НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Всичко е за добро

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Всичко е за добро

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, всички, обича, хора, има, добро, живот, всичко, любов, небе, бог, бъде, жена, бъдете, божие ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 3 Септември 1935г., (Вторик) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Има вярващи в света, които се страхуват от вятъра, от дъжда и от слънцето; има вярващи, които се страхуват от болести; има вярващи, които от всичко се обиждат, вследствие на което навсякъде търсят правата си: ако ги поканите на обяд, искат да бъдат на първо място, отдясно на домакина. Ако ги поканите на концерт, или на някаква сказка, те пак гледат да заемат първите места. Тези вярващи мязат на млада мома, която обича възлюбения си, жени се за него, но въпреки това пак се запитва, дали той ще я обича. Защо се жени, щом се съмнява? Като се съмнява, да не се жени. Следователно, не яж хляб, който не може да ти даде това, което очакваш. Какъв хляб трябва да ядеш? Яж само онзи хляб, който носи в себе си животворна сила. Всеки друг хляб, който не носи животворна сила, тури настрана. – Какво ще правим без хляб? – Гладни ще седите. Ако паякът може цели шест месеца да гладува и да вярва, че няма да умре, че отнякъде ще му дойде храна, защо разумният човек, който слуша Словото Божие, не може Да гладува два-три дена? Доказано е, че човек може да прекара абсолютен пост цели 40 дена. Значи, човек трябва да познава истината в живота, да не се заблуждава.

В съвременния живот има известни факти, които са неверни. Хората трябва да различават верните факти от неверните. Много от недоразуменията между хората се дължат на неверни факти. Ще приведа един пример, да видите, какво може да създаде един неверен факт. В Америка, когато трябва да се назначи проповедник на някоя голяма енория, обикновено се провежда избор. По едно време се повдигнал въпрос за избиране на проповедник на една голяма американска енория. Обаче, между избирателите се пръснал слух, че проповедникът, за когото са гласували да бъде назначен, имал обичай да реши косата си на път като жена. Всички единодушно се произнесли, че не искат проповедник, който реше косата си на път. Събранието решило, преди да се произнесат окончателно върху избора, да извикат проповедника, да го видят. Като се явил пред тях, всички останали учудени. Не само че нямал никакъв път на главата си, но главата му била съвършено гола. По същия начин много хора протестират, спорят върху въпроси, които съвсем не съществуват.

„Всичко е за добро" – е казано в Писанието. Значи, каквото се случва в живота на човека, добро или зло, е все за добро. Зло и добро са страни на едно цяло. Злото е външната страна на доброто; доброто пък е вътрешната страна на самото добро. Понеже външната страна на доброто всякога се цапа, затова я наричат зло. Вътрешната страна на доброто никога не се цапа, затова я наричат добро. Обаче, колкото и както да се говори за злото и доброто, те всякога ще останат необяснени. Има неща, които не могат да се обяснят с думи. Те се разбират вътрешно, чувстват се, възприемат се, но по никой начин не могат да се обяснят. Как ще обясните, например, какво представя тонът do? Кой би могъл да изпее тона do, re, или друг някой тон в неговата абсолютна чистота? Това са елементарни неща, но не могат да се изпълнят. Ако не можете да изпеете тези тонове, както трябва, тогава, пожелайте да се изпълни нещо в името на Христа и да стане, както желаете. Нали казвате, че вярвате в Христа? Изпитайте вярата си. Идете при някой тежко болен и в името на Господа Исуса Христа пожелайте да оздравее. Ако е на оздравяване, болният ще стане от леглото си; ако е тежко болен, думите и желанието ви да оздравее ще останат безрезултатни.

Значи, не е достатъчно само да казва човек, че вярва, но той трябва да изпита своята вяра. Ще кажете, че всеки може да пее. Лесно се говори, но изпитали ли сте се, колко можете да пеете? Всеки трябва да пее, но всеки не може да пее. Когато мисълта на някого е лишена от нещо съществено, този човек не може да пее. Който не може да пее, той не може да оценява доброто; той не е тактичен човек. Пеенето повдига духа на човека и му създава добро разположение. Изобщо, българите не са много музикални. В миналото те са били по-музикални. Няма българин, който да е създал в музиката нещо самобитно, нещо безсмъртно. Колко български певци или музиканти могат да изкарат прехраната си в някоя чужда страна? Ще кажете, че даровитият може да се прояви навсякъде. Знаете ли, от какво зависи дарбата на човека? Всяка дарба зависи от вярата на човека. Каква вяра е тази, която при най-малкото изпитание се разколебава? Излезе някой да пее или да свири пред публика и веднага се разколебава, съмнява се, че може да пее. Докато не се подкрепва от вярата, дарбата не може да се прояви. След като си учил дълго време, след като си работил, ще излезеш на сцената и ще вярваш, че можеш да пееш и свириш. Ако вярваш по един начин, а пееш по друг начин, ти не можеш да проявиш дарбата си, ти нямаш вяра.

Като не могат да пеят, както трябва, мнозина се извиняват, че не са се упражнявали достатъчно, че не са учили. Щом е така, нека се упражняват, нека учат. Извиненията не могат да ги оправдаят. Ще кажете, че сте слушали ангелски хорове и знаете, какво значи добро пеене. Колкото да се сравнява човешката песен с ангелската, последната остава ненадмината. Отлични певци са ангелите. В Писанието е казано, че когато Христос се родил, хор от ангели слязъл от небето и славили Бога.

Следователно, пейте и вие и вървете напред. Не се спирайте върху миналото. Не се спирайте върху живота на вашите деди и прадеди. Който иска да прогресира, той не трябва да се спира на миналото. Няма по-голяма опасност за ученика от тази, да се спира на своите погрешки от миналото. Оставете погрешките настрана и вървете напред. Спирайте се върху това, което в даден момент правите. Задавайте си въпрос, защо правите това или онова. Ако в даден момент ядеш, защо ядеш? Човек яде, за да подържа своя организъм. Защо чувстваш? Човек чувства, за да поддържа живота на своето сърце. Защо мислиш? Човек мисли, за да поддържа живота на своя ум. Всяко нещо, което не се упражнява, се изражда. Ако любовта не прониква в сърцето, както въздухът в дробовете, човек не може да живее. Както чистият въздух освежава и засилва дробовете, така и любовта подмладява човека. Ако любовта не посещава човека, всичките органи на тялото му ще се атрофират. Ако мисълта не движи човешкия мозък, всички негови клетки ще се атрофират. За предпочитане е понякога една лоша мисъл да проникне в човешкия мозък, отколкото никаква мисъл да не го движи. Това може да ви се види противоречиво, но противоречието е само за вас.

Противоречията за едни хора са благо за други, Например, детето на една майка плаче, но е живо, весело, цял ден играе. Плачът на детето е противоречие за тази майка. Детето на друга майка е мъртво и не плаче. Като погледне на живото дете, тази майка намира плача му за нещо естествено. Обаче, за нея е противоречие, защо детето й не плаче. Следователно, за предпочитане е детето да плаче, но да е живо, отколкото да не плаче и да е мъртво. За предпочитане е човек да има противоречия, но да е жив, отколкото да няма противоречия и да е мъртъв. За предпочитане е човек да прави грешки, да има изкушения, но да е жив, отколкото да не прави грешки, да няма изкушения и да е мъртъв. Защо ви е съвършенството на мъртвия?

Съвременното възпитание налага ред правила на човека, които го сковават. Казват на детето: Ти не трябва да правиш това, не трябва да правиш онова. Детето се вижда заобиколено с ред наставления, какво да не прави. Като дойде въпрос до това, какво да прави, то не знае нищо. Едно трябва да знаете: ако постъпвате по човешки, трябва да бъдете честни. Ако живеете по Божествен начин, трябва да бъдете справедливи. Честността е израз на човешкия живот, а справедливостта – израз на Божествения живот. Ако някой не може да постъпи по човешки, т. е. честно, да постъпи по Божествен начин, справедливо. И обратно: ако не може да постъпи по Божествен начин справедливо, тогава да постъпи по човешки - честно. Дали справедливо, или честно ще постъпи, човек трябва да изплати дълговете си. Той трябва да знае, как да постъпва. Силата на човека седи в неговото знание. Ако от паметниците на миналото археологът не може да чете историята на древните народи, той няма никакво знание. Ако и вие не можете да проникнете в архивата на вашето минало и по него да четете и изучавате себе си, къде е вашата сила? Хората се интересуват от своето минало, искат да знаят нещо от него, но те сами трябва да го разгадаят. Защо? – Защото малко е доброто в миналото на човечеството. От осем хиляди години насам, човечеството не е направило голям скок. В живота на човека до грехопадението има хубави неща, но след грехопадението няма нищо особено. Като знаете това, по-добре не се интересувайте от миналото си. От страданията и изпитанията, които преживявате, можете да садите за вашето минало.

Днес всички хора плащат за миналото си. Някой иска да знае, дали в миналото си е бил цар. Бил е цар, но не е могъл да управлява, и затова главата му днес е побеляла. Всички хора трябва да работят съзнателно върху себе си, да изправят погрешките на своето минало. Как ще изправят погрешките си? – Като се научат да управляват своите мисли, чувства и постъпки. Да бъдеш цар, това значи, да управляваш себе си. Върви някой и маха с ръката си около ухото. Какво означава това движение? Този човек се намира пред някакво изкушение. Някаква лоша мисъл е минала през ума му и, като маха с ръката си, той мисли, че ще се освободи от нея. – Не, това е механическо действие. Работите не се оправят по механически начин. Как се познава изкушението? Изкушението се познава по миризмата, както цветето се познава по своя аромат. Без да видите карамфила, по аромата му само можете да го познаете. Всяко цвете се познава по своя мирис.

Всички хора трябва да учат, да следват училището, като малките деца. Кое училище трябва да посещават? – Божественото училище. Млади, възрастни, стари – всички трябва да се запишат в това училище. Едно условие изисква Божественото училище: Всички ученици, които се записват в това училище, трябва да имат състоянието на детето. Когато тръгва на училище, детето е отворено, готово да слуша, да приема всичко, каквото учителят казва. Когато възрастният тръгва на училище, той има вече свои особени възгледи, особено мнение за нещата, вследствие на което се натъква на противоречия. Той е закъснял за училище. Следователно, ако сте постъпили във великата Школа и се намирате пред противоречия, ще знаете, че сте закъснели, не могат да ви приемат за ученик на тази Школа. Можете да бъдете слушател, но не редовен ученик. Какво трябва да направите, за да ви приемат редовен ученик? Вие трябва да се върнете в своето първично, детинско състояние на душата, да слушате и да възприемате всичко, каквото Учителят ви преподава.

Разправят един анекдот за една 84 годишна баба. По някакво особено стечение на условията в нейния живот, въпреки силното й желание да учи, тя останала неграмотна. Обаче, на 84 годишна възраст условията й се подобрили, и тя решила да учи. Отишла на училището, влязла в стаята на учителите и се обърнала към един от тях с думите: Синко, искам да уча. – Бабо, много е късно. – Нищо, цял живот съм желала да се науча да чета и да пиша, едва сега ми се отдаде този случай. – Добре, остани между децата. Зарадвала се бабата, че ще учи. Събрали се децата около нея, натискали я, смеели се, но тя не искала да знае: учи, чете, пише, играе с тях – забравила старостта си, забравила, че времето й минало. Тя не се докачала от никого, искала само да учи.

Сега и вас съветвам да забравите старостта си, от никого да не се обиждате, но да се учите, да слушате Учителя, който ви преподава отвътре и отвън. Вземете пример от тази баба. Когато ви се смеят, когато ви корят, не се обиждайте. Знайте, че това не се отнася до вас. Обаче, когато ви хвалят, не се забравяйте. Знайте, че за всяка похвала трябва да платите нещо. Когато някой ви хвали, той иска да вземе нещо от вас.

Преди години един от редакторите на софийските вестници ме запита: Знаете ли, какво пишат вестниците за вас? – Не зная. – Лоши работи пишат. – Тогава, бъдете уверени, че те не са подкупени. Ако пишеха нещо добро, може да се предполага, че са подкупени. Изобщо, ако говорите лошо за човека, вашата съвест е спокойна, защото от никого не сте подкупени. Когато хвалите човека, може да се предполага, че съвестта ви е подкупена. Обаче, като човек, който служи на любовта, на истината, и когато хвалите, и когато укорявате някого, за нищо не продавайте съвестта си. Има право да хвали, да укорява само онзи, който обича. Да обичате човека, това значи, да постъпвате така, както той постъпва. Дохожда в дома ви гост, който живее според източните нрави. Поканвате го на трапезата си, добре сложена, с чисти чинии, със сребърни вилици, лъжици, ножове. Обаче, гостът постъпва по своему: отчупва хляба с пръстите си и направо, без никаква вилица или лъжица, започва да топи в яденето. Веднага заповядвате на слугите да вдигнат лъжиците и вилиците, и целият дом започва да яде по начина по който гостът се храни. Ако държите на буквата на нещата, вие ще му забележите, че не се яде така. Но любовта не се ръководи от буквата на нещата.

Сега вие сте влезли в пътя на непреривната любов – в пътя на Божествената любов, и трябва да постъпвате според нейните изисквания. Тази любов изключва всички погрешки. В преривната, т. е. в човешката любов се вършат ред грешки и престъпления. Престъпленията, нещастията се дължат на това, че човек не се подчинява на Великото начало в живота. Един закон има в света, и който се отклони от този закон, той неизбежно е изложен на страдания и нещастия. Правили ли сте опит за един ден поне да не допуснете нито една лоша мисъл в ума си, нито едно лошо чувство в сърцето си? Ако цял ден е много, направете опита за един час, да видите, може ли през този час злото да не се вмъкне във вас. Как е дошло злото в света? Това е въпрос, по който не е позволено да се говори. Наистина, какво по-голямо противоречие от това, да срещаме хора и ангели да грешат и вършат престъпления, въпреки, че са създадени от Бога, Единственият съвършен между съвършените?

Как се е явило злото? Коя е причината за престъплението? Млад, красив момък обича две моми. Докато не се е определил към една от тях, и двете са внимателни към него, добре се разговарят, добре се разбират. Когато момъкът си определи и предпочете едната мома, другата веднага се обижда, отдръпва се, и отношенията между тях се развалят. Защо? – Злото, престъплението е влязло между тях. Ако майката обича един от синовете си повече от другите или ако бащата обича една от дъщерите си повече от другите, пак престъпление се ражда. За да няма престъпление в чувствата на хората, ето как трябва да разглеждате нещата. Ако имате два пръстена, единият железен, а другият златен, ще предпочетете златния пред железния. Всеки ще обича златния пръстен повече. Ако имате две саби, едната желязна, другата златна, ще предпочетете желязната пред златната. Ако трябва да се защитавате с една от тях, желязната сабя ще свърши повече работа от златната.

Един мъж се оженил за жена, която цял живот го терзае: не му дава свободно да погледне някъде. Каквото направи, тя все е недоволна от него. Той ходи от стая в стая, пъшка, въздиша, трепери от нея, да не каже нещо, което да не й хареса За него тя представя желязо, което постоянно го притиска. По едно време дойде в дома им една приятелка на жената, весела, разположена, цялата къща развеселява. Мъжът се отпусне, разположи се, отдъхне си свободно. Нов тормоз настъпва за него: Защо в присъствие на жена си бил мрачен, недоволен, а в присъствие на приятелката й се развеселявал? Кой е виновен за това? Кой човек не предпочита златния пръстен пред железния? Къде е престъплението в този случай? Дайте свобода на човека, ако искате да ви обича.

Това са факти, които съществуват навсякъде в живота, и между религиозни, и между светски хора. Докато не разберете законите, които управляват живота, вие всякога ще се натъквате на противоречия. Тази е причината, дето хората си представят живота на небето като този на земята. Те мислят, че и там хората се делят на мъже и жени, и там се раждат, женят, умират. Те си представят някакъв човешки рай. В небето няма мъже и жени. Ако някой мъж отиде на небето и търси жена, веднага ще го пратят на земята. Ако някоя жена отиде на небето и търси мъж, веднага ще я пратят на земята. Докато сте на земята, можете да се жените; щом отидете на небето, никакви женитби не се позволяват.

Каква е разликата между хората на земята и тия на небето? Хората на земята имат по два рога: единият рог представя мъжа, а другият – жената. Хората на небето нямат рога. Там човек е ни мъж, ни жена. Значи, жените и мъжете са необходими за земята, но не и за небето. Сабята е нужна за войната, но не и в мирния живот. Саби, пушки, топове, задушливи газове са нужни за войните, но в мирния живот те нямат никакво предназначение. Мирният живот се нуждае от съвсем други пособия. В този смисъл, мъжът и жената са оръжия, с които хората воюват. Мъжът е едно оръжие, жената – друго оръжие. Опасни оръжия са те. Жената пита: Какво ще бъда, когато отида на небето? – Ще бъдеш нито мъж, нито жена. Мъжът пита: Какво ще бъда, като отида на небето ? – Нито жена, нито мъж. Като се видите на небето, тогава ще разберете, какво представяте. Там ще бъдете души, излезли от своя Създател.

Хората си представят духовния свят, т. е. живота на небето, като особен, изопачен живот. Те не знаят, че земният живот е изопачен и трябва да излязат от него, да влязат в реалността. Срещате някого и му се усмихвате. Защо? И вие не знаете, защо се усмихвате. Срещате друг, поглеждате го сериозно. Защо? И това не знаете.

Понякога се усмихвате, за да предразположите човека, да покажете, че му обръщате внимание. Както и да постъпвате с хората, дали се усмихвате, или сте сериозни с тях, в двата случая те ще имат различно мнение за вас. Какво е усмивката? Усмивката е условие за запознаване с човека. Усмихваш се – отваряш вратата на къщата си. Ставаш сериозен – затваряш вратата на къщата си. Кога човек отваря вратата си? – Зимно време. По-добре е човек да отваря вратата си, отколкото да я затваря. По-добре е да се усмихва, отколкото да е сериозен. Защо някоя жена се е усмихнала? – Зимно време е, вън е студено, и тя е отворила вратата си. За кого отваря вратата? – За измръзналия. Като влезе вътре, той ще се стопли на огнището, ще измие ръцете и краката си с гореща вода, ще се нахрани и ще си отиде. Какво лошо има в това? Ама тази жена няма право да се усмихва на друг мъж, освен на своя. Това е старият морал, който съществува от осем хиляди години насам. Този морал е причина за нещастията между хората. Престъплението не седи в усмивката, но в лошите, криви мисли и чувства на човека.

Всички хора искат да бъдат здрави, добри и умни. Прави са хората да желаят това. Здравето, добротата и разумността са пътища за постижения. Това са пособия, сили, чрез които човек може да постигне всичко, каквото желае. Само чрез тях той може да влезе в небето. Здравето е един вид богатство; доброто – друг вид богатство; умът – трети вид богатство. Значи, три пътища има, чрез които човек може да бъде богат: богат като здрав, богат като добър и богат като умен. Всяко едно от тия качества придава на човека една трета от цялото богатство. За да бъде напълно богат, или за да наречете някого „човек" в пълния смисъл на думата, той трябва едновременно да бъде здрав, богат и умен. Направете опит и ще се уверите в силата на тези качества. Нека всеки се запита, увеличил ли е капиталът на своето здраве, на своята доброта и на своя ум. Здравето, доброто и умът представят капитали, които всеки ден трябва да се увеличават по малко. Ако тези капитали не се увеличават, човек постоянно губи от себе си.

Човек е изпратен на земята да работи. Следователно, той трябва да работи като здрав и като болен, като добър и като лош, като умен и като глупав. Той трябва да работи като млад, като възрастен и като стар. Той трябва да работи като мъж и като жена, като баща и като майка, като господар и като слуга. Това са положения, през които човек трябва да мине. Във всички положения човек трябва да работи, да се развива, да увеличава капиталите си. Какво е било вашето първично положение, как сте били първоначално създадени, с този въпрос не се занимаваме.

„Всичко е за добро". И зло, и добро – всичко е за добро, но всичко не е от Бога. Някой ви обича, някой не ви обича; един ви говори сладко, друг ви се сърди; един ви прави добро, услужва ви, друг ви прави зло и ви пакости – всичко това е за добро, но всичко не е от Бога. Това показва, че ние живеем в един изопачен, объркан свят. Как ще се оправи този свят? – Чрез любовта. Любовта оправя всичко, любовта осмисля живота. Момък обича една мома. Бащата не позволява на дъщерята да обича този момък. Кой от двамата трябва да отстъпи: бащата или момъкът? Ще кажете, че е писано в Свещената книга: „Човек ще напусне баща си и майка си и ще се прилепи към възлюбения или възлюбената си". Значи, възлюбеният е мярката на нещата. Той решава въпросите. Възлюбеният представя великия закон, който ръководи целокупния живот. Един е възлюбеният в света, не са много. Един е възлюбеният, но се явява в много форми: като птица, като риба, като паяк, като вълк, като тигър, ката цвете, като плод. Като видите някой човек облечен с хубави дрехи, с цилиндър на глава, вие го харесвате. Като видите един паяк, не го харесвате. Този, когото харесвате в човека, е същият и в паяка. Възлюбеният навсякъде е един и същ, но вие не можете да го видите. Чудни са хората! Срещат един човек, говорят с него и намират, че е много добър. Отиват при същия човек, като при хирург, който трябва да ги оперира. Те веднага казват, че той е лош човек. Как е възможно един и същ човек да бъде и добър, и лош? Хирургът има добро желание, иска да ги освободи от страданията. Вие сте счупили крака си, хирургът иска да го оправи. Кой е виновен: вие или хирургът? Виновен е онзи, който е счупил крака си, а не хирургът, който иска да му помогне.

Седя в стаята си и чета. В това време слушам, че муха бръмчи някъде. Поглеждам, мухата се заплела в паяжина, бръмчи, не може да се освободи. Обръщам се към паяка и казвам: Слушай, в мое присъствие не позволявам да се вършат престъпления. Или ще пуснеш мухата, или ще взема една тояга, и двамата ще изхвърля навън. Вън от стаята ми можеш да правиш, каквото искаш, но тук не позволявам. Паякът ме погледна, не знае, какво да предприеме: да изяде ли мухата, или да я пусне на свобода. Има своенравни паяци, които не отстъпват лесно. Той ходи по паяжината си, мисли, какво да направи. Най-после решава да освободи мухата: започва да къса нишките една след друга и пуска мухата на свобода. Така и той е свободен, и мухата е свободна. След това го питам: Защо хвана мухата? – Тя е моя длъжница. Има да ми дава, и докато не секвестирам всичкия й имот, няма да я пусна. Да, но ако не я пуснеш, аз ще дойда с тоягата си и ще се разправя с вас, както трябва. Ти трябва да простиш дълговете й и да я пуснеш на свобода.

Същото нещо става и между хората. Кредитор хванал длъжника си в своята паяжина и не го пуща. Длъжникът бръмчи, мъчи се, иска да се освободи. Кредиторът не отстъпва. Тогава аз се намесвам. Взимам тоягата си, т. е. Божия закон, и казвам на кредитора: Или ще пуснеш длъжника си и ще простиш дълга му, или и двамата ще излезете навън. Пред Божието лице не позволявам да се вършат престъпления.

Как да разберем това нещо? – Много просто. Когато се намираш пред лицето на Бога, ти трябва да простиш прегрешенията на брата си. Когато се намираш пред лицето на Бога, ти трябва да простиш всички дългове на брата си – абсолютно да ликвидираш с него. Докато не ликвидираш с брата си, не можеш да се явиш пред Божието лице и в Царството Божие не можеш да влезеш. Какво правите вие? Казвате: Като спечеля, ще наредя работите си и на бедните ще помагам. Защо трябва да чакаш това време? Ето, всички твои длъжници са бедни хора. Прости дълговете им, и въпросът е свършен. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери." Отива някой при Бога и носи със себе си изпълнителните листове на своите длъжници. Казвам: Ако още днес не скъсате вашите изпълнителни листове и не се явите с чисто лице пред Господа, и вие, и длъжниците ви ще излезете вън. На всички християни днес се казва: Скъсайте изпълнителните листове, ако искате и вие, и длъжниците ви да бъдете свободни. Иначе, всички ще бъдете изпъдени навън. Тоягата, Божият закон ще играе по гърбовете на всички хора: на кредитори и на длъжници. Не е позволено да се вършат престъпления в присъствието на Бога! Къде остава вашата любов, ако вършите престъпления в Негово присъствие?

Сега аз изнасям един принцип. Когато искате да се явите пред лицето на Бога, бъдете готови да извършите всичко заради Него. В това седи изпълнението на волята Божия. Ако днес още не сте готови да скъсате вашите изпълнителни листове. заради Господа, любовта ви е слаба. Ако сте готови да скъсате вашите записи, вашите изпълнителни листове, и аз съм готов да скъсам моите записи срещу вас. Ако вие не сте готови, и аз не съм готов. Щом вие не сте готови да скъсате записите на вашите стари идеи, да се освободите от страха за утрешния ден, и аз няма да скъсам моите полици. – Какво ще стане с нашия живот? – Щом скъсате старите си записи, животът ви ще се нареди добре. Че ако днес, когато сте пред Божието лице, не сте готови за подвизи, утре ли ще бъдете готови? Когато беше на кръста, Христос скъса всички полици, всички изпълнителни листове на своите длъжници и каза: Господи, прости им! Те не съзнават, какво правят. Ако не беше простил на своите длъжници, Христос не би могъл да се яви пред Господа, не би могъл да влезе в Царството Божие. Христос беше пред лицето на Бога и прости дълга на своите длъжници. Щом искате да се освободите, да се явите чисти пред лицето на Бога, вие трябва да простите на своите длъжници и да кажете: Господи, прости им! Величието на Христа седи в жеста на благородство, който Той прояви на кръста още. Закован с гвоздеи на ръцете и на краката, Той каза: Господи, прости им!

Ще кажете, че проповeдта ми днес е хубава. Не е въпрос за хубавата проповед. Важно е, каквото се проповядва, да се прилага. Къде е силата и любовта на християните, които се намират пред лицето на Бога и не могат да скъсат своите стари записи и да кажат: Господи, прости им! След всичко това те ще отидат при някой праведен човек и ще искат да се моли за тях. – Не, не е позволено да се молите за човек, който не е готов да скъса своите стари записи. Свещено трябва да бъде името Божие за вас. Произнесете ли това име, бъдете готови на всички жертви. Дойде ли някоя болест, предложете й да ви последва, да тръгне с вас на работа. Щом я поканите на работа, тя ще си отиде. Според мене, болестта не е нищо друго, освен неканена гостенка, която ви е посетила и ви се налага: тя иска да я къпете, обличате, храните, забавлявате. Ще се съберат пет-шест души около болния да му услужват. Всъщност те не услужват на болния, а на болестта, която го обсебила като неканена гостенка. На болестта не трябва да се дават никакви лекарства. Щом дойде при вас, ще й кажете: Аз отивам да копая на Божието лозе. Ако искаш да дойдеш с мене, добре дошла. Ако не, сбогом! Който вярва в Бога, като динамическа сила, той всякога ще бъде здрав.

Съвременните хора искат да бъдат обичани. Тяхното желание е на място, но не е достатъчно само един човек да ги обича. Човек представя микроскопична цев, през която може да мине само един слънчев лъч. Слънчевият лъч все ще допринесе нещо на човека, но мощното в света е цялото слънце. Светлината на цялото слънце трябва да влезе в човека и да освети и най-малките кътчета на неговата къща. Един слънчев лъч представя любовта на един човек. Тази любов не е достатъчна. Любов, която не може да преобрази човека, да го направи здрав, добър, умен, не заслужава това име. Любовта е онази сила, която преобразява човека и го прави готов на всички жертви заради Свещеното име, върху което почива неговият живот. Истинската жертва подразбира жертва за Твореца на вселената, за Свещения, а не жертва за хората. Къде ще намерите Свещения? Той се крие дълбоко някъде в душата на всички живи същества. От всички хора се изисква велика жертва, каквато Христос е направил. В какво седи тази жертва? Като ги приковат на кръста за името Божие, да кажат: Господи, прости им!

Срещат един и го питат: Ти какъв си ? – Християнин съм. – Изпълнил ли си всичко, което Христос е проповядвал? Христос е проповядал самоотричане. Ти самоотрече ли се? Христос е казал, че Негов ученик може да бъде само онзи, който раздаде всичкото си имане на сиромаси и Го последва. Ти направи ли това? Когато беше на кръста, Христос каза: Господи, прости им! Ти прости ли на своите длъжници? Ще кажете, че времето ви още не е дошло. Според мене, много от сегашните християни са закъсняли даже. Ако сега не изпълнят Христовото учение, те съвсем ще закъснеят. Не е въпрос до буквата на нещата. Христовото учение е учение на вътрешна жертва. Всеки момент се жертвайте за Онзи, чиято любов е непреривна. Христовото учение проповядва вътрешен, велик морал, който почива на абсолютна чистота. Хората говорят за любов, за целувка, но се стесняват. Защо? – Защото в тяхната любов, в тяхната целувка има нещо користно. Те взимат, а не дават. Казано е в Писанието: „Целунете се със свето целование". Божествената любов подразбира абсолютна вътрешна чистота, която дава упование на човека, прави го смел, самоотвержен. Ако целувката може да повдигне падналия, да излекува болния и да възкреси мъртвия, тя е на място. Това означава свято целование.

Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил!" Следователно, всеки човек трябва да осъзнае, че е дошъл на земята да изпълни волята на Онзи, Който го е проводил. Когато се намерите в големи противоречия и не можете да разрешите някой въпрос, кажете: Да бъде волята Божия! Кажете ли така, няма да мине много време, и въпросът ще се разреши. Но затова се иска пълно упование на Бога. Ако всички решите в себе си да вършите волята Божия, без никакво съмнение и колебание, работите ви ще се оправят естествено. Щом работите ви се объркат, ще знаете, че изпълнявате своята воля, а не Божията. Ако доброволно не изпълните волята Божия, смъртта ще дойде, ще ви хване за врата и насила ще ви застави да се откажете от това, което днес не можете да пожертвате. Не е ли по-добре, преди да е дошла смъртта, да направите това, което Бог иска от вас? Под думата „смърт" разбирам закон. За предпочитане е човек да извърши доброволно волята Божия, отколкото по закон. – Какво ще стане тогава с нас? – Направете опит и ще видите. – Ами ако страдаме? – Нима ако не изпълните волята Божия, няма да страдате? Нима богатият не гладува? Въпреки богатството си, въпреки знанието си, въпреки силата си, човек пак страда. Цялото човечество ще мине през такива страдания, каквито не е мислило. Като върши волята Божия, човек пак ще страда, но страданията му ще бъдат осмислени. Страданията ще дойдат за всички хора без изключение. Смъртта ще дойде за всички. Тя е неизбежен акт. Мнозина мислят, че като излязат от тялото си, веднага ще бъдат свободни. Те ще бъдат толкова свободни, колкото е свободен пътникът, който излиза от парахода и влиза направо в морето. Свободен ли ще бъде в морето? В морето го чакат акули, които веднага ще го изядат. Друг е въпросът, ако излезе от парахода и слезе на пристанището. Не е лесно да излезе човек от тялото си. Ако излезе от тялото си и влезе в морето, положението му е опасно; ако излезе от тялото си и слезе на пристанището, положението му е добро. Желая на всички да слезете на пристанището, за което ви е даден билет. Щом сте на парахода, радвайте се, мислете, работете и не бързайте да слезете, докато не чуете името на пристанището, за което имате билет. Когато чуете името на това пристанище, не се бавете нито минута. Веднага слезте от парахода и чакайте на пристанището, докато дойде друг параход да ви вземе. Новият параход ще бъде по-красив, по-съвършен от първия.

„Както ме е Отец научил, така говоря". Сега ще ви запитам: Готови ли сте да освободите мухите от паяжините си? Аз засягам този въпрос принципно, а не лично. Личните въпроси представят комедия и драма в живота. Аз нямам разположение нито към комедията, нито към драмата, нито към трагедията. Според мене, комедията е най-простото нещо в света. Драмата е пълна с преструвки, с неестествени неща. Трагедията пък е смес от трагизъм и комизъм. В живота комедията представя здравето в човека, драмата – доброто, а трагедията – ума. И наистина, само умният се натъква на противоречия. Докато разреши тия противоречия, главата му побелява. Побелялата глава е трагизмът в човешкия живот. Жената се оплаква от мъжа, мъжът – от жената, искат да се самоубиват. Това е трагедия. Младата мома заплашва момъка, че ако не я обича, ако не се ожени за нея, ще се убие. Той се уплаши и бърза да отговори на чувствата й. Няма защо да се плаши. Ама щяло да стане нещо трагично. Нека момъкът се опита да пореже леко пръста й, да потече малко кръв и ще види, че момата ще се откаже от всякакво самоубийство. Когато момата обича момъка, а той не я обича, това е трагедия. И обратно: когато момъкът обича момата, а тя не го обича, и това е трагедия. Когато и двамата се обичат, това е трагикомедия. Когато стар, 120 годишен човек, се влюби в млада мома, това е трагикомедия. Какво по-хубаво нещо може да има за стария човек от любовта? Като люби, той се подмладява. Ако младата мома се влюби в стар човек, тя поумнява, става мъдра. Значи, младата мома жертва любовта си, старият жертва мъдростта, знанието си, и по този начин се обменят. В Божествения свят тази любов, именно, е правилна, хармонична. По-хубава любов от тази не съществува. Любовта между стар човек и млада мома е чиста, безкористна. „Всичко е за добро." – Кога? – Когато се върши от любов. Жертвайте всякога от любов и в името Божие. Като постъпвате така, кажете: „Да се освети името Божие! Да бъде волята Божия! Да дойде Царството Божие!" Бъдете готови да се жертвате за името Божие, за волята Божия, за Царството Божие! Това ще повдигне душите ви и ще ви направи жители на Царството Божие.

Сега аз изхвърлих мухите и паяците навън, изчистих стаите ви. Не пускайте вече мухи и паяци в стаите си, да не вършат престъпление пред вашето лице!

„Божият Дух носи всичките блага на живота."

3 Септември, 1935 г. 5 ч. с. София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, всички, обича, хора, има, добро, живот, всичко, любов, небе, бог, бъде, жена, бъдете, божие ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 3 Септември 1935г., (Вторик) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder