НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Едно звено

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Едно звено

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, живот, хора, може, всички, красота, материя, свят, можете, земя, себе, години, бог, аз ,

Съборни беседи , София, 3 Септември 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


(Йоан 4)

Най-великото нещо, което ние познаваме в света, това е животът. Не е въпрос до нашите схващания за живота, нито до онова, което чувстваме и мислим за живота. Това са частични схващания. Ние говорим за целокупния живот, който се заключава в това, което виждаме отвън, в което се е проявил, и това, в което за в бъдеще ще се проявява. Съвременното човечество се намира в положението на малките деца. Съвременните хора имат смътни понятия за самия живот, както и за неговите проявления. Под думата „живот“ ние разбираме онова, което човек желае. Човек желае живота. Знанието, богатството, силата, както и цялата външна обстановка, са приятни само тогава, когато животът съществува. Всички тия неща са условия за самия живот. Ако животът не съществува, те са безпредметни. Светлината е безпредметна без очите. Музиката, звукът е безпредметен без ушите. Словото е безпредметно без човешкия език.

Днес всички говорят за новото, но в какво се състои то? Виждате една картина и казвате: „Нещо ново има в тази картина“. – Кое е новото в тази картина, не разбирате. За да се произнесете върху новото в картината, вие трябва да я нарисувате. Друг някой казва, че тази картина е хубава. В какво се състои хубавото на тази картина? Казвате за някой човек, че е красив. В какво се състои неговата сила, неговата красота? Всяко нещо, за което се говори, трябва да е опитано. Не е достатъчно само да кажете, че захарта е сладка, но трябва да сте я опитали. Белият цвят не определя захарта. Има едно вътрешно качество, което определя захарта. То е нейната сладчина. Следователно всеки човек има известни чувства в себе си, чрез които познава реалността. Дойдете ли до реалността, вие се натъквате на ред философски твърдения, според които реалността е нещо непонятно, както и Бог е невидим. За думата „невидим“ аз имам съвсем друго разбиране. Когато философите казват, че Бог е невидим, това говори за едно буквално разбиране. Че Бог е невидим, това е едната страна на въпроса. Същевременно Той е видим. Къде е видим Бог? – В най-малките си форми. За пример, всички хора виждат слънцето, но кой от тях го е видял в неговото величие? Слънцето е милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята. Кой го е видял в тази му големина? Всички виждаме слънцето като малка топка, която можем да сложим под мишниците си. Казвате: „Колко е хубава тази светла топка! Да мога да я взема в дома си, да ми посвети!“ – Грамадна разлика има между това, което вие схващате, и това, което е в действителност. Когато философите казват, че Бог е невидим, вие разбирате тъкмо онова, за което нямате никакво понятие. Вие нямате понятие за вътрешния строеж на нещата. Често и някои учени говорят за работи, които те вътрешно не познават. За пример, някой ще започне да говори за слънцето, ще прави аналогия между слънцето и земята. Той ще разправя, че на слънцето има планини и долини, грамадни океани, реки, планети, хубави градини, хора, подобни на тия от земята, но по-умни, по-красиви, по-стройни. Като слушате да говорят за слънцето по този начин, вие питате този човек, видял ли е това, за което говори. Той нищо не е видял, но предполага, че е така. И след всичко това, ще се намерят хора, които ще повярват. Така мнозина вярват в твърдението на някои философи, че Бог е невидим. И те преповтарят това твърдение. От една страна то е вярно, но от друга – не е вярно. Всяка истина е наполовина истина и всяка лъжа е наполовина лъжа. Но във всяка лъжа има истина и във всяка истина има малко лъжа. Това е афоризъм. Като казвам, че във всяка истина има малко лъжа, аз не взимам истината в абсолютния ѝ смисъл, но разглеждам един факт, който минава за истина. Ето едно положение, което хората взимат за истина. Те казват: „Животът е нещастен“. – Това не е истина. Защо? В живота няма абсолютно никакво нещастие. Животът на хората, и то на някои само, е нещастен. Значи в тази истина има малко лъжа. Казвате още, че водата е мътна. Не, водата никога не може да бъде мътна. Тя може да съдържа различни утайки, примеси в себе си, но тия примеси по никой начин не са в състояние да изменят състава на водата. Тия примеси могат външно само да затъмнят изгледа на водата, но в същината на водата не може да стане абсолютно никаква промяна. Преди години слушах един американски професор, който говореше пред многобройна публика за пречистването на водата. Той искаше с ред опити да демонстрира пред слушателите си, че каквито примеси да се сложат във водата, тя може така да се пречисти, че абсолютно да не измени свойствата си, да остане чиста вода. На масата си той имаше няколко шишета с вода, взета от различни места на клоаците в Ню Йорк и Бостън и всичките видове вода подложи на дестилиране, след което получи абсолютно чиста вода. За доказателство на това, той сам пи от тази вече пречистена вода. С тези опити той доказа, че водата не може да се опетни. Въз основа на същия закон казвам: ние се намираме в такава фаза, в която животът по никой начин не може да се опетни. Известни материални примеси, каквито са мислите и чувствата на хората, могат временно само, и то външно, да замъглят чистотата на живота, но същината на живота по никой начин не може да се опетни. За пример, някой човек е нещастен по единствената причина, че в ума му е влязла мисълта, че някой го преследва, иска да го убие. Ден и нощ той все това мисли, че някой го дебне. Той казва: „Преследват ме“. – Кой те преследва? – Не зная, но някой ме преследва. И сега трябва да дойде някой човек отвън, да извади тази мисъл от ума му, да го убеди, че никой не го преследва. Как ще го убеди? С ред доказателства той трябва да го убеждава, че какъвто удар и да нанесе неприятелят му, неговият нож по никой начин няма да се забие в тялото му. Този нож е от такова естество, че не може да причини никаква пакост върху човешкото тяло.

И съвременните хора се заблуждават по същия начин, че смъртта може да забие ножа в нашите тела и да умрем. Същевременно се проповядва, че можем и да възкръснем. Обаче как ще се убедят във възкресението онези проповедници, които поддържат, че само праведните ще възкръснат, а грешните няма да възкръснат, защото те са осъдени на вечен огън и мъчение? Аз пък добавям: няма да възкръснат само онези, които не са умрели; всички, които умират и които са умрели, все ще възкръснат. Как ще възкръснете сега, когато сте живи? Възкресението подразбира нов живот, в нова форма. Може ли червеят да се превърне в пеперуда, докато е още жив? Докато е червей, той не може да стане пеперуда. Щом престане да бъде червей, той ще се превърне в пеперуда. Следователно такъв, какъвто е човек, той никога не може да възкръсне. Понятието възкресение не е отвлечено, но трудно е да се разисква върху него, защото всеки има свои възгледи. Когато хората разискват върху даден въпрос, те не се спират върху фактите, върху действителността, но се спират върху своите лични възгледи и теории и се произнасят, дали теорията им е права, или не. За мене не е важно, дали дадена теория във физиката, в химията или в друга някоя наука, е права, или не. За мене всяко научно или философско твърдение е дотолкова вярно, доколкото е израз на истината, която съществува в природата. Ако дадена теория е в съгласие с истината и дава светлина на ума, донякъде тя задоволява хората. Обаче ако не дава светлина на ума, външно тя може да е отлична, но не задоволява хората. Всяка такава теория прилича на добре сготвено ядене, приятно на вид, но след половин час то предизвиква в стомаха на човека някакви реакции, които показват, че това ядене не е било такова, каквото трябва.

Следователно всяко учение трябва да внесе в човека едно успокояване. Новото направление в живота е в сила да внесе това успокояване. За религиозните хора има една опасност, че те отричат знанието и казват: „Знание не ни трябва. Щом обичаме Бога, Любовта всичко ще ни даде“. Това показва, че те не разбират Любовта. Любовта не изключва знанието. Който изключва знанието, той няма Любов. Вие ще цитирате стиха от Писанието, където се казва, че знанието възгордява. Да, знание без любов възгордява, но знание с любов – осмисля и украсява живота. Сега, ще направите друго възражение, че знанието ограничава човека. Не, знанието внася свобода. Без знание истината не може да дойде в човека. Животът, знанието и свободата трябва да се свържат в едно звено. На никого не позволявайте да слага клин във вашите разбирания. Никоя сила в света, била тя от физическия, духовния или Божествения свят, не е в състояние да разедини съединението, което е образувано от живота, знанието и свободата.

Казвам: каквото и да мислите, както и да философствате, тази е основата, върху която трябва да поставите своя живот. Ако нямате тази философия, каквото и да мислите, всичко ще рухне. Днес мислите нещо, но на другия ден казвате, че ще умрете. После поглеждате към къщата си и ви става мъчно. Ако не умираш, тази къща има смисъл. Днес раждаш деца, но утре тези деца умират. Ако децата ти не умират, има смисъл да се раждат; но ако ти умираш, ако и те умират, какъв смисъл има в това, че си се родил? Ще кажете, че Господ е създал света така. Не, такъв свят Господ не е създавал. Свят, в който хората умират, не е създаден от Бога, но от самите тях. Когато Бог създаде света, Той написа един надпис и го даде на Адам. Там беше написано: „Ти ще живееш вечно в райската градина и никога няма да умираш“. Въз основа на тия думи, Адам си правеше изчисления, колко хиляди години ще живее. Господ му каза: „За годините не мисли. Ако можеш да си представиш едно число от единица и 15 нули след него и преживееш тези години, после ще ти кажа колко години още ще живееш“. Знаете ли какво грамадно число е това, единица с 15 нули след нея? То е нещо повече от квинталиони, окталиони и т.н. Хубаво е това, но в живота трябва да има нещо непонятно, т.е. непостижимо. В живота съществуват две противоположности: малкото и голямото, т.е. цялото. Малкото никога не може да обхване голямото, т.е. цялото. За малкото това е невъзможно, затова в него има вечен стремеж към цялото, стремеж да се учи. Малкото винаги се учи. Следователно, когато човек не може да заеме положението на малкото дете, а мисли, че знае много, че е силен, че е голям, той губи красивото в себе си и се излага на големи изненади в живота. Когато някой ви каже, че сте силен човек, не си правете илюзии, че сте силен, докато не изпитате силата си. Направете опит, колко килограма тежест можете да вдигате. Ако вдигате камък, тежък най-много 50 килограма, силата ви не е голяма. Конят носи товар, тежък 500–1000 киограма. Следователно конят е много по-силен от вас. Слонът пък е много по-силен от коня. Ето защо, избягвайте да сравнявате нещата. Ако си служите със сравнения, с уподобяване на нещата, вие разваляте тяхната красота. Когато две моми се конкурират в красотата си, те непременно ще я изгубят. Красотата се губи по единствената причина, когато в човека влезе някакъв чужд елемент. Момата, която печели конкурса, се възгордява, а тази, която губи, се озлобява. В първия случай гордостта, а във втория случай озлобяването са чуждите елементи, които развалят красотата. Момата, която губи конкурса, казва на първата: „Аз ще ти дам да разбереш!“ – Колко видни красавици са изгубили красотата си, благодарение на завистта! Какви ли нещастия не са ставали с красиви моми и момци! Четете по вестниците, че на еди-коя си мома, или на еди-кой си момък пръснали в лицето сярна киселина, вследствие на което се обезобразили и изгубили красотата си. Добре е красивият човек да носи було на лицето си, да го не виждат хората. Красотата е нещо вътрешно. Единственото място, където може да се оцени красотата в нейната истинска стойност, това е само разумният свят. Под думата „разумен свят“ разбирам Божествен свят. Само в разумния свят може да се оцени какво нещо е красотата. Красотата е живо нещо. Външната страна на красотата в човека се изявява в неговата сила. Значи силата на човека се състои в красотата му. Човек е силен дотолкова, доколкото е красив. Между красотата и силата съществува известна зависимост. Тази зависимост се дължи на някакво хармонично съчетание на силите, които действат в човека. Красивият човек може да не съзнава това хармонично съчетание на силите в себе си, но природата вече го е кредитирала. Тя сама се наслаждава от неговата красота. Където влезе красивият човек, вратите веднага се отварят. Където отиде той, всички му се покланят и казват: „Заповядай!“ Красивият човек навсякъде носи щастие. И наистина, само красивите хора носят щастието в света. Красотата има няколко отличителни качества: доброта, сила, мекота и разумност. Красивите хора са разумни. Някои могат да възразят, че и грозните хора са разумни. Не, грозният човек не може да бъде разумен. Ако грозният човек е разумен, тази разумност се дължи на някогашна негова красота. Сегашната му грозота пък ще донесе неговото бъдещо невежество. Забелязано е, че когато човек губи знанието си и става невежа, той започва да погрознява.

Ще приведа един пример от живота, да видите как млад, красив човек постепенно изгубва красотата си. Преди години във Варненската гимназия имаше един млад, красив момък, почти най-красивия ученик в цялата гимназия. Като вървеше из улиците, той обръщаше внимание на хората и всички се спираха да го гледат. Какво беше учудването ми, когато десетки години по-късно видях този човек в София: лицето му огрубяло, очите – подпухнали, тялото – надебеляло – нищо не беше останало от неговата красота. Като ме видя, той се спря и започна да ми говори: „Ето, докъде ме докара животът! Съвсем закъсах. Нищо не остана от моята красота! Къде са онези щастливи години? Изпуснах нещо в живота си и не мога вече да го намеря“. Той страдаше от порок в сърцето и преживяваше последните си дни. Докато не беше изгубил красотата си, той се радваше на отлично здраве: беше здрав, силен, снажен, а при това и способен, даровит момък. Казвам: когато човек изгуби красотата си, той изпада в особено положение.

С този пример искам да ви наведа на някои мисли, да видите, че Провидението, съдбата е вложила в човека известни неща, които той трябва грижливо да пази, да се не изгубят. Той може да ги запази само тогава, когато знае какво нещо е материалният свят. Материалният свят е съставен от всички ония неща, които имат движение. От човешко гледище всички форми, които съставят материалния свят, са в застой, т.е. те са неорганизирани. Значи, сама по себе си, материята е инертна, неподвижна. Там, където се забелязва най-малкото, най-слабото движение, то е признак на живот. Животът дава подтик, импулс на материята да се движи. Следователно, когато животът прониква в материята, той започва да обработва това неподвижно, инертно нещо, и създава от него безброй разнообразни форми. Затова, именно, с право можем да кажем, че животът оформя материята, вследствие на което тя почва да се облагородява, да се възпитава, да се смекчава. С една дума казано, неподвижното, мързеливото, ленивото започва да еволюира. Където има еволюция, там има движение. Където има движение, там има и живот. Животът пък е един от елементите на духовния свят. Божественият свят се отличава с мисъл, с разумност. Оттук вадим заключение: всяко движение включва в себе си разумност. Ето защо, животът внася в неподвижното, в неразумното, т.е. в материята, подвижност и разумност. Когато свързвате неразумната форма с движението и със съзнателния живот, тя вече придобива смисъл за човека.

И тъй, човек е съставен главно от три елемента: от неподвижно, от инертно нещо, което е материята; от подвижно, което е животът, и от разумно, съзнателно начало. Тези три елемента представляват идеята за живота. Докато свързвате движението с живота, вие можете да се лекувате, можете да бъдете здрави. Щом помислите, че движението може да се спре, вие ще дойдете до неподвижното, до инертното. И тогава ще си зададете въпроса, съществува ли материя. Разбира се, че материя съществува. Аз не поддържам теорията, че материята е илюзия. Не, материалният свят е реален свят. Материята е реалност, която служи като основа за проява на живота. Движението пък е основа за проява на разумността. Обаче това не значи, че движението зависи от материята, нито пък че разумността зависи от движението. Те едно от друго не произлизат, но служат като основа за проява едно на друго. Красотата на материята се състои в това, че е неподвижна. Когато става подвижна, тя изменя вече естеството си. И когато движението става неподвижно, и то изменя естеството си.

Често в хората се явява желание повече да почиват, да се успокоят, да не се движат. Това желание е опасно. Защо? Човек не може да остане в едно положение, да почива само. Ако дойде до положение само да почива, той трябва да знае, че това състояние е свойствено на материята. Само материята почива, само тя е неподвижна. Щом дойде до живота, той трябва да се радва, че работи, че се движи, защото движението е качество на живота. И най-после, щом дойде мисълта, нека се радва на този елемент. Това показва, че неговата мисъл, неговата разумност работи. Човек трябва да се радва на трите елемента в своя живот – на почивката, на движението и на мисълта и да знае, че не е дошъл на земята да решава всички въпроси. Създателят на света не е пратил човека на земята да решава какво нещо е животът, или докъде се простират границите на този свят, нито пък да изчислява колко светове съществуват. Никой досега не е решил тия въпроси и вие няма да ги решите. Според окултната наука, сегашната вселена съществува от преди милиарди години, но един ден ще изчезне и ще се замести с нова вселена. Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и изчезвали и нови ще се създават. Ето защо, при това положение, не се старайте да изчислите броя на тия светове. Ако е въпрос за световете, които съществуват в тази вселена, те са милиарди на брой, но вие не можете да ги изчислите. Направете като турците, които, щом дойдат до някаква трудна задача, казват: „Седем ката нагоре и седем ката надолу“ – и там спират. Колко са седем ката? Ако вземете един кат от десет метра, ще получите всичко 70 метра. Каква височина са 70 метра? Дори ако вземете един кат от хиляда метра, ще получите седем хиляди метра. Каква височина представляват седем хиляди метра?

Сега, да се спрем върху въпроса за възпитанието. Защо? Защото, ако не дойдете до новите възгледи за живота, вие не можете да изправите сегашния си живот. Всички хора са изплашени от кризата, от катастрофите в живота. Вестници ли четете, с хора ли се разговаряте, все ще слушате да разправят различни нещастия и загуби: една кола прегазила еди-кого си; един трен премазал еди-кого си; толкова къщи изгорели; толкова параходи потънали и т.н. Всички се намират под влиянието на страшно внушение, и всеки като че очаква да се случи нещо с него и да му четат надгробна реч. Какъв живот е този, всеки ден да очаквате последния си час, като че сте в положението на човек, осъден на обесване, който всеки час очаква да влязат в стаята му, да го извадят вън и да го екзекутират? Ако сте учен човек и всеки момент треперите пред мисълта, че ще умрете, каква наука е тази? Истинска наука е онази, която може да освободи човека от вечния страх и безпокойство за живота му и да каже: „Аз съм от онези хора, които не умират. Мога да се изменя, но не и да умра“. И наистина, ние постоянно се изменяме. Гледате едно малко детенце, красивичко, русичко, но след няколко години срещате това дете, вече изменено, станало възрастен човек, и се чудите къде остана красотата на това дете. Изменило се е това дете, пораснало е, възмъжало е. Апостол Павел казва: „Всички ние ще се изменим, но няма да умрем“. Питам: какъв живот е този, в който хората едни други се подозират? Син среща баща си с една млада мома и веднага го подозира. Дъщеря среща майка си с един млад момък и веднага я подозира. Сестра среща брата си с млада, красива мома и веднага го подозира. Благородството на човека се състои в това, като види баща си, майка си, брата или сестра си с млади моми или момци, красиво да трепне сърцето му и да помисли най-хубавото, най-доброто за тях. Защо трябва да мислите най-лошото? Казвате: „Не може човек да не греши“. Чудно нещо! Откъде сте дошли до заключението, че човек не може да не греши? – Ама ние виждаме, че греши. – Човек греши, защото иска да греши, а не защото Бог го е създал да греши. По естество човек е добър, но той сам се каля; на ден най-малко по десет пъти се каля и Бог постоянно го чисти, измива. Току що го измие, той пак отива в калта, като бивола, и отново се изцапва. Защо се каля биволът? Той казва: „Ако не вляза в калта, мухите ще ме хапят“. Значи малките мухи са накарали големия бивол да се валя в блатата и да се каля. Каква философия е тази? Големият бивол, с рога и копита, се е наплашил от малките мухи и за да не го хапят, той влиза в калта и се цапа.

Сега в света се проповядва нова философия, която човек тепърва трябва да изучава. В това отношение всеки трябва да се запита какво е неговото предназначение и какво място заема в природата. Щом дойде до това положение, човек ще престане да се тревожи. Тревогата е второстепенно нещо в живота. Всеки ден човек трябва да разрешава важния въпрос за себе си, защо е дошъл на земята и каква работа трябва да свърши. На всеки човек е дадена определена работа, която той непременно трябва да свърши. Нека всеки се запита каква служба, каква работа му е дадена. Ако наблюдавате живота на пчелите в кошерите, ще видите, че там работата е точно разпределена. Царицата снася яйца, работничките непрекъснато ходят да събират мед и се връщат. Търтеите пък свирят, и те вършат своята работа. Те са свирци. Когато настанат гладни години, работничките избиват търтеите, като казват: „Много търтеи не ни трябват; обаче, като забогатеят, като настанат плодородни години, те създават повече търтеи и не ги убиват“. Хората наричат свирците на кошерите търтеи, но аз ги наричам „красивите свирци на пчелния кошер“. Докато свирците в кошерите свирят и вие можете да вадите мед. Започнат ли пчелите да избиват търтеите и за тях е лошо, но и за хората не е добре. Вие трябва да желаете да има свирци в кошерите, защото и мед ще има; щом почват да избиват свирците, и за кошера, и за хората не е добре – мед няма да има.

Следователно докато съществуват красиви хора в света и мед ще има; щом красивите хора почнат да изчезват и медът ще почне да се намалява. Защо? Настават критични години в живота. Докато има силни хора в света и свобода ще има. Щом започне да се губи силата на хората, робството идва. Докато съществува разумност в света, щастието идва между хората. Когато разумността почне да се намалява, да изчезва, тогава идват всички нещастия. Някой пита: „Защо съм нещастен?“ – Защото си неразумен. – „Защо съм слаб?“ – Защото нямаш сила, не си красив. Всеки човек трябва да има желание да бъде красив. За тази цел той трябва да държи в ума си образа на някой красив човек. Като вървите по улиците и видите човек с красиво чело, или красиви очи, спрете вниманието си върху него и се опитайте да го нарисувате. По този начин ще привикнете да задържате красиви образи в ума си. Пътувате из планината, спрете погледа си върху някой хубав пейзаж и се опитайте да го нарисувате. Следователно, ако искате да развивате някои благородни качества в себе си, спрете се, като художник, върху някой красив образ и работете върху себе си. Само по този начин вие можете да напредвате. Ако отидете на небето, между ангелите, вие ще се намерите заобиколени само от красота. Ангелите са много красиви същества. Ако един ангел би слязъл на земята, всички мъже и жени, всички учени ще тръгнат подир него. Голяма е красотата на ангела и никой не може да устои на нея. И ако ангелите днес не искат да слизат на земята, причината за това е, че те не искат да създават нещастия на хората. В това отношение, те са високо благородни и възвишени. Като знаят, че хората не могат изведнъж да постигнат тяхната красота, те се пазят да не ги обезсърчат. Когато трябва да дойдат на земята, ангелите се обличат в най-скромна дреха, да не предизвикват съблазън между хората. Обаче, има случаи, когато ангели са идвали на земята във всичката своя красота и величие и който веднъж само е могъл да види един от тия ангели, той се е простирал на земята. Данаил, виден израилски пророк, като видял един от тия ангели, изгубил съзнанието си и паднал на земята. Трябвало този ангел да се приближи до него, за да го изправи на краката. Това показва, че хората още не могат да издържат на мощното, на благородното, на възвишеното и красивото в света. Ангелите са хора, които някога са живели на земята и са минали през особена област на мъчнотии и страдания, за да достигнат до пътя на съвършенство. Значи те са минали от човешката раса в расата на съвършените хора, или в положението на ангели. Съвършените хора или ангелите служат за образец на човечеството. Днес няма още такива гениални художници, които могат да нарисуват образ с ангелска красота. Защо? Защото красотата е неуловимо качество. Красивият човек е самоуверен в себе си, той никога не се обезсърчава. Той не знае какво нещо е обезсърчение, нито какво нещо е обезверяване. И като съзнава красотата си, той е толкова естествен, както истински богатият, който и външно, и вътрешно, не изпитва никакъв страх пред беднотията. Обаче, в който ден изгуби красотата си, този човек се намира в положение „хуже губернаторское“.

И тъй, казахме, че материята се отличава с неподвижност, животът – с подвижност, а духът – с разумност. Оттук можем да извадим няколко правила, по които човек трябва да живее. В известно отношение човек трябва да бъде неподвижен, както материята. Кога, именно, трябва да бъде неподвижен? Когато дойде въпрос за престъпленията, за изкушенията, за злото. Щом се натъкне на едно от тия положения, човек трябва да бъде неподвижен, да не се мърда от мястото си. Щом се натъкне на доброто, той трябва да бъде подвижен като живота. Този е истинският морал. Обаче, ако постъпи обратно, а именно, при злото бъде подвижен като живота, а при доброто – неподвижен като материята, той ще си създаде най-голямото нещастие, ще даде път на злото в себе си. Неподвижността е едно от хубавите качества на материята; подвижността е едно от хубавите качества на живота, но ако и двете не се употребят на своето място, те ще причинят злото в света. Следователно, във време на скръб и страдание, бъди неподвижен като материята; във време на радост и веселие, бъди подвижен като живота. И тогава, във време на радост, кажи: „Да живеят всички българи, всички англичани, всички американци, всички хора по лицето на земята в доброто!“ Под думата „добро“ аз разбирам подвижното. Ако всички хора живеят в доброто, животът, сам по себе си, ще се осмисли. По този начин те ще се домогнат до вътрешната свобода в себе си.

Сега, вие се натъквате на противоречия в живота, с които не можете да се справите и казвате: „Какво мисли този човек за мене?“ – Ако искате да знаете, какво мисли даден човек за тебе, погледни очите и устата му. Ако очите му шават много и ако устата му се движи много, той непременно ще има две мнения за тебе: докато даваш, добър ще бъдеш за него; щом престанеш да даваш, лош ще бъдеш. Докато му се усмихваш, по-добър човек от тебе няма да има; щом станеш сериозен, по-лош човек от тебе няма. Ако срещнете човек, на когото очите и устата са спокойни, с това спокойствие той иска да каже: „Гледай спокойно на всички неща, които Бог е създал“. Когато срещнете един мъдрец, той няма да ви каже да гледате на него, но ще обърне вниманието ви на спокойствието на своите очи, които сами говорят. Те казват: „Аз придобих това спокойствие, като гледах на всички неща, които Бог е създал в природата“. Щом Бог е спокоен, защо трябва аз да се безпокоя? – Ама имам да давам на еди-кого си десет хиляди лева. – При този случай ще приложите разумността си.

Ето как трябва да постъпите: ще отидете при своя кредитор, от когото преди няколко години сте взели на заем хиляда лева, които с лихвите са станали десет хиляди лева, и ще му кажете: „Братко, ти искаш парите си назад – за това имаш право. Обаче аз мога да ти дам само хиляда лева, майката на парите, а останалите девет хиляди лева, лихвите, не мога да изплатя. Ти си богат човек; съгласи се да приемеш хилядата лева“. Ако той по никой начин не се съгласи, поканете го да дойде с вас някъде в гората, да изровите оттам своето богатство и да му се издължите. Като дойде с вас, кажете му: „Съгласен ли си да се отречеш от деветте хиляди лева и да приемеш хилядата лева, които имам да ти давам? Ако не отстъпиш от своето желание, ще извадя кобура си“. Той веднага ще се откаже от лихвите, ще приеме хилядата лева и ще скъса полицата. Както виждате, въпросът лесно се урежда. Богатият ще види, че има работа с добър човек. Ако длъжникът не беше добър човек, животът на кредитора щеше да отиде. Ще кажете, че той го заплашва. Питам: кредиторът не плаши ли своя длъжник, като иска такава грамадна лихва? – „Ама той го изнудва.“ – И кредиторът изнудва своя длъжник. Следователно постъпките и на богатите и на бедните хора могат да бъдат разумни, а могат да бъдат и крайно глупави. И от богатите, и от бедните хора се изисква разумност. При злото, очите и на богатите, и на бедните хора трябва да бъдат неподвижни. При доброто, очите и на богатите, и на бедните хора трябва да бъдат свободни, т.е. подвижни. Това е учението, което трябва да се проповядва на съвременните хора. Тъй както сегашните хора се възпитават, не се вижда никакъв изходен път в живота им. Защо? Защото нямат такава основа, на която животът им може да се постави. Колкото опити съм правил досега за изправяне на човечеството по старите методи, нито един от тях не е излязъл сполучлив. Обаче колкото опити съм правил по новите методи, всички са излезли сполучливи. Казвате: „Кой е новият метод?“ За да научите новия метод, вие трябва да се поставите на положението на коня, а онзи, който ще ви даде този метод, ще се качи на гърба ви, ще ви сложи гем и ще почне да ви управлява, като следи дали ще се подчинявате на законите на новото учение, или не. Ако той ви остави свободен, да вървите, където искате, вие непременно ще се изгубите. Божественото начало в човека постоянно го освобождава от ограниченията на старото, но не се минава много време, той пак хваща стария път. После пак дойдат Божествените юзди, пак го поставят в правия път. Кои са Божествените юзди? Това са постоянните страдания, раждания, смърт, прераждания. Главата на човека е побеляла от раждания и прераждания. Казвате: „Докога ще се раждаме и прераждаме?“ – Докато се научите доброволно да се подчинявате на Божествените закони; докато бъдете тъй неподвижни за злото, като материята, и тъй подвижни за доброто, като живота; докато бъдете тъй разумни, както Духът, който е излязъл от Бога и работи в човека. Щом постигнете това нещо, всички вериги, които имате в себе си, всички несгоди, всички несполуки, всички нещастия ще се махнат и вие ще се намерите в един свят, където ще имате на разположение всички богатства, които природата е дала. Тези богатства са достояние на всички същества, които Бог е създал. Той знае нуждите на тия същества, заради което за всяко същество е предвидил специален бюджет, за да може спокойно да живее, да расте и да се развива.

Сега, аз искам да ви обнадеждя, да ви кажа на кого можете да уповавате в живота си. Вие можете да уповавате на един богат човек, който ви обича; вие можете да уповавате на един учен човек, който ви обича; вие можете да уповавате на един силен човек, който ви обича. Следователно вие всякога можете да разчитате на онзи, който ви обича, но никога не можете да разчитате на онзи, който не ви обича. Ако разчитате на онези, които не ви обичат, вие сте на крив път. Разчитайте само на онези, които ви обичат, колкото малки да са те! На тези, които не ви обичат, не се сърдете, не ги хулете и нищо от тях не очаквайте. Казвате: „Има ли хора в света, на които можем да разчитаме?“ – Има, разбира се.

Ще приведа един пример из живота, да видите, че хората не са такива, каквито вие понякога ги мислите. Преди години пътувахме пеш с един мой познат, краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 часа стигнахме в Месемврия. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер“. – „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват.“ – „Нищо, ще се опитаме.“ Отидохме до поста, похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път. Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 часа при този млад офицер, за да се уверите в това.

Следователно, разчитайте на добрите хора в света, които за злото са неподвижни като материята; за доброто са подвижни като живота и са разумни като Духа, който работи в тях.

Съборна беседа от Учителя, 3 септември, 10 ч.с., 1933 г. София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, живот, хора, може, всички, красота, материя, свят, можете, земя, себе, години, бог, аз ,

Съборни беседи , София, 3 Септември 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder