НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Да влезеш

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Да влезеш

Най-често използвани думи в беседата: човек, всички, живот, има, хора, може, себе, бог, мисли, природа, добре, живее, същества, свят, чувства, земя ,

 Неделни беседи , София, 11 Май 1930г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


37. Беседа от Учителя, държана на 11-ти май, 1930 г. София — Изгрев.

Отговори стотникът и рече Му: „Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но речи само реч, и ще оздравее момчето ми.““ (Матей, 8:8)

Този стих, както и всички стихове от Евангелието, могат да се разглеждат двояко: в преносен и в буквален смисъл. Ако разглеждате въпросите в преносен смисъл, вадите едно заключение; ако ги разглеждате по буква, дохождате до друго заключение. Както и да разглеждате този стих, в него няма особена философия. Кой човек, на когото баща му, майка му, брат му или сестра му са болни, не търси лекар да ги излекува? И желанието на стотника било същото: да намери лекар, който да изцери момчето му. Той видял този лекар в лицето на Христа. Понеже вярата му била голяма, той казал на Христа: Няма нужда да дохождаш в дома ми, но достатъчно е да кажеш само една дума, и момчето ми ще оздравее. Стотникът се считал недостоен да дойде Христос под неговата стряха. Това е буквалният смисъл на стиха — прост разговор между Христа и един стотник, който бил езичник, а не като евреите — правоверен.

Дойдете ли до вътрешния смисъл на стиха, вие се спирате върху стотника, като езичник, представител на една стара култура, която се е различавала от тогавашната еврейска култура. Евреите по това време минавали за правоверни и за избран народ от Бога. Те минавали за духовни хора, за аристократи, а езичниците — за обикновени. Стотникът беше разумен човек, разбираше, че Христос носеше нова култура, нови възгледи за човечеството. Той съзнаваше положението си, като човек на старата култура, затова се обърна към Христа с думите: „Не съм достоен да влезеш под стряхата ми. Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее.” Докато живея със старите възгледи, възприети от деди и прадеди, сам нищо не мога да направя.

Мнозина се чудят, откъде се взимат толкова различни тълкувания по въпросите, които интересуват хората. Това е лесно обяснимо. Когато иска да постигне нещо, човек все ще намери начин да се домогне до своето желание. Същото се отнася и до тълкуванията, дадени по различни въпроси. Вие знаете баснята „Вълк и агне”. Желанието на вълка е да яде овце. Където срещне овца, все ще търси начин, как да я хване. В баснята за вълка и агнето се казва, че едно младо неопитно агне отишло на един извор да пие вода. Отдалеч още един вълк видял, че агнето отива към извора и го последвал. Той се приближил до него и му казал: Защо ми мътиш водата? Агнето се почудило, как може да мъти водата на вълка, който спрял да пие вода на горната част на извора, над мястото, където то пие. При това, изворът има и горно, и долно течение. Следователно, докато изворът тече, никой не може да размътва водата му. Вълкът искал да нападне агнето и търсил основание за това. В същност, той напада овцете без никакво основание. После вълкът запитал агнето: Защо миналата година ме обиди? Агнето останало още по-учудено, как може да е обидило вълка, когато миналата година не е било още родено. Най-после той казал: Не е важно, дали мътиш водата ми, нито обидните думи, които ми каза, но аз искам да те изям. И човек постъпва като вълка: когато иска да направи нещо, все ще намери някаква причина, с която да се оправдае. Каква е причината, алтруистична или егоистична, не е важно. За човека е важно да постигне своята цел.

Често хората се спират върху проявите на живота, върху явленията в природата и се запитват, защо Бог е създал света така, защо е допуснал злото заедно с доброто. Същият въпрос бил зададен на Хермеса, но той стиснал само устните си и нищо не отговорил. Значи, един от великите светила на стария Египет затворил устата си и дума не казал на зададения от учениците му въпрос. След този отговор, обикновените хора продължават още да питат, защо Бог е създал света по този начин. Ако продължават още да задават този въпрос, светът не само че няма да се оправи, но още повече ще се влоши. Като говорим за света, ние имаме пред вид човешкия свят. Не трябва да се задава въпрос, защо Бог е създал света така, а не по друг начин, но всеки сам трябва да се запита: Живея ли в съгласие с Божиите закони и със законите на разумната природа? Ако е искрен в себе си, човек ще види, че между него и разумната природа съществува известна дисхармония. След това той трябва да търси причината на тази дисхармония. Като се вглежда в своите прояви, човек забелязва, че в него има желание да живее добре, да бъде щастлив, да не страда. Добро е това желание, но същевременно той трябва да обръща внимание и на другите хора, живеят ли и те добре, щастливи ли са и т.н. Следователно, докато мисли само за себе си, човек е пуснал злото в своя живот. Егоизмът е начало на злото. Значи, доброто включва целия живот в себе си, а злото — само част от живота. Кой вълк не би обиколил 20 кошари в една нощ, за да хване поне една овца, с която да нахрани своите малки? Коя птичка не би убила десетки червейчета, за да нахрани малките си? Кой баща и коя майка не биха унищожили килограми жито, плодове и зеленчуци, за да изхранят децата си? Добре е на вълка, когато улови една овца, но на овцата не е добре. Добре е на птичките, когато майка им носи червейчета на малките си, но на червейчетата не е добре. Следователно, стремете се към онова добро, което има пред вид живота на всички същества.

И тъй, когато хората виждат само едната страна на нещата, едни казват, че светът е добре и разумно създаден; други казват, че не е добре създаден — зависи, какви са разбиранията на хората. Един проповедник казвал на децата си: Деца, вижте, колко разумно е създал Бог света. Достатъчно е да видите дългия клюн и дългите крака на щъркела, за да разберете, защо му са дадени те. Бог имал предвид, че ще яде жаби, затова му трябва дълъг клюн и дълги крака. — Татко, добър е светът за щъркела, но не и за жабите. — Прави са децата. Добър свят е онзи, който носи блага за всички същества, а не само за някои. Когато се явил пред Бога, щъркелът Го помолил да му даде дълъг клюн, с който да пише хубави стихове, и дълги крака, с които да ги разнася по целия свят, да се ползват хората от тях. Бог чул молбата му и я изпълнил. От това време, именно, щъркелът символизира щастието. Обаче, като слязъл на земята, той забравил обещанието си и използвал дългия си клюн и дългите си крака за хващане на змии и жаби. — Вярно ли е всичко това? — То е толкова вярно, колкото е вярно, че щъркелът има дълъг клюн и дълги крака. Можете ли да отречете факта, че щъркелът има дълъг клюн и дълги крака?

Съвременните учени не се задоволяват само с външната страна на нещата, но те търсят причините на явленията. Наистина, зад всяко явление се крие някаква причина. Например, срещате едно дете, което заеква. Търсите причината на заекването и не можете да я намерите. Причината се крие в майката. Като бременна, в четвъртия или петия месец, тя срещнала една жена, която заеквала. Още като я видяла, образът и говорът й направили силно впечатление, от което дълго време не могла да се освободи. Без да подозира, тя предала този недостатък на детето си. Във време на бременността си, жената е крайно впечатлителна, поради което всичко се отразява върху детето. Като знае това, тя трябва да отбягва срещи с хора, които имат физически или психически недостатъци. Особено лесно се предава лъжата. Затова бременната жена трябва да избягва срещи с хора, които обичат да лъжат. Това не значи, че хората лъжат съзнателно. Някои си служат с лъжата, и сами вярват в нея. Други пък обичат да полъгват и знаят, че не говорят истината.

Един проповедник запитал един актьор: Коя е причината, че вие изнасяте на сцената неверни неща, а хората ги приемат за истинни и плачат? Ние им проповядваме верни неща, но не можем да ги разплачем. Актьорът отговорил: Ние изнасяме на сцената неверни неща, но сами вярваме в тях. Вие пък проповядвате на хората истини, в които сами не вярвате. Често духовните и религиозни хора, които вярват в Бога, живеят по-лошо от светските, които минават за безверници. Изкуство е да знае човек, как да живее. За да живее правилно, той трябва да бъде разумен.

Всички хора говорят за добър, за морален живот, но коя е мярката, която определя нещата като морални и неморални? Преди всичко, човек трябва да изхожда от едно общо положение, с което да определя нещата. Само тогава можем да кажем, че истински морал е онзи, който засяга всички хора еднакво. Моралът подразбира еднакви отношения към всички живи същества. Според този морал всички същества имат право да дишат, понеже са потопени във въздуха; всички същества имат право да се ползват от светлината, защото тя прониква навсякъде и обхваща цялата природа; всички същества имат право да се ползват от водата и от твърдата храна. Следователно, който се осмели да отнеме едно от тия права на кое и да е живо същество, той постъпва по отношение на него неморално. Никой няма право да лишава съществата от правата, които природата им е дала. Всяко живо същество има право да се ползва от благата на природата, за да става правилна обмяна между външния и вътрешния свят. И най-малките същества искат да живеят. Животът на съществата се определя от степента на тяхното съзнание. Съзнанието им определя и техните блага. Колкото по-високо стои едно същество, толкова повече блага има на разположение и толкова по-разумно ги използва. Като знаете това, благодарете и на най-малкото благо. Микроскопичното благо, добре използвано, струва повече от най-голямото благо, неизползувано или неразумно използвано.

И тъй, не се стремете към големи богатства, към голяма сила, към много знания. Всички хора не могат да бъдат еднакво богати, силни, учени, но всички могат да имат поне едно благо, което да използват добре и да се радват на неговите плодове.

Няма сила в света, която може да отнеме микроскопичното благо на човека. Цялото небе ще се бори за това благо, но няма да допусне да му го отнемат.

Що се отнася до големите блага, въпросът е поставен другояче. За големите блага човек сам трябва да се бори, да ги пази. Ако е разумен, ще ги опази; ако е неразумен, всичко ще изгуби. Който е доволен от малкото, ще постигне и голямото. Тъй щото, искате ли големи постижения, не пренебрегвайте малките блага. Дойде ли в ума ви една малка мисъл, не я пренебрегвайте. Тя носи в себе си велики възможности. Ако я отхвърлите, вие се натъквате на големи нещастия, които разрушават живота.

Съвременното човечество се нуждае от ново схващане на живота. Като дойдат до въпроса за живота, мнозина разбират материалната страна и започват да говорят за богатството, като добро условие, и за сиромашията, като неблагоприятно условие. Богатството и сиромашията не определят същината на живота. Те са средства в живота, които крият причините си далеч някъде, а не във външния живот. В природата няма богати и сиромаси. Ако разгледате, какво става със съществата в природата, виждате, че едни се раждат, а други умират. Онези същества, които изпълняват законите на природата, живеят; онези, които нарушават законите й, страдат, мъчат се и умират. Природата е вложила смъртта в живота, за да освободи съществата от страданията. Колкото по-големи са страданията им, толкова по-желана се явява смъртта за тях. — Може ли без страдания? — Може и без страдания, и без смърт, но само тогава, когато човек спазва разумните закони на Битието и на природата. Докато е в стълкновение с тези закони, той неизбежно ще страда.

Днес всички хора страдат и се питат, защо идат страданията. Много естествено. Всеки човек има своя индивидуална философия, която поставя над всички философии. Бог го оставя да живее според нея, да опита резултатите й. — Тежък е животът ми. — Ти си го направил такъв, от тебе зависи да бъде лек. И религията на хората не може да им донесе щастие. Според християните, преди две хиляди години е съществувал един Учител, Когото нарекли Син Божи, но между хората по това време се явил спор, дали е наистина Син Божи, трябва ли да Го приемат. Най-после те започнаха да кроят планове, да Го задигнат от земята. Задигнаха Го те, но механически, защото не можаха да задигнат това, за което Той дойде на земята. Ако всички хора бяха Христови последователи, ако вярваха, че те са братя и излизат от един Баща, ако изпълняваха Неговите закони. Царството Божие би дошло вече на земята. Не беше лесно хората да приемат Христа, защото по това време те имаха много богове. На кой бог по-рано да послужат и кого да приемат? И до днес още хората служат на много богове, видими и невидими, затова не могат да приемат Единния, Истинския Бог и на Него да служат. Тази е причината за днешните спорове, недоразумения и войни между хората. Войните са естествени последствия на неразбрания живот на хората, но не са оправдани. Когато слугите на много господари се бият, това донякъде е естествено, но когато слугите на един и същ господар се бият, това е странно. Когато децата на една и съща майка и на един и същ баща се бият, това е странно. Тогава ние вадим заключението: когато се бият братя помежду си, те не са от един баща. Там, дето съществува спор, децата са от различни бащи и майки.

Казано е, обаче, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Това се отнася само за онзи, който съзнава и зачита, както своето право, така и правото на всички същества. Обаче, в който момент наруши правото на другите същества, той се отклонява вече от истинския образ и живее по свой план и свои разбирания. От хиляди години насам човек се е отклонил от този образ, оцапал го е, поради което не познава нито себе си, нито ближния си, нито Бога. Днес той иде на земята с определена задача, да изчисти този образ и така, да се яви при своя Създател. Казва се, че днес е краят на века, съдният ден, когато Бог ще съди хората. — Каква ще бъде съдбата? — Бог ще извика всеки едного при себе си и ще го пита: Защо оцапа моя образ? Защо не го изчисти? Защо не използва условията, които ти се дадоха?

Днес на всички хора се задава въпроса, защо изопачиха и опетниха образа на Бога в себе си. Ще кажете, че условията са виновни за това, или че обществото е лошо. Колкото е лошо обществото, толкова е лош и човека. Те са едно и също нещо. Човека има отношение и към обществото, и към цялото човечество, понеже в тях се крият възможностите и условията за неговото развитие. Човечеството пък е произлязло само от една двойка. На нея се дължи сегашният живот. Време е вече човек да прояви доблестта на стотника, който беше готов да възприеме новото, и затова каза на Христа: „Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее”. Срещате някой отчаян, обезсърчен човек, който не вярва във Великото в света, а очаква помощ от обществото. Как ще му помогне обществото, когато всеки член от това общество мисли само за себе си? Ето, има богати търговци, членове на обществото, но те мислят само за себе си. От сутрин до вечер те мислят за своите деца, за жена си, да ги осигурят добре и най-после, ако им остане някакъв излишък, тогава могат да помогнат на бедните. За такива случаи българската поговорка казва: „Трай, коньо, за зелена трева”. Управляващият първо иска да тури ред и порядък в държавата, да нареди своя живот и след това мисли за своя ближен. Ученият прави усилия да стане по-учен, да си подобри живота. Проповедникът проповядва на хората, но на първо място има предвид себе си. Лекарят лекува хората, но пак себе си има предвид. Даже и майката, като ражда, пак си казва: Дано това дете ме гледа на стари години. Всички майки не мислят така, но и те се изкушават, и те очакват от децата си. Малко хора се ръководят от една свещена идея в живота си. Нови хора са нужни сега, с нови разбирания. Светът се нуждае от нови майки и нови бащи, които да се жертват от любов. Живеят ли по стария начин, и родителите, и децата ще се разочароват.

Един баща запитал сина си: Синко, ще ме гледаш ли? — Ще те гледам, татко. — Как ще ме гледаш? — Ще пробия дупка на тавана и оттам ще те гледам. Наистина, повечето от съвременните хора така гледат родителите си. Те пробиват дупки на тавана и отгоре ги гледат. Бащата или майката могат да умират от глад, а синовете и дъщерите ги гледат отвисоко. От това място те не виждат нуждите им и не ги разбират.

На какво се дължат неправилните отношения между родители и деца, между братя и сестри, между мъже и жени? — На известни слабости, които всички хора имат. Всеки човек има някакви вътрешни недъзи, които представят задачи за разрешаване. Нещастието на човека не се заключава в недъзите му, но в неизправянето им. Всеки човек има външни или вътрешни недъзи, които трябва да изправя. Защо са допуснати недъзите, защо е допуснато злото в света? — За да се допуснат тези неща, природата има предвид нещо, което малцина знаят. Каква е целта на природата, поради която е допуснала злото и греха, не знаем; обаче, вярваме, че целта й е добра и разумна.

В древността, един от учениците на мистицизма се разгневил на своя Учител и решил да му причини някаква пакост. Той надигнал един голям камък и го турил пред вратата на своя Учител, да не може да излиза навън. Като видял камъка, Учителят се зарадвал и веднага го използвал за стъпало на къщата си. Колкото пъти поглеждал към това стъпало, всякога благодарил на онзи, който поставил пред вратата му този хубав мраморен камък.

Следователно, всички криви мисли, чувства и постъпки на човека не са нищо друго, освен мраморни камъни, които невежите поставят на пътя му като камъни на препъване. Обаче, разумният може да превърне тези камъни в стъпала на къщата си. Те са въглища, които невидимият свят превръща в скъпоценни камъни. Докато се постигне това, много гърбове на хората ще се ожулят.

Един овен казал на една овца: Скоро ще дойде Царството Божие и за нас. — Как? — Ще дойде един пратеник от Бога, който ще ни спаси. Една стара овца възразила: Ще дойде и за нас спасител, но докато дойде, много кожи ще ни одерат.

Това е външната страна на живота, но той има и вътрешна страна, която трябва да се разбира. За да разбере вътрешната страна на живота, човек трябва да бъде оптимист. Само по този начин човек може да се справя със страданията. Щом се натъкнете на известни страдания, не трябва да се питате, защо идат и каква цел се гони чрез тях, но да се стремите да бъдете здрави и да живеете разумно. Какъвто и да е животът ви, първо трябва да го осмислите. Животът се осмисля само тогава, когато човек разбере великите Божии закони. Щом разбере тези закони, човек мисли вече право, а правата мисъл е връзка между мислите и желанията му. Човек трябва да разбира произхода на своите мисли, чувства и постъпки, да знае, при какви условия могат да растат и да се реализират. Те растат и се развиват, както плодните дървета. Ако не спазвате условията за узряването им, те не могат да бъдат полезни.

Христос казва: „Ако имате вяра, колкото едно синапово зърно, големи чудеса ще правите”. Съвременните религиозни минават за вярващи, но не могат да правят чудеса. — Защо? — Защото не разбират законите, по които се проявяват мислите, чувствата и постъпките. С други думи казано: Ако човек не може да бъде господар на своите мисли, чувства и постъпки, т.е. ако не ги владее, той не може да приложи закона на вярата. Законът на вярата е път, съединителна нишка, по която мислите и чувствата слизат от Божествения свят, за да се реализират на земята. Не прилага ли вярата си, човек сам си затваря пътя, по който Божествените мисли и чувства слизат до неговия ум и до неговото сърце. Каквото са слънчевите лъчи за човека на Земята, такова нещо представляват Божествените мисли и чувства за ума и за сърцето му. Ако слънчевите лъчи не проникват в човешкото тяло, човек не може да прояви никаква разумна дейност. Слънчевата светлина и топлина крият в себе си висша разумност, от която съзнанието се развива. Когато се казва, че човек може да се лекува чрез светлина, ние имаме пред вид разумността, която тя носи в себе си. Затова, именно, казваме, че чрез светлина човек може да реализира всички свои желания.

И тъй, приемайте светлината, въздуха, водата и храната съзнателно и с любов, за да се ползвате от тях, да имате добри резултати. Приемате ли ги само като механически блага, вие ще имате слаби резултати. Като дишате, мислете, че във въздуха, освен кислород и азот, има нещо друго, което носи живот. Като пиете вода, мислете, че и в нея, освен водород и кислород, има нещо друго, което носи живот. Изобщо, всяко съединение, всеки плод носят живот в себе си. Щом вземете един плод, първо изяждате месестата му част. Дойдете ли до костилката, вие или я хвърляте, или счупвате и изяждате съдържанието й. Обаче, това не се позволява. Дойдете ли до костилките на плода, природата не позволява да ги ядете. Тя съветва всеки човек да изяде месестата част на плода, а костилката да посади в земята. На същото основание казваме: Природата позволява да се ползвате от външната, месеста част на своите мисли и чувства, но костилките им, т.е. същината, да посаждате. Само по този начин ще опитвате плода на своите мисли и чувства.

Следователно, искате ли да имате ясна представа за живота, да го разбирате, посаждайте неговите семена в умовете и в сърцата си, да знаете, с какви плодове, като със свои елементи, работи той. Някои казват, че Бог е направил всичко, че Той е създал цялата вселена и въпреки това не са доволни от живота. Ние пък се чудим, как е възможно Бог, най-разумното същество в света, да създаде толкова своенравни и упорити същества, каквито са хората. Едно трябва да знаем: Първият човек, Когото наричаме Син Божи, е създаден от Бога, преди вековете, но всички хора не произлизат от този човек. Всички хора не са създадени от Бога. Невъзможно е някой изобретател да направи една машина, която да не се подчинява на неговата воля. Има машини, които се движат леко, без никакъв шум. Ако един изобретател, който не е нищо друго, освен човек, може да направи една машина, която да работи и да се движи без никакъв шум, колко повече Божиите творения трябва да бъдат съвършени. Какво ще кажете тогава за човека, който вдига шум и врява около себе си? Кой е създал този човек? Казано е, въпреки това, че Бог е създал човека, но първият човек, създаден по образ и подобие на Бога, е представял съвършена машина, която се е движела тихо, спокойно, без шум. Впоследствие хората са се намесили в тази машина, внесли са в устройството й особени елементи, които я заставят да вдига шум.

Значи, хората са успели чрез насилие да се вмъкнат в Божиите работи, да завладеят мозъка, стомаха, почти всичките си органи. Те правят усилие да завладеят и сърцето си и по този начин съвсем да изпъдят Бога от себе си. Във всички опити Бог ги остави свободни, но в последния опит ще им се противопостави. Всички хора се стремят към това, именно, да станат пълни господари на себе си, т.е. да се освободят от властта на Първата Причина. Продължават ли още да правят усилия в това направление, Бог ще вземе сърцето им в себе си и ще ги остави господари само на мозъка и на стомаха, без никаква връзка между тях. Сърцето свързва дейността на мозъка и на стомаха. Какво ще стане с човека, ако се отнеме сърцето му? Божествените чувства свързват човешките мисли, чувства и постъпки. Отнеме ли се сърцето на човека, като орган, който възприема и предава Божествените чувства, с него всичко е свършено. Божествените чувства нашепват на човека, кое е право и кое не. Те го ориентират в областта на възвишения морал, който го прави здрав и силен, да устоява на всички бури и изпитания. Човек се калява чрез възвишения морал. Този морал го прави устойчив, със здрав гръбнак.

„Не съм достоен да влезеш под стряхата ми, но кажи само реч, и момчето ми ще оздравее.” Езичникът се моли за момчето си, защото познава силата на Христа. Той знае, че Христос е в състояние не само да лекува, но и да въведе човека в нов живот, в живота на неговите младенчески години. Това разбираме под думата „момчето ми”. Младият трябва да се занимава с младенческия живот, а старият — със стария живот. Трябва ли младият да мисли само за игри и весело прекарване? Това не е младост. Трябва ли старият да мисли само за смъртта и постоянно да охка и плаче? Това не е старост. Младият трябва да върви правилно по своя път, да стане гениален човек.

В света съществуват пет категории хора: обикновени, талантливи, гениални, светии и учители. Обикновените хора представят обществата и народите. Пред тях се разкрива велико бъдеще. Всяка категория върви по особен път. Най-високото положение заемат Учителите. На каквото стъпало на развитие и да се намира, човек непременно трябва да се стреми към най-високото положение. Няма ли този стремеж, той не може да се развива правилно. Петте категории представят пътища за развитие. По тези пътища, именно, се създават великите хора. Всеки път от своя страна представя прекрасен свят, пълен с възможности за постигане на велики цели и идеали.

Когато се говори за мислите и чувствата на човека, подразбираме обикновения живот, т.е. живота на обикновените хора. Обикновените мисли създават мислите на талантливите; талантливите хора създават мислите на гениалните; гениалните създават мислите на светиите, а светиите — мислите на Учителите. Този е пътят, по който човек трябва да върви, за да дойде до новия живот. Който мисли, че може по друг начин да се домогне до новия живот, той е на крив път. Новият живот подразбира нова мисъл, ново знание. Който е придобил новия живот, той има вече вътрешно прозрение към нещата. Като напише едно число, той разбира неговия смисъл. Ако има две зрънца, той не ги разглежда само количествено, но прониква в техния вътрешен смисъл. С това знание той може да посещава всички планети. Ако няма дълбоко разбиране за числата, човек лесно пише десетиците, стотиците, хилядите, милионите и т.н. Като видите тези големи числа, вие се учудвате, че еди — кой си разбира математика. Да пишеш числата правилно и да извършваш с тях различни действия, това не е истинска математика. Да разбираш числото две, това значи, да разбираш дълбочината на женското сърце и на мъжкия ум. Който разбира числото две, той знае причините за създаването на света, както и на живота. Който не разбира дълбокия смисъл на числото две, той се натъква на злото. Когато се събират двама души — мъж и жена, две приятелки или двама приятели, които не разбират смисъла на числото две, те непременно ще се скарат. Ако две деца си играят добре, за една ябълка само те могат да се сбият. За да не се дохожда до бой, дайте и на двете по една ябълка. Като задоволите и двете, между тях ще има мир. Не само децата се карат и бият помежду си, но и възрастните. Като се сблъскат интересите им, те са готови да се нахвърлят един върху друг, да си оскубят косите.

„Не съм достоен да влезеш под стряхата ми, но кажи само реч, и момчето ми ще оздравее.” — Защо не е достоен да приеме Христа в дома си? — Защото съзнава, че е човек от старата култура, че е виновен за болестта на детето си и, ако Христос му каже само една дума, той ще измени живота си. Щом промени живота си, момчето му ще оздравее. Такова съзнание, именно, трябва да имат всички хора — да изменят живота си и да повярват в Бога. Нека всеки направи опит, да види, вярва ли в Бога и доколко разбира живота. Ако при най-малкото изпитание ти се смутиш, изгубиш разположението си, това показва, че вярата ти е слаба. Ти имаш верую, което сам си създал. При това, изпитанието, което ти е дадено, не показва, че Провидението има нещо против теб. Изпитанията на съвременните хора не са нищо друго, освен игра на бащата с детето. Както бащата играе с детето си, подхвърля го във въздуха ту с едната, ту с другата си ръка, така и Бог си играе с човека, подхвърля го нагоре, но не го оставя да падне на земята. Силна е Божията ръка. Щастлив е онзи, който попадне в Неговата мощна и крепка ръка. Като те подхвърли няколко пъти във въздуха, най-после Той те поставя на земята да си починеш. Като не знаеш, какво е станало с тебе, ти казваш: Голямо изпитание прекарах. Някой пътува по планината и се оглежда, да не падне някоя канара върху него. Случва се някоя канара да падне след него. Като чуе трясъка и шума от падането й, той се обръща назад и си казва: Добре, че не падна върху мене, щеше да ме смаже. Радвайте се, че такива канари се изпречват на пътя ви и не позволяват да влизате в порочния живот. Ако насилвате да влезете в този живот, канарата ще падне върху вас и ще ви смаже. Помнете: всичко, което се случва в живота ви, има за цел да ви убеди в съществуването на велик Промисъл в света, който води към постижения, към укрепване на характера ви, за да ви направи съработници с Великата разумна природа. Докато не станете съработници с природата, не можете да разберете Божия Промисъл, който работи над вас. Докато не се свърже с природата, човек остава за вечни времена в своя личен живот.

Човек минава през няколко фази на живота, докато стане в положение да включва всичко в себе си. Първата фаза на човешкия живот е личният или материалистическият живот, когато той живее само за себе си. Втората фаза е общественият или духовният живот, когато човек живее за дома, за обществото, за народа си. Третата фаза на живота е общочовешкият или Божественият, когато човек живее за Цялото. Не е лошо да живее човек за себе си, но той трябва да преработи своята инертна материя. Това се постига само чрез възвишения живот, който се ръководи от Разумното Начало в света. Само разумността е в състояние да преобрази, раздвижи и преработи инертната материя.

И тъй, личният живот има отношение към материята, общественият — към силите, общочовешкият — към Божествените мисли, които направляват целия живот. Всеки човек трябва да се стреми към общочовешкия живот, да оформи и развие ума и сърцето си, да даде простор на духа и на душата си. Този е правият път към самовъзпитание. Да живее човек за цялото, не значи, че не трябва да живее за себе си. Религиозните казват, че човек трябва да живее само за Бога. Това е ограничено разбиране на живота. Човек трябва да живее за Бога, за ближния си и за себе си. Отношенията на Бога към човека са както отношенията на бащата към сина. Какви трябва да бъдат нашите отношения към Бога? — Синовни. Нарушат ли се синовните отношения, и животът на човека се разрушава. Животът на хората не се развива добре, понеже отношенията им към Бога са както тия на слугата към господаря или на чиновника към началника. Това са механически отношения. Докато поддържа тези отношения, човек всякога ще се натъква на противоречия. Влезе ли в областта на общочовешкия живот, човек се свързва с цялото, в което влизат всички същества, от най-малките до най-големите. При това положение човек започва да гледа еднакво и на растенията, и на животните, и на хората. Видите ли едно дърво, растение или животно, бъдете готови и на него да направите едно добро, както и на човека. Затова казвам да не чупите клоните на дърветата, да не ги брулите. Българите имат обичай да режат лозата. Те казват, че лозата плаче като я режат. И лозата плаче, и другите растения плачат, когато хората се отнасят към тях жестоко. Сегашните хора са изопачили лозата, понеже искат да получават от нея повече плод, отколкото трябва.

Съвременните хора искат да бъдат щастливи. Това е естествено желание, но запитвали ли са се, какви възгледи и разбирания трябва да имат, за да придобият щастието? Ние не сме за старите вярвания и разбирания, но поддържаме новите, Божествените идеи, които носят живот. Всички стари идеи и вярвания, които са спъвали човечеството, трябва да се преработят, да станат общочовешки. Това не може да се постигне в един ден, но като работи в това направление, човек разширява съзнанието си и става годен за нов живот. Божественото ще се наложи навсякъде, във всички области на живота. Не чакайте да се наложи то насила, но приемете го доброволно, със съзнание. Ако не изпълните волята Божия с любов и съзнателно, страданията сами по себе си ще дойдат. Време е вече хората да си създадат нова, правилна философия, да се ползват от всички методи на миналото и от тях да изработят свой специфичен метод.

И тъй, като използва методите на растенията, на рибите, на птиците, на млекопитаещите, най-после човек трябва да приложи методите на мисълта, като мощна сила в природата. Животните са развивали своите чувствания, поради което и до днес съществува голяма борба между тях. Ако не впряга мисълта си на работа, човек несъзнателно взима участие в тази борба и се свързва с животните. Като проследите живота на всички същества, от най-малките до най-големите, виждате, че навсякъде съществува насилие. Два мравуняка воюват един с друг. Единият мравуняк напада другия, иска да му открадне яйцата. Не само между животните, но и между хората съществува голямо насилие. В който дом и да влезете, ще видите, че всички си служат с насилие: някъде родителите упражняват насилие върху децата си, някъде децата върху родителите си. В бъдеще бременната жена трябва да се пази от лоши влияния, ако иска да създаде добро и здраво поколение. Тъй както живее днес, тя се намира под непосредственото влияние на външния свят, поради което не може да се освободи, както от добрите, така и от лошите влияния.

„Не съм достоен да влезеш под стряхата ми, но кажи само реч.” Това значи: докато съм в старото учение, не съм достоен да влезеш под стряхата ми, но кажи само реч, и аз ще приложа Твоето учение. За да приложи Христовото учение, човек трябва да има нови възгледи за природата, за живота, за религията, за науката. Каква религия е тази, която за основа не е поставила любовта? Каква наука е тази, която не носи светлина за човешкия ум? Каква религия е тази, която не може да смекчи сърцата на хората? Каква наука е тази, която не може да освободи умовете на хората от противоречията им? Бъдещата наука трябва да вземе друга посока, да се внесат в нея нови елементи. И съвременната наука е допринесла много за човечеството, но има нещо, което й липсва.

Съвременните религиозни и светски хора имат достатъчно знания и вяра, но работят с малко капитал. Какво може да се постигне с този капитал? Той не може да бъде много полезен нито на окръжаващите, нито на себе си. Въпреки това, всеки човек има желание да расте и да се развива, а не да остане на едно и също място. Затова именно, човек се стреми към придобиване на по-високи знания, на нещо положително, с което да ускори еволюцията си. Човек трябва да мине от еволюцията на обикновения живот към еволюцията на талантливите, гениалните, светиите и най-после да дойде до еволюцията на Учителите. Учителят иде от особена система, от друго слънце, което го поставя по-високо от всички хора.

Сега, като се говори за други системи и слънца, освен за Слънчевата система и за Слънцето, мнозина отричат тяхното съществуване, понеже са невидими. Те казват, че признават за съществуващи само онези неща, които виждат с очите си. Това не е логически вярно. Кой е видял човека? Вие виждате само външната форма на човека, неговото тяло, но самия човек не виждате. Човекът е скрит в ума, в сърцето и във волята си, които са невидими. Чрез тях той се проявява, но остава невидим. Казват за някого, че е интелигентен и благороден, но никой не е виждал интелигентността на неговия ум и благородството на неговото сърце. Тъй щото, хората виждат само външната страна на човека, без да знаят, какво представя мъжа и какво жената. Вие говорите за идеала на мъжа и на жената, без да ги познавате, без да разбирате тяхната същина. — Какъв е идеалът на мъжа? Много идеали има мъжът, но един от тях е изявен по отношение към жената. Той е следният: Мъжът обича жената да му прави добро, без да му се изяви. И жената има един идеал по отношение на мъжа. Тя обича мъжа да й прави добро, но да не я ограничава, да я остави свободна. Наистина, какво по-голямо добро може да направи майката за своя син от това, че го е родила? Тя му е дала живот, без той да знае това. В този смисъл, колкото по-неизвестно е за сина доброто, което майката е направила за него, толкова по-любима му е тя, толкова по-свещен е нейният образ. Като говори за майка си, той казва: Всичко красиво и добро в мене е от майка ми.

Сега и на вас желая да правите добро, без да ограничавате човека. Да любите, без да ви знаят, че любите. Не ограничавайте доброто и не изявявайте любовта си. Това е идеалът на момите и на момците.

„Който има уши да слуша, нека слуша”.

37. Беседа от Учителя, държана на 11-ти май, 1930 г. София — Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, всички, живот, има, хора, може, себе, бог, мисли, природа, добре, живее, същества, свят, чувства, земя ,

 Неделни беседи , София, 11 Май 1930г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder