НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Вечният порядък. Най-силното у човека

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Вечният порядък. Най-силното у човека

Най-често използвани думи в беседата: аз, може, сега, всички, човек, казвам, има, живот, хора, съм, свят, хляб, казва, порядък, дум, дете, себе, майка ,

Общ Окултен клас , София, 27 Септември 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 6 часа сутринта

(Небето – хоризонтът чист, леко розова омара,
зенитът – звезди, меко времето.)

Тайно размишление (15 минути)

6 часа и 15 минути

Искате да имате събрание. Хората трябва да се съберат, но ако не могат да се съберат? Както виждате всички не могат да се съберат. Някой път, когато се съберат, трябва да се подведат под еднакъв знаменател. Вие казвате: „Хората трябва да се съберат.“ Но ако не могат да се съберат? Както виждате, всички не сте събрани. Има нещо, което липсва. Вие сега сте научени да живеете както живеят рентиерите. Всички сте до един рентиери хора. Тази философия на рентиерство всички сте я разбрали. Като дойде месецът, ще ви донесат парите. Работата ви толкоз става уредена, следующия месец пак. Вие само очаквате да ви донесат парите. Но представете си, че се измени положението. Нямате нито един наемател в къщата – какво ще бъде положението ви? Сега, при първото положение ще кажете: „Тъй е наредил Господ.“ Наредил на рентиерите да ви плащат. Един ден обаче, тия хора напущат къщата ви с всичкото уважение, по някакви причини, вие не знаете, но факт е и вие оставате без наематели. Какво ще кажете тогава? Вие напразно уповавате. Но въпросът не е там. Ще кажете: „Защо е направил Господ така?“ Вие разрешавате въпроса тъй, както не е. Вие не разрешавате въпроса защо Господ казал на наемателите да си излезат? Като имате наематели, работата е наредена, като няма наематели, какво ще правите? Нямате нито пет пари в джоба си, пък хлебарят без пари хляб не дава. Той е имал доверие във вас, докато сте имали наематели. Но, като ви напуснаха наемателите, той веднага изгубва доверието във вас и пет пари не дава. Вие ще кажете: „Ще вземем на заем.“ Но от никъде не може да вземете нито пет пари.

Сега да поставя този въпрос в друга една форма. Представете си, че някъде горе, в планината има един хубав извор, най-хубавия извор, но вие никога не сте ходили на този извор. Вие сте така навикнали, че хората постоянно ви носят вода, вие им плащате. Но един ден всички тия хора престанат и нито един не отива да ви носи вода? Какво ще правите тогава? Представете си, че вие не сте ходили на извора и не знаете и пътя за там. Сега, казвате вие, ще идете до извора. Но вие сте от деликатните хора. Туй место е каменисто, а вие обуща нямате, вашите обуща са тънки, като една пеперуда, като отидете на сто крачки, обущата ви ще се охлузят и вие ще останете боси. Тогава какво ще правите?

Ама в какво седи законът? Всички вие искате да служите на Бога. Но тази идея е една механическа, да служиш. Да служиш на Бога, трябва да знаеш и то не само както са живели вашите бащи и майки, но всеки един момент ти трябва да учиш начините на служенето на Бога. Но служенето на Бога не е все еднакво във всеки момент. Например във вашето съзнание трябва да има един нов метод на служенето. Тъй както си служил вчера, днес не можеш да служиш.

Сега, тъй като ви се говори, вие се намирате в едно противоречие. За да направя тази идея малко по-ясна, представете си, че имате едно дете, малко дете, родено. Най-първо, то, като заплаче, вие ще го турите на буската си. Майката ще го тури ту на едната, ту на другата страна. Но това дете расте и един ден вие казвате: „От там няма вече да вземаш!“ И не му позволявате, по никой начин, вече не може от там. Какво трябва да прави детето? Трябва ли постоянно да яде от там? Не, то трябва вече да яде по друг начин. Жените имат вече тази опитност, но съвременните мъже са изгубили тази опитност, не знаят туй изкуство, да отглеждат деца. Но жените знаят да ги отглеждат. Но жените не знаят, като отбият децата си, от там насетне не знаят как да ги гледат, а мъжът знае. След като майката го е отбила, той знае, как да го отглежда. Майката много добре знае да гледа детето, докато не е отбито. А сега работата е разметешена. Ако бащата отглежда децата, докато майката ги кърми, а майката ги отглеждаше, като ги отбие, в това и двамата са невежи. Ако тази майка внесе каквато и да е лоша мисъл, когато тя кърми децата си, или каквото и да е лошо чувство, това вече се отразява върху храната, която ще даде на своето дете.

Сега вие може да пренесете този закон върху себе си. Представете си, че вие искате да служите на Бога, но трябва да отхраните една идея, като едно ваше момиченце или ваше момченце, да ви стане идеята ясна. Другото разбиране е механическо. Човек никога не може да бъде добър. Тъй, както ние сега мислим, не можеш да бъдеш добър. Не можеш да бъдеш по следующите причини. Онова дете, като е било на един месец, ще бъде доволно от тебе. След като стане на една година, тази храна, която си дала на един месец, вече не стига, то ще иска повече храна от тебе. И то ще бъде недоволно, ако толкова му дадеш, колкото, като е било на един месец. И в неговото съзнание ще бъдеш недобър. Значи, на това дете, ще му дадеш толкова храна, колкото годината изисква. Като стане на две години, ще му дадеш толкова храна, колкото за две години.

Вие, някой път, за себе си не знаете, че растете. И колкото едно време ядяхте, сега ядете повече. И следователно, защо сте недоволни всички? Аз пренасям сравнението, не мислете, казвате: „Аз ли съм най-лошият човек!“ Въпросът е за разбиране. Всички сте недоволни, но не знаете защо сте недоволни. Някой път сте доволни, а някой път сте недоволни. Недоволни сте по единствената причина, че не ви дават това, което ви се пада. Не че този човек, който ви го дава, не мисли за вас. Майката няма разбирането на туй дете. Случва се, че след една година майката няма толкова мляко, колкото детето изисква. Туй мляко е било достатъчно за първото време, но след една година майката няма толкова храна. А детето плаче, иска, казва: „Намери!“ От къде ще намери.? Сега ние считаме, това става само с децата. Всичките хора са като деца. Те само плачат и искат. Всяко дете си иска правото. Правото е да ти дадат туй, което ти искаш. То е така. Добре е, но предположете, че и майката и тя има право, и тя трябва да вземе от някъде. Представете си, че и нейната майка и тя се намери в същото затруднение и тя не може да даде на своята дъщеря толкова, колкото тя иска. Пък представете си още, че и майката на тази майка и тя не може да даде толкова. Питам, как трябва да се реши въпроса? Казвате сега: „Въпросът е да бъдем добри!“ Туй ни най-малко не разрешава въпроса, да бъдем добри. Защото добрината е едно статическо положение, ти си богат човек. Имаш, даваш. Минаваш за добър. Ти си сиромах, не можеш да дадеш никому. Хората те считат за лош. В една държава има известни закони, ти ги изпълняваш – считат те за добър, не ги изпълняваш – считат те за лош. Но това са относителни неща. Това не е още онова, великото право в света.

Право в света е само това, което поддържа живота! Не само живота на един човек, но право в света е само това, което поддържа живота на всички същества от най-малките до най-големите.Та всяко същество не изгубва живота си. Това е право. Щом едно същество изгуби живота си, това не е право. Или правото е нарушено. Щом имаме живота, тогава другите неща постепенно идат и първото нещо в света за нас необходимо е животът! Но този живот имате да разберете. Аз не го разбирам това живот. Ще ви дам едно определение: В истинския живот няма никакъв примес. Животът е чист! Абсолютно без никакъв примес. Това е живота! А всеки живот, който има какъвто и да е малък примес, този живот носи вече страдание. Ние страдаме – има нещо чуждо, но не знаем от къде е дошло. Сега аз оставям въпроса. Не определям как е живота. Аз го оставям въпроса, тъй както си е, не разрешавам.

Нас ни трябва чистия живот. Аз никога не поддържам, че животът може да се окаля от вътре. Това е невъзможно! Аз не поддържам, че някой може да ви вземе живота. И то е невъзможно. Никой не може да ви го вземе! Вашия живот си остава винаги за вас. Но във вашия живот може да се примеси нещо чуждо, което да ви причини едно страдание. То няма да причини страдание на живота. Животът не може да страда. Туй, което страда, то не е живота, то сме ние. То е отделно от живота. Животът е отделно от страданието, животът не страда, страдаме ние. По единствената причина, че нямаме този живот, който ние искаме, нямаме достатъчно от този живот. Както детето страда, че няма достатъчно храна вече и то е недоволно, дойде му достатъчно храна и то е доволно. И всеки един човек така. Не е дето казват, че човек иска много, не това.

Аз съм правил опити и съм дошъл до едно заключение: Туй, което човек иска е много малко. Някой път човек иска само една дума да му кажеш на него и той е доволен. Аз съм срещал хора, някой човек се отчаял, казва: „Искам да се самоубия“, това няма, онова няма. Аз го погледна и му казвам: „Ще се оправят работите ти.“ – „А, тъй ли!“ – „Ще се оправят работите ти.“ – „Ама, така ли казваш? Право ли е?“ – „След една година твоите работи ще се оправят.“ Той става весел, разговаря се: „Но казвам, слушай, след една година ще проверя думите ти.“ След една година той иде весел, оправили се работите. Нищо не дадох на този човек, пари не му дадох. Казвам: „Хляб имаш ли?“ – „Имам хляб и пари имам, но с жената не можем работи и тя яде.“ Тя, за да те яде, значи е гладна. Щом иска да го яде, гладна е тя.

И тогава ми иде на ум онзи пример, за онези английски моряци – 10, 12 души, които са останали в една лодка, след като се разтрошил корабът и единият англичанин описва, след като седели десетина дни, изяли всички продукти и всичките гладни и казва: „Събуди се в нас онзи животински инстинкт и почнахме да се гледаме един друг особено някакси и най-после съсредоточихме погледа си върху едного и ние го отделихме в съзнанието си и решихме да го изядем. И този човек чувствува това, че го отделяме. Но работата не се свърши само с този. След една седмица пак почнахме да се гледаме.“ Пак търсят някого. Той сега разправя, няма да ви разправям историята, но казвам, защо тези хора не решават всички да умрат, а искат само един да умре, за да могат другите да живеят? И казвам, при тези изключителни условия, какво трябва да прави човек? Това е един изключителен случай. Но това, което сега става в човечеството! По някой път ние сме в една такава лодка, в какво е виноват този човек да умре? Кажете ми сега? Той не иска на сила. Мисля, хубаво би било да хвърлят жребие, да се питат: „Ти искаш ли да станеш жертва?“ А то, насилие, без да го питат, отделят едного и го изядат. Сега този пример е донякъде изключителен.

Но казвам: във вас имате вие едно красиво състояние и веднага се изменя състоянието ви. Може да се измени състоянието ви само от една дума. Разбирайте правилно и казва Христос на едно место, че не само с хляб може да бъде жив човек, но с всяко Слово, което излиза из устата на Бога. Тогава, ако една дума може тебе да ти донесе живота, а друга да те зароби, значи в една дума може хлябът да дойде. Казал си една добра дума – този е добрият хляб. А казал си една лоша дума, този е лошият хляб. Значи, всеки който яде от този, лошия хляб той става лош. Не че е лош, но е недоволен.

Сега разберете, всички трябва да бъдете добри хлебари. При мене дойдоха двама души. Та единият ми дава проект, пита ме да свърши ли по богословие като доктор по богословие? Аз, като го гледах, гледах, казах: „Богословието, според мене, не е наука, защо ще идеш да си губиш времето?“ И му казвам: „Слушай, стани доктор по хлебарство. Богословието ще се измени и след време твоето докторство по богословие нищо няма да струва. А пък, ако свършиш по хлебарство, винаги ще имаш клиентела. Никога твоята клиентела няма да се свърши. Всички хора имат нужда от хляб. И ти ще вадиш най-добрия хляб. А ще се прочуеш като доктор по хлебарство. Тъй като правиш най-хубавия хляб, ще се чувствуваш като доктор.“ Или, другояче казано, ако ние бихме се научили да мислим правилно и да говорим правилно: да говоря така, че от всяка дума да съм доволен! Аз считам като кажа една дума, да съм доволен. А някой път кажа една дума и не съм доволен. И казвам, сега трябва да се свърши докторството по хлебарство. Да знаеш да кажеш една дума на време. Не да идеш, че на всекиго да разправяш. Но една дума, която може да въздействува благородно на един човек, не може да въздействува на другиго еднакво. Ние казваме тъй, че трябва да обичаме всички. Даже думата „любов“, ако кажете: „Аз обичам някого“, знаете ли какъв скандал може да произведе тази дума? Най-хубавата дума е това. Казват: „Ти трябва да обичаш всички, ближните си.“ Но, ако дойде някой и каже тъй: „Аз много обичам жена ти. Влюбил съм се в нея. “ Турчин ако е, какво ще каже, аз няма да употребя думата, той ще свие веждите си и вие веднага ще излезете из къщата навън, защото той другояче разбира любовта. Та казвам, тогава тази дума не [е] на местото си. Да разтриваш един болен крак и да го лекуваш, това го разбирам, но да разтриваш един здрав крак, това не го разбирам. Да храниш гладния човек, разбирам, но да храниш сития, който е преситен да храниш, това не разбирам. Няма си местото.

Та казвам, работа се изисква следователно, за да разрешим ние другите въпроси. Посторонните, социалните въпроси, общочовешките, те са големите проблеми в света, които не зависят само от нашето решение. Каквото аз решавам, аз ви говоря от гледището на земния живот. Някой път не зависи аз какво мисля. Каквото аз мисля ни най-малко няма да повлияе на слънцето. Аз може да помисля, че слънцето няма да изгрее, а то пак изгрява, или може да помисля, че слънцето ще изгрее, но слънцето ще изгрява не защото аз мисля това. Някой път в слънцето има промени, които стават между слънцето и земята. Учени хора изясняват, че промените не са в слънцето, но в земята. За пример, нас ни се вижда, че слънцето отива към юг, а после към север. Верно ли е това? В действителност слънцето никога не ходи на север или на юг, а нам ни се струва, вижда, че то ходи на север или на юг. А учените хора казват, че не отива слънцето, но то зависи от земята. Земята се поставя в разни положения, затова нас ни се вижда слънцето така. Сега това е само за изяснение.

Също така в света има много неща, които нас ни са неясни, по причина на една материална обстановка, в която ние се намираме. Ако онзи кон, когото възсядат каже: „Дотегна ми да бъда в туй положение.“ Не иска това положение. – „Тогава, казвам му, престани да бъдеш кон, нищо повече.“ – „Че как?“ Казвам, има един начин за освобождение на коня, да го не възсядат: Да стане една малка буболечка. Кой ще го възсяда тогава? Всеки ще го пусне да си върви. И тя ще си върви свободно. То е един начин за освобождаване. Ти ще се освободиш от едно противоречие, но ще се натъкнеш на друго едно противоречие в света. Няма да те възсядат, но ще станеш бубулечица. Добре. Другото положение, казвам на коня: „Стани човек, с една много добре сформирована глава, с един отличен ум. Хвърли твоите петала, хвърли си козината, освободи се от опашката, от всичко конско, да не остане нищо и да не те познават, че ти си бил някога кон. И да търсят този кон, да не може да го намерят никъде.“

Сега аз не искам да остане в ума ви онази идея, статическа идея. Неразбраните идеи са неустановените идеи. Някой казва: „Да имаш една установена идея.“ Не. Аз не съм за установените идеи. Идеите не могат да бъдат установени. Не мислете, че идеите са нещо мъртво в света. Така както хората разбират, те казват: „Трябва да имаш нещо установено, една идея трябва да имаш, характер. “ И характер не значи нищо. Та нима вълкът няма характер? Нима овцата няма характер? Нима стражарят няма характер? Свещеникът няма ли характер? – Има. Какво от това? Не. Има нещо по-високо от характера на човека. Казват: „Характерен човек.“ Научил се той много да говори. Е, научил се малко да говори. Научил се никак да не говори. Това са временни състояния у нас. Казвате: „Силният човек!“ И силата още нищо не значи. Казвате: „Да бъдеш силен!“ В какво седи силата на човек? Ти можеш да бъдеш силен със своите мускули. Така да хванеш един човек и да му строшиш ръката. А друг със своя ум е толкова силен, че той може на 4 километра да те хване и да те спре. И силите са различни. Ти си силен, можеш да извадиш ножа си и да направиш някого на парчета, а пък онзи човек, със своята картечница е по-силен, не ти дава време да си извадиш ножа, а помита всичко. Сега туй са само временни положения. Но има една сила в света, която обезсърдчава хората. Представете си, че аз имам това изкуство. Вие носите всичките ваши оръжия, а аз си вдигна пръста си и всички те се стопят и вие оставате без никакво оръжие, ножове, пушки, ноктите ви, всичко туй и няма с какво да воювате.

Разправят ми един случай, доколко е верно, една жена била мъжа си, здрава била тя и била мъжа си. Но тя умира. Като се оженил той за друга жена, втората, един ясновидец вижда онази умрялата пак влиза в къщи и носи една тояга, пак да го бие, че се е оженил за другата. И тя го налага, а мъжът казва: „Не зная какво ми е, нещо ме сърби.“ Сърбяло го нещо малко. Тогава той е търпял жена му да го налага, а сега нещо го сърбяло. И тя се чудела от де може той тъй да издържа. А него само го сърбяло малко. Сега да поставим нещата в живота. Те го пренасят в другия свят. В живота нещата не могат да се променят. Има една промяна, която често става в нашето съзнание.

Та казвам сега, на всинца ви трябва едно вътрешно, не еднократно разрешение на въпроса, но един непреривен процес на онова правилно разбиране. А в туй правото разбиране седи силата на човека. Щом ти го разбираш, ти си във връзка с всички ония същества по земята, които са съвършени. Ако съвременните народи разбираха този закон, веднага на земята, между хората, може да настане братство. Ако всичките хора се решат да мислят правилно, да влизат всеки един в положението на другиго вътрешно, ако само така вътрешно се разбираха, то веднага щеше да се оправи света. Защото иде при тебе един човек, ти си готов да му направиш една услуга. Иде друг, ти не си готов.

Вчера дойдоха тука двама художника, трима души дойдоха. Единият седна там (в салона), другият отиде на север и почнаха да разправят за своите нещастия. Че последната година били в академията, че им трябвали пари и носят си картините. Направиха тук едно изложение. Казват: „Трябва да си купите тук.“ При мен идат, аз да купя картините. Представиха ми един български гайдарджия, с гайдата свири, няколко жени отподире, все млади. Представиха ми трима старци, единият мъдрец, а двамата – единият въглищар, а другият някой от Горна баня някъде. Представиха ми една къща от Шуменско, старомодна, за ибрет. Представиха ми една джамия. Представиха ми и друга една картина – морето. Две морета ми представиха. Представиха ми три брези от Борисовата градина и други още някои. Казвам: „Слушай, такива художници като вас! Че гайдарджия така рисува ли се? Най-първо картината на този гайдарджия, вие сте последния курс, нали, казвам, тази картина не е верна. Гайдарджия така рисува ли се? Туй чело така поставя ли се? Тъй поставено, челото не е верно. Тук няма никакъв гайдарджия. После защо си турил такива признаци, че пукната е главата на гайдарджията?“ Не се рисува така. Нещата трябва да бъдат верни. Единственото нещо, което аз може да харесам е морето донякъде. Ей, картината е там, може да я видите. (Учителят показва в салона на долапа.) Вашите професори трябва да ви разправят как да рисувате. Те трябва да ви покажат. После, образа на гайдарджията, тъй да го нарисувате, че който го види мед да му падне на сърдцето. Че той носи една хубава черта. Те ще ми нарисуват една съборена къща, че била стара. Мен старини не ми трябват. Или нарисува един умрял човек, как го погребват. И умрели хора мен не ми трябват. Стари идеи, умрели идеи, навици, привички, всичко туй ще му теглим една кибритена клечка, че да не остане ни помен от тях.

Човек има много стари неща, които трябва да изгори, че да не остане ни помен от тях. Старата къща, старите дрехи, дедо ми, той ще ви ги нарисува, няма смисъл от тия работи. Сега аз ще преведа, сега вие всички сте художници. Ама аз сега виждам, че не се говори тъй както аз им казах. Той, като седи, казва, че животът е лош, че трябва да се борят. Аз ги слушах, прав е този човек, но казвам, не е само той. Хиляди хора има недоволни и аз виждам причините. Този човек как може да стане доволен? Най-после казват, че са двама художника, а на картината им има един подпис. Една сестра тук каза, че всички картини имат един подпис, а са двама художници. Тогава казвам: „И двамата художници ли са?“ И тя го забеляза, каза: „Защо всичките картини имат един подпис, а те казват: картините са на двама?“ След като си излязаха, един брат казва на сестрата: „Защо така говориш на тях? Туряш ги в затруднение.“ Сестрата казва: „Нека кажат истината. Ние искаме да знаем двама художника ли са или един. Не трябва да се лъжем, нищо повече.“ Аз, ако бях на тяхното место, другояче щях да постъпя. Щях да нося само една картина. Те ми донесоха 20–30 картини, а това всяко едно дете може да нарисува – нацапани, нацапани картини и казват: „Туй е старомодна къща, идея.“ Но в тази картина няма никаква идея. Донякъде идея има в това – морето, а туй, другото е все зацапани мисли. Идеята в тях, аз както виждам, е да си изкарат прехраната.

Човек не трябва да рисува, да си изкара своята прехрана. Той е осигурен. И всички ние сме осигурени. На човек светлината му е дадена, въздухът му е даден, водата му е дадена, хлябът му е даден. Остава едно нещо, което вие игнорирате, и никога не си свършваме работата както трябва. Дето мислим, че хляб няма, често ние се намираме в противоречието на малките деца. Майката не дава хляб на детето. Защо? Голямото детенце бѝло по-малкото. Майката казва: „Признай погрешката, ще ти дам хляб.“ Детето – не. – „Няма да ти дам хляб!“ Защо не му дава хляб? Защото не признава, че бѝло малкото си братче. Минава час, два часа, детето е гладно. Защо гладува то? Само една дума да каже то: „Мамо, бих братчето си, прости ми. Дай ми хляб!“ И майката ще му даде хляб.

Сега на въпроса. На всички тази сутрин ви липсува едно. Всички вие не сте точни. За пример питат тъй: „Ще има ли събрание или не?“ Че то е човешка работа. Щом мислим еднакво, щом имаме една Божествена идея, която ни въодушевява, можем да се съберем. Щом нямаме Божествена идея, как може да се съберем? Щом моите идеи и вашите идеи се различават, как ще се съберем? Ако моите интереси и вашите се различават? Богатият и сиромахът може ли да се съберат? Не могат. Грешникът мисли за едно, светията мисли за друго. Двамата мислят различно. Ученият и невежият мислят за различни неща. Но богат и сиромах, това не е различие, учен и прост – това не е различие, грешник и светия – това не е различие. Това са временни обстановки на живота. Ученият може да стане невежа, богатият може да стане сиромах и сиромахът може да стане богат. Слабият може да стане силен и силният може да стане слаб. Светият може да стане грешник и грешникът може да стане светия. Това ни най-малко не е различие, но има нещо в света, което е важно. То е онзи, истински чистия живот, дето казва Христос: „Чистите по сърдце ще видят Бога.“ Или само онези, които имат чистия живот, ще видят Бога.

Че кого обичаме ние? Кажете, в живота не е ли така. Защо обичате вие онова дете или онази, младата мома, онази, свежата с хубавите очи? Докато е чиста. Значи, онзи, чистия живот, кой как мине, трепери, излиза нещо от нея. Всички идат при нея. Тя дава нещо от себе си. Но един ден, този живот, като се опетни в нея, като престане да дава, погледнеш и лицето ѝ се опетни. Почне да губи красотата си. И лицето ѝ вече не е такова. И тя казва: „Едно време какво мислех за живота, а той не бил такъв, живота.“ Ако днешният ден може да измени нашите идеи, нашите постъпки, нашето сърдце, ние сме на кривата посока. Човек, всъщност, е по-силен от всяко в света. Никоя сила в света, колкото и да е голяма, не е в състояние да измени човека. Вие казвате: „Външните условия.“ Външните условия за един човек го правят крадец, а същите условия правят другиго светия.

Та казвам, единственото нещо, в което трябва да вярвате, е, че вие сте по-силни от всичко. Не в смисъл: силни да управлявате света, то е насилие. И не да вярвате, че сте най-слабите хора. То е другата самоизмама, заблуждение. Но да знаете, че онова, което човек има в себе си, никой не може да му го вземе. Никой не може да го измени. Или другояче казано: Бог, Който живее вътре в мене или Бог, Който живее вътре във вас, няма никоя друга сила, която може да го изпъди из вас навън. И сега, ако вие разбирате идеята, че Бог е нещо, което влиза вътре във вас, това е заблуждение. Но туй, което вие търсите всъщност, туй хубавото, великото, свободата – това е Бог, вътре във вас. Това във вас, което може да се измени, на него не разчитайте. Туй, което не може да се победи при всичките условия на живота, то остава едно и също във вас и което ви извежда като победители, то е Бог във вас. Туй, което при всички условия на живота може да ви изкара като победители, което не може да претърпи нито едно крушение, то е Божественото. На Него разчитайте всякога! Туй, което всякога остава едно и също във вас, на него трябва да разчитате. И следователно, ако ние търсим нашето щастие вънка от себе си, ние сме на кривия път. От вънка само съществуват условия за подържане на щастието. Но всеки един човек е щастлив от вътре. То е пълното вярване. Сега може да опитате туй положение, постоянно да го създавате в себе си. Защото има една опасност, която седи в едно криво разбиране. Материалните блага, знанието, здравието, всички тия работи са един резултат, но те не са, които подхранват щастието на човека. Аз може да нямам нищо, никакво богатство, ни ниви, ни къща, но имам една силна душа, обичам другите хора и всички ме обичат. Ходя навсякъде. Ако всички ме обичат, къде ще бъда лишен? Без да искам хората ме викат: „Елате на обед у нас.“ Имам работа, но спра се. Казва: „Искам да се срещна с вас.“ Може ли тогава да гладувате, тогава? Не.

А вчерашните художници, след като дойдоха, аз седя и гледам, те мислят, колко ли ще им дам на тия картини. Сега колко оценявате туй море? Колко ще им дадете? (Брат С.: – 30 лева) Аз мисля, в техния ум доколкото аз долових, единият мислеше 150 лева, другият – 200 лева. Но после те казаха тъй: „Е, колкото обичате.“ А, колкото обичам аз, пак виждам в техния ум: „Ти си един благороден човек, срамота е за тебе да дадеш 30 лева. Минаваш за Учител, учиш хората щедри да бъдат.“ Прави са. Но аз си казвам на себе си: Но аз, като нямам нито пет пари в джоба си! Много съм щедър. Щедър съм, не че съм беден, но касата ми е някъде много далече и докато ида и се върна, ще мине цяла година. Казвам, не съм беден, но касата ми е много далеч, а той човекът сега му трябват не зная колко му трябват. Седя и се чудя. Една мисъл казва: Да насърдчавам ли, да не насърдчавам ли? Туй сега е не насърдчение, а право разрешение за живота. Казвам на тях: „Единствената картина, която аз харесвам, то е вашето море, а другите картини не ми харесват.“ – „Ама, тази работа е стара къща.“ – „Стари работи не ми трябват.“

Та казвам, все същата идея седи. Ние, като се намерим в трудно положение, искаме да разрешим трудностите по един съвсем механически начин. Ако между хората се установи онзи пълният живот, противоречията ще изчезнат и ще настане друго едно положение. Да се обичаме, не значи да мислим всички еднакво. Тогава, ако аз обичам хората, каквато и мисъл да ми кажат, мен ми се харесва. Пък като не го обичам, и най-хубавата мисъл като каже, все ще намеря някой недостатък.

Та казвам сега, аз се спрях и на друго едно положение. Аз си представих за картината, казвам на себе си: ако тази картина беше нарисувана от една красива мома, толкова красива, че всички лудуват за нея, веднага щях да го считам за голяма привилегия, да я взема картината и щях да кажа: „Много ми е приятно!“ А пък като го гледам този човек, бъзергенин, показва ми един тевтер, показва ми де е работил, де се е мъчил. Казвам, много си се мъчил, но не си като красивата мома. Ако беше красива мома, щях да дам не 200 лева, а хиляда лева щях да ти дам. Но това не е разрешение. Това е една случайност, нито в този случай. Тогава третото положение, казвам на себе си: Ако аз съм на негово место, с неговите разбирания, как щях да постъпя? Там е разрешението сега. На този човек нищо не му дадох, казах му: „Елате утре. Картината ти вземам,“ оставих за утре да дам парите.

Та вие какво мислите? Колко да му дадем? Понеже, аз да реша въпроса го считам престъпление. Та сега вие колко ще решите да му платим? Колкото кажете, толкова ще му дадем. Художникът ще дойде. Колко казвате вие? (– Пак 30 лева.) Сега, това са само изявления. Този въпрос си остава неразрешен всякога. И у нас след хиляди години няма да се разреши той. Той е един въпрос, да знаем в даден случай как да постъпим в света. И, според мене, да му дам една картина, аз ще му кажа тъй: „Остави ми картината си.“ Аз ако бях на неговото место, щях да оставя картината си даром. И ще оставя на онзи, ако той е човек, да ми услужи. А ще ми даде 30 лева или 200, то е подкуп. Чудно е, да родя едно дете и да ида да го продам! Той си продава децата. Според мене, от морално гледище, казвам: „Ти остави картината си при мене, аз ще го отхраня това дете и един ден ще го повърна в твоя дом, да ти бъде радост и веселие.“ Като дойде едно чуждо дете при тебе, вземете го! После кажете: „Ще се върнеш при майка си, при баща си, които ще ги обичаш.“ Това е разрешението.

Всички трябва да се върнете. Всички рисувате стари работи. Имате старомодни здания, имате джамии, имате нарисувани хора с лули на картина. Но, ако направите една изложба, не зная. Всичките ви картини ще ги върнат назад. Може би ще остане само една картина. Ако сте направили от любов добро някому, веднага ще я вземат. То ще остане, а другото, каквото и да е, ще го върнат назад. Или другояче да ви представя: Представете си, че вие се нуждаете от един много хубав плат за дреха, но телото ви е деликатно, платът трябва да е от много мека вълна, ако някой ви представи плат от груба козина. Хубаво е изтъкана, но е от козина. Хубав плат разбирам, който е мек и топъл. И да не охлузва телото. Казвате, че светиите носили такива козяци. Аз да съм един светия не бих носил козяк. Това не е светийство. Това подразбира един човек светия, не да иска удобство в живота. Но тъй, както е поставен един светия, той трябва да живее, както всички други хора живеят или другите хора да имат такива удобства, каквито той има.

Та сега, в живота ви трябва да има една точност на вашите идеи. Не когато се мине времето за идеите. За пример вие мислите сега, като остареете да служите на Бога. То е изгубена работа. Съвсем друго разбиране трябва. Човек има един Господ в себе си, на Когото трябва да служи. И всякога да чувствуваш, че твоят Бог вътре е доволен от тебе. Той няма да ти каже това, но Той само ще те погледне и ще каже: „Този син не е такъв, какъвто Аз го искам.“ И пак ще замълчи. И ти ще почувствуваш една голяма тъга, скръб. И после, Той ще ти каже: „Направи това.“ Погледнеш, ти пак отлагаш да го направиш. „Направи това“, ти казва пак. Пак отлагаш. И вследствие на това имаме вече всичките признаци на отлагане. Всички отлагаме. Днес не му е времето, утре не му е времето. Едно време, когато додат условията, то е хубаво, все в света ще има един прогрес. Но времето е днес! Сега за мнозина от вас времето е дошло. Не по един механически начин. Не в раздаването на вашето богатство. Не в това. Аз съм против това. Казват: „И роби да станем.“ Не, не е в робството. Според мене, отиваш добро да направиш. Имате един болен човек, услугата, която може да му направиш, направи я. Той няма сила да драсне една клечка кибрит, ти драсни клечката, запали му огъня. В дадения случай, туй е доброто, което можеш да направиш. Той се нуждае от една малка топлинка, този човек.

Та казвам, най-малкото добро, то е тази кибритената клечка, с която може да се внесе нещо, в която и да е душа. Срещнеш една душа, кажи му една дума. Той казва: „Дотегна ми живота.“ Кажи му: „Ще се оправят твоите работи.“ Той казва: „Училище не съм свършил.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ – „Деца имам.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ – „Не мога да живея с мъжа си, с жена си.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ Но въпросът остава сега: кога? То е въпрос на цялото човечество. Този въпрос сега само Един може да Го разреши. Или другояче казано: всички могат да го разрешат. Оправянето на цялото човечество е въпрос за цялото човечество. Кога всички хора решат да живеят добре, оправянето ще дойде. Но ако аз река да живея само аз добре и ако аз река да ги оправя хората, то е един механически начин, а всички други не са дошли до това разрешение. Такъв ред са туряли, туряли и светът не се е оправил.

Та казвам, тази, великата държава на нашия ум, тази велика държава на нашето сърдце и великата държава на нашата воля, в нея трябва ние да внесем известен ред и порядък. И този порядък, който ние внесем в себе си, той е един и същи за всички хора. Когато аз внеса един порядък вътре в себе си, този порядък е и за другите хора. В света има само един порядък. И когато аз внеса този порядък единствен в себе си, аз съм вече оправен. Това значи Божественото. В света съществува един порядък. И когато аз дойда до този порядък, аз чувствувам своята сила, своята мощ и всички противоречия изчезват. И сега искам да кажа: Вие трябва да дойдете до този порядък. Него трябва да намерите. Туй търсим ние. Това го наричат Божествения, Вечния, общочовешкия порядък. И този, Вечният порядък няма да бъде в противоречие с това, което сега имате. Този, Вечният порядък, като влезне във вас, всичките сегашни противоречия, той ще им намери местото. Всичко, което сега имате, то е ценно, но разбъркани са нещата. Не са на местото всичките неща, които сега имате около вас. Този, Вечният порядък, като дойде, той ще постави всички неща, които сега имате, на место. И като намаже, всичко ще тръгне тъй правилно, като по машина.

Та казвам сега, оставям ви правата мисъл, правото чувство, правата постъпка. При това да бъдете точни. Искаш да направиш едно добро, направи го точно на времето. Гладен е един човек – нахрани го, не му казвай, че след няколко дена. Доброто, което може да направиш, направи го точно на времето, не го отлагай. Никакво отлагане! Ни по-рано, но по-късно. Точно се изисква.

А другите въпроси, какво ще ми разправят някои: аз искам да помагам на хората. Но ако аз съм един болен човек, как ще помагам? Най-първо аз трябва да оздравея. Аз съм едно малко дете, искам да помагам, как ще помагам, как ще пипна? Трябва да израсна, да зная как да пипам. Сега всички имате доброто желание, отлично желание, хубаво е то, но не може да го приложите. Защо? Защото не сте здрави, не сте израснали. Трябва да бъдете силни във вашите разбирания и по ум и по сърдце. И след като бъдете силни, тогава може да помогнете, да бъдете добри работници в света или в човечеството, което има нужда от вас, или Бог, Който има нужда. Всички трябва да израснете. И който е израснал, нека помага и работи тъй, както той разбира. И не трябва да отлага. Ще кажете: „Ама всички еднакви правила не държат, тъй както ти разбираш.“ Защото туй, което е добро за тебе, в този, Вечния порядък, то е добро за всички. Туй, което е добро за крака ми, то е добро и за ръката ми и за главата ми. И което не е добро за крака ми, не е добро и за главата. И ако е добро, аз веднага ще чувствувам известно благо. Има известни съотношения, защото щом ме боли пръста, веднага и главата ми се смущава. Та, в този, Вечния порядък на нещата, другояче седи обстановката.

Когато хората така се свържат в едно цяло, то, когато един страда, всички страдат, когато един се радва, всички се радват, когато един успява, всички успяват. И когато един не успява и всички не успяват. Та, порядък има в отношението. Пък, когато ние сме разхвърлени части, тогава порядъкът, отношенията са други.

Божията Любов носи пълния живот. (Три пъти.)

7.25 часа (Слънцето грее вече отдавна.)

Сега упражненията. Които са свободни да излезнат на поляната.

1ва лекция на Общия окултен клас
27 септемврий 1933г.
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: аз, може, сега, всички, човек, казвам, има, живот, хора, съм, свят, хляб, казва, порядък, дум, дете, себе, майка ,

Общ Окултен клас , София, 27 Септември 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder