НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Състояние на материята / Четирите състояния на материята. Точност и работа

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Състояние на материята

Най-често използвани думи в беседата: има, може, вода, човек, материя, сърце, живот, светлина, работи, сега, твърдата, всички, мисли, работа, влиза, свят, тела ,

 Младежки окултен клас , София, 9 Май 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.

Като ученици, от всички се изисква точност и работа. Ако не работите и не сте точни, нищо не можете да постигнете. Който не иска да работи и не може да бъде точен, той е мъртъв. Той няма отношение към живите. Следователно, живите трябва да работят и да бъдат точни в задълженията си.

Съвременните хора се нуждаят от нова философия, нови разбирания, а не като тия на Дон Кихот и Санчо Панса. Ако разбира живота правилно, човек е дошъл вече до познаване на материята. Той знае, че животът не може да се изрази нито с едно от състоянията на материята. Животът не е нито в твърдата, нито в течната, нито във въздухообразната, нито в лъчистата материя. Животът е вън от състоянията на материята. Каква е разликата между четирите състояния на материята? Твърдата материя се отличава с голямо сцепление между частиците си, вследствие на което формата на твърдите тела не се изменя при обикновени условия. Течната материя има по-слабо сцепление между частиците си, затова няма определена форма. Ако поставят вода върху дадена плоскост, тя веднага се разлива, заема голямо пространство. Ако плоскостта има известен наклон, водата усилва движението си и започва да тече надолу. Въздухообразната материя пък има още по-малко сцепление между частиците си, вследствие на което няма своя форма и обем. Твърдите тела предизвикват налягане, главно в една точка на подпората, течните - главно на дъното и отстрани, а въздухообразните - по всички посоки. Първите три състояния на материята са известни на всички, но какво знаете за лъчистата материя?

Като изучавате състоянията на материята, спрете вниманието си върху подвижността на частиците й. Колкото по-подвижни са частиците й, толкова по-високо е съзнанието й. Следователно, колкото по-подвижни са умът, сърцето и тялото на човека, толкова по-високо е съзнанието му. Подвижността определя човешката воля. Който е способен да тича и да се движи бързо, е волев човек. Ще кажете, че заекът е волево същество. Заекът има воля. Понеже живее при неблагоприятни условия, той прилага в действие краката си - бяга и се крие от опасностите. По този начин той развива разумността си. По аналогия на това, казваме: Всеки човек, който лесно се справя със страданията, е разумен. В този смисъл, волята представя разумно сцепление между частиците на онази материя, с която съзнанието работи. Една от помощните сили на съзнанието е волята.

Като упражнява волята си, човек може да постигне всички свои желания. Волевият човек може да бъде музикант, певец, поет, учен и др. Искате ли да развивате волята си, започнете от най-малките величини. Не се отказвайте от малките идеи, от малките желания. Вижте, какво правят учените. Някой учен посвещава десет години от живота си за изследване на някои бръмбари или пеперуди. Някой учен се занимава с росната капка, измерва теглото й по отношение на въздуха и намира, че тя е около 700 пъти по-тежка от него. Чрез изчисления и опити учените са приели водата като единица мярка за определяне гъстотата на течните и твърди тела. Където има вода, там виреят и растенията, и животните, и хората. Значи, водата е носител на живота. Както водата е единица мярка за определяне гъстотата на течните тела, така и животът е взет за единица мярка.

Като знаете свойствата на материята, вие трябва да прилагате това знание към вашите мисли и чувства, да ги трансформирате. Има мисли и чувства, които по състояние проявяват свойствата на твърдата, на течната, на въздухообразната и на лъчистата материя. Когато в ума ви влезе една твърда мисъл, или в сърцето ви едно твърдо чувство, които ви измъчват, вие трябва да знаете, по какъв начин да ги превърнете в течни, или въздухообразни, да се облекчите. Казват, че някой човек, има твърди чувства. Колкото и да са твърди чувствата му, достатъчно е да ги подложат на 1000-2000 градуса топлина, за да се стопят. Пред огъня и най-твърдите тела отстъпват. Какво е приложението на различните състояния на материята в живота? Първото приложение на материята е за приготвяне на хляб. От твърдата материя правят воденичното колело, което кара водата и мели житото. Без вода колелото не може да се върти. В бъдеще, когато можете да прилагате закона за трансформиране на енергията, ще превръщате водата от въздухообразна в лъчиста материя и ще се ползувате от нея. Понеже не знаете още този закон, вие се ползувате главно от течното състояние на водата. Висшето космическо съзнание работи чрез твърдата, течната и въздухообразната материя, като среди за своето проявяване. Чрез понижаване на температурата това съзнание сгъстява водните пари във въздуха и, като вода, ги връща отново в океаните и моретата. Оттам, чрез раздвижване на въздуха във вид на ветрове и бури, част от водата се изпарява и отива в пространството.

Като ученици, вие трябва да знаете свойствата на четирите състояния на материята, да се ползувате от тях, когато ви потрябват. Всичко, което става по разумното и доброволно желание на човека, може да го ползува.

Следователно, когато известни идеи влизат в човека по негово желание, той живее; когато влизат насилствено, той страда и умира. Ето защо, когато се мъчите и страдате, ще знаете, че някои мисли, чувства или желания са влезли във вас без вашата воля, но все пак вие сте дали повод за това. Докато в човека няма условия за влизане на нещо нечисто, то не може да го обсеби. Опитният плувец казва на учащия се: водата може да дойде най-малко до брадата ти. Мине ли тази мярка, ти се излагаш на опасност. - Защо? - Защото гъстотата на средата се увеличава, и той не може да издържи. Той губи равновесие и потъва. Значи, когато някои мисли и чувства влязат в човека без негово желание, той се намира в положението на давещия. - Как спасяват давещия? - Изваждат го от водата и го обръщат с главата надолу, да изтече погълнатата вода. След това правят изкуствено дишане, да се възстановят кръвообращението и животът на сърцето. Когато започва да се дави, сърцето бие усилено и след това спира. Докато умът контролира движението на сърцето, последното бие равномерно. Щом умът престане да го контролира, то спира движението си. На същото основание, казвам: За да не дойде човек до положението на давещия, той трябва да има будно съзнание, да контролира ума и сърцето си, да не допуща в тях чужди, неканени гости.

И тъй, когато говорим за сърцето, ние имаме предвид главната двигателна машина, която движи живота. Щом машината спре движението си, животът спира. Казваме, че човек умира. Смъртта подразбира изгубване на живота за дадени условия само; при други условия животът продължава. Докато клетките живеят, смърт не съществува. В този смисъл, всички тела, в които действува сцеплението между частиците, са живи. Даже и при отсъствие на сцепление, клетките още живеят.

Двама търговци се сдружават, внасят по сто хиляди лева капитал и започват обща работа. Докато са в отношения, те са живи един за друг, поддържат връзките си. Един ден те се разделят: единият отива на една страна, другият - на друга. Те се считат умрели един за друг. - Защо? - Връзката им се прекъсва. Докато капиталите им били общи, те се интересували един от друг. Щом разделят капиталите си, връзката им сама по себе си пада. Често хората се запитват, какво става между тях, че се разделят. Много просто - връзката им се прекъсва. - Каква е била тази връзка? - Материална. Когато материалните връзки се прекъсват, отношенията между хората изчезват. По-силни са връзките, когато имат за основа някаква идея. Значи, духовните връзки са по-силни от материалните. Докато хората мислят един за друг, те са свързани. Щом престанат да мислят, връзката им изчезва. Представете си два ученика, които от първия до последния клас на гимназията са били приятели. Щом свършат гимназия, те се разделят, всеки поема своя път в живота. След десетгодишна раздяла те си спомнят един за друг и един ден се срещат. Още при първата среща приятелските им отношения се възстановяват. В паметта им изпъкват всички спомени от ученичеството. Не става ли същото в живота на всички хора? Те се събират в различни общества, създават връзки между си, по-близки или по-далечни, и започват да си спомнят, че някога, в далечното минало, те пак са били заедно, свързани с приятелски или роднински връзки. Не един път в живота си човек среща своите приятели.

Като ученици, вашата задача е да изучавате мислите, чувствата и постъпките си, да знаете, кои от тях отговарят на твърдата материя, кои - на течната, на въздухообразната и на лъчистата, изявени като светлина и топлина. Както постъпвате с различните състояния на материята, така ще постъпвате и със съответните на тях мисли и чувства. Как постъпвате със светлината? Отваряте очите си и я възприемате. Щом приемете известно количество светлина, затваряте очите си. Светлината влиза и излиза свободно през очите ви, но, за да имате резултат, непременно трябва да става временно прекъсване. Ако светлината непрекъснато влиза през очите на човека, вместо полза, ще причини някаква вреда. Всяко благо се приема с мярка. Следователно, и светлината, като необходимо благо за живота, се приема с мярка. Клепачите приемат заповед да се отварят и затварят, според мярката, дадена от висшата инстанция в човека. Клепачите са везните, а ресните на клепачите - грамовете, които определят, колко светлина може да приеме човек в даден момент.

Природата държи точна сметка, кой колко светлина е приел, и на края на годината представя разписка за плащане. Няма благо в света, което човек получава даром. Когато бирникът на Природата дойде при вас с разписка да платите за благата, от които сте се ползували, вие трябва да благодарите, да кажете, как сте използували това благо и да му дадете един от изработените плодове. Искрената благодарност и признателност на човека към Природата и към Бога е плащане за получените блага. Който не благодари, който не е доволен, той плаща глоби. - Какво представляват глобите? - Страдания.

Следователно, който иска да се освободи от страданията, трябва да благодари на Бога за всичко, което му се дава. Благодарността е еквивалентна на плащането. Благодарността е особен род лъчиста материя, която човек отправя към разумния свят. В замяна на тази материя разумният свят изпраща духовна светлина, която осветява пътя му. Без благодарност не може да става правилна обмяна между хората на земята и възвишените същества в разумния сват. Както между корените и клоните на дървото става правилна обмяна, така и между съществата на физическия и на духовния свят, трябва да съществува съзнателна, непреривна връзка.

Като ученици на Велика Школа, вие трябва да притежавате две ценни качества: работоспособност и точност. Работоспособността на човека има отношение към неговия морал. Колкото по-работлив е той, толкова е по-морален. Точността пък има отношение към задълженията на човека. Христос казва: "Отец ми работи, и аз работя." Ако Бог работи, какво остава за човека? Всички живи същества трябва да работят. Който не работи, не е жив. Той не може да се ползува от благата на живите хора. Човек още не е работил, както трябва. Дръжте в ума си мисълта, която Христос изнесъл: "Отец ми работи, и аз работя." Казвайте и вие: "Щом Бог работи, и аз ще работя."

Какво разбирате под думата "работа"? Да работи човек, това значи, да твори. И работникът, който копае, върши нещо; и писателят върши нещо. И двамата дигат и слагат ръката си. Първият вдига лопата и мотика, а вторият - перото. По натрупаната пръст нищо не се чете, но по написаните редове се чете нещо хубаво. Значи, работата на първия не е съзнателна, а на втория - съзнателна и разумна. И децата, които се учат да пишат, вдигат и слагат перото, но никой не се ползува от написаното.

Всеки човек има в себе си едно перо - езикът, с който постоянно пише. То отварят и затваря пътя му. Човек потапя перото в мастилницата, от която вади думи и ги нарежда една след друга. Ако знае, как да нарежда думите, написаното е разумно и съзнателно. С това писмо той си пробива път в живота. Ако само вади думи, които не знае, как да нарежда, написаното е разхвърляно и неразумно. Който го прочете, остава недоволен. Като знаете това, пишете разумно. Четете разумните слова на великите хора, да се поучавате от тях, да растете и да се развивате. Каквото знание придобивате, превръщайте го в такива формули, от които можете да се ползувате. - В каква формула можете да превърнете даден квадрат? - В формулата А2. Квадратът (фиг. 1) представя силовите линии, които действуват в човека. Правата АВ представя силите на ума, СД - силите на сърцето, АД - волевите сили, а ВС е връзката на дадения квадрат с друг някой, т.е. с друго съзнание. Квадратът, сам за себе си, не съществува. Той е свързан с четири свята, през които душата на човека минава: физическият - АД, астралният - ДС, умственият - АВ и причинният - ВС. Тези светове са свързани със състоянията на материята: физическият - с твърдата материя, астралният - с течната, умственият - с въздухообразната и причинният - с лъчистата, т.е. със светлинната и топлинна енергия.

Съвременните учени не изучават светлината и топлината, както трябва. Един ден, когато изучават законите на светлината и на топлината, хората ще лекуват всички болести със светлинната и топлинна енергия. Няма да остане болест, която да е неизлечима. Водата и твърдата храна влизат в човека, от една страна да поддържат живота му, а от друга да изпитва състоянието на вътрешните му органи. (Виж фигура 1)

Въздухът изпитва състоянието на дробовете му, а светлината - състоянието на неговия мозък. Искате ли да знаете, какъв е даден човек, вижте, как яде, как пие вода, как диша и как приема светлината. Когато човек мига бързо, нервната му система е разстроена. Волята му е слаба, вследствие на което не може да владее очите си. Както слабогръдният диша бързо и неравномерно, така и нервният мига често и бързо. Определено е, колко пъти трябва да мига човек в минута, както е определен броят на пулса и на дишането. Сърцето бие 72 пъти в минута: 7 +2 =9 - число на завършен процес. Броят на вдишките в минута е 20. Числото две е число на противоречие. То показва, че процесът на дишането не е завършен. Колкото по-голям е броят на вдишките, толкова по-зле за човека. Ускореното дишане води към разстройство на организма. Броят на пулса и на вдишките на човека се определят от неговите мисли и чувства. Между дишането и пулса на сърцето има известно съответствие. И храненето има отношение към умствения и сърдечния живот на човека. Изобщо, между всички функции на органите има известна връзка. Наруши ли се функцията на един от тях, отразява се и върху останалите.

Правете упражнения да дишате дълбоко и да задържате въздуха известно време в дробовете си. Колкото повече го задържате, толкова по-добре ще се чувствувате. Чрез дълбоко дишане можете да урегулирате нервната си система. Когато нервната система е в изправност, организмът е здрав.

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.





35. Лекция от Учителя, държана на 9 май, 1930 г.

София – Изгрев.

Четирите състояния на материята. Точност и работа

Най-често използвани думи в беседата: има, може, вода, човек, материя, сърце, живот, светлина, работи, сега, твърдата, всички, мисли, работа, влиза, свят, тела ,

 Младежки окултен клас , София, 9 Май 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът."

Искам в класа ви всички да бъдете точни. И после всички да работите. Защото, ако човек не е точен и ако не работи, той нищо не може да постигне. Само мъртвите нито са точни, нито работят. Онзи, който не иска да бъде точен и не иска да работи, той е мъртъв човек, няма какво да ходи между живите. Мъртвите да седят и да не работят, а който е жив, ако иска да спазва живота, трябва да бъде точен и трябва да работи.

После не искам да носите философията на Дон Кихота, нито на Санчо Панса. Защото това е едно странично схващане. Дон Кихот схваща живота, тъй както той не съществува, и Санчо Панса, и той схваща живота, тъй както той не съществува. Ако един човек може да мисли, че съдържа в себе си гъста материя, че е силен, а друг може да мисли, че съдържа жидка материя или въздухообразна материя, или лъчиста материя, това са все състояния на материята. Нито твърдостта, нито жидкостта, нито въздухообразността, нито лъчистата материя са израз на живота. Животът е отделен от тези състояния на материята.

Сега запример по какво се отличава твърдата материя от жидката? Как ще определите едно качество, което отличава твърдата материя от жидката (Твърдата материя се отличава с голяма устойчивост.") Турете едно друго още по-определено качество, защото „устойчиво" е ограничена дума. Водата при известни условия и тя е устойчива, като замръзне, като се втвърди. Има едно друго качество, което присъства, което може да определи по-отблизо твърдостта. На твърдите тела формата не се изменя. Значи те не се менят. Ако вие поставите твърдо тяло, един камък, на едно място, това тяло изменя ли своето положение? То запазва същата си форма. Но ако тази топка е направена от лед и ако вие я поставите под нагорещяване, какво ще стане с нея? Веднага ще стане едно разливане. Значи водата има едно външно качество, че всички течни тела се разливат нашир. Те казват, че са неустойчиви. Като ги поставят някъде, те веднага ще вземат по-голямо място, по-голяма форма, ширина и площ, отколкото всъщност имат. Ако кажем, че един литър вода да взема едно пространство от 4 квадратни метра, какво може да съдите за нея от това разливане? В науката се използва това, защото, ако поставиш водата на една хоризонтална плоскост, какво ще бъде нейното разливане? („Тя равномерно ще се разлива“) Ако плоскостта е съвършено равна. Но ако тази плоскост има един малък наклон, тогава ще се образува едно по-силно движение, и тогава, ако ние турим едно жидко вещество върху тази плоскост, ще знаем в какво направление е огъната плоскостта. Добре.



Тогава каква е разликата с течните? Че твърдите тела не изменят своята форма, по-постоянна е тяхната форма, а жидките изменят своята форма, придобиват по-голяма широчина. А въздухообразните взимат още по-голям обем. Те се разширяват по всички страни. Ако превърнем водата във въздухообразно тяло, какво свойство добива тя? Разширява се в три посоки. Значи получава и обем. Ако се тури едно въздухообразно тяло в ограничено място с друго твърдо тяло, напрежението му е еднакво във всички посоки. Сега, ако поставите едно твърдо тяло само върху една опорна точка, да кажем, вземем една топка - тя ще има своето налягане само върху една точка. Ако върху тази топка поставите друга една топка, и тя ще има своето налягане само върху една точка. Но ако това представлява едно жидко вещество, тогава налягането ще бъде върху по-голяма площ, защото няма да е върху една точка, но на много точки. Обаче щом го превърнете във въздухообразно тяло, напрежението в него е във всички посоки. Налягането във въздухообразните тела отвън навътре ли е, или отвътре навън? Ако турите вода в едно шише, де ще бъде напрежението или налягането по-голямо? В дъното ще има най-голяма тежест, после от страните ще има пак известно налягане, а горната част на тялото, ще бъде свободно. Докато налягането във въздухообразните тела налягането е навсякъде еднакво.

Сега по какво се различава лъчистото състояние на материята? Трите състояния ви са много познати - твърдите тела, водата и въздухът. С тях ние боравим, но с лъчистата материя - какво определение дава науката за нея? Във физиката дават ли някои качества на лъчистата материя? Под лъчиста материя разбирам, когато от един център идва действието във всички посоки. Във вас трябва да се сложи едно понятие, то е следното. Че и в атмосферата има едно съзнание и колкото известна материя е по подвижна, толкова в нея има по-високо съзнание, защото един човек се цени по неговата подвижност, по подвижността на неговия ум, по подвижността на неговото сърце и по подвижността на неговото тяло. Поставете вие двама души да бягат. Единият е по-подвижен - какво може да съдите вие за неговата подвижност? Който е по- подвижен в бягането, той е волеви човек. В това отношение вие наричате заека страхлив. Страхлив в едно отношение, но по отношение на живота, защото е заек, обича живота си, той обича да живее и вследствие на това той бяга. Като вижда, че не може да преодолее на ония условия, които му препятстват, той бяга да спаси живота си. Той упражнява волята си, казва - всичката философия е в бягането, а в бягането именно той упражнява волята. Че има воля, може да се докаже и по друг начин. Ако нямаше воля, досега заекът би се самоубил. А че заекът не се самоубива, показва, че е разумен. И всякога, когато един човек издържа на страданията, той е по-разумен, отколкото онзи, който не издържа на страданията. Волята показва разумното сцепление на онази материя, с която в дадения случай съзнанието, умът или човешката душа разполага. Та в ума вие трябва да имате една определена идея. Идеите ви трябва да бъдат определени. А под определена идея аз разбирам съзнанието и може да направите опит. Запример казва някой: „Аз зная да пея." Добре, казвам: „Изпей една песен." Ако има едно равномерно отношение между всичките волеви тонове, които той взима, този човек не само че разбира от музиката, но в него волята взима участие, той е волеви човек. Който няма воля, той не може да пее. Изкарайте един човек, който е нервен, разтревожен, разстроен, той не може правилно да вземе тоновете, той не може да пее. И в музиката - колкото човек е по-уравновесен, толкова по-добре пее. Затова по-често трябва да пеете, за да дадете правилен ход на волята си и после да имате равномерни движения. Или можем да кажем - колкото движенията ни са по-равномерни - защото и в равномерните движения се проявява волята. Където движенията не са равномерни, и проявлението на волевата сила е прекъснато също както и при движенията. Затова именно от малките работи трябва да се създаде волята. Ако ти не може да оцениш една идея, която тъй повидимо в своя размер се показва малка, ти нямаш воля.

Запример каква е големината на един слънчев лъч или каква е големината на една росна капка. Такива измервания вие не сте правили, но учените хора са правили такива измервания. Най-малката росна капка е 700 пъти по-тежка от въздуха, от атмосферата. Ако вземем отношението на твърдите и жидки тела, какво представлява то. Вземете например златото за мярка на водата. Водата взимат за мярка на водата. Защо взимат водата за мярка? („Като по-определена величина.") Тя има по-малко празнини, считат, че има по-голяма гъстота между частиците, отколкото в другите течни тела. И тъй, затова ние взимаме живота като мярка, както водата е мярка за водата. Дето има вода, има растителност, има живот, а дето няма вода, няма растителност, няма и живот. Може да има, но ако в една планета няма вода, може ли да допуснем, че има въздух. Сега ние взимаме нещата не тъй както са били първоначално, но както при сегашното състояние на материята. Ние взимаме земята и я разделяме на две, както сега я намираме в сегашното състояние: вода и земя.

Та именно вие всякога ще имате работа с твърдата материя в себе си. Има идеи във вас, които имат твърд характер. Има други идеи, които приличат на водата, носят качествата на водата. Има известни идеи, които имат качествата на въздуха, а други идеи - качествата на лъчистата материя. Тъй щото ще класифицирате вашите мисли и вашите чувства в четири категории. Ще знаете всякога какво е вашето чувство. Например казвате - той е твърд в чувствата си. Колкото и да е твърд, щом го турите при 1000-2000 градуса топлина, какво ще стане? Това чувство ще се стопи. Разбира се, има тела, които при голяма температура се топят. При каква температура се топи златото? Учените какво казват? Сега в опитно отношение какво може да се извади от четирите състояния на материята? В твърдата материя къде е съзнанието? При какви отношения хората използват водата? Или при какви отношения може да се използва водата, като се послужи със същите опити, които хората правят? Нали хора, които нищо не разбират от съвременната физика, използват водата и си правят воденици. Турнат едно колело и твърда материя при водата, и си мелят брашно. Значи те използват силата на водата. Дадат й един малък наклон - следователно водата минава и си върви по своя път.

Питам, този човек ограничава ли водата? Той я ограничава, дава й път, но той може ли да я спре? Той трябва да й даде ход. Да допуснем, вие имате известна материя, която искате да прекарате, но тя е вложена в рода на воденицата. Значи трябва да имате една воденица, за да прекарате вашата идея. За да имате хляб, непременно трябва да имате воденица, трябва да имате колело, и при това трябва да имате вода, която да завърта това колело, за да върши работа. Понеже тя, като върви, тя завърта колелото, но ако вие ограничите тази вода, може ли тя да върти колелото? Да кажем, с 10 хиляди литри вода да можете да въртите воденица. Ако вие бихте разбирали цялата наука, законите на превръщането на материята, вие можете да превърнете тази вода във въздухообразна форма и в лъчиста, и после да я сгъстите наново. Това може, ако разбирате, но понеже не разбирате свойствата на тази вода, вие ще я пуснете да си върви. Водата е една почва, в която висшето съзнание действа. И когато въздухът минава отгоре на океана, той размъща океана. Защо го размъща? Висшето съзнание на въздуха всякога подбира известна част от водата, която трябва да се прекара през пространството, да се преработи. Нали стават изпарения. Сега изпаренията по какъв закон стават? Защо водата, която се е събрала на едно място, да не си седи намясто? И каква нужда има въздухът от парата? Да я взима отгоре, че после пак да я прати. Или защо да има изпарения? Какво му трябва на въздуха тази вода? Защо се бърка той в чуждите работи? И защо се бърка той в чуждите работи? И защо не си бърка той своите работи? Защо не вземе от своята вода, да я качи горе и да се разправи с нея? И след това водата постоянно се качва и слиза, качва и слиза. Ако въздухът изтегля тази влага от морето, значи той има нужда от нея. Тогава атмосферата е едно живо същество. Ако някой живее във вашия стомах и вие наливате водата в устата си, ако някой вас ви види, какво ще си каже? Имате ли вие нужда от тази вода? Ако нямахте нужда от водата, бихте ли турили водата в устата си?

Трябва да знаете едно. Когато водата влиза по желанието на организма, той живее, а когато тя влиза без неговото желание, той умира. Вземете на един давещ се човек - водата пак влиза, но какво става? Той умира. Значи, когато известни идеи влизат във вас по ваше желание, вие живеете, а когато известни желания влизат, идат у вас не по ваше желание, вие умирате. Вследствие на това, когато вие страдате, има известни желания, които се вмъкват без вашата воля. Но вие сте дали условия те да се вмъкнат. Например какво казва онзи учител, който знае да плува, на онзи, който се учи да плува? Той казва - водата трябва да дойде на човека най-много до брадата. Това е мярката. Прескочи ли тази мярка, човекът ще се изложи на една голяма опасност, понеже при една такава голяма гъстота той няма да бъде в състояние да се държи над водата. И ако водата го дигне от опорната му точка, и ако той не знае как да се държи във водата, той ще претърпи една криза. Следователно можем да дадем правилото: всякога, когато известни желания или известни мисли влязат в нас, без ние да ги искаме, те ни причиняват такова нещо, както водата, когато мине мярката - брадата, и човек се дави. Тогава какво е правилото за тези удавените, след като ги извадят? Окачват ги с главата надолу и краката нагоре и ги махат да изтече всичката вода. И след това, ако е спряло тяхното дишане, гледат да възстановят дихателната система с изкуствено дишане. След това гледат да се възстанови тяхното кръвообращение, за да се повърне животът. Казваме, ако в един човек нахлуят чрезмерни желания или чувствания, какво става? Най-първо, след като нахлуе водата, животът в сърцето бие много силно, много силни чувствания има. Доколко най-много може да бие сърцето? Кой е най-големият брой, който е констатиран? (К. П.: „До 200 пъти най-много.") А от 200 нагоре какво става? Значи ще се образува обратна реакция. Щом сърцето бие бързо, показва, че има един контрольор на движението. Защото равномерното биене на сърцето пак се контролира от ума. Тогава умът не е най-обикновеното съзнание. Когато този ум престане да контролира движението на сърцето, тогава то бие бързо. Понеже управлението на този ум е автономно, изведнъж извършва своята работа. А някой път и този ум се намесва. Има един обективен ум, той, като го контролира, турга спирачката така силно, че спре всичкото движение. Сега, когато се изучават законите, ако е опитен обективният ум, му казваме да подигне малко спирачката. У индусите има такова владеене на ума. Те, след като държат някой човек 5-6 месеца в гроба, те знаят да повърнат живота му и да възстановят неговите движения.

Вече идем до живота на клетките. Клетките не умират. Значи има условия, при които клетките не умират. Сега мислите ли, че този предмет е мъртъв? (Учителят вдига един стол.) Този стол има това сцепление, той се държи на едно място. Ако този стол съвършено умре, той ще почне да се разпада. И при това разпадане на дребни частици, пак има известно сцепление, има живот и който разбира, той може наново да го сглоби. Та в природата смъртта е нещо отрицателно и е само един закон, който се отнася до известното съчетание на известни органи. Някои тела могат да умрат едно за друго. Да допуснем следующите изяснения. Двама търговци се сдружават, внасят по 100 хиляди лева капитал. Какво става? Между тях се образуват връзки, но един ден ги сполети едно нещастие. Тогава те се разделят, единият отива на една страна, другият отива на друга страна и се забравят. Питам, живеят ли те? Докато те имат капитал вложен, те си спомнят един за друг, но щом се изгуби капиталът или щом са спечелили, те се разделят. И тогава все таки ще останат някои малки връзки.

Та засега хората са свързани все с материални връзки. И когато тия материални връзки изчезнат, изгубва се и съотношението на тия хора. Когато кажем, че живеем един за друг, ние разбираме, че ти мислиш за някого. Щом не мислиш, тогава няма никаква връзка и не може да се образува процес на живота. Не че човекът сам по себе си не може да живее, но връзка между този човек и тебе няма. И следователно ние считаме, че тия хора между себе си са мъртви. Щом се направи първата връзка, те оживяват. Да кажем, вие сте били двама съкласници в училището, 8 години сте били приятели и след като свършите гимназията, единият иде на една страна, а другият на друга. Десет години вие не си помисляте за вашите приятели, нито си пишете, но един ден ти казваш: „Спомням си за еди-кой си приятел" и не се минават няколко дена, вие се срещате. И той е помислил заради вас, и вие сте помислили заради него, и веднага се възстановяват старите възпоменания. Изпъкне цялата гимназия и приятелството между двама ви. В сегашния живот, като се срещнете, това е едно възстановяване на известни връзки от миналото. Някъде сте били например, сега това е проекция, приложение, вие се събирате в един клас. Може тези да са различни класове. Дали някога в миналото сте били така събрани? Възможно е. В природата всичко е възможно. Може точно в такъв начин да не сте били събрани, но все таки сте били събирани.

Един друг въпрос. Вие трябва да изучавате ония ваши мисли и желания, и постъпки, които се съответстват на твърдата материя, и да изучавате законите, които се изучават при твърдата материя. С твърдата материя вие ще си служите за изяснение. И както си служите с твърдата материя, така ще си служите и с тия желания. После има известни мисли и желания, които съответстват на водата. Както си служите с водата, така ще си служите и с тях. Има и известни мисли и желания, които съответстват на въздуха. Както си служите с въздуха, така ще постъпите и с тия мисли и желания, И най-после има и известни мисли и желания, които съответстват на светлината. И с тях ще постъпите както със светлината. Какво правите със светлината? Да я хванете с ръце, не може. Да я целунете, не можете. Но просто ще си отворите очите тя да влиза и излиза свободно. След като влезе светлината, ще затворите вратата, и после пак ще я отворите. Трябва да има едно малко прекъсване, защото, ако светлината влиза непреривно и няма това прекъсване, защо природата е турила това прекъсване? След като влезе светлината, какво трябва? Това е мярката. Вие влизате при един ваш приятел бакалин, който продава въжета. Някой път може да му кажеш: „Претегли ми едно кило въже." Но можеш и да кажеш: „Отрежи ми два метра въже." Той взема една мярка и отрязва два метра въже.

Следователно, когато светлината влезе в очите на човека, и тя се мери. И като постои светлината вътре, клепачите прекъснат светлината, казват: „Стига толкова." Те знаят колко време трябва да седи светлината. После, като се свърши тази мярка, те пак отварят вратата, пак влиза светлина. После, като се свърши тази мярка, те пак отварят вратата, пак влиза светлина. Та постоянно влиза светлината с мярка.

Клепачите са мерките и теглилките, пък тия ресни, те са грамовете. Най-първо идат теглилките, а тия ресни са грамовете, които постоянно определят колко светлина е влязла в очите. И на годината ще ви представят една сметка да платите за светлината, която сте изразходили за очите си. Не мислете, че може без това. За всичко в света се плаща. И аз ви привеждам онзи пример, когато дойде онзи бирник от природата. Той си представи листа, ти ще му благодариш. И той счита това благодарение, че е плащане. Ако ти му благодариш от сърце и кажеш: „Вашата светлина ми свърши много хубава работа и ми направи много голямо удоволствие, ние ви благодарим." И той се зарадва, запише ви една квитанция и ви я даде. Но ако, като дойде да се плаща, и вие му кажете: „Ти какво търсиш тука?" и не му благодарите, тогава този бирник ще ви наложи глоба. Тогава всички хора, които не благодарят на Бога за всичко онова, което им дава, те не могат да се освободят от страдания.

Сега аз изнасям това нещо да благодарите. Да благодариш, това е равномерно на плащане. Като благодарите, вие се изплащате. Ти като благодариш, и тази благодарност отива някъде. Ти изпращаш известна материя, която отива в невидимия свят, дето ти се дава светлина. Та между невидимия свят и хората има една постоянна обмяна, както между клонищата и корените. Сега това са отвлечени работи, но искам да ви направя този отвлечения свят понятен, понеже вие боравите с него.

Сега казах, трябва да бъдете постоянни или трябва да бъдете точни. В какво седи точността? Човек, който е точен, е разумен. А какво беше второто качество? Човек трябва да бъде работлив. Точността се отнася до живота. В живота има известна точност. А работата се отнася до други неща, които в живота се наричат морал. Човекът, който не работи, разбирам, че не е морален или че той не разбира нещата. Та и природата работи. Христос казва: „Отец ми работи, и аз работя." Ако Бог работи, какво остава за нас? Ще каже някой: „Аз не искам да работя." Ако Господ работи, тогава ти какъв ще бъдеш? Само умрелите не работят. Тогава, щом си между умрелите, ти не можеш да имаш правата на живите хора. Вие казвате - не си струва да работим. Че вие още не сте работили. В ума ви трябва да седи следната идея, щом започнете да работите, ще кажете: „Бог работи, и аз ще работя." Сега това е авторитет, Христос го е казал: „Отец ми работи, и аз работя."

Сега във вашия ум идеята за работа каква е? Какво разбирате вие под думата „работа"? („Дето има творчество, там има работа.") Вземете един човек, който копае с лопатата, изхвърля пръст, и друг един, който пише с перото. И единият е лопатар, и другият е лопатар. Само че единият с лопатата изважда пръст и турга отвънка, а другият с перцето си изважда малко материя от мастилницата и я турга на книга, после пак изважда малко материя и я тури на хартията. Само че този така натрупа лопатите, че ти от тази материя можеш да четеш нещо. Пише той нещо. Тъй нарежда той лопатите, че може да се чете, а другият, който копае, нищо не може да се чете. Едната работа е разумна, а другата не е. Тогава неговата работа мяза на тази на децата, когато пишат неразумно - само изваждат мастило с перото и нацапват хартията. Взима и цапа навсякъде по книгата и после каже: „Свърших тази работа." Питам, едно дете, което е нацапало книгата, и то е свършило една работа, но разумна ли е тази работа? И то изважда от мастилницата и турга на хартията. Но разумна работа ли е това?

Сега ще дойдем ние до същественото. Аз правя само сравнение. Та и езикът е едно перо. И той изважда. Топнеш с езика си в мастилницата и извадиш една дума, и я туриш някъде. После пак топнеш с езика си, извадиш друга дума. И така нареждаш всичките си думи. Ако правилно си наредил думите си, излиза нещо разумно, но ако ти само изваждаш с езика си думи и ги нахвърляш- нахвърляш, и нищо не излезе, каква работа е тази? Та и вие, които следвате, трябва да превърнете съвременното знание, съвременната наука.



Това, което науката ви дава, вие трябва да го използвате. Запример как бихте превърнали квадрата в число? („Квадратът като формула можем да представим така: А2.") Право е. В дадения случай А, това е съзнанието, това е умът, който мисли. D, това е сърцето. А другите две успоредни линии, това са волевите проявления. Това са стремежите на ума и на сърцето. А има отношение към D, към сърцето, към тия успоредни сили, които действат. АВ, това е резултатът на A. DC, това е проявление на сърцето. A AD и ВС, това са волеви проявления - волевото проявление на ума и волевото проявление на сърцето. АВ е волевото проявление на ума, a DC е волевото проявление на сърцето. Тогава какво ще бъде ВС? Това е връзка вече на друго едно съзнание, на друго едно разумно същество. Значи ВС е връзка. Защото този квадрат сам по себе си не съществува. Сега забележете, че тия страни представляват условия, възможности. Това са кръгове. Всяка една линия е един кръг . Това са възможности на съзнанието. АВ, това са възможности на един кръг, това е едно съзнание. Щом се тури





В в един разумен свят, това са възможности и условия, при които животът на тази линия АВ се проявява. Това е граница на този свят. И AD представлява граница на един свят. DC е пак възможност на един свят. Тъй щото в един квадрат имаме 4 свята, през които човешката душа минава. Имаме физическия свят, астралния, умствения и причинния свят. Това са световете, които ние знаем. Тогава AD е граница на физическия свят, DC - на астралния, АВ - на менталния и ВС - на причинния свят.

Сега тия светове са наредени, те вървят с разните състояния на материята. Материалният свят борави с твърдата материя. Астралният - с жидката. Умственият - с въздухообразната, а причинният свят борави със светлинната материя, със светлината и топлината. Какво нещо е светлината? Ако разбирате законите, със светлината може да се лекувате. Светлината може да я използвате, да говорите с нея. Като говори човек, и този въздух, разумният въздух постоянно като влиза в човека, той влиза да прави проверка. По 20 пъти влиза на минута и прави проверка какво говори човек. Двайсет пъти влиза, като дишаш. Значи 20 пъти се прави проверка какво вършиш. Светлината влиза непреривно в мозъка. Та навсякъде има инспектиране, постоянно го инспектират човека. Всеки ден му правят ревизия. Водата, която влиза, твърдата храна, всичко, което влиза в стомаха, това са все външни отношения, с които невидимият свят показва на това живо същество, което е на земята, как прекарва живота си.

Гледайте един човек как се храни, как пие вода, как диша и гледайте как той премигнува, как си отваря и затваря очите. Според както премигнува вие ще знаете неговата интелигентност или как живее. Затова в това отношение трябва дълго време да седите, да се научите. Щом много мигаш, слаба е волята ти. Някой път ще вземете огледалото да гледате очите си. И няма да мигаш много. Многото мигане не е добър признак. Запример правили ли сте опит, да видите доколко може да издържате, без да мигнете? Някой път приемаме по-малко светлина, отколкото трябва.

Вследствие на това ние мигаме с очите си. Щом ставаме нервни, ние мигаме бързо. Това е както един болен, който диша бързо. Дълбокото дишане и медленното дишане урегулира състоянието на човека. Природата е определила приблизително колко дишания са необходими да извърши човек в минута - 72 удара има сърцето, а човек прави по 20 вдишки. Това е закон. 72 удара, това е един краен акт, волев акт на сърцето. Това е темпът на сърцето. 7 + 2 = 9. Имате числото 9 - това е един завършен процес. И приблизително имате 20 вдишки на минута. 2 е закон на противоречието. Значи при дишането процесът не е завършен. И чрез дишането имате предвид някакви постижения. И затова, ако вие удвоите дишането, да става по-бързо, да кажем, приемате в минута 30 обяда с дробовете си, това е едно нездравословно състояние. Ако удвоите това число, да стане 40, 50 или 60, или щом дойдете до 72 пъти, тогава какво ще стане с вас? Ако вашето дишане се уравни с пулса на сърцето, тогава какво може да стане? Та ускоряването на вдишките води към болезненост. Значи 20 обяда се определят за достатъчни в минутата. Щом турите 30 обяда, вие харчите много. Щом турите 40 обяда, вие сте аристократ. Щом дойдете до 72 пъти да ядете и пиете, вие фалирате.

Значи природата е турила известни граници за дишането и за сърцето. И те съответстват на нашите мисли и.на нашите чувства. Защото, ако ние приемаме дишането и го правим да е по-бързо, ние ще изменим и хода на нашата мисъл, и на нашите чувства. И ако изменим пулса на сърцето си, пак същият закон. Има едно съответствие между дишането и сърцето. Ако изменим закона на яденето, запример ядем повече, отколкото трябва, пак ще изменим своите мисли и своите чувства. Сега може да ви се даде повече материал, че да не можете да се справите. Искам да се спрете върху нещо, което е практично. Защото другояче ще се натрупа само една философия.

Ако сега поемете въздух дълбоко, колко секунди може да го задържите? Сега ще поемете дълбоко въздух, да видим колко може да издържите. Като започнете дишането си, ще си вдигнете пръста нагоре. Докато дойде дишането до своята пълнота и след като си свършите работата, ще снемете пръста си надолу. (Всички направихме упражнението.) Още веднъж, застанете хубаво, изправете се хубаво, метнете рамената си хубаво назад. Ще си вдигнете пръста и ще започнете работата. (Направихме още веднъж дишането.) Някои от вас не можете да дишате и задържате дълго време въздуха. Това е от известни желания, имате някоя работа и вследствие на това бързате да издишате. Още веднъж.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът."

Тридесет и пета лекция
на Младежкия окултен клас
9 май 1930 г., петък, 6-7.15 часа

София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder