НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Външните линии на красотата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Външните линии на красотата

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, казва, аз, лош, добър, бъде, хора, себе, съм, сега, съзнава, всички, свят, живот, път, показва, прав ,

Общ Окултен клас , София, 26 Юни 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление върху справедливостта.

Известно е на всички, че телата в природата се движат. Изобщо, всичко в природата е в движение. Какво става с едно тяло, когато светлината му се намалява? Щом светлината на телата се намалява, те се отдалечават. Може ли от намаляването и увеличаването на светлината да се определи бързината, с която известно тяло се движи?

Съвременните хора свързват проявите на своя живот с живота в своята широта, т.е. с целокупния живот. В целокупния живот човек се натъква не само на радости, но и на скърби, на страдания. Целокупният живот е резултат на проявите на Духа. Като знаете това, вие трябва да гледате на много от вашите страдания като на фиктивни. Например вие страдате, че сте изгубили парите си. – Това е фиктивно страдание. Невъзможно е парите да се изгубят. Те са се преместили само, от ръцете на един човек са минали в ръцете на друг. Някой страда, че баща му и майка му са умрели. – И това е фиктивно страдание. Бащата и майката на този човек са заминали само за някъде, но не са умрели. Раждането и смъртта на хората са неопределени идеи, вследствие на което предизвикват в човека особен род чувства. Всяка неопределена идея в ума на човека предизвиква в него особен род чувства, които не са фиктивни. Истинските идеи трябва да събуждат във всички хора един и същ вид чувства.

Следователно животът, сам по себе си, не се подава на описание. Само онзи може да разбере живота, който е дошъл до абсолютно, истинско схващане. Докато се движи в несъществените прояви на живота, човек е далеч още да го разбере. Ще кажете, че човек страда и се радва. Обаче, чрез страданията и радостите той е дошъл до нещо положително в живота. Страданието на едного предизвиква радост на друг някой. И обратно: радостта на едного предизвиква страдание на друг. Изобщо, в живота на човека съществува известна относителност. Например когато дава, човек някога се радва, някога скърби. Като дава нещо на човек, когото обича, той се радва. Ако пък е заставен да даде нещо на човек, когото не обича, той страда. Защо е така, и той сам не си дава отговор. Всеки е забелязал, че по отношение на някой човек е любезен, разположен, а към друг е неразположен. Той изпитва такива чувства не само към външни хора, но и към себе си. Погледне се някой път в огледалото, но не се харесва и изпитва неприятно чувство към себе си. – Защо? – Защото иска да бъде красив.

Защо човек се стреми към красотата? – Защото красотата е необходимо качество на неговата душа. Душата се стреми към красотата. Всяка завършена форма е красива. Следователно, на физическия свят красотата се изявява в завършените форми. Когато се говори за красота на човека, подразбираме неговото лице. Що се отнася до красота на животно, подразбираме известна пъргавина, подвижност на неговото тяло, но не на неговото лице. Изобщо, красотата на човека е не само външна, но и вътрешна. Тя има отношение към неговото съзнание. Колкото по-будно и по-широко е съзнанието на човека, толкова по-красив е той. Красота и грозота са явления от един и същ свят. Красивият съзнава, че е красив, защото някога е бил грозен. Грозният пък съзнава своята грозота, защото някога е бил красив. Красота и грозота са полюси на едно и също нещо, както святост и греховност са полюси на човешкия живот. Красота съществува във всички светове: физически, ангелски и Божествен. Колкото по-горе се качвате, толкова по-мъчно се познава, кое същество е по-красиво. В ангелския свят красотата е вътрешна. Външно всички ангели са еднакво красиви. Вътрешно, обаче, те се различават.

Мнозина изучават линиите на носа и според тях казват, че един нос е красив, а друг – грозен. Линиите, които образуват човешкия нос, представляват известно течение на мозъчни енергии, които излизат от мозъка и обикалят цялото тяло на човека. В мозъчните течения има известна гъстота, известна интензивност на движение. Колкото по-интензивни са мозъчните енергии, толкова по-красиви линии придават на носа. Колкото по-дълъг е носът, толкова по-интензивни са мозъчните енергии. Колкото по-дълга е една ръка, толкова по-голяма сила се крие зад нея. Колкото по-широка е ръката, толкова по-издръжлива е тя. Същото може да се каже и за човешкия нос. Широкият нос показва голяма издръжливост. Дължината на носа определя човешката мисъл, а широчината на носа определя чувствата на човека. Следователно, когато човек мисли, носът му се удължава. Когато чувства, носът му се разширява. Същият закон се отнася и до лицето на човека. Удължаването на лицето зависи от мисълта, а разширяването му от чувствата. Широчината и височината на челото зависят пак от мисълта и чувствата на човека. Мисълта прави челото високо. Широкото и ниско чело говори за известна практичност. Практичният човек е пригоден за физически живот. Човек с високо чело минава за философ. Той не се интересува от обикновения живот.

Като ученици на окултна школа, вие трябва да разбирате законите на красотата, да знаете как да изправите чертите на лицето си. Ако не познава линиите на мекотата, човек не може да придобие мекота. Ако няма понятие за красота, художникът не може да рисува красиви картини. Изобщо, човек може да създава само онова, за което той има определено мнение и разбиране. Каквото човек изработва, трябва да бъде израз на красота. От работите му ще съдят за самия човек. От картината на художника съдят за неговия вътрешен живот, за вътрешните му качества. – Ама аз съм добър човек. – Дай си картината. – Аз съм добър писател. – Дай си картината – Аз съм добър философ. – Дай си картината, т.е. своето съчинение. – Аз съм учен човек. – Дай си теорията, с която обясняваш създаването на света. – Аз съм свят човек. – Дай си картината. От човека се иска работа, дела, които да отговарят на думите му. Работата отваря пътя на човека.

Представете си, че някой учен, философ, музикант или художник заминава за онзи свят. Докато е бил на земята всички са мислили добре за него, минавал е за виден човек. Обаче, щом отиде на онзи свят, веднага ще го спрат и ще му искат да каже онази дума, с която ще го пропуснат да мине. Не знае ли тази дума, той ще остане вън. – Ама от 20 години насам аз съм вярващ. – Това нищо не значи. Син, който не мяза на майка си, или на баща си, на дядо си, или на баба си, нито на кого да е от рода, не е признат за техен син. Щом бащата и майката не го признават за свой син, той остава вън. Майката и бащата обичат детето си, само когато то мяза на тях или на някого от техния род. Няма ли нещо общо с тях, те го държат далеч от себе си. Това е закон, който се отнася до връзките на всички хора. Ти не можеш да обичаш един човек, ако той няма нито една черта, подобна на твоята. Срещнете ли човек, който има нещо общо с вас, вие го обиквате.

Изобщо, от всеки човек се иска нещо изработено, което той може да занесе със себе си на онзи свят. Колко души в света могат с положителност да кажат, че благодарение на своите качества, са били допуснати в онзи свят? Колко души между вас са дошли поне до вратата на рая? Ще кажете, че вечер в съня си сте ходили на небето, хвъркали сте из въздуха. – Може да сте ходили, но какво доказателство носите в себе си? Ако не сте влизали още в рая, това не значи, че не можете да влезете. Раят е място, достъпно за всички. Мнозина се стремят към рая, но същевременно се страхуват да влязат вътре. Те мислят, че като влязат веднъж в рая, не могат да се върнат назад. За да влезе в рая, човек трябва да има чисто, благородно сърце. Ето защо, има случаи, когато прости хора са отивали до вратата на рая, а някои даже са влизали вътре, докато кракът на учени хора мъчно може да дойде до райската врата. В това отношение, има прости хора, които по опитности са по-богати от учените. Учените са богати със знания, а простите – с опитности. Понеже простите са богати с опитности, във време на изпитания те издържат повече от учените. – Защо? – Понеже опитностите, през които човек минава, го правят дълбок и пълноводен, способен да издържа на големи бури и мъчнотии. Дълбоката и пълноводна река мъчно пресъхва. Плитката река мъчно пресъхва. Като знаете това, учете се да прилагате. Каквото разберете и научите, приложете го, за да придобиете известна опитност.

Представете си, че ви дадат задача да опишете красотата. Как ще я опишете? Чрез какви линии може да се опише красотата? Казвате, че някой човек има красиви движения. В какво седи красотата на движенията? Да мига с очите си, да маха с ръцете си на една и на друга страна, това не означава красота. Когато движенията на човека се диктуват от хармонични мисли и чувства, те всякога са красиви. Колкото по-голяма хармония съществува в човека, толкова по-красиви са неговите движения. Кривите мисли са по-красиви от правите. Правите мисли, поставени на място, също са красиви. За да придобие пластичност и пъргавина на тялото си, човек трябва да прави физически упражнения. Не прави ли упражнения, не живее ли правилно, човек е изложен на ред заболявания. Заболяванията се дължат на изтичане на жизнените енергии на човека. Безпокойството, смущението, недоволството също така произвеждат изтичане на енергии в човека. Да живее човек правилно, това значи да е придобил науката да запазва енергиите на своя организъм, да не изтичат навън. Човек може да бъде здрав дотолкова, доколкото е в състояние да запази енергиите на организма си и доколкото е придобил голямо самообладание. От това зависи не само здравето на човека, но и успехът на неговите работи. Който е придобил самообладание, той знае, кога, какви думи да употребява. Всяка дума, всяка мисъл и чувство крият в себе си динамически сили. Има думи, мисли и чувства, които съдържат в себе си свойствата на барута, на динамита. Всеки знае, каква грамадна експлозивност съдържат барута и динамита в себе си. Обаче, дойдете ли до психическите избухвания, те са много по-страшни от физическите, от избухването на барута и на динамита. Изобщо, психическото избухване е по-страшно от химическото. Колкото по-голяма динамическа, избухлива енергия съдържат думите, толкова по-голям район на действие те обхващат. В религиозните общества често произлизат големи избухвания. Те се дължат на факта, че всеки иска да бъде свободен, да се проявява навсякъде пръв. Говори ли ви някой, имайте търпение да го изслушате. Чакайте да се изкажат всички по известен въпрос, а вие последен дайте мнението си. Не мислете, че вашето мнение е най-важно. Каквото и да кажете, все ще се намери един, който да е по-умен от вас. Колкото да е добър човек, все ще има по-добър и от него. Колкото и каквото да е постигнал човек, все ще се намери такъв, който да е постигнал повече нещо от него.

Често религиозните хора сами себе си спъват. – Защо? – Те искат да знаят, какво представлява Господ. Няма човек в света, който да е могъл да разбере Бога чрез философстване. Искате ли да познаете и разберете Бога, вие трябва да Го обичате. Иска ли човек да познае Бога, без да Го обича, нищо няма да постигне. Да обичаш Бога, това значи, да дадеш възможност на съзнанието си да се разширява. Иска ли да дойде до пълно познаване на Първата Причина, човек трябва да приложи в действие всички свои добродетели. Приложи ли само една от добродетелите си, това значи да стъпва само на част от ходилото си, това значи да куца. – Не, човек трябва да стъпва на цялото си ходило, да приложи в живота си всички свои добродетели и способности. Ако стъпва само на пръстите си, човек ще мяза на котка. Ако стъпва на петите си, ще мяза на кон. Котката има само пръсти, затова стъпва на тях. Конят има копито, затова стъпва на него. Човек, обаче, има стъпало, цяло ходило и трябва да стъпва на цялото си ходило. Не може ли да стъпва самоуверено на цялото си стъпало, човек е лишен от добродетели. От правилната стъпка на човека зависи проявата на неговите добродетели. Дали вярвате в това или не, ще го опитате. Няма движение в човека, което да не е свързано с неговия вътрешен живот. Къде и как слага ръцете си, какви движения прави с тях, това е в зависимост от вътрешните подбуждения на човека.

Време е вече всички хора да започнат съзнателна работа върху себе си, да влязат в новата култура, в новия живот. Съзнателно ли ще работят или несъзнателно, новата култура ще се наложи. Старото ще се заличи, спомен няма да остане от него. Срещате някой, който прави резки движения, маха с ръце и крака, дава вид, че е весел. – Не, това е актьорство. Веселият не съзнава, че е весел. Скръбният не съзнава, че е скръбен. Истински прояви на човека са тия, които изтичат отвътре, без никакво принуждение. Видите ли, че някой човек си дава вид, че е сериозен, ще знаете, че това е актьорство. Едно от качествата на сериозния човек е точността. Каже ли нещо, той веднага го изпълнява. Обещае ли, че ще отиде някъде в определен час, той е на мястото точно в този час: нито минута по-късно. Той назовава нещата с техните имена и с определените им мерки. Ако една река е дълга хиляда метра, той не казва, че тя е дълга две хиляди метра. Ако не знае, колко е дължината й, той нищо не казва за нея. Рече ли, че ще направи нещо, той го изпълнява. Ако е гладен, не казва, че не е гладен, както някои постъпват. Каниш ги да ядат, те отказват под предлог, че не са гладни. Като започнат да ядат, не можеш да ги нахраниш. Сериозният човек е същевременно искрен. Турците не обичат да канят много госта си. Те казват: "Заповядай!" Който седне и започне да яде, ще яде. Не се ли отзове на първата покана, втора не следва. Турчинът не разполага с много време, затова не обича да го пилее. Българинът, обаче, е богат на време. Тръгне ли за някаква работа, докато я свърши, той ще спре на десетина места. Като разполага с много време българинът изпада в друга крайност – отлага нещата. Опасно нещо е човек да отлага нещата. Чрез отлагане той губи ония условия, които втори път не се връщат. Могат да се върнат някога, но за това са нужни десетки и стотици години.

Когато се дават задачи или упражнения, всички трябва да бъдете на един ум. В Школата не се приемат особени мнения. Щом е казано да бъдете боси във време на гимнастика, всички трябва да събуят обущата си. Ама щели сте да изстинете. Никакъв страх не се позволява. Има ли деление между вас, работата няма да върви. Каже ли се, че трябва да тръгвате на екскурзия, всички трябва да бъдете на крак: в един часа след полунощ ли ще бъде, в два, в три, или в четири, всички ще тръгнете в определения час. – Ама не сме се наспали. – Спали, недоспали, ще тръгвате. Които не са се наспали, на планината ще си доспят. Като ученици, от вас се иска съзнателна дисциплина. Няма ли нужната дисциплина, отсъствува ли единство в работата, никакви резултати не могат да се очакват. – Ама хората не ни разбират! – Вярно е това, но знайте, че когато хората ви разберат, вие ще бъдете вече на онзи свят. На земята между хората не може да има разбиране. Ако искате хората да ви разберат, знайте, че с това те ще ви причинят най-голямата пакост. Децата искат да знаят, какво нещо е лукът, защо е обвит в толкова много люспи. – Това не може да се разбере. Голяма наука, голяма философия се крие в люспите на лука. Всяка люспа има особено предназначение. Лукът казва на хората, че трябва да дойдат до себепознаване, без да се обезсърчават.

Съвременните хора често не успяват в работите си, защото се обезсърчават. Някой казва за себе си, че е сприхав човек, че нищо не може да излезе от него. – Именно от сприхавия може да излезе нещо. Сприхавият има голяма енергия в себе си, която може да впрегне на работа, да създаде нещо ценно, да развие благородни чувства. – Лош човек съм. – От лошия човек може да излезе нещо добро. Като съзнава, че е лош, той има желание да стане добър, да се изправи. Добрият пък като съзнава, че е добър, има склонност да попадне в обратен път, да стане лош. Добрият взема, а лошият дава. Добрите хора се карат помежду си, а не лошите. Срещате двама добри, благородни хора. Единият казва: "Слушай, приятелю, ти имаш да ми даваш. Още днес искам да платиш полицата си." „ – Ще почакаш малко, не съм готов." „ – Не, повече не чакам. Ще те дам под съд." Като се разправят, те се скарват и развалят отношенията си. Обаче, лошите хора като няма какво да делят, не се карат. Виждате двама пияни, пият и приятелски се разговарят. Единият пиян казва: "Загазихме ние с тебе, изгубихме човешки образ. Дотегна ми това положение, но здраве да е, все ще излезем на някакъв край." И след това двамата започват да се целуват. В този смисъл лошите хора са добри, а добрите – лоши.

Какво означава думата „лош”? Буквата "Л”, с която започва думата "лош”, означава стремеж нагоре, към красивото, към великото в света. Буквата "О" показва условията, при които човек може да стане добър. Буквата "Ш" показва човек, който говори истината. Случи ли се някога да излъже, той веднага признава, че е излъгал. Следователно лош човек е този, който се стреми към Бога, има условия да стане добър и говори истината. Какво означава думата "прав”? Буквата "П" показва човек, който е затворил пътя си към небето, а отворил пътя си към земята. Буквата "Р" показва човек, който държи тояга в ръката си и де кого срещне бие. Той прилича на Крали Марко с боздугана си. Буквата "А" показва бременност. Праведният човек е бременен с идеи, с желания, които иска да реализира. Той има голям хамбар, в който туря желанията си. Праведният навсякъде се хвали със своята правота. В края на краищата лошите хора ще наследят Царството Божие, а не праведните. Съдържанието на думата "лош" е по-добро от това на думата "прав". Думата "прав" е двусмислена. Ето защо, за да се измени съдържанието на думата "прав”, трябва да се прибави към нея буквата "С”, да се превърне в справедливост. В случая буквата "С" изменя целият ход на работата. Следователно човек трябва да бъде справедлив, а не прав. Правият човек съзнава, че е прав, но все за земята мисли. Той съзнава, че е прав, но боздуган носи в ръцете си. Той съзнава, че е прав, но хамбарите си пълни. Дойде ли до положение да слиза надолу и да се закрепва за земята, правият трябва да спре, да стане справедлив. От Божествено гледище и праведният е направил много опущения, много грешки в живота си, които трябва да изправи.

Тъй щото, когато се говори за лош и за добър човек, мъчно може да се определи, кой е добър и кой лош. От лично гледище, човек е лош, но от колективно гледище е добър. Дали човек е добър или лош не е важно. От човека се иска будно съзнание, да даде ход на Божественото в себе си. Когато Божественото в човека се събуди, той започва да мисли право. Който мисли право, той се стреми към Бога и става добър.

И тъй, иска ли да се изправи, човек не трябва да крие погрешките си, но всякога да ги излага на Божествената светлина. Отваряйте съзнанието си, за да прониква Божествената светлина в него. Само Божествената светлина е в състояние да извади вън от съзнанието всичко необработено, за да го обработи. Когато къщата ви е влажна, отворете прозорците, за да се проветри. Когато в човека се крият елементи, негодни за работа, той трябва да отвори прозорците на съзнанието си и да изхвърли навън всичко непотребно. Човек трябва да съзнава, че едновременно е и лош, и добър. Мисли ли се само за лош, или само за добър, той се намира в две крайности. Ако мисли, че е само лош, човек ще се остави на Бога и ще очаква само на Него. Ако мисли, че е добър, човек ще уповава изключително на себе си. Обаче, като мисли, че е и добър, и лош, човек първо разчита на Бога, а после на себе си. При това положение, само Духът може да работи в човека.

Днес аз говоря за живота според сегашното състояние на човешкото съзнание. Съзнанието на съвременния човек може да се измени, но за това се изисква положителна наука, положителни знания. За да дойде до тия знания, човек трябва да превръща величините, с които работи – от мъртви да ги прави живи. Например истинският математик трябва да превръща мъртвите величини и числа в математиката в живи. Знаете ли, какво благо би било за човечеството, ако имаше десет математика, десет философа, десет музиканта, десет поета, които могат да превръщат мъртвите величини от тяхната област в живи? Следователно има смисъл да се жени човек, но ако може да роди десет красиви дъщери. Има смисъл да бъдеш учен, но ако родиш десет красиви идеи, които могат да те повдигнат. С красивите идеи, както и с красивите си дъщери, човек ще отиде при Бога, Той да ги определи на съответна работа. Бог ще постави първата красива дъщеря надясно от себе си, втората – наляво, третата пак надясно, четвъртата – наляво и т.н. Дясно и ляво, това са положения, места, дето човек трябва да работи. Тия, които са надясно, са определени за умствена и духовна работа. Тия, които са наляво, са определени за физическа работа. Няма да минася до човека, той трябва да знае, че и като добър, и като лош, трябва да бъде справедлив. Дали е надясно, или наляво, той трябва да бъде добър. Който отстъпва стола си на друг, той е добър човек. Не е ли готов доброволно да отстъпи стола си, той е лош човек. Това, което някой прави на земята за цялото човечество, се отнася и за отделния човек. И това, което човек направи доброволно и с любов за едного, същевременно е добро за всички.

Поздравът, който ви дадох за една седмица, ще го продължите още една седмица. Онзи, който пръв поздравява, ще вдига дясната си ръка; този, който приема поздрава, ще вдига лявата си ръка.

Сега, аз ви давам прости, елементарни упражнения и постепенно ще отивате към по-сложни. Индуските факири правят ред упражнения. Те седят неподвижно с дни, седмици и месеци, докато развият голяма концентрация и самообладание. Някои факири стоят с месеци със затворена ръка, докато ноктите им пораснат и пробият дланта. Казвате, че ръката им изсъхва. Наистина, не е добре да изсъхне ръката на човека и да седи с месеци затворена, но ако чрез затваряне на ръката си човек придобива известни добродетели, това упражнение е на място. И ако при отваряне на ръката си, човек проявява някакви добродетели, отварянето й също е на място. Следователно човек трябва да отваря и затваря ръката си правилно. Когато спасява някого, човек трябва да го хване с ръката си и здраво да го стисне. Когато уловите добрия човек с ръката си, вие трябва да го пуснете, т.е. да отворите ръката си. Това отваряне на ръката е на място. Любовта учи човека да не насилва съзнанието на своя брат, да му даде свобода да се проявява, както той намери за добре.

Днес от всички хора се иска пълно самообладание. Постигне ли вътрешно самообладание, човек знае, че каквото става в света, е за негово добро. За праведния, за разумния, за добрия човек и доброто и злото са равни величини, еднакво нужни за развитие и проява на обществения живот. Като знаете това, изпълнявайте съзнателно и с любов работата, която ви е дадена. Някой не иска да бъде търговец. – Не, ще изпълняваш работата си като търговец, но с любов и съзнателно, докато научиш нещо, докато придобиеш положително знание. Щом човек научи нещо от една работа, разумният свят ще му даде друга, по-добра. Всяка работа, дадена на човека, може да продължава ден, седмица, месец, година, десетки години, но от един живот повече не може да продължи. За да свърши работата си с успех, човек трябва да има търпение.

Т. м.

Божията Любов носи пълния живот.

45. Лекция от Учителя, държана на 26 юни 1929 г. София – Изгрев

Външните линии на красотата

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, казва, аз, лош, добър, бъде, хора, себе, съм, сега, съзнава, всички, свят, живот, път, показва, прав ,

Общ Окултен клас , София, 26 Юни 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Добрата молитва "

Размишление върху правдивостта.

Понеже в природата всичките тела се движат, ако светлината на едно тяло се намалява, какво показва? Тялото се увеличава. Ако тялото загасва, светлината се намалява. Една свещ, ако гори на сто или двеста, или триста километра, светлината й се намалява. Сега какво заключение може да извадите, ако светлината се намалява? От намаляването на светлината може ли да определим с каква бързина се отдалечава тялото?

Сега изобщо всичките хора свързват проявите на живота със самия живот. В проявите на живота не седи само приятното, красивото, страданието, скръбта, но целокупната проява на Духа. Той е резултат на Духа във всичките Негови прояви.

Следователно едно страдание може да бъде фиктивно, може да няма нищо реално. Казват: "Баща ти умрял." Ти страдаш. Или кажат: "Парите са изгубени някъде." Ти страдаш. Но може парите да не са изгубени, пък и ти с парите не си се родил. После, идеята, че баща ти умрял, е фиктивна идея. После казват, че някой се родил. Че умрял някой или се родил, това са неопределени идеи. Или да пишат вестниците за тебе, всичките хора да говорят, да направят някое голямо тържество за тебе. Такива лъжливи положения в живота съществуват.

По някой път, когато се приближава и когато се отдалечава, човек страда. Това не е живот. Да кажем, вие мислите, че ви се спи. Мислите, че вие имате едно реално явление. Казват, че човек трябва да спи. Мислите ли, че човек трябва непременно да спи? Казвате, че човек трябва да бъде буден. Но будността е противоположен полюс на спането. Човек, който спи, не може да бъде буден. Невъзможно е човек да бъде буден, и пак да спи.

Казвам, когато се говори за живота, трябва да се разбира нещо съществено, което не може да се опише. Някой казва: "Страданията." Страданията на един човек не са страдания на друг човек. Страданието на едного произвежда радост на друг. Радостта на друг произвежда страдание на друг. Изобщо на земята, когато даваш, скърбиш. Пък някой път, когато даваш, радваш се. Защо някой път, когато даваш, скърбиш, пък друг път, когато даваш, се радваш? Когато си разположен към някого, приятно ти е, когато даваш. Но щом не си разположен комуто даваш, заставен си да дадеш, не ти е приятно. Някой казва: "Малко дадох." Ние го считаме като явление, че така трябва да бъде.

От какво произтича, че спрямо някой човек не може да бъдеш разположен? Сега ти, като се възпитаваш, защо спрямо някого не може да бъдеш разположен? То не е само спрямо външните хора, но човек някой път и спрямо себе си не е разположен. Вземете простото явление, вземете огледалото, огледайте се. Някой път се харесваш, някой път не се харесваш. Щом се огледаш, не си красив, неприятно ти е. Не знаеш как да излезеш от това затруднително положение.

Питам, защо човек иска да бъде красив? То е един стремеж на духа. Тя е една необходимост. Нещата, които се оформяват, представляват красотата на физическото поле. Щом е красив човек, имате вече завършен акт, животът се изразява.

Красота има във всички съзнания, във всички области на живота. Запример, ако вие бихте се пренесли в един по-висш свят, [той е красив,] защото външната красота е израз на съзнанието вътре. У животните няма красота на лицето, има красота на тялото. В лицето има грозота, няма красота. Може ли да се възхищаваш от лицето на един вол, сокол, змия или от лицето на някоя жаба? Красота в лицето има у хората, а у животните има известна пластичност, красота в тяхното тяло.

Красотата е един външен израз на съзнанието, разширение на съзнанието. Колкото човек е по-красив, толкова съзнанието е по-широко, по-будно е съзнанието. Красивият и грозният човек са противоположни. Красота и грозота спадат към едно и също явление, само че красивият съзнава, че е красив, и грозният съзнава, че е грозен. Онзи, който съзнава, че е грозен, съзнава, че някога е бил красив, пък красивият съзнава, че някога е бил грозен. Там имате обратното. Светията, който съзнава, че е светия, съзнава, че е бил грешен. Грешният и светият човек са полюси на един и същ живот. Едно сравнение противоположно, което съществува в съзнанието.

Казвам сега, ако вие се пренесете в един свят с по-широко съзнание, ако се пренесете при ангелите, вие един ангел от друг по красотата не може да различите. В съзнанието на ангелите те съзнават туй различие, окото им е толкоз будно. В тях има това различие, както между хората. Различават се лицата.

Казвам, има еднаква стойност навсякъде. Човек трябва да бъде красив. Красивият човек, ако красотата е пластична, той има всичките качества, защото в него животът се развива правилно.

Сега допуснете, че имате две линии, които представляват човешкия нос. Допуснете, че този човешки нос представлява течение в природата. Носът се е образувал, понеже има известно физическо течение от мозъка, което образува цял един кръг около човека. Туй течение може да бъде по-гъсто или по-рядко. Ако носът се удължава, какво показва това? Ако носът се удължил два пъти, какво заключение може да извадите? Когато една река се удължава, какво показва? Че силата, която стои зад туй удължение, е станала по-голяма. Следователно у дългия нос, по същия закон, първичната сила е по-интензивна, силата, която образува носа. Но ако този нос се разширява, какво показва? Някой нос е дълъг, но е сплеснат. Ако носът се удължава или ако се разширява, вие имате два вида носове. Ако една река се удължава, показва, че сила има зад нея. Пък ако реката се разширява, показва, че водата се е увеличила, не само тази река и силна в стремежа си, но тя е същевременно издръжлива. Широчината показва издръжливостта. Но когато носът става по- широк, то се дължи на чувствата. Дължината на носа зависи от мисълта. Когато човек мисли, носът се удължава. Когато човек чувства, носът се разширява. Навсякъде, дето има разширяване, този закон е така. Удължаването на лицето става по закона на мисълта.



Сега на всичките области трябва да знаете този закон как да го пренесете. Удължаването на челото къде ще го пренесете? Ако челото е широко и ниско, какво има? Ако челото се разширява, чувствата играят важна рол. Ако челото се издига, става високо, мисълта е, която прави челото високо. Едно чело, което е широко и ниско, такова чело е практично, способно за обикновения живот на физическия свят. Онзи, на когото челото е високо, той е философ, не го интересува обикновеният живот.

Сега, ако съберете този, който има чело от петнайсет сантиметра широчина и два сантиметра височина и друг с десет сантиметра широчина и пет височина, тия двамата ще имат различни възгледи за живота. Когато се изучава, онзи, който има ниско чело, не може да мисли. Не че ниското чело е неспособно на мисъл, но няма условия за мисъл. Ниското чедо не е организирано.



Мнозина от вас, най-първо, трябва да изменят формата на вашия облик, да направите каквото изменение и да е на вашата глава. Трябва да разбирате този вътрешен закон за красотата, да знаете къде какво да измените. Искаш да придобиеш мекота в характера, ако не знаеш линиите на мекост, никога не може да придобиеш мекост. Може ли онзи художник, който няма понятие за красота, да рисува красиви картини?



Аз ще ви нарисувам една картина, ще стана художник, вие ще се учудите. Тава са линии в живота, те съществуват, те не са произволни. Туй положение показва, че в природата, дето туй същество живее, има вечна борба, брожение, всичко е неорганизирано. Питам, ако тия две същества се срещнат, питам, каква любов ще проявят едно към друго. Любовта на тях ще бъде такава, че мъжът, като хване жената, ще я налага. Тя ще го налага. Тя в носа, той в носа. И двамата казват: "Много се обичаме. Много знаеш да биеш." Ще мязат на онзи Тарас Булба от Гогол, който, като се върнат синовете от училище, иска да види какво са научили. Синът набива бащата. Той казва: "Браво!"

Питам, може ли за тази картина да получите Нобеловата премия. Ще ви я дадат ли? Няма никаква красота, никакво съотношение между очите, между носа. Следователно трябва да се оформи.

В морално отношение мнозина от вас мязат на това нещо. В сегашното положение, ако идете в ангелския свят, на това ще мязате. Вие ще кажете, души сме. То е друго нещо. Художникът бил красив, но не искат да видят художника, но картините му Художникът сам себе си не излага, но картините си. Ако е за художника, да се изправи със своята четка, но казват: "Картините дай." Една картина, две, три, четири. И от тия картини съдят за вътрешния бит на художника, какво се крие в душата му. Тия картини показват състоянието на художника, неговия вътрешен гений.


Казвате: "Как, не ме ли харесваш, не съм ли добър човек?" Смешно е. Дай си картината. "Списател съм." Дай си кар
тината. "Философ съм." Дай си съчиненията. "Учен човек съм." Теорията, хипотезата, понятията за света дай. "Аз съм свят човек." Твоята святост не искаме, дай си картините. "Аз двайсет години как живея, и двайсет години все тегля." Картините да видим, които си изработил. "Аз за бъдеще мисля". Хубаво, за бъдеще.

Казвам сега, тия са несъотношения. Така не се разсъждава. Всякога трябва да имаш нещо изработено, да имаш една идея, на която да се установиш в себе си. Да имаш една идея изработена.

Да допуснем, че вие отивате за оня свят. Най-първо, кой ще бъде пропускът за оня свят? Да допуснем, че идете до райските врата. Какво ще кажете, за да ви пуснат? Не вземайте в дребната смисъл. Вие казвате: "Как тъй, ние вярваме в Христа?" Син, който не мяза а бащата, бащата никога не го приема. В деня, в който ти може да убедиш бащата, че синът не мяза нито на бащата, нито на майката, нито на дядото, нито на някого от фамилията, него вече от фамилията ще го изпъдят навън. Бащата усеща, че има нещо общо, в неговия род или от майката, затова го обича. Ако го убедиш, че няма нищо общо, казва: "Това дете не е наше. Да си върви."

Та този закон е общ в природата. Не може да обичате някой човек, който няма някоя черта, която има у вас. Най-пър- во, трябва да бъдем художници. Не само да сме учили, но да имаме нещо изработено. Дотолкоз, доколкото човек изработва, не е в много картини, но в малкото хубаво, завършено. Вие, като оставите тялото на земята, с какво ще идете в оня свят?

Колцина от вас, като сте работили толкоз време, имат опитността да са ходили в оня свят? Може някои да сте имали, да сте били до вратата на рая в миналото. Може да кажете, че сте ходили, но това е предположение. Но колцина от вас имат опитността съзнателно да сте ходили до вратата на рая? Сънувате някой път, че в подземия ходите или хвъркате из въздуха, но колцина от вас имате опитността да сте ходили до вратата на рая?

Сега, ако не сте ходили до вратата на рая, туй ни най- малко не показва, че раят не е за вас. Ако досега не сте ходили, някоя вечер трябва да идете. Сегашните хора казват, че като идат в рая, назад не се връщат. Простите хора в българите казват, че който отиде в рая, назад не се връща. Сега вие седите тук и слушате лекция, но една жена има, която била три дни в оня свят, разправя ми какво видяла, какво са й казали. Та в туй отношение някои прости хора са по-богати в своята опитност от вас. Вие сте по-богати във философия, пък те са по-богати в опитност. Следователно във време на изпитание те ще издържат повече, отколкото вие може да издържите.

Сега може да запитате, защо именно. Онази река, която има повече вода, по-мъчно пресъхва. Онази, която има по-малко вода, по-бързо пресъхва. Онзи човек, който има богата опитност, той ще издържи в големите изпитания. Казва: "Това нещо го видях?" Като пресъхне, ще започне да мисли дали това нещо е било, или не. Затуй именно всичките ви вярвания, туй, което се преподава, трябва да се спрете, да имате една опитност. Опитността е вече изработено. Казваш: "Аз вярвам." Всеки вярва.

Ако сега ви кажат, опишете красотата, как ще я опишете? Вие имате известни идеали за красотата, но как ще я опишете? Външните линии на красотата какви са?



Тази линия, ако гледате отдалеч, е красива, но не е красива. Един човек, който прави постоянно движене, свие ту едното, ту другото [рамо], ту се чопли, ту се чеше, казва: "Не може да търпя." Той ме гледа. Представете си, че извадя един от вас и всичките започнат да му се смеят, пък той трябва да остане тих и спокоен, нему да е приятно. Да разсъждава съвсем обективно, като че не е свързан, като че това не се отнася до него. Туй да бъде в реда на нещата, че се смеят.

По някой път вие трябва да се заставите пет минути да стоите спокойни. Аз ви гледам, когато правите упражнението,
нито един не е застанал тъй, като закован, да мисли, да се качи горе. Щом се движите на физическото поле, вие не сте горе. Отвън трябва да има абсолютно спокойствие, а вътре трябва да има напрежение. В онзи парен котел онази пара, която бушува вътре, отвън няма никакво сътресение. Движението трябва да бъде вътре, да се движи умът.



Казвам, красиви линии. Най- първо, турете един център и около този център правете упражнения свободни. Щом като имаш красива линия, ще имаш еднакво отношение към центъра. Щом имаш смущение, не може да направиш кръг. Но ако мислиш, че може да теглиш една крива линия, колкото самоувереността е по-голяма, толкоз [линията] е по-красива. На мнозина от вас ви трябват физически упражнения. Вземете един прът, направете един кръг, втори, трети. Пет-шест минути може да се упражнявате.

Сега ние не се упражняваме достатъчно. Ако човек не може да добие самовладане, той губи резултатите на своя живот. Всички болезнени състояния произтичат от факта, че много от енергиите, които сега имаме в организма, изтичат навън. Всяко безпокойствие, това е изтичане на енергиите навън. Животът е цяла една школа за запазване на енергиите. Дотолкоз може да бъдете здрави, доколкото може да задържите енергиите. Дотолкоз може да бъдете успешни, доколкото може да задържите енергиите си. Доколкото може да владеете вашите мисли, дотолкоз може да бъдете успешни. И доколкото може да владеете вашите чувства.

Думите на избухливост свързват чувствата. Всяка дума има своя динамическа реакция. Някой път някоя дума може да има избухливостта на барута. Някой път мисълта може да има избухливост, както химическите вещества избухват. Някое чувство може да има избухливостта на динамита. Ако запалите динамита или барута, избухват. Но има по-страшни избухвания от химическите. Едно психическо избухване е по- страшно от химическото. Една психическа мисъл, която избухва, може на сто, петстотин, хиляда километра да направи разрушение, когато динамитът е на двайсет-трийсет метра, зависи от количеството. Колкото думите са по-силни, става едно избухване на по-големи райони. У всичките религиозни общество става едно избухване.

Аз забелязвам по някой път, братя и сестри нямат търпение. Един казва: "Чакай сега, аз да кажа." Друг казва: "Чакай, аз да кажа." Бързат. Чакай, последен да изкажеш мнението си. Не мисли, че твоето мнение ще бъде меродавно. Защото ти каквото и да кажеш, ще се намери някой друг, по-умен. Ти не си последен гений. Може да си много добър, но пак допусни, че има по-добри, защото, ако туриш граница, че си най-добър, ще спънеш себе си. Ако туриш, че над тебе има хиляди и милиони същества по-добри, това ще те въодушевлява да се развиваш, ще има накъде да се стремиш. Ако туриш една граница, ако допуснеш, че ти си най-добър, завършил си своето развитие, накъде ще ходиш?

Казвате: "Аз искам да разбера." Какво искаш да разбереш? "Какво нещо е Господ." Че ти като разбереш какво нещо е Господ, ти сам себе си ще унищожиш. Ти, ако искаш да разбереш какво нещо е Бог, обичай Го. Ако искаш да разбереш Бога, обичай Го и ще Го познаеш. Ти искаш да Го познаваш, без да Го обичаш. Такъв закон няма. Казваш, че си Го познавал. То е обратният закон. В любовта има едничко проявление. Човек, който обича, постоянно се разширява съзнанието на човека.

Сега трябва приложение на едно учение. Когато човек не стъпва с цялото ходило, куца му нещо. Човек трябва да стъпва с цялото ходило, с всички свои добродетели. Ако стъпваш на пръстите, ще мязаш на котка. Ако стъпваш на петите, ще мязаш на кон. Човек трябва да ходи на цялото ходило. Човек има крака. Конят няма крака, има копито. Котката има само пръсти.

Когато говорим за човека, ако ти не може да стъпиш самоуверено на краката си, ти добродетели нямаш в себе си.

Стъпката на твоите добродетели ще зависи от твоя ход. От това, как ти ходиш, може да се познаят твоите добродетели. Като ходиш, трябва да знаеш как да ходиш. Вие ще кажете, тия работи са празни. Ако не ги научите, вие в живота нищо не може да постигнете. Трябва да знаеш къде да поставиш ръцете си, в джобовете си или отвън.

Сега, да започне една работа в живота, новата култура. Това, което имаме, е старата цивилизация. Обаче в новата култура ни помен няма да има от сегашните движения. Някой върви, погледне ту наляво, ту надясно, като че дебне. Или върви със свити вежди, като че се сърди. Друг върви, пляска с ръце. Казват, весел човек. Никакъв весел не е, това е актьорство. Веселият човек не съзнава, че е весел. Скръбният човек не съзнава, че е скръбен. Който скърби, без да знае, че е скръбен, и който е весел, без да съзнава, че е весел, той е човек.

Във вашето съзнание казвате: "Учителят тия работи трябва другояче да ги представи, друго трябва да каже." Сега кажете ми, какво трябва да кажа. Не само така да критикувате, но кажете. Казвате: "Не е хубаво, човек малко сериозен трябва да бъде." Кой е сериозен? Сериозен човек, аз разбирам следващото. Говори някой човек, слушам го в даден момент, зная къде говори право. Щом в него има усилие да ми се представи повече, отколкото е, той не е сериозен човек. Сериозният човек казва, ако има една река, колко е широко. Казва: "Има двеста метра." Като отидеш, ще видиш, че има двеста метра. Много дълга. Колко е дълга? Хиляда километра. Това не е сериозен човек. Сериозният човек е точен. Колко е широка? "Толкоз, хиляда километра точно."

Сериозният човек казва: "В толкова часа аз ще дойда." Нито пет минути по-късно, ще дойде навреме. Той е сериозен човек. Закъснее ли пет-шест минути, не е сериозен човек. Някой път може да има ускорение или закъснение. Сериозният човек, който е точен в постъпките си, казва: "Ще уча два часа." И учи два часа. Казва: "Ще направя това." Направи го. "Няма да го направя." И не го направи.

Българите казват: "Заповядай да ядеш." Казва: "Не съм гладен." А като седне, казва: "Уста кучешка, разядох се." Той не е сериозен човек. Той е гладен, но очаква да го канят повече пъти. Казва, ако го поканят, че изведнъж вземе да яде, ще помислят, [че е лаком,] че чака да го побутнат. Иска да си даде тяжест. Но когато каним един човек, трябва да бъдем искрени. Турци- те имат добър обичай. Той казва на госта си: "Буйрум." Всеки взема и седне. Втори път няма "буйрум". Който седне, седне.

Българите имат обичай да се канят много пъти. Казва: "Заповядай." Не си по-голям от хляба. В туй отношение българинът има повече време. Който търси време, българинът има много време. Българинът само с едно е богат, българинът може да продава време. Той тръгнал някъде, гледам го спрял. Казва: "Ти в града ли отиваш?" "Да в града, казва, бързам." Но като спре, много време мине. Стои половин час, казва: "То има време, не бързай." Тя е хубава черта. Но този, който има много време, има опасност от отлагане.

У българите има друго едно несъответствие. Ти го срещнеш с дървата, казва: "Къде отиваш?" Теб ти трябва каруцата. "До града отивам." "Колко може да вземеш?" Казва: "Около двеста лева." "Аз ти давам триста." "Ами дървата?" "Дървата ще ги вземат." Той иска да иде в града, да продава дървата. Идеш при един българин в село, и за маслото му даваш три-четири лева повече. Не го дава, казва: "Ще ида в града да го продам." Ще пътува пет-шест часа, ще скъса едни цървули. Може да го продаде и по-евтино, но казва: "В града продадох маслото." Аз гледам, мнозина, че и вие ходите да продавате маслото в града.

Гледам, като правим упражнението сутрин, казват: "На Учителя де му дойде наум боси? Не може ли с обуща?" Може, не че това е закон. Когато хората се съберат на едно място, всичките да са боси. Щом между тях има разделение - има обути, други боси - никаква работа не става. Боси - боси. Обути - обути. На екскурзия - на екскурзия. Кога да станем? 13 четири - в четири. В един - в един. Че рано много. В един часа, нищо повече. В дванайсет - в дванайсет. Всички на един ум. Казва: "Ама чакай да видим времето." Казано е, на екскурзия. И дъжд да е, не спирай. Тия неща не трябва да препятстват. Да имаме едно мнение при всички условия. Това е сериозен човек. Казва: "Много рано, не съм се наспал." Ще отидем на екскурзия, ще си доспим. Най-първо, да свършим работа, после ще си доспим.

Другото положение, което ви липсва. Казвате: "Не ме разбират тия хора." Че не ни разбират хората, е вярно, но когато ни разберат, ние ще бъдем на небето. На земята не може да има разбиране. И да искат да те разберат хората, не могат. Тук, да искаме да ни разберат хората, ще ни направят най-голямата пакост.

Децата искат да знаят какво нещо е лукът. Изядат една люспа, втора, трета, казват: "От люспи е направен лукът." Всяка обвивка има свое спесифично предназначение. Първата, втората третата, цяла философия има за лука. Трябва да ви говоря защо лукът си е направил десетина обвивки, кое го е накарало да прави обвивки. Лукът казва: "Човек трябва да познава себе си."

Да познаваш себе си, без да се обезсърчаваш. Да кажем, аз съм сприхав човек. В тебе сприхавият човек има енергия, ти може да придобиеш обратно качество на сприхавостта. Само сприхавият може да развие едно благородно качество. Мнозина сприхави не може да разберат, казват: "Аз съм лош човек." От тебе светия става. Ако не си лош човек, светия не става. Казва: "Какъв дженабетин съм." Човек от тебе може да стане. Казва: "Трябва да знаеш, аз съм много добър човек." И много лош човек може да стане от тебе. Ще кажат: "Как тъй лош?" Лош човек превеждам какво значи. Като кажат, че той е добър, разбирам, че той е лош, и после станал добър. А като кажат, че е лош, разбирам, че той съзнава, че е лош, и че в него има стремеж, отива нагоре. Онзи, който съзнава, че е добър, в него има обратно движение, той се връща към лошото.

Сега тълкувам. Онзи, който съзнава, че е лош, той е човек, който дава. Той обича, той дава от себе си. Онзи, който съзнава, че е добър, той взима. Питам, с кого може да спогодиш, с онзи, който дава, или с онзи, който взима. Затуй казваме тия контрасти, с добрия човек не може да живееш, той иска, а с лошия може да живееш.

Вие, като се карате, с добрите се карате, с лошите хора никога не се карате. Лошият човек казва: "Дотегна ми." Добрият е взискателен. Той няма това, няма онова. Само добрите се карат. Дето има каране, все са добри хора. Като се карат, казват: "Много лоши са." Не, много добри са, затова се карат.

Аз съм наблюдавал някой път пияници. Седнат двамата. Единият казва: "Ние, бай Стояне, много сме я загазили. Дай да си попием. Ха наздраве." "Да пием. Много сме я зага- зили, много сме лоши." На другата маса седят двама, не пият вино. Единият казва: "Знаеш ли, че ти не устоя на обещанието. Имаш да плащаш една полица." И двамата са благородници, облечени хубаво. Казва: "Ти имаш да ми даваш. Аз мога да те дам под съд, аз мога да те туря в затвора." Другите двама се прегърнали, целуват се, казват: "Човещина, но ние на какво сме замязали." Другият казва: "Прав си. Я, глава." Питам, от тия, двамата пияници и двамата благородници, кои са по-благородни. Аз предпочитам да имам съзнанието на пияниците, има вече наука.

Сега лошите хора са добри хора, а добрите хора са лоши хора. Превеждайте сега. Лошавината какво значи. Лош. Л, първата буква, показва стремеж нагоре към хубавото. О-то показва, че трябва да има условия да станеш добър. Ш-то показва, че този човек обича да говори истината. Тази буква показва, че той ще лъже, но казва: "Полъгвам по някой път. Не съм само такъв, да лъжа, но по някой път." Лош човек е, който се стреми към Бога, който има условия да бъде добър. Говори истината. Той, като излъже, казва: "Излъгах те. Да ме простиш, човещина. Онзи ден за тия стоте лева, излъгах те. Казах ти, че баща ми бил болен. Не беше болен баща ми, но исках да пийна, казах една дубара."

Другият сега, праведник. Прав. П-то показва, че човек е затворил пътя си към небето, отворил пътя към земята. Р-то показва, че взел топуза си, че кой каквото каже, се бие. Той мяза на кралимарковия боздуган. Л-то показва, че е бременен с желания. То е неговият хамбар, дето всичко туря вътре. Тогава казва: "Аз съм много прав човек." Прав надолу, прав с юмрук, прав с желания. Най-после, хамбарът голям. Казва: "Прав човек съм." Много прав. Само че лошите ще наследят Царството Божие, правите ще бъдат изхвърлени навън.

Аз предпочитам думата "лош". Тя е окултна дума, има съдържание. "Прав" е двусмислена дума. Затуй сега ние, за да изменим този закон, казваме: "Правда, справедливост." Ще туриш буквата С, за да измениш закона. Буквата С ще измени целия ход на нещата. Справедлив трябва да бъдеш, а не прав. То е процес на размишление. Справедливост трябва да има. Ще съзнаваш, че си прав, но за земята мислиш. Съзнаваш, че си прав, но боздугана показваш. Съзнаваш, че си прав, но все за себе си мислиш. Голям хамбар имаш, но е за тебе. Ще кажеш: "Стига толкоз." На децата, които вдигат шум, показват справедливостта: "С-с-с-с."

Тогава, разбирайте закона. Ще превърнеш твоята справедливост в "спри!". Спри вече, отиваш надолу. Затуй казваме, че справедливия човек трябва да го спрем. Праведният човек еднакво трябва да съзнава, че е лош, че той обрал господаря, взел тия пари, изневерил на своите деца, разпродал всичко.

Някои хора са лоши от лично гледище, но от общоко- лективно гледище никак не са лоши.

Казвам, в съвременния език трябва да се превръщат думите. Сега хората само за правото говорят, но не могат да бъдат прави. Трябва да намерите една дума, която да ви въздейства.

Сега туй, за което ви разправям, е история. Ако ви кажа, че вие сте от правите хора, или ако ви кажа, че вие сте от лошите... не, няма да ви кажа, че сте от лошите, вие сте от правите. Трябва да направите една промяна.

Тогава ще кажете: "Сий." На всинца ви трябва едно "сий". Сий на Стария завет е онзи, който трябва да дойде у вас.

Сий, значи Божественото, което трябва да се пробуди. Този Сий, когото очакваш, трябва да се спре твоята правда, за да дойде той. Всичко, каквото си припечелил, трябва да го дадеш. За себе си няма да живееш, ще живееш за Бога. Всичко онова, което съм припечелил, защото злото и доброто в света са печалба. Като кажеш, праведен човек, не че той е лош, но при известни условия праведният е десет пъти по-лош от лошия, при известни условия лошият човек е десет пъти по-добър от правия.

Та казвам, трябва ви сега едно "сий". Туй, което във вас е "сий", на английски е [...], на френски е "се са". Така е. Сий, ти си човекът, който мислиш, който може да стане добър. Но вие се спирате и казвате: "Аз съм много лош човек." Щом си лош човек, ти си човек, който тръгнал към Бога. По външно съдържание, по израз си лош. Имаш стремеж към Бога, условия имаш да станеш добър, говориш със себе си истината.

Човек никога не трябва да покрива своите погрешки. Той трябва да ги излага на Божествената светлина, за да се изправи. Ако вие не отваряте себе си, не да се изложите изведнъж, да изсъхнете, но всякога трябва да отваряте вашето съзнание, за да може Божествената светлина да влезе и да извлече всичко, да обработва нещата. Когато къщата е влажна, отвори прозорците си, за да се проветри къщата. Когато у човека има известни елементи, които не може да употребява в живота [той трябва да се излага на Божествената светлина]. Човек трябва да съзнава, че е лош, но че има и добри работи.

Лошият човек съзнава, че Бог трябва да работи в него. Праведният човек е, който съзнава, че той трябва да работи в себе си. Праведният сам работи в себе си, а в грешния Бог работи. Грешният казва: "Ние загазихме. Само Бог може да оправи тази работа, само Той може да ни избави." Праведният казва: "Ние сме спасени вече."

И тъй, този, който го загазил, стане сутрин, моли се, казва: "Господи, гладен съм." Онзи, светията, който е богат, стане сутрин, и там Христос го представлява. Казва: "Благодаря ти, Господи, че не съм като онзи грешник." При такова състояние каква култура може да има, какво разбиране за духовния свят, каква връзка или по какъв начин Духът във вас може да работи.

Ние говорим за сегашния живот, тъй като сега е в тази форма, в която сме турени. Говоря за спесифичното съзнание, което вие имате. Може да го измените. За да го измените, вие трябва да имате положителна наука. Може да ви дам известни формули, да ги превърнете. Цялата сегашна математика може да се превърне в една действителна математика, тия числа да бъдат живи числа.

Да кажем, имате философи, един, двама, трима, четири, десет души философи. Какво може да направите с тях, знаете ли? Вие можете да обърнете целия свят. Ако вие имате десет красиви дъщери, ще бъдете ли беден човек? Една от друга по- красива. Едната красавица, другата още по-красива, и десетте са чудо в света. Баща, който има десет красиви дъщери, не може да бъде беден. И князе, и царе ще идат при него. Човек може да бъде богат, стига да има десет красиви дъщери, те са богатство заради него. Това са живи числа.

Казвам, ако се жениш, роди десет красиви дъщери, за да станеш човек. Пък ако не може да ги родиш, хич не се жени. Ако ти отиваш в науката да учиш, и родиш десет красиви идеи, ще те повдигнат. Ако ти влезеш в едно учение и родиш десет красиви идеи, те имат динамическа сила. Те са като сили. Ще работиш с тях, всичко може да направиш. "Чакай, казва, да попитам Господа."

Тогава аз, като ида при Господа с десетте дъщери, показвам първата и казвам: "Господи, как, харесва ли Ти?" Казва: "Нека мине вдясно." После представям втората. Казва: "Нека мине вляво." Представям третата. "Вдясно." Представям четвъртата. "Отляво." Петата. "Отдясно." Питам, каква е идеята, като туря моите дъщери, пет отляво и пет отдясно. Ще кажете: "Втасахме я." Нали всички искате да бъдете отдясно.

Господ казва тъй: "Петте дъщери ще ги оженим на физическото поле, да работят. Петте ще ги вземеш и ще ги направиш учителки, петте няма да се женят." То е работа. След време тия, които са на земята, ще се качат горе на тяхно място, пък другите ще слязат.

Първия път като представи дъщерите, първата беше отдясно. Но втория път като ги представи, първата ще бъде отляво, втората отдясно, третата отляво, четвъртата отдясно. Туй е вярно. Ако вие днес сте от дясната страна на Бога, утре ще бъдете от лявата. Но вие сте идея на някого. Да кажем, ти си философ, мислиш, че твоето съзнание принадлежи на някое божество, по-високо. Ти си син на някого. Един ден твоят баща ще представи сина и дъщеря си пред Бога, ще каже: "Господи, да ти представя моята дъщеря." Господ те туря отляво.

Целия ден опъваш каиша, работиш. Казва: "Много съм скръбен, много съм тъжен." Ще работиш. Тъжните хора, скръбните хора работят в света, на работа са те. Някой казва: "Много съм радостен." Целия ден се потриваш, четеш книги. Едното положение е право, и другото положение е право.

Казвам, този, който днес е радостен, утре ще бъде скръбен. В нашето съзнание Божественото остава в нас като един елемент неизменен, а нашият вътрешен живот постоянно ще се мени. То са тия идеи. Едното съзнание ще дойде, с което ти ще работиш, ще боравиш, до известно време то ще бъде с тебе. После, ще дойде другото съзнание, после трето, четвърто, докато дойде онова положение, да разберете Божия закон. Например да съзнаем, че всичко онова, което върши Бог, е добро и че в Божиите постъпки има вечна справедливост.

Вляво ли, или вдясно, трябва да бъдеш добър. Щом като говорим за доброто, добрият човек се сменя. Той трябва да дойде на друго място. Той седи на стола, казва: "Аз съм добър човек. Аз ще дам своя стол." Онзи, който може да даде своя стол на другите, е добър човек. Този, който взима стола насила, е лош човек. Ако някой взема насила моя стол, той е лош. Онова, което ние може доброволно да направим на окръжающите за едно съзнание, е добро. Не съм длъжен да направя добро за целия свят. Ако в дадения случай през деня към един човек окажа почитание и уважение, както за Господа, то туй ти си го направил за всичките хора. Следователно всички съзнават твоето добро.

Още за една седмица ви давам поздрава. Онзи, който поздравлява, ще поздравлява с дясната ръка, другият с лявата. Който поздравлява - с дясната ръка, който приема поздрава - с лявата. (Към един брат.) Много те обича твоят ревматичко. Обича те, стиска те. Нали като галят някого, щипят го. Хванат някое дете, то писне.

Трябва да дойдем до правилните схващания. Тия неща аз ги разглеждам, но за мене, ако е да изнеса една истина, аз бих го счел за губене на време, да разправяш за неща елементарни. Тия неща в един напреднал свят ги знаят и децата. Казвам, ако тия неща не ги научите, вие по-големи и по-страшни не може да имате.

Ако идете в Индия, един факир, който се е проснал на земята, и пак ще стане. Десет години се простират на земята. Какви усилия прави, за да [добие] една благородна черта. Десет години ляга-става, ляга-става. Какво търпение има. Някой индус свие ръката, и ноктите излязат от другата страна. Четири-пет години седи със свити пръсти. Ще кажете, това е заблуждение. Не, то е цяла наука. От вашето гледище е заблуждение. Че ако вашата ръка е отворена като суха и няма никакви линии, отворената ръка трябва да има линии, ако в тази отворената ръка няма любов, ако в отворената ръка няма мъдрост, ако в отворената ръка няма истина, ако няма милосърдие, ако няма правда, каква отворена ръка е. Ако тази затворена ръка има любов, има мъдрост, тя е намясто.

Следователно, ако затворената ръка не съдържа любовта, тя не е затворена. Ако отворената ръка не съдържа любовта, тя не е отворена. И затворената, и отворената ръка трябва да съдържат туй. Ръката трябва да бъде не само отворена, но и затворена. Затворена и отворена трябва да бъде ръката. Да бъде отворена, както трябва, и да бъде затворена, както трябва. Ако моята ръка, която спасява някого, е затворена, не е намясто. Когато искам да освободя някого, че ръката ми не е отворена, не е намясто. Когато искам да освободя някого, да пусна, отварям ръката. Тя е добра ръка. Когато хвана онзи разбойник и го разтърся, ръката е затворена, тя е намясто.

Казва: "Знаеш ли какво говори любовта?" Какво говори любовта? Не трябва да изнасилваш съзнанието на твоя брат. Ще каже някой: "Трябва да бъдем със затворени ръце." Да, тъй е. Със затворени и с отворени ръце трябва да бъдем.

Та сега в себе си ще приложим този закон. Известни идеи ще държиш, други ще пуснеш. Всички вие трябва да се стремите да приложите вътрешно самовладане. Всичките промени, които стават във вашето съзнание, винаги да бъдете свободни, понеже всичко, каквото става във вас, съдейства за добро. И доброто, и лошото за праведния са равни. Всичко, каквото става за вас, има своя добър смисъл. Така като схващате, ще имате едно правилно схващане за живота. Не се стремете да преобразите вашия сегашен живот.

Запример някой казва: "Аз не искам да бъда търговец. Аз искам да бъда еди-какъв си." За някой човек е определено да бъде търговец, за някой човек е определено да бъде учител. Кой където е поставен, да не изменя своето положение. Поставен си в едно положение, докрай изучи. Щом като свършиш онова, което се преподава, в това положение по-висшето съзнание ще те вземе, ще те пренесе на друго място.

Може туй да трае един ден, един час, пет-десет, може да трае цял живот, но повече от един живот не може да трае.

Тайна молитва.

"Божията любов носи пълния живот."

VIII ГОДИНА НА ОБЩИЯ ОКУЛТЕН КЛАС (1928-1929)

Четиридесет и пета лекция 26 юни 1929 г.,

София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder