НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Новото разбиране на връзката в живота / Ново разбиране за времето

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Новото разбиране на връзката в живота

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, всичко, дрехи, сега, живот, може, бог, път, истина, казва, сиромах, христос, дойде, хубаво, умен, хора, аз, баница ,

 Утрини Слова , София, 24 Септември 1933г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Нарядът.

15 минути размишление.

91-ви псалом

„Пътят на живота“

„Отче наш“

„Молитвата на Царството“

Учителят прочете 1-ва глава от Евангелието на Матея.

Най-хубавото нещо в света е човек да намери Истината. Или най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината. Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека. И човек намери ли Истината, той става свободен. Свободен от всичко. Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата. И когато сега се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб. Когато човек добие истината, на тези състояния гледа вече другояче. Вярвам, че всички хора се стремят към истината. И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние. Понеже то трябва да се опита. То не може да се опише. Можеш да кажеш: ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат, всичко може да имаш, но това още не е Истината. Това са външни описания. Само в Истината може да се прояви и осмисли животът. Истината – това е Божественият Живот.

Запример у всинца ви има желание да намерите Бога, някои искат да вярват в Бога. И всеки си има по едно понятие за Бога. Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим. Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си. Искаме Господа да оприличим на нашия баща; може, но то е само за едно улеснение. Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще Му придадем качествата на баща си. Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре. Но Бог се отличава по едно нещо – че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям. Някой път се казва, че Той изпълня всичко. Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото. Всичко от Него излиза и всичко към Него се връща. Извън Бога нищо няма, понеже, ако мислиш, че извън Него има нещо, Той трябва да е отражение; вън Го няма.

Идея за Бога трябва да имате. Вие се приближавате към Бога със страх. Плашите се от Него. Защо? Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си. А някой път се радвате, че отивате при Него. Мислите, че сте прави. Вие мислите, че като идете при Бога, трябва да Му занесете нещо. Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца, или вол ще му заколите. Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: „Защо Господ не ме послуша?“ Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша. По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране. Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко. Нищо повече! Като те е пратил на Земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо. Всичко имаш, богат си. Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни? Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси, други са богати външно; едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи. От какво произтичат тези контрасти?

Представете си една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло, всичко пълно, каквото иска има, но не точи баници, а чака дано някой отвънка дойде да я източи. Седи и гладува. Дойдат и другите от този дом, и те гладуват. Питам: Кой е причината за това? Представете си и друга една мома: и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница. Но тя е спретната, чевръста, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница. В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш; всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: „Защо се намирам аз в това положение?“ Ти си онази, богатата невеста, която се потрива вкъщи и не иска да точи баницата. Казва: „Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото?“ Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото, красива е, но не е доволна. Защо? Казва: „Да има нещо и отвътре!“ А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се облича може, а за точенето не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не ѝ се работи. Светският човек казва: „Всичко имам, и къща, и говеда, както виждате, добре мобилиран дом, но нещо не съм доволен.“ Всичко има той, но не е доволен. Това е красивата мома, която не иска да точи баница. Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница. Наял се човекът добре. Казва: „Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре!“

Сега, туй е едно положение, в което ние сега се намираме. Някой път мислим, че задачата е трудна. Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва. Като ме пита: „Учителю, я ми кажи, какво ще стане с мен?“, казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба един кръст, че тук лежи един старец, на 80–84 години умрял. Друг пита: „Какво съм бил в миналото?“ В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп може да те видят. Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце. Целия ден си плакал и си създавал главоболие на майка си. И майка ти те оставила и ти си останал едно сираче. „Е, друго нещо не съм ли правил?“ Нищо не си правил, само си се научил да плачеш. Това е твоето минало. Той казва: „Сега ми говорѝ за настоящето.“ Настоящето е най-красивото положение. В миналото човек е бил малък, в бъдещето ще бъде голям, а в настоящето той живее. Искате ли да бъдете деца? Майка ви, като си дойде, тя ще ви каже историята, колко пъти ви е къпала и какво сте правили. Всичката ви история от 56-годишна възраст е написана, много работи сте казвали.

Миналото, това е грехът на човека. В миналото на човека се показват всички негови недостатъци. А бъдещето показва всичките неразрешени въпроси. Бъдещето е пълно само с неразрешени въпроси. Питат: „Какво ще бъде бъдещето?“ Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти. Ти не си умрял, да знаеш какво нещо е смъртта. А настоящето, това е днешният ден, то е животът на Бога.

Така сравнявам положението. На върха на една висока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място. Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш до горе, до върха. Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има. Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и кажеш: „Интересно е на върха.“ Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш. Или, другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: „Още малко ще взема.“ Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хубавото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала. Голямото благо е голям товар. Малкото благо – малък товар. Този закон почти за всичко е верен. Когато човек малко има, по-добре е. Който много има, много ще изискват и от него. Който малко има, малко ще изискват от него.

Сега ви трябва едно правилно разбиране на противоречията, които срещате всеки ден в живота си. Малкото дете го е страх майка му да не умре, баща му да не умре. Хубаво. Младата мома се тревожи. Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна. Младият момък, и той се тревожи. Иска на висока служба да го турят. Музикантът, и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири. Тогава казва: „Дотегна ми!“ Свири на себе си! Ти си станал музикант не за хората, а за себе си. Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора. Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после. Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора? Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи. Но, за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието. Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал. Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен човек, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: „От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене.“ И той яде и умира. Питам: Този религиозен човек виновен ли е? Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: „Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне!“ Наяжда се човекът и умира. Де е вината сега? Той не е допускал, че болният ще преяде. Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление.

По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота. Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това? Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот. Питам: Като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си? Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си? Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли? Ни най-малко. Дрехите при философа са философски, но същите дрехи при невежия стават невежи дрехи. Хубавата цигулка в ръцете на онзи, който знае да свири, отлична е, но в ръцете на онзи, който не знае да свири, нищо не е.

При сегашното състояние, в което се намираме, ние сме недоволни от тялото си, ние сме недоволни от своя ум, от своето сърце, от своите постъпки, навсякъде има едно недоволство. Туй недоволство произтича от факта: не че онова, което имаме, не е хубаво, но не знаем как да го употребим. Спират се мнозина и казват: „Е, да сме във времето на Христа!“ Вие си представяте Христос преди 2000 години. Какво щяхте да видите и разберете тогава? Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е. Христос имаше една дреха, която носи 3 години и Му я взеха. Тази дреха не е царска мантия. Някои казват: „Христос всичко може да направи. Богати може да ни направи.“ Е, защо сте сиромаси? Христос не дойде да направи хората богати. Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци. Христос дойде на Земята да направи една връзка, да даде едно разбиране, как трябва да живеем по Бога. Да ни покаже начина – със Своя живот, със Своя пример – как трябва да живеем.

Някой казва: „Аз не искам да бъда богат.“ Той е на кривата страна. Друг казва: „Не искам да бъда сиромах.“ Вие не разбирате съотношението. Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно. Има една сиромашия, която е потребна. Сиромашията е точно противоположна на богатството. Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън. А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да напълни стаята си. Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия – празна. Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни. Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат. Или, гладен си – ти си сиромах, търсиш хляб. Наядеш се – ти си богат. Щом се наядеш, ти си богат. Колко ти трябва? Половин хляб, малко домати, малко ябълки или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти ме можеш да изядеш.

Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не. Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем? Сега аз ще се спра върху този въпрос. Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата. Първоначално храната за човека е била предопределена точно. Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си. Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна. И пчелата също. Обаче човекът е забъркал начина на храненето си. Той не знае с каква храна да се храни. Прелетните птици никога не забравят пътя си. Отиват и знаят да се върнат. Това от хиляди години е така. Обаче човекът е забъркал пътя си, човек откъде е слезнал, не знае. Като иска да си отиде, той не може да се върне, забърква пътя си. И коя е причината, че е забъркал пътя си? Аз да ви кажа причината донякъде: Отива един млад момък на гости някъде. Тогава, за здравето на този или за здравето на онзи, пил и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл. Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му. Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му. Вземат го и го завеждат в неговия дом. Е, кой е причината за това? Винцето.

Питат ме някои къде е пътят за Небето. Казвам: Този е един от онези, който е забъркал пътя си. Че тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: „Не зная къде се намирам.“ Четеш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път. Виждаш – тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл! Обаче, след като излезе винцето из твоята глава и се избистри умът ти и Слънцето изгрее, казваш: „А, тази работа е ясна.“ Покаянието не е нищо друго освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което си пил и не е трябвало да пиеш.

Сега, даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви. Има една опасност човек да се опие. Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване? Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш? Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да забърка пътя си! Тогава ти ще кажеш тъй: „Аз не искам да пия!“ Не е въпросът да не пиеш. Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш. Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: „Моля, дайте ми вода! Дайте ми от хубавата вода, да се чукнем! Ха, наздраве, сега!“ Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата. И най-после те ще бъдат пияни, а ти – трезв. Ама какво ще кажат хората? Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива. Чукайте се за здраве! За България! За жена ти! За твоето здраве и за здравето на всички!

Сега, всеки ще каже: „Аз не искам да бъда богат.“ Е, какво искаш да бъдеш? Като станеш сиромах, казваш: „Аз сиромах не искам да бъда.“ И сиромах не искаш да бъдеш, тогава какво търсиш? И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш. Под думата „сиромах“ какво трябва да се разбира? Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах. А когато си свършил работата, ти си богат. Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах. Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза. И трапезата на богатия се дължи на сиромаха. Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде. Има един в тебе, който работи. Има и един, който яде и се радва. Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: „Дай онова шише с дървеното масло!“ Турил в паницата си и топил чорбаджията и ял; сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето и ял. А чорбаджията му казал: „И тебе не те бива без масло!“ Той е нашият чорбаджия вътре. Това е едно неразбиране на живота. Един яде чрезмерно, а другият никак не яде.

Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го възприемем и да благодарим! Да вършим волята Му! Яж хубаво, не преяждай и благодари. И като си почиваш, пак благодари на Господа. Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си. Умният човек трябва да бъде доволен. Това е едно от правилата. И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре, в себе си. Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват. Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш. Не се изисква дълго време да ги решиш. Ето аз как разбирам умния човек: На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи. Той само като драсне, дървата му пламват, а на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана. Не върви. Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни. Какво ще правиш? Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището! Това е философията на живота.

Сега, не ме разбирайте криво. Казвате: „Някои от нас сме по-прости, някои – по-учени.“ Всеки, който има влажен кибрит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост. Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен. Всеки, който има хубави дрехи, е умен; всеки, който има съдрани дрехи, е глупав. Всеки, който има хубави обуща, е умен; всеки, който има съдрани обуща, е глупав. Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав; всеки, който яде хубав хляб, е умен. Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш! Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане. Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи (с хубави селски дрехи, с гайтани и нашивки). Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане. Най-първо, ти носиш само една реклама на гърба си. Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил, дрехите. Тези дрехи са реклама на всички изброени. И ти ги обличаш, тези дрехи. И всички те са умни, а ти какво си? Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил. А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам. Направи и ти нещо. И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови! А тия, хубавите дрехи, след една година ще имат тук-там лекета. И ти ще кажеш: „Трябват ми други дрехи.“ Ти не си от много умните хора. Ама ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, разваляме го и ставаме инвалиди, кой е виноват тогава? Ако нашето тяло е било нова дреха и сега е овехтяла, кой е виновен? Че за това тяло са работили хиляди и милиони същества да го направят хубаво, а ние го вземаме и го разваляме и после сме недоволни от него. Какво направихме, за да го възстановим?

Кое е новото? Хубавите дрехи мязат само на един здрав човек, хубавите дрехи мязат само на един умен човек, хубавите дрехи мязат само на един добър човек! Тъй е. Конкретно е така. Ти си добър, ти си умен и при това ти си здрав! Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме. И после питаме: „Коя е причината за загубването им?“ Причината е вътре в нас. Когато идеш на гости, за хатър не пий. И да те карат, за хатър не пий! Но пий чиста вода, да ти е главата всякога чиста. Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство или на една постъпка да ти размътят ума и живота и сърцето. Не позволявай! Това е умният човек! Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти. В краен случай, ако го размъти, остави да се утаи водата. Не позволявай на едно чувство да размъти сърцето ти!

Това е учил едно време Христос. Покаяние трябва, наближило е Царството Божие! Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри! Това значи Царството Божие. Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава. Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет. Наближава времето. Вие казвате: „Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било.“ Че вие и сега сте във времето на Христа. Христос и днес обикаля. В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил? Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи, Божествения, Който хлопа! Една хубава мисъл, това е Той! Вие чакате бъдещето. Ако живеете за бъдещето, непременно вие ще остареете и умрете. Възкресението ще стане не за в бъдеще. А в настоящето ще стане! Когато възкръснеш, то е настояще! Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще. И което е станало и не се е реализирало, то е минало. Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще! Има много работи, които са станали и които са се реализирали. Истинското учение осмисля живота. Истинското учение осмисля богатството, осмисля сиромашията, осмисля всичко. Истинското здраве осмисля живота.

Та казвам: Ако имате една сиромашия, която не осмисля живота, изпратете я на гости някъде. Ако имате едно богатство, което не е осмислило живота, изпратете го на гости някъде. А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и да е! Това е Истината! Под думата „Любов“ разбираме всичко онова, което е действително. Любовта е, която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко! Това е Любовта! Затова трябва да започнете с нея. Без Любов хубавите работи не могат да се задържат. И само чрез закона на Любовта, единствено чрез Любовта в света може да дойде най-великото благо, и то не само веднъж, а да бъде непреривно.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Чистота на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечен Бог на Живота.

1-во утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 24.IX.1933 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.

Ново разбиране за времето

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, всичко, дрехи, сега, живот, може, бог, път, истина, казва, сиромах, христос, дойде, хубаво, умен, хора, аз, баница ,

 Утрини Слова , София, 24 Септември 1933г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Наряд:

15 минути размишление.

91 псалом.

Пътят на живота.

Отче наш.

Молитвата на Царството.

Ще прочета 1 глава от Евангелието на Матея.

Най-хубавото нещо в света е човек да намери Истината. Или най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината. Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека. А човек намери ли Истината, той става свободен. Свободен от всичко. Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата. И когато сега се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб. Когато човек добие Истината, на тези състояния гледа вече другояче. Вярвам, че всички хора се стремят към Истината. И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние. Понеже то трябва да се опита. То не може да се опише. Можеш да кажеш, че ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат - всичко може да имаш, но това още не е Истината. Това са външни описания. Само в Истината може да се прояви и осмисли животът. Истината - това е Божественият живот. Запример у всинца ви има желание да намерите Бога. Някои искат да вярват в Бога и всеки си има по едно понятие за Бога. Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим. Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си. Искаме Господа да оприличим на нашия баща. - Може, но то е само за едно улеснение. Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще му придадем качествата на баща си. Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре. Но Бог се отличава по едно нещо - че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям. Някой път се казва, че Той изпълня всичко. Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото. Всичко от Него излиза и всичко към Него се връща. Извън Бога нищо няма, понеже ако мислиш, че извън Него има нещо, Той трябва да е отражение, вън Го няма.

Идея за Бога трябва да имате. Вие се приближавате към Бога със страх. Плашите се от Него. Защо? Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си. А някой път се радвате, че отивате при Него. Мислите, че сте прави. Вие мислите, че като идете при Бога трябва да Му занесете нещо. Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца или вол ще му заколят. Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: Защо Господ не ме послуша? Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша. По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране. Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко. Нищо повече! Като те е пратил на земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо. Всичко имаш, богат си. Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни? Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси. Други са богати външно, едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи. От какво произтичат тези контрасти?

Представете си една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло - всичко пълно, каквото иска има, но не точи баница, а чака дано някой отвънка дойде да я източи. Седи и гладува. Дойдат и другите от този дом, и те гладуват. Питам: Коя е причината за това? Представете си и друга една мома, и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница. Но тя е спретната, чевръста, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница. В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: Защо се намирам аз в това положение? Ти си онази богатата невеста, която се потрива в къщи и не иска да точи баницата. Казва: Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото? Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото - красива е, но не е доволна. Защо? Казва: Да има нещо и отвътре! А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се облича може, а за точенето - не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не й се работи. Светският човек казва: Всичко имам - и къща, и говеда, както виждате, добре мебелиран дом, но нещо не съм доволен. Всичко има той, но не е доволен. Това е красивата мома, която не иска да точи баница. Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница. Наял се човекът добре. Казва: Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре! Туй е едно положение, в което ние сега се намираме. Някой път мислим, че задачата е трудна. Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва. Като ме питат Учителю, я ми кажи какво ще стане с мен казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба кръст, че тук лежи един старец на 80-84 години умрял. Друг пита: Какво съм бил в миналото? В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп можело да те видят. Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце. По цял ден си плачел и си създавал главоболие на майка си. И майка ти те оставила, и ти си останал едно сираче. Е, друго нещо не съм ли правил? Нищо не си правил, само си се научил да плачеш. Това е твоето минало. Той казва: Сега ми говори за настоящето. Настоящето е най-красивото положение. В миналото човек е бил малък. В бъдещето ще бъде голям, а в настоящето той живее. Искате ли да бъдете деца? Майка ви като си дойде, тя ще ви каже историята, колко пъти ви е къпала и какво сте правили. Всичката ви история от пет-шестгодишна възраст е написана, много работи сте казвали.

Миналото, това е грехът на човека. В миналото на човека се показват всички негови недостатъци, а бъдещето показва всичките неразрешени въпроси. Бъдещето е пълно само с неразрешени въпроси. Питат какво ще бъде бъдещето. Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти. Ти не си умрял да знаеш какво нещо е смъртта. А настоящето, това е днешният ден, то е животът на Бога.

Така сравнявам положението. На върха на една висока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място. Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш догоре, до върха. Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има. Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и казваш: Интересно е на върха. Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш. Или другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: Още малко ще взема. Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хубавото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала, голямото благо е голям товар, малкото благо - малък товар. Този закон почти за всичко е верен. Когато човек малко има, по-добре е. Който много има, много ще изискват и от него. Който малко има, малко ще изискват от него.

Сега ви трябва едно правилно разбиране на противоречията, които срещате всеки ден в живота си. Малкото дете го е страх майка му да не умре, баща му да не умре. Хубаво. Младата мома се тревожи. Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна. Младият момък и той се тревожи. Иска на висока служба да го турят. Музикантът и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири. Тогава казва: Дотегна ми! Свири на себе си! Ти си станал музикант не за хората, а за себе си. Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора. Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после. Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора? Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи. Но за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието. Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал. Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене. И той яде и умира. Питам: Този религиозен човек виновен ли е? Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне! Наяжда се човекът и умира. Де е вината сега? Той не е допускал, че болният ще преяде. Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление. По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота. Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това? Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот. Питам: като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си? Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си? Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли? Ни най-малко. Дрехите при философа са философски, но същите дрехи при невежия стават невежи дрехи. Хубавата цигулка в ръцете на онзи, който знае да свири, отлична е, но в ръцете на онзи, който не знае да свири, нищо не е.

При сегашното състояние, в което се намираме, ние сме недоволни от тялото си, ние сме недоволни от своя ум, от своето сърце, от своите постъпки - навсякъде има едно недоволство. Туй недоволство произтича от факта, не че онова, което имаме, не е хубаво, но че не знаем как да го употребим. Спират се мнозина и казват: Е, да сме във времето на Христа! Вие си представяте Христос преди две хиляди години. Какво щяхте да видите и разберете тогава? Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е. Христос имаше една дреха, която носи три години и му я взеха. Тази дреха не е царска мантия. Някои казват: Христос всичко може да направи. Богати може да ни направи. Е, защо сте сиромаси? Христос не дойде да направи хората богати. Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци. Христос дойде на земята да направи една връзка, да даде едно разбиране как трябва да живеем по Бога. Да ни покаже със своя живот, със своя пример как трябва да живеем. Някой казва: Аз не искам да бъда богат! Той е на кривата страна. Друг казва: Не искам да бъда сиромах! Вие не разбирате съотношението. Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно. Има една сиромашия, която е потребна. Сиромашията е точно противоположна на богатството. Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън. А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да я напълни. Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия - празна. Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни. Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат. Или гладен си, ти си сиромах, търсиш хляб. Наядеш се, ти си богат. Щом се наядеш, ти си богат. Колко ти трябва? Половин хляб, малко домати, малко ябълки, или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти не можеш да изядеш. Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не. Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем? Сега аз ще се спра върху този въпрос. Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата. Първоначално храната за човека е била предопределена точно. Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си. Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна. И пчелата също. Обаче човекът е объркал начина на храненето си. Той не знае с каква храна да се храни. Прелетните птици никога не забравят пътя си. Отиват и знаят да се върнат. Това от хиляди години е така. Обаче човекът е объркал пътя си, човек откъде е слязъл не знае. Като иска да си отиде, той не може да се върне, обърква пътя си. И коя е причината, че е объркал пътя си? Аз да ви кажа причината донякъде. Отива един млад момък на гости някъде. Тогава за здравето на този или за здравето на онзи пил, и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл. Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му. Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му. Вземат го и го завеждат в неговия дом. Е, коя е причината за това? Винцето. Питат ме някои къде е пътят за небето. Казвам: Този е един от онези, който е объркал пътя си. Тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: Не зная къде се намирам. Четеш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път. Виждаш тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл. Обаче след като излезе винцето из твоята глава и се избистри умът ти, и слънцето изгрее, казваш: А, тази работа е ясна. Покаянието не е нищо друго, освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което си пил и не е трябвало да пиеш. Сега даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви. Има една опасност човек да се опие. Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване? Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш? Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да обърка пътя си! Тогава ти ще кажеш тъй: Аз не искам да пия! - Не е въпросът да не пиеш. Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш. Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: Моля, дайте ми вода! Дайте ми от хубавата вода да се чукнем! Ха наздраве сега! Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата и най-после те ще бъдат пияни, а ти - трезв. Ама какво ще кажат хората? Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива. Чукайте се за здраве, за България, за жена ти, за твоето здраве, за здравето на всички.

Сега всеки ще каже: Аз не искам да бъда богат. Е, какъв искаш да бъдеш? Като станеш сиромах, казваш: Аз сиромах не искам да бъда. И сиромах не искаш да бъдеш, тогава какво търсиш? И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш. Под думата сиромах какво трябва да се разбира? Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах. А когато си свършил работата, ти си богат. Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах. Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза. И трапезата на богатия се дължи на сиромаха. Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде. Има един в тебе, който работи. Има и един, който яде и се радва. Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: Дай онова шише с дървеното масло! Турил в паницата си и топил чорбаджията, и ял. Сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето, и ял. А чорбаджията му казал: И тебе не те бива без масло! Той е нашият чорбаджия вътре. Това е едно неразбиране на живота. Един яде чрезмерно, а другият никак не яде. Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го възприемем и да благодарим - да вършим волята Му. Яж хубаво, не преяждай и благодари. И като си почиваш, пак благодари на Господа. Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си. Умният човек трябва да бъде доволен. Това е едно от правилата. И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре в себе си. Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват. Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш. Не се изисква дълго време да ги решиш. Ето аз как разбирам умния човек. На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи. Той само като драсне, дървата му пламват. А на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана. Не върви. Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни. Какво ще правиш? Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището. Това е философията на живота. Сега не ме разбирайте криво. Казвате: Някои от нас сме по-прости, някои по-учени. Всеки, който има влажен кибрит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост. Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен. Всеки, който има хубави дрехи, е умен, всеки, който има съдрани дрехи, е глупав. Всеки, който има хубави обуща, е умен, всеки, който има съдрани обуща, е глупав. Всеки, който яде мухлясал хляб, е глупав, всеки, който яде хубав хляб, е умен. Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш! Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане. Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи - с хубави селски дрехи с гайтани и нашивки. Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане. Най-първо ти носиш само една реклама на гърба си. Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил дрехите. Тези дрехи са реклама на всички изброени. И ти ги обличаш тези дрехи. И всички те са умни, а ти какъв си? Хубави са дрехите, защото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил. А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам. Направи и ти нещо. И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови! А тия хубавите дрехи след една година ще имат тук-там лекета. И ти ще кажеш: Трябват ми други дрехи. - Ти не си от много умните хора. Ами ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, разваляме и ставаме инвалиди, кой е виновен тогава? Ако нашето тяло е било нова дреха и сега е овехтяла, кой е виновен? Че за това тяло са работили хиляди и милиони същества да го направят хубаво, а ние го вземаме и го разваляме и после сме недоволни от него. Какво направихме, за да го възстановим?

Кое е новото? Хубавите дрехи мязат само на един здрав човек, хубавите дрехи мязат само на един умен човек, хубавите дрехи мязат само на един добър човек! Тъй е. Конкретно е така. Ти си добър, ти си умен и при това, ти си здрав! Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме. И после питаме коя е причината за загубването им. Причината е вътре в нас. Когато идеш на гости, за хатър не пий. И да те карат, за хатър не пий! Но пий чиста вода, да ти е главата всякога бистра. Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство, или на една постъпка да ти размътят ума, и живота, и сърцето. Не позволявай! Това е умният човек! Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти! В краен случай ако го размъти, остави да се утаи водата. Не позволявай на едно чувство да размъти сърцето ти!

Това е учил едно време Христос. Покаяние трябва, наближило е Царството Божие! Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри! Това значи Царството Божие. Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава. Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет. Наближава времето. Вие казвате: Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било. Че вие и сега сте във времето на Христа. Христос и днес обикаля. В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил? Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи Божествения, който хлопа! Една хубава мисъл, това е Той! Вие чакате бъдещето. Ако живеете за бъдещето, непременно ще остареете и умрете. Възкресението ще стане не в бъдеще, а в настоящето ще стане! Когато възкръснеш, то е настояще! Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще. И което е станало, и се е реализирало, то е минало. Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще! Има много работи, които са станали и които са се реализирали. Истинското учение осмисля живота. Истинското учение осмисля богатството, осмисля сиромашията, осмисля всичко. Истинското здраве осмисля живота.

Та казвам, ако имате една сиромашия, която не осмисля живота, изпратете я на гости някъде. Ако имате едно богатство, което не осмисля живота, изпратете го на гости някъде. А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и да е! Това е истината. Под думата "Любов" разбираме всичко онова, което е действително. Любовта е която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко! Това е Любовта. Затова трябва да започнете с нея. Без любов хубавите работи не могат да се задържат. И само чрез закона на Любовта, единствено чрез Любовта, в света може да дойде най-великото благо, и то не само веднъж, а да бъде непреривно.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Чистота на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, вечен Бог на живота.

1. Утринно Неделно Слово, държано на 24 септември 1933 г., 5 ч.с., София - Изгрев.

НАГОРЕ




placeholder