НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Претръпване и претъпяване

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Претръпване и претъпяване

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, свят, живот, хора, сега, любов, дойде, себе, идея, природа, постижения, казва, аз, всички, работа, време ,

Общ Окултен клас , София, 7 Май 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Често хората се натъкват на особени психични състояния – претръпване и притъпяване. Запример, когато изпитанията се трупат върху някой човек едно след друго, в първо време той страда, но после претръпва или изтръпва. Каквито страдания и изпитания да му се случват, той стои като изтръпнал, като че нищо не чувствува. Ако пък човек повтаря едни и същи мисли по няколко пъти наред, най-после той се механизира и дохожда до състояние на притъпяване – нищо не помни. Притъпяването показва, че човек е преминал предела до който нервната система може да понася. Щом мине този предел, настава претръпване. Преди да дойде до този предел, човек трябва да измени посоката на своето движение. Ще кажете, че човек трябва да се движи по права линия, да върви в правия път. Това е човешко разбиране. Разбирането на разумната природа не е такова. Според нея правият път не означава права линия.

Влезете ли в някое религиозно общество, там ще чуете да се разисква върху въпросите: Кой път е прав? Какво представя любовта? Какво може да направи тя за човека? От човека зависи, какво може да направи любовта за него. Какво може да направи един човек, като влезе в бакалницата? Той може да извади кесията си и да купува. От кесията му зависи, много или малко неща ще купи. Обаче, отношенията между бакалина и клиента са още механически. Те подразбират условно отношение на взимане и даване. Дойдете ли до любовта, и там има отношения на взимане и даване, само че всичко става доброволно: който дава, не мисли да взима; който взима, мисли да дава. Говори ли за любовта, човек трябва да я разбира в нейните тънки прояви. Говори ли за музиката, човек трябва да я чувствува вътрешно.

За да разбира нещата правилно, човек трябва да ги схваща и външно, и вътрешно. Външното разбиране е едно, а вътрешното – друго. Тъй щото, не е достатъчно само да кажем, че трябва да обичаме, или трябва да пеем и да свирим, но да дадем дълбок, вътрешен израз на любовта, на музиката и на пеенето. И природата започва с музика и пеене. И природата започва с любов и с живот. Тя е жива, разумна, но човек трябва да я разбира вътрешно и външно. Много музиканти и певци има в света, но повечето свирят и пеят механически. Истински музикант е онзи, на когото тоновете изразяват нещо; всяко движение на този музикант е свързано с движенията на разумната природа. Всеки негов тон, всяко движение изразява известна идея. Всяко нещо, което събужда някаква идея в човека, е живо. Запример, щом видите един портокал, в ума ви веднага се ражда някаква идея: да го посадите, или да изтискате сока му. Каквото да направите с портокала, все ще придобиете нещо. Ако изпиете сока на портокала, ще имате един резултат; ако посадите портокала, ще имате друг резултат. Ценни са резултатите, ако в тях има движение. Дето има движение, там всякога има растене.

Следователно, и животът, като движение, е подложен на растене. Растенето пък се поддържа от идеите, били те умствени или сърдечни. Умствените идеи имат отношение към мислите на човека, а сърдечните – към чувствата му. Дето има чувства, там има религия. Религията, в тесен смисъл на думата, е свързана с чувствата. Обаче, ако умът не взима участие в религията, човек е изложен на големи опасности. Остане ли само с чувствата си, човек изпада в гъста среда, в тежка атмосфера, която причинява болезнени състояния. Големи промени, добри и лоши, стават с човека, когато влезе в духовния свят. Физическият и духовният свят са противоположни един на друг. Докато се нагоди към условията на духовния свят, човек минава през големи изпитания. Той влиза в идеен свят, но като не е готов да реализира тия идеи, започва да страда.

Където да е човек, на физическия, или в духовния свят, той все ще има страдания. И ловецът, който е нарамил пушката си, страда. Защо? Че не е могъл да убие заек, или друг някакъв дивеч. Всички хора, светски и духовни, са въоръжени. Всеки носи пушка на рамо, иска да вземе нещо. Не е лошо да бъде човек въоръжен, но да не си служи с насилие. В който свят и да влезете, вие трябва да спазвате неговия ред и порядък, неговите правила. Не спазвате ли реда в света, в който влизате, не очаквайте никакви постижения. Като влезете в умствения свят, за да придобиете някаква идея, не е нужно да прилагате насилието, чрез което да нарушите реда и порядъка в този свят. Достатъчно е да попаднете в тона на дадена идея, за да я възприемете. Приложите ли насилието, вие не сте готови за този свят.

Същият закон се отнася и до света на чувствата, до духовния свят. Искате ли да постигнете някакво чувство, вие трябва да попаднете в линията на неговото движение, т.е. в неговия тон. Чувствата и мислите в човека растат, цъфтят, дават плод, както и растенията. Всяко добро разположение е плод на някакво чувство в човека. Колкото по-съзнателно работи човек върху себе си, толкова по-доброкачествени плодове раждат неговите мисли и чувства. Ще кажете, че имате достатъчно знания. Знания, които не се прилагат, представят стока, която пълни магазина само, без да допринася нещо. Стоката трябва да се превърне в звонкови монети. Ако човек не впрегне природната сила на работа, той нищо не е придобил. Какво ще се ползва от това, че знае законите и силите, които действуват в природата? Щом знае нещо, той трябва да го приложи. Едно време, когато нямаше електрическо осветление, хората осветяваха домовете си с малки газени лампички – газеничета. Като ставаха сутрин от сън, дълго време трябваше да кашлят, да очистят дробовете си от саждите на своите газеничета. Много от мислите и чувствата на съвременните хора представят такива, именно, газеничета, които дават малка светлина и малко сажди. Всяко недоволство, всяко неразбиране в човека, не е нищо друго, освен малкото газениче, с което той си служи.

И тъй, иска ли да се справи с недоволството си, човек трябва да се свърже с разумната природа, да придобие широки, правилни разбирания за нещата. За да постигне това, той се нуждае от повече мисъл. Какво е нужно на газеничето, за да свети по-силно и с по-малко дим? Да преустроите формата му и да вкарате повече въздух. Въздухът ще помогне на саждите да изгорят, да се превърнат във въздухообразно тяло, което ще излети. Вложете и вие повече светлина в мислите си и повече топлина в чувствата си, за да се освободите от недоволството. Дето има недоволство, там има тъмнина и дим. Гледайте широко на света, на всичко, което става около вас. Не мислете, че вашите разбирания са най-прави. Не се стремете да обърнете хората, да мислят като вас. Не е нужно всички хора да мислят по един и същ начин. Вложете в човека импулс, да се свърже с разумната природа, която носи принципите и законите на вечността. Стремете се към великите закони на Битието, а не към личните разбирания на хората. Стремете се към великата доброта, а не към добротата на човека, която ту се намалява, ту се увеличава. Истински добрият човек остава верен на себе си. Той не се подава на външните условия.

Един от учениците на древните окултни школи отишъл при своя Учител да го пита, какво представя животът и какви закони го управляват. Учителят не отговорил направо на зададения въпрос, но казал на ученика си: Иди в света, дето ще срещнеш трима души – военен, брамин и адепт. И на тримата ще удариш по една плесница. След това ще се върнеш при мене. Ученикът срещнал военния, ударил му една плесница, но докато се готвел да се отдалечи, военният му ударил две плесници и го повалил на земята. След това той срещнал един брамин, който се молел на Бога. Ученикът се приближил към него и му ударил една плесница. В първия момент браминът дигнал ръката си, с намерение да го удари, но веднага я свалил долу и продължил молитвата си. Най-после ученикът срещнал адепта, на когото също ударил плесница. Адептът бил толкова вглъбен в мисълта си, че даже не усетил плесницата. Нито един мускул на лицето му не трепнал.

Ученикът се върнал при Учителя си и разказал своята опитност от дадената задача. Тогава учителят му отговорил: Военният представя закона, който действува с две срещу едно. Браминът представя разумното сърце в човека, което не търси правото си. То се стреми към разрешаване на въпросите по нов начин. Адептът представя любовта, която не се смущава от нищо. Който живее в областта на любовта, той не се смущава от външните условия, от преходните отношения. Той живее в чистата и възвишена мисъл, в която няма никакви сенки, никакви облаци.

Като се говори за духовния живот на хората, в ума ни изпъква идеята за музика, песен и танци, т.е. за движения. Всяка песен подразбира движение. Ако човек не може да изрази движението правилно, и тона на песента не може да вземе правилно. Значи на всеки тон отговаря съответно движение. Човек не може да се настрои духовно, ако няма антена, чрез която да възприема движенията, т.е. трептенията от духовния свят. Истински духовен човек е онзи, който разбира трептенията на духовния свят и правилно ги възприема. Не може ли да приема тия трептения, той не може да възприема и картините на духовния свят. Щом не може да възприема тия картини, той не разбира езика на духовния свят. Духовният свят си служи с образи, с картини. Ако не можеш да възприемеш и разбираш образите на духовния свят, ти не можеш да чувствуваш. Ако двама приятели не могат да се разговарят и разбират, те не са приятели. Да бъдеш приятел на някого, това подразбира да имате пълно вътрешно разбиране по мисли и по чувства. Да се разбирате с един човек, това значи, в негово присъствие да се чувствате свободен да изказвате своите мисли и чувства. Това не значи, че и той трябва да мисли и чувствува като вас. В присъствие на приятеля си всички тревоги и безпокойства изчезват. В присъствие на приятеля всички смущения изчезват.

Днес всички хора – светски и религиозни, учени и прости, се смущават. Защо се смущават? Липсва им нещо. Каквото и да правят, докато не придобият вътрешна хармония, те нищо не могат да постигнат. Ще слушат да им се говори върху различни въпроси, ще правят опити, но резултатите им ще бъдат слаби. За да постигне нещо, човек трябва да се проникне от силно желание към това нещо. И тогава, ако влезе в някое духовно, или научно общество, той ще се приобщи към средата, ще придобие нещо и ще излезе обновен, тъй както планината обновява човека. Качи ли се на планината, човек се обновява от чистия въздух, от светлината и топлината на планинското слънце. И религията, и науката са в състояние да обновят човека, да внесат в него радост и веселие, да му дадат подтик към великото и красивото в света. По този начин само човек ще осмисли живота си, ще го направи разумен. Кой каквото може да направи, да се заеме да го направи: дали ще свири, пее, учи, това не е важно. От човека се иска работа. Някои религиозни четат Библията по два-три пъти в годината и са дошли до големи постижения. Като чете Библията, човек трябва да я разбира. Иначе, той дохожда до механизиране на нещата. Една 90 годишна американка прочела Библията 90 пъти. Ако четете живота на пророците, на апостолите и светиите, вие трябва да се свържете с тях, да разберете техните опитности. Йезекил, Данаил, Иоан, както и всички останали пророци и апостоли, са имали големи постижения, заради което заслужават да се изучават.

Мнозина казват, че не се интересуват от стари неща. Днес има много нови неща и постижения, които заслужават по-голямо внимание. Наистина, много нови неща има днес, но в духовно отношение човек не е много напреднал. Има хора, които не знаят нищо за духовния свят. Те даже не признават съществуването на друг свят, освен физическия, и на други същества, освен човека. Какво представя човек? Същество, чрез което разумността се проявява. Разумността обхваща цялата природа. Следователно, ние не можем да отделим човека от природата, от великата разумност, която обхваща всички живи същества, от най-малките до най-големите. Над човека, като разумно същество, живеят други същества, с по-голяма разумност и интелигентност. Един ден и те ще се проявят в своите форми, ще станат видими за човека. Ако човешката форма не подлежи на развитие и усъвършенствуване, животът на земята се обезсмисля. Съзнателно или несъзнателно, човек се стреми към нещо велико. При това, той има желание, каквото постигне, да го предаде на ония, които остават след него. Докато е на земята, човек трябва да работи усилено, да постигне нещо, че като замине за другия свят, да бъде готов за работа. И там има нужда от добри работници. Небето не е място за удоволствие и почивка. На земята ще учите, ще пеете, ще свирите, а на небето ще прилагате наученото. Който не може да свири, поне да мисли. Всеки може да мисли. Ако всички хора не могат да бъдат художници, архитекти, всеки може да работи поне върху себе си. Всеки може да чука и вае върху себе си, да изработи красива статуя. Човек има много необработени и неприложени идеи, които чакат своето време. След всичко това, той се чуди, какво да работи.

Религиозните и вярващите съзнават, че трябва да проповядват Словото Божие. Добра е тази идея, но какво ще проповядват. Не е достатъчно само желание да проповядват, но приложение се иска. Да проповядваш, това значи, да си родил дете, но това дете трябва да се отгледа. Колко безсънни нощи, колко грижи и тревоги е прекарала майката, докато отгледа детето си! Но и с това не се свършва. След като порасне, майката и бащата се намират пред нови грижи и задължения: да го възпитат, да го изучат. Едва след 20 годишен труд и работа върху детето, те могат да кажат, че донякъде са свършили задачата си. Не само родителите работят върху детето си, но и то работи върху себе си.

Като работи върху себе си и върху близките си, човек всеки ден трябва да прибавя по нещо ново в живота си, да се освобождава от старите си разбирания. Казвате, че има неморални работи в живота. Неморални неща са тия, които спират развитието на човека. Всяко чувство, всяка мисъл, всяка постъпка, които спират човешкото развитие, са неморални. Щом е дошъл на земята, човек трябва да се развива. Всяко нещо, което дава подтик на човека към развитие, е морално. Ние заместваме думите „морално и неморално” с „разумно и неразумно”. Всяка храна – физическа или духовна, която не внася подтик в човека, трябва де се тури настрана. Като дойде до чувствата си, които също са храна, човек вижда, че освен качване, предстои и слизане. Той трябва да познава законите на слизането, да може правилно да слиза, без големи сътресения. Като слиза и се качва, човек се обогатява, придобива големи опитности и преживявания. Подтикът, който иде отвън, е запалка, но тази запалка се нуждае от материал, който може да гори, да развива светлина и топлина. Хлебарят меси и пече хляб, но знанието си не влага в него. Като ядете хляб, вие сами трябва да вадите от него това, което природата е вложила. Тогава ще разберете стиха, в който Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си.” Ако можете да влезете в съприкосновение с този хляб и да извадите от него това, което Бог е вложил, вие ще станете едно с него, и той – едно с вас. Един ден и вас ще опекат и изядат, както вие ядете хляба. Изяждането на човека не е нищо друго, освен умиране.

Какво представя смъртта? Смъртта представя преливане на един живот в друг, преминаване на едно съзнание в друго. Обикновено низшият живот се прелива във висшия, низшето съзнание – във висшето. Заслужава човек да умре, за да мине в по-висок живот от обикновения. За предпочитане е хлябът да влезе в човешкия стомах, отколкото да се подмята във фурната. За предпочитане е човек да живее в свещената стая на някое възвишено същество, отколкото да остане при обикновените условия на живота, да го подмятат на една и на друга страна.

Като ученици, вие трябва да чистите мислите и чувствата си, да се освободите от всички външни примеси. Какво нещо е любовта, не говорете. Колкото по-малко говорите за нея, толкова по-добре. Вие разбирате живота по-добре от любовта. Любовта подразбира вътрешен стремеж към Бога. Следователно, докато не обича Бога, човек не може да обича хората. Въздухът в стаята има отношение към външния въздух. Не можеш да обичаш хората, докато не си обикнал Бога. Ако внесеш някакъв нечист елемент в любовта си към Бога, ти трябва или да го изхвърлиш навън, или да го обработиш по някакъв начин. Когато количеството на въглеродния двуокис във въздуха се увеличи повече, отколкото трябва, въздухът става вреден. Какво трябва да направиш? Или да пречистиш въздуха, или да обработиш въглеродния двуокис. За да го обработиш, ти трябва да придобиеш свойствата на растенията. Когато казвам, че човек трябва да се приспособи към лошите условия, имам предвид да намери начин да ги трансформира. Хората заспиват от въглеродния двуокис, както и от страданията. Щом дойдат страданията, за да не заспиват, хората трябва да се обърнат за помощ към растителното царство в себе си, да заставят растенията да обработят излишния въглероден двуокис. При процеса асимилация или хранене, растенията приемат въглеродния двуокис и го обработват в сложни органически съединения, от които се ползват и хората. Като понася страданията разумно, човек се усилва, става по-здрав.

Следователно, здрав е онзи човек, който носи страданията с благодарност. Страданията определят силата на човешката душа, а радостите – нейните възможности. С други думи казано: чрез страданията се изпитва силата на човека, а чрез радостите – това, което той може да направи. Страданията и скърбите са пробният камък за човека. Чрез тях той се изпитва. И обикновените, и великите хора страдат. И Христос, Който казваше, че с вяра могат гори да се преместват, като се намери в големи страдания, отиде да се моли на Господа, ако е възможно, да отмени тази чаша. Като видя, че не може да с е отмени чашата, Той разбра, че трябва да преживее страданията, да се опита силата му и каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си. Аз дойдох да изпълня Твоята воля, а не моята.” Силата на Христа се вижда в търпението, с което издържа страданията.

И тъй, намерите ли се пред мъчнотии и страдания, вие трябва да се молите, но да знаете, как да се молите. Ще получите ли отговор на молитвата си, това не е важно – вие трябва да се молите, да бъдете във връзка с разумния свят. Христос се моли, но не получи отговор на молитвата си. Господ наложи на Христа големи страдания, срещу които получи голямо благословение – възкресението. Отговорът на Христовата молитва донесе възкресението Му. Като знаете това, не се стремете да избягвате страданията, но понасяйте ги с благодарност, да получите възкресението. Това е красивото и великото, което всеки човек очаква. Всички ще минете през страдания. Най-страшното страдание – смъртта, ще дойде за всички. Рано или късно, всеки човек ще мине през смъртта. Кога ще дойде тя, не е важно. За човека е важно да бъде готов да я посрещне, че като дойде, да мине през нея и да придобие вечния живот.

Смъртта представя минаване на човека от един свят в друг. Младата булка не минава ли от едни условия в други. Щом облече булчинската си рокля, тя е готова вече, с радост очаква момента да излезе от бащината си къща и да отиде в дома на онзи, когото обича. Тя се радва, но не знае, че я очакват по-лоши условия. Бащиният дом е раят за момата, но тя го напуща и отива във външния свят. Щом се ожени, човек отива да оре, да копае и да сее. Значи женитбата не е нищо друго, освен излизане на човека от рая. Когато казват за някоя мома, че трябва да се ожени, това, значи, че дошло е времето да я изпъдят от рая. Това е физическото разбиране на женитбата. Духовното разбиране на женитбата е противоположно на физическото: излизане от света и влизане в рая, в Бащиния дом. Тъй щото, не е въпрос да не се жени човек, но като се жени той трябва да излезе от света и да се върне в рая, отдето някога е излязъл. Христос е изказал идеята за духовната женитба в притчата за блудния син, който, разкаян и смирен, се върна при баща си, да направи с него нова, здрава връзка. Като чуят думата „духовен”, някои хора я разбират криво. Под „духовен живот” те разбират еднообразен живот, т.е. отричане от всичко външно. Думата „духовен” е изгубила своето първично значение. Духовният живот е най-красивият и разнообразен по форма, по съдържание и по смисъл.

За да дойдете до духовното начало на нещата, вие трябва да мислите и да чувствувате по нов начин. Каквото предприемете, във всичко влагайте нов елемент. Ако четете Свещената книга, или беседите, вложете ново разбиране. Гледайте на всяка притча, на всеки пример, като на особена формула, която трябва да разберете и приложите. Човек се мъчи и страда, докато живее с физически, земни разбирания за нещата. В тези разбирания влизат съмнение, подозрение, които спъват човека. Дойде ли до Божествените разбирания, работите се нареждат добре.

Сега, колкото да се говори на хората, не може да им се помогне, докато всеки не започне да работи върху себе си. Малко хора могат да работят, както трябва. Като поработят половин или един час, те мислят, че много са работили. Някой вярващ се моли половин, или един час и мисли, че много се е молил. Казано е в Писанието: „Непрестанно се молете”. Каквото да работи, където да ходи, човек трябва да държи съзнанието си будно, да бъде непрестанно свързан с разумния свят. Това значи молитва. Ако човек мисли, че за да се моли, трябва да се изправи на крака и с часове да шепне молитви, това е механическа молитва, която не дава никакви резултати. Духовността в човека не е външно качество. Истински духовният е духовен и в клетките си.

Следователно, казвам: Непрестанно се молете, да не прекъсвате връзката си с възвишения свят. Щом сте свързани с този свят, вие постоянно ще се обновявате. Непрестанно се радвайте, да разкривате възможностите на своята душа. Колкото малка да е радостта, тя всякога допринася нещо ценно на човека.

Т. м.

37. Лекция от Учителя, държана на 7 май, 1930 г. София – Изгрев.

Претръпване и претъпяване

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, свят, живот, хора, сега, любов, дойде, себе, идея, природа, постижения, казва, аз, всички, работа, време ,

Общ Окултен клас , София, 7 Май 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Тайна молитва
Размишление

Някой път в психологията на хората настава ед­но състояние на претръпване. Ако повторите много пъти една постъпка, едно чувство, една мисъл, едно и също действие произвежда отъпяване. Значи има извес­тно добро. Най-първо вие ядете, вземете една хапка, после вземете втора, трета, четвърта, пета, шеста - дойдете до върха, когато тия постъпки влияят върху вашата нервна система, но след туй настава едно прет­ръпване. Претръпването всякога показва, че вие сте дошли до нормата и сте заминали. Трябва да се спрете, да вземете друго направление.

Природата не разбира, че правият път е правата линия. В природата такъв път не съществува. Какво подразбирате под думата „прав път“? Или под думата „схващане“ или „понятие“? Понятието за любовта или схващането за любовта какво е, какво обяснява? Кога­то някой влезе в някоя бакалница, какво може да нап­рави, зависи от кесията, от средствата, с които раз­полага. Но това са прости понятия за живота. Докато имаме взимане-даване с бакалина, нищо не се постига. То са прости физически отношения. Дойдете до ония схващания за любовта. Казваме, да се обичаме. Но раз­бирате ли любовта, какво в нейните тънки прояви. Казва, да свирим. Ще вземете един инструмент, направен от четири струни, лък. Външните отношения са едни, а вътрешното схващане - друго.

Казвам сега, кой е бил онзи гений, който в българ­ски език създал думата „понятие“ и в английски език думата „conception“, няколко значения има то. Има из­вестни идеи да прекараме, които, също както когато един човек създал един инструмент. Ако имаш една цигулка, да кажем, това е цигулка. Който разбира ци­гулката, това е цигулка, но се нарича и виола. Защо я наричат и виола? Каква идея имал онзи, който направил виолата? Този българин, който направил тази цигулка, той нямал понятие за виола. Направил я според своето разбиране донякъде и я кръстил виола. Разбира се, сега каква идея го е ръководила? Този българин не е разбирал толкоз от техника. Той имал природно схващане доста сполучливо. Цигулка, която свири на дебело. Защо ци­гулката свири на тънко? От тази има някои, които свирят още по-дебело, има чело, има и най-дебело - кон­трабаса. Онзи, който създал челото, онзи, който съз­дал контрабаса, онзи, който създал виолата, той има идея в музиката, в хармонията на музиката, не само да са изрази на звуците, съчетание на звуците в разни състояния, в разни полета. Всеки тон има свое поле, за да може да се развие.

Казвам, когато ние говорим за музика, казва: да пеем. Най-първо, всичко в природата започва с пеене. Механическа страна има пеенето. Може да пееш, но пеенето има едно възпитателно значение. Всяко движе­ние съдържа известно понятие в себе си, една придобив­ка. Да кажем, вземе един портокал. Във вас се зароди желание да извадите сока от този портокал, стиснете го. Защо? Имате една идея. Питам, между портокала и вас какво има? Портокалът може да пита: „Какво съм ви направил?“ Казваш: „Идея имам.“ „Каква идея?“ „Ще видиш.“ Натиснете, докато падне този сок в чаша­та, извадите семенцата, турите малко захар, обърква­те, правите някакъв опит. Веднъж, дваж, изпиете течността. След като опитате течността, какво ще пос­тигнете? Изпиеш тази чаша. Казваш, отличен е този сок. Казва, какво постигна? Нищо не си постигнал. Ни­що не съм постигнал, нямам резултати, не знам какво. Но, разбира се, постигнал съм нещо. Но тъй да се обяс­ни, трябва ред схващания, понятия, за да добием вдъх­новението вътре, в което движенията са вечни.

Ако вземете една кибритена клечка, запалите я в края, ще произведе един пожар и в крайния й предел ще се опита силата на тази кибритена клечка, какво може да произведе. Самата клечка е нищожна, но тя може да произведе един голям резултат. Казват, че тия резул­тати са опасни, значи вредни резултати. Сега вие пи­ете тази чаша с портокалов сок, ще произведе един резултат. След колко време ще произведе същия резул­тат? При сегашните условия може да знаем, ако тази чаша е пълна с отрова, лекарите може да определят след колко време ще произведе едно болезнено състоя­ние, конвулсии. Ако изпие една чаша отрова, може да се определи приблизително след колко време ще настъпи смъртният момент. Смъртният момент ще настъпи, когато отровата ще покаже своето най-високо влия­ние и лиши човека от живот. Човек ще мине от едно състояние в друго.

Сега това са само обяснения. Имате известна ре­лигиозна идея. Какво разбираме под думата „религиозна идея“? Религиозната идея спада към чувствата, защо­то религиозният живот е чувствен живот. Там, дето няма чувства, няма религия. Чувствата вземат голя­ма роля в религията, умът после взима участие. Не вземе ли умът участие, чувствата имат свойство да се сгъстяват. Тогава атмосферата натежее, стане гъста. Туй всички го знаете. Казвате, и най-веселият човек щом влезе в областта на любовта или щом вле­зете в духовния свят, има опасност вече да станат всички промени вътре - и хубави, и лоши промени. От нашето гледище кое е лошо? Всъщност какъв е светът на чувстванията, никой не знае. Но ние, щом влезем вътре, започваме да ритаме оттук-оттам, след туй всеки един от вас, който е влязъл вътре, все ще измени нещо. Върви някой, маха ръката си напред-назад, някой може да въздиша.

Сега, че какво има в пъшкането? Диша човекът, но в дишането седи една идея. Желанието, което той има, не е постигнато. Да кажем, вземете онзи ловец, и той има идея, носи пушката. В ума му седи заекът неопечен, хрътката го следи, той, като гръмне и не го убие, съжалява. Като че се откъсва нещо от сърцето му, съжалява, че не го убил. Обикновено в турско време ще въздъхне, ще изпъшка или ще изпсува. Като прене­сете това и в духовния свят, е вярно. Аз виждам хора, въоръжени със своите пушки. Защото всеки, който ис­ка да вземе нещо, той е въоръжен. Ако ти в една бакалница с една кана бръкнеш в неговия варел, извадиш мас­ло - този бърка, онзи бърка - какво ще остане за бака­лина? Ако бъркате според неговите правила, оставите нещо - добре. Но ако бъркате, без да оставяте, на вас е добре, но на бакалина не е добре.

Вие влизате в природата, казвате, Господ създал света и е турил известен ред на нещата. Когато вие влезете в една бакалница, там има известни правила, които трябва да пазите. Когато влезете в религиозния живот, и той си има известни правила. Когато влезете в ония психологически отношения на човека, в неговата възвишена мисъл, и там си има правила, които трябва да спазвате. Най-първо, ако не се научите да спазвате законите, няма да имате никакви постижения, ще има­те обикновени постижения.

Да кажем, че някой човек е религиозен. В какво седи религиозността? Виждате, този религиозен човек ще коленичи, ще вдигне ръце отвън. Но знаете ли вие началото на онзи живот? Религиозните хора са започ­вали с правила, имало е музика, танци. Вие трябваше да се наредите на едно колело. Един ще свири, вие ще започнеше да се движите. След известно време вашето положение няма да бъде такова. Дервишите така игра­ят. Дервишите са едно изопачаване. Игрите са били много ритмични.

Всяка идея, която вие искате да постигнете, вся­ко едно чувство, то си има известен ход, известни ли­нии на движение. Ако знаете тази линия на движение, вие може да постигнете това чувство. Тъй както гра­динарят, ако разбира законите на дървото, знае всеки един клон как се развива. В чувствения свят е същото. И чувствата зреят, и те имат свои плодове. Плодът на едно чувство е онова хубаво разположение, което може да добиеш.

Казвам, при сегашното състояние, когато се каз­ва, че трябва да се работи над себе си, настава една работа. Вие слушате и казвате: „Ние знаем.“ Знанието е вече търговия. Вие сте натрупали стоката. Да ка­жем, че вашите складове са пълни. Трябва тази стока да се преведе, да се превърне в звонкови монети. Ако сте техник, онази природна сила трябва да се впрегне на работа. Ако силата, която се образува, да кажем, силата на Софийското поле, може да се превърне на електричество, да осветлява, да се ползват хората. Ако вие не може да впрегнете това, което сте придо­били, ако вие не може да впрегнете вашата мисъл на работа, за да се ползва животът, какво ще постигне­те? Не казвам, че не се ползва, но как?

Най-първо българите имаха едни малки газеничета. Сутрин, като станеш, носът е пълен със сажди, дълго време трябва да се кашляш, да се чистиш. Ако в религиозно отношение имате такова газениче, много ли светлина има­те? Аз виждам мнозина с та­кива газеничета. То е схваща­не. Щом си недоволен, това е газениче. Но това са положе­ния във фигури. Когато едно понятие не е правилно разбрано, тъй както в природата, то произвежда едно дисхармонично чувство. Има едно състояние на мисъл­та - ти не можеш да мислиш, нямаш импулс за работа. Няма нещо, което да те освежи, да те накара да рабо­тиш. Неразположен си, всичко ти е криво, хората ги виждаш лоши, казваш, този свят не струва да се живее. За тебе това е вярно. Че не струва да се живее, в много ограничен смисъл, не си струва да се живее в такова разбиране.

Казвам, при това положение, в което се намира­те, трябва да се даде ход на вашето разбиране, туй, което искате да разберете. Някой път искате да го предадете на хората. Искате да предадете вашето разбиране, да се обърнат хората. При сегашното раз­биране искате да обърнете всичките хора. Ако всич­ките хора се обърнат и започнат да мислят като вас, какво щеше да се постигне? Нищо няма да се постиг­не. Тъй както вие разбирате, ако всичките хора разби­рат, нищо не се постига. Това още не е разбиране. Идеята е във всинца ви да се предаде онзи импулс, вътрешният импулс на онази природа, която работи в цялата вечност. Има нещо изработено, какви са ва­шите схващания, вие се въздържайте. Оставете ваши­те лични схващания само за себе си, докато имате нещо определено. Някой път вие може да мислите, че сте много добри. Опитайте вашата добродетел докъ­де се простира. Добрият човек, който се самовлада, той трябва при всичките условия да остане верен на себе си. Верен на себе си значи външният свят да не може да отвлече ума ти.

Ще ви дам един пример. Отива един ученик при един от великите учители на Индия да иска да го научи на великата тайна на природата. Пратил го да направи един опит. Казал му да удари една плесница на един военен, на друг един религиозен човек, който се моли, и на един адепт. Казва: „Ще идеш, ще удариш на тримата по една плесница.“ Отива той и като ударил на военния една плесница, онзи му ударил две. Отишъл при ходжа­та, който се молел, ударил му една плесница, онзи се повдигнал, искал да го удари, но се въздържал. Отива при адепта, ударил му и на него една плесница. Той стоял като мъртъв, нищо не усетил, като че нищо не усетил. Толкоз бил зает в своята работа, толкоз по­гълнат от своите мисли, че никакви впечатления от външния свят не увличали неговия ум. Ако една плес­ница може да го отклони от неговата работа, какво е неговото вдълбочаване? Връща се ученикът при учи­теля си и казва: „Опасна работа е. При военния отидох и му ударих една плесница, той ми удари две. Отидох при религиозния човек, той само повдигна ръката си, но не ме удари. А третият, адептът, той даже не ме усети, че го ударих.“ Учителят му казва: „Военният, той е по закона на природата. В природата, като нап­равиш едно престъпление, ще ти направят две. Вто­рото положение е чувствата, ще те турят наред. За третото положение, когато говорим за любовта, раз­бираме едно състояние да те не смущава нищо от тоя свят. Дотогава, докато се смущаваш от отношения­та с хората, ти не си в областта на любовта. Щом влезеш в областта на любовта, всичките отношения на хората не ти правят впечатление. Ти си толкова повдигнат, че не им обръщаш внимание. Казва, как мо­же да обърнете внимание, той е горе, той не може да бъде в тия висини, той не може да се занимава с тия въпроси.“

Казвам сега, че религиозните общества са започ­нали с музика. Имате ли вие понятие как са започвали старите хора своите религиозни танци. Вие казвате, че нас не ни интересува. Прави сте. Що ви интересува старото изкуство на яденето? Техните песни, както са били, то е изражение на тях. Аз съм превел една източна песен, тя е древна. (Учителят свири.) Всяка една музика, то е едно движение. Ако ти не знаеш туй движение, ти не може да разбереш и тона. Всеки тон в природата има съответстващо движение. Ти не мо­же да се настроиш религиозно, ако нямаш антена. За да бъдеш в правата смисъл религиозен, ти трябва да раз­бираш всичките тия движения. Ако ти не може да ги разбереш и да ги привлечеш към себе си, ти няма да имаш съответстващо понятие, няма да се открият тия духовни картини.

Духовният свят е свят на образи. Ако не може да се поставиш в едно отношение да оценяваш образите, ти не може да чувстваш. Всякога в сегашно общество кои приятели се свързват, кои приятели се разбират? Да кажем, имате един приятел. Какво ви интересува във вашия приятел? Вие не сте си давали отчет кое във вашия приятел ви интересува. Като го видите, оби­чате го. Но да обясним нещата. Ние не може да обяс­ним какво нещо е приятелят. Но в присъствието на вашия приятел вие може да чувствате и да мислите, и да говорите. Или най-първо, като говори приятелят ви, всичките тревоги, които имате, ги забравяте. Като дойде един ваш приятел, всичките тревоги изчезват. Тъй както онзи, който седи в гората, гладувал е, дойде онзи, който носи пълна торба с хляб и провизии, веднага изчезват смущенията на този човек.

Сега и в религиозно отношение се смущаваме. Лип­сва ни нещо. Тази липса трябва да се допълни. Сега на вас ако дам този образец, при сегашните ваши поня­тия, ако ви кажа как са играли, са правили своите ре­лигиозни танци, какви са били техните религиозни схва­щания, какво ще ви ползва вас, кажете ми. Ако вие в себе си не може да направите същите танци, законът е същият - тогава по този начин, сега по друг начин. Ако вие тъй хармонично не може да чувствате и да мислите, пак няма да произведете ония резултати, които искате. Дълго време като се движат, веднага със своите танци те привличат тия сили от невиди­мия свят в своя организъм. След като вече цялото това общество се настроява, след като излязат, ста­ват обикновени.

Човек, като влезе в едно религиозно общество, ако се стопи в тази атмосфера, с него ще стане една обнова. Обновата става тъй, както когато идеш в пла­нината, от чистия въздух, от светлината или от топ­лината. Ти значи ще се претопиш в тази атмосфера на религиозен живот. Онова схващане, да мислим, че рели­гиозният живот е известни постъпки, не е право. Пос­тъпките още не означават религиозния живот. То е непреривното онова, което се втича в човека, което повдига човешката душа, което повдига човека, дава радост и веселие. То е религия.

Ако кажем... (Учителят свири и пее.) Какво озна­чава това? Ако вие вашите чувства не ги спрете на едно място, след като вървят дълъг път, вие ще нап­равите един извор. Значи животът е път, трябва та­кова движение. Вие ще вървите във вашия път, докато дойдете до един пункт, дето трябва да се спрете.
Казвам, сегашният ваш живот можем да го пре­върнем в нещо разумно. Онези от вас, които може да свирят, да свирят, да направите някои опити, да пее­те. Мнозина хора са направили опит и са сполучили. Някои са чели Библията по десет, петнадесет, дваде­сет пъти и имат постижения, но тия постижения са само за малцина. Една американка на деветдесет годи­ни е прочела Библията деветдесет пъти и имала резул­тат. Зависи, ако четете Библията по един начин или по друг начин, ще имате известни постижения, но в четенето трябва да разбираш.

Ако дойдеш да изучаваш един светия, ще разби­раш нещата, както трябва. Казвате, в миналото Езекеил имал постижения. Много религиозни хора сега ги нямате. Данаил имал постижения, сега ги нямате. Йо­ан в Откровението имал постижения. Туй, което е писано, е много малко. Някои от вас казват, те са стари пророци, те са стари неща. Какви са новите неща? От две хиляди години духовният свят е станал по-богат. Даже мнозина от вас не знаят дали има ре­лигиозен свят, дали има други същества вън от човека, дали съществуват неща. Под „човека“ ние разбираме разумното, общият принцип, който прониква цялата природа. Ние не може да отделим себе си от природа­та. В тази разумност са свързани всички органически същества - от най-малката форма до най-великата са свързани в тази разумност.

Вие казвате, съществуват ли други същества? Съ­ществуват в още по-висша форма на тази разумност, но още не са се проявили в своята форма. Ако ние не бъдем благодарни за туй постижение, което сме пос­тигнали, много малко сме постигнали. Ако нашата фор­ма няма други постижения, няма смисъл животът. Сми­сълът на живота е към онова великото постижение, което е начертано в живота, към което се стремим. Всеки един от вас трябва да има малки постижения за себе си, после да ги предаде на другите. Най-първо - постижения за самия него. Вие, като влезете в приро­дата или като влезете в Царството Божие, вас ще ви турят на работа. Вие мислите, като идете в небето, там има китари, ще ви дадат китари, да свирите. Ако останете там да се учите, ще ви върнат назад. Всички не може да свирите, но всички може да мислите. Може да не сте някой знаменит художник или архитект, но всеки може да работи над себе си. Към това трябва да се стремите. Вие, каквото да работите, дали сте в празна стая, дали четете, или стоите, всеки един тряб­ва да се стреми да придобива по нещо, да разработва сегашните си идеи.

Вие вярвате в Христа, казвате - трябва да идем да го проповядваме на хората. Казваш: „Повярвай в Хрис­та.“ Казвате, трябва да идем да проповядваме на хора­та, но като идете, какво ще проповядвате? То значи, родиш едно дете, но с раждането не се свършва. Туй дете, което се роди, майка му всяка нощ по три-четири пъти става, ходи при люлката, къпе го, каква грамадна работа съставлява, докато го отхрани. Но работата не се свършва. След туй туй дете ще започне да работи над себе си. Вие сте започнали голяма работа все. Когато се пробуди вашата душа, вашият ум, вие трябва да рабо­тите над себе си. Ако не работите, един ден ще внесете дисхармония. Ако майката не гледа десет години дете­то, тя може би ще изгуби своя резултат. До края тряб­ва да се свърши работата.

Питам, ако нашите песни, които тук пеете, се изпеят на един източен човек, какво ще му придадат, кажете ми. В разбирането на песента. Всякога човек трябва да се настрои музикално. Религиозният човек не може да има постижения, ако не се настрои. Той изме­ня ежедневното настроение, което се механизира, в което животът съвършено се опростотворява. Но туй опростотворяване не е механическо схващане. Трябва да има свой смисъл. Ако ние останем в постоянния ежедневен живот, ние ще останем в нивото на света. Постоянно трябва да се отърсваме от тия ежедневни схващания.
Ние казваме, има някои ненормални неща. Ненор­мални неща са тия, които спират прогреса на човешка­та душа. Без разлика е какво е. Всяка мисъл, всяко дейс­твие, всяко понятие, което спира човешката душа, ние говорим общо за душата в природата. Туй, което под­тиква човека напред, то е морално. Туй, което спира човека, не е морално, значи не е разумно. Всяка храна, която не нахранва човека и не го подтиква напред, тряб­ва да се отхвърли.
Сега новите идеи мязат на тази виола. Ако вас ви се даде, може ли да свирите? Да дръпнете струните, това всеки един от вас може да го направи безпогреш­но. Туй е началото на постижението. После ще дръп­нете по две струни заедно. Съчетанието на ония звукове, които са скрити в тебе, може да извадиш. Тази виола служи като антена. Чрез нея може да извадиш ония звукове, които са в природата, ти си майстор тогава. (Учителят свири.) Как ще преведете тия зву­кове. За да разбереш този звук, ти трябва да се поста­виш на уровена на тази висота, за да разбереш разумно. Ако разбираш вътрешното състояние на тия звуци, туй, което звуците съдържат, веднага ще настане ед­на промяна, един проблясък ще дойде. Защото музикал­ните звукове в старо време и сега са едни и същи. Му­зиката е един ход.

Хората, които са слизали по инволюция, като дой­дат дотук, е почивка. В българската музика показва, когато бялата раса дошла до дъното на материалния свят, преставала да ходи. Започвал обратният път, подскачането. Като дойдем до дъното, по-надолу няма какво да се слиза. Българинът казва: тупа, тупа, да се върнем към онова положение, в изтичането. Когато змията върви, тя търси път. Сега мнозина в своите чувства има да слизате още доста надолу. Ако не раз­бирате този закон на слизане, много от вас, ако не слизате, много работи има да преживеете. Ако нямате енергия на преживяване, трябва да се върнете назад. Преживяване трябва. Онова, което аз ви говоря, то е запалка, но ако нямате материал, с който да се работи. Трябва да имате материал. Хлебарят никога няма да тури своето знание в хляба, но вие ще извадите от хляба това, което природата е вложила в него. Тогава ще намерите онзи смисъл, дето казва Христос: „Аз съм живият хляб. Който ме яде, има живот.“ Ако можете да влезете в съприкосновение с този хляб, да извадите тази енергия, ти ставаш едно с хляба, и хлябът е едно с тебе. Един ден и за вас ще дойде смъртта, както за хляба. Що е смъртта от това гледище? Един ден и вас като опечен самун ще ви изядат.

Казвате: „Ще умра.“ Вашият живот ще се прелее във великия живот на природата, или вашето съзнание ще дойде в съприкосновение с по-високо съзнание. Щом дойдете в съприкосновение с по-високо съзнание, вие ще умрете. Умирането е минаване от един живот в друг. Ако дойдете в този живот, ще видите, че този живот струва повече, отколкото обикновения живот. По-доб­ре е да бъдеш един самун, турен в човешкото сърце, отколкото да те подмятат по хлебарския тезгях. То­зи хляб може да падне и да се окаля. Но ако хлябът се постави в човешкото сърце, вече има почетно място. По-добре е ти да влезеш да живееш в свещената стая на едно съзнание хиляди пъти по-високо, отколкото при обикновения живот, всичките хора да пипат. Нали сте виждали как хората избират хлябовете, избират, избират, най-после останат няколко самуни за фурнаджията. Оставете един хляб за фурнаджията. фурнаджията не може да ви яде, той съжалява, че не продал хляба си.

Сега се изисква пречистване. Аз забелязвам дефек­ти в постъпките. Всички казвате, да се опростотвори животът. Не да се хармонира животът. Колкото по-малко говорим за любовта, толкова по-добре. Щом ка­жем за любовта, ние нямаме туй схващане, което тя съдържа. Думата „живот“ може да разберем по-добре, отколкото любовта. Думата „знание“ по-добре разби­раме, отколкото мъдростта. В закона на мъдростта се изисква жертва. Ти не може да бъдеш мъдър човек, ако най-първо не се стремиш към Бога, към Първата причина. Ако ти Бога не обичаш, и другите хора не може да обичаш. Защото въздухът, който е вътре, в своята стая, има отношение с въздуха отвън. Любов­та у хората, колкото и да е малка, има отношение към света, към Бога. Трябва да знаеш, че твоята любов може да се поквари, да й липсват тия елементи, както на въздуха. След като дишаш известно време, се напъл­ва с въглена киселина, която е отровна за организма. Ти може да живееш във въглена киселина, но трябва да станеш растение.

Когато кажем, че трябва да се приспособим към лошите условия, аз имам друго разбиране, не както вашето. Казва, трябва да търпим. Не, щом се умножи въглената киселина, ще се превърнеш на растение. Щом ги разбираш тия растения, в тебе ще доставиш въглена киселина. Щом дойде въглената киселина, хората заспи­ват. Щом дойдат страданията, всичките хора заспи­ват, не могат да издържат. Човек, който не може да издържа страданията, то е много накупление на въгле­на киселина. Само растенията имат туй свойство, да използват въглената киселина.

Ако човек не може да носи страданията, той не може да бъде здрав. Човек, който носи много големи страдания, той е здрав човек. Ако някой пита какво нещо е здравето - здрав човек е онзи, който страда. Не който се мъчи и легне на легло. Да се мъчиш, това не е страдание. Страданието показва силата на човешка­та душа. А пък радостта, която чувстваш, показва възможностите, които той може да направи. Един чо­век виждаш каква е силата му, в скърбите с която разполага. Щом е радостен, ще видиш какво може да постигне. Тъй щото, щом имаш радост, постижения може да имаш. Щом имаш скръб, ще покажеш силата си. Щом падаш в едно състояние на скръб, ще покажеш капитала, с който разполагаш. Та и най-силните, които не разбират този закон, щом дойдат скърбите, казват - не струва. Хубаво.

Скръбта е пробен камък. Виждаме, че и най-великите учители в света, които са слизали в света, са страдали. Няма някой, който да не е страдал. Когато дойде Христос, беше силен да лекува. Който казваше, с вяра може и гората да се премести. Когато дойде до едно състояние, защо отиде да се моли? Защо не махна с ръка, да измени своята съдба? Той отиде при по-висше съзнание и молеше се той, ако е възможно тази чаша да мине. Той разбира нещо велико. Казва, ако е възможно. Като че не бе готов. Казва, аз за този час дойдох, не да бъде моята воля, но твоята. Моли се Христос, след туй казва: „Свърши се.“ Казва, тия страдания трябва да ги мина, там ще покажа своята сила. И действител­но, постави се на силата, дойдоха всичките изпитания. Хубостта на неговия характер е, че той издържа. Не­говите ученици какво правеха? Заспиваха. Като се вър­на, казва им: не спете, за да не паднете в изкушение.

Та казвам, когато дойдат мъчнотии, трябва да знаете как да се молите. Дали ще ви послуша Господ, или не - това не мислете, защото на молитвата на Христа не се отговори. Той се моли да мине чашата, но не мина. Но после му се даде нещо много хубаво. Тази молитва спаси Христа в друго отношение. Тя даде възкресението. Господ каза: ти ще пиеш тази чаша, но аз ще те възкреся. Туй е, който разбира. Сле­дователно сега не избягваме страданията, но да дойде възкресението в нашия живот. Във възкресението, то е красивото, което очакваме. Всички ще минете през страданията. Туй, от което някой път се страхувате, ще дойде. Най-страшното, от което човек се плаши, ще дойде. Може след една година, две, три, четири, пет, десет, петнадесет, двадесет, сто и двадесет години, но един ден ще дойде смъртта, ще похлопа. Ще кажеш: „Аз ида.“ Дали сега ще дойде смъртта, или не, нас не ни интересува. Ние се интересуваме в момента, в който ще дойде, да сме готови за онзи възвишен живот.

Сега ще ви приведа един пример, който може да разберете криво. Когато младата невеста дойдат да я вземат, тя не трябва да бъде на легло, но да бъде здрава, облечена с красиви дрехи. Тя с готовност на душата да напусне. Тя напуща бащиния си дом, отива в нови условия. Сега казват, отива от един дом на страдание в други. Тя няма да бъде толкоз добре, колкото в бащиния си дом, тя напуща рая и отива във външния свят. Щом се ожениш, ти напущаш рая. Женитбата е изпъждане от рая. Щом напущаш този дом, ти отиваш да ореш, да сееш и да копаеш. Децата, които са в рая, после ги изпъждат. Когато казват: „Да оженим тази мома“, искат да я изпъдят от рая. Изкушението иде тогава.

Разбиране трябва в женитбата. В женитбата седи едно духовно разбиране, не излизане вън в света, но влизане в рая. Във вас трябва да се започне идеята за влизане. Не е въпросът човек да се не жени, но като се ожени, да не излезе вън в света, да не излезе от рая. Връзка да се направи, да се върне при баща си. Христос изрази тази идея с връщането на блудния син. Той се връща при баща си, да направи връзка. Във всичките приказки, които съществуват, ако изтълкувате, вие ще имате всичките формули, как трябва да живеете духовен живот. Под духовен живот хората разбират еднообразен живот. Най-красивият живот е духовният живот. Думата „духовен“, тя е изгубила своя смисъл.

Казвам сега, някои от вас трябва да четете Библията по един нов начин. Даже моите беседи ако четете, ще срещнете примери, ония обяснения, които се дават, не сте проучили по този новия начин. Всеки един пример, той е една формула там. Ако се месят тия обяснения, ако самата идея не се разбира, ако разбираш този образец на примера, ако можеш да съпоставиш, ще разбереш. Някаква истина ако не е в тебе, ще кажеш, не се знае.

Когато аз говоря за онзи свят, вие не знаете каква е моята опитност. Когато ви говоря на вас да идем от тук на слънцето, така на слънцето не се ходи. Ако дойде една експедиция, как ще иде? Така лесно, както е представена работата, не се ходи. Много лесна е тя. Тя е доста трудна работа. Пък да ходиш и по другите звезди, е друго.

Аз говоря за възможностите, които предстоят на човешката душа. Когато дойдем до разбирането, не е мъчна работа. Като дойдеш до Божествения свят, мъч­нотии няма. Но тук, на земята, както сте ограничени, там е мъчнотията, понеже съмненията вас ви пречат.

Сега какво разбрахте? Когато сте сами, как пре­карвате времето? Представете си, че сте сами. Как прекарвате вашето време? Седите, ходите, как дър­жите главата си, какво правите? Сега вашето внима­ние къде е? Онзи, който ви ударил плесница, помните всичко. Той ви ударил една, вие сте му ударили две. Не зная дали има някой от вас, който така да е потънал, че да не усети плесницата. Някои има като ходжата. Сега сте дошли до извода. Ще видите какъв път ще вземете. Някои ще се повърнете пак в света. Светът е забавление за деца. След като се облечете хубаво, като турите тия ланци, връзки, всичко това е хубаво, но то е заради хората. След като те видят хората няколко пъти с хубави дрехи, ще кажат: „Имал пари, купил. И аз да имам, ще купя.“ Някой ще каже: „Ти може ли да ми заемеш малко пари, аз така да се облека.“

Така нищо не се постига. Защото, ако ние излезем като религиозни хора, има една външна страна на рели­гиозния живот. Да се облека, и аз искам да съм като тебе. Дай ми пари, и аз искам да ида при Бога. При Бога, то е закон за душата. Когато се говори за Бога, разби­раме човек, който е седнал, той трябва да яде. То е негово постижение, единственото постижение, дето никой не може да го заеме.

Разбирането на Бога то е едно отношение на душа­та към Бога. Фурнаджията може да приготви хляба, гот­вачът може да приготви, може да сложи, но дойде ли до яденето, никой не може да яде за тебе, от тебе да зависи.

Сега, за да ви утеша, може да ви кажа: вие сте много добри. Ако ви кажа: много сте добри, вие ще кажете: „Залъгва ни Учителят.“ Ако ви кажа: много лоши сте, ще кажете: „Гледай, толкоз време сме рабо­тили.“ Но да кажа една истина. Вие не работите над себе си. Работите толкоз малко. След като работите половин час, казвате: „Много време работихме.“ С по­ловин час работа не става. Ако кажете, че половин час сте се молили или един час, що е един час за молитва. Много часове се изискват непрекъсната молитва, то е един процес дълъг. В молитва, значи седиш на едно мяс­то, да се вцепениш. Може да си на работа, да се зани­маваш с тази основната идея, най-малкия момент, да отправиш ума си към Бога. Навсякъде, където вървиш, тази връзка да бъде.
Да дойдем до изкуството. Колцина от вас знаят да свирят на виола? (Един брат изпя една песен, с която дервишите танцуват.) Дервишите са останали много назад, те са изгубили. Тия дервиши са изгубили туй музикално чувство, те са механизирали източната музи­ка. Щом се дойде до механизирането, трябва едно ес­тествено обновление. Щом човек започва да огрубява, той не е вървял правилно. По музиката на един народ може да се съди за неговото постижение. В сегашните птици, ако се съди, има много хубави моменти. Ако могат тия моменти да се държат, има много хубави заложби. В сегашната музика има много хубави залож­би. Някои парчета са груби, на израждане, но някои са хубави за една бъдеща музика, в която може да се излее хубавото, красивото в човека. То е музика, то са въз­можности.

Човек в скръбта не трябва да се спира върху капи­тала, който той има. Колкото радостта е по-голяма, толкоз възможностите са повече за в бъдеще. Всеки един от вас трябва да бъде радостен. Без радост живо­тът няма никакви постижения. Казва: „Какво се рад­ваш?“ Непременно човек трябва да се радва, за да има постижения. Радостта е сила в живота. Колкото и мал­ко да се радваш, то е сила. Може да е кратко време. Всяка една радост, която иде в живота, да принася.

„Отче наш“

Тридесет и седма лекция
на Общия окултен клас
7 май 1930 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder