НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Причина на страданията. Любов, Разумност, Истина и Доброта / Причини за страданията

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Причина на страданията. Любов, разумност, истина и доброта

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, сега, работи, аз, истина, любов, всички, разумност, добро, хора, знае, език, всичко, имаш, бог, ум ,

 Утрини Слова , София, 29 Декември 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


29 декември 1935 г.,
5 ч сутринта.

(Влажно, тъмно, плъзгаво,
меко времето и тихо.)

Нарядът.

10-а глава от Деянията на апостолите

„В начало бе Словото“

Сега, какви са качествата на един ангел? Един ангел е едно същество интелигентно, с любов и интелигентно, същество на истина и доброта. Това се качества на един ангел. Това е животът на Небето. Това е основата. Любов, интелигентност и разумност. Верующи има, които се спъват в своите разбирания. Верующият мисли, че не му трябва много знание. То е едно голямо заблуждение. Вярата е външна страна, подразбира интелигентност, разбира онова, което Бог е създал. Ако ти не разбираш Божиите пътища и не ги прилагаш, сляпата вяра нищо не ползува. Интелигентността и знанието е в приложението – ти ако не прилагаш, ти не можеш да знаеш.

Знанието постоянно се придобива. Човек не се ражда учен. Той има условията, но трябва да работи. И колкото времето минава от човешко гледище, и толкова интелигентността, или разумността, се развива у човека. Човек, всяка сутрин, като става, той усеща, че е придобил нещо. И в будно състояние, и в спящо състояние, като яде, каквото и да прави, той трябва да знае, че придобива нещо. Остане ли той да мисли едно време какво е бил, той е загазил вече. Църквата, сега, и религиозните хора са загазили. Те казват: „Христос дойде, умря заради нас, свърши се работата.“

Един ден и те ще се намерят в положението на онзи американски милионерин, който бил християнин. Той казвал: „Нека работят хората.“ Той не обичал да дава милостиня. Казва му: „Работи“ и плаща му. А тъй, милостиня, не обичал да дава. – „Да работи, да му платя.“ Един ден, като си отива на работа, прекомандирова се при него една вдовица, отподире му все вървяла, вървяла и проси. Искала от него. Най-после той изважда един долар и казва: „Да не ме безпокоиш.“ Той умира и отива на онзи свят, на Небето. Пита го апостол Петър: „Ти направи ли някое добро?“ – „Е, давах работа на хората.“ – „Друго? Че си давал работа на хората, то е занаят, да спечелиш. Но едно добро направил ли си някому?“ Той помислил, помислил, казва: „Веднъж направих едно добро, дадох на една вдовица един долар.“ – „Чакай да попитам Господа.“ И Господ му казва: „Дайте му два долара и го пратете на Земята.“

Та, ако вие имате този живот на американеца, ще се върнете с два долара, нищо повече. Интересното е, защо майката може да работи, а тя проповядва на дъщерята си да не работи. Чудна работа е, някой път виждам майки, които работят вкъщи, а като рече дъщерята да работи, казва: „Недей, дъще, ще се повредят ръцете ти.“ И целия ден тя я държи като писано яйце, да не работи. И много проповедници държат своите пасоми като тия моми, да не би де им се повредят ръцете, в някоя вяра; и над туй само да седят за стока за продан. Майката иска да я продаде – като дойде някой, да я хареса, да не намери, че ръцете ѝ са груби, а те да бъдат меки.

Това са разбирания. Хубави работи са. Не е лошо да ти работят хората. Но не е и лошо сам да работиш – но съществените работи в света. Бог така е направил света, че онова, същественото в нас е само това – онова, за което ние работим. А онова, за което ние не работим, то е преходно. Не бащата да прати сина си да иде в училището да учи заради него. Синът ще стане учен, бащата ще остане невежа. Дъщерята може да стане учена, но майката ще остане невежа. Ако ти не ядеш, ще умреш. Трябва да ядеш. Ако работиш върху яденето, сам ще имаш живот. Ако не работиш, смърт те очаква.

Та, онова, истинското учение: Трябва да се работи. Работата е най-първа. Любовта е за сърцето, Разумността е за ума. След туй – Истината и Добротата. Добротата е пак за сърцето, а Истината – за ума. Тези са съчетания, от които е сглобено Небето. Всеки, който се готви за Небето, това трябва да знае. Това може да се вземе като едно резюме, събрано в 4 думи: Любов, Разумност, Истина и Доброта. Тъй. И всички вие имате вложено това от Бога. Вложено е във вас. Бог е вложил във всеки един човек.

Хората страдат от туй, което имат. Сега ви обяснявам страданието в света. Хората страдат от туй, което имат и не го прилагат. А животните страдат от туй, което нямат. Човек страда от своята разумност, която има и не я прилага. А животните страдат от неимане на разумност. Човек страда от много ум. Там седят всичките противоречия. Но те се дължат от имането на човека. От неговата разумност, която той не прилага. А животните страдат от нямане на разумност. Тогава, ако кажеш тъй, рязко ако кажеш тъй: „Аз нямам разумност“, тогава ти си животно. Въпросът е свършен. И с тебе няма какво да се прави. Ти страдаш от туй, което нямаш. Пък ако страдаш като човек, тогава страдат от неприложение на това, което Бог ти е дал. Защо страдаш? Защото не прилагаш. Нищо повече. Защо страда Христос? От неприлагането. Той дойде да приложи, да научи хората да прилагат; но понеже Той ги представяше, Той като техен представител, Той им говори, но те не Го слушаха и Той страдаше. И защо[то] един Учител може да учи другите и вижда как те не учат, той може да страда, като не учат.

Та, страданията на Земята произтичат от онези факти – всичките страдания, които имаме, произтичат, че не прилагаме онова, което имаме. Не прилагаш Любовта – страдаш; не прилагаш Разумността – страдаш; не прилагаш Истината – страдаш; не прилагаш Добродетелта – страдаш. Прилагаш Любовта – щастлив си; прилагаш Разумността – щастлив си; прилагаш Истината, Добродетелта – щастлив си. Ясно като бял ден. Тъй.

Може да кажеш: по еволюция, ще се прераждаш. Ти остави това прераждане. Съвсем друго е предназначението на прераждането. „Ама, то за бъдеще.“ Оставете вашето бъдеще, онова, което ще направиш за бъдеще. Казвам: Приложи онова, което сега имаш. „Ама аз ще забогатея.“ Оставете вашето забогатяване. То, ако оставиш да забогатееш, че тогава да вършиш Волята Божия, то тогава се самозаблуждаваш. Ти си богат човек, ама си скържав. Нищо повече. Скържав си. Ако си богат и си скържав, ти си човек, който не изпълняваш Волята Божия. А ако нямаш пет пари в джоба си, тогава ти си едно животно. И тогава страдаш от туй, което нямаш. Там законът е друг.

И тогава някой ще каже: „Защо Господ създаде животните?“ Запример едно време тия животни, които сега съществуват, не изпълниха Волята Божия и останаха животни. Нищо повече. Господ не ги създаде. И вие, ако не вършите Волята Божия, и вие един ден ще бъдете като тях; а онези животни, които сега се свестят, за бъдеще са кандидати да станат хора, да се проявят. „Ама – ще кажете вие – докажи го научно.“ Няма какво да ви го доказвам научно. Научните работи са за разумните. Научните работи се за умния човек. На глупавия какво ще му доказвам? На слепия какво ще му доказвам? Ти се чудиш. Научните работи са лесните работи.

Та казвам: Освободете се, вие всички имате наследени големи заблуждения от миналото. Освободете се от тях. Вие идете в света, искате да бъдете щастливи. Ей такива идеи сте турили. Мислите за себе си, това-онова. Хубави работи са това. Но градиш ти една къща; не е лошо, че искаш ти голяма къща, нека е с 5, 6, 20 етажа, не е лошото етажите, но тази къща трябва да я съградиш тъй, че да не се събори и да те натисне отдолу. Не е лошо да станете богати, но туй богатство да не те затисне. Не е лошото в богатството, но след като станеш богат, ти трябва да знаеш как да управляваш богатството. Да го употребиш. Не е лошо да имаш къща, но трябва да знаеш какво да правиш с къщата. Не е лошо да имаш ниви, слуги, но трябва да знаеш какво да правиш със слугите си. Не е лошо да имаш жена, но трябва да знаеш какво да правиш с жена си. Не е лошо да имаш мъж, но трябва да знаеш какво да правиш с мъжа си. Не е лошо да имаш деца, [но] трябва да знаеш какво да правиш с децата си. Туй е всичкото. Всичко е за добро, ако знаеш; всичко е за зло, ако не знаеш как да го направиш.

Сега, като четете тази глава, този човек се е молил и идва ангелът. Вие ще кажете сега – ако при вас дойде един ангел, вие ще искате най-първо, според сегашните методи, да си обясните сами това нещо: дали туй нещо е действително, или е една халюцинация.

На един български свещеник там, в Шуменско, се явява един старец с брада и му казва: „Слушай, няма да колиш кокошки и агнета и месо няма да ядеш, защото, ако не ме слушаш, ще ти пати главата. Няма да ядеш.“ Той казва на попадията сутринта: „Ей, дойде един старец с брада и ми каза да не ям месо.“ Може ли поп да не яде агне? Че той трябва да яде, че как ще ги благославяш, ако не ядеш? Наял се той. Втори път му се явява този старец, казва: „Слушай, ти си петият свещеник и ако не ме послушаш, ще хвръкне джубето ти и килимявката ти ще хвръкне.“ – „Е, какво да правя?“ – „Няма да ядеш месо, твоята попска глава не разбира.“ Аз го превеждам – твоята попска глава трябва да разбере! Няма да ядеш месо! За какво, защо? Нищо повече. Че, то е все същото. Казва ти човекът: Няма да крадеш! Нищо повече. Няма да лъжеш! Че яденето, това е кражба. Яденето [на] месо е кражба. Ти ще вземеш една жива кокошка – то е кражба. Не кради, не лъжи. Те са неща, не ти трябват. Ако ядеш едно агне, ще прогресираш ли? Ще прокопсаш ли? И ако откраднеш, ще прокопсаш ли? И ако излъжеш, ще прокопсаш ли? Ще загазиш съвсем. Защото вие сте изложени да бъдете в заблуждение.

Най-опасна е лъжата. Човек може да излъже себе си. Той се опитва някой път себе си да излъже. След като направи нещото, ще иска извинение – ама че условията... Ще оставиш, никакви извинения! Погрешката си е погрешка. Аз не ви говоря за грехове; защото греховете, Той Господ се разправя с тях. Аз ви говоря само за погрешките. Погрешката е ваша, която вие може да изправите; и вие може да я направите, но може и да я изправите. Пък във вашата мисъл, във вашето чувство, в разбиранията си, не се извинявайте. Направиш погрешка – веднага я изправи. Не заспивайте, още до вечерта изправи погрешката, каквато и да е тя. Ако искаш да ти върви. Ти можеш да се извиняваш, че не си разположен, че така си се родил. Не тургайте така: тъй си се родил. И не се извинявайте, че не може без погрешка. Че не може, така е. А не може и да не ги изправиш, погрешките. Без погрешка не може, но не може и да не се изправят погрешките. Не е лошо, че правиш погрешки, но лошото е, ако не ги изправиш. Това е отрицателната страна. И ако имаш един отличен ум, който Господ ти е дал, и ако не го впрегнеш на работа, той ще създаде зло на себе си. Ако Истината не я прилагаш, тя ще създаде зло на себе си. И ако разбираш Любовта и не я прилагаш, пак ще създадеш зло.

Сега, не се спирайте защо страдате. Всички страдате от изобилие. Животните умират от глад, а човек умира от пресищане. Запример една котка, като хване една мишка, веднага с козината я изяда. От страх да не би да ѝ вземат мишката, изяда я с козината ѝ, с нечистотиите, всичко туй го нагълта. И тази котка целия ден се пече на слънцето. И каква дипломатка е. Ще дойде, ще мине покрай краката ти, ще пърка; и като дойде вкъщи, ще се очисти, ще си чисти кожата, тъй, модерна аристократка е, една първокласна дама. Чисти се хубаво. Ама все е котка.

Ти можеш да се обличаш с най-хубавите дрехи и най-хубавите шапки – щом не употребяваш Любовта дето трябва и щом не употребяваш Разумността дето трябва, и Истината и Доброто, ти си котка. Котка си, без такива. А щом ги употребяваш, ти си човек. Човек по това се отличава. Че всичките ангели тъй станаха. Щом знаеш как да употребяваш Любовта, щом знаеш как да употребяваш Разумността и щом знаеш как да употребяваш Истината и Доброто, ти си ангел, ти си кандидат за ангел. Щом умреш, ти нямаш знание. Сега защо го зная? Оттам насетне ще учиш. И ангелите, и те следват в училището. Ще започнеш.

Сега вие седите и във всинца ви чета една тъга по лицето ви. Казвате: „Какво ще се прави? Лоши времена настанаха. Болести ни налегнаха, натиснаха, главоболие, та светът...“ – какво има да се мисли? После, един свят неразбран, та братя и сестри; и търсите причините отвънка. Като закъса човек, той е като фалиралия търговец. Като е богат, той почне да отваря тефтера, кой какво има да му дава. Този има да му дава 100 лева – „Ще го хвана.“ Друг има да му дава 10 лева – „Ще го хвана, джангазина.“ Този ще го съдя, онзи. Няма човекът пет пари, ще му дадеш още от джеба си, ама ще го затвориш, ще го съдиш. Ще плащаш. Ако е беден, освен че няма да си вземеш парите, ама отгоре ще платиш. Не го съди, не си губи времето. Ама ако осъждаш себе си, какво ще правиш? Съдят някого, казваш: „Чакай, аз ще съдя. Да се осъди.“ Ти не се съди. Изправи си погрешките. Направил си една погрешка: написал си едно писмо, та някъде не туриш запетайката на място, или точката и запетайката, или двоеточието, или въпросителната – отвори граматиката си. Де се турга запетайката на български? Защото в английски малко другояче се турга запетайка. Но всеки един народ се отличава.

Сега, тези неща са за обяснение. Запетайка се турга при малки спънки. Двоеточие, точка и запетая – при средни мъчнотии. А точка – при най-големите мъчнотии. А удивителна се турга, защото тя като килимявка има турено нещо. Нищо повече. Ти си се спрял и се чудиш отгоре.

Значи в речта, защо някой път ти искаш да кажеш някому обидна дума? Тури една запетайка, препъни се малко. – „Ама ти тури запетайка.“ Може да кажеш: „Сега вече не искам, спри се.“ Ти мислиш да му кажеш нещо обидно. Кажи му: „Много си добър, брат! Толкова добър, че добрината ти не може да се изкаже.“ И ако употребите вашите запетайки на място, работите ви ще се уредят. Ама аз ви гледам, тъй, без запетайки и без точки пишете, по еврейски. Защото евреите нямат запетайки и никакви точки. И един народ, който пише без точки и без запетаи, ако му четеш историята, твърдоглав е. Няма народ на Земята, който така да ги е блъскал Господ за тия запетаи и точки, които не ги тургат на място. И главите им пак не увират.

Казвам: Ще турите точките и запетаите на място във вашия език. Ще ги туряте правилно. Няма да има никакво изключение. Вече като влезете в Небето, тогава точка и запетая няма да има. Евреите, те имат високо мнение за себе си. Аз съзнавам, че има един език, дето няма нужда от запетаи. Той е ангелският език. Там няма нужда от запетаи, понеже всяко нещо е оформено, там няма какво да му мислиш. Но понеже нашият език не е оформен, трябват запетаи, точки, точка и запетая. Казвам: Трябва да се спреш. Да кажем, „аз човекът“ – какво ще му туриш запетая? Имам права мисъл; значи, когато аз искам да направя една работа и мисля, няма какво да се спирам. Когато не мисля, ако не туря запетая... Щом туря запетая, значи спирам се, значи трябва да мисля.

И доколкото съм видял, гледам някой път, че не тургате запетаи. Казвам: Той не мисли. И погледна, все се оплаква. Казвам: Я виж едно писмо как го пишеш. Между тази запетая и твоята мисъл има известна връзка. Запример някои от вас обичате, след като пишете, изядате буквите, особено големия „ер“, понеже е на опашката. Е, какво приложение има това? Изяждате го на общо основание. Този човек, ако е майстор, като ще плаща, все ще изяда по 10, по 20 стотинки. Уж че ще му ги даде, казва: „Нямам пари, хайде, за друг път ще ти ги дам.“ А той ги изяжда. Не че има някое лошо намерение, но на, така. Ти на човека не му изядай парите! Дай му парите, откъдето и да е, да няма да изядаш нито пет пари. Точно ще му дадеш парите. Ти ще носиш една кесия с дребни пари, пък като ще плащаш, ще извадиш парите, колкото са неговите стотинки. Ако искате да бъдете добър господар, изплатете колкото трябва. И никога не карай човека за 10 стотинки да те търси, после, да ти намеква, че имаш да му даваш. И всеки, който иска да върви по Божия път, така трябва да прави. За да върви.

Сега някои има, като им приказваш за добрия човек, казват: „Та светия няма да ставам!“ Аз сега разбирам, светия няма да ставаш. И казвам: Та какво искаш да станеш? Светия не искаш да станеш, магаре ли искаш да станеш? Пък той разбира следующето: „Ако аз стана светия – той има едно криво разбиране, – няма да ям“, няма да пие винце, няма да се облича, със скъсани дрехи ще ходи. Тогава ти не разбираш светийството. Кокошки и агнета няма да ядеш, но хубава храна ще ядеш. Никой не ти забранява да ядеш. После, като светия, ще срещнеш една жена. Казва: „Трябва да гледам на земята, да не греша.“ Ти ще я гледаш. Господ я създаде, ще ѝ се усмихнеш, ще ѝ се поклониш, ще поздравиш. Лошото не седи там. Лошото седи на друго място. Той сега мисли, като е светия, да не би да се изкуси. Той мисли, светия като стане, няма да има жени, няма да има деца. Как ще живее тогава? Да мислите! Моисей не беше ли един светия? Не беше ли женен? Авраам не беше ли светия? Не беше ли женен? Яков не беше ли светия? Не беше ли женен? Чудни сте вие. Новомодните християни не разсъждават така. Женените – в рая, а неженените – в ада.

Сега, да ви определя: Женените, които знаят как да обичат и как да мислят и как да прилагат Истината и Доброто, в рая са; а неженените, които не знаят как да прилагат Любовта, Разумността, Истината и Доброто – в ада са. Обратното сега: Женените, които не знаят как да прилагат, в ада са, и двамата; а нежененият, който прилага, в Небето е. Така седи въпросът. Туй е истината. Нищо повече. Не е работа дали си женен или не. Ако си женен и прилагаш, в рая си; ако не си женен и мислиш, че като не си женен, пт светия си, много се лъжеш. Едно малко осветление по въпроса. Защото казвате: „Да се женим ли или да не се женим?“ Ако се жениш и мислиш да не прилагаш Божия закон, в ада си. Ако се жениш и мислиш да прилагаш тия четири неща, тъй, в рая си.

Та казвам сега: Каква ще бъде разликата? Аз искам от всинца ви, от хората на Новото Учение, искам всинца да са женени, но да прилагат Любовта, Разумността, Истината и Доброто. Така, и те, и децата им, всички да прилагат. Туй е Новото Учение. Ако не... В старо време са казвали: „Да се не жени човек“ по единствената причина, понеже какво ще се жениш за една грешна жена, която не изпълнява Волята Божия? Защо ще се цапаш с нея? Защо ще се цапа една жена за един грешен мъж, който не върши Волята Божия? Да се не жени тя. Да се жени тогава, когато ще намери един, който ще изпълнява Волята Божия. Ако не, така да седи. То е единение вътрешно.

Аз не говоря за онези неща, които стават в плътта. Плътският живот е един обикновен живот, временен живот. Аз говоря сега за живота на Духа. Ако ти не изпълняваш, ако не живееш така... Да не мислите сега, че в едно Ново Учение трябва да се ограничавате? Че, свободни трябва да бъдем всички! Всяко нещо, което разединява душата ти, всяко нещо, което внася смърт в душата ти, не е от Бога. Нищо повече. Туй, което те смущава, то е нещо човешко. Онова, което внася мир в душата ти, което внася светлина в душата ти и което внася онези, хубавите чувства, туй, което те освобождава и туй, което отваря сърцето ти, то е от Бога. Всяко нещо, в какъвто и да е смисъл, в каквато и да е форма, туй, което ни стяга...

Има неща, които все ви смущават. Важното в Учението е: поне всички трябва да знаем откъде иде смущението. Смущението иде от дявола. Дяволът като дойде, той ще те смути. Той ще ти каже. Не считай, че дяволът е като вятъра. Дяволът е като един човек, облечен много хубаво, с цилиндър, с ръкавици, с най-хубави модни дрехи, има златен часовник, златно кордонче, знае френски, знае английски, знае италиански, германски, 12 езика знае човекът, като дойде, ей! Всичките езици той знае, като говори, тъй, сладко. А пък светията трябва да знае 24 езика. По това се отличава. Всеки светия знае 24 езика. А лошият знае 12 езика. Вие ще кажете: много езика са това. Ще знаеш всичките езици и ще знаеш езика на Небето. Та, има какво да учите сега! Вие колко езика имате сега? Колко езика знаете? Някои знаят по един, по два, по три езика, като дойдете до степента на дявола, 12 езика ви трябват. Тогава вие ще се приравните с дявола. Та, сега, дяволът знае повече. Той е по-умен от вас. Докато дяволът знае повече от вас, той всякога ще ви бие, той ще ви надхитрява навсякъде. А щом знаеш два езика повече от него, тогава ти вече си над него, отгоре.

Та казвам: Всинца трябва да знаете два езика повече, или най-малко един език повече от дявола. И туй си го турете в ума. Сега във вас ще влезне съзнанието, мисълта: „Дванадесет езика как се учат?“ Дванадесет езика се научават за 12 часа, ако знаеш как; 12 езика се научават за 12 дена, за 12 месеци, 12 години и 12 езика се научават за 1200 години. Това е въпрос на времето. Ако искате, ако сте от много способните, в 12 часа отгоре може да научите. Че как ще си обясните това? В Англия има хора, които са родени, имат такава памет. Преди няколко време четох една книга, на един човек му прочитат 35 000 думи, разбирате ли, и след туй той ги изказва, и напред, и назад ги изказва. Е, че как ще си обясните – 35 000 думи ги четат, той ги слуша и след туй той ги прочита по реда, по който са казани, една подир друга. После ги прочита назад. Значи, една възможност е. Ние считаме, че това е невъзможно. Възможно е, ако знаеш как. Ако този човек може 35 000 думи да запомни, защо ти да не запомниш 35 000 думи? Аз, сега, съм срещал религиозни хора, те искат да покажат, че нещата са Божествени. Те казват: „Много работи видях, не можах да ги запомня.“ Как може да не помните? Ето защо не помните. Защо на някой човек не му дават пари? Той обича парите, харчи много. Затуй баща му не му дава пари. Щом някой няма пари, аз зная причините. Щом нямаш знание, нямат доверие в тебе. Ти туй знание ще го заложиш някъде. Но щом употребиш знанието където трябва, то знанието ще дойде, и памет ще имаш. Умът ти ще работи. И добро разположение ще имаш, и благословение навсякъде ще има.

Всичко е за човека. Живота Бог го е създал за нас, които трябва да вършим Волята Божия. И сега вие чакате да слезне Духът Божий. Много хора аз съм срещал, чакат един ден да слезне Духът Божий, както на апостолите в Ерусалим – съшествието на Духа Светаго. И Духът всякога ще слезне върху тебе, щом съзнаваш мисълта. Щом в тебе има тази детинска вяра, щом ти обичаш, тъй прилагаш Божията Любов, щом прилагаш Разумността, Истината, Доброто, Духът ще дойде, още днес може да имаш съшествието на Духа. Щом не ги прилагаш, ще чакаш. Но докато не приложиш тия работи, Духът не може да слезне; и Духът не може да живее в един човек, който не прилага Любовта, Разумността, Истината и Доброто. Не може да живее там. Той не може да слезне там.

Сега, не искам да схванете – тъй като ви говоря, ще кажете вие, веднага във вас ще се зароди едно съмнение: „Че какво сме учили?“ Е, много сте учили досега. Но от онова, което сте учили, трябва да вземете. Да потърсите; много от вашите книги в библиотеките си, ще ги извадите. Има работи, които не са ви потребни. Нека остане потребното, същественото.

Вие искате, като срещнете един човек, да го знаете какъв е този човек. Е, защо искате да го знаете? Най-първо, аз познавам хората по два начина. Много проста работа е. Като срещна един човек, гледам го гори ли или не гори. Ако е запален, аз го тургам в една категория. Ако върви и не е запален, тургам го в друга категория. За мен хората са запалени и незапалени. Или, които горят с дим, а другите – които горят без дим. За мен едните са живи, а другите са мъртви. Или, ако имате едно разбиране, запример, когато мислите правилно, вие всякога носите една конска форма. В Небето ако идете, вие ще мязате на добър кон, ако добре мислите. Тъй, на кон ще мязате. Щом не мислите добре, ще мязате на умрял кон. Щом ангелите видят, че ти си един жив кон, те знаят, че мислиш добре.

Ще кажете вие: „Конска форма.“ Конската форма в Небето е емблема на Разумност. А мъртвият кон е емблема, че онова, което имаш, не го употребяваш. Ако употребиш и Любовта както трябва, ти ще мязаш на едно тяло, живо тяло. Пък ако не употребяваш Любовта, ти ще мязаш на едно мъртво тяло. А пък ако употребиш Любовта, ако употребиш Разумността, Истината и употребиш Доброто, ще мязаш на човек! Тъй. Защото всичкото животинско царство и тем подобните, това е символ, това е един език, с който се пишат всичките блага, всичките дарби, всичко онова, което Бог е създал. Животинското царство, това е писмеността, с която си написан. Каквото Бог е създал, животинското царство, това е писмената реч, с която се разбира Животът, Разумността. Ти казваш: „паяк“, но то е написано писмо. То е азбука. Всичките животни, това е писмената реч, с която могат да се напишат същинските неща, които съществуват. Така седи. Растенията, въздухът, водата, светлината, всичко, което съществува, това е азбуката, с която ти ще изучаваш скритата онази Божествена Мъдрост. Ако не разбираш тази азбука, ти не можеш да разбираш, няма да имаш една писмена реч.

Каква е разликата между един човек, който чете, и който не чете? Грамадна е разликата. Ти гледаш на един кон – че, конят е азбука. Я изтрийте един кон от лицето на Земята; я изтрийте буквата „л“ от думата „любов“ – любовта каква ще бъде? Я изтрийте и в английски „л“-то! Казвате: един кон е нищо. Конят е една свещена буква, жива свещена буква; и волът е жива свещена буква. Ако умре тази буква в тебе, тогава умира и другият живот. Така гледат и всичките светии, така гледа и Небето. Животинското царство е азбуката, то са свещените букви, слезнали от Небето. Египтяните се покланяха на Аписа, те отидоха в една крайност; а сегашните хора отидоха в друга крайност. Ние казваме: „Това е животно.“ Не. Мен ме учуди моята котка тук. Тя е доста поумняла. Онзи ден я гледам, сутринта се качила горе на покрива, тъй, и посреща Слънцето. Седнала, един час се качила напред на покрива и седи. За пръв път се качила горе и се обърнала така, седи на моя покрив и посреща Слънцето. Никога не съм я виждал. Седи така. Какво търси там? На керемидите – сняг. Мишки да има там? Няма. Хляб няма. Качила се горе и седи. Аз вече зная, казвам: тази котка, работата наред тръгнала – щом котката ми посреща Слънцето, колко повече онези, които са долу. Аз съм за фактите. Кой ще я накара там? Тя седи, откъде е дошла там горе?

Та, наследствените заблуждения на миналите векове... Понеже вие носите наследствените черти от миналото. И всичкото лошо у човека е все наследствено. Наследствените работи все са такива. Лошите работи са все наследствени. Добрите неща са дарби. Правете разлика. Доброто е дарба. А злото си го унаследил. Ние сме наследили злото. И той казва: „Това е по наследство.“ Много работи по наследство не са приятни, а сме ги приели. А доброто е дар на Бога. То не се унаследява. Ти не можеш да наследиш на баща ти. Но можеш да наследиш един лош навик от него. Може да се наследи. Ще правите разлика, че доброто е дарба, благословение е то.

Та, вие имате всичката възможност. Не седете да се критикувате и да се самоосъждате, но кажете: „Днес ще върша Волята Божия. Ще обичам.“ Ама как? Тъй, умствено. Ако вие мислите тъй, по плът, ние не можем да обичаме всички хора. С всички хора на Земята аз не мога да се ръкувам, то е невъзможно. Но всички хора в ума си един ден може да ги обичам. Но да ги обичам всичките по плът, то е невъзможно. По плът можеш да обичаш едного–двама тук, на Земята, а по Дух може да обичаш всички хора. Възможността седи там.

Та казвам сега: Аз ви говоря за духовното. Обичайте в духа си и в ума си, и в сърцето си всички хора. Вие не се спирайте кои са праведни и кои са грешни. Защото, щом се спирате, праведни са в плътта, тук на Земята, както постъпват. А ти, за да не се спъваш, ти никой път не се оплаквай против лошите духове. Ако Бог ги държи, има нещо добро в него – в икономията; ако Бог търпи лошите духове, ако Бог търпи лошите хора, и ние трябва да ги търпим. Не само ги търпи, а казва се: „дава Своето благословение и на добрите, и на злите.“ Един вълк Господ го търпи, но казвам: последствията на един вълк са лоши. Един вълк, който върви по този път, ни най-малко не може да наследи Царството Божие.

Сега мнозина от вас си казвате: „То, човек не си струва да бъде добър, щом те тъпчат всички хора.“ Че, вие разбирате много плътски работите. Че, за да не те тъпчат, ти трябва да мислиш. Щом имаш Любовта, никой не може да те тъпче. Не плътската любов, а щом имаш Любов в сърцето си, Разумност в ума си, щом обичаш Истината и Доброто, ти ще бъдеш един човек. Това е, което освобождава човека. Това е, което прави човека силен. Ти като имаш тия четири неща, ще бъдеш силен човек. Никой не може да те закача в света. Защото, да мислиш другояче, то е голямо заблуждение. И ако те закачат, нещо ти липсва. Едно животно защо го закачат? Защото няма разумност. Животното не може да обича. Животното обича само своя род. Котката обича само котките, но не обича мишките. Котките не обичат птичките – като я хване, тя свърши лесно работата с нея. А човекът се различава.

Животните страдат от недоимък, а ние страдаме от неприложение. Правете сега разлика. Всички страдате не от недоимък, всички страдате от голямо изобилие, което не сте прилагали. Вие имате ядене – ако не го употребите, ако го оставите за два–три дена, то ще започне да мирише. Вас ви е свидно да го дадете да го ядат други, но след два дена то ще се развали. Хлябът след 3–4 дена ще изсъхне. Освободи се от каквото имаш. Каквото изядеш – изядеш, а каквото не можеш да изядеш, дай го на други, да си върви. Ама какво ще стане? Или казвате: „Като се дава, къде ще му иде краят?“ Не търси края на нещата. Търси началото. Изпълнявай Волята на Бога като един извор, който тече. Върши Волята Божия – давай, давай. Не мисли за сиромашия. Мисли за богатство. Ти като дадеш един лев, тури в ума си, че втори път ще дадеш 10 лева. Като дадеш 10 лева, тури в ума си, че ще дадеш 100 лева. И така като увеличавате парите в ума си, ще те благослови Господ. А ти си скържав, чакаш. Че, почни да увеличаваш: един, 10, 100; така Господ, по същия начин, постъпва. Дай един лев и тури в ума си, кажи: „Втори път ще дам 10 лева.“ И като кажеш 10, тия пари ще бъдат в джеба ти. Втори път, като дадеш 10 лева, кажи: „Сто ще дам“ – 100 ще имаш. А вие треперите сега, казвате: „Какво ще стане с нас?“ Че, то е животински живот. Че, прояви щедрост малко! Ние имаме пари. Как ще се придобият парите? – „Давайте, и ще ви се даде.“ „Даром сте взели.“ Бог е дал всичкото на наше разположение, но ние сме от скържавите. От умните, като ни е дал таланта, ние го заравяме в земята и като дойде господарят, казваме: „Ето твоето, твоя талант.“ И ще ни каже тогава: „Ленивий и лукавий рабе, защо не го даде поне под лихва, да имам лихвите?“

Сега, аз не искам да ви говоря по този начин, не искам да остане, че ви съдя. Не искам да ви съдя. Защото човек, когото съдиш, той не се учи. Аз не искам да ви съдя, а искам да ви покажа: Ако вие искате да ви обичат, без да обичате, то е немислимо. И ако искате да ви тръгнат работите напред, без да мислите, то е пак немислимо. И ако искате да бъдете свободни, без да прилагате Истината, то е немислимо! И ако искате да имате всичките добрини в света без Доброто, то е невъзможно, немислимо е. Щедри – тия работи, в тяхното приложение седи сегашният прогрес на живота. Ако вие ги разбирате, всичките социални въпроси, които сега тормозят света, ще се разрешат. Но да кажем, всички имат един начин, по който всички хора могат да се накарат да дадат.

Нали знаете онази приказка, дето се хванали вятърът, студът и Слънцето на бас, да снемат кожуха на един овчар. Вятърът казал: „Аз ще снема кожуха.“ Като завял вятърът, онзи овчар се завил; духал вятърът, духал, а онзи не си дава кожуха. Студът казал: „Ти не можеш да снемеш кожуха, но остави на мен, аз ще го снема.“ И той притиснал: 10, 15, 20, 25, 30 градуса – колкото повече се увеличавали градусите, толкова повече си стягал кожуха. Свивал студът, и овчарят се свивал. И най-после казало Слънцето: „Вие не можахте да снемете кожуха, но аз ще го снема.“ Слънцето не иска да вземе, казва: „Аз ще му дам топлина.“ Като го напекло Слънцето, че той се изпотил, казва: „Не ми трябва вече кожухът.“ И го снел от гърба си.

Когато Божествената Любов тебе те напече, ти ще снемеш твоя кожух. Вятърът са твоите разсъждения, а студът, то са твоите дребнави чувства. Те нищо не дават. Оставете дребнавите чувства на хората.

Давам ви сега да оперирате с 4 числа: с Любовта в сърцето, с Разумността във вашия ум, с Истината във вашия дух и с Доброто във вашето сърце всичко е възможно. Каквото искате, може да станете. Можете да станете и цар. Елате, аз ще ви направя царе. Но искам от вас... Вие искате да станете царе, ама искам във вашето царство да няма никакви затвори, да няма никакви бесилки, всичко да става добре, да няма съдилища. Ако сте готови на това, още сега да ви направя един цар! Но ако има затвори, ще ви детронирам, нищо повече! Нас не ни трябват царе, които бесят. Тогава, най-първо станете царе на себе си. Че имате една голяма държава вътре. Един ден, когато съвременните държави изчезнат, вие пак ще съществувате. Един ден ще дойде, България няма да я има, но ти като човек ще съществуваш; един ден Англия няма да я има, но ти като човек ще съществуваш. Чудни сте вие. Искайте да бъдете това, което не ще премине. А тази държава ще премине. Както вашето тяло преминава. Човек е това, което не умира. Което умира, то не е човек. То е животно. В човека умира животното, а човекът остава да живее. Туй, което умира, е животно, а което остава, то е човекът. Следователно вие, които имате животинско естество, ще умрете, сте осъдени на смърт. А всички, които имате Божественото във вас – човешкото, смъртта върху вас няма сила. Повярвай в Господа, значи, като човек ще вярваш. Вече смъртта няма влияние върху мене. Но усъмниш се в Бога – тогава си едно животно, ще дойде смъртта.

Това е ангелът, който говори сега. Пратете някого при този Петър, който ще ви каже туй: да приложите Любовта, да приложите Разумността, да приложите Истината, да приложите Доброто. Хей, широко навсякъде! Приложение, приложение! И тогава казват за Бога, че Той не гледа на лице, какви сте били в миналото. Били сте много красиви, но сте изгубили нещо от красотата; били сте много богати, но сте осиромашали; живели сте едно време в рая, но са ви изпъдили. И ви казвам сега: Туй е вашето минало, а сега, да си вземете торбите, всичко, и да не седите тук да ми скърцате, да се върнете всички при Баща си и да Му кажете: „Отче, съгрешихме и на Небето, и на Земята, не изпълнихме Твоя закон, но отсега нататък ние ще обичаме, ще мислим, ще прилагаме Истината и Доброто, направи ни като един от последните Твои слуги.“

Туй е Новото Учение. Тогава ще бъдете свободни. И няма да се тормозите за такива дребнави работи. Сега, нали е ясно това?

Божият Дух носи всичките блага на живота.

6.20 ч сутринта

(На поляната – упражненята.)

15-о неделно утринно слово,
държано от Учителя
на 29.XII.1935 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев

Причини за страданията

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, сега, работи, аз, истина, любов, всички, разумност, добро, хора, знае, език, всичко, имаш, бог, ум ,

 Утрини Слова , София, 29 Декември 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Често се говори за ангелите, за небесния живот. Какви качества има ангелът? Той се отличава с любов, интелигентност, доброта и разумност. Тези качества представляват основа на небесния живот. Без тях не можеш да се повдигнеш в по-висок свят от физическия. Има вярващи, които мислят, че и без знания може да се отиде на небето. Те разчитат изключително на вярата и на любовта. Обаче, истинската вяра и любов се основават на разумността, знанието, интелигентността и доброто. Без тези качества, ти ще вярваш, но вярата ти ще бъде сляпа. Ученият постепенно придобива знания, които почиват на опита. Като опитва нещата, вярата и знанията му се увеличават.

Човек се ражда с условия и възможности да бъде учен, но ако не работи, не развива ума си, той остава невежа. Той придобива знания всеки момент; от сутрин до вечер той складира микроскопически опити и знания в съзнанието си. Яде ли, спи ли, разговаря ли се, той все придобива нещо. Започне ли да мисли за миналото си, той спира развитието си. Миналото е зад гърба ви. Щом сте тръгнали на път, не се обръщайте назад, да видите какъв път сте изминали. Отправяйте вниманието си към това, какво сте срещнали на пътя си и какво сте научили, а не колко и какъв път сте извървели. Някои религиозни хора се спират върху въпроса, какво е направил Христос за човечеството. Те си казват: „Христос дойде на земята, пожертва се за човечеството и изкупи греховете му. Ние сме вече спасени, няма защо да се безпокоим и да работим“. Това е криво разбиране. Отсега нататък ще работиш и то повече, отколкото по-рано, преди да си съзнал това.

Следователно човек трябва да работи с постоянство и любов, без да морализира другите да правят това, което и той прави. Ти работи, без да мислиш какво трябва да правят твоите ближни. Един американец-милионер разполагал с фабрики, кантори, работилници, поради което имал възможност да дава работа на мнозина. Който се осмелявал да му поиска някаква помощ, той веднага му отговарял: „Мога да ти дам някаква работа, да свършиш нещо, но пари без труд не давам. Който иска да яде, трябва да работи“. Така посрещал той всички хора, които се обръщали към него за помощ. Един ден, като отивал на работа, последвала го една бедна вдовица, с молба да ѝ даде някаква помощ. – „Не давам пари напразно. Работи нещо, да си изкараш прехраната.“ – „Болна, немощна жена съм. Имам и малки деца у дома, няма на кого да ги оставя.“ Най-после, отегчен от нея, той ѝ подхвърлил един долар и казал: „Вземи тези пари и ме освободи!“ Дошъл краят на неговия живот. Той заминал за другия свят и се явил при св. Петър с надежда, че ще бъде приет в рая. – „Не бързай! – му казал св. Петър. – Къде отиваш?“ – „В рая.“ – „Какви добрини си направил?“ – „Цял живот подкрепвах бедните.“ – „Как?“ – „Давах им работа, да работят и да се прехранват.“ – „Но ти се ползваше от техния труд – спокойно възразил св. Петър. – Посочи ми едно добро дело, срещу което не си получил нищо.“ Американецът мислил много и най-после си спомнил, че някога бедна вдовица му искала помощ и като му дотегнала, той ѝ подхвърлил един долар, срещу което не получил нищо от нея. – „Виж, този случай е особен, ще го разкажа на Господа и ще чакам отговор“ – казал св. Петър. Като се върнал при американеца, св. Петър предал думите на Господа: „Дайте на американеца два долара за доброто, което направил на вдовицата, и го изпратете на земята, там да научи уроците на живота“. И тъй, който живее като американеца, ще отиде на онзи свят, откъдето ще го върнат на земята само с два долара. Кривите разбирания водят към страдания. Някои майки работят по цели дни, но щом стане нужда дъщерята да направи нещо, веднага ѝ забраняват. Майката мисли, че ако дъщерята работи, ръцете ѝ ще огрубеят. Тя иска ръцете на дъщерята да бъдат меки, нежни, да я харесват момците. Така ще я продадат по-скъпо. Това е криво разбиране, което ще донесе страдания и на майката, и на дъщерята. И в религиозния живот има подобно нещо. Както майката пази дъщеря си като писано яйце, така и някои проповедници пазят своите пасоми от работа на ума, за да не се натъкват на противоречиви идеи. Има ли нещо лошо, опасно в това, че мозъкът на човека работи? Колкото повече работи, толкова по-добре за него. Всеки човек трябва да работи за съществени, а не за несъществени и преходни неща. Щом яде, човек трябва да работи, да мисли, да чувства, да учи и т.н. Всичко това, в широк смисъл, наричаме работа. Като работи, човек развива ума и сърцето си. Следователно прилагайте любовта за развиване на сърцето, разумността – за ума. Прилагайте доброто за развиване на сърцето, а истината – за ума. Любовта, разумността, доброто и истината са качества на Божественото, което е вложено в човека. Който не прилага Божественото, сам се спъва и излага на страдания. Често хората се запитват защо страдат. Една от причините на страданията им се дължи на факта, че те не прилагат Божественото. Малцина прилагат онова, което Бог е вложил в тях. И животното страда, но причината за страданието му е друга. И да иска, то не може да приложи това, което човек прилага. Много естествено, животното е лишено от това, което е дадено на човека. Като се чувства ограничено, то страда и се мъчи. Следователно каже ли някой, че е лишен от разумност, това показва, че не говори истината. Само животното няма разумност. По естество човек е разумен, но понякога не прилага разумността си. Щом не я прилага, страданията естествено го следват. И Христос страдаше за хората, за това, че не приложиха своята разумност.

Учителите страдат по същата причина. Те преподават на учениците си, напътват ги, наставляват ги, но повечето от тях не прилагат това, което им се преподава. Който не прилага любовта, разумността, добродетелта и истината, неизбежно страда. Който ги прилага, той е щастлив. Ще кажете, че някога, в бъдещето, все ще ги приложите. Няма защо да отлагате нещата за бъдещето. Каквото имаш, приложи го още днес. – „Беден съм, нямам възможност да прилагам. Като забогатея, тогава ще приложа Божественото и ще изпълня Божията воля.“ – Не е така. Човек трябва да съзнава, че е богат, че разполага с големи възможности да прояви своите добродетели. Ако не ги проявява, това показва, че той е скъперник, не иска да дава. Ако не дава и не прилага, богатият ще страда и ще се чуди защо идат страданията. Жалко е, когато богатият страда. Друг е въпросът, ако си беден и лишен от добродетели. Обаче невъзможно е човек да е лишен от добродетели. Само животните са лишени от добродетели. Те не могат да се проявяват съзнателно. Ето защо, докато сте човеци, използвайте всичко добро и възвишено, което е вложено във вас. Не го ли използвате, вие изоставате назад в развитието си. Ако животното прояви доброто в себе си, и то се издига по-високо от положението, в което се намира. Ще кажете, че тези неща се нуждаят от доказателство.

Доказателство се дава на умния, на добрия, на онзи, който вижда и чува. Ако затваряш очите и ушите си, никакво доказателство не може да ти се даде. Следователно не затваряй съзнателно очите и ушите си, за да виждаш и чуваш ясно, без никакви доказвания. Освободете се от заблужденията, които носите от далечното минало. Само така ще виждате и чувате ясно. Защо трябва да си представяш нещата такива, каквито не са? Защо ще мислиш за себе си това, което не е? Искаш да си направиш голяма къща, с много етажи. Не е лошо това желание, но трябва да съградиш къщата си толкова здраво, че да не се събори и те затисне. Не е лошо желанието на човека да бъде богат, да има жена или мъж, да има деца, но трябва да знае как да се справя с всичко това. Мъжът трябва да знае какви отношения да има към жена си, жената – към мъжа си. Всичко, което човек има, е за добро, когато знае как да се справя с него. Не знае ли, то се превръща на зло. И ангелът му рече: „Твоите молитви и твоите милостини възлязоха на помен пред Бога.“ (– 4-ти стих.) – Този човек, на когото се яви ангел Господен, беше Корнилий. Ако на съвременния човек се яви ангел, той ще се усъмни и ще си каже, че имал някаква халюцинация. И каквото му каже ангелът, няма да го изпълни. На един свещеник се явил един белобрад, благочестив старец, който му казал: „Съветвам те да не колиш кокошки и агнета, и без тях можеш да живееш. Ако ядеш месо, ще страдаш“. Той се замислил и казал на жена си: „Не зная, истинско видение ли беше или някаква халюцинация, но видях като насън белобрад старец, който ми каза да не коля вече агнета и кокошки. Трябва да е нещо като сън. Може ли да ми се забранява да ям кокошка и агне, когато аз трябва да осветя това месо. Нали селяните си правят курбан? Кой ще чете и благослови курбана им? Като го осветя, все ще си хапна от него“. Така разсъждавал той и забравил думите, които старецът му казал. Обаче видението се повторило. Същият старец му се явил и му забранил строго да не яде месо. Явява се въпрос: Има ли нещо лошо в яденето на месо? Да се задава този въпрос, това е все едно да се пита защо човек не трябва да краде и лъже. Да отнемеш насилствено живота на кокошката, на агнето или на свинята, то е все едно, че лъжеш и крадеш. Кой е придобил нещо добро от кражбата и лъжата? Лошо нещо е лъжата. Тя е отрова, която руши организма. Ще излъжеш, а след това ще търсиш начин да се извиняваш. Погрешката си е погрешка, няма защо да се извиняваш. Човек прави погрешки и сам ще ги изправя. Що се отнася до изправяне на греховете, това е работа на Бога. Той е в състояние да помогне на човека и да заличи греховете му. – „Не мога да не правя погрешки.“ – Ако не можеш без погрешки, можеш поне да ги изправяш. Злото се заключава в неизправяне на погрешките. Защо ти е даден ум, ако не можеш да работиш с него? Сложи ума си на работа, да изправиш погрешките си. Който иска да не греши, нека прилага любовта, разумността, добродетелта и истината. И тъй, страдате ли, ще знаете, че сте в изобилието на живота. Човек страда от изобилие и пресищане, а животното – от лишения и глад. Какво прави котката? – Дебне мишките. Като хване някоя мишка, цяла я гълта. След това се чисти, грее се на слънце, но все котка си остава и в края на краищата ще умре от глад и лишения. – Защо? – Липсва – същественото – проява на добродетелите. Истински човек е онзи, който проявява любовта, разумността, истината и добродетелта. Този е пътят, по който човек може да стане ангел. Ако питате какви са отличителните качества на ангела, ще знаете, че той се отличава по това, че проявява великите добродетели. Той знае как и кога да ги употребява.

Ангелът е следвал Великата школа на живота и успешно я свършил. Като наблюдавам съвременните хора, по лицата им се чете тъга, недоволство. Всички се запитват: „Какво ще се прави в този свят? Болести, нещастия, беднотия ни налегнаха. Където се обърнеш, всеки иска да те обере. Не можеш да разчиташ нито на брат, нито на сестра“. Съвременният човек се намира в положението на фалирал търговец. Когато е бил богат, постоянно отварял тефтерите си и мислел кой има да му дава. Щом намирал имената на длъжниците си, казвал: „Този ще хвана, ще го дам под съд, онзи ще осъдя и т.н.“ Като обеднял, той роптаел, недоволен бил от живота, от хората и техните отношения. Не бъди жесток, за да не постъпват и с тебе жестоко. Защо, когато си бил богат, да не простиш дълга на своя ближен? Той е беден, нещастен, няма защо да го съдиш. Ако го съдиш, освен че нищо няма да получиш, отгоре на това ще плащаш разноските по делото. Твоята задача като човек не се заключава в това, да съдиш своите ближни, но да изправяш погрешките си. Написал си едно писмо. Провери, да видиш какви грешки си направил. Изправи погрешките си и върви напред. Постави всяка дума и всеки препинателен знак на мястото им. Така и ти ще бъдеш доволен от писмото си, както и онзи, който го получи. Кога се поставят запетая, двоеточие, точка, удивителен и въпросителен знак? Запетая се поставя при малки мъчнотии; двоеточие, точка и запетая – при средни мъчнотии, а точка – при най-големи мъчнотии. Когато искаш да кажеш на някого обидна дума, постави запетая, т.е. спри се за малко и помисли, да кажеш ли думата или да не я кажеш. Удивителен знак се слага, когато срещаш нещо, което те учудва. За да изразиш състоянието си, ти поставяш удивителен знак. Който поставя препинателните знакове на място, лесно нарежда работите си. Всеки народ, който се съобразява с тези знаци, има бъдеще. Каже ли някой, че не признава препинателните знаци, той е твърдоглав, упорит човек. Главата му ще страда много, докато узрее. Докато сте на земята, препинателните знакове са необходими. Всеки език се нуждае от такива знаци. Единственият език, който не се нуждае от препинателни знакове, е Божественият. Той е напълно оформен. Всички езици, с които си служат хората, имат нужда от оформяване и усъвършенстване. Затова в помощ им идат препинателните знаци. Ако мисълта ти е права, няма да се спираш, няма да слагаш никаква запетая или точка. Щом не мислиш право, ще се спреш, т.е. ще сложиш някакъв знак и ще почнеш да мислиш. Ако не се спреш и не мислиш право, непременно ще грешиш. След това ще започнеш да се оплакваш, да страдаш. Някой пише и често изпуща известни букви. Какво означава това? Този човек отвреме-навреме задържа парите на онези, на които дължи. Ако е господар, ще плати на слугата си, но все ще му задържи нещо. Не задържай на човека нито една стотинка! Колкото дължиш, дай му всичките пари. Ще кажеш, че „Ъ“ и „Ь“ нямат значение на края на думите. Значи един лев повече или по-малко няма никакво значение. Не е така. Вие знаете пословицата: „Капка по капка вир става“. Този вир може да те удави, но може и градината да ти напои. Ако искаш да бъдеш добър господар, плати на слугата си, колкото му дължиш. Не го заставяй да те търси, да ти напомня, че му дължиш. Който иска да върви в правия път, трябва да бъде справедлив. Като се говори на хората за добър живот, някой се противопостави и казва: „Не ме интересува този живот, няма да стана светия“. Какво означават тези думи? Ако не иска да стане светия, какъв ще стане? Хората имат крива представа за светийството. Те мислят, че за да станеш светия, трябва да се откажеш от живота, от яденето, от обличането с хубави дрехи. Значи светията трябва да ходи бос и окъсан, да не си дояжда, да живее като аскет, да гледа постоянно към земята, да не се изкуси от някоя жена. Това не е светия.

Светията има право да се храни и облича добре, да има жена и деца. Не е забранено и на светията да се жени. Лошото не е в женитбата, но в скритите, потайни желания. Моисей беше светия, но въпреки това – женен. Аврам, Яков също бяха свети хора, но женени. Не може да се определи дали жененият или нежененият ще влезе в рая. Това се определя от живота на човека. Който прилага любовта, разумността, истината и доброто, независимо това, дали е женен или неженен, той е в рая. Който не прилага тези добродетели, той е в ада. Добрият живот определя мястото на човека, а не положението му като женен и неженен. Много неженени са в ада, и много женени – в рая. И обратно: има женени в ада и неженени в рая. И тъй, новото учение изисква от всички да прилагат любовта, разумността, истината и добродетелта, и като женени, и като неженени. Ако жената се омъжи и мъжът ѝ пречи да изпълнява Божията воля, по-добре да остане сама, неженена. Ако мъжът се ожени и жена му пречи да следва Божия път, по-добре да остане сам, неженен. Ако нежененият, мъж или жена, не може сам да изпълнява Божията воля, по-добре да се ожени и двамата заедно да служат на Бога.

Изучавайте нещата от гледището на възвишения живот, на живота на Духа, а не от физическо гледище, от гледището на плътта. Новото учение изисква свободни хора, служители на възвишеното. Следователно, който се ограничава, смущава и безпокои, не е ученик на новото учение. Който има мир в душата си, светлина в ума си и топлина в сърцето си, той е ученик на новото учение. Той лесно се учи и възприема, лесно придобива знания. Много езици, много науки знае той, но крайната цел на учението му е познаване на Божествения език. Знае ли този език, той знае всички земни езици. Ще кажете, че не е нужно да знаете светските езици.

Първо ще изучавате човешките езици, а после – Божествения език. Какво ще правите на земята без знанието на езици? Ще срещнете на пътя си дявола, който знае 12 езика. Как ще се справите с него? За да издържите на изкушенията, на които той ви поставя, трябва да знаете поне два езика повече от него. Колкото повече знания имате, толкова по-лесно ще се справите с него, лесно ще издържите на този двубой.

Като се говори за изучаване на езиците, мнозина ще се обезсърчат, като не могат да научат 12 езика. От човека зависи за колко време може да научи един език. Някой може да научи 12 езика за 12 часа, друг – за 12 дена, трети – за 12 седмици, четвърти – за 12 месеца, за 12 години, за 12 века и т.н. Има хора със силна памет, които бързо учат и схващат. Разказват за едного, че могъл да запомни 35 хиляди думи, прочетени една след друга, без никаква последователност и връзка между тях. Той ги възприемал веднага и ги повтарял в прав и обратен ред. Ако един светски човек има толкова силна памет и може да запомни много думи без смисъл и значение, защо духовният човек да не изучи няколко езика? Защо да не усили паметта си повече от светския човек? Той говори за Бога, за ангелите, за онзи свят, а не може да запомни какво е чел или чул. Това не е духовен човек. Светът е създаден за човека, да изучава природата, живота и техните прояви. Който не разбира предназначението си, очаква да слезе Духът върху него, както някога върху апостолите, и да го научи на всичко. Духът слиза само върху онзи, който учи, работи и прилага наученото. Духът слиза само върху онзи, който прилага любовта, разумността, истината и добродетелта. Не ги ли прилага, Духът остава далеч от него. Като се говори много на хората, те мислят, че нищо не знаят, и се обезсърчават. – Какво им е нужно, за да не се обезсърчават? – Да пречистят библиотеките на своя мозък и да сложат потребното на едно място, а непотребното – на друго. Те се нуждаят от съществено знание, а не от несъществено. Последното трябва постепенно да се изхвърля, да не се товари мозъка напразно. Ще кажете, че страдате от непознаване на хората, поради което влагате в човека повече, отколкото трябва, и се натъквате на противоречия. Лесно се познава човек. Достатъчно е да видите гори ли в него свещеният огън или не. Ако гори, той е човек, който проявява великите добродетели. Ако не гори, той е жив-умрял, той е изгасил Божественото в себе си. Работете върху добродетелите в себе си, да оживеете. Иначе ще бъдете човек с прояви на животинското начало в себе си. Това не значи, че сте животни, но животинското ще се проявява често и ще бъде в борба с човешкото и Божественото. Ето защо, който работи върху себе си, той дава предимство на Божественото начало, което лесно разрешава въпросите. Изучавайте себе си, изучавайте растенията и животните като символи в живота. Те представляват азбука на природата. Разумният човек изучава тази азбука и по нея чете законите, с които живата природа си служи. Всичко, което ви обикаля, е книгата на Божията Мъдрост. Разтворете тази книга и четете това, което Бог е написал в нея. Много хора четат книгата на Мъдростта, но малцина я разбират. Каква е разликата между онзи, който разбира и свободно чете книгата на Мъдростта, и онзи, който я чете и не разбира? Първият се ползва от всичко, което го обикаля, влиза в общение с живата природа, а вторият остава беден и невежа. Той вижда някое животно и казва: „Животно е това!“ Каже и отмине, без да му обърне внимание. Обаче първият влиза в разговор с всичко живо и обогатява речта си. За него всяко животно, мушица, растение е буква от свещената азбука на Мъдростта. Чрез тази азбука той осмисля живота си. Без нея всичко се обезсмисля. И тъй, свързвайте се с разумната природа, за да разширявате своя поглед върху живота и да се освободите от наследствените заблуждения. Злото, лошото в човека се крие в наследените неща, а доброто се явява като дарба. Божи дар, Божие благословение. Забележете, когато се говори за лошите прояви на човека, имаме пред вид онова, което е наследил той от майка и баща, от дядо и баба. Стане ли въпрос за доброто в човека, имаме предвид онова, с което Бог го надарил. Каже ли някой, че не може да обича всички хора, това подразбира прояви на ограниченото човешко естество.

По плът човек е ограничен, не може да обича всички. По дух, обаче, той има възможност да обича всички. Възможностите на плътта са ограничени, а на духа – неограничени. И тъй, обичайте всички хора в ума, в сърцето, в душата и в духа си, без да се спирате върху въпроса, кой е праведен и кой – не; заслужава ли да бъде обичан или не. Казано е в Писанието: „Бог дава своето благословение и на добрите, и на злите“. Ако Бог търпи лошите хора и им помага, колко повече ние трябва да ги търпим. Бог търпи и вълка, който дави овцете, но не го освобождава от последствията на постъпките му. И лошият човек е свободен в действията си, но не е свободен от последствията. Ще каже някой, че не трябва да бъде добър с хората. – Защо да не е добър? – Да го не тъпчат. Който не иска да го тъпчат, трябва да прояви любовта, разумността, истината и добродетелта. Той е човек, който мисли право. Такъв човек никой не го тъпче, той е силен и свободен. Щом не мисли право, всички го тъпчат. Така постъпват и с животните, които не мислят и не проявяват любов. И животните понякога обичат, но главно своите малки или подобните от своя род. Котката обича другите котки, не ги предизвиква и мъчи, но не обича мишката, птичката и др. Ако кажем, че котката обича мишката, подразбираме, че обича да яде мишка. Щом я изяжда от любов, това не е истинска любов. Така тя обича и птичката. Да се върнем към основната мисъл – причини за страданията. Помнете: човек страда от изобилие, защото не проявява онова, което му е дадено. Животното страда от недоимък. Казвате: „Какво ще стане с нас, ако раздаваме всичко, което ни е дадено? Къде ще му отиде краят?“ Не мислете за края на нещата. Мислете за началото на нещата. Бъдете като изворите, които постоянно дават. Давайте от себе си и не се страхувайте. При това увеличавайте възможностите си поне мислено. Ако можеш да дадеш днес един лев, мисли, че утре ще дадеш десет лева, на другия ден – сто, после – хиляда и т.н. Така постъпва Бог. Щом и ти постъпваш така, ще се ползваш от Божието благословение. Бъдете щедри в даването. „Даром сте взели, даром давайте!“ „Давайте, за да ви се даде!“ Бог е дал хиляди блага на разположение на човека, но той ги е скрил, че нито сам се ползва, както трябва, нито на другите дава. Не бъдете като ленивия слуга, който заровил таланта в земята, да го върне на господаря си. Той не познавал господаря си, мислел, че е скъперник. Но като се върнал, господарят му казал: „Рабе лениви и лукави, като си мислел, че жъна там, където не съм сял, защо не даде поне таланта под лихва, да придобиеш нещо?“ Сега аз ви говоря, без да ви съдя. Съдят ли някого, той не може да учи. Искам да ви кажа, че не могат да ви обичат, ако и вие не обичате. Не можете да бъдете разумни, ако не мислите право; не можете да бъдете свободни, ако не обичате истината; не можете да очаквате добро, без да приложите добродетелта. Давайте от себе си, прилагайте добродетелите си, за да не ви заставят насила да давате. Вятърът, дъждът и слънцето се разговаряли кой от тях може да свали кожуха на овчаря. Вятърът казал: „Достатъчно е да духна, за да го накарам да свали кожуха си“. Засвирил, задухал вятърът, но овчарят все по-добре се загъвал. Не успял вятърът да свали кожуха на овчаря. Дошъл дъждът, придружен със студ, и безмилостно зашибал по лицето и тялото овчаря, дано му свали кожуха. Колкото повече шибал, толкова по-плътно овчарят затягал кожуха си. Дошъл редът на слънцето. То се усмихнало и кротко казало: „Ще се опитам и аз, да видя какво мога да направя“. Тихо и спокойно се показало то на хоризонта и постепенно се издигало все по-нагоре. Колкото повече се издигало, толкова по-горещо ставало. Овчарят не могъл вече да понася горещината му и се принудил да свали кожуха си.

И тъй, когато Божията Любов напече човека, той непременно ще свали кожуха от гърба си. Вложете любовта в душата си, разумността в ума си, доброто в сърцето си и вървете напред. Само така ще постигнете всичко, което желаете. И царе може да станете – царе на себе си, на своята вътрешна държава. Който може да се управлява, той е цар на себе си. Той отваря вратите на затворите и пуща затворниците си на свобода. Той е дал ход на Божественото Начало в своя живот. За него се казва, че не умира и вечно живее. Животинското, животното в човека умира, а той постоянно и вечно живее. Той минава от смърт в живот. Който е повярвал в Бога, вечно живее. Усъмни ли се в Него, смъртта неизбежно го следва. Казано е за Бога, че не гледа на лице, а на сърце. Той не се спира върху вашето минало, но гледа ставате ли по-красиви, по-богати, по-добри и по-разумни. Ако съзнанието ви постепенно се пробужда, казвам ви: Откажете се от свинете, вземете торбичките си и се върнете при своя Баща. Кажете му: „Отче, съгрешихме пред Тебе, съгрешихме на небето и на земята. Приеми ни като Твои слуги. Ние сме готови за приложим Любовта, Мъдростта, Истината и Добродетелта и да Ти служим с радост“. Това изисква новият живот от вас.

Това значи да бъдете ученици на новото учение.

БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.

Утринно Слово от Учителя, държано на 29 декември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

НАГОРЕ




placeholder