Няма какво да простиш, с думи не става. То е изкуство. Трябва да знаеш как да прощаваш. Я ми кажете, вие как разбирате, как прощавате? Да кажем, някой ви е обидил, вие как прощавате? Обидил те някой – да простиш [така], че да забравиш тази обида. То е една наука, която не се раздава. Вие казвате: „Като простиш,да забравиш обидата“. Че как ще го забравиш? Че то не се забравя. Не можеш да простиш, не можеш да забравиш, ако не знаеш какво да направиш, как да забравиш. Ако знаеш как да забравиш, лесно.

Представете си, че един човек ви взел един килограм злато. Казвате: „Един килограм злато ми взе, мразя го“. Върне ти два килограма, може ли да го мразите? Взел ти един, върне ти два. Взел ти два, върне ти четири, взел ти четири, върне ти осем. Като му върнат двойно, човек се радва на направената лоша постъпка. Взел едно, но връщат две. Лошите, отрицателни работи дават една положителна постъпка. Две лоши работи раждат едно добро. Ти чувствуваш, че едно кило си загубил, но то е заблуждение. Туй злато, като го дадеш, то не е твое. Защо да не употребите чуждото злато, за да се примирите? Христос даде онзи пример за настойника. Господарят му казва: „Дай сметка, тук не можеш да бъдеш настойник“. Казва си настойникът: „Толкова години го слушах, работих“. Вика длъжниците на господаря, казва: „Колко имаш да дължиш?“ – „Сто“. Пише 80. На другия: „Колко ти дължиш?“ – Толкова. Пише наполовина. Господарят, като се научил, похвалил този неправеден слуга, че умно постъпил. Те го считали за изедник, но той с чуждото богатство се примирил [с тях]. Като излезе, да има приятели навън. Щом господарят го изпъди, той иска да има приятели отвън, да има някои познати приятели, на които да е направил добро. Казва: „Чуждо е, на господаря е“, не е негово богатство. Направи добро с чуждото богатство.

Сега вие сте се свързали с обикновените разбирания. Един морал: Не кради! Не лъжи! и т.н. Ами че минете малко в друга област. Онзи живот, който Бог е дал, не злоупотребявайте с него. Една мисъл, която Бог ти [е] дал, не злоупотребявай с нея. Едно чувство, което Бог ти е дал, не злоупотребявай с него. Как ще злоупотребиш? Не мисли само за себе си. Доброто е добро за всички. Не е само за тебе. Щом ти правиш едно добро само за себе си, ти правиш едно престъпление. Примера за блудния син: той, бащата, го лекува и знаеше как да го лекува. Като се върна, големият му син се разсърди, но баща му казва: „Всичко, каквото аз имам, е твое“. Той чакаше, досега баща му не беше казвал, че „всичко, каквото аз имам, е твое, за тебе е“. Той си каза: „Баща ми всичко даде на този ми брат, той [го] изяде; аз да му работя, на мене нищо не е дал“. Затова се разсърдил. Бащата му казва: „Не се сърди, този ти брат мъртъв беше и оживя, така трябваше да направя. Всичкото, каквото аз имам, е твое“. Той казва: „Така ли?“ И се усмихна, отиде при брата си, и казва: „Моето братче!“ На човека, като му дадеш – мазна Гана става. Бащата му казва: „Всичко, каквото имам, е на тебе“. Другият, [по-малкият] казва: „Не искам да бъда като твой син, но като един от слугите ти, само при тебе да бъда, не искам повече“. Онзи аристократ искаше всичко. Сега, [с притчата] Христос дал една мистична идея, която трябва да преведете в сегашния живот. Тя е разгадка в самите вас. Всеки от вас има тази загадка. Ако вие разрешите едно противоречие, явява се друго. Вие вземате някой път ролята на бащата. Един ден синът се разсърди, какво ще правиш? Ще му дадеш всичко. В живота ти не можеш да задоволиш само себе си – ума и чувствата, трябва да бъдеш така умен, [че] да задоволиш и сина, който се върнал, да задоволиш и другия син, пък [да] задоволиш и всичките гости, които дойдоха. За тях угощение [да] направиш. Казва: „Дайте тук телето, да ядеш и се веселиш“. Всички бяха весели. Това е умен баща. Като дойде синът сърдит, сърдит, бащата му казва: „Всичко, каквото имам, е за тебе“. И той тогава отиде и казва: „Моето братче, радвам се, че се върна“. Вижда, че бащата със своето благоволение всичко му дава.

Сега вие искате да бъдете добри. Вие се отделяте от целия свят и искате да бъдете някакви специфични животни. Казва: „Аз съм човек“. Казва: „Аз съм въшка“. Питам сега: Какво очакваме от въшката? Ако ти имаш характера на една въшка, какво те очаква? Как са [про]излезли думите „бъл[ха]“ и „въш[ка]“? Ако вземете първите срички „бъл-“ и „въш-“, [те] не са музикални. Има дисхармония. Като тонове, „бъл-“ и „въш-“ имат нещо немузикално. Хората са нагодени [към тях]. Въшката е въшка, защото забърква каша дето не трябва и тя се качва да работи там, дето не трябва. Тя казва:

„Този философ не знае как да мисли“ и като дойде, чопли: „Започни да мислиш по-добре“. Тя, като чопли, той си пипне главата. Не се кара така човек да мисли. Човек трябва да се отличава с една свободна мисъл. Казвате: „Ограничен съм“. Но то са ограничени вашите възгледи. Вие искате да постъпите по един начин. Запример, царят е ограничен. Той не е свободен, той иска само да подписва, да дава заповеди, но това не е цар. Че един философ, само със своите индукции, дедукции, философски заключения, [не е] само да философствува. Това не е философия. Или, един поет само със своите куплети, които пише, [не е поет]. Не, не, има нещо вътре. В какво седи [то]? Поетът е човек, който хвърка из пространството, посещава звездите, слънцата. Който не е ходил до слънцето, той не е поет. Поетът, религиозният трябва да имат широка душа, да включват благото на всичките хора. Защото неговото добро се поддържа от доброто на другите хора. И здрави когато искате да бъдете, не искайте само вие да бъдете здрави, но дружете със всички здрави хора, дръжте ги в ума си и ще бъдете здрави. Хигиенично е да държиш в ума си всичките здрави хора. Нека всеки здрав човек бъде като отворен лист. Всякога мисли за здравите хора, ако искаш да бъдеш здрав. Всякога мисли за умните хора, ако искаш да бъдеш умен. Всякога мисли за богатите хора, ако искаш да бъдеш богат. Мисли за светите хора, ако искаш да бъдеш свят. Мисли за музикантите, мисли за всичко онова, което е хубаво. За онова, което [всички те] вършат, мисли. За певците, които пеят, мисли, желай да ги подражаваш. Бъдете подражатели на всичко [красиво]. Потананикай си малко. Вие казвате: „Туй не е за мене. Сега ние още не сме на тази степен“. Казвате: „За бъдеще“. То за бъдеще има много работи, но за сега тия работи са належащи, мисли за тях. Ти си неразположен духом, какво има да се безпокоиш? Ти живееш в един Божествен свят, Бог е едно Същество на хармония, Който всякога е благ. Какво при Него да седиш и да се сърдиш. Нещо ти липсва. Дойде Господ, казва: „Каквото имам, за тебе е“. Господ ще ти каже: „Каквото имам, за тебе е“. Ти искай. Сега аз може да ви подаря звездите, месечината. Кажете, с кой трен ще се пренесете? Ако ви подаря месечината, с кой трен ще се пренесете да идете там? Ще кажете: „Туй лесно се подарява“. Има един начин, по който може да се подари месечината. Ако не можеш да снемеш месечината, да я издоиш, малкото можеш да раздадеш. За да можеш да снемеш месечината, трябва да си [на]божен, религиозен, да е отворен духът [ти], на всички да помагаш, тогава можеш да подариш месечината. Сега остава една мисъл: „То лесно се говори, но мъчно се прави“. Стара ваша поговорка, „Лесно се говори, мъчно се прави“. Защо? Мъчно говори, лесно прави. Аз обръщам. Вие, понеже лесно говорите, мъчно вършите. Аз казвам: Какво трябва да се прави? Мъчно говори, лесно прави! Мъчно говори – ти, като дойде нещо да обещаеш, попънкай се; като дойде [да] направи[ш] нещо, изведнъж го направи. Иска ти някой пари, бръкни в джоба, дай! Колко? – „Хиляда“. Казва ти: „Я обещай нещо“. – Мисли! Каже ти: „Дай 1000, 2000, 10 000“. – Дай! Мъчно обещавай! Кажи: „Давам хиляда“, пък като дойде да обещаеш, кажи: „Чакай“. Мъчно говори, лесно прави! Нищо повече.

И в музиката е така. Някои сега говорят: „Като теглиш ръка – мощно [с лъка]“, но като дойде за концерт да свири, започва да го е страх. Казва: „Мога да свиря, какво има [да ме е страх] от тях, те не знаят повече от мене; от всички, които свирят, аз зная повече“. Един цигулар, 20 години свирил, страх го е от критика. Няма техника, няма музика, „какво ще кажат хората“. Те лесно говорят, мъчно правят. Сега гледам във всинца ви има същото. „Какво ще каже светът за нас?“ Пет пари не давай за света! Свири! „Ще свиря и оттатък ще мина“. Какво ще каже светът? Кой свят? Какво нещо е светът, я ми кажете? Яде ли се, пие ли се? То са хора като вас, животни, волове събрани – мучат, всичко туй. „Какво ще каже светът?“ Какво ще направя аз в дадения случай, не какво ще каже светът, какво ще кажа аз, какво ще направя аз – то е важно в дадения случай. Какво ще каже светът, то е второстепенно. Когато каже нещо светът, ще слушам; но когато аз кажа, ще го направя. Когато може да направи светът нещо, казвам: „Прави са хората – погрешката седи в мене, много говорих, малко направих“. Като му свиря една песен, като излезе вън, ще разправя навсякъде, ще каже: „Много хубаво свири човекът. Аз досега нищо не съм давал“. Свири човекът, никакви правила няма, но свири хубаво, отваря му се сърцето. Много хубаво свири, но еди в коя гама, някой бемол, някой диез, някой динамичен знак не изпълнил. Какъв динамичен знак? Тури динамически знак – един, и два, и три на умрелия – не става. Но като засвиря на умрелия, става човекът. Това са динамически знаци – знаковете, в които нещата стават. То е динамика. Туй, с което нещата може да се реализират, то е динамика. То е, което дава сила и мощ на човека, чистота на неговите мисли, здраве и живот. То е динамика, другото е сянка. Не че без правила [може], но ония неща, по които нещата стават правилно, те са динамични неща. Може хората да не ги знаят, но туй, което прави нещата, то е динамика.

Казвам: Освободете се сега от ограниченията. Казвате: „Смирение“. Искате да бъдете смирени, но във вашето смирение е скрита гордостта. В смирението сте горделиви, да не би понятието за вас, чистотата, светостта [ви] да се наруши, да кажат [нещо] хората. Оставете тази външна дреха. Туй, същественото, е вътре. В какво седи чистотата на човека? Като го калят, човек да не се каля. Какво нещо е чистотата? Казвам: Като го калят, да не се каля, то е чистият човек. Колкото [и да те] калят, като турят всичко [върху тебе], ти чист да останеш. Като те калят, да не се каляш, това е правилото. В чистия човек никаква кал не може да се задържи. Казваш: „Как е възможно това?“ Питам сега: Ако по една гладка повърхност, [по която] няма никакви грапавини, пуснеш силна струя нечиста вода и поливаш, нали тече водата по гладката повърхност, може ли да се оцапа? Тази гладка повърхност може ли да оцапате? Не може. В чистия човек има нещо, което тече, не можеш да го окаляш, не можеш да го оцапаш. То е динамика. Туй, което се цапа, е мъртво. Само мъртвите хора се цапат. Живите – никога. Щом умреш, ще се оцапаш. Щом си жив, не можеш да се оцапаш. Животът не цапа, смъртта цапа. Доброто не цапа, грехът е, който цапа. Грехът ражда смърт. Щом си се оцапал, ти си мъртъв. И какво трябва да направиш? Стани жив! Живият човек не може да се цапа. Чистият човек не може да се цапа. Тия нови идеи трябва да ги имате, [за] да не се мъчите. Тече водата, колкото и кал да хвъргаш, водата я премахва. Вие сега искате една застояла чистота. Казвате: „Оцапахме се“. Мъртви сте. Всякога считайте, че сте живи. Божественият живот, който тече във вас – вярвайте в този живот. Докато Божественото тече във вас, никой не може да ви оцапа. Докато Божественото във вас тече, докато Бог мисли за вас, никой не може да ви направи зло. Каквото и да ви се случи, така седи въпросът. Тия правила трябва да ги имате написани.

Казват: „Да ни се открие на нас окултното познание“. Окултното познание може да се открие, както насън сънуваш, че си богат човек. На съня си богат, събудиш се, няма го [богатството]. Имате числото ЕДНО и числото ДВЕ. В количествените числа законът другояче седи. То, ЕДНО, е живо същество и ДВЕ е живо същество. Числото ЕДНО е човек, числото ДВЕ е животно. Числото ЕДНО е човек, числото ДВЕ е кон. Какви ще бъдат отношенията на числата ЕДНО и ДВЕ? Човекът ще седне на гърба на коня. ТРИ-то е неговото туловище. Седнал на гърба на коня. Значи, ЕДНО ще седне на ДВЕ. Тогава ДВЕ ще тръгне да го носи. Който разбира. Какви ще бъдат отношенията на ЕДНО и ДВЕ? – ТРИ. То е съвпадение. ДВЕ-те е животно, ЕДНО-то е човек. Следователно, ти ще се качиш на това животно отгоре. Ще туриш гема, ще го ръководиш, то не може да мисли като тебе. Ти, значи, ще го ръководиш. Ти, значи, ще бъдеш господар на себе си. Човек трябва да бъде господар на ДВЕ. Когато ДВЕ-те стане господар, какво ще бъде положението? Конят ще бяга, числото ЕДНО се влече отподире. Ако конят бяга и ти се влечеш, какво ще стане с тебе? Ти ще паднеш от гърба на животното, ще се влечеш. Този кон, като бяга, не знае, че е свързан с едно въже и не знае, че може да ти направи една пакост. Той те влече и не знае, че е свързан с тебе. То са всичките противоречия, които сега разрешавате. Случи ви се едно зло, вие не знаете причините, откъде произхожда [злото]? – Качил си се на коня, паднал си от коня, конят те влече. Защо? Погрешката е в тебе. Ти си заспал горе на коня. Когато се качиш горе на коня, не спи! Всякога хората падат от коня, когато заспиват, изгубват равновесието, изгубват съзнание. Всякога, когато се раздвоява човешкото съзнание, ще паднете от ония сили, които ви носят, вие ще се катурнете. Нали казвате: „Паднах“. Значи, не си върху числото ДВЕ, отношенията не са прави.



Има отношения на числата ЕДНО и ДВЕ, [които са прави]. ЕДНО-то трябва да бъде отвесно на гърба на числото ДВЕ. Тогава казваме тъй: ДВЕ е основа. ЕДНО-то какво е? АВ е ДВЕ. ЕДНО-то е перпендикуляр, който се повдига, нали върху него се поставя платно, което е двигателна сила? Вятърът повее, потегли лодката и разумното същество седи [в нея]. Същият закон е проектиран. Силата е в ЕДНО-то, възможността за движение е в числото ДВЕ. Следователно, една отлична философия трябва да имате. То са разсъждения за вас, не е за света да разправяте. Ако тази основа е малко слаба, този перпендикуляр, който се поставя върху тази площ, няма да може да издържи. Да кажем, този стълб, туй дърво може да падне вътре във водата, няма да може да продължи това движение. Значи, числото ДВЕ в дадения случай трябва да бъде издържливо. Значи, основата трябва да бъде здрава. Числото ДВЕ трябва да бъде устойчиво, да издържа. Тогава числото ДВЕ ще даде двигателна сила. Едновременно, в някои отношения вие трябва да се проявите. Кой трябва да се прояви във вас и кой трябва да отстъпи? Кое трябва да остане за основа и кое трябва да се смири? То е числото ДВЕ, то е животинското състояние на човека. Числото ДВЕ трябва да се подчини на разумното, да стане основа, върху която трябва да се гради разумното. Да се подчинява на ония закони, които разумният човек ще прекара. Сега разбрахте ли? В геометрията дигате един перпендикуляр върху плоскост. Перпендикулярът, това е основата, върху която трябва да се гради. Онзи, който гради, трябва да бъде разумен. Ако имаш основа и не знаеш как да градиш, то безполезна е тази основа. Имаш едно разбиране, не знаеш да го приложиш, безпредметно е [то]. Едно учение – не можеш да го приложиш – и то е безпредметно.

Запример, вие казвате: „Вие там на Изгрева сте заблудени хора“. Изтълкувайте сега това „Вие там на Изгрева сте заблудени хора“. Изтълкувайте тия думи. Какво мислят за нас? Изтълкувайте правилно сега, какво искат да кажат. „Вие там, хората на Изгрева, всичко[то] онова знание, което ви е дадено, не знаете как да го прилагате, как да служите. Вие всички, там горе на Изгрева, туй знание не знаете как да го прилагате“. „Та невежи ли сме ние, прости ли сме?“ – Като изтълкуваш, ще кажеш: „Прави са хората като казват, че „вие там горе, на Изгрева, сте заблудени хора“. Това е отривиста реч: „Вие там сте много заблудени хора“. Ще кажеш: „Добре“. Тогава, един, който казва така, повикайте го, че му дайте угощение на Изгрева. Кажете: „Нас ни е много приятно да говорим с просветен човек, че има такова понятие за нас, че ние можем да бъдем „тъй замаени“. Елате ни на гости, ще ни направите голямо удоволствие. Кажете така един начин“. Той като ви каже, ще кажете: „Как да се прилага по нов начин? Кой е новият начин, как трябва да се прилага учението?“

Сега вие казвате: „След като умрем, за друго някое прераждане, някое възвишено същество трябва да дойде да влезе в нас“. Съгласен [съм] с всичко туй, те са прави неща. Но в дадения случай всяка една мисъл е жива, има свое приложение. Направете един малък опит. Бог изисква във всеки случай да направите един малък опит. Говорим за [малки] неща, да направим един малък опит. То остава. Аз сега ви го казвам: Никога не отлагайте да направите един микроскопически опит. Говоря за пеенето, но вие не сте в състояние всеки един от вас да вземе три октави и половина. Всинца, които сте тук, до три октави – [опитайте], няма който може да взема три октави и половина, но до три, аз подписвам с две ръце, всички може да пеете. Заражда се въпросът, като пеем до три октави, какво се постига? Ще се качиш на коня, ще го възседнеш. Като пееш три октави, ти ще се научиш как да възсядаш коня. Като пееш четири октави, ще знаеш как да го караш и докъде. Като пееш четири октави, ще знаеш в един ограничен район да го накараш навсякъде през пътищата, по които той може да мине. Като пееш пет октави, ще минеш по някой път, дето не сте минали. При шестата октава ще слезеш от коня, ще вървиш малко. При седмата октава вие с коня ще вървите. Като дойдеш на осмата октава, ще се качиш на гърба [му], той ще каже: „Не върви“ – Ти отгоре [седи]. Той хвърка. То са неща, които стават, че нали хората хвърчат? Казва: „Хвърка ли човек?“ Може да хвъркаш, ако знаеш как да яздиш коня. В умствено отношение хората са дошли до осмата октава. Като дойде деветата октава, тогава светът ще се уреди. Сега сме в границата на деветата октава, ще имаме известни норми на движение в света. Че то е пеене. Как пее аеропланът? Може ли да ми кажете музиката на един аероплан, как пее? Пее той. /Учителят имитира бръмченето на аероплана./ Сега как бихте представили движението на един влак на цигулката? /Учителят имитира движението на влака./ Я ми изпейте машината как пее? Да кажем, разумното говори. /Учителят свири./ Казвате: „Виж как може да се поправят работите. Разумното няма изменение“. /Учителят свири./ „Лесно се говори, мъчно се прави“. /Учителят свири./ „Дотегна ми вече да живея“. /Учителят свири./ „Чакай, – казва, – не се обезсърчавам“. /Свири./ „Ще те послушам, ще се постарая и аз да живея като тебе“. /Свири./

Ти попей на себе си, пей на противоречието, не се обезсърчавай! Казвам: Музиката трябва да изрази живота – каквото мисли човек и чувствува. Упражненията са хубави, най-първо живот трябва да има. На едно живо тяло всичките дрехи са красиви, но на умрелия и най-хубавите дрехи не мязат. Най-първо, животът е временен, всички други неща са на място. Ние искаме най-хубавите облекла за живите хора. В нас няма по-скромно. Най-хубавите, най-скъпите можеш да туриш, каквото ти дойде на ума, но стига да си жив. Вижте как Господ облякъл райската птица. Може ли да облече така един вол? Много скъпо ще бъде. Една райска птица може да се облече, но един вол не може да се облече. Защото е голям. Каква ще бъде модата, [ако е] като на райската птица? Коя дама е облечена тъй, както райската птица? Ние сега искаме простичко, понеже бедните хора просто се обличат. Богатите – хубаво. Не да ходим като бедните хора, но да накараме бедните хора и те да живеят като нас. И те като нас да се обличат, не ние да слизаме до тяхното положение. Като слезем ние до тяхното положение, те да дойдат до нашето положение. Не само да слизаме, но като слизаме, да накараме и другите хора да се качат на нашето положение. Казва: „Я да слезем в света, да накараме светът да мисли като нас. Докато ние не слезем долу да ги научим, те няма да се научат“. Ако вие знаете да пеете хубаво и ако знаете да свирите хубаво, няма ли да ви слушат? Свири на свят и той има пасан*. Я му посвири, я му попей. Те не са такива в света. Как ще изтълкувате вие, че светът има нещо. Много неща има светът. Светът е много добър, но попаднал на лош господар. Лошият господар е причината, че светът е такъв.

Сега каква е основната идея? Какво трябва да остане в ума ви, каква идея да остане? Ако някоя от вас, сестрите, направим царица, как би оправила света? Ако аз исках да оправя света, щях да направя прозорците да бъдат по-големи от боя на човек, че да може свбодно да минава през прозорците. Вратата бих направил толкова широка, че кола да може да минава през къщната врата. После, в реформирането бих изхвърлил тия печки, да няма кадеж, да има горене без дим, огънят без дим да бъде. После, не бих оставил хората да влизат обути, обущата бих ги накарал вън да си ги оставят. Знаете ли, защо вървят сега с обуща? – За да им върви напред. Съвсем са загазили, много прах носят в къщи. Ако този прах могат да го превърнат в злато, съгласен съм да го внасят, но ако този прах не се превръща в злато? В този салон колко кал внасяте на едно събрание? По едно кило на събрание се събира. Ако можехте да го превръщате в злато, на седмицата има четири събрания, по 80 хиляди лева килограмът, 360 хиляди лева на седмицата. Ами за един месец, ами за една година? Ако знаехте този прах, който внасяте по домовете си, да го превръщате в злато, икономически щяхте да бъдете осигурени. Превърнете сега всички ония лоши мисли, които влизат във вас. Ако тях може да превърнете, там е сега [тайната]. В новото разбиране на живота, всяка лоша мисъл като влезе, не я пъди, обърни я, тури я на работа. Всяка лоша мисъл носи в себе си скрита енергия, не я пъди, тури я на работа. Ако я пъдиш, докато я пъдиш, ще иждивиш два пъти повече енергия. Не я пъди, впрегни я на работа, нека плати разноските.

Сега от цялата лекция, коя е основната мисъл според вас? По два начина ще пеете: нагоре и надолу. Като пеете, да знаете да разредявате материята и като пеете, да я сгъстявате. Тогава, да знаете да я моделирате. Нали, качване и слизане на високите и ниските тонове, то е моделиране, магическият закон.

Стремете се тогава, онова, което Бог е вложил във вас, да го развиете. Най-първо, Бог е вложил толкова живот във вас и очаква част от този живот да го развиете. Не мислете, че нямате нищо. Мислете, че имате. Вас ви е страх, понеже, ако го признаете, че имате, и не го развиете, ще бъдете отговорни. Политика имате, затова отричате, че имате. То е [за] да се освободите от отговорност. Но то не е право, не е справедливо. Туй, което имате, е едно благо, признайте го, кажете: „Даровит съм, имам всичко. Има неща неправилни, трябва да се уча. Никой не може да каже, че аз нямам нищо“. Всеки от вас има повече, отколкото му трябва. Да приложим малкото, не много. По възможност най-малкото, не многото. Не се изисква много, по възможност най-малкото. Някой седи и казва: „Кой ще се занимава с малки работи, да направим нещо голямо“. Това е погрешка. По възможност, всеки ден от онова, което е вложено във вас, направете малкото. Може да не излезе сполучливо, но всеки опит допринася нещо. Имате някакво неразположение, направете един опит. Казват ви: „Там, на Изгрева сте заблудени хора“. Направете хубав превод. Казва: „Ти си голям бездарник“. Направете превод: Ти си човек, който имаш много, но нищо не даряваш. Ти си човек, който всичко имаш, но нищо не даряваш. Ти си човек, който много имаш, но малко даряваш. Дарявай! Че то е законът: Даром сте взели, даром давайте! Най-малкото давайте, да започне да тече. Да започне да тече! Казвате: [„Нямаме“.] Ако сега нямате, кога ще имате? Толкова ще имате и след хиляда и след десет хиляди години, колкото сега имате. Може след десет години да имате един плюс от работата, която е приложена. Съзнанието, че прилагате, то е една придобивка. Несметни са богатствата, които имате. Те са вложени вътре във вас. Всички сте свързани, всички имате диханието на Бога в себе си. Онова, което вършите, се разработва, то е придобивката. След десет години – пак същият въпрос. Ще работиш. Какво ще правиш? Ще учиш. „Какво ще правя?“ – Ще ядеш, ще пиеш вода, ще лягаш, ще ставаш, ще те болят краката. – „Какво да правя?“ – Ще пееш. Противоречия ще имаш, трябва да ги разрешаваш.

Засега ви трябват най-малките опити по възможност и второ, калта да превръщате в злато. И трето, да се научите да превеждате правилно.

Срещат се двама души. Казва единият: „Как си, дядо?“ – „На пазар ходих“. – „Какво правиш?“ – „Купих си нов калпак“. – „Какъв ти е халът?“ – „Хубав, лош, купих го“. Единият едно приказва, другият друго отговаря. Те са несъвместими работи.

Мисля, че когато природата ни говори, ние не даваме правилни отговори. „Какъв ти е халът?“ – Той отговаря друго.

„Добрата молитва“

15. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 3.I.1936 год., петък, 5 ч. с., София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, има, сега, казва, можеш, човек, свят, аз, хора, мисли, всичко, две, казвате, пееш, работи, тебе, мисъл, път, всички ,

 Младежки окултен клас , София, 3 Януари 1936г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder