НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Ще дойде отвътре

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Ще дойде отвътре

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, може, себе, живот, любов, всички, обичат, отвън, всичко, път, свят, обича, има, аз ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 1 Септември 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Има неща в живота, които човек постоянно трябва да повтаря. Това, което веднъж само е опитал, не е още абсолютно реално. Запример, някой казва, че е щастлив. Защо? – Защото е спечелил нещо. Той казва, че е щастлив, без да знае, какво нещо е щастието. Един благоприятен случай в живота не прави човека щастлив. Той трябва много пъти да е опитал щастието, за да се нарече щастлив. Друг казва, че е разумен, без да знае, какво нещо е разумността. Трети казва, че е силен, чист, без да знае, какво нещо е сила, чистота. Четвърти казва, че живее, без да знае, какво нещо е животът. Поне отчасти всички хора знаят тези неща, но въпреки това, резултатите на техния живот не се съвпадат със знанията им. Те знаят, какво нещо е животът, но умират; те знаят, какво нещо е чистотата, но се цапат.

Казано е в Писанието: „Бог е Дух. Когато Духът на Истината дойде, Той ще ви научи". Какво нещо е Духът? Кой е Духът на Истината? Съвременните хора си задават този въпрос и търсят истината. Те търсят истината, но намират онази истина, която се къса. Дали на едного един копринен конец. Той взел конеца и започнал да го разчепква, да види, каква е силата му. С разчепкването, обаче, той не познал силата на конеца, но – качеството му, т. е. материята, от която е направен. В случая, не е важно качеството на конеца, но силата му. Важно е конецът да е силен, да не се къса. Следователно, ако в желанието си да намери истината, човек лесно къса конеца, тази истина е относителна, тя се къса, не издържа на външните условия.

Някой казва, че познавал онзи свят, знае, как е нареден, как живеят съществата там и т. н. Всъщност, описанието, което те дават за онзи свят, е описание за физическия свят. Можете ли да кажете, че познавате лука по неговите външни люспи? Люспите на лука не представят самия лук. Лукът се познава по неговата вътрешност.

Мнозина се хвалят със знанието си, но ако тяхното знание е подобно на онова, което някои имат за лука, на такова знание не може да се разчита. Изобщо, знанието е товар, който някога е потребен, а някога – не е потребен. Който има много знания, той е подобен на натоварен пътник, който отива за някой град или село, но трябва да върви пеш. Той е взел със себе си два куфара: в единия е турил горни и долни дрехи, четки за дрехи, за обуща и някои тоалетни принадлежности. В другия куфар е турил неща за ядене. Той носи куфарите си, но току се оглежда, да намери човек, който да му помогне, да поноси малко куфарите вместо него. Готов е да плати, само да намери такъв човек. Наред с него върви друг пътник, който не носи никакъв багаж със себе си, но се оглежда, да намери човек с куфари, от когото да вземе нещо за ядене. Вторият пътник разчита на просия.

Значи, има два вида последователи на науката: едните слушат, възприемат – товарят се с излишен багаж, който не могат да носят. Това показва, че те имат много идеи, които няма къде да приложат. Другите слушат, но не възприемат. Те нямат никакви идеи. И като ги питат, защо нищо не работят, защо нищо не прилагат, те се оправдават с това, че са сиромаси, нищо нямат. Като се срещат, хората се запитват: Ти от кои си – от ония с куфарите, или от ония без куфарите? С други думи казано: Ти от кои хора си – от ония, които имат идеи, или от безидейните? Първите се обезсърчават, че имат капитал, имат идеи, но няма къде да ги приложат. Вторите пък се обезсърчават, че нямат капитал, нямат идеи и в заключение казват, че животът няма смисъл, че не струва да се живее и т. н.
Наистина, без приложение на идеите животът няма смисъл. Защо някои хора не могат да приложат идеите си? – Защото те търсят начин да ги приложат вън от тях. Вън от себе си човек нищо не може да приложи. Заблуждение е да се мисли, че идеите са приложими вън от човека. Каквото може да приложи, човек ще го приложи в себе си – никъде другаде. Само приложеното дава светлина. Що се отнася до желанието на хората да приложат идеите си вън от тях, това завинаги ще остане непостижим идеал. Когато създаде света, Първата Причина приложи всичко в себе си. Затова е казано: „Всичко в Бога живее и се движи". Той прилага нещата в себе си, а ние искаме да ги изнесем и приложим навън. Какво по-голямо противоречие от това? Вследствие на туй противоречие, хората влизат в стълкновение с Божествения ред на нещата. Човек сам не е убеден в нещо, а иска да убеди другите хора, те да вярват в убеждението му. Невъзможно е да убедиш някого в това, в което ти сам не вярваш. Ако си убеден, че пътят, в който вървиш, е прав, защо трябва да убеждаваш другите в това? Кажи им: Пътят, който съм избрал, е прав. Ако искате, елате с мене. Ако не искате, останете в своя път. – Ама ние не искаме да се заблуждаваме. – Прави сте, човек не трябва да се заблуждава, но първо трябва да се запита, не се ли е вече заблудил? Щом искаш да приложиш идеите си вън от себе си, ти си вече заблуден. Ако пък постоянно прилагаш своите идеи в себе си, ти си в пътя на истината, в който всичко можеш да постигнеш.

Мнозина очакват, първо животът да се подобри, а после те да станат добри. Това значи: идеята за доброто да се приложи първо в живота, а после в хората. Това е невъзможно. Хората очакват да дойде Царството Божие отвън някъде и тогава да влезе в тях. Те Го очакват по някакъв духовен начин, да дойде отвън и изведнъж да придобият право на гражданство за това Царство. – Не, това никога няма да стане. Царството Божие е в човека, а не вън от него. Казано е в Писанието: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи". Къде ще търсите това Царство? В себе си. Забелязано е, че всички горделиви, всички честолюбиви хора търсят Царството Божие отвън. Някой ги обидил, и те веднага казват, че светът е лош, че хората са груби и се разочароват. Защо трябва да се разочароват? Ако човек е океан, кой може да окаля водата му? Ако Царството Божие е в него, кой може да смути духа му? Ако една дума може да ви обиди, вие не познавате истината. Щом не познавате истината, вие не можете да се наречете човек. Следователно, когато вашето море се развълнува, задайте си въпроса: Защо се смущавам, защо се обезсърчавам? Ако сте искрен към себе си, вие трябва да си отговорите: Аз се смущавам и обезсърчавам, защото искам да приложа истината вън от себе си. Какво трябва да направиш тогава? Ти трябва да приложиш истината в себе си. Щом я приложиш, ти веднага ще се насърчиш. Същото се отнася до любовта и до знанието.

Следователно, ако искаш да приложиш любовта и знанието вън от себе си, ти ще се обезсърчиш. Щом ги приложиш в себе си, ще се насърчиш. Като не разбират това, хората искат да внесат своите идеи в света, без да знаят, че по този начин, те ще влязат в разрез с Божествения порядък на нещата. Каква нужда има светът от вашите идеи? Много проповедници седят на амвона и оттам искат да обърнат хората към Бога. – Не, по този начин хората не се обръщат. Някой човек говори на другите за чистота, а сам той не познава чистотата. Като го погледнеш, виждаш, че погледът му е раздвоен. Този човек мисли, как да те обърне, как да ти повлияе да вярваш като него. Той иска да направи хората щастливи отвън, да вярват външно. Невъзможно е човек да бъде щастлив, и да вярва отвън. Истински щастлив е онзи, който носи щастието си отвътре. Докато търсите щастието, любовта отвън, вие сте на крив път. Докато нещата са благоприятни отвън, вие сте на крив път. Следователно, докато мислите, че светът може да се оправи по външен път, отвън само, вие сте на крив път. Хората искат да оправят света и да господаруват над него. – Не, светът не е създаден за господари. Той не е създаден даже за майки и за бащи. Светът е създаден за ония души, които са готови да живеят братски помежду си. Светът е създаден за души, които са готови да учат.

И тъй, светът не е създаден и за учените хора, но за ония, които искат да учат. Ако някой е учен, силен или свят човек, какво ще ви ползва неговата ученост, неговата сила или неговата святост? Ако е силен, той може да ви стъпче със своя ботуш; ако е учен, той може да ви наплаши със своя ум. Той ще излезе срещу вас, ще иска да ви порази със своите знания. Ако е светия, той може да ви обезсърчи със своята духовност. Като гледате, колко е напреднал, вие ще се отчаете, ще мислите, че никога не можете да постигнете тази святост. При това положение, ще знаете, че не е важно, колко сте яли, но как се чувствате след яденето и колко от приетата храна сте асимилирали. Храненето е временен процес, в който е реален само моментът на яденето. Щом е така, между двама души може да съществува отношение само тогава когато те едновременно ядат една и съща храна. Същото се отнася до мислите и чувствата на човека. Докато мисли и чувства, човек е в реалността на нещата.

Сега, от всички се изисква вътрешно разбиране на нещата. Ако не разберете истината отвътре, всички ще фалирате. Истината е капитал, който трябва да се използва. Малцина са мислили по този въпрос. И до днес още виждаме, че хората очакват всички неща отвън. Като не дойдат тия неща, те се разочароват. След възкресението на Христа, последователите Му очакваха втори път да дойде Той на земята, но те Го очакваха отвън. И днес още очакват Христа да дойде отвън някъде. Религиозните се запитват помежду си, кога ще дойде Христос на земята. Христос няма да дойде по този начин, по който Го очакват. Ще кажете, че като се е родил веднъж, трябва да се роди и втори път. Щом се е родил на земята, хората трябваше да Го приемат. Понеже не Го приеха на времето, в бъдеще Христос ще дойде само тогава, когато всички хора отворят сърцата си и Го приемат отвътре, а не отвън. Отварянето сърцата на хората и приемането на Христа, означава идването Му на земята. Не Го ли приемат по този начин, ще дойдат бури, земетресения, циклони, сиромашия, глад, болести, кризи и т. н. Докога ще продължават тези неща? Докато хората напуснат стария живот – животът на външните вярвания. Като се срещат, хората обичат да се разглеждат от главата до краката, измерват се, кой какъв е: какви са очите, устата му, лицето, тялото. Обаче, те трябва да знаят, че най-добре и правилно е, да мерите човека отвътре, вътрешно да го разглеждате. Важно е, какъв е човек отвътре, а не отвън. Вътрешно той може да е свят, а външно да не е свят. И обратно: външно може да е свят, а вътрешно да не е. Светостта е вътрешно качество на човека.
Човек трябва да обърне внимание на няколко неща в живота си, които да постави като стълбове на своята сграда. Те са: чистота, святост, сила, живот и любов. Върху чистотата се градят чувствата, здравето, отчасти и щастието на човека. Чистотата е вътрешно качество. Светостта има отношение към човешкия ум. Върху нея се гради знанието. Силата има отношение към волята. Силата определя устойчивостта на човешкия характер. Животът дава условия на човека да реализира всички свои желания и стремежи. Като живее, съзнанието му постепенно се буди, разширява, и той разработва своите дарби и способности. Най-после иде любовта, която обхваща всичко в живота. Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Казано е още: „Чистите по сърце ще видят Бога". Действително, ако сърцето на човека не е чисто, ако умът му не е свят, ако волята му не е силна, и ако душата му не е пълна с любов, думата човек няма смисъл. Следователно, може да се нарече човек само онзи, сърцето на когото е чисто, умът – светъл, волята – силна, душата – пълна с любов. Това са качества на истинския човек.

Като ученици, работете върху себе си, да се освободите от недоволството. Правете усилия, но не се пресилвайте. В усилията човек придобива, в пресилването губи. Всяко нещо трябва да се представи в неговия естествен вид, без преувеличаване или намаляване. Какво печелите, ако ви представят чистотата, светостта, силата, животът и любовта такива, каквито не са в действителност? Чистотата е първата врата, през която животът влиза; светостта е втората врата; силата е третата врата, а любовта – четвъртата и последна врата, през която животът влиза. Казваме, че животът влиза през четири врати, но същевременно, той излиза от същите врати. Всяко нещо, което влиза и излиза, е реално. Значи, животът е реалност. Всяко нещо, което влиза, а не излиза, или излиза, а не влиза, не е реално. Реална е онази светлина, която едновременно влиза и излиза от човека. Това, което виждате само отвън, не е реално. Когато виждате един човек само отвън, той не е реален. Това е неговата външна къща. Истинският човек е скрит вътре някъде в своята къща. Ако можете да видите човека в неговата къща, тогава ще разберете, какво нещо представя той.

Сега, аз искам да обърна вниманието ви на вътрешното гледане, на вътрешната мисъл в човека. Когато гледате нещата отвътре навън, вие имате прави схващания. Когато гледате само отвън, вие изпадате в заблуждения, вследствие на което искате да става вашата воля. Докато гледате само на външната страна на нещата, вие всякога ще се ръководите от желанието, каквото намислите и както го намислите, така да стане. – Не, човек трябва да знае, че над неговата воля има друга, по-висока, която ръководи света. Ако наложите своята воля, вие ще създадете ред пакости в света. Когато някой ви угоди, вие желаете този човек да живее; ако не ви угоди, ако ви обиди, желаете да се махне от лицето на земята. Добре е човек да се влияе от чувствата си, но затова той трябва да бъде благороден. Благородството ще го предпази от онзи наклон в живота, към който личните му чувства го тласкат. Човек трябва да бъде съвършен и в чувства, и в мисли, и в постъпки. Щом е съвършен в чувства, в мисли и в постъпки, той ще бъде внимателен и към всяка своя дума. Когато говори, човек трябва да има предвид първо себе си, като че на себе си говори. Ако той сам хареса избора на думите си, речта му ще се отрази добре и върху слушателите. Всеки трябва да знае, че говори на себе си. Ако сам се хареса, тогава онези, които са дошли да го слушат, ще останат в залата; ако не им хареса, ще го напуснат. Добрата реч дава добри резултати. Ако нивата е добра, ако семето е доброкачествено, и житото ще бъде добро. Това всеки земеделец предварително знае. Когато нивата не е добра, и семето не е доброкачествено, житото ще бъде слабо, хилаво. И това земеделецът предварително знае.

„Бог е Дух". Да произнесете думите „Бог е Дух" с дълбочина, с пълно съзнание, това значи да възприемете Божиите мисли. Какво повече можете да желаете? Или ще кажете, че се интересувате от въпросите: Защо светът е създаден, защо хората са създадени, защо грешат. Оставете тези въпроси настрана. За вас е важно, защо ти, като човек, си създаден. Който искрено си зададе този въпрос, той ще получи отговор. Човек е създаден, за да служи на своя Създател, а едновременно с това да изучава света. Един ден, когато свърши своята работа, когато изучи света, човек отново ще се върне при своя Създател и ще даде отчет за всичко, каквото е направил и научил. Като го изслуша, Той ще коригира работите му. След това ще му даде възможност сам да прегледа своя живот, всичко онова, което е вършил. Има специалисти фотографи, които, от сутрин до вечер, правят снимки на всички положения на човека: Кога и как става, как и в какви дрехи се облича, как мисли, какви чувства го вълнуват, какво върши. Като прегледа всички фотографии, човек сам ще разбере погрешките си и ще се коригира. Така той ще разбере, какво е нужно в живота му и какво не е нужно.

Засега, човек е дошъл до убеждението, че без много неща може, но без сън не може. Ще дойде ден, когато човек ще може и без сън. Само невежите спят. Когато невежите спят, умните работят. Сънят е почивка само за онези, върху които разумните същества работят. По този начин тяхното съзнание ще се повдигне. За да дойде до по-високо съзнание, човек трябва да придобие равновесие между ума и сърцето си. Щом дойде до това равновесие, процесите в неговия организъм ще стават правилно. Сънят се е наложил на хората поради нарушаване на Божествените закони. От Божествено гледище, сънят не е бил предвиден. Същото се отнася и до смъртта. Човек е създаден да живее, а не да умира. Откак смъртта влезе в живота, хората изгубиха своето първоначално равновесие. Когато умре някой, казват, че този човек заспал, т. е. починал. Може и без този сън. Човек трябва да излезе от областта на спящия живот, т. е. от смъртта и да влезе в живота на безсмъртието, във възкресението. За да дойде до възкресението, той трябва да повярва, че любовта, знанието, свободата са отвътре, а не отвън. Запример, хората чакат да изгрее слънцето, да се порадват на неговата светлина и топлина. Според мене, не е важно, дали само външното слънце е изгряло. Ако външното слънце е изгряло, а вътрешното слънце на човека не е изгряло, той нищо не печели. Важен е моментът, в който изгряването на външното слънце съвпада с изгряването на вътрешното слънце на човека. Това е истински изгрев. Външното, физическото слънце е ценно за всички хора, за всички живи същества. Вътрешното слънце е ценно за самия човек. Няма по-голяма радост за човека, когато вижда и външно, и вътрешно. Голяма е радостта на човека и на цялото небе, когато всички хора на земята разбират и познават своя Създател. Настанало е тогава Царството Божие на земята.

„Бог е Дух". Кажете ли така, задайте си въпроса, какво сте направили за този Дух. От вас се иска едно: да пазите Неговата мисъл чиста, свята, силна и пълна с любов, в нищо да не я петните. За всяка лоша дума, за всяка крива мисъл човек носи последствията им. Нищо не може да го спаси от отговорност към Божественото. Тази е причината за страданията на хората. И обикновените хора страдат, и светиите страдат. Както обикновеният човек страда за всяко извършено престъпление, запример, убийство, така светията страда за най-малката погрешка, извършена от него. Който може да убие муха, след време той може да убие човек. Законът е същ. Като не разбирате закона, казвате: Муха е това. Житно зърно е това. Малко желъдче е това. По външен вид е вярно, че мухата е малка, че житното зрънце и желъдчето са малки, но вижте след време, какво може да излезе от тях. Мухата ще се развива; житното зърно, посадено в земята, ще даде голям клас. Желъдчето, посадено в земята, ще се превърне в голям, стогодишен дъб. Ако този стогодишен дъб не може да се превърне в малък желъд, той не е в права посока на развитие. Следователно, който не може едновременно да става голям като дъба и малък като желъда, той е на крив път в живота си. С други думи казано: ако едновременно човек не може да използва благата, които му са дадени и в същото време, не може да се откаже от тях, той е на крив път. Значи, за да получи едно благо, човек трябва да е готов да се откаже от друго някакво благо.

Животът се осмисля, когато човек минава от великото голямо към великото малко. Това значи: човек може да изрази своя стремеж към служене на великото голямо, само когато работи и услужва на великото малко. Великият е създал света чрез малките работи. Той е започнал от малките величини и постепенно е вървял към големите. Хората постъпват обратно: започват с големи величини и свършват с малки. Де кого срещнете, ще ви разправя, че бил канен в някой дом от високо общество, че го приели царски. Това говори за човешкото тщеславие. Друг ще се хвали, че бил в дома на някой министър. Какво представят министрите, или царете? И те са като всички хора, но поставени в обществото по-високо. Когато някой се хвали с такива неща, всъщност той се хвали със себе си – сам иска да се повдигне. Казано е в Писанието: „Който се хвали, с Бога да се хвали". Ако сте ходили при някой цар и нищо царско не сте придобили, какъв смисъл има вашето посещение? Ако сте ходили при един светия и нищо свято не сте придобили, вашето посещение остава безпредметно. При това положение, вие ще се намерите в такова противоречие, в което младата мома изпада. Докато е мома, тя постоянно носи в ума си някой момък, когото иска да хване в мрежата си, както рибар – рибата. Тя не мисли за нищо друго, освен за момъка. Като се ожени за него, тя счита, че е разрешила въпросите на живота. След това започва да мечтае, майка да стане. Момъкът пък мечтае баща да стане. После и двамата започват да мечтаят за къща, за ниви, за лозя. Защо всяка мома трябва да стане майка? И защо всеки момък трябва да стане баща ? Радвайте се на вашите майки и бащи! Ако искате да станете майка или баща, вземете си по едно-две сирачета и ги отгледайте като свои. Всички хора се стремят към новото, към нов живот. Новият живот, обаче, изисква нови разбирания. В новия живот разбиранията за майка, за баща, за брат и за сестра, за учител, за ученик, ще бъдат съвършено различни от сегашните. Който не се проникне от новите идеи, той не може да влезе в новия живот. Без нови идеи никакъв градеж не може да се предприеме.

Казвате: Да наредим работите си. Работите се нареждат отвътре, а не отвън. Който мисли, че отвън може да нареди работите си, той е на крив път. Срещам едного, който се оплаква, че е сиромах, че няма пет пари в джоба си. – Ето, аз нося голям товар на гърба си, богат съм. Вземи част от него и тръгни с мене. Ще знаеш, че колкото вземеш, сам ще го изнесеш, няма връщане назад. Той се зарадва, взима част от моя товар, туря го на гърба си и тръгва след мене. Като измине няколко километра, той се спира уморен и казва: Тежък е товарът ми. Не можеш ли да си го вземеш назад? – Не, никакво връщане не се позволява. Товарът, който разделям с хората, представя истината, която излиза от мене. Веднъж дадена на човека, истината назад не се връща. Знанието, словото, любовта, които излизат от мене, назад не се връщат. Всяко нещо, което може да се дава и взима назад, не е истинско, не е реално. Каквото даде човек, трябва да го забрави, както земеделецът забравя посятото семе на нивата. Когато посее житото на нивата, земеделецът не ходи да го разравя, или да го събира отново, но го оставя в земята и спокойно чака времето, докато поникне. Щом поникне, житото ще израсте, ще завърже и ще узрее, ще даде повече плод, отколкото, ако отново се вади от земята. Ожънатото и събрано жито в хамбара е печалбата на земеделеца.

И тъй, бъдете чисти, свети, силни и пълни с любов, ако искате хората да ви обичат. Днес всички хора са кандидати за любов, т. е. всички искат да бъдат обичани, но трябва да знаят, че само съвършеното се обича. Несъвършеното не може да се обича. Ценна е светлината, ценна е чистата вода, ценен е чистият въздух, ценна е любовта. Какъв смисъл има в безлюбието? Или, какъв смисъл има в тъмнината? Какъв смисъл и цена има нечистата вода? Смисълът на живота се заключава в това, да обичаш, а не да те обичат. Добре е да те обичат, но още по-добре е да обичаш. Който обича, той е щастлив, той е господар. В това отношение пръв Бог е дал пример. Той обича всички, затова е господар на света. Какво се иска тогава от нас? От нас се иска да обичаме, както Бог обича. Той е създал света, за да изяви своята Любов и да ни покаже, как да обичаме. Каква е била целта на Бога, за да създаде света? Този въпрос не трябва да се задава. Обаче, да питате, какъв е смисълът на живота, това е ваше право. И като питате, трябва да си отговорите: Смисълът на живота е да любим. Смисълът на живота подразбира начало на живота. Значи, да любим – в това седи началото на живота. Да ни любят – в това се изразява краят на живота. Тази е философията на моя живот. Щом започнат хората да ме обичат, моята работа е свършена. Щом аз започна да обичам, моята работа е в началото си. Започна ли да работя, аз съм щастлив. Изучавайте живота и ще видите, че тази философия е права. Когато хората ви обичат, вие се вкисвате. Когато вие обичате, щастливи ставате.

Всички искат да знаят, защо са нещастни. Много просто: вие сте нещастни, защото хората ви обичат. Докато ви обичат, а вие не обичате, всякога ще бъдете нещастни. Ако искате да бъдете щастливи, трябва да обичате. Да обичаш, това е Божествено. Да те обичат, това е човешко. Любовта е основа на живота. Обаче, началото на живота започва от момента, в който ти проявяваш своята любов. Краят на живота настъпва в момента, когато хората проявяват любовта си към тебе. Тъй щото, не желайте хората да ви обичат, да не дойде преждевременно краят на вашия живот. Ако двама души се обичат отвън, те никога не могат да бъдат щастливи. Ако двама души се обичат отвътре, те всякога ще бъдат щастливи. Следователно, искате ли да бъдете щастливи, търсете вътрешната, а не външната любов. Този е правият път в живота.

Религиозните хора казват, че обичат Христа, а същевременно се съмняват в Него. Какво показва това? Това показва, че те са вън от любовта, т. е. обичат Христа отвън. Докато търсите Христа отвън, докато очаквате Той да ви обича, вие ще бъдете на крив път. Не търсете Христа отвън, но отвътре. Това значи: вие обичайте Христа, а не чакайте Той да ви обича. Заблуждение е човек да изисква от другите да го обичат. Дали хората ви обичат, това е тяхна работа. Дали ти обичаш, това е твоя работа. Любовта трябва свободно да се проявява. Щастието на човека се заключава в свободно проявената любов към Първата Причина на нещата. Докато обичате без съмнение, без колебание, без страх, вие всякога ще бъдете щастливи, доволни. Щом в любовта ви се вмъкне сянката на съмнението, на колебанието, на страха, веднага ще се намерите пред страдания и противоречия.

„Бог е Дух, и които Му служат, да Му служат с дух и истина". Във всяко нещо търсете духа и смисъла, а не буквата. Някой се обидил от една дума. Фотографирал ли е той тази дума, да покаже, на кое място седи обидата? Превел ли е тази дума в нейния вътрешен смисъл, да види, има ли някаква обида в нея? Само този се обижда, който обича отвън, а не отвътре. Този човек се чувства обиден и настоява, че е прав. Щом е прав, нека покаже пътя на хората. Правият всякога върви в прав път и може да го покаже и на другите. Иначе, лесно се говори за прав път, лесно се морализират хората.

Един стар рак казал на сина си: Синко, защо вървиш толкова криво? – Как да вървя? – Право върви! – Татко, покажи ми, как да вървя. Старият рак излязъл напред и показал на сина си, как да върви. Като го видял, синът казал: Татко, така и аз вървя. Покажи ми друг начин, който аз не познавам.

Съвременните хора, като този рак, казват на младите: Ние трябва да бъдем чисти, святи, да се обичаме, да живеем братски помежду си. Всичко това трябва да бъде, но не става. Казвате: Накъде да се молим – на изток, на запад, на север, или на юг? Запитали един евангелски проповедник, на коя посока трябва да се обръща човек, когато се моли. Той отговорил: Ако те бият и закачат на едно дърво с главата надолу, накъде ще се молиш? Ако те бият и те прострат с лицето към земята, накъде ще се молиш? Ще се молите на всички посоки, отдето иде страданието. Да търсите посока, където да се молите, това значи, да сте във външната страна на молитвата. Истинската молитва, като вътрешен процес на съзнанието, няма определена посока. Божественият свят има само една посока, само една точка, едно начало, от което всички неща излизат. Тази точка е наречена „вечен изток", точка на вечно изгряващото слънце. Божественият свят е най-красивият свят. Хората не могат да си представят тази красота. Съществата, които живеят там, са красиви, умни, учени, щастливи. По-умни, по-учени, по-красиви и по-щастливи от тях не съществуват. Най-просветените същества в света са тия, които живеят в Божествения свят. И на вас не остава нищо друго, освен да влезете в този свят. Вън от този свят щастие не съществува. Хората са нещастни, понеже търсят щастие вън от Божествения свят. Те търсят щастието там, дето го няма. Казано е обаче, в Писанието: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога". Как е възможно при това положение да бъдете нещастни ? Значи, вие сте излезли от Великия свят и търсите щастието си вън от него. Ако сте гладни и живеете в Бога, помислете за Него, и топлият хляб ще дойде. Бедни сте, нямате пет пари в джоба си. Помислете за Онзи, в Когото живеете, и парите ще дойдат. Какво се изисква за това? Любов към Първата Причина, към Божественото Начало на живота. Само при това условие, вие ще влезете в контакт със съществата на висшия свят, които ще ви се притекат на помощ. Ако няма това първо условие във вас – любов към Бога – всичко, каквото Христос е казал, ще остане затворена книга за вас. Всичко, каквото Христос е казал, е вярно и по буква, и по дух. Проверете го, и ще опитате силата на Христовите думи.

Съвременните хора се оплакват от глад, от сиромашия, от нещастия. Защо някои хора са изложени на такива условия? –Защото очакват Бог да ги обича, а не те да Го обичат. Те изискват първо хората да ги обичат, а после да проявят своята любов към тях. Ето как се справя с глада праведният, добрият човек, който обича Бога и хората. Върви той из гората гладен, уморен. Сяда на едно място и заспива. Като се събужда, вижда пред себе си трапеза, на която са сложени хубави ястия и то-пъл хляб. В това време, покрай него минава един приятел и го запитва: Кой ти даде това ядене, този топъл хляб? – Аз имам една възлюбена, която никога досега не съм виждал. Обаче, когато и колкото пъти съм се намирал в трудно положение, тя всякога ми е помагала. – Ама ти наистина ли говориш? Възможно ли е това нещо? – Фактът, че пред мен се намира ядене и топъл хляб, доказва истинността на моите думи. – Защо не виждаш възлюбената си? Това е тайна, която и аз сега разрешавам. И аз се мъча да дойда до това положение, да мога отдалеч поне да я зърна. Тази е моята цел в живота – да я видя един път. Ако само един път я видя, аз съм се домогнал до вратата на Любовта, до предверието на Великата Истина.

Такова е положението на всеки човек, който служи на любовта, който върши всичко в нейно име и заради нея. Днес всички проповедници, всички религиозни говорят за Христа, за Първата Причина на нещата, описват качествата й, но като се намерят в трудно положение и им се помогне да излязат от него, те всякога отдават това на този или онзи силен човек и бързат, да му изкажат своята благодарност. Те забравят Онзи, Който седи зад този силен човек. Някой свършил някакво дело, прославил се, и започва да се чувства щастлив, че хората го оценили като способен. Той пак забравя, че зад него седи Първата Причина. Като не знае, кой му дава импулс и сила за работа, той се забравя в успехите си и, като кокошка, окряка света. Когато снесе яйце, кокошката започва да кудкудяка, да чуят всички, че яйце е снесла. Докато не разбира, как Великият работи, за едно снесено яйце, човек ще окряка света, всички да чуят, да го похвалят. Когато разбере, как Великият работи, без да вижда някой работата Му, човек млъква. Който съзнателно мълчи, той разбира Божествените пътища и методи. Каквото да направи, каквото да напише, Той не туря своето име. Забележете, Бог никъде не е казал, че е създал небето и земята, че е създал слънцето и звездите, че е създал цялата вселена.

Мойсей, както и учените хора по онова време писали, че Бог е създал света, но Той нищо не казва за това. Ще кажете, че на Мойсея навярно отвътре е дадено да разбере, кой е създал света. Казано му е, наистина, но не от самия Създател на света. По дух, по вътрешно откровение Мойсей е дошъл до мисълта, че Бог е създал света. Кой е чул гласа на Бога? Божият глас се отличава с едно качество: Които чуят гласа Му, оживяват. Болният оздравява, невежият учен става. Словото Божие съдържа в себе си мощ и сила. Всичко друго, което не носи здраве, сила и живот, е човешко. Докато не приемете Словото Божие в себе си, вие ще се пържите в собствените си грешки и слабости, както досега сте се пържили.

Приемете Словото в себе си и от нищо не се безпокойте. Кацнала муха на носа ви. Какво от това? Не се заблуждавайте! Носът не представя още човека. Той е част от дрехата на човека, но човекът е вътре някъде. Нищо не може да засегне човека. Казвате, че сте срещнали еди-кого си. Никого не сте срещнали, никого не сте видяли. Човекът не е в своята външна форма. Всеки човек има безброй образи, в които можете да го видите. Някога ще го видите като млад момък, който се люби с момите. Друг път ще го видите като светия, който помага на хората. Трети път ще го видите като майка, като баща. В каквото положение, обаче, видите човека, трябва да знаете, че във всички случаи той учи все един и същ урок – да обича Първата Причина, да обича хората, без да чака те да го обичат. При това, човек трябва да обича, без да знае някой, че той обича. – Писма трябва ли да пише на любимата, или на любимия си? – Той може да пише писма, но да не ги изпраща.

В старо време нямало поща за изпращане на писмата. Всеки сам трябвало да занесе писмото си до своя възлюбен, или до възлюбената си. Обаче, съществувал следният закон: всеки, който не знаел, как да предаде писмото си, се наказвал с десетгодишен строг тъмничен затвор. Който не искал да лежи в затвор, предпочитал да държи писмата в себе си, да не ги предава. Благодарение на това, и до днес още много любовни писма на хората седят в архивите. На мнозина ще се види чудно, как е възможно, светия да пише любовни писма. Според мене, светията трябва да пише най-много любовни писма. Нещастието на съвременните хора се заключава в това, че те не проявяват любовта си, не обичат, чакат другите да ги обичат. Недоволството на хората се дължи на това, че те чакат да бъдат обичани. Който иска любов от другите, а сам не дава, той не може да бъде обичан. Нека пръв той даде любовта си, и ще му се даде. Докато вие първи не дадете сърцето си, всякога ще бъдете далеч от любовта.

Сега, аз ви навеждам на тия мисли, за да намерите любовта, да се ползвате от нея. Щом намерите любовта, ще познаете вътрешния смисъл на живота. По този начин ще обичате всичко в света: и животни, и растения, и всяко камъче. Всичко обичайте, но нищо не обсебвайте. Където и да видите проявена Великата Любов – в житното зърно, в слънчевия лъч, или в човека – пазете я чиста, свещена. Ако можете да запазите всичко това в чистота, вие сте влезли в пътя, в който всичко може да ви се открие. В този път ще мислите повече за другите, отколкото за себе си. Тогава няма да питате, как ще се оправи светът. Защо? – Ще знаете, че светът, в който живеете, е оправен. Светът, в който всеки човек отделно живее, не е оправен, по причина на неговата користна любов. Обаче, вън от него, светът няма какво да се оправя. Който иска да оправи своя свят, той трябва да пази вътрешния си мир; при най-големите страдания в живота си да се не разколебава в любовта. Каквото е дал, да не съжалява за него. Защото, казано е в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте."

От всички хора днес се иска да проявим онази любов, с която ни обичат. Обичаме ли по този начин, ние ще влезем в онзи живот, в който няма никакви противоречия, в който човек за човека е брат. И тогава, ако обичам себе си повече от вас, аз не разбирам живота. Ако обичате себе си повече от мене, и вие не разбирате живота. Затова е казано: „Обичай ближния си като себе си." Значи, любовта към себе си е взета като мярка. Който обича ближния си, както себе си, той е на прав път. В любовта трябва да има надпреварване. Някой се оплаква, че хората не го обичали. Какво печели той, ако хората го обичат? Или, какво печелят хората от неговата любов? Когато обичате някого, вие трябва да знаете, защо го обичате. Като четете една книга, трябва да знаете, защо я четете. Какво ще спечелите от нея? Запример, аз зная положително, че като обичам Бога, живот ще придобия. Вън от любовта никакъв живот не съществува. Следователно, любовта е първата и последна врата, през която животът влиза в човека и го прави щастлив. Без любов към Бога никакво щастие не съществува. Всяка друга любов не е нищо друго, освен отражение на малки светлинки, които нищо не разрешават. Единствената любов, която разрешава всичко в живота, е Божията. И другите видове любов са ценни, но те ще бъдат на мястото си само тогава, когато любовта към Бога стане център в живота на човека. Без тази любов, всичко друго прави човека нещастен. „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи". Казвам: Търсете първо Любовта Божия и, като я намерите, приложете я в живота си; тогава всичко друго ще ви се даде.

И тъй, дръжте в ума си мисълта, че силата на човека зависи от любовта му към Бога. Щом имате тази любов в себе си, вие ще разберете, че и най-малкото семенце ще стане един ден велика душа, проводник и служител на своя Създател. Днес хората са нещастни, не се разбират помежду си, защото не служат на Първата Причина. Въпреки това, те очакват Тя да ги обича. Днес светът се нуждае от работници, служители на Великото дело, носители на светли мисли и възвишени чувства, носители на щастие за всички живи същества. Следователно, искате ли да бъдете щастливи, спазвайте първата и най-голяма заповед: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкото си сърце и с всичкия си ум, и ближния си като себе си." Дръжте тази любов непреривно в себе си, за да става правилна обмяна между Божията и вашата любов. Колкото по-чиста, по-безкористна и по-възвишена става вашата любов, толкова по-голяма е възможността да познаете Онзи, Който ви обича. Той постепенно ще ви се открива, и вие ще започнете да виждате еднакво ясно, както отвън, така и отвътре.

Сега, желая ви да забравите всичко, което ви смущава и измъчва. Аз вече ви натоварих, дадох ви половината от товара си, от който не можете да се освободите, докато не го занесете на определеното място. Ако го изнесете до края, ваш ще бъде; ако не можете да го изнесете, нещастни ще бъдете, защото никой не може да ви помогне, никой не може да ви отмени. Впрегнете се на работа! Турете товара на гърба си и юнашки го понесете напред. Благодарете, че носите този товар на гърба си. Бъдете носители на великата Божия Любов, на великото Божие благо, с което са ви удостоили! Така само ще станете граждани на Царството Божие. Какво по-велико благо от това, да бъдете граждани на Царството Божие? Какво по-красиво нещо от това, да обичате своя Баща? Ако Го обичате, и вас ще обичат. Не Го ли обичате, и вас няма да обичат.


„Бог е Дух, и които Му се кланят, да се кланят в дух и истина". Казвам: Бог е Любов, и които Му се кланят, с любов да Му се кланят. От първия до последния слънчев лъч, благодарете за всичко, което ви е дадено. Това значи, да намерите щастието, което търсите.

„Божият Дух носи всичките блага на живота."

1 септември, 1935 г. 5 ч. с., София – Изгрев
----
* Йоан, 4 гл.

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, може, себе, живот, любов, всички, обичат, отвън, всичко, път, свят, обича, има, аз ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 1 Септември 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder