НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Стари и нови разбирания

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Стари и нови разбирания

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, може, всички, любов, бог, време, има, работа, себе, иска, сега, ден, живот, работи, работите, земя ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 2 Септември 1935г., (Понеделник) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


[Лука 5 гл.]

Има неща в живота, от които човек трябва да се освободи. На времето си тези неща са били полезни, но днес те са препятствие в живота на хората. Запример, пелените са благо за малкото дете, но щом излезе от детската си възраст, те стават препятствие за него. По навик хората търсят лесния път – път без страдания и мъчнотии. Обаче, пътят за децата не е път за възрастните; пътят за възрастните не е път за старите; пътят за старите не е път за светиите; пътят за светиите не е път за ангелите и т. н. Като не се съобразявате с тия положения, вие често влизате в противоречие със себе си. Тези противоречия са по-големи, когато се натъквате на въпроса за любовта. Казва се, че хората се нуждаят от повече любов. Какво разбирате под думите „повече любов" ? Представете си, че двама души носят по едно шише с вода: едното съдържа един литър вода, а другото – десет литри. По какво се различават двете шишета? Те се различават по количеството на водата, но не и по качеството. Качествено водата е една и съща в двете шишета. С първото шише малко души ще задоволят жаждата си, а с второто шише – много повече хора ще пият вода и ще благодарят. Следователно, известни въпроси в света се разрешават по качествен път, а други – по количествен. Сега ще се спра върху въпроса за самоотричането. Какво разбирате под думата „самоотричане"? Или, какво разбирате под думите, прави възгледи за нещата? Или, кога човек може да има прав възглед за нещо? Когато иска да има ясна представа за дадена местност или за дадена обстановка, човек трябва да избере един пункт, от който да наблюдава цялата обстановка. Щом види ясно щялата местност, той ще може да се съобрази с останалите положения. Тъй щото, когато видите, че някой човек изучава известни забележителности, ще знаете, че той има строго определена цел. Всяко наблюдаване, всяко изучаване на явленията има своя определена цел и причина. Даже и най-безсмисленото движение ще допринесе нещо на човека. Запример, някой обича да се разхожда вечер и да наблюдава небето. Без да е астроном, без да изучава съзнателно звездите, от дълго наблюдаване, той все ще се домогне до някакви знания, все ще се ориентира върху известни положения. Някой звезди ще спрат вниманието му, а други – ще мине и замине, като че не съществуват. Колцина от вас знаят, къде е Сатурн? Някои от вас не се сещат да наблюдават, къде се намира Сатурн, Юпитер, Венера и т. н. Някои астролози отдават много от нещастията, болестите и недоразуменията между хората на Сатурн. Според тях, далечни причини от миналия живот на човека раждат неблагоприятните условия в живота. Запример, домакинът, бащата на семейството ходи по цял ден на търговия, но ако нищо не спечели, той се връща у дома си недоволен, неразположен към домашните си: сърди се на жена си, на децата си, като че те са виновни за неговия неуспех. Може да има някаква истина в това, но не само домашните са виновни за обърканите му работи. Дълго време жената не е мислила за мъжа си, вследствие на което не е могла да му помогне. Синовете и дъщерите му също така не са помагали на баща си, не са работили заедно с него. Мъжът счита, че донякъде жената е отговорна за неговите неуспехи. Жената пък счита, че мъжът е несръчен, затова работите му не вървят. Тя казва, че умът на мъжа й не стигал, не знаел, как да спечели пари. Един мъж отива да бере дренки. Преди него друг е ходил и ги обрал. Отде ще му дойде на ума, че преди него друг някой е ходил да бере дренки? Който по-рано отишъл, той излязъл по-умен: обрал дренките и си заминал. – Да, но ако не беше ги обрал, аз щях да ги обера. – Там е всичкото зло. Какво ще правите сега при обрани дренки? Ще берете круши. – И крушите са обрани. – Ще берете ябълки. – И те са обрани. – Ще берете сливи, череши. – И те са обрани. – Най-после, все ще намерите някакъв плод, който още не е обран. Няма защо да държите в ума си мисълта, че непременно дренки трябва да берете.

Едно време дяволът решил пръв да обере дренките. Той се полакомил за тях, защото видял, че дрянът цъфнал пръв между всички плодни дървета. Затова той често го обикалял, дано узрее по-скоро, да го обере. Обаче, дрянът узрял най-късно от всички плодове. В това време хората успели да изпреварят дявола. Те преди него обрали дренките. Когато отишъл да бере дренки, дяволът останал изненадан. Сега се носи предание, че оттогава дяволът се заканил на хората да ги мъчи, да ги изкушава, понеже те първи обрали дренките. Ако хората не бяха обрали дренките, дяволът нямаше да ги изкушава. За тази своя постъпка, те и до днес още плащат на дявола. Значи, който смее да яде дренките на дявола, той трябва да плаща за своята смелост. В същност, дренките съвсем не са притежание на дявола, но той сам ги избрал и турил ръка на тях. И до днес дяволът иска да му се плаща за обраните дренки. Между него и човека започва пазарлък: пет горе, пет долу, докато най-после му се плати нещо. Голям адвокат е дяволът. Който мисли, че ще мине без плащане, той се лъже. Ще платите на общо основание. Не се лъжете, че можете да надхитрите дявола. Досега никой не е могъл да го изиграе.

С други думи казано: Не хвърляйте око на чуждо имане! В дадения случай дренките представят чуждото имане, чуждото знание. Не хвърляйте око на чуждото имане, на чуждото знание. Знанието, богатството на човека е потребно за самия него. Всяка придобивка е свързана с известна отговорност. Кой не би желал да бъде красив, да има стройно тяло, да има ангелско лице, с изящни, красиви черти? Знаете ли, с какви неприятности, с каква отговорност е свързана тази красота? Дето минавате, всички ще ви спират, или ще тръгнат след вас. Как ще се справите с тия хора? Не е лесно човек да се справи с красотата. Красивият човек няма право да отбягва хората. Той е длъжен да ги търпи. Защо? – Защото красотата не е нищо друго, освен изложение, на което Божественият свят изпраща своите произведения. Красивият човек ще бъде изложен на погледите и на учени, и на прости хора. Учените ще минат покрай него, ще го оценят и, без да го пипнат, ще продължат пътя си. Простите хора, които не разбират и не знаят, как да постъпят, ще се спрат пред красивия, тук ще пипнат дрехата му, там ще я пипнат, докато оставят пръстите си върху нея. Дълго време след това той трябва да чисти своята дреха. Обаче, и при това положение, за предпочитане е човек да бъде красив и да го пипат хората, отколкото да не е красив и никой да не го пипа.

Следователно, за предпочитане е детето да е минало през дисциплината на майката, отколкото да не е минало. По три пъти на ден майката ще къпе детето си, ще го повива и развива, докато порасне и се освободи от пелените си. Детето трябва да търпи, да се възпитава, да мине тази дисциплина. В миналото си това дете може да е било някой голям ангел, който на небето е изпълнявал велика мисия. Обаче, поради една грешка, този ангел е изпратен на земята в формата на малко безпомощно дете, да мине през специални за него страдания и мъчения, да научи великия Божи закон – да не греши. Майката къпе детето, а то трепти с крилцата си, плаче, иска да се освободи, но никой не го разбира, никой не взима във внимание неговия плач. Защо майките къпят децата си? Да бъдат чисти и да се научат да служат на Бога. Най-малката нечистота, която може да проникне в ума на един ангел, или най-малкото непослушание от негова страна може да стане причина да го изпратят на земята, да прекара между обикновените хора дотогава, докато изправи погрешката си.

Едно трябва да се знае: Има ангели, които слизат на земята, или да изправят някоя своя погрешка, или с никаква специална мисия, с някакво задължение. И Христос, Синът Божий, дойде на земята да изплати едно свое задължение, т. е. да изправи една своя погрешка. В какво седи погрешката на Христа ? Когато Бог създаде света, Христос помоли да се даде свобода на хората. В това отношение Той стана поръчител за свободата на хората, обаче, те злоупотребиха с нея. Те не живяха, както трябва, вследствие на което Христос трябваше да дойде на земята да плати полицата, която беше подписал.

Сега хората задават въпроса, защо Бог създаде човека, защо създаде света? Това са въпроси, които не могат да се разрешат вън от Школата. Те са философски въпроси за размишление, но не и за разрешаване. Ако тези въпроси се обяснят, умът ви ще се претовари с излишни знания. Тези знания не са потребни за вас. За някои са потребни, за някои не са, тъй както медът е потребен за едни хора, а за други не е потребен. Едни хора обичат круши, а други – череши. Всеки човек има свой определен вкус за нещата, вследствие на което приема такава храна, от която организмът му се нуждае. Всеки човек води такъв живот, за какъвто органически и духовно е нагоден. Животът е съставен от много стъпала, и всеки сяда на това стъпало, което отговаря на неговите разбирания. Съвременните хора не живеят изключително човешки живот. Те минават през фазата на растенията и на животните, а едва засягат човешкия живот. Много от противоречията на техния живот се дължат на животинското, което често се проявява в тях, изисква своето. Какво трябва да правите? Трябва ли да отстъпвате на животинското в себе си? Много от вашите желания са чужди; те са желания на животните. Едно такова желание е стремежът да ядете много. Ако един мамонт се яви днес на земята, в продължение на няколко години той ще унищожи най-голямата гора. Това животно не може да се нахрани с малко. Мамонтът е изчезнал от физическия свят, но и досега съществува в астралния свят, вследствие на което в хората се пораждат ред ненаситни желания. Тези желания са подобни на мамонта, който мисли само за ядене и пиене. Забелязано е, че който живее в света на желанията, той иска да бъде знаменит, учен, умен, силен, всички да говорят за него. Добре е това, но то трае кратко време. Ще дойде ден, когато човек ще изгуби всичко това и отново ще почне да се повдига.

Едно време, когато се създавал света, Господ направил небето и земята, с всички растения и животни по нея. Тогава магарето имало много малка форма, не било като сегашното. Господ нарочно му дал малка форма, за да прекарва тих и спокоен живот. Като се огледало между всички животни, магарето намерило, че в сравнение с тях било толкова малко, че минавало незабелязано. Затова един ден то се обърнало с молба към своя Създател: Господи, моля Ти се, дай ми друга форма, по-голяма от тази, да бъда по-забележително. Сега никой не ме вижда, никой не ми обръща внимание. Пък и глас нямам. Дай ми такъв глас, че като отворя устата си, всички да ме чуват. – Добре, и това може, но ти запита ли се дълбоко в себе си, че ако имаш голяма форма и силен глас, ще бъдеш щастлив, ще тръгнат работите ти напред? – запитал Господ. – Всичко обмислих добре. Ако задоволиш желанието ми, вярвам, че ще бъда щастлив. – Да бъде според вярата ти! От този ден магарето придобило такава форма и такъв глас, каквито днес виждаме. Да, но и досега магарето е пословично със своята форма и със своя глас. Когато работите не стават, както трябва, всички казват: Магарещина! Магарешка работа! Господ създал магарето, както трябва, но като не било доволно от себе си, то внесло корекция в своя живот. Тази корекция, именно, това ново положение, което изискало за себе си, е причина за страданията, които и днес магарето прекарва. Магарето реве много пъти през деня. Със своя рев то казва на хората: Бъдете внимателни, опичайте ума си! Ако не сте доволни от положението, в което се намирате, ще ревете като мене. И рече Исус Симону: „Не бой се; отсега человеци ще ловиш." И съвременните хора се намират в същото положение, в каквото се намирали учениците на Христа. Те се страхуват, че няма да постигнат желанията си. Няма защо да се страхуват. Може ли житното зърно да не постигне това, което желае? Реализирането на неговите желания е предвидено. Предопределено е на житното зърно да израсне, да цъфне и да върже плод. Определено е при това и колко плод трябва да върже. Ако за житното зърно и за всяко живо същество е определено, какво трябва да направи и какво може да постигне, колко повече това е определено за човека. Обаче, за постигане на своите желания, човек трябва да работи, да се заеме с вътрешна, индивидуална работа, която се отнася до неговия ум, сърце и воля, без да се меси в Божиите работи. Има една работа, която е предоставена на човека, и той сам трябва да я свърши. Срещате един скулптор, който работи усърдно в областта на своето изкуство. По едно време той среща един виден цигулар и в него се явява желание да напусне своята работа и да стане цигулар. – Не, този човек е роден за скулптор. Той трябва да работи за усъвършенстване на своето изкуство, и, ако му остане свободно време, тогава да се занимава с музика. В него е вложена вече една дарба – нея трябва да развива. Това е Божественото, което той трябва да цени в себе си. Тази е работата, която му е дадена и която трябва да свърши сам. Като я свърши, той може да се занимава и с музика, и с наука – с каквото желае.

Всички хора имат желание да бъдат учени, красноречиви, красиви, че като започнат да говорят на хората, да ги завладяват. Обаче, като им се даде такава работа, те скоро се изчерпват. Един млад евангелист чел Библията и Евангелието и си казвал: Несметно богатство се крие в тази книга. С години може да говори човек по нея и да не се изчерпа. Голям материал е складиран в нея. Обаче, като станал проповедник, в една година той изчерпал всичкия материал, нямало какво повече да проповядва на хората. За какво ще проповядва? Първо ще разкаже на хората, как е създаден светът, или как е създаден човек. После ще им говори за грехопадането. Като научат това, той ще им говори за покаянието, за спасението – и с туй работата му се свършва. Какво ще говори по-нататък на хората? Ще говори за възпитанието на децата. Чудно нещо! Този проповедник не е женен, нито е гледал, нито е възпитавал деца, а ще говори за възпитанието на децата. Друг някой свършил по математика и започва да говори на хората върху важни математически проблеми, да покаже, че е учен. Математиката, геометрията са сложни науки. Те представят Божествен език, на който не може всеки да говори. Да преведеш една математическа формула в геометрическа, или геометрическа в органическа, това представя сложен мисловен процес. За това се изисква дълбоко познаване на великите закони.

В математиката се говори за положителни и за отрицателни величини. Какво представя положителното и какво отрицателното? Всяко нещо, което дава, наричаме положително; всяко нещо, което взима, наричаме отрицателно. Представете си, че искате да купите килограм захар. Веднага взимате пари и решавате да отидете до най-близкия бакалин да купите захар. В този момент, преди да сте стигнали до бакалина, вие сте положителен, готвите се да давате, а бакалинът е отрицателен, защото ще вземе от вас пари за килограм захар. Щом влезете в бакалницата и кажете, че искате един килограм захар, бакалинът става положителен. Той измерва захарта и ви я дава. Вие ставате отрицателен, защото взимате захар. После положенията отново се сменят: вие давате парите за захарта, ставате положителен; бакалинът взима тия пари и става отрицателен. По този начин става обмена на енергиите между вас и бакалина. Следователно, между двама души, които имат отношения, всякога става обмяна на енергиите им. Колкото обмяната е по-правилна, толкова и отношенията между тях са по-хармонични. Често хората се смущават от много дребни причини. Запример, тръгвате за първата бакалница до вас и се смущавате да не би там да няма захар. Какво от това? Ако няма захар в тази бакалница, ще отидете на втора, на трета. Ще обиколите десет бакалници и в една от тях все ще намерите захар или това, което ви е нужно. Смущението се дължи главно на това, че не ви се иска да обикаляте, да влизате от една бакалница в друга.

Днес всички хора се безпокоят, как ще прекарат живота си. Много лесно ще прекарат, само ако знаят, как да живеят. Те трябва да имат характера на онзи българин, който се отличавал с голяма отстъпчивост. Един ден този българин отишъл на баня и седнал пред една курна да се къпе. Той погледнал доволно към тялото си и казал: Досега никой не е турил ръка върху тялото ми. В същата баня имало един турчин, който чул думите на българина. Веднага отишъл при него и му казал: Гяур, махай се от тази курна! Аз ще се къпя тук! – Заповядай, ефенди! – поклонил се българинът и отишъл на съседната курна. Турчинът го последвал и му казал: Аз ще бъда на тази курна. Махни се оттук! – Заповядай, ефенди! Спокойно, невъзмутимо българинът отишъл на трета курна. Така обиколил той всички курни, следван от турчина. Като се убедил, че не може да го извади от равновесието му, турчинът казал: Докато носиш този ум, наистина никой не може да докосне с ръка тялото ти. С тази готовност на отстъпки, никой не може да се кара с тебе.

От този пример може да се извади следното практическо правило: Когато в ума или в сърцето ви се вмъкне някакво противоречие, отстъпете пред него. Не правете усилие да разрешавате това противоречие, да търсите причините, защо е дошло. Всяко противоречие има свои дълбоки причини. Човек губи разположението си поради някоя външна причина, независеща от него. Запример, седя в стаята си добре разположен и размишлявам върху някой важен въпрос. Изведнъж разположението ми се изменя, и някаква тежка мисъл ми се наложи. Веднага анализирам състоянието си и намирам, че тази мисъл е дошла отвън. Не се минава много време, иде един тежко болен при мене. Някой му казал, че мога да го излекувам. Трябва ли да се сърдя на този човек, че като мислил за мене, той се свързал с моята мисъл и ми е предал своето тежко разположение? Няма защо да се сърдя. Ако мога да го излекувам, ще се заема с лекуването му. Ако не мога, ще го изпратя при някой виден лекар, той да му помогне.

Значи, всеки човек не може да се лекува по духовен начин. От този пример се вижда, че всички хора са свързани помежду си и, без да искат, носят тежестите си едни на други. Тъй щото, когато сте неразположени духом, отправете мисълта си нагоре и няма да забележите, как духът ви ще се повдигне. Правете, както светските хора постъпват. Когато се окаляте, не търсете причината за окалянето, но намерете чист, хубав извор и се измийте. Щом калта се махне от тялото, вие веднага ще се почувствате чист и свободен.

Като слушат да се говори по този начин, мнозина мислят, че знанието, което имат, нищо не струва. – Не, знанието, което сте придобили в първо отделение, ще послужи за основа на второ отделение. То ни най-малко не прави човека способен за живота. Знанието, което сте придобили във второ, трето, четвърто отделение още не прави човека способен за живота. Той трябва да свърши прогимназия, гимназия, университет, и след това да приложи наученото в живота, за да може един ден донякъде поне да разрешава своите трудни задачи. Това показва, че знанието е на степени. Ако влезете в ангелския свят, знанието, което сте придобили на земята, не може да ви послужи. Там се изисква по-високо знание. Знанието на животните не е знание за хората. Каква нужда имат хората от знанието на коня да рита и от знанието на вола да мушка с рогата си? Човек е минал някога през това знание, но днес не му е нужно. Някой седи недоволен и току мушка с ръката си ту този, ту онзи. Едно време този човек е мушкал с рогата си, а днес – с ръката. Това е остатък от волската култура. Защо трябва човек да мушка с ръката си, а да не си служи със своята мисъл?

Представете си, че слушате един оратор, но не сте съгласни с неговата мисъл. Какво правите в такива случаи? Някой път му възразявате, някой път го освирквате. Какво ще допринесете с вашето възразяване? Ако мисълта му не е вярна, и да възразите, тя пак невярна остава. С това вие няма да оправите работите. Когато някой говори, вие трябва да го изслушате и да се поучите от него, да видите, къде, именно, се отклонява човешката мисъл. Важно е човек да мисли, да чувства и да постъпва право. Ако не мисли, не чувства и не постъпва право, той сам ще носи своята отговорност. Всеки носи отговорност за себе си. Никой не носи чужда отговорност. Като знаете това, няма защо да се товарите с чужди погрешки, да мислите, че можете да ги изправите. Че някой не живее добре, това е негова работа. Как трябва да живее? Някой не яде, както трябва. Ако досега не се е научил да яде правилно, никога няма да се научи. Няма човек на земята, който да не знае да яде. Неправилното ядене седи в това, че много хора от лакомия ядат бързо, не дъвчат добре храната си и създават ред болести и разстройства на пищеварителната система. Като ядете, не пълнете чинията с ядене и не режете големи парчета хляб. По същия начин постъпвайте и с гостите си. В странство, запример, хората режат хляба на малки, тънки парченца. Изобщо, природата разполага с голямо изобилие, но дава по малко. Тя иска да научи хората да бъдат доволни от малкото, което им се дава, и с него да свършат възложената им работа.

И тъй, използвайте разумно малките блага, които ви се дават през деня. Не се безпокойте, вечността е пред вас. Божиите блага няма да се свършат. Те ще текат през целия живот. Вие искате да бъдете красиви, силни, богати. – Има време за това. За всяко нещо има точно определено време. Ако спокойно дочакате времето за известно благо, вие ще го използвате правилно; ако бързате, ще влезете в противоречие със себе си, и когато благото ви се даде, няма да го използвате, както трябва.

Един ден тухларите и градинарите подали едновременно заявление до Господа да им изпрати – за тухларите горещ слънчев ден, да изсушат тухлите си, а за градинарите – дъжд, да полеят зеленчуците си. Господ се видял в чудо, как да задоволи едновременно две различни искания. Ако денят е горещ, тухларите ще бъдат доволни, а градинарите ще се оплакват, че зеленчуците им изсъхнали. Ако денят е дъждовен, градинарите ще бъдат доволни, а тухларите ще се оплакват, че тухлите им се мокрят. Господ отговорил на заявлението по следния начин: Споразумейте се помежду си и вижте, кои дни искате да бъдат сухи и кои – дъждовни. В природата трябва да става непрекъснато смяна, да се ползват от благата й всички живи същества. Не желайте нещата да стават така, както вие ги разбирате. Колкото да желаете това, няма да ви задоволят, затова не губете времето си в излишни очаквания. Няма човек в света, желанията на когото да са се сбъднали. Не се обезсърчавайте, когато желанията ви не се сбъдват. Така ще ви се даде нещо повече и по-разумно от това, което вие желаете за себе си. Човек желае много неща, но не знае, кое от тези желания е за негово добро. Всяко желание ще се реализира, но на своето време. Сега, едно се изисква от човека: да дава. Давайте, в най-широк смисъл на думата. Искате едно ваше желание да се реализира. Щом видите, че не може да се реализира, откажете се временно от него. Това значи даване. Считайте даването като начало на всяка ваша работа. Намислили сте днес да се занимавате с един научен въпрос. В това време дохожда един ваш познат да ви поговори по своите работи. Човекът иска да чуе вашия съвет. Започва да ви разправя, че жена му била малко болна, че дъщеря му следвала гимназия, че работите му били объркани, не знае, какво да прави. Вие се смущавате, виждате, че времето минава, а той изнася работите си една след друга. Ако го изслушате спокойно, без тревога, той по-скоро ще свърши разговора си. Колкото повече се смущавате, толкова по-голямо е неговото желание да ви задържа. При това вие искате да вършите волята Божия, а не знаете, как да постъпите: да го изслушате, или да го напуснете. Ако сте англичанин, лесно ще се справите. Когато англичанинът има никаква работа, или е определил среща с някое лице, а го задържат гости в дома му, като дойде определеният час, той взима шапката си, казва, че има работа и излиза. Ако гостите искат да останат в дома му, той ги оставя и заминава. Българинът ще постъпи точно обратно: ще остане при гостите, докато си отидат, и след това, с голямо закъснение, отива на определената среща.

Изводът, който може да се направи от тези примери, е следният: Изпълнете на време всички обещания, които сте дали в душата си към Първата Причина. Каквато друга работа да ви се яви, отложете я. Първо изпълнете задължението и обещанието си към Бога. Имаш среща с Бога – иди на време. По никой начин не отлагай срещата си. Жена ти, дъщеря ти, син ти щели да се сърдят, искали да бъдеш при тях – да не те смущава това. Извини се внимателно, вземи шапката си и излез. Като свършиш работата си с Бога, ще бъдеш свободен да изпълниш всички останали задължения. Така трябва да постъпва всеки човек, бил той баща, майка, син, дъщеря, слуга. Един като постъпва така, другият трябва да го разбира. Бог не иска от човека да носи земята на гърба си, но да изпълни най-малкото обещание, което е дал в душата си. Тези обещания са свещени. Бъдете точни към своите свещени обещания и никога не ги отлагайте. Какво ще кажат хората, това да не ви интересува. Каквото те кажат, това е тяхно право. Каквото вие направите, това е ваше право. Ваше право е да изпълните обещанията си към Великото начало на живота. Изпълни обещанието си към Него и не мисли, какво ще кажат хората, или какво ще кажат домашните ти.

Един български свещеник разправя една своя опитност със сина си. Един ден казвам на сина си: Стоянчо, слез долу в мазата да наточиш малко вино от бъчвата. – Виж, тате, вино не пия, и не искам да го точа. Ако искаш вода, готов съм от планината да ти донеса. Обаче, щом се отнася до вино, кракът си не помествам. – Бре, особено е станало младото поколение! Не иска да изпълни волята на баща си. Друг ден му казвам: Стоянчо, иди да ми купиш един пакет тютюн. – Не, тютюн не пуша, и не искам да купувам на никого. Ако искаш друго нещо да ти услужа, готов съм на другия край на света да отида. Вино и тютюн, обаче, не искам да купувам. – Като гледам този ми ти син, опери се насреща ми, не иска да знае, че съм баща. После си помислих и съзнах, че е прав. Аз уж съм свещеник, а пия вино, пуша тютюн – не давам добър пример на младите. Виждам, че син ми е взел правия път.

Казвам: Който върши волята Божия, той не прави грешки. Този човек е готов да издържи до край на своето убеждение. В първо време хората няма да бъдат доволни от него, няма да одобряват поведението му, но като видят, че той издържа на всичко, че е готов да устоява за своето верую, те отстъпват пред него и виждат, че е човек, на когото може да се разчита. Щом кажете на хората, че можете да направите всичко, което е в съгласие с вашето убеждение, те виждат пред себе си човек с воля, готов да върши всичко добро.

Сегашното младо поколение се нуждае от устой в убеждението си. То трябва да се стреми към свобода на убеждението си. Пазете свободата на другите, за да пазят и те вашата. Не заставяйте хората да вършат това, което им е неприятно. Някоя млада мома се посветила в служене на Бога. Ще дойдат сега да я увещават, да се срещне с този или онзи млад господин, който искал да поговори с нея по някои важни въпроси. Какво ще й говори? Като я види, ще започне да й казва, че я харесва, че като нея друга мома не е срещал и т. н. Той си позволява много. Преди всичко, тази мома не е пратена на земята да се занимава с него. Тя е дъщеря на Бога, а той – син на Бога, пратени на земята със съвсем друга мисия. Хората са изпратени на земята да работят, а не да търсят удоволствия, да прекарат живота си като богатски синове и дъщери.

Закон е: Който зачита свободата на другите хора, и неговата ще зачитат. Както вие постъпвате към хората, така и те ще по-стъпват към вас. Ако искате напредналите същества да бъдат снизходителни към вас, и вие трябва да бъдете снизходителни към по-малките същества. Постъпките на човека към другите хора определят техните постъпки към самия него. „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери." Ако мерите със закона на любовта, мъдростта и истината, със същата мярка ще ви се отмери. Това са правила, които се отнасят за вас, а не за външния свят. Външният свят си служи със съвсем други правила. Някой се оплаква, че не влизали в положението му. Какво значи, да влезеш в положението на човека? Да влезеш в положението на един човек, това значи, да го оставиш свободен да изпълни своите обещания към душата си. Влизате в някой дом, виждате, че един от членовете на дома се моли на Бога. Върнете се тихо назад, оставете го свободен и чакайте да свърши молитвата си. Ама бързате, нямате време да чакате. Ще чакате – нищо повече. Този човек е в общение с Великия свят. Вие нямате право да го смущавате. Ама какво щял да спечели от молитвата? Това е негова работа. Понякога молитвата на един човек е в състояние да донесе благо на хиляди хора. Молитвата на един човек е в сила да премахне хиляди нещастия. Ако този човек не се моли, хиляди нещастия могат да дойдат до главата на хората.

Един проповедник в Северна Америка разправя една своя опитност, от която се вижда силата на молитвата. Един ден той тръгнал да събира помощи от хора, които населявали едно планинско място. Като събрал доста пари, трябвало да мине през една гора, да отиде у дома си. Един виден разбойник се научил, че този ден проповедникът щял да мине през това място, и решил да го причака, да го убие и да вземе парите му. За тази цел той взел пушката си и се притаил зад едно голямо дърво. Като наближил това място, проповедникът изпитал голямо вътрешно безпокойствие: някакво предчувствие го измъчвало. Той слязъл веднага от коня си и започнал да се моли. Щом се успокоил, пак се качил на коня, въздъхнал свободно и продължил пътя си, като казал: Слава Богу, освободих се от нещо страшно. Като минал покрай дървото, дето бил скрит разбойникът, въоръжен с пушка, проповедникът го погледнал, но нищо не казал. Разбойникът останал на място, не посмял да вдигне пушката си. След десет години същият проповедник бил повикан да изповяда един умиращ. Умиращият го запитал: Познаваш ли, кой съм? – Не те познавам. – Аз съм оня разбойник, който преди десет години се бях скрил в гората, въоръжен с пушка; имах желание да те убия и обера парите, които носеше със себе си. – Защо не направи това? Кой те спря да не изпълниш желанието си? – Ти беше на кон. По едно време слезе долу, обърна се настрана и отправи погледа си някъде в пространството. После се качи на коня и продължи пътя си. Като погледнах, видях на седлото, с тебе заедно, един голям, едър човек, силно въоръжен. Аз се уплаших и така останах на мястото си, не посмях да мръдна ръката си.

Казано е в Писанието: „Ангел Господен се застъпва за ония, които се молят и уповават на Бога". Следователно, когато се молите на Бога и Го призовавате, на помощ, непременно някое светло същество ще дойде от невидимия свят, да ви придружи в трудни и страшни часове на вашия живот. Сам никой не може да мине своя път. Сам никой не може да свърши възложената му работа. Все трябва да му дойде някаква помощ. Щом се намерите в затруднение, помолете се сърдечно, и веднага служебни същества ще ви се притекат на помощ.

Не става ли същото нещо и днес? Параход потъва в морето. Веднага по радио съобщават, че в морето, на известно разстояние от брега, се намира параход, който потъва. Не се минава много време, друг параход тръгва на помощ, взима пътниците от пострадалия параход и ги спасява. Пътниците се спасяват, благодарение на сигнала, който потъващият параход дава. Такъв сигнал е молитвата. Вашият параход е в бурното море, в буйните вълни на живота. Той рискува да потъне. Какво трябва да направите? Дайте сигнал, т. е. помолете се, обърнете се към Висшия свят, да ви изпратят помощ. В скоро време помощта ще дойде, и вие ще бъдете вън от всякаква опасност. Казано е в Писанието: „Постоянно се молете!" Това значи: Винаги бъдете свързани с Божествения свят. – Дали ще ни се отговори на молитвата? – Който се моли от сърце, той непременно ще получи отговор. Който се е молил, той никога нищо не е изгубил. Освободете се от вътрешния страх, и не мислете, дали ще изпълните обещанията си, или не. Щом е въпрос за обещания, които сте дали в душата си, не се колебайте. В изпълнение на тия обещания седи приложението на волята Божия. Щом се поколебаете – да извършите волята Божия, или не – вие спъвате своето развитие. Съвременните хора са дошли вече до положение, в което трябва съзнателно да работят.

Съзнателната работа подразбира вътрешна работа, в съгласие с закона на любовта. Любовта подразбира взаимно подпомагане, влизане в положението на човека. Виждаш, че един човек работи върху себе си, иска да внесе повече мекота в характера си. Не отивай да го дразниш, да го предизвикваш точно в този момент. Мъчно се спазва това. Запример, колкото да е спокоен учителят, учениците му все ще го изкарат от търпение. Това са деца с различни характери, с различно възпитание. Учителят не може да влияе на всички деца. Той не разполага с такива методи. Същевременно, невъзможно е човек да възпитава другите хора и да им влияе, ако той сам не е възпитан. Невъзможно е човек да влияе на другите хора, ако не ги обича. Невъзможно е растението да се развива добре, ако не го поливате, ако не го прекопавате. Следователно, за да влизате в положението си, да си помагате, преди всичко вие трябва да бъдете свързани с Първата Причина. И тогава, както се грижат за вас, така и вие трябва да се грижите за другите. Дойде някой при вас, оплаква се от положението си. Изслушайте го, помогнете му, вижте, от какво се нуждае. Може би вие сте определени да му помогнете. И други могат да му помогнат, но ако вие се притечете на помощ, придобивката е ваша. Който помага на другите, той помага първо на себе си. Защо? – Защото благословението ще мине първо през него, а после през другите. Какво правят много от съвременните хора? Като дойде някой да им се помоли за нещо, те казват: Моли се на Господа, Той ще ти помогне. Какво ви струва да се спрете пред този човек и да му кажете: Бъди спокоен, не се обезсърчавай; ако обичаш Бога, ако обичаш ближния си, твоите работи ще се оправят. Не Го ли обичаш, работите ти ще останат неоправени. Кажете на човека няколко ободрителни думи, и той ще ви благодари. Минавате покрай една нива, виждате, че един селянин иска да посее нивата, но не знае как. Трябва ли да му кажете да се моли, Господ да му помогне, и да си заминете, или ще спрете пред него няколко минути и ще му покажете, как да сее. Вземете крината с житото, пръснете го на нивата и продължете пътя си. Когато житото израсте и добър плод даде, този човек ще ви благодари, че сте му помогнали. Следователно, каквото правите, дръжте в ума си мисълта – да обичате Бога, да обичате и ближния си. Щом живеете и постъпвате по този начин, работите ви ще се оправят. Дойдете ли до мисълта да отидете при Бога, пристъпете към Него с всичкото си смирение. Той е Единственият в света, Който всеки момент мисли за всички същества, от най-малките до най-големите. Той предвижда техните нужди и ги задоволява. Той е Любов и постъпва към всички същества с любов.

Слушал съм да казват за някого: Този човек не ми харесва, но ще го понамажа малко, т. е. ще му кажа няколко думи да го позалъжа. Според мене, мазането не е изкуство, но цапане. Защо трябва да мажете колата на човека? Една дума кажете на човека, но да е ценна, да съдържа истината. Казвате на някой човек, че е добър. Опитвали ли сте неговата добрина? Можете ли да кажете, че някой човек е добър, само защото ви е дал пари? Има един начин, по който можете да познаете добрината на човека. Докато не дойдете до този начин, вие не можете да кажете, кой човек е добър, и кой – не. Лесно е да ви даде човек няколко лева. Всеки може да ви даде пет, десет лева, без да е добър човек. Този човек се освобождава от една малка тежест. Друг може да ви даде няколко лева, срещу които да ви прати на лозето му да покопаете малко. Добър човек ли е той? Ето как постъпва добрият. Ако някой му поиска пет лева, той го праща на лозето си, цял ден да работи и, като се върне вечерта, казва: Давам ти сега 60 лв. – 5 лв., които ми поиска, и 55 лв. за работата на лозето. Значи, осигурих те за 12 дена, по пет лева на ден. Тъй щото, когато искате да направите добро на човека, създайте му работа. Покажете му правия, Божествения път. Не му говорете само, че работите му ще се оправят, но покажете му начин, как могат да се оправят. Работи за Бога, обичай всички, и работите ти ще се оправят.

Всички проповядват, че трябва да бъдем разумни, да се обичаме, да говорим сладко. Как ще говорите сладко, ако нямате любов? Имате ли любов, сладчината сама по себе си ще дойде. Имате ли любов, и думите ви ще имат сила. Без любов, речта няма сила. С любов, речта е силна, мощна.

Желая сега на всички да говорите с любов, да мислите с любов, да работите с любов! Живеете ли с любов, всички ще знаят, че живеете по Бога. Какво ще стане тогава с вас? Работите на всички ще се оправят. Обаче, за това се изискват две условия: Любов към Бога, и любов към ближния. Щом приложите любовта в живота си, и вие ще бъдете доволни от себе си, и ближните ви ще бъдат доволни от вас. Обаче, любовта не търпи пресилени работи.

И тъй, ако искате да бъдете свободни, ходете в пътя на любовта. Само любовта може да ви направи свободни. Любов, която обвързва, е човешка. Любов, която освобождава, е Божествена. Божията Любов освобождава, а човешката – обвързва. Следователно, работете за Бога с любов. Той не иска да работите за Него без любов. Божието благословение слиза само върху онези, които работят за Господа с любов.

Сегашният свят се нуждае от работници, които да прилагат любовта. За една година направете опит да работите с любов. На края на годината ще видите, резултата на своята работа. Който работи с любов, той непременно ще има добри резултати; който не работи с любов, той не може да очаква добри резултати. Ако обичаме Бога и ближните си, ние пак ще се срещнем, но по-доволни, отколкото сме сега. Ако не обичаме Бога и ближните си, в живота ни ще има много изключения. Като говоря за идната година, подразбирам сегашната. В Божествения живот има само една година: тя е дълга година, равнява се на хиляда наши години. Тъй щото, каквато е сегашната година, такава ще бъде и следната. За онзи, който обича, който върши волята Божия, благословението ще дойде и сега, и следната година. Каквото е Божието благословение сега, такова ще бъде и следната година.

Всички хора говорят за любовта. Кога говорят най-много за любовта? Когато тя отсъства между тях. Кога любовта не присъства между хората? – Когато събличат старите си дрехи и обличат нови. Когато красивата мома е облечена хубаво, обича всички. Когато се облича, тя никого не обича. И съвременните хора прекарват половината от живота си, като красивата мома, в обличане, в приготвяне за нещо хубаво. Какво представя обличането? Запример, някой казва: Аз искам да бъда свят човек. Това е обличане. Искам да бъда добър. Това е обличане. Искам да говоря сладко. Това е обличане. Ако чакате да станете свят, добър, учен, сладкодумен, че тогава да обичате, животът ще изтече. Не се обличайте по този начин. Обичайте Бога, обичайте хората такива, каквито са, с каквито дрехи са облечени.

Един английски художник среща в Лондон едно босо, окъсано, бедно момче. Той го спира, подава му визитната си картичка и казва: Ела утре при мен. Детето почва да мисли, как да се яви при този важен господин с окъсаните си дрехи и босо. Затова то тръгнало тук-там между познати да търси здрави, хубави дрехи, да се облече и в този вид да се яви при богатия господин. Като се явило при художника, последният го запитал: Кой си ти? Какво искаш от мене? – Вчера ме срещнахте на улицата и ме поканихте у дома си. – Да, но аз те поканих такъв, какъвто те видях. Ако трябваше да ми се явиш в този вид, както сега ми се представяш, много такива деца щях да намеря. Сега не ми трябваш. Днес и вие искате да се облечете в нови дрехи и така да се явите пред Бога. Да, но Той не ви иска облечени, пременени. Той иска да ви види такива, каквито сте. Той иска да ви види в тази чистота, каквато имате. Мъж и жена се карат. Щом чуят, че някой иде отвън, те веднага престават да се карат. Като си отиде гостът, те отново започват спора помежду си. – Не, никакъв спор, никакво каране не трябва да съществува между хората. За всичко могат да говорят и разискват, но спор между тях не се позволява. Както Бог ни търпи, така и ние трябва да се търпим. Ако в едно общество хората живеят в мир и съгласие помежду си, те ще създадат и за себе си, и за ближните си здравословна атмосфера. Така ще се избегнат много болести, много страдания и нещастия. Болестите, страданията между хората, обществата и семействата се дължат на несъгласие, на неразбиране между тях. Всички спорове и недоразумения между хората създават нездравословна атмосфера. Ще кажете, че еди-кой си не живее добре. Това не ме интересува. Всеки сам ще отговаря за погрешките си. Казано е в Писанието: „За всяко празно Слово ще давате отчет". Еди-кои си не се обичат. Ако не обичат Бога и ближните си, те не могат да се обичат помежду си. Който иска да бъде обичан, първо той трябва да обича. Кого трябва да обича? – Бога и ближния си. Казано е в първата заповед: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа и сила, с всичкия си ум и с всичкото си сърце; и ближния си като себе си". Как ще покажете тази любов! С думи любовта нито се изказва, нито се доказва. Като изпълните тази заповед, вие можете да очаквате всичко, каквото желаете. Помолете се усърдно на Господа, и Той ще отговори на молитвата ви. Той предвижда нуждите на хората, без те да плачат. Достатъчно е да изявите желанието си да изпълните волята Му, да изправите погрешките си, Той веднага ще ви отговори. Ако искате да плачете, идете да утешите онези, които плачат. Като изтривате техните сълзи, едновременно с това вие изтривате и своите. Когато хората плачат, и вие плачете с тях заедно. Щом те престанат да плачат, и вие ще престанете. Докато детето плаче, и майката плаче. Докато грешим, ще плачем. Докато не обичаме, ще плачем. Щом престанем да грешим, да умираме, да мразим, заедно с това и плачът ще изчезне. Щом започнете да обичате, плачът ще престане, и радостта ще се всели във вашите души.

Сега, запомнете: цената на живота седи в детинското, младенческото състояние на човешката душа. Вярвайте в Божествения Промисъл, без да говорите за Него. Проверявайте нещата и вижте, кога не успявате. Дето не успявате, там работи човешкото, а не Божественото начало. Щом разберете това, изправете погрешките си и дайте път на Божественото във вас.

Следователно, съблечете старите си дрехи, облечете новите! Напуснете старите разбирания, приемете новите! Старите разбирания са тия на бакалина. Това са разбирания на размяна: даваш пари, купуваш стока. Докато даваш пари, бакалинът е доволен. Щом нищо не даваш, бакалинът се сърди. Оставете настрана бакалските разбирания. Приемете новите разбирания на любовта. Давайте без пари. Давайте, без да очаквате нещо. Който взема, нека той мисли, какво може да даде, как може да благодари. Човек е дошъл на земята да обича. Кой какво ще му даде, това не е негова работа. Бог дава, а ние вземаме. Вземайте това, което Бог ви дава, и давайте от онова, което сте получили.

И рече Исус Симону: „Не бой се; отсега человеци ще ловиш".

„Божият Дух носи всичките блага на живота."


2. Септември, 1935 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, може, всички, любов, бог, време, има, работа, себе, иска, сега, ден, живот, работи, работите, земя ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 2 Септември 1935г., (Понеделник) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder